---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

№ 153-14-18/30.09.2011 г.



Д О К Л А Д


Относно: Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-90, внесен от Лъчезар Тошев на 23.08.2011 г.



На редовно заседание, проведено на 15 септември 2011г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа внесения от народния представител Лъчезар Тошев Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-90/ 23.08.2011 г.
На заседанието присъстваха г-н Дянко Марков и г-н Никола Рухчев - представители на Съюзите на репресираните в България.
В своето изложение вносителят Лъчезар Тошев подчерта, че в миналия мандат на Народното събрание подобен закон е внасян от народните представители Филип Димитров и Петър Стоянов. Предложеният на вниманието на членовете на Комисията проект на закон е преработен съобразно критиките на Правната комисия - отпадат двустепенното ниво на ръководство и регионалните структури.
Г-н Тошев обърна внимание, че България е последната държава от Европейския съюз, която не е създала институция за национална памет. Всички посткомунистически държави – членки на ЕС вече имат такива институти. Подобни институти има и в държави, в които не е имало комунистически диктатури. Като пример той посочи Швеция, където функционира изключително престижен институт за проучване престъпленията на комунизма, в чиято дейност взимат участие видни европейски политици. С този пример вносителят обвърза значимостта на националната памет като част от европейската. Предстои свързването на тези институти в единна европейска мрежа, която да поддържа жива паметта за извършените престъпления от тоталитарните режими. В проведено наскоро заседание на Съвета на ЕС, в което са участвали българските министри на вътрешните работи и на правосъдието, е прието заключение, с което се насърчава дейността на подобни инициативи на територията на Европа, както и развиването на международни научноизследователски проекти, посветени на тази тематика.
Вносителят подчерта, че проектозаконът си поставя за цел събиране, проучване и популяризиране на данните и документите за престъпления, извършени от репресивния апарат на тоталитарната държава. Институтът за Национална памет се ръководи от Съвет, избиран от Народното събрание на Република България. Половината от членовете се предлагат от Съюзите на репресираните в България, а другата половина – от народните представители.
Според г-н Тошев обемът на работа на Института следва да се определи от правителството, след консултиране на щата и бюджета с министъра на финансите.
Голямата цел на Института за Национална памет ще бъде създаването на една консолидирана, обща позиция за събития и престъпления, извършени по време на комунистическия режим. И до- сега – 20 години след падането му, по тях има различни интерпретации. Това е пътят да се стигне до национално помирение, което все още не е постигнато.
В последвалата дискусия участие взеха гостите и народни представители. Господин Александър Радославов изрази мнение, че тази тематика може да бъде развита от поделение към Държавния архив. Зам.-председателят на Комисията г-н Димов заяви, че подкрепя идеята на законопроекта. Според него недостатък е липсата на становище от финансовото министерство към датата на обсъждането.
В заключение и председателят на Комисията г-н Бакалов заяви подкрепата си за законопроекта. Той също акцентира върху факта, че България е останала последна от европейските държави по създаването на институция за националната памет. Според него основна причина за това е липсата на политически консенсус при оценката на тоталитарното управление от 1944 г. до 1989 г.

След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 9 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-90/ 23.08.2011 г., внесен от Лъчезар Тошев.


ЙОРДАН БАКАЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