Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.

---

На 31 октомври 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при

Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум.
Заседанието ще се проведе при дневен ред с точка единствена:
Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
Ако няма други предложения, предлагам да гласуваме дневния ред.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, първо искам да се извиня за закъснението, тъй като бяхме помолени от Протокола за една кратка среща с журналисти, гостуващи на нашия парламент.
Започваме нашата работа. Гости на нашето заседание са: от Министерството на културата: Вежди Рашидов – министър, Митко Тодоров – заместник-министър, арх. Георги Стоев – заместник-министър, Стоян Стоянов – главен секретар, Боян Милушев – парламентарен секретар, и Десислава Юрукова – директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности”; от Министерството на финансите: Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”, Георги Керезов – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”, Евгения Петкова – държавен експерт в дирекция „Финанси на общините”; от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев – генерален директор, Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, Данчо Антонов – главен счетоводител, Петър Матеев – юрисконсулт; от Съвета за електронни медии: Георги Лозанов – председател, Анна Хаджиева, Анюта Асенова, Мария Стоянова и София Владимирова – членове на Съвета за електронни медии; от Българското национално радио: Валерий Тодоров – генерален директор, Ирина Величкова – директор на дирекция „Правна и човешки ресурси”, Румяна Георгиева – директор на дирекция „Бюджет и финанси”, Лиляна Царева – репортер в програма „Хоризонт”; от Българската национална телевизия: Анета Милкова – член на Управителния съвет на БНТ, Атанас Кацарчев – член на Управителния съвет на БНТ, Маргарита Николова – финансов директор, и Константин Каменаров; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори: Мехти Меликов – изпълнителен директор; фонд „13 века България”: Греди Асса; КНСБ, Независима синдикална федерация „Култура”: Иван Иванов, Пеньо Пирозов и Елка Пенкова; от Обсерватория по икономика на културата: Диана Андреева, Иглика Трифонова, Росица Вълканова и Галина Тонева; от Национален алианс за социална отговорност: Силвета Папазян и Даниела Стояновска; от Национално представителни организации на и за хората с увреждания: Адриана Стоименова, Станимир Иванов, Иван Любенов, Милен Добрев и Людмил Велчев; от Съюза на инвалидите: Роксана Александрова; от Български институт по стандартизация: Ирен Дабижева, Александър Попов и Красимира Аспарухова.
Ако съм пропуснала някога, то е защото е заявил участието си по-късно.
На всички - „Добре дошли!”
Законопроектът е раздаден на колегите, а също и качен на сайта, така че сте имали възможност всички да се запознаете като потребители на този закон.
Давам думата на министъра на културата да представи законопроекта в частта „Култура”.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, колеги! Ще ви прочета основните параметри на проектобюджета на Министерството на културата за 2013 г.
През настоящата 2012 г. по бюджета на Министерството на културата са осигурени 117,9 млн. лв., като в сравнение с 2011 г. бяха увеличени с 13 млн. лв. През тази година ще бъдат разплатени 25,7 млн. лв. по оперативна програма „Регионално развитие”, а от началото на 2011 г. до кроя на 2012 г. ще бъдат завършени и разплатени общо 21 обекта на стойност около 45 млн. лв., финансирани от фондове на Европейския съюз.
За 2013 г. е предвидено разходите по бюджета на Министерството на културата да бъдат 122,3 млн. лв., като увеличението спрямо 2012 г. е с 4,5 млн. лв. или с 3,8%. Разпределението на средствата по основните програми и дейности, съответно относителният им дял към общите разходи на министерството, както и нарастването спрямо 2012 г. е следното.
Първо. За издръжка и трудови възнаграждения в училищата по изкуствата и културата, които се финансират на базата на единни разходни стандарти, са предвидени 22,7 млн. лв. Тази сума представлява 18,6% от общия размер на разходите на министерството и ръст спрямо 2012 г. 1,3 млн. лв. или с 6,4 на сто.
Второ. За държавните културни институти от областта на сценичните изкуства са предвидени 57 млн. лв. Те съставляват 46,6 на сто от общия размер на средствата, като нарастването спрямо 2012 г. е с 1,5 млн. лв. или 2,7 на сто.
От началото на миналата година в тези дейности се прилага система на делегирани бюджети и финансиране на базата на единни разходни стандарти брой зрители. Новият модел на финансиране оказа положителна мотивация на театралните и музикални състави както по отношение на създаването и предлагането на творческите продукти и повишения зрителски интерес, така и за ефективност при разходване на бюджетните средства.
Трето. За филмопроизводство за следващата година са предвидени 13,3 млн. лв., което с 11 на сто от общия размер на разходите и ръст спрямо 2012 г. от 600 хил. лева или с 4,7 на сто. Тези средства като сума и като относителен дял в общините в общите разходи на министерството са най-високата държавна субсидия, предоставяна досега в подкрепа на българското кино.
Четвърто. За съхраняване и популяризиране на културното наследство, включително издръжка на държавни музеи, художествени галерии, са предвидени 13,21 млн. лв., което представлява 10 на сто от общия обем на разходите и ръст спрямо 2012 г. от 800 хил. лв. или 6,5 на сто, като 500 хил. лв. са за увеличаване на заплатите на музейните работници средно с 10 на сто.
Пето. За разходи, свързани с подкрепа на творчески проекти в останалите видове изкуства, българския книжен сектор, популяризиране на културни продукти и ценности в страната и чужбина, дейности на администрацията са предвидени 15,9 млн. лв. Средствата за тези дейности са 13,06 на сто от общите разходи при ръст спрямо 2012 г. от 1,2 на сто.
За сравнение общите разходи, предвидени за Министерството на културата за 2013 г., са 18 млн. лв. или със 17,7 на сто повече от разходите за 2008 г., последната година преди финансовата криза.
През 2013 г. е предвидено Министерството на културата да усвои от структурните фондове около 55 млн. лв. или общо от държавния бюджет и европейските фондове през следващата година Министерството на културата и неговите структури ще изразходват около 177 млн. лв. С това се създава възможност за продължаване на реформата в сценичните изкуства, подкрепа на българското кино, повишаване качеството на културните продукти и опазване на културното наследство, напредък в международния културен обмен и осъществяване на качествен образователен процес.
По бюджета на делегираните бюджети от държавата за дейности, финансирани чрез общинските бюджети, за издръжката на регионалните библиотеки, музеи, художествени галерии и читалища през 2013 г. са предвидени общо 74,5 млн. лв. или общо 6,6 млн. лв. повече от осигурените с бюджета за 2012 г., което представлява ръст от 10,2 на сто. За увеличаване на заплатите в тези дейности средно с 10 на сто са предвидени допълнително 5,8 млн. лв., а за увеличаване на числеността – около 900 хил. лв. За капиталови разходи ще бъдат осигурени 2,5 млн. лв., извън средствата, полагащи се на базата на стандартите за издръжка.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Да чуем становище по така представения бюджет от Министерството на финансите. Заповядайте, господин Петров.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като чухте министъра, който много подробно запозна народните представители с бюджета на Министерството на културата за 2013 г., аз ще бъда малко по-кратък и ще се съсредоточа в рамките на вашата Комисия по културата, гражданското общество и медиите да говоря за група „Култура”, тоест не само за Министерството на културата, а малко и за другите участници в обхвата на вашата Комисия.
Бих си позволил да започна с това, че Бюджет 2013 е разработен при запазена база на данъчно-осигурителната политика, тоест няма промяна в нея и на тази основа брутният продукт е разчетен да възлиза през 2013 г. на 81 млрд. 486 млн. лева. Средногодишната инфлация е разчетена да бъде 3,4% и правителството за втори път предлага размерът на дефицита и през 2013 г. да бъде 1,3, тоест колкото беше през 2012 г.
В Бюджет 2013 има един нов момент - за първи път от три години набляга на доходите, най-вече на пенсионните доходи и с Бюджет 2013 се предвижда увеличаване на пенсиите, считано от 1 април 2013 г. със средно 9,3%, което акумулира ресурс около 600 милиона. Освен това има втори приоритет, който е в областта на средното образование, със заделен ресурс от 76 млн. лв. се дава възможност да се увеличи единният разходен стандарт за средното образование с 5%. За първи път на някои от категориите културни работници, които са в системата на културата, се предлага едно увеличаване на заплатите, както министър Вежди Рашидов каза, с 10%. Също така има увеличение на заплатите в сектор здравеопазване за спешната медицинска помощ и за психиатричните болници, както и на работниците, заети в Агенцията за социално подпомагане, тъй като техните доходи се констатира и на базата на анализа, който беше направен при съставянето на Бюджет 2013, че са сравнително ниски и по този начин правителството даде една подкрепа тези хора да получат малко по-достойни възнаграждения.
Тъй като говорим за група „Култура”, бих си позволил да ви ангажирам с още няколко цифри. За група „Култура” през 2013 г. са предвидени 427 млн. 943.7 хил. лв., което представлява увеличение спрямо програмата за 2012 г. с 8,7% или 34,2 млн. лв. в абсолютна сума. Тези средства се разпределят както следва: на министерства и ведомства – 104 млн.105.9; общини 167 млн. 650 хил. лв.; Българската национална телевизия – 77 млн. 465.9; Българското национално радио – 44 млн.134.3; Българска академия на науките в частта за култура (не като бюджет на Българската академия на науките) – 600.3 хил. лв. Българската телеграфна агенция – 6 млн. 285 хил. лв.
В централния бюджет съгласно Закона за културата има някои ангажименти, които са възложени на министъра на културата, респективно на общините, за които са предвидени 16 млн. лв. и по бюджета на Националния фонд са предвидени 11 млн. 585.7. Това са средства от Европейския съюз. Освен тези пари, за които говори министър Рашидов, има и тези допълнителни пари, които се дават за развитие на културата в Република България.
В бюджетната прогноза за общините за 2013 г., както казах, са предвидени 167 млн. 650 хил. лв., от които за делегирани от държавата дейности са предвидени 74 млн. 542 хил. лв., а за местни дейности са предвидени 93 млн. 108 хил. лв., като тук има увеличение, както спомена и министър Рашидов, има увеличение на стандарта, който е с 9% и на работните заплати за музейните работници, регионалните библиотеки и читалищата – с 10%, което пак е по една оценка, че трябва да се помогне на хората, които работят в този важен сектор да получат по-добро възнаграждение.
За Българската национална телевизия разходите са разчетени 77 млн. 628 хил. лв., а субсидията, която е съгласно Закона за радиото и телевизията, чл. 70, е предвидено да бъде 70 млн. 121 хил. лв. На Българското национално радио разходите са запазени на нивото на 2012 г. – 44 млн. 179.9 хил. лв. Субсидията на радиото е 42 млн. 093 хил. лв. Размерът на Българската телеграфна агенция е разчетен да бъде 6 млн. 285, а субсидията на БТА за 2013 г. е 3 млн. 785 хил. лв.
Казах за тези европейски пари, които са в Националния фонд, в размер на 11 млн. 585.7 хил. лв. Те са за проекти, финансирани по Програмата за европейско териториално сътрудничество по външни граници, която е в размер на 3 млн. 290 хил. лв. и втори проект, финансиран от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, в размер на 8 млн. 295.7 хил. лв. или сборно двете числа правят 11 млн. 585.7 хил. лв.
Освен това в Закона за бюджета в едно отделно приложение има предвидени средства в размер на 9 млн. 996 хил. лв. за организации с нестопанска цел. Както винаги сме докладвали, в списъка на тези организации фигурират организациите, които отговарят на чл. 4 от Закона за юридически лица с нестопанска цел, които имат кумулативно условие да бъдат регистрирани в държавния регистър с обществено-полезна дейност и да има специален закон, който регламентира финансовото подпомагане от страна на държавата. Този списък е в приложението, вие всички сте запознати, няма да се спирам на отделните адреси, които фигурират в него, тъй като ще ви загубя времето.
В централният бюджет, както споменах, съгласно Закона за развитие на културата има съответни ангажименти за министъра на културата с годишния календар с бележити дати, с други дейности, които са свързани с него, но тъй като съгласно Закона за устройството на държавния бюджет парите се определят от министъра на финансите, след като се приемат от Народното събрание и се разпределят от Министерския съвет, чак тогава министърът на финансите дава отделните конкретни позиции. Затова не ги коментирам, а само казвам общата цифра.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Бих искала да помоля от всяка институция да се изказва по един човек, тъй като не бих искала да лиша никого тук от възможността да сподели своите впечатления и тревоги от този проект.
Откривам дискусията. Имате думата, колеги и гости.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден, колеги! Доколкото разбирам, Бюджет 2013 в областта на културата в абсолютни стойности, сравнимо с Бюджет 2012, е вповече с 3 млн. 370 хил. лв., което според нас не покрива дори обещаните увеличения на заплати с 10% в системата. Предложеният вариант за проект на Бюджет 2013 води до извода, че въпреки че проектът демонстрира най-голям бюджет от 2009 г. досега, в социалния сектор, в който влиза и културата, остава в сянка, докато силовите министерства отново са протежирани с увеличение от близо 2%.
Не срещам особено дълбок анализ на процесите в сектора, подчинен на икономическата логика. Като вземе предвид промените в показателите по издръжката в сектора, зависимостта от инфлационните последици, да се възстанови съотношението към брутния вътрешен продукт на средствата за бюджет на Министерството на културата поне колкото е бил в 2009 г. – 0,6% от брутния вътрешен продукт, тоест като цяло бюджетът на Министерството на културата следва да бъде увеличен общо с 12 млн. лв. за сметка на увеличението с 2% на силовите министерства.
Според консолидирания проектобюджет 2013 г., внесен пред Министерството на финансите от Министерството на културата, исканите целеви средства са в размер на 45 млн. 403 хил. лв. бе обявено от Министерския съвет, че ще са 31 млн. лв. Значи искате 45, съобщават ви 31 млн. лв.
Като се има предвид, че по-голямата част от тях са за предвидената корекция на фонд „Работна заплата” с 10% на работещите в поделенията на Министерството на културата и делегираните дейности за култура в общините, не е ясно къде са парите за обявените реформи за провеждане на политика в областта на опазване на културното наследство и подпомагане на реформите в сектор сценични изкуства, регионална културна политика и т.н. Един пример. В областта на библиотеките в 2008 г. в страната има 2670 субсидирани проекти, като стандартът за всяка от тях е 11 314 лв. През 2012 г. субсидираните бройки са намалени наполовина – 1068, а стандартът за всяка една от тях е достигнал 9132 лв.
Въпреки че господин Борисов много говори, това го чувах навсякъде, за увеличените 31 милиона, никъде не се спомена, че това всъщност е увеличението на функция „Почивно дело, култура и религиозни дейности”, където влизат и средствата за БНР, БНТ, БТА, СЕМ, вероизповедания и т.н. Да, ще кажете, това надминава средствата, които са давани за 2008 г. Например средствата, които са дадени за големи обекти, като ремонти на недвижима собственост на Министерството на културата по оперативните програми, голяма част от тях, да не кажа повечето, бяха защитени още от предишния кабинет. Аз искрено се надявам и вярвам, че меморандумът между Регионалното министерство и Министерството на културата е обезпечен с необходимите средства за изграждане на музей за българско изобразително изкуство или „Лувъра”.
Изводът според мен е, че проектът по програми 1 и 2 – опазване на недвижимото и движимото културно наследство, по програми 5 и 6 – театрално и музикално изкуство, по програма 9 – подпомагане развитието на българската култура и изкуство, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища е недостатъчен в сравнение с достигнатите нива преди три години и би трябвало да бъде увеличен поне с 5 милиона.
В проектобюджета на Министерството на културата виждаме цифрата 16 млн. 874 хил. лв., но в предложения ни проект за държавния бюджет отново няма пари, ако трябва да се спазва, разбира се, чл. 17 за филмопроизводство, като заложеният бюджет за тях през 2013 г. е 12 млн. 700 хил. лв., тоест само 600 хил. лв. повече. Аз не отричам, че това са суми, които се дават до този момент най-много, но ако трябва да се придържаме към закона или поне към това, което вие сте предлагали, колеги, за киното фактът е, че сумата, която би трябвало да се заложи и да се търси по Закона за киноиндустрията, е 17 млн. 596.051 хил. лв., като в това не влизат средствата за увеличаване на заплатите на хората, които работят в центъра.
Средностатистическите бюджети в предшестващата година за седем игрални филма по 1 млн. 885.045 хил. лв. – само те правят 13 млн. 195 хил. лв., ако трябва да спазваме закона. Няма да продължавам нататък. Затова според мен изводът е, че по програма „Филмово изкуство” бюджетът е недостатъчен и трябва да бъде увеличен според изискванията на Закона за филмова индустрия с още 5 милиона.
Прави впечатление, че средствата по програма 3 – Национален фонд „Култура”, по програма 9 – „Културно сътрудничество и популяризиране на културни продукти и ценности” и по програма 10 – „Обучаване на кадри в областта на изкуството и културата” са с около 2 млн. лв. по-малко в сравнение с 2012 г. Национален фонд „Култура” дори е оставен на доизживяване като че ли, без да знаем какви са причините за това. Затова считаме, че по програми 3, 9 и 10 средствата би трябвало да бъдат увеличени с 2 млн. лв.
Уважаеми колеги, вече три години бюджетът на Българското национално радио се предлага да бъда намаляван и от 50 млн. лв. през 2009 г. през 2013 г. той пак в рамката на 44 е 179 млн. и 900 хил. лв. – само с 15 хил. лв. повече от Бюджет 2012. Така поради недостатъчните и фактически намалени през 2013 г. капиталови разходи Българското национално радио няма да успее да реализира изграждането на регионална радиостанция в Кърджали с прогнозна стойност 3 млн. 838 хил. лв. и цифровизацията на архивния фонд на Българското национално радио, която е 590 хил. лв., подмяна на звукосмесителните пунктове в районните радиостанции, свързана с прехода към унифициране, цифрова технология и изграждане на мрежа на свързаност на всички поделения на Българското национално радио, което изисква нови 990 хил. лв.
По отношение на издръжката на Българското национално радио са необходими минимум още 2,5 млн. лв., които са за разпространение на радиопрограми и за таксите за авторското право и сродните му права. Във връзка с това следва предвидената обща субсидия за Българското национално радио за 2013 г. да бъде в размер на 53 млн. лв., в това число 43 млн. 571 хил. лв. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и 9 млн. лв. целева субсидия по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията. Тоест субсидията на бюджета за 2013 г. да се увеличи с още 9 милиона, за да се изпълни програмата.
Уважаеми колеги, разбира се, ще се зададе въпросът „хубаво е да се говори така, но откъде да се намерят парите?” Аз съм длъжен все пак да говоря и да бъде ясно, че много неща остават като въпросителни. За мен голяма въпросителна е (не можах много да разбера обясненията на представителя на Министерството на финансите) разбивката на обявените от министър-председателя и министъра на финансите 31 млн. лв., които са заложени в централния бюджет. Те за какво отиват? Ако допуснем, че 5 милиона са за индексация на заплатите в сектора и 1 милион за делегираните бюджети в сектор „Училища по изкуствата”, колко от тези средства са предвидени за други дейности в културата чрез общинските бюджети? За какво са останалите средства до 31 милиона и къде са отразени в централния бюджет, защото в 2013 г. на Министерството на културата ги няма?
И, разбира се, едно пожелание. Добре знаем – това са становища, дошли от различни структури, работещи в сферата на културата, че нивото на заплащане на труда на специалистите в държавните културни институти в системата на Министерството на културата е много ниско и не е повишавано от 2008 г. насам. Предвижда ли се в рамките на Бюджет 2013 това увеличение да се направи за всички работещи във функция „Култура”, като се има предвид, че болшинството са с висока квалификация, огромен опит, висок образователен ценз, а защо да не кажем, и уникален талант?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Господин Петров, заповядайте.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Това, което министър-председателят обяви в деня, когато се приемаше Законът за бюджета на Република България за 2013 г., той спомена, че за група „Култура” са увеличени парите в 2013 г. спрямо 2012 г. с 34,2 млн. лв., от които 26 милиона са за държавните и общинските културни институти. Това съобщение направи министър-председателят. И това е на група „Култура”, а не че са дадени на бюджета на Министерството на културата. На бюджета на Министерството на културата министър Рашидов каза колко е увеличението – 4,5 млн. лв. Но на функцията като група е 34,2 млн. лв. И това е вярно. Както каза и за функция „Образование”, че е 122 млн. лв., защото стандартът, който е на средното образование, с 5% е 78 милиона. Само стандартът, който внасяме.
С това Ви отговарям на въпроса за тези 34,2 млн. лв. Общото увеличение на група „Култура” в Бюджет 2013 е 34,2 млн. лева.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Кажи ми с прости думи от тези 34 милиона какво отива в Министерството на културата?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Четири милиона. При 117 милиона през 2012 г. стават 122 в бюджета на културата за 2013 г. Или увеличението е 4,5 млн. лв. Вътре има 3,1 млн. лв., което министър Рашидов обясни, плюс 1,300 млн. лв., което е за стандарта за средното образование, тъй като има 29 училища в системата на Министерството на културата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз се извинявам, но зададох другия въпрос. Каква част от тези средства ще отидат за увеличение на заплатите в културата? Ще има ли пари за заплати?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Увеличението, прието в 2013 г. на заплатите на културните дейци, е спрямо стандарта, който е увеличен с 9 на сто, а заплатите – с 10 на сто. Това са общинските структури, които са в общините. В Министерството на културата се дават само на нископлатените, които са извън общинските, а са включени в така наречените делегирани от държавата дейности, които са на общинско ниво. При това положение увеличението на Министерството на културата в Бюджет 2013 е само 4,5 млн. лв. Парите, които съобщих за централния бюджет и за които Вие питате, са парите, които са предвидени в централния бюджет съгласно изпълнение на Закона за развитие на културата с отговорности на министъра на културата, които са на общините в тази част, са 16 млн. 116 хил. лв., като Ви казвам общата цифра, не я разпределям по позиции, защото те са разпределени по позиции, но съгласно чл. 4 на Закона за устройство на държавния бюджет министърът на финансите след приемане на Закона за държавния бюджет от парламента разпределя централния бюджет. Затова казвам само общата цифра, като прибавих и тези 11 млн. 585 хил. лв., които са по европейска програма, но те са по бюджета на Националния фонд, не са в бюджета на културата и са извън парите, които Вежди Рашидов спомена за европейските програми за регионално развитите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо председател. Процедурно искам да предложа първо да изслушаме представителите на Министерството на културата и на другите институции - Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия, Съвета за електронни медии, да чуем техните становища и тогава да коментираме. Сега обсъждаме малко на сляпо.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз смятам, че е хубаво да изчерпим по ресори, за да може наистина да има конкретна дискусия. Бюджетите на БТА, БНТ и БНР са отделни. Като приключим с дебата по бюджета на Министерството на културата, спокойно може да се обсъжда и радиото, защото и там ще има сигурно проблеми и какво да се каже. Иначе ще стане един миш-маш – ще говорим за радио, за Министерството на културата, за регионални центрове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, благодаря за конструктивните предложения. Нека да започнем с Министерството на културата.
Заповядайте, министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо председател, мисля, че много аналитично ви прочетохме всичко, което имахме да кажем в точни проценти. Това, което мога да допълня е, че в сайта на Министерския съвет всички са прочели, да, ние сме имали искания, но нека не забравяме, че продължаваме да сме в тежка криза. Единственият ми отговор е: да, няма да има министерство, на което да са му достатъчни средствата. Доброто е, че от 84 милиона, както започнахме, вече сме на 122 милиона. Това е единственото радващо, защото като че ли в културата има едно разбиране, има едно увеличение. Не всичко е толкова, колкото бихме искали. Разбира се, ние много повече бихме искали, за да разцъфти културата, но е ясно, че на този етап в тази кризисна ситуация това е положението и каквото и да говорим, в крайна сметка Министерството на финансите разпределя бюджета в зависимост от това, което има в хазната.
Така че ние си прочетохме всичко. Аз по-скоро предлагам колегите, които искат да говорят по тази тема, нека да кажат, за да изчерпим темата Министерство на културата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте от Обсерваторията по икономика на културата.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми представители на Министерството на финансите, уважаеми дами и господа! В рамките на предложения проектобюджет за 2013 г. не бих казала, че гражданските и творческите организации са доволни, по простата причина, че в рамките на 2012 г., както вие добре знаете, съвместно с Министерството на културата, съвместно с други институции изготвяме Национална стратегия за развитие на изкуствата, културни и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм.
Предложеният проектобюджет за цялата група „Култура”, в това число и за обществените медии, е крайно незадоволителен. Парите за дейност в рамките на Министерството на културата не покриват екзистенц минимума за функциониране не само на филмовата индустрия, за която дълги години коментираме. Това, което преди малко се изнесе като факт за Национален фонд „Култура”, е крайно обидно. Защото това са средствата, които отиват основно за частни неправителствени структури. В 21-ви век, в 2013 г. частният неправителствени сектор разчита на 350 хил. лв. от Национален фонд „Култура” и по 100 хил. лв. подхвърлени в рамките на дирекциите по изкуства в Министерството на културата.
Обръщам се към вас с молба да преразгледате проектното субсидиране, което в рамките на Европейския съюз е гръбнакът на финансиране на културата. Субсидира се конкретен продукт, не се субсидират институции непрекъснато и само. Неравнопоставеността, която е и в разрез със Закона за закрила и развитие на културата, където е записано, че всички институции са равни, не се случва вече 14 години след приемането на закона.
Допълнителен аргумент бих искала да дам на Министерството на финансите, защото съм крайно учудена, че икономическата логика не се спазва, че не се четат икономически анализи, които доказват безспорен принос на изкуствата, на културните и творчески индустрии, културния туризъм и културното наследство в рамките именно на годините на тежка икономическа криза, която засегна почти всички сектори в българската икономика. Но в нашия сектор има постоянна положителна динамика на нарастване на заети – един основен фактор за развитие на българската икономика. Има постоянен темп на нарастване на икономическия принос към брутния вътрешен продукт.
Ще си позволя да дам две числа. Общо взето икономическият принос в брутния вътрешен продукт на страната от нашия сектор е между 3,6 и 4%. А това, което получаваме по група „Култура”, е 0,5%. Прощавайте, колеги от Министерството на финансите, това аз определям като фискален цинизъм! Защото тази субсидия, която се получава през разходите от бюджета, служи като първоначален капитал, на базата на който ние градим целия сектор и бурното развитие, бих казала, на целия сектор, особено на културните и творчески индустрии.
Преките чуждестранни инвестиции в част от секторите, за разлика от икономиката като цяло, също имат растеж. Благодаря ви за вашата подкрепа на 7 ноември да представим в рамките на тази зала и институция изследването за икономическия принос, защото считам, че съвместно с Националната стратегия то е нова страница в българската културна политика. Ще отворя една скоба. Ние непрекъснато даваме за пример за икономическо развитие държавата Естония. Когато за първи път изчислиха икономическия принос на сектора, разработиха стратегия „Творческа Естония”. Сега Естония е на първо място по икономически принос на сектора в рамките на Европейския съюз. Малка държава, малък пазар, но мъдра икономическа политика.
Призовавам Министерството на финансите и уважаемите депутати да преразгледат структурата на заложените разходи в областта на културата, както и на обществените медии. Защото в обществените медии работят журналисти, които са пример за всички други и частни медии – като професионализъм и ниво на компетентност, специално бих казала, в областта на българската култура.
Връщам се на началната си теза, че гражданските и творческите организации не приемат заложения бюджет. Моля ви да преразгледате разходите и да ги подчините на икономическата логика. Нека в българската икономика поради липсваща икономическа стратегия на страната тези сектори, които са стратегически важни и генерират заетост, генерират икономически принос и преки чуждестранни инвестиции да бъдат поставени като стратегически приоритети и да бъде отделено необходимото финансиране.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз благодаря.
Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз ще имам само една много кратка реплика към току-що изказалата се госпожа Андреева. Имам въпрос и към господин министъра.
Репликата ми е към тази част от изказването, че от фонд „Култура” се дават пари само на определени организации и на определени хора. Сещам се за един пример сега и искам да го кажа пред всички. За миналата година от фонд „Култура” се спонсорира и едно уникално представление, казва се „Сянката на моята душа”. То е с едни незрящи младежи. И благодарение на това спонсориране от фонд „Култура” тези младежи представиха в няколко европейски столици това уникално представление.
Това е репликата ми към Вас.
Един въпрос, министър Рашидов. Тъй като не успях да чуя добре във Вашето изложение увеличението на заплатите в музеите, за музейните работници, за културните институти, мисля, че и за библиотеките става въпрос, защото публично го обещахте. Само това да доуточним.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Десет процента е увеличението, 10,2% във всички тези сфери и това се случва за първи път от четири години мисля.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Осем!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да, така е, след осем години.
Колеги, искам да поздравя за това изказване Диана Андреева. Ще ви кажа, тя е права. В цяла Европа единствено в областта на културата има растеж, това се констатира в цяла Европа. Това, което каза Диана Андреева, е интересно. Българската култура не прави изключение в това отношение. Аз не случайно казах, сигурно на всяко министерство бюджетът не достига и мисля, че всички министерства водят подобни заседания и казват, че би трябвало да получат повече. В крайна сметка като министър се съобразявам с това, което хазната има и може да даде. Но това, че трябва да мислим по-нататък да имаме средства за проекти и за дейности, е абсолютно правилно. Единствено в криза не е културата, имам предвид в Европа. Водя разговори с колегите министри и благодаря, че Диана Андреева го каза, за да се чуе, защото това съм се опитвал и аз да го кажа. Но те работят много сериозно върху стратегията и наистина от всички анализи това са показателите и много скоро искаме да поставим в Брюксел на Съвета на министрите подобен въпрос. Разбира се, това би помогнало в бъдеще, в периода 2014-2020, за определени програми точно за дейности и за създаване на самия културен продукт, което е много важно.
Така че това е началото на този дебат, но ние наистина трябва да го продължим в името на българските творци.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По наше време ние правихме доста изследвания в тази посока и излязоха много интересни резултати какво носи културната индустрия в общия спектър. Тук говорим и за музикална култура. Приходите, които влизат в бюджета от тези структури. Мисля, че бяха около 4 на сто. Четири процента, не 0,4! Аз съм водил този спор с министър Орешарски. И съм убеден, че за съжаление, че не знам какво трябва да се направи, за да разберат, че е факт. А сега има увеличение, всички показатели показват, че заетостта в сферата е много по-голяма. Това значи, че тези средства влизат в бюджета. Но тези министри на финансите, не ги деля на цветове, някак си не щат да го чуят това, не им се вярва, че културата има едни от най-големите приноси във формирането на приходите в държавата. Това е много сложен въпрос и не знам по какъв начин би могло да се въздейства. Защото факт са и показателите, които каза госпожа Андреева, са видни – 4,05. Поне да беше 1,5!
Уважаеми колеги, погледнете какво сте заделили за Национален фонд „Култура”, защото това с невиждащите деца е традиция, но става въпрос, че това са проекти, които умеят да правят различните недържавни структури. И това много помагаше.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо председател. Аз няма да повтарям това, което вече беше казано детайлно от проф. Данаилов. Едно е сигурно – парите за култура явно и през 2013 г. няма да имат реално увеличение в сравнение с 2012 г., с изключение на увеличаването на заплатите и текущите разходи за издръжка, които са нормативно определени и които не са само за културата, те са за цялата държавна администрация. Доколкото знам увеличението е за цялата държавна администрация.
Гледам например капиталови разходи – нула увеличение. Кога ще ремонтираме, кога ще строим нови културни обекти, с изключение на тези, които се финансират от други източници? За мен няма разбиране от страна на Министерството на финансите, че културата трябва да бъде по-добре финансиране, като вземе предвид и това, което се спомена, какво тя носи като приходи, като туризъм, като имидж, като престиж за държавата. Трябва да се помисли, този начин да прехвърляме едни и същи числа от година на година, без да отразяваме реално това, което декларираме, трябва по някакъв начин да се промени. И министъра на културата трябва да настоява повече в рамките на Министерския съвет, когато се обсъжда бюджетът. Значи можем да увеличаваме парите за Министерството на вътрешните работи, за СРС-та, за едно друго, а не можем да увеличим за култура. Може, има начини в бюджета, просто е въпрос на преценка и колективно решение.
Така че аз се надявам между първо и второ четене специално за фонд „Култура” отнякъде да се намерят повече пари, не може да няма възможност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Петров.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: По повод изказването на господин Казак, той спомена, че има увеличение на бюджета на силовите министерства. Мисля, че в доклада към Закона за бюджета ясно и категорично описахме какво е всъщност увеличението. То не е увеличение, това е увеличение на фонд „Пенсии”, който сме увеличили с 20 процентни пункта на всички структури, които са военизирани в Република България. Това са: Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, ДАНС, НСО, НРС и местата за лишаване от свобода, тъй като те са по Закона за Министерството на вътрешните работи. Всички тези, включително и във Военна прокуратура е увеличено, тъй като те се пенсионират ранно и ангажимент на държавата е да даде по-висока вноска във фонд „Пенсии” и затова сме повишили с 20%. Фактически това е нетен момент, той идва от бюджета на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи и отива директно в Националния осигурителен институт чрез централно разплащане чрез централния бюджет на републиката. Тоест с тези увеличения, които са в бюджетите на тези седем министерства и ведомства, няма увеличение, те са на нивото на 2012 г., а това идва само за процентното увеличение на осигурителните вноски, които са по чл. 60 от Кодекса за социално осигуряване за тези, които се пенсионират ранно, тъй като досега ние изоставахме с ангажимента на държавата да предоставя по-голям размер за осигурителната вноска. Реално увеличение в тези бюджети няма, за да се вземе оттам, както вие правите предложение, и да се даде на друг сектор.
В моето изказване, с което започнах в началото, казах, че правителството в Бюджет 2013 си е избрало три основни приоритета: доходите на пенсионерите; единният стандарт на средното образование да се повиши, за да може да се подобри качеството на обучението в средното образование; и публичните инфраструктурни обекти. Това са трите основни приоритета. За това се акумулират огромни средства. Само за пенсионерите, считано от 1 април, необходимият ресурс за увеличението е 600 млн. лв. Тези 600 милиона плюс парите от 122 милиона, които са за образованието, 76,6 за стандарта, и тези заплати, които са дадени на тези категории, за които е преценено, че възнаграждението е по-ниско и трябва да се подкрепи малко и да се завишат тези средства с оглед продукта, който тези категории хора дават, това дава един огромен ресурс, който наложи запазването на ресурсите на всички други структури на нивото на 2012 година. Даже на някои структури има и намаление.
По повод на това, което проф. Данаилов спомена, да, и на Българското национално радио разходът за 2013 г. е запазен на нивото на 2012 г.
ЧЕТИН КАЗАК: Не става въпрос за нетно увеличение, става въпрос да се прецени например каква е ефективността дори от запазване на сегашните нива, например в Министерството на вътрешните работи за СРС-тата. Скоро излезе докладът на подкомисията – 90% от СРС-тата не се използват след това. А толкова пари се дават за тях. Ето откъде можете да вземете пари и да дадете за фонд „Култура”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, ще ви моля всеки да направи своите конструктивни предложения между първо и второ четене откъде да се вземе и на кого да се даде. А нека тук всеки да си каже какъв му е проблемът, в смисъл къде наистина има средства, които са намалени и то драстично.
Преди да си тръгнат представителите на Министерството на културата бих искала да поканя всички вас, и, разбира се, министрите, на следващото ни заседание в сряда, когато ще проведем едно обсъждане за културните индустрии и как те носят приход в икономиката на държавата. Смятам, че това ще бъде една полезна дискусия за всички участници.
Има ли други въпроси към Министерството на културата?
Ако няма, да дадем думата на господин Валерий Тодоров, за да чуем Националното радио.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Да се надяваме, че ще можем да го чуваме и през предстоящата година.
При нас има една добра новина и една лоша. Добрата новина е, че тази година няма да се вземат от нашия бюджет седем милиона, както се случи миналата година. Лошата е, че ние вече сме слезли на бюджета на 2007 г. и то с четири програми повече. В изпълнение на една държавна, национална обществена мисия сме пуснали 79 – обърнете внимание! – нови предаватели в страната, за да компенсираме огромните дупки в покритието с обществени програми. Знаете, че по закон ние сме длъжни да покрием във всички вълнови обхвати 100 процента територията на страната. Също така знаете, че това в FM сектора е невъзможно, тъй като това е много тежка инвестиция. Ние изпълнихме една програма, за която не сме получили допълнително финансиране. Нещо повече, получи се така, че държавата вместо да насърчи една такава тенденция, тя през бюджета започва да я ограничава.
Ще ви дам конкретни примери. Аз обърнах внимание в онова, което написах до Министерството на финансите, че този бюджет, който тази година е заложен, е бюджет на дефицита. Заради тези мерки за ограничаване на бюджета, които бяха въведени, искам да сме наясно за начина, по който се формира бюджетът. Ние даваме свои приоритети, дава своя аргументация, след което на нас само ни се съобщава: влезте в следната рамка на бюджета. И ние влизаме в тази рамка на бюджета. И продължаваме да влизаме. Разбира се, аз отчитам всички тенденции в страната – кризата, проблемите.
Но вие казахте, че всички ние сме потребители на бюджета. Честно да ви кажа, Българското национално радио се чувства жертва на една бюджетна тенденция. Надявам се, че това не е лично виждане на никого от Министерството на финансите, но това са факти. При четири програми повече, при 79 предаватели, пуснати в изпълнение на обществена, национална държавна мисия, при 17 хиляди часа програма повече нашият бюджет е слязъл драстично със 17 милиона за период от две години и половина.
Влиза се в граници, в които ние, за да можем да влезем в тази рамка на бюджета, започваме да ограничаваме покритието и част от излъчванията. Ето, спряхме излъчванията на средни вълни за част от регионалните радиостанции. Знаете каква вълна от писма засипа и нас, и парламента, и в други институции. Но ние нямаме друг избор. За да компенсираме недоволството, решихме да предприемем друга програма, тъй като по закон сме длъжни в средновълновия обхват да осигурим покритие поне с една програма, сега се готвим да покрием с програма „Хоризонт” на средни вълни, това е свързано със сигурността на страната. Ако преди покривахме на средни вълни с четири предавателя, сега ще се опитаме с един предавател. Но това също е една допълнителна инвестиция, за да отговорим на това реално изискване. Хората в някои от регионите са изключително недоволни, тъй като на практика вече регионални програми предлагаме само ние. Изчезват регионални издания, изчезват регионални медии. А политиката на Европа знаете е политика на регионите.
Бюджетът е на нивото на 2007 г. Поставете се в нашата ситуация. Ние имаме увеличени претенции от страна на всички наши партньори – увеличени авторски права, увеличени такси, увеличени разходи по всички параграфи. С организационни мерки, с мениджърски мерки, с всичко, което можахме, ние направихме, за да спазим рамката на бюджета. Вместо да бъдем насърчени в тази тенденция, нашият бюджет продължава да се свива в рамките на общите тенденции.
Аз наистина настоявам да се погледне много сериозно, защото ще ви кажа нещо друго. Да, добре се развиват и всички останали медии, няма да коментирам усилията и действията на колегите. Но извън територията на страната се чува само Българското национално радио – в Букурещ се чуват двете наши национални програми вече, в Истанбул се чуват и „Хоризонт” и „Христо Ботев”, източните квартали на Истанбул слушат добре „Хоризонт”. В Сърбия, в Македония почти до Скопие се чуват нашите радиостанции. Имаме ли ние интерес те да се чуват или нямаме интерес? Ако нямаме, да го решим и – край!
За да отговорим на тази бюджетна тенденция сега ще бъдем принудени от 24-часово излъчване в средновълновия сектор да преминем към 18-часов, за да се вместим в тази рамка на бюджета. Да се надяваме, че хората няма да слушат в някои от часовете, че ще спят, влизаме в зимен сезон.
Стигна се дотам, че дори Европейският съюз за радио и телевизия обърна внимание за намаляващата субсидия на Българското национално радио. Искам да ви кажа като комплимент към нас, към всички нас, че в рамките на Европейския съюз за радио и телевизия Българското национално радио е смятана за една от най-добре развиващите се медии като програмна политика, мениджмънт, позиции на пазара, рейтинг и всичко останало. На Генералната асамблея това лято една трета от успехите на организацията бяха с адрес БНР. И аз не разбирам защо ние нямаме интерес да толерираме една медия, която е доказала предимствата си. Знаете, последното социологическо изследване показа, че институцията, която се ползва с най-голямо доверие, е Българското национално радио.
Няма да правя сравнение с никого. Напомням ви, че ние имаме единадесет 24-часови радиостанции, ние имаме шест музикални формации, всички са с водещи диригенти в страната. Ние сме единствената медия, която свалихме излъчванията в ефир на чужди езици, прехвърлихме ги в интернет. На някои от езиците освен в нашия сайт няма къде да разберете какво се случва в страната. Това са туристи, това са политици, това е целият дипломатически корпус, които четат през тази страница. Кажете, ако не ни трябва, махаме го!
Да не говорим, че ние сме най-големият продуцент на музика, детски предавания, драматургия. В момента сме изправени пред невъзможността да осигурим развитие за нашия „Златен фонд”, да започнем прехвърляне на застрашената част от този фонд.
За заплатите не ви говоря. Миналия път колежката попита защо в радио Пловдив заплатите на някои от колегите са 480 лева. Ами кажете откъде да дойде заплащането. Беше предложено от инвестициите. Кои инвестиции? Като ви направя анализ на това, което трябва да се направи, аз ви казвам, много от колегите предпочитат да имат компютър, отколкото да му увелича с 20 лева заплатата. Това е истината. Но не можем да разчитаме на този ентусиазъм или хъс на колегите.
Положението наистина е неприятно и аз призовавам Министерството на финансите да разгледа всички възможности и всички резерви и най-важното, да преразгледа тази тенденция, която е несправедлива. Ние сме издали само през миналата година 66 диска с всичко най-ценно, което има от фондовете, за да го запазим, за да се възпроизвежда, за да се развива. Да оставим настрани факта, че ако не сме ние в момента да записваме всички най-важни културни и обществени прояви, няма кой друг да го направи. Понякога ни сравняват с някои от частните медии. Разберете, няма изобщо място за сравнение! Всяка от нашите частни медии може да се сравни с програма „Хоризонт”. Къде е програма „Хоризонт” като рейтингови позиции? С двойно по-голяма аудитория и позиции от която и да било частна радиостанция. Ние в момента наистина сме абсолютен медиен лидер. Казвам го нескромно, но това е факт.
Затова призовавам да не губим онова, което сме създали, защото после няма как да го развием, после ще трябва да инвестираме повече в позиции, които насила сме загубили.
Говорим сега за цифровизацията. Давам пример. В 2008 г. радиото за първи път пусна цифрови канали и то в два обхвата – единия, който ще се използва като телевизионен формат, втория – за чужбина, за да не се разбърква българският пазар. Показахме, че тази технология може да бъде евтина и могат да се разработят различни платформи. В момента сме пуснали интернет радио, едно от петте в Европа, което е радио, телевизия, социална и традиционна медия, цифрова и аналогова едновременно всичко това. Защо да губим един потенциал и една инерция, която вече е създадена.
Не искам да правя към никого упреци или излишно да си късаме ризата тук като жертва, аз смятам, че чрез нас много от музикалната продукция, много от жанровете наистина щяха да бъдат стопени от естествения натиск на кризата. Запазен е, развива се, дайте ни шанс наистина да можем да подкрепим тези тенденции.
Не искам да ви отнемам повече време, мога да кажа и повече факти. Но това е истината. Получава се една такава тенденция – колкото повече ви се свива бюджетът, толкова себестойността на продукцията пада. По тази логика, която ни е наложена като начин на финансиране. Знаете, ние сме част от европейската мрежа „Евранет”. И когато мотивираме исканията и разходите си към колегите, ние сме с такъв смешен бюджет, че те се чудят в кой параграф да ни вкарат. Тоест ние не можем и да изкараме пари заради тази тенденция. А ние се стремим от всичко – от концертите, от продуцентските дейности, от всичко да изкараме средства.
Когато ни беше намален драстично бюджетът без аргументация, без обяснение, беше запазена приходната ни част. Уважаеми колеги, ние сме единствената медия в страната, на която приходите й не са паднали в условията на криза. Защото ние си преструктурирахме приходната част – открихме концертни студия, започнахме да ги даваме под наем, започнахме да организираме концерти, изложби. Вие, госпожа Петрова, сте ходили в радио Варна, Вашия регион. Знаете какво представлява радио Варна – медиен, изложбен център. И колко прояви има непрекъснато. Правим го и ще го правим, но не задрасквайте тези възможности.
Това е. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Наред е Българската телеграфна агенция.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Аз ще бъда максимално кратък, за да не губя времето ви, а и след цифрите на Валерий Тодоров ще ми е малко неудобно да говоря за нашите. Но това е друга тема.
И аз имам три новини – една добра и две лоши. Добрата новина е, че преди малко чух от господин Петров, че нашият бюджет е 6 млн. 285 хил. лв. и, повярвайте ми, много се зарадвах, после се оказа, че това са разходите, които ще имаме. За съжаление имахме 15 минути щастие с моя колега, но те се оказаха измамни. Истината е, че преди четири години от бюджета на Българската телеграфна агенция, който през 2008 г. беше 4 млн. 175 хил. лв., бяха отнети 10%, след четири години, тоест сега, ни се отнемат нови 10%. В момента субсидията на БТА отговаря на тази в 2005 г. През 2006 г. сме имали 3 млн. 800 хил. лв., през 2013 г. ще имаме 3 млн. 785 хил. лв. Тоест ние се връщаме в 2005 г.
При това положение ще бъде затруднена работата на агенцията. Аз няма да говоря за информационни лидери, къде се чува БТА, вие, колега Тодоров, сте абсолютно прав, гласът на българското радио се чува навсякъде в региона, а и на много места в света, но мисията на агенцията и информацията й е официалната информация, която излиза от Република България за целия свят. Така както ние получаваме от световните агенции – от „Асошиейтед прес”, от „Ройтерс”, „Франс прес”, ИТАР-ТАСС, „Синхуа”, „ДПА” ежедневно информация по тръбата, така от българската тръба върви информация за случващото се в България за целия свят.
Истината е, че в момента ние имаме (господин Петров, надявам се, че ще потвърдите тези факти) два пъти намаляване на бюджета ни с 10% в продължение на четири години. Като се има предвид, че агенцията е на 24-часов работен режим, аз мисля, че сме опрели до санитарния минимум и оттук нататък вече е въпрос за съкращаване на емисии, на кореспонденти и какво ли не още.
Обръщам се с молба към всички членове на уважаваната Комисия по културата, гражданското общество и медиите да ни помогнете така щото поне тези 400 хиляди, които на фона на милионите са наистина никаква сума, но за нас са страшно много, да не бъдат отнемани тази година, за да се върнем на нивото 2008, а не 2005 година.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря, господин Минчев.
От Българската телеграфна агенция кой ще изрази позиция? Заповядайте, господин Каменаров.
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз ще бъде още по-кратък и от господин Минчев, защото генералният директор на радиото действително доста качествено и в детайли описа един общ проблем. Повярвайте ми, на всички нас ни е истински дълбоко унизително да просим пари в най-буквалния смисъл, да просим за вашата помощ за неща, които са, от една страна трудно обясними, от друга страна, като се заговори за такива милиони, много хора си казват: Боже Господи, тези хора само харчат и само искат отгоре и отгоре!
Ако ще трябва да ги форматираме в добри и лоши, ние също имаме своите две лоши новини, а именно, че тази година парите не стигнаха, догодина пак няма да стигнат. То е ясно. Това, което се наблюдава, без да съм с претенциите за експерт в цифрите, е дълбокото усещане на заложен дефицит.
Няма да влизам в детайли, при нас има допълнителен проблем, за който ще се обърна към вас за помощ. Ние имаме вариант за разлика от колегите от радиото и от Българската телеграфна агенция да повишим собствените си приходи, което много би ни радвало, което обаче касае една съвсем конкретна промяна в закона. Ние имаме едни ограничения, които нашите приятели и конкуренти в същото време няма. Това се обяснява много отдавна с априорното бюджетиране на Българската национална телевизия от държавата, но нещата не са точно така. Мисля, че при интерес от вас ние бихме били склонни във всеки един миг да дадем детайлни предложения.
Има и едни други неща, за които и Валерий, и Максим споменаха – това е онази много модерна напоследък дума „цифровизация”, която, от една страна е неизбежна, слава богу, защото все пак сме 21-ви век, от друга страна, тя е едно много скъпо нещо. Това са така наречените непредвидени разходи и неизбежни за сметка на това. Някой трябва да плати тази сметка и това ще сме ние, но това отново връща разговора към заложения дефицит.
Има и още нещо, за което искам да ви напомня. Всички ние изпадаме от време на време (всяка година) в едни извънредни, непланирани плащания. Ще ви дам за пример една олимпиада. Една олимпиада струва ни повече, ни по-малко от около 2 млн. евро, за да се вземат нейните права. Това са пари обаче, които се плащат сега за след две години. Влизаме отново в рубриката на непланираните, но пък задължителни за купуване програми, защото те са (и абсолютно основателно) в листата на така наречените програми с висок обществен интерес. И така нататък, и така нататък.
Благодаря ви за вниманието! Мисля, че не е сега моментът да влизаме чак в такива детайли, макар че господин Тодоров доста добре описа картината и получава абсолютното ни уверение, че ще го подкрепяме, защото сме сигурни и в неговата подкрепа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, господин Каменаров.
Колеги, кой иска да вземе думата?
Фонд „13 века България” тук ли са? КНСБ? Национален алианс за социална отговорност? Съюз на инвалидите? Български институт по стандартизация? Не присъстват.
Национално представителни организации на и за хората с увреждания - заповядайте, госпожо Стоименова.
АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати и гости! Много от вас знаят, организации като нашата са граждански организации в обществена полза със специален статут. Нашият статут се дава от Министерския съвет чрез доказани качества, които са разписани в Закона за интеграция на хората с увреждания. Разходите, за които получаваме субсидия от държавния бюджет, са най-вече по отношение на грижа на членската ни маса, хора с увреждания, и национално значими програми за включване на тези хора с увреждания.
Това, което срещаме ние в момента като трудност, са недостатъчните средства, които получаваме за социална грижа, социални услуги, както и за достъпна среда и образование, които предоставяме и подпомагаме членската си маса.
Обръщаме се към вас с молба при липсата на възможност да бъдат увеличени тези субсидии поне да бъдат запазени прогнозните стойности, които са заложени в програмния бюджет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Господин Лозанов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. Аз нямам нито добри, нито лоши новини, защото просто нямам новини. Нашият бюджет е горе-долу в рамките на предишната година. Това по някакъв начин е предопределено, защото ми се иска да кажа, че нашият бюджет е обвързан с приходите, които Съветът за електронни медии внася в държавния бюджет. Тези приходи са от лицензионни и регистрационни такси и по-малка част от тях от наказателни постановления. А тези такси са именно за да може да функционира регулацията и регулаторът, така че това е един по друг начин от финансова гледна точка формиран бюджет.
Няма да се впускам в някаква защита, макар че, разбира се, се изкушавам пред тази висока трибуна да направя това за дейността на Съвета за електронни медии през изминалата година, но си мисля, че вие познавате добре нашата дейност, тъй като се отчитаме всеки шест месеца. Искам да кажа само едно нещо – че в общо взето сложната и проблемна ситуация за медиите в България регулацията не е част от проблема, а се вижда като изход от проблема и това личи по факта, че за първи път от целия преход разширяването на регулацията и по отношение на други медии, не само на електронните, не се приема само като риск, а се приема и като надежда за това да могат да се намерят нови регламенти и нова устойчивост на медийната среда. Дали регулацията ще се разшири и към други медии, не само към радиото и телевизията, много зависи от вас. Лично аз подкрепям идеята, че това би помогнало много на развитието и стабилизирането на медийната среда в България.
Смятам, че регулираните медии (да ги кажем така) каквито и конкретни бележки да имаме към тяхното поведение и претенции, са качествено различни от гледна точка на ценностите, които защитават, от гледна точка на нерегулираните медии. В това отношение особено значение имат обществените медии, казал съм го не един път, медиите, които са финансирани от публичния сектор, като Българската национална телевизия и Българското национално радио. И, разбира се, и аз давам своя глас да се защитят максимално техните възможности да си вършат работата.
Искам специално да кажа, че на Българската национална телевизия й предстои цифровизация. Това досега беше лозунг, а ако се спази законът, от 2013 г. ще е действителност. А това значи просто още много програми, най-малкото четири, производство на много ново съдържание. И не само като количество, а и като форма, защото иначе няма смисъл и няма да се използват възможностите, които дава цифровото разпространение.
Така че на Българската национална телевизия от моя гледна точка й предстои една много важна година, година, в която тя ще направи една широка крачка и ще влезе от отминаващата аналогова в бавно идващата при нас цифрова ера. Както се казва, желай им „На добър път!”.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Може ли един въпрос? Може да не ми отговаряте, колеги от Министерството на финансите. От становищата, които получавам от вас, и от разговора, който се води имам един въпрос към Министерството на финансите, тук е и главният секретар на министерството: води ли се един постоянен диалог доста преди да започне формирането на бюджета на съответната структура с Министерството на финансите? Единият се състояваше например през април, а другият беше през септември, нали така? Защото аз имам чувството, че вас, колеги, никой не ви чува. Това, което господин Петров каза, ние го чухме скоро по друг повод, освен новото вече неочаквано решение за бюджета. Такъв диалог има ли въобще или министерството си стои там и си решава какво да прави? Аз оставам с такова впечатление. Защото тук са изведени приоритетите и на едните, и на другите.
Говорите за цифрова телевизия. Бях в Италия и гледам телевизия. „Рай”, която беше 1, 2 и 3 „Рай”, сега са към 11 „Рай” – спорт, култура, филми. Имат три само филмови програми. Не ви питам, за да ви притеснявам, но имам чувството, че няма такъв диалог.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Цифровизацията е много сериозно и скъпо начинание, трябва да се помисли обаче не непременно цялата икономическа тежест на цифровизацията, която е огромна, да падне върху държавата, какъвто в момента общо взето е единственият като че ли проект. Така или иначе, отново и отново ще говорим и за съжаление има голям риск да изпуснем и срока 2013 г., по този начин се композират нещата, но това е друг разговор, предполагам, че не му е мястото тук.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз да се възползвам от обстоятелството, че тук са мениджърите на трите национални медии и да им задам един мениджърски въпрос. Могат да отговорят примерно в зависимост от размера на субсидията си в низходяща градация. Какво бихте направили, господа, ако планираните собствени приходи надхвърлят заложеното в бюджета? Какво ще направите с този излишък?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека и господин Казак си зададе въпросите преди да чуем отговора.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми ръководители на националните обществени медии! Аз също имам едни-два конкретни въпроси и затова искам да се възползвам от възможността да ги задам и вие да отговорите общо.
Първо, взимайки повод от въпроса, който зададе колегата Василев, аз ще ви дам един конкретен пример като възможен вариант за повече приходи отколкото са планирани. Специално по отношение на Българската национална телевизия и Българското национално радио, обръщам се към представителите на Министерството на финансите, виждам, че за Българската национална телевизия и Българското национално радио вие сте предвидили едни и същи приходи за тази година и за догодина. Взели ли сте под внимание, че догодина има едно събитие, наречено парламентарни избори и свързаната с него предизборна кампания и свързаните с това приходи от нея, заплащаните от политическите партии средства? Взети ли са под внимание, когато се определя приходната част на тези медии? На мен ми се струва, че не би трябвало в година 2012, когато няма предизборна кампания, да имаме едни и същи планирани приходи, а в година 2013, когато има предизборна кампания, пак да имаме същите приходи, едно към едно.
За мен трябва да се вземе предвид, че ще има предизборна кампания и включително Националната телевизия и Националното радио ще получават пари от предизборната кампания. Защо при сравнението между 2012 г. и 2013 г. няма разлика в приходната част? Нещо крие ли се там? Просто искам да разбера.
И сега конкретно. Аз подкрепям апелите на представителите на националните обществени медии. Според мен държавата трябва наистина да отделя повече средства, тъй като обществените медии изпълняват една уникална функция, каквато нито една частна медия не изпълнява. Но ми се ще също така, когато се водят мениджърските политики на тези обществени медии, да има някакъв по-широк обществен дебат за това как трябва да се развиват, какво трябва да се прави. На мен много ми се ще специално поне тази комисия и Съветът за електронни медии да инициират някакъв дебат по тези дългосрочни и краткосрочни мениджърски решения за развитието на тези медии. Аз няма да се уморя да поставям въпроса например, много добре е, че Българското национално радио се развива, само че господин Валерий Тодоров отново спомена, има драстично намаляване например на излъчването на средни вълни, от което страдат определени предавания.
Въпросът ми те следният. На фона на тези ограничения в бюджета прави ли се равносметка например каква е реалната полза от създаването и доброто финансиране на така нареченото радио „София” на 94,5? На фона на цялостната оскъдица в бюджета на Българското национално радио да се създава едно радио в столицата, което да се издържа изцяло, след като столичният радиопазар е пренаситен от информация за това, което става в столицата. И „Хоризонт”, и „Христо Ботев” информират за това, което става в столицата, всички частни софийски радиостанции правят същото.
Когато говорим за мениджърски и приоритети, ние режем от една страна, от друга страна обаче влагаме значителни средства в развитието на една радиостанция, която аз не знам доколко има реален смисъл. Според мен е неправилно решение да се създава радио „София”, когато имаме потребности да влагаме средства на друго място.
По отношение на Българската национална телевизия и принципния ми въпрос. За мен и Българската национална телевизия, и Българското национално радио в сътрудничество със Съвета за електронни медии трябва да седнем да видим как изпълняваме заложените задължения в Закона за радиото и телевизията да се излъчват предавания на майчин език. Има ли някакво развитие в това отношение от тяхното създаване досега? За мен развитието е нулево от създаването на тези предавания на майчин език – и в Националната телевизия, и в Националното радио няма никакво развитие. Предстои цифровизация, предстои създаване на нови канали, създаде се вече БНТ-2, кога ще седнем в някакъв формат да видим има ли възможност да се разшири това 4-минутно предаване на турски език по Канал 1, има ли възможност да се създадат нови програми? Ако се създават нови канали, да се види някаква възможност там за развитие.
По същия начин и за Националното радио. Добре е, че програмите на Националното радио се чуват до Истанбул, но ако те се чуват и на турски език, а не само на български, може би ще разширим аудиторията на тези, които ще го служат. Имам предвид на ултракъси вълни, на средни вълни никой не слуша там.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз няма да си позволя да давам мениджърски съвети на мениджърите на обществените медии, нито пък ще им задавам някакви сложни въпроси. Ще си позволя обаче една доста тъжна констатация за нещо, което правим ние като държава, в това включвам и себе си като парламентарист. Получава се така, че някъде от около две години започнахме да наказваме хората, които работят по-добре, обществените медии, които работят по-добре и се справят по-ефективно. И тази тенденция никак не ми харесва.
Ще започна с Българското национално радио. Декларирам, че нямам никакъв конфликт на интереси, нито съм работил, нито ще работя там. Даже преди около две години имахме една случка с господин Тодоров – беше нещо като „кратка схватка и отново ескадроните летят”. Но аз видях как радиото инвестира, как се развива, какво прави и т.н. За благодарност на два пъти му отрязахме субсидията.
Миналата година видяхме, че Българската телеграфна агенция успя да се справи 7-8 месеца, без да получи бюджетна субсидия, понеже не приехме когато трябваше един закон поради други съображения, както и да е, вината си беше наша. Видяхме, че Българската телеграфна агенция успя да се справи и какво направихме? Кръцнахме я!
За Българската национална телевизия няма да говоря, защото там проблемът е сложен. Част от наследените проблеми аз не бих ги хвърлил върху сегашното ръководство. Да не говорим, че предстои цифровизация.
Но цялата тази обстановка, в която уж обявяваме някакви национални стратегии за развитие на медиите, на културата, на не знам какво си, национални политики, а наказваме мениджърите, които работят по-добре, ми се струва сбъркана в самото си ядро.
Моля, уважаеми господа управляващи, знам, че е много трудно да влияете върху Министерството на финансите и финансовия министър, той има собствени възгледи за света, но ми се струва, че това пада и върху вас като цялостна политика и политиката на България въобще. И наистина не ми харесва.
Аз ще подкрепя бюджет, защото няма какво друго да се прави, но тенденцията е лоша, да знаете!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Каменаров.
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Вие зададохте първия въпрос какво бихме направили с онези нечувано огромни собствени приходи, с които ние боравим непрекъснато. Уви, лошата новина е, че те наистина не са толкова големи. Второ, тъй като всеки един от нас като институция, като адрес сме поставени непрекъснато под голяма лупа и всичко е доста прегледно и абсолютно видимо, нямаме никакъв вариант да си раздадем тези пари. Напротив, с удоволствие ще ги реинвестираме било то в програма, било то в техника.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Имате ли право да ги харчите?
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Те не са отделни пари. Ние много бихме се борили за отделна сметка, но не е така.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожа Милкова.
АНЕТА МИЛКОВА: Благодаря Ви. Аз съм член на Управителния съвет на Българската национална телевизия и това, което ми се искаше да спомена по повод недофинансирането на двете обществени медии, за което няма нужда да казваме, че е факт, искам да кажа, че по отношение на цифровизацията, която предстои на БНТ има един голям въпрос, за който ние само се досещаме. Но тъй като март месец 2013 г. е предвидено да стартират едновременно аналоговото и цифрово излъчване до септември, става дума за вероятно двойно заплащане на разпространението. Ние имаме 12 милиона на година плащане към БТК, малко повече от милион на месец. Ако става дума от март до септември да дублираме това плащане, не сме в състояние въобще са предвидим как това ще се случи.
От друга страна обаче имаме информация, че в европейски мащаб сумите, които се плащат за разпространение след цифровизацията, са почти 50% по-ниски от тези, които сме плащали за аналоговото разпространение. Въпросът е обаче какъв ще бъде договорът, който ще подпишем, защото ние тепърва ще влезем в преговори за мултиплекса и разпространението. Факт е, че там има конкурс и спечелил, който ще предоставя за ползване този мултиплекс. Имахме среща с германци от обществената телевизия АРД, които ни казаха, че те са притежатели на мултиплекс. Тоест те не плащат за него, те го отдават. В този смисъл за нас голямото предизвикателство наистина ще бъде как ще се развият тези неща и дали ще ни се наложи да заплащаме за тази услуга два пъти.
Това – по отношение на цифровизацията.
А иначе по отношение на собствените приходи, те наистина не са значителни.
На господин Казак ще кажа, че сумата, която ще получим по повод на предизборната кампания в 2013 г., е несъизмерима със сумата, която успяхме да реализираме от олимпиадата тази година в полза на олимпиадата. В този смисъл следващата година, разбира се, че знаем, че това ще бъде целево допълнително финансиране в приходната ни част, което ще се отрази по някакъв начин на приходите в посока надолу (нямаме олимпиада).
Извън това предвиждаме вероятно тази информационна кампания, която ще следва решението на Народното събрание за провеждането на референдума, за който стана дума, от тази кампания ние също ще имаме някаква приходна част, която ще бъде гласувана. Но така или иначе, над всички финансови сметки остава обществената функция, която всъщност ни е вменена със закон. И ние тази функция ще следваме, независимо какво ще бъде финансирането.
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Аз искам само да отговоря на проф. Данаилов. Много ми хареса примерът за „Рай”. Ние сме изключително изкушени, много се радваме, като се изживяваме на моменти като аналози на това, което е Би Би Си или на това, което е „Рай”. Много сме далеч, разбира се, от истината, остават ни едни мечти, главно те са финансово непреодолими.
Но ще ви дам един друг пример, само да го имате предвид. Нашите братя в република Македония например имат обществена телевизия, която се финансира по следния начин. Всеки човек, жител на държавата Македония, всеки месец плаща едни 3 евро такса. Нека да са два милиона население. Това прави нещо като 72 млн. евро годишно само от тези такси на жителите на държавата Македония. Отделно има едни други такси за корпорации и пр. И освен всичко друго, тяхната цифровизация беше заплатена целево (дали са от европейски програми или от други неща), но 150 млн. евро плати държавата за така наречената цифровизация.
Това са неща, които трябва да се знаят. Мисля, че много отдавна водим с всички вас този разговор за оптимизиране на механизмите, за измислянето им те да станат по-леки, за да бъде съответно и по-адекватно финансирането. Но това, както се казва, е във вашето поле.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз исках да кажа, тъй като почти всяка година работя в Италия, че до цифровизацията имаха три програми, а сега не знам колко са. Различни, интересни програми – филмови програми, спорт. Невероятно! Затова казвам, че трябват пари, а не че откривам света. Но искам да кажа, че това от нас не зависи.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Бих искал да отговоря по ред на някои въпроси, за да има яснота.
Първо, дали има диалог с Министерството на финансите. С министерството има някакъв диалог, но на по-високото ниво като че ли има затормозяване на диалога. Може би вие знаете, че ние всяка година представяме прогнозите за следващата година и за следващите три години. Затова бяхме силно изненадани, когато в деня, в който влизам окончателно да преговарям за бюджета, разбираме, че от бюджета са отнети 7 милиона и никой не дава нито аргументация, нито мотив. Това е изненадващо и аз смятам, че това е недопустимо в диалог между министерството и обществената медия.
Въпросът ако ние реализираме приход извън плана си за приходи. Реализира се приходен остатък, който се използва за следващата година да се направят някои инвестиции. Там са указани перата, в които това е възможно.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Тоест вие не може да ги харчите?
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Можем да харчим само приходите, които сме планирали. Но ако сме надхвърлили плана за приходите, отиват в следващата година.
Имайте предвид, че тенденциите на пазара са катастрофални, спадът на рекламния пазар е над 50%. Някои от фирмите ликвидираха рекламните си бюджети. Ако партиите сте забогатели и можем да очакваме тази година сериозни приходи, кажете ни направо, ние ще ги усвоим, гарантирам ви. Но се сблъскват две тенденции – от една страна, ние очакваме да спечелим от изборите, от друга страна, очакваме да загубим от тенденцията на пазара. Затова и планът за приходите е в този вид. Иначе, ако говорим за Националното радио, аз искам да ви кажа, че ние сме единствената медия, която си е изпълнила плана за приходите и не е предизвикала спад в рекламните си приходи. Но те са скромни.
Беше поставен въпросът за радио „София” от господин Казак. Ако Вие сте в провинцията и непрекъснато Ви говорят какво става в София, няма да Ви хареса. По същия начин всеки слушател иска да знае какво се случва в неговия регион. Това обяснява и феноменалния успех на някои от нашите регионални радиостанции. Две от тях – радио „Благоевград” и радио „Варна”, са с невероятен рейтинг. Те успяват да достигнат и дори да преборят рейтинга на програма „Хоризонт”. Вие получавате една детайлизирана информация за региона – образование, култура, театър, пътна обстановка, всичко, за което се сетите.
Има и още една особеност – радио „София” е парламентарен канал, там ние излъчваме пряко всичко, което си говорите, независимо на кого как му харесва.
По повод майчиния език. Ние не излъчваме просто новини, ние излъчваме всичко, цели програми за смесените райони. И за Ваша информация програмите не са отбелязали никакъв регрес. Имат невероятно ентусиазирана аудитория.
ЧЕТИН КАЗАК: Но нямат развитие.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Какво разбирате под развитие? Програмите непрекъснато се променят и са в непрекъснат контакт с аудиторията.
По отношение на излъчването на турски език, ние излъчваме и за страната, и за Турция. Но на УКВ нямаме право официално да навлизаме в честотния спектър на друга страна. Това че нашите предаватели се чуват на честотите, които са ни разрешени, е един въпрос. Друг е въпросът, ако ние се опитваме съзнателно да атакуваме честотен диапазон, а той е планиран много внимателно, така че да не се навлиза в чужди честоти. Това е много деликатен въпрос и аз мисля, че нямаме законово основание изобщо да разсъждаваме на тази тема.
Искам само да подкрепя телевизията в едно - по отношение на цифровизацията. Влиза се в един период на така наречения симулкаст, когато трябва да се излъчват едновременно и аналоговите, и цифровите програми и върху този въпрос трябва да се помисли. Да не се мисли, че ще влизат пари само за техника, не, не е така. И бих предложил, тъй като с цифровизацията на телевизията, с радиото доста изпреварихме времето си и платихме данък за това, аз смятам, че едновременно с цифровизацията на телевизията трябва да се помисли за цифровизацията на една от областите за радиото и това може би е Софийска област. Експериментално да тръгне цифрово радио, за да видите за какво става думам.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Колеги, други изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предлагам да гласуваме. Говорим вече два часа!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, знаете, че темата е много обемна, емоциите са много тази година. Надявам се Комисията да бъдем полезни. Проблемите са ясни, дано да можем да бъдем полезни на сектора да се решат.

Закривам дебата и предлагам да гласуваме обсъждания Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5.
Който е „за”, моля да гласува.
За 11, против – 5, въздържали се няма.
Колеги, закривам заседанието.


(Закрито в 16,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Даниела Петрова