1. Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2012 г.
2. Проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта (2012-2020), № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2012 г.

---

На 16 януари 2013 г. беше проведено заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2012 г.
2. Проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта (2012-2020), № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2012 г.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители.
Заседанието бе открито в 14,40 часа и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2012 г.
2. Проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта (2012-2020), № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2012 г.
Колеги, преди да гласуваме предлагам да направим разместване в точките с оглед молбата на участниците, които трябва да ни представят проекта за Национална стратегия, тъй като същите трябва да представят проекта и в друга комисия. Има ли други предложения?
Ако няма други предложения по отношение на точките, ви предлагам да гласуваме така изчетения с процедурата за размяната на точките.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
На заседанието днес са поканени и присъстват:
От Министерството на културата: Митко Тодоров - заместник-министър, Боян Милушев - парламентарен секретар, Милда Паунова - директор на дирекция „Правна”.
Министерството на образованието, младежта и науката: Петя Евтимова – заместник министър, и Яничка Труева – директор на дирекция „Младеж”.
Министерството на вътрешните работи: Петър Тошков – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Иван Минков – сектор „Детска педагогическа стая” в Главна дирекция „Национална полиция”, МВР.
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие”, и Лъчезар Борисов – началник на управление „Преструктуриране”.
Министерството на труда и социалната политика: Стефка Лиманска – началник отдел „Професионална квалификация” в дирекция „Политика на пазара на труда”, и Цветелина Островска – младши експерт в дирекция „Социално включване”.
Държавна агенция за закрила на детето: Цвета Антонова.
Поискани са становища за приемане на Национална стратегия за младежта 2012 -2020 от 13 организации, институции и сдружения. Представени са ни от 6. Разполагате със становищата и ви предлагам да преминем към дневния ред.

Точка първа. Проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта (2012-2020), № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2012 г.
Заповядайте, госпожо Евтимова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание проект за Национална стратегия за младежта. Национална стратегия за младежта беше приета от Министерския съвет още през 2010 г. почти в същия вид, в който я виждате и днес. По-късно, през 2012 г., през м. април, Народното събрание прие Закон за младежта. Съгласно разпоредбите на този закон вече изискването е Народното събрание да утвърди стратегията, затова проектът, който беше утвърден от Министерския съвет през 2010 г., беше актуализиран с нови данни и внесен отново в Министерския съвет и сега поставен пред Народното събрание.
Документът представя както предизвикателствата към младежите в страната към настоящия момент, така и основните приоритети, стратегически цели и задачи за периода до 2020 г.
Специална оперативна цел има, както вероятно сте видели, с развитието на таланта, творческите умения и културното изразяване на младите хора.
Защо за нас е изключително важно именно към настоящия момент да бъде приета тази Национална стратегия от Народното събрание? Предстои новият програмен период, чието планиране тече в момента. Съгласно изискванията на новите проекти за регламенти през следващия програмен период до 2020 г. няма да бъде възможно да се финансират дейности, които преди това не са били включени в национални стратегически документи. Това е един от най-ярките към момента мотиви за по-бързото приемане на тази стратегия, а именно залагането на тези приоритети, задачи и цели за следващия програмен период в този стратегически документ, така че те да бъдат планирани и в новите оперативни програми по отношение на младежите.
Това е съвсем накратко стратегията. Вие разполагате с нея, предполагам. На разположение сме да отговорим на въпросите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Нека да дадем думата и на заместник-министъра на културата Митко Тодоров да представят тяхното становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! В частта на Министерството на културата, която се полагаше при подготовката на тази стратегия наши експерти са участвали в разработката още в първия вариант, а впоследствие и в изменението както в законодателството, така и в направленията, свързани с приоритетите на Програма 2020 на правителството, а също така и на Министерството на образованието, младежта и науката.
Ние изцяло поддържаме съдържанието и структурата на стратегията, като естествено, както посочи и колегата Евтимова, ние сме участвали и в разработката на изявата на талантите и на културната изява на младежта както в професионален аспект на нашите училища по изкуствата и културата, които са при нас, така и в общообразователен аспект.
Ние считаме, че Комисията може да приеме тази стратегия в съответствие с промените и с приемане на Закона за младежта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
От присъстващите, които са депозирали становище, някой желае ли да вземе думата?
Ако няма желаещи, колеги, имате думата. Заповядайте, колега Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Ще прочета становището на нашата група по Националната стратегия за младежта.
Предложеният вариант на стратегията отчита, че от 2004 до 2011 г. младите хора на възраст между 15 и 29 години в България са намалели с 320 хиляди, а до 2020 се очаква тази цифра да бъде един милион и над един милион. Всеки осми млад човек, отчетено е в проектодокумента, има намерение в близко бъдеще да емигрира. Текстът на Националната стратегия успокоява с факта, че младите бъдещи емигранти са с по-ниска образователна степен, а висшистите виждали перспектива за развитие в България. Точно обаче след изречението, че висшистите имат перспектива в страната ни следва светлата статистика за заети на непълен работен ден младежи. Бих попитал управляващите дали са наясно, че младите хора, завършили висшето си образование, работят като обслужват персонал и с ниско заплащане?
В проекта на Националната стратегия за младежта се предвижда изграждане на единна, последователна и устойчива младежка политика. Младите хора в България обаче имат нужда не от празни документи и пожелателни документи, а от реални действия. Правителството е в четвъртата година от мандата си, като само за 2010 г. девет хиляди млади квалифицирани кадри са напуснали страната. Данните са на Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество.
Вносителите си поставят за цел да проведат открит и откровен диалог с младите хора, за да ги насочат към активен обществен живот. Възниква въпросът какво правиха четири години представителите на управлението в младежките дейности?
Рефрените да бъдат върнати младите хора в България. Но младите квалифицирани хора не биха работили за 300-те лева заплата на Симеон Дянков и при пълното беззаконие, при което работодателят ги осигурява на 4-часов работен ден при реален поне 8-часов.
За 2011 г. отпадането от училище преди завършване на средното образование са 12,8%. В малките населени места този процент е още по-висок – 20,1%, а в селата става дума за 23,4% отпаднали преди завършване на средно образование. Данните са на „Медиана” и на ЕВРОСТАТ. Защо? Причините могат да бъдат няколко. Първо, младите хора не виждат смисъла в обучение и образование, което се дължи на загуба на ценности. Второ, родителите на младежите нямат икономическата възможност да ги издържат, за да посещават училище. И трето, младите хора са започнали работа (в повечето случаи без трудов договор) още в юношеска възраст.
Проектът за Национална стратегия за младежта 2012-2020 посочва ниво на младежката безработица от 23% за първото тримесечие на 2012 г. По данни на ЕВРОСТАТ от м. ноември 2012 г. младежката безработица в България минава 30%. Никъде в документа обаче това дълбоко влошаване на ситуацията не е отчетено. Според стратегията една от причините за високата безработица е фактът, че младите хора нямат практически и трудов опит след завършване на образованието си и достъпът им на пазара на труда се ограничава. Друга причина е, че работодателите все още нямат практика да инвестират в обучение на бъдещи служители. Отбелязано е също така, че младите хора често са демотивирани от условията на работа и заплащането.
Каква е ролята и мястото на правителството? Чрез законови мерки да подпомогне младежта в нейното образование и професионална подготовка и търсене на работно място. Да създаде среда за нови работни места. Държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” трябва да защити младите кадри, като следи за спазването на нормални условия на работа, редовно изплащане на заплатите, внасяне на осигуровки. Може би за овладяване на младежката безработица в страната ще помогне въвеждането на системата младежка гаранция, която не позволява младият човек да остане без работно място или без продължаващо обучение повече от четири месеца след регистрацията си в бюрото по труда.
Относно икономическата активност и предприемачеството в стратегията е отбелязано, че младите хора в България – 74% от тях – желаят да се занимават със самостоятелен бизнес и трябва да бъдат подкрепени. В същото време Българската стопанска камара отчита свръхзадлъжнялост на корпоративния сектор – 200% от брутния вътрешен продукт. За периода 2009 - 2011 г. инвестициите са се свили с над 3,4 млрд. лева, което е ясен индикатор за лошото състояние на икономиката. 79% от анкетираните от Българската стопанска камара декларират, че имат просрочени несъбрани вземания от контрагенти. На този фон, при тази икономическа рамка държавна подкрепа за младежта, стартираща собствен бизнес, е просто едно пожелание или отбиване на отговорност.
Другите застъпени в стратегията теми като „Достъп до информация и услуги”, „Гражданска активност”, „Младежко доброволчество”, „Здравословен начин на живот” не отразяват действителността, в която живеят младите хора. Разработени са частично и непълно.
В частта за младите семейства проектът за Национална стратегия отчита, че все повече нараства делът на самотни млади майки, на разводи в младежка възраст, нарастване процента на нежелаещи да сключват брак. Съчетаването на майчинството с професионалното развитие на младите жени е проблематично. Проектът за Национална стратегия за младежта по-скоро констатира, а не предлага решение.
Следващите раздели на документа – „Социално включване на младите хора”, „Младежката престъпност”, „Младите хора в малките населени места и селските райони” и „Управление на младежката политика” си представляват всъщност една статистика.
В раздел „Управление на младежката политика” никъде не се споменава как ще се финансира политиката за младежта. Това може да стане например чрез създаването на младежки фонд, регламентиран законово.
Стратегическите и оперативни цели, заложени в проектодокумента, са в по-голямата си част преписани от документите и стратегиите на бившата Държавна агенция за младежта и спорта, но с правителството на ГЕРБ те не биха били реализирани и тъй като според министър Дянков средства за увеличаване заплатата на министър-председателя има, но за детски надбавки – не.
Според нас отново е подготвен един нормативен документ колкото министерството да се отчете за свършена работа, но в него липсват нови идеи и креативност, извикани на живот от истински анализи и грижа за съдбата на младото поколение в страната.
Няма да подкрепим предложения документ поради неговата непълнота и несъответствие с актуалните проблеми в тази област.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Изказвания? Има ли изказвания? Ако няма, в такъв случай ще гласуваме.
Колеги, подлагам на гласуване проекта за решение за приемане на Национална стратегия за младежта 2012-2020, № 202-03-19, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2012 г. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Благодаря на участниците в заседанието по точка първа.

Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред - Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2012 г.
Нека първо Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да представи като цяло законопроекта и след това Министерството на културата ще ни представи само частта, която касае Комисията.
Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ, началник управление „Преструктуриране”: Госпожи и господа народни представители! Законопроектът предвижда изваждането от така наречения забранителен списък по чл. 3, ал. 1, две дружества – едното е на Министерството на културата, за което те ще представят мотивите, второто дружество е на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. По-конкретно, законопроектът предвижда изваждането от така наречения забранителен списък на Международен панаир – Пловдив АД. Към момента Министерството на икономиката, представлявайки държавата, притежава 49,6% в капитала на Международен панаир - Пловдив АД.
Структурата на капитала, наличният устав и управлението на дружеството се свеждат до това, че дружеството се управлява от тричленен състав на борда, един представител на държавата, чрез който държавата не може да участва реално в управлението на дружеството. През последните години държавата като акционер не получава дивиденти, поради което на настоящия етап Министерският съвет е счел за целесъобразно да бъде изваден Международен панаир – Пловдив, АД от забранителния списък и да се пристъпи към приватизация. В мотивите е даден един добър пример как към настоящия момент чрез метода публично предлагане на Българската фондова борса могат да бъдат реализирани добри приходи за държавата и то при условие, когато участва и не участва мажоритарният акционер в дружеството.
Предвид на това предлагаме Международен панаир – Пловдив АД да отпадне от забранителния списък към закона.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, заместник-министър Тодоров, да представите точката, която касае Национална агенция „Музика” ЕООД, София.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Със същия законопроект се предлага и изменение в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който предвижда изключване на Национална агенция „Музика” ЕООД от забранителния списък, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
По отношение на Национална агенция „Музика”, което е едно от четирите търговски дружества към Министерството на културата, през 2011 г. беше предвидена оздравителна едногодишна програма на дружеството, касаеща 2012 г., тъй като тогавашните резултати бяха, меко казано, скромни. Дружеството не разполага реално с възможности и лостове, тъй като частните предприемачи в областта на дирекция „Музика”, както е било едно време, сега в попмузиката са предимно частници. Но дружеството разполага с определено количество активи, един недвижим имот – Летния театър в Пловдив, няколко офиса, в това число и в София на ул. „Граф Игнатиев”, и няколко движими имущества, като най-ценните са десетина рояла, които се отдават под наем заедно с други по-малко значими движими имущества.
Казвам, че резултатите са никакви, защото при трудното развитие на каквато и да е дейност, конкурираща частните предприемачи в областта на попмузиката и нейното разпространение, просто няма с кого да работи дружеството. Поради това, че оздравителната програма не даде особени резултати, Министерството на културата предложи в Министерския съвет проект за решение и сега ние считаме, че Националната агенция „Музика” може да бъде извадена от така наречения забранителен списък и да отиде за приватизация.
Единственото, което е въпрос на решение и механизъм, това са архивите и документите, така наречените УП-та на артистите, които са участвали в тези процеси – оркестранти, вокални изпълнители и много други в този бранш. Аз смятам, че има решение на този въпрос.
Предлагам да вземете решение за изваждането на Национална агенция „Музика” ЕООД от забранителния списък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, колега Кутев.
АНТОН КУТЕВ: И аз съм убеден, че има решение за УП-тата, друг е въпросът какво е решението, защото това е важно. Предполагам, че през „Архив” това може да стане, тоест сигурно решението за УП-тата е по-лесното.
По-скоро Вие не казахте какво се случва с роялите. Сградите, за които говорихте, трябва да се приватизират всъщност, няма лошо, защото да, действително, доколкото успях да видя дейността на Национална агенция „Музика”, те не могат да реализират това, което трябва, те само отдават под наем. Това, което правят, не е добре и няма смисъл да бъде продължавано. Така че от тази гледна точка разбирам това, което предлагам, то има смисъл, но за мен важното е да решим предварително и да знаем какво ще се случи с музикалните инструменти, защото те са важното нещо. Тоест би трябвало предварително да сме наясно, че те остават на разположение на Министерството на културата и че по някакъв начин се стопанисват от министерството и няма да влязат и те в списъка за приватизация.
За другото нямам претенции и смятам, че е правилно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, заместник-министър Тодоров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Два от роялите от тези десет, за които казах, са „Стенуей”, ценни рояли, които и сега в момента са на сцени и се ползват от наши институти по културата. За другите мога да кажа, че няколко от роялите, около четири, са трудно използваеми, амортизирани са вече.
Използването на роялите за нуждите на българската култура ще продължи.
АНТОН КУТЕВ: Как? Какъв е начинът? Аз наистина не знам, като обявите дружеството за приватизация, какъв е начинът, по който тези рояли могат да останат? Какъв е механизмът?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Може би не съм се изразил най-точно, но те ще останат да се ползват за нуждите на българската културата, без да ги приватизираме по домовете, ако това четем между редовете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Става въпрос за това имущество. Не може ли то да бъде примерно към Министерството на културата, като Министерството на културата да го отдава срещу някакъв определен наем?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Разбира се, че тук ще трябва да видим кои са движимите и недвижимите имущества. В петък имам среща с ръководството на Пловдивската община за недвижимия имот. Предполагам, че това ще бъде в бъдеще собственост на Пловдивската община. Става въпрос аз Летния театър, в който се извършва концертна дейност. За другите движими имущества засега поне нашето становище е да ги оставим на тези институции, на които вече са предоставени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
Колеги, убедихме се, че наистина е по-рентабилно да излезе от забранителния списък и да бъде предоставена Национална агенция „Музика” ЕООД, София, за приватизация. Надявам се това, което е поето като ангажимент от Министерството на културата и за което имаме уверението, наистина да стане факт.
Закривам дискусията и ви предлагам да приемем законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 2020-01-83, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
С това законопроектът е приет на първо гласуване и нашият дневен ред е изчерпан.
Закривам заседанието. Пожелавам ви приятна почивка.

(Закрито в 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова