Стенограма

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 6



Днес, 17.05.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: Константин Пенчев, Омбудсман на Република България, Росица Тоткова, главен секретар и Роза Георгиева, началник на кабинета на Омбудсмана; от Министерството на правосъдието – Деница Вълкова, заместник-министър, главен комисар Митко Димитров, директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; От Министерството на вътрешните работи – Николай Григоров, началник на отдел „Охранителна полиция”, Ваня Караганова, началник на отдел в СДВРП и Сашка Андрекова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Имаме 12 присъстващи членове на комисията. Имаме кворум и можем да обсъждаме дневния ред:
1. Обсъждане на Проект за решение за одобрение на Правилник за организацията и дейността на омбудсмана, № 261-00-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 18.04.2012 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.
3. Разни.
По първа точка - Обсъждане на Проект за решение за одобрение на Правилник за организацията и дейността на омбудсмана, № 261-00-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 18.04.2012 г.
Давам думата на г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
На вашето внимание е проект за Правилник за организацията и дейността на Омбудсмана. Знаете, че беше приет наскоро Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, който влезе в сила на 11 май 2012 г. Съгласно разпоредбите на този закон трябва да бъдат приети и промени в Правилника. Тъй като ние направихме доста промени, както във връзка с измененията на закона, така и коригирахме и някои остарели текстове, си позволихме да предложим на вашето внимание изцяло нов правилник, който не се отличава съществено от стария правилник, освен че има допълнителна глава по отношение на правомощията на институцията на Омбудсмана „Национален превантивен механизъм”. Някои текстове са доразвити. Сложен е акцентът, както и в изменението на закона, че Омбудсманът приоритетно се занимава и с правата на децата. Има принципи за служителите на омбудсмана – неща, които сме видели в практиката на тази институция, че трябва да работят по-добре и да бъдат формулирани по-добре, сме си позволили да го направим.
Текстът е пред вас. Синхронизиран е с изменението на закона. Да не ви отегчавам повече, готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря, г-н Пенчев. Колеги, имате думата за въпроси. Ако няма, да преминем към гласуване на проекта за решение.
Който подкрепя Проект за решение за одобрение на Правилник за организацията и дейността на омбудсмана, № 261-00-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 18.04.2012 г., моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Благодаря, г-н Председател. Ще разрешите ли да останем и за втора точка от дневния ред, защото ни интересува Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Предс. Йордан Бакалов:
Разбира се. Заповядайте.
По втора точка – Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.
Има думата г-жа Вълкова, заместник-министър на правосъдието.
Деница Вълкова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Съвсем накратко ще ви разкажа историята на законопроекта, който сме представили на вашето внимание.
През лятото на 2011 заместник-министър Ангелов от екипа на министър Попова във връзка с редица сигнали и предложения за подобряване на работата в местата за лишаване от свобода и решаване на конкретни практически въпроси е възложил да се направи преглед на правната уредба. В резултат на това са проведени срещи с началниците на териториалните структури на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Била е сформирана работна група с представители на Министерството на правосъдието, в това число Съвета по законодателство, Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията. Също така е имало представители на Върховна касационна прокуратура и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, които са изработили окончателния проект. Той съответно е съгласуван по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. След като са съобразени всички предложения и бележки е представен на вниманието на Министерския съвет и през м. април т.г. е одобрен от Министерския съвет. Съвсем накратко ще маркирам основните акценти в законопроекта.
Първото важно предложение е да се даде възможност, както за арестите, така и за другите места за лишаване от свобода да не се прилага досегашното правило задържаните, подсъдимите, обвиняемите, лишените от свобода да бъдат настанявани в най-близкото до постоянния си адрес място, а да се даде възможност това да става и в други населени места, когато има недостиг на капацитета. Това се налага, от една страна, за да се ограничи броят на осъдителните решения, постановени срещу България от Европейския съд по правата на човека с оглед пренаселеността в местата за лишаване от свобода и от друга страна, да се осигури минимален стандарт на живот на лишените от свобода.
Друго важно предложение в тази връзка е да се отложи осигуряването на минималната 4 кв. м. жилищна площ за всеки задържан за след 5 години, тъй като това е обвързано, от една страна, с тежката икономическа ситуация в момента в страната и недостига на финансови средства, от друга страна, с дългосрочната инвестиционна програма, която стартира от 2013 г.
Предвидени са също така възможности да се разшири кръгът от дейности, които могат да се възлагат на лишените от свобода, тъй като постъпват много предложения не само от държавни учреждения и институции, а също така и от юридически лица и други институции, които дават възможност те да полагат труд, разбира се, с тяхно изрично съгласие.
Предвидена е също така и това е във връзка с европейските правила за затворите да им се осигурява облекло и обувки, но само на тези, които нямат собствени. И те да са такива, че да не засягат тяхното достойнство и да не ги унижават.
Предвидено е пощенските разходи за молбите и за жалбите да са изцяло за тяхна сметка, тъй като към момента са констатирани редица злоупотреби в тази връзка.
Към настоящия момент редакцията на закона предвижда задължителен обиск в случаите, когато в различни хипотези лишените от свобода се налага да напуснат затворите, съответно арестите и след това да се върнат обратно. Към настоящия момент с оглед и процесуална икономия ние предлагаме това да е задължително, т.е. за такъв обиск да се съставя протокол само в случаите, че при обиска са открити вещи и предмети, чието ползване и държане е забранено.
Прецизирали сме изолирането в наказателна килия като дисциплинарно наказание. Предвидили сме това да става, както в извън работно, така и в извън учебно време.
Предвидили сме намаляване на рестриктивните мерки по отношение на настанените в наказателна килия.
Предлагаме началникът на затвора да има право да изолира лишен от свобода в единична килия като превантивна мярка за срок от един месец. Такава възможност се предвижда и за главния директор на дирекция „Изпълнение на наказанията”, само че там срокът е малко по-дълъг – два месеца. Също така сме предвидили, ако отпаднат основанията за тази мярка, или ако лишеният от свобода демонстрира добро поведение, тя да може да бъде прекъсната при изтичане на този срок.
Предвидили сме също така да отпадне задължението на Министерския съвет да приема ежегодна инвестиционна програма за подобряване на материално-битовите условия в местата за лишаване от свобода, тъй като понастоящем това задължение се дублира с разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от закона, която практически съдържа същите цели и задачи на мероприятията, необходими за ежегодното изпълнение.
На последно място сме предвидили лишените от свобода да се настаняват за лечение не само в държавни и общински медицински заведения, но и в други такива извън местата за лишаване от свобода. Това се налага с оглед гаранцията те да имат достъп до адекватна медицинска помощ, както и правото им на свободен избор, тъй като те не са лишени от човешки права предвид на това, че са лишени от свобода.
На последно място сме предложили прецизиране на уредбата на пробацията с оглед да уточним кога точно започва изпълнението на това наказание и сме предвидили 7-дневен срок от призоваването лицето – осъденият, да бъде задължен съответно да се яви за първоначалната регистрация, както и сме променили момента на уведомяване на кметовете и на началниците на РПУ, тъй като в настоящия момент това става след влизане в сила на съдебния акт. Ние предлагаме това да стане в момента на привеждането, тъй като там тече един срок, който създава проблеми в практиката.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, накратко ви представих проекта и ви моля да го подкрепите, тъй като основните причини и идеите, които имаме, са съобразени, от една страна, с повишаване гаранциите на правата на задържаните, на лишените от свобода, в това число и на обвиняемите и на подсъдимите и от друга страна, се опитваме да решим възникналите в периода на краткото приложение на закона – по-малко от три години, практически проблеми.
Благодаря за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви, г-жо Министър. Имате думата за изказвания и въпроси. Заповядайте, г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Първо искам да приветствам авторите на законопроекта и екипа, който е изготвил текстовете. Аз говоря като представител на българския парламент в Асамблеята на Съвета на Европа. Освен това, внимателно следя, както периодичните, така и основните доклади на мониторинг от страна на Европейския съюз. Имахме нужда от такава корекция, от такова оторизиране на привеждане на тези пропуски, които бяха досега в практиката на лишените от свобода, както и насилието, което понякога се налагаше над задържаните в местата за лишаване от свобода.
Прочетох внимателно законопроекта. Бих казал, че той изцяло отговаря на основните стандарти, за които говори заместник-министърът по отношение на запазване на достойнството на задържаните и техните права. Това е изключително важно, уважаеми колеги. Крайно време е затворите – местата за лишаване от свобода, да не бъдат места, които произвеждат престъпници, възпроизвеждат престъпници. Трябва да се придържаме към практиката в европейските страни, където този, който е нарушил закона и е попаднал в местата за задържане основното му наказание е лишаване от контакти с обществото, т.е. ограничаване на неговата свобода, за да има време той да осъзнае своята грешка и да излезе не престъпник, а нов човек. Много се радвам, че това е една важна стъпка в този подход – да има нов подход и нова политика по отношение на местата за задържане и към хората, които стоят в тези места.
Другото, което искам да приветствам със задоволство е, че се мисли за стандартите от 4 кв. м. за всеки човек, както и за тези, които са зад решетките за доживотен затвор без замяна, за тези, които са над 10 години. Според мен, това е изключително сериозно отношение и правилна политика, за да може в крайна сметка местата за задържане наистина да се превърнат в едни места, където хората, преосмисляйки своята грешка, да излязат и бързо да се адаптират след излежаване на своята присъдата отново да станат членове на нашето общество. Благодаря ви.
Ще подкрепя законопроекта.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Друг? Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, г-н Омбудсман,
Г-жо Заместник-министър,
Аз споделям позицията на колегата, но доколкото разбирам вие отлагаше с петгодишен срок осигуряването на тези 4 кв. м., но ми идва наум да ви предложа, имайки предвид, че доста от сградния фонд на Министерството на отбраната, който става излишен, на практика няма да се ползва и се предвижда да се продава или да се ползва за други нужди, не би ли могло да се помисли някои от тези сгради да бъдат използвани след лека реконструкция като затвори. Защото много от тези сгради са запазени. Доколкото знам има проблем със затворите в България и това е много стар проблем. По този начин ще се улесни и възможността да се осигурят тези 4 кв. м. по-лесно. Защото с всичко това, което ние приемаме напоследък, включително и премахването на договореността за съкращаване на срока на наказанията при автомобилните катастрофи, а аз имам предвид и някои други закони, които приехме, очаквам, че ще има малко увеличение, за съжаление, вероятно на задържаните под стража. Така че, ако не се вземат такива рационални мерки за увеличаване на местата за задържане под стража, тези 5 години вероятно няма да се окажат достатъчни за осигуряване на тези 4 кв. м., а те могат да станат и много по-малко, отколкото са в момента. Ако не се разшири базата, има опасност да се отклоним още повече от нормата, която е приета в Европейския съюз. В този смисъл, ако имате нещо, бихте могли да ни доизясните, да ни информирате, ще ви бъда благодарен. Благодаря.
Аз ще подкрепя закона.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-жа Вълкова.
Деница Вълкова:
На първо място искам да кажа, че според статистиката, с която ние разполагаме, средната жилищна площ за един задържан в България е между 2 и 3 кв. м., в изключителни случаи е 4 кв. м., а в някои случаи е под 2 кв.м. Така че това е основен приоритет.
С колегата ресорен заместник министър Пламен Георгиев сме водили няколко пъти разговори във връзка с това, че аз отговарям за постоянното представителство в Европейския съюз по правата на човека и съм споделяла с него проблемите и препоръките, които сме длъжни да изпълним по осъдителните решения и от него знам, че е започнала инициатива по разработване и събиране на информация за изоставени казарми, които много по-евтино от строеж на нови затвори, бихме могли да реконструираме и по този начин да осигурим това изискване.
По отношение на други две инициатива и конкретната инвестиционна програма тук е Главния директор и ако може и той нещо по-конкретно да ви каже. Аз ви благодаря за това предложение. Отново ще предам на колегата Пламен Георгиев да работим в тази посока.
Митко Димитров:
Уважаеми народни представители,
Към настоящия момент сме направили доста проверки и изследвания по отношение на военни обекти и военни бивши поделения, които евентуално могат да бъдат използвани. За съжаление, на повечето места сградният фонд е такъв, че не отговаря на този, на който би могло да се направи затвор. Това, което го има като сграда, не отговаря на изискванията от строителен режимен характер. Трябва да бъде съборено до нула. Към настоящия момент правим обследване на два военни обекта – около селата Яна и Желява, и около Суходол. Това са бивши поделения. Там имаме намерение, предвид отдалеченото място от централната част на София, да се направят един или два затвора, според финансите естествено. Считаме, че тези две места са подходящи, тъй като са извън София и са подходящи за място за лишаване от свобода. Към настоящия момент сме предприели мерки и има такава поръчка определена и се прави проучване на тези два обекта и считам, че единият от тях ще става за затвор. Има доста голям интерес и от европейски банки и други структури, които искат да инвестират в тази посока, така че работим усилено. Но действително този срок в един момент може да се окаже много малък, тъй като това трябва да стане и държавна воля. Един затвор струва около 100 млн. евро за около 2000 души, с болница, с училище и т.н., а имаме и 10 хиляди затворника, така че трябват изключително много средства. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Г-н Председателю,
Уважаеми колеги,
Първо знаем, че вие сте натоварени с не леки отговорности, изпълнявайки няколко функции. Защото тази работа се разбира и като репресивна мярка, която трябва да осигури достъп и капацитет. Аз съм притеснена от две неща. Спокойна съм от присъствието на Омбудсмана, който зорко следи това, което правим днес, но ще подкрепя г-н Юнал Лютфи, г-н Радославов. Притеснена съм от някои текстове, които казват, че когато няма съответния капацитет, лицата излежаващи присъди ще бъдат пренасочвани в някакви допълнителни сгради. Това е стар проблем, който е от твърде отдавна и много нерешим. Този въпрос трябва много бързо да се реши, за да бъде регулярен достъпът и да съответства на съответната мярка, която е наложена, а не да се търсят допълнителни мерки затова.
Второто нещо, което бих искала да кажа, аз силно съм впечатлена от § 7 – професионалното обучение, което ще се прави на работещите в тези учреждения. Изключителна необходимост, според мен. Всички знаем, гласно или негласно, нещата, които излизат в медии, в публичното пространство за всичко онова, което се случва и не се случва в местата за излежаване на присъди. Не е тайна, че голяма част от хората, които се занимават с тези проблеми, проявяват нерегламентирани дейности, които бият по авторитета на институцията, която макар и репресивна в този смисъл в който тя изпълнява закона в тази му част, би трябвало да бъдат обучени и тези неща наистина трябва да се случат. Много скоро Карбовски имаше едно такова предаване, което показа изключителни язви, които се случват. Аз бих ви помолила не „първоначално професионално”, а това наистина да се случва и да бъде един регулярен принцип, по който да се работи и да се залага на него.
Аз ще подкрепя закона. Смятам, че той е навременен и нужен. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Заповядайте.
Николай Григоров: Главна дирекция „Охранителна полиция”
Принципно разгледахме закона и при нас. Изразяваме принципно съгласие. Но искам да обърна внимание на колегите към два момента.
В § 53, в чл. 205, ал. 3 в изречение второ е добавено „и кмета на населеното място”. Има се предвид, че при промяна на задълженията, да се уведомява кметът на съответното населено място.
В § 56, чл. 208 е записано, че уведомява „и районното управление на МВР” за началото.
Предполагам, че ако се уведомява районното управление на МВР за началото, би следвало да се уведомява и за промяната на мярката.
И още един момент. В § 60, в чл. 213 не ми е ясно точно каква е целта на плана и графика, който да се съгласува със съответното районно управление.
И тъй като не можах да си изясня териториалната компетентност искам само да заостря вниманието на колегите, че юридическото лице е директорът на областната дирекция и той осъществява и взаимодействието с държавните органи. Така че да помислим дали не е по-правилно да коментираме да е директорът на съответната областна дирекция.
Това са моите забележки. Принципно подкрепяме законопроекта.
Предс. Йордан Бакалов:
От това, което чувам, те не са кой знае колко съществени, така че тези въпроси между първо и второ четене могат да се решат.
Друг? Г-н Даскалов, заповядайте.
Петър Даскалов:
Уважаеми колеги,
Г-жо Заместник-министър,
Господин Омбудсман,
По принцип аз подкрепям законопроекта. Доколкото ми позволя квалификацията се запознах с него. Искам да се върна на темата за 4 кв. м. и имам въпрос, тъй като липсват площи, места, сгради за изтърпяване на наказанията, мислено ли е в посока за места за изтърпяване на наказанията, които са собственост на частни фирми или юридически лица. И какво е станало, ако въобще е мислено на министерско ниво, по този въпрос.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-жо Заместник-министър, заповядайте.
Деница Вълкова:
Само ще ви моля да уточните въпроса. Дали можем да използваме за настаняване или да определим като място за задържане и изтърпяване на наказание лишаване от свобода сграда, собственост на частни юридически лица. Това ли е въпросът?
Петър Даскалов:
На едно юридическо лице му се възлага това задължение, което е сега на министерството, отговаряйки на всички условия и изисквания на закона, т.е. да има частен затвор, за който държавата плаща за услуга по определен начин.
Деница Вълкова:
Да, ние очакваме този въпрос да бъде решение и инициатива от наша страна да бъдат предприети във връзка със законодателството по реда на Закона за публично частното партньорство. Ако това имате предвид, аз съм оптимист да смятам, че ще има достатъчен интерес, защото това гарантира печалби за търговеца, който ще прояви интерес да участва в такива поръчки. Така че по линия на законодателството в този законопроект ще има положителен отговор.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Накрая и аз искам да кажа няколко думи.
Аз също ще подкрепя законопроекта, защото така или иначе трябва да се съобразяваме с тези норми. Определено този законопроект е сериозна стъпка в тази посока. Има заложени добри неща в законопроекта, особено програмата за подготовка за включване в нормалния живот на този, на който му остава малко да изтърпи като наказание, Тази програма, според мен, ще бъде доста удачна, а не само подготовката им с професии. Защото знаете, че повечето в затворите са хора, които нямат образование и подготовка. Босовете, едрите риби не са в затвора. В повечето затвори са тези, които са с професия „крадец”. Те имат определена сръчност в отварянето на брави, подготовка на ключове и т.н. Добре е, че първо ще бъдат подготвяни и ще получат определени професии и второ ще бъдат подготвени и за нормалния живот.
На въпроса на колегата за публично-частното партньорство, имаше такива идеи и в миналия и по-миналия парламент се дискутираха. Аз лично обаче не знам докъде стигнаха, защото оттогава Министерството на правосъдието не си спомням да е придвижвало по какъвто и да е начин тази идея. Имаше идея, направиха се дискусии, но след това се стопира и въобще се спря да се говори. Според мен, наистина държавата колкото по-бързо започне да си партнира с частни лица, които имат интерес от тази дейност, имат сградите, имат и парите и искат да вложат в тази дейност, естествено под наблюдението на държавата, мисля че ще е по-добре за държавата. Вие като заместник-министър на правосъдието знаете много добре, че там критиките са най-големи. И за следствените арести и за останалите неща. Това наистина е наследено. То не е отсега. То е от доста години, но е факт и там ще претърпим още критики.
Колеги, други изказвания няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря на нашите гости.
По трета точка – Разни.
Има думата г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Колеги, имаше предложение да направим едно изнесено заседание. Аз направих консултации с Председателя и той каза да. Предложението е това изнесено заседание да се проведе след края на м. май, т.е. може да бъде в началото на м. юни. Г-н Радославов поема ангажимента да осигури място за провеждането му и въобще организацията. Всички ще се включим. Има ли някой, който да е против? Няма. Всички изразиха желание за участие. Правим организацията за началото на м. юни и отиваме в Копривщица.
Предс. Йордан Бакалов:
Други въпроси за т. Разни няма. Закривам заседанието.

Председател:
Йордан Бакалов