1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд, № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 25.01.2013 г.

2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесена от Министерски съвет на 17.01.2013 г.

---

На 6 февруари 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесена от Министерски съвет на 17.01.2013 г.

2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд, № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 25.01.2013 г.



Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесена от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд, № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 25.01.2013 г.
Законопроектът за Националния архивен фонд ще се обсъжда в още една комисия и затова ви предлагам да разместим точките като първа точка ще бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд, а втора точка – Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.

На днешното заседание присъстват от: Държавна агенция „Архиви” – Румяна Атанасова, заместник-председател, Лиана Битракова началник отдел „Правен”; Министерство на вътрешните работи – Николай Нанков, началник отдел „Нормотворческа дейност в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Виктория Русанова парламентарен секретар; Министерство на културата – Аксения Бонева, главен експерт в дирекция „Културна политика”; отдел „Европейско право”, Народно събрание – Вяра Мацева.
Уважаеми колеги, давам думата на госпожа Атанасова за да представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Добър ден. Благодаря много преди всичко за възможността за навременното внасяне. Искам да обърна внимание, че този закон наваксва няколко години в развитието на една област, която е изключително приоритетна за България – електронното управление. Това е един от основните моменти – с предлагания законопроект ние предвиждаме въвеждане на електронното управление в частта „архивиране на документите” които се предвижда да бъдат създадени, тъй като не е възможност те да бъдат създадени без да се предвиди възможност за отлагането им в Националния архивен фонд. Към настоящия момент срокът за запазване на ценните документи е 20 години, а такъв срок за електронни документи е невъзможно да бъде оставен. Добрата европейска практика за тази област е 5 години. Приемането на този законопроект ще ни даде възможност да направим следващата стъпка, която е развитие на един модул за архивиране на тези документи, който се надяваме да бъде единен за всички администрации и фондообразуватели и съответно ще е и по-икономичния вариант от гледна точка на финансирането като възможността е точно в момента за програмиране в следващия програмен период. Предварителните разговори за това са проведени. И съответно ще можем да преминем към разработването на този модул за електронно архивиране.
Следващият важен момент, който е в промяната на този закон е подобряване на процедурите и разпоредбите по отношение на контрола за управление и опазване на документите, които са част от Националния архивен фонд. И тук се опитваме да преодолеем проблема с тези предприятия, които са в ликвидация или имат променен статут и които следва да предадат документите в Националния архивен фонд. Ние сме предвидили и сме водили предварителна разговори както с Агенцията по вписванията, така и с Министерство на правосъдието. Конкретизирали сме действията на различните държавни органи за опазването на тези ценни документи, които да останат за поколенията, защото гражданите ги търсят в Архива. Това е истината
Трето – изключително важно е – обособяваме контрола на Държавна агенция архиви, защото това е една надведомствена институция, която има не само хоризонтални така да се каже отговорности, но и задължения да архивира тези документи по-структурирано и съответно и предвидени санкции за този закон, и които да се надяваме да действат по-скоро превантивно отколкото да се вкарват в действие.
Не на последно място, тъй като законът вече е няколко години в прилагане, сме изчистили терминология и сме синхронизирали специализирани термини за да може този закон да продължи да работи и да изпълняваме отговорността си към бъдещите поколения за запазване на документите, които са в услуги не само на гражданите, но и на икономическото развитие на страната в крайна сметка. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е становище от Министерство на вътрешните работи, с което се подкрепя законопроекта и което ви е раздадено.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Госпожо председателя, подкрепяме законопроекта така както е представен от вносителя Министерски съвет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Колеги, откривам дискусията имате думата за изказвания. Ако нямате готовност нека започна аз. Първо бих приветствала промените. Те действително се забавиха около година. Доста обсъждания минаха докато се стигне до тези текстове. Със Закона за изменение на Закона за Националния архивен фонд всъщност е актуализирана структурата на Държавна агенция „Архиви”. Оптимизирани са административните и архивните дейности на Агенция на територията на цялата страна. Основните предложения, които са направени аз съм извела като 10 основни може и повече да са.
На първо място – гарантиране опазването на ценните електронни документи. Законът въвежда срок за предаване на тези копия – 5 години от датата на създаването им и след изтичане на срока от 20 години оригиналите на тези ценни електронни документи се предават в съответните държавни архиви за дългосрочно опазване, съпътстващи ги с хартиени документи. Съкращаването на срока за предаването в държавните архиви съответно ще направи практически възможно да се развие един модул за електронно архивиране към електронното правителство, без който електронното правителство не би могло да функционира пълноценно.
Вторият акцент, на който като основен момент бих искала да обърна внимание това е, че законопроектът има също за цел създаване на действени законови механизми за управление и контрол по опазване на документите в Националния архивен фонд като основната част от предложенията са насочени към прецизиране на функциите на контрол и методическа помощ в предархивното поле. Дават се правомощия на председателя на Държавна агенция „Архиви” при установяване на документи в риск да разреши приемането на държавно съхранение на ценни документи преди изтичането на 20-годишния срок за съхранение във фондообразувателите като целта е да се предотврати тяхната загуба или унищожение.
Трети важен момент това е – обособена е нова глава „Контрол” както ни беше представена от вносителя, с която е доразвит и прецизиран контрола по изпълнението на действащия закон. Разписването на контролни функции е свързано с необходимостта от регламентиране на допълнителни правомощия за изпълнение на разпоредбите на закона в частта за допълнение и опазване на Националния архивен фонд, като систематичното място на новата глава за контрола е преди главата, съдържаща административнонаказателните разпоредби. Предвидените глоби и административнонаказателни санкции при констатирани нарушения на закона са актуализирани при търсене на пропорционалност и съобразяване с тежестта на нарушението, за което те се налагат.
Като пето бихме откроили, че с проекта се променя наименованието на агенцията на „Държавна агенция „Национален архив”, с което се подчертава ролята й като национална архивна институция.
В изпълнение на предписание на Държавна агенция „Национална сигурност” е разписана разпоредба за възможността за създаване на информация, подлежаща на класификация като служебна тайна. Това е шестият принос в предложените ни текстове.
Седмо – в съответствие с действащото законодателство са отстранени отделни текстове, които са загубили своето значение или са неотносими към него. С цел да се постигне правно-техническа прецизност е преместено систематичното място на отделни текстове в закона.
На осмо място – на редица места е прецизирана и актуализирана архивната терминология, използвана в текста на закона. Взети са предвид указанията на групата на Европейските архивисти към Съвета на Европа на Международния съвет на архивите. Само в отделни случаи при констатирано в практиката нееднозначно тълкуване на закона за направени предложения с редакционен и технически характер за постигане на яснота и безспорност пир неговото прилагане.
Девето – очакванията са с измененията и допълнение на закона да се създаде възможност за действен контрол по опазването на Националния архивен фонд от страна на архивите, съхраняващи ценни документи по смисъла на закона, както и ясно формулиране на задълженията и отговорностите на физическите и юридическите лица по отношение на създаваните от тях ценни документи.
Десето – предложените изменения и допълнения на Закона за Националния архивен фонд не изискват допълнителни финансови средства от държавния бюджет.
Това е, което аз съм си набелязала като опорни точки по предложените ни текстове. Давам думата и на колегите да вземат становище. Смятам, че текстовете са добри. Може би по правната техника ще се прецизират след дискусиите и в зала. Има ли желаещи за изказване.
Няма. Закривам дискусията. Предлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд, № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 25.01.2013 г.
За – 12, против и въздържали се – няма.
С това законопроектът е приет на първо гласуване в Комисията. Благодаря на гостите.
Какво правим с точка втора. Кой ще ни докладва програмата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Много е хубава. Направо да я приемем.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, както е видно в Годишната програма в частта „Култура” няма предвидени законодателни инициативи. Министерство на културата е с положително становище, защото няма какво друго да изрази, но съм упълномощена от министър Вежди Рашидов да ви представя важна точка, която ще се случва тази година в Министерство на културата и това е инициативата „Европейска столица на културата”. Според него би трябвало да сте запознати с тази инициатива. В края на 2012 г. беше обявена процедура за избор на български град за Европейска столица на културата за 2019 година. Тази процедура ще тече в продължение на 6 години и първото информационно събитие беше в началото на 2013 г., на което присъства представител на Европейската комисия за да запознае всички градове-кандидати за потенциалната титла „Европейска столица на културата” през 2019 г. с условията и със стъпките, чрез които те биха могли да кандидатстват за тази титла. Предстои една много дълга процедура – до края на 2013 г. би трябвало да постъпят всички предложения. През 2014 ще бъдат отсети най-добрите от тях. До 2015 г. трябва да стане ясно кай ще бъде българският град – кандидат за Европейска столица на културата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Извинете, че Ви прекъсвам. Да кажете от всички кандидати колко български градове ще останат до финала.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Българските градове сигурно ще бъдат там, защото за 2019 г. България и Италия са определени…
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Във всички случаи България ще има град.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не разбрахте въпроса ми. Три града ли ще останал или два града.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Зависи от кандидатурите. Последно трябва да остане един град, който да бъде номиниран. Журито, което ще избере градът, който ще стане Европейска столица на културата от името на България през 2019 ще се състои от 7 европейски експерти и 6 български експерти, които трябва да бъдат максимално независими за да нямат конфликт на интереси със съответните градове, а председател на журито ще бъде съответно един от квотата на европейските експерти. В последните две години от този 6-годишен период журито ще посети всички градове-кандидати и ще направи своята оценка през 2015 г. На Съвета на министрите с решение на министрите ще се вземе окончателно решение кой ще бъде градът Европейска столица на културата от името на България.
Другото, което също е много важно за бъдещата работа, но то е в сферата на програмите – това е приемането на програмата „Творческа Европа” за 2014 – 2020 г.
Третата важна точка, по която работим е свързана малко или много със Закона, който преди малко гласувахте на първо четене – това е цифровизацията на културното наследство.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, имате ли въпроси? Аз имам един въпрос към Вас. Какво се случва с проекта „Европеана”?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Това е точно цифровизацията на културното наследство. В рамките на европейските заседания на Съвета продължава разглеждането на документи, свързани със следващи стъпки по Европеана и от българска страна има създаден един – ако мога да го нарека – инициативен, то не е инициативен, а е направо Комитет за реализация на проекта към Фонд „13 века България”, където присъстват експерти от всички сфери на културните институции: библиотеки, музеи, галерии, националните архиви. Работи се, но може би трябвало на едно по-следващо ниво да се вземат решения от гледна точка на това какви са нашите бъдещи стъпки в съотношение с Европеана. Защото на европейско ниво документите продължават да се разглеждат – на българско ниво все още имаме какво да наваксваме – за брой архивирани документи имам предвид и предоставени на Европеана.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други въпроси. Няма.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само искам да запомните, колеги. На 25 страница пише „… образование, обучение, култура и аудиовизия…” Това е. Но това е стара практика. И при влизането ни в Европейския съюз нямаше глава „Култура”. Всяка нация се оправя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, закривам дебата по тази точка. След проведените разисквания на Комисията по културата, гражданското общество и медиите следва да гласуваме. На основание чл. 103 от ПОДНС приемането на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2013 г., № 302-00-5, внесена от Министерски съвет на 17.01.2013 г. и Комисията намира, че в кръга на своята компетентност не попадат подлежащи на наблюдения и контрол актове на европейските институция за 2013 г., поради което не предлага проекти за включване в годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2013 г.
Това е проектът за решение, който трябва да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Колеги, с това дневният ред е изчерпан. Благодаря ви за вниманието и ви пожелавам приятна почивка.


(Закрито в 15,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д-рДаниела Петрова