КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
10/05/2012
Доклад
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
№ 253-14-16/16.05.2012 г.
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
На редовно заседание, проведено на 10.05.2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
На заседанието присъстваха г-жа Милена Дамянова - зам.-министър на образованието, младежта и науката, Красимир Вълчев - главен секретар на министерството, г-н Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна” и експерти. Присъстваха и представители на Българската православна църква – протойерей Йоан Куков и свещеноиконом Василий Сарян.
Законопроектът беше представен от г-жа Милена Дамянова. Тя изтъкна, че той обединява два съществуващи към момента закона, както и Правилник за прилагане на Закона за народната просвета. Предложеният проектозакон не предвижда да има правилник за прилагането му, което ще улесни изключително неговото използване. Сега действащият Закон за народната просвета е твърде остарял и не отразява модерните виждания и приоритетите за развитие на образованието. В него се поставя ясен акцент върху личностното развитие на детето и ученика. Предоставят се възможности за реално участие на всички заинтересовани страни /ученици, учители, директор, родители/ в общността на училището и детската градина. Отделя се и специално място на духовните училища. Те са изведени като самостоятелен вид специализирани училища, които могат да провеждат обучение от 8 до 12 клас. В сега действащия закон съществува възможността министърът на образованието и науката да разрешава откриването на духовни училища, в които не се придобива средно образование – нещо, което в законопроекта не е дадено като възможност. Процедурите за откриване, промени и закриване са обособени в отделен раздел, като по същество предложената уредба е подчинена на досегашната концепция в уредбата на тези отношения, но е усъвършенствана и допълнена. Новите моменти са вписването на духовните училища в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и уредбата на отношенията, свързани с преобразуване и промени в духовните училища, което към момента липсва. По отношение на съдържанието на обучението е предвидено тези училища да осигуряват обучение по общообразователна и специализирана подготовка в съответното вероизповедание. Те могат да осигуряват и професионална подготовка в професионално направление религия. Специализираните учебни предмети за религиозното обучение се определят в учебни програми, утвърдени при условията и по реда на вероизповеданието, а съдържанието на професионалната подготовка – съответно при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.
По време на дискусията представителите на църквата повдигнаха въпроса за източниците за финансиране на този вид училища. Досега отговорността е била споделена между държавата и вероизповеданието. Г-жа Дамянова отговори, че според Закона за вероизповеданията е предвидена възможност държавата и съответно общините да предоставят безвъзмездно на религиозните институции право на ползване на общински имоти, а от друга страна да ги подпомагат и със субсидии, които са предвидени в държавния и съответно в общинските бюджети. Тази възможност е разписана в чл. 21, ал. 3 от Закона за вероизповеданията. Това е и основанието, по което и в момента се отпускат субсидиите.
При проведените разисквания народните представители изразиха задоволството си от законопроекта. Изказаха се съмнения относно липсата на ресурсно и финансово обезпечаване на сериозната структурна реформа, която предстои. Повдигна се въпросът за обучението на децата с увреждания и умствена изостаналост, тъй като в проектозакона за първи път се регламентира т.н. „приобщаващо образование”, т.е. средата да се адаптира към потребностите на тези деца, а не обратното, както е било досега. Друг дискутиран въпрос беше въвеждането на религията като задължителен учебен предмет. В законопроекта е предвидена възможността в избираемите и факултативните часове желаещите ученици да изучават религия. Отделно от това религията в исторически, в културен и във философски план присъства интегрирано във всички останали учебни предмети. Народни представители изразиха задоволство от предвиденото въвеждане на целодневна организация на учебния процес до седми клас включително, като от новата учебна година тя ще обхване учениците от трети клас.
При проведеното гласуване, с 8 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА,
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ:
ЙОРДАН БАКАЛОВ