1. Изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция Максим Христов Минчев.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 202-01-72, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2012 г.
3. Обсъждане на отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г., внесен от Съвета за електронни медии на 11.11.2012 г.

---

На 12 декември 2012 година беше проведено заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция Максим Христов Минчев.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 202-01-72, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2012 г.
3. Обсъждане на отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г., внесен от Съвета за електронни медии на 11.11.2012 г.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители.
Заседанието бе открито в 14,20 часа и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция Максим Христов Минчев.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 202-01-72, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2012 г.
3. Обсъждане на отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г., внесен от Съвета за електронни медии на 11.11.2012 г.
Налице е кворум. Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Ще ви съобщя гостите на нашето заседание.
По точка първа: от Българската телеграфна агенция присъстват Максим Минчев, Борислав Чалъков, Евелина Андреева и Борис Хамалски.
По точка втора: от Министерството на културата - Георги Дамянов, директор на дирекция “Авторско право и сродните му права”, Катерина Пашова, началник-отдел в дирекция “Авторско право и сродните му права”.
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Гергана Царева, директор на дирекция “Регистриране, лицензиране и контрол”, Григори Динев – държавен експерт в дирекция “Регистриране, лицензиране и контрол”;
По точка трета: от Съвета за електронни медии – в пълен състав, Георги Лозанов – председател, Анна Хаджиева, София Владимирова, Мария Стоянова, Анюта Асенова – членове, и Диляна Кирковска – главен експерт.

Колеги, преминаваме към точка първа от нашия дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ КАНДИДАТ ЗА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ МАКСИМ ХРИСТОВ МИНЧЕВ.
Знаете, че изслушването на кандидата за генерален директор на Българска телеграфна агенция е съобразно приетата от Народното събрание процедура и в този смисъл беше представена в срок концепцията, както и всички останали документи, публикувана на сайта на Комисията, всички Вие сте я получили също на Вашите пощи, запознали сте се с нея.
По отношение на изслушването на кандидата за генерален директор бих помолила господин Минчев да не ни преразказва в детайли концепцията, а това, което е по-специфично извън нея, и съответно колегите, ако имат въпроси, тъй като ние сме се запознали.
Имате думата. Все пак няма да Ви ограничаваме, това Ви предлагам, както Вие прецените. Благодаря.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! По волята на закона и по силата на съдбата ние често се срещаме с Вас в последните няколко месеца и години и аз мисля, че Вие добре сте запознати както със сегашното състояние на Българската телеграфна агенция, така и с близките перспективи.
В раздадената концепция се постарах да обобщя желанието на екипа на Българската телеграфна агенция да промени много от нещата, разбира се, в зависимост от обективните обстоятелства, които съпътстват нашата работа. Затова ще бъда максимално кратък с оглед и на Вашето ограничено, за съжаление, днес време.
Новите реалности, в които живеем и особено медиите, изискват категорично усъвършенстване и надграждане на всички традиционни дейности, които има нашата журналистика, в това число и агенционната.
В обозрим петгодишен период това означава за нас да продължим да създаваме нови рубрики и емисии, да развиваме още повече кореспондентската си мрежа, основно в страната и в съседните балкански страни; да обръщаме по-голямо внимание на събитията от регионален характер; по-мащабно използване възможностите, които предоставят новите технологии и Интернет; търсене на нови източници на информация; след извършване на прецизен маркетинг на българския медиен пазар и неговите специфики и при наличие на финансови ресурси да предложим видеоновини; да продължим процесите на дигитализация на архива на БТА и да разширяваме възможностите за информиране на българите, които живеят извън границите на страната.
Ще бъда максимално кратък и във вътрешната, и в международната информация – това, което ни предстои: ще продължим да създаваме нови рубрики и емисии, които да отговарят на повишените изисквания на нашите клиенти.
В най-близко време предстои реорганизация на емисията “Българска община”. Идеята е тя да стане със свободен достъп и в нея да постъпват максимален брой информации от регионите на страната.
Предстои създаването на емисия с условното заглавие “Емисия емигрант”, която има задачата да разшири темата за живеещите зад граница наши сънародници, като целевата група включва близо 2 милиона българи.
Обогатяване на темата за изборите. Както добре знаете, през следващите пет години всяка година ни предстоят избори. Така се подредиха планетите, че започвайки с парламентарните избори, след това отиваме на местни, на европейски, президентски и пак парламентарни, което означава, че ние трябва да увеличим нашата възможност да информираме цялото общество. Затова разработваме специализирани емисии, рубрики и вече дори сайт.
В скорошен етап – близките няколко месеца, имаме проекти за нови емисии, “Портфейл” – една информация от областта на банките и застраховането, туризъм, “Новини без рецепта”, здравеопазването се оказва изключително важна и търсена от нашите клиенти услуга.
Днес разполагаме с най-добрата кореспондентска мрежа в страната и в двадесет и седемте области имаме, единствената българска медия всъщност, която има, 35 души, а заедно с фотографите – 48 души. Всъщност това е най-големият интелектуален информационен ресурс на Агенцията и ние ще продължим да го развиваме, отваряйки кореспондентски бюра дори в големи не областни градове, защото се оказа, че регионалната тема ще ни позволи да излезем още по-добре от тясната рамка на софийските събития и да погледнем проблемите на общините и областите, които са изключително важни, особено в контекста на изборите, за които говорих.
По-специално внимание ще бъде обърнато на развитието на пресклубовете в страната. До този момент имаме осем действащи пресклуба, имаме обещанието, търсим маркетинг и правим всичко възможно в следващите месеци, в които можем до изборите, да отворим пресклубове във Варна, Плевен, Ямбол, Кърджали, Симитли, Смолян и Враца.
Предстои изграждането на видеовръзка между всички тези пресклубове. Това е действително в рамките на следващите няколко седмици. Тоест една пресконференция, която всеки български политик или представител на някоя област от живота може да даде в Търново, ще бъде он лайн излъчвана във всички градове в страната и ще има възможност за пряка комуникация с журналистите.
Специално внимание през следващия период ще бъде обърнато на присъствието на Българската телеграфна агенция в социалните мрежи. Това е повече от ясно, в социалните мрежи профилът на БТА ще присъства. За целта ще бъде изграден и вече се изгражда екип, който да поддържа жив статуса на това наше присъствие. Разбира се, другите канали за информация – Файсбук, Туитър, телефони, таблети и така нататък, няма да останат извън вниманието.
Ще продължим активно да търсим нови източници за информация. Днес знаете, че БТА единствена от българските медии има абонамент за световните информационни гиганти “Асошиейтед прес”, “Ройтерс”, “Франс прес”, “ИТАР-ТАСС”, “ДПА” и “Синхуа”, а също така и договор с повече от 35 държави, в които ние имаме някакъв интерес – било то българи, които живеят там, било икономическо сътрудничество, било и трайно българско присъствие – икономическо, политическо и така нататък. Разбира се, ще искаме при финансов ресурс и да отворим кореспондентски места там, където са най-горещите новини.
Специалният акцент ще бъде екстрактът на видеоновините.
Уважаеми дами и господа, няколко пъти в тази зала сме говорили за тях. Това е в пряка зависимост както от икономическите показатели на Агенцията, особено обаче са свързани със спецификата на българския медиен пазар. Целевата група ще бъде търсена в информационните сайтове и в телевизиите. При наличие на такъв интерес ние ще стартираме с видеоновините, имаме интелектуални ресурси, имаме и възможността това да стане. Кога обаче, не искам да се наемам с прогноза, защото става дума не само за финансово обезпечение на тази услуга, но и най-вече за пазар.
Искам по-внимателно да се спра само на други два момента.
На финансовото състояние. Вие много добре знаете сегашното състояние на Агенцията, знаете, че в бюджета през последните години може би няма друга институция, която да е била толкова ощетявана, ние практически през последните шест години не само че нямаме увеличение на бюджета, а имаме и намаляване.
Използвам случая да благодаря на представители на Медийната комисия затова че успяха да реагират и да направят така щото в сегашния бюджет, в който безпринципно ни бяха отрязани още 10 процента, да бъдат възстановени финансовите показатели, което по някакъв начин дава надежда, че Агенцията ще продължи своето технологично развитие. Най-важното тук е да се изготви една финансова рамка. Ние няколко пъти я предлагахме на Министерството на финансите, но до този момент от тях нямаме одобрение и по този начин не можем да направим малко или много някакъв тип планиране по отношение на постъпленията на нашите финансови средства.
Не трябва да забравяме, че ние като организация изготвяме търговски продукт, но пък, бидейки бюджетна организация, не можем да разполагаме с тази търговска инициатива. Ето защо, като се прибавят там силно ограниченото ни финансиране, затихващите темпове на развитие на медийния пазар, свитото потребление и намалените възможности за привличане на допълнителни приходи, разчитаме, че в следващия петгодишен период ще срещнем по-голямо разбиране в Министерството на финансите, за да можем да осъществим напредъка на Агенцията.
И най-важното за нас през следващите пет години, това ще бъде технологичното развитие на БТА. Живеем в информационен век, по-добре го знаете и от нас, и развитието на новите информационни технологии практически предполага и успеха на институцията.
В краткосрочен план технологичното развитие означава да обърнем внимание на задаващата се, както казах, каскада от избори, видеовръзка между всичките пресклубове в страната, паралелно с това борба с пиратството и незаконното ползване на информацията, от която ние системно страдаме и с която, уви, на този етап не виждаме как можем да се преборим, защото това не е само наш проблем.
В по-дългосрочен план това е видеоновини и в момента изграждане, продължаваме вече втора или трета година, по наши разчети ще продължи още около година и половина – две, на цялостната интегрирана система с комплексен контрол на достъпа до отделните компоненти и услуги. Това продължава и изисква средства, но все пак имаме надеждата, че ще успеем да го организираме.
Дигитализацията на архива, за която не веднъж е ставало дума тук, и едно от най-важните неща – съобразяване със световните агенции. Както знаете, ние получаваме по тръбата информацията от целия свят, даваме я на медиите, даваме я на корпоративните клиенти, на държавните институции. Всъщност ние първи научаваме всичко, което се случва по света, но в последните години големите информационни агенции усъвършенстват начините, по които те ни предоставят тези канали за информация и ние трябва да се съобразяваме с това – със сателит, с отделни сървъри, с отделно специално обучение и така нататък.
Обобщавайки всичко това и имайки предвид, че вие знаете цялостната картина на нашите намерения, мога да Ви кажа само, че в момента в Българската телеграфна агенция има разбиране за това къде се намира БТА на медийния пазар в България, как тя се съпоставя със своите колеги в чужбина, какво трябва да бъде развитието на информацията в сравнително, бих казал, по-традиционната агенционна журналистика, която обаче в никакъв случай не означава, че се развива.
Ще направим всичко възможно, имаме този ресурс и при добро стечение на финансовите обстоятелства – нещо, с което, надявам се, както всяка година ще успеем да се преборим, да направим така, че да отговорим на повишените научно-технически изисквания. Аз съм оптимист за бъдещето на Българската телеграфна агенция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, имате възможност да зададете въпроси и да изкажете становища.
Заповядайте, колега Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Минчев, забелязах, че акценти в концепцията Ви са борбата с пиратството и защитата на авторските права на информационния продукт на БТА. Казахте току-що, че на този етап не можете да се справите с кражбите, а мислите за някакви начини и възможности да се справите в бъдеще.
И един въпрос, на който можете да ми отговорите с една дума: ще продължи ли БТА да пази чистотата на българския език както досега? Благодаря Ви.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви.
На втория въпрос ще Ви отговоря, това е приоритет за Българска телеграфна агенция – чистотата на българския език. Смея да твърдя, че в БТА в момента е най-правилното използване на българския език, може би заедно с Националната телевизията и Националното радио. Мисля, че обществените медии в момента са флагман в запазването на чистотата на българския език, но все пак може би консервативността на БТА ни дава възможността ние да бъдем по-активни, защото малко или много колегите ни от радиото и телевизията се съобразяват и с конюнктурата, включително и пазарната.
По отношение на първия Ви въпрос, напълно съм съгласен с това, което казахте, и пак разчитам, че не можем да си позволим това, което прави, да речем, “Асошиейтед прес”. Аз и миналия път Ви казах, те отделиха 300 милиона долара, за да създадат супер компютърна система, софтуер, който да ограничава кражбите от “Асошиейтед прес”. Никой не краде “Асошиейтед прес”, дори и една дума да бъде променена, те хващат това нещо, а и законодателството в Съединените щати... Но говорим за огромен финансов ресурс. Иначе за съжаление повечето от агенциите, а и не само те, медиите по света са подвластни на безконтролното грабене в областта на ефира.
Аз съм оптимист затова, че малко или много ще се изморим от този невероятен приток на информация и всички тези процеси ще започнат да се канализират, паралелно с развитието на медийното законодателство, и ние ще направим така щото безконтролно да не можем да бъдем ползвани.
А малко или много Вашият въпрос отива към нещо изключително важно. Това се обсъжда вече на европейско ниво, но мисля, че и в Европейския съюз, тъй като много други агенции имат подобни проблеми, вече се говори и има едно такова желание при увеличение на субсидията за Българска телеграфна агенция, най-грубо казано, с още милион – милион и половина лева, можем да направим Агенцията абсолютно свободна, за свободно ползване. По този начин тя ще удовлетворява абсолютно всички нужди, на цялото общество за информация и аз мисля, че това е една от най-малките инвестиции, която обществото може да си позволи в това отношение. Малко е революционна на този етап идеята, но аз мисля, че ние отиваме към нея. Свободното ползване на Българската телеграфна агенция от цялото общество ще даде възможност за истинска, правилна и точна информираност на това общество по целия свят.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря Ви.
Значи да се надяваме на една оптимистична финансова прогноза, за да се справите и Вие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси, становища?
Аз също искам да задам един кратък въпрос към Вас, господин Минчев.
По отношение на финансовата програма смятате ли, че следва да се разработи механизъм или съответно ред, по който да разпределяте бюджета или това е въпрос на оптимизация занапред?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, ние предложихме такава финансова рамка с тенденция за следващите години, но на този етап не срещаме разбиране в Министерството на финансите. Надявам се, че не става дума за противоречия, по-скоро за моментни решавания на въпроси.
Искрено се надявам, че ще се спази тази финансова рамка, с тенденциите, които са заложени. Ако не, ще излезем от този порочен кръг. Самият факт, че в последните пет години нямаме увеличение, а намаление на бюджета и продължаваме да даваме все по-голям и по-качествен продукт показва това голямо несъвършенство. Убеден съм, че ще намерим общ език с Министерството на финансите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
Ако няма други изказвания, да преминем към нашия проект за решение.
След като направихме изслушването предлагаме на Народното събрание кандидата за генерален директор на Българска телеграфна агенция Максим Христов Минчев да бъде подложен на обсъждане, гласуване, както и проекта на решение за избор на генерален директор на Българска телеграфна агенция.
Сега ще Ви прочета проекта за решение. Той гласи следното:
“Избира Максим Христов Минчев за генерален директор на Българска телеграфна агенция с мандат пет години, считано от деня на обранародване на решението в “Държавен вестник” .”
Това е проектът за нашето решение. Подлагам на гласуване така прочетения Ви текст – изслушаният кандидат да бъде предложен за обсъждане и гласуване в пленарна зала, заедно с прочетения проект за решение.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Благодарим Ви. Пожелаваме Ви успех!

Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред, а именно:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 202-01-72, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 16 НОЕМВРИ 2012 г.
Давам възможност на Министерството на културата да представи законопроекта. Получено е становище от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и от Министерството на финансите. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дамянов.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ, директор на дирекция “Авторско право и сродните му права” в Министерството на културата: Благодаря, госпожо председател.
С няколко думи само ще представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оптичните дискове, най-кратко казано.
Измененията и допълненията в закона, които се предлагат, са насочени главно към прецизиране и подобряване на съществуващата правна регламентация, както и с цел изпълнение на приетия от Министерския съвет план за намаляване на административната и регулаторната тежест за бизнеса и по-специално мерки 130 и 134 от него.
Предлаганите изменения и допълнения няма да внесат затруднения или съществени промени в досегашната процедура, но с тях се постига значително подобрение в реда и условията, при които ще се извършва съответно предвидената административна регулация на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
Въвежда се по-дълъг срок за отстраняване на нередностите в заявленията, подадени по реда на Глава 2 от Закона, както и в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. С него се изравнява срокът за произнасяне.
Предвижда се възможност заявителите да подават своите документи по електронен път, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. Това е особено важно с оглед на изпълнението на целите при въвеждане на електронното правителство, както и модернизирането и предоставянето на административни услуги и улесняване работата на бизнеса.
В рамките на регистрация на дейността по възпроизвеждане на обекти на авторското право и сродните му права върху различни видове носители без запис се въвежда принципа на мълчаливото съгласие. В изпълнение на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове законопроектът е публикуван на Интернет страницата на Министерството на културата.
По отношение на предложенията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще помоля колежката да вземе думата. С една дума това, което Министерството на културата внася като изменение и допълнение, са тези три пункта, с които се опитах да запозная уважаемите народни представители.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА, директор на дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Предложенията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са свързани с прецизиране на лицензионния режим за производителите на оптични дискове в България. Той е един тежък, сложен лицензионен режим с няколко етапа на прилагане и се прилага в България относително успешно от 2005 г. досега.
Казвам „относително”, защото лицензиантите по този режим драстично намаляват. В момента имаме два действащи лиценза за производството на дискове в България.
Промените, които предлагаме, касаят решения, които са взети от междуведомствената комисия за издаване на лицензиите. Едното предложение касае контрола върху машините за производство на дискове, които са били предмет на сделка. Досега текстът в закона беше „внос и износ на машини”. Оказа се обаче, че в хода на работата на комисията беше установена една покупко-продажба на машини вътре в страната, за която нито ние, нито икономическа полиция, нито специализираните служби на ГД БОП имаха някаква последваща информация. Затова променяме формулировката „внос и износ” с „покупко-продажба”, за да можем да обхванем и сделките, които се извършват вътре в страната с тези машини, тъй като те подлежат на специален контрол с цел избягване на пиратско производство.
И втората основна промяна, която предлагаме, е завишаване на глобите, които към момента бяха относително ниски, за неспазване на формалните правила за извършване на дейност.
По производството текстовете, които предлагаме в момента, са глобата при първо нарушение от 2000 до 6000 лева. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Колеги, бяха представени мотивите, съответно беше представена и възможността да чуем становището по отношение направените предложения между първо и второ четене. С предложенията, които, разбира се, са разумни, ние ще се ангажираме.
Заповядайте, колега Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Искам първо да кажа, че разбирам смисъла на законопроекта. Доколкото стана ясно, през 2005 г. е приет предишният текст, който е преди влизането ни в Европейския съюз, така че нужда от определено осъвременяване на текста очевидно има. Като цяло сме съгласни с това, че е необходим и общо взето разбираме логиката, че са някакви административни поправки, които водят до усъвършенстване на работата на контролните органи и са нужни. И в този случай мисля, че законопроектът постига целите.
Имам няколко предложения, които предполагам, че между първо и второ четене ние бихме внесли. Тоест като цяло ще подкрепим законопроекта. Все пак някои въпроси, които, ако не получат отговор днес, се надявам между първо и второ четене да намерим общи неща в тях.
Първо, притеснява ме предложението за промяна на чл. 9, ал. 2, изречение второ: „Неполучаването на разрешение от Министерството на културата се приема като мълчаливо съгласие.”
Принципно разбирам логиката на това, но все пак не би ли могло да създаде вратички за производство на носители с инкорпорирано в тях съдържание, които са обект на закрила, съответно без разрешение, защото може би в края на краищата този режим на мълчаливото съгласие би могъл и би дал възможности за заобикаляне.
Поставям го като въпрос. Ще мислим, разбира се, между първо и второ четене дали не можем да търсим друг начин, по-точно формулировка.
Освен това в Преходните и заключителните разпоредби в Параграф 15 няма упоменат краен срок за въвеждане в действие на информационнотехническа система, която да обезпечава обработката в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. Тоест логично и правилно би било да има срок, в който да се направи. Предполагам, че е пропуск.
Другото е във връзка с това, което спомена колежката от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за тази промяна “покупка или продажба” на оборудване. Промяната в текста на параграфа е направена, но не са направени промените в заглавната част на Раздел ІІ. Така че там трябва да се съгласува. По този начин може би се получава само терминологично разминаване.
И доколкото разбрах, вече е дошло становището от днес на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Аз не съм видял от Министерството на финансите, но за мен важното е на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. По принцип не съм убеден, че в този закон водеща трябва да бъде Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Според мен той в много по-голяма степен касае други комисии и именно становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма ми се струва по-важно и на съответната наша комисия, но след като така е разпределен, значи продължаваме нататък.
С тези няколко съображения, по които смятам, че между първо и второ четене ще намерим начин и общ език, ние ще подкрепим закона.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Ако няма, колеги, подлагам на първо гласуване законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се приема. Благодаря Ви.
Благодаря и за Вашето участие.

Преминаваме към трета точка от нашия дневен ред, а именно:
ОБСЪЖДАНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ 2012 Г. – 30 ЮНИ 2012 Г., ВНЕСЕН ОТ СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ НА 11.11.2012 Г.
Имате думата, доцент Лозанов.
Времето ни е почти изтекло, затова не искам да Ви ограничавам и притеснявам, но все пак да имате предвид.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, да, зная, че трябва да редуцирам своето изказване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за разбирането.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: И въпреки това, уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, колеги, искам да изразя своята радост, защото присъствах на единодушното предложение за Максим Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Позволявам си да направя това, тъй като го познавам много отдавна и знам, че е една от най-авторитетните и уважавани фигури днес в нашата медийна сфера. Така че ми беше много приятно да чуя това.
А по отношение на нашия отчет, който е от януари 2012 г. до края на юни 2012 г., за тези шест месеца той е рутинен, да кажа така, задължителен, всеки шест месеца и е свързан със статистическо резюмиране на дейността на Съвета, на това, което извършва, и зад него се крият много живи човешки сюжети, които в някакъв смисъл са по-интересни, но не са предмет на този отчет – от Мишо Шамара до това дали има радио на турски език и така нататък. Дейността на Съвета е публична, включително и заседанията, така че аз мисля, че това става предмет на информация, стига до обществото, разбира се, и до Народното събрание.
Също така, вие сте чели отчета, надявам се, или сте запознати, аз ще спомена само няколко числа, за да го представя, които не са много по-различни от числата през други шестмесечия.
Съветът е наблюдавал над 15 хиляди часа радио и телевизионни програми чрез своя мониторинг над 157 радио и телевизионни програми. В този период има съставени 57 акта за нарушения на закона, като най-голямата част от тях са за скрити търговски съобщения. Следващите по интензивност са за вредно въздействие върху детска аудитория.
Може би нещо, което показва стабилността на нашите решения, е, че Върховният административен съд е потвърдил в този период осемнадесет решения на Съвета и е отменил едно. Това е, което ми се иска да кажа.
В този период също, което се различава от другите отчети, е извършена редукция на състава и от 72 щатни бройки в момента заети са 62, което е значителна редукция. Тя е свързана, разбира се, и с антикризисни мерки, но и с това, че числеността на самия Съвет се намали и оттам това се отрази и върху администрацията.
В този период са обработени, това винаги за мен е изпълващо ме хем с почуда, хем с желание да го съобщя, в границите на документооборота 4350 документа, което е представяне на нашата дейност.
Това е по отношение на сухите факти. По отношение на всичко друго, което се крие зад тях, е въпрос на пространен разговор и аз, стига да имате време и интерес, бих отговорил на всякакви въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате възможност да зададете въпроси.
Колега Шопова, имате думата.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз имам един кратък въпрос към доцент Лозанов: дали има подадени жалби във връзка с тютюнопушеното в къщата на “ВИП брадър”? Самосезира ли се Съветът за електронни медии и взето ли е някакво решение във връзка с това тютюнопушене? И в случая нарушен ли е Законът за тютюнопушеното на обществени места, тъй като сградата на “ВИП брадър”, която се намира в Нови хан, е със статут на обществена сграда, с обществени функции? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Има подадени жалби, даже мисля, че не една и Съветът ги е препратил по компетентност към Министерството на здравеопазването, дано не бъркам, тъй като, ако има нарушение, то е на Закона за здравето. Понеже да се пуши в кадър не е забранено, забранено е да се пуши на публични места, а публично място е част от градската среда и в този смисъл не е телевизионно или радио съдържание и е извън компетенциите на Съвета. Така че очакваме министерството евентуално да извърши санкциониращи действия, ако приеме за доказателство заснетия факт – че се пуши на това място, и ако приеме, че това е публично място – къщата на “Биг брадър”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
И аз имам един въпрос към Вас: съществува ли изграден механизъм на взаимодействие между Съвета за електронни медии и Комисията за защита на конкуренцията при промяна на собствеността и концентрацията на медиите?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Няма изграден механизъм и ми се струва, че това е огромен въпрос, който много пъти е поставян, и е търсена законова основа, на която това нещо да се регламентира, включително и с прагове на концентрация.
Вие знаете, че ние сме работили по проекти за промяна на закона в тази посока. Аз лично много бих се зарадвал, ако се изгради някаква правно устойчива форма на такова взаимодействие при промяна на собствеността да има сега това изискване по други закони, не по Закона за радиото и телевизията. Антимонополното законодателство и така нататък, Законът за радио и телевизия нямат прерогативи в тази сфера.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И още един въпрос имам към Вас: има ли възможност Съветът за електронни медии да извършва дейност и наблюдение за смесване на платено журналистическо съдържание в електронните медии?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Трудно е да се направи това.
Първо, трудно е да се намери разпоредба в Закона за радио и телевизия, под чиято санкция да попада този много сериозен и стар дефект. Ние обикновено в границите на различни изследвания го констатираме като пиар, който се представя, или дори реклама, която се представя за журналистика.
Ако има скрита реклама, само тогава Съветът може да се намеси и, както тук прочетох, най-големият брой наказателни постановления е свързан именно със скрита реклама, тоест нещо, което се представя за журналистика, а в крайна сметка извършва реклама на една или друга дейност.
Но ако това не е достатъчно ясно видимо и разпознаваемо като форма на реклама, а е форма на пиар, тогава вече Съветът няма как да констатира и да санкционира това нарушение, макар че както знаем, голяма част, за съжаление, от журналистическите материали имат един друг пиарски ангажимент, който изпълняват, включително и в областта на политическия пиар.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Бих искала днес да информирам колегите, че във връзка с направените промени от нас в комисията по повод неучастието на деца в “Биг брадър” съответно критериите са приети, споразумението е подписано и днес имаше една хубава обществена дискусия, на която всички участници – Агенцията за закрила на детето, Съветът за електронни медии заедно с доставчиците на медийни услуги, успяха да обсъдят и обобщят резултатите от съвместната ни работа, за което им благодарим.
Има ли други въпроси, само да попитам, за да преминем към гласуване?
Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател.
Точно във връзка с това, което казахте, благодаря на доцент Лозанов за поканите, които периодично ни изпращат. Предполагам разбирате, че когато сме на пленарно заседание това е причината, заради която не можем да уважим Вашите покани. В случая тази, която беше, наистина стартира работата между Вас и Държавната агенция за закрила на детето в името на децата.
И нещо в тази връзка, пак за детски предавания. Вие следите българските електронни медии. Аз съм потресена от едно предаване. Сега няма да го цитирам, не си спомням как се казва. То е едно анимационно филмче, но се предполага, че е насочено към деца, не е на българска телевизия, а на друга, но се излъчва на български език и от героите в това филмче се използват ужасно обидни думи.
Не, не е “Семейство Симпсън”. Наистина не помня името, но предполагам нямате мониторинг върху този тип продукция, която не е създадена в България. Поне така си мисля.
И въпросът ми е: ако обсъдим с колегите и вземем решение Вашият мониторинг да се увеличи и върху програми, създадени не в България, но преведени на български език и излъчвани от български медии, смятате ли, че ще може да осъществявате и тези функции? Как бихте отговорили?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, сложен е този въпрос, защото обикновено те са регистрирани или лицензирани на друга територия и отговарят на законите, мониторирани са и са евентуално санкционирани от регулаторите в тези държави.
Така че това, което може да извършим, когато констатираме някакво нарушение на нашето законодателство, разбира се, ние чуждите програми не ги мониторираме, ние мониторираме само тези, които са лицензирани и регистрирани по нашия закон, и това би било друг ангажимент, но тогава единственото, което можем да направим, е да сезираме регулатора от територията, от която идва програмата, евентуално той да предприеме някакви действия.
Има ли сме дори за “Картун нетуърк” и за други такива детски програми жалби и сигнали от аудиторията.
Освен това в сферата на анимацията жестокостта и насилието е често пъти доста драстично разпространено. Вие знаете, че тези герои са безсмъртни, те загиват само от терпентин и затова с тях могат да се извършват какви ли не работи и се извършват. Разбира се, би трябвало да се пази някаква норма в производството на такива филми.
Казвам го вече в рамките на свободния разговор, доста по-страшни са тези рекламни игри, в които децата активно са призовавани към насилие и то от най-ранна възраст – да убиват, да преследват и така нататък. И аз даже имам семейни причини, поради които мога да наблюдавам как това се отразява на характера на едно дете, доста е тревожна гледката.
Но ако търсите разширяване на правомощията на Съвета по отношение на законодателството, това е усложнено от гледна точка на европейските изисквания да се ангажират само с мониториране на страната, в която са регистрирани и лицензирани. Ние вървим тук по пътя на препредаването.
И аз ще се обърна към комисията с една молба, не знам дали това е възможно, да получим една малко по-голяма яснота какво точно законодателят влага зад термина “препредаване”, защото то опира до това да се сключат договори между разпространителите на радио и телевизионно съдържание и носителите на авторски и сродни права.
Така че ние сме изправени пред този въпрос и там има голям дебат. Ако имате възможност да се намесите в него, ще бъде в полза на процеса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, благодаря Ви.
Други въпроси? Няма.
Колеги, закривам дискусията и предлагам на Вашето внимание да приемем отчета за дейността на Съвета за електронни медии.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията Ви представям следния проект, който ще гласуваме:
“Приема за сведение отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г.”
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържал се – 1.
Предложението се приема.
Благодаря Ви. С това изчерпваме дневния ред.

(Закрито в 15,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова