---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

№ 053-14-8/16.02.2010 г.
Д О К Л А Д

Относно: Проект за декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, № 954-03-5 от 28.10.2009г., внесена от Иван Йорданов Костов и група народни представители

На редовно заседание, проведено на 11.02.2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Проект за декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, № 954-03-5 от 28.10.2009 г., внесена от Иван Йорданов Костов и група народни представители.
В началото на заседанието народният представител Юнал Лютфи предложи към текста на вносителите допълнение под формата на преамбюл, отразяващ по-обстойно мотивите, с които 41-то Народно събрание следва да приеме проекта за декларация.
От името на вносителите декларацията представи Иван Костов. Според него, проекта дава политическа оценка на едно вредно за българското общество и държава събитие с огромни негативни последици. Г-н Костов подчерта, че въпреки заявяваните нееднократно позиции по този въпрос от висши държавници, до момента няма акт на върховния политически орган на Република България – Народното събрание, който категорично да осъди опита на тоталитарния режим за насилствена асимилация. От името на вносителите г-н Костов декларира съгласие за необходимостта от преамбюл, мотивиран от народния представител Юнал Лютфи.
В хода на дискусията, с оглед на историческата достоверност, беше направено предложение асимилационната политика на тоталитарния режим да бъде окачествена като „опит” заради неуспеха си, т.е заглавието на документа да стане „ Декларация, осъждаща опита за асимилация на българските мюсюлмани”. С аналогични мотиви беше приета и промяната на броя на прогонените български граждани от турски етнически произход от 400 000 на „над 360 000”.
Народният представител Николай Петков зададе въпрос към г-н Иван Костов защо този проект се предлага едва сега, 20 години след демократичните промени в България. В подобна насока беше и изказването на народния представител Александър Радославов, според когото предложения документ е много закъснял и въпреки единодушната негативна оценка за опита за асимилация, не е необходимо 41-то Народно събрание да приема подобна декларация.
В отговорите си г-н Костов подчерта, че е съгласен с констатацията за закъснялото приемане на подобен акт, но смята, че дистанцията от 20 години придава на декларацията много по-голяма тежест, защото така придобива историческо значение и затваря един период от българската политическа действителност със съответната оценка.
По предложение на народния представител Георги Анастасов проекта за декларация беше гласуван текст по текст със съответните промени.

След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 10 гласа „за” и 2 „въздържали се” подкрепи проекта за декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, № 954-03-5 от 28.10.2009 г., внесена от Иван Йорданов Костов и група народни представители и предлага на Народното събрание следния текст :

„Декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация
на българските мюсюлмани

Ние, народните представители от 41-то Народно събрание,

- Като се позоваваме на най-високите достижения на европейската и световна мисъл, на международното право в областта на правата на човека и малцинствата,
- Като се позоваваме на Европейската харта за правата на човека и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
- Като изразяваме огромното си съжаление за това, че от началото на демократичните промени, в продължение на 20 години, българската правосъдна система не съумя да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани, в това число и за така наречения „Възродителен процес”,
- Като изразяваме категоричното си убеждение, че за подобни престъпления не може да има давност,

ЗАЯВЯВАМЕ:

1. Осъждаме категорично асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България, включително и така наречения „Възродителен процес”.
2. Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.
3. Призоваваме българското правосъдие и Главния прокурор на Република България да възобновят делото срещу виновниците за така наречения „Възродителен процес”. Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.”






Йордан Бакалов
Председател