1. Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2012 г., № 231-00-21, внесен от БТА на 1 ноември 2012 г.
2. Обсъждане на ЗИД на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.
3. Обсъждане на ЗИД на Закона за културното наследство, № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.

---

На 15 ноември 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2012 г., № 231-00-21, внесен от БТА на 1 ноември 2012 г.
2. Обсъждане на ЗИД на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.
3. Обсъждане на ЗИД на Закона за културното наследство, № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.

Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2012 г., № 231-00-21, внесен от БТА на 1 ноември 2012 г.
2. Обсъждане на ЗИД на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.
3. Обсъждане на ЗИД на Закона за културното наследство, № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.
Ако няма други предложения по дневния ред, подлагам на гласуване така представения ви дневен ред.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По точка първа от дневния ред на заседанието са поканени от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев – генерален директор, Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, Евелина Андреева – главен секретар, и Данчо Антонов – главен счетоводител.
По точка втора. От Министерството на културата: арх. Георги Стоев – заместник-министър, Стоян Стоянов – главен секретар, Уляна Малеева – директор на дирекция „Културно наследство”, Христо Ганчев – началник отдел в дирекция „Културно наследство”, Димитрина Николова – директор на дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство”, Милда Паунова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Миглена Кацарова – началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Емил Алексиев – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, и Цвета Караилиева – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
От Комисията за регулиране на съобщенията: Никола Колев - заместник-председател, Константин Тилев и доц. Ирина Романска – членове на КРС, и Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване”.
От Съвета за електронни медии: доц. Георги Лозанов – председател, и Анна Хаджиева, София Владимирова, Мария Стоянова и Анюта Асенова – членове на СЕМ.
От Комисия за защита на потребителите: Христо Трендафилов и Десислава Захариева.
От Българското национално радио: Валерий Тодоров – генерален директор на БНР, и Ирина Величкова – директор на дирекция „Правна и човешки ресурси”.
От Българската национална телевизия: Кремена Кадиева – главен юрисконсулт, и Биляна Лаондс – директор на Търговска дирекция.
От Български медиен съюз: Гриша Камбуров.
От Национален съвет за саморегулация: Ели Герганова – председател на управителния съвет на НСС.
От Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори: Мехти Меликов, Атанас Генов, Петър Димитров, Анна Горанова и Йордан Лилов.
От Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА): София Пенева и Мариана Брашнарова.
От Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО): Галя Маринова, Магдалена Георгиева и Женя Момова-Лахтева.
От ТВ Клуб 2000: Камена Цанева и Вилимир Алтънов.
От Българска асоциация „Активни потребители”: Генади Дишев.
По точка трета. От Министерството на културата присъстват същите гости, които са по точка втора.
От Министерството на финансите: Лидия Атева – началник отдел в дирекция „Финанси на реалния сектор”.
От Агенцията за обществени поръчки: Галя Манасиева и Христина Кирчева.
От Националния институт за недвижимо културно наследство: арх. Росен Вълков и Мария Каразлатева.
От Националния археологически институт с музей при БАН: проф. Васил Николов и доц. Людмил Вагалински.
От Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”: Владислав Теофилов.
От Националното сдружение на общините в Република България: Десислава Стойкова.
От Асоциацията на българските археолози: доц. Тотко Стоянов и гл. Ас. Д-р Калин Димитров.
От Асоциацията на търговците на произведения на изкуството: Емил Чушев, Констанит Илиев, Витан Андреев, Владимир Илиев и Павел Тодоров.
От Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места БНК на ИКОМОС): доц. Стефан Белишки.
От Съюза на нумизматичните дружества в България: Валери Стойчев, Георги Константинов, Петър Неделев и Росица Манолева.
От Дружеството „Архитектурно наследство” при Съюза на архитектите в България: арх. Габриела Семова – Колева, арх. Даниела Сивкова и арх. Ана Неврокопска.
От Съюза на антикварите в България: Юлия Върбанова.
От Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”: Анета Дончева – заместник-директор.
Преминаваме, колеги, към точка първа от нашия дневен ред: Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2012 г., № 231-00-21, внесен от БТА на 1 ноември 2012 г.
Предоставям думата на генералния директор за представяне на отчета. Имате думата, господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, скъпи гости! Ще бъда максимално кратък, тъй като пред вас е нашият отчет, който ние сме представили в Комисията. Това е отчет по волята на новия Закон за БТА, който бе приет преди десет месеца и който ни задължава на всеки шест месеца да правим отчет пред Комисията. Това е добре за нас, защото имаме много добра възможност редовно да информираме народните представители за нашата дейност, но в същото време периодът е малък и неизбежни ще трябва да се повтаряме.
Периодът от януари до юни 2012 г. се характеризираше най-вече с това, че агенцията започна да работи по новия закон, който, макар и да не се различава драматично то Временния статут, наложи да преструктурираме част от дейността си, както и да се подчиним на друга финансова рамка.
През периода бяха извършени следните промени. Бяха спазени изискванията на закона и агенцията вече има ръководство със заместник-генерален директор и главен секретар, редакциите бяха преструктурирани в дирекции, направления, отдели и екипи, което ни облекчи в административно отношение. Беше оптимизиран личният състав на агенцията и сега тя работи, тук трябва да подчертаем, на ръба на санитарния минимум. Да не забравяме, че все пак тя е на 365-дневен и 24 часов работен цикъл. Бяха запазени темповете на работа. Както и преди, продукцията на БТА продължава да отговаря на агенция от среден европейски мащаб – около хиляда информации дневно и над три хиляди, а не както е посочено в отчета, 600 снимки. Тази увеличена продукция е резултат на новите цифрови технологии, които ни дават възможност да разпространяваме визуална информация от целия свят.
Не на настъпиха драстични промени сред нашите клиенти. Продължи и нашата активна обществена дейност. През отчетния период в румънската столица бе проведена Осмата световна среща на българските медии. Тя бе най-мащабната досега и с разискванията на нея въпроси и проблеми на българските медии мисля, че категорично оправда оценката, че е най-значимото събитие в живота на българските медии въобще. Бе реализирана и фотоизложбата „Родени свободни”, посветени на историята на българската възрожденска журналистика. Тя е уникална по своя характер и бе показана с голям успех в Букурещ, Русе и Варна.
Съвместно със Столичната община реализирахме национална кампания за популяризиране на манастирите край София – „Мала Света гора”.
И накрая, не мяха занемарени и международните контакти. През изминалия период преподписахме договори със световните информационни гиганти „Асошиейтед прес”, „Ройтерс”, Франс прес”, ИТАР-ТАС, „Синхуа” и „ДПА”. Нови договори за сътрудничество сключихме с Анадолската агенция в Турция и информационните институции в Румъния и Азербайджан. В тази връзка искам да кажа, че всяко наше начинание в тази област е съгласувано с Министерството на външните работи. Продължаваме да сме активни членове на Европейската, Балканската и Черноморската асоциация на агенциите, а само преди седмица генералният директор бе преизбран за генерален секретар на Асоциацията на информационните агенции от Югоизточна Европа.
Единствената област, където няма с какво да се похвалим, са може информационните технологии, освен, разбира се, с периодичното обновяване на хардуера. Липсата на пари, която се чувства осезателно, задържа иновационната дейност и затова ние трудно реализираме нашите начинания. Надяваме се това да се продължи, защото има реална опасност да изостанем от изискванията на съвременността. Тук е мястото да кажа, че категорично не се съгласяваме и изразяваме надежда, че решението на уважаемата Комисия по медии ще позволи да не бъдат отнети тези 10% от нашия бюджет, което да не поставя съответни препятствия пред нашата дейност, защото следващата заплаха е за популярното списание „ЛИК”.
Изминалият период не бе лош за Българската телеграфна агенция. Що се отнася до бъдещето, пълни сме с оптимизъм и ви уверяваме, че и занапред агенцията ще продължи да бъде национален информационен лидер на България. Разчитаме, разбира се, и на вашата помощ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, Ви, господин Минчев.
Колеги, имате възможност да изразите становища по доклада и да зададете своите въпроси.
Заповядайте, колега Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви много, госпожо председател. Аз искам да задам един много кратък въпрос на господин Минчев: защо до този момент Българската телеграфна агенция не е създала и произвела видеоновини на своя сайт?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ще Ви отговоря веднага. По две причини. Първата причина е, че внимателният анализ на българския медиен пазар показа, че такъв продукт може да не бъде реализиран и да бъде на загуба. За ваша информация ще кажа, че половината от агенциите в Европа предлагат видеоновини, другата половина – не. Словашката агенция, която е малка, предлага видеосървис, Чешката агенция, която е голяма и много стара, не предлага. Въпрос на пазар. Засега нашите проучвания в областта на телевизионни пазар в България показват, че една такава видеоуслуга може би няма да бъде рентабилна.
Разбира се, ние следим този процес. В момента, когато видим, че видеоновините биха намерили пазар и биха били оправдани икономически, веднага ще стартираме. Нашата кореспондентска мрежа, обучените кадри ни дават възможността да реагираме веднага.
Втората причина е чисто финансова. Но ако за нея, да речем, ще намерим някакви средства, пак разчитаме, разбира се, и на вашата помощ, то първата причина е по-сериозна. Съгласно новия закон всяко поддържане на губеща дейност не е в интерес на Българската телеграфна агенция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Изказвания?
Ако няма други въпроси, закривам дискусията по т. 1 от дневния ред и подлагам на гласуване Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2012 г., № 231-00-21, внесен от БТА, на 1 ноември 2012 г., който отчет приемаме за сведение.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Отчетът на БТА се приема за сведение с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Да благодарим на Българската телеграфна агенция за участието й в днешното заседание!

Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред: Обсъждане на ЗИД на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта. Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа! Във вчерашната дискусия, организирана от Комисията, се говори доста по този закон, затова аз ще се опитам накратко да запозная и останалите присъстващите с обхвата на законопроекта. В този законопроект се предлага да се променят основните неща. Първото е свързано с преодоляването на някои, бих казал, недобри практики от страна на оператори на мобилни мрежи, свързани със сключването на така наречените договори от разстояние и по-точно с ограничаване на възможностите за някои действия при сключването на договори от разстояние. Има практика, има и обществено недоволство и дебат, че без необходимото и точно информиране, а в някои случаи дори уведомяване, на потребителите се пристъпва до сключване на договори, които, за да бъдат след това развалени като такива, е необходимо самият потребител да предприеме действия пред съда.
Идва реч и за това, че доказателствата дали са налице изискванията за сключване на договор от разстояние стоят единствено и само при другата страна по договора, тоест съответния оператор. Но това е по-малката беда, бедата е, че когато човек не е доволен от това действие, когато са му наложили понякога и без неговото знание дори, трябва да заведе този иск, за да се докаже всичко това, което е загуба и на време, и на финансови ресурси от страна на потребителите. Колкото и да облекчава това операторите, то е в ущърб на потребителите, а като цяло тази дейност е насочена като необходимост от полза за потребителите, а не за операторите.
Вторият предмет, който се третира, е във връзка с ограничаване на някои от практиките на кабелните оператори, които предлагат по кабелен или сателитен път телевизионни програми. Свързано е с това, че в практиката съществува следният феномен, бих го нарекъл, подписваш един договор при едни предадени ти като списък и като материали брой програми, които се излъчват от съответния оператор, без те да са включени като приложение по договора. След известно време, по едни или други причини, в повечето случаи корпоративни интереси, този списък се променя, а пък потребителят има единствено право да търпи и да поддържа плащанията по договора в рамките на целия договорен период. В някои случаи година и половина, в други случаи две години. Ако той едностранно прекрати договора, тези плащания стават изискуеми по съдебен ред и на него нищо друго не му остава, освен или да плати всичките си задължения за този период и да отиде при друг оператор, който предлага програмите, които го интересуват, или да се задоволи с това, което има.
Нашето предложение е при наличие на такива обстоятелства – промени в рамките на срока на договора, които ощетяват потребителя, тоест в минус от това, което той първоначално той е сключил като информираност при сключване на договора, той да може с едномесечно предизвестие да прекрати този договор, без да дължи неустойки.
И третият обхват е свързан чрез преходните разпоредби със Закона за радиото и телевизията, за да се регулира законово необходимостта от премахване на тази част от елементите на търговските съобщения (реклами, да го кажа по-общо), които във висока степен „тероризират” слуха на потребителите, преминавайки от една сила на звука от нормалното предаване в друга, с някакви идеи, може би да се привлече вниманието, но мисля, че и вчерашната дискусия доказа, че няма две мнения, че това нещо трябва да се премахне и не е нормално да се използва тази практика. Не е нещо, което се обсъжда и от него се недоволства само в страната, по същия начин стоят нещата и в Европейския съюз, и в Европа, пък и навсякъде по света.
Приключвам с това и съм на ваше разположение, ако е необходимо да взема отношение пак.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания. Становищата, които сме поискали по този законопроект, са ви раздадени, така че и страните, които са изразили становище, могат да вземат участие и да представят накратко становищата си. Вчера по този въпрос наистина имахме една сериозна дискусия, едно сериозно представяне.
Заповядайте, господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Благодаря, госпожо председател.
Действително вчера имаше широка публична дискусия, но бих искал да отбележа само по една част от направените предложения – предложенията за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията относно звука на търговските съобщения, рекламните послания и т.н. спрямо останалата част на телевизионните програми. Но тъй като в случая говорим за проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ние вчера изразихме нашето становище в тази част, ще го повторим и днес), но ние трябва да вземем отношение и по останалите предложения от вносителите в частта изменение на Закона за защита на потребителите.
Направени са по същество четири предложения, които са направени с най-добри намерения, това е вън от съмнение, ще коментираме всяко едно от тях по същество, тъй като според нас от правна гледна точка има проблеми с предложенията, които се предлагат за решаване на наличните проблеми.
Да започнем с първото предложение, което касае регламентиране подновяването на срочен договор без изрично писмено съгласие от страна на абонатите. Разбира се, тук се визират договори от разстояние, най-общо казано, в частност договори по телефона. Аз бих казал, че проблемът е не само с подновяването на договорите, а проблемът е и със сключването на такъв вид договори.
Предложението е, така както е предоставено, с предлагане на нова редакция или създаването на нова алинея в чл. 50, пак повтарям, е направено с най-добри намерения. Първо, нашата бележка е, че мястото на една такава разпоредба в никакъв случай няма отношение към чл. 50, който регламентира обхвата на приложението на материята за регламентиране на договори продажба от разстояние. В чл. 50 са регламентирани изключения, които са извън обхвата, така че една предложена редакция на ал. 4 няма място в чл. 50. Но това, разбира се, е правно-технически въпрос.
По-важното, което трябва да се отбележи, е, че тази материя – за договорите за продажба от разстояние, най-общо, в частност, разбира се, договорите за продажба по телефона, е уредена действително в Закона за защита на потребителите. Проблем има безспорно. Дали става въпрос за злоупотреби от страна на мобилните оператори, дали само от тях между другото, ние повдигаме въпроса, от гледна точка на сключването на такива договори, подновяването им, преподновяването им. Очевидно проблем има, вън от съмнение.
Ние твърдим и сме убедени при това, всеки един може да се убеди, ако направи един прочит на разпоредбите на Закона за защита на потребителите в раздела, уреждащ договори от разстояние, че този въпрос е уреден законово. И ще поясня как. Доставчикът на услуги, в случая мобилният оператор, е длъжен да предостави предварителна, преди сключването на договора информация. Да кажем, той предоставя тази информация по телефона, но съгласно разпоредбите на Закона за защита на потребителите, съгласно европейското законодателство, тъй като ние не бива да забравяме, че тази материя е въведена в българското законодателство, въвеждайки Директивата за продажба от разстояние от 1997 г., изисква освен предоставянето на тази първоначална информация на потребителите, в това число и за правото на потребителя да се откаже от сключения договор (дали сключен или при подновяването, то е едно и също, тъй като става въпрос за нов договор) това не е достатъчно и българският, и европейският законодател е предвидил на следващо място доставчикът на услугата или търговецът, най-общо казано, но в това число попада и мобилният оператор, доставчикът на такива електронни услуги да потвърди в писмена форма на потребителя най-късно в момента, в който започва изпълнението на договора цялата преддоговорна информация, която се предоставя на потребителя, в това число и правото на потребителя (тук са разпоредбите на чл. 52 и 54 в Закона за защита на потребителите), има задължението да препотвърди преддоговорната информация, в това число и правото на потребителя да се откаже от сключения договор от разстояние. В случай че търговецът, в частност доставчикът на мобилни електронни услуги, не предостави тази информация, правото на потребителя да се откаже от договора се удължава за период от три месеца и правото на потребителя да се откаже от договора започва да тече от момента, в който това потвърждение на цялата преддоговорна информация бъде предоставена на потребителя в писмена форма.
Така че, да, ние сме съгласни, проблем има, очевидно проблемът е в прилагане на законодателството, законово въпросът е уреден и решен. Какво може да се направи? Разбира се, един по-добър синхрон между правоприлагащите органи в лицето на Комисията за защита на потребителите и Комисията за регулиране на съобщенията, но, повтарям, този въпрос е уреден.
Второто предложение на вносителите за изменение на Закона за защита на потребителите е изискването за писмена форма при подновяване на договор. Ние бихме казали, че такова изискване за писмена форма би трябва да съществува и да се предвиди не само за подновяването, а и за сключването на договори. Според нас това трябва да бъде уредено за този специфичен вид договори в Закона за електронните съобщения.
Третото предложение, на което бих искал да обърна особено внимание, защото то също е направено с най-добри намерения, няма никакво съмнение за това. Има злоупотреби от разпространителите на телевизионни програми, много често те с оглед на това потребителят да сключи договор, предлагат една широка палитра от телевизионни програми и когато потребителят сключи договор, тази палитра от десетки програми или намалява, или дори ако количеството остане, като качество програмите често пъти се оказва, че не са същите. Така че проблем има, абсолютно не оспорваме, че има проблем. Но проблемът отново не е в законодателството и не може да стани по начина, по който се предлага решаването на проблема. Пак искам да подчертая, този проблем е уреден в Закона за защита на потребителите, имаме специална уредба, която регламентира забрана за използването от страна на всички видове търговци, в това число и на разпространителите на телевизионни програми, забранява използването на нелоялни търговски практики. Нелоялни практики, които могат да бъдат, най-общо казано, два вида – заблуждаващи и агресивни нелоялни търговски практики.
Какво визира направеното предложение от вносителите на предложението за изменение на Закона за защита на потребителите? Когато имаме несъответствие между първоначално предоставената информация в брой списъка на телевизионни програми, които се предоставят, и реално предоставяните впоследствие след сключването на договора, да се предвидят законови разпоредби. Но това вече е уредено именно в материята нелоялни търговски практики. Какво е нелоялна търговска практика? Това е непредоставянето чрез премълчаване или чрез въвеждането в заблуда на потребителя на информация, която би повлияла на вземането от страна на потребителя на търговско решение за сключване на договора, при това на съществена информация. Законът за защита на потребителите казва кое е съществената информация. В случая списъкът с телевизионни програми абсолютно попада в характеристиката на съществена информация, която търговците са длъжни да предоставят на потребителите, така че непредоставянето на такава информация от страна на разпространителите на телевизионни програми съставлява нарушение на Закона за защита на потребителите, съставлява нелоялна търговска практика, за което те просто трябва да приложат закона. Комисията за защита на потребителите трябва да санкционира нарушителите, тези, които прилагат или използват тази нелоялна търговска практика.
Нещо повече, на което бих искал да обърна внимание. Българският законодател предвид на това, че материята за нелоялни търговски практики в случая въвежда отново европейска директива, която директива има максимален характер. Директивата не позволява на държавите членки да отиват по-далеч, да въвеждат нови изисквания извън това, което е предвидено в материалните разпоредби на директивата. Нещо повече, от държавите членки изисква да отстранят всички разпоредби от своето действащо законодателство, което попадат в приложното поле на директивата, и да не предприемат допълнителни мерки.
Приемането на предложението на народните представители по т. 3 в частта изискванията към разпространителите на телевизионни програми ще съставлява нарушение на максималния характер на Директивата за нелоялни търговски практики, поради което ние не можем да подкрепим това предложение.
Не подкрепяме и първото предложение поради изложените от нас причини.
Що се касае до четвъртото направеното предложение, по принцип, по същество ние го подкрепяме, както вчера имахме възможност да изразим, по същество подкрепяме направеното предложение, считаме, разбира се, че то трябва да бъде уредено, както и авторите предлагат, в Закона за радиото и телевизията и това по никой начин не трябва да стане и както се вижда, ние сме убедени, че другите промени ние няма как да ги подкрепим, това просто трябва да стане в една директна промяна в Закона за радиото и телевизията.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
ХРИСТО ТРЕНДАФИЛОВ, Комисията за защита на потребителите: Искам само по първата точка да уточня, че действително този проблем е уреден в Закона за защита на потребителите, но също така искам да отбележа, че в момента за неспазване правото от страна на доставчиците да развалят договора не съществува санкция, тоест комисията няма как в случая да правоприлага. Има санкция само за недаване на информация и според нас е по-подходящо да се предвиди санкция, при условие че са изпълнени всички условия от страна на потребителя, той е направил своето изявление по начина, по който го изисква законът, да има санкция за търговеца, който не разваля такъв договор, за да може комисията да вземе мерки и да работи по-пълноценно по този раздел на закона.
А относно третото предложение за телевизионните програми също така искам да отбележа, че Закона за защита на потребителите е общ закон и една такава специална разпоредба, въведена в него, не би била подходяща. В тези случаи има много голямо многообразие на различни хипотези, които хипотези трябва да се изследват във всеки един случай поотделно. Да, в действителност някой път такова поведение от страна на търговците би представлявало нелоялна търговска практика, като в тези случай действително комисията винаги е вземала мерки.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Аз искам само да припомня, че когато правихме промените в Закона за електронните съобщения (не виждам тук председателя на комисията), тогава със заместник-министър Русинов, доколкото си спомням, той отговаряше в работната група и аз лично имах точно от този род предложения – да се махнат въобще дистанционните договори и всичко да може наистина да е на базата на писмен договор. Това нещо тогава не беше прието. Затова ми беше интересно да чуя какво е мнението на комисията.
От друга страна, да попитаме колегите, които са от Комисията за защита на потребителите, така направената поправка от колегите на тях развързва ли им ръцете да защитават интереса на потребителите? Защото не ми стана ясно преди малко от това, което казахте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Аз съм представител на Министерството на икономиката, Комисията за защита на потребителите е част от структурата на Министерството на икономиката. Бих искал тук да разсея едно съмнение, за да няма никакво колебание, тъй като имаше известна неяснота за санкция и т.н. В случай на непредоставяне на задължителната изискуема преддоговорна информация и в случай когато търговецът, в частност мобилният оператор, не препотвърди в писмена форма задължителните реквизити на преддоговорната информация, в това число и правото на потребителя да се откаже от сключения договор (когато това е по телефона) в момента на започване изпълнението на договора, договорът не влиза в сила и е предвидено, че периодът, през който потребителят може да упражни това своего право, става три месеца. Това е своего рода гражданско-правна санкция . Три месеца, през които потребителят в крайна сметка ще разбере, че има проблем, че не е дал своето съгласие, че не желае да поднови своя договор.
Така че няма проблем в действащото законодателство. Целият въпрос не е в законовата база, целят въпрос опира в правоприлагането от двата правоприлагащи органа - Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на потребителите. Тук е проблемът и тук трябва да се намери решение на проблема.
Благодаря.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не е така! Въобще не е така. Значи вие не живеете в реалността. Аз съм направил над 40 приемни, когато правехме измененията, имам записани 632 човека, половината от тях бяха с точно такива проблеми. И Вие ми казвате: законите са уредени, всичко е в ръцете на правоприлагащите органи. Няма такова нещо!
Реално съществува този проблем и аз затова подкрепям колегите, независимо че са от друга политическа сила, защото тези предложения са абсолютно актуални. Това е в момента най-големият проблем, който стои с бившата БТК, хората, които постоянни телефони. Ето сега в Русе на последния ми прием имаше 18 човека такива. Да не си затваряме очите и да не прехвърляме от едно място на друго!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, колега Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря. Репликата ми се отнася до изразеното становище. Не е приложим в случая и няма как да се приложи смисълът за лошите практики и това, което казахте, че е уредено в закона по отношение на мобилните оператори. Мобилният оператор ти се обажда (може би! Може би, казвам). А ако не ти се е обадил! Ако ти сключи договор от разстояние, без ти да знаеш въобще? И престанеш да плащаш по този договор, а след три месеца ти дойдат не знам какви плащания като такси, какво правиш? Отиваш в съда. Губиш време да доказваш своята правота, че не си приел този разговор, а някой хитрец иска да си вземе комисионите от сключване на договори от разстояние. Потребителят трябва да си губи времето и нервите да ходи да се обяснява.
Така че тезата, която казахте, не е приложима. Още повече, че аз имам и други сигнали. Уж се обаждат, да или не, няма значение, след това изпращат с някакви измислени куриери някакви писма, които лепват някъде, това не стига въобще до човека и чак няколко месеца по-късно той разбира, че някой му бил изпратил в негово отсъствие писмо на адреса и той не го е получил. А той трябва лично да го получи.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Не!
ЗАХАРИЕ ГЕОРГИЕВ: Не, ама да! Как да узнае този човек със сигурност, че някой му праща писмено сведение, че той може да се откаже от нещо, което дали е потвърдил или не по телефона, става ясно в съда, когато се предоставят необходимите звукозаписи.
Така че по-добре да сложим преградата да не може това да се случва, отколкото да разкарваме хората по съдилищата да си губят времето.
Колкото до лошите практики в другата тема, свързана с кабелните и сателитните оператори, тази практика ще бъде лоша, ако се познава и от двете страни. Нито клиентите знаят, че има тази възможност, нито пък операторите я спазват. Ако вземете един договор на който и да е клиент, ще видите, че в него няма елемента приложение на списъка на програмите, които му се предлагат за ползване. Как тогава ще бъде лоша практика, те въобще ги изключват като елемент от договора и там записват в своите общи условия с малките букви, че при необходимост могат да променят обхвата на програмите. Те – да. А може ли при необходимост потребителят да каже: аз вече не искам да работя с вас, защото тези програми не ме устройват, вие ги променихте.
Това е смисълът на направеното предложение. Вероятно им текстове, които някой ще каже, че може и без тях. Да, има такива, може и да не се предупреждават непременно всички потребители писмено, че предстоят изменения в техен ущърб, самият потребител ще констатира това. Важното е той да има право с едномесечно предизвестие да си прекрати този договор и да го сключи с този, който предлага по-добрите условия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Господин Тилев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, Комисията за регулиране на съобщенията е запозната с проблема за дистанционните продажби, нашето становище е депозирано в парламентарната комисия.
Аз искам да ви кажа, че специално по отношение на дистанционните продажби, ако има обществено очакване, във волята и силата на законодателя е да бъде облечено в законова форма. И мисля, че това е достатъчно, за да кажа, че всичко е във вашите ръце. Това е първото.
Второто е, че в Закона за защита на потребителите има изрични текстове, които регламентират тази практика.
Третото което е, че точката в нашия закон, която на практика не допуска привидно нещата да бъдат релирани между тези дистанционни продажби, между хартиен носител и всички останали неща е доста гъвкава и бих казал, че по силата на нея ние не можем да упражним въздействие върху хората, които упражняват тези практики.
Споделям лично мнение, че от тези продажби са засегнати най-много хората в неравностойно положение. Да не говорим за културата на българския народ, защото има едно маркетингово проучване, което не е много популярно и мобилните оператори не искат много, много да става дума за него, но от него става известно, че почти 45% от потребителите на мобилни услуги в България имат и тефтерче със записани телефонни номера. Та това е културата на българския потребител. Българинът все още е твърде патриархален и се разписва и казва „да” и тук със закон или с някаква практика няма да го променим. Това е работа на учителите и на просветителите. А и на самите фирми.
И последното, което искам да кажа, е във връзка с промяната на програмите, които са при кабелните и сателитните оператори. Не всички сателитни и кабелни оператори са некоректни, в много от случаите те изрично изписват задължителните програми, които покриват наличността в един пакет. А що се отнася до съдържанието на пакета, то може да претърпи промени, защото то е предмет на търговско договаряне. Много често динамиката на търговските отношения кара самите производители на продукти да казват: ние няма да работим повече с този разпространител, в случая оператор, и на практика да прекратяват договорите си. Затова той не носи вина, той е само един разпространител, провайдър. Но тези, които изписват задължителните програми, казват: имаме Канал 1, имаме Би Ти Ви, имаме НВО, имате трето, четвърто и тези неща са изрично упоменати. В случая най-големият разпространител на сателитна телевизия „Булсатком” вижте им как изглеждат техните листи и как изглеждат техните договори, там е изписано. „Булсатком” има три основни профила, единият от които е с НD качество, в него те буквално изписват това, което предлагат. Много често дори разширяват пакетите си и предлагат още нещо на потребителите. Но това е, пак ви казвам, търговска практика, която лично за мен не подлежи на регулация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Георгиева.
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА, Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори: Действително желаем да вземем отношение по всички от предложените за обсъждане точки. Вчера направихме изказване, което всъщност инкорпорира и е свързано с всичко останало.
Аз безкрайно много благодаря на Министерството на икономиката, което ни улесни в мотивирането и логиката на това, което ще кажа. Действително съществуването на определени казуси, при които един, друг или трети оператор извършва някакви злоупотреби, не може да е повод за законодателна инициатива и за създаването на конкретни законови текстове, които се отнасят до конкретен вид търговци. Това – едно на ръка.
Второ, аз подкрепям становището и на Комисията за регулиране на съобщенията, и на Министерството на икономиката, че правната регламентация, такава каквато се съдържа в Закона за защита на потребителите и по-специално в Закона за електронните съобщения с последните изменения от декември миналата година, в които беше въведена една изцяло нова глава за защита на потребителите, са достатъчно адекватни и съобразени с европейската практика правни норми, които гарантират правата на потребителите.
Какво имам предвид? Така или иначе Закона за защита на потребителите предвижда хипотеза за договори с дистанционно сключване. Закона за защита на потребителите като общ закон предвижда и хипотезите, при които това не може да се случва. И освен всичко друго Закона за електронните съобщения като специален закон предвижда и ограничение спрямо електронните съобщителни предприятия – кога, при какви условия и при какви хипотези се счита за законосъобразно сключването на такъв дистанционен договор. Така че действително проблемът не е в създаването и функционирането на правни норми, а по-скоро в неговото правоприлагане.
Съществуват и два органа – първият с обща компетентност, какъвто е Комисията за защита на потребителите, и Комисията за регулиране на съобщенията, които на собствени законови основания могат да налагат санкции за всяко установено нарушение. Не е тайна, че и Комисията за регулиране на съобщенията, и Комисията за защита на потребителите са достатъчно ангажирани с всички конкретни казуси, в които дали мобилен оператор или друг търговец осъществява нелоялна търговска практика.
Така че казуистичното въвеждане на определени законови текстове, които желаят да предотвратят някакви неясни от кого и като брой статистика лоши търговски практики, според мен лишава законовата норма от категорична логика. Между другото, всички на тази маса казваме, че приветстваме идеята за защита на потребителя, ние също приветстваме тази идея, само казваме, че реализацията на идеята не е добра. Имайте предвид, че всички хипотези и възможности за сключване на договори от разстояние всъщност се адмирират от Европа, те са изключително важни за бързината на търговския оборот и въвеждането на казуистични ограничения в тази посока не е добре за никого. Аз категорично смятам, че по този начин не се дава добра защита на самия потребител, той е повече ограничен отколкото търговецът.
По отношение на ограниченията, които се предвиждат във връзка с договорите на така наречените кабелни оператори. Имайте предвид, че терминът разпространител на телевизионни програми не притежава легална дефиниция нито в Закона за защита на потребителите, нито в Закона за електронните съобщения. Всъщност кабелните оператори са електронни съобщителни предприятия, които предоставят много на брой услуги, една от които е преносът на радио- и телевизионни програми.
Защо смятаме, че предложеното не съответства на логиката и целите, които се твърди, че са водели вносителите при внасянето на тези норми? Всъщност изискването да е налице възможност крайният потребител да прекрати договора си, ако не е доволен от вида и броя на телевизионните програми, съществува като такава възможност и сега в Закона за електронните съобщения. Но да се въведе изискване, с което в тежест на оператора стои задължението при всяка промяна на броя или на вида на телевизионните програми това да става с конкретна писмена санкция на потребителите е категорично немислимо. И ще ви кажа, че хипотезите, при които една програма се появява и изчезва от приемника на крайни потребител са много. Има случаи, в които една телевизионна програма преустановява съществуването си и тя не дължи за това на кабелния оператор. Има случаи, в които тя бързо, изненадващо за потребителя с цел реклама се ребрандира. Но в момента, в който се ребрандира, тя става друга телевизионна програма. Има случаи, в които се преименува, има случаи, в които телевизионната програма е предмет на голяма търговска сделка. всички от тези случаи са обстоятелства и факти, които се сключват извън и независимо от доставчика на телевизионно съдържание. Така че за него не може да бъде вменено в тежест, както дадоха пример от Комисията за регулиране на съобщенията с „Булсатком” за едни 300 хиляди или 500 хиляди абонати при промяната на една телевизионна програма да увисват толкова договори. Това означава практически, че се създава категорична бариера за появата на всяка нова телевизионна програма или за промяната дори на логото на такава. Така че тази бариера не би трябвало въобще да бъде въведена в законов текст.
Има още едно предложение, което е направено с този проект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите – изискването информацията, която доставчиците на телевизионно съдържание предоставят в Съвета за електронни медии, да се осъществява за период и в интервал не от шест месеца, а от три месеца. Това е нещо, което ние също не можем да подкрепим, не за друго, а защото тази информация не просто като списък, защото Съветът за електронни медии не приема, че списъкът от договори е информация и доказателство, а самите договори, които в някои случаи са огромно количество документи, се изисква този път да се предоставят не на три, а на шест месеца. Като се има предвид, че такива договори са дългосрочни, те се сключват най-малко за период от една година и не повече от три години, считаме това за излишна правна норма, чрез която категорично аз лично не виждам какъв е целеният ефект. Това че една държавна администрация в лицето на Съвета за електронни медии ще бъде засипана с информация на всеки три месеца или това, че всеки оператор, който предоставя тази информация, ще е задължен на три месеца да предоставя купища договори в Съвета за електронни медии.
В тази връзка и този текст, така предложен от вносителите, не печели своята подкрепа в лицето на БАККО.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания?
Заповядайте, колега Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз ще бъда съвсем кратка – относно § 3 и по-скоро за това писмено съгласие, което колегите искат да се гласува, за съгласието на потребителите. Голям е броят на телевизионните оператори, а още по-голям и на новите програми, които се предлагат. Представете си в нашето забързано ежедневие и съвремие всеки да ходи до офисите и да дава писмено съгласие за всяка нова програма! Това е една изключително динамична система и аз смятам, че много ще се затрудни и забави и телевизионният оператор, а също и потребителят. И смятам дори, че няма да работи и няма да се постигне целта, която се иска от вносителите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Може ли една реплика? Това го споделих преди малко с вас и дори половината от нещата, които се казаха, са ясни. Не е толкова съществено от гледна точка на вносителите дали тази информация ще бъде на три или на шест месеца за това как се променят договорираните програми. И те не са купища, а става въпрос за един оператор с един договор, а всички тези разпространители сигурно се броят на пръстите на една ръка. Но не това има значение.
Това, което каза колегата Караминова, абсолютно права е тя, тук смисълът не е да се вмени непременно да има писмено съгласие за промяна, смисълът е да може потребителят, ако не е съгласен с това, да се откаже в предвидения в промените срок, с това едномесечно предизвестие. Така че с нищо няма да се наруши логиката на предложения законопроект, ако тази ал. 4 просто отпадне. Смисълът е да има право, когато даден разпространител на програмите промени едностранно пакета и той не удовлетворява потребителя, потребителят да може да отиде да си намери такъв, който го удовлетворява. А никой не говори за промяна на името на програмата, разбирате за какво идва реч. Да не цитирам имена на фирми и програми, които един корпоративен клиент не си е сключил, незнайно по какви причини, а друг ги има. И ти не можеш да напуснеш онзи, който не си е подновил договора, и да отидеш там, където ги има, защото трябва да платиш двегодишна такса в рамките на цената на абонамента. За това идва реч, а не за друго.
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Аз също трябва да отговоря, че с последните изменения в Закона за електронните съобщения това, което казвате, вече не е възможно. Потребителят, когато не е доволен от договора си, този договор, когато не е срочен и не е свързан с някакви промоции, независимо от какво не е доволен в договора, дори от търговското обслужване на гишетата на оператора, може да прекрати договора си с еднократно...
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това са все срочни договори, госпожо!
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Срочните договори обикновено са свързани с определена оферта, която потребителят е приел.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте.
КАМЕНА ЦАНЕВА, Национално сдружение на кабелните оператори и ТВ клуб 2000: Ние също като представители на бранша на кабелните оператори смятаме, че трябва да кажем своето мнение по този законопроект.
Относно дистанционните договори смятаме, че в ерата на комуникациите човек не трябва да бъде ограничен за начина, по който може да се договори с някого да сключи, да измени или да продължи своя договор. Условията обаче трябва да бъдат такива, че потребителите да не бъдат ощетени. В момента има един друг законопроект, който е в нашия специален Закон за електронните съобщения, който касае същата материя и който смятаме, че в много голяма степен защитава потребителите, тъй като примерно срокът, от който започва да тече договорът, е датата, от която предприятието е получило неговото писмено съгласие. Тоест няма вариант, който каза господинът срещу мен, че някой е оставил бележка на вратата, някой не е намерен и т.н. и това категорично трябва да бъде избягнато.
Законът за защита на потребителите е с по-широк обхват и понеже тук непрекъснато се споменават мобилните оператори, може би мястото на това нещо е в Закона за електронните съобщения, но в крайна сметка съществувайки разпоредби, касаещи един и същи проблем в два различни закона, да не се окаже така, че никой не спазва нито едно от двете.
Относно втория проблем, който се отнася за списъка с индивидуалните наименования на телевизионни програми, освен това, което казаха колегите от БАККО, бих искала да добавя и една друга хипотеза. Наскоро стартира една нова наша българска програма БНТ 2, която, за да я пуснем, по силата на тази нова алинея, която се вметва, трябваше милион и половина домакинства, това е по последния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, да подпишат своето съгласие тази програма да бъде включена в пакетите на кабелните оператори. Това според нас е недопустимо и смятаме, че това само ще утежни една бумащина и няма да доведе до крайния ефект, който се търси.
За останалите проблеми говорихме вчера, няма да продължавам.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Съвсем накратко ще кажа. Колегите, които предлагат от БСП тези промени в закона, точно кого искат да защитят на мен не ми е ясно – хората, които не знаят какво договарят по телефона, не знаят с какво се съгласяват? Ние не може да защитаваме такива хора, които сами дават съгласието си за нещо и после казват: ами не, не, ние не искаме повече!
Това, което казаха тук представителите на Министерството на икономиката и на КРС, аз абсолютно съм съгласна с това, което те изказаха, няма да го повтарям. Само ще кажа, че и на мен ми се е случвало да продължавам такъв договор, нали ние тук говорим за продължаваме на такъв договор от разстояние с мобилните оператори, наистина първо ти се съгласяваш, след това ти дават време да се откажеш, да размислиш, имаш повече от една седмица да размислиш и можеш да се откажеш, ако първоначално си казал „да”. След това пристига писмо и не се лепва някъде на вратата, ами наистина се дава от ръка на ръка, препоръчано. Това са факти. И наистина темата беше много болезнена до преди да се приемат измененията в Закона за електронните съобщения. Знаете ние дискутирахме тогава много надълго тогавашните промени в закона и мисля, че след тази регулация, която се получи в Закона за електронните съобщения, нещата наистина са много по-добре уредени.
Така че клиентите да внимават какво говорят и с кого се договарят по телефона. Това е едно на ръка.
И друго. Наистина законът си има своите опорни точки, които защитават клиентите и в сегашния си вид, имам предвид Закона за електронните съобщения.
Относно силата на звука вчера говорихме, само ще кажа, че абсолютно всички становища, които тук се изказаха, и писмени, и устни, всички казват, че това трябва да стане в Закона за радиото и телевизията. Така че ще стане там, ние с колегите от ГЕРБ ще направим предложения тези изменения да намерят място в Закона за радиото и телевизията и мястото не им е в Закона за защита на потребителите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, гости! Една реплика. Колежката беше вчера тук, но явно не е слушала какво говорихме. По отношение на последното, което каза, че на § 4 не му е мястото в този закон, той няма да бъде записан в Закона за защита на потребителите, госпожо, той директно ще бъде вписан в Закона за радиото и телевизията. Защото днес, когато приемахте Закона за ДДС, с него приехте и всички данъчни закони, още четири. Така че тези промени ще бъдат записани в Закона за ДДС или във всеки отделен закон? Моля ви се, вече три години сте в парламента, научете парламентарните практики в законодателството и недейте заблуждава хората, че този текст ще бъде в Закона за защита на потребителите. Напротив, той сега е в ЗИД-а за потребителите, но той ще бъде отразен в Закона за радиото и телевизията. Недейте заблуждава хората!
И второ, искате ли да Ви донеса писмо, от което става ясно, че от мобилния оператор са разговаряли с човека с флашката му за мобилен интернет и тази флашка е дала съгласието си за сключването на допълнителен договор! На Вас може с договора да Ви дават и пари допълнително, за да си сключите нов договор, но Вие сте на друго ниво, ние говорим за потребителите, за хората. И това е абсолютно необходимо, защото колегите са прави, че половината от хората, които идват в приемните, са с такива проблеми.
По отношение на кабелните оператори наистина може би тази мярка, която е предложена, е в повече – да може писмено да бъдат уведомявани дали да стане промяна на дадени програми, но мисля, че от текстовете се разбира, че ние не говорим за допълнителни програми, които се допълват, ние говорим за основния пакет, за който е сключен договорът. И няма нищо лошо този текст да отпадне и всъщност да остане правото на потребителя при намаляване на тези програми той в едномесечен срок с предизвестие да прекрати договора си. Аз не виждам нищо лошо в това и не ми е ясно къде се нарушават законите.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания?
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Само ще кажа, че народните представители не са извънземни, те също са потребители и не е нужно да употребявате тук разни обидни думи, за да защитавате законопроекта си.
РУМЕН ТАКОРОВ: Кажете ми коя обидна дума съм употребил? Една, едничка!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не съм Ви дала думата! Заповядайте за други изказвания.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз, уважаеми колеги, виждам логиката в това, което предлагате, и в повечето случаи това наистина е една добра логика за защита на потребителите. Между другото, въпреки всички приказки, които се приказват тук как изрично се спазват тези изисквания, някои от които и досега фигурират в закона, истината е, че не е точно така и ние го знаем. Само че в момента водим малко странен диалог – от една страна са вносителите на законопроект, от друга страна са всички други асоциации и организации, които евентуално биха били засегнати от този закон, няма го другия много важен субект – потребителите. Имаме представител на комисията, но той е представител на комисията, не на потребителите. Това го подхвърлям само като тема за размисъл.
Аз виждам логика и ще подкрепя вашите предложения, обаче искам да ви кажа, че те се нуждаят от много сериозна преработка, особено що се отнася до прословутия § 3. Но и за другите също. Също § 4 се нуждае от сериозна преработка. Там има едни много добри предложения на Съвета за електронни медии и на АБРО и мисля, че те би трябва да залегнат в закона. Тук колегите са прави, по-чисто е като процедура, въпреки че и другата е възможна, да го вкараме директно в Закона за радиото и телевизията. Макар че и вашето предложение е правна техника, която е възможна, ние гласуваме редовно такива предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, проф. Владков.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Понеже стана микс от изказвания, ще се изкажа само по § 4, госпожо председател. Идеята е добра, навременна и мястото й е точно в Закона за радиото и телевизията, само че текстът, както е предложен, не върши никаква работа. Би трябвало да се съобразим с чл. 128 на Препоръката на Европейската организация по радиоразпръскване, там е казано точно какво трябва да се направи. И този текст може или да се имплантира изцяло в тази част, която, аз нямам точния превод, но мога да кажа, че по време на провеждане на програмата трябва да се осигури така нареченият луфс в рамките на 23, луфс плюс минус един, така че зрителят да възприема цялата програма по един и същи начин, без да има нужда от регулиране на нивата. Това изисква малко по-прецизна трактовка и аз съм готов да се включа в предложението на колегите, които са готови да направят текста.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте от АБРО.
МЕХТИ МЕЛИКОВ, изпълнителен директор на АБРО: Ние благодарим за възможността вчера да представим нашето предложение по отношение на регулацията на звука на рекламата. Много се радвам, че се оказа, че този подход е широко споделен. Онова, което ще направим, което малко по-широко разгънахме вчера като идея, е да вкараме тези препоръки в саморегулацията. Ще го направим в най-скоро време. Аз съм уверен, че този въпрос ще бъде решен поради факта на неговото поставяне на масата, защото това не е реален проблем, въвеждането на тези препоръки ще изчисти изцяло проблема със звука на рекламите и се надяваме много бързо да се види резултатът от това. Разбира се, има един преходен период, в който доставчиците ще трябва да инвестират в съответния софтуер и те са готови да го направят – на входа да засичат дали звукът на рекламите отговаря на критериите, които пък рекламните и комуникационните агенции са склонни да приемат и да спазват.
Така че това по-скоро е нещо положително и очакваме положителна развръзка.
Ние имахме становище и по отношение на ал. 4 на § 3. Във вида, в който е предложен текстът, нашето становище кореспондираше на конкретния текст. За нас беше налице фактическа невъзможност да се получи такова писмено съгласие и в този вариант смятахме текста за неработещ. Разбира се, този текст може да придобие различен вид и това ще промени становището и отношението ни към него.
Аз бих се присъединил към господин Тилев от Комисията за регулиране на съобщенията, че съдържанието на програмите е динамична величина и е предмет на търговско договаряне. Опитваме се да правим разлика между основния пакет програми и премиумните пакети. Очевидно е, че тези разсъждения по отношение на основния пакет не се отнасят до платените пакети с премиум съдържание, когато имаме много пряк, непосредствен интерес към закупуване и поръчване на допълнителния пакет, както е НВО, някои канали за възрастни. Просто правим тази разлика.
За нас е много важно като присъстващи на пазара и като част от тази индустрия, че на пазара все пак е налице сериозна конкуренция и в този смисъл има постоянен стремеж да се поддържа максимално атрактивно съдържание при операторите, в този смисъл не очакваме някакви дори лоши практики, да ги наречем, да се развиват извън търговския интерес на операторите да бъдат максимално атрактивни и да привлекат максимум абонати и най-вече да ги задържат.
Аз се замислям и за друго и може би то трябва да бъде предмет на дискусия – че във все по-голяма част от случаите говорим за пакетни продажби, за пакетни оферти. Можем да говорим за основния пакет програми, но следва да имаме предвид, че често това са пакети с телефония, с интернет и в този смисъл всяка промяна може да ангажира предоставянето на множество услуги. Трябва да имаме предвид как ще се отрази такава промяна върху целия микс и съответно върху една сериозна част от пазара може би.
Благодаря ви.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Аз имам една реплика. Понеже става дума за рекламните провайдери, които трябва да съгласуват този въпрос, поначало телевизията изисква по-твърд подход и управлението на нивото лаудес и нивото изобщо в процеса на реализация става независимо от недоволството на програмните доставчици. Ако ние оставим всеки да си избира, нищо няма да стане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, доц. Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. Аз взимам думата съвсем кратко, тъй като вчера на дискусията имахме възможност да изложим становища, не виждам да има особена промяна в тях от вчера до днес, което значи, че имаме устойчивост на своите виждания. А нашите са твърде устойчиви, тъй като ние сме внесли предложение за регламентирането на нивото на звука на рекламите след дебат вътре в Съвета за електронни медии, в който участваха експерти, включително и от държави, където този въпрос е уреден нормативно, проф. Владков също. И на 6 април сме дали предложение, което именно е свързано с Препоръка 128 на Европейската организация по радиоразпръскване, на базата на която може да се регламентира по-прецизно този въпрос. Защото той в сега внесения законопроект не е регламентиран прецизно, доста рамков е и няма да може да свърши конкретна работа.
Аз доколкото разбирам, това е консенсусна гледна точка, трябва да има такава регламентация. Проблемът е къде да бъде от гледна точка на систематичното място в нашата нормативна система. Може би това не е толкова важно, макар че ние смятаме, че най-чисто и логично е да бъде в Закона за радиото и телевизията и то в основната му част.
Освен това, не че имаме желание да се натоварим с този ангажимент на нивото на регулацията и на нивото на регулатора, това не е достатъчно благодарна и е трудоемка работа, но сме убедени, че в това отношение регулацията ще е по-естественият начин за решаване на проблема, тъй като саморегулацията е свързана главно със съдържание и то тези части от съдържанието, които регулацията не обхваща. А тук става дума за едни технически параметри, които просто трябва да се заложат и да се следи дали се спазват. Не виждам необходимост от това да се разгръща като саморегулаторен процес. Разбира се, ако доставчиците и производителите на съдържание поемат това и като свой дълг и ангажимент, това би било прекрасно. Ние работим в много добро взаимодействие с Националния съвет за саморегулация.
Действително е крайно време да се отговори на общественото очакване за този звук на рекламите и на всички жалби, които са постъпили и тук, не само при нас.
Освен това, само още нещо. По чл. 125в на Закона за радиото и телевизията има желание за промяна договорите, които изпращат телевизионните оператори, макар че и това е вече анахроничен термин, но така е записано, да бъде на три месеца вместо на шест. Аз и вчера имах повод да кажа и това е и нашето становище – обратното, по-скоро трябва да стане на една година, ако говорим за договори, а по тази разпоредба те са задължени да изпращат договори за уредени права за програмите, които разпространяват. Тези договори никога няма да са за шест месеца, те са най-малко за година и фактически се получава следното нещо: едни и същи договори и то в хартиен вариант ние ги получаваме отново и ги обработваме, което е жертва на капацитет, а и създава едно деморализиращо чувство за липса на особен смисъл. Така че аз предлагам тази разпоредба, ако ще се променя по някакъв начин, тя да е в посока на удължаването на този срок. Аз разбирам, че вносителите са имали предвид друго – по този начин кабелните оператори да са задължени да дадат една яснота за това какви програми разпространяват и това е действително необходимо, но това трябва да заляга в договори и в друг вид ангажимент да се превръща, а не в този член, който изисква уредени права.
Това са двете теми, по които Съветът за електронни медии е изразил становище.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз благодаря за това, че вчерашните участници в срещата отново се изказаха, което за първи път се случва в моята биография на народен представител, член на Комисията по културата. Вижте, ясно е, че ще има съпротива и тя се показа от коя страна идва. Винаги е било така. Аз смятам, че би трябвало да приемем този законопроект, той е закъснял. Особено по отношение на кабелните оператори, ако се върнем в годините, когато се явиха на бял свят и започнаха да ни правят на луди, тогава трябваше да има закон, когато наистина беше безобразие.
Колеги, аз не знам колко гледате телевизия, аз също се лутам между различни оператори, тъй като обичам телевизия и гледам телевизия. Факт е, че в рекламните материали, особено на новите формации, които тръгват, се показват различни пакети с много съблазнителни неща. Няма да казвам коя е фирмата, аз си избрах един пакет, който ме задоволяваше. Оказа се, че този пакет финансово не стигал и трябваше отново да ходя да видя какво става. Те са много съвестни в това отношение, не може да гледаш 160 програми, липсва ми една програма, но бих могъл да си позволя да сложа „Булсатком”, за да гледам испанското футболно първенство. Но това мога да си го позволя аз, едва ли всеки. Във всички случаи обаче все още си позволяват лукса поради някакви причини при сключването на договор някъде просто липсваха програми на национални медии, които аз имам нужда да гледам.
От гледна точка на това след всички теми, които се споделиха тук и които е редно да се вземат предвид и да се опитаме да си хигиенизираме малко отношенията на потребители и тези, които правят излъчванията.
Що се отнася до първата част – за мобилните телефони, да ви кажа, много странно ми звучи договор по телефона. Аз не знам случвало ли ви се е едно много хубаво гласче на момиченце, което говори на живо, случайно е попаднало на моя телефон, в продължение на пет ден по два пъти на ден ми звъни, за да отделя време да ми обясни какви нови програми ми предлагат. Накрая кандисвам и казвам: кажи, моето момиче, сега какво ми предлагаш? И тя ми обяснява. Аз поддържам пет телефона на моето семейство. Аз имам основен договор със същата фирма, там са написани моите имена, лични данни и на останалите членове на моето семейство. Питам я може ли да извършим това деяние по телефона? Девойката ми казва, не, трябва да отидете в офиса и там да го направите. Понеже ми беше любопитна програмата, отидох в офиса. Скъпи колеги, явно поради кризата, от три работни места работи едно. И да ви обясня ли колко време трябваше да отделя, за да дойде моят ред и оттам да започнем поименно писане на пет договора за членовете на моето семейство. Отиде час и половина! Защо тази функция да не може да стане при съгласие по телефона и да минеш само през офиса да се подпишеш? Това ми е въпросът.
Аз съм народен представител от Пловдив, но обикалям страната, хората много се оплакват именно от тези договорни отношения. Не коментирам отделните фирми кой какво предлага, аз не мога да се оплача от тях.
Има и друг момент. Бях доста време в чужбина, говоря по телефона с България. Съобщават ми от фирмата в София, че ми остават 15% лимит, увеличавам го. По едно време започнаха да идват много симпатични съобщения от фирмата, че ако се свържа с еди-коя си програма, аз ще плащам една минута, а фирмата – две минути. Седнах аз и сметнах какво ще спечеля, ако говоря десет минути с жена ми. Натиснах и ме кодираха. Няма да коментирам каква цена дойде след първия месец, защото там се говореше за един месец, аз захванах два периода – половината от август и половината от септември. Не коментирам каква е сумата, който дойде за плащане. Колко време трябва да отделя, за да ми кажат колко минути платиха те и колко аз съм платил, за да стигна до тези суми, които бяха същите, каквито бяха когато бях свободен агент и си говорех, и си плащах.
В този смисъл има много неуредени неща. И аз не знам защо е тази съпротива. Никой не иска да ви създаде неприятности и усложнения на вас, но трябва да има някаква хигиена от двете страни. Аз се учудвам, че така спокойно говори представителят на Комисията за защита на потребителите. И съжалявам, че няма хора от ощетената страна. От друга страна, по-добре, защото трябваше да има трето заседание.
Затова моето предложение към моите колеги народни представители е да приемем предложението на тримата колеги за този законопроект, да мине на първо четене и между първо и второ четене съвместно да видим какво може да се оправи, за да има някаква яснота и някакъв ред. Според мен тази мярка е закъсняла.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Действително дискусията е интересна. Бих искал на първо място да подчертая пълна подкрепа на представителите на Съвета за електронни медии и на неговия председател в частта по предложение № 4 от вносителите на законопроекта. По отношение на останалите точки от проекта на Закон за защита на потребителите, всички трябва да сме наясно, трябва да сме убедени, Законът за защита на потребителите съдържа общи изисквания, правила за търговия, изисквания за общо предоставяне на информация, изисквания към рекламата, към някои специфични видове договори, забрана за неизползване на някои търговски практики и т.н. Закона за защита на потребителите е един общ закон, който не може да регламентира, да регулира определен вид бизнес, какъвто е в частност бизнесът на мобилните оператори, в частност бизнесът на кабелните телевизии и т.н. За това може да има отделни специални регулации. Но това е по отношение на подхода.
На второ място аз подчертах, но това е много важно, в честта по отношение на кабелните оператори (те не харесват израза разпространители на телевизионни програми), този въпрос е уреден именно в частта нелоялни търговски практики в непредоставянето на съществена информация. Че какво друго, ако не списъкът с програмите, които търговецът предоставя на потребителя, ако това не е съществена програма, броят на програмата и кои именно програми се предоставят. И най-важното е, че в България няма свободата на маневри предвид максималния характер на Директивата за нелоялни търговски практики. А защо държавите членки, в това число, разбира се, и България, нямат свобода на действие? Защото европейският законодател е приел законодателство в рамките на единния пазар, с оглед да няма ограничение на търговията, на предлагането на подобен род и от други телевизионни доставчици не само на територията на страната. Това е по предложение № 3. Не бихме могли да го подкрепим, защото с това ние стартираме процедура срещу директивата. Въпрос, който е уреден, просто е въпрос на прилагане. Имат проблем потребителите, Комисията за защита на потребителите е за това не само да реагира на жалби на потребителите, а тя проактивно да инициира, да предприема действия и мерки за предотвратяване, включително и на подобни нарушения – за непредоставяне на съществена информация на потребителите. Тук правоприлагащият орган има много голяма роля. Каквото и законодателство ние да приемем, каквато и регулация, без значение общ, специален закон и т.н., и най-добрият закон ще бъде един мъртъв закон, ако той не се прилага адекватно от правоприлагащия орган. В това също трябва да сме убедени.
По отношение на подходите за защита на потребителите, има най-малко два подхода. Ние специално като администрация за потребителите не изключваме нито един от двата. Патерналистичният подход, в който държавата дава защитата, осигурява защитата и т. н. Ние трябва да отчитаме спецификата на нашето развитие, особено у някои категории уязвими потребители. Не подценяваме този въпрос – ролята на държавата за защита на потребителите.
Вторият подход е и тук държавата има роля не пряко, директно да защитава потребителите, а тя да създаде условията потребителите сами да имат своята защита. Не подценяваме и втория подход, разбира се.
По отношение на мобилните оператори ние изтъкнахме нашите аргументи, но бих искал да посоча нещо, което ние сме направили и можем да го предоставим на вниманието на вносителите, не зная доколко те разполагат с нашето становище, убедени сме, тук няма две мнения, че мястото изобщо на регламентирането на продажбата от разстояние по договори с мобилните оператори не е в Закона за защита на потребителите. На общото ниво тя е уредена и тук не става въпрос само за флашката и т.н., защото търговецът след това, повтарям, търговецът има задължение след това да потвърди тази информация още веднъж на потребителя. Ние сме направили конкретно предложение и бихме искали то да достигне до вносителите и това да бъде промяна специално в Закона за електронните съобщения, защото там има специална глава, която урежда защитата на потребителите на електронни услуги, предоставени от този вид търговци.
Предложението е следното. В момента каква е уредбата? В момента инициативата е на търговеца, когато договорът изтича и търговецът се обажда по телефона, спекулира, използва това, че потребителят е наивен, хваща го в момент, в който не очаква, лесно е податлив да каже „да”. Инициативата е на търговеца. Това, което ние сме предложили и бихме искали то да достигне до вниманието на вносителите, е ние да обърнем хипотезата със законова разпоредба, в която законът да задължи търговеца два или три месеца, това е технически въпрос, който законодателят ще реши след дискусия, разбира се, два или три месеца преди изтичане на едногодишния договор търговецът да се обърне писмено към потребителя и да каже: господин Иванов, вашият договор изтича след 30 дни, моля потвърдете писмено дали ще подновите вашия договор или не. Това е защита на потребителя. По този начин ние обръщаме инициативата у потребителя, той държи нещата, инициативата е в негови ръце. Той ще каже дали иска да сключи договор или не желае да сключи договор, а не инициативата да бъде другиму.
С това ще приключа, госпожо председател.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Алексиев, вчера изпращам мой сътрудник да ми плати кабела. Реакцията отсреща: ама вие сте с изтекъл договор. Нали разбирате, че ако няма някаква мярка да ги кара да ни съобщават поне, че след един месец изтича договора, аз не помня кога съм сключил договор. Оказа се, че е септември, сега сме ноември. Но как да разбера?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: А защо не ви спират?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защото аз редовно плащам. Въпросът е, че няма никакво съобщение. Трябва нещо да се направи наистина да знаеш, за да може да прецениш и да отидеш другаде, ако не си доволен.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Това предлагаме на вниманието на вносителите. По принцип ние подкрепяме идеята, въпрос на техника е как да стане това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
Колеги, други изказвания? Заповядайте за реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ: Репликата ми е към представителя на Министерството на икономиката. Какъв смисъл има, ние се мъчим да намаляваме бумащината, Вие сега изведнъж измислихте, че трябва писмено да се уведомява кога му свършва договорът. Ами този проблем е уреден в закона – като ти свърши договора, ти си подаваш предизвестние в едномесечен срок и ти приключва. Какви са тези нови неща, които предлагате в момента? Ние се съгласихме да си остане старата норма от три на шест месеца, дори на една година, както каза господин Лозанов, съгласихме се, че когато се увеличават каналите не трябва да има уведомяване на хората, те са в плюс, но да се разграничи основният пакет. И аз ви казвам пак и ви питам, този, на когото са се обадили на устройството за мобилен интернет, как Комисията за защита на потребителите ще го защити, когато единственият начин да развали договора е по съдебен път? Отговорете ми на този въпрос.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Нашето предложение не е в частта кабелни оператори и списъка с телевизионни програми, нашето предложение е по основното предложение в частта мобилни оператори и подновяване на срочния договор. За това става въпрос.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожо председател, бих Ви помолила да прекратим разискванията, които вървят вече час и 20 минути. Темата е много обширна, твърде непонятна за някои и горе-долу е като кое е първо – яйцето или кокошката.
Нека да преминем към гласуване и когато се стигне до повторно дебатиране на тези теми, да говорим по-подробно. Мисля, че този разговор върви от вчера и му е даден много дълъг срок да се изкажат различни мнения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Закривам дискусията и давам думата на господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Само три изречения. Един от аргументите, които чух тук, е, че мястото на тези предложения не е в Закона за защита на потребителите, а в Закона за електронните съобщения. Всичките кореспонденции и на мобилни, и на другите оператори – кабелни, сателитни, се базират на Закона за защита на потребителите. И ти казват: изискуеми са тези задължения по чл. еди-кой си от Закона за защита на потребителите. Или трябва да ограничим тази възможност, или трябва и в Закона за електронните съобщения да поставим тези ограничения, тъй като материята е разгледана и в двата закона. Доколкото следя нещата, има колеги, които предлагат аналогични текстове и в Закона за електронните съобщения, и нищо не пречи да се изчистят тези неща. Но ако ги няма в Закона за защита на потребителите, ще продължава същата практика на монополите и ще ти казват: плащай си, може да не си доволен, но си имал глупостта да сключиш срочен договор, без да си прочел какво има в списъка с програмите. Затова може да дойде и малко в повече, но по-добре е да го има и да защитим тях. Може да не са толкова просветени, но те са хората, които сключват договорите и чиито права трябва да защитаваме. Договорът е двустранен процес.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, преди да закрием процедурата само бих искала да уточня собствената си позиция също като народен представител. Аз лично също не подкрепям приемането на § 4 в преходни и заключителни разпоредби, като считам, че същият е в противоречие с разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. В този смисъл е и практиката на Конституционният съд. Имаме Решение № 1 от 31 март 2011 г. по конституционно дело № 22/2010, където съдия Красен Стойчев е казал, че когато не се приема нов закон, а целта е да се измени и допълни закон, който продължава да действа, тогава ще е необходимо изменението и допълнението му да се извършва чрез закон за неговото изменение и допълнение, внесен от народни представители или от Министерския съвет. Тоест не чрез използваната практика чрез преходни и заключителни разпоредби, а със закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
В този смисъл има действащо влязло в сила решение. Това е единственото ми съображение. Вчера дискусията, която протече, действително консолидира всички заинтересовани страни за решаването на този проблем, за изработването на стандарти по отношение на § 4, готовността да се изработят едни текстове. Аз дори бих искала да се обърна към вносителите на § 4 и нямам нищо против текстовете, когато бъдат изготвени, да не бъдат внесени само от народните представители на ГЕРБ, а да им дадем възможност същите да участват и да подпишат тези текстове в частта за радиото и телевизията.
Тук нямаме тропане на инат, а просто това са нашите аргументи и мисля, че съвсем коректно могат да разчитат на нашето обещание, защото в най-скоро време се надявам да получим текстове от всички заинтересовани страни в частта за радиото и телевизията по отношение на силата на звука на рекламата, както и тези, които са ни представени в настоящата дискусия.
Благодаря, че имахте търпението и мен да чуете. Слушам Ви.
РУМЕН ТАКОРОВ: Малка реплика. По отношение на правната уредба и на техниката, по която е вкаран законопроектът, мога да ви кажа, че вчера на заседание на Комисията по правни въпроси законопроектът беше приет със 17 гласа „за” и 1 „въздържал се” и нито един против. Така че това не може да бъде основание, както казахте Вие, на базата на решение на Конституционният съд. Защото и вчера се прие Законът за ВЕИ със Закона за оръжията. Нали знаете, че беше в един закон. А днес данъчните закони приехте ли ги? Приехте ги. Сега ще отидат в Конституционният съд и ще се отменят ли?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колега, това са моите аргументи. А кое къде ще ходи... нашата комисия работи така. Не мога да коментирам дейността на другите комисии.
СТОЯН ИВАНОВ: Госпожо председател, предлагам да гласуваме все пак.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Закривам дебата и подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против – 1, въздържали се – 6.
Благодаря Ви.

Преминаваме към точка трета от нашия дневен ред – Обсъждане на ЗИД на Закона за културното наследство № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.
Давам думата на заместник-министъра на културата арх. Стоев, за да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! В процеса на нашата работа по прилагане на Закона за културното наследство от влизането му в сила през 2009 г. констатирахме някои несъвършенства, които с настоящите предложения за изменение и допълнение на закона смятаме, че ще бъдат отстранени. Сега ще се спра накратко само на трите основни теми, които са обект на особен обществен интерес и обсъждане от страна на професионалните гилдии.
Първата тема, която е доста обсъждана, е нашето предложение за преобразуване на Националния институт за недвижимо културно наследство в държавно предприятие – Национален център за недвижимо културно наследство. В последните години инвестиционната активност значително нарасна, което от своя страна доведе до засилен контрол върху инвестиционните процеси. Това доведе и до увеличаване на обема на дейностите, осъществявани от националния институт, без да е налице съответното им кадрово и финансово осигуряване.
Нашето предложение за държавно предприятие всъщност цели тази организационна форма да даде възможност за укрепване на кадровия потенциал и подобряване на ефективността на работата на института. Предприятието ще бъде част от конкурентната среда, изпълнявайки допълнителни дейности, които ще подпомагат основния му предмет на дейност. Тези дейности ще се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.
Втората тема, на която ще се спра, също обект на обществен интерес, са нашите предложения за промени по отношение на археологическото наследство, свързани с провеждането на теренните проучвания. Предлагаме те да се провеждат по реда на Закона за обществените поръчки. Финансирането на теренните проучвания със средства от държавния бюджет или от бюджетите на общините изисква прилагане на принципите на добро финансово управление и контрол върху разходваните средства. Провеждането на обществени поръчки ще създаде необходимата предпоставка за конкурентна среда в тази сфера.
Третата тема са промените относно състава на Теренния съвет. Тези промени са насочени към това решенията да се вземат с участието на съответните специалисти, които участват в процеса на опазването на недвижимото културно наследство. По тази причина предлагаме в състава на Теренния съвет да се включат специалисти в областта на опазването, като се запазва значимият превес в числения състав на колегите от археологическата колегия.
Това са трите основни теми, които предлагам на вашето внимание. Другите поправки, които сме направили в закона, са по-скоро от терминологичен характер, но, разбира се, и те могат да бъдат дебатирани.
Госпожо председател, позволете ми, въпреки че тук Вие давате думата, да помоля моите колеги да доразвият тези три теми накратко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Стоянов.
СТОЯН СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, искам да припомня, че институтът, който е имал различни наименования в различни периоди, преди политическите промени през 1989 г. е разполагал с численост от около 800 щатни бройки и е имал териториални поделения във всички окръжни градове. Понастоящем и през последните 15 години институтът има 60 щатни бройки и един милион лева годишен бюджет, половината от които за издръжка, половината – за персонал. Средната работна заплата в института е около 500 лева. Това е основният проблем, че при досегашния модел на финансиране институтът дори да реализира допълнителни собствени приходи над предвидените в бюджета, с размера на преизпълнението, както е известно на икономистите, се намалява държавната субсидия. Второ, не е в правомощията на министъра да увеличава числеността на персонала. Искам да кажа, че в последните три години, в които ние се занимаваме с това, ежегодно сме предлагали увеличаване на числеността на персонала, но в контекста на провежданата административна реформа, която разбира се министърът подкрепя, сме получавали отказ.
Това е основният проблем. Тоест министърът, независимо от огромния обем специализирани дейности, които се увеличават с около 20-30% годишно, измерени, колкото и формално да е, чрез обема на преписките. Мога да кажа, че през последната година от института са обработени около 4500 специализирани становища и преписки.
Това, което се предлага, може да се систематизира в три пункта.
Първо, по никакъв начин не се ограничава предметът на дейност и специализацията на института, каквито коментари прочетохме. Обратно, създава се възможност наред с държавните задачи, които ще продължат да се финансират от държавния бюджет, институтът да осъществява и други специализирани дейности, които са непосредствено свързани с неговия предмет на дейност и за които, разбира се, има капацитет, като собствените приходи остават на разположение на института. Тук е създаден защитен механизъм, арх. Стоев спомена, че за да не се създава нелоялна конкуренция, предприятието ще се явява по реда на Закона за обществените поръчки при тези договори, възлагани от физически и юридически лица. Това е първата съществена промяна.
Втората съществена промяна, която не може да се реализира, ако предприятието има статут на бюджетна организация второстепенен разпоредител, е, че бюджетните средства, които се осигуряват от държавата, и собствените приходи остават изцяло на разположение на института и по решение на директора и на управителния съвет те ще могат по целесъобразност да се разпределят от института за придобиване на материални активи, за финансиране на текущата дейност, както и за персонала, като директорът на института, съгласувано с управителния съвет и, разбира се, с министъра, ще може да увеличава числеността на персонала, средствата за работна заплата, съответно индивидуалните възнаграждения.
И трето, което произтича императивно от разпоредбите на Търговския закон, че се създава една по-демократична, по-либерална система за управление. Сега институтът се управлява от директор, предлага се освен директор и управителен съвет в състав от пет човека, който се назначава от министъра, с което се създава възможност да се укрепи експертното начало и вземането на колективни решения.
Поради това ние считаме, че това е една положителна стъпка в развитието на института, укрепване на неговия капацитет и възможности да отговори на обществените потребности. Не виждаме реални рискове от промяната.
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз благодаря. Кой друг от министерството ще вземе отношение? Заповядайте, госпожо Кацарова.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Със законопроекта се предлага теренните проучвания, както заместник-министър Стоев посочи, да се провеждат при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Предложението беше получено в съгласувателната процедура от Министерството на финансите, обсъдено и разгледано подробно. Мотивите ни за предложението са следните.
Необходимо е дейността да бъде подчинена на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор с оглед спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност при разходване на публични средства и поради обстоятелството, че редица дейности, свързани с археологическите проучвания, както и самите услуги в тази област, попадат в приложното поле на Закона за обществените поръчки. Особеното в тази дейност е, че при реализирането на инвестиционни намерения, когато служители са лица по чл. 7 от Закона за обществените поръчки, инвестиционният проект може да бъде осъществен само при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. За реализиране на инвестиционни намерения в територия с наличие на археологически обекти законът изисква провеждане на теренно проучване. Теренното проучване е необходима стъпка и законово условие за крайната цел на възложителя в реализиране на инвестиционен проект.
Средствата, предвидени за провеждане на теренно проучване, следва да се разходват чрез обществена поръчка, тъй като не е налице едно от условията за изключване на теренното проучване от Закона за обществените поръчки. Резултатите от проучването не формират изобщо полза за възложителя, каквото условие е поставено в Закона за обществените поръчки. В този смисъл условието на Закона за обществените поръчки, че резултатите от проучването не са единствено за възложителя не е изпълнено.
Това становище беше обсъдено по време на съгласуването и обсъждането на законопроекта и беше консолидирано с оглед получените становища от Агенцията за обществени поръчки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ганчев.
ХРИСТО ГАНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, третият момент от предложения проект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, който е предмет на дискусия, касае състава на Съвета за теренни проучвания към министъра на културата. Това предложение се наложи от няколко обстоятелства.
Първото е, че от 2009 г. Министърът на културата упражнява правото на държавна собственост върху обектите на археологическото наследство. Вторият аргумент е, че страната има ред ангажименти по международни документи, по които е съответно страна. Бих цитирал няколко от тях, за да стане по-ясна темата. Международните принципи за археологически разкопки, приети от ЮНЕСКО през 1956 г., препоръчват разрешението за разкопки да определя задълженията на разкопвача по време и при приключване на работата си и по-специално за охрана, поддръжка и реставрация на обекта, заедно с опазването на обекти и непокрити паметници. Става въпрос за всички онези структури, които са изложени под прякото атмосферно влияние. По-късно Венецианската харта, това е международна харта за консервация и реставрация на паметниците на културата и забележителните места на ИКОМОС , доразвива това изискване и в частта си „Разкопки”, чл. 15 казва, че руините трябва да бъдат запазени и трябва да бъдат осигурени необходимите мерки за консервация и постоянна защита на архитектурните елементи. И последният съществен документ, който всички цитират, това е Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, чиято философия ясно е дефиниране във всички негови текстове, а именно да се опази археологическото наследство като източник на европейска колективна памет.
Като имаме предвид всичко това, ние сме предложили в законопроекта един състав на Теренния съвет, който е консултативен съвет на министъра на културата, припомням, от 2009 г. в следния състав, за да е съвсем ясна неговата компетенция. Той се състои от 14 души археолози, 7 от които хабилитирани лица, като неговият председател трябва да бъде хабилитирано лице с 15 години професионален опит в областта на теренните проучвания. Предложени са също така двама представители на Министерството на културата, от които единият е представител на Инспектората по опазване на културното наследство, който има определени ангажименти и задължения към контролирането на процесите на теренните археологически проучвания, а другият е представител на дирекцията, която съответно прави предложение за държавната субсидия в областта на теренните археологически проучвания.
Новото, което касае състава на съвета, това е предложението да бъдат включени двама експерти, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от Закона за културното наследство, а именно специалисти в областта на опазването, които да дадат и гледната точка от страна на проблема, свързан със защитата на тези, бих ги нарекъл, крехки структури, оставени на атмосферните влияния. Да има технически лица, които да могат да консултират съвета и съответно чрез неговите решения министъра по тези специфични проблеми, свързани с опазването на наследството.
По този начин считаме, че нашето предложение създава един балансиран състав на един колегиум, който може от всички гледни точки да изчерпи темата със защитата на археологическите ценности.
Благодаря ви. Ако има някакви допълнителни въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други представители от Министерството на културата няма.
Министерството на финансите има ли становище? Заповядайте.
ЛИДИЯ АТЕВА, Министерството на финансите, началник отдел „Държавни помощи”: Единственото нещо, което бих искала да добавя към предложението на Министерството на културата по втората част от предложенията на законопроекта, а именно те са по § 40 от ЗИД-а, т. 2.
Искам да обърна внимание на следното. Ако този текст не бъде разписан в законопроекта, то би довело до необходимост от преценка за всеки конкретен случай на теренно проучване дали разходването на публични средства съответства на правилата на държавните помощи. Тъй като всички вие знаете, че процедурите по Закона за обществените поръчки, мака и да не дават на сто процента гаранция, че няма държавна помощ, то те гарантират една прозрачност и еднакви условия за ненарушаване правилата на конкуренцията като цяло. Поради това и ако възникне съмнение за нарушаване на тези правила в общия случай на избягване на обществена поръчка или избягване прилагането общия ред на Закона за обществените поръчки, следва да се приложи една много специална стен стил клауза, която е по Регламент 659 от 1999 г. на Европейската комисия, която ще създаде много сериозен риск пред културните ценности, забавяне на тяхното откриване, разкриване и т.н. Тоест в целостта на всички тези предложения бих искала да подкрепя Министерството на културата и в частност да поясня, че ние не оспорваме научния характер като цяло на археологията, ние не можем да приемем финансирането като наука на всички съпътстващи дейности, свързани с теренното проучване, тъй като вътре в целостта му се съдържат много дейности, чийто характер е чисто стопански.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Други становища?
Колеги, откривам дискусията.
Заповядайте, колега Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Първо, искам да кажа, че доколкото съм запозната, този закон все пак експонира европейска директива, което е важно да се знае. И стартирайки изказването си, искам да кажа да не забравяме, че все пак на първо четене ние говорим за логиката на един закон и затова дали приемаме неговите принципи. Ще изкажа личното си мнение, мисля, че предложенията, които са направени, са полезни и според мен трябва да бъдат подкрепени.
Имаме доста забележки, свързани с правната норма и начина на изписването на някои от текстовете, но те могат да бъдат коригирани между първо и второ четене. Напълно подкрепям това Институтът за паметниците на културата да се превърне в държавно предприятие, защото мисля, че по този начин хората в него, които са изключително натоварени, ще успеят да получават може би не достатъчно адекватно, но по-адекватно възнаграждение за труда си. Защото архитектите знаят, предполагам, че почти е невъзможно хора с опит, знания и умения да работят като такива в общини и в подобни институции поради ниското заплащане.
Така че, мисля, че това е полезно. В публичното пространство се появи една невярна версия, в смисъл такъв, че се говори за известна централизация, което не е точно. Аз лично мисля, че е точно обратното – че по този начин хората, работещи в тази институция и имащи напоследък изключително много работа, ще успеят наистина да използват средствата, които са си заработили, за повишаване на заплатите и наред с това да си назначат сътрудници, помощници, защото те твърде често са обект на много неблагоприятни коментари поради забавянето на преписките, очакванията на фирми, които бързат да построят или да реконструират сгради паметници на културата, забавяния, свързани с много важни инфраструктурни проекти, а всъщност те просто нямат капацитет поради малкия брой хора да си свършат работата добре.
Що се касае до обществените поръчки, аз мисля, че конкурсното начало по принцип е едно изключително добро начало и че когато има конкуренция между хора професионалисти, каквито са археолозите, това ще бъде единствено и само в полза на всички.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, от години говорим за нуждата от промени в системата за опазване на културното наследство на страната ни. За съжаление въпреки убедеността ни, че е нужно да се децентрализира работата в тази сфера и да се осигури максимална независимост и висока експертност при прилагане на закона, и този път посоката на предложенията е към още по-голяма централизация.
Още с направените промени в закона преди година стана ясно, че се търси все по-ярко разширяване и централизация на правомощията на министъра на културата. Той ще управлява държавното предприятие Национален център за недвижимо културно наследство, той назначава състава на Съвета за теренни проучвания и т.н. Напълно се пренебрегва научноизследователската същност на опазването във всички направления на дейността.
С промените ще се унищожи ролята на Националния институт за недвижимо културно наследство като независима експертна институция, която да гарантира обществения интерес. Решението за съществуването на тази институция се взе през 2009 г. пак от вашата комисия именно като мярка срещу корупционната практика в системата. Извинявайте, но с прилаганите промени условията за корупция се възраждат, но вече на по-високо управленско ниво – на ниво Министерството на културата. А и такива условия там и сега съществуват, защото съгласувателната процедура и контролът по прилагането на Закона за културното наследство се осъществяват в едно и също звено на министерството – Главна дирекция по опазване на културното наследство.
Считаме, че прилаганите промени не са достатъчно дълбочинно обмислен и пак се търси ефект на парче преди всичко с някакъв финансов еквивалент, без да се анализират щетите, които може да нанесат върху цялостния процес на опазване на културното наследство на България - задачите на археолозите и невъзвратимата загуба, която може да бъде нанесена с едноличните субективно приложени правомощия на един или друг човек. Между прочем искам да отбележа, че във всички коментари и промени в този закон в годините за първи път участват хора от Министерството на финансите. Може би защото господин Дянков беше обявен за първи археолог на страната, но тук нещо ми говори, че част от предложенията идват от тази страна.
Аз прочетох становището на ИКОМОС по този въпрос и считам, че предложението им да се върнат съгласувателните функции на института заслужават по-сериозно обсъждане. Това според тях ще позволи Главна дирекция „Инспекторат” към министерството да осъществява по-ефективен контрол, който продължава да липсва, включително и върху съгласувателната процедура. И тогава процедурата просто може да бъде по-кратка.
Що се касае до създаване на държавно предприятие, което да гарантира и носи приходи на Министерството на културата, от които да се издържа и специализиран институт, то това също трябва по-внимателно да се обсъди, като се има предвид, че едно такова предприятие, както „Реставрация” ООД, не могат да съществуват и работят извън правилата на свободната конкуренция на пазара.
Така че преди да продължим работата по нови и нови промени и кръпки в Закона за културното наследство, може би трябва да си изясним каква всъщност е стратегията за дългосрочното развитие на дейността в сферата на опазване на културното наследство на България.
Какво налага преобразуването на културен институт от национално значение, който гради експертен потенциал вече 55 години, в търговски субект? Ако, както се твърди в публичното пространство, целта е финансовото оздравяване на института и подобряване на заплащането на служителите му, нека вносителите се конкретизират какви са правните възможности и финансовите механизми, при които това ще се случи за едно държавно предприятие с бюджетно финансиране. Иначе казано, ще може ли този център да разходва собствените си приходи за материално стимулиране на работещите и за развитие на дейностите си? Ако да, в какви параметри?
В чл. 19, ал. 4 например е казано дословно, че държавното предприятие Национален център може да бъде и изпълнител по договори за обществени поръчки, които имат за предмет осъществяваната от него дейност. Вероятно презумпцията е да се създаде правна основа общините да могат да възлагат на центъра актуализация на регистъра за тяхната територия. Но така както е казано, излиза, че обект на обществена поръчка може да бъде всяка дейност по чл. 19, което е недопустимо. От текста произтича и друг извод. Така нареченият център може да участва в обществена поръчка за изпълнение примерно на проект, относно който той следва да даде и експертно становище. При това тук не става дума за пилотен, уникален, научно-експериментален проект, а за свободно участие в пазар за подобни и други разработки, свързани с недвижимото наследство. Въпросът ми е как се преодолява конфликтът на интереси при едновременното прилагане на чл. 19, ал. 1, т. 3 и чл. 19, а. 4?
Всъщност според мен най-болезнените въпроси на предложената промяна са:
Първо, преобразуване на националния институт в държавно предприятие, управлявано от министъра на културата.
Второ, изваждане на експертите от Националния институт за недвижимо културно наследство от специализирания експертен съвет за опазване на националния културен център към министъра на културата или както го наричахме бившата СОПКА.
Трето, разиграване на спасителни археологически проучвания на търг по Закона за обществените поръчки, което напълно пренебрегва тяхната научна стойност.
Четвърто, неглижиране ролята на Националния археологически музей при БАН в Съвета за теренни проучвания.
Уважаеми колеги, в този си вид представителите на Коалиция за България не може да подкрепи и ще гласува против това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, други изказвания? Заповядайте, колега Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз бих искала само да се обърна с един въпрос към вносителя в лицето на заместник-министъра на културата по отношение на § 18 относно чл. 64, ал. 2 от Закона за културното наследство, където се казва, че към министъра на културата се създава специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. В състава на съвета се включват представители на Министерството на културата, на специализираните институти при БАН, на професионални организации, експерти по консервация и реставрация, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1, и други специалисти, определени от министъра на културата.
В този смисъл аз бих искала да задам следното въпросче: създават ли се предпоставки за конфликт на интереси, както се твърди от Върховната касационна прокуратура.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЕВ: В кой точно момент виждате този конфликт на интереси?
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Консервация, реставрация, вписване в регистъра и т.н. специалисти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЕВ: Аз не виждам някаква промяна. И сегашният състав на съвета е същият, той се състои от същите специалисти и в конфликт на интереси значи когато въпросният специалист, вписан в регистъра, участва по някакъв начин в някой проект, който се разглежда от съвета, той просто не участва в заседанието и не гласува. Това е единственият начин да се избегне конфликт на интереси, ако добре съм Ви разбрал.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, имате думата.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Благодаря първо за поканата да присъстваме от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.
Ще взема отношение само по въпроса за подлагането на теренни археологически проучвания на обществени поръчки. Бързам веднага да подчертая, че това е абсолютно незаконно. Незаконно е, защото противоречи на прословутия чл. 4, т. 4 от Закона за обществените поръчки, който гласи, че от него се изключват научноизследователските дейности. Второто условие е, че възложителят изцяло трябва да заплати всички разходи. И третото е, че резултатите от това научно изследване не остават единствено в полза на възложителя. Да ги разгледаме по ред.
Първо, наука ли са теренните археологически проучвания? Да, такива са. И за разлика от мнението на Агенцията за обществени поръчки, която твърди, че теренните археологически проучвания били важна и неотменна част от науката археология, те не са важна и неотменна, те са най-важната. Археологията се занимава със стратиграфия, с наука за пластовете. Това е, което прави – работата на терена, не друго. Тоест наука ли е? Ами да, наука е.
Заплаща ли възложителят всички разходи? Ами заплаща ги.
И третото е дали резултатите от това научно изследване не остават единствено в полза на възложителя? Ами не остават, те отиват изцяло в полза на държавата, защото археологията в България е само държавна. Всички институции, които правят археологически изследвания, са държавни и находките постъпват в държавни музеи. Няма частни, като говорим за конкуренция и за прозрачност, на които ще се спра.
Чух тук такива витиевати обяснения от рода на, ама видите ли, че този възложител бил длъжен да го направи, а на всичкото отгоре нямал никаква полза. Това не е вярно. И не е вярно не само защото законът го задължава и без това той не може да продължи, а защото много често те се съобразяват с резултатите, за да изместят трасето, което примерно искат да усвоят като инвестиция, за да си спестят пари. И това е нормално. Тоест те имат чисто финансов интерес.
Чувам, да не кажа дилетантски и абсурдни неща, че археологически теренни проучвания били и стопанска дейност. Учуден съм да видя как ще го докажете. Археологията е само наука.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Къде го чухте това?
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Чух от представителя на Министерството на финансите, ако Вие не сте! Нека да ни обясни каква е тази стопанска дейност в науката археология, на която самото име означава „наука за древността”.
Така че според действащия Закон за обществени поръчки е абсолютно незаконно това, което се влага. Или трябва да се промени самият Закон за обществени поръчки. Защото условията, които Законът за обществените поръчки е описал, за да не попадне нещо под неговото действие, са абсолютно изпълнени от гледна точка на теренните археологически проучвания.
Да минем по-нататък. Защо все пак се правело? Заради мантрата прозрачност – как се разходвали публичните средства. Ама чакайте, възложителят, пардон, вносителят Министерството на културата заедно с Министерството на финансите, заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заедно одобриха през март тази година, брой 30 на „Държавен вестник” да се публикува ценоразпис, по който се остойностява трудът на археолозите на терена – по пера, с проценти и привързано към средната работна заплата. Както всеки път съм казвал, по-прозрачно, здраве му кажи! И това се гледа толкова внимателно от всякакви финансови институции, инспектори и счетоводства и от Сметната палата, че няма случай, в който да е показано, че нещо не е направено както трябва. Защото е разписано пределно ясно!
Търгове! Това е абсолютно невъзможно, особено в България. Защото търговете в България, както изнесе Сметната палата, 60% са опорочени. И от 4,5 милиарда 1 милиард потъва в нечий джоб. Това са данни на Сметната палата. Ако искате да направите нещо непрозрачно в България, може да направите търгове. Но пак повтарям, това не е законно заради действащия Закон за обществените поръчки. Променете го него и вкарайте тогава това изискване. Това ще означава, че ще важи за всяка наука – и в университети, и навсякъде.
Имаше тук опити за доводи за конкуренция, за конкурентоспособност. Участват само държавни институции, казах ви, че имаме ценоразпис. Ако се вкара това нещо и се примат търгове за теренни археологически проучвания, това означава, че сто процента падат от методиката за проучване, която науката археология изисква, дъмпинг цени и това означава тотално, но този път законово разрушаване на археологическите обекти. Достатъчно страдаме от иманярите. Сега ще бъде законово, защото се търси дъмпинг цена и не се говори за наука, то било стопанска дейност! Ами не е! А няма как да се падне под тази цена. Изобщо приказките за теренен съвет, всичко това отпада, защото ако има търг, този, който е спечелил търга, би трябвало непременно да получи разрешение за проучване. Това не става така, защото той може да е негоден, нищо че има документ за археологическа подготовка, защото обектите са специфични и затова има Съвет за теренни проучвания, който се занимава дали този човек методически е подготвен и може да се справи със съответния обект. Това не е строително-изкопчийска работа, говорим за наука.
В крайна сметка до какво би довело това? Пак казвам, освен че ще бъде съсипано археологическото наследство, а то за разлика от фабрики, телета и други неща не може да се възстанови, това безвъзвратно се унищожава и не може вече да се направи, ще стане един хаос. Защото най-лесно е да обжалваш търгове. Ще се обжалват тези търгове и ще видите тогава какво ще стане с инфраструктурните проекти. Ще стане един батак.
И още веднъж повтарям, това ще си бъде законово унищожаване на археологията в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте да отговорите от Министерството на финансите на поставения въпрос.
ЛИДИЯ АТЕВА: На първо място, ние никога не сме оспорвали и аз това го казах във встъпителните си думи научния характер на археологията. Единствено не желаем да подкрепяме финансиране по отношение на спомагателните дейности, които са вътре в обхвата на дейностите по теренните проучвания. И обхватът на тези дейности може да бъде видян в чл. 147 на Закона за културното наследство. Тези спомагателни дейности, повтарям думите отново, имат характер на стопанска дейност и те не могат да бъдат третирани по различен начин извън общия ред на Закона за обществените поръчки.
Аз не съм специалист по Закона за обществените поръчки, затова бих искала в частта на процедурите на Закона за обществените поръчки да призова колегите от Агенцията за обществени поръчки да вземат отношение по така наречената специална процедура, свързана с един опростен и улеснен режим на рамково споразумение, който е свързан с чл. 4 от Закона за обществените поръчки, тъй че в никакъв случай няма да се стигне до някакъв такъв механизъм на обжалване и съдебни процедури. Но за това предлагам да дадете думата на колегите от Агенцията за обществени поръчки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА, Агенция по обществени поръчки: Във връзка с този спор аз първо бих искала да внеса едно разяснение за прилагането на чл. 4, т. 4 от Закона за обществените поръчки. Действително тази разпоредба касае едно изключение, което от своя страна засяга научноизследователската и развойната дейност. За прилагането на това изключение обаче е необходимо да се знае каква е идеята. Всички знаем, че Закона за обществените поръчки въвежда приложимите европейски директиви в областта, това са четири основни директиви, но едната касае обжалването, така че няма да я коментирам. И в трите директиви – Директива 17 за секторните възложители, Директива 18 за класическите, която е базовата директива, и последно въведената Директива за обществени поръчки в областта на сигурността и отбраната. Това изключение съществува и в трите.
Но за какво става въпрос? Става въпрос за това, че още в Директива 18 е посочено, че въвеждането на това изключение се базира на чл. 163 предишен, сега 179 от договора за създаване на европейската общност. В тази разпоредба, тоест това е важно да се чуе и да се разбере, защото това е основата на изключението, смисълът и обхватът му са заложени в тази основна разпоредба. И там, когато става въпрос за научни изследвания и технологично развитие и космическо пространство, така се казва делът от договора, се казва, че целта на Европейския съюз е да укрепва своите научни и технологични основи чрез създаването на европейско научноизследователско пространство. Няма да чета цялата разпоредба, тъй като тя е дълга, обаче въвеждайки това изключение за научните изследвания, базовата Директива 18 в съображение 23 от преамбюла казва, като се основава на чл. 163, съответно на 179 от договора, казва, че целта е насърчаването на изследователската дейност и технологичното развитие е средство за укрепване на научната и технологична база на промишлеността на общността и развитието на обществените поръчки за услуги допринася за осъществяването на тази цел. Съфинансирането на програми за научни изследвания не попада в приложното поле на настоящата директива.
И оттук всъщност каква е целта? Става въпрос, това са най-общо мотивите, с които се въвежда това изключение. Става въпрос за насърчаването на изследователската дейност и технологическото развитие, за укрепване на научната и технологична база на промишлеността. В тази връзка се поощряват научните предприятия, научните изследвания и технологичното развитие с високо качество. Целта е между тези предприятия, за да се развива тази база и основно се залага на програми за научно развитие, за научноизследователска и развойна дейност и за високо технологично развитие и целта на това изключение е да не се създават пречки пред тези научни организации, когато развиват тази дейност, да могат те свободно да си сътрудничат.
Така че това е смисълът и в този случай е допустимо неприлагането на Закона за обществените поръчки. Тук всъщност директивата поставя конкретно в текста на чл. 16, б. „е” допълнителни условия за изключването на тази дейност от приложното поле на директивата, респективно същото е въведено в Закона за обществените поръчки, в неговото приложно поле. И те са три.
Първото, както казах, касае се за научни организации. Когато научни организации си сътрудничат с други, това е субектът на изключението, така да се каже.
На второ място, ползите не остават единствено за тяхната дейност, тоест те трябва да имат предмет на дейност наука и ползата от възлаганата научна дейност не остава обаче единствено за тях, а остава и за всички останали, и за много други потребители.
И третото условие е свързано със заплащането. Този, който възлага такава дейност, той трябва да я заплати изцяло.
Това са всичките условия, при които може да се прилага това изключение.
Какъв е случаят с теренните археологически проучвания, разбира се, при реализирането на инвестиционни проекти?
На първо място, тук възложителят не е научно предприятие в повечето случаи, да не кажа във всички случаи, понеже не ми е известно възложител научно предприятие да възлага такива проучвания за инвестиционни проекти.
На второ място, той няма нищо общо с неговата дейност. Предметът на дейност на този възложител е изграждане на инвестиционни проекти и всякаква друга, но не и научна. Единственото условие, което е изпълнено, е, че той изцяло заплаща, поне така е решено в нашата страна, той изцяло заплаща разходите по тази дейност. Всички останали обаче не са налице. Първо, той не развива наука, както казах. И в допълнение на това бих посочила, че това е негово задължение да възложи тези научни изследвания по силата на Закона за културното наследство. Тоест това е едно задължение, което произтича от закон – преди да реализира своята дейност той да възложи такива научни изследвания. Затова не можем да твърдим, че такива изследвания се възлагат с цел развитие на науката в този конкретен случай и в този смисъл беше и становището, което ние сме публикували съвместно с двете контролни институции – Сметна палата и Агенция за държавна финансова инспекция.
Така че дали това изключение изрично ще го има в Закона за културното наследство или директно ще се прилага Закона за обществените поръчки, бих искала да кажа, че и в двата случая тези теренни археологически проучвания, които са за реализацията на инвестиционни проекти, би следвало да се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки.
В заключение също така бих искала да кажа, че изключението от директивите, съответно от националния закон, който ги въвежда, обикновено са изключително изчерпателно посочени, те не могат да се разширяват. Също така при тълкуване трябва да се тълкуват ограничително и мисля, че всички присъстващи тук знаят, че във всички документи на Европейската комисия, независимо по какъв повод, когато се тълкуват изключения от прилагането на директиви, на договора и каквото и да било, това се подчертава, че те трябва да се тълкуват стеснително, тоест по никакъв начин не може да се допълват, да се разширяват по усмотрение на държавата членка.
Също така по повод на тази дискусия, която в Агенцията за обществени поръчки се води доста отдавна, тоест не е от сега, ние извършихме една проверка в електронния регистър на Европейската комисия в „Официален вестник” на Европейския съюз и там открихме над хиляда процедури за такива проучвания, които се възлагат, най-често за строежи на пътища, магистрали и в други държави, където се възлагат, и тези теренни проучвания се правят по реда на директивата, съответно в нашия случай би трябвало да са по реда на Закона за обществените поръчки.
Това е, което мога да кажа по темата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Може ли, госпожо председател?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Ще започна с това, че в някои страни се правели поръчки. Ами да, правят се, само че там има археологически дружества, които са търговски субекти. Затова се правят фирми. Аз няколко пъти повторих, че при нас те са държавни. Много ви моля да бъдем коректни, когато представяте някакви факти, защото е много подвеждащо.
Второ, говорите за директиви. Първо, тези директиви не са задължителни за нашето законодателство, докато не ги приеме. И ако говорим за тези директиви, понеже от тези директиви те взето в Закона за обществените поръчки този чл. 4, т. 4, бих искал да го прочетете докрая. Пред мен е Директива 18/2004 и там пише така: „За научноизследователска и развойна дейност, когато ползите не остават изключително за възлагащия орган при извършване на неговата дейност и той изцяло е заплатил услугата, не са приложното поле на настоящата директива.” Това е едно към едно. Четете Директива 17/2004. Тя е за дейности водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги. И това е текстът, който преди малко цитира госпожата, но не до края на т. 23, която всъщност казва точно това и оттам е взето този текст, за да бъде вкаран в чл. 4, т. 4 в Закона за обществените поръчки, че когато имаме наука и когато не остава изцяло резултатът за възлагащия и той изплаща всичко, това не е приложното поле на настоящата директива. Между другото, никъде в директивите не се казва, че научна организация трябва да плати на друга, за да свърши научната си дейност, за да бъде изключена. Такова нещо в директивите просто няма.
Агенцията за обществени поръчки, която през последните пет години учудващо не успя да отговори на въпроса наука ли е археологията, защото имаше и такива въпроси и ние стигнахме до абсурдната ситуация от сегашните министерства, в случая от Министерството на просветата в лицето на министър Игнатов, и от Министерството на културата от тогавашния заместник-министър Чобанов да получим документ, който трябва да удостовери, че науката археология е наука, защото не знаеше какво да каже Агенцията за обществени поръчки. Сега вече няма как да се говори, че тя не е наука и, както виждате, не се четат нещата до края и се тълкуват по много странен начин. А нещата са много простички. Три изисквания има и трите са изпълнени в нашето законодателство, според които не подлежи на Закона за обществените поръчки. Както и да го въртите и да цитирате директивите, те изобщо не казват това, те казват точно обратното.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Стоянов.
СТОЯН СТОЯНОВ: Госпожо председател, искам да изразя едно становище, което не е само на Министерството на културата, а на почти всички министерства, възложители на теренни проучвания. Искам да припомня, че Закона за обществените поръчки още в чл. 2 въздига три принципа. Освен публичност, което каза проф. Вагалински, също и свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация. С тези промени ние считаме, че отговаряме на другите два принципа – да се създаде конкуренция и равнопоставеност на всички възможни участници в този процес.
И за да опровергая твърдението, че могат да се явят недобронамерени и неподготвени изпълнители, искам да припомня, че не се променят членове от 148 до 151 на Закона за културното наследство, както и Наредбата за извършване на теренни проучвания, където изрично е казано, че тези теренни проучвания се извършват само след издаване на разрешение за теренно проучване от министъра въз основа – това е много важно! - на експертно становище точно на Съвета за теренни проучвания. Тоест не може да се яви кандидат да прави проучвания, без да е получил такова.
Освен това законът изрично казва, че тези, които се явяват и искат разрешение за теренно проучване, трябва да имат съответна образователна степен, тоест не отделни физически лица, а те трябва да са в договорни отношения с българска културна, научна или университетска общност или организация.
По-надолу в ч. 151 се казва, че за да получи такова разрешение за теренни проучвания, трябва да има работна програма, разрешение за използване на специални технически средства, точно описание на обекта и всички документи, идентифициращи субекта. Тоест считаме, че по този начин има достатъчно гаранции да не се явяват случайни, неподготвени и недобронамерени изпълнители. Това просто не може да се случи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте!
СТЕФАН БЕЛИШКИ, Български национален комитет на ИКОМОС: Благодаря първо за поканата да гостуваме на тази работна среща. Ще направя няколко коментара. Една част от предложенията за промени в закона засягат промени в НИНКН. По тази тема доста подробни коментари преди малко направи проф. Данаилов, голяма част от изказаните от него съображения се споделят, както разбирам в момента, от нашето сдружение. Няма да повтарям тези коментари, ще депозираме нашите писмени предложения с конкретни текстове.
Искам само да поставя още веднъж акцента върху това, че действително опазването на културното наследство е дейност с много висок обществен интерес. Контролирането, осъществяването на контрола в тази област и експертната функция на Националния институт за недвижимо културно наследство следва да отговори на този обществен интерес, но гарантирането на защитата на обществения интерес се постига според нас чрез финансиране на тази експертна дейност по опазване на културното наследство чрез държавния бюджет, а не от търговска дейност. Такава е практиката в много държави, сигурен съм, че вие сте я проверили преди това. Това се коментираше преди повече от три години, когато се приемаше законът в първоначалния му вид. Така че, това е, което искам да добавя.
Аз искам да поздравя Министерството на културата за поетата инициатива да направи промени в Закона за културното наследство с оглед неговото усъвършенстване. За съжаление обаче според нас има и някои текстове, които не допринасят за положителното развитие, а по-скоро крият рискове. Има например и конфликти с други закони. Тук искам да цитирам чл. 164, ал. 2, т. 3, като текстът там е в конфликт със Закона за висшето образование, по-специално чл. 43, ал. 3 и чл. 66, ал. 4. В чл. 164, ал. 1 става въпрос за следното: Дейностите по консервация и реставрация, както и адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165. И в ал. 2 се казва, че в този регистър се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър по консервация и реставрация”, „архитектура” и в т. 3, за която става въпрос „друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация”. Тази точка практически обезсмисля другите две точки. Тоест идва един човек, който е юрист, и казва: аз съм специализирал архитектура или аз съм специализирал консервация и реставрация и ще стане специалист. Естествено, както вие разбирате, това е невъзможно. В текста на Закона за висшето образование изрично и ясно е казано, че специализацията не означава придобиване на нова специалност.
Това е един от тези конфликти, който ви давам за пример, който според нас крие огромни рискове. Той крие огромни рискове от некомпетентна намеса в процесите на опазване на културното наследство. Както казаха преди малко колегите археолози, рисковете от некомпетентна намеса са огромни, защото процесите след това са изцяло необратими. Веднъж като бъде унищожена една културна ценност, няма как да бъде възстановена, защото просто тя е уникална, няма друга такава. Не може да си поръчаме и да си я направим отново.
Именно оттам идва нашата загриженост по някои от тези текстове.
В предложените промени се фиксират още веднъж някои грешки, допуснати при предишните промени в закона. Отново чл. 163 е там. Член 163 дефинира едно понятие – „консервация и реставрация”. Изведнъж в него се е появило още едно понятие, което е дефинирано другаде, и то се нарича „адаптация”. Двете нямат нищо общо, те са съвсем различни. Да, и двете са важна част от процесите на опазването на културното наследство, затова имат място в закона, но те не са едно и също нещо и намесването на тези две понятия в една и съща дефиниция, първо че е погрешно, а второ, крие рискове от погрешно интерпретиране на това понятие, а оттам – и за опазването на културното наследство, предприемане на погрешни действия.
Ние сме направили конкретни предложения за добавянето на една нова алинея и точка, ще ви ги предоставим допълнително, за да разполагате с тях.
Направили сме и конкретни предложения в текстовете в чл. 164, които засягат процесите на регистриране на специалистите.
В Преходните и заключителните разпоредби, нещо, което не е коментирано, не го открих в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, има текст, който регулира така нареченото заварено положение. Тоест хора, които десет години са били на позиция, макар и не отговаряща на изискванията за образование, но са били назначени някъде, те автоматично могат да бъдат регистрирани. Нашето предложение е всеки отделен казус да бъде разглеждан поотделно от една експертна група, която да акредитира съответните кандидатстващи за вписване, защото да седиш десет години на едно място и си назначен не гарантира автоматично придобиване на компетенции.
Впрочем в закона според мен и ние сме предложили в нашите конкретни текстове, трябва по-ясно и по-категорично да се позовем на установени европейски практики, на такива, които са свързани с Европейската квалификационна рамка. Такива текстове има разработени и от Съвета на Европа съвместно със Световния център за изследване на културното наследство и с помощта на Европейската конфедерация на реставраторите. С удоволствие ще ви предоставим този разработен документ, който беше публикуван буквално преди няма и две години, за да видите какъв е механизмът за отчитане на компетентностите в тази много специфична област.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря, доц. Белишки.
Заповядайте, госпожо Семова.
Арх. ГАБРИЕЛА СЕМОВА, Камара на архитектите в България: Бих искала да изложа съвсем кратко становище от страна на камарата и едновременно с това и да улесня заместник-министъра в това да определя къде точно се поражда конфликтът на интереси.
Опазването на културното наследство е част от темите, по които Камарата на архитектите в България активно и приоритетно се включва в общественото пространство както със свои форуми, така и конкретно с дейността на своите членове. Архитектите като част от специалистите, пряко участващи в процеса по опазване на паметниците на културата, имаме не само компетентността, но и болезнената чувствителност да реагираме на случващото се. Затова със съжаление констатираме, че промените, предложени със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, не подпомагат за действието на реален и ефективен механизъм по опазване на паметниците на културата. Една сфера, която е съотносима с цялата култура на държавата, би следвало да е с приоритетно държавно подпомагане по всички дейности, не само контролната.
За да се защити общественият интерес, повтарям, общественият интерес в опазването на културното наследство, законодателството следва да се промени в посока подпомагане и облекчаване на научните и творческите подходи, на оптимизиране на процедурните практики в инвестиционното проектиране по опазване на паметниците на културата и не на последно място – осигуряване на достъпни мерки за държавно финансиране. Това липсва в предложените промени и изобщо в посочените мотиви към проекта на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Не само това, предложените промени противоречат на част от изискванията, заложени в Конвенцията за защита на културното наследство на Европа и с тях не могат да бъдат установени ясни правила в приоритетното провеждане на цялостна политика по опазване на архитектурното наследство.
Като професионална организация Камарата на архитектите в България представлява своите членове, предимно свободно практикуващите архитекти, и има за основна своя грижа да защитава правата им и да спомага и осигурява благоприятна среда за тяхната реализация.
В тази връзка промяната на статута на Националния институт за недвижимо културно наследство в държавно предприятие по Търговския закон с основна мотивация за оздравяване на финансовото му състояние на практика води до остър конфликт на интереси със свободно практикуващите архитекти, консерватори и реставратори. С новите предвиждания институтът ще изготвя становища и той изготвя становища по съгласувателната си дейност на инвестиционните проекти на свободно практикуващите архитекти, вписани в регистъра по чл. 165, и едновременно с това ще изготвя такива проекти. Точно тук е конфликтът на интереси. не може един и същи субект хем да изготвя проектите, хем да ги оценява.
Предвиденият в § 6 чл. 20в, ал. 4 казва: държавното предприятие може да бъде изпълнител по договори за обществени поръчки, които имат предмет осъществяваната от него дейност. На практика ще постави в неравностойна конкуренция свободно практикуващите архитекти спрямо предприятието на свободния пазар.
Освен това в § 66, ал. 2 в Преходните и заключителните разпоредби се предвижда служебните правоотношения на служителите в преобразувания НИНКН се преобразуват в трудови, което също е предпоставка за пораждане на конфликт на интереси, тъй като ще отпаднат ограниченията за придобиване на пълна проектантска правоспособност на служителите в новопредвиденото търговско предприятие. Експертната компетентност на колегите от досегашното НИНКН, предишното НИПК, е безспорна и доказана. За полаганите от тях професионални усилия за опазване на културното наследство би следвало те да бъдат стимулирани с достойно финансово възнаграждение, а не чрез създаване на условия за корупционни практики.
Друг по-остър конфликт на интереси съществува и в сега действащия механизъм на Министерството на културата. На практика то взема всички решения – издава съгласувателни актове по всички внесени инвестиционни проекти, но в същото време само то контролира всички участници в процеса по опазване на наследството ни чрез главната си дирекция „Инспекторат”. Така установената двустепенна структура НИНКН-Министерството на културата чрез Инспектората вместо да подобри и оптимизира процеса по опазване го удължава и затормозява.
Изход от създадената ситуация ние виждаме в категоричното разделяне на двете функции – съгласувателна и контролна, с което автоматично отпада и тази форма на зависимост, която според нас в момента съществува и е много тежка. И точно тя е проблемът.
В законопроекта бихме искали да се отчита по-ясно ролята на архитекта като комплексна, координираща и водеща както процесите на проектиране, така също и процесите на изпълнение, изразени в методическо ръководство и авторски надзор. В това отношение § 53 на чл. 169, ал. 4 отделя дейностите по недвижимите художествени културни ценности като самостоятелни, а това води до опасност да се извършва художествена реставрация преди консолидация на ценността. В тази връзка предлагаме към предложения текст да се добави „при участие на проектанти по чл. 230, ал. 1 от Закона за устройство на територията, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от Закона за културното наследство”.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА СТОЙКОВА, Национално сдружение на общините: Първо искам да благодаря, госпожо председател, за предоставената възможност да вземем становище по този законопроект. Като цяло общините приемат повече от предложенията, които се намират в ЗИД-а на закона, единствено имаме кратки бележки по четири параграфа и считаме, че тези параграфи се нуждаят от допълнения.
Първо, по § 14 относно чл. 14, новосъздадена т. 5, в която се казва, че вече министърът ще има правомощие да се разпорежда с временното съхранение на културните ценности във фондовете на други музеи при настъпване на определени рискови обстоятелства. Нашето конкретно предложение е, за да се избегне субективизъм при определяне какво е липса на условия за опазване, ако е възможно в закона да бъдат маркирани някои основни параметри или изисквания.
По § 52, чл. 167, където вече музеите могат самостоятелно да извършват дейности по реставрация на движимите културни ценности. Ние приемаме този параграф, само като апел се надяваме, че подзаконовите нормативни актове ще бъдат налице в скоро време, тъй като това е една специфична материя. Много от общинските музеи, признаваме си, нямат нито специалисти, нито условия самостоятелно да извършват такива дейности, нуждаем се от тази подзаконова нормативна уредба. Не става ясно и как ще имаме достъп до целевия национален ресурс, който е предвиден по тази дейност.
По § 57, новата ал. 7, където се казва, че музеите задължително ще издават билетчета, дори и когато посетители влизат безплатно в музеите. Нашето предложение е този текст да отпадне. Считаме, че напечатването просто на билетчета само ще затрудни музеите или най-малкото ще бъде едно финансово перо. Ако предложението е да се прави мониторинг или статистика на посетителите, считаме, че може по някакъв друг ред, а не с отпечатване на безплатни билетчета да стане.
И четвъртият момент това е вече дискутираното предложение за провеждане на теренните археологически проучвания по реда на Закона за обществените поръчки. Общините наистина сме едни от основните големи бенефициенти по оперативните програми „Околна среда” и „Регионално развитие”, там, където потенциално точно ние ще бъдем възложителите на обществените поръчки. Считаме, че това ще затрудни дейността и ще забави дейността на общините. В края на програмен период сме, нямаме време, трябва да се усвояват евросредствата. Доколкото останах с впечатление, дори няма изчистеност как точно ще се случва възлагането на тези обществени поръчки. Ако не се възприеме, че това е дейност научна и все пак народните представители гласуват този текст, предложението е, ако може, поне да се даде един достатъчно дълъг преходен период, в който да се изяснят именно тези детайли относно възлагането и цялостната процедура по реда на обществените поръчки, конкретно за тази дейност.
Благодаря за вниманието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЕВ: Може ли да отговоря на притесненията на арх. Семова. Разбирам, че се притеснявате от появата на една сериозна организация на свободния пазар на архитектурното проектиране по паметници на културата. Но смятам, че са неоснователни тези притеснения, защото когато става въпрос за големи обекти, финансирани с публични средства, ние казахме, че бъдещият център ще участва в конкурс за получаване на тази поръчка по Закона за обществените поръчки естествено.
Другото ви притеснение, че институтът ще изготвя съгласувателни становища и в същото време ще проектира, също не е основателно. Институтът и сега, пък и в бъдеще няма да изготвя индивидуални административни актове, това го изготвя министърът на културата – индивидуалния съгласувателен акт. Трябва да ви кажа, че в нашата досегашна практика в много случаи Инспекторатът, който провежда контрол по териториално-устройствената защита на недвижимото културно наследство, не се съобразява със становищата, дадени от Националния институт за недвижимо културно наследство, защото те не винаги са добре мотивирани и ролята на Инспектората е точно тази – да контролира тази дейност, териториално-устройствената защита. Това изобщо не е конфликт на интереси, както Вие смятате.
Благодаря.
ВАСИЛ НИКОЛОВ, председател на научния съвет на Националния археологически институт с музей при БАН: Искам да обърна внимание на нещо, което не беше казано. Няма професионална организация в областта на културното наследство, която да приема предложенията за изменение на Закона за културното наследство. Не бяха изразени становища, но това са няколко професионални организации, включително и аз говоря в момента от името на научния съвет на института, това е най-висшият, бих казал, по компетентност орган в областта на археологията в страната. Имахме две обсъждания и стигнахме съвсем еднозначно до извода, че в този си вариант предложенията не само не помагат за проучване на археологическото наследство и неговото опазване, те са вредни за археологическото наследство. Има текстове, които звучат и абсурдно.
Преди да кажа две-три неща за някои текстове искам да обърна внимание, че това, което беше казано от представителите на Министерството на финансите и на Агенцията по обществените поръчки, показва пълно непознаване на нашата работа. Подчертавам, пълно непознаване на нашата работа! Науката археология е призната в целия свят, да се говори, че вътре има стопански дейности, ами по същата логика има стопански дейности в химията, там има лаборатории, има лаборанти, има помощен състав. Във всяка наука има помощен състав. Това показва пълно непознаване изобщо на науката и на това как се прави наука. Защо по цял свят археологията е наука, само тук не е? И бяха правени опити за еквилибристика с текстове, които мисля, че не правят чест на дамите.
Искам да обърна внимание върху проблема с теренния съвет, за който беше казано, че ставал проекспертен орган. Това изобщо не е вярно! Теренният съвет беше експертен орган при предишния закон, беше съставен само от хабилитирани специалисти, беше намерен един баланс, който работи, с достатъчно хабилитирани специалисти в него. Това, което сега се предлага, така както е записано, и не беше казано, че има едно становище от Министерството на вътрешните работи, подписано от вицепремиера Цветан Цветанов, в което също се казва, че теренният съвет в този си вариант, с това предложение няма да може да работи и е опасно. Не искам да чета целия текст, но сигурно знаете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Прочетете го, защото при нас такова становище няма.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Нали е представено, то е от 28 август.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Няма как да ни е представено, след като този закон не е бил входиран, това е част от съгласувателната процедура.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Трябвало е вносителите да ви представят всички становища.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Това е въпрос на организация. Сега прочетете какво е становището.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Ще прочета. Но се връщам на това, че въпросният текст за обществените поръчки не е бил съгласуван с министерствата, защото той ни беше представен на 24 септември в Министерството на културата, а всички съгласувателни писма, постъпили в Министерството на културата, са от по-ранна дата. Чета ви:
„По отношение на предложената цялостна промяна на в настоящата правна уредба на Съвета за теренни проучвания към НАИМ при БАН в Съвет за теренни археологически проучвания към министъра на културата, § 39 от проекта, изразяваме своето категорично несъгласие. Така ще бъде създадено административно звено, пряко подчинено на министъра на културата в разширен състав от нехабилитирани лица, не специалисти, броят на които ще бъде в количествен превес над експертите археолози от НАИМ БАН, което ще доведе до отпадане на експертността при професионалното вземане на решение от съвета. Това неминуемо ще повлияе върху качеството на ръководенето и контрола на теренните проучвания от български и чужди специалисти на територията на Република България.”
В същото становище е взето и отношение по Националния институт за недвижимо културно наследство, но аз няма да се връщам към него.
Искам да обърна внимание на един текст, с който се предлага да се промени чл. 161, ал. 1 от сегашния закон, а именно как се определя съществуването изобщо на археологически обекти. Ами това е написано в много документи по света и във всички учебници по археология, за да го измисля някой отново. И то да се пише, че става само с не деструктивни методи и само при необходимост от теренни проучвания, но кой ще определи тази необходимост? На това обръща внимание и становището на прокуратурата. Предполагам, че него го имате. Там специално е обърнато внимание на този текст от Върховна касационна прокуратура в тяхното становище.
Като цяло искам да кажа отново, че нежеланието да се съобразят колегите от Министерството на културата с нашето становище е учудващо. Бяхме поканени на една дискусия, казахме много неща, почти нищо не беше взето предвид. Не разбирам! Нали в края на краищата всички се стремим да опазваме археологическото наследство. Това би трябвало да бъде и целта на промените в закона. Но в случая, пак казвам, това не работи.
От името на научния съвет на НАИМ призовавам законопроектът да бъде оттеглен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Съвсем кратко. Ще започна от последно изказалия се професор. Относно този съвет. В съвета влизат 15 души, в закона са изброени. Аз няма да чета абсолютно всяка алинея, но нека да видим мнозинството какво е. Те са общо 15, от които 7 са архитекти, 1 представител от вашата институция, 1 председател, 2 от Министерството на културата. Колко станаха дотук? 11 дотук, само висококвалифицирани специалисти.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Десет. Но не е въпросът в това.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Добре, десет от 15, мисля, че това е мнозинство.
Относно думата, която чух, корупция няколко пъти и професор нашият колега Стефан Данаилов я каза, само да уточним. В 2009 г., когато се промени НИПК и стана НИНКН и се въведоха тогава промени в закона, какво всъщност целяхме тогава? Изобщо не ставаше дума за корупционни практики сред служителите, това е абсолютно неуважително да се говори така, а ставаше дума малко да се отнеме от тази чисто административна тежест, която имат тези служители, от това, че те са експерти. Тези хора, които работят в НИНКН, са висококвалифицирани експерти. И тогава промените в закона целяха не да се въведат корупционни практики, а да се раздели чисто административната тежест, която има при тази процедура на документите, от чисто експертните становища, които тези специалисти всеки ден трябва да описват.
Това е относно НИНКН.
Изцяло подкрепям това, че трябва да се преструктурира тази институция, защото това е едно уважение, ако гласуваме сега промените и те станат факт, едно уважение според мен към тази институция и към хората, които работят в нея. Ние наистина непрекъснато ги критикуваме. Не само ние, всички, които имат вземане-даване, ако мога така да кажа, всички, които имат преписки в НИНКН, всеки казва, много са бавни, един-два месеца се бави, шест месеца се бави преписката и т.н. Преписките непрекъснато се увеличават, тук чухме една цифра за около година над 4500 преписки, значи ние имаме изисквания към НИНКН, увеличава им се работата и в същото време сме все недоволни. Дайте да дадем въздух на тези хора да работят добре и да работят в името на държавата в крайна сметка.
Един пример ще дам за това, което тук всички чухме, за теренните проучвания. Един конкретен пример от тези дни. Съществува една сграда, нарича се Кръстата казарма във Видин. В момента Министерството на културата има спечелен проект, бенефициент е за един проект за консервация и реставрация на тази наистина уникална сграда. Какво се случва обаче? Намери се при изкопните работи едно християнско погребение, което е уникално, защото става дума за толерантност, сградата в един голям период е използвана от нашите поробители, но се намери едно християнско погребение. Това е нещо неочаквано, което се случи. В проекта не бяха заложени средства от Министерството на културата за археология и съответно нашият регионален музей пише до Министерството на културата и те отговарят: да, много хубаво, обаче в нашия проект това не влиза и ние няма да финансираме. Археолозите от местния музей искат позволение за спасителни разкопки от хората, които се изказаха до момента и които единствено дават разрешение в България, те естествено са дали разрешение, но те не дават финансиране за това. Тоест тази археология, която върви в момента във Видин, се финансира на доброволни начала от хората, които работят в музея – плащат на работници при разкопките, плащат на служители с техника, която е свързана с тяхната дейност. И аз мисля, че тук става въпрос именно за такъв тип дейности – да се даде възможност държавата или общините, ако щете, или областните управители, когато възникне такова нещо, да имат правно основание да финансират такъв тип дейности. Мисля, че за това говорим, не за корупция.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Една реплика, ако може, за теренния съвет. Така както се уточнихме, наистина 10 археолози участват, но това, на което е обърнато внимание в становището на Министерството на вътрешните работи, е, че всъщност от експертен това става един административен орган, защото половината от тези хора идват вече от институции, директно подчинени на министъра. Предишният състав наистина беше експертен и в значителна степен независим, съотношението беше 13 към 4, а сега става 8 към 8.
От друга страна наистина се намалява експертността с още няколко елемента, включително нещо, което искахме да бъде променено и мисля, че е абсолютно логично, след като законът повелява отчетите за археологическите проучвания да се правят в Националния археологически институт и музей, ние организираме всичко това всяка година в рамките на четири сесии в четирите археологически секции на института, изведнъж сега се предлага – и това го казахме и аз наистина не разбирам защо се упорства – трябва да влязат ръководителите на тези четири секции. Там се извършват отчетите, там се обсъждат след това предложенията за нови проучвания. Сега се предлагат трима души. Е, добре, коя от секциите да лишим и как след това се очаква експертност, когато останат трима от ръководителите, а четвъртият отпада?
Така че не намирам логика също в теренния съвет да има двама реставратори. Каква е логиката на това? Там се обсъждат археологически разкопки, тоест казва се какви са били резултатите – дали човекът се е отчел, дали си е предал документацията и оттам нататък се обсъжда квалификацията. Връщам се към желанието за промени с обществените поръчки. След като някой спечели тази обществена поръчка, този теренен съвет за какво е изобщо? Той става абсолютно безпредметен. Ние няма да обсъждаме вече квалификацията на хората, защото някой кмет или някой директор е притиснал един млад археолог да даде по-малко средства, той ще получи обществената поръчка, а пък дали има квалификация да работи този обект, кой ще го каже? И да го каже теренният съвет, нали той е спечелил обществената поръчка! С това предложение за обществените поръчки се създава изключителен хаос в закона.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Мисля, че репликата беше по отношение на друго.
ТОТКО СТОЯНОВ, председател на Асоциацията на българските археолози: Аз ще се изкажа по всички въпроси съвсем накратко, защото много аргументи бяха изказани, но в последното изказване имаше неща, които показват неразбиране на процеса на финансиране на археологическите проучвания. И в сегашния текст на закона много ясно е казано, освен Министерството на културата и общините могат да формират такива средства. Те имат съвети за опазване на културата и могат да си формират такива средства, друг е въпросът как ще стане.
Тръгвам по ред на трите основни въпроса. Асоциацията беше първа, която реагира много остро на предложения законопроект през август. Първо, по отношение на статута и на структурата на Националния институт за недвижимо културно наследство. Тук бяха казани много неща, аз само ще допълня. На практика действително вместо да се разконцентрира дейността, тя се концентрира в ръцете на министъра. А това, което преди малко беше казано, че ще се обслужи общественият интерес и тези колеги ще могат да работят повече, аз не виждам как ще стане при същия състав, при същото заплащане, защото ясни механизми за нещо по-добро ние не видяхме. Така че в това отношение има игра на думи, но всъщност в действителност е поредният експеримент със състоянието на тази важна институция. От институция с национално културно значение се превръща в някакво търговско предприятие, подчинено директно на Министерството на културата. Не можем да приемем такъв тип действие в толкова специализирана, отговорна, експертна дейност, каквато е на Националния институт за недвижимо културно наследство. Категорично!
По отношение на Закона за обществените поръчки, наистина не виждам какво още трябва да се каже в тази посока. Реално погледнато, с всякакви витиевати формулировки на практика да се лиши археологическата дейност като специфична научна дейност от тази й същност. И това да бъде определено от хора, които наистина не разбират какво представлява това. Абсурдно е! Нищо повече!
По отношение на теренния съвет, конфликтът идва от това, че министърът трябва директно да назначи, както беше казано, половината състав и беше лишен от правото директорът на Национални археологически институт, наистина институция, която е натоварена от закона с целия процес на проучване и контрол, да не бъде по право председател на теренния съвет, а да бъде някой назначен от министъра. Не беше казано защо това е променено. Аз го казах и на обсъждането в министерството, ако има недоволство от директора на института, трябва ли да се променя законът? Това е смешно.
Има и други дребни неща, които са пренебрегнати в сегашния текст на законопроекта, ние сме дали и ще допълним, ако трябва, някои от тези предложения, които са детайли, но тези три въпроса наистина показват една упоритост, неразбиране на аргументите на нашите общности – археолози, архитекти, колеги от ИКОМОС и други неправителствени организации, които се занимават с този сектор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
ВАЛЕРИ СТОЙЧЕВ, Съюз на нумизматичните дружества в България: Благодаря първо за поканата, че най-после и нас някой ни зачете като организация.
Не сме съгласни със сегашния Закон за културното наследство по много причини, като едната от тях е съсипване в буквалния смисъл на думата на колекционерството в България. Имаме конкретни предложения за промяна на закона по отделни членове с цел запазване на това културно-историческо движимо наследство в нашите граждани, в нашите членове. Ще ги прочета...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ако становището е представено в писмен вид, колегите разполагат с него и няма нужда да го четете.
ВАЛЕРИ СТОЙЧЕВ: Ние сме го представили в Министерството на културата, в Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Значи разполагаме с него, обобщете това, което искате да кажете, няма нужда да го четете.
ВАЛЕРИ СТОЙЧЕВ: Като обобщение, искаме промяна в някои от членовете на закона, така че всички наши членове, които са нумизмати, да могат свободно да разменят помежду си движими културно-исторически ценности от типа на монетите, да могат спокойно да ги излагат, да ги показват, а не ако някой случайно открие вкъщи някоя антична или средновековна монета, той веднага да се превръща в престъпник по чл. 278 от Наказателния кодекс, ако притежава, а не се е регистрирал. Тъй като не всеки знае този наказателен кодекс и някой случайно може да намери това нещо.
Нашите становища сме ги дали в Комисията, просто искаме и това нещо да влезе в дневния ред на обсъждането. Естествено че прокуратурата ще възрази, но нека прокуратурата се запознае с това, което ние излагаме. Не може за монети, които струват 50-60 стотинки, човекът да бъде подлаган на преследване, на дознание и на съд.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Нека вземат становище и от Националната библиотека.
АНЕТА ДОНЧЕВА, заместник директор на Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий”: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Ние, Националната библиотека и няколко големи библиотеки в страната, нашата асоциация, а също така и образователните институции в нашата област, сме направили едни предложения и сме ги предали.
Разбирам, че нашите предложения пред това, което се случва със закона, са бели кахъри, защото те са някъде терминологични. Все пак бих желала да насоча вниманието върху това, че професионалистите в нашата област считат, че що се отнася до ролята на опазването на книжовното културно наследство и мястото на библиотеките при опазването на книжовното културно наследство, малко е неглижирано в закона. Освен това бихме искали да има една по-тясна връзка между този закон и Закона за обществените библиотеки. Надявам се все пак, знам, че добра воля има от министерството, допускам, че голяма част от нашите предложения могат да бъдат много сериозно преработени, някои от тях и аз намирам за не много добре аргументирани, но желанието на нашата общност е да намерим общ език, за да направим няколко промени в закона и да впишем библиотеките като пазители на културно наследство.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
ВЛАДИСЛАВ ТЕОФИЛОВ, ГДБОП: Госпожо председател, искам да отговоря на представителите на нумизматичното дружество в Република България. Те много добре знаят, че от 130 години движимите културни ценности в Република България са изключителна публична държавна собственост и няма как да подлежат на размяна между тях. Точно в тази връзка имаме предложения по изменението на чл. 7 в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, като предлаганото изменение ще доведе до възможност за придобиване от частни лица на фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид. А ясно и категорично е посочено, че тези фрагменти принадлежат само на музеите и на държавата.
Настоящото предложение е изключително притеснително и това влиза в противоречие с чл. 2, ал. 1 от действащия Закон за културното наследство.
Имаме забележки и по чл. 128 от предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, където се казва, че регионалните музеи ще могат да издават разрешения за износ на движими културни ценности. Това ще доведе до хаос в системата за износ, защото в самия чл. 130, че регистърът, който се води при министъра на културата по чл. 130 не дава достатъчна гаранция за контрол, тъй като в самия регистър има само една малка снимка на предмета, който ще се изнесе. И ако се позволи на регионалните директори на музеи да дават разрешения за износ, ще се получи едно объркване в самата система.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
ЕМИЛ ЧУШЕВ, Асоциация на търговците на произведения на изкуството: Съжалявам, че досега в тази зала не стана въпрос за търговия, а само за наука. Аз ще бъда съвсем кратък, няма да ви притеснявам.
Нашите предложения, които бяха дадени в Министерството на културата по отношение на промените в закона, най-вече по отношение на идентификацията на културни ценности, не забелязвам да има някакъв резултат. Идеите, които сме дали, просто тук не се коментират. А пазарът в момента е абсолютно затруднен, да не кажа, че се връщаме в едни нива и едни моменти, в които нещата се продават на ъгъла. Затварят се галерии, затварят се антиквариати. Но досега не виждам никакъв резултат от това, което ние сме предложили на Министерството на културата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Разполагаме ли в Комисията с вашето становище?
ЕМИЛ ЧУШЕВ: Ние сме го изразили и писмено, и устно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Моля да депозирате становище. Законопроектът вече е в Народното събрание, каквото сте свършили дотук с министерството, оттук насетне трябва да го предадете на нас. Благодаря Ви.
Други изказвания?
Колеги, закривам дискусията и подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г. Всички ваши становища ще бъдат съобразени, обмислени, разбира се, стига те да имат приложен характер, между първо и второ четене по отношение на внасяне на предложенията, така че в момента гласуваме закона на първо четене по отношение на неговата философия.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 7, против – 5, въздържали се – няма.
Благодаря ви. С това закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред. Който желае, може да изпрати в най-кратък срок допълнително предложения до комисията по отношение на текстове.
Благодаря ви.

(Закрито в 18,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова