Доклад

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

№ 253-14-30/23.10.2012 г.

Д О К Л А Д


ОТНОСНО: Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254–01–41, внесен от народните представители Лютви Местан, Четин Казак, Юнал Лютфи и Тунчер Кърджалиев на 15.03.2012 г.

На редовно заседание, проведено на 18 октомври 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите обсъди Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254–01–41, внесен от народните представители Лютви Местан, Четин Казак, Юнал Лютфи и Тунчер Кърджалиев на 15.03.2012 г.
Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Четин Казак. В приета резолюция на ПАСЕ от 26 януари 2011 г.се посочва, че България е една от деветте държави в Европа с „големи системни пропуски”, водещи до повтарящи се нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Нашата страна попада в този списък с три проблемни области на неизпълнение на осъдителни решения на Съда по правата на човека: смъртни случаи и насилие върху лица, намиращи се във властта на правоохранителните органи и липса на ефективно разследване на тези случаи; нарушаване на правото на зачитане на семейния живот при депортиране и прекомерна продължителност на съдебните дела и липса на ефективни средства за защита срещу това.
Въпреки няколкото резолюции на Съвета на Европа за ролята на националните парламенти за спазване на правата на човека, все още не е въведен цялостен механизъм за оценка на съответствието на приеманите закони с правозащитните стандарти. Няма и ефикасна парламентарна процедура за контрол върху правителството за изпълнение на осъдителните решения на Съда в Страсбург.
През юни 2011 година е приета нова Резолюция 1823 на ПАСЕ „Националните парламенти: гаранти на човешките права в Европа”. В нея се подчертава уникалната роля, която имат парламентите за спазването на човешките права и се настоява за въвеждането на каталог от мерки и парламентарни процедури в тази посока.
Предлаганият законопроект предвижда допълнение на ратификационния закон, с който България стана страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., като се въвежда задължение за Министерския съвет да внася в парламента ежегоден доклад за броя и характера на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България и за необходимите законодателни и административни мерки за преодоляване на причините за тези осъждания.
В становищата си Министерство на правосъдието и Министерство на финансите изразяват принципна подкрепа на законопроекта. Мотивите на вносителите на законопроекта се споделят и в становището на Министерство на външните работи. Този въпрос обаче не се третира от самата Конвенция и поради това липсва правна база за неговото упоменаване в ратификационния документ и в този смисъл евентуалното допълнение на Закона за ратификация на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи би било правно необосновано. Подобно решение би могло да постави под въпрос перфектността на самата ратификация от българска страна, подчертават от Министерство на външните работи.
В хода на дискусията членовете на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите подкрепиха идеята, заложена в законопроекта, но изразиха становище, че трябва да има друг механизъм за контрол и отчетност пред Народното събрание за заведените дела и спечелени срещу Република България в Европейския съд по правата на човека, а не това да бъде със Закон за допълнение на Закона за ратификация. Изказаха се становища, че добрият вариант е Министерството на правосъдието да изготвя годишен доклад. Беше отбелязано, че Народното събрание вече е приело на 21 септември 2012 г. Решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Джема Грозданова към министъра на правосъдието Диана Ковачева относно пилотната процедура, насочена към намаляване на огромната натовареност на Европейския съд по правата на човека чрез връщане на жалби на граждани на национално ниво (Обн., ДВ, бр. 74 от 2012 г.), с което се задължава Министерският съвет да внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България.
Народният представител Четин Казак изтъкна, че приетото решение е със сходно съдържание с внесения законопроект. Според него, с оглед степента на важност на материята, тя трябва да бъде уредена в закон, тъй като има по-голяма тежест.
Същото мнение изрази и председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите Йордан Бакалов.
След проведената дискусия, с 2 гласа „за”, 0 гласа „против” и 11 гласа „въздържал се”, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254–01–41, внесен от народните представители Лютви Местан, Четин Казак, Юнал Лютфи и Тунчер Кърджалиев на 15.03.2012 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА,
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ:

ЙОРДАН БАКАЛОВ