1. Закона за закрила и развитие на културата, № 254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г. (второ гласуване).
2. Обсъждане на Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.

---

На 12 септември 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г. (второ гласуване).
2. Обсъждане на Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум.
Днес за заседанието е обявен при следният дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г. (второ гласуване).
Тъй като са налице ангажименти от страна на Министерството на културата в друга комисия, ви предлагам да направим разместване в точките – точка втора да стане първа.
Подлагам на гласуване дневния ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.

На заседанието по първа точка присъстват: от Министерството на културата – Митко Тодоров, заместник-министър, Милда Паунова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки”, и Боян Милушев – парламентарен секретар; по втора точка от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Мария Иванова – директор на дирекция „Туристическа политика”.

Преминаваме към точка първа - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г. (второ гласуване).
Колеги, предлагам на вашето внимание проекта за доклад, който ви е раздаден и вие сте се запознали с него.
Гласуваме наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата”.
Който е „за” това наименование на закона, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Постъпило е предложение от народните представители Красимир Велчев и Даниела Петрова за създаване на нов § 1 със следния текст:
„§ 1. В чл. 5, ал. 3 думите „три години” се заменят с „четири години”.
Имате думата за изказвания, колеги.
ЧЕТИН КАЗАК: За кой мандат става дума?
УЛЯНА ТОДОРОВА, Правна дирекция на Народното събрание: Господин Казак, това е текст, който урежда правоотношенията с директорите на държавните културни институти. В действащия закон е предвидено мандатът да бъде три години, вносителите на предложението предлагат замяната на думите „три години” с „четири години”. По-нататък ще видим, че това е тяхната воля и по отношение на другите мандати. Това е мандатът на директорите на държавните културни институти. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване така направеното предложение от народните представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 1.
По § 1 са постъпили две предложения от народните представители Красимир Велчев и Даниела Петрова:
В § 1, чл. 8, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изречение първо цифрата „5” се заменя с „4”.
2. В изречение второ след думите „Министерството на културата” се поставя запетая и се добавя „по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4.”
Постъпило е предложение също от народния представител Стефан Данаилов в чл. 8, ал. 5 думите „за срок от 5 години” да се заменят „за срок от 3 години”.
Колеги, откривам дискусията по така изчетените предложения.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тук имаше съображение, че ако го променим от пет на четири години, трябва да променяме и Закона за културното наследство. Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, когато ние предложихме с тази промяна да държавните, регионалните и общинските културни институти да бъдат изравнени, ние изхождахме от няколко аргумента. Ние трябва да дадем равнопоставена възможност на директорите на едните и на другите при еднакви мандати, както е записано в Преходните и заключителни разпоредби, че в течение на шест месеца трябва да се извършат тези конкурси. Практиката досега е показала, че нашите регионални културни институти са назначавали дори без конкурс, независимо че това е записано изрично в Закона за културното наследство, който беше приет. Впоследствие, когато започнахме да изучаваме и Закона за обществените библиотеки, и Закона за културното наследство, видяхме, че там са записани тези текстове и мандатът е пет години. Говоря за музеите, галериите, които са предмет на Закона за културното наследство, а библиотеките са предмет на Закона за обществените библиотеки.
Тъй като се създава възможност в бъдещите реформи на нашите институти за изпълнителски изкуства, а това са куклените театри, драматичните театри, оркестрите, ансамблите, оперите и т.н., има такава опция в градове, които са изключително близо – на 20, 30, 40 километра да се създадат такива регионални центрове и по изпълнителските изкуства. Аз смятам, че ние може да оставим текстовете в двата закона - Закона за културното наследство и Закона за обществените библиотеки, без да ги променяме, а за бъдещите регионални институти в изпълнителските изкуства да прецизираме текста. Не сме готови да кажем как точно да изглеждат тези текстове, но сме готови буквално в следващите 24 часа, след като прегледаме документацията, тези регионални продуцентски и други центрове, които ще бъдат създадени в бъдеще, а се очертава сега театърът в Пловдив и Пазарджик да бъде с един център, Шумен с Търговище се очертава също да бъдат с един регионален център поради това, че са изключително наблизо. В част от тези градове, в случая Пазарджик и Търговище, има малък обществен и публичен ресурс и е много трудно да се покрият критериите на така наречената система на делегирани бюджети. Ние имаме реален проблем в тези институти и когато се създаде един по-голям център, той ще може да обслужва целия регион.
Имаме, разбира се, и съображения, че куклената част в Пазарджик например ще остане като репертоарен театър, защото становището и на нашите експерти, и на гражданските организации, с които го обсъждахме, държим тези детски формации да се запазят в днешния вид.
При тази ситуация, без да има на вашето внимание промяна в законите за културното наследство и за обществените библиотеки, в Закона за защита и развитие на културата може да се запише и регионалните институти да бъдат с четири години, както всички останали, тъй като те са в изпълнителските изкуства и са близки до дейността на държавните и общинските.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Тази информация е интересна. Ще следва ли от това окрупняване на тези звена, тоест Търговище и Шумен ще имат един театър в Шумен, а Търговище ще остане само със зала? Това ли означава това, което казахте преди малко?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Търговище няма да остане само със залата, той ще има персонал, който ще обслужва представленията и може да продуцира едно или две представления годишно в зависимост от ресурсите, които има. А голямата формация ще има задълженията да обслужва и търговищката публика. Такава е практиката сега и по една друга процедура в Пловдив и Смолян. В Смолян общинският съвет взе решение да му прехвърлим сградата, тъй като той има намерение в тази сграда да настани за репетиции и концерти ансамбъл „Родопа”, и детския състав, и каба гайдите, и духовия оркестър, който градът има. Друга е практиката в центъра, който се създаде между Добрич и Силистра, пак поради същата причина, че Силистра остана с много малко население, около 21-22 хиляди, и няма публичен ресурс, който да покрие количеството представления годишно от 120-130 представления, защото ако не покрият тези представления, те няма да покрият стандартите, които са определени от Закона за държавния бюджет и съответно стандартите, които приема правителството. При такава ситуация ние създадохме център в по-големия град, който с четири-пет представления месечно обслужва и по-малкия град.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Това същото става в Пазарджик и Пловдив, така ли да го разбирам? Пазарджишкият театър е един от водещите театри, обаче в последните години имаше лошо менажиране според мен и действително намаля публиката. Обаче Пазарджишкият театър беше един от водещите театри в страната и да остане само поддържащ персонал и зала...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Може би не съм разбран правилно, пазарджишката формация ще остане като пълен куклен театър и продуциращ център заедно с Пловдив по отношение на драматичната част. Това са планове, които досега текат като процедури и обсъждания със съответните състави. Ние имаме предложение и от самото ръководство, дори сме разговаряли с кмета на града. Ако вие имате някакви съображения, може да не се приеме, вие сте уважаемите депутати. Задълженията на Пловдивския център към Смолян вече отпадат, те желаят да бъдат самостоятелни и да менажират самостоятелно тази зала, няма да правят собствени продукти, а искат само да приемат театри от страната и столицата.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Това обаче означава ли, че директорът на Драматичния театър в Пловдив ще бъде шапката, мениджърът и на Пазарджишкия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Пазарджишкият театър ще си има управител, но общата шапка ще бъде Пловдивският.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, все пак ние сме на второ четене.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Извинявайте, но аз исках да се изкажа по законопроекта, а отидохме в режим на пресконференция на заместник-министъра със задаване на въпроси. Мога ли да направя изказване по същество по законопроекта, защото иначе ако има въпроси, хубаво, но все пак дискутираме конкретни неща в закона. Ако искате, да ви представя нашата позиция, ако не – да си останем на ниво въпроси и отговори. В смисъл, може да направим отделна дискусия, като приключи заседанието. Опитвам се да взема думата, но не се получава.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря.
Исках да ви представя нашата позиция, а тя е, че това, което Стефан Данаилов защити на първо четене – че трябва да има срок на действие за всички назначени в сферата на културните институти и всъщност направените предложения и от Красимир Велчев, и от Вас, госпожо Петрово, по принцип потвърждават тази цел – да имат някакъв срок на действие всички назначения.
Разговарях и със Стефан Данаилов, който оттегля своето предложение, така че да не го гласуваме сега. Той по принцип подкрепя предложението, което е направено от народните представители Велчев и Петрова, за това срокът да бъде четири години и за общински културни институти. Това е и по чл. 9, ал. 5, и по чл. 8, ал. 5. Срокът да се уеднакви и да бъде четири години. Както виждам, тук нямаме никакво разминаваме между народните представители в Комисията и може би това предложение ще се приеме единодушно.
Това, по което изглежда, че имаме различия, са регионалните културни институти. Както знаете, на тях се вменяват много задължения, които са свързани с управление на обекти и от световното културно наследство. Те са ангажирани с проекти, които са по европейските оперативни програми, понякога с културен туризъм е свързан целият регион, управляват проекти на територията на няколко общини. Тоест, те имат, да кажем така, едно надобщинско значение. Освен това те са юридически лица със самостоятелен бюджет. Кметовете не участват много в тази работа, защото съгласно ал. 2 се създават, преобразуват и закриват с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата и съгласувано с областния управител. В този процес кметовете не участват. Разбира се, те могат да имат своето мнение, но процесът изцяло е менажиран на национално ниво, както и би трябвало да бъде според мен, специално когато става дума за регионална политика. Когато става дума за общинска политика – добре, кметът, обаче когато става дума за регионална политика, виждате, че и това, което е разписано в закона е ниво министър на културата и даже решение на Министерския съвет.
Затова нашето настоятелно предложение е регионалните културни институти да бъдат изравнени с националните културно наследство, тоест срокът, за който се назначават техните директори, да бъде пет години.
Това е становището на нашата група. Имайте предвид и гласа на Стефан Данаилов и на Антон Кутев. Извинявам се, че направих изказване и в чл. 9, ал. 5, но всъщност исках да развия тезата както за общински и държавни, така и за регионални и национални културни институти и да се аргументирам защо в единия случай е четири, а в другия случай е пет години, тъй като така или иначе, става дума за провеждане на определена политика.
Исках да ви представя нашето становище, което да имате предвид. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, колега Курумбашев.
Иска ли още някой колега да вземе думата? Интересува ни мнението на Министерството на културата в текста на вносителя, който изчетох по предложението на Красимир Велчев и Даниела Петрова, в т. 1 цифрата „5” се заменя с „4”. Поддържа ли се от Министерството на културата или не се поддържа?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Поддържа се.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Красимир Велчев и Даниела Петрова за § 1.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Гласуваме текста на вносителя за § 1 с приетото предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Преминаваме към предложението от народните представители Красимир Велчев и Даниела Петрова за създаване на § 1а:
„§ 1а. В чл. 9, ал. 5 се правят следните допълнения:
1. В изречение първо след думите „Кодекса на труда” се добавя „за срок от 4 години”;
2. В изречение второ след думите „Министерството на културата” се поставя запетая и се добавя „по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4”.”
Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов да се създаде нов § 1а:
„§1а. В чл. 9, ал. 5 след текста „...конкурс съгласно Кодекса на труда” да се добави „за срок от 5 години”.”
По това предложение вече чухме изказването на колегата Курумбашев.
Имате думата, колеги, по предложението на Красимир Велчев и Даниела Петрова.
Да чуем позицията на Министерството на културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Ние си изказахме позицията, че това, което се има предвид за пет години, е записано в Закона за културното наследство. А това, което имаме в регионалните библиотеки, е записано в Закона за обществените библиотеки. Ние визираме повече регионалните продуцентски центрове, които се създават в изпълнителските изкуства. Може би не сме го записали точно в нашето становище. Това беше нашата позиция. Ние нямаме отношение към музеите, библиотеките и галериите, тъй като те са записани за пет години в други два закона.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Относно мандата на директорите на музеите, той ще бъде преценен при необходимост, защото в момента предстои внасяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство в Министерския съвет и съответно уредбата е там. Но както каза заместник-министър Тодоров, акцентът тук е върху мандата на директорите на държавните, общинските и регионалните културни институти в сценичните изкуства. А по отношение на музеите, тъй като уредбата е в Закона за културното наследство, сега е моментът, защото внасяме законопроект за изменение и допълнение в Министерския съвет и в случай че ще бъде преценено, уредбата ще бъде там. Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: А що се отнася до музеите, вие държите там мандатът да е пет години?
МИЛДА ПАУНОВА: Да.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, аз смятам, че четири години е достатъчен срок.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ако е за четири години за сценичните изкуства, а е пет години за библиотеките, музеите и галериите изглежда логично.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Това е текст от действащия Закон за културното наследство, където изрично е записано в чл. 28, ал. 6: „Правоотношенията с директорите на музеи по ал. 5 възникват (а в ал. 5 са директорите на държавен, регионален или общински музей) въз основа на конкурс за срок от пет години, освен в случаите, когато в специален закон е предвидено друго. Конкурсът се провежда от комисия, назначена по реда на Кодекса на труда.”
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Тоест това е специална правна норма и не може да стане объркване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: В случая срокът за четири години в Закона за закрила и развитие на културата по-скоро цели да уреди правоотношенията с директори на регионални културни институти в областта на сценичните изкуства.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Добре, няма смисъл от специален запис, тоест в този случай не виждам някакъв проблем и можем да постигнем съгласие. В смисъл, когато става дума за сценичните изкуства, нека да бъде четири години, а пък когато става дума за библиотеки и за музеи, след като го има в другите закони, да си остане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колега Курумбашев, оттегля ли се предложението или да го подложа на гласуване.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нямам правомощие от Стефан Данаилов да го оттегля, но може да се оттегли предложението, защото той подкрепя това, което вие сте внесли - за четири години. Оттеглям го.
Записано ли е, че става дума за сценичните изкуства?
МИЛДА ПАУНОВА: Не.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Може ли да помоля представителите на Министерството на културата за формулировка, че става дума за мандат на директорите на сценични институти? Да го запишем, за да е ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, ние сме готови в следващите 24 часа да предложим текст.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тогава трябва да отложим гласуването на този текст.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: За директорите на културни институти в чужбина ние подкрепяме предложението на Красимир Велчев и Даниела Петрова да не могат да бъдат назначавани за повече от два последователни мандати.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, можем да продължим с параграфите, по които няма проблеми.
Предложение от народните представители Красимир Велчев и Даниела Петрова – създава се нов § 1б:
„§ 1б. В чл. 17, ал. 3 се създава изречение второ: „Директорите на българските културни институти в чужбина не могат да бъдат назначавани за повече от два последователни мандата.”
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Едно уточнение. Бих искал да разбера, директорите на българските културни институти в чужбина по трудов договор по Кодекса на труда ли са?
МИЛДА ПАУНОВА: Да.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Ако е така думата „мандат” според мен не е точна, трябва да я избегнем. Защото срочният трудов договор по Кодекса на труда не означава мандат в истинския смисъл на това правно понятие. Срочният трудов договор изтича с изтичането на срока му и няма нужда човекът да бъде уволняван, но срочният трудов договор може по всяко време да бъде прекратен предсрочно. Тоест това не е мандат в истинския смисъл на думата. Мандатът означава нещо, което не може да се прекъсне.
МИЛДА ПАУНОВА: Може и да е по-прецизно Вашето разбиране. Не възразявам от израза да отпадне думата „мандат”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не, това не е коректно. Мандатът е срочно правоотношение. Прави се нов конкурс.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Госпожо председател, ние сме изхождали от обстоятелството, че когато се обявява конкурс за директор на български културен институт в чужбина, в условията на конкурса е записано за колко години той се явява на конкурс. И тъй като това е срок, а ние имаме сериозна бележка от вносителите на промени в наредбата за служителите извън граница, че нашите директори на културни институти най-дълго се задържат, това е един от сериозните аргументи.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Забележката ми е само по отношение на термина „мандат”. Аз не възразявам по същество.
Ако позволите, госпожо председател, аз ще направя едно работно предложение, може да не е най-точното. Текстът да бъде: директорите на българските културни институти в чужбина не могат да заемат тази длъжност за срок, по-дълъг от осем години. Така избягваме думата „мандат”, която е несъвместима с трудово правоотношение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз също съм съгласен, за да не може един човек да стои там вечно. Но господин Курумбашев е прав, има резон в това нещо – след като е бил осем години, нека друг да отиде. Съгласен съм да отпадне „последователно”.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Така е. Иначе ще назначат друг, на следващия ден ще го уволнят, чисто формално ще има прекъсване, и хайде пак осем години. И стават 16 години.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека остане и този текст да го огледат правните референти.

Преминаваме към точка втора - Обсъждане на Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.
Законопроектът ще бъде представен от госпожа Мария Иванова – директор на дирекция „Туристическа политика”.
Заповядайте, госпожо Иванова.
МАРИЯ ИВАНОВА: Благодаря.
Добър ден! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя законопроекта съвсем накратко, защото предполагам сте се запознали с мотивите към проекта на нов Закон за туризма, на който ние сме вносители.
Съобразили сме проекта с актуалните изисквания на Европейския съюз за намаляване на административната тежест, програмата на правителството за по-добро регулиране 2010-2013 г. Трябваше да се съобразим с някои норми, свързани със закона за дейностите за предоставяне на услуги, закон, който транспонира директивата за услугите на вътрешния пазар, както и в частта със закона за признаване на професионалните квалификации, а той от своя страна директивата на Европейския парламент и на Съвета относно признаване на професионалните квалификации.
Голяма част от действащия Закон за туризма запазва своето действие в новия закон, но аз ще се спра на няколко основни нови моменти.
В първата си част по отношение на Националния съвет по туризъм сме прецизирали участниците в него. Отново идеята е това да бъде голям консултативен и координационен орган към министъра на икономиката, който включва всички заместник-министри и голяма част от туристическия бранш, за да могат там да бъдат поставени въпроси, които не са от пряката компетентност на министъра. А вие знаете с оглед сектора туризъм, че не само от компетенциите на министъра зависи неговото развитие и затова сме подобрили разпоредбите, които касаят Националния съвет по туризъм.
Създали сме възможност туристическите сдружения, които в момента са много на брой, включени в Националния туристически регистър, защото за тях в действащия закон нямаше правила, прецизирали сме разпоредбите за тях за легални дефиниции за това що е местно сдружение, що е регионално, национално и т.н. и всяко едно от тези сдружения в кой от органите, които функционират към министерството, като експертни комисии, по категоризация и регистрация, консултативните съвети към кметовете на общините, Националния съвет по туризъм – всеки да знае къде участва. Тоест и те да бъдат един добър партньор, каквито са били и до момента, но с ясна идея за тяхното значение.
Въвеждаме така нареченото регионално ниво в структурата на управление на туризма чрез издаване на нормативна основа за туристическо райониране на страната, като тук туристическо райониране използваме само за целите на Закона за туризма. Има се предвид, че това ще бъдат административно-териториални единици, които ще осъществяват така наречения регионален маркетинг на страната, съобразен, разбира се, с националната маркетингова политика. За тях сме предвидили, че всеки един от туристическите райони ще се управлява от организация за управление на туристическия район, която ще бъде юридическо лице със специален статут, създаден именно по Закона за туризма. Съгласно проекта на територията на един туристически район може да се съществува само една такава организация.
Същевременно, за да не нарушаваме останалите принципи на сдружаване сме предвидили, че членството в организацията ще е доброволен. Идеята обаче е в тези организации водеща роля да имат общините. Своеобразен контрол върху тези организации ще има министърът на икономиката, енергетиката и туризма.
Освен това сме въвели няколко нови обекта, които подлежат на категоризиране. Това са апартаментни туристически комплекси, хостели и апартаменти за гости, като на действащите самостоятелни стаи ще се промени само наименованието и те ще бъдат стаи за гости и действащият обект къща ще бъде къща за гости. Дали сме повече правомощия на кметовете на общините по отношение на категоризацията на обектите. Така например, ако до момента те категоризираха хотели една звезда, ще категоризират и две звезди, самостоятелните заведения три звезди и т.н.
Новите обекти също отиват като компетенции към тях.
Законът създава и нормативна основа за формиране на национална мрежа на туристическите информационни центрове. Действащият закон съдържаше твърде малко правила по отношение на тях, а те са важен инструмент за привличане на туристите и най-вече за даване на информация на тези туристи, които са посетили дадена дестинация на място.
Подобрили сме всички действащи текстове, които касаят режимите, като сме облекчили максимално бизнеса от гледна точка на подаване на документи. Това, което също считаме за облекчение на бизнеса, е, че премахваме два режима, тоест изискването до момента за категоризация на плажове и на ски писти като режими отпадат. Разбира се, запазват се различни отговорности за концесионера, наемателя на плажа и съответно за лицето, което е оператор на съоръженията на ски пистата, но няма да бъдат под формата на режим.
Заменяме безсрочността на категоризацията на туристическите обекти, като въвеждаме срочност от пет години, подкрепено и от бизнеса, защото практиката показва, че наистина един обект се нуждае от основна проверка за това дали продължава да отговаря на определената му категория. Считаме, че на пет години трябва да се прави качествено нова и цялостна проверка.
Разписали сме правила за предоставяне на услуги от страна на екскурзоводи, ски учители и планински водачи.
Другият нов момент е, че сме въвели режим, който сме нарекли режим на сертифициране, той на практика е регистрационен режим, за обектите, в които ще се предоставят балнеолечебни, спа и телассотерапевтични услуги. За сертификацията ще има и отделна наредба, в която ще бъдат регламентирани правилата за изграждане на тези центрове, за тяхното оборудване и обзавеждане и най-вече за изискванията към персонала, който предоставя съответните услуги.
Има доста нови легални дефиниции, които са намерили своето място в отделните текстове на закона.
Повишили сме малко санкционната част. Там, където бяха пропуснати санкционни норми, сме създали такива. Ако досега основният контролен орган по Закона за туризма беше Комисията за защита на потребителите, тя продължава да бъде, но наред с това сме възложили контролни функции и на кметовете на общините.
В общи линии това са основните нови моменти в закона.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
По този законопроект са постъпили две становище в Комисията по културата. Едното е от Министерството на културата относно внесения Закон за туризма, другото е от Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Те са ви раздадени и предполагам сте се запознали с тях.
Ще дам възможност на госпожа Паунова да представи становището на Министерството на културата.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Министерството на културата подкрепя проекта на Закон за туризма, като отправяме следните бележки.
Предлагаме посочените специализирани видове туризъм, изброени в т. 2 от закона, да бъдат дадени легални дефиниции в допълнителните разпоредби на закона.
Наред с това в чл. 3, ал. 2, т. 9 относно понятието посетителски центрове за представяне и експониране на местното природно и културно наследство, считаме, че е неприложимо по отношение на обектите на културно наследство и институциите, които ги представят.
В т. 10 на същия член са посочени тези институции, поради което ние предлагаме в чл. 3, ал. 2, т. 9 да отпадне, за да няма дублиране.
Културните ценности от изобразителното и приложно изкуство в постоянни и временни експозиции се представят от държавни, общински и частни галерии, а в чл. 3, ал. 2, т. 10 е посочено художествените галерии, поради което понятието „центрове за изкуство и занаяти” е неточно и следва да отпадне или измени, като се посочат художествени галерии и центрове за занаяти отделно.
Предлагаме в чл. 14, ал. 3 след думите „местна администрация” да се добави „национални, регионални или общински музеи”, като мотивите ни са следните. Тъй като голяма част от туристическите обекти са свързани с културното наследство, а движимото и недвижимото културно наследство се управлява и представя в музеите, считаме, че е необходимо включването на музейни специалисти в общинските експертни комисии.
И последното ни предложение е свързано с § 1, т. 17 относно текста на изречение второ от допълнителните разпоредби, за хотели, изградени преди 1 юни 2003 г. и за хотели в населени места или части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто.
Ние предлагаме следната редакция: „За хотели, изградени преди 1 юни 2003 г., и за хотели в защитени територии за опазване на културното наследство, се допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто.” Предложението е свързано с уеднаквяване на терминологията на предложения законопроект със Закона за културното наследство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, имате думата за изказвания.
Аз считам, че законопроектът може да бъде подкрепен, като между първо и второ четене прецизираме частта, в която са налице тези неточности, съобразявайки се със становището на Министерството на културата. Също така между първо и второ четене можем да преценим по отношение на прецизиране на текстовете в допълнителните разпоредби към законопроект по предложението на Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Ако там има разумни текстове, бихме могли да ги предложим.
По отношение на културните атракции не видяхме нищо в този закон. Може и по това да се помисли. Ще ни ориентирате ли къде трябва да бъдат?
МАРИЯ ИВАНОВА: Няма текстове, които да касаят конкретно културното наследство. По принцип за културните атракции ние сме въвели дефиниция „туристически атракции”, като в нея са включени и културните атракции. Но понеже те са предмет на други закони, ние сме се опитали в този закон да разпишем тези правила, които не са предмет на друг закон и можем, без да навлизаме в друга компетентност, спокойно да разпишем това, което зависи от министъра, от кмета, от областния управител и т.н. Що се касае до културните обекти, те, разбира се, са много важна част от туристическия продукт, от търсенето и предлагането, но са предмет на друг закон. В този смисъл не мога да ви посоча конкретен текст.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря. Аз точно в тази връзка искам да попитам дали все още важи една чудесна инициатива, която съществуваше на сайта, който беше съставен по даден проект на министерството. Там имаше културен календар и човек можеше да се осведоми за всяка дата в кой град, в кое село има фестивал, свързан с културата и обичаите на даденото място. Честно казано, това беше много добра идея. Дали тази инициатива продължава или вече, когато е свършил този проект, е свършил и този културен календар на сайта?
Аз адмирирам, че сте обърнали внимание на туристическите информационни центрове в закона. Те наистина са много важни места и може ли там да се прехвърли един такъв календар или да се направи един календар, в който тази система от туристически информационни центрове се отразява, да бъде прехвърлен календарът там?
МАРИЯ ИВАНОВА: По принцип на сайта „Бългерия травел” този календар продължава да съществува. Наистина беше много по-пълен, защото тогава се изпълняваше по проекта, но комуникацията, която ние поддържаме с общините, си продължава. Сега имахме малък проблем, който е чисто и кадрови, и заради преместване, но доколкото знам, и Министерството на културата също води такъв културен календар на събитията. Тук е много важно каква е инициативата от кметовете, защото ние се допитваме до тях, но ако те не ни изпратят информация, ние няма как да я имаме.
По новия законопроект има предложена и наредба за организация на единната система за туристическа информация. Там ще има задължение за кметовете да предоставят тази информация. В момента те имат задължение да ни изпращат регистъра с категоризираните от тях обекти, но идеята е да ни изпращат цялата туристическа информация, която важи за територията на общината, свързвайки с идеята в един момент наистина да стане действаща онлайн платформа.
За туристическите информационни центрове имаме един проект, който е действащ в момента. Тази мрежа от туристическите информационни центрове ще бъде точно такава, така че вървим в тази посока и наистина нещата ще се случат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, ако няма други въпроси, закривам дискусията и подлагам на първо гласуване Законопроекта за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
С това Законопроектът за туризма е приет на първо четене от Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова