Обществено обсъждане на Законопроект за гробищните паркове, крематориумите и погребенията

---

На 28 ноември 2012 година беше проведено съвместно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление при следния

Дневен ред:

Обществено обсъждане на Законопроект за гробищните паркове, крематориумите и погребенията.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, откривам нашето съвместно заседание – на Комисията по културата, гражданското общество и медиите с Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Тук е и нейният председател.
Преди да дам думата на господин Татарски само ще прочета присъстващете на нашето заседание, тоест представители на кои институции:
Министерството на културата - Галя Стоянова – директор в дирекция в НИНКН, Пламен Шопов – главен експерт, Боян Милушев;
Министерството на здравеопазването – Невена Цветкова – главен юрисконсулт, д-р Ефталия Кирилова, Лазарина Георгиева;
Столична община – д р Тодор Чобанов – заместник-кмет, и Мита Георгиева – общински съветник;
Общинско предприятие “Гробищни паркове” – Венцислав Григоров – директор, Даниела Йорданова – юрисконсулт;
Светия синод на Българската православна църква – отец Ангел Ангелов;
Главно Мюфтийство – Ахмед Ахмедов – главен секретар, Мурат Пингов;
Католическа екзархия – Сбигнев Ян Тенчо;
Гробищен парк “Бояна” – Мария Петрова, Емилия Петкова;
Съюз на архитектите в България – архитект Георги Бакалов, архитект Ваня Фурнаджиева, архитект Явор Дичев;
Национална браншова организация към Националната занаятчийска камара – Димитър Антов;
Сдружение на българските каменоделци – Кирил Петров;
Сдружение на фирмите от погребалния бранш-Фунерал – Борислав Петров, Росана Мария Манолова, Татяна Тончева Донева, Яко Валериев Иванов;
Съюз на погребалните фирми в България – Атанас Аргиров, Пепа Данева, Петър Мицов;
Българска траурна камара – Асен Атанасов, Петко Божков, Валентина Трейман;
Фондация “Вечност” – Ани Донкова, Петър Мишев;
Национално сдружение на общините в Република България – Пламен Петров;
Българска асоциация за погребална култура – архитект Цветана Гочева;
Траурен център “Кабрини” – Христо Кабранов.
Това са имената на хората, които са заявили присъствие.
На сайта на Комисията по културата, гражданското общество и медиите беше представен Законопроектът за гробищните паркове, крематориумите и погребенията, проект, с който Вие сте запознати от предходните ни обсъждания, разбира се, с част от забележките. На Вашето внимание сега е един малко по-усъвършенстван текст, надявам се да вървим в
Смятам да дам думата и на председателя на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и да започнем нашата делова работа, като съответно ще моля от конкретна институция да се изказва по един представител и да лимитираме някакво време, защото ние сме склонни да се кажат общите неща, и ако пак има нещо писмено, което искате да представите, да го направите, за да можем наистина да финализираме текстовете.
Да, забавихме се и не си спазихме сроковете, но доста материал пристигна по повод запитване от страна на нашата комисия за европейската практика по отношение на частни гробищни паркове и видове погребения. Тази информация беше преведена от нас, обобщена и сме се опитали да съобразим
Сега давам думата на господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо Петрова.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам и аз да Ви приветствам с “добре дошли” на третото обществено обсъждане на Закона за гробищните паркове, крематориумите и погребенията.
Това, че за трети път обсъждаме този закон показва колко е значим самият той и самото Ваше присъствие е доказателство затова. Наистина се забавихме малко с изработването в този окончателен вид на закона, защото получихме много предложения, много различни мнения, становища. Надявам се, че и днес ще чуем такива, за да ги имаме предвид при окончателното оформяне на законопроекта.
Тази инициатива възникна преди година съвместно от двете комисии, предизвика интерес, предизвика реакция, постъпиха много предложения, запознахме се и с чуждия, и с нашия опит. Опитали сме се да имплементираме всичко най-добро в този законопроект, но сигурно има и неща, които не сме отразили в него и вероятно днес ще можем да чуем от Вас. Всички, които бяха изброени, имат пряко отношение към този процес, така че още веднъж “добре дошли” и ползотворна работа на днешното обсъждане, за да направим един наистина добър закон. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Смятам, че няма нужда сега да си разказваме какво е написано в закона, тъй като Вие разполагате с него. Смятам да открия дискусията и просто да чуя Вашите позиции, доволство, недоволство, забележки, препоръки. Заповядайте.
Кой ще вземе думата? Само ще Ви моля да се представяте и наистина да бъдем по-кратки и по-конкретни. Благодаря Ви.
БОРИСЛАВ ПЕТРОВ, председател на Управителния съвет на Сдружението на фирмите от погребалния бранш-Фунерал: Благодаря.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги и присъстващи! Ще се помъча да бъда кратък в своето изказване, за да остане време и за други желаещи да споделят своето мнение. Поради това съм написал предварително изказването си, за да не направя излишни отклонения от темата.
Бих искал да споделя с всички тук присъстващи, че след като се запознах с предложения ни за обществено обсъждане трети по ред Законопроект за погребалната дейност от страна на Парламента, като не забравяме, че преди тях имаше други три проекта от неправителствени организации, останах много приятно изненадан от факта, че върху този вариант на проекта е хвърлен много труд, че той е съвсем различен от предишните два варианта, представени ни през месец юли тази година и през лятото на миналата година. Не може да става и дума за сравнение, както вече казах, между предишните варианти и представения ни сега. Личи си явно намесата и преработката на текста от юристи от висок ранг. Смело може да се каже, че буквално всяко изречение е променено и пипнато, като от всяка страница лъха стилът на, бих казал, големи специалисти от юриспруденцията и вероятно истински законотворци.
Може би и аз имам не по-малко от другите право да коментирам представения ни тук и сега текст, имайки предвид, че пожертвах над осемгодишен труд и усилия, за да създам първия в България Законопроект за погребалната дейност, който с голямо удовлетворение виждам, че е послужил изцяло като база за създаване на обсъждания сега вариант.
Специалистите, които са преработвали проекта, са се съобразили и са взели предвид над 90 процента от предложените от нашето сдружение препоръки, забележки и конкретни предложения по текста, изложени в 14 страници, по втория работен вариант, предложен ни за обсъждане през месец юли тази година, за което изказваме задоволство и благодарност.
Намирам, че законът, както ни е представен в момента - като цяло и по отношение на конкретните текстове, е много добър, издържан както от юридическа, така и от гледна точка на спецификата на траурната дейност, като с тези си достойнства ще успее да вкара до голяма степен в законова рамка и да регламентира дейностите в бранша. В него са предвидени девет наредби на отделни министерства и местната власт, които съвсем конкретно ще регламентират по-голямата част от дейностите, гробищата, крематориумите, субектите, практиките, които характеризират основно тази дейност.
В един закон не може да се изброяват всички подробности и дребни детайли. Те са задължение и приоритет на конкретните институции, в чийто правомощия е съответната материя и те ще ги регламентират в конкретни наредби.
Предвиден е и е отделено внимание на специален контролен орган с конкретни правомощия и задължения, който ще бди законът да не остане само на книга, а неговите норми и изисквания да станат неразделна част от практиката – нещо, което в предишния проект от месец юли тотално липсваше.
Отделено е и голямо внимание на административнонаказателните разпоредби, без които този закон щеше да бъде повече с пожелателен характер, отколкото с реален ефект върху живота и практиката. Всичко това говори за един закон, който има всички необходими предпоставки да функционира и да има реално приложение в живота.
