П Р О Т О К О Л № 15/10.02.2016 г.

---

На 10 февруари 2016 г. от 11,30 ч. се проведе редовно заседание на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и анализ на последствията за усвояване на средствата от европейските фондове, произтичащи от Доклада на Европейската комисия относно напредъка на Република България по Механизма за сътрудничество и проверка.

2. Дискусия относно опасност от връщане на средства от Държавен фонд „Земеделие” на Европейската комисия по Програмата за развитие на селските райони – 2007 – 2013 г.

3. Разни.

Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от председателя на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Слави Бинев.


ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Колеги, имаме в момента кворум. Откривам заседанието на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам нашето заседание да се проведе по следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и анализ на последствията за усвояване на средствата от европейските фондове, произтичащи от Доклада на Европейската комисия относно напредъка на Република България по Механизма за сътрудничество и проверка. Тоест, казано на чист български език, ние трябва да си кажем кой какво мисли за доклада и как той би могъл да се отрази при усвояването на европейските средства.


2. Втората точка е заплахата от връщане на 100 млн. лв. от Държавен фонд „Земеделие” на Европейската комисия по Програмата за развитие на селските райони – 2007 – 2013 г.
Не съм включил в разглеждането, но вие сигурно знаете за проблема, който изникна преди няколко дни с Българската православна църква и Държавен фонд „Земеделие”, който трябва да бъде анализиран и трябва да се вземат някакви мерки, защото това ще се отрази въобще на цялостното отношение към държавата, тъй като те следва да го рапортуват пред Европейската комисия.
3. Разни.
Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, моля да гласувате.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И АНАЛИЗ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ЗА УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ДОКЛАДА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТНОСНО НАПРЕДЪКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО МЕХАНИЗМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРОВЕРКА.
На първо място, бих искал да споделя с вас изводите, които направих за себе си след запознаване със съдържанието на този доклад. Този механизъм служи за оценка на постигнатия от нас напредък в областта на правосъдието и вътрешния ред. Но предполагам, че ще се съгласите с мене, че тези отчетени проблеми и някои от направените препоръки също могат да се отнесат до материята на усвояването на европейските средства, тъй като тези неща са свързани.
В доклада се казва, че на фона на твърденията за корупция и търговия с влияние върху съдебната система действията са били предприемани само след вътрешен и външен натиск. Като цяло компетентните органи не проявяват инициатива за осъществяване на разследвания.
За жалост аз споделям напълно този извод, тъй като имам и преки впечатления. Налага ми се да информирам непрестанно компетентните служби и съответно те да ми отговарят, че няма никакви проблеми.
Моите ангажименти не са свързани само с политиката. Аз съм свързан и със спорта. До голяма степен бях свързан и с бизнеса. Така че алармирам от моя страна многократно за най-различни проблеми, които за жалост се извършват по един и същи начин. Това няма как да не се отрази от Европейската комисия.
Мога да дам пример за сигналите, които постъпват в комисията. Повечето от тях съдържат основателни съмнения за извършени злоупотреби с европейски средства. Ние правим обстоен анализ на тези сигнали и по преценка ги препращаме на отговорните държавни органи, които да направят съответното. До този момент няма сигнал за злоупотреба с европейски средства, по който да е образувано наказателно производство.
Вие знаете, че в началото се събирахме доста често и на базата на сигналите, които получихме, общо взето направихме един документ, който не можа да добие гласност, но който трябваше да послужи за едно предупреждение за това какво не трябва да се прави от предишния път, за да не се мултиплицират проблемите. Някак си с лекота се правят откази за образуване на такива производства.
В самия доклад е споменато, че са налице случаи на видно нежелание от страна на прокуратурата да продължи разследванията по казуси, свързани със средства от Европейския съюз.
Освен това се споменава, че следва да се ускори работата по модернизиране на законодателството, за да се даде ход на съдебната реформа и да се ускори борбата с корупцията по всички етажи.
Смятам, че особено внимание трябва да се обърне на проблема с обществените поръчки. Няма как да не ни направи впечатление препоръката на Европейската комисия да се предоставят на Агенцията по обществени поръчки правомощия и организационен капацитет за извършване на проверка на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Това означава, че е необходимо затягане на контрола, защото сме от край време еталон в погазването на установените правила за предоставяне на поръчките.
Това е в общи линии.
С две думи, самият факт, че ние изискахме административна подкрепа, означава, че е много вероятно да ни е било поръчано да поискаме такава подкрепа, което на практика означава, че някъде административният капацитет не ни достига, нещо, което ние вече описахме в предишния доклад.
Кажете вие какво мислите по въпроса за доклада, който бе изпратен от Европейската комисия. Господин Тренчев, заповядайте.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Говорим за 6-месечния доклад на Европейската комисия, който излезе, нали? Честно казано, аз гледах този доклад повече в контекста на антикорупционните препоръки и съдебната власт. Някак си нюансите за усвояването на европейските фондове може би ми се изплъзнаха, защото може би моето внимание е било приковано от друго. Но ще го погледна с други очи в интерес на истината.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Абсолютно съм съгласен. Но трябва да ви кажа, че индиректната връзка винаги я има и в голяма степен недоверието към правосъдието и вътрешния ред, за което подлежим на мониторинг, винаги се отразява по финансов начин. Единственият начин за санкция е чрез европейските фондове, през парите, които идват оттам. И напълно нормално проверките, които последват, или неспазването на правилата, непрозрачността или бездействието на прокуратурата, която също има не косвено, а директно въздействие в сферата на европейските средства, няма как да не се отрази напълно в следващия доклад, ако не се вземат някакви мерки.
Ако смятате, че тези изводи са достатъчни, смятам, че ние извън анализа, който правим, трябва може би да предприемем някакви мерки.
Аз ще ви предложа едно писмо, което да изпратим към вицепремиера Томислав Дончев и към Главния прокурор, в което да изискаме наистина едно по-ангажирано отношение, наказания при прегрешения, защото няма как това да не се отрази в следващия шестмесечен доклад. И ние така ще си стоим на мониторинг.
АЙХАН ЕТЕМ: Несъмнено корупцията се генерира там, където са разпределените финансови ресурси. Един от основните механизми за финансиране на българската икономика и на българските общини, както и на държавата като цяло са именно оперативните програми, които страната ни получава по линия на Европейския съюз, с които тя самата се финансира.
Аз искам да обърна внимание на един факт във връзка с, да кажем, определена структура по определени проекти на частни бенефициенти, които впоследствие не се ратифицират, завеждат се дела, те се проточват. Общо взето се стига дотам, че впоследствие бенефициентът е бил прав, но поради това, че не е участвал в определени корупционни схеми, отстоявал си е правата, неговият проект се финансира изцяло с националните доплащания.
Лично аз съм бил свидетел на няколко такива проекти, които впоследствие биват уважени било от българския съд, било от съответното министерство. Но поради факта, че срокът на действие и дейност на тази оперативна програма е приключил, това остава за сметка на националния бюджет.
В тази връзка може би с препоръките, които са направени относно корупцията по високите етажи на властта, считам, че нашата подкомисия трябва да вземе по-активно участие и по-активно да изказва притесненията във връзка с усвояването на европейските фондове.
Така че може би ако можем да се фокусираме в тази насока, ще имаме по-голяма ефективност. Може да изискаме една справка, да кажем, в Държавен фонд „Земеделие” колко са такива проекти, които не са уважени от тяхна страна поради ред причини, впоследствие тези аргументи не издържат в съда и реално се получава една щета за националния бюджет. И дали в крайна сметка тези структури, които участват в разпределението на еврофондовете, са си понесли съответната отговорност. Защото в тази насока аз не съм запознат дали някой чиновник по веригата си е понесъл отговорността, може би защото е протакал разглеждането на проекта.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви. Всъщност този въпрос е третиран в доклада – няма такъв, който да си е понесъл отговорностите. И това е най-големият проблем. Действително трябва да се обърне внимание на този въпрос. Наистина трябва да пишем едно писмо и да имаме активно участие. Трябва наистина да се изиска една справка, която да удостовери действително официално, че такива наказания няма.
Тук сте абсолютно прав, че ако човек не влезе в корупционна схема, е много вероятно да остане извън борда. Това го доказва неприемането на определени участници в тази схема.
Има и един много тънък проблем – че европейският сленг допуска нещата да бъдат казани така, както ние бихме ги казали. И много хора четат докладите, които идват от Европейската комисия, по някакъв благоразположителен начин. А нещата не са така.
Дълго време съм имал възможността да разбера, че начинът, по който се изразяват в европейските институции, ако е пожелателен, в него има изключително голяма критика. А при нас не е само пожелателен.
Така че ние трябва да предприемем някакви мерки, не само да си самовнушаваме, че нещата са прекрасни. И наистина трябва да се напише едно такова писмо, което да удостовери на сто процента, че действително няма наказани хора. Всички знаят, че има някакви прегрешения, а виновници няма, нещо, което доказва, че някъде е скъсана веригата. Заповядайте, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ: И аз имах мисли в тази посока.
Проблемът с оперативните програми и усвояването на европейските фондове според мене е следният. Ние много се гордеем как имаме 80, 90, 100 процента усвояемост, обаче после пропускаме финансовите корекции, които се нанасят, които, освен че очевидно ощетяват бюджета и се налагат актуализации и т.н., очевидно никой не понася отговорност. Но има един ефект отвъд чисто финансовия – нашата репутация пред Европейската комисия и това, че в резултат на това ние няма да можем да излезем от този мониторинг.
Така че по някакъв начин, освен чисто финансовите санкции, които така и така понасяме, когато се правят безобразия в оперативните програми, а те продължават да се правят и през новия период или поне моята информация е такава, ние трябва да видим по какъв начин санкционираме и другото нещо, което предизвика това, а именно това, че ние няма да можем да излезем от този мониторинг никога. Ако се налагат санкции, очевидно това са някакви кухи проекти, които само се усвояват и крадат някакви пари. Така че трябва да помислим в тази насока.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Специално с изтъкването на проценти или тяхното представяне пред публика може да се прави страхотно жонгльорство по няколко причини. То има нива на усвояемост. Можем да говорим за процент приети проекти, процент реимбурсвани от държавата, проценти пари, върнати от Брюксел. Всъщност парите, които ние трябва да смятаме за усвоени, са само тези, които са възвърнати от Брюксел. А това е чак третата и четвъртата стъпка на практика. В много повече от случаите всъщност се казват проценти, които са свързани със съвсем други данни.
На практика не става дума за лъжа, а става дума за истина.
Ако смятате, че това, което трябва да направим, е наистина да напишем едно писмо, аз ще го пусна към всички, за да можем да добавим нещо, да го изчистим и да поискаме официалната информация и в същото време наистина да препратим едно копие с едно наистина заинтересовано, загрижено предложение към вицепремиера Томислав Дончев и към главния прокурор господин Цацаров, че наистина трябва да седнем и заедно да помислим как да се измъкнем за ушите като барон Мюнхаузен от ситуацията, в която сме попаднали всички.
Ако сме приключили с този въпрос, да преминем по-нататък, тъй като и без това времето ни е ограничено.



Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ДИСКУСИЯ ОТНОСНО ОПАСНОСТ ОТ ВРЪЩАНЕ НА СРЕДСТВА ОТ ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ – 2007 – 2013 Г.
Тази точка е свързана със заплахата да върнем 100 млн. лв. от страна на Държавен фонд „Земеделие”.
Видно от материалите, изпратени до вас, тази точка е вдъхновена от последните промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Съществува опасност голяма част от бенефициентите по мярка 311 и мярка 312 от Програмата за развитие на селските райони, изградили малки фотоволтаични централи, да изпаднат във фактически невъзможност за изпълнение на задълженията си по сключените и все още действащите договори с Държавен фонд „Земеделие”.Това представлява съществено изменение на техните бизнеспланове. Бенефициентите са заплашени да не изпълняват одобрените им бизнеспланове.
При тези обстоятелства има заплаха за следното - бенефициентите да не могат да обслужват инвестиционните си кредити. В следващите два месеца банките ще пристъпят към предсрочна изискуемост на инвестиционните кредити, които са отпуснати на бенефициентите, а след тях и Държавен фонд „Земеделие” ще си потърси изплатените им безвъзмездни помощи поради предсрочното преустановяване на дейността.
Заповядайте, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ: Във връзка с тази точка, господин председател, искам да кажа следното. Предвид на факта, че предходната седмица отложихме заседанието на подкомисията, може би във всяко нещо има нещо положително. Бях си направил труда да потърся информация относно това колко от общия брой включени проекти за фотоволтаични централи или за ВЕИ-та са засегнати от тези факти, които споменаваме.
Да, наистина сключените договори за ВЕИ-та от страна на Държавен фонд „Земеделие” в рамките на програмния период 2007 – 2013 г. са за около 98 млн.лв. Тези проекти са общо 293 на брой.
Но по-интересното, предвид така създалата се ситуация е, че 240 от сключените договори са от 2010 и 2011 г. И това ще рече, че за тях или е отпаднал мониторинговият период от пет години, или предстои да отпадне. Тоест, заплашени са не всичките реализирани и сключени договори, а само една част от тях.
Тоест де факто няма вариант, при който да има нулев резултат по отношение на целите за опазване на околната среда, по отношение на целите на Програмата за развитие на селските райони. Запознах се внимателно с мотивите, поради които е направена тази промяна в Закона за енергетиката, в частност за ВЕИ-тата. Мисля, че нашият анализ и нашето становище по тази тема трябва да подлежи на по-дълбинна информация или запознаване с казусите на тези останали проекти, на които им продължава мониторинговият период.
Така че аз предлагам подкомисията на едно следващо свое заседание, събирайки достатъчна информация, да излезе с някакво становище или мнение по казуса. Защото сега де факто, прочитайки така нещата, цифрите изглеждат фрапиращи, но впоследствие може да се окаже, че всъщност проблемът е само за една много малка част от тези производители. И ние ще боравим с данни, които не са актуални към настоящия момент.
Така че аз мога да предоставя и на Вас, и на екипа Ви информация за тези данни, които съм събрал, за да може на едно следващо заседание, вече проверени и събрани допълнителни данни - за остатъка от броя на проектите, на каква сума са, кой на коя година е от изпълнението на самия проект, за да може да преценим реално щетата, с която може да е застрашена страната.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Изключително е важно да получим всички данни, които имате Вие, не само от Вас, а от абсолютно всички колеги. И не само това, а данните, които получавам аз, трябва да бъдат разпратени към всички, за да може да бъдат допълнени или да бъде дадена другата теза.
АЙХАН ЕТЕМ: Затова го споделям на всеослушание, за да можем да имаме реална преценка относно казуса.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Разглеждаме вероятността да бъдем наказани по стоте милиона.
По първия въпрос, свързан с обсъждането на доклада, решихме да направим едно писмо, с което да искаме официална статистика колко човека са наказани от тези, които са съдействали за нерешаването на проблемите във връзка с програмата, което, разбира се, ще бъде изпратено на всички колеги, за да може те да кажат своето мнение и начина, по който то да бъде написано, докъде да се стигне с желанието наистина да решим проблема.
Относно Вашето изказване, има също едно притеснение, че има една диференцираност при фотоволтаичните фирми, което също създава едно подозрение за избирателност. Наистина съм съгласен, че това не е валидно за всички, което също само по себе си прави недобро впечатление. Това също трябва да бъде анализирано.
АЙХАН ЕТЕМ: Защото самият мониторингов период за тях е приключил. Тоест те са си изпълнили бизнес плана, ангажиментите, по които са получили своето финансиране и там реално проблем няма. И от 293 те са 240 такива договора. Там проблем няма. Остава една малка част, която ние можем реално да видим.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: В продължение на проблема, който тук е свързан с Държавен фонд „Земеделие”, не е свързан с Министерството на енергетиката, ще кажа следното. Това е един страхотен проблем, между другото. Защото някои от големите чуждестранни компании, които са инвестирали в тази посока, идваха при мене и ревяха с големи сълзи. И не за друго. Големи компании, като, да речем, „Самсунг” и някои други, могат да търпят, но има и частни инвеститори, които са взели кредити и потъват по особено жесток начин в момента. И трябва наистина да се види. Защото ние търсим преки чуждестранни инвестиции и т.н., но когато някой изяде дървото на базата на някакво държавно несъвършенство, независимо какво е то – дали е свързано с корупция, дали е свързано с липса на административен капацитет или просто с безобразия в поведението, става лошо.
Те си говорят, между другото. Чуждите инвеститори и чуждите посланици си бърборят помежду си и поради два-три такива случая всички допълнителни мерки при рекламиране на страната могат просто да потънат в кофата.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. В подкрепа на това, което колегата каза, бих искал да предложа да направим едно допълнително заседание, на което да поканим представител - експерт или член на ръководството на Държавен фонд „Земеделие”, който да ни даде малко по-подробна информация, експертиза за тези проекти, да ни даде информация относно резултата от тези проверки за икономиката – какъв е бил, колко работни места са разкрити, какви са били плюсовете от тях и тогава всеки от колегите ще си направи заключението, ще се подготви и ще можем да вземем обективно решение.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря, господин Иванов. Абсолютно сте прав. Така трябва да бъде направено. Това писмо, разбира се, ще бъде изпратено, след като бъде консултирано с колегите.
Може би още едно писмо трябва да бъде изпратено – към организацията, която имат фирмите, които се занимават с фотоволтаици, за да може и те да имат представител тук и да кажат тяхното мнение по въпроса. И от двете страни – и добрите, и лошите, защото те ги разделиха на две, в интерес на истината.
Как предлагате – това да бъде разгледано в подкомисията или в комисията? Какво предлагате?
ИВАН ИВАНОВ: Според мене е добре да бъде разгледано в подкомисията. И тъй и тъй сме хванали темата. Нямам нищо против и в комисията да се разгледа.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Така или иначе ние сме подхванали темата, пък и тя е най-валидна по нашите въпроси. Така че абсолютно съм съгласен.
Тази кореспонденция трябва да бъде разпратена абсолютно на всички, за да може всеки да каже своето мнение. Също така тя трябва да бъде изпратена не само до членовете на подкомисията, а и към членовете на комисията, за да може и те да дадат своето становище.
Смятам, колеги, че нямате нищо против да бъдат изпратени до всички колеги, нали? – Приема се.
Ако смятаме, че сме приключили по втора точка, да преминем нататък.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Има ли някой нещо да добави или нещо да предложи по тази точка?
Аз примерно смятам за удачно да разгледаме въпроса и с Българската православна църква, която се отказа от ползването на средствата. И към това писмо да бъде включен и този въпрос.
Аз досега бях на неофициална среща със Светия синод по този въпрос. Наистина те имат пълните основания да се откажат. По простата причина, че когато са им орязани четири пъти парите, които са отпуснати от Европа, е напълно нормално те да скочат – от 40 млн. евро са ги направили на 20 млн. лв. Това създава дискомфорт.
Вие, господин Тошев, сте запознат с този проблем, нали? Той е от преди няколко дни, дето се вика, съвсем пресен е. Но ние трябва да вземем някакви мерки, защото те смятат да алармират Европейската комисия, което ще създаде институционален проблем.
Така че ние трябва да решим въпроса на местно ниво. Смятам, че ако трябва, ще отидем заедно с представител на Светия синод до Порожанов и да се намери начин този въпрос да бъде решен на национално ниво. Защото извън че няма да е възможно да усвояваме средства, това нещо ще ни дискредитира за следващия програмен период и ще бъде включено в доклада. Те смятат да направят официални действия по този въпрос, което въобще не го препоръчвам по никакъв начин.
ИВАН ИВАНОВ: Тук отново пак трябва да се проследи експертизата на Държавен фонд „Земеделие” – защо се е стигнало до тази ситуация. Така че една такава среща е необходима.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Извън всичките точки тази е най-важната всъщност – че са им орязани парите. Но те имат и други претенции, които вече могат да бъдат дискутирани и които могат да създадат дискомфорт на европейско ниво по съвсем друга причина.
Ние трябва ад ес спрем най-вече на това по какъв принцип и защо се е допуснало това орязване и чия некомпетентност е довела до този проблем.
Ако сте съгласни с това, аз ви предлагам да приключим. Пожелавам на всички приятен работен ден. Закривам заседанието.
(Закрито в 12,05 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА:
(Слави Бинев)