П Р О Т О К О Л № 3/27.01.2015 г.

---

На 27 януари 2015 г. от 14,30 часа се проведе редовно заседание на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждан на план за работата на постоянно действащата Подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Дискусия с областните управители и представители на областните администрации от Северозападна България.
3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Огнян Ценков – заместник-областен управител – област Видин;
Десислава Обретенова – директор на специализирана дирекция – областна администрация Видин;
Анелия Влаховска – началник отдел „Регионално развитие и управление на проекти” – областна администрация Видин;
Петър Петров – заместник-областен управител – област Монтана;
Добромир Тодоров – старши експерт в „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” – областна администрация Монтана.

Заседанието беше открито от Слави Бинев – председател на Подкомисията по усвояване на средствата от европейския съюз.


ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! По регламент ние трябва да гласуваме да продължим в такъв състав. Смятам, че планът за работа, който ще бъде първа точка, ни дава възможност да направим това, тъй като ви беше разпратен по имейлите и много хора всичко, което са имали като забележки, са го интегрирали.
Предлагам да гласуваме дали можем до открием това заседание в този състав. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 4, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви, колеги.
Още веднъж добър ден на всички.
Трябва да гласуваме също така и проекта за дневния ред:
1. Разглеждане и обсъждане на план за работата на постоянно действащата Подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Дискусия с областните управители и представители на областните администрации от Северозападна България. От 15,30 ч. сме поканили областните управители на Северозападна България, за да дискутираме проблемите на Северозападния район. Това е най-бедният район в Европейския съюз, не само в България. Това ще бъде един от приоритетите на нашата подкомисия. Това е една от точките, които сме приели предишния път. Смятам, че е по-важно ние да чуем тяхното мнение, затова ще им дадем думата повече те да говорят за техните проблеми, ще задаваме може би уточняващи въпроси. Но като се видим с тях, може би ще трябва да обсъдим нещо като регламент.
Ще бъда изключително благодарен на всеки, който може да допълни този регламент, който смятам да предложим, в движение. Защото ние трябва, дето се казва, заедно да обмислим правилата, по които трябва да ръководим тези дискусии.
3. Разни. Но едва ли ще можем да стигнем до тази точка, тъй като смятам, че с областните управители ще имаме достатъчно много работа, освен ако няма нещо наистина изключително важно, което да бъде поставено от нашите колеги.
Ако сте съгласни, моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Гласували: за 4, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно дневният ред. Благодаря ви, колеги.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПЛАН ЗА РАБОТАТА НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ ПО УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ.
Аз ви предлагам горе-долу с няколко думи да ви представя плана за работа, който бе обсъден с всеки един от вас, бе изпратен по имейлите, имаше добър контакт между асистентите на всеки един от нашите колеги. Смятам, че всички точки, които бяха препоръчани, са интегрирани. Ние успяхме да го съкратим, да го брифираме, тъй като имаше тавтология в предложенията.
Няма да се спирам на чл. 2 и т.н. България е еднаква като страна на Европейския съюз. С оглед на този факт ниският процент по усвояване на безвъзмездно предоставените ни средства от Европейския съюз налага приемането на спешни мерки, с които българската държава чувствително да подобри този процент. Тези средства могат и трябва да бъдат използвани като катализатор за икономически и социален растеж.
Известно е, че трите основни фактора, които оказват пряко влияние върху усвояването на европейски средства, са:
- макроикономическият капацитет за усвояване;
- финансовият капацитет за усвояване, тъй като на много места има съфинансиране и трябва да се знае дали българската страна като финансови институции би могла да бъде адекватна;
-и, разбира се, най-големият проблем е административният капацитет. Това може би действително е най-големият проблем.
Ние трябва да се спрем на тези три проблема.
Основни проблеми, пред които се изправят страните
С оглед на горепосоченото и предложените допълнения от членовете на подкомисията вътрешните правила за организацията и дейността на постоянно действащата Подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към голямата комисия предлагам следното. Искам да сложа едни скоби. Това според мене трябва да бъде един жив документ. Тъй като това е един план за работа до месец март, е много вероятно следващия път, когато има някакви препоръки, те моментално да бъдат интегрирани вътре. Тоест това трябва да бъде един динамичен план за работа.
Предлагам до края на месец февруари - по предложение на господин Иванов - подкомисията да разгледа проект на Годишния доклад за 2014 г. на КЕВКЕФ, съдържащ данни за цялостния напредък и финансовото изпълнение в лева към 31 декември 2014 г. ще брифирам тук – цялостния напредък и финансовото изпълнение на програмата за развитие на селскостопанските райони.
Другото беше, разбира се, оперативните програми, финансирани по структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
Трета точка е цялостният напредък и финансовото изпълнение в лева при реализацията на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия механизъм и Програмата за сътрудничество на България и Швейцария.
И, разбира се, цялостния напредък и финансовото изпълнение в лева на програмите в рамките на европейското териториално сътрудничество, в които България участва.
На последно място, проблеми по изпълнение на горепосочените програми и предприети мерки за разрешаването им, както и планирани стъпки за трайно решение на проблемите. Тоест изводите, които са направени, да могат да бъдат наистина един вече документ, който ние да препоръчаме на управляващите да ги имат предвид при по-нататъшни действия с тези програми.
Разбира се, следващата стъпка трябва да бъде нашият бъдещ програмен период, тоест програмите ,които трябва да бъдат одобрени през 2014 – 2020 г.; планирани дейности и създаване на организация и готовност за стартиране през 2015 г. за всяка от програмите, които ще се съфинансират от Европейския съюз.
Относно одитната дейност.Тя е изключително важна, тъй като може да ни помогне много да изработим наистина един документ, с който да бъдат предприети тези препоръки на одитиращите компании; информация за извършените одити през 2014 г.
Може би това е най-важното нещо – след разглеждане на проекта на Годишния доклад за 2014 г. и приемането му от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Подкомисията следва да предприеме планирани стъпки за оптимизиране на процесите по усвояване на средствата от Европейския съюз, което е всъщност целта на нашата Подкомисия.
Смятам, че трябва да отправим едно официално запитване към Министерския съвет и господин Дончев, вицепремиера. Аз видях стратегията, която е направена в цялостната програма на правителството. Може би трябва да поискаме едни по-детайлни документи. Защото има препоръки от Международния валутен фонд, от Световната банка, от KPMG, които ги няма в тази програма. Според мене ги няма, защото тя трябва да бъде по-олекотена. Но ние трябва да изискаме по-големия документ, за да може, ако тях ги няма в тази детайлна програма, да попитаме защо не са в нея. Защото много от тези препоръки според мене са важни, особено на KPMG.
Така че във всички случаи трябва да поискаме от Министерския съвет и от господин Дончев да видим тази стратегия - само в тази й част като стратегия на правителството или има един по-обхватен документ.
Когато получим отговор, разбира се, трябва да направим някакъв анализ, за да знаем какво би трябвало да препоръчаме при евентуално допълване на тази стратегия.
Подкомисията да работи в посока осигуряване на максимална публичност и прозрачност при информационните кампании на възможности за кандидатстване по оперативните програми.
Защо казвам това. Защото много пъти наистина се рекламират програми с изтекъл срок на годност, които вече отдавна са прекратени. Даже бях снимал съвсем наскоро такава една програма, от която не се разбира, че тя вече отдавна е спечелена. Тоест ние трябва да направим всичко възможно кампаниите да бъдат предстоящи, тоест да бъдат информирани хората какво предстои и, разбира се, текущи, такива, които се случват към момента, разработени на общодостъпен език. Това е изключително важно. Защото европейският сленг, който понякога директно се превежда, просто като че ли обърква хората и не им дава информация по въпроса. А ние трябва да търсим максимално широк кръг от хора, до които тази информация да достигне.
Аз смятам, че това трябва да бъде основната цел при нас – наистина да има един общодостъпен език и да има няколко нива на обявяване на програмата. Тоест предварително обявяване какво следва и вече когато тези програми са факт, съответно да тече една наистина обяснителна рекламна пропаганда, а не от това да не става ясно за какво иде реч.
За целта подкомисията изиска от управляващите органи на съответните оперативни програми корективни мерки и план за действие по отстраняване на проблемите. Тоест ние трябва да изложим проблемите, които са пристигнали при нас. Аз смятам, че на следващото заседание вие ще ги получите. Аз съм се опитал да групирам основните проблеми, защото при нас идват доста сигнали, които дискредитират идеята те да бъдат планирани по най-добрия начин. Ние трябва да съберем тези неща и да ги дадем на управляващите, за да ги имат те предвид и да не се получава повече така. Тоест те да предприемат мерки за отстраняване на тези проблеми.
Всички ресорни министерства трябва да са тук – Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на икономиката. Разбира се, трябва да засегнем с представители на тези министерства, защото те са на най-предна линия по всичките оперативни програми, трябва да намерим начин да ги информираме кои са били проблемите до сегашния период и фактически да не се мултиплицират проблемите.
Една от идеите е Подкомисията да получи и разгледа становището на Националното сдружение на общините на Република България, да видим, между другото, десетте най-големи и десетте най-малки общини, защото там проблемите са абсолютно различни. Примерно големите общини имат административен капацитет, но както финансовият, така и административният капацитет страшно много липсва в малките общини. И наистина те ще имат различни проблеми, които трябва да ги видим, за да можем да направим един пакет от тези проблеми, за да можем да ги препоръчаме на управлението.
Подкомисията да получи становища от Дирекцията за защита на финансовите интереси на Европейския съюз АФКОС, специализираното звено от прокуратурата и Съвета за обществени консултации към КЕВКЕФ. Тоест ние трябва да видим мнението на нашите колеги и на обществения консултативен съвет, да си предадат своите препоръки, за да можем да направим в края на краищата всичко възможно нарушенията да бъдат елиминирани. Между другото, нарушенията могат да бъдат разгледани в две основни части.
Едните са нарушения, които не могат да бъдат криминализирани, а просто са пропуски в нашето законодателство. И те не са нарушения, но ние трябва да ги имаме предвид, за да можем да подобрим законодателството и да не допускаме течове на европейските средства. Другите са си бивши нарушения на закона.
До края на месец март през 2015 г. след задълбочен анализ на получената информация смятам, че Подкомисията трябва да идентифицира краткосрочните и дългосрочните проблеми, както и да набележи мерки и инструменти за тяхното решаване. Тоест ние в края на март трябва да направим всичко възможно да сме обобщили някаква информация и тя да бъде синтезирана, а оттук нататък ние да я изпратим към управляващите органи, които трябва да имат предвид нашите препоръки и да кажем че това са мерки към самия момент. Тоест това нещо може да се развива и допълнително да се добавят било нарушения, било препоръки към този документ.
Драги колеги, към момента от работният план – махнахме думата „стратегия”, защото беше много префърцунено, много претенциозно. Затова го нарекохме работен план, защото той наистина трябва да бъде един документ, който непрестанно да се обогатява и някои неща, които вече сме свършили, да отпадат.
Ако смятате, че сме направили нещо добро, аз ви предлагам да гласуваме за евентуалното му приемане и да гласуваме това, че той трябва да бъде един жив документ, към който непрестанно да се добавят неща,, които се смята, че към момента са от значение.
Има ли други мнения? Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Този път вече наистина е документ, който отговаря на заглавието си. И ви благодаря за това нещо.
Стратегията, вие знаете, е по-далечно бъдеще, тя има по-дълги срокове. Нормално е заглавието.
Аз по принцип искам да коментираме точка първа. Много е амбициозна и съдържателна. В тази връзка обаче ще имаме ли физическо време за един месец, защото един месец остана и този месец е най-краткият между другото в календара, да разгледаме всичките тези подточки? Ние това трябва да го изискваме основно от Министерския съвет, от различните министерства.
Второ, дали тези министерства ще имат в това време тази информация? Дали тя е готова за предоставяне на Събранието?
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: По принцип до края на февруари те трябва да излязат с някакъв доклад. Може би не в детайли, но самите те трябва да излязат.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Става въпрос, че ние тук искаме цялостен напредък. И аз нямам нищо против. Но за да бъде изпълнимо, да ги попитаме дали имат тази информация. Не става въпрос за текуща информация, а обобщените данни. Това, което и Вие го доложихте и което аз го разчитам в много добре написаното като документ е, че ние искаме да подпомогнем доклада на голямата комисия. За да бъде там, трябва да бъде обобщено. Защото в зависимост от чиновническия подход – нали е ясно, че министрите няма да ни пишат, ще ни пише някой сътрудник, те могат да кажат, че не са готови.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Като получим тази информация, ще преценим дали не трябва да преработваме тези данни. Заповядайте, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ: Само като реплика на господин Тошев и впоследствие имам една малка забележка относно работния план.
Аз мисля, че опасенията за това, че Министерският съвет няма да разполага с данните за цялостния напредък и финансово изпълнение към 31 декември 2014 г. са неоснователни. Защото самият вицепремиер по еврофондовете господин Томислав Дончев предходната седмица на изслушването в голямата комисия каза, че тези данни априори всяка седмица се актуализират в сайта. Така че няма какво да се притесняваме във връзка с тази гледна точка на изпълнението на различните програми.
Единствената ми препоръка към самия работен план е да не бъдат десетте най-големи и десетте най-малки общини. Знаете, че Стратегията за пространствено развитие на страната и впоследствие и бъдещата оперативна програма за регионално развитие разделят общините от различен функционален тип. И аз бих препоръчал да поканим представители на всеки един функционален тип общини. Защото имайки предвид десетте най-малки общини, ще се срещнем с Антон, Мирково и техните проблеми ще са идентични. Но аз бих искал да чуя и представители от средния калибър общини, тоест да имаме цялата палитра от проблемите, които ги съпровождат при усвояването на еврофондовете.
Аз бих направил десет областни центъра, които впоследствие да видим как ще откликнат, и десет малки общини, да речем, а не десетте най-малки. Защото една от тези най-малки общини е община Средец, която мисля, че е от един месец община, още нямат и кмет. Не знам с кого ще се срещаме.
Такава ми е препоръката. Не да изберем изрично десетте най-малки общини или десет общини от селски тип.
Аз предлагам представителната извадка да бъде например представители на големи общини от шестте региона на планиране, тоест да има една голяма община от Северозападна България, една от Южен централен регион. Това ми е препоръката. Защото иначе ще поканим само София, Варна, Бургас, Пловдив, там десетката е ясна, но мисля, че това няма да бъде представителна извадка за цялата страна.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Разрешете, господин председател, и аз да се включа с една реплика. Колеги, съгласен съм до известна степен с това, което предложи господин Етем. Но да не обвързваме новия програмен период с тези групи. Защото до голяма степен този доклад, който имаме да готвим, и това, което сега ни интересува, е по-скоро свързано с изтичащия програмен период. Така че на тази база да ги направим наистина по региони на планиране. Да не влизаме в новите групи, които направихме – с големи градове и с по-малки градове.
Аз ще предложа в следващия работен план в следващия период действително да направим преглед по какъв начин са разпределени вътре градовете, по какъв критерий са вкарани например в първа група, във втора група и т.н. Защото там има доста въпросителни, доста неясноти, които на нас трябва да ни се изяснят, не само на нас, но и на тези, които на нас като народни представители ни задават въпроси. Просто да остане това в протокола.
Иначе като цяло аз подкрепям този план. Мисля, че е съобразен с препоръките, които направихме предния път. Действително той вече отговаря на това, от което ние имаме нужда. Не е стратегия, която е един доста тежък документ и много трудно би се свързал с обхвата на времето, което ние имаме, за да изпълним тези задачи.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Понеже тръгнахме да коментираме т. 3 от плана – за общините, аз мисля, че така, както е предложено от господин председателя, аз за себе си разбрах идеята ние сами да получим информация и ние да си я анализираме. Ако тръгнем, както вие, колеги, предлагате, госпожа Чавдарова е дълги години в ръководството на сдружението и аз мисля, че те имат анализи в най-различни разрези. И ако искаме от тях съдействието, тогава ние можем да започнем направо от анализите им, вместо ние да се затрудняваме да търсим общините и ние да правим анализа.
Каква ми е идеята. Ако по този начин, както е предложено, чуем информация от общините и ние анализираме тази информация, ние ще имаме собствен анализ. Иначе ако тръгнем ние да търсим представителна извадка на общините, може да се подходи и по друг начин - 28 области, по една община от област и пак отиваме горе-долу на такава бройка – 23 общини, които да чуем.
Може би така ще бъде по-добре. А най-добре ще бъде, ако ги направим паралелно и двете, да искаме техния анализ и да си направим и собствен.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Това е най-добрият вариант. Аз също смятам, че трябва ние да имаме собствен поглед, задължително трябва да ползваме техния анализ и да видим дали нашият анализ, който правим в движение, защото той ще бъде правен ад хок, той няма да бъде професионален, той ще бъде повече на лични впечатления.
Смятам, че и двете неща са изключително важни и наистина трябва да направим един паралел между двата анализа.
ИВАН В. ИВАНОВ: Да направя и аз един коментар. Предния път неслучайно направих това предложение – да се видим не само със Сдружението на общините, а и със самите общини. Защото често пъти техните проблеми не кореспондират с това, което излиза като анализ и проблематика от Националното сдружение на общините. Там е доста по-синтезирано и някои проблеми не се виждат на преден план. Затова наистина този подход, който е даден тук, е добър. Въпросът е как ще определим с кои общини да направим контактите и да видим техните анализи, за да можем да направим свой собствен.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Според мене наистина има логика в това да заменим - да бъдат не десетте големи и десетте най-малки, а десет големи и десет малки. Като аз ви предлагам всеки един да препоръча наистина различен профил общини, за да може тези, които изкараме, просто да бъдат като една репрезентативна извадка, за да можем да направим един истински анализ.
Има наистина общини, които се различават по съвсем други показатели, било като райони, било то като едно, две и т.н., а не по числото на хората, които живеят там. Тоест ние наистина трябва да търсим най-голямо представителство.
Така че тази точка ще бъде преработена. Ще запишем, че ние ще направим и ще изискаме анализ от Националното сдружение на общините в Република България, както и ще напишем десет големи и десет малки общини, които ще бъдат по препоръка на всеки един от членовете на подкомисията, за да може всеки да препоръча три или четири, които смята, че действително са изключително важни. Така че ние ако препоръчаме по три-четири града…
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Трябва да бъдат емблематични.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Точно така, трябва да бъдат градове, които да представят цялата палитра. Така че съм абсолютно съгласен. Според мене това трябва да бъде на регионален принцип и да има представителство от всяко едно място.
Аз смятам, че ако наистина се събираме да вършим цялата работа тук, не е възможно. Аз смятам, че повечето от нещата трябва да бъдат правени в комуникация през имейлите, за да може ние, когато се събираме, на практика вече да сме уточнили по-важните детайли и да гласуваме за или против. Но ние не можем да имаме кой знае какви противоречия, защото нашата комисия се занимава единствено и само с много ясни неща, които нямат почти никакъв политически оттенък. Те са свързани с усвояването на средствата. И мисля, че тук никой няма да има против или за различията по политически причини. Те са свързани единствено и само с това ние да направим всичко възможно да повишим усвояемостта на средствата за България.
Напротив, аз виждам, че споровете, които водим, са само за това да направим нещата по-добри, а не за да си противоречим. Така че всичките неща, които имаме тук, са изключително ценни.
Аз ви предлагам тази точка наистина да я преработим. Още утре ще ви дам някакъв вариант със забележките, които сме направили.
Тук ще допълня, че ние фактически ще вземем нашите решения и анализи на базата на информацията, която получим от министерствата, тъй като друго не можем да направим. Ако искате, всеки като прегледа нещата, може утре да се съберем на едно събиране много бързо, за да гласуваме плана, за да можем вече да го оповестим с тези допълнения и да започнем да го изпълняваме.
Драги колеги, тези, които са за приемането на този план със забележките, които са направени абсолютно резонно. Моля да гласуваме.
Гласували: за 4, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Да приемем, че оттук нататък наистина ще изпълняваме този план. Аз ще направя всичко възможно да ви държа в движение на всички неща, с които ще стартираме, за да работим по този план. И тъй като трябва да направим много срещи, ако има колега, който присъства на тези срещи, за мене ще бъде удоволствие да бъдем едно по-голямо представителство. Защото виждам, че наистина като екип се допълваме и правим нещата доста по-добре, отколкото сам човек. Така че аз наистина съм доволен от това,че оттук нататък ще работим по този план.
Предлагам ви да направим една кратка почивка, защото в 15,30 ч. ще се видим с представителите на областите от Северозападна България и ще трябва да даваме повече думата на тях.
Благодаря ви, колеги. Обявявам 15 минути почивка.





(След почивката)

ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Уважаеми колеги! Уважаеми представители на областите Монтана и Видин! Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ДИСКУСИЯ С ОБЛАСТНИТЕ УПРАВИТЕЛИ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОБЛАСТНИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ.
За първи път нашата подкомисия ще направи среща с областната управа на част от Северозападния район, който е приоритет в работата на Подкомисията.
Искам първо да ви представя нашите колеги, които ги разглеждайте наистина като народни представители, непредставляващи своите партии, тъй като ние наистина сме се обединили около това, че трябва да направим всичко възможно усвояването на еврофондовете да бъде подобрено. Ние наистина работим изключително оперативно и трябва да ви кажа, че можете да разчитате на всеки един от нас заедно, поотделно, наистина да бъдем хора, които ще направят всичко възможно да улеснят вашата работа.
Искам първо да започна със заместник-председателя на подкомисията господин Владимир Тошев. Тук е госпожа Силвия Хубенова тук е и господин Иван Иванов, господин Айхан Етем и господин Петър Петров.
Госпожа Силвия Хубенова и господин Петър Петров са представители на голямата комисия в нашата подкомисия. Те ще вземат участие в нашата среща. Ние заедно трябва да изработим нещо като правила по тази среща. Защо? Защото тя е първа по рода си. И смятам, че вие трябва да говорите повече, защото ние сме тук, за да чуем вашите проблеми, да отбележим тези проблеми и да видим по какъв начин ние можем да съдействаме за тяхното решаване. Тоест хората, които сме тук, ще оставим вие да говорите, да представите тези проблеми и ние да се опитаме по всякакъв начин да ги обобщим и да намерим тяхното решение.
Разбира се, много е важно да ни запознаете с вашето мнение за интегрираната стратегия за Северозападния район, която знаете, че бе отхвърлена от комисията.
Аз говорих с вицепремиера Дончев, който за жалост потвърди моето мнение, че наистина комисията понякога преразглежда такива неща. Но то е като Снежния човек – всички знаят, че го има, но никой не го е виждал. Горе-долу същата работа. Аз лично не съм виждам специално за България да се преразглеждат решения. Възможно е обаче, тъй като има едни остатъчни пари на края на всеки програмен период, за които биха могли да имаме идеята тези пари, които са останали в част от този програмен период, да потърсим начин да бъдат допълнително добавени към тази стратегия.
Разбира се, на базата на получените забележки от вас ние ще се опитаме да направим един документ, който, разбира се, в съгласие с вас ще бъде представен на управлението, за да можем наистина да направим всичко възможно да подобрим нашата съвместна работа.
Още веднъж искам да ви кажа, че всеки един от нас ще бъде на ваше разположение и винаги може по всякакъв начин да потърсите контакт, да направим всичко възможно да продължим работата в Северозападния район.
Ще помоля всички да раздадете визитки, а асистентите ще раздадат нашите визитки, за да може наистина да имаме контакт по всяко време.
Може би трябва да дам думата първо на вас. Само молбата ми е да се представяте преди това, първо, за стенограмата, второ, за да се опознаваме.
ОГНЯН ЦЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на подкомисията. Аз съм Огнян Ценков – заместник-областен управител на област Видин.
Днес присъстват тук и двама служители на областната администрация – Видин като експерти. Това са госпожа Десислава Обретенова – директор на дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” и госпожа Анелия Влаховска – началник отдел „Регионално развитие, управление на проекти и планиране”.
Във връзка с темата на днешното заседание, която е свързана с нашите впечатления за интегрираната стратегия, аз ще изкажа едно лично мнение като човек, който набързо се запозна с нея и като вероятни причини, които считам, че е възможно да доведат до отпадането на тази стратегия. Още веднъж искам да подчертая, че това е лично мое мнение. Не искам да засягам хората, които сигурно са вложили достатъчно труд, за да изработят тази стратегия. Но все пак за да се ориентираме по-добре, щеше да бъде първоначално да имаме някакви мотиви, поради които тя не е включена в Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския съюз. Но, както казах, ще изкажа тези впечатления в сферата на предположенията и вероятността. Може би те ще имат и полезни действия за бъдещото развитие на стратегията.
Според мене стратегията като проект, като цялостен документ е изградена в духа на негативизма и песимизма. Имам предвид общия анализ и суотанализа, където най-вече човек придобива представа от едно тежко положение и от абсолютно рисковете за бъдещи инвестиции, които няма да допринесат за подобряване на това положение.
Второто впечатление, което придобивам, е, че не се акцентира върху категоричните принципи на Европейския съюз като равнопоставеност, конкурентоспособност, преодоляване на дисбалансите между регионите на територията на Европейския съюз, практики, които, доколкото съм запознат, в предишни периоди са били осъществявани спрямо Полша и Унгария.
И третото впечатление, което пак повтарям, е лично. Преглеждайки хронологията на изготвянето на самата стратегия, която е от октомври 2013 г. до към февруари 2014 г., това е по времето на предишното правителство с премиер Пламен Орешарски, правителство, което беше тотално изгубило доверието на Европейския съюз, считам, че може би това е вероятна причина за такова решение на европейските институции.
Във втората част на поканата, която вие сте изпратили до нас, за нашите мнения и препоръки, а също и евентуално срещнати трудности и проблеми при досегашната ни работа с проекти по еврофондовете, ние сме изготвили едно становище – това е от нашия отдел „Регионално развитие, управление на проекти и планиране”. Затова ще дам думата на госпожа Влаховска да ви запознае с него.
АНЕЛИЯ ВЛАХОВСКА: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, няма да чета това, което сме подготвили. Мисля, че ще е по-удобно да ви го дам в писмен вид. Бих искала само да споделя за едни основни проблеми, които срещаме в дългогодишната си работа по проекти и по финансиране на проекти от областта. Както и, разбира се, имаме формулирани предложения, които биха спомогнали поне малко да се подобри работата през следващия програмен период.
На първо място, от дългогодишната практика го казвам, основният проблем пред областните администрации е това, че не ни се осигуряват средства за започване на даден проект да се работи. Многократно имаме одобрени проекти. След това се започва едно дълго писане и чакане.Тече срокът за изпълнението на дейностите. Изоставаме от партньорите. Имаме забележки от тях. Това съответно рефлектира и върху тяхната работа с някакви забележки от управляващите органи по програмата. Говоря не само за проекти по оперативните програми в България. Нашата администрация работи с техническия секретариат в Будапеща по Югоизточна Европа, където водещ партньор по голям проект ни е австрийската Агенция по околната среда и водите във Виена.
Работили сме и по Интерект 4С водещ партньор от Германия, така че имаме опит и с директни програми извън България.
Най-големият проблем, който срещнахме през миналата година, е, че разработихме два проекта. и двата проекта бяха одобрени. Получихме писмо от програмата по ТГС България – Сърбия. Проектът ни беше на стойност 101 хил. лв. Поискахме разрешение от Министерския съвет – такава е практиката, за съгласие, да ни дадат оборотни средства, с които да започнем проекта, а след това ще се възстановят.
Официално ни беше изпратено писмо черно на бяло, че категорично не подкрепят проекта.
Същото нещо ни се случи за проект през миналата година по оперативна програма „Административен капацитет”. Той беше на стойност 73 хил. лв.
Какво се случва. За да бъдат изготвени тези подадени проекти, се изразходват финансов ресурс на администрацията, който и без това е ограничен. Освен това се изразходва и много човешки ресурс за подготовката на проекти, които вече са одобрени. Знаем, че има голяма цедка за положителен резултат. И ние впоследствие одобрени проекти отказваме да ги изпълняваме, тъй като имаме писмен отказ от Министерския съвет.
Какво е нашето предложение. Нека това разрешение от Министерския съвет да бъде сведено до всички областни администрации, да се знае, че такова разрешение може да бъде дадено преди кандидатстването по проекта, като всяка администрация може ориентировъчно да предложи бюджет. Безсмислено е след това да разработваме проект, да работим екип от няколко човека два –три месеца, да плащаме такси за издаване на документи, проектът да се класира и ние след това да получим отказ, че няма да бъде спомогнат финансово. Това ни е основният проблем.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Само да кажа нещо, защото това е може би най-важното. В писмото получихте ли някакви мотиви или просто отказът е немотивиран?
АНЕЛИЯ ВЛАХОВСКА: По единия проект – по международния, получихме категорично отказа без мотиви, че не подкрепят работата по този проект, тоест няма да ни подпомогнат финансово. А по другия проект – по ОПАК, получихме отговор, че препоръката на Министерския съвет е била областните администрации да кандидатстват с проект на стойност до 20 хил. лв. Нашият проект беше 74 хил. лв. Това е също категоричен отказ. До 20 хил. лв. ние не можем да проведем никакво сериозно обучение на администрацията. Редно е всички да участват в обучение – държавни служители от всички сектори. Двадесет хиляди лева категорично не стигат за обучение на цялата администрация, особено за езиково обучение.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви. Извън проблемите на финансирането бихте ли ни запознали също така с проблемите на самата област, за да може принципно да ни запознаете как смятате оттук нататък да направите така, че действително в максимално кратки срокове районът да се вдигне? Каква смятате, че може да бъде нашата помощ в това действително оттук нататък тези проблеми да се променят? Как смятате, че ние можем да помогнем?
ОГНЯН ЦЕНКОВ: Аз ще отговоря на този въпрос.
Като основни фактори за определянето на цялостния обществено-икономически живот на определена територия, на облика на населението това са три:
- наличието на работа, работни места;
- здравеопазване
- образование.
Всичко е свързано с това. И нашите предложения конкретно като проекти и като целеви намеси в област Видин са точно в тази насока.
Във Видинска област има необходимост от откриване на работни места, като ние много добре знаем, че работните места се откриват най-вече от бизнеса. Това е приоритет.
От друга страна, за да се създаде благоприятна почва и за работа на бизнеса, за привличането на работна ръка трябва да има и сериозна подкрепа от държавата. Защото, както е известно и както е единият от принципите и на Европейския съюз, работната ръка трябва да мигрира, трябва да е свободна.
Вторият въпрос е подобряване качеството на здравеопазването, проблем, който съществува във Видин. Защото във област Видин има две действащи болници със сериозни проблеми. Едната болница е в град Белоградчик, другата е в град Видин. Там има някакви въпроси, които лично за мене още не са ясни, с конфликт, който се получи между частна структура, клиника по инвазивна кардиология, която беше готова за работа още към края на 2013 г. Впоследствие се зародиха някакви конфликти, предимно на политическа основа. И за да не се допусне работата на тази клиника, се започна изграждане на същата дейност в поделението в държавната и общинска многопрофилна болница в град Видин. И сега видинската общественост и ние също като представителите на държавата в област Видин очакваме едно много негативно развитие, при положение, че видинската болница също има сериозни задължения.
Това е един фактор, който ще повлияе много сериозно, особено ако се стигне до някакви – дано не се случат – ситуации като фалит на болницата. Но има такива притеснения сред видинското гражданство.
Третият фактор, за който ви споменах, това е въпросът с подобряване на образованието. Видин – може би не съм направил справка, е област, в която няма висше учебно заведение. Необходимо е наличието дори на филиал на някое висше учебно заведение, което в момента работи на територията на България, или откриване на друго. След това да се реши, много се надявам чрез вас, тези въпроси да стигнат до съответните компетентни органи в пределите на държавата. Защото всичко това влияе и върху демографския фактор. Налице е сериозно обезлюдяване. Видин е една от областите, в която демографският срив е най-рязко изразен. И съответно помощта и намесите, които ние считаме, че трябва да бъдат направени, включително и чрез инструменти на Европейския съюз трябва да бъдат в тези насоки, към тези три фактора.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин Ценков. Ако някой от моите колеги има въпроси към господин Ценков и неговия екип, моля да ги зададе, за да можем да минем към област Монтана.
ДЕСИСЛАВА ОБРЕТЕНОВА: Аз искам само да допълня господин Ценков. Проблемите са много, вие знаете, ние сме най-бедният регион. А област Видин е най-бедната от целия регион.
Да се оплакваме непрекъснато – това по никакъв начин няма да ни реши нещата и да афишираме с това не е нужно, защото напротив, то ни носи негативни последици.
Какво би било полезно, което да е свързано с усвояването на средствата от еврофондовете. Би било полезно следното. Вие казахте, че ще се генерира някаква, така да го наречем, икономия от оперативните програми и изпълнението им през първата година. Ако е възможно, не съм наясно с параметрите, проекти, които идват от нашия регион, да бъдат по някакъв начин субсидирани с допълнителен брой точки при оценката на проектните предложения, което би дало възможност да се реализират много повече проекти, което, от своя страна, ще доведе до решаване на реални проблеми. Но проектите, върху които трябва да се насочим, са не само стационарните, инфраструктурните проекти, които са обновяване на училища, енергийна ефективност и т. На нас на практика ни е необходима целенасочена подкрепа за изграждане на някакъв вид производство, индустрия, нещо като пазари, пристанища, нещо, което действително да тръгне и да генерира работни места.
Знам, че звучи много виртуално и много целенасочено. Но по принцип, ако бъде отворена процедура за новостартиращи предприятия, едно хранително преработващо предприятие, би могло някой от бизнеса да се активизира, да кандидатства, да получи субсидия, да получи субсидия от оперативна програма „Човешки ресурси” за обучение на персонала и това да стане факт. Това, от своя страна, ще доведе до стимулиране на зеленчукопроизводството, до разкриването на нови работни места.
Молбата е, ако е възможно, да се даде преференция в оценките на проектите, които идват от нашия регион. Това действително ще даде стимул и ще покаже ,че по някакъв начин държавата има отношение към преодоляване на това междурегионално различие, за което говори Европейският съюз. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви много. Искам само да ви кажа, че това ще бъде прецедент, ако наистина се разпределят пари в годишен аспект. Защото общо взето това се случва само при прекратяване на целия програмен период, тогава има преразпределение. Ние просто пропуснахме последния път, когато можеше това да се случи.
Действително смятам, че и моите колеги мислят така. Трябва наистина да има една преференция за този район и наистина това трябва да бъде обсъдено на ниво на Комитета на регионите. Действително там трябва по някакъв начин да се търси помощ за решението на тези проблеми.
И още нещо. Проектите, за които Европа във всички случаи би дала своята подкрепа, са свързани с инвестиране. Тоест тези пари да не бъдат просто разходвани и да бъдат вкарани някъде и да бъдат усвоени, както ние обичаме да казваме, а да бъдат инвестирани. Тоест те наистина да бъдат гледани с най-добро око. Тоест парите, които бъдат инвестирани и бъдат взети от Европа, да носят пари, да са в проекти, които да дадат тази възможност. Дори и индиректно, разбира се.
Колеги, ако имате въпроси към господин Ценков и към неговия екип, моля да ги зададете. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имам няколко насочващи въпроса. Ако успеете да ми отговорите или в един по-късен план можем да получим от вас някакъв отговор. Да имаме обратна връзка с вас, ако не сте готови в момента.
Аз съм представител на един регион, който е от Североизточна България – Североизточния район, където проблемите не са много по-различни. Но все пак сме се събрали тук, за да разгледаме проблемите на Северозападния район.
Като изключим политическата оценка, която дадохте в началото на предходното правителство, на нас не ни стана много ясно какви са точно проблемите в Северозападния район, освен че имате проблеми с болницата във Видин.
Аз си направих една бърза справка и установих, че имате 11 общини в област Видин. Интересува ме, дали успяхте в краткото време, в което Вие сте в областната администрация, защото предполагам, че сте отскоро заместник-областен управител, да се свържете с представителите на тези общини и да проверите на какъв етап е изпълнението на сключени вече договори по сега приключващия програмен период по различни оперативни програми, дали във всяка една община е работено по различни проекти, какви трудности срещат и дали имат някаква готовност да им бъде съдействано от Ваша страна, за да могат да ги приключат своевременно.
Ако сега не може да ми отговорите, не е лошо това нещо да ни го изпратите после като информация за обратна връзка, за да знаем ние евентуално като подкомисия, тук имаме представители на вашия регион, да съдействаме.
Дали с тези хора сте разговаряли, дали сте видели какво се случва? Още повече тук говорихте за остатъчни средства. На последния блиц контрол с вицепремиера Томислав Дончев разбрахме, че примерно по оперативна програма „Регионално развитие” от финансовите корекции в размер на 133 млн. лв. евентуално биха били разрешени за финансиране на готови проекти. Той ни подсказа, че евентуално ще бъдат за устойчива градска среда и за защитените жилища. Дали има някоя община, която има готовност с проекти или е класирана в някакъв етап, дали може от тези 11 общини тя да може да вземе тези средства и т.н.?Говоря за стария програмен период.
И дали сте коментирали с тях, правили ли сте някакво събиране примерно да коментирате това споразумение за партньорство, което е сключено между България и Европейската комисия за следващия програмен период? Каква проблематика от региона е засегната в него и евентуално да бъдат улеснени за по-бързо кандидатстване?
Аз искрено съжалявам, че тази стратегия е била отхвърлена, защото тя щеше да даде голям принос за вашия регион. Тоест ние да си бъдем взаимно полезни – както вие на общините, защото те са крайните бенефициенти и съответно вие като свързващо звено в случая между нас и общините, за да можем да дадем конкретни насоки, някаква помощ да дадем. Защото основно това не е проблем. Знам, че административният капацитет по отношение на подготовката на проектите, защитаването и след това на изпълнението им е най-вече като методически указания или някаква връзка с отделните управляващи органи, за да се улесни усвояването на тези средства.
Това беше въпросът ми. Ако няма готовност, мисля, че не е проблем да получим впоследствие тази връзка. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Заповядайте, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ: Здравейте от мене. Аз ще започна своето изложение, като подчертавам, че съм народен представител от Северозападния район.
Като начало ще ми позволите да не се съглася с политическата оценка, която дадохте за предходно или настоящо правителство. Мисля, че не е мястото тук да даваме тези оценки.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: В тази връзка искам да добавя нещо. Ние в нашата подкомисия се опитваме да не партизираме разговорите, не за друго, а защото наистина няма време за губене в момента. Ние се опитваме да работим в синхрон и да олекотим работата. Чисто мениджърски сме се опитали да поставим въпросите. Затова може би моите колеги така реагираха на вашата забележка.
Искам да ви кажа, че ние се опитваме по всякакъв начин да не партизираме разговора, а да вървим наистина напред, решавайки проблемите. Затова молбата ми е, като продължаваме нататък, наистина да се съсредоточим върху проблемите в един мениджърски план и да видим как те могат да бъдат решени.
Вие виждате тук, дори с колегата от ДПС имаме прекрасни отношения на базата на това ,че се опитваме наистина да направим така, че проблемите, които е имало, вече да ги няма. Заповядайте.
АЙХАН ЕТЕМ: Абстрахирайки се от това, че определени проекти за Северозападния район за съжаление няма да бъдат финансирани в бъдещия програмен период, аз бих искал да чуя дали вие сте идентифицирали освен проектите, които са от национално значение – пътя Видин – София и железопътната връзка по същото направление, дали сте идентифицирали проекти от регионално значение, които считате, че трябва да получат една подкрепа от правителството, както бъдещата реализация на този може би излишък, който евентуално Комисията може да предложи както на вицепремиера, така и на Министерския съвет? Защото искам да подчертая, че колежката, която спомена за субсидирането по време на класацията, имаше такава практика. Мисля, че сте запознати с Програмата за развитие на селските райони, когато определени области, като Видин, Кърджали, Търговище, Враца, Монтана, където средното равнище на безработицата беше по-високо от средното за страната получаваха допълнителен брой точки.
Може би в тази насока да обединим усилията си и да търсим една подкрепа и на правителствено ниво.
Така че това ми е въпросът – дали имате такива проекти от регионален аспект?
ОГНЯН ЦЕНКОВ: Аз много съжалявам, че явно неправилно съм бил разбран. Не съм правил политически оценки. Просто се опитах да изкажа лични впечатления, както подчертах в самото начало.
За да отговорим на първия въпрос, който е зададен към нас, трябва да обсъдим евентуалните възможности за реализиране на проекта за интегрирана стратегия за прилагане на интегрирани териториални инвестиции в Северозападния район, евентуални възможности.
Това го изкоментирах, в смисъл, че за да можем да имаме някаква представа, може би трябваше да бъдем запознати и с мотивите, поради които тази стратегия не е намерила място в Споразумението за партньорство между Република България и Европейския съюз. В такъв смисъл го казах. Предполагам, че изразявам и лично мнение.
Освен това, това, което го казах като мое лично мнение, засягаше предишно правителство. За настоящето не съм казал нищо. Това е отговор на част от въпроса, който ми беше зададен.
За краткия период, на 3 декември встъпих в длъжност като заместник-областен управител, заедно с колегата Любомир Лозанов. В 13,30 ч. в област Видин беше обявено бедствено положение и беше въведен в изпълнение планът за защита при бедствия в частта си „Снегонавяване и обледеняване”. Бяхме много ангажирани от първия ден.
След това сме преминали през много други дейности, които са непосредствени наши отговорности. Но въпреки това мисля, че в сериозна степен съм успял да се запозная и с представителите на общините, които са 11 на брой, познавам лично кметовете на тези общини. С областния управител Момчил Станков мисля, че на 16 декември, не си спомням точната дата, проведохме една среща с представителите на държавните структури. След това проведохме и областен съвет за развитие, където се запознахме с кметовете.
Реализирани проекти, които има по предишни програми, за които на мене ми е ясно, са много. Ще дам думата и на госпожа Влаховска, която вече ще ви запознае като експерт.
В община Чупрене е вече на фаза приключване защитено жилище. В община Видин има изградени две такива жилища.
И друго, което е много интересно, искам да споделя с вас. Това е, че на 21 януари, миналата сряда, ние бяхме на една среща по покана на областния съвет на област Михидинци във връзка с програма Интер рек 5а Румъния – България. Програмата е на одобрение в Европейския съюз до края на февруари и се очаква през март месец вече да работи.
Присъствахме група, на която аз бях ръководител, от представители на всички общини, на повечето бяха и кметовете на общините и представители на Виенската търговско-промишлена палата. Там също бяха обсъдени и въпроси като общ механизъм за работа по европейските програми и реализирането на проектите. И беше даден един неприятен за нас пример – пример между комуна, която е със структура на община в Румъния и община Брегово, която е в област Видин, съвместен партньорски проект за доизграждане на дигите за защита на територията на град Брегово от водите на река Тимок и съответно на територията на тази комуна в Румъния. Проектът е прекратен на фаза, когато е бил изготвен, поради отказ за финансиране от държавния бюджет, след което са последвали негативите и за партньор от румънска страна.
Така че това, което преди малко ви го каза госпожа Влаховска като осигуряване на финансиране по тези проекти, особено в момента, когато те са вече в напреднал етап съфинансиране или финансиране. Извинявам се, може да не използвам точно терминологията, но в такъв смисъл го казвам.
Ще ви дам пример как е организираха работата при тях, с което ние се запознахме. Областният съвет има бюджет, който се формира от държавния бюджет и от собствени приходи. Специално за тази програма, с която успях да се запозная по-подробно, в голяма част от приоритетните оси съответните страни България или Румъния участват с 15 процента в по-голямата си част, като 2 процента е съфинансирането на бенефициента. Останалите 13 процента са от държавния бюджет.
Това нещо при тях се осигурява от този областен съвет, който има в своите финансови възможности да подпомага техните комуни. И впоследствие по определена процедура се възстановява от държавния бюджет.
С това аз мога да ви отговоря на вашите въпроси в момента. Ще дам думата и на моите колежки вече като специалисти и като експерти да ви отговорят. Но сме готови за всякакви отговори.
ИВАН В. ИВАНОВ: Само една реплика. Аз въпроса не ви го зададох с цел да ви затрудня. Идеята беше, ако няма някаква яснота и няма реформация във всяка една община – и какво е състоянието, и завършването, и готовността. Просто да ни представите техните проблеми.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Ние трябва да чуем все пак и нашите колеги от Монтана. Но тъй като съм сигурен, че проблемите са много и ние трябва да водим един динамичен диалог, аз смятам, че тази среща трябва да послужи за размяна на имейли и друга комуникация, за да можем ние да поддържаме една непрестанна връзка.
Това е първата ни среща, но аз се надявам тя да не бъде последната. Напротив, тепърва ще се срещаме и то в работен план, не толкова тържествено, колкото е в момента.
Също така смятам относно интегрираната стратегия. Абсолютно сте прав, че тя е далеч от съвършенството и именно поради това бе извадена от възможността тя да бъде одобрена от Европейския съюз. Но последния път, когато имахме среща с вицепремиера Дончев, нямахме възможност да навлизаме много в детайли. Но това беше едно от моите предложения към него – действително да се види дали има възможност тя да бъде подобрена и да бъде реанимирана по някакъв начин. Трябва да се види какви са възможностите това да се случи. Той трябва да ни каже.
Ние тук се събрахме и решихме, че всеки един от нас ще ангажира всичките си възможности – на политическите групи в Европейския парламент, който във всички случаи има много по-голямо влияние над комисията, отколкото преди време. Тоест ние ако в момента съберем сили и можем да хванем и ЕНП, и социалдемократите, и либералите, можем да ангажираме и консерваторите, и дори тези, които априори са срещу нас, като например по-крайните формации. Аз мога да поема ангажимент за това.
Тоест във всички случаи ако вицепремиерът Дончев има желание, аз съм сигурен, че можем да ангажираме парламентът да повлияе на Комисията и да предприеме стъпки, които не са предприемани до момента. Тоест имайте предвид, че аз съм виждал как системите се променят в името на това да помогнат на хората. Но това е най-бедният район и е напълно нормално ние да търсим варианти да променим правилниците, върху които сме стъпили към момента.
Аз знам как се правят тези стъпки и трябва да ви кажа, че е напълно уместно ние да ги предприемаме. Какво ще стане вече, аз, разбира се, не мога да ви кажа. Но тук сме хора, които имат изключително силно политическо присъствие. И ако обединим усилията си, трябва да ви кажа, че резултатът ще бъде абсолютно ясен.
Затова молбата ми е вашите колежки да изпратят на цялата подкомисия, разбира се, и на голямата комисия информация, за да можем ние на следващите си събирания да я обсъдим и да видим как можем наистина да съдействаме на тези процеси.
Ако разрешите, да благодарим на господин Ценков, ако няма повече въпроси, и да дадем думата на господин Петър Петров.
ИВАН В. ИВАНОВ: Само една вметка искам да направя. Този въпрос, който зададох на представителите на община Видин, съответно да го считате и за другите. Той е резонен за всички останали.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря на всички. Уважаеми господин Бинев, уважаеми колеги! Позволете ми, ако мога да насоча разговора в малко по-друга насока, по-скоро в това, което Вие, господин Бинев, споменахте, малко в мениджърска посока. защото последните 15-20 години виждаме какво се случва, докъде сме в този район. И само да се оплакваме и да си търсим поводи за това колко сме зле и колко сме бедни, смятам, че не води до никъде.
Затова аз бих искал да насочим разговора натам какво ние можем да предложим в тази насока – и ние, и съответно и другите колеги от Враца, Плевен и Ловеч, доколкото знам, това е Северозападния район, така че наистина да има онази устойчивост в един средносрочен план, за която всички в крайна сметка говорим.
Във връзка с това, което колегата попита, ние в момента нямаме подготвеност за информацията за проектите, които имат някаква готовност или са минали. Но в рамките на няколко дни ще я дадем.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ: Добър ден на всички. Казвам се Добромир Тодоров, старши експерт в „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” – областна администрация Монтана.
Всъщност искам да допълня господин Петров. Ние имаме възможност да предоставим два файла, те са в електронен вид. Единият файл представлява общата визия с проблемите на област Монтана, като ние сме обвързали всеки един конкретен проблем със съответната оперативна програма за новия програмен период, с индикативни дейности, дори има индикативен бюджет и с очаквани резултати. Това е единият файл, грубо казано.
Другият представлява един екселски файл. В хронологията на разговорите с кметове на съответните общини сме систематизирали някои съществени проекти, които сме ги подавали, връщана ни е обратна връзка, ние сме дообработвали информацията, допълвали сме я вече с конкретни данни за самите проекти.
Така че ние имаме готовност, тук са файловете, можем да ви ги предоставим, когато е необходимо.
СЛАВИ БИНЕВ: Това всъщност е може би най-важното, което трябва да научим.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз се извинявам, че казах, че не сме подготвени, но излезе друго нещо.
По-скоро ми се щеше да наблегна на това, защото смятам, че проблемите и в област Видин, и в област Монтана, и в другите области са идентични, да не ги повтаряме.
За нас най-важното нещо е да насочим усилията си в проекти, които са свързани предимно с инфраструктурата, от гледна точка на това, че и двете наши области могат да дадат много в областта на туризма. За да има развит туризъм, разбира се, трябва да имаме малко по-добра инфраструктура – третокласна, четвъртокласна и т.н. Защото за нас това е важно и за нас това е сектор, който сравнително бързо може да донесе някаква стойност на нашите области.
Важни са перспективите пред бизнеса, разбира се. защото каквото и да си говорим, проектите, които областните администрации и общините сами за себе си правят, не съм сигурен, че носят кой знае каква добавена стойност към икономиката на държавата и на нашите райони. Така че смятам, че по-скоро трябва да се насочим към бизнеса, към това да успеем по някакъв начин в наше лице като представители на държавната власт и най-вече във ваше лице като представители на властта да създадем някакви условия, по-благоприятни за привличането на външни и вътрешни инвестиции и т.н.
Ние имаме готовност, скоро правихме една среща с една китайска делегация, представили сме какво бихме могли областно да представим като мотиви, които да се ползват от бизнеса съответно срещу някакви договори и т.н. Така че нас това е много важно.
Другото, което се засегна от колегите, това е образованието. Ние вече работим по този въпрос, имаме комуникация с Варненския свободен университет. Дори планираме да направим среща в началото на февруари. Така че се надяваме и с ваша помощ, ако се наложи, да ни съдействате да се случи това нещо. защото наистина привличането на млади хора в едни области като нашите значително ще повиши тонуса и ще влеем нова кръв, както се казва, в нашите западнали области.
Друго, на което според мене би трябвало да се обърне внимание, поне в нашия район, смея да твърдя, че поне за Видинския е земеделието. Смея да твърдя, че икономиката на област Монтана се формира може би 65 процента от земеделие. И поне по данни на финансиращите институции – като казвам финансиращи, имам предвид банките – 65 процента от кредитния портфейл на банките е от земеделски производители, фирми, свързани със земеделие, и т.н.
Аз лично смятам, това е мое мнение, че начинът, по който в момента се финансира земеделието, не носи достатъчно принадена стойност на икономиката. Имам предвид, предполагам, че разбират тези, които се занимават с това нещо, предимно полското производство. Имаме общини, в които може да бъде засегнато екологичното земеделие, което да бъде обвързано и с туризма.
Това са все неща и приоритети за нашата област, които смятам, че със съвсем малка помощ биха могли да бъдат подпомогнати.
Аз се извинявам, че говоря за земеделие, но просто последните 13-14 години са ми минали в тази сфера. Но ще ви дам един пример, който смятам, че евентуално с вас бихме могли да го разработим.
Преди няколко години имаше една програма на Северозападния район и на Странджа – Сакар. Това беше една изключително добра като финансови и технически параметри програма. В тази насока, не само в земеделието обаче, мисля, че трябва да се работи. Ако си спомням добре, съвсем образно казано, от 100 хил. лв. имате 14 процента субсидия от кредит и лихвите се поемат от държавата.
Да се върнем и малко на европейските фондове и структури. Доколкото сме го обсъждали с колегите, ние имаме информация, че не могат да се насочва пряко към определена област преференциално средства от европейските структури. това е, доколкото нашият скромен опит ни показва.
Аз се надявам това нещо да се случи. Разбира се, за нас ще бъде много добре.
Подкрепям и предложението, което беше свързано с мониторинга и оценките на проектите от районите. Смея да твърдя, че в селските райони не е имало такива точкови системи, които да дават преференции. (Възражения.). Аз категорично казвам, че не е имало. Но да не изпадаме в дилеми. Но би било добре според мене. Защото това е един от начините, по който към оперативните програми от Европейския съюз може да се действа към определен регион с точкуването, оценяването на проектите. Така че напълно подкрепям предложението на колегите.
Така че говоря в най-общ смисъл, защото предпочитам да бъде по-скоро работна среща. Разбира се, това вие ще прецените дали е по-добрият вариант.
Горе-долу това е в Северозападния район, специално в област Монтана. Проблемите са много, разбира се, и са много тежки. Едва ли с магическа пръчка ще можем да ги решим. Но съм сигурен, че трябва да започнем отнякъде.
СЛАВИ БИНЕВ: И най-дългият път започва с една стъпка. Така че ние днес я направихме.
Искам да дам думата на господин Тошев, който също искаше да каже няколко думи.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Колеги, уважаеми гости! Аз въпроси няма да задавам, защото ние сме всеки ден с колегите. Зная и отговорите на повечето от въпросите, разбира се, които възникват и сега. Само искам да кажа моето мнение.
В момента сме в част от законодателното тяло на България. Много е хубаво, че в подробности и дори с полуготови решения вие излизате пред нас.
Искам само да ви информирам, че предната седмица голямата комисия имаше среща с вицепремиера Томислав Дончев, направихме блиц контрол. И в един от отговорите той каза, че възражда идеята и то, надявам се, още в тази сесия на Народното събрание да влезе Законът за управление на европейските средства. Как ще се казва вече, е отделно. Аз ви казвам просто като идея какво ще бъде. Това е нещо, което в момента не съществува в България.
Тук лично моята молба към вас, вие сте специалистите, които движите нещата по областите, е следната. Аз знам лично, коментирам само моите знания, вашите много ограничени права и задължения по отношение на европейските средства, защото там основните са общините. Знам и капацитетите на общините, знам и вашите възможности да ги контролирате или да им въздействате.
В тази връзка като чуете, че ние ще имаме грижата с колегите депутати да ви информираме, че има вече нещо готово, което е предложена на масата чернова за обсъждане, активно да се включите в този процес чрез нас, чрез подкомисията, няма значение формата на общуване, която ще приемем, за да направим един закон, който да бъде в интерес на хората, на цяла България.
Второ. Това са наистина двете най-закъсали области в Европейския съюз. За съжаление – тук го казвам за собствена информация, не искам да информирам никого другиго, за да не се засегнат колегите, Европа е на регионите, обаче става въпрос за регион за Европа от 800 хил. човека. Ако въведем няколко месеца, години, десетилетия може би електронно управление в България, това означава, че и Плевен, и Ловеч няма да ни стигнат, за да направим един такъв регион.
Защо го казвам това. Защото аз съм го казвал това многократно, официално фиксирано е, някъде го има в интернет пространството, че ако тръгнем да спасяваме община Бойница, община Видин, община Бойчиновци, ние нищо няма да спасим. Няма да спасим и Видин, няма да спасим и Монтана, ако не тръгнем заедно да работим. Затова използвам такива български думи, като интегриран подход. А обединените усилия ще ни свършат работа.
Лично моята препоръка към вас е да излезем от тази зала след няколко минути, като ни помогнете да направим нормите такива, че да ни помагат. Иначе се заблуждаваме, че Европа ще ни позволи на географски принцип да имаме каквито и да било преференции. А колкото и да си мечтаем, колкото и да си мислим, на географски принцип никога няма да ни позволят да действаме.
Сега говорим за балтийски стратегии и т.н. Не се случи Дунавската стратегия, не се случи и Северозападната стратегия. Причините няма да ги коментирам с колегите.
Без да прозвучи сексистки, ще цитирам една телевизия от тази сутрин каква е разликата в паметта между жените и мъжете – че мъжете прощават и забравят, а жените прощават без да забравят.
Аз съм този път на женския принцип – не искам да забравям нищо, за да можем да си правим правилните изводи и да не допускаме едни и същи грешки. Защото на тези наши уважаеми партньори от Европейския съюз им омръзна и започват да ни считат като полуидиотчета, които дори от собствените си грешки не се учат.
В тази връзка аз съм абсолютно съгласен с всичко, което вие казахте. Ние трябва заедно, включително и Плевен и Ловеч, и Враца, и Монтана, и Видин, без политически цвят, по-точно партизански, да се преборим – това, което Вие казахте – за три неща:
Първо, да направим достъпна инфраструктура във всичките й видове, без космоса. В двете области тече и Дунава. Имаме и железопътен транспорт, имаме и шосе.
И другото, което е – туризмът. Само че не туризмът в Чипровския манастир и при Белоградчишките скали, а туризмът в трите или в петте области, за да задържим туристите за три дни, не за три часа. За три дни ще оставят 30 евра, за 3 часа ще ни оставят 1 цент. Ако на някой не му е ясно, мога по-подробно да му разясня това нещо.
И третото. Тук съм с госпожа Хубенова, която между другото е заместник-председател на голямата комисия. Тя ми подсказа, че и за миналия, и за сегашния програмен период има програми, които са отделно финансирани, със страшно много пари за биоземеделие и за екоземеделие и никой не се интересува от тях. Защото като започнеш да отделяш тези неща, подлежиш на един контрол, който не ти позволява първата година, като отгледаш 2000 дка, да си купиш мерцедес, а на втората да си купиш яхта, на третата да подариш на любовницата си. Това е истината.
Другото, което е за земеделието. Ние го разглеждаме да гледаме слънчоглед, царевица или жито. Това не е земеделие. Ако започнем да изнасяме консерви за Евросъюза, тогава ще бъде земеделие. Или ударно замразени плодове, няма значение, сега да не си фантазирам тук на прима виста. Така че имаме шансове, но само заедно.
И още нещо – и с това завършвам, защото съм много пристрастен и много болен на тази тема. Не работим ли заедно, има такива закони, но няма как да ги препишем и да ги преведем, лошо или добре, за тези евросредства и да бъде реалистично. Нито това, че се оплакваме, нито че сме хубави или грозни ще ни помогне. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз ви благодаря, че уважихте поканата на господин Бинев. Голяма или малка, комисия или подкомисия – ние всички сме се разбрали, че ще работим в името на всеки един от вас.
За моя огромна радост аз съм от регион, който няма вашите проблеми. Пловдив област е добре развита структура, която работи и усвоява доста средства.
Сега, слушайки всички вас, съм абсолютно съгласна с това, което каза господин Тошев, че обединението е верният път. Бих предложила и даже на господин Танчев ще предложа да направим една обща работна среща на петте области, с наше присъствие на място, като вие решите коя от областите ще бъде домакин, на която по-широко да обсъдим тези неща. Защото колегите са прави да ви питат доколко имате информация за проектите по общини, но вие нямате много сериозни правомощия в това отношение. Имате само правомощия да ги питате докъде са стигнали.
Но мисля, че основен проблем, свързан с усвояването на европейските средства, е липсата на достатъчно добра информираност. Защото аз наистина съм трети мандат народен представител и точно това си казахме с господин Тошев, защото ние два мандата сме били в тази комисия – че когато управляваше правителството на Борисов, първото, госпожа Светлана Боянова, която беше заместник-министър на земеделието, идвайки тук в нашата комисия да докладва за Програмата за развитието на селските райони, просто ни молеше по регионите си да кажем на всички, които се занимават със земеделие, че има страшно много свободни средства - за рекултивиране на пасища, за биоземеделие и т.н. И те стоят и ще бъдат загубени за сметка на много чакащи проекти в другите мерки. И за съжаление хората не можаха да ни разберат.
В този смисъл използвам това, което казахте и Вие, господин Петров, че земеделието трябва да е приоритет.
Така че ще предложа на господин Танчев да направим много широка среща в Северозападния регион. Мисля, че можем да поканим и господин Дончев, и други представители от правителството, за да покажем всъщност, че ние заставаме зад идеята този регион да бъде силно развит. Или всъщност да започне неговото развитие.
Четохме в пресата, че е имало среща с господин Борисов и господин Валтов, ако се не лъжа, във връзка с развитие на Северозападна България, че това ще бъде приоритет в управленската програма и че в плана „Юнкер” ще има предвидени средства за това. Ще направим всичко възможно да се информираме по-подробно и да ви кажем какво точно е комуникирано.
Е, двата региона поставихте въпроса да имате висше училища. Не зная дали знаете, че сега предстои да гледаме Стратегия за развитие на висшето образование. Лично аз ще поема ангажимента, ако я нямате, да ви я препратя, за да ни дадете някакви идеи, които да могат да влязат в нея. Тя трябваше да се гледа даже още тази седмица.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Ние го гледахме в комисията.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ние сме го гледали в комисията, но не е влязло в Народното събрание.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: В залата е, но не е завършена.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Знам, че не е завършена. Има още няколко изказвания. Така че между първо и второ четене можем да направим нещо. Защото имаме недобри практики, свързани със създаване на нови висши училища. Последният пример е Пернишкият университет. Така че нека да работим внимателно в това отношение.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Тъй като смятам, че вече е може би моментът да завършим, искам да обобщя. Може би най-важното на тази среща е, че ние си подаваме ръка. Всъщност най-важното беше ние да се запознаем и оттук нататък да имаме наистина една пряка връзка, по всеки проблем да се консултираме, да можем да работим и да виждаме как да го решим.
Ние тук искаме и нещо друго да ви покажем – че наистина комисията ни може би е най-сплотената подкомисия в Народното събрание и то именно поради това, че тук има само технически неща, за които не можеш да кажеш: това изглежда по един или по друг начин. Ние се вслушваме един в друг, имаме прекрасна комуникация, което смятам, че ще бъде от ваша полза. Затова не се притеснявайте да комуникирате с всеки един от нас. Ние наистина сме един отбор.
Благодаря ви много за това, че приехте поканата. Винаги сте добре дошли и в лично качество, и като представители на държавната власт. Закривам заседанието.

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Слави Бинев)