Представяне на изследването „София - град на творческата икономика” (съвместно със Столична община и Обсерватория по икономика на културата)

---

На 7 ноември 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

Представяне на изследването „София - град на творческата икономика” (съвместно със Столична община и Обсерватория по икономика на културата).

Заседанието бе открито в 14,20 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при точка единствена в дневен ред, а именно:
Представяне на изследването „София - град на творческата икономика” (съвместно със Столична община и Обсерватория по икономика на културата).

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Колеги, за участие в днешното ни заседание са заявили: от Министерството на културата: Вежди Рашидов - министър, Митко Тодоров – заместник-министър, арх. Георги Стоев – заместник-министър, Уляна Малеева, Христо Ганчев, Катя Джумалиева, Георги Владимиров, Димитрина Николова и Боян Милушев – парламентарен секретар; от Столична община: Йорданка Фъндъкова - кмет на град София, Тодор Чобанов – заместник-кмет, Марина Едрева и Мария Божкова; от Обсерватория по икономика на културата: Диана Андреева, Биляна Томова, Борислав Павлов и Розалина Лъскова; от Изпълнителна дирекция „Национален филмов център”: Александър Донев и Ирина Канушева; от Българската национална телевизия: Даниел Калчев и Ирина Иванчева; от Национално сдружение на общините в Република България: Мария Куманова; от граждански и творчески организации: Иглика Трифонова, Росица Вълканова, Радослав Спасов, Галина Тонева и Антония Ковачева; от екипа на министър Томислав Дончев: Вера Маркова; от Софиийски университет „Свети Климент Охридски” присъстват студенти от специалност „Европеистика” от курса на проф. Нели Огнянова.
Ако съм пропуснала някого от по-късно дошлите, нека също да се чувства гост на заседанието.
С цел по-голяма оперативност ще ви моля, след като мине представянето и започне дискусията, всеки да се представя.
Преди да открием дискусията бих искала да дам думата на заместник-министър Митко Тодоров. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Позволете ми да изразя удовлетвореността на ръководството на Министерството на културата от факта, че уважаемата Комисия по култура, гражданско общество и медии заедно с други народни представители отделя специално време и внимание да изслуша и да дискутира един много актуален и сравнително нов въпрос – за икономическия принос на изкуствата, културното наследство, културните и творчески индустрии и културния туризъм.
Да си кажем откровено, улисани в ежедневието на прехода ние като че ли не забелязахме бурното развитие на един нов отрасъл в нашия живот – културните и творческите индустрии. Освен че те постепенно заемаха своето място в нашия живот, те даваха и своя принос за утвърждаване на иновации, на нови професии на много хора, особено сред по-младите, даваха и своя принос за икономическия растеж на България. Тези явления не можеха да не бъдат забелязани, анализирани и използвани в политиките на държавата и местните власти.
При подготовката на Националната стратегия за развитие на българската култура, както и тази на столицата, оповестените данни и анализи, които ще чуете днес, изненадаха до определена степен и самите нас. Във време на криза тези сфери от нашата действителност не само не са в застой, а регистрират сериозен растеж, доста по-висок от общия за икономиката на страната.
Искам още в началото на днешната среща да изкажа благодарност на всички експерти, граждански организации, които се включиха в работните групи по Националната стратегия. Благодаря и на представителите на Обсерватория по икономика на културата за активното партньорство и за перфектните изследвания в тази посока.
Уважаеми народни представители, мисля и изказвам и позицията на ръководството на Министерството на културата, че е време да си дадем сметка в тези времена на криза духът е този феномен, който ще мотивира човешкия ресурс за излизане от нея и за преминаване към растеж във всички области на живота. Днес човечеството притежава „Страшния съд” на Микеланджело и гениалните произведения на Моцарт, защото те са имали подкрепата на крале и императори. В днешно време това трябва да е отговорността на държавата с ясното съзнание, че и ние сме длъжни да оставим духовни образци на следващите поколения. А за тази цел е необходимо по-смело да подкрепяме всячески творците и новаторите, да не ги неглижираме, а да ги извеждаме като приоритети.
Мисля, че днешната среща ще бъде едно добро начало, както и много досега в съвместната ни работа, едно добро начало всички да помислим как може да използваме тези лостове, тези факти, тези анализи, данни в бъдещата си работа по провеждане на политиките в областта на културата, културните и творчески индустрии и културния туризъм.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Аз бих искала също да благодаря на всички, които се отзоваха, за проявения интерес към темата. Темата наистина за нас може да звучи нова, но това е тема, която търпи развитие през последните двадесет години. Вземайки анонс от думите на заместник-министър Тодоров, той сподели, че залисани в ежедневието, ние всъщност не виждаме това, което е около нас.
Сега давам думата на госпожа Андреева от Обсерваторията по икономика на културата да представи проекта. Заповядайте.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Благодаря Ви. Преди това аз бих искала да предостъпя думата си на заместник-кмета на Столична община господин Чобанов, тъй като на госпожа Фъндъкова й се наложи поради ангажимент да отсъства, а това са хората, с които ние партнираме и без Столична община всъщност нямаше да може да видите тези данни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Разбира се! Имате думата, д-р Чобанов.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, скъпи колеги, приятели и съмишленици! Както са казали древните римляни, знанието е сила. В този смисъл Столична община винаги е подкрепяла и ще подкрепя изследвания в сферата на културата, които позволяват ние да създадем тази сила от знания, да изследваме този по принцип игнориран от гледна точка на икономиката сектор, този сектор, в който малка България има несъмнено многократно по-голям потенциал, отколкото би следвало да има, като съдим по нейните сравнително скромни икономически възможности.
Европейската комисия от години се опитва да стимулира държавите членки на Европейския съюз да подкрепят креативните и творчески индустрии, изградена е Бяла книга. В този смисъл подобни изводи правят и Комитетът на регионите, и други отговорно структури в европейското пространство. Столична община плътно следва тези принципи и работи в едно отлично партньорство с множество организации, но не мога да не изразя огромното ни уважение към колегите, специалистите, експертите от Обсерватория по икономика на културата, защото благодарение на тяхното ноу-хау, на една много силна методика, която беше разработена, и на отличното сътрудничество на Националния статистически институт, ние спокойно можем да заявим, че България е една от много малкото държави в Европа, която има солидна научно обоснована методика за измерване на икономическия принос на културата – точно колко от българската икономика се поражда от културата, как точно се движи потреблението на културни продукти, къде има растеж, как се променят нагласите на участниците в този сектор.
Съвсем скоро това изследване, което ще видите, ще бъде представено и като издание. И не скривам желанието на екипа на Столична община тази методика да бъде предложена на Комисията по култура на Европейския парламент и на Европейската комисия, защото много малко са – подчертавам – държавите в Европа, които са разработили подобно ноу-хау.
Две изречения за това, което ще видите в изследването. От една страна, ние сме радостни, че това, което виждаме, показва големия успех на София. От друга страна, това е една голяма отговорност и притеснение, защото наистина в нашия град са концентрирани огромна част от културните индустрии на България. Смятаме, че това е един момент, в който трябва да си направим равносметка и да си дадем задачата да работим за това и други части от страната, други големи градове, други региони също да развиват своите културни индустрии.
Благодарим ви искрено, че сте тук с всички нас и че ще станете свидетели на това действително много важно изследване, което ни води към взимането на правилни управленски решения. София е първият град в България, който има стратегия за култура, тя е във висока степен на завършеност, на практика пред гласуване в Столичния общински съвет. Тя е документ, напълно съобразен както с изводите от това изследване, така и с европейските насоки в Бялата книга на Европейската комисия. Надяваме се и други градове да последват нашия пример.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, д-р Чобанов.
Заповядайте, госпожо Андреева.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На своя ред бих искала да ви благодаря на първо място за възможността да представим изследването, което очертава доста сериозен икономически принос на изкуствата, културните и творчески индустрии и културното наследство и културния туризъм в парламента по време на заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Считам, че в последната година по-специално се направиха изключително сериозни усилия от всички институции да действаме заедно в името и на Националната стратегия за развитие на българската култура, и по секторни стратегии, общински стратегии, в това число, както в момента е пред приемане, Столичната стратегия. Като част от това изследване изникна и Президентският съвет, който има за цел да осъществява като една от дейностите си мониторинг на Националната стратегия и останалите общински стратегии. Важно условие, разбира се, за изпълнението на Националната стратегия и на общинските стратегии е взаимодействието между различните власти, взаимодействието между изпълнителната, законодателната власт, общинската власт с гражданското общество и творческите организации. Така че още веднъж си позволявам да ви благодаря за възможността да представим изследването.
Разбира се, не мога да не спомена и ролята на Националния статистически институт. По време на икономическа криза, когато се съкращаваха извадките, в това число и в структурата на статистиката, разговор многократно с председателя на националната статистика позволи да не се съкращава и една цифра от статистическите извадки в областта на културата, които помогнаха в крайна сметка да имаме една пълна картина на това, което се случва в българската култура.
Позволявам си да кажа, че следващата стъпка на Националната стратегия, използвам случая, че вие сте представители на различни политически сили, при представянето и приемането на Националната стратегия Обсерваторията по икономика на културата работи върху политически меморандум, защото считаме, че при участието на над 150 граждани и творци в изготвянето на стратегията в повече от 27 работни групи, задължително условие е приемствеността от всяка една политическа сила, която в навечерието на изборите има шанс да управлява в периода след изборите. Считаме, че важно условие е политическото разбиране и извеждането на културата като стратегически приоритет на българската икономика, приоритет на националната политика като цяло.
Ето защо нашите инициативи и работата с политическите партии в рамките на Лабораторията по културна политика започва от съвсем скоро и ще продължи и след парламентарните избори. А както казах, считам, че има достатъчно основание културата да бъде изведена като надполитически сектор, който да обединява различни гледни точки.
Преди да започнем със същинското изследване си позволявам да дам думата на доц. Биляна Томова, която е ръководител на изследването вече за втори път, да ви въведе съвсем кратко с методологически бележки.
БИЛЯНА ТОМОВА: Добър ден и от мен! Ще си позволя наистина едно много кратко въведение.
Етапът и цифрите, с които ви запознаваме днес, и основните тенденции са елемент от втората част на нашето изследване. Но нещата имат своята предистория, много накратко ще се опитам да се спра на нея. Всъщност новият поглед към културата в нейните икономически и социални аспекти е рожба на последните 20-30 години и това са нови опити в областта на икономика на културата, но и опити в областта на политиките за култура. Новите търсения са начинът да измерваме по нов начин това, което създава този сектор, но и създаването на една цяла нова конструкция – конструкцията на творческите индустрии. Смея да кажа, че тя е не само икономическа конструкция, тази конструкция е нова парадигма и има политически измерения, тоест тя е създадена с определена цел.
Тук се предлага традиционният икономически подход, когато измерваме който и да е сектор – дял, брутен вътрешен продукт, създадени работни места, инвестиции, но разликата е, че имаме разширен обхват. Тоест не само изкуствата, но имаме изкуства, културни индустрии, творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм, тъй като всички те създават продукт с културни измерения.
Идеята е много по-стара, тя има своите политически корени в 90-те години, в правителството на Кийтинг, Австралия, и най-вече това, което е останало повече като исторически аспект, правителството на Блеър в 90-те години, когато имаме един изключителен опит за подем в областта на културните и творчески индустрии, въведени като понятия точно от правителството на Блеър, посрещнати с известно опасение от европейска гледна точка, от континентална Европа, но 20 години по-късно с много по-сериозен поглед и обръщане към тези индустрии. Последните документи на Европейския съюз са свидетелства в тази посока.
Това е първото определение, което някога е дадено за културните и творчески индустрии, това е точно от далечната 1998 г. Разбира се, всяка страна прави своето допълнение или изменение към него, но това, което всички виждаме, е творчество, умения и талант за създаване на благосъстояние, работни места на основата на интелектуалната собственост.
Ето едни от дефинициите, които Европейският съюз прави на културния и творческия сектор. Както забелязвате, тук имаме едно ядро, което е културен сектор, това са изкуствата и културното наследство, във втория кръг имаме културните индустрии в традиционния им смисъл. Това са типично културни продукти – филми, видео, книгоиздаване, медии, музикална звукозаписна индустрия. И в третия кръг е творческият сектор, който обединява творческите индустрии и дейности, в които културата добавя стойност. И, разбира се, някои свързани дейности. Това е просто описание на схемата.
Ако трябва съвсем накратко да обобщя, всъщност имаме поява на една нова конструкция – творчески индустрии, като в нея неделима част са изкуства и културни индустрии. Още веднъж подчертавам, че тя е колкото икономическа парадигма, толкова и политическа и всяка държава, в зависимост от степента на развитие на своя пазар, слага в нея определени елементи. Появява се инструментът картографиране, тоест да измеряме това, което е създадено при една ефективна културна политика. Имаме картографиране на основата на градове (вие виждате кои са, София стана част от тях преди две години), както и цялостни политики и стратегии за творческите индустрии, които имат все повече държави в Европа. И през последните няколко години и стратегически документи, които всъщност извеждат културата, изкуствата, творческите индустрии като елемент, като фактор за устойчиво развитие и икономически растеж. С това по никакъв начин не се пренебрегва същността на културата като създател на естетически стойности.
Изследваните показатели в нашето изследване. С червено сме добавили новите елементи, които са разширени във втория етап.
Ако трябва да обобщя какво е новото, първо, във втория етап ние имаме вече времеви обхват, който ни позволява да извеждаме тенденции – три последователни години. След това имаме възможност да сравним и добавената стойност за това, което се създава в областта на културата, с други сектори. Тук имаме изключително приятни изненади. И третото допълнение, което направихме, това е териториалният обхват, тоест голяма част от данните са изведени по статистически райони на планиране, което показа отново – понякога изненадващи, понякога не толкова приятни цифри. И последното, което тук не сме допълнили, е, че последната новост беше, че направихме малко по-разширен анализ на заетостта с добавяне на нови елементи.
Това, което виждате, всъщност е разбивка най-подробна на основните три области: изкуство и наследство, културни индустрии и творчески индустрии, културен туризъм с техните елементи, така както те са обхванати от изследването, което ще ви представим.
Благодаря за вниманието.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Може би забелязвате, че в рамките на представените данни са годините 2008, 2009 и 2010 г. Данните, които са предоставени от националната статистика, са от структурната бизнес статистика, това е най-детайлният разрез, който съществува в статистическото събиране на информация по отношение на българската икономика и по отношение на отделни сектори. Динамиката, с която се събират, не позволява ние да имаме все още данни за 2011 г. не само за нашия сектор, а за цялата икономика като цяло. Това е валидно и за държавите от Европейския съюз, тъй като ние имаме уеднаквена методология, всички държави, които правят тези изследвания, до момента отразяват динамиката в периода 2008 – 2010 г.
Започвам с първата графика, която представя относителния дял на София, което е свързано, разбира се, със заглавието на самото изследване „София – град на творческата икономика”, защото голямата изненада и в началото, когато за първи път започнахме да правим това изследване, е високата концентрация по различни показатели в рамките на столицата. По тази причина преценихме и от показателите, които се получиха в края на изследването, че София наистина има сериозни основи за град на творческата икономика. Ще отворя една скоба и ще ви дам пример с Виена, която в първите си изследвания горе-долу има съпоставими числа с тези на София. В момента една четвърт от икономиката на Виена е свързана със сектора на изкуствата, културните и творчески индустрии, наследството и туризма и е една от най-сериозните сфери, в които се генерира заетост, както вече стана въпрос, и по време на криза. Това е валидно и за Виена, това е валидно и за София, както ще видите след малко.
Започвам с икономическия принос и правя една методологическа бележка, че за разлика от методологията на Световната организация по интелектуалната собственост, която разглежда брутна добавена стойност, ние разглеждаме добавена стойност по факторни разходи, която от всички възможности за изчисляване на икономически принос, познати в икономиката и в статистиката, това представлява най-детайлният подход, защото слиза до всяка една организация, слиза до всеки един зает. Тоест обхвата ще микропредприятия от един или двама човека или както Европейската комисия напоследък ги нарича, нано предприятия.
Това, което прави впечатление, разбира се, че има относителен спад в тази тригодишна динамика, най-вече това се дължи на два от секторите – архитектура, която все още генерира спад на национално ниво и виждате макар и малката разлика между 2009 г. и 2010 г. Между 2008 и 2009 г. това беше и рекламният пазар, очевидно поради свиване на останалите икономически дейности, които рефлектираха върху рекламния пазар.
В навечерието на приемане на бюджета не мога да не съпоставя данните по група „Култура” в държавния бюджет и очевидното разминаване между публичния ресурс и това, което културният сектор генерира в българската икономика. Не случайно отново си позволявам да върна към това, че няколко пъти повече се мултиплицира през пазара и в икономиката публичната субсидия, която се получава на годишна база.
По статистически райони на планиране икономическият принос на сектора е концентриран, както забелязвате, в Югозападния район на планиране. И тук нашият екип също си задава въпроса доколко реалистично е изречението, което в рамките на Европейския съюз е основата на множество политики и културата факторът за устойчиво регионално развитие. Очевидно в нашата действителност ние трябва да тръгнем от тази графика и да осигурим възможности за развитие на всеки един статистически район на планиране. Виждате, разбира се, първите два – Северозападният район на планиране и Северен централен район на планиране, които са с най-минималната концентрация на добавена стойност или икономически принос в икономиката. Дори в рамките на Северозападният район на планиране - най-бедната част на Европейския съюз, в частност и на България, този процент от 2009 г. към 2010 г. намалява.
Ще си позволя да ви припомня чл. 20 от българската Конституцията, който гласи, че държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансова, кредитна и инвестиционна политика. От гледна точка на свръхконцентрацията на културни дейности в Столична община и относително рехавата наситеност, особено в райони като Северозападният район на планиране и Северен централен район на планиране, бих искала да напомня, че и основа на националната стратегия трябва да бъде именно едно такова балансирано развитие, което е в синхрон с Конституцията на страната.
В рамките на съпоставимост с останалите сектори в българската икономика, този сравнителен анализ по икономически дейности, позволихме си да извадим тези сектори, които от дълги десетилетия бяха гръбнакът на българската икономика – лека, тежка промишленост, както и хотелиерство, ресторантьорство, операции с недвижими имоти, консултантската дейност в областта на юридически счетоводни и инженерни дейности. Всички тези сектори, забележете, имат по-малка добавена стойност, по-малък икономически принос отколкото нашият сектор. Десетилетия тези сектори, както и за последните двадесет години, някои от тях бяха извеждани като приоритети в българската икономика, а очевидно други, както българската култура бяха неглижирани и въпреки това отношение от гледна точка на икономическите приоритети, нашият сектор бележи доста сериозен прираст.
От 36 икономически сектора, на които е разделена българската икономика, културният сектор заема осмото място по добавена стойност в икономиката на България. Доста сериозно постижение, по сравнителен анализ с останали държави от Европейския съюз България се движи в горната граница по сравнения с останали сектори в икономиките на страните членки на Европейския съюз.
Позволили сме си да дадем и един интересен сравнителен анализ с един от секторите също десетилетия наред приоритет в българската икономика – селско, горско и рибно стопанство. Забележете, в 2008 г., че по икономически принос секторът има по-висока добавена стойност отколкото селското стопанство. В последните години селското стопанство беше припознато като един от тези сектори, в които трябва да се осъществяват мащабни инвестиции и се осъществиха, в интерес на истината, в 2009 г. ние имаме почти един и същи икономически принос, но в 2010 г., когато се видя ефектът от мащабните инвестиции по линия на европейските структурни фондове и по линия на държавния бюджет, ние изоставаме като икономически принос с повече от 1 процент. Това го казвам във връзка с факта, че културният сектор има изключително сериозен потенциал, но трябва да бъде припознат като един от приоритетните сектори на българската икономика, за да можем да виждаме това, което се случва в сектори като селското стопанство, подобна тенденция и в нашия сектор.
В рамките на икономическия принос на Столична община като сравнителен анализ на национално ниво забелязвате, че за разлика от данните на национално ниво между 2009 г. и 2010 г. се наблюдава растеж, което означава, че се наблюдава стабилизиране на икономическото състояние в столицата, подобряване на бизнес климата и стойностите са доста по-различни отколкото на национално ниво.
По сравнителен анализ с останалите икономически сектори в София бих искала да отразя един от сериозните двигатели на растеж в столичната икономика и това е строителството, което виждате, че след строителния бум и спукването на балона също излиза като един от секторите, който е с по-малка добавена стойност отколкото българската култура в Столична община.
По сравнителен анализ с останалите сектори в икономиката на столицата изкуствата, културата и творческите индустрии заемат четвърто място. Пред сектора в рамките на столичната икономика са, разбира се, търговията, транспортът и далекосъобщенията. Но четвъртото място е доста сериозно постижение на нашия сектор в столицата.
По отношение на концентрацията, както и в началото започнах, това е динамиката, която показва концентрацията и бих казала свръхконцентрацията, защото надминава 50% на изкуства, културни и творчески индустрии, наследство и културен туризъм в рамките на Столична община.
По отношение на икономическия принос на сектора бих искала да отбележа, че в най-голяма степен той се дължи на културните индустрии. Това в рамките на европейско ниво е най-мощният двигател за икономически растеж. Част от културните индустрии, разбира се, и филмовата индустрия след малко ще видите защо ние наричаме феномен на национално ниво – защото по всички икономически показатели това е един от малкото сектори, който има положителна динамика във всички тези три години.
В рамките на София отново тази тенденция се повтаря, разбира се, с доста по-интензивна динамика и по-високи стойности, отколкото на национално ниво. Като дял от сектора културните индустрии са безспорен двигател на икономическия растеж както на национално ниво, така и на ниво София.
По отношение на икономическия принос кои са четирите сектора с най-голям прираст на 2010 към 2008 г. На първо място, на национално ниво това е културното наследство. Откриването му и следването на политика, която го извежда като приоритет, и правителствен в това число, използването и инвестирането на доста средства и по линия на европейските структурни фондове доведоха до тези резултати и този висок прираст, който се наблюдава в тази тригодишна динамика.
На второ и на трето място са дизайнът, софтуерът и видеоигрите. Това са световни феномени за растеж, ние преповтаряме и екстраполираме тази тенденция и на национално ниво, и на ниво Столична община. И както казах, националният феномен това е филмовата индустрия като един от секторите, който има изключително бърза динамика като прираст по отношение на икономическия принос. В рамките на столицата културното наследство дори е с още по-голям принос, 90%, на второ място излизат софтуерът и видеоигрите, филмовата индустрия вече се придвижва на трето място поради факта, че почти на сто процента филмовата индустрия е концентрирана на територията на Столична община. И на четвърто място, дизайнът.
Тази таблица представя относителния дял на концентрацията на икономически принос. Виждате, че в голяма част от секторите говорим за концентрация между 50 и 90 и няколко процента. Пак казвам, за мен голямото предизвикателство на всички институции в областта на културата е политики на деконконцентрация, децентрализация, за балансирано развитие по останалите статистически райони на планиране.
По отношение на друг важен индикатор за българската икономика – преки чуждестранни инвестиции, очевидно един сектор, когато не е изведен като стратегически приоритет и в отношение на привличане на преки чуждестранни инвестиции, по време на бурна икономическа криза отразява сериозен спад, макар и между 2009 г. и 2010 да е вече с минимална негативна динамика. В рамките на Столична община почти се спря намалението на преките чуждестранни инвестиции, но въпреки това говорим за повече от два пъти намаляване на преките чуждестранни инвестиции на територията на Столична община.
В рамките на привличане и кой сектор има най-сериозен потенциал, това са културните индустрии отново – и на национално ниво, и на ниво Столична община. В рамките на сектора като съпоставими данни това са отново културните индустрии, културният туризъм и творческите индустрии с най-голям относителен дял. В София изкуството и наследството излизат като трети сектор.
Кои са четирите сектора с най-висок прираст в преките чуждестранни инвестиции? На първо място, това отново е дизайнът и софтуерът с доста висока интензивност и повтарят данни, които бяха изнесени по отношение на икономическия принос. Филмовата индустрия и печатните медии. На ниво Столична община дори филмовата индустрия излиза на второ място по показател привличане на преки чуждестранни инвестиции. Като относителен дял на София и нещо, което се отбелязва като положителна тенденция в тази тригодишна динамика, е, че съществува относителна деконцентрация и децентрализация на преките чуждестранни инвестиции очевидно и в други райони на планиране.
По отношение на най-важния икономически фактор за нашата организация – заетите и проблемите, пред които е изправена българската икономика, а именно с увеличаване на безработицата и намаляване на възможностите за разкриване на нови работни места, очевидно нашият сектор се оказа може би най-устойчивият в рамките на страната с положителна динамика по време на криза и фактор, който привлича и създава възможност за ръст на заетостта. По този показател България се нарежда също между страните с един от най-високите проценти на заети в рамките на изкуствата, културни и творчески индустрии, наследство и културен туризъм по сравнение с останали държавите членки на Европейския съюз.
По отношение на концентрацията, отново Югозападният район на планиране е с най-висока концентрация, но поради мрежата, която съществува особено в държавни културни институти в отделни райони на страната, все пак не е толкова висока, каквато е по отношение на икономически принос или преките чуждестранни инвестиции. Нещо изключително интересно, за което споменах преди малко, е заетите лица във всички икономически дейности, както забелязвате, между 2009 г. и 2008 г., има съвсем минимално изменение от 0,1 процентни пункта, през 2009 г. към 2010 г. вече говорим за отрицателен прираст около над 4,5%.
За разлика от данните общо за българската икономика нашият сектор бележи в първата година над 4,%, около 5% прираст, а в 2010 към 2009 г. – около 1,1%. Това е безспорно доказателство, ако оставим настрана икономическия принос и преките чуждестранни инвестиции, то заетостта трябва да бъде този фактор, който да стимулира икономическата политика, да постави сектора ни в челото на приоритетите на българската икономика.
В рамките на заетостта в Столична община с госпожа Фъндъкова лятото, когато бяхме решили да проведем медийно ехо и да зарадваме столичани с тези хубави данни, които получихме, казахме, че в рамките на Столична община е мината психологическата граница от 7% заети в сектора. И наистина, както забелязвате, тенденцията и в Столична община е положителна с тази тригодишна динамика.
Числата в Столична община са почти същите и повтарят тенденцията като на национално ниво. Бележим прираст особено в годината между 2009 г. и 2010 г.
По отношение на концентрацията на работната сила отново културните индустрии са тази сфера, в която се концентрира най-големият процент на заети, и творческите индустрии, културния туризъм, изкуства и наследство на следващо място.
По отношение на прираста в заетите в културните и творческите индустрии на първо място на национално ниво излизат изкуствата и наследството. Както казах, в културното наследство бяха инвестирани доста мащабни инвестиции, които позволиха именно излизането на този сектор, който обикновено е доста по-проблематичен от гледна точка на пазарни и непазарни дефекти, да излезе като сектора с най-високо икономически принос. В рамките на творческите индустрии отрицателният растеж в архитектурата и отчасти рекламния пазар. Както вече споменах, два от проблематичните сектори. В рамките на Столична община отново динамиката на културните индустрии е концентрацията с най-висока сила. И тук поради доста сериозния икономически принос на културното наследство прирастът е в рамките на първия сектор – изкуства и културно наследство.
По отношение на броя на организациите, това е друг фактор в икономиката, който показва интереси и възможности за развитие, брой предприятия се използва като терминология в структурната бизнес статистика, но бързам да уточня, че това са и държавните културни институти, неправителствения сектор, отделни частни компании в частни организации в сектора изкуства, културни и творчески индустрии. Това е чисто терминологично уточнение, което правя. В рамките на разпределеното по статистически райони на планиране тук се забелязва най-малката концентрация в рамките на Югозападния район на планиране. Въпросът е колко от тези предприятия по отношение на икономическия принос имат този дял и по статистически райони на планиране видяхме в първата графика, че за съжаление голяма е концентрацията на Югозападния район.
По отношение на концентрацията по сектори, отново културните и творчески индустрии са с най-висок дял. Говорим, когато разглеждаме организациите, за микроорганизации, повечето от тях са между двама и четирима, голяма част са по един зает в организация. Затова Европейската комисия по отношение на културни и творчески индустрии въведе термина „нано предприятие”, тоест един зает.
По отношение на броя на организациите в Столична община смело можем да потвърдим тази тенденция, макар и с лек спад между 2009 г. и 2010 г., че всяка десета организация в столичната икономика е от сектора на изкуствата, културните и творчески индустрии, наследство и културния туризъм. Отново с преимущество, разбира се, са културните и творчески индустрии. Като относителен дял на София за съжаление тенденцията към концентрация се повишава в тази тригодишна динамика. Секторите с най-висок прираст на 2010 към 2008 г. са дизайнът, филмовата индустрия, радио и телевизия и нови медии. Специално бих искала да подчертая, че това са новите медии като тенденция на висок прираст. Софтуерът и видеоигрите – също. В рамките на ниво Столична община това културното наследство, дизайнът, филмовата индустрия, софтуерът и видеоигрите.
По отношение на един важен индикатор също за българската икономика – внос-износ на културни стоки, разбира се, ние говорим за бурно икономическо развитие, когато износът превишава вноса. В трите години, които сме разгледали, между 2008 г. и 2010 г., наблюдаваме по-скоро превес на вноса, отколкото на износа. Между 2009 г. и 2010 г., въпреки че се наблюдаваше спад между 2008 г. и 2009 г., все пак се активизира вносът в по-голяма степен.
По отношение на един много интересен индикатор, който за първи път излиза в рамките на нашия сектор, относно средна брутна годишна заплата по сектори, съпоставена и с общо средното брутно възнаграждение в икономиката като цяло, българската култура се очертава като сектор, в който средната брутна годишна заплата изпреварва тази в икономиката като цяло и то, бих казала, с около 30-40% в различните разгледани години - 2008 г., 2009 г. и 2010 г.
По отношение на този индикатор в Столична община, виждаме, че има доста по-голямо средно брутно възнаграждение както за икономиката като цяло, така и в рамките на нашия сектор. И отново се запазва тенденцията на по-високо заплащане в културния сектор.
По отношение на средната брутна годишна заплата по пол, нещо, което за нас беше голяма изненада, е, че средствата, които се получават под формата на брутно годишно възнаграждение от жените, са доста по-малки отколкото на мъжете. От тази гледна точка може би звучи като шега, но тенденцията в Европейския съюз е за уеднаквяване и изравняване между половете както на заемани длъжности, така и на заплащане. Това ни стимулира да помислим за асоциация на жените в културата, за да се преборим с тази неравнопоставена тенденция, която се отразява и то с тригодишна динамика. Както забелязвате, заплащането на жените е и под средното, което се получава в рамките на сектора. В София отново се повтаря тази тенденция, както и национално ниво.
По отношение на разпределение, кои са тези сектори, които имат най-високо възнаграждение от четирите условно големи сектора, на които сме разделили българската култура, това са културните индустрии по всички разрези и те излизат като най-мощният двигател и с най-високо заплащане. Очевидно с най-скромно заплащане са изкуствата и културното наследство, предимно говорим за държавни и общински структури. Бих искала да отбележа, че тази година положителна тенденция е увеличаването на скромното заплащане на заетите в музеите и въобще в общинските държавни и културни институти, които са висококвалифициран персонал, но с доста свито заплащане. По отношение на Столична община тази тенденция, разбира се, се повтаря, с доста по-висока динамика в заплащането.
Кои са тези четири сектора с най-висок относителен размер в 2010 г. към 2008 г.? На първо място и с доста по-висока сума излизат софтуерът и видеоигрите, радио, телевизия и нови медии. Обръщам внимание отново на новите медии, които са факторът за увеличаване на заплащането в рамките на медиите като цяло. Филмовата индустрия и дизайнът. На ниво Столична община софтуерът и видеоигрите отново излизат дори с доста по-високо заплащане, отколкото на национално ниво, радио, телевизия и нови медии, филмовата индустрия и рекламният пазар.
Следващата извадка, която искам да ви покажа и тя се различава от положителните данни, които видяхме в рамките на икономическия принос, това са домакинските бюджети на българските граждани. Какво се случва по отношение на потреблението на изкуства, културни и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм в рамките на нашите бюджети като граждани на Република България? Данните са отново за същия период - 2008 г. - 2010 г. и на национално ниво, и на ниво Столична община. Това, което мога да кажа като тенденция, е: между 2008 г. и 2009 г. бяхме запазили своя оптимизъм, че все пак при някакъв спад в сравнение с предишните години преди същинската икономическа криза се наблюдаваше макар и малко увеличение. Между 2009 г. и 2010 г. наблюдаваме спад както на национално ниво, така и в много по-сериозна степен на ниво Столична община. Ето в абсолютни стойности да видите какво се съдържа в домакинския бюджет по отношение на култура. Доста свит ресурс на годишна база на едно домакинство - от 249 лв. на национално ниво в рамките на Столична община спадът от 2009 г. към 2010 г. е с около 200 лева. Доста сериозно намаление, което мисля, че трябва да бъде изходна точка за провеждане на културна политика и стимулиране на участие на населението в рамките на Столична община, а разбира се, и на национално ниво.
По отношение на националната стратегия и стратегията на Столична община също бих искала да кажа, че на първо място и в двете стратегии като стратегически приоритет един от петте е поставен достъпът и участието на населението в културни дейности.
По отношение на паричния разход на домакинствата за кино, театър и концерт, за България на годишна база това са 4 лева – за кино, театър и концерт. В столицата е три пъти по-голям този обем, но съгласете се, че 4 лева са крайно недостатъчни на домакинство на годишна база за потребление на тези дейности. Тук си позволявам да кажа и за мен доста неадекватната по някой път ценова политика както в държавните, така и в общинските културни институти, когато има дори в методиката за делегирани бюджети сума, под която не трябва да пада средната цена на билета. По този въпрос със заместник-министър Митко Тодоров имаме повече от двегодишни дискусии, тъй като и в новия закон за публичните финанси, който най-вероятно ще мине през вашата комисия за разглеждане, принципите на публичните финанси на по-предно място са записали ефикасност като принцип, отколкото ефективност. Тоест публичните финанси, разходвани за резултат от конкретна дейност, отколкото на базата на приходи и разходи.
От тази гледна точка апелирам също в провеждането на държавна и общинска културна политика доходите на българските граждани да бъдат взимани предвид при ценовата политика, която би трябвало да бъде доста по-гъвкава в условията на икономическа криза.
По отношение на паричния разход на домакинствата за книги, забелязва се доста по-висока сума, отколкото за кино, театър и концерти, но и на национално ниво, и на столицата говорим за около една книга на годишна база, която може да си позволи едно домакинство. Разбира се, най-високият разход, който се наблюдава в последните повече от десет години в различни изследвания и извадки, това са средствата, които отиват от домакинствата за радио- и телевизионни такси или така нареченото „потребление от фотьойла”. Българските граждани предпочитат да потребяват посредством фотьойла и телевизията, а не да посещават представления или киносалони. За вестници и списания този разход е по-малък, но значително по-висок, отколкото за културни дейности, които, както вече видяхте, са в доста свит обем.
Позволявам си да ви покажа и данни от участие на населението в културни дейности по една изключително нова методология на ЕВРОСТАТ. В рамките на всички държавите членки на Европейския съюз е проведена вече два пъти – в 2007 и 2012 г., като данните са от 2011 г. за страната. В началото започнах с това, че националната статистика вкара културата като приоритет и проведе това изключително скъпо изследване, на което ще обръщам внимание само на последната графа, непосещавали през последните 12 месеца. Данните са съпоставими и с тези на ниво Столична община. Първата таблица, която виждате, са лица според посещенията на кино 2007 - 2011 г. Разбира се, има лек спад, но все пак 74% от българите не са ходили на кино през последните 12 месеца. Тук не мога да не отразя и изключително свитата динамика в отрицателен аспект на киномрежата. Миналия път вие получихте една книжка, която показва състоянието на българската филмова индустрия през 2012 г. На национално ниво говорим за едва 28 кина, които осъществяват показ. И въпреки тази свита киномрежа се наблюдава в годините от 2007 до 2011 г. намаление на хората, които не посещават кино.
В рамките на Столична община въпреки значително по-добрата инфраструктура и места за показ, този процент също е доста по-висок, макар и снижаващ се в сравнение с 2007 г. Една от причините, както казах и по отношение на сценичните изкуства, това е високата входна бариера, високата цена, която съществува като входен билет в рамките на 10 лева. Давам един конкретен пример: за да отиде едно четиричленно семейство (двама родители с две деца) на кино разходът, който им е необходим, е 40 лева. При тези свити домакински бюджети, при факта, че повече от три-четири години доходите на населението бяха замръзнали и свиващи се поради инфлационния индекс, тази ценова политика е доста неадекватна по отношение на привличане на публика.
По отношение на посещенията на сценични изкуства динамиката за съжаление, въпреки положителната реформа в областта на сценичните изкуства, се запазва като негативна тенденция на увеличаване на броя на хората, които не са посещавали сценични изкуства през последните 12 месеца. На ниво Столична община този процент също е твърде висок при концентрацията от над десет сценични института в Столична община.
По отношение на културни забележителности бих искала да кажа, че културното наследство и потреблението е свързано и с други сателитни разходи – това е цената на бензина да отидеш от град Хикс до град Игрек, за да посетиш културна забележителност, сателитни разходи, свързани със средства за обяд или за напитки. Това са все бариери, в които ние виждаме това доста свито участие на българското население. В рамките на столицата все пак говорим за над 50% от хората, които не са посещавали културна забележителност в последните 12 месеца, което считам, че е доста висок процент.
Това за мен от всички извадки по отношение на участието на населението е най-негативната и тя отразява лицата според четене на книги. Над 50% от българите не са прочели нито една книга в последните 12 месеца. Тези данни обикновено служат като отправна точка на културната политика. Ще ви покажа в рамките на статистиката на ЕВРОСТАТ, която отразява всички държавите членки в Европейския съюз, България по участие на населението в културни дейности заема последно място във всички възможни разрези. Пак се връщам на ефикасността на публичните финанси. Считам, че чрез една гъвкава ценова политика, една кампания, би следвало тези изключително негативни числа да бъдат взети предвид чрез провеждане на гъвкава културна политика. В рамките на столицата, разбира се, този процент е по-нисък, но това, което се забелязва през 2011 г., е увеличаване на хората, които не са прочели нито една книга.
Позволявам си накрая да ви покажа нещо изключително интересно, което се направи за първи път в 2009 г., това е сателитен баланс на туризма. Какво се крие зад културния туризъм в страната по участие на нерезиденти и резиденти, тоест чуждестранни граждани туристи в България и български граждани. Това са около 580 милиона, които са свързани с услуги в областта на културата с културни мероприятия. Тоест от всичко, което беше казано до този момент в презентацията, изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културният туризъм са мощен фактор и двигател за икономически растеж, двигател за заетост, но когато са сложени в стратегически приоритети в рамките на българските икономика и стратегически приоритет на националната политика.
Благодаря ви за вниманието! Ще се радвам да отговоря на ваши въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви за представянето.
Колеги, имате думата. Гостите също имат възможност да зададат въпроси и да поискат пояснения. Вярно, че информацията, която ни беше представена, е твърде много като обем, като цифри, нова, интересна и наистина в първия момент човек не може да реагира, но предполагам, че има и доста въпроси.
Давам думата на госпожа Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз искам да задам един въпрос на госпожа Андреева. Презентацията й беше страхотна! Какви предложения имате за увеличаване на икономическия принос на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и туризъм на общинско и на национално ниво?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз първо искам да се извиня, че влизах и излизах по време на презентацията, но се надявам, че ще я получим в електронен вид, за да можем спокойно да се запознаем с нея. Това, което искам да кажа, е, че благодаря за дълбочината на това изследване. Аз пък попаднах в Комисията по икономика и ми се струва, че съвпадението не е случайно. Наистина е крайно време да обявим на финансистите в България, че културата може да играе много голяма роля в нашето икономическо развитие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други въпроси?
Заповядайте да отговорите, госпожо Андреева.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Аз ще отговоря с едно конкретно предложение, което ние сме записали в Националната стратегия. Имаше и включено национално представително социологическо изследване, пропуснах го. Бих искала да благодаря на Отворено общество, които проведоха това изследване по отношение на потреблението. Данните са съпоставими с тези, които изнесох, но тъй като стана доста дълга презентацията, ги съкратих.
По отношение на Вашия въпрос на национално, регионално и общинско ниво, разбира се, стратегиите и на национално, и на регионално за шестте статистически района на планиране и поне 28 общински стратегии в рамките на областните центрове са задължително условия, за да имаме ясна представа какво се случва във всяка една община, във всеки един статистически район на планиране и, разбира се, на национално ниво.
Бих искала да направя едно уточнение. В Националната стратегия, когато искахме да слезем до всяка една община от 264-те в Република България, министърът на културата и заместник-министърът писаха на Министерството на финансите няколко писма с молба да бъдат предоставени бюджетите на общините в частта на за култура. Получихме отказ на всички писма, получихме отказ и в лични контакти и запитвания, които те правиха през последните месеци. А няма как да се направи прецизен разрез, особено в тези общини, в рамките на Северозападния район на планиране, без да имаме конкретни числа. Националната статистика заради конфиденциалност, където има много малка наситеност, не може да ни предоставя данни в най-малките общини, но Министерството на финансите може да ни предостави адекватни данни по отношение на финансирането.
В процеса след създаване на тези стратегии, които заедно с екипа и наблюдаващия Комитет на Националната стратегия ще инициираме и ще направим среща с Националното сдружение на общините, за да започнем поетапно създаване първо на регионалните стратегии, както знаем, тази на Столична община е пред приемане. Разбира се, те трябва да са изключително синхронизирани с приоритетите на национално ниво. Надявам се, че ще имаме възможност следващите шест месеца да станем свидетели на тези стратегии.
Като следващ етап за мен основно условие е създаване на Съвет по културна политика. Вече функционира такъв в президентската институции, функционира в Столична община, би следвало да има на национално ниво съвет по културна политика, който да включва представители на основните институции, представители на граждански и творчески организации. Разбира се, и на национално, и на общинско ниво.
Една от възможностите по отношение на увеличаване на финансирането и икономическия ефект е създаването на клъстери и бизнес инкубатори. В рамките на Столична община такива възможности вече се задвижват. Както и преди малко казах, има естествен клъстер, възникнал поради високата концентрация във филмовата индустрия, но на регионално ниво това е един от инструментите, който в рамките на Европейския съюз дава изключително позитивни резултати по отношение на конкретни общини.
На следващо място, най-голямото ни желание, което и вие знаете в дискусиите около бюджета всяка година поставяме, е национален фонд „Култура”. За нас основно условие, за да съществува този фонд, ще дам съпоставка с унгарския фонд „Култура”, който е самостоятелна институция. Той акумулира до 20 млн. евро на годишна база и служи като втори стълб заедно с Министерството на културата и общините за финансиране на културни дейности. Извеждането на Национален фонд „Култура” от Министерството на културата сега е принизен като една административна програма с 350 хиляди лева – виждате каква е разликата. Създаването на шест регионални фонда и 28 общински фонда, в които да се насочват както пропазарни източници, така и отчисления, например един мощен фактор е курортната такса, която би следвало да отива в такъв фонд. Не само да служим като неблагоприятна статистика, че еди-колко си литра алкохол са изпили нашите туристи в туристическия сезон, а средствата да се използват за културни мероприятия.
Една друга авангардна идея, която в редица държави от Европейския съюз работи изключително добре, тя е насочена по-скоро към тези микропредприятия, микроорганизации, е създаването на микробанка „Култура”, в която държавата или общината осигурява гаранционна функция, ако не и участие с 30, 40 или 50% от капитала. Другата част от капитала може да дойде чрез индикирано участие, тоест участие на множество търговски банки, за които няма да представлява кой знае какъв проблем.
Но това са все примери с изключително положително въздействие в различни държави от Европейския съюз. България е една от последните държави не в Европейския съюз, а в Европа, която няма развити алтернативни източници, които да подпомагат българската култура. Мисля, че това също трябва да е за нас червена лампа и да служи като отправна точка по отношение на финансирането. Разбира се, европейските средства по различни програми представляват също доста сериозен инструмент, въпреки че, да речем, за следващия програмен период граждански и творчески организации нямат достъп да видят какъв е докладът и какви са исканията на Министерството на културата, на общините по отношение на българската култура, дали адекватно са заложени такива проекти, които наистина да стимулират и да се опитат да ликвидират тези негативни тенденции, които видяхте по отношение на потреблението, негативни тенденции по отношение на различни статистически райони на планиране.
Така че условие за ефективната и ефикасна културна политика и прозрачност е да можем да участваме в изграждането на най-добрия вариант за българската култура по линия на европейските средства.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, заместник-министър Тодоров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Аз искам само да допълня към отговора, госпожо председател. Виждам в предложенията, изготвени на оперативна програма към всички стратегически приоритети инструменти и индикатори, които са определени до 2020 г., с много ясни конкретни програмни задачи за изпълнение. Един от пътищата, който е верен, е поетапно да определяме приоритетите, защото те ще бъдат определени за един голям период, те вече са определени, но ние трябва да извеждаме в отделните периоди по-конкретните.
Вторият въпрос, който постави госпожа Андреева, е за разпределението на европейските средства. До вчера се употребяваше понятието 13 милиарда, 14 милиарда за следващия програмен период и конкретното разпределение още на тези, независимо от това, че всички ведомства и сектори на българския живот са дали своето заявки, още не е правено, защото има една надежда на правителството тези средства да се увеличат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колега, Василев, заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз си запазвам правото за кратко изказване малко по-нататък. Сега имаме само един въпрос към госпожа Андреева. Поздравявам я, наистина много интересен икономически анализ е направен на сектора.
Въпросът ми е дали вие имате конкретни данни, конкретни цифри какъв е общият размер на авторските права в България? Примерно имате ли данни организацията за колективно управление на авторски права какви средства годишно разпределя от авторски права? И ако имате такива данни, каква част от тези авторски права се разпределят на български автори и каква част – на чуждестранни? Благодаря.
ДИАНА АНДРЕЕВА: По отношение на авторските права може би трябва да се обърнете към дружествата за колективно управление на правата. Поради тази конфиденциалност, за която споменах, в рамките на националната статистика, ние не можем да слезем до отделна организация и да дадем конкретните числа за нея. Както видяхте, в нашето изследване се дават агрегирани данни, така и работи статистиката по отношение на Закона за статистиката в България.
По отношение на авторските права имаме една извадка, която ползваме общо за страната. Мога да ви кажа, че авторските възнаграждения са в размер на 24 милиона общо за страната. Каква част от тях попадат в рамките на този прословут чл. 26 обаче в Национален фонд култура, това е едно неизвестно, защото обикновено там влизат между 10 и 15 хиляди лева, които са достатъчни, ако екстраполираме към отделни проекти, за един, два или три проекта максимум. Очевидно по Закона за авторското право Вие самият знаете, че имаше невероятно голямо обединение, може би най-голямото, от граждански и творчески организации, именно защото чрез отчисленията по чл. 26 се гарантираше развитие на българската култура и повече средства за Национален фонд „Култура”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Само да допълня. Днес идвам в парламента точно от среща между „Филмаутор”, „Музикаутор” и Асоциацията на кабелните оператори. Трябва да кажа, че наистина в годините на кризата имаме проблем, събираемостта е намаляла. Определено още не сме изчислявали точно с какви проценти, сега ще се опитаме и сме поставили срок от месец и половина всички договори между кабелните оператори, ползвателите и съответните дружества за колективно управление на авторските права да се сключат, тъй като 2012 г. изтича, а те още не са ги сключили и имат доста спорове по определение на някои понятия, от една страна, и от друга страна – по реалното събиране. Отчитаме, че и органите за контрол от страна на Съвета за електронни медии по Закона за радиото и телевизията и от страна на Министерството на културата по Закона за авторството и сродните права също не е толкова строг и би следвало санкциите да са по-сериозни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Един уточняващ въпрос. Разбрах, че около 24 милиона годишно е сумата, която се разпределя за авторски права. Тази сума е свързана предимно с творческите индустрии естествено, но все пак каква част се разпределя за български автори и каква за чуждестранни? Поне ориентировъчно.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Както ви представих графиката за вноса и износа, има доста сериозни ограничения от страна на националната статистика, за да се слезе на различни разбивки. Това е чисто статистическо ограничение, от което ние имаме само обща сума, която за съжаление не мога да я кажа и за Столична община. В статистическите ограничения имаме и проблем с изваждането например на частните галерии и техния икономически принос. Давам ви пример защо не всичко може да се получи от националната статистика, защото те са в един код с търговия на петролни продукти на дребно, тоест бензиностанциите. Очевидно нелепо съединение в рамките на „и други дейности”. Така че доста сериозен ограничителен фактор е Законът за статистиката и принципите на националната статистика.
Това, което направихме в рамките на работната група между Министерството на културата, граждански и творчески организации и националната статистика, е създаването на регистри. Една от възможностите, за които Вие казвате, са постъпленията, които са в рамките на дружествата за колективно управление на права да влизат в регистър, който да е публичен и прозрачен, така че всички ние да виждаме какво се случва във всяко едно дружество, какъв е интензитетът – положителна или отрицателна динамика. Това се прави във всички сектори в публичния сектор, в българската икономика, когато трябва да се избегне конфиденциалност и да влезем по-надълбоко. Това е възможност, която Министерството на културата може да реализира.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Ако позволите, един кратък коментар, госпожо председател. За мен това е едно интересно противоречие, което сега се получава. От една страна, Министерството на културата чрез заместник-министъра заявява, че има намаляване на постъпленията в организацията за колективно управление на авторски права, а същевременно ние виждаме най-голям ръст при телевизиите, при новите медии. Така че този бизнес върви нагоре. А това е бизнесът, който трябва да плаща авторски права. Хем този бизнес върви нагоре, явно сме му създали условия да върви нагоре, хем не знам защо той плаща все по-малко авторски права и нашите автори затъват.
Но въпросът с процентът чуждестранни и български авторски права за мен е много интересен, защото аз съм готов да се обзаложа, че не повече от 10% от сумата, която постъпва за авторски права, се разпределя при български автори, 90% изтича в чужбина. Но такова ни е законодателството.
Може би знаете, аз съм вносител на един законопроект за българската музика, който все още е в процедура. От страна на Министерството на културата и лично от министъра получих по принцип едно намерение да се подходи позитивно към този законопроект, защото той фактически създава задължителни квоти в радиата и телевизиите, в медиите, за музикалните произведения на българските автори, който автоматически ще засили притока от постъпления за авторски права в българските автори и продуценти, разбира се. Това веднага ще създаде енергия в музикалната индустрия, веднага продуценти, които от години не са продуцирали, отново ще започнат да продуцират, автори, които си държат произведенията от години в чекмеджетата, образно казано, ще ги изкарат. Ще привлечем чуждестранни инвестиции, биха дошли чуждестранни продуценти, като видят, че в България от този бизнес се печели гарантирано. Ще видим най-после някой български музикант, лансиран от голям чуждестранен продуцент. И така нататък. Но не знам защо този протекционистичен спрямо българската култура законопроект сега стои в една мъртва точка. И това е критика и към мен самия, и към колегите, и към Народното събрание, може би липсата на такава стратегия за развитие на българската култура ни пречи да погледнем малко по-надалеч в бъдещето, и критика и към хората от гражданския сектор, които присъстват тук. И с това приключвам, не искам да правя дълго изказване. Когато преди месеци лансирах този законопроект, ми направи впечатление, че нито една гражданска организация не го подкрепи. В частни разговори с отделни автори и продуценти всички казваха „Браво!”, „Отлично!”, но нито една гражданска организация не го подкрепи. Значи ти им даваш парите в ръцете, а те се дърпат и не щат да ги вземат. Не мога да си обясня защо се получава така. И въобще този наш граждански сектор граждански ли е, казионен ли е? Защо сме толкова заспали, не мога да разбера.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, госпожо Андреева.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Вие сте абсолютно прав, защото всичко по отношение на Закона за авторското право и сродните му права е свързано с контрол от страна на държавата за прецизно изпълнение и прилагане на закона. Това очевидно не се случва и мисля, че е добро предизвикателство и тема на публична дискусия и върху Вашия законопроект, и върху неработещи текстове като цяло в закона. И защо се получава така, че в рамките на държавите членки на Европейския съюз и в световен мащаб авторите живеят от авторски права, а в България нещо не се получава.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Да, и им гласуваме специални награди за заслуги към държавата.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Пак се връщам на ниво Министерство на културата. Считам, че един такъв публичен регистър с постъпленията в различните дружества за колективно управление на права би дал яснота какво се случва във всяка една сфера на българската култура посредством дружеството за колективно управление на права.
А по отношение дали има или няма гражданско общество, позволете ми да възразя на Вашата теза. Защото тази национална стратегия в момента е плод на бурната реакция на гражданското общество миналата година, когато просто ни беше спусната една национална стратегия. Очевидно гражданско общество има в българската култура, доста активно, но може би не успява с еднаква активност да се включи по всички въпроси. Затова мога да обещая, че съм готова да съорганизирам една публична дискусия по отношение на авторските права, каквато направихме между другото в Гьоте институт февруари месец, но пък там липсваха представители на законодателната власт.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Аз пък ви обещавам, ако вие ми дадете конкретен текст за такива публични регистри, тоест за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, да го внеса. Поемам този ангажимент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин народен представител, ние имаме вече изготвен примерен регистър за авторските права. От общо 26 регистри в Министерството на културата 22-23 са готови, останал ни е още регистър за регистрация на културните организации, остава ни още регистър за фестивали и събития, който сега ще разработим, след като се изпрати на над 50 форуми и фестивали въпросник, от който да видим какво да съдържа регистърът. Ще Ви бъде предоставен на Вас този регистър за авторските и сродните права.
Аз бих искала да Ви кажа и това, че процентът в сродните права е доста по-голям от 10% за чужденци и българи в изпълнителските изкуства, в това число и за музикалната индустрия (тук става дума не за сектора субсидирана музика). И второ, те са толкова разнообразни, имаме 13 регистрирани в Министерството на културата сдружения и дружества за колективно управление на авторски права, много малко от тях са близки или се пресичат, всички останали са много различни и е много трудно човек да хване точно такива показатели, за които Вие говорите. Разбира се, права е госпожа Андреева, че Министерството на културата би следвало да изисква, но те знаят, защото заедно сме посещавали Националния статистически институт, като искаме много екстри, искат да си плащаме, а пък ние нямаме такива пари, да си признаем откровено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател.
Само един коментар. Наистина това е голям труд и със сигурност тази презентация е полезна и за нас като народни представители, но още по-полезна ще бъде за кметовете според мен, каза се, че предстои среща и с Националното сдружение на общините.
Относно това, което казахте за Министерството на финансите, че не са предоставили данни, аз ще ви кажа съвсем откровено, кметовете имат невероятна власт на местно ниво, абсолютно власт в държавата какво ще правят с културата. Аз няма да давам примери сега, но в област Видин има 11 общини. Кметовете са доста различни като поведение и като темперамент. Искам да ви кажа, че много от тях правят абсолютно всичко възможно да спъват културата на местно ниво, въпреки че имат финанси за това, въпреки че Министерството на културата целево им предоставя за организиране на различни фестивали, дейности, читалищни нужди и т.н. Обратното, има и кметове, които милеят за културата и организират мероприятия.
Само това исках да ви кажа, че наистина е въпрос на манталитета и културното усещане на кмета. Всичко на местно ниво зависи от него, повярвайте. Дори и да има прекрасен председател на читалище или прекрасно гражданско общество, което иска да организира дадено културно мероприятие, всичко зависи от кмета. Ако той е благоразположен, ще има културна дейност, ако не – не.
За съжаление това, което чух, че гражданското общество не участва в културни мероприятия, не знам, аз пък съм била свидетел точно на обратното. Хора, които по един или друг начин са участвали в културни мероприятия, без пряко да работят в такава институция, винаги много ме е радвало. Така че мисля, че статистиката не е сто процента вярна, въпреки че е на ЕВРОСТАТ.
Благодаря ви.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Това, което казвате по отношение на кметовете в различни населени места, е точно. Въпросът е, че трябва да се намери някакъв стимул за тези кметове посредством публична стратегия, за която те ще имат задължението да предоставят и отчет по изпълнението и въобще да се следи по някакъв начин от гражданското общество. Това мисля, че би било една положителна стъпка в тази посока.
По отношение на участие на гражданското общество, аз не съм използвала такава терминология, на българските граждани, данните са абсолютно коректни, защото те се засичат и по отношение на социологическо изследване, и по отношение на няколко различни извадки на националната статистика. Те за съжаление показват една негативна тенденция на намаляване на участие на населението в културни дейности. И аз си позволих да кажа, че цената е доста сериозен фактор и затова бих искала да ви покажа в рамките на социологическото изследване на Отворено общество общо за България недостигът на финансови средства каква бариера и за какъв доста висок процент от населението представлява – около 30%.
Опитах се да ви покажа тенденции и основните причини, поради които българските граждани за съжаление все повече и повече не потребяват различни културни дейности. Това, разбира се, като входна бариера е доста сериозно предизвикателство за културната политика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Колеги, аз бих искала да благодаря както на Столична община, така и на госпожа Андреева и екипа й. Надявам се, че това, което чухме, този анализ за икономическия аспект на творческите индустрии и възможността те да бъдат изведени като приоритет в националната стратегия както в сектор „Култура”, така и сред всички останали сектори, аз си мисля, че всички ние можем да го направим, на първо място, като говорим за това, като дадем възможност хората да узнаят за тези резултати. И след това вече потребността на хората ще бъде двигателят нещата да се случват. Но факт е, че информацията, която е представена днес тук пред нас, се представя за първи път пред такъв тип аудитория. Народното събрание смятам, че е една висока трибуна, но може би трябва да потърсите и медиите като ваш партньор, за да стигне до по-широкия кръг потребители. Както тук се очерта, това са не само участниците в културните индустрии, а така също гражданите, институциите, за които ще бъде полезна вашата информация. Може би това ще даде една нова визия, един нов поглед върху начина на определяне на приоритетите и в отделните населени места.
Аз ви благодаря още веднъж!
ДИАНА АНДРЕЕВА: Аз също бих искала отново да ви благодаря за възможността. Наистина Народното събрание е висока трибуна и ви благодаря, че имахме шанс да представим изследването. Разбира се, голяма част от тези последващи стъпки са свързани със законодателни решения. Разбираме, че и времето на депутатите е доста свито и вместо да ви каним на представяния, които между другото правим през два дни пред различна аудитория, знаем, че сте изключително ангажирани, дойдохме в Комисията при вас, за да представим това изследване.
А по отношение на медиите, трябва да ви уверя, че в последните 25 дни почти ежедневно, по няколко пъти на ден разговарям с различни медии за числата особено по отношение на участие на населението, което считам, че може да бъде една обща инициатива на всички институции, в това число и гражданското общество, да насърчим участието на населението, да помислим за възможности как да се увеличи потреблението като цяло, а те вече излязоха като негативна тенденция в публичното пространство благодарение на медиите.
Благодаря ви още веднъж!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря на всички.
Пожелавам ви приятна почивка! Закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова