Среща с Българска библиотечно-информационна асоциация на тема: „Проблеми на библиотеките в България и предложения за тяхната модерна перспектива”

---

На 27 юни 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при

Д н е в е н р е д:

1. Среща с Българска библиотечно-информационна асоциация на тема: „Проблеми на библиотеките в България и предложения за тяхната модерна перспектива”.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред:
Среща с Българската библиотечно-информационна асоциация на тема „Проблеми на библиотеките в България и предложения за тяхната модерна перспектива”.
Това е втората по ред среща, ние имахме една предварителна среща, на която те ни запознаха с някои от основните проблеми. Надявам се днес в по-широк формат да ни представят проблемите.
Тъй като заседанието ще бъде като изслушване, ще гласуваме само приемането на дневния ред.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
На нашата среща присъстват представители на Министерството на културата: заместник-министър Георги Стоев и Игор Чипев, началник сектор „Литературно наследство”; от Българска библиотечно-информационна асоциация: Снежана Янева – председател, проф. Александър Димчев, проф. Боряна Христова, Спаска Таранова, Емилия Милкова, Елица Лозанова, Ваня Грашкина и Ели Попова.
Давам думата, колеги, на госпожа Янева да маркира проблемните въпроси от материала, който предварително ни беше раздаден.
Заповядайте, госпожо Янева.
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Преди всичко искам да благодаря на Комисията за нейната готовност да ни събере всички тук, за да можем да седнем и да обсъдим заедно проблемите, които стоят пред българските библиотеки. Правим го с пълното съзнание, че когато говорим за библиотеки, ние не говорим просто за библиотекари, а говорим за българските граждани. За нас, хората, които сме най-близо до гражданите, това е особено важно.
В продължение на 20 години Българската библиотечно-информационна асоциация е работила по изграждането на капацитет и ръководни кадри в българската библиотечна общност. И за съжаление, колкото повече нашите хора искат и могат, толкова по-малко са възможностите, които те могат да използват. Ние, разбира се, не сме спрели да работим, но има неща, които сами не можем да направим.
Преди да продължа с проблемите искам да подчертая, че министър Рашидов ме прие миналата седмица, разговаряхме с него и затова в материала има искания да подкрепим тяхното предложение за увеличаване на заплатите за библиотеките в сферата на културата. Също така имаме една уговорка да продължим в спешен порядък да работим по стандартите. Но за нас е много важно ние да огледаме всички други проблеми и това, което зависи от членовете на парламента, от вас като комисия, да ни помогнете да може нещата да вървят в срок и в ред. За съжаление, не можем да дадем статистика, така се полага според това, което ние сме учили, но държавната статистика не събира информация за по-малките библиотеки, събира информация само за библиотеки с над три хиляди тома. В нашия случай това не ни върши работа за целия обем обществени библиотеки.
Един от големите проблеми, които имаме при нас, е, че след приемането на Закона за обществените библиотеки подзаконовите актове – стандарт и наредба, някак си се бавят и бавенето е повече от две години и осем месеца след срока за приемане. Това според мен е тревожно явление. Или има неразбиране на философията на закона и на тези подзаконови актове, или има друг проблем, който не е споделен с никого от нас. Но е факт. И това ни пречи да продължим да работим по-нататък, даже да започнем и пилотно да въвеждаме този закон, тъй като отвсякъде библиотеките казват: Няма стандарт, не можем да се позовем на каквото и да е.
Друг проблем, който има в момента, е недостатъчно и неритмично финансиране за обновяване на библиотечните фондове. В днешно време на все нови и нови източници на информация библиотеките не могат даже да направят абонамент за периодика или да закупят книги. Единствената програма, която работи, и тази година вече излезе новият конкурс за 1 млн. лева за всички обществени библиотеки – за регионалните, общинските и читалищните, е изключително недостатъчно за големия обем библиотеки, които в продължение на години не са попълвали своите фондове. Да не говорим, че тези средства едва ли ще стигнат за нови видове информация, като дигитални източници. Това е много важно и трябва да се има предвид.
Говорим за дигитализация на културното наследство, но също така говорим за това, че малко библиотеки имат възможност да го правят. А книжовното културно наследство всъщност са библиотеките. И все някак си в тази дигитализация се обръща много внимание на други институции, които се появяват, но не се подкрепят библиотеките със специални средства за хардуер и софтуер, който да ги подпомогне да получат тази дигитализация. Както можем да очакваме, липсата на дигитализация в библиотеките препятства изграждането на интегрирани библиотечни системи и мрежи. Това за специалистите е много важно, защото означава, че ако имаме мрежи, ресурсите ще бъдат споделени, трудът ще бъде по-малко и средствата след това ще бъдат по-малко. Но засега нещата стоят така.
Какво да говорим за персонала? Там нещата са още по-сериозни. Ние вече имаме млади хора, които завършва библиотечните институти, но те не отиват в библиотеките, защото заплащането е страшно ниско. Ние в нашата група тук имаме две колежки, които са от регионални библиотеки и те се притесняват, че минималната работна заплата, ако стане 300 лева в началото на януари, тя ще се доближи до заплатата на хората, които работят в библиотеките, хора, които са с висше образование. А това е много тревожно. Ако оставим там само хора със средно образование, няма да можем да изпълним никоя от задачите, които обществото иска да постави на библиотеките. Ние не можем да привлечем специалисти, не можем да запазим специалистите. Вярно, има възрастни библиотекари, които ще си останат там, докато се пенсионират, защото това е тяхна кауза, цел на живота и идея в живота, но ние трябва да работим с младите кадри. Това е изключително важен момент, написала съм го и в предложението, подкрепяме министъра на културата в неговото искане, ако можете и вие да го подкрепите, за увеличаване поне минимално, с 10-20% заплатите. Това ще е един добър знак за отношението на държавата към библиотеките. Говорим за държавна политика, не говорим за нещо друго.