Аз лично, както и много колеги, намерих след задълбочено работно изследване на текста, че това, което трябва и би било добре да бъде добавено или поправено в обсъждания сега проект, е много, много малко като обем, в сравнение с преди, буквално няколко на брой уточняващи думички в текста. Да бъдат изхвърлени или премахнати отделни текстове е абсурдно. Всичко е на мястото си и няма нищо излишно.
Тези няколко уточняващи добавки спокойно могат да бъдат направени в комисиите на Народното събрание, където неизбежно ще бъде разглеждан подробно този проект, преди да влезе в пленарната зала за гласуване. Нашето сдружение ще изготви кратко становище до комисиите на Народното събрание, в което ще изложи тези малки корекции, които е желателно да бъдат направени. Призовавам и колегите, както и заинтересованите страни, да направят същото.
Ние не виждаме някаква реална и основателна нужда този проект да бъде отново върнат за цялостно преработване, при положение че в него трябва да се направят само минимални корекции. Едно евентуално връщане ще ни струва най-малко още половин година и по този начин отиваме неизбежно в мандата на следващия Парламент. Аз съм убеден, а предполагам, че и нашите домакини ще потвърдят, че когато комисиите започнат да разглеждат закона ще вземат предвид и може да поканят и наши представители на неправителствени и браншови организации да изложат и защитят необходимите корекции в текста.
Предполагам, че повечето от тук присъстващите не биха желали това да се стопира – започналият процес, освен тези, които не искат по никакъв начин да има закон, за да могат да продължат да вършат на тъмно, както се казва, и както те намерят за добре своите деяния. Да изхвърлим бебето заедно с мръсната вода е изключително престъпно и безотговорно деяние, което нито историята, нито обществото ще ни простят.
Всички добре знаем, че ако след тази среща не започне процесът по вкарване на проекта в Народното събрание, имайки предвид, че само след няколко месеца депутатите ще започнат предизборна кампания, следващият Парламент с нищо не може да ни гарантира, че ще се занимае с този проблем. И по този начин в близкото обозримо бъдеще нямаме никакви шансове да имаме специален закон, който да регламентира и вкара в ред и хармония погребалната и траурно-обредната дейност.
В заключение искам да припомня на всички присъстващи колко години този бранш и обществото в България очакваха прекратяване на хаоса и безобразията, хищническото ограбване на загубилите най-близкия си човек, ежедневните престъпления и корупция под формата на комисионерство от страна на медицински, общински и други длъжностни лица, имащи отношение към тази материя. Това се повече от 22 години, през които очаквахме държавата да се намеси по категоричен начин и да сложи край на безобразията.
И сега, когато тя най-сетне, макар и с много голямо закъснение го прави, със завидно добра воля, част от нас – браншовиците, се опитват да стопират и погребат за неопределено време това, бих казал, велико начинание, само защото са засегнати отделни техни тясно корпоративни интереси. Да, ще има и засегнати, няма как тази специфична дейност да бъде вкарана в законова рамка и в същото време да няма засегнати и недоволни. И точно това още веднъж показва, че този законопроект е добър, щом още невлязъл в сила със своите норми и принципи на регулация вече засяга тези, които искат да ловят риба само в мътни води. Изключително неразумно и безотговорно е да стопираме процеса на влизане на закона в работен режим в Парламента с някакви забележки, които отразяват само дребни, егоистични интереси на отделни фракции и малки групи в погребалния бранш, които предпочитат да работят на тъмно и по този начин да погребем цялостния процес на вкарване на тази изключително специфична дейност в законова рамка, която да регламентира по ясен начин повечето аспекти от нея.
Като заключение призовавам всички, които милеят за този бранш, за тази толкова деликатна и специфична дейност, която по биологични причини засяга всяко българско семейство рано или късно, с която се измерва и е показател за културното ниво на всяка нация, да проявят мъдрост, почтеност и благородство, когато критикуват закона като цяло. Нека те да си дадат сметка, че още може би поне десетина години хаосът и безобразията ще продължават да бъдат покровителствани от закона на джунглата, който ръководи траурната дейност в момента, без да отчитаме неизброимите вреди, които ще продължи ежедневно да търпи обществото и всички ние, които работим почтено и искаме да има правила, а не беззаконие и хаос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Очаквахме, че наистина ще бъдете по-кратък, но благодаря все пак.
БОРИСЛАВ ПЕТРОВ: Съжалявам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Положили сте усилия да си подготвите изказването, затова Ви изчакахме.
Нека да дадем думата на следващите желаещи. Имате ли готовност. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ, член на Комисията по регионална политика и местно самоуправление: Госпожо и господин председател, искам само да направя кратко предложение: ако може да се въведе някакво принципно, макар и не точно задължаващо правило за изказвания в рамките на около три минути, за да сме по-прагматични и да се премине по същество към дискусията, евентуално по тестове и други конкретни неща. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Да, аз още в началото го казах, няма да ограничаваме максимално, да Ви прекъсваме точно на минутата, но идеята е да можем да чуем повече от Вашите становища, а, разбира се, предложенията е добре да бъдат направени писмено, за да не ги вадим от стенограмата. Все пак това ще улесни и Вашата, и нашата работа. Ще си имате и авторството, и всичко. Благодаря.
Кой е следващият, който иска да вземе отношение?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
МИТА ГЕОРГИЕВА, представител на Столичния общински съвет: Аз съм общински съветник, ангажиран с проблемите на гробищата и погребално-обредната дейност.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател на днешното обсъждане, уважаеми господин Татарски! Столична община изразява отношението си към въпроса, който третира Законът за гробищата и погребално-обредната дейност. Ние преди всичко привестваме усилията на екипа и смятаме, че всички проблемни области, които засягат тази толкова деликатна област от обществените отношения, би трябвало да бъдат регулирани, би трябвало да бъдат поставени в такава една нормативна рамка.
И в този смисъл аз смятам, че екипът, който е работил, изразявам мнението и на моите колеги от Столична община, е постигнал тези резултати, тези усилия са налице, пред нас е представен един завършен документ, който при всички случаи цели да постави ред в този вид отношения.
Ние изразяваме готовност да съдействаме в редактирането и някои подробности, свързани с подготовката на текстовете, тъй като в Столичната община са комулирани голям брой и много типични отношения, свързани с този вид дейност. Това е една голяма община, в която фигурира Общинско предприятие „Гробищни паркове”. Освен това на част от районните администрации е предоставено и управлението на определени гробищни паркове или определени така наречени „гробища”. На територията на Столична община се намира един от големите крематориуми, който конкретно извършва този вид специфична дейност, така че ние имаме самочувствието, че познаваме тази дейност, този вид отношения и бихме могли наистина да бъдем и в последствие полезни на екипа, който работи.
Освен това за нас е от изключително значение да се включи и Здружението на общините, тъй като там бихме могли да потърсим някои допълнителни идеи, които ще съдействат за подобряване на текста.
В общи линии смятам, че законът е готов, законът може да бъде представен на народните представители за обсъждане и за първо четене на заседание на Народното събрание.
Някои конкретни малки бележки, които имаме, ние ще представим писмено. Пожеламе успех на екипа, поздравления за добре свършената работа. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, имате думата.
МАРИЯ ПЕТРОВА, гробищен парк “Бояна”: Аз съм изпълнителен директор на „Бояна парк София” ЕАД, оператор и собственик на първото частно гробище в България.
Изцяло подкрепяме и адмирираме работата по този проект. Смятаме, че е доста добър опитът да започне да се извършва някакъв вид регулация на тези обществени отношения, които от доста дълго време не са били регулирани по никакъв начин. Това е първият опит да се постигне някаква законова уредба на този вид отношения.
Това, което ни притеснява специално в този закон, както всички виждат, е, че частното гробище в Бояна изобщо не попада в законовата регулация по така направения проект. Дали ще има частни гробища за в бъдеще, това е нещо, което законодателят трябва да прецени дали е целесъобразно, но към момента има действащ, при това законов частен гробищен парк, в който има и доста извършени погребения. При всички положения този факт трябва да бъде отчетен и да се намери някакъв вид решение на този проблем, ако решите, че няма да има частни гробищни паркове за в бъдеще.
Друго, което искаме да отбележим и което нас специално ни притеснява, е, че този законопроект предвижда приемането на още редица допълнителни наредби, правилници, още три наредби, ако не се лъжа, на общинския съвет. Мисълта ми е как ще се регулира, как изцяло покриваме регулацията на този вид отношения, като се налага приемането и на толкова допълнителни наредби? Това също искаме да изясним.
И по принцип как смятате да се постъпи с частното гробище, какъв ще бъде неговият статут оттук нататък и какво ще стане с всички погребения, които са извършени към момента? Те са някъде около 400.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за Вашия въпрос.
Няма място за тревога. В „Преходните и заключителни разпоредби” въпросът ще бъде уреден.
Опитът, който проучихме, е, че принципно собственици на гробищни паркове са юридически лица с нестопанска цел, респективно това са гробищни паркове на съответните вероизповедания. Да, в момента гробището е законно, то е факт, който ние не можем да подминем, но и не можем в закона да кажем дали то ще действа занапред, ще се уреди функционирането и на „Бояна парк”. Вчера последно оглеждахме текстовете, има неща по правната техника, които ще бъдат изменени. До последно продължи спора дали да останат юридически лица – търговци, съответно с частна собственост, или да си останат юридически лица с нестопанска цел, с оглед правоприемство при една неблагоприятна ситуация за собственика, когато съвпадат двете лица, в смисъл, попадайки в ликвидация, несъстоятелност или друг вид финансови затруднения, макар и временни, при юридическите лица с нестопанска цел, независимо дали те са в частна или в държавна полза, в самия устав е уредено прекратяване на дейността.
Как се уреждат въпросите? Като различен и уникален случай с „Бояна парк” съответно ние не можем акционерното дружество с чуждестранен капитал да го накараме да стане юридическо лице с нестопанска цел, за да съобрази дейността си и отговори. Просто ще спазва правилата на закона и то е в рамките на заварените положения. Така че аз смятам, че няма да има място за притеснения.
По отношение на нормативната уредба по изработването на наредби, там където законът не може да разпише абсолютно всичко и има специфични особености – дали в конкретното населено място или в конкретния вид дейност, е редно нещата да се уредят с подзаконов акт – с наредба, така че няма място за тревога. Ще се даде срок, в който ще се изработят наредбите, и съответно, ако е необходим, правилник към закона и така. Благодаря Ви.
МАРИЯ ПЕТРОВА: Извинявайте много, пак аз искам да попитам във връзка с това, защото е хубаво да бъде изяснено. Примерно какво гарантира на едно юридическо лице с нестопанска цел, че срещу него примерно не може да бъде образувано производство по несъстоятелност? Искам да се отбележи и да се знае, че едно юридическо лице с нестопанска цел няма финансовите ресурси и средства за изграждането и поддържането на един такъв много сериозен проект.
Знаем какви са юридическите лица с нестопанска цел, те се създават с определен капитал, изпълняват функцията, за която са създадени, и не виждам каква е логиката чисто законово да разполагат с този финансов ресурс, както примерно едно търговско дружество. В тази посока аз бих предложила примерно някакъв по-сериозен капитал да се въведе като изискване и като гаранция. Едно юридическо лице с нестопанска цел може да бъде обект на принудително изпълнение, също може да бъде в производство по несъстоятелност много по-често, даже по- рядко достига до ликвидация, отколкото в несъстоятелност. В смисъл каква е гаранцията?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за споделените мисли. Ще продължим обсъждането. Сега няма тук да правим дискусия по темата, защото тя е изключително сериозна и съответно горе-долу върви принципът кое е първо: кокошката или яйцето, яйцето или кокошката? И така се въртим около два месеца в омагьосан кръг: как по най-добрия начин да защитим ползвателите, тоест потребителите и съответно да разпишем нормите по отношение на собствеността. Ще го дообмислим, но засега до това сме стигнали. Мисля, че това се приема добре от другите, но има време, всеки може да напише своите предложения.
Също така смятам, че с оглед възможността за гаранция може да се мисли и за определен вид капитал, но каква е гаранцията след като ние го декларираме при регистрацията, че след това няма да се изтегли, да влезе в оборот и пак да попаднем в ситуацията? Дали сме фондация в частна полза, в обществена полза, това е въпрос на морала и на добросъвестността на самия търговски субект. Затова и ние имаме доста спорове по отношение на собствеността, но напишете ни ги тези предложения, ще ги обмислим. Благодаря Ви.
Кой друг ще вземе становище? От вероизповеданията?
Да, заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ, главен секретар на Главно Мюфтийство: Добър ден!
Уважаема госпожо Петрова, уважаеми дами и господа! Имаме едно запитване по отношение на така предложения законопроект. От една страна, в чл. 8 се урежда възможността за собственост на гробищни паркове на вероизповеданията, а от друга страна в чл. 69 не им се дава възможност те да организират траурно-обредни услуги.
И тъй като при мюсюлманите не съществува траурна агенция, която да организира тази дейност, тоест ние традиционно културно нямаме такъв бранш, значи ли това, че в момента трябва да създадем 1250 траурни агенции по места, за да може да бъде извършвана тази дейност? Тя до момента се извършва традиционно от свещенослужителя или имама на съответната джамия или молитвен дом.
Едно пояснение, ако обичате. Това е чл. 69, т. 1.
ПЕПА ДАНЕВА, заместник-председател на Съюза на погребалните фирми в България: Може ли реплика?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, заповядайте.
ПЕПА ДАНЕВА: Не разбрах името на господина от Главно Мюфтийство, но не сте прав във Вашето изказване. Траурно-обредната дейност се извършва от търговски фирми. Всяка погребална агенция, работеща на територията на съответното населено място, извършва траурно-обредната дейност, независимо от вероизповеданието на починалия. Извършваме православни, католически, мюсюлмански погребеният, тоест търговската дейност. Самият ритуал – било на православния свещеник, на католическия или на имама, това се извършва от съответното вероизповедание. Но тук говорим за търговската част на едно погребение. Точно затова са погребалните агенции, регистрирани по Търговския закон, с предмет на дейност погребална, траурна и обредна дейност.
Ето, аз съм от Сливен и Ви казвам, че извършваме погребенията на починалите мюсюлмани без никакъв проблем.
Така че съжалявам, но не сте прав за това.
АХМЕД АХМЕДОВ: Мисля, че нито един мюсюлманин не предпочита услугите на погребална агенция. Аз до момента поне не знам такъв случай.
ПЕПА ДАНЕВА: Имаме разминаване в понятието. Какво значи услуги на погребална агенция? Починалият се транспортира със специализиран транспорт – катафалка, до гробищния парк. Нали така?
АХМЕД АХМЕДОВ: Да, това е ясно.
ПЕПА ДАНЕВА: Какво се изисква от нас? Да транспортираме починалия, защото реално погледнато при мюсюлманите не се ползва нищо, което ползват християните.
АХМЕД АХМЕДОВ: Точно така.
ПЕПА ДАНЕВА: Ползва се една тарга, съответно имамът или ходжата си извършва своя ритуал, със съответните платна и така нататък, а ние транспортираме тялото до гробищния парк. И там вече си има съответните лица, които си затварят гроба. Значи ние нямаме намеса във Вашия ритуал. Ние извършваме останалата част.
Какво значи не ползват? Нека да си изясните понятието “погребална дейност”.
АХМЕД АХМЕДОВ: А там, където няма такива погребални агенции, да речем в едно мъничко селце, какво правим?
ПЕПА ДАНЕВА: В малките села ползват някакви други видове транспортни средства. Но да Ви кажа, в Сливен, знаете, може би сте запознат, че имаме много села с турско население, с мюсюлмани и ползват нашите автомобили.
АХМЕД АХМЕДОВ: Конкретно за Сливен, о`кей, но какво правим по малките ...
ПЕПА ДАНЕВА: Така е в цяла България. В цяла България!
Както и в Асеновград също има немалък процент мюсюлманско население. Също ползват погребалните фирми. В Търговище, в Шумен, в Разград, в Кърджали – също. Навсякъде се ползват погребалните фирми.
Ние не налагаме да се ползват християнските потреби. Единственото, което ползват мюсюлманите, е транспортът.
АХМЕД АХМЕДОВ: Никой не Ви обвинява в това.
ПЕПА ДАНЕВА: Да, ползва се транспортът.
Така че няма значение починалият от кое вероизповедание е. Ние спазваме абсолютно всички религиозни правила и правилата на вероизповеданието. И, разбира се, последното желание на починалия и желанията на неговите близки. Благодаря Ви.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И аз искам да взема отношение по повдигнатия въпроса.
Няма значение от какво вероизповедание е мъртвецът, той е мъртвец. В закона ние поставяме правилата, изискванията, условията, при които да се извършат всички съпътстващи това събитие дейности. Не може в какъв да е транспорт това да се прави, не може мястото, гробът да бъде какъв да е. Тук сме дали изисквания и за гробното място, и за транспорта, и за дейностите, свързани с цялата процедура, но по никакъв начин законът не се намесва в ритуала.
А другите правила, изисквания, задължения ги залагаме в закона, защото смятаме, че те трябва да са валидни за всички. Няма значение починалият от къде е дошъл и какъв е.
АХМЕД АХМЕДОВ: За правилата и за начина, по който трябва да се извършват съответните действия, и ние сме “за”, но има един такъв момент, в който регионалните мюфтийства предлагат тази услуга на своите миряни. Какво правим тогава? Те в нарушение на закона ли са?
ПЕПА ДАНЕВА: Простете, коя услуга предлагат районните мюфтийства?
АХМЕД АХМЕДОВ: Погребалната услуга. Тоест имат си транспорт и организирани служители, които да извършват тази дейност.
ПЕПА ДАНЕВА: Съжалявам, но тук вече имаме конфликт на интереси. Тази дейност се извършва от търговски субекти, регистрирани по Търговския закон.
АХМЕД АХМЕДОВ: Ако не знаете, Главно Мюфтийство е също дружество с право на търговска дейност по Закона за вероизповеданията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тогава смятам, че Вие сам си отговорихте на въпроса. След като е юридически субект, след като отговаря на изискванията ...
АХМЕД АХМЕДОВ: Именно това е въпросът: имаме ли това право като дружество със специален статут?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тъй като има регистрационен режим, освен да се регистрира в общината, ако не е регистрирано. Щом го извършва, би трябвало да е регистрирано в конкретната община като оператор и да си извършва дейността.
АХМЕД АХМЕДОВ: Това ми беше въпросът за пояснение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: А по отношение на забраните, където твърдите, че има нещо смущаващо, това са изрични забрани, които касаят извършване на траурно-обредни услуги от конкретни субекти, като тук са изброени: лечебни, социални заведения, извършване на рекламна дейност, длъжностни лица по гражданското състояние, лекари – да извършват реклама, да дават информация. В този смисъл начинът на реклама и на представяне на конкретната услуга – по съответния ред, а не в самите лечебни заведения.
АХМЕД АХМЕДОВ: Благодаря за пояснението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, благодаря Ви.
ОТЕЦ АНГЕЛ АНГЕЛОВ, протосингел на Софийската света митрополия: Сега се явявам като представител на Светия синод:
Уважаеми дами и господа, от това, с което сега успях да се запозная в проектозакона, проблемът на Църквата винаги е бил с траурните агенции. Това е.
И онова, което е отбелязано в Глава втора, а именно за тези оператори на погребални услуги, няма забрана на тези оператори относно това, че те нямат правото да дават консултации, свързани единствено само с верови въпроси. В последно време поради наличието на много фирми, толкова много в София, че и аз вече не знам колко е броят им, тези хора си позволяват да дават съвети относно вярата и относно религиозната обредност на всички хора, които са в едно такова положение, когато са загубили свой близък.
Да не говорим за това, че дадени траурни агенции вече имат собствени параклиси, където канят съответно техни свещеници, които в повечето случай дори не са и в регистъра. Това става на територията на София, на Софийската света митрополия. По какъв начин това ще се регулира, законът не го изяснява.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не сме представили всички аспекти. Ще помислим и върху това, което казахте, да. И дали точно в този закон му е мястото, а не съответно в ...
ОТЕЦ АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Ами, защото тук гледам забраната относно рекламите и всички тези неща. Но никъде нямаше забрана, защото тези фирми наистина нямат правото, да не говорим за друго – че те вкарват неща, които нямат нищо общо с вярата, по-скоро суеверия, с които Църквата по всякакъв начин се стреми и се бори да ги премахне, а те именно ги насаждат. И то в такива моменти, когато човек наистина е в много особено психично състояние.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, благодаря Ви.
Понеже казвате така набързо, ако имате и други идеи, ще ни ги представите писмено и ще ги огледаме. Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ПЕТКО БОЖКОВ, Българска траурна камара: Моето изказване ще започне малко в подкрепа на представителя на Мюфтийството: По-скоро неговият въпрос може би не беше формулиран правилно. Той попита какво правим в малките селца.
Същият въпрос мога да задам: какво правим и с християнските погребения в малките селца? Дали спазваме всичките тези изисквания, за които тук поставяме една много висока летва, дали там ще действат такива оператори, отговарящи на същите критерии в чл. 67 и как там ще бъде контолирано това? И въобще какво правим в този случай?
Значи един от принципите, на които трябва да отговаря законът, това е неговата обща приложимост на цялата територия на страната. Ако съществуват критерии, те трябва да са еднакво приложими както в София, в Пловдив, големите градове, така и в малките селца. Ако това не се постигне, законът е мъртвороден. Тоест в тази посока нищо не е мислено тук.
Следващият принцип, на който трябва да отговаря според мен, това е принципът на пресичане на порочните практики. Един път пресичане на порочните практики, които са на територията на здравните заведения, лечебните заведения и други такива, домове за социално подпомагане, и втори път порочните практики от страна на самите оператори.
В тези две направления в сега предложения текст, вметвам само, намирам разликата. Виждам обема от работа, който е извършен, но са допуснати две-три сериозни пропуквания, които дават възможност за нелоялна практика. Един път контролът по пресичане корупционните схеми, тоест влизане в комбинация на траурни оператори с ниско квалифицирания медицински персонал в здравните заведения, това не е пресечено по никакъв начин в този закон, втори път, узаконяване на траурни оператори, които и сега проявяват нелоялна търговска практика.
Ще бъда конкретен само с два примера, а останалото ще Ви го предложа в писмен вид от името на нашата камара. Например в чл. 67, ал. 2, т. 4 - регистриран търговец по смисъла на Търговския закон и траурен оператор според мен би следвало и задължително трябва да има поне едно транспортно средство.
Подобен текст, който гласи, че може да ползва под наем между свързани лица такива средства, това отваря вратичката на досега действащите закононарушения, а именно: едни и същи лица да регистрират на свое име по няколко търговски дружества, да извършват през определен месец, два, три дейността си през касовия апарат на всяко едно от тях, с единствените намерения да не влязат, примерно по ДДС, да платят по-малко данъци, а пък работят с една катафалка-две и по този начин се отваря вратичка, с този текст на закона.
Мисля, че това трябва да бъде категорично забранено. Търговец - оператор на траурна дейност трябва да притежава минимум едно транспортно средство и съответно помещения, които да отговарят на неговата дейност.
Следващият пропуск, който тук според мен би трябвало да се отстрани, това е в ал. 3 по отношение помещенията, които се изискват за един траурен оператор. За тези, които пряко не са свидетели на нашата дейност, държа да поясня, ние работим с покойници. И ако един траурен оператор няма помещение, в което да работи със своите покойници, а ходи и се моли по болници, по морги или влиза в нерегламентирани отношения със санитари, мисля, че това е по-важното, отколкото да има две някакви си функционално свързани помещения, едното от които спомагателни, и задължително тоалетна.
Това ли е най-важното? Това ли трябваше да бъде регламентирано – да има тоалетна? Това не е питейно заведение, не е бар, това е офис на погребална агенция.
Значи трябва да има един фронт офис, приемно помещение и задължително, според мен, помещение за обработка на покойниците. Случаите напоследък са както в европейската и световната практика – починалият се извежда от дома няколко часа след като настъпи смъртта. Къде го кара този погребален агент? Къде го съхранява? Ако няма такова помещение. По този въпрос обърнах внимание и на предишната среща, и на още по-предишната, но нищо не е направено по него.
Влизам последно в чл. 68, ал. 5: “Офисите на операторите на погребални услуги да отстоят на минимум 300 метра в населени места до 50 хиляди и 150 м на по-малките населени места от сградите на лечебни заведения.”
За да пресечем контакт на медицински лица и оператори на погребална дейност, о`кей, на територията на болниците това не би трябвало да се извършва, но зад оградата на болниците държавата не може да въвежда такива ограничения. Тук влизаме в нарушение на Конституцията.
Такива ограничения в метраж не може да има. Може да се каже, примерно, да бъдат извън територията на здравните заведения, да няма пряка видимост или нещо подобно, но такива метражи... Още по-малко тук са вмъкнати някакви учебни, здравни заведения, детски ясли, градини и училища. Какво правим при сегашната ситуация?
В Пловдив на бул. “Пещерско шосе” срещу сградите на Електротехникума и две детски градини до него има три траурни агенции. Какво, принуждаваме ги да си сменят офисите ли?
Дейността на погребалната агенция не е по никакъв начин смущаваща учебния процес. Учениците от това няма нито да започнат да бягат от училище, нито пък децата ще спрат да си ядат закуските в детската градина.
По-скоро ограничение в тази алинея би следвало да се постави офисите на погребалните агенции да бъдат в лицеприятен външен вид, да няма смущаващи реклами, да няма изнесени ковчези отвън, да няма кръстове и подобни стресиращи обществото видими неща. Но на какви метри да бъдат, особено от училища и детски градини, не знам, това може би е копирано от някъде, от Закона за тютюнопушеното.
Това е, според мен. Ще Ви ги представим в писмен вид, благодаря.
БОРИСЛАВ ПЕТРОВ, Сдружение на фирмите от погребалния бранш-Фунерал: Мога ли да направя една кратка реплика във връзка с изказването на колегата?
Искам да поясня, аз лично съм живял две години в Италия и съм работил в погребална агенция. В Италия няма нито една погребална агенция, която да има морга в офиса си. Нека не бъркаме офис и морга, защото е смешно най-малкото.
Второ, на Запад повечето погребални агенции ползват общински центрове с хладилни камери, с патолози, с условия за измиване, изкъпване. Един офис е смешно да се превръща в морга.
И трето, за метража. Това го има в западноевропейски закони, не смятам, че ние сме по-мъдри от тях. В Италия са 500 метра. Значи хората и там са мислили по същия въпрос и са достигнали до някакъв извод – че определен метраж дава някаква видимост. Вече видимостта я няма, а нищо не пречи и това е градивно, което предложи колегата, да се махнат ковчезите, кръстовете и атрибутите от витрините, защото това е стресиращо.
Но метраж според мен трябва да има и по-голям дори – 500 метра, както е на Запад. Мерси.
ПЕТКО БОЖКОВ: И какво става на петстотин и първия метър, господин Петров? Това е смехотворно, според мен. Да няма пряка видимост съм по-съгласен, защото примерно в момента в Пловдив има агенция, която има офис в подблоково пространство, а на гърба има детска градина. Те не са в пряка видимост, от години съжителстват и никой на никого не пречи. Какви са тези метри?
Значи да няма пряка видимост, да няма смущаващи реклами, добре, да, но подобни метри, особено в урбанизираните територии, където отстоянията не могат да бъдат такива големи, мисля, че са неправилни.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми гости най-вече, хубаво е преди да се изказвате, да поискате думата, за да има някакъв ред и да не влизате един с друг в такива пререкания.
Иначе тези разстояния не са прецедент, нито са противоконституционни. В редица закони има заложени такива разстояния, даже скоро гледахме Закона за хазарта и там имаше заложени точно такива метри от входа на хазартното заведение. Така че това не е прецедент.
Що се отнася до помещенията и колите, в режима за регистрация, ако е необходимо, ще сложим още или ще го допълним, така че да се гарантира някаква сигурност, но важно е извършването на услугата да става съгласно правилата, описани в този закон. А дали колата е собствена, дали е лизингова или я ползват две агенции, защото са рядко погребенията в дадено населено място, мисля, че това не би трябвало да е проблем. Важно е да се спазват условията по транспортиране, гробополагане и така нататък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Аргиров.
АТАНАС АРГИРОВ, председател на Съюза на погребалните фирми в България: От името на Съюза на погребалните фирми в България и лично от мое име изказвам благодарност на господин Татарски и госпожа Петрова в качеството им на председатели на комисиите, а също така и на експертите, работили по изготвянето на проекта.
Изключително сме доволни, че е взет под внимание внесеният от нас законопроект, тъй като неговите разпоредби са продиктувани от традициите, действащата практика, икономическите интереси на обществото и на фирмите, предоставящи погребални и траурно-обредни услуги, както и са от особена важност за гражданите – потребители на тези услуги.
Приветстваме и сме удовлетворени, че най-после имаме проект и съществува политическата воля за приемането на такъв специален закон, уреждащ тази материя и отношения. Приемаме философията на представения закон, нямаме забележки. Проектът може да не удовлетворява всички присъстващи, но, както се казва, пълно щастие няма.
С предложения проект е постигнато едно конституционнно изискване, а именно приемането на Закон за гробищните паркове, крематориумите и погребенията ще отговори на Конституцията на Република България, която изисква със закон да се създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като се предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и се осигурява защита на потребителите.
Извървяхме един много дълъг път и като време, и като разбиране на необходимостта от такъв нормативен акт, който изпълнява нашето единствено законосъобразно искане, което многократно сме изразявали. Ние не искаме привилегии за нас, а еднакви правила и възможности за всички.
Съюзът на погребалните фирми в България искрено се надява, че и в бъдеще ще можем да разчитаме на съдействие и коректно отразяване на нашите бележки и предложения при окончателното разписване на законопроекта.
Още веднъж благодарим за добре свършената работа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Имате думата.
ЗБИГНЕВ ЯН ТЕНЧО, представител на Католическата енория “Свети Йосиф” и Католическата църква в България: За съжаление нямах възможност, време и способност да разгледам този проект, но виждам, че е подробен, изисква много труд и е добре направен.
Аз по-скоро ще кажа от страна на религиозните общности, че оценявам дейността на погребалните агенции. Те са необходими, грижат се за покойника, докарват го до местата, където може да престои повече време, в морги и също в култови сгради на гробищата. Ние сме доволни от тяхната работа, понеже се почита мъртвецът.
Следващата точка е, че не всички погребални агенции действат така учтиво, това е свързано с човешката съвест. И в сравнение с религиозните общности бих желал в този проект, в окончателната му редакция, да се включи текст, че култовите сгради в гробищните паркове се управляват от ръководствата на съответните религиозни общности, за което вече има столична наредба. Да се добави обаче, че не само култовите сгради, а също и парцелите в гробищните паркове се стопанисват и управляват от ръководствата на съответни религиозни общности. Това изискване съществува в дипломатическите представителства.
Обръщам се към Вас, уважаеми гости, защото в сравнение с погребалните агенции се случва така, че хората, които имат този нещастен случай, така да се каже, се обръщат към агенциите и те им казват, че могат да направят всичко, дори с култови и религиозни молитви. Успяват да намерят място например в католическите парцели или в протестантските парцели, или в православните, без да имат право на това, защото съответните ръководства би трябвало да дават съгласие за място в парцелите, определени за тези религиозни общности. Тук става дума за материални средства. Ако има финансова мотивация, тогава се извършват нередни неща и затова бих желал да защитим тези религиозни общности и да дадем за стопанисване и управление и парцелите, а не само култовите сгради. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР АНТОВ, заместник-председател на Националната занаятчийска камара: Говоря от името на Каменарската браншова организация, в която членуват фирми, мнозинството от които изпълняват надгробните камъни в „Гробищни паркове” в София и другите градове, ние покриваме почти цяла България.
Това е закон за гробищата, първо за гробищата. Тоест той трябва да регламентира онова, което се случва в гробищата. Чак накрая регламентира самите погребения и погребални агенции.
Големият проблем в гробищата в момента е вандалщината, която се упражнява върху надгробията, направени от нас –каменоделците. Този закон не помага тези неща да бъдат преустановени. Ние говорим за неща, свързани с погребалната дейност, които и досега не са голям проблем. Вярно, има фирми, които имат по-малки или по-големи погребални възможности. По-големите искат да махнат по-малките от пазара, но тези неща не са трън в очите на гражданите, те не пречат на гражданите. И с тях, и без тях нещата си вървят.
Големият проблем в „Гробищни паркове” е вандалщината, над която няма контрол и държавата не може и не иска да упражни контрол.
Преди време ние предложихме да се ограничи достъпът на каменоделски фирми, като се изисква някакъв брак на умения, на материална база. Вие казахте, че сте приели нашите предложения, общо взето не ги виждаме изпълнени. Вижте къде е включена каменоделската дейност. Ако влезете в гробищата, няма да видите погребението, няма да видите дори свещеника, виждате нашата работа. Гробищата са покрити с нашата дейност – каменоделската работа.
Каменоделството в този закон почти го няма и е казано само на едно място с едно изречение. Вижте в Допълнителната разпоредба, ал. 1, т. 10: „Траурно-обредни услуги се наричат балсамация, тоалет на покойника, аранжиране на ковчега, носене на ковчега и каменоделската дейност”.
Това е несъразмерно съпоставяне на някакви смешно малки дейности. Вие омаловажавате тази дейност като една от малките погребални услуги. При извършването на едно погребение се правят 20 или 30 такива отделни действия. И каменоделското действие е сравнено с тях. А всъщност в гробищата се вижда само нашата работа. И докато един ритуал в гробищата трае един-два часа, нашата работа стои сто години. И хората съдят за историята си по тези камъни, които сме сложили там. Нашата работа е много по-важна от това, което Вие сте поставили в този закон. Вие сте ни обявили за оператори на погребални услуги чрез един хитър преход. Някъде каменоделските работи отделно са представени като траурно-обредна дейност, а всички оператори на погребения и траурно-обредна дейност се наричат оператори на погребални услуги.
И след това в чл. 67 сте поставили изисквания към тези оператори. Тоест там наистина сте обявили, че тези оператори трябва да бъдат вписани в регистъра, като за целта трябва да изпълняват определени условия. Но това са условията за погребалните фирми, господа! В чл. 67 Вие поставяне изисквания за две стаи свързани помещения. Аз не искам две стаи, аз искам да имам работилница с машини, с база. По този начин Вие позволявате разни кокошкари и семкаджии, регистрирани по Търговския закон, да се правят на каменоделци. И всичко, което правят там, е смешно. Те не познават православната традиция, те правят гробове и паметници, от които би трябвало Църквата да се възмути, а аз не чувам тя да се възмущава.
Такива смешни паметници с нарисувани коли и кръстове по тях – това не отговаря на нашите традиции. В закона в чл. 2, ал. 2, мисля, сте казали, че той трябва да защити националните традиции. Какви национални традиции, когато там работят неграмотни роми?! И те работят така: вземат от тук камък, от там – пейка. Законът трябва да урегулира това. Ако законът е належащ, ако някой дава зор да се направи, целта е да се спре тази вандалщина и да се покрие недоволството на гражданите, защото те недоволстват от това, което се случва в гробищата.
А тук някой от погребалните агенции си е платил и върви неговата версия в закона! Даже трябва да Ви кажа, че ние в общината правим много по-добри ходове. С госпожа Фандъкова май стигнахме до много по-добри неща, като направихме една комисия, която да отсее фирмите, които не могат да работят, и да търсим начин да се спре достъпът на случайни лица в гробищата. Ние там сме по-напред от Вас.
Ако Вие приемете този закон, ще отпадне наредбата, която се мъчим да направим. Тогава Вие ще ни обезсилите. Вместо да става по-добре, става по-лошо. Ще ни изслушате, това е важно, което казвам!
Освен това предложихме да се направи комисия, това предложение беше наше. Вие сте направили комисия от чиновници – от представител на едно министерство, на друго, на трето. Ами тези хора няма нужда да имат комисия, те могат да си говорят по телефона и без комисия. Ние искаме в тази комисия да има представители на гражданските организации: да има погребална агенция, каменоделска агенция, каменоделското сдружение да участва там, и да даваме съвети. Дори да не сме с право на вето, поне да сме като постоянни консултанти там. Ние сме готови да не искаме никакви пари за тази услуга, за това действие, но да бъдем в течение, да даваме вярната информация какво става в гробищата. Защото най-добре ще научите от погребалната агенция, от каменоделските фирми какво става в гробищата.
Тези неща са измислени по някакъв си лобистки начин, който не ни отговаря. Ние ще ви напишем отново нашите предложения, но пак вижте кое е по-важно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, имате думата.
АСЕН АНАСТАСОВ, Българска траурна камара: Добър ден!
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, гости! Аз ще сменя тона на изказването. Искам да приветствам усилията на всички, които са работили върху законопроекта, защото той е важен.
Първото, което искам да кажа, е, че Българската траурна камара подкрепя създаването на подобен закон, но ние смятаме, че предложеният законопроект е далеч от пленарна зала. Личи си старанието да бъдат обхванати и решени изключително подробно всички проблеми, с които траурните агенции са се сблъскали през годините.
Смятаме обаче, че има изключително голямо залитане в прекомерно административно регулиране на дейността и поставяне на поредица изисквания за осъществяването й, които ще доведат до извеждане от пазара на редица траурни агенции. Очевидно това е една съзнателно преследвана цел, която обаче авторите на законопроекта не желаят и до този момент не са обявили публично. Това, мога да Ви уверя, ще бъде източник на напрежение, когато законопроектът влезе за обсъждане в Народното събрание. Може да очаквате със сигурност делегации, особено от неправителствени ромски организации.
Концепцията на законопроекта не съответства на чл. 19 от Конституцията, защото не осигурява осъществяването на погребалната и траурно-обредната дейност въз основа на свободната стопанска инициатива. Той създава лицензионен режим за осъществяването й. Това са поредица от членове. Дейността може да се извършва само ако се притежават определени условия, след вписване в регистър, вписването може да бъде отказано, съответно има сериозни административни наказания и така нататък.
Всичките изисквания, които са въведени от него, не следват от характера на дейността и поради това са пречки пред свободната стопанска инициатива. Изискването при регистрация да се представи ценоразпис и задължението да се обявява всяка промяна в този ценоразпис, е едно прекалено административно регулиране. Българската държава от години, мисля, върви точно в обратна посока. Все пак тези услуги не са като доставката на електроенергия или на газ и вода.
Колегите коментираха какво се случва като съществува частно гробище? Изобщо в законопроекта не са създадени еднакви правни условия за осъществяване на стопанската дейност. На някои видове търговци не е позволено да извършват някои от погребалните и траурно-обредни дейности. Излиза, че един едноличен търговец, една религиозна общност или едно юридическо лице с нестопанска цел не може да притежава крематориум. В същото време гробищните паркове не могат да са собственост на търговски дружества или на ЕТ, в които общината няма участие в капитала. Забранени за притежание от тези лица са само обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията. В чл. 4 се говори за забрана за господстващо и монополно положение. В чл. 19, ал. 2 от Конституцията е забранена само злоупотребата с господстващо и монополно положение, но не и създаването на подобно положение.
Има поредица дребни неща, на които аз изобщо няма да се спирам, ще ги предоставим в писмен вид, но има смесване на термини, разделяне на видове услуги, които са по неясен критерий.
Мога да дам примера за видовете погребения. Има два варианта за погребение. Едното е в земята, другото е над земята. Дали ще бъде в единичен, семеен, двоен гроб или гробница, това е все погребение в земята. Съществуват ред забележи, които трябва да бъдат направени, и ние ще ги предоставим на комисията. Но смятам, че това, което е представено в момента, не е готово за внасяне в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА, Българска асоциация за погребална култура: Казахте, че веднъж ще давате думата на всеки представител, а от камарата два пъти говорят. И аз мога да си доведа няколко души антураж и всеки да вдигне ръка и да поиска думата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз се извинявам, но просто не познавам всички присъстващи.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Ако ще бъдем коректни, да бъдем коректни! А ако не, всички можем да бъдем и некоректни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, слушам Ви сега конкретно. Благодаря все пак за уместната забележка.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Поздравления за текста, много по-добър е от предходния. Което си е истина, си е истина. Редом с това трески за дялане има много. И то трески от съществено естество.
Ако започнем от заглавието, по-добро е от предишното. И пак е дълго: “гробищни паркове, крематориуми, погребения”.
Вижте, и гробищните паркове, и крематориумите са свързани с основния акт – погребението. А защо да не бъде “Закон за погребенията”? И се приближаваме до мисленето на французина, което е изискано мислене. Така звучи техният закон. А той е от годината на Априлското ни въстание и е изтърпял проверката на времето, може да му се доверим.
Основен проблем в този законов текст е терминологичния и той си остава. На това обърнах внимание на предишното обсъждане, обръщам внимание и сега. Има сериозни терминологични проблеми, например започва още от първата страница: “Гробищни паркове (гробища)”.
Ако гробищен парк е синоним на “гробище”, защо ги слагате едно до друго? Някъде накрая или под черта го кажете, че това са синоними. Не са синоними! А щом не са синоними, или определете какво значи всеки един от тези два термина, или оставете само единия. Или пък, щом ползвате и двата термина, обяснете го по някакъв общодостъпен и законосъобразен начин.
Друг подобен, сходен проблем е свързан с колумбариите. Не искам да коментирам на какво се дължи, но “колумбарий” това не е ниша, в която се слага урна. Това е съоръжение, което приютява много ниши. Това е съоръжение, сграда, аркада, навес, каквото и да било, но не е, пак в скоби, синоним на ниша. А нишите са колумбарини, защото се намират в колумбарии.
И друго, да ви насоча вниманието: “трайни надгробни знаци”. Какво значи “траен надгробен знак”? Щом той влиза в законовия текст като задължение, вменява се на опечалените, че трябва да направят такъв и да го поддържат, бъдете любезни да обясните какво значи “траен надгробен знак”. Защото траен може да бъде много траен, като при тези тук господа – каменоделците, само че, ако аз не обичам камъка, а предпочитам друг материал, няма да се възползвам от техните услуги, а ще си измисля нещо съвсем друго.
Та бъдете любезни, дайте определение на “траен надгробен знак”, ако той е задължителен. Ако е пожелателен, можете да го оставите и така. Това, което е задължително, трябва да е много ясно формулирано.
Ядове имате, текстът много би спечелил, ако се отърве от това деление, а то е изкуствено, между погребална и траурно-обредна дейност. То е много изкуствено, на нищо не почива и то не е и мотивирано. Поправено е това, че погребалната дейност има задължителен характер, а другата има съпътстващ характер и има възпоменателен характер. Ами, пак не е вярно.
Това, което в параграф 1 на Допълнителната разпоредба, т. 10 е изброено, и тук Антов се позова точно на тази точка, всичко изброено няма възпоменателен характер. Тоалетът на покойника какъв възпоменателен характер има? А транспортът му? А надписването на надгробния знак? Той евентуално има дозичка, намек. Аранжиране на надгробно място, на ковчег, носенето на ковчега, моля Ви се! Това просто не е вярно! И този проблем в законовия текст е много голям.
Заложеното деление на погребална и траурно-обредна дейност не е правилно, то не е вярно, не е точно и поради това в текста не може да се справите и да го представите приемливо. Това не го измислям в момента и е много сериозен проблем. Не е ясно какво печелите от това деление. Аз си зададох обратния въпрос: добре, това деление е заложено, упорито присъства. Някой намира някакъв смисъл в това. Е, какъв е толкова този смисъл?! Погребалната дейност се свеждала до издаването на удостоверения за смърт и смъртен акт. Ама, няма такова нещо! Ама, няма такова нещо! Това е дейност, която така наречените “оператори” не могат да свършат, за да започнат своята си дейност. Те трябва да имат този документ и тогава започва тяхната дейност. Този документ се издава от други институции, но това не е основание за такова деление. И Ви вкарва в тези терминологични ядове, които можете да си ги спестите безболезнено.
Господи, има неща, които са смайващи! Например, дребничко е, но чл. 12: “В гробищния парк се отделя място за поставяне и излагане на стари и подменени надгробни плочи.” Какво? Това е втора употреба надгробни плочи?! И това е достойно да бъде в законов текст?! Това не може ли да бъде някъде назад в Преходни и заключителни разпоредби или Допълнителни разпоредби?! Или в правилника по прилагането?!
Ама, моля Ви се, текстът има нужда от почистване, и то много сериозно. Този текст съдържа изрази, които не са за закон. Те са за правилник за прилагането му или за наредби. Наредбите, които предвижда този закон, са повече от смайващи. Ами, аз ги преброих. Дванадесет-тринадесет документа трябва да бъдат изготвени, за да обслужат този закон. Ама, какъв е този закон, който изисква дванадесет-тринадесет нормативни патерици?! Допълнения и не знам си какво още! Моля Ви се, това не бива да бъде така! Кажете ми, моля Ви, не, страшно е просто.
Както е по-добър, така има много за чесане и за дране, и за рендосване. Няма лошо, посоката е вярна. Просто нужна е работа и е нужна компетентност. По текста трябва да работят хора, които разбират от тази материя. Не всеки разбира от всичко и е нормално да е така. И това не е нито Ваш грях, нито Ваш недостатък. Няма такова нещо! Напротив, чест и хвала, че посоката е вярна, а това е най-важното в случая.
Кажете ми, моля Ви, какво значи: “Парцелите за държавни и военни погребения се управляват и поддържат от Министерството на отбраната.” Това ли е единственият държавен орган и защо той поддържа не само военните парцели, но и държавните? Защо? Аз не разбирам защо трябва Военното министерство да е ангажирано с тези два например. Това е чл. 13.
Някой се е присетил в този закон да включи чл. 410 от ГПК и следващите, което много ми намирисва на лоша практика на тецовете. Вижте, има некоректни ползватели и на погребални услуги, но достатъчно патим от тецовете, за да постилате на този член и тук. Нека поне при погребенията, как да кажа, да се справяме с повече толерантност, може би. Член 410 е отврат. Извадете го, ако е възможно.
Собствеността е страшна работа! И миналия път си говорихме, че собствеността е възлов проблем. Сега, кажете ми, гробищата са публично държавна, публично общинска, на вероизповеданията, за вероизповеданията специално тук има нещо много любопитно, и частна собственост на юридически лица с нестопанска цел. Защо е пропусната обществената полза на тези юридически лица с нестопанска цел? Това не е българска практика!
Ако сте чели онази книжка с дебели кафяви корици, която е изработена в тази институция, ще забележите, че там неправителствените организации, които се занимават, имат отношение към темата, са винаги в обществена полза. При това съвсем не е случайно, че са в обществена полза. Тази обществена полза охранява погребението от търговската лакомия, да го кажем грубичко, но точно. А погребението има нужда от такава предпазна мярка. При това там, където се ползва моделът на неправителствени организации, които задължително са в обществена полза, регресирани, тези неправителствени организации, първо, не фалират, в несъстоятелност не изпадат. Частни фирми с партньори от Панама, както е “Бояна парк София”, те може да фалират. А тези неправителствени организации в обществена полза работят с фондове, работят със субсидии, работят с финансирания, за които тук изобщо дума не е станало.
И ясно е, че няма как да споделя с Вас всичките си забележки, а има смисъл това да се случи. Нека да Ви спомена, че посоката е вярна, но има много за почистване. Кажете ми, моля Ви, защо в този закон в частта за транспорта се натъквам на кръвна плазма, продукти от аборти и прочие, как да кажа, продукти, които тук се дискутират. Кажете ми защо това има място в законовия текст? Защо патоанатомични или медицински някакви атрибути се вкарват в този закон? Ама, няма да се бъркаме в работата на моргите. Това е отделна тема и няма място в този закон.
И тук който има нужда от кръвна плазма от покойници, ще си решава проблема извън този закон. А проблемите на нашите покойници и изобщо на погребенията са предостатъчно, за да си търсим допълнително и от другаде.
Това за крематориумите е пък още пό. Кажете ми защо крематориумите трябва да бъдат общински, на търговски дружества с общинско участие? Може ли някой да обясни това? Може ли? И частни.
Сега ще Ви спомена нещо, от което всички ще имат полза. Частен крематориум, има го това чудо, не сме дорасли за него. Въздръжте се от това нещо!
През 2006 г. писах статия, ей тук я дадох на един господин, “Боси през тръните на частните гробища”, ако някой беше прочел и се беше замислил, нямаше да имаме ядовете с “Бояна парк София”. Ядовете са много големи. Там се работи на принципа: фокус–мокус–свършен факт! Има ли погребани? Има! Ама не може да ги ровим с булдозер! Значи сега ще мислим защо “Бояна парк” изобщо отсъства от законовия текст. Защо? Не може да отсъства!
Има ли го гробището? Има го! Частно ли е? Частно е! Чадъросвано ли е? Чадъросвано е! В несъстоятелност ли е? Ами, не е платежоспособно, от години. Госпожата не представлява “Бояна парк София”. Тя може да представлява “Бояна парк София” само и единствено заедно с другите двама изпълнителни директори, както пише в Търговския регистър.
За да бъдем точни, на което аз лично много държа, нека работата да продължи. Посоката е вярна и много от нещата, които са набутани в този текст, са за правилника по прилагането му, за наредби извън този закон, а неща, които трябва да залегнат в закона, отсъстват. Винаги може да разчитате на съдействие. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, имате думата.
АРХ. ЯВОР ДИЧЕВ, Съюз на архитектите в България: Уважаеми председателстващи, гости, депутати! Така или иначе всички тези дейности, които тук сме се обединили да гледаме с този закон, произтичат и са следствие, всъщност би трябвало да тръгнем от главното към основното, в смисъл гробищните паркове, тяхната организация, благоустройство, естетизация и така нататък. И всички тези необходими и попътни дейности да се развиват докрай.
Ние като Съюз на архитектите всъщност предоставяме писмено нашите предложения, за да не разводняваме тук говоренето. Има теми, които е необходимо да се допълнят, иначе закона го приветстваме. И както по-голямата част от присъстващите тук, нашата инициатива от 1 юни тази година е да концентрираме усилията си и да създадем едно начало, един пример, да естетизираме, да благоустроим или направим разширяване на Централни гробища като един мемориален парк, паметник на културата, от една страна, от друга страна като едно от лицата на столицата на България с всички съпътстващи дейности като планиране и организация.
Затова приветстваме този закон. Той е необходим, за да може все пак да регламентира ред от необходимите неща, който ние ще ползваме също при осъществяването на нашата инициатива, защото отдавна има идеи, и много идеи има, и много опит от страна на хора и усилия да се направи нещо за Централни гробища, но явно нещата са стигали само донякъде в своето развитие. По наша преценка, за да бъде действително направено нещо реално, каквото сме длъжни към паметта на нашите предци, а и за настоящето и бъдещото на нашата столица и страна, трябва да направим една организация на високо ниво, административно подкрепена от Народното събрание, от министрите на съответните министерства, от посланиците на съответните държави, от ръководителите на духовните общности, председателите на съюзите на архитектите, на творческите съюзи, защото не става на ниско административно ниво – с представители на този и онзи, на някакви чиновници, които се чудят как да се покриват и оправят.
Още един път, радвам се и приветствам появата на този закон и ще предоставим нашите писмени предложения и допълнения към него. Пожелавам ползотворна работа на комисията.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви и аз.
Трябва да се ориентираме към приключване, тъй като залата след това е ангажирана.
Благодаря на всички, които се изказаха. Сигурно има още много неща, които могат да се кажат по този законопроект. Ние отчитаме факта, че не всичко е отразено в него, но и разчитаме на Вас, Вашите предложения да дойдат в ресорната комисия и заедно с Вас да търсим решаването на тези въпроси, които поставихте. Те не са еднозначни.
И така, бих искал да завърша с максимата или как да го нарека: “По-добре лош закон, но закон”. Така както е сега, не бива да продължава. Беззаконието едва ли задоволява някого. Така че да вървим към направата на един качествен, максимално добър закон, но това не може да стане без Вашата подкрепа. Ние не налагаме нито някакъв лобизъм, нито лични пристрастия, нито отношение. Искаме с този закон да решим един обществен проблем. И затова Ви моля още веднъж, каквито предложения имате, да ни ги изпратите в писмен вид. Заседанията на комисията са открити, можете да присъствате на тях, но да не отлагаме работата повече във времето, защото наистина ще влезем в нов мандат на Народното събрание, значи не се знае още колко време ще бъдем без закон.
Ще Ви моля до края на годината, остават две-три седмици, или по-рано?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: До седмица на получим предложенията.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добре, достатъчно време мина, до седмица време който каквото внесе – внесе, след това започва разглеждане в комисии. Присъствайте на тях, всеки е добре дошъл, заседанията са открити, още веднъж да чуем всички мнения, те общо взето се повтарят, съдейки от това, което досега вече беше чуто.
Така че аз Ви благодаря още веднъж за участието и Ви очакваме в комисиите, когато се разглежда законът. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)


(Закрито в 15,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Даниела Петрова