1. Обсъждане и приемане на решение по процедурата за избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция.
2. Обсъждане на Законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г. (второ гласуване).

---

На 17 октомври 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане и приемане на решение по процедурата за избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция.
2. Обсъждане на Законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г. (второ гласуване).

Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на решение по процедурата за избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция.
2. Обсъждане на Законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г. (второ гласуване).
Ако няма предложения по дневния ред, моля да го гласуваме.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата – г-н Митко Тодоров, заместник-министър, и г-н Боян Милушев, парламентарен секретар; от Националния осигурителен институт – Йосиф Милошев.
Колеги, преди да започнем нашата работа по дневния ред ви правя следното съобщение: на 18 октомври, утре, четвъртък, от 14 ,30 ч. в зала „Запад” на Народното събрание ще се проведе среща със сдружение „Болкан Асист”, което осъществява проект по програма „Изток-Изток Партньорство отвъд граници”. Каня ви най-учтиво да вземете участие в срещата. Ще присъства делегация от 15 гости от Румъния и Албания. Това е по линия на направлението ни „Гражданско общество”. Обръщам се наистина с гореща молба към вас, тъй като на предходната среща имаше само един член от Комисията освен мен. Мисля, че не е красиво, редно е да бъдем поне пет-шест човека.
Благодаря ви за вниманието.

Преминаваме към точка първа: Обсъждане и приемане на решение по процедурата за избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Тук бих искала да взема становище и да поясня, че това се налага във връзка с приетия Закон за Българската телеграфна агенция и изтеклия срок, в който ние трябваше да направим своите предложения.
Към настоящия момент вече е утвърдена практика в Народното събрание да се обсъжда необходимостта от провеждане на публична и прозрачна процедура по избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Това се предполага, от една страна, от начина на работа на Народното събрание, от друга страна е съгласно изискванията на Закона за Българската телеграфна агенция.
Два са подходите, около които ние можем да се обединим. Проектът, който ви е раздаден, е съвсем схематичен, работен проект, не това ще гласуваме днес. Днес ние трябва да вземем решение за подхода, по който ще извършим тази процедура. Както казах, вариантите са два: единият подход е този, който ни дава утвърдената вече практика, а именно възможността във връзка с изтекъл срок ние да се самосезираме, да изготвим този проект за решение и без да се разпределя на Комисията, направо да бъде докладван в залата.
Другият подход е: избираме работна група, изготвяме този проект, с който запознаваме работната група, която дава становище и след като становището бъде прието, правим заседание (дали то ще бъде редовно или извънредно няма никакво значение), подписваме проекта и го входираме в Народното събрание за разглеждане. Това е подход, който се урежда в Правилника за дейността на Народното събрание, а именно внасяне на проект за решение, той се разпределя от председателя на съответната ресорна комисия и ние го гласуваме и внасяме за разглеждане в Народното събрание.
Нека да чуем вашите позиции по двата подхода. Така или иначе, тези процедурни правила ще се разработят, ще бъдат раздадени на всички, ще се съберем. Те могат да бъдат готови примерно утре, в петък можем само да се запознаем, след като утре ви бъдат раздадени или изпратени по имейлите, и да оформим нашето решение.
Колега Казак, Вие като човек с опит в Правната комисия, кой вариант препоръчвате?
ЧЕТИН КАЗАК: Втория вариант е по-добър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, колеги, кои от вас ще вземат участие в работната група? Величка Шопова, Любомила Станиславова, Гинче Караминова.
Колеги, всички са добре дошли. Утре ще бъде раздаден проектът, ще го обсъдим и всички, които вземете решение по-късно, ще можете да се включите в тази работна група.
Това беше процедурен въпрос и няма да гласуваме.

Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред: . Обсъждане на Законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г. (второ гласуване).
Колеги, докладът за второ гласуване ви е раздаден.
Гласуваме наименованието на закона – „Закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията”.
Смятам, че дебат по заглавието не е необходим, но ако имате предложения, моля да ги направите. Няма предложения. Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Глава първа „Общи положения”.
Гласуваме наименованието на глава първа.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По чл. 1 и 2 няма постъпили предложения.
„Чл. Този закон урежда условията и реда за предоставяне на държавна парична награда на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, наричана по-нататък „държавна парична награда за особени заслуги”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Чл. 2.(1) Държавната парична награда за особени заслуги се предоставя на лицата по чл. 1 за цялостния им принос и/или за изключителните им постижения:
1. в различни области на обществения живот;
2. за укрепване и развитие на гражданското общество, демократичните институции и за защита на човешките права и свободи;
3. в борбата с бедствия и аварии;
4. за опазване на околната среда.
(2) Държавната парична награда за особени заслуги се предоставя и на лица, проявили лична доблест при изпълнение на своя обществен и граждански дълг.”
Тук също няма постъпили предложения. Подлагам на гласуване така изчетения текст на чл. 2.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 3 има постъпило предложение от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова – чл. 3 се изменя така:
„Чл. 3. Държавната парична награда за особени заслуги се предоставя на лицата по чл. 1:
1. пожизнено – за изключителни постижения и цялостен принос в дейностите по чл. 2, ал. 1;
2. еднократно – в случаите по чл. 2, ал. 2.”
На заседанието присъства единият от вносителите. Ще вземете ли становище, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, че ме поканихте, госпожо председател. Естествено, след като съм тук, трябва да защитя нашето предложение.
Уважаеми господин заместник-министър, колеги! Най-напред, тъй като аз за първи път съм в тази комисия и тъй като в нашата комисия твърде дълго беше спорено по този закон във връзка с членове 90, 91, 92 и 93 в Кодекса за социално осигуряване, където се даваха така наречените пенсии за особени заслуги, искам да изразя задоволството си от това, че може би ще има различния виждания, различни дебати, но така или иначе, един такъв самостоятелен законопроект, който да урежда начина на награждаване и удостояване с общественото признание и държавното внимание хора, които са заслужили, е вече факт.
Определено ние с моя колега считаме, че това, което е представено, е сериозна база за развитие оттук насетне за уравновесяване на нещата в тази насока и да не се получават колизии, защото, искрено казано, досега така наречените пенсиите за особени заслуги се получаваха преди всичко приоритетно от публични личности, които са хората на културата и на изкуството. Не случайно може би сте и вие водещата комисия. Но много правилно в законопроекта са залегнали по принцип всички онези дейности, които биха могли да бъдат възмездени по повод своя значителен обществен принос в различни области и сфери на стопанския и икономически живот. Защото има много хора достойни, които ние просто не ги знаем, не сме ги чували и не попадат в тази графа, за да получат своето признание.
Защо ние считаме, че трябва да отпадне в чл. 3, ал. 1 – точка две, тоест периодично за срок от една до три години. Първо, защото този текст изцяло се припокрива с т. 1 в чл. 3, ал. 1. Но сами разбирате, че когато има някаква периодичност в държавна награда за особени заслуги, тя при всички случаи би имала определени нюанси на субективизъм и на конюнктурно решаване или конюнктурен интерес в дадени случаи. При това как ще се определи дали една година, две години или три години? Различните професионални гилдии, които биха могли да предложат за награда такива хора, биха изпаднали в една деликатна ситуация. Естествено всеки би защитавал по-големия срок и тогава би се получила определена конфронтация. Би трябвало да се избягнат тези субективни и конюнктурни предложения и бъдещите предложения за дадена лично при дадени заслуги да не се поставят под съмнение. Ти или си заслужил и получаваш еднократното признание с определена награда, или ти си толкова заслужил, че получаваш пожизнено една такава награда.
Това е нашият мотив и аз мисля, че вие ще го разберете, защото т. 2 ще ни създаде много подводни проблеми, които биха ни поставили в деликатна ситуация като народни представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Колеги, аз като вносител бих искала да кажа защо сме се спрели на т. 2. Защото т. 1 обхваща пожизнено, тоест отново периодично изплащане на тази награда, но тук се касае за изключителни постижения и цялостен принос в дейностите. Тоест трябва да са налице заедно и двете изисквания – и постиженията, и приносът. Когато се касае периодично за един по-кратък срок, за период от една до три години, се касае за изключителни постижения в посочените дейности в закона и ние като вносители сме преценили, че тук може да нямаме цялостен принос, може да имаме един млад човек или на по-зряла възраст, който е успял да направи определено откритие или определен принос да има за развитието. Този принос може да е в един твърде начален етап, но същевременно една такава награда ще му бъде един стимул за определен период и тя ще се получава независимо от доходите. Именно затова сме преценили, че трябва да отличим с този срок от една до три години. Естествено преценката е на администриращия орган, процедурата е разписана как се прави. Не виждам кой знае каква драма дали една или три години, защото в крайна сметка едно откритие може да бъде преобръщащо занапред и мироглед, и научни търсения.
В този смисъл сме ги отграничили и сме сложили периодично, като по този начин стимулираме по-младите хора или търсещите научна изява, за да могат те да бъдат подтикнати и оценени.
Благодаря ви.
Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър на културата! Аз съм склонен изцяло да се присъединя към мотивите, изказани от госпожа Масларова. Струва ми се, че т. 2 наистина би създала затруднения при нейното прилагане. Аз лично например не разбирам защо еднократната парична награда да се предоставя само и единствено за проявена лична доблест и при изпълнение на своя обществен и граждански дълг. За мен напротив, когато човек постигне някакво особено изключително постижение, но е сравнително млад, е по-уместно да му се даде една еднократна парична награда, която да го поощри да продължи да работи, а не периодично да му се плаща нещо като заплата или като пенсия. А не тази еднократна помощ да бъде резервирана само за еднократно проявен граждански дълг, доблест и т.н.
За мен, когато някой направи научно откритие или когато напише книга или нещо друго, което получи световно признание, дай боже някой да получи и Нобелова награда, този човек заслужава да бъде награден и от държавата по някакъв начин и това може да бъде еднократно, ако е сравнително млад.
Струва ми се, че е по-уместно да се разшири полето на приложение на еднократната помощ не само за доблест и т.н., но и за такива високи постижения. А пожизненото да бъде резервирано за високи постижения и цялостен принос, когато човек е достигнал определена възраст и може да се направи равносметка за цялостния му принос в дадена област.
Периодичното за мен наистина е малко спорно и ще създаде проблеми да се оцени за колко, кой ще прецени това, как ще прецени. Например на един артист да му плащаме една година нещо, пък на друг артист – две години. Веднага ще възникнат такива спорове. Или му даваме пожизнена пенсия, както беше досега, за цялостен принос, или му даваме еднократна награда в съответния размер за това, което е направил за държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз не съм съгласна с това, което каза колегата Казак. Може би замества, както сега има конкурси „Мъж на годината” и т.н., тази година беше наградено едно момче, което спаси в една катастрофа хората, които бяха в бедствено положение. Тези хора също заслужават внимание.
Само искам да допълня нещо за временната награда. Аз я поддържам, защото в крайна сметка органите, които имат право да издигат кандидатурите на даден човек, те внасят предложението до съответния министър. Те могат да направят този избор според мен, в смисъл, те могат да направят предложение, когато става дума за временна награда, какъв да е срокът на изплащането. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И тук бих искала още нещо да добавя, колеги. В крайна сметка предложението минава по съответната процедура, а срокът и размерът се определят във връзка с правилата, които ще приеме Министерския съвет за размера и съответно сумите, които ще се предоставят. Но Народното събрание е това, което гласува конкретното предложение. Ако ние не сме съгласни със срока, този срок винаги може да бъде променен. Така че аз и тук не виждам кой знае каква драма. Да, ще дойде едно предложение примерно за една парична награда за периодично плащане по т. 2 от съответния текст за срок от една година, но ние ако преценим, смятаме, че няма пречка – или приемаме предложението, или не приемаме. Народното събрание е това, което слага санкцията, при едно публично обсъждане.
Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз не знам за какво ще послужи това периодично плащане. Това ще замени някаква заплата, ако човекът е безработен? Не мога да разбера. Или му даваш една значителна сума еднократно, или му даваш пожизнена пенсия. Иначе периодично – една година ще му даваме по 500 лева като подаяние.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Проф. Пантев, заповядайте.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: За мен е чест, че най-сетне узрях да бъда между такива законодатели по културната дейност като вас. Най-сетне успях да се наредя сред вас.
Първо, научният и гражданският, и бойният подвиг и заслуги не се оценяват с пари. Че кои сме ние да даваме на академик, на учен, на генерал някаква милостиня – щедра, временна или постоянна? Да се приземим малко, че ние сме временни, а те са вечни.
Що се отнася до тази поправка, тук не става дума за нещо, което е вечно също. Има много носители на Нобелова награда, особено в точните науки, които са приели тази награда и се оказва, че техните теории са се оказали несъстоятелни. На тях не им е отнета Нобеловата награда, те имат определени заслуги. В последните си 20 години Айнщайн не е направил нищо. Даже се твърди, че е фантазирал. Но той пак си остава Айнщайн.
Така тук, вие, мъдрите дейци в културата, трябва да помислите, че едно действие в наука, изкуство, култура е едноактно, но именно поради това е вечно. Може след това да се окаже, че не е така. Както много романи, много изследвания се оказват, че не са точно така. Но талантът, гражданската доблест, идеята да бъдеш различен, идеята да принесеш нещо към собствения си народ или континент все пак е по-важна, дори и след време това да се окаже несъстоятелно.
Така че, недейте сега – този една година е такъв и т.н. Навремето казваха за Сахаров „бившия учен Сахаров”. Бивш учен няма. Или е учен, или не. Това се отнася за всичко останало.
Подкрепям тази поправка не защото идва от тези хора, които са от моята страна на парламента, аз туко-що научих за нея, но защото трябва да създаваме едно чувство, господин министре, че всичко онова, което правим, не е от днес за утре. Ордени, медали, звания – едно правителство дава на едни, друго правителство дава на други. Не, ние всички тук (аз по-малко разбира се, вие като културни експерти) трябва да оценим, първо, че това не става само с пари и второ, че това, което се направи, ще остане дори и тогава, когато ние не сме депутати и дори в Културната комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, колега Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз смятам, че трябва да е разширено малко полето. Защо? Както господин Казак преди малко каза, някакъв учен прави откритие. Той прави това откритие и му се дава награда – периодична за три години, тъй като той продължава да работи. Да кажем, някакъв професор измисли някакво лекарство, което е дълго чакано от хората и е българин, защо да не бъде за три години и тази награда да подпомага негови следващи открития? Смятам, че полето трябва да се разшири.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Още повече, че при съвместната ни работа с участниците от Министерството на финансите ние, обсъждайки вариантите на награди, разчетите бяха направени за три вида. Така че, ако пари могат да се осигурят, какъв е проблемът? Пък във всеки един момент може да се прецени, ако законът е неработещ, да се иска да отпадне този текст. Не правя отстъпление, просто казвам, че е нещо, за което може да се осигурят средства и да му се даде шанс. Наистина този закон е доста сложен и по отношение на критерии и оценки, и за какъв период, тъй като обхваща различни категории лица, които следва да бъдат оценявани, различни области на обществения живот. Нека да се види колко лица биха попаднали в обхвата на това поле и какво ще се приложи. Пък най-лесно е да се направи едно предложение да отпадне един текст. Но, както прецените.
ЧЕТИН КАЗАК: След като държите да остане „периодично”, поне разширете полето на еднократната помощ – да не бъде само за проявена гражданска доблест, дълг и т.н.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Сега ще обясня, колега. Тази награда е съществувала и съществува и към настоящия момент, но се връчваше без правно основание, тоест не е уредена никъде в закон. Взема се решение и тя се изплаща от бюджета на съответното ведомство. А по отношение на други еднократни награди, такива има уредени в специалните закони – такива има за олимпийските шампиони, такава е Паисиевата награда, която е еднократна и е в размер на 10 хиляди лева, приета от предходното правителство. Има различни други стимули, които се дават еднократно в отделните области, уредени в отделните закони. Ние там не пипаме, ние търсим тук общия ред, който бихме искали да уредим.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Може ли само да Ви обърна внимание на ал. 2 от чл. 2. Има един съюз „и”: „Държавната парична награда за особени заслуги се предоставя и на лица, проявили лична доблест при изпълнение на своя обществен и граждански дълг.” За мен този съюз означава, че дотук изброените причини за заслуги са включени, плюс ако човекът е проявил лична доблест. Аз така чета тази алинея. Съюзът „и” за мен обединява абсолютно текста на чл. 1 и чл. 2.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Слушам много внимателно доводите ви „за” и „против”. Определено считам, че ако остане тази периодична награда, защото, видите ли, после можем да я отменим, аз мисля, че ние с това ще направим принос в световната практика. Защото аз за първи път чувам да има награда периодично. Наградата е или пожизнена, или еднократна. За спорта е уредено – олимпийският медал ти е за цял живот, той се дава за цял живот. А паричната награда, която придружава този олимпийски медал, е еднократна. Това е уредено в Закона за спорта, при предишното правителство тези неща бяха уредени там. Тук се стремим да унифицираме. Преди малко колежката каза „мъж на годината”. Аз смятам, че на тези класации не трябва да даваме награди, но за доблестна проява, примерно един човек спасил хора от взрив, от катастрофа – да. Но каква ще бъде тази награда? Периодична ли? Ще му дадем еднократна награда и тази награда може да бъде придружена с нещо, което е символ, да остане до края на живота му като отличие. Но за първи път ще видим в практиката да има периодична награда.
Много добре помислете. Ние го правим като предложение, разбира се, в спора се ражда истината. Но за периодична награда за първи път чувам. А пък ако искаме някой учен, който е направил някакво откритие, било той млад човек, ще му дадем по-голяма еднократна награда, с която да подпомогне своето научно развитие в следващите няколко години.
Това беше логиката на нашето разсъждение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване предложението от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 8.
ЧЕТИН КАЗАК: Може ли да направя предложение за отпадане на текст, което моля да се гласува. Предлагам в чл. 3, т. 3, след думата „еднократно” останалият текст да отпадне. Еднократно да важи за всички случаи, не само за ал. 2, а за всички случаи да може и еднократно да се награждава.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Четин Казак в чл. 3, т. 3 да отпаднат думите след „еднократно”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 8.
Който е за текста на вносителя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Глава втора „Условия и ред за предоставяне на държавна парична награда за особени заслуги”.
Гласуваме наименованието на глава втора.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
По чл. 4 е постъпило предложение от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова – чл. 4 се изменя така:
„Чл. 4. Държавната парична награда за особени заслуги се предоставя с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет.”
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Текстът гласи така: „Държавната парична награда за особени заслуги по чл. 3, ал. 1, т. 3 и конкретният й размер се отпуска с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.”
Това, което ние предлагаме, е да отпадне „по предложение на министър-председателя”.
Колеги, трябва да ни е съвсем ясно, че ние живеем в демократична и правова държава и всяка една награда, която се дава за особени заслуги – еднократна или пожизнена, не може да се дава по предложение на една-единствена личност, пък бил той и министър-председателя, който и да е той. Аз мисля, че тук не трябва да се забравя, че амбициите към този пост са хубаво нещо, но едноличното разпореждане с хазната на Република България е недопустимо, това го няма и в Конституцията. Така че, не вкарвайте в неприятна ситуация премиера на страната. Решенията в Република България от изпълнителната власт, които се внасят в Народното събрание, се подписват от министър-председателя, но това е решение на Министерския съвет.
Мисля, че съвсем коректно сме постъпили, като предлагаме да отпадне тази еднолична власт, която давате на министър-председателя. Министър-председателят може да го предложи в Министерския съвет, но решението е по предложение на Министерския съвет и то влиза в Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ако четете коректно чл. 4, ал. 2: Държавната парична награда и конкретният й размер се отпуска с решение на Министерския съвет по предложение на Министерския съвет. Точно това Вие аргументирате.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Но то може да е по предложение на министъра на икономиката, може да е по предложение на министъра на културата. После по чл. 5 са упоменати кои са вносителите. Тоест министърът на културата ще предложи нещо, но министър-председателят ще го отхвърли ли?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо председател, за дадената ми възможност да се изкажа. Мисля, че колегата Масларова просто не е разбрала за какво става въпрос. Защото действително тази възможност, която е дадена на министър-председателя, тя е по чл. 3, ал. 1, т. 3, тоест за еднократните награди. И тук вече нямаме еднолично решение на министър-председателя, който и да било той, дали се казва Борисов, Станишев или Сакскобургготски или пък следващия, който и да бъде, решението е пак на колективния орган Министерски съвет. Но в случая се имат предвид точно тези случаи, когато става въпрос за еднократна парична награда. И аз не виждам защо трябва да занимаваме Народното събрание с всеки случай на проявена гражданска доблест. Добре, някой спасил на магистрала „Тракия”, друг се хвърлил в морето да спасява давещи се деца, по Вашата логика, колега Масларова, трябва по всеки един отделен случай Народното събрание да взема решение. Защо? Мисля, че не е необходимо. Законопроектът си е перфектен в това отношение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Етем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Става дума да не е по предложение само на министър-председателя, да няма това ограничение. Защо задължаваме министър-председателя да го прави. Всички министри могат да правят предложение.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Да, но вижте предложението на Емилия Масларова и Драгомир Стойнев – решението се взема от Народното събрание. Въобще да отпадне възможността Министерският съвет да взема решение за еднократни награди.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, аз съм съгласен отчасти с доводите на госпожа Масларова по отношение на това да отпаднат в ал. 2 думите в края на изречението, тоест „по предложение на министър-председателя” и да остане: „Държавната парична награда за особени заслуги по чл. 3, ал. 1, т. 3 и конкретният й размер се отпуска с решение на Министерския съвет.” Изразът „по предложение на министър-председателя” е излишен.
Само в тази част подкрепяме предложението. Иначе същината на тяхното предложение е така както каза колегата Василев – изцяло всички награди да се дават от Народното събрание, което аз също не подкрепям. Специално за тези случаи на проявена доблест, мъжество и т.н. няма смисъл да се занимава Народното събрание. Ежемесечно някой някъде проявява доблест, Министерският съвет може да прецени и да го награди.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Само да добавя, за да няма недоразумение, фактически тук е изпуснато чл. 4, ал. 2, а аз коментирах за Народното събрание по принцип, че Министерският съвет е колективният орган. Ние имаме предвид дори еднократната награда, тя може да бъде предложена от някаква гражданска структура в Министерския съвет и Министерският съвет ще вземе решение. Тоест тук е пропуснато, може грешката да е и наша, а то е по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 тези награди да се дават по предложение. Първите ще се отпускат с решение по ал. 1.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Значи вие нямате претенции към ал. 1, а само към ал. 2?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, става дума само за ал. 2
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Това е вече друго.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Аз мисля, че с този текст вие си създавате проблем, който не мога да разбера защо го правите. Другите спорове дотук – дали трябва да има тригодишни, двегодишни и т.н., те даже ми се струват несъществени. Докато този момент, в който вие разрешавате на министър-председателя да дава макар и еднократни награди, при положение че така или иначе решението е на Министерския съвет, самият факт, че вие слагате министър-председателя тук ще ви създаде куп проблеми и съпротивления. И аз, честно ви казвам, не знам защо го правите. Единственото ми обяснение е, че някой по някакъв начин е решил да се сложи на министър-председателя. Защото този текст ще ви пречи и той ще ни даде огромни основания оттук нататък в оборването включително на целия закон. Защото когато кажеш на хората, че вие разрешавате в момента на министър-председателя да раздава награди по свое усмотрение, защото този текст това означава, вие просто си слагате таралеж в гащите, което аз не мога да разбера защо ви трябва. Аз на ваше място бих го махнал.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не виждам какъв проблем Вие съзирате, след като и без норма законът си работи. Тоест процедурата си върви. След като това, което се случва, е разписано и е утвърдена практика, какъв е проблемът? Проблемът, че министър-председателя има инициатива да предлага, а колективният орган Министерски съвет, където участват министри от всички министерства, вземат решението. Естествено че там се прави обсъждането и там се взема решението.
АНТОН КУТЕВ: Когато Министерският съвет взима нормално решение, той го взима по един установен ред. Установеният ред е, че всеки от министрите може да предлага по правилника на Министерския съвет, съответно Министерският съвет взима решение. Това ви е установеният ред. И в момента, в който вие спазите установения ред, никой не може да ви каже нищо. Вие по някаква причина нарушавате установения ред и казвате, че специално тук, където се раздават пари, трябва да го предложи министър-председателят. И като се има предвид кой е министър-председателят в момента, изводът, който се налага, ама очевидно, е, че сега ще дадем възможност на Бойко Борисов да раздава едни награди. Това е изводът, той е очевиден и няма нужда да спекулирам с него, той ще излезе от само себе си, когато го пречете първият журналист.
Пак ви казвам, напълно ненужно е. Министерският съвет е органът, който взима решенията, той ги взима по определен ред, спазете си реда и няма да бъдете уязвими. В противен случай това ще бъде разковничето и целият ви закон ще отиде в коша за боклук заради няколко реда, които не са ви и необходими отгоре на всичкото.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Етем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ако позволите, аз съм съгласна с изказаните мнения от колегите и по още една причина. Вие по този начин ще задължите министър-председателят единствено и само той да се занимава с тази нелека административна работа. Искам да ви кажа, че в Министерския съвет ще трябва да се открие още едно административно звено, за да може да се занимава с приемане на предложения, съответно всички документи, изследвания, проучвания, дали заслужава или не заслужава даденото лице и тогава министър-председателят да го внесе пред Министерския съвет.
Аз съм напълно съгласна с господин Кутев, че освен политическия ефект вие ще създадете и един доста неприятен административен хаос. Позволете ми да познавам дейността на тази институция Министерски съвет, премиерът няма такъв инструмент, чрез който да може да изпълнява и тези функции. Защото ние по-надолу в чл. 5 даваме информация кои имат право да посочват хората за награждаване. Нали си давате сметка, че сега от всяко едно село, община, неправителствена организация и т. н. ще има хора, които ще решат да се възползват от този закон и да направят едно добро за своите съграждани или за хората, които са преценили, че трябва да вземат награди. Така ще затрупаме и екипа на министър-председателя да се занимава с една не особено свойствена за премиер на републиката задача.
Затова напълно се присъединявам към колегите да спазваме досега създадената процедура. Вие правилно казвате, да, работят. Досега как работят? Досега всеки един, който има право да предлага, има задължение да събере необходимите данни, документи и всичко и да ги внесе пред органа, който има право да взема решения. Органът е колективен и това е Министерският съвет. Ако са общини, съответно чрез министъра на регионалното развитие, културните дейци чрез министър на културата - да не изброявам всички сфери на обществения ни живот. Всеки ще има задължението да си направи проучванията и да внесе на колегите предложение за даване на тази награди.
Министерският съвет има и още една особеност. Министерският съвет, още веднъж подчертавам, е колективен орган и всеки един документ, който влезе, минава на една съгласувателна процедура, абсолютно по всички ведомства да си изкажат съответно мнението и дали са съгласни или не предварително, преди да влезе в залата за обсъждане. Затова нека да не натоварваме премиера на страната, бил той днешния или бъдещия, с една не особено приятна функция да събира документи, да дава отговори защо на даден човек не може да му бъде отпусната еднократна помощ. Защото ще има и такъв момент, не само момента на „награждавам Иван Петров”, но ще има и един списък, по който не може да бъде отпусната еднократна помощ. Вие по този начин ще му създадете и един доста черен пиар.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Само в допълнение на казаното. Аз мисля, че е редно, например ако дадено лице намери съкровище или някакви редки културни ценности и ги предаде на музея и на властта, министърът на културата следва да го предложи за награда, а не министър-председателя.
СИВИЯ ХУБЕНОВА: Това не пречи. Това е само за еднократна награда.
ЧЕТИН КАЗАК: Значи министърът на културата трябва да мине през министър-председателя. Така излиза.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, говорим за особени заслуги и за еднократна награда.
ЧЕТИН КАЗАК: Точно. За проява на граждански дълг. Проява на граждански дълг е, когато намериш златно съкровище и го предадеш на властта, а не си го прибереш. Това е парекселанс проява на граждански дълг. И тази еднократна награда трябва да мине точно по този параграф – еднократна за проявен граждански дълг. Защото не влиза в нито една от другите хипотези – нито е особено постижение в културата и изкуството, нито в защита правата на човека, нито от бедствия и аварии, нито за опазване на околната среда. Човекът е спасил и предал културна ценност, особено важна. Защо трябва министърът на културата да минава през министър-председателя, а да не го внесе директно в Министерския съвет и да каже: ето този човек спаси златно съкровище и го предаде и аз предлагам да му се отблагодарим с една еднократна парична награда. Или пък дадено лице спаси много хора от катастрофа, тогава министърът на вътрешните работи може да го направи, защо трябва да е министър-председателят?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колега Казак, това е уредено в Закона за културното наследство, защо трябва да е чест и доблест, като лицето, което е открило съкровище, може да получи съответно някакво обезщетение или някакво възнаграждение. Примерът не е удачен към настоящия закон. Има начин как това лице да получи материално стимулиране за това, че е предало съкровище. Каква доблест е за това, че просто по закон влизаме от законова материя в законова и всъщност се объркват колегите.
ЧЕТИН КАЗАК: Значи Вие смятате, че за проява на доблест, мъжество и граждански дълг само министър-председателят може да предлага? Така излиза от текста.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Госпожо председател, доколкото аз разбирам, Стойнев и Масларова оттеглят предложението си за чл. 4, което са дали и искат от текста, който е на вносителя, в ал. 2 на чл. 4 да отпадне последният израз „по предложение на министър-председателя”. Аз така го разбирам – да се постави точка след „Министерския съвет”.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уточнявам. Предложението е към чл. 4, ал. 2.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: След „Министерския съвет” да се постави точка и да отпадне „по предложение на министър-председателя”. Идеята е всеки министър да може да прави предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не само министър, може областен управител, може кмет, може структура на гражданското общество.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тогава отваряме съвсем широко вратата. Ако някой чака да бъде оценен, това кога ще се случи хипотетично?
Колеги, ако няма други изказвания, закривам дебата. Само уточнявам: оттеглено ли е това предложение?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Предложението е към чл. 4, ал. 2 - отпада „по предложение на министър-председателя”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Или трябва да оттеглите предложението и да направите устно предложение по чл. 73.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Щом така работите във вашата комисия, ние понеже в другата комисия работим по друг начин, тогава го оттеглям и правя това предложение, което сега сте стенографирали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Работим по правилника.
Колеги, направено е предложение в следния смисъл:
„Чл. 4. (2) Държавната парична награда за особени заслуги по чл. 3, ал. 1, т. 3 и конкретният й размер се отпуска с решение на Министерския съвет.”
Отпада текстът „по предложение на министър-председателя”.
Предложението е направено от народните представители Емилия Масларова.
Който е „за” така изчетения ви текст, предложен по реда на чл. 73, ал. 1 от нашия правилник, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 9.
Преминаваме към текста на вносителя за чл. 4.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против – 2, въздържали се – 1.
По чл. 5 няма постъпили предложения:
„Чл. 5. (1) Предложения за награждаване могат да правят органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища, юридически лица с нестопанска цел и инициативни комитети на граждани.
(2) Предложенията за награда по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и конкретният й размер се внасят за разглеждане в Министерския съвет от съответния министър.
(3) Предложението за награждаване трябва да съдържа подробно описание на дейността на лицето, мотиви за особени заслуги, включително за проявена лична доблест. Към предложението могат да се прилагат документи или други отличия и награди, доказващи изключителни постижения и цялостен принос за развитието на съответните области.”
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Госпожо председател, в чл. 5, ал. 2 четем, че съответният министър внася за разглеждане в Министерския съвет предложения за награди. В ал. 1 на чл. 5 четем: „Предложения за награждаване могат да правят органи...” Не трябва ли тук да се допълни: „Предложения за награждаване към съответния министър могат да правят...”
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Аз съм съгласен. Или вместо предложения да използваме друг термин, госпожо председател, примерно инициатива по чл. 1 могат да имат еди-какви си организации? За да няма объркване и повтаряне на термина „предложения”.
ЧЕТИН КАЗАК: В единия случай е предложение в смисъл да се инициира, а в ал. 2 става дума за внасяне в Министерския съвет вече на конкретно оформен проект за решение
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Всъщност може в чл. 5 след „комитети на граждани” да се напише, че предложенията се отнасят към съответния министър. Тук можем да помислим по отношение на правната техника.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Трябва да е ясно пред кого се правят тези предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение в чл. 5, ал. 1:
„Чл. 5. (1) Предложения към съответния министър за награждаване могат да правят органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища, юридически лица с нестопанска цел и инициативни комитети на граждани.”
Който е предложението на Таня Димитрова, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Гласуваме текста на вносителя заедно с гласуваното вече предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – няма.
По чл. 6 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова – в чл. 6, ал. 2 се изменя така:
„(2) Редът за предоставяне и изплащане на държавните парични награди на лицата с особени заслуги към държавата и нацията се определя с акт на Министерския съвет.”
Има още едно предложение по чл. 6, ал. 2 от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова – в чл. 6, ал.2 се изменя така:
„(2) Условията и редът за предоставяне и изплащане на държавните парични награди на лицата с особени заслуги към държавата и нацията се определят с акт на Министерския съвет.”
Колеги, имате думата.
Предложението, което аз съм направила, е във връзка с дискусията, която протече в зала, тъй като не беше определен редът за предоставяне и изплащане на държавните парични награди. След дискусията в зала, както и в комисия, и становището на Министерството на финансите считаме, че това наистина трябва да се уреди с акт на Министерския съвет. В този смисъл е моето предложение.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че Вашето предложение е правилното, а именно единствено и само редът за предоставяне и за изплащане да се определи с акт на Министерския съвет, защото условията са вече изписани в закона и така трябва да бъде.
Така че аз подкрепям Вашето предложение за ал. 2.
Но искам да поставя въпрос по ал. 1. Не знам досега практиката каква е била. Максималният размер и средствата, необходими за тяхното изплащане се определят ежегодно. Това означава, че предварително ние ще фиксираме някаква крайна сума и ако дойдат през годината някакви предложения, стане нещо извънредно, ще кажем: ами няма предвидени в бюджета толкова средства и няма да се одобри тази награда. Има ли досега такава практика – да се предвиди максимален размер за парични награди и пенсии?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Има.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ако позволите, госпожо председател. Досега така наречените парични награди бяха в размер на максималния размер на пенсията, която всъщност се определяше на базата на максималния осигурителен доход – максималният размер на пенсията е 35% от максималния осигурителен доход. Така че тези награди, които са дадени, на една част от хората са примерно на базата 450 лева, след това при промяната са станали 700, сега примерно от 1 януари 2013 г. те ще станат 770 лева. Но тук става въпрос вече и за еднократни награди, за които аз поне в бюджет 2013 не видях никъде предвидено нещо. Може би в бюджета на Министерския съвет някъде има записан ред или предвиден ресурс. Но на един етап се коментираше за около 500 хиляди лева годишно. Става въпрос за всички награди – и за пожизнените, и за еднократните, и евентуално за временните, за които вие гласувахте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Само да поясня. Няма как да го има в новия проект, тъй като този закон още не е факт. Но това е предвидено в резерв, за да може да влезе между първо и второ четене това предложение. За тези 500 хиляди има визия, те не са просто едни хипотетични пари. Но преди законът да стане факт, няма как да се заложи това бюджета.
ЧЕТИН КАЗАК: Моята идея беше следната. Досега имаше само пожизнени пенсии за особени заслуги и те се предвиждаха всяка година в бюджета на Националния осигурителен институт. Но сега вече ще имаме еднократни, за които ще се решава ад хок. Ако през годината някой прояви доблест, мъжество, друг направи нещо друго и се реши да му се дадат 10 хиляди лева еднократно, откъде ще знаем предварително колко такива случаи ще има, за да заложим някаква максимална сума в бюджета някъде специално за това? Може да има някъде резерви в бюджета на Министерския съвет, но да се запише някаква фиксирана сума, от която ние да черпим и да кажем: тази година сме дали на двама човека по 10 хиляди, свърши бюджетът по това перо. И някой ако направи нещо особено, ще му кажем: ще чакаш догодина с новия бюджет да ти дадем награда.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Това е несериозно!
ЧЕТИН КАЗАК: Кое е несериозно?
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Да му кажем, че трябва да чака догодина.
ЧЕТИН КАЗАК: Несериозно е, ако така сте го записали и така го оставите. Не трябва да се фиксира някаква максимална сума. Максималният размер досега беше записан за това, което е отпуснато, но някаква обща сума да се запише, която да бъде ограничител, според мен не трябва да има такова нещо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Кутев.
АНТОН КУТЕВ: На мен все пак ми се струва, че има разминаване между чл. 5 и чл. 6. В чл. 5 виждаме, че по чл. 3, ал.1 съответният министър предлага наградата и конкретния й размер. Хубаво, той предлага размера, а след това ние всяка година гласуваме общия размер. Е, какво ще стане, ако общият размер е по-малък от това, което вече е гласувано? Какво става, ако утре изведнъж излезе, че на нас бюджетът ни е прекалено тесен? Тоест според мен трябва някак си да се изравнят нивата, защото ми се струва, че тук има противоречие и то противоречието не е в чл. 5, въпреки че също има проблем с това, че министърът предлага. Досега имаше таван и беше ясно, че над 700 лв. месечно не може да има. Какво ще стане, ако утре министърът реши три хиляди или пет хиляди, защото някой е много заслужил.
Разбирате ли, струва ми се, че в чл. 5 има проблем с това, че министърът определя размера. Ние по-скоро би трябвало да имаме таван на размера, който може да определи министърът, а не да имаме таван на средствата, които залагаме годишно, защото може да се получат разминавания. Според мен тези два члена си противоречат, за което говореше господин Казак.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз мисля, че с направеното предложение в чл. 6, където се пише, че редът за предоставяне и изплащане се определя с акт на Министерския съвет, всъщност Министерският съвет, разполагайки с конкретната сума, може да разпредели колко еднократни, колко периодични и оттам насетне вече да се прецени дали се изчерпва. Както годишно Министерският съвет, като се отпусне определена сума към настоящия момент по действащия чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, какво се получава – имаме определен брой пенсии. Може да имаме много заслужили, много предложения, изчерпани са за тази година.
В този случай не смятам, че тук може да настъпи кой знае каква драма, да има чак толкова подвизи и предложения.
Заповядайте, колега Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз искам само да кажа, че всъщност нашето предложение с господин Стойнев е абсолютно аналогично с Вашето, защото казваме „предоставяне и изплащане”. Защото най-напред човекът трябва да се удостои с награда и след това да се изплаща. Но са важни и условията, не само редът.
Колеги, има подводни камъчета, вмествайки се единствено и само в бюджета, без да имаме някакъв друг принцип, ние поставяме под съмнение равнопоставеното отношение към едно и също проявление на дадена личност в даден период. Ако дадена личност в 2013 г. направи нещо, което е изключително постижение и ние го удостоим съобразно бюджета, а следващата година бюджетът е по-малък и го удостоим с по-малко, се създава една неравнопоставеност. Така че трябва да има някакъв принцип, някакво условие, което да е все пак някакъв ориентир. По-рано имаше условие: максималната пенсия. И хората знаеха. Но все пак то е условие, то ти създава едно чувство за справедливост.
Затова нека да ги има условията и реда, а след това в подзаконовия нормативен акт да бъде разписано. Мисля, че това е правилно. Просто нашето предложение е малко по-пълно, затова го коментирам по този начин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Аз разбирам какво съдържание влагате в думата „условия”. Под „условията” се имат предвид правните основания. Те са разписани по-нагоре в закона. А Вие влагате в думата „условия” реда, това, което трябва да бъде разписано в акта на Министерския съвет като условие.
Тоест по принцип в една и съща насока са предложенията, но нека да преминем към гласуване, ако няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, което се подкрепя по принцип от Комисията.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Петрова.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Колеги, гласуваме чл. 6 заедно с предложенията.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
„Допълнителна разпоредба”.
Който е за наименованието на разпоредбата, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 1 няма предложения. Гласуваме § 1 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласуваме наименованието на разпоредбата. Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
По § 2 няма постъпили предложения.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – 1.
По § 3 има постъпило предложение от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова – в § 3, т. 4, б. „б” относно § 6а, изразът „до 31 декември” се отменя.
Имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз не случайно преди това казах, че някои пенсии са отпуснати по предишен ред, тези са отпуснати по сегашен ред. Тоест, за да не създаваме напрежение, отпуснатите пенсии за особени заслуги по отменения чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване продължава да си съществува – един ще получава 450 лв. докато е жив, друг ще получава 700 лева. Просто да отпадне това. Аз мисля, че колегата от Националния осигурителен институт няма да възрази.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: Не е така.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Щом не е така, Вие имате право да се аргументирате.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: На практика независимо кога е отпусната пенсията за особени заслуги, всички в момента се изплащат в размер 700 лева. Те се приравняват автоматично. Целта на текста е тези пенсии да останат в този размер и след влизане в сила на закона. И тъй като трябва да се определи към коя дата е размерът, защото догодина ще има нов таван на пенсиите, целта на текста е те да останат 700 лева и да не се осъвременяват по-нататък. Това е целта на текста, тъй като не се знае какви ще бъдат пожизнените награди. Тоест всички пенсии за особени заслуги, какъвто е размерът към 31 декември, така да се изплащат пожизнено по 700 лева.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз искам да поставя тук един принципен въпрос. Така разписаният § 6а за мен поставя доста сериозен проблем, особено второто му изречение „Пенсия за особени заслуги по отменения чл. 91 не може да се получава заедно с друг вид пенсия.” Това беше досега. Защо? Защото беше пенсия, защото се изплащаше от Националния осигурителен институт. Сега обаче оттук нататък вече новите пожизнени награди няма да се казват пенсии, ще бъдат държавни парични награди и няма да се изплащат от Националния осигурителен институт и съответно няма да има ограничение, ако човекът е пенсионер, да си получава и пенсията от Националния осигурителен институт. И какво се получава? Досега тези, които са получавали пожизнена пенсия за особени заслуги, поради ограничението да нямат две пенсии, на тях им се отнема пенсията за стаж и възраст и им се изплаща само тази пенсия от 700 лева за особени заслуги. А сега новите, които от 1 януари ще бъдат награждавани пожизнено с ежемесечни парични възнаграждения, ще ги получават от Министерския съвет и отделно ще се пенсионират в Националния осигурителен институт и ще си получават и пенсията за стаж и възраст.
Това поставя в неравностойно положение две групи от хора, които реално имат еднакви заслуги. За мен или трябва всички досега отпуснати пенсии за особени заслуги да се прехвърлят от Националния осигурителен институт към бюджета, за да може Националният осигурителен институт да им изплаща и другите пенсии, за стаж и възраст, или това ограничение да продължи да съществува и за новонаградените пожизнено. Защото иначе се получава недопустимо неравностойно третиране.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: На практика това, че от 1 януари влиза в сила законът, тези пенсии не престават да бъдат пенсии. Той продължава да получава пенсия за особени заслуги. Този, който ще бъде награден оттук нататък, освен наградата ще си получи вече заработената пенсия от осигурителен доход. Пенсията за особени заслуги няма нищо общо с осигурителния доход на лицето и затова тя е несъвместима с други пенсии. А тук е посочено, че е несъвместима и с другите награди, защото един човек, след като веднъж е отличен за особени заслуги, не би трябвало да получава и награда за същите. Няма никаква пречка той да се откаже от пенсията по чл. 91, да се върне на собствената си пенсия и да бъде предложен за награда. Тогава ще си получава неговата пенсия и ще бъде отличен по закона. Но на практика това, че на 1 януари влиза в сила този закон, не променя характера на плащането, то си е пенсия по чл. 91, отменен.
ЧЕТИН КАЗАК: За мен този текст е недопустим и може да се обжалва от Конституционният съд. Понеже ние сега отменяме чл. 91, реално една категория хора ще получават пожизнени пенсии при същите условия, за същите заслуги и т.н., обаче понеже досега е било пенсия, на тях им е отказано да получават другата пенсия, която са си заработили за осигурителен стаж и възраст, а новите освен държавното ежемесечно възнаграждение пожизнено, ще си получават и пенсиите от Националния осигурителен институт.
Това е недопустимо, трябва да се преразгледа – или всички досега отпуснати пенсии трябва да се прехвърлят от Националния осигурителен институт към бюджета на Министерския съвет и Националният осигурителен институт да спре да се занимава с тях, да се преформулират за държавни заслуги, или трябва за новите да важи също ограничението, че не трябва да получават пенсии от Националния осигурителен институт за осигурителен стаж и възраст. Иначе всеки един ще има право да обжалва пред съда, че е неравностойно третиран.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Колеги, закривам дебата и подлагам на гласуване така направеното предложение на народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова за § 3.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 1, въздържали се 8.
За създаване на § 3а са направени две предложения.
Предложение от народния представител Даниела Петрова:
„§ 3а. Министерският съвет приема акта по чл. 6, ал. 2 в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.”
Предложение от народните представители Драгомир Стоойнев и Емилия Масларова:
„§ 3а. Министерският съвет приема акта по чл. 6, ал. 2 в срок до 3 месеца от влизането в сила на закона.”
Аз ще се аргументирам защо определяме срок до 6 месеца, тъй като има съответно нормативно изискване за допустими срокове в Закона за нормативните актове и там е написано, че този срок може да бъде до 6 месеца, в който можем да задължим съответния орган да приеме акта, респективно конкретни правила. Затова сме се спрели на 6-месечния срок.
Не знам каква е мотивацията за 3-месечния срок.
АНТОН КУТЕВ: Госпожа Масларова си тръгна, но аз имам един въпрос: защо смятате, че шест месеца е допустимият срок? Аз мисля, че тази наредба може да се направи в доста по-кратък срок. Кои са онези неща, които не могат да станат за три, а могат да станат за шест месеца? Аз не съм юрист и може би не си давам сметка за нещо в процеса, но кои са причините, които налагат този срок да е 6-месечен? Може би въпросът е към министерството, защото те ще работят тези неща. Защо няма да ви стигнат три месеца?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Законът за нормативните актове казва, че може до шест месеца.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не съм взел досега отношение поради факта, че сме дали становище и наши експерти са работили заедно с вносителите. От друга страна, материята е толкова широка, че само Министерството на културата да участва в нея... Но аз виждам, че палитрата на предложенията е голяма и докато се изработят подзаконовите актове от заинтересованите ведомства, защото това не е само Министерството на културата, просто практиката е била така, ще има нужда от обсъждане с гилдиите, да преодолеем рисковите опасности, които ни чакат в тази посока. Твърде е широка палитрата, досега ставаше въпрос само за пенсии и ставаше въпрос за по-възрастни заслужили, с особен принос и т.н. Сега вече това е награда и законодателят може да бъде грешно разбран при изработване на подзаконовите актове. Поради тази причина смятаме, че може да се даде по-голям срок.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания?
Колеги, закривам дискусията и подлагам на гласуване така направените предложения.
Гласуваме първо предложението на Драгомир Стойнев и Емилия Масларова за създаване на § 3а. Предложението се подкрепя по принцип.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
По § 4 няма постъпили предложения. Гласуваме § 4.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 5 е постъпило предложение от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова - § 5 се изменя така:
„§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 3, който влиза в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник”.”
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: Може ли да взема отношение, тъй като ги няма вносителите? На практика законът, тъй като е свързан с бюджета, би трябвало да си влезе в сила от 1 януари. От 1 януари ще бъдат регламентирани и пенсиите, оттогава ще текат и сроковете за приемане на нормативните актове. Не виждам каква е целта само един текст и то по изменението на другите закони да влезе в сила от по-ранна дата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Кутев.
АНТОН КУТЕВ: На мен ми е много трудно да говоря от името на вносителите, защото не съм много наясно какво точно са имали предвид. Но доколкото разбрах от Емилия Масларова, става дума за тези текстове, в които има срок. Тоест тези текстове така или иначе трябва да влязат след обнародването в „Държавен вестник”. И затова се визира § 3, защото в него ние сложихме този срок от три или шест месеца. Ако правилно съм я разбрал, те са имали предвид това, че там има срок, който трябва да влезе в сила, и затова те дават отделна регламентация за този параграф, в който има срок. Това е била логиката на тяхното предложение, ако правилно съм я разбрал.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не, тук се касае за обнародването на закона, а не за изработването на акта от Министерския съвет и от приемането му.
Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение.
Който е за предложението на Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, моля да гласува.
За – 2, против – 2, въздържали се – 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
С това Законопроектът за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е приет.
Благодаря ви за вниманието!
Още едно съобщение: на вашите пощи сте получили доклада до Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи”, дирекция „Бюджет”, който е от Министерството на културата. Той е обемен и затова е изпратен на пощите ви. Днес ни беше раздаден бюджетът в цялост, а докладът на Министерството на културата – по пощите.
Благодаря ви, закривам заседанието.

(Закрито в 16,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова