Дискусия на тема „Силата на звука на търговските съобщения, изрлъчвани от доставчици на медийни услуги”

---

На 14 ноември 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Дискусия на тема „Силата на звука на търговските съобщения, изрлъчвани от доставчици на медийни услуги”.

Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.


ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, гости! Откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред:
Дискусия на тема „Силата на звука на търговските съобщения, излъчвани от доставчици на медийни услуги”.
На нашето за сме поканили: от Комисията за регулиране на съобщенията: господин Веселин Божков – председател, Никола Колев – заместник-председател, Десислава Преображенска – член на КРС, и Константин Тилев – член на КРС.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Емил Алексиев – отдел „Политика за потребителите”, и Цвета Караилиева – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
От Съвета за електронни медии: доц. Георги Лозанов – председател, и Анна Хаджиева, София Владимирова, Мария Стоянова и Анюта Асенова – членове на СЕМ.
От Комисия за защита на потребителите: Десислава Захариева.
От Българското национално радио: Валерий Тодоров – генерален директор на БНР, и инж. Константин Кунов – директор на дирекция „Техника”, и Ирина Величкова.
От Българската национална телевизия: Биляна Лаондс – директор на Търговска дирекция, и инж. Румен Стратиев.
От Български медиен съюз: Гриша Камбуров.
От Национален съвет за саморегулация: Ели Герганова – председател на управителния съвет на НСС.
От Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори: Мехти Меликов, Атанас Генов, Петър Димитров, Анна Горанова и Йордан Лилов.
От Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА): София Пенева и Мариана Брашнарова.
От Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО): Галя Маринова, Магдалена Георгиева и Женя Момова-Лахтева.
От ТВ Клуб 2000: Камена Цанева.
От Българска асоциация „Активни потребители”: Генади Дишев.
Колеги, както бяхме коментирали в по-предходни заседания, в Комисията по културата, гражданското общество и медиите беше поставен въпросът за силата на звука на търговските съобщения, като този въпрос беше поставен от Съвета за електронни медии във връзка с множество жалби, които са постъпили при тях, множество жалби във връзка с проблема сила на звука постъпваха и в комисията. Към настоящия момент е проучен европейският законодателен опит, в който се е търсило решение дали силата на звука подлежи на регулация, дали подлежи на саморегулация и сега сме изправени пред една дискусия да чуем сектора.
Преди това аз бих искала да ви запозная накратко с проучването, което поискахме от Дирекцията по европейските въпроси в парламента и част от решенията, които са получени.
Проблемът за разликите на нивото на звука на търговските съобщения не е проблем, който касае само нашата страна, това е ясно, а се наблюдава и в останалите страни – членки на Европейския съюз и извън него, което пък е една от основните причини Европейският съюз за радио и телевизия да препоръча определени нива на звука чрез Препоръка Р-128 на Европейския съюз за радио и телевизия. В страните – членки на ес, има различни практики, както вече споменах, по отношение на въпроса за рекламата и силата на звука. В повечето страни законодателството се ограничава само до продължителността на рекламните блокове и разграничението им от останалата програма. В Австрия и Германия е постигнато споразумение между обществените и частните оператори. Решението в Австрия е това споразумение да се изпълнява от 1 септември т. г. В Полша е уредено чрез наредба на Националния съвет за радио и телевизия от 2011 г., във Великобритания е уредено чрез британския кодекс за радио- и телевизионна реклама и то само за телевизиите, в Словения Агенцията за пощи и телекомуникации на република Словения, независим регулаторен орган, предвижда семинар, за да запознае медийните оператори с препоръката на Европейския съюз Р-128. Министерството на образованието, науката, културата и спорта предвижда допълнително проучване, когато се пристъпи към изменение на медийното законодателство – уточнявам, за Словения. В Литва е разгледан законопроект по отношение на звука още през 2009 г., но не е приет в парламента. В САЩ законът се отнася само за телевизиите, за които трябва да влезе в сила от 13 декември 2012 г.
Законодателно е уреден въпросът и във Франция, Унгария, Словакия, Испания, Португалия, Турция, а в Чехия внесеният законопроект, който предвижда уеднаквяване на законово ниво на звука на рекламните съобщения с нивото на звука на другите програми, е приет и подписан от президента и предстои неговата ратификация (която се случи в предходните дни).
Как да се регулира силата на звука чрез регулация, корегулация, което да се осъществява например от Съвета за електронни медии, от Националния съвет за саморегулация или регулация? Приемането на промени в Закона за радиото и телевизията трябва да бъде съобразено с един преходен период, както примерно с препоръката на Европейския съюз относно нормализацията на силата на звука и допустимо максималното ниво на аудиосигналите.
Поставям на вашето внимание тези въпроси и тази статистика, за да може евентуално всеки от вас върху натрупания материал да изрази позиция и да предложи практическо решение, ако има такова, на поставения от нас въпрос. Ако прибегнем до законова уредба, редно би било една законова разпоредба, която касае доставчиците на медийни услуги, каквато е силата на звука на рекламата, да бъде регламентирана чрез изменение на общи разпоредби на Закона за радиото и телевизията, а не примерно, както имаме вече постъпил такъв законопроект, в преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Колеги, откривам дискусията, давам възможност на всички участници, които са в залата, да вземат становище, като ви моля от една институция да се изказва един представител, респективно ако се наложи, впоследствие ще вземете отново думата.
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Здравейте! Мехти Меликов съм от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Ползвам да взема думата първи, защото като представител на организациите в индустрията на електронните медии е логично да дадем своя принос и го направихме в писмено становище към уважаемите депутати.
Действително такъв проблем съществува, най-малкото, след като има жалби, трябва да се обърне внимание. Направихме нашия анализ, подходихме максимално отговорно и предложихме едно решение, което е основано на саморегулацията. Става въпрос за това, че в България действа Национален съвет за саморегулация като независим орган за саморегулация в областта на рекламата и търговската комуникация, който вече за няколкогодишната си история успя да се утвърди, бих казал, дори наложи като етикет. Става въпрос за професионални стандарти за комуникация специално при търговската комуникация, които действат и се допълват динамично във връзка с обществения дебат и с всички нови сфери, които се налага да бъдат огледани и защитени.
В този смисъл АБРО предлага регулация на нивото на звука на рекламите да се подчини на общия режим, аналогичен към другите правила в рамките на търговската комуникация, за да може всички те да бъдат обхванати от едни единни критерии, които са разработени във връзка един с друг. Онова, което направихме, беше на основата на Препоръка № 128 на Европейския съвет по радиоразпръскване, която е цитирана. Действително това е европейската практика, да предложим механизъм за нормализация на на звуковите нива и съответно максимално ниво на сигнала. Трябва да отбележим, че не случайно Европейският съюз по радиоразпръскване предлага това, този проблем е общоевропейски, дори бих казал, световен, защото в Съединените щати също има подобна регулация.
Ние предлагаме един вариант на препоръки, по-скоро на технически изисквания за нормализация на звука на търговската комуникация. Не случайно казвам нормализация на звука на търговската комуникация, защото в предложения законодателен текст става въпрос за изравняване на звука на търговската реклама с останалата част от програмата. Трябва да имаме предвид, че останалата част от програмата няма един хомогенен и утвърден стандарт за звука, голяма част от програмата на аудиовизуалните доставчици, на телевизионните оператори е закупена отвън – това са филми и всякакви други предавания, които идват готови и в техните параметри на звука не можем да се намесваме. Затова онова, което предлагаме, е действително нормализация на звуковите нива, не базирана изцяло на пиковите нива, както се случва до момента, а като се въведе едно динамично замерване в няколко основни характеристики на звуковия сигнал, така че да се постигне едно средно устойчиво ниво на звука, което да не позволява на зрителя да получава усещането, че всъщност е атакуван с много висок звук.
Това наше предложение е изпратено и уважаемите депутати разполагат с него и сме тук, за да отговорим на конкретни въпроси, в случай че възникнат. Според нас този проблем е аудиовизуален, ангажира телевизията, аз съм сигурен, че и всички жалби ангажират именно телевизията, в радиото този проблем отново не съществува. И именно във връзка с дейност на АБРО в тази посока, но и, разбира се, спецификата на радиото като динамика на звука просто е съвсем различна, затова предлагаме саморегулация на този въпрос, саморегулация в рамките на Националния съвет по саморегулация, един утвърден орган, и да не забравяме, че става въпрос за доставчиците на аудиовизуални медийни услуги.
Това е нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Имате думата. Заповядайте.
ЕЛИ ГЕРГАНОВА, Национален съвет за саморегулация: Искам да допълня това, което колегата от АБРО каза. Действително има проблем със звука, и при нас са идвали жалби и естествено потребителят трябва да бъде защите от това. Позицията на Националния съвет за саморегулация е, че защитата на потребителя е ефективна, само когато всички заедно работят в една и съща посока, визирам регулатора, индустрията и гражданското общество.
Затова нашата неизменна позиция, когато става въпрос за защита на потребителите в областта на рекламата, е да има такива правила, които да съвместяват три елемента.
Първо, законът да определя само общата рамка, детайлите да се оставят на саморегулация да се решат. И трето, да се запази последната дума на закона. Тази философия в момента действа в Закона за радиото и телевизията по отношение на етичното съдържание на рекламите и смея да твърдя, че през последните години утвърдихме работен механизъм и той работи. В закона са определени онези желания на регулатора, без които не може и потребителят би пострадал много, всички други детайли сме ги изброили в етичния кодекс, който е един много гъвкав инструмент и може бързо да отговаря на нуждите на деня за разлика от закона. Съветът за електронни медии си е запазил правото да дойде и да санкционира онези, които не изпълняват препоръките на органа по саморегулация.
Това е и нашето предложение към вас – да обсъдите същия този подход. Тук се присъединявам към колегата от АБРО, за да можем да имаме единен подход към рекламните съобщения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, Ви. Заповядайте, проф. Владков.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Имам една бележка към АБРО. Те твърдят, че трябва да има нормиране на звуковото съдържание. Това е абсурд! Не може да има нормиране на параметрите на звуковото съдържание, може ли да си представим един симфоничен оркестър, в който има голяма динамика, от пианисимо до тимпани и т. н., най-високите нива да бъде нормирано. Това е невъзможно. Съдържанието си е съдържание и колкото по-малко се пипа, толкова е по-естествено и въздействаща музикалната част на дадена тема. Само това искам да кажа, по-нататък, ако ми дадете думата, аз ще развия въпроса по-точно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, доц. Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. Аз ще се съглася частично с това, което се каза дотук. И най-лесно ще се съглася с това, което се каза за радиото. Наистина там чисто технологично дори е излишно да има регулация, защото просто няма такъв проблем и няма защо да включваме радиото в тази сфера. Затова, най-просто казано, с радиото не е необходимо да се занимаваме.
Няма никакво съмнение, че има обществена необходимост, законите решават социални отношения, съобразяват се с тях, възникнали са социални отношения, които изискват регламентация на нивото на звука на рекламите. Това се вижда и от жалбите, вижда се от обществения дебат. Съветът за електронни медии преди повече от година излезе с предложение по тази тема. През това време се проведе широк медиен дебат. Аз практически никъде не чух алтернативна гледна точка, в смисъл, някой да каже, че няма да се регулират. Така че няма никакво съмнение, в това отношение законодателят може да е абсолютно спокоен, че тук стъпва на територия на едни ясно изразени обществени очаквания.
Оттук нататък вече въпросът е, разбира се, по какъв начин да бъде регулирано и дали саморегулация или регулация, или някаква форма на корегулация. Да кажем най-общо и рамково, че всичко е добре, стига да свърши работа и наистина да осъмнем в една среда, в която рекламите не дразнят с различаващото се ниво на звука. И това също е лошо казано, защото по какво се различават, както каза проф. Владков, ние нямаме единен златен метър и който скача отгоре, го санкционираме.
Така че работата е по-деликатна с начина, по който въобще трябва да се определят някакви параметри на нивото на звука. Но първо да кажа, че според мен и чистата регулация, както и други разпоредби в Закона за радиото и телевизията, нарушение, установяване на нарушението от регулатора и санкция по разпоредбите за санкциите ще свършат според мен най-добра работа. Защото, вижте, аз съм напълно съгласен, че саморегулацията трябва да бъде важна и все по-важна част от процеса на регулирани на средата и съм изцяло за това, но когато това е въпрос на защита на по някакъв начин вътрешно противоречиви и влизащи в противоречие принципи и ценности. Тук нито защитава свободата на словото, нито защитава нищо, нито заплашва даже свободата на търговията, доколкото търговското слово е част от нея, защото аз съм убеден в това, че тази дразнеща разлика в звука не е в полза и на търговския ефект на рекламите. И затова не виждам никаква причина да усложняваме механизма, по който това да се регулира, освен най-простият, който е възприет и който според мен по-бързо ще даде резултат, защото няма никакво съмнение, че в България няма да стане по пътя на някакви чисто доброволни взаимоотношения и влизане в договорни отношения – гилдийни, междугилдийни и т.н.
Така че на мен ми се струва, както и в нашето предложение сме го казали, в Закона за радиото и телевизията да залегне това. Разбира се, Националният съвет по саморегулация, към който аз също искам да изразя своите комплименти, смятам, че те работят много сериозно, но те работят по казуси и то свързани с много по-сложно от гледна точка на обществената оценка, на професионалните ценности теми. Тук трябва да мерят с един метър едни технически параметри.
Аз смятах, че естественото място на тези норми е в лицензиите, но понеже много оператори, доставчици на съдържание, работят с регистрации, регистрацията не е достатъчно авторитетен механизъм за регулация, записаните вътре разпоредби са недостатъчни, затова по-добре да влезе в тялото на закона. Аз също мисля, че не бива да е в преходни и заключителни разпоредби, а трябва да е в основните норми на закона.
Също мисля, че така както е записано, повече скрива отколкото казва за проблема. Първо на първо, тук е написано „със сила на звука, различна от силата на звука на основната част на предаването”. Тук има по-големи специалисти в областта на аудиотехнологиите, но силата на звука е само един параметър, има и други параметри – височина на звука, наситеност на звука. Така че регулацията тук вече трябва да е много по-технологично прецизна. Това е много всекидневно казано, ако мога да кажа така, и не прилига на разпоредба в тази сфера. Затова ние сме предложили в това, което изпратихме до Комисията, едни понятия и параметри, които са взети от Европейския съюз за радио и телевизия, които дават допустимо ниво на звука, което ни се струва по-технологично устойчива база, на която може да се проведе тази регулация. Но това е въпрос, който вече трябва да се обсъди във връзка с конкретните текстове.
Понеже ние тук водим рамкова дискусия, само да кажа, че в границите на рамкова дискусия, първо, само телевизия, второ обаче непременно, трето обаче ефективно и четвърто, за да е ефективно, да се запише в Закона за радиото и телевизията и да се обвърже със санкции.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз приветствам тези промени, които колегите от БСП всъщност са внесли в закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, само че моят въпрос към вносителите е защо наистина не са направили тези промени в Закона за радиото и телевизията в общите разпоредби, а го правят в преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на потребителите? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще вземете ли становище, колега Георгиев?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Отговорът е много лесен – защото основното тяло на закона е Закона за защита на потребителите, но тъй като въпросът е свързан със защитата на потребителите, сме го направили в преходни и заключителни разпоредби на този закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, който обаче рефлектира в Закона за радиото и телевизията. Това са законодателни техники, които се използват многократно и са възможни и допустими. В това отношение си спомням, че в някои от становищата четох, че Конституционният съд определил, че не може промени в един закон да се правят чрез преходни и заключителни в друг закон. Това просто не е така. Ако беше така, досега нямаше да има приет нито един закон Народното събрание, това не отговаря на истината. Практиката не отговаря на това твърдение. Още повече, че те са свързани смислово и съдържателно.
Благодаря, че беше споменато за санкции. Има предвидени санкции тук, този параграф, който е в § 7, е точно за санкциите при нарушаването на тези норми. И да кажа само, че наистина не е толкова съществено дали ще са на шест или на три месеца тези доклади и воденето на регистъра, при положение че много ще се затруднят самите оператор, никакъв проблем няма да си остане действащата норма за шест месеца
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз се извинявам, че се намесвам, но нали не обсъждаме това. Защото аз по отношение на това също имах сериозни възражения и съм благодарен, че вносителят оттегля това предложение. Шест месеца ще затрудни много работата на регулатора, ако ще минем в скоби тази точка, а пък заедно с това, то е неадекватно и по отношение на самите договори, които обикновено са едногодишни. Даже ние мислехме да предложим на една година да е изпращането на тези отчети, тъй като договори обикновено се сключват за една и повече години за авторски и сродни права. А ние всъщност ги караме едни и същи договори да ги изпращат няколко пъти, което вече съвсем обезсмисля процеса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, заповядайте, имате думата.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Искам само да допълня във връзка с изказванията след това. Наистина не става въпрос за регулация на звука на програмата като такава, отделните елементи на програмата, независимо от каква форма. Ние за тях не говорим, говорим само за търговските съобщения.
Второ. Да ви кажа, че на мен ми се струва, че този проблем е проблем, само защото никога не е говорено за това, никога не е обръщано внимание. Факт е, че телевизиите определят пикови нива на звука и когато от рекламната агенция се изработва, на тях им се дава пиково ниво и им се казва, че това пиково ниво не може да се надвишава, защото програмата си има някаква цялост. Онова, което се прави в рекламната практика, до голяма степен, ако мога да го обясня по-достъпно, при наличие само на пиково ниво на звука цялата динамика се компресира горе, при пика, за да е по-въздействащо. Това е един похват, който просто не е обсъждан до момента. След като има пиково ниво, всички се съобразяват. Днес имаме едно улеснение в нашата дискусия и това са правилата на Европейския съюз за радио и телевизия, които отчитат, че това е така действително, пиковото ниво – казват те – не е достатъчно, трябва да се въведе по-динамична, по-раздвижена, повече фактори да влияят върху нивото на звука и предлагат точно това. Аз съм сигурен, че въвеждането на тези стандарти, доколкото рекламата е процес, който минава през конкретни предприятия, на които тя е бизнес, тя се изработва, тя не възниква случайно, аз съм сигурен, че приемането на тези стандарти от онези, които изработват рекламите, ще ликвидира този проблем, автоматично ще го ликвидира. Аз съм сигурен дори, че Съветът по саморегулация не само няма да бъде засипан, а няма да получи нито една жалба, след като след някакъв преходен период, през който ще трябва да инвестираме в софтуер и колегите да преработят (действащите рекламни клипове няма да се променят, но новите кампании вече ще бъдат изработени по този начин) този проблем от само себе си ще изчезне.
Трябва да сме наясно, че контролът върху спазването на това условие пада върху доставчиците, доставчиците са тези, които ще трябва да инвестират в подходящия софтуер, който да замерва тези нива на звука по препоръката на EBU, която сме пренесли в нашата препоръка. И в крайна сметка ще имаме един много добре смазан механизъм, този въпрос, аз съм сигурен, че няма да възниква. Не е толкова важно в този смисъл саморегулацията точно каква санкционна тежест би могла да предизвика, друг е въпросът, че саморегулацията и неизпълнението на Националния съвет по саморегулация търпят санкция по смисъла на Закона за радиото и телевизията. В този смисъл не виждам повод саморегулацията като опция, като вариант да се обезсмисля или да се казва, че тя не е достатъчно солидна или стабилна. Въведени тези критерии, те ще работят, това за нас е очевидно. Не зная, може би колегите от рекламата могат да кажат повече по този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Нека да чуем и рекламните агенции.
СОФИЯ ПЕНЕВА, Българска асоциация на комуникационните агенции: Наистина в Националния съвет по саморегулация получавахме жалби за звука на рекламата. Дори преди да започне тази дискусия имахме среща с представителите на АБРО, за да видим вариант, по който това нещо може да бъде решено. Както подозирам, знаете, ние като агенции, както и клиентите, за които работим, нямаме интерес от това интересите и правата на потребителя да бъдат нарушени, защото в крайна сметка ние бихме искали тези потребители да купят определени продукти. Тъй като, както вече споменаха, наистина към този момент основните телевизии в България имат изисквания за това как трябва да бъдат подадени рекламите и съответно всяка една агенция подава материалите точно по този начин. Ние не смятаме, имайки предвид все пак, че и голяма част от тези реклами, които се пускат по нашите телевизии, не са правени в България, а много често са адаптации, казусът с огромните разминавания вътре в нивото на звука в тези реклами не стои чак толкова на дневен ред, защото все пак тези реклами се излъчват и в други държави, които са част от Европейския съюз.
Смятам, че в последните години като индустрия ние показахме някаква отговорност за това, че бихме желали да вършим работата, с която се занимаваме, по един професионален и отговорен начин. Последните решения, които взимаме в рамките на Националния съвет за саморегулация, доста неща, които вътрешно се опитваме да правим, доказват, поне за нас, това нещо. И съм съгласна с позицията на АБРО, че наистина към този момент, при положение че то бъде ясно изискване и ние самите знаем за това нещо, всеки един от нас би се съобразявал с него и съответно смятам, че посредством саморегулацията пък ще бъде по-лесно, ако настъпи междувременно някаква промяна или ще се случи нещо, тя много бързо и лесно може да бъде отразена и членовете да могат да спазват тези нови изисквания.
Затова в писмото, което вече изпратихме до вас, смятаме, че това е нещо, което трябва да бъде регламентирано, като все пак вярваме, че по-бързият, ефективен и отговорен начин към този момент е да ангажираме самите хора, които на практика правим тези неща – агенциите, рекламодателите и телевизионните оператори.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, имате думата, господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ, Министерство на икономиката, отдел „Политика за потребителите”: Чувствам се длъжен да взема отношение, при положение че няколко пъти се намесва терминът „потребители”, макар и не винаги правилно употребен, а пък и инициативата на вносителите е промяната да стане в Закона за радиото и телевизията безспорно, но чрез промяна в Закона за защита на потребителите. Но на това малко по-късно ще се върна.
На първо място ми се струва, че не се прави ясно разграничение между законодателство, регулация и саморегулация. Ние трябва да сме наясно има ли разлика и ако има, каква е тя. Саморегулацията предвижда задължения за бизнеса, които отиват по-далеч от това, което е предвидило законодателството. За съжаление до момента ние трябва да констатираме, а това е видно и от дискусията, която се води до момента, и от получените жалби в регулатора в лицето на Съвета за електронни медии, и в рекламните агенции, и в АБРО, че проблем има. Но въпросът е как да бъде решен този проблем – чрез регулация, законови изисквания и минимални изисквания в закона, които да бъдат предвидени, каквито липсват, и едва при наличието на минимални законови изисквания по отношение на този проблем саморегулацията може да отиде малко по-далеч. При липсата на всякакви законови изисквания саморегулацията не може да замести държавата, саморегулацията не може да замести регулацията, тук да сме наясно. Това – едно.
На второ място, госпожо председател, саморегулацията не е задължителна. Тя е задължителна за този, който поеме официално ангажимент. Е, каква е гаранцията, че българските граждани, подчертавам, не българските потребители, защото така наречените търговски съобщения, рекламни послания и т.н. са адресирани далеч не само до българските граждани в качеството им на потребители, но защо – въпросът ми е към господа вносителите на проекта на закон – не адресират изменението към Закона за защита на конкуренцията? Конкурентите също са адресати на търговските съобщения.
Но отваряйки тази скоба, бих искал да кажа, че ние напълно подкрепяме по същество предложението на вносителя, по същество, за необходимостта от такава промяна, от законово решаване на проблема. Няма съмнение, проблем съществува. Подкрепяме законовото решаване на този проблем, считаме обаче, че мястото за решаването на проблема не е в Закона за защита на потребителите. Но това е технически въпрос. Това изцяло трябва да бъде в основното тяло на Закона за радиото и телевизията чрез едно изменение на Закона за радиото и телевизията. И ние бихме оказали пълна подкрепа на вносителите по същество на предложените изменения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА, Българска асоциация на кабелните и комуникационните оператори: На пръв поглед може би изглежда малко излишно нашето изказване, тъй като ние сме оператори, които предоставят услугата на крайния потребител, но тъкмо заради това, защото посредством мрежите на кабелните или сателитните оператори нашата организация стои най-близо до потребителя, считаме, че е важно да изложим и нашата позиция. И позицията ни е следната.
Считаме за лоша форма на законодателна техника чрез предложение за изменение в Закона за защита на потребителите да се правят промени в друг закон, било то Закона за радиото и телевизията, било то Закона за електронните съобщения. Това – едно на ръка и стои малко извън конкретната дискусия.
По отношение на звука в рекламата, не знам дали си давате ясна сметка, че това е комплексен въпрос, който е колкото технически, толкова правен и от тази гледна точка всяка форма на намеса на регулаторен орган чрез налагане на санкции прави изпълнението на онова, за което всички говорите, доста трудно. Така че предложението на БАККО е действително да се доверите на вече действащ механизъм в областта на медиите и този механизъм е доброволно въведената от самите медии форма на саморегулация. Не за друго, а защото за доста по-спорни и конкурентни въпроси, които засягат медиите, медиите тъкмо чрез механизма на регулация вече са доказали, че могат да отстъпят от тясно корпоративните си интереси в името на обща добра търговска практика.
Действително смятам, че да се наложи и възложи на Съвета за електронни медии да осъществява такъв контрол е невъобразимо трудно, ако този контрол ще е свързан с конкретно установяване на конкретни нарушения. И тъй като това ще бъде нещо доста трудно, според мен, ако се заложи само на този механизъм, то ще бъде и неефективно. АБРО, а пък и останалата част от медиите, които са извън членството на АБРО, притежават капацитета да заложат определени параметри, било то технически или комплексни, така че проблемът със завишения сигнал в рекламите, който дразни потребителите, да бъде отстранен. Нашето предложение всъщност е да се съобразите с това, което медийната асоциация предлага, от една страна, след това да се доверите на заявената воля, че предлаганият от тях механизъм за саморегулация ще сработи. А механизмът за санкции, който съществува чрез въвеждането на промени в закона, той винаги е в ръцете на законодателя. По-скоро може би действително тази дискусия е такава, за да се разбере дали има друг по-ясен и по-бърз механизъм, чрез който целените резултати да бъдат постигнати.
В този смисъл подкрепяме казаното от АБРО и ние поне смятаме, че това е най-бързият и най-ефективният механизъм проблемът да бъде решен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Владков.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Благодаря, госпожо Петрова. Отнася се до рекламата само, обаче въпросът е малко по-широк, защото засяга звука изобщо като информационна система, но ние на този форум се занимаваме с рекламата. Искам да кажа, че по рекламата винаги е имало спорни въпроси. Още преди 25 години една японска фирма предложи телевизионен апарат, който изключва рекламата и включва друг канал, когато тя започне. Друг един мой познат, известен публицист, казваше: аз слушам с удоволствие рекламата, за да не си купя това, което тя ми предлага.
Отнася се до един феномен на психологическа основа, той не е технически, отнася се до характера на информацията, звука в контекста на най-чувствителната към изкривяване нещо в човешкия слухов орган и затова не може да бъде преодолян с традиционни чисто технически средства, както тук се предлага, регулация, да видим какво регулира. Затова не само в EBU, но и в целия свят се занимават с проблема с рекламата и не само с рекламата, но и със съдържанието на цялата телевизионна продукция, с така наречения лаутнис, на български няма термин, гръмкост или лаутхайт. Цялата работа се свързва с компресията на звука. Под компресия на звука разбираме свиване на разликата между най-високото ниво и най-ниското ниво. Това значи, че рекламата прави точно това – свива разликата между най-високото и най-ниското ниво, като силата на звука, което е неправилен термин, има ниво на звука. Ако рекламата си позволи да надвиши това ниво, тя бива отрязвана автоматически или от предавателя, или от изходните устройства на телевизионната система. Лаутнисът представлява аудиониво, което хората чуват, това не е технически въпрос, той е много по-дълбок. Лаутнисът се отнася до осезаемата сила на отказ от звука, зависим от нивото, честотата, съдържанието и продължителността на хипер компресирания откъс.
Зрителите и слушателите недоволстват от рекламните прекъсвания и много често свързани със свалянето на нивото на звука при всеки комерсиален брек. Някой ходи и регулира звука. Телевизионните реклами са скандално дразнещи в последно време с високото си ниво на компресия, защото това не е само български феномен, това е световен феномен и затова се занимават навсякъде с него и затова има инструкции от EBU как да се постъпва в този случай.
Уважаемите депутати, ако са получили един материал, вътре има две графики. Едната е осцилограмата на пианото на Дей Брубек, Дюк Елингтън, висококачествен запис без компресия и втората картинка това е металика – високо ниво в лаутнис, високо компресирана музика както в електронните блокове.
Препоръката към разпръсквателните организации за контрол върху програмите при производството и разпръскването с цел оптимизиране на лаутнис параметрите на програмния материал, а не на нивата, което да осигури високо качество на звука и комфорт на слушане на потребителите на телевизия и радио. Не се отнася само до рекламата. Особено внимание обаче изискват търговските рекламния включвания (блокове), което предполага предварителен преглед или римастеринг на звука в рекламата, автоматично управление на така наречения лаутнис, което е един психотехнически въпрос.
Какво следва да се прави? Съгласно препоръките на EBU, при телевизията се изисква по-твърд подход, защото за радиото също се отнася, обаче там въпросите са малко по-меки, изравняване на инженерното нивото между каналите, което тук не се прави, асемблиране на продължителни програмни сегменти и оставяне на пролуки между различните жанрове, съгласуване на лаутнис критериите за доставка с продуцент, тоест рекламните оператори, управление на лаутнис нивото в процеса на реализация, независимо от недоволството на програмните доставчици – това е задължително свойство при реализация на качествените програми. При разпръсквателната реализация на програмите автоматичният контрол може да подпомогне поддържането на нивата на двата фактора – лаутнис и ниво на аудиосигнала, което осигурява достатъчен ефективен аудиоконтрол и качество. Тук искам да ви кажа, че говорих преди известно време с инж. Зоя Сталева, директор на Техническа дирекция на Българската национална телевизия, във връзка с този въпрос. Тя ми каза: ама ние си купихме. Защото тук беше господин Арнт Паулсен, представител на долбинг бизнеса в Европа (аз съм във връзка с него), той е ходил при нея. Аз я питах и тя ми каза: ние си купихме вече устройство и нашите работи са в ред. Аз не знам колко са в ред, защото нямам щастието да слушам постоянно телевизия, особено Българската национална телевизия, но като говорих обратно с Арнт от Германия, той ми каза: те са си купили нещо, което не върши никаква работа. Аз не знам дали е така, защото той е заинтересован да си продава апаратурата, но във всички случаи четвъртата препоръка в процеса на реализация, независимо от недоволството на програмните доставчици, трябва да се използва критерият на лаутнис. Това значи, че това са апаратури, които имат алгоритмия, която е оградена съобразно психотехническите качества на човешкото ухо. И тук не става въпрос за ниво. Аз тук на този форум слушах много хора за нивото на сигнала. Тук не става въпрос за нивото, защото нивото на сигнала е еднакво високо, телевизията позволява на еднакво ниво да бъде максималната стойност. Обаче зависи какво има отдолу под нивото, ниското ниво.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте.
ГЕНАДИ ДИШЕВ, Българска национална асоциация „Активни потребители”: Ние искаме да изразим категоричната си подкрепа на законопроекта и на този текст. Смятаме, че е абсолютно правилно и логично този текст да се намира в Закона за защита на потребителите като преходна разпоредба и не виждаме някакъв законодателен проблем да бъде решено с преходна разпоредба, така както това е стандартна практика в измененията, и ви благодарим за този предложен вариант. Ние сме убедени, че едва ли има някой, който да не е бил стресиран от силата на звука и несъмнено това трябва да бъде регулирано.
Подкрепяме изложеното становище на Министерството на икономиката за това, че е необходимо да има нормативна рамка, която да залага минималните стандарти, и това не лишава производителите на реклами и разпространителите на телевизионни програми от механизъм на саморегулация, който, предполагаме и се надяваме, ще залага по-високи от тези минимални стандарти.
Затова искаме да заявим становището си, че този проект в този му вид е напълно разбираем, обоснован, смислен и навременен и го подкрепяме напълно.
Що се отнася до коментара на силата на звука и дали това е правилен термин, няма пречка, ако има изобщо съмнение в тази посока, да бъде приета изрична дефиниция за това какво означава сила на звука по смисъла на този текст. Считаме, че няма и нарушение по отношение на Закона за радиото и телевизията, защото предложените изменения касаят общи разпоредби на този закон и попадат в общите му разпоредби.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, колега.
РУМЕН ТАКОРОВ: Тъй като съм един от вносителите на закона и някои от преждеговорившите питаха защо в преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите, искам да направя едно пояснение. Тези текстове няма да влязат в преходните и заключителни разпоредби на закона, те ще влязат директно в Закона за радиото и телевизията в членовете, които са посочени. Така че, ако искахте да бъде отделен закон, щеше да пише в заглавието „Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията” с параграф единствен, в който пише: в Закона за радиото и телевизията се правят следните изменения.
Законодателната техника допуска това и няма нищо лошо, че е в Закона за защита на потребителите. Разберете това! И в някои от съобщенията, които получихме в подкрепа на законопроекта, също се казва, че трябва да бъде в отделен закон, а не в преходните и заключителни разпоредби. Това не е така. Това е законодателна техника. Ако сте следили последната седмица в парламента, всички закони, които са за изменение на Закона за републиканския бюджета, бяха вкарани в един закон. Което според мен пък е свръх много. Но няма никаква пречка, както е предложен законопроекта, директно ще се направят промените в чл. 75 в Закона за радиото и телевизията. И там, където са административните санкции от три до 20 хиляди лева в чл. 126 от Закона за радиото и телевизията, те са записани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тъй като няколко пъти се спомена, звукът е физическа величина. Той има свои параметри. Единият от тях е неговата сила. Тук става въпрос точно за силата на звука. Няколко човека казаха, че не било това. Точно това е: силата на звука, който ние чуваме. Височината на звука е честотна характеристика и е по-висока или е по-ниска. Това е силата на звука! Има физика и не бива да навлизаме в чужди територии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте.
РУМЕН СТРАТИЕВ, Българската национална телевизия: Бих искал да кажа, че ние подкрепяме идеята за регулация и то законова за силата на звука. Все още уредите, с които се мери нововъведената величина гръмкост на звука, все още не са въведени от всички телевизионни оператори или производители на реклами. В някои случаи това софтуер, в други случаи комбинация между софтуер и хардуер. Мисля, че това е пътят, по който трябва да се върви.
Само бих искал да поканя господин Владков да види един от най-добрите уреди, които са на територията на България и са на Българската национална телевизия и да се убеди сам, че уредът е много добър.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други становища? Въпроси? Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз имам въпрос към представителя на рекламните агенции. Вие казахте, че и сега имате изисквания и сега ги спазвате и се съобразявате с тях и е най-добре в бъдеще отговорността за тези изисквания първо да пада върху вас и след това да има контролен орган, който да следи все пак вие спазвате ли ги или не. Откъде черпите тези изисквания сега? Малко повече да кажете за това.
СОФИЯ ПЕНЕВА: В този момент, включително и Българската национална телевизия, има изисквания за това в какъв вид трябва да бъдат предоставени рекламите, с технически изисквания. Общо взето всяка уважаваща себе си телевизия на пазара, а те, подозирам, са доста вече, имат подобни технически изисквания, които са около два-три листа, където казва: имаме подобни изисквания по отношение на звука, по отношение на видеото. И всички тези неща. Така че към този момент ние така или иначе се съобразяваме с определени изисквания и между другото, особено при частните телевизии те са еднакви, мисля, че дори в Българската национална телевизия е леко по-либерален режимът за това. А като говоря за двете национални телевизии – Би Ти Ви и Нова телевизия, те имат абсолютно еднакви изисквания за това как трябва да бъдат подавани при тях материалите.
Така че това е към този момент. Ние сме за това, тъй като било като човек, който работи в тази област, било като потребител или гражданин на тази държава, на мен също не ми прави приятно впечатление, когато има разминаване на нивото на звука в самия рекламен блок. Това прави впечатление включително и на нашите клиенти. Така че ние сме за това да има регламентиране на какви изисквания трябва да отговарят рекламите, които се излъчват по телевизиите.
Това, което смятаме, е, че много по-лесно и според нас може би по-ефективно това нещо може да стане, ако това са изисквания, които така или иначе ние като индустрия сме дисциплинирани и спазваме и към този момент, смятаме, че телевизионните оператори са в състояние да изработят изисквания. Говоря вече в детайли, защото дори в тази дискусия в момента се навлиза в детайли – дали да го наречем сила, дали да го наречем нещо друго, дали може да се измерва, кой има техника, кой няма техника и всякакви такива неща.
На мен ми се струва, че по-лесно този въпрос може да бъде решен вътре в самата индустрия. В смисъл много по-бързо може да се види какви са техническите възможности това нещо да се измери. Аз не съм такъв специалист, но подозирам, че в телевизиите има достатъчно подобни специалисти, и да имаме някакво конструктивно, работещо бързо предложение за това как този проблем може да бъде решен. Има воля от страна на Асоциацията на българските рекламодатели също да се съобразят с това нещо. Агенциите, убедена съм, представяйки тези агенции, че ние нямаме нищо против материалите, които подаваме към телевизиите, да отговарят на определени изисквания.
Въпросът по-скоро е кой е най-ефективният и бърз работещ начин, който може да бъде приложен, като не изключваме варианта и за контрол, това, което спомена и Ели Герганова. В смисъл, ние не изключваме възможността държавата да се намеси с определена санкция, ако се установи, че тези неща не се спазват, но все пак смятаме, че наше професионално задължение е да можем да правим нещата по един нормален европейски начин и не е нужно държавата да се намесва в абсолютно всичко. Подозираме, че имате доста сериозни други задължения, а ние сме достатъчно отговорни като индустрия, за да можем да се справим с този казус. Тъй като, както вече споменах, това е нещо, по което ние имаме вътрешна дискусия дори преди да започне тази обществена дискусия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Господин Алексиев има думата.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Чувствам се длъжен да направя едно пояснение. Не знам дали е известно или не, санкции има и в момента, уважаеми дами и господа, и то именно в Закона за защита на потребителите. Ще поясня за какво става въпрос. Когато търговец, група търговци, бранш поемат доброволно задължение да изпълняват, било то в кодекс за добра практика, саморегулация и т.н., и не изпълняват поетия ангажимент, това съставлява заблуждаваща, нелоялна търговска практика, Комисията за защита на потребителите е длъжна да ги санкционира. Така че такава санкция е предвидена и в момента, не знам търговците доколко са запознати. Друг е въпросът доколко това работи. Дали, първо, всички от бранша, от индустрията, от бизнеса ще се присъединят към един такъв кодекс или към саморегулацията, защото далеч не е задължително участието в саморегулация в кодекс за добра практика, то става задължително, когато някой писмено поеме ангажимент за това. Законът не може да изисква участие, законът може само да насърчи създаването, не и участието. Защото ако законът го изисква, то няма да е саморегулация.
Въпросът отново е кой е ефективният път: законово решаване на проблема или саморегулация? Но саморегулация на какво? Казва от представителите на рекламните агенции, че и в момента има параметри. Параметри има, ние говорим обаче за нещо друго – не за липсата на параметри въобще за тона, звука и т.н., ние говорим за параметри спрямо останалата част на програмите, а това е нещо, което липсва.
Благодаря.
СТОЯН ИВАНОВ: Госпожо председател, аз имам един много простичък въпрос. Тъй като проблемът не е от вчера и той е поставян в тази комисия поне аз откакто съм в нея, значи от три години, в Съвета за електронни медии предполагам, че и по-отдавна. Какъв е проблемът да има в закона залегнали някакви ясни правила за регулация, основни правила? Според мен е необходимо такова законово изискване. Ако ми казвате, че сте толкова коректен бизнес, аз ви вярвам, но от тригодишния ми опит, специално в тази област не го потвърждавате. Тоест нека да си заложим необходимите параметри от тази прекрасна Препоръка 128 в закона, основни изисквания, а всичко останало вие си го уточнявайте в саморегулацията. Защото, извинявайте, вие ми говорите сега за изравняване на звука вътре в рекламния блок. Да, но големият проблем не е толкова вътре в рекламния блок, колкото между останалата програма и рекламния блок.
Нека да не си губим наистина времето с навлизане в излишни технически детайли, а да говорим за принцип. Принцип, който впрочем, ако бъде спазван, а той ще бъде спазван, както ме уверявате, ще бъде еднакво полезен и за вас като бизнес.
ЕЛИ ГЕРГАНОВА: Аз искам да внеса едно уточнение по отношение на изказването от Министерството на икономиката. Саморегулацията в доставчиците на медийни услуги е задължителна по силата на Закона за радиото и телевизията. И в това няма абсолютно никакво противоречие. Защото европейската практика е доказала, че саморегулацията работи най-добре в онези държави, където законът определя нейната роля. А ние практически сме ползвали холандския модел, има много модели в Европа, не е това темата. Но истината е, че всички доставчици са задължени. Така че тази тема мисля, че категорично е изчерпана. Всеки, който се самоопределя, или регистрира, или лицензира като доставчик на медийни услуги, е абсолютно задължен да спазва приетите от Националния съвет за саморегулация етични правила.
По отношение на последния господин, който се изказа. Ние също смятаме, че трябва да има комбинация между регулация и саморегулация. И това беше нашето предложение от самото начало – законът да сложи основополагащата рамка. Законът няма да може да изброи онези технически различия, детайли, за които сега говорим – ниво на звука ли ще мерите, затова ли ще наказвате, какво ще се случва, как ще се случи това технически. Приемането на регулация, която не може да се изпълни и ще приключва в съда, просто индустрията доброволно казва, че иска да постигне това изравняване, за което всички говорите. За тях терминът практически не е толкова важен, важно е гражданинът да не се дразни от рекламните съобщения, от това, че неговият слух ги възприема различно от предходната или следходната програма.
Ако законът постави това основополагащо изискване, а индустрията каже, ние ще напишем правила и вие ще ги видите и се надявам, че ще се и съгласите, които правила ще прилагаме доброволно, ако някой ги наруши и дойде жалба при нас, ние ще кажем на нарушителя: виж, тук има проблем, оправяй го. И ако той не послуша, тогава на регулатора нищо не му пречи – било то Комисията за защита на потребителите и Съветът за електронни медии, да отиде и да глоби тези, които не си изпълняват обещанието.
На индустрията трябва да й се даде шанс да покаже, че е социално отговорна и интересите на бизнеса не са срещу интересите на потребителя. Така че, повтарям си отново моята мантра: обща рамка на закона, детайлите – в етичния кодекс, и последна дума на закона за тези, които доброволно не си изпълняват обещанието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Тилев.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ, Комисията за регулиране на съобщенията: Добър ден, уважаеми колеги! Аз съм малко на кантар в момента, защото бях от онази страна, сега съм от тази страна. Аз произлизам от бизнеса, 20 години съм бил там. А сега съм от позицията на регулаторите.
Моето изказване ще бъде кратко и няма да бъде от позицията, че регулаторите обичат регулацията.
Първо, закон, в който няма принудителна мярка, е пожелание.
Второто, което искам да кажа, съществуват достатъчно устройства, които дават възможност да се прецизира нивото на звука и на компресията. Казвам това като бивш продуцент на няколко радиовериги и мога да ви убедя, че съществува като възможност.
Трето. Тук ще кажа, че Комисията за регулиране на съобщенията не може да контролира нивото на компресията в звука, това просто не е разписано в Закона за електронните съобщения – закона, който е водещ при нас. Ние контролираме блендата, дали операторът спазва отредения му честотен канал. Неговото съдържание, това, което е вътре, не е обект на Закона за електронните съобщения.
И последното, което мога да ви кажа, е, че не случайно това толкова е подразнило хората, за да стигне до тази комисия в Народното събрание. Представете си колко е досадно и колко буквално е дразнещо нервите на българите, а и не само на българите, виждате, че има достатъчно много примери в Европа и в Съединените щати, за да се вземат мерки за това.
И на финал ще кажа, че това е и във ваш интерес, защото в ръцете на потребителите техниката е дала едно много важно устройство – нарича се дистанционно управление. И в момента, в който рекламният блок досади човек отива на другия канал или го изключва.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Владков.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Виждам, че тук няма да се реши нищо и по тази причина смятам, че все пак, за да има някакво решение, това, което са направили в Българската национална телевизия, е правилният път, тоест управление на нивото в процеса на реализация на програмите. Там се решава всичко и няма намеса. Другото положение е много скъпо – ремастеринг на рекламните блокове, което е скъп и доста чувствителен въпрос. Аз действително ще отида да видя какво са направили в Българската национална телевизия и браво, ако те са постигнали резултатите.
Така че нека в някаква нормативна уредба, закон ли ще бъде, да задължат телевизионните оператори да използват автоматичния лаутнис контрол. Иначе какво ще мерим сега – нивото ли, силата ли, тук се казаха много работи верни и доста спорни, да не кажа неверни. В България работите се решават именно по този начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви. Други изказвания?
Обобщаваме практическите решения. Управление на нивото в процеса на реализация, както в Българската национална телевизия, последното, което каза проф. Владков. Другият вариант е регулация чрез законодателна мярка, като се даде общата рамка и съответно се даде възможност чрез саморегулация да се изработят стандартите, ако правилно съм разбрала и обобщила дискусията. Тук сме в двете крайности – саморегулация и регулация или комбиниран способ. Тоест три са ни вариантите.
Смятам, че щом има воля, ще измислим варианта, това е по-важното. Наистина в България функционира Националният съвет за саморегулация и част от неговата дейност е уредена в Закона за радиото и телевизията. Именно в тази връзка Комисията по културата, гражданското общество и медиите получи едно поздравление още в момента, в който този текст залегна в закона, защото това е един твърде дълъг път в старите демокрации, за да може саморегулацията да влезе в законова рамка. Смятам, че може да се мисли и за комбинирания вариант, но това ще бъде предмет на обсъждане.
Аз ви благодаря за изказаните позиции. Ако утре имате възможност, заповядайте по точката, която касае Закона за защита на потребителите. Ако някой няма да може да изпрати представител или да присъства, от вашите изказвания днес смятам, че и самите вносители получиха информация. Темата беше заложена още в юли месец като дискусионна тема, надявам се скоро да намерим нейното решение.
Благодаря ви за участието и ви пожелавам приятна почивка!
(Закрито в 15,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Даниела Петрова