Колегите от провинцията също се опасяват, че поради това, че има едно пренебрежително отношение от централната власт към библиотеките, общините също спират да ги подпомагат, те не ги считат вече за важни звена. Ние тук, по-възрастните, които работим отдавна, си спомняме, че когато дойдоха едни плакети с подписа на Хилъри Клинтън като директор на програмата „Библиотеки-посестрими” и ги раздавахме на библиотеките и на кметовете, кметовете казаха: А, това значи е важно! Дойдоха американски кметове, в делегацията имаше библиотекар, защото за общината това е много важно. И успяхме да стигнем донякъде. За съжаление, това много бързо върви надолу и ако продължава това пренебрежително отношение, което проличава, може би не е вътрешно, сигурно има някакви причини, но нещата са много сериозни. А ако нямаме подкрепата и на общините, просто в един момент – не знам! Библиотеките малко или много са социални институции, те работят за всички нас, особено за тези, които нямат друга възможност. Ние тук всички работим вероятно с най-малко два-три компютъра до себе си, но има хора, които нямат достъп до информация. Да не говорим за отдалечените села и градове, където единствено библиотеката, в която има малко книги, и за тези 960, които фондация „Бил и Мелинда Гейтс” подкрепи, може би и с компютър, и това е всичко.
Има някои неща, които, разбира се, не касаят вас, като сградния фонд. Не знаем как, но може би в Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се помисли с някои от фондовете да могат да се подкрепят библиотеките за ремонт на сградите, да станат те по-уютни. Да не говорим за това, че искаме да имаме „зелени библиотеки”, те да бъдат пример за екологично отношение, децата да се обучават, там да има курс по екологично отношение към света. Казвам ви, колкото повече четем и знаем за света, толкова по-зле ни изглеждат нещата тук.
Имаме и една молба. Ако има възможност, да ни посъветвате как да предложим промени в Правилника на Закона за митниците, според който библиотеки също трябва да плащат митнически сборове и такси за книгите, които получават. Аз виждам напоследък как се подписват споразумения в Министерството на културата с Катар, Армения, Грузия за сътрудничество в библиотечното дело. Попитах какво е и стана ясно, че това е за обмен на книги. Да, но нали разбирате как тези книги на нас започват да ни струват много скъпо.
За Данък добавена стойност, който се плаща върху книгите, не мога нищо да кажа, защото това е държавна политика – данъкът да е единен. Но това, което се получава, е, че библиотеките дават все повече средства за неща, които не са пряко свързани с това, което правят.
Също така бихме искали да ни помогнете в Закона за културното наследство да бъдат включени текстове за библиотеките като субект на книжовното културно наследство. Професор Христова после ще каже нещо по въпроса, тя е по-запозната с това.
Имаме желание, ако има възможност, да се направят финансови инструменти към Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на културата за приоритетно финансиране на проекти за дигитализация на културното наследство.
Да има някаква възможност библиотеките да получат съфинансиране в европейски проекти. Тъй като каквото и да се случи, общината гледа най-напред другите социални проекти, за библиотеките няма много място. А това е лошо. Когато започне да се съфинансира, да се търсят само проекти, които са изцяло финансирани, а такива почти няма и може би ще има все по-малко.
Постарали сме се да отбележим тези неща, които мислим, че са в сферата, в която вие бихте могли да вземете някакво участие и да подкрепите.
Разбира се, аз с удоволствие ще чуя и Министерството на културата какво ще ни каже по въпросите, може да имат и друго мнение, въпреки че си мисля, че те като хора, които работят с библиотеките, би трябвало да имат същото мнение като нашето. Надявам се обаче нещата да вървят малко по-бързо и оперативно, защото губим инерцията, която сме набрали и в един момент има опасност просто да стигнем до закриване. А това е много страшно.
И още нещо. По Закона за счетоводството трябва да се прави инвентаризация в библиотеките всяка година. Това просто е безумен труд за фондове от стотици хиляди заглавия. Ако има някаква възможност, поне за библиотеките с по-големи фондове това задължение да не е всяка година. Да, ако всичко беше автоматизирано, ако всички книги имаха баркодове, ако беше въпросът един да мине по рафта, така както го гледаме в чужбина, е лесно. Но докато това стане, честно ви казвам, такава ежегодна инвентаризация просто е невъзможна. Те винаги ще бъдат извън закона или пък трябва половината година да правят инвентаризация. На Народната библиотека й трябват седем години за инвентаризация – казва колежката тук.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Нека да дадем думата на Министерството на културата. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЕВ: Само няколко думи от мен. Благодаря. Аз се запознах с материала, който сте предоставили на Комисията. Трябва да кажа, че министерството много добре познава проблемите на библиотеките и нееднократно са правени предложения за увеличаване на Единния държавен стандарт за делегираните дейности. За съжаление това вече за трета година не може да се случи, защото все пак това е политика на доходите и нещата опират до бюджета и до Министерството на финансите.
По отношение на други проблеми, които се изтъкнаха в този материал и от госпожа Янева, аз смятам, че Министерството на културата прави много сериозни усилия да решава проблемите на библиотечната гилдия и въобще на библиотеките в България. Не бих искал да изпадам в технически подробности, но по въпросите за стандарта и наредбата към Закона за библиотеките бих помолил господин Чипев да каже няколко думи, защото това действително тревожи гилдията – защо не се случва този стандарт и тази наредба.
Господин Чипев, ако обичате, да дадете информация по този въпрос.
ИГОР ЧИПЕВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители! Не искам да ви отнемам от ценното време, но въпросът със стандарта е започнат със заповед на министъра на културата през 2009 г., назначена е работна група в състав предимно от експерти, не служители на Министерството на културата, част от тях присъстват в залата в момента от тази страна на масата. Изработен е проект за стандарт, който в последния си вариант е датиран 22 март 2011 г. Изпратен е въпросният проект за стандарт в Министерството на финансите. С писмо от 22 юли 2011 г. заместник-министърът на финансите господин Горанов отговаря, че „приемането на стандарт, с който се регламентират показатели, свързани с финансовото обезпечаване на дейности, изисква сериозна финансова обосновка, която да отговаря на нуждите на библиотечната мрежа и да бъде съобразена с финансово-икономическата обстановка в страната”. Ключовата част от фразата е накрая – финансово-икономическата обстановка в страната. На всички ни се иска стандартите за библиотечно обслужване на българските граждани да бъдат максимално близки до европейските. Постигането на такива стандарти е свързано с осигуряването на европейски размер на средства за това.
Към момента един адаптиран вариант на стандартите за библиотечно обслужване е във фазата работи се върху финансовата му обосновка. В него е заложена малко по-различна философия, а именно, да, постигане на европейски стандарт, само че постигането му с определено стъпаловидно движение във времето, да кажем, с 10% на година за десет години или с 15% на година за по-малък брой години, така че да може да се изпълни втората част в писмото на заместник-министъра на финансите и най-вече да се случи нещо, което е изпълнимо.
Това е по отношение на най-болния въпрос – със стандартите. На срещата, която е имала госпожа Янева с министър Рашидов, предполагам този въпрос е бил разискван. В най-скоро време очаквам с госпожа Янева и нейните експерти да оформим една работна група, която да излезе от тази ситуация, така че да не спъваме изпълнението на закона, въпреки че аз не съм съгласен с една формулировка – че законът не може да бъде изпълняван, защото няма стандарти. Законът, слава богу, се изпълнява, но развитието на библиотеките се забавя заради липсата на стандарт, защото стандартът е един от инструментите, благодарение на които библиотеките биха получили полагащото им се достойно място в малката общност.
Госпожа Янева е абсолютно права, че Министерството на културата и Асоциацията на библиотечните работници имат много общи позиции, общи гледни точки. Има някои неща, които, разбира се, не бихме приели едно към едно, произнесени от типа на „пренебрежително отношение от страна на централната власт към библиотеките”. Аз не мога да нарека пренебрежително отношение изпълнението на програмата „Глобални библиотеки”, в която Министерството на културата е основен партньор. Присъстващият тук заместник-министър на културата лично е подписал в два екземпляра 950 споразумения с кметове от 240 от общините на България, с които се случва онова, което е написано и в изложението на Българската библиотечно-информационна асоциация към вас. 950 български библиотеки, 75% от които намиращи се в населени места под две хиляди души, да разполагат със съвременна техника. И не само това, три хиляди библиотекари се обучават по тази програма „Глобални библиотеки”, вече над 20 хиляди граждани са обучени и продължават да се обучават. Тоест във визията си за развитието на българската библиотека ние сме единни. Ние смятаме, че библиотеката трябва да бъде поставена в центъра на развитието на малката общност, особено когато става въпрос за културно развитие, и работим не само в националната стратегия за културата, във всичките ни документи винаги сме твърдели, че библиотеката трябва да бъде на дневен ред, знаейки, разбира се, че не откриваме велосипеда, това е европейска политика, това е позиция на Стратегията „Европа 2020”.
Бих могъл да изложа още много неща, в които сме близки с Българската библиотечно-информационна асоциация, но не искам да ви отнемам времето.
Болен въпрос е ДДС-то върху книгата. ДДС не може да бъде намален към момента, но средствата от него могат да бъдат връщани в сектора, която е логиката, по която се случи програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за информираност и знания”. В първите години на програмата това бяха 2,5 милиона на година за нови книги, след което дойде кризата и две години бяха нулеви. Миналата година 1,5 млн. лв. за книги, тази година 1 милион по едната програма и още поне 800 хиляди по програмата „Допълваща субсидия за читалищата”. Тоест средствата, които към момента Министерството на културата се опитва – не, а успява – да осигури за българските библиотеки са недостатъчни, но съвсем не са нищо.
За митниците – вече не знам. България пак благодарение на Министерството на културата е страна по Флорентинското споразумение. Флорентинското споразумение категорично определя безмитния трансфер на културни стойности през границите. Кой е допуснал такава корекция в Правилника за митниците, благодарение на която книгите, още повече книгите, получавани от една библиотека, да се облагат с мито! Това е административно недоглеждане според мен.
В Закона за културното наследство се работи как да влезе това нещо в поредното изменение на този закон, който, както знаете, не само в тази му част се налага да бъде адаптиран.
Бих могъл да кажа още много неща, но не искам да отнемам повече времето на нашите колеги и най-вече, вашето време.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, имате думата за становища, въпроси.
Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Едно уточнение. Ако действително този текст съществува в правилника и той противоречи на международно-правен акт, той вярно че е недействителен и не може да се прилага. Само че какъв е проблемът вашият министър да изпрати едно писмо до министъра на финансите, който е принципал там, и просто да му се каже, че това противоречи на международно-правен акт и да се тръгне в една процедура по изменение на правилника в Министерския съвет. Мисля, че можете сами да се справите. Защото действително ако е така, куриозно е!
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Аз искам да се поправя тук, действително грешката е моя – става въпрос по-скоро за ДДС върху вноса на книгите за библиотеките, компютри и оборудване.
ИГОР ЧИПЕВ: А за Закона за счетоводството, да, всички знаете, че прилагането му е абсурдно по отношение на големите библиотеки, но законодателят е оставил възможност всяка година министърът на финансите има право да разреши изключения в конкретен случай. Тоест законодателно даже този детайл е уреден. Разбира се, по-добре би било това да не се случва ежегодно със специален акт на министъра на финансите. Но тук отново важи правилото за унификацията. В момента, в който започнете да правите изключение някой да не бъде подлаган на общите правила на Закона за счетоводството, това отваря вратички.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Други въпроси или изказвания?
Заповядайте, госпожо Грашкина.
ВАНЯ ГРАШКИНА, член на Управителния съвет: Тъй като в доста от дейностите съм участвала, взимам повод от изказването на господин Чипев и ще си позволя да му опонирам за някои негови твърдения.
Първото твърдение е, че законът може да работи и без стандарта и че работи в момента. Ще дам един ярък пример. Законът определя наличието на съвещателен орган към министъра – Национален съвет по библиотечно дело, който да изгражда държавната политика по отношение на библиотеките, която да провежда министърът. За три години Националният съвет по библиотечно дело е заседавал веднъж. И не се е занимавал с нито един от въпросите, които му вменява законът да обсъжда, да взема решения и да прави предложения на министъра.
По отношение на прилагането на закона в общините от общинските власти, без стандарти е невъзможно неговото прилагане. Аз съм участвала в работната група по правенето на стандарт и искам да подчертая, че членовете на асоциацията работят безвъзмездно по покана на министерството по всички проблеми, по които то поиска от нас експертна помощ. В рамките на година и два-три месеца ние направихме шест различни варианта на стандарта по посоката, по която министерството ни даваше указания.
Първоначалната идея, която ние развихме, беше, че стандартът няма да бъде правен така, че да води до закриване на библиотеки, напротив, стандартът ще стимулира развитието на библиотеките, ще изравни тяхното развитие, така че и в малките селища, и в големия град гражданите да имат равен достъп до книги, до компютри, до информация, а не както сега големите градове са привилегировани в сравнение с малките селища. И точно тази философия бяхме заложили. Разбира се, показателите търпят корекции, но ако проследим хронологията, за която каза господин Чипев, от юни миналата година има писмо, ние бяхме готови да участваме и да помогнем с финансовата обосновка, след една година ние имаме последен вариант, който не знаем кога и как ще се обсъжда.
Искам да подчертая, стандартът в никакъв случай не е насочен само към финансово обезпечаване. В никакъв случай! Той задава качествени критерии за работа на библиотеките - на какви условия трябва да отговаря библиотекарят, читателските места, фондът и всичко наоколо, а не само да се дадат повече пари. Така че той има и други измерения.
Другият нормативен документ, който пак не е приет в съответствие със закона, това е Наредбата за библиотечните фондове. Този поднормативен акт има пряко отношение и към решаване на проблема, свързан със Закона за счетоводството. Друг е въпросът, че Министерството на културата, съгласувайки Закона за счетоводството, не се е сетило да реши този проблем на библиотеките, когато е вървяла съгласувателната процедура, а сега ние трябва да търсим начин как това да се промени. Ние имаме глобени колеги, например директорът на Националната библиотека на БАН, че не е направил 100% инвентаризация на милионните си фондове за една година. Всяка календарна година трябва да прави това. И това естествено е нонсенс и трябва да се реши. Мисля, че чрез Наредбата за библиотечните фондове, която не знам кога се планира въобще да бъде утвърдена, този проблем може да се реши.
И накрая бих казала, ние сме поставяли нееднократно и на министъра на културата, че много малък е капацитетът на министерството. От една дирекция, която се занимаваше с библиотеките, сега имаме колегата Чипев и един главен експерт. Невъзможно е да се справят и да покрият целия обем дейности. Определено е необходимо подсилване на капацитета – и кадрово, и обезпечаване с целеви средства за програми за библиотеките, за да може в определени отношения ние наистина да покажем какво имаме, особено във връзка с дигитализацията и представянето на България в „Европеана”. На предходната среща ние ви показахме първия вариант на нашата стратегия за дигитализация и опазване на културното наследство, който сме депозирали в Министерството на културата. България засега е представена само с 14% от това, което се очаква да имаме като дял. А количествата нарастват, до 2015 г. ние трябва да увеличим обема неимоверно, което не е по силите на библиотеките с този ресурс, който имат.
Ако Министерството на културата реши да се съобрази с този документ, който сме подготвили, това е стратегия, която е придружена с програма, и реши да вземе предвид нашите предложения, ще бъде много удачно целевото финансиране на подобна стратегия, за да можем наистина да се представим достойно в Европейската дигитална библиотека.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси, изказвания?
Заповядайте, госпожо Етем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, аз искам първо да благодаря на нашите гости от асоциацията, че ни запознават с проблема, който имат, и второ, да се обърна с въпрос към Вас. Не знам дали сте се запознали с материала, не Ви ли се струва, че ние в момента покриваме дейността на Министерството на културата? Защото във всички тези точки, които тук са изброени, аз виждам чисто управленски проблеми. И те са свързани с изпълнителната власт. Единствено в две от точките виждам това, което касае дейността на Народното събрание – промяна в три закона. Но и те минават през Министерството на културата. Защото ако те имат един нормален диалог с тази институция, която отговаря за библиотечното дело, няма да се стигне дотам днес да поставят на нашето внимание редица въпроси, като увеличаване на заплатите, разговори с Министерството на финансите за придвижване било на стратегия, било на някакъв друг документ или предложение за заплати, да не говоря за ремонтните дейности, за сградния фонд и всички други теми, които не искам сега да изброявам.
За мен проблемът е в Министерството на културата. С двама човека – познайте какво отношение има Министерството на културата към библиотечното дело. А това е едно от нещата, с които България е известна в Европа. Аз съм шокирана от факта, че дирекцията е разтурена и само двама човека са оторизирани да се занимават с библиотечното дело.
Три години да не може да се приложи законът! За три години да не могат да се приемат три документа, това просто е обидно! И днес да ни обясняват как министърът ги е приел миналата седмица и как е обещал всичко това да се направи, ама търси съдействие от парламента - че аз не съм го виждала тук министъра някой ден да дойде и да ни занимава с тази проблематика, за да се окаже, че парламентът е пречката.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Аз лично въобще не съм го виждал министъра.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Значи не съм само аз.
Така че, що се касае до предложения, които Министерството на културата ще има – точка четвърта от вашите предложения: да подкрепим предложение на Министерството на културата за завишаване на бюджет 2013, има още шест месеца. Заповядайте отново през септември-октомври да говорим по тази тема, но всичко друго за мен е от порядъка на ангажименти на изпълнителната власт.
Ако трябва да направят някакъв извод от днешната среща, е, че ръководството на Министерството на културата не е на висотата си, за да изпълнява своите ангажименти и задължения. Това просто е престъпление. Най-малкото, което може да се направи и не е свързано със средства, е изпълнението на закона в частта стратегии, наредби и този род съпътстващи документи, с които да се облекчи дейността. А да не говоря, че трябва да се търсят и средства за това. Защото, извинявайте, господин Чипев, но големият подвиг, за който разбрах от цялото Ви изложение за това, което сте свършили, е нещо като с чужда пита помен да правите. Вие изтъкнахте финансиране и отношение към дейността със средства, които са дошли от фондация „Гейтс”. Приветствам Ви, дай боже, да работите и с други такива, при положение че няма национален ресурс, да търсите възможност за външно финансиране по различни други линии – били те европейски или някакви други. Но това не решава проблема и с това не може да се опитвате да запушите устата на тези хора отсреща, които като едни воини защитават библиотечното дело.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Те са възрожденци.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Абсолютно! Защото в малките населени места хората нямат друг допир нито до култура, нито до компютри, както преди малко основателно госпожа Янева спомена. В предишния мандат аз помня лично заместник-министър Захариева, която постоянно обикаляше, правеше някакви опити със срещите си с кметовете персонално да помага на всяка една библиотека, защото наистина министерството не можеше да осигури всички тези средства. Но имаше дейност и тези хора имаха човек, с когото да общуват, на когото да поставят въпросите си и те да стигат до министъра. И министърът да ги поставя било на министъра на финансите. Защото не веднъж министър Данаилов е занимавал министър Орешарски с тези проблеми и Министерския съвет включително. Но аз не помня да сме отнасяли въпроса до парламентарната комисия за култура, която трябва днес тук да дръпне ушите ви. Друг начин няма.
Това излиза от цялата днешна среща. Защото темите, които ние днес разглеждаме, са свързани точно с дейността на изпълнителната власт. Затова моля, приключвайки, госпожо председател, да обърнете много сериозно внимание на министъра и ако трябва, да дойде тук министърът и да ни даде отговор на всички тези въпроси, а не да четем по разни сайтове как не може да си въздържи устатата и какво обръщение има към служителите в министерството. Изключително сериозен е въпросът с библиотечното дело и с това, което констатираме – да не могат работни групи да се направят, стратегия да се приеме. От юни месец 2011 г. ще седи в Министерството на финансите! Една година стана как седи там! Нима двамата министри не се виждат всяка сряда! Абсолютно права е госпожата, че тук не говорим за едни средства, говорим за стратегия, в която предимно се очертава начинът на функциониране на тази система. Да ме прощава заместник-министър Горанов, но не е негова работа да обяснява икономическата и не знам каква ситуация и кой с какво трябва да се съобрази. Този документ трябва да се приеме, както и наредбата, разбира се, и след това да се продължи.
Така че, отправят бележка чрез Вас към министъра конкретно и Министерството на културата за несвършената от тях работа. Ние имаме достатъчно ангажименти. Ако министерството направи предложение за тези три закона, за които вие говорите, че според вас има нужда да бъдат коригирани, аз ще подкрепя такова едно предложение, ако Министерството на културата си свърши работата и си ги напише. Защото ние ще ги разгледаме в тази комисия и ще ги защитим в зала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Само да допълня колежката Емел Етем.
Госпожо председател, понеже аз съм член на Комисията от две години, но не се познавам с министъра на културата, не знам защо. В допълнение на казаното от колежката Етем, една молба – да ни запознаете с министъра. Да разчитаме ли на Вашето посредничество да ни запознаете с министъра?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, аз бих искала да кажа, че в последната година и нещо Министерството на културата винаги са се отзовавали да присъстват на нашите заседания, но действително министър Рашидов не е успявал и е изпращат представители от дирекции или ресорния заместник-министър, който движи конкретната материя, която е предмет на обсъждане. Няма повод аз да предавам на министъра, стенограмите са публични, тук е заместник-министърът, министърът на културата в момента е в Комисията по труда и социалната политика, след като там отказаха да разглеждат въпрос, който касае като водеща комисия персонална пенсия, тъй като министърът отсъстваше от страната с оглед ангажиментите му и изпълнявайки функциите си. Надявам се, че ако те свършат скоро, може да минат и през нашата комисия.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Тук като основна комисия той не се появява, но колегите от Комисията по труда и социалната политика явно повече държат на това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не е така! Не може и министърът, и заместник-министърът да са тук, след като има ресорен заместник-министър, колега Етем.
Освен това не смятам, че тази среща, която днес провеждаме, не е полезна. Напротив, тази среща е много полезна, защото никой от нас нямаше да бъде запознат в детайли с проблема. Когато човек познава проблема, в дискусията може да търси решението и пътя за решаването на този проблем.
Да, всички отчитаме, че наистина има забавяне в ресора, който касае библиотеките, въпреки усилията, които полага министерството. Аз смятам, че след тази среща това, което е свършено, е въпрос на малко по-добра комуникация и на по-експедитивно движение на процесите. Друг е въпросът, че сега идват летните отпуски и отново имаме два-три загубени месеца, но сега ще дойде септември и смятам, че през месец септември трябва наистина да се огледат нещата и по законопроекта. Работната група може да бъде сформирана. Министерството на културата има ресурса за вземане на решение, друг е въпросът, че с оглед на ниския бюджет, знаете, че нашето министерство е с най-ниския в общи линии бюджет и това явно може би е ограничило хората, които работят в настоящия сектор. Считам, че двама човека също са безкрайно недостатъчни, но лесно е да се коментира, друго е, като се разполага човек в рамките на един бюджет.
Ще разговарям с министър Рашидов, ще му предадат и заместник-министър Стоев, и господин Чипев, но нека да продължим по темата и действително да не гледаме на библиотеките като на проблем, а да гледаме на тях като необходимост за бъдещето. Защото без писаното слово няма да има нито съхранено минало, нито настоящи автори, които да се купуват, пък опазването и развитието на библиотеките е наша отговорност, не само на Министерството на културата, а и на Народното събрание. Мисля, че и на всички български граждани и най-вече на отговорните институции.
Ако имате въпроси или нещо, което искате да допълните – обръщам се и към библиотеките, и към колегите от министерството.
Заповядайте, проф. Христова.
БОРЯНА ХРИСТОВА, Национална библиотека: Много Ви благодаря, госпожо Петрова.
Благодарна съм и на колегите от Библиотечната асоциация, които ме поканиха да дойда, за да се срещнем с Комисията, и на всички вас, които ни обръщате внимание.
Като единствената библиотека, пряко свързана с Министерството на културата, се чувства длъжна да кажа, че между Националната библиотека и министерството диалогът протича и ние срещаме разбиране. Досега отказ не сме получили от министерството, освен в случаите, в които самите те не разполагат със средствата да го направят и да ни обърнат внимание, защото нямат ресурса за да го сторят. Смятам, че имаме някои постижения заедно в областта на библиотеките, някои проекти, които ще дадат плод след време, защото общо взето в библиотеките когато се влага, не може да се получи веднага резултат. Но ако се планира добре дългосрочно, резултатите ще бъдат несъмнено много добри, включително и финансово. Защото когато инвестираш в образование, получаваш финанси.
Онова, което обаче искаме с ваша помощ да направим, е преди всичко да променим Закона за културното наследство, който има много недостатъци и който фактически не позволява адекватна грижа за писменото ни културно наследство, което е в библиотеките. Това означава ръкописи от десети век, архиви на най-известните ни писатели, това означава визуални архиви, военни архиви, родови архиви – онова, от което мормоните правят даже милиарди, те имат единствената библиотека за родови архиви, каквато искаме и ние да направим, човек по цялото земно кълбо да може да си проследи рода и така се получава световна картина.
Това са изключително важни задачи, в които библиотеките, особено Националната библиотека, позволявам си да изтъкна, трябва да играят много голяма роля. Защото от това ще има полза държавата преди всичко и всеки български гражданин. Затова моята молба е, когато се стигне до преправянето на този закон, да се използват експертите от Националната библиотека и да ни поканите (нескромно казано, да ме поканите и мен като експерт по писмено наследство), за да направим тази част на закона наистина както се следва и да може държавата да направи политика да се грижи за това наследство, да се разберем с църквата. Всичко това е въпрос на законодателя, защото в момента имаме ръкописи, които ако ви покажа, хората ще ни разобличат като най-нецивилизованата държава, ръкописи, които се разпадат и умират.
Така че, аз мисля, че това е във вашия ресор и ви моля за подкрепа в това отношение. Това са ръкописи на всички езици и за всички държави, за които можете да се сетите. Националната ни библиотека, а и другите ни библиотеки са толкова богати, че са на световно ниво като фондове и на най-ниското ниво в целия Европейски съюз като заплати и като пари за издръжка. Следователно и законодателят би следвало да е ангажиран с това, че не може да работят качествени хора н библиотеките, по-точно не искат, защото няма пари и моите колеги не могат да живеят със заплата от 469 лева (не знам дали можете да си го представите), а да им искаме качествена работа и да приемат всичко като своя кауза. Но ако искаме да имаме реставрирано културно наследство, трябва да се вложат милиарди. Да започнем с милиони. Защото само тогава ние ще го покажем както трябва и от него ще печелим, разбира се. Ще бъде реставрирано, дигитализирано, продаваемо. Уверявам ви, че има все още неоткрити неща, все още се правят открития и това предизвиква световен интерес.
Моята молба е да направим този закон по европейски. Ние имаме Правилник за Националната библиотека, за това получихме съдействието на Министерството на културата, за нея има цяла глава в закона и се съобразяваме абсолютно с него. Но да получат колегите всички тези наредби, според мен е въпрос на приемане на работата, която досега експертите са свършили, а не всеки път да започваме отначало с работни групи. Това е моята молба.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДИМЧЕВ, Софийски университет: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Миналия път, когато беше изслушването в Комисията, аз доста афектирано казах някои неща. Сега няма да се афектирам, но ще споделя онова, което исках тогава да бъде изложено пред цялата комисия.
На 30 юни 2010 г. се състоя изслушване в Комисията, пред която се поставиха същите тези въпроси. До ден-днешен аз не знам да е решен един от тези въпроси, които ние сме поставили. Молбата ми е, без да диктувам дневния ред, това е абсолютно право на вашата комисия, нека колегите от Министерството на културата по всички тези точки до октомври да представят един конкретен план за това по какво се работи, за кое има възможности държавата. Всички знаем за трудностите в тази страна – финансови и други, които всички изпитваме на гърба си, но това са основополагащи точки, по които ние трябва да имаме някаква яснота. Къде ще работим, къде ще спрем и какво ще правим – бе това няма да имаме бъдеще.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Да се обърнем сега към колегите от министерството да кажат дали това е възможно и в какъв срок. Или може би да ви уведомят за приоритетите.
Заповядайте, заместник-министър Стоев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЕВ: Благодаря.
Вижте, аз съм много доволен от тази среща и смятам, че ще има много голяма полза от нея, като лично се ангажирам да направя необходимото да се ускорят поне нещата, които зависят от Министерството на културата. Конкретно по отношение на наредбата и стандарта ви уверявам, че ще изискам веднага да се започне работа.
По отношение на това, което тук се спомена, че сградите на библиотеките са в трагично състояние, трябва да ви кажа, че това не е от компетенциите и не е в задълженията на Министерството на културата да осигурява средства за ремонти на тези сгради, тези сгради са предимно общински. Единствените ангажименти на Министерството на културата са към Националната библиотека „Кирил и Методий”. А общините имат възможност да кандидатстват по оперативни програми и да получават средства за ремонт на тези сгради и за подобряване на условията на работа в библиотеките.
Още веднъж благодаря за тази покана да участваме в това изслушване и ви давам уверение, че ще направя всичко възможно нещата да бъдат решени в най-кратки срокове. Дотолкова доколкото нещата зависят от Министерството на културата. Знаете, ние сме най-ниско ресурсното министерство, но много високопрофилно министерство и погледите на обществото доста често са отправени към нас. Но без ресурси знаете, че много малко може да се постигне. Административният капацитет на министерството е 150 човека. Националният исторически музей има по-голям щат, също и Националната библиотека „Кирил и Методий”. С тези хора виждате, че правим максималното, което можем да направим. Навсякъде имаме недостиг на административен капацитет.
Благодаря още веднъж. Ще докладвам на министъра за тази среща и смятам, че ползата ще бъде голяма от това наше днешно заседание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз благодаря.
Заповядайте, госпожо Янева.
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Бих искала да кажа само две думи на благодарност за вашето време, което отделихте.
Аз се радвам, ще ни приемате като възрожденци, ние се приемаме повече като бойци. Тази асоциация работи двадесет години на доброволен принцип. Имайте предвид, че всичко, с което сме помогнали, е направено в нашето извънработно време. И ние продължаваме да работим, защото, както казах, от това зависят българските граждани. Ние така сме учили, така са ни възпитавали и така работят всички наши колеги в страната. Може би заради това един лозунг, който Американската библиотечна асоциация има – „Библиотеките съществуват, защото ние сме там!”, много добре приляга.
Аз напълно разбирам, че има дълги години, в които нищо не се е случвало, и отново искам да благодаря и на заместник-министър Стоев, и на министър Рашидов, че ме прие и започнахме един разговор. Ще се радваме, ако това продължи. Но искам да кажа, че в това писмо на заместник-министъра на финансите аз не намирам, че ключовата фраза е, че сме в криза. Ключовата фраза е, че предложенията трябва да бъдат мотивирани и ключовата фраза е, че те трябва да отговарят на нуждите на населението. Съжалявам много, въпросът с кризата и въпросът с доходите, които не се увеличават в страната, не е точно така.
Разбира се, сградите не са ваш въпрос, ние ще обсъждаме с министерството, но може би има други законови възможности, моята молба е действително, ако имате някаква възможност, при разглеждането на бюджета да се дадат някакви допълнителни средства на това министерство, да има между тях целеви, тоест да нямаме точно този проблем с парите, за да можем да разберем въпрос на пари ли е, въпрос на хора ли е, въпрос на отношение ли е. Надявам се да е въпрос на пари. Защото ние всички тук сме събрани, за да работим за гражданите. А пък въпросът с парите е както се подредят приоритетите.
Аз съм завършила писмото си до вас с това, че библиотеките са по-необходими в бъдещето, отколкото са били в миналото и че този ден ще бъде един знаменателен ден за бъдещето, а не за миналото. В този смисъл се надявам всички ние тук да сме заедно в бъдещето и хората да могат да ни благодарят, че сме направили нещо за тях.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Други изказвания?
За съжаление дебатът с министър Рашидов в Комисията по труда и социалната политика още не е приключил, но имат желание да дойдат. Ако искате, ще ги изчакаме, за да видят колегите лично министър Рашидов.
Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Предлагам да се самопоканим в Националната библиотека, да направим едно изнесено заседание там, за да ни покажете фондовете, които имате.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ние можем да отидем в една от почивките между заседанията на парламента, може и да не е изнесено заседание.
БОРЯНА ХРИСТОВА: Може ли да отправя една покана? Искам да ви поканя официално, на 3 юли в 11 ч. в централното фоайе на библиотеката, където ще се открие изложбата „Левски, революцията и свободата”, посветена на 175-годишнината от рождението на Васил Левски. Тържествата са под патронажа на госпожа Цецка Цачева и на българския парламент. Госпожа Цачева ще открие официално изложбата. Ще бъде представен в оригинал целият фонд на Васил Левски, ние го притежаваме, над хиляда документа. Най-ценното от нашия фонд на Левски, който обикновено държим в банката в „Архивни документи”, ще бъде представено на тази изложба, защото искаме да й придадем официален вид. Така че сте добре дошли и който желае да разгледа и нещо допълнително, аз съм готова да покажа и допълнителни материали. За всяка изложба обикновено ви изпращам покани, госпожа Петрова идва винаги, уважава всяка наша изява, което е много приятно. Взимам си бележка и в бъдеще ще изпращам на всички членове на Комисията по културата покани, когато излагаме оригинали. Но тези оригинали, които сега ще изложим, скоро няма да бъдат излагани, защото избледняват. Заповядайте, ако имате възможност. Още повече, че парламентът е свързан с честването на годишнината на Левски.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за поканата. Колеги, на 3 юли преди извънредното заседание на парламента, който желае, ще отиде на тази изложба.
Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Аз няма да съм многословна, тъй като наистина това за някои от нас е втора среща с представители на Българската библиотечно-информационна асоциация.
Бих искала също да отправя една критична бележка на представителите на Министерството на културата и се надявам думите „в най-кратък срок” на заместник-министър Стоев да не означават две години. Защото наистина за тези две години само си приказваме и нищо от това, което трябваше да се изпълни от министерството, не е изпълнено.
Аз лично не приемам тези оправдания, че човешкият ресурс е много малък, че хората, които ангажимент към библиотечното дело в България, не могат да се съберат и да утвърдят два документа. Съжалявам, не приемам тези доводи и това да е причина да не може да се утвърди стандартът и да се утвърди наредбата. И не мисля, че едно писмо на заместник-министър Горанов може да спре работата по утвърждаване на стандарта. Просто наистина е смешно!
Така че, надяваме се в най-скоро време да представите тези два документа, те са от полза на работата на всички тези хора, които работят в библиотеките в България.
А относно сградите, няма да се спирам подробно на този въпрос, но искам да дам един конкретен пример. Кметовете често са поставени в една дилема. Трябваше да се избира в един град в моя район дали да се възстанови сградата на библиотеката, която беше една от най-старите, или да се направи един водопровод по регионалната програма. Просто така бяха направени условията – по тази програма да се избере един проект. Кметовете наистина понякога имат ангажименти и правят проекти, търсят възможности, но се казва: съжаляваме, изберете само един.
Така че и нас ангажимент е да мислим как може да се помогне на местната власт, на кметовете, които имат такава инициатива, как да помогне държавата и да не ги поставя вечно на ръба да избират.
Надявам се следващата ни среща да е по-ползотворна и по-позитивна и да имаме вече нужните резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
Колеги, да си пожелаем приятна почивка! И следващия път да се срещнем с добри новини. Надявам се, че това, което изговорихме, ще бъде полезно за всички.
Благодаря ви.

(Закрито в 15,40 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова