Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
31/03/2011

    Доклад
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

    КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

    № 153-14-7/31.03.2011 г.


    До
    Г-жа Цецка Цачева
    Председател на
    41-то Народно събрание


    Уважаема госпожо Председател,

    Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на основание чл. 18, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внася доклад за дейността си от началото на мандата на 41-то Народно събрание до края на 2010 г., приет единодушно на заседание на Комисията, проведено на 31.03. 2011 г.
    Предлагаме Ви и проект за решение, което трябва да бъде обсъдено и гласувано по реда на чл. 78 от ПОДНС.

    Приложения:
    1. Доклад на Комисията;
    2. Таблици – 2 броя;
    3. Проект за решение.






    Председател:

    Йордан Бакалов


    Д О К Л А Д


    за дейността на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите от началото на мандата на 41-то Народно събрание до края на 2010 г.


    Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите в 41-то Народно събрание обедини две съществуващи самостоятелни комисии – по правата на човека и вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Тя осъществява своята дейност в две важни области – законодателна, в сферата на правата на човека и вероизповеданията и другата - отворена към проблемите на гражданите и представителите на неправителствени организации - сдружения, фондации и др., които внасят за разглеждане жалби, петиции, сигнали, предложения и др.

    Основният закон – Конституцията на Република България прогласява правата на човека и свободата на вероизповедания за основополагащи. Глава I и II - „Основни начала” и „Основни права и задължения на гражданите” формулират основанията за законодателната дейност на Комисията. Работата по жалбите и петициите се основава на чл. 45 от Конституцията и се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
    Защитата и спазването на човешките права е споделена грижа и отговорност на всички нива на управлението.Това налага познаването и зачитането на правата, гарантирани от нашата Конституция и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

    Във връзка с компетенциите и правомощията си, Комисията е приела Вътрешни правила. В тях е утвърдена система за регистриране, движение, архивиране и отчетност, свързани с многобройните жалби, молби, петиции, сигнали и предложения.
    Въпреки съществуването на институцията Омбудсман и Комисията за защита от дискриминация, броят на гражданите и представителите на граждански сдружения, потърсили съдействие от Комисията не намалява. Вероятно мнозина продължават да смятат, че след като България е република с парламентарно управление, то техните проблеми трябва да бъдат поставени на най-високо ниво. Комисията се възприема като връзката между Народното събрание и гражданите – избиратели, които са го оправомощили. Може би тук е мястото със съжаление да подчертаем, че голяма част от българското общество не разбира смисъла от разделението на властите и смята, че Народното събрание е в състояние да реши всички възникващи проблеми. Налага се изводът, че гражданите все още не са достатъчно информирани. Липсва необходимата яснота за разграничение различните функции на трите власти. Може би недостатъчно е разяснена ролята на Омбудсмана, както и на Комисията за защита от дискриминация. Практиката в някои европейски страни показва, че е целесъобразно да се съчетава дейността на Обществения защитник с парламентарните средства за контрол върху различните администрации. Целта е оказване максимална помощ на гражданите в защита на техните права.

    Организация и дейност на Комисията

    Комисията се състои от 17 народни представители. Към нея работят експерти – щатни и на граждански договори. Те са натоварени със значителна по обем работа. Постъпилите жалби, сигнали, молби, петиции от граждани и представители на неправителствения сектор се обработват своевременно, като се проучва подробно поставения проблем и се търсят най-ефикасните средства за оказване на съдействие по него.

    Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни. Те постъпват по пощата, по електронната поща или гражданите лично ги внасят в Народното събрание. Не са малко устните сигнали, възражения и запитвания, по които експертите правят консултации и изпращат писма до компетентния орган. Ежедневно се водят разговори с граждани по телефона, интересуващи се от движението на преписката си. Правят се консултации с експерти, които разясняват процесуалните им права и възможности.

    Законодателна дейност

    Комисията работи в непосредствен контакт и осъществява контрол върху дейността на следните институции:
    Омбудсман на Република България;
    Комисия за защита от дискриминация;
    Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет;
    Държавна агенция за българите в чужбина;
    Държавна агенция за бежанците;
    Държавна агенция за закрила на детето.

    За периода са проведени 26 заседания, на които са обсъдени законопроекти, проекторешения и проектодекларации в сферата на правата на човека и вероизповеданията. По тях са изготвени 19 доклада за пленарна зала. На заседанията на комисията са приети годишните доклади на Омбудсмана на Република България и годишните отчети за дейността на Комисията за защита от дискриминация. Работната атмосфера е изключително колегиална, досега не е имало заседание, отложено поради липса на кворум.

    Работа с граждани и неправителствени организации

    Важна част от дейността на Комисията са организираните приемни за граждани, в които участват народни представители и експерти. Приемат се писмени материали и уточнения към тях или се дават юридически консултации на място по поставена проблематика. Графикът за приемните се утвърждава на заседание на Комисията. От конституирането й до края на 2010 г. са проведени 35 приемни, на които са изслушани и консултирани над 250 човека. Нито един гражданин, потърсил съдействие извън приемната, не е бил отпратен, а е изслушан и консултиран.
    За съжаление помещенията, използвани за приемни, са недостатъчно функционални за тази цел. Това предизвиква неудобства за гражданите, народните представители и експертите, участващи в тях. От името на членовете на Комисията апелирам към ръководството на 41-то Народно събрание да намери целесъобразно решение на този проблем.

    За периода са постъпили над 1500 жалби, молби, сигнали и петиции от граждани и организации. В това число влиза и броят на повтарящите се жалби, в които се предоставят нови данни и обстоятелства, или се изразява недоволство от отговорите на компетентните институции. Същите се завеждат към преписката на жалбоподателя и повторно се обработват, като се проучват новите обстоятелства и отговорите на институциите. Във всички писма, изпратени до компетентните органи, настояваме, освен за отговор до Комисията, за всички действия по поставената проблематика да бъдат информирани и жалбоподателите. Често тези отговори не се изпращат на гражданите и това налага сътрудниците към комисията да им ги препращат. Изпратени са над 150 напомнителни писма до институциите, които не са отговорили в законоустановения срок.
    Преобладаващата част от жалбите и сигналите съдържат огромно количество придружаваща информация – жалби до различни компетентни органи и отговорите от тях. Експертите към комисията се запознават подробно с изложения проблем, уточняват нови обстоятелства и факти и своевременно изпращат писмо до съответния компетентен орган, който трябва да се произнесе по случая.
    Най-много на брой са жалбите и сигналите в социалната сфера. Следват тези срещу съдебната система; за нарушени потребителски права; против действия и бездействия на органите на МВР; срещу Общи устройствени и Подробни устройствени планове на населени места; против незаконно строителство; свързани с възстановяване собствеността на земеделските земи и земите от горския фонд. Следват проблемите в сферата на образованието и здравеопазването; жалби срещу актове, действия и бездействия на органите на местната власт и местното самоуправление; по религиозни въпроси; жалби, свързани с дейността на държавната администрация; по дискриминационни и етнически проблеми и др.
    Част от жалбите са необосновани, не съдържат изложение на обстоятелства и доказателства, което не позволя намесата на Комисията. Най-честите причини за това се дължат на факта, че жалбата или сигналът не съдържат конкретни данни за закононарушения. В този случай на подателя се изпраща писмо, в което последният бива поканен да изложи точните обстоятелства и доказателства, които ги подкрепят.
    В Комисията постъпват и анонимни жалби, които не се разглеждат. Честа практика е да получаваме жалби и сигнали, препратени ни от други постоянни комисии, от приемната на Председателя на Народното събрание и от народни представители, получили ги на приемните в избирателните си райони.

    Съдържание и обхват на жалбите, молбите и сигналите в областта на социалната политика:

    • Възражения срещу пенсионната реформа и предложения относно отпадането на максималния размер на пенсията, възрастта за пенсиониране и осигурителния стаж за всички категории труд, размера на осигурителните вноски, индексирането на пенсиите, промяна в модела на финансиране на държавния пенсионен фонд и др.;
    • Срещу законодателните промени, свързани с професионалните пенсионни фондове;
    • Предложения за промяна в Кодекса за социално осигуряване – с искане за представителство на пенсионерите в Надзорния съвет на НОИ;
    • Срещу некоректни работодатели, които не изплащат обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, при пенсиониране или съкращения;
    • Невнесени осигурителни вноски от работодател;
    • Неизплащане на обезщетение при временна неработоспособност;
    • Отнемане на предоставени социални услуги на инвалиди І група с чужда помощ – личен и социален асистент, редуциране на работното им време от 8 на 4 часов работен ден и липсата на индивидуална оценка на потребностите им;
    • Срещу законодателните промени, относно отнемане правото на инвалиди за безплатно пътуване с автобусен транспорт и поставяне в дискриминационно положение на лицата, които живеят в населени места без железопътен транспорт;
    • Срещу фирмите-превозвачи, неадаптирали превозните средства за хора с увреждания. Предложения за законодателни промени в Закона за автомобилните превози;
    • Молби от пенсионери с минимален размер на пенсията, които не могат да задоволят елементарните си житейски потребности от храна, лекарства и отопление;
    • Молби от социално слаби лица за енергийни помощи;
    • Молби от безработни лица за съдействие за работа;
    • Сигнали от български граждани в чужбина срещу въведените ограничения за работа в някои държави на ЕС;
    • Молби от семейства и самотни лица без жилища за настаняване в приюти. Отнети жилища чрез публична продан, поради неплатени банкови кредити;
    • Молби за настаняване в домове за възрастни хора;
    • Срещу липсата на държавна политика за младежите, напускащи домовете за деца, лишени от родителски грижи след навършване на пълнолетие. Молби за работа, жилище и социално подпомагане;
    • Срещу липсата на жилищна политика от страна на общините за задоволяване потребностите на хиляди крайно нуждаещи се бездомни семейства;
    • Срещу липсата на адекватна държавна грижа за семействата с деца с увреждания;
    • Срещу разпореждания на НОИ за възстановяване на парични обезщетения за отглеждане на малко дете. Неупражнени регулаторни функции от страна на НОИ;
    • Срещу неизпълнение на съдебно решение за изплащане на издръжка от единия родител;
    • Срещу липсата на адекватна подкрепа от страна на отделите за закрила на детето при насилие на деца от родители и деца в риск.

    Ако съдим по внушителния брой сигнали и молби на граждани и организации, правата на хората с увреждания са значително накърнени. Можем да направим недвусмислен извод, че държавата и общините не си изпълняват добросъвестно задълженията.
    Положението и защитата на хората с увреждания не е въпрос на социално подпомагане, а проблем на човешки права. Гаранция за тях е Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която следва да се ратифицира от българската държава.
    Като цяло се налага извода, че общините не правят оценка на потребностите на гражданите от социални услуги. Социалните услуги не са ориентирани към нуждите на конкретния човек.
    От сигналите на гражданите става ясно, че липсва ясна и достъпна информация за предоставяните социални услуги на територията на общината. Не във всички общини е осигурен достъп за хората с увреждания до административните сгради.
    Много често социалните работници не консултират гражданите при попълване и подаване на заявленията за социално подпомагане и така се стига до неблагоприятни последици за тях.
    Липсва ясна и адекватна социална жилищна политика в общините. Видно от отговорите по запитвания от Комисията, не са предвидени инвестиции за изграждане на нови общински или ведомствени жилища и не са предвидени средства в бюджетите на почти нито една община.
    По отношение на системата за закрила на децата може да бъде направен извод, че нивото на доверие към органите за закрила на детето е тревожно ниско. В обществото липсва и изградена чувствителност към проблемите на децата с увреждания и децата от ромски произход.
    Необходимо е подобряване на политиката на държавата в тази област в посока на по-добра координация на многобройните институции, които носят пряка отговорност за защита на правата на детето и за подобряване на техния експертен капацитет. Такава е и препоръката на Комитета за защита правата на детето към ООН.
    С оглед защита правата на детето, за прилагане на европейски стандарти в областта на правораздаването за деца, следва да се извърши реформа в съдебната система за създаване на специализирани съдебни детски състави или детски съд в България.
    Тревожно е и отношението на държавата към младежите, навършили пълнолетие и напускащи домовете за деца, лишени от родителски грижи. Комисията многократно е сезирана с жалби от такива младежи, които по една или друга причина не са получили родителска грижа и подкрепа. Тази група представлява сериозно социално, психологическо и икономическо предизвикателство за обществото и изисква специални усилия от страна на държавата. Тези деца често изпадат в затруднение и създават проблеми на себе си и на цялото общество, ако за тях не са били положени съответните грижи. Те срещат трудности при реализирането си в обществото и в професионален план през първите години след напускане на домовете. Тази социална група има пропорционално много по-малък шанс в живота и в по-голяма степен е в риск, в сравнение с другите младежи.
    Съществува Национална програма за социална интеграция и професионална реализация на младежите, възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи. Тя е разработена от Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на труда и социалната политика, като за реализацията й са необходими много усилия.

    Съдържание и обхват на жалбите срещу съдебни актове, действия и бездействия на прокурорски органи, нотариални служби, служби по вписванията и др.

    Висок е процентът на жалбите и сигналите на гражданите спрямо актове на съдебната власт. Това се дължи на няколко причини:
    • Специфичност на контрола върху съдебната власт. Конституционната независимост на съдебната власт прави невъзможно контролирането на дейността й с обичайните форми за контрол от законодателната и изпълнителната власт. Органите за контрол по Закона за съдебната власт - Висш съдебен съвет и Инспекторат – проверяват и санкционират нарушения на правата на гражданите по отношение на сроковете за движение и решаване на делата и груби нарушения на съдопроизводствените правила. Тези органи не контролират съдържанието на съдебните актове, които са основният обект на жалбите от гражданите;
    • В голям брой жалби от такъв характер се създава усещането за адвокатска недобросъвестност. Гражданите се оплакват от съдебни решения, постановени в противоречие с фактологията по делата;
    • Гражданите не правят разлика между действията и актовете на администрацията и тези на съдебната власт/присъди, съдебни решения, определения, постановления на прокуратурата и др./. Те считат, че те подлежат на контрол и отмяна по същия ред, по който могат да бъдат отменени и административните актове;
    • Масово в съзнанието на гражданите се е утвърдило разбирането, че ако са нарушени интересите им от влезли в сила съдебни актове, Народното събрание може да извърши проверка и да поиска отмяната им. Голяма част от протестите са копия на жалби от гражданите до окръжни съдилища, Върховен касационен съд, Върховен административен съд и Главна прокуратура. Те се отнасят за вече постановени съдебни решения;
    • Изследванията на индексите на корупция в страната показват най-високи показатели при симбиоза между съдебни органи и адвокатура или органи на изпълнителната власт - главно регионални поделения на МВР и местна администрация. Преобладаващата част се отнасят за имотни измами, постановяване на несправедливи присъди, отказ от правосъдие или протакане на делата.

    Като се изключат жалбите и сигналите на гражданите по отношение на съдържанието на постановените съдебни актове, най-голям дял от тях се отнасят за съмнения в корупция на магистрати. Сигналите са свързани са свързани с отказ от извършване на прокурорски проверки по сигнали, прикриване на измами чрез съдебни решения, закрила от страна на магистрати на лица, извършили престъпления или административни нарушения. Друга част от тях обхващат конфликт на интереси в съдебните състави /особено в съдебните органи на по-малките градове/, прикриване от съда на извършени правонарушения от полицейски органи.
    Съдействието на Висшия съдебен съвет за проверка на изпратени от Комисията жалби на граждани не е достатъчно. Удовлетворително е съдействието от страна на Инспектората към Висшия съдебен съвет и Върховна касационна прокуратура. Минимално е съдействието от районни и окръжни прокуратури по препратени от Комисията жалби на граждани.


    Жалби и сигнали от потребители

    Основният брой жалби, молби и сигнали на потребители са свързани с дейността на:
    • Топлофикационните дружества;
    • Енергоразпределителните дружества;
    • ВиК - дружествата;
    • Мобилните оператори;
    • Банките;
    • Големите търговски вериги и др.
    Жалбоподателите протестират срещу непрекъснатото увеличение на цената на ел.енергията, топлоенергията и водата, което води до повишаване стойността на предоставените услуги. Възразяват срещу ниското им качество, надписаните и некоректни сметки. Настояват за законодателни промени и нов механизъм за регулиране на отношенията „потребител - топлофикация - фирми за топлинно счетоводство”, за ежемесечно и справедливо отчитане на ел. енергията. Протестират срещу монополното положение на дружествата - доставчици на обществени услуги.
    Немалка част от жалбите имат за предмет постановени решения в полза на крупни икономически субекти – монополни компании като ЧЕЗ, ЕОN, ЕVN, Софийска вода, Топлофикация и др. или големи фирми, които според гражданите са заплатили за постановените съдебни решения в тяхна полза.
    Получени са жалби и протести за завишени равни месечни вноски след въвеждането на тримесечното отчитане на консумираната електрическа енергия от „ЧЕЗ Електро България” АД и прекомерно високите цени за възстановяване на прекъснато електрозахранване. Буди тревога недостатъчната защита на правата на гражданите - потребители, гарантирани в чл. 19, ал. 2 от Конституцията, от страна на държавни органи – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на потребителите, Комисията за регулиране на съобщенията и др., и злоупотребата с монополно положение на някои доставчици на обществени услуги – Топлофикация, ЧЕЗ, ЕОН, ЕVN, БТК, МТЕЛ, Глобул, Софийска вода и др. Прави впечатление, че държавните органи, осъществяващи контрол върху дейността на горецитираните дружества, отговарят своевременно, но отговорите им често са формални и не са в полза на потребителя.

    Основни проблеми, които поставят гражданите във връзка с дейността на доставчиците на обществени услуги:

    Топлофикационни дружества:
    • Гражданите настояват за незабавна яснота относно себестойността на единица потребление, отчетена от монтираните им топломери. Убедени са, че съществува картелно споразумение между фирмите за дялово разпределение на топлинната енергия;
    • Начислени количества топлинна енергия;
    • Разпоредбите на чл. 153, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, които гласят, че „потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на отоплителните тела в общите части на сградата”;
    • Висок процент на сградната инсталация;
    • Неправилно определяне и разпределение на топлинната енергия от „Топлофикация София” ЕАД в сгради - етажна собственост, в които не се прилага системата за дялово разпределение;
    • Неправомерно отчетена топлинна енергия от фирмите за дялово разпределение, отразено в изравнителните сметки на потребителите;
    • Нарушено право на отговор на жалби в разумен срок и др.



    Енергоразпределителни дружества:
    • Завишени сметки;
    • Против предложението за въвеждане на такса „електромер”;
    • Неспазване на задължение за присъединяване към електроразпределителната мрежа в разумни срокове;
    • Некачествено електрозахранване и честото му прекъсване;
    • Непредоставяне на фактури за консумирана ел. енергия;
    • Отказ за изплащане на обезщетения за нанесени материални вреди;
    • Тримесечното отчитане на консумираната ел. енергия от „ЧЕЗ Електро България” АД и др.

    Доставчици на телефонни и интернет услуги:
    • Некачествени услуги;
    • Липса на мобилно покритие;
    • Автоматичното подновяване на срочен договор и начислени несправедливо високи неустойки за прекратяване на услугата. Потребителите с право възразяват срещу заложеното в индивидуалните договори условие, според което ако не е подадено в срок писмено предизвестие за прекратяване на срочен договор, той се подновява автоматично за една година. При сключване на самите договори, операторите на мобилни и интернет услуги прилагат неравноправни клаузи. На потребителя се предлага предварително подготвен договор, като той се оказва в положение, в което на практика е лишен от правото да въздейства върху съдържанието на договора. Вследствие на тази явна несправедливост, потребителите са принудени да заплащат неустойки във висок размер. Обичайна практика е, клаузи ощетяващи гражданите, да се изписват с много дребен шрифт, което ги прави трудно четими, особено за по-възрастните клиенти;
    • Завишени сметки;
    • Вредни излъчвания от клетки върху покриви на жилищни сгради;
    • Нелоялна конкуренция и др.



    Водоснабдителни дружества:
    • Нарушено право на качествени услуги;
    • Срещу преразпределение на количествата потребена питейна вода, получени като разлика в отчета на общия водомер и сбора от отчетите на индивидуалните водомери;
    • Несвоевременно отстраняване на аварии;
    • Нарушено водоснабдяване;
    • Създаване на затруднения на граждани от страна на водоснабдителните дружества за изграждане на самостоятелни индивидуални водопроводни отклонения;
    • Срещу наредбата за проверка на водомерите на 5 години.

    Сигнали, свързани с дейността на банки и големи търговски вериги

    Основен проблем са неадекватно високите преводни такси за дребни суми от някои банки. За съжаление, поради договорна обвързаност с редица държавни институции, услугите им се ползват по задължение от коректните данъкоплатци.
    Наблюдава се силно недоволство от качеството на някои софтуерни продукти, което води до объркване в обслужването на гражданите и пряко засяга техните потребителски права.
    Друг сериозен проблем в обслужването е липсата на яснота за клиентите относно правата и задълженията им по договорите и главно за режима и процедурите за извършване на промени в тях. Наблюдава се непознаване от потребителите на много от текстовете в общите условия за предоставяне на стоките и услугите, както и точното значение на текстовете им.
    При банките – непознаване на условията за промяна на лихвените проценти и промяната на параметрите по размера и обслужването на дълга.
    При големите вериги магазини се наблюдава недоволство от: качеството на продуктите, липса на директна връзка в случай на рекламация с отговорни мениджъри за решаване на проблема, бездушно отношение на персонала и липса на организация за работа с такива случаи.
    С удовлетворение може да се посочи повишената активност на голяма част от институциите за отговори на нашите обръщения към тях. Това е положителна практика, защото говори за създаване на институционална култура в областта на защитата на правата на човека и социална чувствителност към значимостта на нарушението на тези права. Позитивното в общуването с институциите е, че почти липсва поведение на несъобразяване или необръщане на внимание на наше писмо до тях и съществува сериозно отношение към повдигнатите въпроси.
    Удовлетворителен е фактът, че съвместните ни усилия с Комисията за защита на потребителите и Комисията за регулиране на съобщенията започнаха да дават резултат. Доставчиците на телефонни услуги бяха принудени да се съобразят с критиките и настояванията ни за премахване на неравностойните клаузи в общите договори, които сериозно нарушаваха правата на потребителите.

    Срещу органите на местната власт и местното самоуправление

    • Облагане с допълнителни или дискриминиращи местни данъци и такси;
    • Заповеди на кметове, действие и бездействие на общински администрации;
    • Решения на общински съвети, несъобразени с интересите на населението;
    • Толериране на местни бизнесмени са сметка на нарушени права на граждани;
    • Нарушения на обществения ред от нощни заведения;
    • Преустройства на жилища в сгради в режим на етажна собственост;
    • Унищожаване на зелени площи поради предстоящо строителство;
    • Неизпълнение на задължения на общинската администрация във връзка с незаконно строителство;
    • Надстрояване на сгради, без необходимото за това разрешение, които застрашават живота и здравето на гражданите;
    • Жалби от търговци, недоволни от решения на общински съвети и заповеди на кметове, които са в ущърб на техните интереси.




    Съдържание и обхват на жалбите срещу актове, действия и бездействия на правоохранителните органи

    Спецификата на дейността на полицейските органи е в постоянния им контакт с гражданите, в широкия спектър от отговорности по поддържане на обществения ред и предоставените им законови възможности за употреба на оръжие, помощни средства /палки, белезници/ и физическа сила. Особеният статут на полицейските служители като единствените органи, овластени от закона да използват принуда от името на държавата, крие рискове от корупция, прикриване на извършени престъпления, действия и бездействия на полицейски служители, от които произтичат вреди за гражданите.
    Основните проблеми, по които гражданите сезират Комисията, са следните:
    • Неизпълнение на служебни задължения, бюрократично отношение или формализъм при тяхното изпълнение;
    • Неправомерна употреба на физическа сила, оръжие и помощни средства;
    • Използване на служебното положение за лична изгода или изгода на трети лица;
    • Съмнения за корупционни схеми с представители на администрацията, съдебната власт и частни фирми, за лично облагодетелстване или облагодетелстване на трети лица;
    • Действия или бездействия, довели до нарушаване на правата и свободите на гражданите;
    • Незаконно задържане в поделенията на МВР;
    • Неправомерни действия при извършване на претърсване, обиск или изземване на вещи, пари и документи;
    • действия на служители от пътна полиция;
    • Неправомерни действия при разрешителната дейност на МВР /паспортен режим, адресна регистрация, задгранични пътувания, забрана за влизане в страната на чужденци или напускане на страната от български граждани, контрол на взривните вещества, оръжията и боеприпасите, държавен противопожарен контрол и др./;
    • Дискриминационно отношение на полицейски служители към граждани по етнически признак.

    Поради високата обществена значимост при сигнали за извършени престъпления или нарушения от полицейските служители и с превантивна цел, Комисията обръща специално внимание на проблема. Когато в жалбите се съдържат достатъчно основания за извършени нарушения от подобен характер, се търси намесата на специализираните дирекции на МВР - “Инспекторат”, “Противодействие на корупцията” и др. По такива въпроси, както и по жалби срещу административни актове, се търси намесата и на органи на Прокуратурата за извършване на съответните проверки.
    Броят на жалбите, подавани срещу полицейски служители, показва тенденция към нарастване. Следва да се отбележи също, че гражданите подават по един и същи случай жалба или сигнал до множество институции - Министерския съвет, Администрация на президента, Прокуратура, Омбудсман. В тези сигнали се пропуска да се посочи, че вече има извършени проверки от компетентните органи или има влезли в сила съдебни решения. При липсата на единна информационна система за подадени жалби и сигнали на гражданите това води до допълнителни проверки, които много често не констатират различен подход от предходния.
    Има жалби срещу принудителни мерки от страна на служители на МВР, както и срещу действия на други държавни институции, от граждани, които имат установено чрез медицинска експертиза психично заболяване. Техните сигнали нарастват и най-често се повтарят периодично във времето.

    Съдържание и обхват на жалбите срещу актове, действия и бездействия от администрацията на местата за лишаване от свобода

    Жалбите и сигналите на гражданите в местата за лишаване от свобода и следствените арести са няколко основни групи:
    • Искания за преразглеждане на влезли в сила присъди;
    • Срещу администрацията на затворите за нарушаване на правата на лишените от свобода;
    • Съмнения за корупционни практики в местата за лишаване от свобода;
    • Неправомерни откази от предлагане за условно предсрочно освобождаване или прекъсване на изпълнението на присъдата поради здравословни причини.

    Поради особения статут на местата за лишаване от свобода е трудно да бъде осъществена многостранна проверка на постъпилите жалби и сигнали. В социално по-значимите случаи за извършване на проверки Комисията търси съдействието на Прокуратурата.
    Следва да бъде констатирано добросъвестното осъществяване на исканите проверки от страна на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието. Комисията е своевременно информирана за резултатите от проверките и предприетите действия.

    Съдържание и обхват на жалбите срещу актове, действия и бездействия, свързани с нарушения на правата на гражданите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/

    Жалбите на гражданите, свързани с нарушение на правата им по ЗПГРРЛ, са в следните насоки:
    • Невъзможност да бъдат открити в архивите доказателства за осъществена политическа репресия;
    • Големият брой доказателствени материали, изискуеми при подаване на документи за получаване еднократни обезщетения или добавки към получаваните пенсии;
    • Неизпълнение на служебни задължения, бюрократично отношение или формализъм при изпълнение на задълженията от страна на областните управители и Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ.
    До приемането на Закона за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, архивите, съдържащи доказателства за осъществена политическа репресия, бяха разпръснати в различни институции. Това затрудняваше изключително гражданите, най-вече възрастните, да намерят необходимите документи. Проблемът допълнително се усложняваше от бюрократичното и формално отношение на посочените по-горе структури и отказът им да извършват по-задълбочена проверка по молби на граждани.
    След събиране на архивите на едно място към оправомощената по закон Комисия, достъпът на гражданите до търсената информация значително се облекчи. Въпреки това продължава да се търси съдействието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите за намиране на необходимите документи в архивите на МВР, Министерство на отбраната и Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”.

    Жалби против Общи и Подробни устройствени планове, проблеми в строителството и незаконно строителство
    По Общи устройствени планове на населените места и изменението им:
    • Липса на широко обществено обсъждане на предвижданите промени в тях;
    • Немотивирано отхвърляне на възражения по тях;
    • Предвижданите изменения в Общите устройствени планове, които касаят собствените им имоти;
    • Предвидено застрояване, унищожаване на зелени площи и др.

    По Подробни устройствени планове и изменението им:
    • Заповеди за одобряване на Подробни устройствени планове;
    • Формално разглеждане на постъпилите възражения от общинските органи;
    • Промяна на статута и застрояване на зелени площи;
    • Несъобразяване на проектите за Подробни устройствени планове с издадени и влезли в сила разрешения за строеж и др.

    Оплаквания, свързани с незаконно строителство:
    • Отказ за извършване на проверки в строителството по сигнали срещу незаконни строежи;
    • Формални или продължителни проверки без предприемане на съответните действия при констатиране на незаконно строителство от регионалните дирекции за национален строителен контрол;
    • Административният контрол по строителството, според Закона за устройство на територията, се извършва от органите на Дирекцията за национален строителен контрол и от кметовете на общините. Поради това отговорността често се прехвърля и се стига до неефикасност на проверките;
    • Строителство в противоречие с действащи подробни устройствени планове, за което има надлежно издадени от общините строителни книжа;
    • Извършено надстрояване на жилищни сгради, без издадено разрешение. Преустройства на помещения в сгради, етажна собственост, при което се засягат общи части;
    • Липса на контрол върху изпълнението на заповедите за събаряне на сгради. Това са случаите, при които, въпреки че има констатирано незаконно строителство и влязла в сила заповед за премахване на същото, последното не е премахнато по надлежния ред поради бездействие на задължените институции;
    • Липса на движение по жалби за незаконно строителство. В този случай Комисията изпраща сигналите до компетентните органи, в зависимост от посоченото нарушение. Ако съществува съмнение за извършено престъпление, жалбата се изпраща до Прокуратурата, а за извършване на проверки - до органа, упражняващ йерархичен или вътрешноведомствен контрол.

    Неизплащане на дължими обезщетения при отчуждаване на имоти

    В Комисията бяха получени жалби във връзка с отчуждени, но неизплатени на собствениците или на техните наследници имоти по трасето на АМ “Струма”. Последното представлява сериозно нарушение на нормата на чл. 18, ал. 5 от Конституцията, съгласно която „принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.”


    Некоректни изпълнители на строителство

    Сериозна част от жалбите се отнасят до некоректни изпълнители на строително-монтажни дейности – основно за имоти, които са закупени с предварителен договор преди въвеждане на сградата в експлоатация. Този проблем съществува и бележи целия период на демократично развитие на обществото.

    Унищожаване и компрометиране на градска среда

    С Решение на Народното събрание от 31. 07. 2008 г., (ДВ, бр. 70 от 08. 08. 2008 г.), е приет Мораториум за застрояване на устройствени зони, предвидени за комплексно застрояване. Въпреки това посегателствата върху градската среда продължават. Получени са много жалби против унищожаване на зелени площи, детски площадки и др., поради предстоящо строителство.

    Предложения за законодателни промени в областта на строителството и собствеността

    Друга част от сигналите съдържат предложения за законодателни промени в областта на строителството и възстановяване на собствеността. Например в Закона за устройството на територията (относно отговорността на проектанта в строителния процес) и Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените недвижими имоти (относно продължаване на сроковете за предявяване на реституционни претенции). В този смисъл, част от аргументираните сигнали се препращат до Комисията по правни въпроси на Народното събрание. За друга част от жалбите, които не съдържат необходимата аргументация, изискваме от подателя да изложи мотивите, поради които смята, че такава промяна следва да бъде извършена. След получаването им, препращаме сигнала до компетентната комисия.

    Земеделие

    Собственост върху земеделски земи

    Основните проблеми, които гражданите излагат във връзка със земеделието в областта на собствеността върху земеделските земи са свързани с непрозрачност при възстановяването на собствеността им.
    Значителен брой жалби са постъпили по отношение на действията на поземлените комисии (респ. общинските служби по земеделие). Много граждани твърдят, че неоснователно са лишени от собствеността си върху наследствени имоти.
    Има сигнали, съгласно които поземлената комисия (общинската служба по земеделие) неоснователно е задържала жалбите на граждани. Тъй като подобни действия представляват престъпления, Комисията изпраща сигналите до прокуратурата за проверка на тяхната основателност.

    Непрозрачността е характерна и при кооперативното управление. Член-кооператорите се оплакват, че Законът за кооперациите не създава ефективни механизми за защита на интересите им. Предоставили сме нашето становище до Министерството на правосъдието. Там сме изложили мотивите си, че се налага промяна в чл. 14, ал. 1 от Закона за кооперациите. Тя прогласява, че имущественият дял, който трябва да получава член-кооператорът, трябва да е съразмерна част от имуществото на самата кооперация. Съгласно нашето становище, ако не се предприеме законодателна реформа в членствените и имуществените отношения, уредени в Закона за кооперациите, тази иначе демократична форма на стопанска дейност ще претърпи упадък. Това ще е резултатът от настоящото положение, при което член-кооператорите са изолирани от управлението и от имуществото на кооперациите.

    Некоректни арендатори

    Значителен брой жалби са постъпили по отношение на некоректни арендатори. Въпреки, че се касае за гражданскоправен проблем, свързан с неплащане на арендната цена, арендодателите са в неизгодно положение. По-голямата част от тях са възрастни хора, живеещи отдалечено от населеното място, в което се намира земята, или са икономически неравностойни спрямо арендатора. Това поставя проблеми пред реализирането на правата на арендодателите, разходите на които могат да надхвърлят стойността на вземането им. В такъв случай ние съветваме собствениците на земя да положат усилия за съвместни и координирани действия. При положение, че действията на арендаторите представляват закононарушения, изпращаме сигналите до Прокуратурата и Държавен фонд „Земеделие”.

    Жалби срещу предложеното право на изкупуване на земеделски земи от страна на арендатора

    Много са възраженията срещу предложеното право на изкупуване на земеделски земи от страна на арендатора. Те са основно от две групи – арендодатели и представители на фондове за инвестиране в земеделски земи. Предложението затрудняваше дейността по отношение на тези две групи.

    Жалби срещу Държавен фонд „Земеделие”

    Бяха внесени жалби по отношение на неправомерно лишаване от селскостопанска субсидия от страна на Държавен фонд „Земеделие”. Обърнали сме специално внимание за всеки такъв случай, както и на факта, че никъде в писмата, изходящи от администрацията на ДФ „Земеделие” не е посочено правното основание, на което фондът основава своите действия.

    Жалби на правоимащи, съгласно § 4а, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

    Прави впечатление относително големият брой жалби на ползватели на земи, които са имали право на изкупуване съгласно §4а, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Жалбоподателите са пропуснали да заявят в срок до 31 януари 1998 г. пред общината желанието си да придобият право на собственост върху тези земи. Те имат такова право, при положение, че до 1 март 1991 г. са построили сгради върху земята и са заплатили земята на собственика, чрез общината, по цени определени от Министерския съвет. Последното представлява частен случай на често срещаното пропускане на срокове от страна на граждани да заявят своите права. Въпреки, че пропускането на срокове от страна на ползватели не може да бъде вменено в отговорност на държавните институции, важна част от управлението е и информирането на гражданите за техните права и задължения.

    Образование и наука
    Основни проблеми, поставени в сигналите на гражданите:
    • Агресия и насилие от и над деца в училище;
    • Неблагоприятни последици от оптимизацията на училищната мрежа – закриване на училища, обявяване на защитени училища, разкриване на средищни училища /липса на пътища и автобуси/. Повишаване на броя на отпадащите ученици;
    • Опорочени конкурси за директори на училища и началници на регионални инспекторати по образование – сигнали за политически назначения;
    • Субективни решения на Министерството на образованието, младежта и науката при определяне на план-приема за профилираните и професионални гимназии по райони;
    • Нарушения при провеждане на държавните зрелостни изпити /матури/, изпитите за външно оценяване и изпитите за прием в гимназии след 7-ми клас;
    • Сигнали за корупция във Висшите училища /купуване на изпити, злоупотреба с влияние/;
    • Сигнали за неблагоприятни последици за младите учени в процеса на научно израстване във връзка с обявените за противоконституционни текстове на новия Закон за развитието на академичния състав;
    • Нарушени права на студенти с двойно гражданство, едното от които е българско, във връзка с определяне размера на такса обучение;
    • Административни проблеми по признаване на дипломи за завършено образование във и от държави – членки на ЕС;
    • Срещу промените в Кодекса на труда относно платения годишен отпуск на учителите;
    • Сигнали за функциониране на незаконни филиали на Висши училища.

    Голяма част от поставените в жалбите въпроси в сферата на образованието са били обект на широк обществен дебат.
    В последните години образованието се нарежда доста ниско в системата на обществените ценности по престиж и заплащане. Образователната система на практика остава централизирана, въпреки декларациите за автономност на училищата.
    Отреденото незавидно място на образованието от обществото и държавата, рефлектира и върху социалния статус на българския учител. Неговият престиж е незавиден, а това влияе и на качеството на работата му.
    Следва да се отбележи и неефективното функциониране на 28-те регионални инспекторати по образование. Тяхната работа е от критична важност за стабилността на образователната система. Трябва да се префокусира ролята на инспектората, за да бъде повече в услуга на промените на ниво училище.
    Много от проблемите, с които е сезирана Комисията, могат да бъдат преодолени чрез съответни законодателни промени. Максимален ефект в това отношение би могъл да се постигне с изработването на нов закон, който цялостно да уреди отношенията в системата на народната просвета.
    С тревога можем да констатираме, че нарастват жалбите относно дейността на Висшите учебни заведения. Проблемите са от най-различно естество: лошо административно обслужване, увеличени такси, лоша образователна политика.
    В резултат на законодателна промяна висшите училища получиха значителна автономия. В същото време, техният прием се увеличи почти до размера на капацитета им, което ги превърна за по-малко от десетилетие от елитна в масова система. Тези промени, обаче, не бяха съпроводени с приемането на Стратегия за дългосрочна политика. Не беше предприето модернизиране на управлението на институционално ниво и не се въведе динамична и конкурентна система за финансиране.
    Комисията многократно е отправяла препоръки към Министерството на образованието, младежта и науката да подобри контрола върху висшите училища по спазване на Закона за висшето образование и установените държавни изисквания.
    След близо две десетилетия бе приет Закон за развитието на академичния състав в Република България. Без съмнение академичната общност изпитваше нужда от нова по дух нормативна уредба. Доказателство за това са множеството жалби, обвързани с проблемите в реалността и развитието в научната кариера.

    Здравеопазване

    Основни проблеми, поставени в жалбите и сигналите до Комисията:
    • Сигнали за лекарски грешки и отказано лечение;
    • Сигнали за нерегламентирани плащания на здравни услуги от здравно осигурени пациенти;
    • Молби за възстановяване на разходи за проведено лечение в чужбина;
    • Срещу лимита на медицинските направления, издавани от личните лекари;
    • Срещу неправилни и противоречиви решения на ТЕЛК;
    • Срещу лоши практики при отпускане на средства за лечение в чужбина на деца и възрастни. Предложения за промени в механизма на работа на фонда;
    • Срещу закриването на болнични заведения;
    • Срещу неучастие на пациентски организации в заседанията на Националната здравно-осигурителна каса;
    • Молби за финансово обезпечаване на оперативно поставяне на кохлеарни имплантантни системи, както и за поддръжка и подновяване на слухово-речевия процесор за деца с тежка форма на глухота.

    Анализът на жалбите и сигналите, които гражданите отправят сочи, че особено остро стои въпросът с достъпа до медицинската помощ и нейното качество. Налагането на лимити на лечебните заведения, нарушава правата на пациентите и по този начин се създава неравнопоставеност на здравноосигурените лица и се ограничава правото на свободен избор.
    Много тревожни оплаквания до Комисията са свързани с проблема за лекарствата на онкоболните. Буди безпокойство и липсата на лекарства за деца с онкохематологични заболявания, както и за редките заболявания. От отговорите на Министерството на здравеопазването става ясно, че проблемите възникват следствие на ежегодно провежданите търгове. Това създава перманентни дефицити и липса на сигурност и придвидимост. Към тези причини трябва да добавим и констатациите, станали известни, след извършения одит на Сметната палата.

    Вероизповедания

    Голяма част от кореспонденцията в тази сфера е свързана с молби от църковни настоятелства за отпускане на финансови средства за реставрация, ремонт или ново строителство на храмове. Те се изпращат на Дирекцията по вероизповеданията и съответната митрополия с молба за финансово съдействие. Ако храмът е паметник на културата от национално значение се ангажира Министерството на културата. Има безценни църкви – паметници на културата, които са в окаяно състояние, за които държавата, в лицето на Министерството на културата, не полага необходимите грижи.
    Друга част от постъпилите жалби са свързани с оплакване от недостойно поведение на духовни лица спрямо миряни, за прояви на корупция или фалшифициране на избори за епархийски съвети или църковни настоятелства, както и за бездействие от страна на митрополити по отношение на такива прояви.
    Съгласно Конституцията на Република България религиозните институции са отделени от държавата. По тази причина Комисията не може да се намесва в разрешаването на вътрешно-църковни дела и спорове. Молби от такъв характер попадат в омагьосан кръг, като се препращат на Св. Синод и съответния митрополит, в чиято епархия е извършено деянието. За съжаление, в повечето случаи те остават без последствия.
    Комисията води преписка с представители на българската църковна общност в Чикаго, предвид възможността построен от тях храм да загуби принадлежността си към Българската православна църква. Случаят чака решение от американския съд. Нашите сънародници се оплакват от неуредиците в тази наша задгранична епархия, поради което може да се осуети и връщането към Българската православна църква на български православни общини и църкви, които са на подчинение на Американската православна църква.
    Сънародниците ни от гр. Босилеград нееднократно повдигаха оплакване срещу действията на Вралянския епископ Пахомий. Поводът е отказ на сръбския владика да освети българската църква „Св. Йоан Рилски” в с. Паралово, построена с финансовата подкрепа на Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет. Според наши сънародници, владиката е повел и компроматна война срещу отец Йоан, който единствен служи на български език.
    Постъпили са и жалби, свързани с дискриминация от страна на църковнослужители, спрямо хора в неравностойно положение. Такъв е нашумелият случай с бившия игумен на Троянския манастир, изгонил от храма поклонници в инвалидни колички. След като за казуса беше сезирана Комисията за защита от дискриминация и тя се произнесе с решение за извършена дискриминация от негова страна, Св. Синод го отстрани.
    Подобен случай има и в гр. Кюстендил, където свещеник е изгонил от храма инвалид.
    Църковни предстоятели посещават Комисията, търсейки съдействие за узаконяване правото на собственост на манастирски или църковни имоти, тай като в общините отказват издаването на нотариални актове, под предлог, че имотите са общински.
    От мюсюлманското вероизповедание най-много са постъпилите жалби, петиции и декларации по повод определение на Върховния касационен съд относно легитимността на ръководството на мюсюлманското вероизповедание. По този повод беше внесено и предложение от народни представители за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
    Във връзка с подмяната на документите за самоличност са получени протестни писма от районни мюфтии срещу действащия правилник за издаване на лични документи, в който се разрешава снимката на лицето да е със забрадка, но само ако се виждат двете уши и част от косата.
    Постъпили са и протести против строежа на култови храмове на нетрадиционни за страната ни вероизповедания, както и за нарушаване на спокойствието на граждани в райони със смесено население, подложени на тормоз от високоговорители на джамии.
    За отчетния период са постъпили няколко жалби срещу практикуване на забранени религиозни култове. Има постъпило оплакване и срещу религиозната общност „Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни”, чиито мисионери в нарушение на чл. 7, ал. 5 от Закона за вероизповеданията, са привлекли малолетно лице, без изричното съгласие на родителите му.

    Други категории жалби
    • Неизпълнение на влезли в сила съдебни решения;
    • Срещу механизма по обезщетяване на правоимащи граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, имотни проблеми и др.;
    • Срещу присвояване на авторски права;
    • Липсата на грижа за паметниците на културата от страна на частни собственици, държавата и общините;
    • Против излъчването на телевизионни предавания, които увреждат физическото, психическото, нравственото или моралното развитие на децата;
    • Жалби за опрощаване на държавни вземания;
    • Жалби, отнасящи се до дискриминация по политически, етнически, полов, или друг принцип;

    Във връзка с постъпилите жалби на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, Комисията направи предложение до Министерския съвет. Предложено беше да се премахне задължението за заплащане на режийни разноски от страна на гражданите.
    Според § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, правоимащите заплащат режийни вноски в размер, определен от общинския съвет.”
    Мотивите са, че не е справедливо да се налагат допълнителни финансови тежести на хората, които с десетилетия чакат уреждането на жилищните си проблеми. В допълнение към това общините напълно субективно определят режийни разноски в проценти, надвишаващи дължимия местен данък.
    През годините много граждани пострадаха от факта, че българският закон уврежда интересите на последващите приобретатели. Във връзка с такива случаи, при които последващи приобретатели са отстранени от имота, поради порок на правото на собственост у техните праводатели, предложихме да се преразгледа и да се преосмисли сегашното законово положение.
    Мотивите бяха, че Законът за задълженията и договорите, с някои изключения (чл.17, ал. 21, чл. 26, чл. 33, ал.3, чл. 87, чл.135) не предоставя адекватна защита на приобретателите на недвижими имоти. Във всеки един момент те са заплашени да бъдат отстранени от имотите си, без да имат и най-малка възможност да установят документално наличието на порок в предходните сделки. Предложението, което изпратихме до Министерството на правосъдието и до Комисията по правни въпроси, беше правната защита на добросъвестния приобретател да покрие всички хипотези, при които приобретателят няма обективна възможност и при най-щателна документална проверка да открие наличието на порок в предходна сделка.

    Приети и обработени бяха и над 500 устни жалби и сигнали на граждани, които са се оплаквали за нарушаване на законните им права и интереси. Най-много устни сигнали бяха подадени срещу: незаконно строителство; унищожаване на зелени площи; презастрояване на квартали; безпризорните кучета; завишени сметки от доставчици на обществени услуги; заповеди на кметове на общини; действия и бездействия на органи на държавната и общинска администрация; молби от църковни настоятелства за съдействие пред общински администрации за издаване на нотариални актове на църковни имоти и др. Получени са и много оплаквания от жители на малки населени места във връзка със зачестили грабежи от домовете им и нарушаване на правото им на спокоен живот.

    На редовни заседания Комисията е разглеждала и постъпили жалби, сигнали и петиции от граждани и неправителствени организации, които са от обществен интерес и засягат големи групи хора, а именно:
    • Петиция срещу малтретирането на българи в Република Македония, организирана от Независима гражданска инициатива „Братя българи, ние сме со вас!”. Беше обсъден случаят с нашата сънародничка от Македония г-жа Спаска Митрова, представен от министъра без портфейл г-н Божидар Димитров и от директора на Агенцията за българите в чужбина. Прие се становище, което възложи на министъра, отговарящ за българите в чужбина, съвместно с Министерството на външните работи, да разработи и представи пред членовете на Комисията дългосрочна стратегия за защита на правата и законните свободи на българите, живеещи извън границите на Република България;
    • Петиция „За чиста Марица”, внесена от Гражданска коалиция „България без цианиди” и жалба от Гражданска коалиция за устойчиво развитие относно искане за отмяна на издадено разрешение от Министерството на околната среда и водите на канадската компания „Дънди” за дейности в местност „Югово” в общините Лъки и Чепеларе. На заседанията присъстваха г-жа Евдокия Манева - заместник-министър на околната среда и водите, г-н Розалин Петков - заместник-областен управител на област Пловдив, представители на област Смолян и на общините Лъки и Чепеларе. След изслушване на вносителите и проведения дебат, Комисията препоръча на правителството при разработване и приемане на промените в Закона за подземните богатства да проведе широко обществено обсъждане.
    • Петиция за намаляване на пенсиите на работилите в Държавна сигурност и в структурите на тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната. След изслушване на вносителите, експерти от Министерството на труда и социалната политика и проведен дебат, Комисията единодушно реши да препоръча на Комисията по труда и социалната политика да разгледа и вземе решение по поставените от вносителите въпроси, отнасящи се до пенсионното законодателство;
    • Жалба от Сдружение „Хелзинкски наблюдател – България” относно изплащането от българската държава на пенсии на лица, изселили се в Република Турция.

    Предвид големия брой жалби и създаденото обществено напрежение, свързано с дейността на „ВиК” дружествата в страната, Председателят на Комисията внесе питане до министъра на регионалното развитие и благоустройството. В него се постави въпроса за нарушаване правата на българските граждани като потребители от доставчиците на водоснабдителни услуги. Оплакванията на гражданите са свързани както с надписани суми за вода, така и с периодичния преглед на водомерите на 5 години и със заплащането на тази услуга от потребителите.
    Главният акцент в питането беше дали са предвидени промени на нормативната уредба в областта на водоснабдителните услуги. В своя отговор министърът на регионалното развитие и благоустройството пое ангажимент за промяна на действащата нормативна уредба в сектора, в интерес на потребителите.
    Във връзка с поставени сериозни проблеми в жалби и сигнали, постъпили от земеделски производители в Комисията, Председателят й внесе питане до министъра на земеделието и храните. Питането се отнася за стратегията на Министерството за развитие на поливното земеделие в страната, цената на услугата „водоподаване за напояване” и дейността на Изпълнителна агенция „Хидромелиорации” и „Напоителни системи” ЕАД.


    Сътрудничество с обществени организации и външно-политически контакти

    Към Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите са се обръщали с предложения за сътрудничество и съвместна дейност редица неправителствени организации и институции, ангажирани с правозащитна дейност.

    Представители на Комисията взеха участие в :
    • „Да изтезаваш или да не изтезаваш – дилеми и дефицити в българското законодателно право” – дискусия по инициатива на Българския Хелзинкски комитет (БХК) и Чеpвената къща;
    • „Зелена стъпка напред”: Енергийната революция – коя страна на барикадата ще изберем? – инициатива на Българско училище за политика – Нов български университет;
    • „Задържани, вместо защитени” – дискусия, посветена на проблемите на бежанците - БХК;
    • „Превенция и борба с дискриминацията чрез средствата на наказателното право” – семинар, организиран от Комисията за борба с дискриминацията;
    • „За състоянието на усвояването на средствата от Европейските фондове в България” – кръгла маса – Коалиция за устойчиво развитие;
    • „Полицейското насилие в България през погледа на Европейския съд по правата на човека – безправие и безнаказаност” – кръгла маса – БХК;
    • „Проблеми в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление” – дискусия, организатор Форум „Гражданско участие” ;
    • „Европейската гражданска инициатива – нова възможност за овластяване на гражданите” – публична дискусия с организатори Мария Неделчева – евродепутат и Бюрото на Европейския Парламент в България.



    Ръководството на Комисията проведе срещи - дискусии с:
    • Делегация на Консултативния съвет към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства към Комитета на министрите на Съвета на Европа;
    • Омбудсмана на Албания – проф. д-р Добияни;
    • Омбудсмана на Узбекистан – г-жа Рашидова и др.

    Представители на Комисията взеха участие и в международни прояви в Мадрид и Брюксел, посветени на равенството между половете.

    Регионално разпределение

    Най-много жалби, молби, сигнали и предложения са постъпили от София-град - над 500, което представлява почти 1/3 от всички регистрирани такива. Това е нормално с оглед близостта на гражданите, по-голямата активност на столичани, което е констатирано и в предишните доклади за дейността на комисиите по жалби и петиции на граждани. На второ място по брой внесени жалби и петиции е област Пловдив, следват областите Варна, Бургас, София-област, Благоевград и др.
    Трябва да се отбележи по-ниската активност на населението от Северна България. Например от областите Търговище, Силистра, Видин и Монтана са регистрирани най-малко жалби. Не можем да се съгласим, че проблемите на хората в тази част на страната са по-малко, предвид по-голямата безработица и натрупаните с годините въпроси за разрешаване в тези региони.

    Заключение
    Позитивният резултат от работата на Комисията с граждани и неправителствени организации е установяване на законодателни празноти. Несъвършенствата и празнотите в действащите закони, установени при прилагането им, следва да инициират предложения за промяна на нормативната уредба от народните представители и по-ефективното им участие в парламентарния контрол.
    Досегашната дейност на Комисията дава основание да се направи обобщението, че тя е живата и непосредствена връзка на гражданите с Народното събрание. Като изразител на надеждите им за ефективна помощ и решаване на проблеми във всички сфери на обществения живот, Комисията успя да помогне на много от тях.
    Много често търсещите съдействия се нуждаят не само от консултация, но и от внимание, които безрезервно получават. Членовете на Комисията и експертите се отнасят със съпричастност към поставените въпроси от жалбоподателите, като се стремят да защитят гарантираните им по Конституция граждански права. Получени са много благодарствени писма, поради своевременната намеса на Комисията. Естествено е и да има недоволни от работата й. В повечето случаи това са жалбоподатели, поставяли едни и същи проблеми през годините, свързани със съдебни решения, молби за устройване на работа, настаняване в общински жилища и др. Удовлетворително е, че броят им е сравнително малък, в сравнение с тези, за които оказаната помощ е била навременна и ефективна.
    Въпреки доброто взаимодействие и своевременните реакции на повечето държавни и местни органи на властта, предстои значителна работа по подобряване на сътрудничеството с тях, особено с тези, чиято дейност е да съблюдават правата на човека. Тук е мястото да се изтъкне необходимостта от засилване на контрола по изпълнение решенията на Комисията и да продължат усилията й в посока осъществяване на поетите ангажименти. Много важно е народните представители, членове на ресорните комисии и компетентните министерства да подходят сериозно и отговорно към подадените предложения за законодателни промени.
    Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите осъзнава голямата си отговорност като пазител на човешките права и свободи в страна - членка на Европейския съюз, където те са издигнати във върховна ценност и нарушаването им води до упадък на обществото и подмяна на ценностите му.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА
    НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА,
    ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА
    ГРАЖДАНИТЕ:

    ЙОРДАН БАКАЛОВ
















    Приложение №1

    ТАБЛИЦА 1

    Регистрирани жалби и петиции от началото на мандата на 41-то Народно събрание до 31. 12. 2010 г.
    Теми: Брой
    Социални проблеми - молби за получаване на социални помощи, за настаняване в общинско или държавно жилище, за устройване на работа и др. 390
    Срещу съдебни актове, действия и бездействия на прокурорски органи, нотариални служби, служби по вписванията и др. 340
    Жалби и сигнали от потребители
    Срещу топлофикационни дружества, енергоразпределителни дружества, ВиК, мобилни оператори, банки и др. 358
    Срещу актове, решения, действия или бездействия на местни власти 145
    Жалби срещу актове, действия и бездействия на правоохранителни органи 130
    Жалби срещу актове, действия и бездействия на администрацията на местата за лишаване от свобода 25
    Жалби срещу актове, действия и бездействия, свързани с нарушение на правата на гражданите по ЗПГРРЛ 34
    Общи и подробни устройствени планове, проблеми в строителството, незаконно строителство, некоректни изпълнители, унищожаване и компрометиране на градска среда 190
    Неизплащане на дължими обезщетения при отчуждаване на имоти 16
    Проблеми, свързани с възстановяване собствеността върху земеделски земи, гори и др. 133
    Жалби, свързани с проблеми на образованието и науката 78
    Здравеопазване 110
    Молби от църковни настоятелства за отпускане на финансови средства за реставрация, ремонт или ново строителство на храмове, срещу недостойно поведение на духовни лица, прояви на корупция и др., проблеми на българските църковни общности в чужбина, срещу практикуване на забранени религиозни култове, дискриминация на хора в неравностойно социално положение, на верска, етническа, политическа и др. основа 95
    Срещу актове, действия и бездействия на централната изпълнителна власт 105
    Реституционни проблеми 29
    Сигнали, в които липсва предмет и нямат характер на жалби и петиции 51
    За опрощаване на държавни вземания 12
    Неизпълнение на влезли в сила съдебни решения 38
    Срещу механизма по обезщетяване на правоимащи граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове 57
    Липса на грижа за паметниците на културата от страна на частни собственици, държавата и общините 28
    Молби за защита на граждански права на български граждани, живеещи в чужбина 5
    Анонимни 54

    Забележка: Броят на жалбите по отделните проблеми надвишава общия брой регистрирани жалби, поради поставянето на няколко проблема в много от тях. В таблицата са включени и постъпилите устно жалби и сигнали.
















    Приложение №2

    ТАБЛИЦА 2

    Жалби и петиции по области Брой

    Благоевград 43
    Бургас 45
    Варна 53
    Велико Търново 28
    Видин 9
    Враца 21
    Габрово 17
    Добрич 31
    Кърджали 18
    Кюстендил 34
    Ловеч 17
    Монтана 23
    Пазарджик 19
    Перник 12
    Плевен 26
    Пловдив 101
    Разград 12
    Русе 31
    Силистра 4
    Смолян 16
    София - град 429
    София област 53
    Стара Загора 42
    Търговище 4
    Хасково 27
    Шумен 19
    Ямбол 21
    От чужбина 9

    Забележка: В тази таблица са включени само писмените жалби, молби, сигнали и петиции на граждани


    Проект


    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ



    РЕШЕНИЕ

    ПО ДОКЛАДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ


    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република и чл. 18, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    РЕШИ:

    1. Приема доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
    2. Докладът на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите да се изпрати на централните и други органи и организации, които имат отношение към защитата правата на гражданите.

    Решението е прието от XXXXI Народно събрание на ……… 2011 г.
    и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

    Председател на
    Народното събрание:

    (ЦецкаЦачева)
    Форма за търсене
    Ключова дума