Законопроект за гробищата и погребенията, № 254-01-122, внесен от Даниела Маринова Петрова и Любен Петров Татарски на 19 декември 2012 г.

---

На 17 януари 2013 г. беше проведено заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на първо четене на Законопроект за гробищата и погребенията, № 254-01-122, внесен от Даниела Маринова Петрова и Любен Петров Татарски на 19 декември 2012 г.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители.
Заседанието бе открито в 14,25 часа и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добър ден на всички! Откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред:
Разглеждане на първо четене Законопроект за гробищата и погребенията, № 254-01-122, внесен от Даниела Маринова Петрова и Любен Петров Татарски на 19 декември 2012 г.
Налице е кворум. Подлагам на гласуване така предложения дневен ред, ако няма предложения за други точки.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
На нашето заседание сме поканили представители от:
Министерството на културата: заместник-министър арх. Георги Стоев, Милда Паунова – директор на дирекция „Правна”, и Боян Милушев – парламентарен секретар.
Министерството на здравеопазването: Невена Цветкова – главен юрисконсулт, и д-р Димитър Димитров.
Министерството на околната среда и водите: Цанко Цанов.
Националното сдружение на общините в Република България и Столична община: д-р Тодор Чобанов – заместник-кмет.
Общинско предприятие „Гробищни паркове”: Венсислав Григоров – директор, Даниела Йорданова – юрисконсулт, и Славчо Стоянов.
Светия синод на Българската православна църква: отц Ангел Ангелов и отец Николай Георгиев.
Главно Мюфтийство: Ахмед Ахмедов – главен секретар, Хасан Имамов, и адв. Калина Славкова.
Католическа екзархия: Збигнев Ян Тенчо и Росина Ташева-Пенева.
Гробищен парк „Бояна”: Мария Петрова и Емилия Петкова.
Съюза на архитектите в България: арх. Георги Бакалов, арх. Ваня Фурнаджиева и арх. Явор Дичев.
Национална браншова организация към националната занаятчийска камара: Димитър Антов.
Сдружение на българските каменоделци: Кирил Петров.
Сдружение на фирмите от погребалния бранш – Фунерал: Борислав Петров, Руслана-Мария Манолова, Яко Иванов.
Съюза на погребалните фирми в България: Атанас Аргиров, Пепа Данева, Петър Мицов.
Българска траурна камара: Асен Анастасов, Иван Йорданов, Десислава Цонинска, Цветан Цветков, Добрин Генков.
Сдружение на обредните домове в Република България: Методи Петров, арх. Огнян Николов.
Фонданция „Вечност”: Ани Донкова.
Българска асоциация за погребална култура: арх. Цветана Гочева.
Траурен център „Кабрини”: Христо Кабранов.
Също така присъстват адв. Жасмина Цокова и адв. Борислав Миланов.
В случай че някой не е споменат и присъства, моля да не се обижда, тъй като явно не е заявил участие, но все пак е в залата.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! На вашето внимание днес е разглеждане на Законопроекта за гробищата и погребенията. Това не е законопроект, който не ви е известен, тъй като същият търпя три обществени обсъждания, писаха се становища, имаше различни позиции. С голяма част от тях сме се съобразили при изготвянето на законопроекта с колегата Татарски. Аз се извинявам от негово име, че той не може да присъства, тъй като в зала „Изток” в момента тече изслушване по проблема за дюните, затова законопроектът ще ви бъде представен от мен.
Законопроектът за гробищата и погребенията е всъщност нов закон, нова правна рамка, която урежда гробищата, гробищните паркове, крематориумите, погребалната и траурно-обредната дейност в Република България, тъй като, както всички вие знаете, до настоящия момент този вид дейност се е уреждала с подзаконови нормативни актове, една разпокъсана и разнопосочна нормативна уредба, която, разбира се, се е прилагала нееднозначно от отделните общини. Отделни норми, с които сме се стремили да създадем единна уредба, до настоящия момент са намирали своето приложение в Закона за устройство на територията, Закона за здравето, Закона за вероизповеданията, Закона за гражданската регистрация и в други законови актове. Именно липсата на нормативен акт като закон, който да регламентира реда и условията на тези обществени отношения и да позволи, от една страна, нелоялна конкуренция на погребалните оператори, предоставянето на погребални услуги и извършването на дейност, както и, разбира се, желанието на бранша да има определени правила, смятам, че доведе до представянето на текстовете, с които вие сте се запознали.
Идеята за този законопроект, за проблемите и за материята, която знам, че е твърде специфична и не особено приятна да се занимава човек с нея – говорим и като правна дейност, и като специализирана материя – бяха множеството от жалбите на граждани в приемната ми като народен представител във Варна. От една страна, това беше излагането на ковчезите по витрините, рекламната дейност. Оттам насетне се оказа, че има куп неуредени въпроси. Дори вчера, независимо че по проекта на този закон се говори от една година, бях изключително впечатлена от гробището на Приморско, което се осъществява на пясъка – нещо, което е представено във в. „Преса”, тъй като явно там самият гробищен парк е излязъл извън обхвата.
Тоест може би има още куп проблеми, не с всички от които сме се сблъсквали и тепърва ще излизат. Всички тези проблемни въпроси, както лепенето на некролози по дървета, автобусни спирки, стълбове, много, много въпроси се поставиха, има много неясноти. Нелоялната конкуренция и конфликтът на интереси, разполагането на ковчези в складове на болници, отстоянията до училищата – всичко това наведе на мисълта доста сериозно заедно с ваша помощ да се запознаем с тази материя.
С проекта за Закон за гробищата и погребенията се цели да се уредят едни обществени отношения, а именно отношенията, свързани с гробищните паркове, гробища, крематориуми, кремацията, погребалната и траурно-обредната дейност на територията на Република България, дейността на лицата, които предоставят този вид погребални и траурно-обредни услуги, защитата на правата на потребителите на тези услуги и опазването на културните традиции и историческото наследство.
Чрез представения ви проект ние сме търсили баланс между религиозните, икономическите и културните възгледи, както и синхрон между публичните и частните интереси на държавата, общините и на стопанските субекти.
Законът е структуриран в ХІІ глави. Глава І обхваща общите положения, определя, както всеки закон, предмета, целта, обхвата на закона, характера на дейностите. Глава ІІ „Гробищни паркове” определя видовете собственост на гробищните паркове, тяхното устройство, управление, поддържане, видове регистри, които се водят от общинската администрация. В Глава ІІІ „Гробно място и право на гробоползване” подробно се регламентират видовете гробни места, съответно изискванията, на които те следва да отговарят, условията, при които се придобива и упражнява право на гробоползване, неговото съдържание. Глава ІV е „Погребалната дейност”, глава V е „Удостоверяване на смъртта и погребение” и Глава VІ „Кремация и крематориуми”, които регламентират съдържанието на погребалната дейност, режима на удостоверяване на смъртта, изисквания при извършване на погребение, кремация, видове погребения и кремации, собственост и регистрация на крематориум, условия за извършване на погребалния транспорт.
Глава VІІ урежда детайлите по самия погребален транспорт, съответно изискванията, видове погребален транспорт, задължителни здравни изисквания при пренасяне и превозване на покойници, починали от заразни заболявания. Глава VІІІ ни представя „Траурно-обредна дейност”. Глава ІХ „Оператори на погребални услуги”. Глава Х „Координация и контрол на дейностите”. Глава ХІ „Принудителни административни мерки”. Глава ХІІ „Административно-наказателни разпоредби” и съответно тяхната регламентация, която определя състава и правомощията на компетентния орган по отношение на контрола на дейностите по този закон.
В Преходни и заключителни разпоредби се дава възможност на всички субекти, които имат отношение към обществените отношения, които се уреждат с този закон, да приведат дейността си в съответствие с него в подходящ срок. Също така се дава и срок на министерствата за издаване на подзаконови нормативни актове по прилагането на закона.
Приемането на Закон за гробищата и погребенията е в изпълнение на разпоредбите на Конституцията на Република България, която изисква със закон да се създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като се предоставя възможност да се предотврати злоупотребата с монополизъм, нелоялна конкуренция и най-важното – ще се осъществява защитата на потребителите на погребални и траурно-обредни услуги.
Законът е доста обемен и подробен. Аз ви благодаря за търпението да ви представя закона. На разположение съм да отговоря на въпросите. Действително постъпили са доста становища, които в по-голямата си част са положителни, тъй като във връзка с предходните ни срещи и направени предложения техните предложения са намерили място в последните разработки. Разбира се, пред вас е проект. Предполагам, че тук е важно да защитим философията на закона, която ви представих, и, разбира се, да чуем вашите гледни точки и становища. Между първо и второ четене разумните предложения, с които може би сме пропуснали да се съобразим, ще бъдат съобразени.
Първо бих искала да дам думата на заместник-министъра на културата да изрази становище, тъй като същото беше представено по-късно.
Заповядайте, заместник-министър Стоев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Министерството на културата приема проекта на Закон за гробищата и погребенията. Имаме предложения единствено по два члена, които се надяваме да влязат в текстовете на закона.
В чл. 9, ал. 1, в края на изречението да се премахне точката, да се постави запетая и изречението да продължи с думите „и по реда на Закона за културното наследство”. Тъй като там се споменава само Законът за устройство на територията, за тези, които са недвижими културни ценности по чл. 6 да се добави „и по реда на Закона за културното наследство”.
В чл. 71, т. 4, думите „министъра на културата” да се замени с думите „директора на Националния институт за недвижимо културно наследство”, а думите „следва да бъдат обявени” да се заменят с думите „се предлагат за деклариране за недвижими” и текстът да стане:
„4. Изготвя мотивирано предложение до директора на Националния институт за недвижимо културно наследство за гробищните паркове (гробища) и части от тях или отделни гробни места, които се предлагат за деклариране за недвижими културни ценности по реда на Закона за културното наследство”.
Мотивите ни са, че съгласно чл. 58, ал. 1 от Закона за културното наследство обекти, които могат да бъдат определени със статут на недвижими културни ценности, първо се декларират със заповед на министъра на културата по предложение на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство въз основа на предварителната оценка, която се изготвя от Националния институт.
Това е нашето предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Нека да дадем думата на Министерството на околната среда и водите – господин Цанко Цанов. Имате ли становище, тъй като при нас не е пристигнало?
ЦАНКО ЦАНОВ: Да, разбрах, че то все още не е пристигнало, но ми казаха, че е изпратено. Затова накратко ще го представя.
Министерството подкрепя проекта на Закон за гробищата и погребенията. Преди всичко нашите предложения са за технически корекции, приравняване на терминология, която се използва в проекта, със съществуващата терминология в Закона за водите и наредбите към Закона за водите.
По-съществените са коригиращите и допълващите към чл. 10, ал. 3, ал. 4, в чл. 12, ал. 1 имаме предложение, в чл. 12, ал. 1, т. 2 също имаме предложения от този род. В точки 5, 6 нашите предложения са от този вид.
Също така бих искал да подчертая две по-съществени предложения. Първото е в чл. 13, ал. 2, с което колегите фактически отнасят процедурата след решението на общинския съвет при спазване условията на Закона за устройство на територията и Закона за опазване на околната среда, което всъщност означава, че гробищните паркове представляват инвестиционни предложения по смисъла на Закона за околната среда и подлежат на провеждане на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда на всяко едно инвестиционно намерение за изграждане на гробищен парк. Това на практика означава – позволявам си да ви напомня – че преценката ще се извършва от директора на съответната регионална инспекция, преценка за необходимост на всеки един отделен случай.
В следващото предложение министерството изразява известно съмнение от това дали е наложително участието на Министерството на околната среда в контролната комисия, която се създава към областните управи дотолкова доколкото в чл. 9 на този проект за закон се предвижда гробищните паркове да се устройват с общия устройствен план и подробен устройствен план по Закона за устройство на територията, в съгласуването на който така или иначе участват регионалните органи на Министерството на околната среда и водите.
Това е в общи линии съдържанието на предложения на министерството. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз също Ви благодаря.
Нека да дам думата и на Министерството на здравеопазването. Доктор Димитров, заповядайте да изразите становище.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Добър ден! Министерството на здравеопазването също по принцип подкрепя законопроекта. Ние сме представили, надявам се да е получено, едно доста подробно становище. Бих искал да кажа преди това, че ако до този момент материята, която законодателят се опитва да уреди със закон, беше най-добре и най-подробно развита на ниво подзаконова нормативна уредба, в Наредбата за гробищните паркове и гробищата към Закона за здравето и съответно и контролът по спазването на тези изисквания се осъществяваше от структурите на Министерството на здравеопазването.
Практически ние имаме забележки и предложения както от техническо естество, така и по-съществени по значителна част от членовете в закона. Дори само тяхното изброяване мисля, че ще загуби доста време: членове 8, 9, 14, 31, 351 36, 39, 40, 42, 45, 47, 55, 57, 58 и т.н. Наистина доста голямо становище сте представили.
Може би по-съществените неща, които бих могъл да спомена днес, са, че не е ясно определено в момента в законопроект какъв е редът, включително и органът, който ще разрешава полагането на друго покойник в гробно място преди изтичането на осем години от предишното погребение. Като институция, която, както казах, дълго време се е занимавала с контрола по прилагането на досегашните изисквания в наредба към Закона за здравето, знаем с колко практически трудности сме се сблъсквали не и нашите регионални органи. Така че това е една много важна материя, защото тя е почти ежедневие в живота ни, особено в условията на намаляване на възможностите за разширяване на гробищните паркове, това излиза на дневен ред.
Също така предлагаме с много голямо внимание да се подхожда към възможностите за създаване на условия за извършване на погребения извън гробищните паркове. Такава възможност има предвидена в закона. Има две алинеи, едната е наистина при много изключителни случаи, но другата алинея считаме, че доста широко може да бъде тълкувана. Даже бих желал да я изчета. Това е забележката по чл. 40, ал. 2. Считаме, че погребения в храмове или прилежащите им терени следва да се разрешават по изключение при особени заслуги на лицата към съответното вероизповедание, а не само тези, които са с решение на Министерския съвет с цел да не се заобикаля общият принцип за погребване в гробища и да не се създават предпоставки за извършване на погребения в жилищните зони на населените места, където обикновено се разполагат повечето от храмовете и прилежащите им терени. Разбира се, при един дебат бих могъл повече да обоснова нашите съображения.
Имаме много предложения от технически характер поради това, че има неясни компетенции за издаване на определени видове разрешения, за извършване на определени видове дейности.
И в заключение считаме, че голяма част от разпоредбите на законопроекта практически въвеждат здравни изисквания към гробищата, които и до момента са били обект на подзаконова нормативна уредба към Закона за здравето, по-специално членове 12, 31, 39, 42, 48, 58, 59, 60, 61,62, 63. Считаме, че тази материя, разбира се, при нужда със съответните промени представляват здравни изисквания, което е специфична дейност на органите на държавния здравен контрол и предмет на уредба от Закона за здравето като специален закон. Считаме, че тези по същество здравни изисквания следва да останат предмет на регламентиране с наредбата към Закона за здравето, разбира се, като се прецени онова, което е добре да бъде на ниво закон, и това, което е добре да остане като подзаконова нормативна уредба.
Също така предлагаме тази наредба да остане като нормативен акт към Закона за здравето.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дискусията, тъй като не виждам представители на други министерства. Получено е становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от заместник-министър Добромир Симидчиев. Получено е също становище от Министерството на вътрешните работи, от Администрацията на Министерския съвет с три приложени становища: от директора на дирекция „Вероизповедения”, становището на мюсюлманското вероизповедание. Постъпило е становище от общините. Доста становища са постъпили със съответни конкретни бележки.
Давам възможност на всички, които са тук, да изразят своята позиция, като ще моля там, където има повече от един представител, да се изкаже един. След като проведем дискусията и има още бележки, с удоволствие ще ви помоля да ни изпратите отново предложения и ние ще се съобразим с това, което е написано във вашите становища между първо и второ четене.
Има ли желаещи за изказване? Заповядайте.
АСЕН АНАСТАСОВ, председател на Българска траурна камара: Уважаема госпожо председател, ние сме изпратили становище, изпратили сме материали, аз няма да ги чета. Има един коментар, който не сме изпратили и който днес ще оставим при вас и ще внесем в Деловодството. Ще прочета част от него.
Като цяло ние сме съгласни и считаме, че трябва да има ясни правила и изисквания в погребалната дейност като във всяка друга дейност, която се извършва в държавата. Освен това считаме, че още по-важно е да се осигури спазването на тези правила.
Като цяло не подкрепяме предложения законопроект и сме изложили причините, поради които не го подкрепяме.
Мотивите на законопроекта не обосновават достатъчно нуждата от приемането му. Някои от аргументите са неверни, а за най-важните забрани, които се въвеждат със закона, липсва каквато и да е обосновка. Например защо е забранено гробищните паркове да са частна собственост и защо е необходимо толкова силно административно регулиране на дейността? Последният абзац от мотивите, от една страна, обявява, че законопроектът се приема в изпълнение разпоредбите на Конституцията, които изискват еднакви правни условия за стопанска дейност и защита на потребителите, а от друга страна, той не ги осигурява. Създава се впечатление, че в момента такива закони, осигуряващи еднакви правни условия, липсват. Но такива закони има и те също регулират погребалната и траурната дейност. Такива са Законът за защита на конкуренцията, Закона за защита на потребителите. Има и специализирани държавни органи, които ги прилагат.
Неверен е аргументът, че приемането на този специален закон ще спре дейността на нелоялните оператори на погребални услуги, ще спре рушенето, оскверняването на паметници и различията между уредбата в дейността в различните общини. Който и да е закон сам по себе си не е препятствие за нарушаване на изискванията му. Гаранция за спазване на изискванията му са органите, на които е възложено прилагането и контрола по спазването му, тоест хората. Добрата им работа не може да се гарантира със създаването на нови органи, каквато е предвидената областна комисия „Гробищни паркове и погребения”. Още повече, че повечето й функции дублират функциите на други държавни органи. Новите областни комисии според нашето мнение ще работят по-зле от заварените държавни органи, чиито функции дублират, защото техните членове имат и друга работа, за което получават основната си заплата. И в момента в Наказателния кодекс са предвидени членове, свързани с посегателствата над гробищните паркове. Това са чл. 164 и чл. 195, но осъдени по тях няма.
Законопроектът, от една страна, продължава да дава възможност на общините да приемат подзаконови актове по прилагането му. Такива са чл. 8, чл. 13, чл. 34 и чл. 67. Но от друга страна, в желанието си да ги лиши от тази възможност, той залита в крайности. Член 67, ал. 14 възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството да урежда реда за осъществяване на дейността на общинската администрация по определен въпрос. Законът от своя страна няма да спести на операторите на погребални услуги необходимостта да защитават интересите си по съдебен ред, когато някой нарушава изискванията му. Това, разбира се, изисква инвестиране на средства, но всякаква съдебна процедура все пак позволява да бъдат възстановени, ако искането към съда е основателно.
Личи старанието на авторите на закона да обхванат и да решат всички проблеми, с които траурните агенции са се сблъскали след 1 януари 2000 г. Въпреки това някои въпроси остават нерешени, а други са решени по спорен начин.
Смятаме, че има залитане в прекомерно административно регулиране на дейността и поставяне на изисквания за осъществяването й, които водят до изваждане от пазара на редица траурни агенции, чиито управители не отговарят на поредица от изисквания, които са регламентирани в чл. 55 и 67. Очевидно е, че това е съзнателно преследвана цел, която обаче не е обявена публично. Това определено занапред ще бъде източник на напрежение.
Част от разпоредбите на закона нямат нормативно съдържание и би трябвало да отпаднат. Такива са чл. 1, ал. 2 и 3, чл. 2, чл. 3, чл. 43, чл. 65, ал. 1.
Самата концепция на законопроекта не съответства според нас на чл. 19 от Конституцията, защото не осигурява осъществяването на погребалната и траурно-обредната дейност въз основа на свободната стопанска инициатива, а създава лицензионен режим за осъществяването й. Такива са членове 55, 67, 77 и 82. Дейността може да се извършва, само ако се притежават определени материални условия за осъществяването й след вписване в регистър. Вписването може да се откаже. Ако се извършва дейност без вписване, следват сериозни административни наказания. Изискванията за специална сграда за поне два автомобила, за минимален персонал, за образователен и квалификационен ценз не следват от характера на дейността и поради това са пречка пред свободната стопанска инициатива.
Дори при възлагане на обществени поръчки е допустимо кандидатът да привлече чужд ресурс въз основа на договор, за да покрие изискванията за участие в процедурата по обществена поръчка. А този законопроект допуска такова привличане, само ако собственикът е свързано лице с оператора. Тоест той практически не допуска привличането на чужд ресурс, за да извършва дадена дейност.
Изискванията при регистрация да се предоставят ценоразпис и задължението да се обявява всяка негова промяна е прекалено административно регулиране. И в момента операторите са длъжни да предоставят ценоразпис на стоките и услугите по Закона за защита на потребителите.
Не са създадени еднакви правни условия за осъществяване на стопанската дейност. На някои видове търговци не е позволено да извършват някои от погребалните и траурно-обредните дейности. Член 55, ал. 2 забранява на едноличните търговци и религиозните общности, юридическите лица с нестопанска цел не могат да притежават крематориуми. А чл. 8 забранява гробищни паркове да бъдат собственост на еднолични търговци и на търговски дружество.
Разпоредбата на § 2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби за нас е още по-скандална.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще Ви моля да се ориентирате към приключване, тъй като становището ви е раздадено.
АСЕН АНАСТАСОВ: Това не е становището.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз очаквах съвсем кратко и синтезирано да се изкажете по становището, защото участниците са много. Разбрахме, че не подкрепяте законопроекта, ако имате други бележки, ще ни ги изпратите и тях.
АСЕН АНАСТАСОВ: Извинявайте! Ще ви представим бележките си в писмен вид.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Нека да имаме предвид, че времето няма да ни стигне.
Заповядайте.
МЕТОДИ ПЕТРОВ, заместник-председател на Управителния съвет на Сдружението на обредните домове в Република България: Ние също сме депозирали становище от името на сдружението. Аз няма да го изчета, но съвсем накратко ще се помъча да маркирам основните неща, които според нас са проблемни в така предложения проект за закон.
На първо място, проектът води до извода, че законът урежда и хармонизира много отношения – обществени, културни и т.н. В така очертаните групи обществени отношения...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Прощавайте, че Ви прекъсвам, но по кой вариант сте писали становище – този, който е предмет на разглеждане или този, който беше предмет на част от обществените дискусии? Това е старият вариант.
МЕТОДИ ПЕТРОВ: Този, който е качен на сайта на Народното събрание на 19 декември.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не е формулирано по този начин.
МЕТОДИ ПЕТРОВ: Проектът предвижда свръхрегулиране на определени категории обществени отношения чрез подзаконови нормативни актове, наредби на ресорни министерства, общински наредби, правилници за управление на гробищните паркове и – напълно неясно – правилник за прилагане на закона, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В проекта се съдържат разпоредби с явно дискриминационно съдържание. Например невъзможността на общините да осъществяват траурно-обредна дейност чрез общински предприятия, предвидени в чл. 66 от проекта. Разпоредбата е в пряко противоречие с нормите, регламентиращи дейността на общинските предприятия в Закона за общинската собственост. Нормата на чл. 66 се явява явна пречка пред държавата да създаде търговско дружество, с което да предлага траурни услуги. Такива дружества могат да предлагат само общините. За нас е странно и това предполагам е първият случай, в който държавата ще приеме закон, с който ще лиши самата себе си от правото да създаде такива дружества и да извършва погребална и обредна дейност.
Освен дискриминационна и явно лобистка, разпоредбата на чл. 66 от проекта е и явно противоконституционна именно поради ограничаване периметъра на свобода и стопанска инициатива в ущърб на държавата.
Общата негативна визия на проекта допълват и Преходните и заключителни разпоредби, от които ясно се разбира, че проектът всъщност нищо не урежда, защото разчита изцяло на подзаконова уредба, на други актове, които са цитирани в Преходните и заключителни разпоредби и аз няма да ги цитирам тук.
И още нещо. В проекта в чл. 8, ал. 2 има конфликт, заложен с приетия и влязъл съвсем наскоро, от 1 януари 2013 г. Закон за публично-частното партньорство, където се разрешава публична общинска собственост, конкретно в случая гробищни паркове, да бъдат давани на концесия. С проекта, който ни е предложен, тази възможност се забранява. Индиректно със Закона за публично-частното партньорство държавата предоставя на общините възможността за решаване на този проблем от чисто финансова гледна точка. Сега става точно обратното.
Ако трябва да заключим, зад предложения ни проект прозира, елементарно казано, разходната част остава в общините, всичко, което е свързано с поддръжката на гробищните паркове, трябва да се извършва от тях, а приходната част – в така наречените оператори, както са описани в закона.
И съвсем в заключение, казвам, че за нас, за членовете на Сдружението на обредните домове в България, този проект не е проектът, който трябва да регламентира гробищата и обредната дейност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Само Ви обръщам внимание, че становището Ви е изготвено върху стария вариант. Не знам какво сте чели. Всичките ни проекти бяха качени на страницата на Комисията, но това, което сте ни депозирали, е всъщност върху текстове, които не фигурират в новия проект.
Ще моля другите участници наистина съвсем конструктивно, не ни четете, ние сме грамотни хора, кажете „за”, „против” или съответно конкретни бележки извън предмета на това, което сте ни представили.
Заповядайте.
ДИМИТЪР АНТОВ: Национална занаятчийска камара: Здравейте! Представлявам интересите на браншовата организация на каменоделците. По-голямата част от фирмите в този бранш работят и паметници и надгробия. Тоест извършваме траурно-обредна каменоделска дейност. Няколко пъти казваме едно и също, няколко пъти ни предлагат да си напишем съображенията, пишем ги, след това нито получаваме отговор на нашите съображения, нито някой спори с нас или се съгласява с нас. Тоест това, което ние казваме, остава като удар във въздуха. Поне ни кажете защо не сте съгласни да ни изслушате.
Ние казваме следното. Когато се прави Закон за гробищата, трябва да се погледне какви са проблемите на самите гробища. В момента проблемите в гробищата не са погребалните агенции, никой погребан не е изкопан от гробищата, никой клиент не се е оплакал от услугата погребване. Гражданите се оплакват от това, че надгробията се разрушават, крадат, че полулегални фирми работят, нарушават авторитета на нашия бранш. Ние искаме този закон да регламентира гробищата, като регламентира нашата дейност, която е основна в гробищата.
В закона в момента ние сме третирани като оператори на погребални услуги в допълнителните разпоредби заедно с цветарите и с тези, които изваждат златни зъби. Ние сме сложени в миманса.
Освен това, чл. 67 казва така: Операторите на погребални услуги – слушайте внимателно! – могат да извършват погребална дейност, като се впишат в регистъра. Тоест всички останали траурно-обредни дейности не се нуждаят от регистър. Тоест ние, каменоделците, пак не сме със задължението да сме в някакъв лицензионен режим. А ние отстоявахме каменоделските фирми, които работят в гробищата, да бъдат както погребалните агенции в някакъв режим на достъп, при който да се изисква от фирмите, които искат да извършват тази дейност, да отговарят на някакви условия. Тук ние не сме включени. Може би е някакво недоразумение. Пак казвам, в чл. 67, ал. 1 се казва така: Операторите на погребални услуги не могат да извършват погребална дейност. Но нашата каменоделска дейност е траурно-обредна, тя не е погребална. Тоест ние с това изречение сме вече изключени от останалата част от този чл. 67, който би бил горе-долу добър за нас. Ако се включим там, че могат да извършват погребална и траурно-обредна дейност, като се впишем в регистър, вече ще бъдем в играта.
Вижте какво става по-нататък. В чл. 67 по-нататък е обяснено какви са изискванията да бъдат в лицензионния списък само на погребалните фирми. Тоест иска се катафалка, искат се помещения, което няма нищо общо с нашата каменоделска дейност. Би могло нашата каменоделска дейност да бъде регламентирана в тази комисия ГПП според регионите, като има изискване например наличие на каменоделска работилница, като комисията ГПП може във всеки район да определи какво е изискването за работилница. Защото в по-богатите райони тези изисквания ще бъдат по-високи, в някои села в провинцията изискванията ще бъдат много по-малки.
Вашият закон също не се е съобразил с това, че в много от малките населени места той въобще няма да се спази. Изискванията ви за тези лицензионни режими за погребални агенции хората няма да ги спазват, хората качват на каруцата умрелия и го погребват. А според вашия закон те нямат право на това. Помислете за това! Вашият закон ще обслужи София. Тоест вие правите един закон, който защитава лобиращите погребални агенции. Това си е лобистки закон. Не се заяждам с вас, но това е така. Някои погребални агенции – не ги виждам – са си платили да им се прави закон, така излиза.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Отнемам Ви думата! Разбрахме Вашето становище. Действително браншовата организация на българските каменоделци е депозирала становище, с него разполагаме. Това, което всъщност бих искала да споделя, е, че вашата дейност подлежи на регистрация в Занаятчийската камара. Каква по-голяма публичност, по-точен начин на уреждане на вашата дейност? Защо трябва ние да слагаме допълнителни критерии и да ви правим специални каменоделци, след като Занаятчийската камара ви дава критериите и регистрацията, щом отговаряте на тях. Би могло да се помисли оттук насетне при прецизиране на текстовете, ако някои от становищата, след като минат дискусиите във всички комисии, като имаме предвид стенограмите, да направим корекция, но такава, че същата да не е в противоречие с чл. 3, ал. 2 от Закона за занаятите. Мисля, че това ви е пределно ясно.
За нас е пределно ясно, че всички участници в процеса имат специфични финансови интереси, но никой не си е платил за писане на закона. Така че ви моля да бъдете по-внимателни с нападките. Законът не е лобистки. Аз ви казах, това е изключително трудна материя. Този закон се подготви при публични дискусии, аз не знам дали друг нов законопроект е минавал на толкова широко обществено обсъждане. Разбира се, като всеки законопроект, той не може да е съвършен. Вие сте специалисти, затова сме искали вашите становища, за което ви благодарим. Разбира се, ще продължим да работим по текстовете.
Други изказвания? Заповядайте.
ХАСАН ИМАМОВ, юрисконсулт на Мюсюлманското изповедание: Изразили сме вече писмено становище, като в голямата му част подкрепяме законопроекта, но все още имаме бележки, като ще започна от чл. 16, ал. 1, където е спомената думата „ковчег”, която считаме, че съгласно мюсюлманския обред поставянето в ковчег и погребването е недопустимо. Поради което молим тази дума да отпадне от текста. Ще ви прочета: „Гробно място е място, където се полага ковчег с тленните останки или урната с праха след кремация на покойник.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ние ще се съобразим с изискванията на ритуала при вас и ще направим корекция там. Ще напишем, че е съобразено с ритуала на съответното вероизповедание, за да не дадем пък свободата да не се харчат пари за ковчези и да се сменят другите традиции. Благодаря Ви.
ХАСАН ИМАМОВ: Имаме още забележки. В чл. 16 е предвидено задължително изкопаването на гроб да се извършва от гробар. В малките населени места общината няма възможност да поддържа работни места специално за гробари. И пак се опира до услугите на операторите. Има населени места, където близките на починалия копаят сами гробовете, поради което считаме, че е напълно нормално да не е задължително да се ползва услугата на гробар и въобще на оператори на погребални услуги.
На следващо място, бележката ни е по чл. 42, ал. 3 – погребението не се извършва не по-рано от 24 часа от настъпването на смъртта. Ще направим бележка, е недопустимо от медицински критерии, че препоръчително според мюсюлманската религия е колкото се може по-бързо да бъде погребан покойник, а от друга страна, мисля, че за 24 часа започват да настъпват процеси на разлагане в трупа и е по-хигиенично да се погребе колкото е възможно по-рано. Доколкото знам, до момента са се погребвали по-рано от тези срокове, не е било пречка до момента. Ако греша, поправете ме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще съобразим с Министерството на здравеопазването тази ваша забележка.
ХАСАН ИМАМОВ: Имам още бележки, може ли да продължа?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека се изкажат и другите. Ще ви дам по-късно думата отново.
Заповядайте.
АТАНАС АРГИРОВ, председател на Съюза на погребалните фирми в България: Съюзът на погребалните фирми в България подкрепя така представения законопроект. Имаме леки забележки, които сме представили в становището, няма да ви отнемам повече време. Представили сме становища, с които всички можете да се запознаете.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте.
РОСИЦА ТАШЕВА, Католическа енория „Свети Йосиф”: Изразили сме писмено становище, което е заведено при вас на 10 декември 2012 г. и виждаме, че в промените, които са правени в законопроекта, не е отразено нашето становище.
Считаме, че сме поставили важни въпроси, като например регламентиране на статута на заварените от закона съществуващи парцели в гробищните паркове. Такъв е случаят на територията на Централните софийски гробища, гр. София.
На второ място, не е уреден статутът на изградените и съществуващи към момента култови сгради, находящи се на територията на гробищните паркове. Към настоящия момент за гр. София това се урежда с наредба на Столичния общински съвет.
На следващо място, в закона не е предвидено, а считаме, че е необходимо и морално оправдано, да се предостави възможност на регистрираните в Република България вероизповедания да имат правно обособени гробни парцели в общинските, респективно държавните гробищни паркове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Прощавайте, в чл. 11, ал. 3 това е уредено. Становището, което сте депозирали, е върху стар текст.
Чета ви чл. 11, ал. 3: „В гробищните паркове (гробища) със съгласие на собственика могат да се обособят гробни парцели на регистрираните в Република България вероизповедания, военни гробища, мемориали, в случай че в съответната община няма такива.” Тоест това, което е било пропуснато, е съобразено, то не е само ваше предложение. А заварените случаи са уредени в Преходните и заключителни разпоредби.
РОСИЦА ТАШЕВА: Но там пише „със съгласие”. А ако няма съгласие на собственика?
Както и да е, няма да отнемам повече от времето ви. Изразили сме писмено становище, надяваме се да се запознаете с него.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Съобразили сме това, което сте написали. Благодаря Ви.
Кой желае да вземе думата? Заповядайте.
БОРИСЛАВ ПЕТРОВ, председател на Управителния съвет на Сдружение на фирмите от погребалния бранш – Фунерал: Дали сме становища, участвали сме в проведените три дискусии досега. Ще дадем едно ново становище след тази среща, тъй като изникват нови моменти и ще го съобразим и с това, което чухме сега.
Искам много накратко само да споделя някои мои впечатления от това, което чувам тук. В изказванията на представителя на Българска траурна камара и на представителя на Сдружението на обредните домове в България аз забелязвам и мога да го заявя пред всички тук на най-отговорна трибуна, че виждам едно тотално несхващане за функциите и ролята изобщо на един специален закон. Защото трябва да си дадем сметка, че това не е просто закон, а един специален закон, който третира една съвсем специална материя. Всички разпръснати подзаконови нормативни актове, които са в момента – абсолютно невярно беше това, мога да го заявя най-отговорно пред всички тук, аз се занимавам с тази дейност 20 години, че били изчерпани въпроси в наредбата на Министерството на здравеопазването. Няма дори и 30% от материята, може би дори 20%. В разни други наредби – в Закона за гражданското състояние се третират някакви откъслечни моменти, като съставяне на смъртен акт и някои такива неща. Цялата дейност тотално виси във въздуха и я ръководи законът на джунглата на практика.
Всеки, който изрази мнение, че не трябва закон, за мен, първо, че е нелогично, второ, че има нещо явно непочтено в позицията му.
Забелязах много тенденциозна критика, лишена от каквото и да е осъзнаване на реалното състояние на фактите. Не е тук моментът, но искам да спомена, че това Сдружение на обредните домове дори е незаконно, тъй като обредни домове няма от 1996 г., има общински предприятия. Те могат да се казват обредна дейност или както искат, както в момента има три частни съвсем обикновени търговски дружества, които се наричат „Обреден дом”. Това значи ли, че те са обреден дом в смисъла, в който го употреби председателят на Сдружението на обредните домове?
Учудвам се безкрайно от позицията на един управител на общинско предприятие, който си позволява да цитира Конституцията, че по въпроса за създаване на частно гробище нямало равнопоставеност на субектите. Това е пълен абсурд! Извинявайте, но който се осмелява да приравнява едно гробище и тази дейност с някакво стопанско мероприятие, е просто индустриалец, той не е за тази сфера, той е объркал бранша.
Схващанията на всички мои колеги и на всички, които познават бранша, са, че това е много деликатна дейност и тя не може да опира изцяло в търговски, стопански и тем подобни индустриални твърдения. Тя е много деликатна и в становището на Сдружението на общините и на обредните домове общините (публикувано е в сайта и там го видях) и в тяхното становище намирам твърдение, че гробищата и тази дейност са комунална и социална дейност. Точно в този аспект за каква стопанска, търговска и т.н. дейност говорим? И е конфликт на интереси да го казва управител на общинско предприятие, дори е смешно!
Освен всичко останало при едно частно гробище мога ли да запитам тези, които твърдят и искат частно гробище, ако то фалира по хиляди и хиляди причини, какво правим с терена? Ако следващият собственик реши да направи там гараж или бог знае какво, какво ще направим с тези, които са погребани? Извинявайте, но в Съединените щати, където се прави бизнес от неща, които не могат да минат през акъла на човек от Европа, няма частно гробище. Има гробища само на неправителствени религиозни много сериозни организации. Та нима ние сме по-издигнати от Съединените щати и ще откриваме Америка тепърва или топлата вода? Хората са преценили, че това е опасно нещо. Това е социална функция и не трябва да се рискува да се стига до абсурдни ситуации някой да прави търговия с гробища. На мен лично ми звучи обидно цялата история! От това да се печели дори, това са социални и комунални функции.
По въпроса за публично-частното партньорство това, което чух, е също според мен направо конфликт на интереси – директно общинско предприятие да си позволява да твърди, че гробищата и гробищните паркове трябва да се отдават на публично-частно партньорство, след като имаме отдадени на концесия няколко гробища в България и видяхме злополучния опит – стигнахме до забиване на кирки по таваните, до палежи и т.н. Това е нелогично и опасно, с което един директор на общинско предприятие не трябва да се заиграва никога.
Освен всичко останало, в момента общинските предприятия в България в по-голямата си част, като извадим десетина-дванадесет града, където колегите от Съюза на погребалните фирми след близо 18 години дела успяха да разделят двете дейности – административна и търговска, като общините в съответните градове си създадоха търговско дружество, в по-голямата част от всички останали градове в България всички общински предприятия, включително и София, работят в пълно противоречие на Закона за общинската собственост. В него е записано, че който отдава административни услуги, не може да отдава търговски такива. Всеки може да прочете, че общината може да участва и да извършва търговски дейности със свое търговско дружество. Ще дам пример с Италия. Аз лично съм живял четири години там и мога да го заявя, за други държави не мога да претендирам. Във всеки окръжен град на Италия има общинско погребално бюро. Неговото ниво на качество естествено е много по-ниско от частните агенции, но има хора, които нямат пари. Затова трябва да съществува едно общинско погребално бюро или общински оператор. Но не може един и същи субект да бъде и ножът, и хлябът. Един администратор в същото време да е и търговец и да налага на своите конкуренти условия дори със заповеди, както в момента е навсякъде в България. Доскоро имаше истории и в Кърджали, всеки може да ги види в интернет.
Общо взето това, което виждам, е тотално недобро виждане в много колеги и организации за нуждата и функциите изобщо на един закон. Той обобщава и събира на едно място в един специален закон всичко. Който не иска това, явно е за другия закон – закона на джунглата, който в момента цари.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
СВЕЩЕНИК АНГЕЛ АНГЕЛОВ, Българска православна църква: Разбира се, ние сега ще внесем своята обосновка относно чл. 40, специално ал. 2, за която говори представителят на здравеопазването. Наистина в традицията на Православната църква е повечето свещеници да бъдат погребани именно зад олтара на църквата, което право ни дава ал. 2 на чл. 40. Така че ние отстояваме той да остане в закона.
Що се отнася до допълнителните разпоредби, относно траурно-обредните услуги, тук виждам, че е дадено организиране на църковен ритуал. То в никакъв случай не може да влезе като обредна услуга, защото за нас църквата – това е вид тайнство. Така че не можем да се съгласим с това.
Относно доставката на свещи. Много широка е представата за свещ, искаме точно и ясно да се установи църковната свещ, като тя е една от стоките, които са главното икономическо перо на църквата.
СТОЯН ИВАНОВ: И са монопол на църквата.
СВЕЩЕНИК АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Църковните свещи, за да бъдат монопол, трябва да има съответният патент. За съжаление ние все още го нямаме този патент. Има много производители на свещи, това беше най-големият ни спор с траурните агенции. До известна степен ние си го отвоювахме и сега един такъв закон ще им даде отново правото те да закупуват свещи не от църквите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Само ще Ви замоля наистина в по-кратък срок да депозирате вашето становище.
Други изказвания? Заповядайте.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА, Българска асоциация за погребална култура: В началото на третото хилядолетие близко до акъла е, че трябва да има регулация на обществените отношения. Това е най-краткото, което мога да кажа за необходимостта от специален закон. Сегашното състояние на бранша, резултат от продължителното отсъствие на закон, недопустимо дългото му отсъствие, ако имаше читава регулация през годините, нямаше да сме на този хал. Халът ни никак не е добър.
Така че всички гласове против закона да свият платна и да не се чуват повече! Докога ще говорим трябва или не трябва? Закон е нужен, той се работи, сега трябва да вложим усилия да стане по-добър. Мечта ми е да има такъв закон. Десет години пиша и говоря, че той е нужен. Е, ето го! Мечтата ми обаче не се сбъдва, аз мечтая за хубав закон.
Основният кусур на този закон е, че той беше заквасен, беше заплоден от два варианта на текста, които всъщност са еднояйчни близнаци, и тези варианти бяха лансирани и подкрепени от браншовиците, от частните фирми. Собственикът на частната фирма е търговец. Целта на търговеца е печалбата. Тази дейност обаче по своята същина не трябва да предполага извличане на неограничена печалба. Защо? Защото тя обслужва смъртта, а смъртта е част от живота. И тук в никакъв случай няма да се съглася с Вас, госпожо Петрова, че дейността е неудобна, трудно се говори по нея. Нищо подобно!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Прощавайте, че Ви прекъсвам, не съм имала това предвид. Казах, че материята е специфична и не на всеки, който се занимава пряко с тази дейност, му е приятно да чете това и да дискутира. А това е просто част от живота, разбира се.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Темата е прекрасна. И само човек, който не е осмислил смъртта, не е наясно с живота, не обратното, това е последователността. А това, че през целия си живот ние през пръсти, с половин уста споменаваме думите смърт, гроб, ковчег, мъртвец, е въпрос на безкултурие. Аз искрено се надявам, че то ще бъде преодоляно. И този закон ще подпомогне и това.
Тук са браншовиците и го казвам и пред тях, тяхната дейност е изключително важна, но тя не може да бъде определяща. И това, което най-много липсва на този закон, е философията. А закон, свързан с обслужване, обгрижване на смъртта, да е без философия, ми се струва, че е недопустимо. И в това отношение трябва да се поработи. При това, когато се прави закон, той не се прави за времето до края на мандата или да отметнем още един закон, попълване на актива. Един закон трябва да бъде минимум с десетгодишна допустимост за употреба без промени. А за целта е нужна дългосрочна визия. Такава няма и никога не е имало – нито през последните двадесет години, нито през предходните 45 години. Няма да се спирам на причините за това поради липса на време. Аз имам време, заделила съм днешния следобед за вас, вие нямате време.
Основният порок на закона е отсъствието на философия, липсата на дългосрочна ясна визия как да се развива тази дейност. Сегашният текст визира сегашното състояние. Това е част от целта и ролята на един нормативен акт, но този текст, както е сега, в никакъв случай не постила за светло погребално бъдеще.
Имам да ви кажа още нещо, което е много важно, което е свързано с тревожни очаквания. Не знам защо всички искат да правят частни гробища, а първия опит го видяхме какъв е. Вие не сте права в своето категорично изказване на предходната ни среща, когато за „Бояна парк” споменавате, че юридическо лице, чуждестранен капитал. Госпожо, повече от десет години аз разследвам лошите практики в погребалната дейност. Това частно гробище е обект на моето внимание. В никакъв случай нямам предпоставена позиция, но аз разработвам всички възможни хипотези. Една от хипотезите е пране на пари, срещу което мъртвецът няма как да реагира. Така че, в никакъв случай на чадъросвайте и вие това частно гробище.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз Ви благодаря за становището. След като имате факти и данни, това е за прокуратурата, не за нашето заседание.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Разбира се! Но Вие защо така леко и бързо го вкарахте в Преходните и заключителни разпоредби?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Защото тук имаме дейност.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Има дейност и затова я има – за да ви изпревари завареното положение и да влезе.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Отнемам Ви думата.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Не можах да ви кажа най-важното. Вие допускате частни крематориуми. Госпожо, това е криминогенен фактор – всичко, що влезе в пещта, мина и замина през комина, никакво ДНК. Сега ще ви спомена... (Възражения от залата.) Ето, не искате да слушате, вие не искате да чуете това, което е много важно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Имаше време за писмени становища.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Защо да давам писмени становища, вие или не ги четете, или не ги уважавате!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Вие не сте давали досега!
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Госпожо, вижте колко ми е дълго изказването на предишното обсъждане и съм ви обърнала внимание на неща, които изобщо не са отразени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ние ще съобразим това, което казвате, а това, за което не Ви стига времето, просто ни го напишете.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Не допускайте частни крематориуми, ще бъде много по-страшно отколкото с частни гробища! Запомнете ми думата!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: А как смятате, че частното гробище следва да приведе дейността си в съответствие? Да му забраним и да ги изнесат? Къде да ги изнесат, какво да направят?
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Госпожо, Вие в закона не искате да отбележите неправителствена организация обаче в обществена полза. Може ли да ми обясните защо така упорито не искате допуснатите в закона неправителствени организации да бъдат в частна полза, а не в обществена полза? Може ли да ми обясните? Кажете го тук и сега!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Разбирам глъбинното и философско изказване. Ако имате конкретни предложения по конкретни текстове, като пропуснем тази глъбинно философска материя, уверявам Ви, мога да говоря доста по-дълго от Вас и доста по-цветисто, дайте ми ги на мен, аз ще ги внеса, Комисията ще ги обсъди и което приеме, това ще е. Но сега, извинете, предлагам да минем наистина към основната идея: трябва ли да има такъв закон и може ли този закон да послужи за база при преработката между първо и второ четене за един относително добър нормативен акт или не може. Аз смятам, че може, защото съм от Бургаски избирателен район. И като споменавате кирки, взривове, запалени катафалки и пр., много добре знаете, че знам какво имам предвид. Такъв закон трябва да има, закъсняхме повече от десет години.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Това е безспорно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте да допълните вашето становище.
ХАСАН ИМАМОВ: Аз се надявам, че този път ще мога да завърша изказването си.
Следващата ни забележка е по чл. 61, ал. 1, т. 1, която всъщност визира рекламните надписи по автомобилите на специализирания транспорт. От тази разпоредба се разбира, че специализиран погребален транспорт може да бъде собственост единствено на оператор на погребални услуги. От страна на мюсюлманското вероизповедание разполагаме с такъв транспорт, който ползваме за определени религиозни услуги. Тоест има религиозно къпане и т.н., където в големите градове се осъществява в микробуси. Тук разбирам, че ние вече нямаме право на такъв транспорт и за тази услуга трябва да се обръщаме пак към оператор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще Ви прекъсна, за да Ви отговоря веднага. Тъй като законът дава рамката и съответно се дава възможност да се приведе дейността на операторите или на тези, които са я извършвали в определен срок, какъв е проблемът да се регистрирате като извършващи тази услуга?
ХАСАН ИМАМОВ: Ами не желаем! Основната дейност на мюсюлманското вероизповедание не е търговска. Ние нямаме желание да се конкурираме с операторите. Не че няма да се регистрираме, ще се регистрираме, но нашата дейност е религиозна. Ние не търгуваме с това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще търсим решение на вашия въпрос. Ако не го намерим, вие ще търсите решение.
ХАСАН ИМАМОВ: Идеята, която като цяло е застъпена в становището, сега ще обърна внимание на чл. 64, ал. 1 и 2. Тоест там, където се обединява траурно-обредната дейност и погребалната дейност. И оттам нататък тази дейност става задължителна за ползване от всеки един гражданин. Погребалната дейност, като включва установяване на смъртта от лекар, снабдяването със смъртен акт, гробокопането и гробополагането, след което съпътстващата траурно-обредна дейност – всичко това е нещо, което може да се извършва само от оператор, тоест задължително платена услуга. До момента на много места не е била необходима тази услуга и не е! Аз мога сам да се обадя на джипито и да дойде да констатира смъртта на мой близък. Мога и сам да отида до съответната община и да взема смъртен акт. След което мога да имам и религиозни познания и сам да си извърша и траурно-обредната дейност и въобще не е необходимо да опирам до услугата на оператор. А с тези текстове правите го просто задължително за всеки един.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не е задължително.
ХАСАН ИМАМОВ: Нека да прочета текста: „Траурно-обредна дейност е допълнителна дейност, която съпътства погребалната дейност. Предоставянето на траурно-обредни услуги се извършва от лицата по чл. 66, ал. 1, т. 1 и т. 2 (това са операторите), като единна услуга с тези по чл. 33, ал. 1.” Задължително е! Абсолютно задължително е!
ОБАЖДАТ СЕ: Прав е! Абсолютно прав е! Като единна услуга той е абсолютно прав.
ХАСАН ИМАМОВ: Нека не приемаме така текста, при условие че няма да го спазваме. Задължавате хората да потребяват една услуга, от която нямат нужда.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще огледаме текста още веднъж.
ХАСАН ИМАМОВ: Много ви моля! В трето становище застъпваме, че правите тази услуга задължителна. Разбирате ли, че правите закон, според който е задължително в момента на смъртта обаждането на лекаря да констатира смъртта, снабдяването със смъртен акт – всичко да се извършва от оператор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, тук няма място за спор. Казахме, че този текст ще се огледа. Ние така го тълкуваме, както Вие мислите, но ще го оправим юридически, за да няма двустранно тълкуване.
ХАСАН ИМАМОВ: Благодаря за това.
Член 66, ал. 1 е в същата връзка. Присъединявам се към това, което казва представителят на Българската православна църква относно допълнителните разпоредби, § 1, т. 9 – моля да погледнете, ако някого го интересува. Там е предвидено, че от траурно-обредните ритуали част е организирането на църковен такъв. Първото, което е, ако ще го има въобще това в текста, мисля, че е редно да е религиозен, а не просто църковен. Но като цяло не намираме, че това е работа на оператора, това е работа на съответното вероизповедание и неговите служители.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Вие нали писмено сте ни го представили?
ХАСАН ИМАМОВ: Не, не сме го дали писмено, просто днес преди обяд се запознах със закона и затова не е представено писмено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, дайте ни го писмено сега и ще съобразим това, което ни казвате.
ХАСАН ИМАМОВ: Предвиждането на църковен ритуал като част от траурно-обредната услуга, тоест превръщаме вероизповеданието в подизпълнител на оператора. Операторът трябва да организира църковния ритуал или да го наречем религиозния и ние ставаме техни подизпълнители. Те трябва да ни наемат ние да свършим работата. Е, не сме много съгласни!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека да дам последно думата на Фондация „Вечност”. Заповядайте, госпожо Донкова.
АНИ ДОНКОВА: Аз съвсем накратко искам да обърна внимание, че българското законодателство е приело законите в България да бъдат с наименования, свързани с дейността. Прави лошо впечатление и моля авторите на закона да помислят, пък и всички вие може да вземете участие, нека да не бъде наименованието на закона „Закон за гробищата”. Защо? Защото нашето българско законодателство си има традиции. Ние нямаме закон за болниците, нали? Нямаме закон за банките. Имаме за дейностите, а не за гробищата. Не трябва да бъде така в никакъв случай, помислете. Поставям въпроса да помислите, защото с години, когато нямаше закон (то още няма, нали), когато си говорим помежду си, че няма закон за траурната дейност, винаги сме казвали: нямаме закон за траурната дейност, никой не е казвал нямаме закон за гробищата. Просто така е навлязло нашето съзнание и ние го имаме. А е и много по-културно в една духовна сфера да се говори за закон за траурната дейност, а не за гробищата. В траурната дейност влиза всичко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не е така! Имаше голяма дискусия специално по заглавието, но може да изложите писмено Вашите аргументи.
АНИ ДОНКОВА: Аз предлагам Комисията да помисли пък и всички вие да помислите да бъде закон за траурната дейност.
И сега ви моля, всички да си сложим ръцете на сърцето и да признаем, че това, което направи Комисията по култура в това време сега за траурната дейност в България, досега, 20 години никой не го направи. И сега понеже те се заеха, те, милите въобще нямаха представа на какво стъпват. Ето, колежката Гочева каза, от години, знаете ли какво значи да наслагваш нещо, което не го оправяш, не го оправяш и пак го наслагваш, и пак не го оправяш? Колко пъти мюсюлманското вероизповедание е поставило тези въпроси пред Министерския съвет, пред президентство? Никога!
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Не е вярно!
АНИ ДОНКОВА: Добре, не е вярно. Добре, че не е вярно. Нека сега бъдем справедливи към труда на Комисията по култура. И не да говорим с един тон кавгаджийски, с един тон на упреци, а с един тон на специалисти, както сте вие, познавате вероизповеданието, но не с кавгаджийски истории, а много творчески и с топлота да говорите. Защото те наистина се хванаха да свършат нещо, което не са и предполагали какво е. Ето, виждате ли, това е четвъртата ни среща и още възникват въпроси. Ама как няма да възникват въпроси, като това от 20 години не е пипнато. А през тези 20 години и промени, има и взаимоотношения с други вероизповедания от други държави.
Хайде сега да ви кажа нещо. Може ли една държава да има една дейност, за която да няма нито един представител в нито едно държавно ведомство, което да отговаря за тази дейност, за траурната дейност? Нито един служител в нито едно държавно предприятие! Аз от много години съм в тази дейност, колегата знае, че съм била десет години директор на Софийското. И по наше искане стана тази фондация, защото толкова нерешени въпроси има!
Аз поставям въпроса и искам всички да помислите върху това да се възстановят длъжностите в онези ведомства, в които съществуваха. В 1990 г. съкратиха длъжностите в Министерския съвет, от раз, за един месец. Все едно, че не съществува тази дейност в България – ние в България не умираме, няма погребения, няма нищо! Втората длъжност – в Министерството на културата я съкратиха. Третата длъжност – в Министерството на външните работи за всички чуждестранни погребения я съкратиха. Какво е това?
Обръщам се към Комисията, повдигнете въпроса да има в Министерския съвет поне един човек, в Министерството на културата, в Министерството на отбраната. Колко военни гробища има в чужбина!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имаме изключително малко време.
АНИ ДОНКОВА: Много ви моля, нека да помислим за заглавието на закона – да е закон за траурната дейност. И да помислим върху това да има щатни длъжности в тези министерства, където имат такава дейност.
Още веднъж благодаря и всички да благодарим на Комисията по култура за това, което правят, и ни издържат тук с все нови и нови въпроси. Не сме виновни, защото тези въпроси не са решавани. Да благодарим и да ръкопляскаме. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз Ви благодаря. Нека да запазим позитивния тон, да приключим дискусията, да подложа законопроекта на първо гласуване. Разчитам на вашето партньорство и добронамереност, разбира се. Ако имате нови идеи и нови предложения, разбира се, ние ще преценим кое е възможно и допустимо. Факт е, че наистина нямаме време, този закон се чакаше и ако много, много сега искаме да го усъвършенстваме, той просто може би няма да успее да мине до края на мандата. Така че всички тези наши срещи ще останат едни добри срещи, без да има закон. И както каза колегата Татарски, по-добре лош закон, отколкото липса на закон.
ОБАЖДАТ СЕ: Не, не е така!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз мисля, че законът не е лош, но може да се усъвършенства.
Колеги, имате ли въпроси или изказвания преди да поставя законопроекта на гласуване?
Заповядайте, колега Етем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Понеже е първо четене, аз искам да благодаря на всички наши гости и участници в така проведената дълга дискусия и наистина се надявам да излезе един много добър документ от тази комисия. Защото видях, че има доста бележки. Аз малко закъснях, за което се извинявам, но не чух Националното сдружение на общините изрази ли своята позиция? Видях писменото им становище, но не знам дали имат представител тук. Защото те имат много сериозни бележки по закона, които ние сме длъжни да съобразим, защото с този документ ние натоварваме изключително много общините и общинската администрация с изпълнение на тези дейности.
В същото време ме притеснява и разнобоят, който виждам тук в така наречения неправителствен сектор, в различните съюзи.
И най-вече ми се иска, излизайки от тази зала, представителите на различните вероизповедания да чувстват, че законотворците сме изцяло на тяхна страна и бихме направили с разписаните норми живота им не по-труден и да се обясняват пред техните миряни и хората, които изповядват техните религии, да го направим по-добър, а не да усложняваме нещата. Темата е изключително деликатна и аз се надявам между първо и второ четене, уважаеми колеги, да получим от всички вас писмени предложения по последния проект. Моля още веднъж добре да го прегледате и да използвате и нас, народните представители, за да направим необходимите промени.
С всички тези условности, бележки и притеснения, които изразих, ще подкрепим този законопроект на първо четене. Но не трябва да се избързва, за да не гоним някакъв популизъм, а трябва много добре да го изпипаме, защото е много сериозен и темата е много чувствителна.
Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Законът трябва да е добър. Некоректно сте ме разбрали, но липсата на закон пък е още по-лоша, нали? Този закон търпеше развитие и се надяваме наистина, ако стигне до второ гласуване, той наистина да се получи добър закон.
Колеги, подлагам на първо гласуване така предложения ни Законопроект за гробищата и погребенията, № 254-01-122, внесен от народните представители Даниела Петрова и Любен Татарски.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Благодаря ви. Пожелавам ви приятна почивка и очаквам вашите предложения.

(Закрито в 16,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова