1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 г. – 31 декември 2011 г., № 230-00-8, внесен от Съвета за електронни медии на 30 март 2012 г.

---

На 11 април 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 г. – 31 декември 2011 г., № 230-00-8, внесен от Съвета за електронни медии на 30 март 2012 г.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданското общество и медии. Налице е кворум.
Днешното заседание ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 г. – 31 декември 2011 г., № 230-00-8, внесен от Съвета за електронни медии на 30 март 2012 г.
Предложения по така изчетения ви дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Милда Паунова, директор на дирекция „Правно нормативна дейност и обществени поръчки” и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Националния осигурителен институт – госпожа Весела Караиванова, подуправител, и Станислава Атанасова, парламентарен секретар; от Съвета за електронни медии – доц. Георги Лозанов, председател, Анна Хаджиева, Георги Стоименов и София Владимирова, членове на СЕМ, и Диляна Кирковска, експерт към Съвета за електронни медии.

Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред:
Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
Давам думата на госпожа Паунова да представи проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Може ли, госпожо председател, преди това да кажа нещо? Преди да дойдете в залата ние с колегите си говорихме и се шегувах, но то не е шега, то направо буди недоумение в мен. Въпросът ми е в каква комисия се превръщаме? На всяко заседание разглеждаме някаква пенсия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Гласувано е в Министерския съвет.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Нещо трябва да се направи. Това че Министерският съвет са решили, не означава, че ние трябва да се съгласяваме с всичко. Абсолютно порочна практика е! Трябва да се получи санкция. Не може така – на всяко заседание ние разглеждаме отпускане на пенсии. Превърнахме се в пенсионна комисия.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Няма да има повече.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Няма, защото няма ресурс, а не че няма желание. А тук въпросът е в съвсем друг начин на мислене. И според мен е абсолютно погрешно цялото това нещо, което правим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, възложено и се работи по този въпрос. В Министерството на културата колегите пишат в момента текстове, както и в Националния осигурителен институт. И след като ни предложат текстове, съответно с комисията, която е водеща, ще се сформира работна група и ще се обсъди този проблем. Проблемът е ясен – че не следва да бъдат пенсии, а парични награди ли ще бъдат или нещо друго.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Даваме пенсии на хора, които имат по 15-20 хиляди лева хонорари от реклами. Това като критерий за справедливост е абсолютно некоректно. И в това е замесен парламентът. Аз като човек, който гласувам за тези неща, се чувствам абсолютно неудовлетворен от гледна точка на справедливост. Това че се работи върху едно нещо, не означава, че ние на всяка цена трябва да го приемем.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Това е в наши ръце. Преди няколко месеца министърът призова всички да помислим как да назовем тази пенсия, която в момента се казва пенсия. И аз мисля, че едното няма нищо общо с другото. Това че даден актьор или известна личност е поканена в реклама и е взела хонорар, просто така е преценила компанията, която иска да използва неговия имидж, неговия глас, неговото име.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Значи този човек няма нужда от пенсия.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Пенсията не е социална.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не е важно как ще я наречем. Важен е фактът. Фактът е, че някой човек получава някакви пари. И веднага следва другият въпрос: има ли хора, които също са актьори, които не получават пари и които са с ниски пенсии. Аз познавам десетки такива хора, защото съм в такива среди. Мога да ви заведа сега при двама заслужили артисти, които живеят с по 200 лева.
МИЛДА ПАУНОВА: Предложението се прави от инициативни комитети, министърът не го прави по своя инициатива.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Мисля, че 20 години този дебат върви и никой не е седнал да напише критерии и никой не е имал волята да го направи.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Защото е много трудно да напишеш за такъв тип хора, които са в сферата на изкуството. Те са много по-чувствителни хора и не може тях да ги оценяваме така, както оценяваме хората от другите професии. Затова е много трудно според мен да се напишат такива критерии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, колеги, ние проведохме дебата преди да стартира представянето на пенсията. Сега нека да чуем Министерството на културата.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Виктор Топузлийски е виден български цирков и вариететен артист. Той е клоун с 42 години стаж на арената. Виктор Топузлийски е участвал във всичките пет цирка в различните им сезонни програми, съществували през годините: цирк „Добрич”, цирк „Глобус”, цирк „Родина”, цирк „Холидей” и цирк „София”. През зимния сезон е участвал във вариететни програми като артист-хуморист.
Наред с участията си в цирка и вариетето Виктор Топузлийски взема участие и в много благотворителни представления. През 2011 г. като член на Дружеството на вариететните артисти в София към Съюза на артистите в България Виктор Топузлийски получава голямата награда на дружеството „Златна статуетка” за цялостно творчество и принос в цирковото и вариететното изкуство.
Въпреки 80-те си години Топузлийски продължава да отдава от себе си уменията и творчеството си, като обучава млади циркови артисти.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз бих искала да се спра на изплащаната пенсия в момента на лицето Виктор Топузлийски. Той получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, инвалидизиран е през 200 г. със 74% трайно намалена работоспособност, а през 2003 г. е увеличен неговият процент на 94% трайна намалена работоспособност и той получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и процент социална пенсия и общият размер на двете пенсии, които се изплащат в момента, е 186,75 лв. Неговият зачетен осигурителен стаж през тази дълга кариера на цирков артист е 15 години, 4 месеца и 4 дни.
Знаете, че при гласуване на решение от ваша страна и възлагането му за изпълнение на управителя на Националния осигурителен институт ние ще спрем изплащането на пенсията в размер на 186 лв. и ще отпуснем на лицето пенсия за особени заслуги в размер на 700 лв., като той ще продължи да получава добавката от социалната пенсия 25 на сто за процент трайно намалена работоспособност.
Виждам, че решението на Министерския съвет е считано от 1 януари, което означава, че от 1 януари ние ще доплатим разликата до 700 лв., защото вече и към м. април пенсиите са изплатени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, изказвания?
Ако няма изказвания, закривам дебата по тази точка и подлагам на гласуване проекта за решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 и § 6, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Виктор Константинов Топузлийски от гр. Софишя, ж.к. „Надежда”, част І, бл. 127, вх. А, ет. 1, ап. 2, считано от 1 януари 2012 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решение се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Който е „за” така изчетения проект за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 203-03-13, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г., моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Благодаря ви.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 г. – 31 декември 2011 г., № 230-00-8, внесен от Съвета за електронни медии на 30 март 2012 г.
С отчета ще ни запознае председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов.
Заповядайте, имате думата, господин Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам удоволствието и отговорността до границите на вече моя трети мандат председател за четвърти път да представя шестмесечния отчет на Съвета за електронни медии. Тъй като отчетът е пред вас, той е депозиран в законовия срок в Народното събрание, аз няма да възпроизвеждам фактологията в него, тя още повече е традиционна – наблюдавани в часове измерено радио- и телевизионни програми, лицензиране (вие знаете нашите практики). Това, което ми се иска да отбележа, са три специфични за този период дейности и ангажименти на Съвета за електронни медии.
Първата е свързана с приключване на структурната реформа на самия съвет, която беше един дълъг процес. Второто е свързано с приемането на критерии за защита на децата, което също имаше своята законодателна основа. След това имаше консултативен процес между Агенцията за закрила на детето и радио- и телевизионните оператори, доставчици на медийни услуги, и накрая завърши с изработването на тези критерии, които разширяват в много по-голяма степен и конкретизират защитата на децата. И третият акцент е Съветът за електронни медии по време на предизборната кампания. И трите неща са специфични за вторите шест месеца от миналата година.
За структурната реформа бих искал да кажа, че тя имаше за цел и аз се надявам, че постига тази цел, да освободи, доколкото се наблюдаваха подобни инерции, чиновническия маниер в работата на Съвета за електронни медии, на неговата администрация и да насочи и специализира много повече във връзка с експертността на работата. Това изискваше преструктуриране. Разбира се, успоредно с това вървеше, както в цялата държава, известно редуциране на състава на тази администрация, но това не беше самоцелна редукция, а редукция във връзка с изясняване на функциите в новата структура и с една много по-ясна задача пред всеки от членовете на нашата администрация. Съветът беше обрасъл с доста дирекции, директори, отношения между дирекции, съответно някои напрежения между тях. Всичко това мисля, че структурната реформа, която завърши, преодолява.
В резултат на това преструктуриране може да се потърсят два важни ефекта. Единият е възможността Съветът за електронни медии да прави архиви от информация, които да са свързани с всеки отделен оператор и неговото развитие в медийната среда. Това мога спокойно да го нарека добра европейска практика при регулацията, което преди парцелирането на дирекции и различни административни форми беше много по-трудно постижимо, и второто, което ние сме говорили нееднократно тук, това е основа да може постепенно наблюдението на цялата медийна среда, включително извънстоличните оператори, да се централизира в столицата в нашето специализирано направление, каквито технологични възможности частично Съветът има заради една система за наблюдение, която ние сме обсъждали тук. Тази система за наблюдение в момента се опитваме да развиваме технологично, така че фактически цялото наблюдение да може да се извършва от нашето специализирано звено в София. Според условията на проекта, по който са получени тези технологични възможности на Съвета и този административен капацитет, когато това позволява, постепенно Съветът да се откаже от материалната база на своите звена извън София, но съвсем не, разбира се, от функцията да наблюдава всички радиопрограми, независимо дали са в София или не. В това отношение има разширяване на нашия капацитет, за да има равнопоставеност на наблюдението, което е много важно. Но затова съвсем не е необходимо да имаме материална база на определени места из България. Навремето е възприет такъв подход, може би за да може да започне за заработи тази система за извънстолично наблюдение, може би е имало някаква логика, сега обаче това е изживян етап и реформата на самата администрация също има тази задача.
Така че реформата се ангажираше с това: да засили експертната страна в работата на Съвета, да засили вътрешната координация, да засили конкретните задачи пред всеки член на администрацията, които да са разписани в длъжностните характеристики, да създаде възможност за централизирано наблюдение на цялата медийна среда.
Това са, така да се каже, аспекти на смисъла от тази реформа. Аз съм доволен, че в границите, вярно, на втория ми мандат като председател и на нашия Съвет в този състав, най-накрая завърши. Имаше много сложности по пътя, защото това е специфична администрация, за да не направим формално реформата, а наистина накрая да има конкретен резултат. В това отношение имахме консултанти и аз съм благодарен на всички, които взеха участие в този дълъг процес.
Бих могъл да кажа, но това има по-скоро психологическа, човешка страна, че тази реформа не доведе до някакви травми вътре в администрацията на Съвета за електронни медии, както често се случва с реформи от този вид.
Втората тема, на която искам да обърна внимание, е приемането на критерии при прилагането на новите разпоредби в Закона за радиото и телевизията за засилена защита на децата в радио- и телевизионните програми. Тези критерии вървяха през едно сложно тристранно обсъждане между Съвета за електронни медии, който имаше водеща роля, Държавната агенция за закрила на детето и доставчиците на медийни услуги, представени чрез тяхната най-мощна професионална организация АБРО. Дълго и сложно, защото вие разбирате, че освен три страни има и три типа интереси или поне различни гледни точки в този процес. Ние направихме един текст, който успя да синхронизира трите гледни точки и същевременно да отговори на изискванията на закона за много по-съвършена защита на децата. Така че той беше приет и от трите страни. В резултат на което тези критерии съществуват. След това обаче едната от страните – то е логично, това беше АБРО – обжалва тези критерии. Доставчиците на медийни услуги, разбира се, търсят всякакъв начин, за да намалят тежестта на регулацията в своето производство на съдържание. В това няма съмнение. Но ми се струва, че в самия факт, че още в първоначалния момент те приеха тези критерии, обезсилва тяхната жалба в съда. Но в някакъв смисъл усложнява и проточва завършването на този процес.
Ние информирахме Комисията за тези, така да се каже, неравности по пътя. Но критериите съществуват, жалбата не спира изпълнението на този акт и ние вече наблюдаваме медийната сред през мрежата от тези критерии и имаме съответни констатации на нарушаване на тази защита.
Това е важен процес, той е свързан и с философията на медийната регулация, която на мен ми се струва, че в цяла Европа върви към все по-либерална към възрастните, за сметка на това с все по-голяма защита по отношение на децата. Защото гледаме на възрастните зрители като на достатъчно компетентни, за да могат да се предпазят от рисковете, които съдържанието носи, а децата непременно трябва да бъдат предпазени, за да не стане жертва тяхното морално, пък и психическо здраве. Напоследък даже Съветът се занимаваше с храни, които са вредни за децата, които не бива да бъдат рекламирани, и т.н. включително и физическото здраве на децата е в някакъв смисъл ангажимент на медийните доставчици.
И третата голяма тема е наблюдението на предизборната кампания. Наблюдението беше извършено панорамно, мощно, с всички сили и потенциал на Съвета, включително с дежурства извън работно време през този месец. Защото няма съмнение, че тогава е особено важно всички казуси, които биха носили някакъв риск от гледна точка на закона, да бъдат констатирани, тъй като в този момент медията влияе пряко върху това как се формира вотът, може да насочва аудиторията и т.н., заради което се изисква особена грижа от регулаторите.
Действително Съветът за електронни медии нееднократно сезираше Централната избирателна комисия за нарушения, както изисква Избирателният кодекс. Но по-важното от всичко това е едно обобщение на поведението на медиите и на проблемите, които има при отразяването на предизборната кампания. Сред тези проблеми се откроиха някои важни нови възможности за развитие на регулацията и на регулаторната база. Например сериозен проблем се оказа не винаги ясната граница между платена и неплатена агитация. Проблем се оказа това, че няма изведена дефиниция и въобще не функционира понятието „политическа реклама”, а оттам и възможността да говорим за политическа реклама и за журналистика в този период с нейните ангажименти и свободи.
Проблем се оказа това, че обществените медии (впрочем това са все стари проблеми, които се възпроизвеждат години наред), че обществените медии в тази ситуация имат по-малко журналистическа свобода от частните медии, а пък тяхната отговорност точно като обществени медии в такава ситуация е особено важна като посредническа роля между политиците и избирателите.
Проблем се оказа това, че в такава ситуация регулаторът по съдържанието, специализиран в сферата, какъвто е Съветът за електронни медии, фактически има по-скоро наблюдателски функции, а всички правомощия са върху един затрупан с много ангажименти орган, какъвто е Централната избирателна комисия. Има редица други възможности за усъвършенстване на нормативната база при регламентирането на медиите в поведението в предизборна ситуация.
Тези изводи се потвърдиха и от доклада на ОССЕ почти дословно. Така че, възползвайки се от вече създадената практика, за което ние сме специално благодарни на вашата комисия, да отправяме към вас предложения за някои промени в закона във връзка със собствените ни наблюдения и всекидневни практики, сигнали и т.н., ще си позволим да предложим един анализ заедно с конкретни предложения за усъвършенстване на нормативната база в предизборна ситуация.
Още повече, че от много различни места (аз участвах след това в много форуми – и граждански, и свързани с външни наблюдатели и представители на европейските институции) такова общо очакване има и ние сме готови на базата на нашия опит да покажем проблеми плюс инструменти за възможното тяхното решаване. След нашия мониториг последва един много детайлен анализ и след този анализ ние може, така да се каже, да направим традиционна аналитична карта на силни и слаби страни на регулацията на кампанията и по отношение на слабите страни да предложим инструменти за решаване.
Разбира се, ваше право е да приемете или отхвърлите тези неща или въобще темата, но на мен ми се струва, че се осъзна един нормативен дефицит в това отношение, който се пренася през годините и би било в полза на медийната регулация, на съзнателния избор на българските граждани преди следващите избори този нормативен дефицит да бъде частично, а може би и не само частично, компенсиран.
Мисля, че това Народно събрание ще остане в този случай с много добра репутация, ако успее да реши проблема. Защото, пак казвам, това са проблеми, които се предават от Народно събрание на Народно събрание и по един и същи начин ограничават възможността на медията да изпълни докрай своята обществена мисия в предизборна ситуация. Казвам това, защото аз отдавна наблюдавам процеса и съм свидетел на подобни неща, които всеки път са дебатирани.
Тези три акцента извадих от нашата дейност. Разбира се, нещата са много. Например непрестанно се увеличават приходите от такси. Мисля, че това е хубаво. Тук сме написали точно как се увеличават. Даже аз се изненадах, мислех, че растат в по-малък темп, но растат. А пък приходите от такси се увеличават и заради това, че ние продължаваме да даваме възможност на нови програми да участват в радио средата, имаме приоритети, свързани с лицензирането и с разширяване на радио средата. Също и по отношение на телевизионните оператори имаме лицензирани и регистрирани нови оператори.
Въобще независимо от кризата нямаме усещането за затишие на интереса към този пазар. Защото в случая става дума за пазар, а ние се опитваме да регулираме отношенията в него, така че да са в полза на многообразието и на аудиторията, доколкото успяваме.
Не мисля, че е необходимо да ангажирам повече вниманието ви. Разбира се, и аз, и моите колеги сме тук, за да отговорим на вашите въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за представянето на отчета.
Колеги, откривам дебата. Докато вие помислите, аз имам няколко въпроса.
Започвам с първия. Един от основните акценти в отчета, и Вие, господин Лозанов споменахте, е медийното поведение по време на предизборната кампания 2011 г. В наблюдението отчетено ли е по някакъв начин правото на отговор на засегнатите страни и по време на кампанията имало ли е конкретни сигнали за Съвета за електронни медии за отказ на право на отговор?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Имало е сигнали и всички сигнали са били проверявани. За медия, която отказва право на отговор, аз лично нямам такъв спомен. Но всички сигнали, които се появявах, а те не бяха малко, до един бяха проверявани и изпращани в Централната избирателна комисия. Ако бихте искали по-голяма информация, позволете ми да Ви я предоставя в писмен вид след празниците. Защото действително има страшно много конкретни страни в нашата дейност, които не присъстват в отчета – и това е разбираемо – и които аз не помня наизуст. Но помня, че имаме не малко изпратени до Централната избирателна комисия сигнали. Ако Вие имате нещо конкретно предвид, ще проверя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не, нямам. Просто питам имате ли статистика за такъв вид оплаквания – за ограничаване правото на отговор.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз трябва да кажа, че имаше сигнали за нарушения и в тази кампания, макар че изводът и на нашия мониторинг е, че общо електронните медии като цяло спазват закона, нарушенията не са много. Проблемът е, че докато спазват закона, не могат да изпълняват докрай своите функции на посредник между политиците и избирателите и затова се налагат промени, а не толкова във връзка с това, че има, така да се каже, каскада от нарушения. Така както са формулирани нещата, при положение че всичко е платено и всичко се превръща в една огромна агитационна кампания и че равнопоставеността на цената е единственият механизъм въобще за равнопоставеност, в тази ситуация няма много нарушения, но самата тя е проблем.
А конкретно за правото на отговор ще Ви отговоря писмено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Бих искала да се спра и на една от другите точки, за които споменахте – че Съветът за електронни медии влиза в ролята на медиатор в спора между Българското национално радио и „Музикаутор” за неуредените авторски права. Наблюдават ли се такъв тип проблеми в Българската национална телевизия с авторските и сродните права?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Това беше специално по отношение на Българското национално радио и беше един тежък спор, защото Българското национално радио като абсолютна стойност естествено е може би най-големият платец на такива права. Заедно с това обаче те имат претенции, че самите те са продуценти на немалко от тази музика, което усложняваше много диалога с дружеството за носители на права. Но ние успяхме, не без известни усилия, по-скоро опитвайки се да потушим напрежението помежду им, отколкото да им предписваме конкретни отговори, да придвижим въпроса към решаване на този спор.
По отношение на Българската национална телевизия нямаме такива проблеми, не са възниквали, не са идвали при нас с оплакване носителите на права. Имаше проблеми с кабелните оператори и там се придвижиха нещата с БАКО. Ние сме описали в отчета тези наши мисии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други въпроси?
Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Аз всъщност ще изразя едно становище. Аз ще гласувам против вашия отчет и ще го направя на една принципна реципрочна основа, защото вие дадохте негативно становище спрямо моя законопроект за българската музика в радио- и телевизионните програми. Законопроектът беше разглеждан в съпътстващата комисия – не в тази, а в Комисията по транспорт и телекомуникации и колегите там гласуваха „въздържал се” по този законопроект, защото се съобразиха с вашето становище.
Всъщност вашето становище е негативно, в него се казва, че този законопроект трябвало да бъде раздел от Закона за радиото и телевизията, а не самостоятелен закон, тъй като се дублирала правната регулация, пък, видите ли, Законът за нормативните актове не допускал това.
Затова като народен представител и ваш началник моля да посъветвате вашите юристи никога да не си позволяват повече да дават съвети на законодател как се прави закон. Не го приемайте лично, господин Лозанов, може би Вие не сте чели законопроекта, може да сте подписали автоматично това становище на вашите юристи. В самия законопроект в чл. 1 се казва, че той има за цел да закриля и насърчава българската музикална култура и традиции и авторите, продуцентите ти изпълнителите на българска музика. Там не пише, че този закон има за цел да регулира медийното пространство или пък радиочестотния спектър, това е закон, който е в културната сфера, а не в медийната. Действително той комуникира със съответни медийни закони – със Закона за електронните съобщения, със Закона за радиото и телевизията, но в същината си той е закон за закрила на българската култура.
Затова становището на вашите юристи, може би без да го прочетете внимателно, е просто безобразно, обидно за българските културни дейци. И след като вие действате по този начин, и аз по този начин, без никакви сериозни аргументи просто ще гласувам против вашия отчет.
Ще ви помоля, има още време, да преразгледате вашето становище в насоката, в която в момента изразявам моята гореща молба.
Благодаря.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз нямам, разбира се, пред себе си това наше мнение, но то е разглеждано в Съвета. Юридическите Ви аргументи може би са обосновани. Естествено законодателят има тези върховни права, нашето становище е само изразяване на мнение. В границите на собствените си комисии, в границите на Народното събрание решавате тези въпроси.
Аз обаче имам едно общо впечатление за това, че се търси защита на произведенията на българските автори в момента, когато общо взето (казвам го и като наблюдател на медийната среда) е до голяма степен защитено медийното присъствие на продуктите на българската култура, на българска музика, български филми. Даже в някакъв смисъл максимално, доколкото има производство в това отношение, то намира медиен израз. И ако Вие говорите с представители на тези гилдии, ще видите, че ако преди имаше доста голяма претенция и обида даже в някакъв смисъл към медиите за това, че не показват, не се чува българска музика, не показват български филми, сега положението е по-скоро обратното – има яснота за това, появиха се цели формати, насочени към българска музика, знаете за тези радиопрограми. Да не говорим, че и в тези, които не са така насочени, също е много широко разпространено.
Така че, аз разбирам вашата загриженост и желание за защита, но поне от гледна точка на медиите това до голяма степен се случва в момента и без закон.
А по отношение на Закона за радиото и телевизията, там има изискване за европейска квота, ние също сме част от Европейския съюз и от европейските произведения. Ние даваме тук един отчет, че средният процент за 2009 г. в програмите на европейска продукция в България е 56,6%, а в 2010 г. е 65%. А голяма част от този процент се формира именно и от български автори. Като цяло европейската продукция е защитена. Затова казвам, че имам известно спокойствие, че ние поне на нивото на радио- и телевизионната комуникация защитаваме българския продукт.
Така че, от гледна точка на медиите проблемът не е толкова драматичен, колкото може би Вие го виждате от гледна точка въобще на българската култура, на проблема за идентичността и т.н. И понеже ние говорихме от медийна гледна точка, това е нашата позиция – позиция на Съвета за електронни медии, затова може би има разминаване с Вашето усещане за нуждата от този закон. Ако ние сме били причина за такова сериозно влияние върху депутатите, това би ме изненадало. Предполагам, че те са имали собствени доводи.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Само две думи, госпожо председател.
Вие считате за нормално да бъдат защитени правата на европейските продуценти, автори и изпълнители със запазени квоти в нашето медийно пространство, пък смятате, че не е нужно да има защита на собствената ни музикална в случая култура. Мисля, че си противоречите.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Не, аз смятам, че не е хубаво да отделяме българските и да ги противопоставяме на европейските средствата, които имаме за защита въобще на европейски произведения. Аз бих подкрепил изцяло квотите, ние сме говорили много пъти, ако има реален дефицит в медията и виждаме, че има, така да се каже, несправедливо отношение, че има продукция, която не намира излаз. В момента няма такъв сериозен проблем. Имало е периоди, аз казах, през прехода имаше периоди, когато българската култура въобще беше забравена, това нещо беше изчезнало от картата на интереса на аудиторията. Сега не е така.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Нищо. Ако ме уважите когато тук стане главното обсъждане в Комисията по култура, ще видите за какво става въпроса.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Разбира се, ще дойда с удоволствие. И след като приписвате такава важна роля на мнението на Съвета за електронни медии, ще гледам много по-премерено да го представим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз за разлика от колегата Василев смятам да подкрепя вашия отчет, тоест да гласувам „за”. Имам обаче няколко наблюдения, които ми се ще да ги споделя.
Първо, мисля, че ще срещнете, поне у мен, а може би и у голяма част от другите членове на Комисията подкрепа, ако Съветът за електронни медии се опита да формулира някакви по-ясни правила, които пък ние от своя страна да вмъкнем в закона относно политическата реклама. Доцент Лозанов, нека да бъдем честни. Аз дълбоко в себе си силно се съмнявам в способността на българските медии да се саморегулират, особено в такава ситуация, но все пак е по-добре наистина да има по-ясна законова регламентация и по-голяма журналистическа свобода, отколкото сегашното положение, което очевидно не е добро. В същото време другата политическа реклама трябва да бъде изнесена в отделни блокове (тук сте прав), ясно очертана и т.н.
Аз не мога да говоря от името на всички колеги, но мисля, че ще срещнете разбиране освен от мен и от доста други народни представители от този парламент и от тази комисия.
Направи ми впечатление нещо друго и ми идва на ум тази хубава шопска приказка „Оти ручахме жебетата?”. Спомням си колко драми и дебати имаше тук относно защитата на правата на децата в медийната среда и пр. И сега какво се оказа? – Че от цялата тази битка и едногодишен период на приемане на промени в закона в крайна сметка сме създали едни правила, които наистина с много труд и усърдие от страна и на Съвета за електронни медии, и на нас, които правила не са влезли в сила, защото се обжалват и то не от АБРО, а доколкото знам, от една телевизия на Герова. И в момента текат някакви съдебни процедури. Извинявайте, колеги, но тук някои хора наистина доказват кой е господар на ситуацията в България и това определено не е парламентът. Просто ей така, показно го правят!
Друг е въпросът, че трите страни, които са се съгласили с правилата, биха могли да ги спазват, дори и тези правила да се обжалват.
Аз си мисля все пак, че всичките тези наши усилия имаха донякъде превантивен ефект и някои от безобразията, които бяха тръгнали да стават, бяха прекратени. Предполагам, че в близкия темпорален период от две, три, четири години няма да се повторят залитания в тази насока. Така че този дебат, преди всичко обществен, но и политически, е свършил някаква работа.
И още един въпрос имам – за прословутия списък с обществено значими събития. Известно ми е, че Съветът хвърли много работа, да разбирам ли, че още не е влязъл в сила, понеже пък не е излязло това в Официалния вестник на Европейския съюз?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да.
СТОЯН ИВАНОВ: Разбрах. Благодаря.
Един щрих. Много интересен ангажимент с появата на първата, цитирам, телевизионна програма на политически субект, програма АФТВ на политическа партия „Атака”. Досега имаше партийни вестници, сега има партийна телевизия. Чудесен експеримент! Не знам какво толкова беше спешно, та наложи Съветът за електронни медии да свика извънредно заседание, за да стане това нещо факт, но така или иначе, да кажем, имало е някаква изключително важна обществена значимост. Чета, че сте наблюдавали телевизията в някакъв период от време, 30 часа са записани, наблюдавайте я по-внимателно, ще забележите изключително интересни неща - когато една политическа телевизия се използва даже не като политическо оръжие, а като оръжие за омаскаряване. В тази връзка имам конкретен въпрос: Съветът за електронни медии получавал ли е конкретни жалби и въобще казано ли е засегнатите да ви подават конкретни жалби, защото те казват, че няма смисъл да пишат на СЕМ. Аз не съм на тяхното мнение, но само ви го казвам.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Аз само да подкрепя колегата, не смятах втори път да взимам думата, но искам да ви сезирам директно. Миналата седмица гостувах в ефира на „Дарик” и развих една политическа теза – ставаше въпрос за това какво е отношението на „Ред, законност и справедливост” по вота на недоверие. Аз казах, че ние никога няма да застанем на страната на бивши комунисти ксенофобска и антисемитска партия, при което господин Волен Сидеров се обади по телефона, включиха го веднага директно в ефир и той ме нарече и мен хомосексуалист. Сезирам ви, хайде глобете го сега! Който е извън тезата на този господин, е хомосексуалист! И трябва нещо да се случва, за да се престане. Това е национално обществено радио с разпространение в цялата страна.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Ще започна отзад напред.
Разбирам проблема, но това, че един политик нарича друг политик по един начин, което минава през медията, само относително ангажира медията като отговорност.
СТОЯН ИВАНОВ: Извинете, доц. Лозанов, нали знаете, че в закона има едни изисквания за начините на финансиране, всичко да е с доказани средства, чисти пари и т.н.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Не, става въпрос за това, че някой се е обадил в „Дарик”.
СТОЯН ИВАНОВ: Да, аз познавам по една случайност този някой, който се е обадил и е обидил колегата, наричайки го по някакъв начин. „Дарик” не може да бъде наказано обаче за това, че някой се е обадил по телефона.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Ние се занимаваме с доставчиците на медийни услуги. Само по отношение на „Дарик” бихме могли да имаме някаква санкционираща роля. Освен това госпожа Хаджиева ми напомня, че вие, политиците, имате занижен праг на защита, Европейският съд има дело в това отношение. Покойният Хайдер, бог да го прости, го бяха нарекли идиот, той води дело в Страсбург и загуби. Защото казаха, че това е отношение към неговата политика и начина, по който прави политика.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Това беше друго. Аз познавам това дело. Там журналистът го беше нарекъл идиот, като се обосновава защо – защото той фактически беше направил едно изказване по отношение на нацизма и защитаваше всъщност нацистката идея, най-общо казано, в момента не мога да цитирам точно.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Точно така! Заради политическите му възгледи.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Тоест човек, който може да защитава това нещо, може да бъде само един идиот – беше казал журналистът.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Това е дълъг спор. Съдът не приема това, че който защитава точно нацизма, е идиот, а приема това, че политиците могат по този начин да изразяват неприемане на възгледите на опонента си. Това е друга тема – да не навлизаме в нея.
Нека да отговоря за „Атака”. Въобще не беше извънредно заседание, а беше поредица от заседания, тъй като имаха неизправности в документите. Ние ги върнахме, те ги донесоха и т.н. Нашият законодател, към който и Вие принадлежите в момента, е приел, че политически субекти в България могат да правят медии и нямахме законово основание да откажем това. Наблюдаваме медията от гледна точка на Закона за радиото и телевизията и където има нарушения на закона, това води до санкции.
От гледна точка на съдържанието. Може би много хора имат едни очаквания, които после се чувстват неудовлетворени, но аз моля поне вас, като хора на закона, да знаете, че Съветът за електронни медии не се намесва в съдържанието. По сигнали, които казват „как е възможно една медия да каже това?”, ние нищо друго не можем да кажем, освен, ако това е в рамките на закона, тогава може да каже всичко. Те ни пишат: „Вие не знаете ли, че този завод отдавна е фалирал?” Всичко това може да е вярно, може да е така, само че това не е обект на регулация от страна на Съвета за електронни медии. Всякакво съдържание тече в медиите, казват се всякакви неща, Съветът за електронни медии в това отношение не е разследващ орган, който да види дали това, което се казва е вярно и да санкционира медията, ако не е вярно. Няма такава страна! Или да кажем, наричат някакъв политик идиот, Съветът за електронни медии не може да разследва дали той е идиот и ако наистина не е, да накаже медията.
СТОЯН ИВАНОВ: Доцент Лозанов, аз не исках да ми отговаряте, това беше само щрих. Говоря за другите неща, които Ви казах – във връзка с промените в закона за политическата реклама. Това ме интересува, другото ми е ясно.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз много Ви благодаря за политическата реклама и за това, че ще намерим подкрепа във Ваше лице, надявам се и в другите колеги, за да може най-после в нашия закон да влезе терминът политическа реклама, което във всички случаи ще модернизира процеса, ще ни освободи от този тежък анахронизъм, който се ползва, термина агитация, който е включил в себе си какво ли не. Първо, да се направи едно модернизиране на терминологично ниво на разпоредбите в това отношение, а вече, разбира се, и като изискване и критерии по отношение на медиите.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: И да се регулира по някакъв начин отговорността на този, който по силата на едно свое служебно, политическо положение има достъп до определена медия, за неприлични думи и изрази и просташко поведение в медиите.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Не знам дали това е предмет на Закона за радиото и телевизията.
СТОЯН ИВАНОВ: Има Наказателен кодекс.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Наказателният кодекс е друго. Не говорим да се наказва „Дарик”, а този, който се възползва от ефира на „Дарик”.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Няма как Съветът за електронни медии да накаже Волен Сидеров.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Да, ама трябва да може. Затова говорим за законодателна инициатива.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Това вече ще е друг закон.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Професор Владков има думата.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Не се съмнявам, че Съветът за електронни медии със своя председател и своите членове са тясно свързани със Закона за радиото и телевизията и следят стриктно за неговото спазване. Никога не съм се съмнявал в това. Но Съветът за електронни медии има методическа функция по отношение на съдържанието на програмата и пакта върху населението в положителен смисъл. И в това отношение започвам с цифровата телевизия.
Издадени са на 20 доставчика лицензии за 33 програми с национално покритие – това пише в доклада. Но съгласно първия план за въвеждане на цифрово телевизионно разпръскване имаше издадени две лицензии за два национални мултиплекса, което се оцени миналата година от Европейската комисия като противоречие с принципите, недопустими за концентрация. Това предизвика една концепция за разглеждане на националния план, който в кратко включва: изключване на аналоговите системи в 2014 г., едновременно излъчване, симулкаст на търговски мултиплекси да започне на 1 април (вече трябва да е започнало), Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да изготви стратегия за информиране на гражданите. Аз мисля, че тази стратегия трябваше да бъде обект и на Съвета за електронни медии.
В националния план отпадат лицензии, в случай че Българската национална телевизия в срок от 1 април 2012 г. не се възползва от правото за задължителен пренос на четири телевизионни програми. Продължителността на симулкаста, едновременно излъчване цифрово и аналогово, не трябва да надвишава три месеца и изключването на аналоговото разпръскване трябва да завърши само при 95% покритие по население.
Въпросът ми е следният: има ли някаква функционална връзка за осъществяване на този преразгледан план между Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията и какво става с тези 33 лицензии за програми, имат ли те срокове за въвеждане и ако не, как се процедира? Същевременно пък зрителите са в неведение какво се очаква и притиснати от търговски оферти, предлагащи несъществени за практическо приложение екстри, примерно стерео, непрекъснато изменение на приемниците, липса на каквато и да е предварителна информация за преходния процес в полза на дигитализация на телевизията, какво става с тези граждани? Те се интересуват постоянно, питат и не получават отговор, защото тази кампания за разяснение липсва.
Това е във връзка с цифровата телевизия. Бих искал да знам мнението на Съвета за електронни медии как ще процедира и ще процедира ли изобщо.
Вторият въпрос, който за щастие има вече някакво положително начало, това е въпросът за качеството на звука, психологическо корелирано с физическата мощност на сигнала. Накратко казано, нивото на звука на различните телевизии и главно между телевизионната реклама и програмата. Този въпрос е изискване на Европейската комисия и за щастие, както Комисията по културата, гражданското общество и медиите, така и Съветът за електронни медии започнаха да работят по въпроса, но не ми е ясно защо спряха. И това би трябвало да бъде указано в доклада по някакъв начин за началото.
И третият въпрос – по търговската реклама и маркет теста. Защо при нередности в стоковия пазар се крият фирмени имена на нарушителите. Не ми е ясен този въпрос. Има ли го някъде специфициран в нормативните уредби? Защото това е некоректност към зрителите. Тук не се прави маркет тест, в цяла Европа се прави маркет тест: като наредят осем продукта, казват, този е най-добрият, а този изобщо не го купувайте. Тук такива работи няма, за да не се засегне някой.
Давам пример с немската телевизия и английската телевизия, където редовно правят тези работи. Аз имам един материал, който беше излъчен от немската телевизия - „Триковете на хранителната индустрия”. Изобщо трябва да се има предвид, че не може консуматорите да получават невярна информация, особено когато се отнася до тяхното здраве. Примерът е много типичен, той е американски, обаче беше излъчен от немската телевизия. Това е по отношение на „Активия”. Ако някой се интересува, фирмата „Данон” е глобена миналата година през октомври с 21 милиона за невярна реклама, за невярно въздействие на „Активия”.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: От кого е глобена? Кой е органът, който е глобил „Данон”?
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Федералната търговска комисия е глобила „Данон”. Аз нямам идеята Съветът за електронни медии да глобява и да се занимава. Имаше филм, който беше излъчен от NDR и този филм не се занимаваше само с „Данон”, а с всички други търговски обекти. И там едно към едно се прави анализ какво и кое вреди на здравето на консуматорите. Ако някой се интересува, аз имам три копия и ги оставям тук.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Ние сме сезирали Министерството на здравеопазването за подобни реклами, за които ние смятаме, че би могъл да възникне подобен проблем. Например за Барни мечето, за гризините и др. Така че не сме безразлични към това.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Това, което казвате, е много хубаво.
СТОЯН ИВАНОВ: Ако разрешите, госпожо председател, едно изречение. Аз си го бях отбелязал, но забравих да го спомена и сега професорът ме подсети. Наистина имаше една добра инициатива и дискусия във връзка със сигнали от граждани относно силния звук на излъчваните реклами в телевизионните програми на доставчици на медийни услуги. Знам, че това е донякъде и технически проблем, но все си мисля, че има начин това да бъде оформено като изискване в закона. Знам аргументите на телевизионните и радиооператорите – че така искали рекламодателите и те нищо не можели да направят. Тези аргументи са изключително основателни, като се има предвид, че ако това нещо фигурира в закона, рекламодателите няма как да го искат. Тоест аргументът сам по себе си е нонсенс.
Имаше дискусии, аз забелязах и у вас добро желание да се въведе подобна законова регламентация. Не знам обаче дали наистина мислите в тази посока или се отказахте.
Що се отнася до тази медийна практика (аз не говоря вече за сравняване на качествата на различни търговски марки от един и същи продукт), но когато се критикува дадена фирма за нещо, някои медии започнаха да крият името и търговската марка на фирмата, която всъщност се критикува. Не знам, вие ли ги уплашихте с него. Но всъщност това е обществена позиция, а не реклама. Надявам се, че тази реакция на някои медии не се дължи на някои непремислени действия от ваша страна, всъщност сигурен съм в това.
И още един въпрос. Дали не е добре да помислим относно това продуктово позициониране. Хубаво го разрешихме, чудесно, модерна форма на реклама, но да задължим медиите да си го пишат по-разбираемо. Сигурен съм, че поне 50% от зрителите не знаят какво означава „В предаването има продуктово позициониране”. Хората не са в медиите, доц. Лозанов, като Вас, не са изкушени като нас, които сме поработвали тук-таме по десетина години в медиите. Може би да пишем, че има скрита реклама в това предаване или продуктова реклама поне, да е ясно, че когато някой размахва и постоянно употребява примерно дадена марка бира, това не е случайно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, колеги.
Преди да отговори на някои от въпросите доц. Лозанов мога да ви информирам, че са отправени запитвания и са получени от Съвета за електронни медии предложения именно за разликата в звуковия фон и височината на звука рекламата. Не съм запозната с тях, тъй като са постъпили днес. Разбира се, те ще ви бъдат предоставени. По този въпрос аз съм поела ангажимент, проучена е и практика в Комисията по какъв начин в Германия и в Щатите е решен този въпрос. Смятам след ваканцията да ви запозная с това, което е налично, и да направим едно обществено обсъждане, като поканим рекламните агенции.
Смятам, че този въпрос, който беше повдигнат още в края на миналата година – и при отчета, и от доста хора, които се обръщаха към Комисията с писма, на които ние отговорихме, че Комисията не може да реши този въпрос на момента законодателно, тъй като трябваше да се проучи практиката. Въпросът е, че в Щатите и в Германия това не е уредено законодателно, със закон, а с подзаконов акт. Мисля, че в Щатите е с наредба, а в Германия дори мисля, че няма и нормативна уредба, а е въпрос на едно споразумение, едно съгласие между медиите и вече е факт.
Господин Лозанов, ако желаете, да отговорите на въпросите.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Вие дадохте отговор на въпроса за височината на звука на рекламите. Ние задвижихме това и благодарим на Комисията, която реагира, тя има и собствени проучвания и виждания в това отношение. Сигурен съм, че за да се случи това в България, трябва да бъде регламентирано на законово ниво. Има такива практики. Ние в Съвета за електронни медии имахме дълъг експертен процес. Самият проф. Владков участваше, ние прилагаме експертните мнения. Давам си сметка, че ще има една сложност в регулирането на тези отношения, защото операторите по една или друга причина виждат свой интерес в този скок на звука, но ми се струва, че и американската, и немската практика могат да бъдат убедителни и да се приемат такива закони. Ние сме предложили съвсем конкретни разпоредби.
По отношение на плана за преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване – аз знам, че това е голямата тема на проф. Владков – в това отношение работи много по-голяма група от представители на институциите и не Съветът за електронни медии има водеща роля, водеща роля има Министерството на транспорта и затова аз не съм го изтъквал като наш приоритет в момента. Но Съветът за електронни медии е изразил своята позиция, че би искал и би могъл според възможностите си и компетентностите си да участва в създаването на правилата на информационната кампания. Информационната кампания е страшно важна, в България не само не се знае какво е продуктово позициониране, това е малка беда, ами не се знае какви са привилегиите и смисълът от цифровизацията. Така че, за да имаме ние някакъв шанс в този процес, първо трябва да информираме аудиторията. Има отпуснат от държавата бюджет 17,5 милиона, част от които са за тази кампания и трябва действително според сроковете да започне това съвсем скоро, тъй като иначе спазването на срока септември 2013 г. ще стане отново една абстракция.
Тук има големи проблеми, свързани с мотивацията на самите радио- и телевизионни оператори да се включат в този процес. Не ми се отваря тази голяма тема, проф. Владков я познава. И мотивирането им не е лесно. Да се надяваме, че в този вече финален срок ще се регулират отношенията. Нещата опират включително и до пари, до цени, до цени на преноса и т.н., за да може да тръгне този процес.
По отношение на фирмите, госпожа Владимирова отговори до голяма степен, че съвсем не се отнасяме безгрижно към това. Освен това има правила, които Законът за радиото и телевизията изисква саморегулаторните структури в сферата на рекламата да приемат във връзка със защита на децата от храни, които са вредни за тях. Тези правила са приети.
По отношение на изписването на фирмите, не само фирмите, които са критикувани, но често пъти, за да не влизат в заблуждаваща информация, трябва да се каже и човекът, който говори по телевизията от коя фирма е или от коя структура. В това отношение Съветът за електронни медии в момента работи по становище, което ще включи и много теми извън това, а и свързани със скритата реклама и с разширяването на спонсорските заставки до реклами, което е много голям проблем, който се отчита, когато дейността на Съвета за електронни медии се наблюдава от Европейската комисия. И така нататък. Това е един кръг от теми, по отношение на които ще изработим становище. Ако се окаже, че това не е достатъчно, за да се регулира тази сфера, която е много важна, ще търсим отново вашето съдействие.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Много съм удовлетворен от отговорите за рекламата и от това, което Съветът за електронни медии предложи и го прави.
А колкото за информиране на населението за цифровата телевизия, този въпрос трябва да тревожи всички, които се занимават с медии. Това е държавен въпрос и не може да се остави само на телевизионните оператори те да решават въпроса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания и въпроси към отчета?
Един кратък въпрос преди да гласуваме проекта за решение. Кога се очаква да завърши процесът за служебното привеждане в съответствие със Закона за радиото и телевизията на издадените лицензии?
АННА ХАДЖИЕВА: До месец.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други въпроси и изказвания?
Ако няма такива, закривам дебата и предлагам на вашето внимание проект за решение по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 г. – 31 декември 2011 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 г. – 31 декември 2011 година.
Който е за така предложения проект за решение, моля да гласува.
За – 13, против – 1, въздържали се – няма.
С това изчерпваме дневния ред. Благодаря ви и ви пожелавам весели празници!

(Закрито в 15,50 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова