1. Обсъждане на законопроект за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2012 г.
2. Обсъждане на законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г.

---

На 18 юли 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на законопроект за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2012 г.
2. Обсъждане на законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум за провеждане на заседанието.
Предлагам на вашето внимание следния древен ред:
1. Обсъждане на законопроект за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2012 г.
2. Обсъждане на законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г.
Колеги, ако имате предложения по така изчетения ви дневен ред, моля да ги направите. Ако не, подлагам същия на гласуване.
Който е „за” предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
На нашето заседание присъстват: от Министерския съвет - Снежана Йовева, съветник на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков; от Министерството на културата – Вежди Рашидов, министър, Милда Паунова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки”, и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Държавна агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател, Йордан Янев – заместник-председател, и Галина Ганчева, главен юрисконсулт; От Национален осигурителен институт – Бисер Петков, управител, и Йосиф Милошев. От Българското национално радио и от Българската национална телевизия не са изпратили представители, предполагам, че ще дойдат; от Министерството на труда и социалната политика няма представител.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от нашия дневен ред.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Може ли преди това да поставя един процедурен въпрос? Аз исках, госпожо председател, да обмислите възможността в някое от следващите заседания да направим едно обсъждане на законопроекта, който беше представен от провинция Бранденбург. Предложението беше на фондация „Конрад Аденауер”, вие го знаете, присъствали сте на това обсъждане, имали сме и заедно срещи във Външно министерство на Германия по тази тема. И понеже тази тема е коментирана, без идеята, че този законопроект се внася или не, тъй като много неща трябва да бъдат изчистени или координирани с нашето законодателство, но понеже е една коментирана тема, а ние в комисията много рядко говорим за тези неща, ми се струва, че би било добре или в последното ни заседание преди излизането на парламента във ваканция, или в някое от първите заседания през септември да направим един коментар, защото коментарът отива и към това дали да има отделен закон за печата или да бъде един общ закон за печата или да бъде един общ медиен закон, което е също тема, която се коментира. Но ще бъде добре да направим едно обсъждане според мен в комисията предварително, преди да се внася какъвто и да е текст. Мисля, че ще е полезно, ако по Ваша инициатива направим едно такова предварително обсъждане.
Благодаря ви. Само като предложение го казвам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за направеното предложение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Може ли и аз да кажа няколко думи? Подкрепям идеята, но предлагам това да е през септември, защото имахме една среща с двата съюза на издателите и уговорката беше те сами да се съберат заедно с фондация „Конрад Аденауер” и да имат позиция. Защото те нямаха позиция. Нека ние да разглеждаме това нещо, когато те имат позиция.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: А може да поискаме и техни становища.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, точно затова предлагам да е през септември месец.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, колеги.

Преминаваме към точка първа: Обсъждане на законопроект за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2012 г.
По този законопроект са постъпили становища от Българското национално радио, Българската национална телевизия, които са ви раздадени; от Държавната агенция на българите в чужбина; становище от Министерството на културата.
Първо бих искала да дам думата на госпожа Йовева да представи проекта. Заповядайте.
СНЕЖАНА ЙОВЕВА: Благодаря Ви.
Проектът, който днес разглеждаме на Закон за българите и българските общности извън Република България, беше изготвен след работа на междуведомствена работна група. В продължение на известно време бяха събирани становища, съобразени са с голяма част от тях. За първи път този закон дава възможност да се доразвие и усъвършенства материята, отнасяща се до политиките за българите в чужбина. Сега действащият закон от 2000 г. не е съобразен с новите устройствени и административни закони.
В закона се разписват правомощия на специализираните органи, които провеждат политиката за българите в чужбина, което е изключително важно, за да се подобри координацията по осъществяването на политиката.
Иновативен момент в закона можем да кажем е, че се създава едно национално представителство на общностите, което е предвидено да се състои от представители на организационните структури на българите в чужбина, така че да имат своя принос в осъществяването и разработването на политиките.
Този нов законопроект за българите и българските общности в чужбина регламентира правата и възможностите както на българите, така и на общностите като различни формати диаспори по света.
В законопроекта са разписани и общите положения, и конкретиките, свързани със запазването на идентичността чрез културни изяви, както и възможността им да се образоват. Всъщност той е по своему връзка между този закон и новите промени, които се предвиждат също да бъдат разглеждани в Закона за българското гражданство. Това са два сектора от една обща по-голяма политика.
Мисля, че господин Иванов ще ме допълни.
РОСЕН ИВАНОВ: Госпожо председател, с новия закон се променя цялостната философия на регулирането на държавната политика, свързана с българите, които живеят извън България. Променя се самата структура на закона, въвеждат се, както каза колежката Йовева, специализираните държавни органи, които липсват в сега действащия закон. Определят се и се детайлизират обществените отношения, които следва да регулира този закон. Разширени са вече не само отношенията между държавата и българите, живеещи извън България, но участието на органите на местната власт, на общините, на неправителствени организации, на физически лица. Защото това на практика вече се случва и може да се види, така че този закон стъпва върху съществуващи обществени отношения.
Освен това се определят принципите, които ще следва българската държавна политика по отношение на нашите сънародници, определят се целите на закона. Формулирани са по-конкретно правата и задълженията и е променена философията на представителството на българските общности зад граница от държавно-обществен орган, както е предвидено в досега действащия закон, който закон между другото изключва участието на държавни и административни органи и по този начин считаме, че държавата се лишава от своя капацитет да упражнява и да провежда тази политика, се преминава към напълно обществен орган. Орган, който да представя пред нас държавните органи, вижданията, проблемите на българските общности, така че те да могат да бъдат отстоявани и да бъдат взети предвид.
Тази цялостна промяна на философията, на концепцията налага приемането на нов закон. Той е внесен със Закона за българското гражданство, където целим усъвършенстване на издаването на удостоверения и експертни справки по отношение на приема на български граждани.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Давам думата на министър Рашидов да ни запознае със становището на Министерството на културата. Заповядайте, министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо Петрова, колеги! Във връзка със законопроекта за българите и българските общности извън Република България, внесен от Министерския съвет, ви уведомяваме следното.
С предложения законопроект се доразвива и усъвършенства нормативната уредба по въпросите на българите и българските общности извън Република България. В законопроекта са регламентирани правомощията на компетентните държавни органи по отношение на българите и българските общности извън Република България, както и взаимодействието между тях.
Законопроектът предвижда създаване на национално представителство на българите и българските общности извън Република България като независим консултативен орган на обществени начала с представителни и съвещателни функции.
С оглед на гореизложеното Министерството на културата подкрепя законопроекта за българите и българските общности извън Република България, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дискусията. Заповядайте, колега Ангелов.
ВАЛЕРИ АНГЕЛОВ: Аз искам да се обърна към вносителите с един такъв въпрос. На стр. 16, в раздела „Представителство на българите и българските общности, живеещи извън Република България”, в чл. 40, точки 5 и 6 е казано: „Мандатът на членовете на Националния консултативен съвет, на председателя и на главния секретар е една година и председателят и членовете на Националния консултативен съвет нямат право на два последователни мандата.”
Защо преценката е една година и да нямат право на втори мандат. Какво сте имали предвид? Защо мандатът е една година?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, предлагам всички да си зададем въпросите и тогава да ни се отговори.
Аз имам въпрос към вносителите. Беше казано, че имало работна група, която е работила доста време по този законопроект. На какъв принцип е била изградена тази работна група? Какво е било участието на българите в чужбина, каква част от техните предложения, ако е имало такива, са приети?
Има и доста други неща, но първо това искам да чуя.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз също имам въпрос. Понеже законът е за българите и българските общности, се чудя българските граждани влизат ли в тези общгности. Имам предвид граждани, които не са с български произход, но имат българско гражданство. Те засегнати ли са от този закон. Понеже виждам, че ме гледате, ви давам конкретен пример: той важи ли за български турчин, който има българско гражданство, в Бурса? Този закон грижи ли се за него. Примерно, ако един ден обсъждаме дали да имаме български културен институт в Бурса. Защото идват турски танцови ансамбли в Ардино и се питам дали може да отиде един родопски хор в Бурса. Защото тук дефинициите са българи и български общности – дали включваме всички български граждани, независимо от това дали са с български или не са с български произход. Защото имам чувството, че се отказваме от тези хора абсолютно доброволно. Когато ние не се грижим за тези хора, ще се намерят други държави, които да се грижат за тях.
Между другото това е въпрос, който беше коментиран и на консултативния съвет при президента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, аз си задавам въпроса дали сме готови да обсъждаме един такъв проект по същество. И ще кажа защо. Например защо не направихме никакъв анализ преди това по какви причини приетият през 2000 г. Закон за българите, живеещи извън България, вече десет години не работи, като все още няма правилник за прилагането му.
В глава Четвърта на този закон е разписан квотният принцип, по който трябва да се формира Националният съвет на българите, живеещи в чужбина. За съжаление такъв не е утвърждаван от 39-ото и от 40-ото Народно събрание. И си задавам въпроса какво е попречило да заработи пълноценно.
Бихме могли да анализираме по какъв начин работим с тези общности досега, какви услуги им предлагаме, как подкрепяме българските училища, та децата, учещи в тях, намаляват с всяка година. Какви са правата и нуждите на културните ни центрове в чужбина, за да заработят ефективно при контактите си с българските общности и българските граждани. Достатъчно ли е за утвърждаване на националната ни идентичност в българските общности по света само пасивното им включване в краткотрайни и епизодични срещи с българско движими или недвижимо изкуство, или наследство на шедьоврите на нематериалното културно наследство.
Задавам си въпроса в тези времена, макар че за много за кратко имахме министър без портфейл и, разбира се, Държавна агенция за българите в чужбина, коя е основната причина да няма ясни параметри на тяхното влияние за повдигане на българското самосъзнание у българите и българските общности в чужбина при действащия закон и защо.
Аз мисля, че ако преди това не приемем ясна консенсусна национална стратегия за българите и българските общности в чужбина и ако не приемем съвременна концепция за българските културни институти в чужбина и не анализираме задълбочено интеркултурните процеси сред българската диаспора, създаването на национално представителство на българските общности извън Република България, този нов опит за закон няма да може да изпълни задачите си.
За провеждане на национално значимите политики сред тях предварително трябва да сме наясно какви ще са те и каква е целта, към която се стремим. Как ще наречем отговорната институция – дали министър без портфейл или заместник-министър председател не е толкова важно, ако не продължаваме да отделяме целево в изпълнение на конкретно приети стратегически политики достатъчно средства за финансиране на тези политики сред българите и българските общности в чужбина.
По принцип подкрепяме необходимостта от действащ закон, но според мен, убеден съм, първо трябва да анализираме кое в досегашния закон от 2000 г. може да бъде надградено, изменено и допълнено.
Благодаря.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Само като продължение на това, което каза проф. Данаилов. Подкрепям всичко, което той каза. За мен наистина като прелюдия към този законопроект, който наистина е необходим, необходимо е да се концентрират усилията на държавата именно в такава насока, е необходимо първо обаче да чуем какво се е случило с тази агенция. Тоест, аз лично преди да гласувам тези неща искам да видя къде са реалните проблеми. В агенцията в тези три години – от 2009 г., новото управление, какво се е случило, какви са реалните проблеми и по какъв начин това законодателство ги решава. И аз затова попитах кой е участвал в изготвянето на този законопроект, дали той наистина отговаря на всички реални проблеми. Тук голямата част от колегите бяха в Букурещ, където бяха медиите (там имаше представители от Чикаго, от Австралия, от Европа, от Испания, от Гърция) и всички те поставиха страшно много и големи проблеми. Професорът ги каза – за образованието, какво се случва с българските училища, с културните институти. И там видяхме, че наистина проблемите са страшно много. Дори имаше определени градове, където двете общности са една срещу друга, издават два различни вестника, имат конфликти. Този законопроект дали наистина ще реши всички тези неща, които там в рамките на два-три дни се дебатираха. Това беше всъщност среща, която е организирана с насока за решаване именно проблема на българите в чужбина.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз също исках да задам и един въпрос, който е свързан с това становище, което е депозирала тук Българската национална телевизия. Става дума за това, че в чл. 10 на законопроекта е казано, че БНТ и БНР създават и разпространяват програми, предназначени за българите и българските общности извън България. Това се дублира със Закона за радиото и телевизията. Няма смисъл да пишем едно и също нещо в два закона, по-скоро това, което липсва, е, че ние вменяваме непрекъснато през различни закони функции, особено на обществените телевизии какво трябва да правят, а никъде не посочваме откъде да се финансират. И всъщност даваме все повече и повече задачи на тези обществени медии, а бюджетите им, учтиво казано, не нарастват.
Ако може в този закон или в Закона за радиото и телевизията по някакъв начин да се регламентира целево финансиране за осъществяването на тези задачи, които са извън територията на България, за да може успоредно с възлагането на задачи да има и някакъв екзистенц минимум на тези програми, които се правят „БНТ свят”, преди това беше „БНТ сат” и т.н. Не само да се каже, че имат грижата и за това. А как става финансирането? Например имаше един прословут член в Закона за филмовата индустрия, който казваше, че финансирането, определено в бюджета, не може да е по-малко от миналата година. За мен това даже е отделна статия в бюджета, та е извън това, което възлага държавата на БНТ и БНР като отделна функция. Статия, в която се казва: на вас ви се дава държавна поръчка да направите толкова филми, такива програми, такива излъчвания, които ще бъдат финансирани целево от бюджета. Това е държавна поръчка към обществените ни медии. И ако тук въведем някакво задължение, а не всяка година да им намаляваме бюджета, пък им казваме: вие трябва да поддържате регионалните програми, трябва да поддържате програмите за извън България и т.н. Тоест, ако разпишем това в този закон и заковем някакъв вариант за финансиране, ми се струва по-смислено, отколкото просто да имаме един текст, който горе-долу преповтаря текста, който го има в Закона за радиото и телевизията.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
Аз също бих искала да обърна внимание в чл. 10, ал. 2, че е допусната може би грешка, тъй като алинея 1 и алинея 2 не са в обща кореспонденция. Колегата коментира това, което написано в становището на Българската национална телевизия, че има преповтаряне на текстове. От една страна, в ал. 1 говорим за обществени медии, а в ал. 2 се говори за общински, частни и други медии. Всъщност те по своя характер осъществяват друг предмет на дейност и се явяват еднолични търговци или юридически лица на базата на лицензия, по която осъществяват дейността. Така че може би тук трябва да се прецизират текстовете.
Други въпроси?
Ако няма други въпроси, да дадем възможност да ни отговорят колегите.
Заповядайте, господин Иванова.
РОСЕН ИВАНОВ: По отношение на първия въпрос – за мандатите, тъй като имаме български общностни организации вече в над 60 страни, идеята, която е заложена в този къс мандат и липсата на възможност да бъде повторен, е да имат възможност повече българи от повече страни да участват в управлението на този национален съвет. Ако мандатът е дълъг четири или пет години, това би попречило на повече общности да излъчат свои представители. Това е единствената причина, поради която се спряхме на такъв по-къс мандат. Не е проблем да бъде променен като цифра, въпросът е какво ще постигнем като резултат - ако пет години националният съвет се управлява от представител на една общност, дали другите общности няма да се почувстват пренебрегнати. Това е единствената цел, поради която сме записали, че мандатът не може да се повтаря и има къс срок.
По отношение на въпроса за участието на агенцията в тази среща в Букурещ, дължа да кажа, че ние не получихме покана, така че срещата беше организирана без нас. Но не това е важно, становището на българската общност не се изразява само на среща в медии, а по всякакъв начин то пристига при нас. На първо място, това са нашите срещи с общностите – било в България, било в агенцията, било на различните мероприятия, които провеждаме, било в чужбина, когато ходим. Всички становища, които са ни дадени, сме се постарали да бъдат вкарани в работната група.
Имаше въпрос от кого се е състояла работната група. Мисля, че седем или осем министерства, всички, които имаха отношение: Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министър без портфейл първоначално, след това от кабинета на вицепремиера, Министерството на образованието, Министерството на културата, Министерството на труда и социалната политика. Президентството по това време нямаше представител, през 2009 и 2010 г. не изпратиха представител, не мога да си спомня по какви причини. Всеки, когото сме поканили, дойде, с изключение на президентството. Но имаше над осем или девет институции и министерства, които изпратиха свои представители.
По отношение на въпроса за правата на българските граждани, както се даде примерът. На първо място, българските граждани в чужбина имат права като български граждани, тоест те упражняват своите права съобразно законите на държавата като граждани на тази държава. На второ място, в чл. 2, ал. 3, е записано, че българската общност се състои от лица с българско гражданство и лица без българско гражданство, но с български произход. Така че, въпреки че те имат правата като български граждани, сме ги включили и в обхвата на българските общности, тоест да могат да ползват и тези права, когато се осъществяват на територията на чужда държава. Включили сме ги, помислили сме, това беше една от точките, по които се дебатира доста дълго точно на базата на сентенцията, че те имат права като български граждани, но успяхме да защитим този текст, включен е, за да могат всички, които искат да се образоват или да получат досег с българската култура, да го направят.
Това че досега Държавната агенция досега не е имала ясна, видима политика и защо всъщност законът не е работил – въпроса на господин Данаилов. Ами просто в закона от 2000 г. Държавната агенция за българите в чужбина не съществува. Ще ви обясня точно по какъв принцип е изключена тя. Агенцията е създадена в 1992 г., в 1999 г. при подготовката за приемането на действащия сега закон е закрита и е преобразувана в изпълнителна агенция. Три месеца след това е отчетено, че агенцията не може да бъде такава, че има нужда от нейното съществуване и през февруари 2000 г. отново е възстановена с постановление на Министерския съвет.
Цялата философия на сега действащия закон е насочена към премахване на държавните органи, затова и Агенцията е единствената, която до този момент няма правна регламентация на своята дейност в закона. Всички останали агенции, включително Националният статистически институт, който има статут на държавна агенция, имат регламентация на своята дейност в закони. С този закон ние се стремим да променим това и да въведем правомощията на Агенцията, задълженията на председателя, като орган на изпълнителната власт, на Агенцията като администрация, за да може да влезе в съответствие с всички останали държавни институции, изпълняващи определени политики.
Що се касае до това, което прави Агенцията, то е отразено в ежегодните отчети и доклади, които представяме. Бих си позволил да не се съглася с господин Данаилов за намаляващите ученици, напротив, през 2009 г., когато започна дейността кабинетът на министъра без портфейл, имахме около 120 училища в чужбина, в момента са над 200. Имаме голямо увеличение на желаещите да учат български език и това е обяснимо, тъй като само новата диаспора, новите българи, които са напуснали България след 2000 г., са огромен брой, може би над 500 или 600 хиляди. Така че логично е техните деца да се записват да учат български език. Този процес тече според мен доста интензивно. Това обуславя и провеждането на нова политика. Беше прието постановление 334, което регламентира българските неделни училища – как да функционират, как да бъдат създадени, как да бъдат финансирани. Увеличи се повече от два пъти финансирането за тези училища, първоначално по програмата „Роден език и култура зад граница”, след това и по новото постановление. Така че тези стъпки вече са направени, остава само ние да ги въведем в законова форма.
Между другото, от стария закон сме взели всичко, което сме счели за полезно и което е работило през годините. В областта на образованието и културата най-много от нещата са експонирани в новия закон. Постарали сме се да разширим възможността за образование както на лица от български произход в България, така и на деца български граждани или родени в чужбина от български граждани, които се обучават вече в съответните държави. Мисля, че ще се получи добър резултат, защото, пак ви казвам, това е на базата на практиката, която има Агенцията повече от десет години от влизането в сила на стария закон и последните две години, в които аз съм председател на Агенцията.
Имаше и въпрос за становищата. Когато публикувахме проекта на сайта на Агенцията законопроект за българите и българските общности, не получихме много предложения, което си обясняваме с факта, че на практика ние получихме предложенията при посещенията на тези общности. Имаше предложение за реанимиране на старата идея за ликвидиране на държавните органи и създаване на обществени съвети, които да прераснат в национален съвет. Считаме, че това не е удачен вариант. Достатъчно е да погледнем практиката на съседните държави – Сърбия създаде Министерство на диаспората, Турция създаде дирекция за турците в чужбина и роднинските общности с министър ръководител. Така че това, което се прави около нас, е засилване ролята на административните органи, тоест на държавата чрез административните органи при провеждането на тази политика по отношение на диаспората. Затова и разделихме нещата. Нашето предложение е да си има национален съвет, който е обществен орган, и да си ги има държавните органи, които да си продължат държавната политика.
По отношение на чл. 10, ал. 2. Това е включено по предложение на частни медии, за да могат да участват в провеждането на тази политика по отношение на общностите. Може би редакцията не е сполучлива. Съобразили сме се с това, което е предложено в работната група и е гласувано. Ако счетете, че не е удачно, бихме могли да го променим или да приемем предложение. Но в този закон за първи път твърдо се регламентира участието на неправителствени организации, на физически лица и на частни и обществени медии, защото политиката към около три милиона българи или малко повече, както се сочи, не е въпрос и не е по силите само на държавните органи. Ние считаме, че всички, които желание да работят, а те вече работят на практика – много общини организират самостоятелни мероприятия и сега има няколко в момента, неправителствени организации работят много активно. Така че тази функция е наистина дело на всички, които съществуват като организации в държавата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Йовева.
СНЕЖАНА ЙОВЕВА: Благодаря Ви. Аз само бих допълнила това, което господин Иванов каза. Този законопроект беше публикуван не само на сайта на Агенцията за българите в чужбина, а и на сайта на Министерския съвет, където се разглеждат законопроекти и стратегии. Там той престоя повече от месец. Имаше три коментари и становища и голяма част от предложенията се отнасят именно до последната глава на закона, свързана с националното представителство.
По повод тревогите на господин Данаилов във връзка с това какво се случва с българските неделни и други образователни центрове, наистина в последните години се е удвоил броят на съботно-неделните училища. А откакто политиката се координира от кабинета на вицепремиера, националната програма „Роден език и култура зад граница” е вече с почти 6 милиона бюджет. Ние постигнахме и институционализиране на тези образователни центрове с приемането на това постановление и с работата на една постоянна работна група в Министерството на образованието, която се ръководи от министъра на образованието и в която участват членове и от други министерства и ведомства и която всъщност се занимава не само със съботно-неделните училища и политиките там, но и с това как се изпълняват Постановление № 103 и Постановление № 228 на Министерския съвет, чрез което се привличат граждани от български произход, но не с българско гражданство, да се образоват в България. В законопроекта в раздел „Култура и образование” ние много плътно работихме с колегите както от Министерството на културата, така и от Министерството на образованието, за да бъде изпипана материята.
Бих се съгласила с предложението на господин Курумбашев да се регламентира целево финансиране за Българската национална телевизия. Наистина когато го вписваме в закона в пожелателен характер, е хубаво да се помисли за това и считаме, че има основа да се мисли в тази посока как може реално да се изпълнява това. Доколкото ми е известно, и сега има някакво перо във финансите на Българската национална телевизия, която осъществява такава програма, но ако бъде разписано, би било по-удачно.
За работните групи казахме. Имахме не малко мнения и идеи, предложенията бяха обсъждани, дебатирани в различни формати. Считаме, че този закон за първи път дава една цялостна обхватна, сбита форма на политиката за българите в чужбина чрез институциите, които да я провеждат, и чрез присъствието на представители от общностите. Така или иначе, политиката за българите в чужбина е една от приоритетните на това правителство и ние считаме, че е важно законът да бъде приет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, надявам се, че получихте отговори на зададените въпроси. Ако има нови, заповядайте.
Ако няма, закривам дебата и подлагам на първо гласуване законопроекта за българите и българските общности в Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2012 година.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря ви. Приема се.

Преминаваме към точка втора: Обсъждане на законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г.
Колеги, по този законопроект е постъпило становище от Министерството на културата, от Министерството на финансите – заместник-министър председател, от Националния осигурителен институт, от Министерството на труда и социалната политика и становище от Министерския съвет, което не ви е раздадено, тъй като пристигна по-късно. Ще си позволя да ви го прочета:
„Уважаема госпожо Петрова,
По проекта на закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нация Дирекция „Правна” на Министерския съвет е изразила предварително становище на 5 юни 2012 г.,1 като по-голяма част от бележките и предложенията са отразени в законопроекта под № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители в Народното събрание на 10 юли 2012 г.
Едновременно с това считаме, че текстът на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от законопроекта се нуждае от прецизиране. Предлагаме следната редакция: „Предложенията за награждаване и конкретния размер на държавна парична награда за особени заслуги се внасят за разглеждане в Министерския съвет въз основа на доклад от министъра, който провежда държавната политика в областта или в дейностите, в които са проявени особените заслуги на лицето.”
По чл. 6, ал. 2, от законопроекта е необходимо да се конкретизира по чие предложение се внася акта, уреждащ условията и реда за изплащане на държавните парични награди за лицата с особени заслуги към държавата и нацията предвид финансовия източник за тяхното изплащане от държавния бюджет.
Предлагаме накрая в текста на чл. 6, ал. 2, да се добавят думите „по предложение на министъра на финансите”.
Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков.”
Колеги, законопроектът ви е раздаден. Ако ми позволите, ще представя накратко законопроекта и след това ще дам думата на присъстващите да споделят своите становища.
Уважаеми колеги, предложеният законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията цели, от една страна, да реши онзи проблем, който е поставян многократно в нашата комисия, а именно проблема с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, а именно предоставянето на парични награди на лица, навършили пенсионна възраст, за особени заслуги към българската държава и нацията.
В дискусиите, които се водиха не само в нашата комисия, но и в пленарната зала, и в Комисията по труда и социална политика, се повдигаха въпроси за изработването на критерии и за търсенето на един нов подход за уреждане на обществените отношения, а именно пенсията да бъде изключена като понятие, а да се даде парична награда на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.
Какво е различното в този закон? На първо място, не се ограничава възраст, тоест лицето да е навършило пенсионна възраст, а е достатъчно да има определен принос в различни области на обществения живот. Този принос трябва да бъде цялостен принос или съответно изключителни заслуги. Дадени са легални определения за принос като понятие и за изключителни заслуги. Паричната награда се предоставя на лицата за цялостния им принос или за изключителни заслуги, като са разписани областите, в които тя следва да се предостави. Наградата бива три вида: пожизнена, периодична, еднократна. Периодичната и пожизнената награда се предоставят с решение на Народното събрание, а еднократната – по предложение на министър-председателя.
В Глава втора в предложения законопроект са дадени условията и редът за предоставяне на държавната парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията, респективно са посочени инициаторите, които могат да стартират тази процедура. Предложение могат да правят органи на централна и местна власт, научни организации, висши училища, юридически лица с нестопанска цел, инициативни комитети на гражданите. Тези предложения се правят към съответните ресорни министерства. Екипите към министерствата правят подбор на тези предложения и, отделяйки постъпилите предложения, внасят своите предложения в Министерския съвет по реда, който е до настоящия момент. Въпросът е, че тук вече се касае за няколко различни по вид награди, които могат да бъдат изплащани, от една страна, пожизнено, от друга страна – могат да бъдат периодични със срок до три години и еднократна за чест и доблест, примерно за спасяване на човешки живот при транспортни произшествия, при земетресение и други бедствия и аварии. Това са примерите, които мога да ви посоча.
Разбира се, предложенията, които се правят от съответния министър пред Министерския съвет, съдържат подробно описание за дейността на лицето, мотиви за неговите заслуги или проявена лична доблест, могат да бъдат приложени и документи или други отличия и награди, които доказват изключителни постижения и цялостен принос за развитието на съответните области.
Като цяло, това е законопроектът. Бих искала тук да изкажа своята благодарност на всички участници – от Министерството на културата, Министерството на финансите, от Националния осигурителен институт, от Министерството на труда и социалната политика, които изпратиха представители в работната група и заедно с консенсус успяхме да стигнем до тези текстове. Бих искала също така да изразя и своята благодарност към Правната дирекция на Министерския съвет, които изразиха своето предварително становище и част от текстовете работната група прецени, че са в унисон с търсената идеология и философия на закона и те влязоха като текстове в настоящия законопроект.
Идеята е този закон да влезе в сила от 1 януари 2013 г., тоест до края на септември съобразно дневния ред на Народното събрание следва да бъде разгледан и в пленарната зала, за може да бъде застъпен в новия бюджет. Поискано е предварително становище и има разчет до 500 хиляди.
Това е, което аз мога да ви кажа. Ако има въпроси, ще отговоря. Нека сега да дам думата и на останалите присъстващи, които са изразили становище.
Давам думата на министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо Петрова, уважаеми членове на комисията! В няколко комисии имахме дебат, къде емоционално, къде по-малко емоционално, но въпросът е важен не за нас, а за хора, които са извън нас.
Със законопроекта се отменя разпоредбата на чл. 91 от Кодекса за социалното осигуряване, който урежда реда за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията предвид въвеждането на нова правна регламентация. Приемането на нов законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е целесъобразно и обществено оправдано, поради което Министерството на културата подкрепя законопроекта за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Господин Петков, заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Бих искал също да изразя подкрепата на Националния осигурителен институт на предложения проект на закон. Както беше споменато от уважаемата госпожа председател, експерти на Националния осигурителен институт участваха в подготовката на законопроекта, така че нашите бележки и предложения са отразени в обсъждания законопроект.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се отменя цитираният вече многократно чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, на чието основание се отпускаха и изплащаха пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията. Към момента се изплащат 23, като се очаква да се изплащат още две след гласуване в Народното събрание и техният брой ще нарасне на 25. Предвижда се отпуснатите до края на тази година пенсии за особени заслуги към българската държава и нацията да продължат да се изплащат в размерите, в които са отпуснати по предложения за отмяна чл. 91, като изрично е направено уточнението, че те не могат да се получават заедно с друг вид пенсия, да преминават в наследствена пенсия и да се получават заедно с парична награда по този закон. Така че още веднъж подкрепяме законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други становища? Откривам дискусията.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Подкрепям усилията на колегите, които са внесли вариант на закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията в отговор на въпросите, които възникват през годините при всяко предложение на Министерския съвет за удостояване на персонални пенсии.
Приемам, че целта на предлагания законопроект е да бъдат регулирани взаимоотношенията, при които се предоставя държавна парична награда за изключителни постижения и цялостен принос в съответната област, като израз на признание за цялостната дейност на личността в тази област.
В чл. 1, ал. 1 и 2, се предлага чувствително разширяване възможностите за присъждане на тези парични награди, а в чл. 3 се предлага те да бъдат с различен период на действие: пожизнено, периодично и еднократно. Това е добре. Според мен обаче благородната цел все още не се постига. Колеги, нашите спорове възникнаха, когато търсехме справедливите критерии за отличаване на един или друг представител на една или друга професия и относителното тегло на приноса му към обществото. Не е чудно, че често предложенията бяха съпроводени с обяснения от вносителите, че лицето има финансови или здравословни проблеми, а не блестящ връх, професионален принос, признат безспорно от всички.
Хубавото в направеното днес предложение е, че за върхови постижения може да бъде направено предложение за награда и в по-ранна възраст, поне така го разбирам от обясненията на госпожа Петрова. Но ако е така, то трябва да е ясно регламентирано в самия закон.
Освен това в чл. 6 на законопроекта става ясно, че максималният размер на държавните парични награди за особени заслуги по чл. 3, ал. 1, ще се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на републиката за съответната година. Не става ясно как ще се процедира, ако обявените за годината 500 хиляди не стигат да покрият направените предложения през текущата година, при положение, че няма таван на посочените награди поотделно. Ако през следващите години се определят по-ниски размери на този фонд от държавния бюджет, особено когато става дума за пожизнените награди, на какво основание ще има разлика в размера му в различните години? По начина, по който е записано в законопроекта, няма задължителен текст. Например, импровизирам: размерът на фонда на държавния бюджет да не е по-малък от предшестващия размер в държавния бюджет. Това да го има в закона.
Затова считам, че по законопроекта е необходимо да се поработи още, за да не сменим един спорен ред с друг още по-спорен за прилагането му. Необходимо е още в закона, а не с допълнителни подзаконови нормативни актове да се разработи текст, който да унифицира критериите, които ще са повод за предложения, направени от правоимащите по чл. 5. Според мен определенията, дадени в Допълнителната разпоредба, § 1, т. 1 и 2, съдържат доста голям процент субективизъм и затова трябва да бъдат усъвършенствани.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Подкрепям законопроекта по принцип, той безспорно е необходим и полезен. Имам обаче някои забележки или притеснения.
Специално по отношение на термина „награда”. В правото това се възприема и предполага еднократност. Знам, че е трудно да се намери по-подходящ термин, но все си мисля, че е възможно вместо награда да се използва някакъв друг термин. Думата „награда”, когато се използва в правния смисъл, означава еднократност. Но според мен това не е най-важното.
Нещо, което ме притеснява, госпожо председател и господин министър, е твърде широкият кръг на лицата, които могат да предлагат, както е визирано в чл. 5. Вижте, предложения за награждаване могат да правят юридически лица с нестопанска цел. Става въпрос за хиляди, а вероятно и за десетки хиляди юридически лица в България. А и синдикатите са сдружение с нестопанска цел. Въобще сдружения с нестопанска цел, примерно някое сдружение за защита на сиамските котки с едно синьо и едно зелено око. Има такова сдружение за редки породи животни примерно. Давам един съвсем образен пример. Според мен трябва да намерим някакъв начин за ограничаване на кръга на лицата, които могат да имат такава инициатива. Давам го само като тема за размисъл, би могло да се впише, да речем, професионални и творчески организации. Защото Съюзът на артистите е нормално да предложи един артист за пожизнена награда, както беше Иван Иванов в последния случай. Една професионална организация, да речем, един надзирател в затвора, който е предотвратил бягство на опасен рецидивист, рискувайки живота си (примерно казвам), може да бъде синдикатът на надзирателите в затворите да предложи, има такова сдружение с нестопаска цел. Но тази твърде неопределена и без никакви ясни граници формулировка всички юридически лица с нестопанска цел ми се струва прекалено разширено.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Използвам възможността да се включа и аз. Водихме много обстоен дебат. Ще Ви подкрепя в това, което казвате, защото има една реална опасност. Ние в момента имаме един проблем, който трябва да решим с хората, които са в областта на културата, хора, които са свързани с творчески дейности. Когато още не е променен изцяло законът, наистина е опасно и трябва да търсим формулата кои имат право да предлагат. Да не седне инициативен комитет от всяко село да предлага и ще стане голяма беля. Тук сте прав и смятам да Ви подкрепя, защото наистина тук от нещо добро може да стане много сложно и много тежко.
Миналия път водихме много хубави и емоционални дебати и аз се радвам, че си говорихме за много неща. Но когато казваме „за изключителни заслуги”, пак казвам, изключителни заслуги имат и големите лекари, които изобретяват лекарство, един изобретател инженер. Това са хора, от които обществото има нужда, това са моторите и двигателите. Но тъй като в момента този законопроект е в по-конкретна рамка и има необходимост, аз продължавам да поддържам, че реално има необходимост. Може би в този текст трябва да дадем възможност само на тези, които поне в сферата на културата могат да предлагат. Досега това ставаше чрез творческите съюзи, обществени организации и фондации, които са свързани с културата. И не го казвам, защото не е правилно, а защото е опасно. Би могло да направи голяма беля и наистина от цялата тази работа да няма никакъв ефект.
Другото, което ще бъде много трудно, е това, което проф. Данаилов каза – тази диференциация: кой еднократно, кой пожизнено. Това също е много деликатен момент, защото то пък ще възбуди вътре едни страсти между хората. Хората са такива – малко са чувствителни, малко са ревниви. И ще си позволя да кажа, тази група от именити хора не е много голяма група, тя е малка група. Правихме опити да изчислим, те са, дето се вика, една капка в морето. Разбира се, няма да може да бъде безкрайно, както Вие казвате, госпожо председател, разбира се, всяка година ще е в рамките на някакъв нормален лимит. Иначе е невъзможно, то не е безкрайно. Демокрацията не е измислила никакви други форми, освен съвети и експерти, хора, които познават градежа на един човек. Ще се търси най-демократичната форма, разбира се, всичко това е въпрос на умуване. Но явно трябва да има и някакъв лимит, няма как да бъде безкрайно финансирано.
Проблемите са много, текстовете трябва наистина малко да се оправят и да са малко по-изчистени, за да не се усложнява животът. Мисля, че и проф. Данаилов каза нещо важно относно диференцирането и мисля, че това е много правилно, защото ще стане голяма беля с тези граждански организации, квоти, хора. Ще ни усложни живота, а касае точно хора, които имат някакъв принос в областта на културата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Тук аз бих искала да отговоря точно по това, което коментираме сега, а именно чл. 5. Предложенията за награждаване могат да правят органите на централната и местната власт. Тук нямаме проблеми. Научни организации в тази сфера – също. Висши училища, юридически лица с нестопанска цел и инициативни комитети на граждани. Текстът те заимстван от Закона за ордените и медалите. Тоест инициативата е широк, тъй като и сферата на награждаване е широка. Не можем да правим дискриминиране и да свиваме. Творческите съюзи попадат към юридическите лица с нестопанска цел. В този смисъл сме се постарали да съберем текста, да няма излишни, но същевременно и да няма пропуснати, които да не могат да инициират. Разбира се, тук индивидуалната инициатива на един гражданин не може, но ако се сдружат инициативни комитети, имат възможност.
Не виждам опасност, тъй като и в настоящия момент редът е същият. Същите тези предложители отправят предложенията респективно до конкретното министерство, до ресорните министри, експертите в министерството разглеждат по ресор удачни ли са, не са ли удачни тези кандидатури, които са инициирани, от колко организации се подкрепят и едва тогава се пристъпва към предложение. Пак ще помислим по чл. 5, но смятам, че към настоящия момент сме се постарали да не ограничаваме тази инициатива на предложения с този текст.
Други изказвания? Колега Курумбашев, слушаме Ви.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз исках първо да поздравя вносителите за бързата реакция да внесат този законопроект. Може би е имало смисъл дискусията миналия път да е била емоционална, дори и само заради това, че е предизвикала бързо внасяне на този законопроект.
Исках да ви обърна внимание повече върху процеса на взимане на решения, който е най-деликатната част, не толкова на тези, които номинират. Защото може би ние нямаше да проведем тази дискусия миналия път, аз например си представях, че този процес на получаване на такава награда или пенсия е предшестван от един процес на номинации, както например се правят сесиите на Филмовия център. Знае се например, че има две възможности за награди, да речем, две награди от хиляда лева, отваря се нещо като сесия и 10, 15 или всички организации, които са записани в закона, имат право да правят предложения. И тогава на една сесия се разглеждат предложенията за двама художници, двама скулптори, един писател, трима поети, трима актьори, един сценарист и т.н. Излизат тези 15 или 20 предложения, вие знаете, че имате само две възможности и се прави дискусия върху тези 15 имена. Защото последния път останах с впечатлението, че примерно се е обадил доктор хонорис кауза, казал, хайде да стане този, казали му, що да не стане. А когато това дойде от Съюза на артистите за повече актьори, дойде за повече писатели, тогава вече в рамките на тази сесия една група от хора, която между другото, не съм съгласен да е от екипа на министъра (и тук не визирам министъра на културата или пък текущия министър на културата), тъй като в момента вие сте разширили доста кръга и тук не става дума само за дейци на културата, но да речем, пет човека, по които има съгласие, че са достойни хора, даже може самите тези хора да имат такава награда, които не са служители на което и да е министерство, защото тук се касае и за хора от Министерството на вътрешните работи, когато е за бедствия и аварии, може да е от Министерството на културата, пет имена, които са избрани по един безспорен начин, виждат тези номинации и правят селекция. Разбира се, накрая това се представя на вниманието на Министерския съвет. Това леко деполитизира процеса. Не казвам, че се случва така, че понякога някои хора, които повече се харесват на текущата власт, получават такива заслуги. Това от времето на Милош Форман „Амадеус” сме го видели, че може и по-неталантливия творец да вземе повече пари, защото е по-приближен до кралския двор, това не е нещо, което е измислено в наши време. Но въпросът е, че все пак когато всепризнати имена правят тази селекция, към тях коментарът би бил много по-различен, отколкото да оставим тази тежест да тежи върху конкретния министър.
И тъй като става дума все пак за държавата, а не за конкретното управление, това са изключителни заслуги към държавата и ако имаме пет такива номинирани човека, които се занимават с тази работа, ще бъде по-добре, отколкото ако го възложим през един директен политически орган, какъвто е министърът. Просто ви го предлагам като разсъждение, като подход.
Мислех си също този фонд дали може да бъде разширен, дали да бъде записано, както каза уважаемият проф. Данаилов, все пак да имаме някаква гаранция за това, че този фонд няма да бъде намаляван. Отново давам примера с чл. 17 от Закона за филмовата индустрия, който може да бъде приложен и тук, както и да стимулираме по някакъв начин така нареченото меценатство. Мисля, че имаше някакви опити, които не са довели до никъде. Ами като някой много известен българин, който е решил да номира някой друг или пък е достатъчно богат, той може да каже: ето аз ще давам тези хиляда лева на година за този фонд, който ще дава тези пари. Нека да е дори награда на негово име, нека да е награда на името на Красимир Балъков или Христо Стоичков, да речем, които казват: ние ще даваме една награда годишно на един известен творец, ние определяме кой да бъде или възлагаме на тези пет човека те да излъчат кой да бъде. По този начин те казват: ние виждаме, че държавата се грижи, но и ние като известни българи смятаме, че можем да допринесем по някакъв начин да бъде отбелязано творчеството на един човек или негови други заслуги. Тоест малко да се опитаме да отворим този фонд, защото ние все казваме какво да дадем от държавата, но нека и по някакъв начин да отворим кръга. Това се случва в други държави, разбира се, става през частни фондове, но аз си мислех, че е по-добре, ако целият процес бъде воден от държавата. Тоест, ако можем да отворим този фонд първо да бъде гарантиран от гледна точка на държавния бюджет и второ, такива пари да могат да бъдат давани и от други българи, именити или не, но които смятат, че могат да подпомогнат тази дейност.
Това са двете ми конкретни предложения.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Темата, която отвори господин Курумбашев, е много голяма. Защото вкараме ли в държавната структура частния сектор, частният сектор ще има право да определя това, което държавата е готова да даде. Това е много щекотлива тема, колеги. Тогава разпределението на парите няма да стане както е сега по Закона за киното – събират се, решават. Мен много ме е страх да отваряме още парашута.
Предложенията са ясни. Има един факт, аз не съм съгласен с това, че трябва да има пет именити български творци, които в помощ на министър Рашидов или той им възлага: ето имената на един артист, един художник, един поет, един писател – различни жанрове, определете хората кои са. Първо, те не могат да бъдат пет актьора, не могат да бъдат пет писатели или само пет художници. И работата вече става много сложна. По този начин, господин Рашидов знае, има държавна комисия, която определя наградата „Паисий Хилендарски”. Министърът на културата я предлага в Министерския съвет и министър-председателят я връчва. Но решават други хора. Тук работата е много опасна, защото, пак казвам, говоря за изкуство. Друго е героят, който е извадил 11 човека от горящия автобус и има право да получи пенсия, макар че е млад. Това е друго. И тук е сложната история. Затова ние трябва да погледнем пак критериите. Аз сега погледнах какво предлага министерството на господин Младенов. Извинявайте! Той предлага например да влезе „изключителни постижения с конкретни приложения със съществено значение за развитието на определена област, които са получили международна оценка, признание или награди”. Трябва да ви кажа, че освен някой певец и цигулар персонална награда (тук не става въпрос, че игрален филм е получил награда някъде), отпадат всичките творци. Колко са тези, които са получили международни награди? Вижте какво предлагат те? Това е по-субективно отколкото го има изписано в закона.
Как определяме критериите? Това е много важно. В този смисъл практиката досега беше: предложенията си идват от творчески организации, граждански сдружения, събират се. Има наистина екип в министерството, това не може да се отрече, които имат представа за хората, които се предлагат от всеки отделен жанр. И в края на краищата министърът на културата поема решението. Той може да се съветва, всичко това е негово право, и го предлага в Министерския съвет.
Каква е истината? Това е практика в българския парламент. Идва предложение от Министерския съвет, мнозинството кляка и приема безусловно всеки. Парламентът практически слага подписа. И аз като министър съм го правил, много сме се карали със Социалната комисия, но в края на краищата минаваха. Мога да ви кажа списъка на хората, които наистина са заслужили. Но въпросът е, че трябва да има респект от страна на парламента. Да, аз не бях тук, когато е станал спорът за Иван Иванов, за да защитя Иван Иванов в случая, но гласуването не е минало в парламента и не знам какво ще стане в парламента. Радвам се, че избързахте наистина, за да се спре за момента и да се търси по-правилното решение. Но проблемът ще си остане именно в критериите. И винаги ще има един виновен. Да ви кажа ли кой ще е виновен? Всеки, който е министър на културата. Когато стана въпрос за Калоянчев и Мутафова – е, кажете ми, това не са артисти с принос?! И скочиха другите набори. При режисьорите беше малко по-деликатно.
В този смисъл все пак мисля, че правата остават в това. Дали ще е комисия и комисията е субективна, но това най-много облекчава работата на министъра. Той казва на пет човека: ето списъка, огледайте, решавайте. Той си остава чист и казва, че комисията е решила. Аз съм противник на такъв вид отговорност.
Както и да е, отворих много темата, защото тя е щекотлива и всеки трябва да предложи сериозни неща, които да помогнат на закона.
И другото е, дето няма таван. Какво е това? Не знаем колко. Тук с господин Велчев говорихме за някакви параметри. Може ли без параметри? Тук има момент на това, което тревожи Курумбашев. Ами този ми е по-симпатичен от другия и на него пиша две, на другия пиша хиляда и двеста. Извинявайте, че профанизирам, но факт е и това.
Как ще се формира бюджетът. По едно време си мислех дали не трябва молбите, които са влезли сега, да седне да ги разрешава Министерството на културата, да ги предложи Министерският съвет и от следващата година на базата на това да се формира бюджетът. Защото то иначе може да е безкрайно, разбирате ли какво става?
Благодаря. Извинявайте, че ви отнех много време.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Колега Василев, Вие искахте да вземете думата.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Само две думи. Да подкрепя и аз министъра, защото той преди малко според мен също акцентира върху нещо важно – инициативните комитети. Какво е това инициативен комитет? Примерно трима души ли ще бъде, тридесет ли, триста ли? Но мисля, че ако остане в окончателния текст, госпожо председател, този термин „инициативен комитет”, би могло в допълнителните разпоредби в § 1 да се сложи примерно една точка трета, че инициативен комитет е неформално сдружение на десет физически лица, които са се регистрирали в специален регистър при министъра на културата. Но не можем да го оставим висящо – инициативен комитет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Мисля, че е уредено в Закона за сдруженията.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Тогава трябва да има препраща норма – инициативен комитет, който е регистриран по реда на закона.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Приемам тази препоръка.
Колеги, други изказвания? Няма.
Аз ви благодаря за дискусията. Действително в работната група имаше много дебати почти по всяка дума от текста, за да се постараем и да намерим баланса. Разбира се, между първо и второ четене, можем да правим своите предложения и да получим по-добър текст.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване предложения законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред. Пожелавам ви приятна почивка!

(Закрито в 15,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова