1. Обсъждане на проект на решение относно реставрацията на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София, № 254-02-108, внесен от Лъчезар Тошев на 5 септември 2012 година.
2. Информация от Валерий Тодоров, генерален директор на Българското национално радио относно спиране на излъчванията на средни вълни на три от регионалните станции на БНР.

---

На 26 септември 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на проект на решение относно реставрацията на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София, № 254-02-108, внесен от Лъчезар Тошев на 5 септември 2012 година.
2. Информация от Валерий Тодоров, генерален директор на Българското национално радио относно спиране на излъчванията на средни вълни на три от регионалните станции на БНР.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при обявения дневен ред.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Колеги, гости на заседанието днес по точка първа са: от Министерството на културата – арх. Георги Стоев, заместник-министър, и Боян Милушев – парламентарен секретар; от Столична община – инж. Борис Чилев, директор на Общински културен институт „Музей за история на София”; от Националния институт за недвижимо културно наследство – арх. Росен Вълков, директор, и арх. Галя Стоянова.
По точка втора: от Българското национално радио - Валерий Тодоров – генерален директор, Ирина Величкова - директор на дирекция „Правна и човешки ресурси”, Светослава Кузманова - репортер в програма „Хоризонт”, Стоян Стоянов – главен експерт в дирекция „Радиоразпръскване”, и Иван Върбанов – ръководител направление „Връзки с обществеността”; от Съвета за електронни медии – Анна Хаджиева, Мария Стоянова и София Владимирова, членове на СЕМ; от Комисията за регулиране на съобщенията – доц. Ирина Романска и Константин Тилев – членове на КРС.
Уважаеми колеги, преди да започнем нашата работа бих искала да ви представя новия директор на Националния институт за недвижимо културно наследство – това е арх. Росен Вълков, с който ще работим занапред.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обсъждане на проект на решение относно реставрацията на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София, № 254-02-108, внесен от Лъчезар Тошев на 5 септември 2012 година.
По тази точка са постъпили становища, които ще дам възможност да бъдат представени, след като чуем вносителя.
Колега Тошев, имате думата да представите Вашия проект.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Проекторешението, което съм внесъл, е от 5 септември 2012 г., когато беше демонтиран паметникът на руския император Александър ІІ от площад „Народно събрание” с цел реставрация. Смятам, че това е може би единственият момент, когато можем да поставим на дискусия въпроса дали пред Народното събрание следва да стои този паметник или да бъде издигнат паметник, свързан с българската държавност. В този смисъл аз съм внесъл предложение паметникът след реставрацията да бъде преместен с необходимото уважение на друго подходящо място в центъра на София, а пред Народното събрание да бъде издигнат паметник на Хан Аспарух, който е основателят на нашата държава.
С това предложение целях да предизвикам дискусия по този въпрос, тъй като, както казах в началото, такава дискусия е възможна единствено в този момент. Защото когато един паметник е на мястото си, много по-трудно може да се предизвика такава дискусия.
Целият център на София до момента е доминиран от обекти, улици, които носят имена на известни фигури, със заслуги, които са представители предимно на руския народ, а не на българския народ. Мога да спомена само булевардите, като започнем от „Дондуков”, след това следва ул. „Московска”, след това е бул. „Цар Освободител”, „Аксаков”, „Гурко”, малката улица „Достоевски”, „Ген. Паренсов”, „Юрий Венелин”, „Граф Игнатиев”. Паметниците в центъра на София, като започнем от „Орлов мост”, това е Паметникът на Съветската армия, след това излизаме на площад „Народно събрание”, където е паметникът на руския цар, вдясно е храм-паметникът „Александър Невски”, който носи името на един руски пълководец и владетел, Руската църква, паметника на Пушкин и т.н. В идеалния център на нашата столица българските обекти не са представени така, както би трябвало да се очаква за една столица на национална държава, каквато е България.
Споменавайки за този въпрос, искам да подчертая, че аз не съм националист, но като християндемократ смятам, че нацията и индивидът трябва да бъдат равнопоставени. И когато виждаме, че елементите, които създават нацията, като например общият пантеон от герои, общите празници и другите елементи, в момента са в положение на разруха, смятам, че този въпрос трябва да бъде дискутиран. И тъй като комисията, която Вие имате чест да председателствате, е по културата, но също така и по гражданското общество, смятам, че тук можем да дискутираме този въпрос.
Доволен съм, че поне предложението, което направих, беше достатъчно широко отразено и имаше различни коментари. Една част от коментарите бяха опит да бъда дискредитиран, да бъдат оплют и т.н., които не засягат темата. Други – и това според мен е едно падение за тези, които принадлежат към тях – оплюваха Хан Аспарух, че бил езичник и пр., тоест отричаха се от нашия отец-основател, което е падение наистина. И трети, които влязоха в истинска дискусия по този въпрос: следва ли ние да обръщаме внимание на този въпрос или трябва да оставим нещата както са били.
В мотивите на проекта съм приложил един дълъг цитат от проф. Иван Шишманов от неговата статия от 1927 г., където той говори точно по този въпрос, започвайки с думите: „Нищо не въздига един народ и в собствените му очи, и пред чуждия свят, като признателността към заслужилите му синове. Това същевременно е и признак на по-висока духовна и нравствена култура.” Вие може да видите целия цитат в проекта за решение, който съм внесъл.
Ето това ме мотивира да поставя на дискусия този въпрос по този начин, тъй като аз като народен представител имам право да внасям предложения, които следва да бъдат дискутирани и обсъждани и поставям на обсъждане този въпрос.
Запознах се преди малко със становището на Столична община и бих искал да припомня, че преди десетина години имаше предложение за издигане на паметник на Княз Борис на мястото, което се намира пред бившия царски дворец - Националната художествена галерия, в градската градина, който да отразява неговото дело както за приемането на християнството от българите, така и за писмеността. Имаше представяне на проект дори в Народната библиотека, но този проект беше изоставен и продължаваме да се намираме в същата ситуация, когато в центъра на София изобилстват и са прекалено много според мен руски паметници, имена на улици, които са на руски исторически фигури и личности с определени качества без съмнение, обаче българските са недостатъчно представени.
И тъй като Народното събрание би могло да бъде мястото, където да се обсъжда този въпрос, предлагам на вашето внимание този проект за решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Нека да дадем думата на Столична община, след това на Министерството на културата и ще открием дискусията.
БОРИС ЧИЛЕВ: Добър ден! Аз съм директорът на Общинския културен институт „Музей за история на София”, това е бившото общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей.
Ние като институция, която се занимава с опазването и популяризирането на културно-историческите паметници на територията на Столична община, винаги в нашите действия сме ръководени от това тези паметници да бъдат опазвани. Предвид статута на паметника „Цар Освободител” пред Народното събрание, на пл. „Народно събрание”, той е защитен от нашето законодателство, както и от международните документи, които са подписани от нашата страна и ние сме длъжни да ги спазваме. Това е Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, това също и Конвенцията за запазването на архитектурното наследство, тъй като самият паметник е групов паметник и попада в системата на група от ансамбли по бул. „Цар Освободител” от двореца до Борисовата градина и този паметник е защитен.
Освен това има и договорености между Руската федерация и Република България, а именно това е Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация от 1992 г. и съгласно този договор двете страни се задължават да предприемат необходимите мерки за съхраняване на намиращите се на територията им ценности, свързани с историята и културата на двете страни. През 2002 г. също е подписана от президентите на двете страни Декларация за по-нататъшно задълбочаване на дружеските отношения и партньорство.
Столична община подкрепя инициативата на господин Тошев да бъде издигнат паметник на създателя на българската държава Хан Аспарух, като, разбира се, това трябва да стане след широко обсъждане за избор на друго подходящо място, тъй като това е изключително важен градоустройствен проблем. Аз направих проучване и установих, че през 1968 г. е обявяван международен конкурс (в бившите социалистически страни) за паметник на Хан Аспарух. Имало е спечелил конкурса, но паметникът не се е осъществил, тъй като е имало широко противопоставяне от архитектурната колегия и от населението на София. Предвиждало се е това да стане на мястото на бившия дворец, като всички тези сгради по бул. „Цар Освободител”, които са архитектурни паметници, да бъдат съборени.
Така че ние подкрепяме инициативата да се изгради такъв паметник на Хан Аспарух.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, заместник-министър Стоев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Петрова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще прочета нашето становище.
Министерството на културата изразява следното становище по направеното предложение.
Обектът паметник „Цар Освободител” на пл. „Народно събрание” в град София притежава статут на недвижима културна ценност. Той е обявен във в. „Известия” през 1955 г. като недвижим художествен паметник на културата с категория „национално значение” и фигурира в актуализирания Списък на индивидуалните архитектурни и исторически художествени паметници на културата в град София, Централна градска част, като художествен исторически и мемориален паметник на културата с категория „национално значение”.
Паметникът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност, наречена Зона на исторически развилия се обществен градски център, А-1, втора част, група VІІ в град София.
Паметникът „Цар Освободител” е издигнат в резултат на проведен конкурс, спечелен от известния италиански скулптор Арналдо Дзоки, автор на паметниците на Гарибалди в Болония, Христофор Колумб в Буенос Айрес, на паметници в Русе и в Севлиево в България, както и на други мемориали по света. Конкурсът за паметника е обявен по инициатива на Върховния поборнически опълченски комитет, като са представени 31 проекта от 13 държави. В журито на конкурса са участвали проф. Антонен Мерсие от Франция, проф. Еторе Ферари от Италия, проф. Робърт Бах от Русия и българските художници Иван Мърквичка, Антон Митов, Петко Клисуров, арх. Никола Лазаров, инж. Стоимен Сарафов, Стоян Заимов и други.
Основният камък на паметника е положен на 23 април 1901 г., а официалното му откриване е на 30 август 1907 г.
Окончателното градоустройствено решение на пл. „Народно събрание” и пл. „Александър Невски” е по проект на нашия виден архитект Никола Лазаров след спечелен конкурс през 1904 г. Така се формира единно произведение на архитектурата и скулптурата с високи композиционни и художествени качества, част от културното наследство на столицата и на страната ни от епохата на новото време.
Действащото законодателство регламентира правилата за поставяне и премахване на монументално-декоративни елементи, като процедурите и условията са уредени в чл. 57, ал. 1 и ал. 5 от Закона за устройство на територията. Бих искал да обърна внимание, че съгласно Закона за културното наследство, чл. 14, ал. 1, т. 13 министърът на културата съгласува инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публичните пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното премахване. Проектите и инициативите се съгласуват след решение на специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към министъра на културата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, като имам предвид качествата на паметника „Цар Освободител” и груповата недвижима културна ценност, както и правната рамка, в която трябва да се разгледа направеното предложение, считам, че за изразяване на окончателно решение е необходимо да се спази регламентираната в закона процедура.
Ще ми позволите да прочета правилата, по които се поставят или премахват такива паметници.
Първо, решение на общинския съвет. В Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти, паметници и други възпоменателни знаци на територията на Столична община, приета с протокол от 2007 г., е записано: „Чл. 13. Столичният общински съвет взима решения за поставяне, премахване и преместване на паметници и други възпоменателни знаци, паметни плочи, барелефи и др. на територията на Столична община.”
И чл. 16: „Предложението за поставяне, преместване и премахване на паметници и други възпоменателни знаци и докладът за решение на Столичния общински съвет се обсъждат на заседание на Постоянната комисия по устройство на територията и жилищна политика и Постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания при Столичния общински съвет, която изготвя мотивирано становище и го представя за разглеждане на заседание на Столичния общински съвет.
Предложенията по ал. 1 писмено се съгласуват с Дирекцията по архитектура и градоустройство на Столична община и Обществения съвет по култура.”
В Министерството на културата, както вече прочетох, Специализираният експертен съвет по изобразителни изкуства в сесии може да се разглеждат проекти и инициативи по чл. 14 на Закона за културното наследство. Министърът на културата съгласува инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства, в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното премахване. Проектите и инициативите се съгласуват след решение на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към министъра на културата.
Това е законовата рамка, в която би следвало да се проведе тази процедура и това е нашето становище.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Вълков, да чуем становището на Националния институт за недвижимо културно наследство.
РОСЕН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще ви запозная със становището на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Недвижимите културни ценности съгласно определенията на Закона за културното наследство са неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени.
Статутът на паметника на Цар Освободител е поставен под закрилата на закона и всяка намеса по него се реализира по реда на нормативната уредба в областта на опазването на недвижимото културно наследство. Основно изискване в националното и световно законодателство в тази област е спазването на критериите за автентичността на ценностите не само по отношение на материали и образ, но и по отношение на тяхното местоположение и пространствена среда.
Националният институт за недвижимо културно наследство не подкрепя направеното предложение въз основа на следните мотиви.
Първо. Паметникът на Цар Освободител е забележително културно-художествено пластично произведение, изградени преди повече от сто години, в периода между 1901 и 1907 г., издигнат с усилията на общонароден комитет, създаден по инициатива на поборници опълченци и с участие на цялото българско гражданство. Забележителна е и историята на неговото създаване. То е резултат на изключително амбициозен международен конкурс, довел в страната ни талантливия италиански скулптор Арналдо Дзоки.
И второ, монументът е проектира и създаден точно за мястото пред Народното събрание като център на площадната композиция и е исторически необходима част от това най-представително за столицата и страната ни обществено пространство. Цялостното скулптурно и архитектурно решение на монумента е съобразено с градоустройствените характеристики на площада и ансамбъла на бул. „Цар Освободител”. Той е композиционно обвързан със сградата на Народното събрание и е изявен художествен акцент в ансамбъла с най-висока културно-историческа стойност за наследството на столицата и страната ни.
Статутът на мемориала като недвижима културна ценност от национално значение налага спазване на изискванията за автентичност на обекта и на историческия му контекст, поради което Националният институт за недвижимо културно наследство не намира никакви професионални основания да приеме предложението за неговото преместване на друго място в центъра на София. Той е исторически документ за постиженията на навлизащата в епохата на новото време българска държава, изразител на художествения канон, културните процеси и общонационалните идеи за този период, поради което считаме, че замяната му с друг паметник би компрометирала необратимо не само качествата на историческия ансамбъл, но и политиката по опазване на националното ни наследство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви и аз.
Колеги, откривам дискусията. Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Тошев, аз с две ръце подкрепям предложението да се издигне на представително място в центъра на София паметник на основателя на българската държава Хан Аспарух. И в тази връзка, слушайки благите думи на представителя на общината, се сещам, че такъв паметник в следващите 10-15 години сигурно няма да има. Тук е необходима наистина по-сериозна обществена инициатива, която, разбира се, може да бъде подкрепена от политици.
Споделям и много от думите, които Вие сте казали в мотивите си. Само че, уважаеми колега Тошев, аз ще се опитам, защото тук и от общината, и от министерството, и от института казаха доста неща, свързани с нормативната база, с ценността на този паметник, аз ще се опитам да го кажа простичко и обобщено. Законовите ограничения има начин да бъдат прескочени, знаете го по-добре от мен. Но работата е това, че има нещо, наречено историческа памет. Тази историческа памет, господин Тошев, обаче за нещо, което е създадено преди повече от век, създадено е точно за това място, нещо, което цяла България го знае къде е – не само София, аз съм от Бургас, но и аз знам, къде е Царя, къде е Конят. Тоест това наистина е нещо, което е свързано с историческата памет на българския народ. И аз си мисля, че уважавайки идеята Ви и подкрепяйки с две ръце да бъдат издигнати паметници в София не само на Хан Аспарух, но и за други наши държавници, мисля, че идеята Ви за преместването на точно този паметник от точно това място не е най-удачно именно от гледище на историческата памет.
Да не говорим, че на него има не само Цар Александър ІІ, там има и български опълченци, там е и учредителното събрание. Дори от тази гледна точка не сте прав в това отношение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, аз бих искал да започна с това, което сте цитирали от проф. Иван Шишманов в далечната 1927 г. Чета и съм съгласен с всяка една негова дума, но аз вътрешно съм дълбоко убеден, че той изобщо не е имал предвид това да се строят паметници на мястото на други – като събаряме, да строим паметници.
Споделям това, което преди малко колегата каза. Няма да влизам в дебат. Аз съм дълбоко убеден, че този паметник е един от символите на София и цяла България го знаят. Едно преместване наистина би накърнило историята, която трябва да се спазва. През тези години станах свидетел на премахване, на затриване на паметници на културата (тук е проф. Данаилов, благодарение на неговите мерки върна един от паметниците, най-старото летище в Европа), имам чувството, че през последните двадесет години се състезаваме кой повече да руши или да премахва паметници.
В тази връзка имам конкретна идея, защото колегата каза, че в близките 15 години няма да се построи паметник на Хан Аспарух, аз имам едно такова предложение. Една партия, която управляваше държавата, премахна един паметник, мавзолея, на негово място може би самата партия трябва да построи паметника на Хан Аспарух, за да даде пример на обществото, че който руши паметници, трябва и да гради паметници. Така че нека да направят един паметник и тогава да имат предложение за премахване на други паметници.
Аз мисля, че паметниците не трябва да се пипат! Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз ще бъда съвсем кратка, само в допълнение на колегите бих искала да кажа, че преди повече от сто години хората са бръкнали в джобовете си – 400 комитета е имало за набиране на средства – и са го построили. Което означава, че този паметник е бил близо до сърцата на хората. Той си тежи на това място. И хората се спират там и оставят цветя. И аз смятам, че паметникът не бива да бъде преместен.
Това е моето мнение. Благодаря ви.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз ще допълня само това, че паметникът е осъществена идея на Втория конгрес на поборническо-опълченския корпус, проведен в 1892 година. Всъщност тогава е взето решението и то от хора, които са участвали активно в събитието по време на Освободителната война. И дарителите, за които споменахте, самите колеги депутати в онези години са дарили свои лични средства начело с председателя на комитета тогава, почетния председател Княз Фердинанд, който е дал 550 хиляди лева, та те са записали в програмата на този комитет, за който споменах, през м. януари 1900 г., че паметникът се въздига на Царя Освободител от страна на българския народ и ще носи надписа „Царю Освободителю, признателна България”.
Разбира се, че едно от най-познатите неща за България в лицето на София е този паметник като културна стойност. Да не забравяме кой е скулпторът (колегите казаха), той е Флорентинската школа, една от най-силните школи, Арналдо Дзоки.
Аз ще си позволя само да кажа, че имах възможност, господин Тошев, на 19 септември да прочета едно интервю на бившия президент Петър Стоянов, от което май че Вие сте взели всички тези мотиви. Това е едно негово наблюдение, как като тръгнал от летището с някакъв гост, минава през един руски паметник, втори руски паметник, улиците и т.н. Едно към едно! Просто ми направи впечатление в мотивите Ви.
Темата за Хан Аспарух се води отдавна и много странно, че по нея няма никакво движение – как ще изглежда този паметник, къде ще бъде, дали мястото му е на мястото на разрушения мавзолей, къде да бъде Аспарух, дали Аспарух е стигнал до София? Не това е най-важното. Разбира се, че аз съм за това, че трябва да има паметници на големи български държавници, като Аспарух, правилно казахте за Борис. Такъв паметник на Борис Кръстителя беше направен преди четири години близо до Плиска.
В този смисъл явно всички ще поддържаме това предложение и ще бъдем резервирани по отношение на Вашето предложение. Но как и кога ще се реши това и дали е само работа на Столична община, която би трябвало да определи терена, а вече оттук нататък сериозни комисии трябва да определят какъв трябва да бъде този паметник. Това предстои.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, аз също бих искала да ви прочета откъс от Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, която е ратифицирана с решение на Великото Народно събрание на 25 януари 1991 г. и е в сила и към настоящия момент. Там пише: „Всяка страна се задължава да забрани пълното или частично преместване на паметник, намиращ се под закрила, освен ако това не се налага от материалното опазване на този паметник. В този случай компетентното учреждение трябва да вземе необходимите предпазни мерки за неговото демонтиране, преместване и монтирането му отново на подходящо място.”
Смятам, че в настоящия момент не сме изправени пред такава хипотеза. Нещо повече, изпълняват се сключените договори между България и Руската федерация, а също и поетите ангажименти от Съвместната декларация от президента на Република България и президента на Руската федерация, които също мога да ви цитирам. Това са два съвсем кратки текста и мисля, че дават решение на част от въпросите.
В Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация в сила от 1 април 1993 г., чл. 14, казва: „Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на Руската федерация ценности, свързани с историята на културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.”
На 2 март 2003 г. е подписана Съвместна декларация между президента на Република България и на Руската федерация. В част от текстовете изрично е записано, че страните потвърждават необходимостта от продължаване на сътрудничеството по изследване и запазване на културното и историческо наследство на двете страни, а така също и за предприемане на мерки по поддържане, реставрация и опазване на намиращите се на тяхната територия исторически и културни паметници на другата държава, в това число военни гробища.”
Смятам, че имайки законовата рамка и поетите ангажименти, липсата на необходимост за преместването на този паметник, към настоящия момент бих искала лично своето положително становище, че необходимост от паметник на Хан Аспарух има и това е въпрос, който трябва да се постави на обществено обсъждане и да му се търси мястото, където подобава той да бъде изграден, но не и за сметка на преместване на факти на историята.
Благодаря ви за вниманието.
Други колеги? Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Съвсем кратко. Искам да кажа, че ако сега се премести паметникът на Цар Освободител и се постави паметник на Хан Аспарух, по този начин ще противопоставим две личности в нашата история. И може ли някой тук от нас и Вие, господин Тошев, да кажете, кое е по-важно за България: Освобождението на България или освобождаването на България?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Създаването на България.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Много сте смел. Аз не съм толкова смела да кажа кое е по-важно. Ако се направи този акт на преместване и подменяне, по този начин категорично ние противопоставяме две личности в нашата история или две събития в нашата история, които не мисля, че могат да бъдат противопоставени. Това са много важни събития – и освобождаването, и създаването, и личностите са важни, и Хан Аспарух, и цар Александър ІІ. Мисля, че ние не бива да ги противопоставяме в никакъв случай. И мисля, че София може да намери място, където да се направи паметник на Хан Аспарух, но и аз не мисля, че това е мястото пред Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, колега Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Аз всъщност искам да кажа, че има малка драма с днешното ни занимание, защото господин Тошев много ясно заяви – от това, което той каза, на мен ми стана ясно – че той не се надява да премести паметника оттам и всъщност това, което той прави в момента, е опит да подискутираме тази тема. Аз обаче твърдо смятам, че ние не сме дискусионен клуб и ми се струва изключително излишно това движение и мисля, че не му е тук мястото.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Народното събрание е мястото, където се провежда политическият дебат в България. Това е политически дебат, тъй като аз посочих, че това е важен дебат за състоянието на нашата нация. Нацията по принцип е създадена от общия пантеон на герои, който създава представата за общия произход, за общата история, за общото минало. Това е започнало с Отец Паисий и Царственика на Христаки Павлович, литографиите на неговия син Николай Павлович и други деятели на Възраждането, които са създали българската нация, българската църква и след това българската държава. Това е българско дело. Когато започнат да се разрушават основите на нацията, обществото започва да се разпада. Затова поставям този въпрос. От тази гледна точка това е дебат, който трябва да се води в Народното събрание, тук му е мястото да се води. Ние сме представителите на българския народ и затова ние трябва да дискутираме състоянието на нашата нация.
Ако си спомняте, преди известно време бях внесъл един проект за решение за създаване на комисия за бъдещето, каквито комисии има в много държави. Той беше отхвърлен. Защото се смята, че не е необходимо ние да дискутираме бъдещето на нашата нация, големите проблеми, пред които предстои да се изправим поради климатични и други промени – стратегически въпроси много отвъд следващия или по-следващия мандат. Такава комисия не се създаде до момента и съжалявам, защото ако имаше в Народното събрание такъв форум за бъдещето, можехме да дискутираме всякакви въпроси. Предложението, което съм внесъл, е точно в този аспект.
На направените забележки бих искал да отговоря накратко, че всъщност ако разглеждаме в този аспект предложението ми, техническите проблеми не са основните при този дебат. Би трябвало да дискутираме другия аспект на въпроса. Наистина това е един паметник, който е един от най-известните, както каза Стефан Данаилов, в София. Защото къде са другите паметници, за да бъдат добре известни други? Няма такива! Проектът за Хан Аспарух целеше да се разруши бившият дворец, сегашната Национална художествена галерия. Аз съм виждал неговия проект, той е един модернистичен проект, който лично на мен не ми харесва. И той трябваше да бъде построен на мястото, където е бившият царски дворец.
Що се отнася до самото построяване на този паметник пред Народното събрание, подчертавам, пред Народното събрание, той е бил резултат от една политика на цар Фердинанд, който е търсил подкрепа от Русия, за да обяви своята независимост една година по-късно след откриването на паметника. С тази цел престолонаследникът от католик е покръстен в православната вяра. Има и други такива стъпки, които са предприети и отначало са дали ефект. След това обаче при Балканската и Междусъюзническата война се вижда, че руската подкрепа не е била налице и не е била в наша полза.
Русофилството в България, което започва с позиции на видни български деятели, един от които е Иван Вазов, е било развито в началото след Освобождението особено силно, но самият Вазов се отказва от това през 1916 г., когато Русия ни напада по време на Първата световна война. А други, но доста по-рано, например Драган Цанков, три години след Освобождението пише едно открито писмо, в което заявява категорично, че руската намеса в българските работи не е приемлива и завършва с една прочува фраза на един древен мъдрец към пчелата „Не ти ща нито меда, нито жилото”, за което след това е бил репресиран по онова време.
Това е част от нашата история. Историята, разбира се, не трябва да се подменя, но всъщност ние имаме история, която липсва във визуализацията в центъра на София както в паметниците, така и в големите сгради, които имаме. Това нещо е един елемент, който би трябвало да бъде обсъден в Комисията и в Народното събрание и да си дадем сметка, че когато липсват такива знаци или се заместват с такива на други народи и на други държави, това води до разпад на нашата нация. Този разпад в момента се чувства в много сфери и не е без значение да се обърне внимание и да предприемем мерки, които да доведат до възстановяване на единството на нашата нация, на нашата идентичност, на нашето национално достойнство, което, разбира се, не трябва да бъде хиперболизирано, както правят някои, които много гордо развяват конската опашка, но все пак да бъде подчертано нашето национално достойнство, тъй като ние сме една от двете държави, които са останали през историята на картата на Европа. Другата държава е Унгария, която се е създала след нас като държава и все още съществува като такава, под това име. Както и ние съществуваме през тези години. И това трябва да го подчертаваме и да се гордеем с него и да бъдем единни в това, което е нашето национално наследство.
В тази връзка смятам, че има място да дискутираме това предложение. Затова смятам, че дебатът трябва да бъде проведен и в пленарната зала на Народното събрание и да вземем решения, които да доведат до неговата реализация. Дали ще има паметник на Хан Аспарух – това трябва да реши Столичната община, а надявам се нашата дискусия да бъде един подтик към приемане на такова решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
Предлагам да закрием дебата и да преминем към гласуване на обсъждания проект за решение относно реставрацията на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София, № 254-02-108, внесен от Лъчезар Тошев на 5 септември 2012 година.
Който подкрепя предложения проект за решение, моля да гласува.
За – 1, против – 11, въздържали се – 3.
Колеги, да благодарим на вносителя и на гостите!

Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред - Информация от Валери Тодоров, генерален директор на Българското национално радио относно спиране на излъчванията на средни вълни на три от регионалните станции на БНР.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Ние сме адресирали едно писмо до парламентарната комисия, в която обясняваме своите мотиви за съкращаване на излъчването на средни вълни за три от регионалните радиостанции. Причините са и финансови. Едновременно с това ние предприемаме мерки за покритие с по-съвременен технологичен ресурс – прехвърляне на УКВ. Смятам, че беше необходимо да уведомим Комисията, тъй като при предишните наши намерения, когато редуцирахме излъчванията на средни вълни, се получиха много писма, в които доста подробно бяха описани точките, честотите, начинът на излъчване, което показа само, че в повечето случаи това бяха писма от служители, които очевидно са съкратени от поделението НУРС на БТК тогава. То вече е самостоятелно подразделение и може да извършва самостоятелна инвестиционна политика.
Знаете, че в областта на радиоразпръскването от тотален държавен монопол се премина към изцяло частен монопол и в първите години на мандата на сегашния екип състоянието на предавателната мрежа беше изключително тежко. Имаше цели участъци и по магистралите дори, не говоря за населените пунктове, където изобщо не се чуваха програмите на Националното радио. Наложи се да се вземат допълнителни мерки. И досега, колкото и неприятно да е да го констатирам като факт, няма държавна стратегия в областта на радиоразпръскването, особено в покритието на граничните, крайграничните райони и проникването – казвам го без притеснение – в съседни райони, тъй като сме свидетели на масирана информационна атака от нашите съседи.
Естествено не можем да използваме идеологически термини, за да изразяваме загриженост, но е факт, че ние трябва да решим две задачи. От една страна, да осигурим покритието със сигнали на нашите радиостанции на българска територия, от друга страна – да осигурим достъп до нашите програми до населението в крайграничните райони, което, знаете, в повечето случаи има български произход. Не сме получили финансиране досега, за да провеждаме целенасочена политика, но смятам, че има необходимост да се мисли в тази посока.
За да видите мащаба на онова, което е направено, ако в предишната история на Българското национално радио, 77-годишна история, държавата е построила 65 предаватели, само за период от две години и половина, без да искаме допълнителна субсидия, ние сме пуснали 79 нови УКВ предаватели. Разбира се, в първата статистика присъстват и самите съоръжения, но ние вече нямаме възможност да инвестираме и в съоръжения, тъй като някои от точките, които са избрани, те са избрани в друго време, с друго предназначение, очевидно не винаги са достатъчни за покритието на територията на страната. Знаете изискването на закона, държавата взема необходимите мерки за гарантиране на разпространението на програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия за цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения.
Казвам го не случайно, тъй като понякога се правят съпоставки с частните радиостанции и с това, което правят колегите от частния сектор. Разбира се, целта на колегите от частния сектор е търговският дивидент, докато ние имаме друга обществена функция и това винаги трябва да бъде подлагано на анализ, когато се правят сравнения.
Прави се сравнения и с конкурентни медии, нашия числен състав. Искам да подчертая, че Българското национално радио е една от водещите медии в Европейския съюз за радио и телевизия. Категорично една от водещите! На последната Генерална асамблея на Европейския съюз за радио и телевизия тази година една трета от постиженията на съюза бяха с цитат „БНР”, „БНР”, „БНР”. Имайте предвид, че там се говори предимно за телевизии. По този повод Европейският съюз за радио и телевизия е адресирал загрижено писмо, тъй като ние информираме за начина на финансиране и за резултатите си, до премиера и до председателя на Народното събрание, с апел да се помисли за по-енергичното финансиране на Българското национално радио. Тъй като вчера съгласувахме бюджета, искам да отбележа, че тенденцията на задържане на нашия бюджет, след като от него бяха извадени 17 милиона, една доста солидна сума, вече ни поставя в доста трудна ситуация, в условията на бюджетен дефицит. А ние, без да искаме допълнително финансиране, сме изпълнили една държавна мисия. Подчертавам отново статистиката: ние сме изградили 79 нови УКВ предаватели, 65 са построени в цялата предишна история на Българското национално радио. Те са и наша собственост и ефективността на тази инвестиция се доказа.
Ако през 2007 г., началото на първия мандат на сегашния екип, ние сме плащали на БТК 15 милиона, сега при пуснати три нови регионални радиостанции (40 години радиото не беше пускало нови програми във важни региони) и при над 13 хиляди часа повече програма годишно, ние плащаме 8 милиона за разпространение. Това само показва ефективността на нашите действия досега.
Ще подчертая онова, което наследихме някога. Имаше 40 свободни честоти, които ни бяха предоставени за усвояване предвид дупките в покритието, които три години преди да поема поста генерален директор, не бяха усвоявани и план за тяхното усвояване нямаше. Ние разработихме своя програма, която започнахме и разчитахме, че ще получим по-енергична, по-ефективна подкрепа от държавата.
Ще засегна и въпроса за средните вълни, но специално акцентирам върху УКВ вълните. Най-мощните български предаватели в УКВ сектора са 10 киловата. Те са на връх Ботев, на няколко от високите точки. Мощностите, с които работят съседните страни – Турция, Румъния, Сърбия, са от 30 киловата нагоре. Ако наша регионална радиостанция работи с един киловат, съседните, от другата страна на границата, работят с 30 киловата. Разбирате ли за какво става дума и защо румънски станции се чуват чак до София.
Естествено ние не можем да си позволим да заглушаваме, чуват се и такива изказвания, които са недопустими. Единственият начин да спираме това навлизане в нашата територия е да уплътняваме нашите сигнали, нашето покритие. За съжаление в някои от районите може да го прави единствено Българското национално радио, тъй като е ясно, че там факторите търговски съображения не работят.
При условие че ние изпълняваме една държавна мисия, с която сами сме се нагърбили, съкращаването на нашия бюджет непрекъснато, при условие че стриктно изпълняваме всички изисквания и ограничения, които ни налагат и условията вътре в страната, за мен е съображение, върху което си струва да се помисли. Ограничаването на бюджета ограничава и нашите възможности да осигуряваме покритието на страната.
За първи път в практиката на Националното радио вече в някои от граничните райони, например в Силистра и сега край Бургас, пускаме предаватели за регионалните радиостанции три и пет киловата, за да осигурим покритие и за да възпрем това много силно нахлуване дори на наши честоти заради нашите малки мощности.
Понякога се прави сравнение между това, което предлагат веригите на частните радиостанции и това, което ние правим. Всяка от нашите регионални радиостанции, вече осем на брой, е 24-часова обществена програма – с новини, програми, култура, всичко, което съдържа профилът на една обществена радиостанция. Това не е част от една верига, в която вие излъчвате програма от София и по няколко часа програма от съответния регион. Има много голяма разлика. Това обяснява изключителната популярност на нашите и регионални, и национални програми. В много от регионите вече се конкурират нашите национални с нашите регионални програми. Казвам конкурират в кавички, тъй като тенденцията е и това е и европейската тенденция (като казвам тенденция, тя се базира на изследвания) е хората да се интересуват все повече от събитията в своя регион.
След взетите мерки от наша страна, реформите, цялостната, тоталната промяна на техниката, технологията, организацията на работа, покритието ние удвоихме аудиторията си и в условията на криза ние сме единствената медия, която увеличава обхвата на своята аудитория. Ние сме абсолютен медиен лидер в момента. Когато ни сравняват с други радиостанции и някой каже, че е конкурент на Българското национално радио, трябва да се има предвид, че това са единадесет 24-часови радиостанции, шест музикални състави. Всички вече са в позиции на водещи и ние печелим от концертните дейности, от издателските дейности. Тук виждате последния продукт на Радио „София”, „Златния български хит”. Така че ние се стремим да печелим от всички наши дейности, съобразявайки се с пазарната икономика.
Затова смятам, че заслужава внимание политиката, която ние провеждаме, и бих искал да обърна вниманието и на депутатите с идеята ние да търсим една по-енергична подкрепа за обществените медии, за онова, което те правят, тъй като ние създаваме културен продукт и не само културен продукт, ние създаваме дивидент, върху който след това колегите реализират своя търговски дивидент. Това е и по отношение на музиката, на културните продукти. И оттук трябва да се разбира коренната разлика между нас и тях. Аз ще ви дам като пример радиостанция, която смята, че е наш конкурент. Тя се конкурира с Първа наша програма и работи с два пъти по-голям числен състав от програма „Хоризонт”. Тогава за какво говорим и за каква численост говорим? Числеността на медията отговаря на абсолютно всички европейски стандарти, тя е под средната численост. Страни с два пъти по-малко население имат същата численост на обществената медия при значително по-ниски резултати. Пак подчертавам, че ние сме абсолютен медиен лидер. Ние в момента сме технически, технологичен, програмен информационен лидер за страната – едно постижение, което заслужава респект, смятам, заслужава и подкрепа. Ето виждате тук заварените от промените в страната предаватели в различни точки, избрани са, за да осигурят двойно предназначение, знаете за прехвърляне на сигнал към военни обекти извън границата на страната. Това са построените от нас нови предаватели, предстои да пуснем още 18 в действие.
Виждате и средновълновите предаватели, които работеха преди ние да предприемем мерки за редуциране на тези предаватели с искане от оператора да модернизира съоръженията, тъй като това е един от големите проблеми. Виждате спрените 22 предаватели на средни вълни и предавателите, които в момента работят на средни вълни. За да са наясно колегите, средните вълни се използват, тъй като те проникват и вървят по релефа на територията и те допълват УКВ-вълните, които за да са ефективни, трябва да има пряк достъп от точката на излъчване. Релефът на страната е изключително сложен и труден за покритие с УКВ-сигнал и ако през 2007 г. ние сме имали 67-71% в този диапазон на покритие на националните програми по население и територия, то в момента имаме над 90% и по двата показателя. Подчертавам, население и територия, за разлика от повечето колеги от частния сектор, които търсят повече покритие с население.
Защо предприемаме съкращаването на част от късите вълни? Средновълновите предаватели работят с 300-400 киловата мощност, най-мощните предаватели бяха дори до 500 киловата. Един такъв предавател струва около 2,5 милиона. Това те много скъп ресурс. Същевременно ефективността и поддържането на тези съоръжения е на изключително високи цени, операторът поддържа тези високи цени и не е възможно те да бъдат свалени. Казах ви, за сравнение най-мощните УКВ-предаватели в страната са 10 киловата. Разбирате за какви огромни мощности става дума. Наложи се ние да преразгледаме изцяло използването на честотния ресурс за националните и за регионалните програми, да предприемем една по-енергична програма за покритие с УКВ-сигнал, който е по-евтин и е по-качествен. Както знаете, средните вълни са моно, УКВ са стерео и позволяват едно далеч по-високо качество.
В резултат на тези мерки ние вече имаме не само изключително добро покритие на цялата страна, но сигналът на нашата радиостанция ще се чува изключително добре от всички страни на границата. В Букурещ свободно се чуват и „Хоризонт”, и „Христо Ботев”, по същия начин от Одрин надолу в Турция, почти до Скопие се чуват сигналите на „Хоризонт” и „Христо Ботев”. Същата е ситуацията и в района на Сърбия.
Тъй като развитието на регионалните радиостанции се задържа в един етап от време заради спорове къде точно да бъдат разположени, ние предприехме следващи стъпки: изградихме регионална радиостанция за София, регионална радиостанция във Видин и регионална радиостанция в Бургас, за да можем да покрием с регионална информация тези региони. Смятаме, че вече УКВ-покритието в тези точки е достатъчно добро, за да може да си позволим да изключим средните вълни за районите на Варна, Шумен и Стара Загора със забележката, че наистина може би жителите на някои села ще изпитат за кратък период от време дискомфорт, тъй като ще закъснее включването на УКВ-предавателите. Такъв е случаят с Тополовград, където човек, подписал се от името на кмета, ни сигнализира, че има проблем. До един месец в района на Дервишка могила ще бъде включен УКВ-предавател с мощност един киловат, който ще осигури покритието в района.
Мерките, разбира се, са принудителни и заради финансовото състояние, имам предвид съкращаването на бюджетната субсидия. Същевременно идеята е ние да прехвърлим навиците на населението към по-важен технологичен ресурс. Проблемът с приемането на УКВ-сигнал в някои райони е свързан с това, че жителите на тези райони ползват стари приемници. Знаете, там УКВ-диапазона е много малък, даже ниският банд, който беше изключен в 2004 г., е по-широк. И мисля, че има европейски програми, ако възникне някакъв проблем, може да се търси европейска програма да се финансира закупуването на приемници за населението на тези райони.
В резултат на мерките, които сме предприели и ще предприемем, единствени затруднения ще възникнат може би в изключително сложната за покритие част от Дунавската низина и районите между Ямбол, Хасково и Пловдив. Получава се така, че в някои точки буквално за всяка долина трябва да има предавател – нещо, което е изключително трудно за страната. Ние ще продължим с всички мерки, тук съм изброил и алтернативното покритие и разширяването на платформите, на които излъчваме. Ние бяхме първата медия в страната, която пусна излъчване за чужбина. Бяхме помолени от колегите от Комисията за регулиране на съобщенията, за да не се нарушава логиката на вътрешния пазар, ние започнахме цифрово излъчване за чужбина, след което и цифровото излъчване, и излъчването на къси вълни бяха спрени. Ние първи качихме на мобилна безплатна платформа двете национални програми – това е платформата „Лайф” на „Мобилтел”, има 5,5 милиона потребители. Неотдавна пуснахме и радио „Бинар”, което е радио, телевизия, пресечна точка между аналоговите, линейните и нелинейните технологии, цифровите, между радиото и телевизията, между социалните и традиционните медии. Седем канала работят 24 часа в денонощен стрийминг на музикални формати, аудио-, видео- активен подкаст, достъп до нашите архиви – един изключително рядък продукт. Такива радиа за ваша информация има пет в Европа.
Заедно с всичко, което правим, за да разширяваме достъпа на слушателите и до културата и музиката, която създава Националното радио, знаете, ние сме най-големият партньор в страната, ние поддържаме всички най-големи културни прояви и концерти, като едновременно с това се стремим и да издадем най-доброто, което е създавано и което се пази в нашите архиви. Дейността на Българското национално радио е много по-разнообразна – казвам го за колегите, които са работили в телевизия – от една телевизия, много повече и много по-разнообразни дейности има. Казвам го като човек, който е работил в телевизията, аз също съм пристрастен към телевизията. Радиото освен това е по-гъвкава медия, която позволява и с по-малко инвестиции да се постигат по-добри резултати. Напомням ви, че сигнал на радиото прониква през границите безпрепятствено, докато със сигнала на телевизията е по-сложно. Затова в съседни страни, като влезете в хотелите, нямате достъп до български програми, но ако излезете от тях и си пуснете радиото, ще имате такъв. Ще ви кажа мое впечатление, бях на остров Тасос това лято. От едната част на острова „Хоризонт” се чува прекрасно.
Българското национално радио се излъчва и сателитно, качено е на всички възможни сателитни платформи, така че ние предлагаме на нашите слушатели достъп до всички наши програми. Това е едно изискване, което е записано и в Закона за радиото и телевизията.
Смятам, че знаете, когато миналата година ние съкратихме част от средните вълни, постъпиха доста писма и до Народното събрание, и до Министерския съвет, до нас, до други структури, включително до омбудсмана. Ние отговорихме аргументирано на всяко от писмата и изпълнихме обещанията си да създадем алтернативно покритие, така че всеки потребител да има достъп до нашите програми. Писмата само доказаха силата на нашето присъствие в страната и успеха на мениджърската политика на Българското национално радио.
Благодаря ви за вниманието. Готов съм да отговоря на въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата. Всичко ли ни е ясно? Никой не се оплаква от региона, където се слуша.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Може ли аз тогава да се оплача? Знаете как се формира бюджетната субсидия – спуска се бюджетът и всичко останало влиза в сумата, която е зададена. По този начин показателят час/програма намалява. А на други медии, заради допълнителното финансиране час/програмата се увеличава. И казват: но нашият час/програма е по-скъп отколкото на еди-коя си медия. Така ако продължава да пада, ние скоро можем да минем и без субсидия, аз също смятам, че е време да се мине към обществена такса. Интересна е практиката на Финландия – набиране на обществени такси и останалата част, която е необходима, държавата дофинансира, ако не може да гарантира набирането на обществена такса.
Смятам, че също така трябва да се помисли, пропуск в нашата мрежа е регионална радиостанция в Кърджали. В района на Кърджали трябва да има регионална радиостанция, която да позволи на населението да има по-широк достъп до програмите на Националното радио.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Един въпрос, ако позволите. Според мен тук има още нещо, което Вие не го казвате, не в смисъл, че нарочно не го казвате. Например, ако тръгнете от Бургас на юг, ще чуете три български радиостанции и най-малко 30 турски радиостанции. Само че аз не вярвам всички тези 30 турски радиостанции да са техни държавни.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Частни са.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, в тези държави кой е стимулът частникът да инвестира в мощен предавател, така че да се чува на 250-300 км и то в места, където няма турскоговорещи хора, реално погледнато, като изключим района на Руен. Тоест тук явно в държавната политика на Турция може би има нещо, което стимулира частника да го прави. Вие наистина сте направили много, аз лично Ви поздравявам, наистина вече Българското национално радио е навсякъде, почти няма дупки. Но нещо в нашата държавна политика куца. Вие имате нужда според мен да не сте сами от Бургас на юг, а да има и 10-15 частни радиостанции. Къде е проблемът? Запознат ли сте примерно каква е политиката на Румъния да има 20 радиостанции, които се чуват от Свищов до Велико Търново, а да се чува само Националното радио и „Дарик” в Свищов. По същия начин както е за Турция. Какво ни липсва? Кажете го директно.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Аз ви казах, на нас ни липсва държавна политика, на нас ни липсва държавно мислене, държавна стратегия. Казвам го абсолютно отговорно и това не е въпрос на политически мнения, пристрастия или пък да го адресирам към което и да било от правителствата. Искам само да подчертая, че ние запазваме предавателите, които излъчват на турски език на средни вълни, те са в Североизточна България и на юг около района на Стара Загора и Кърджали, те няма да бъдат пипани, съображенията са ясни.
Колкото до турските и румънските радиостанции, знаете, че още когато се подписва Ньойският договор, една от рестрикциите, които се налагат на страната, предвиждат да се развива авиацията, радиоразпръскването и т.н. и още оттогава тръгва една политика на задържане развитието на България в тази област. По-късно предвид и релефа (не съм абсолютно наясно как исторически това се е случило), но при защитата на честотите в Женева и когато се разпределя УКВ-секторът за съответните страни, за разлика от средните вълни и късите вълни, където няма ограничения на проникването, изискването при УКВ-сектора е съответната честота, когато тя се планира с мощност и покритие, да не навлиза в територията на друга страна. В Турция, тъй като няма медиен регулатор, който да контролира този процес, на турските радиостанции се дава лиценз и те качват сигнала си с огромни мощности за нашите представи – 50-60 киловата на УКВ. Такива мощности са в състояние да потискат наши честоти.
Аз смятам, че политиката на държавата е да търси начини и средства – тук има колега представител на КРС, който също може да ви цитира изследването, което те правиха по Южното Черноморие това лято – смятам, че ние трябва да създаваме естествен интерес и да уплътняваме покритието по Южното Черноморие. За това е необходим и допълнителен честотен ресурс, защото ние пуснахме радио „Бургас”, но все още не можем да осигурим плътно покритие със сигнала на това радио и заради още едно ограничение. Ето, ще ви поставя на вниманието и един друг проблем – обществените поръчки. Ние бяхме задължени да обявим обществена поръчка за покритието на страната. Единствената фирма, която може да спечели такъв конкурс при нас, се нарича НУРС. Има уникални точки, които НУРС не може да покрие. И ние трябва да докажем, че това са уникални точки, за да не бъдем санкционирани от Сметната палата, че не могат да бъдат изпълнени от този оператор. А операторът е получил правата върху точки, които вече в някои от регионите не са достатъчно ефективни, има по-добри точки, които колеги от частния сектор са развили и използват някои от регионалните радиостанции. От една страна, честотите, които са предоставени и за които ни задължават да работим с определени мощности от всяка локация, от друга страна - невъзможността да се използват алтернативи за някои от регионите. Това също е един проблем, върху който трябва да се мисли.
Използвайки присъствието тук, искам да подчертая, че с поправките, които настанаха при обществените поръчки, борбата с най-ниска цена стана доста неприятно. Защото ние работим с висока 24-часова технология и например ако блокира един компютър, това означава да блокира системата, излъчването. И на нас ни беше задържана година и три месеца поръчката за доставка на компютри, защото една от фирмите, който кандидатстваше, чрез обжалване блокираше тази възможност. Колегите защитават своя търговски интерес, но ние как да се защитим от невъзможността да вкараме нова техника. Това е една много висока технология, смятам, че с тези преговори, които се направиха със съседни страни, с Турция са изключително важни преговорите, тъй като Румъния е член на Европейския съюз, ние към тях не можем да направим никаква забележка, защото те са защитили някои от тези честоти, с 30 киловата излъчва радиостанцията в Крайова. С нашите регионални радиостанции, за да отговорим на това предизвикателство в рамките на тези разрешения и тази структура, която имаме, в района на Силистра пуснахме с три киловата, но повече не можем, тъй като нарушаваме изисквания, които са свързани с въздухоплаването, изисквания на специалните служби. Това са други проблеми, засягащи националната сигурност.
Така че явно е необходимо да се обсъди в по-широк кръг и със заинтересованост и на двата регулатора, на други експерти проблемът за покритието с повече радиостанции от наша страна. Разбира се, аз смятам, че в райони, които представляват стратегически интерес предвид населението от другата страна на границата, ние би следвало да получим целева субсидия, за да излъчваме програми за тези райони. Ние спряхме излъчванията на къси вълни, които бяха за балкански и за европейски страни. Има страни, в които ние имаме стратегически интереси. Ще ви дам пример с Албания. Пътувах с колежката, която води предавания на албански език. Влязохме в магазин и продавачът казва: Вашият глас ми е познат, откъде Ви познавам? Виждате ли колко нюанси има. Добре, ние спряхме, преминахме към излъчвания в интернет, за това беше необходима допълнителна инвестиция, каквато в бюджета също нямаше. Затова бих призовал и депутати, и колеги, когато се изказват, все пак да се консултират с нас, преди да тиражират в публичното пространство свои виждания, за да не нанасяме вреда на националния интерес. Видяхте когато се случи земетресението какво стана и кого слушаха колегите.
Искам да поясня в този дух радиото излъчва на дълги вълни с предавател от Видин, който покрива цялата страна, и на средни вълни излъчванията са, за да се гарантира националната сигурност, за да може на всички платформи в случаи на извънредни обстоятелства да се покрие. Като алтернатива на спирането на средните вълни за тези регионални радиостанции ние през ноември ще пуснем предавател от Видин, който ще покрие със сигнал на „Хоризонт” на средни вълни цялата страна, за да гарантираме именно националната сигурност.
Друго обстоятелство, припомняйки си онова, което се други по време на земетресението. Няма нужда да измисляме топлата вода, някога Националното радио имаше три телефона – както искате ги наричайте – петолъчки, после червени, после горещи: с Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Сеизмичния център. Те бяха без шайби, само вдигаш телефон, отсреща звъни и веднага се подава информацията. Не е необходимо да се предприемат никакви извънредни мерки, достатъчно е да се възстановят тези връзки, да се осигури приоритетна връзка на двата обществени оператора. В това няма търговски фактор. Когато има беда, няма нужда от реклами. Това е моето мнение.
Мисля, че частично отговорих на Вашия въпрос. Ако имате уточняващ въпрос, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин генерален директор! Аз се извинявам, че закъснях и не чух Вашето изложение, но прочетох предварителната информация. Прочетох, че спирането на тези предаватели на средни вълни няма да засегне предаванията на турски език за страната, което ме радва.
Искам да Ви задам два въпроса. Ако наистина се отпусне целева субсидия за модернизиране на техниката и предавателите на Българското национално радио, ще можете ли да използвате част от тези средства за прехвърляне на тези предавания в FM обхвата, специално за тези региони? Това ми е първият въпрос.
И вторият въпрос. Прочетох, че сте спрели излъчвания за чужбина на къси вълни. А на дълги продължават, така ли?
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: На дълги няма за чужбина, само на къси се излъчва за чужбина.
ЧЕТИН КАЗАК: Добре. Имаме предвид извън страната и дори извън съседите. Значи предаванията за чужбина са останали само и единствено в интернет. На мен това ми се струва крайно недостатъчно. За мен тези предавания са много ценни. Понеже съм живял в чужбина, за мен беше много ценно да мога дори на хиляди километри от България на къси вълни да мога да слушам Българското национално радио, дори не на български език – слушал съм го на френски, слушал съм го на турски език. Тези предавания за чужбина са много важни за българите, които живеят в чужбина. Всички вие имате опит с интернет, но аз не знам колко хора слушат радио по интернет – много малко. Трябва да се намерят средства целево да се възстановят тези предавания. За мен спирането на тези предавания е само в ущърб на нашите сънародници от чужбина.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Ако ми позволите, да Ви отговоря по ред.
Предавателите не са наши, така че модернизацията трябва да се изиска от БТК и НУРС. Ние проведохме една много активна политика, която в 2007 и 2008 г. беше откровено безсмислена, тъй като мобилният оператор нямаше интерес да инвестира в този ресурс. Аз съм давал този пример, ще напомня още веднъж, например програма „Христо Ботев” беше напълно неразпознаваема за страната. Така че по-скоро ние смятаме, че е необходимо финансиране, за да се уплътни още мрежата, особено в някои райони, в които вече е ясно, че няма възможности за инициатива от наша страна.
Колкото до УКВ-излъчванията на турски език, мисля, че това в момента не е възможно. Първо, предимствата на запазените излъчвания на средни вълни са, че това население, което слуша тези предавания, приема с по-стари приемници, има навик към тези честоти. Даже ние, когато изучавахме проблема и помолихме да се извърши проучване в съответните региони, колегите ни информираха, че в много от регионите е въпрос на навик – той е свикнал да приема на средни вълни. Има алтернативно по-добро покритие на УКВ, но той предпочита средните вълни. Предимството от друга страна е, че средните вълни осигуряват по-добро проникване в трудно достъпните райони, а с УКВ-сигнал, заради стеснения честотен ресурс, тоест малкото на брой честоти и неподходящи точки няма да успеем да осигурим това покритие, което в момента осигуряваме на средни вълни. Освен това от чисто програмна гледна точка ще се получи следното. Ние не можем примерно в една регионална радиостанция да пуснем новини или предаване на друг език, защото как ще го слуша това радио населението, за което този език не е майчин. Това означава, че трябва да се излъчва на отделна честота, а особеното е, че за да се покрие страната, са необходими повече точки и честоти. Някога се ползваха ретранслатори, разбити са и кабелните мрежи – също един голям проблем, пред който са изправени общините.
Смятам, че този вариант, който е избран за излъчванията на средни вълни, въпреки високата цена за нас при това субсидиране, ние сме ги запазили и ще търсим решение.
Колкото до излъчванията на къси вълни, и от парламента имаше мнение, че те трябва да бъдат спрени. Аз смятам, че трябваше да се направи една по-широка дискусия, която да засегне експерти от Външно министерство, от службите за сигурност, от други места, тъй като е ясно, че това е един изключително скъп ресурс и държавата трябваше да прецени дали да излъчва на тях или не. И ако трябва да съм откровен, ние ги спряхме, но решението трябваше да го вземе парламентът, а не ние, тъй като законодателят ни е задължил да излъчваме тези вълни. Ние четири-пет години питахме държавата какво да правим с тях, тъй като ние бяхме национален координатор, никой не ни казва, а след това изведнъж бяхме упрекнати, че използваме тези вълни. Ами дайте да си разпределим отговорностите да е ясно кой какво прави. Затова и сега за тази наша политика по отношение на средните вълни аз изрично държа да информирам и парламента, информирал съм изпълнителната власт, за да се знаят причините. Няма да се жалваме само за пари, да, ние работим и ще работим и догодина в условията на бюджетен дефицит. Да, ще се справим. Защото при нас не само бяха свалени 17 милиона от бюджета, но беше запазен същият план за приходите, при условие че над 50% е сривът на рекламния пазар. На друга медия, наши колеги, беше свален с 30% планът за приходите, беше увеличено финансирането. Известно е, че за да реализирам дивидент, все пак аз трябва да направя инвестиция. Давам ви пример със засилване на рестрикциите към нас, при условие че ние сме безспорен лидер, ние сме призната лидерска медия в рамките на Европейския съюз за радио и телевизия. И смятам, че въпросът с покритието с радиосигнал и информацията, която подаваме в съседни региони, е въпрос на едно по-широко обсъждане. Никой от нашите съседи не спря излъчванията на къси вълни.
Искам също така да предупредя, че изтеглянето ни от средновълновия сектор ще означава, че на тези честоти ще могат да навлизат от други страни.
ЧЕТИН КАЗАК: Всяка държава излъчва, това е държавна политика.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Ние увеличихме всички платформи. Например Вие можете от чужбина да приемете през мобилния си телефон, през таблета, в интернет. Иначе се получава така, че ние на големи мощности осигуряваме слушане на наши бутикови слушатели. Има общности, има радиолюбители, те много енергично протестират. Но това са милиони. Аз смятам специално спирането на излъчването на къси вълни за правилна стъпка. Но тя не трябваше да ни бъде вменена като упрек, защото ние го знаехме, ние предупреждавахме за това, а изведнъж се оказахме виновни. Затова аз се отказах да бъда и координатор на късите вълни, защото късите вълни се координират на международни форми. Имате свободен ресурс, примерно Мексико иска да проникне до Украйна и в този диапазон няма свободен коридор, иска от съседната държава, тя й предоставя коридор, от другата иска коридор на друга честота, съответно пък получава отстъпки за свои действия в друг коридор. Така се координират късите вълни. Докато при средните вълни вие имате една честота, една мощност, изчислявате докъде стигат излъчванията на средни вълни, дори за регионалните радиостанции стигаха до Европа, стигаха до Испания, Португалия. Друг е въпросът, че за да е ефективен и качествен такъв сигнал, той трябва да има мощност 200-300 киловата. Ние за регионалните радиостанции излъчваме със 60-75 киловата. И се получава така, че ние облъчваме група селища, на които можем да осигурим алтернативно приемане с УКВ и с всички останали платформи и няма смисъл да харчим тези пари.
Това е мотивацията.
ЧЕТИН КАЗАК: Струва ми се, че нещо не се разбрахме. Имах предвид излъчванията на чужди езици на Българското национално радио – на френски, английски, арабски и т.н., които не са предназначени толкова за нашите сънародници, въпреки че и те слушат, това е повече за разпространение на информация за България в целия свят. От предаването на арабски език целият арабски свят може да получи информация за България. Това имах предвид.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Ето още един фактор, който ни отличава от колегите от частния сектор. Ние излъчваме на 11 езика, това са 11 езикови редакции. Предприехме драстични съкращения, прехвърлихме целия този ресурс в интернет пространството. Смея да твърдя, че активната част от нашата аудитория, която се интересува от България, ползва този технологичен ресурс. А за случайните пътници, които биха искали да чуят тези честоти, аз ще ви кажа и ползвайки моя личен опит, Вие едва ли носите радиоприемник със себе си, за да слушате на къси вълни в чужбина. Не вярвам. Мисля, че тази стъпка беше оправдана, беше правилна заради високата цена.
Освен това има и друг важен елемент в това решение – това бяха изключително амортизирани вече съоръжения. Цената на поддържането им беше висока и разходите на оператора и съответно нашите разходи растяха, ефективността – неизвестна. Създаването на навици за приемането на други технологични платформи според мен е една правилна политика, към която ние следва да се придържаме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Тилев.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Госпожо председател, уважаема комисия! Аз ще бъде много кратък.
Първо ще кажа за средните и за дългите вълни. Технологично погледнато, в Европа от 2002 г. не се предлагат приемници с този стандарт. Поддържат се дълги вълни, но дългите вълни много добре покриват огромни територии, така че с предавателя във Видин ще има достатъчно уплътняване на този ефирен потенциал в България.
За трансграничните прониквания мога да ви кажа следното. В България разполагаме с четири международно съгласувани честоти за ултракъси вълни. Те са предоставени на Българското национално радио и на „Дарик”. Всички останали работят на локални мощности и локални лицензи, нямат право да излъчват извън страната.
Това, което се наблюдава с турските радиостанции, е така нареченото водно огледало, който е ефект предимно през лятото. Тогава водната повърхност на Черно море повдига мощността на излъчването от Турция и то става изключително агресивно.
Отговарям и на другия въпрос – защо те си позволяват такива мощности. Турската държава субсидира електроенергията, която се предоставя на тези предаватели. 50% от стойността й се заплаща от държавата. Това е просто тяхна политика.
В същото време, за това стана дума преди две седмици и в пленарната зала, Комисията за регулиране на съобщенията работи от три години целенасочено и много усилено с турския регулатор, направени са повече от десет срещи. Имаме четири съвместни замервания на това трансгранично проникване. В резултат на това първият голям успех, който постигна България в тази посока, е, че турците се задължиха да въведат АРДЕ-еси, това са идентификационните излъчвания на радиостанциите, с които можем да разберем коя станция всъщност прониква на наша територия. По международен стандарт, без да има такова излъчване, ние не можем да кажем: там има една радиостанция, тя се казва еди-как си, но не можем да направим официално оплакване и пред турския оператор.
Постигнахме още редица неща, за които не искам да ви губя времето. Ако, разбира се, желаете, ще ви бъде предоставена информация. Но нека да не се смущаваме безкрайно много от това. Действително високо оценявам това, което Българското национално радио прави и в лицето на генералния му директор, те действително изпълняват една много сериозна програма за инвестиции, такава, каквато от години не беше правена. И това леко вакуумирано състояние по Южното Черноморие ще бъде до голяма степен преодоляно, поради факта, че те инвестират в тази посока.
В същото време Комисията за регулиране на съобщенията даде лицензии вече на около седем или осем вериги от частните радиостанции, които получиха лицензии за Мичурин, за Малко Търново, за Китен и пр. Постепенно този вакуум се запълва.
Ние с удоволствие констатираме, че българските медии се чуват на остров Тасос и т.н. Мога да ви кажа, че „Хоризонт” се чува изцяло в северната част на Истанбул. И то прекрасно. А там населението е от порядъка на 6-7 милиона. В Одрин също се чува идеално. В Одрин се чуват и две български частни радиостанции. До Букурещ имаме покритие на „Хоризонт”. Не можем да искаме да покриваме територии от Сърбия с УКВ, защото между нас има планина.
Беше зададен въпрос защо предавателят в Крайова е 30 киловата – просто защото колегата Тодоров пропусна да отбележи, че нашият предавател, който облъчва Румъния, е 10-киловатов, но той е качен на много висок планински връх и всъщност ефективната мощност е височината на антенната система (там има един коефициент) с изходната мощност на предавателя. Следователно предавателят, който отива до Букурещ, е над 30 киловата като ефективно излъчена мощност. Румънците просто нямат такава планина и заради това са сложили толкова силен предавател. Те ги качват на мачти, но мачтата не може да се качи над 2000 метра, колкото е примерно предавателят в Белоградчик и предавателят на връх Ботев.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Именно заради релефа на България е допуснато, че тъй като България има повече височинни точки, са дадени тези честоти. Обаче развитието на технологиите – Вие правилно отбелязахте, те разположиха доста мачти около Дунавската низина, сега съвместно с организацията, която се отдели от Би Би Си много настоятелно искат от нас, а ние ги прехвърлихме към оператора, да прехвърлят излъчвания на средни вълни за Косово, Сърбия, тъй като се оказа, че има компактно румънско население там. Такива интереси имат и други държави, по-отдалечени от нас, да прехвърлят трансгранично през нас. А такива интереси имат и някои от сектанските организации. Затова аз помолих преди време да не се афишира излишно нашето излизане от част от средновълновия сектор, тъй като ще постъпят заявки от организации, които са представени международно през фондации и сектански организации, които ще поискат да излъчват на тези вълни. Трябва да се внимава, това са въпроси, свързани с информационната, с националната сигурност. Има и други детайли.
Колкото до проникванията, да, колегата точно отбеляза. Има различна динамика зимно време, лятно и есенно време основно в приемането на сигналите. Понякога в някой от сезоните в някои точки може да има влошаване на сигнала заради геодинамиката в този регион. Това са нормални неща. Ето сега имаме оплаквания за повтаряне на срички в някои райони. Причината е следната. Някои от станциите, които приемат и излъчват НУРС, се зареждат по цифров път, а на други сигналът е от представители на нейни станции. И се получава едно закъснение. До ноември месец този въпрос, който възникна, след като ние уплътнихме сигнала и поискахме да се премине от хоризонтална към вертикална поляризация, един много важен момент е като хоризонталната поляризация разсейва сигнал на по-голямо разстояние, но с по-ниско качество, докато вертикалната поляризация много точно очертава границите. Изведнъж тази плътност на сигнала създаде този проблем – единият сигнал се приема по релеен път, другият сигнал се приема по цифров път и се получава повторение на сричките. Поискали сме, през ноември ще изчезне и този проблем, който се явява по Южното Черноморие, дори тук в „Люлин” го има като проблем.
Много са въпросите, които възникват при поддържането на мрежите. Страната има един голям проблем – компетентността и числеността на кадрите, на специалистите в тази област също рязко намаля. Това е изключително голям проблем.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Това, което казахте, че на някои места вие сами сте конкуренти на себе си. Тук ставаше въпрос и за държавна политика. Хубаво, че частният бизнес тръгва вече по линията Царево, Ахтопол. Прекрасно! Но примерно места като Елхово, като Малко Търново, където няма бизнес интереси и надали големите оператори ще имат интерес да влязат там, трябва да има някакъв облекчен начин за издаване на лицензи. Може би без конкурс. Ако един човек е поискал да направи там местно радио, трябва да му дадем възможност, да променим закона, ако трябва. Трябва да ръкопляскаме на такъв човек – че в Малко Търново освен 30-честоти на турците и Българското национално радио някакъв дребен бизнесмен направил радио с мощност макар и един киловат.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Аз се шегувам, но има райони, където освен нас и птичките друг няма. И това е наистина един голям проблем да се насърчат интересите в тези райони, за да има повече радиостанции, повече гласове. Това е единственият начин. А иначе да разчитаме, че ще намалее влиянието и проникването отвън, мисля, че е несериозно.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: За съжаление колегите от Съвета за електронни медии не взеха думата днес, но ще ви кажа в прав текст: нито Комисията за регулиране на съобщенията, нито Съветът за електронни медии имат законодателна инициатива, а в нашите закони – и в Закона за електронните съобщения, и в Закона за радиото и телевизията е изписан изрично редът, по който се издават лицензи. Просто облекчен режим не е предвиден.
Колегите от Съвета за електронни медии заедно с нас, ние сме обвързани в лицензирането, създадоха една политика, в която се правят конкурси и се дават възможности за частен радиобизнес в изключително, бих казал, потънали в забвение места. Беше направен конкурс за Разлог, за Кресна, за Симитли. Тези неща вървят в различните райони на страната, тъй като в капацитетите на двата регулатора не е възможно да бъде създадена такава политика да се направят страшно много конкурси за всички места. Това нещо чисто секторно минава лека-полека. През този път мина и част от Южното Черноморие, и Северна България. Но това са въпроси на капацитет, те са чисто административни, защото документите, които се подават за конкурсите, са много и всичко това трябва да се изчете, да се класира и да излезе на бял свят.
АННА ХАДЖИЕВА: Бих искала да уточня и гледната точка на Съвета за електронни медии. В нашата стратегия са заложени като приоритет граничните територии и покриване с разнообразно медийно съдържание и на малките райони. Но има проблем, който е абсолютно естествен, това е окрупняването на пазара заради липсата на реклами, Вие господин Василев, много добре сте запознат с това. В началото на лицензирането, в началото на 90-те години беше бум на малките местни радиостанции, които впоследствие не можеха да останат сами силни на пазара и се продадоха на големите вериги. Така че това е един естествен процес, който следва логиката на икономическото развитие и тук регулаторите полагат усилия да противодействат, за да защитят малките населени места, регионалната и местната информация, но фактът на икономическо развитие на страната и на развитие на медийния сектор е такъв.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Може ли да допълня госпожа Хаджиева? Във връзка с процедурата мисля, че е малко прибързано да се говори за олекотяване на процедурата, защото ситуацията е такава, че тя се регулира сама в този аспект в момента. Такъв случай имаме, когато обявихме конкурс за Ботевград, Правец и Етрополе и нямаше нито един кандидат, който да се яви за Етрополе. Тоест там мястото остана празно. Ако има кандидати, които биха могли и биха знаели, че в бъдеще ще могат да издържат тези радиостанции и създаване на съдържание, не мисля, че би следвало да има проблем те да минат през процедура за този ресурс.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз исках да попитам господин Тилев. Нали извън София общо взето в страната има достатъчно свободен честотен ресурс в УКВ-сектора? Имам предвид, да кажем, в източната част от страната, като изключим Варна и Бургас.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Трябва да кажа с огромно неудоволствие, защото аз произлизам от този бизнес, че честотният ресурс е силно стеснен. И то не е само като брой честоти, които биха могли потенциално да бъдат раздадени. Ограничението идва и от други фактори, които са свързани най-вече с националната сигурност и с авиацията. Много голяма бройка честоти са блокирани поради факта, че високата част в честотния спектър, в който се изпълнява УКВ-излъчването, граничи с честотите, определени за навигация на авиацията. Много често при излъчване по този способ те се разпространяват по права линия, като при срещата им със силно препятствие, като монолитна сграда или планинско възвишение те се отразяват и посоката на отражението е много трудно предвидима. Получават се така наречените радиовъртопи, които горе някъде, буквално в атмосферата, където летят самолетите, се получава радиофонтанът, който, слава богу, че не е ставало досега, би могъл да извърши много силно проникване в честотата на самолета и да дезориентира неговите уреди за навигация. Поради тази причина имаме и винаги сме защитавали тези неща пред хората, които управляват авиацията, просто защото имаме нужда от такъв ресурс, но са ни вързани ръцете. Където има трасета на самолети, просто имаме огромни проблеми. Това е свързано и с тези райони, за които говорим.
ЧЕТИН КАЗАК: Ами в София, Варна, в големите градове, където има такова насищане с честоти, как е?
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Няма такова насищане с честоти.
ЧЕТИН КАЗАК: Казвам, че има огромен брой честоти, които са заети, на които се излъчват радиостанции на УКВ-сектора в София, като започнете от 87,6 и стигнете 106 мегахерца.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Всички те са така разположени, че между тях отстоянието е с така наречените буферни зони. А буферната зона, която е от 106 мегахерца нагоре, е много сериозна, тоест не можем да отидем нататък. Можем да отидем до 106,9, но никой няма да ни го даде.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз точно това имах предвид. В големите градове има насищане на честотния пазар от радиостанции. Има много радиостанции, които излъчват във Варна, в Бургас, в Пловдив, в София, на различни честоти в диапазона 87 – 106, докато в огромната част от страната, в малките градове се хващат двете програми на Българското национално радио – „Хоризонт” и „Христо Ботев”, евентуално „Дарик радио” и евентуално радио „Фокус”. Останалите честоти в този диапазон са свободни в огромната част от територията.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Не е съвсем така, защото малките населени места не са сами. Те се намират в региони, където по принцип имаме честотно насищане с различни други честоти, които са дадени в съседство. На практика в малкото населено място, ако се приемат добре три, а останалите девет не се приемат, ако ние дадем сходна честота в малкото населено място, тя отива в съседния район. Това е честотно планиране, което е изключително деликатна материя. По-силната вълна от източника при УКВ изтласква по-слабата. Ако вие имате един източник с един киловат тук, а имате един източник с десет киловата на 30 км, в диапазона от един километър ще чувате този, който е с един киловат, а не този, който е с десет киловата. Просто вълната изтласква, по-силният източник изтласква по-слабия. Това е теория на полето.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Само да уточня, защото мисля, че не беше разбран нюансът. При УКВ-честотата тази локация има пределна мощност, на която може да излъчва. Така че това, че ще получите в някакво градче, в което нямате интерес, честота за какво ще я използвате? Вие трудно ще изградите и мрежа. Затова правилно госпожа Владимирова отбеляза, че, да, правим конкурс, но те не са атрактивни честоти. За да изградите радиостанция, трябва да имате атрактивни подходящи честоти, които да са свързани помежду си. А да изградите радиостанция, която веднъж се чува в Силистра, а след това в Петрич, няма никакъв смисъл. И затова честотният ресурс, който е налице, не е подходящ за изграждане на верига или за радиостанция – заради локацията, пределната мощност и условията в региона. Това имах предвид и когато ви казах в самото начало, че не е възможно в момента прехвърлянето в УКВ-сектора.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз искам в заключение да кажа следното. За мен е в интерес на държавата – докато ме е нямало, явно сте говорили за проникването отвън и специално от република Турция – за мен един от ефективните способи да се противодейства на това проникване е Българското национално радио да започне излъчвания в УКВ-сектора в тези региони на своята национална програма на турски език, за да може тези хора, когато пътуват в колата, да слушат. Вие сам казахте, от 2002 г. не се произвеждат апарати, които да функционират на средни вълни. Всички млади хора под 40 години не слушат средни вълни, слушат ги бабите и дядовците на село тези програми. Ако искаме ние младото поколение, турскоговорещо в тази страна, да не слуша проникващите от република Турция радиостанции, трябва да се отдели честотен ресурс за Националното радио, да се осигури финансиране, за да може наред (не казвам като алтернатива), но наред с излъчванията на средни вълни да се отделят отделни честоти, не конкурентни на „Хоризонт”, „Христо Ботев”, радио „Шумен”, радио „Бургас” и т. н., отделни честоти специално за тези региони за предаванията на турски език, за да може хората в колата, вкъщи, в офиса да слушат тези предавания на Националното радио.
Аз лично не мога да си обясня как в София и Варна има 20 радиостанции на УКВ-сектора, в Кърджали и Хасково има три-четири и няма свободен ресурс за още една честота на Националното радио да може да излъчва в определени часове на УКВ-сектора.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, аз смятам, че темата, която избрахме за точка втора от дневния ред, си беше тема за едно цяло заседание. Оказа се, че има голям интерес. Надявам се всички колеги да са останали удовлетворени от получената информация.
Аз благодаря на всички, които се отзоваха по тази точка, защото смятам, че като имаме информация, можем да говорим по-информирано, по-достъпно, по-разбираемо и да сме наясно защо така се случват процесите.
Закривам заседанието. Пожелавам ви приятна почивка!

(Закрито в 16,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова