1. Съдържание
2. Доклад на Временната комисия за пенсионните фондове

---

СЪДЪРЖАНИЕ

на Доклада
за дейността на Временна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка



РАЗДЕЛ I. Основни приложими актове,
които Комисията взе под внимание при работата си 3

РАЗДЕЛ II. Механизъм на функциониране на пенсионната система
в България стр. 5
Тристълбовият пенсионен модел стр. 6
Как функционира вторият стълб? стр. 7
Формиране на осигурителните вноски стр. 7
Права на осигуреното лице стр. 7
Третият стълб: допълнително доброволно пенсионно осигуряване стр. 8
Лицензирани пенсионноосигурителни дружества стр. 9
Видове фондове за допълнително пенсионно осигуряване стр. 9

РАЗДЕЛ III. Финансово състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове стр. 10
Нетни активи на пенсионните фондове стр. 10
Динамика на нетните активи на УПФ и ППФ стр. 10
Темп на нарастване на активите на допълнителните пенсионни фондове стр. 11
Структура на балансовите активи на фондовете за ДЗПО към 31.12.2014 г. стр. 11
Инвестиционен портфейл на УПФ към 31.12.2014 г. стр. 11
Инвестиционни ограничения стр. 13
Постъпления от осигурителни вноски на УПФ за периода 2002-2014 г. стр. 14
Начислени и изплатени суми от ППФ за периода 2003-31.12.2014 г. стр. 14
Начислени и изплатени суми от ДПФ за периода 2002-31.12.2014 г. стр. 15
Финансови показатели на пенсионноосигурителните дружества стр. 16

РАЗДЕЛ IV. Доходност и методики за изчисляване стр. 20
Минимална доходност стр. 21
Средна доходност стр. 21
Номинална и реална доходност стр. 22
Причини за пораждането на различия в данните за реалната доходност стр. 24
Информация за доходността стр. 24
Съществени различия в използваните методики стр. 28
Предложения за решение стр. 33
Работна група стр. 33

РАЗДЕЛ V. Собственост и свързани лица стр. 34
Предложения за разширяване на понятието за свързани лица стр. 40

РАЗДЕЛ VI. Такси и удръжки стр. 40
Видове такси и удръжки стр. 40
Приходи от такси и удръжки на пенсионноосигурителните дружества по видове пенсионни фондове стр. 41
Мотиви за намаляване на таксите стр. 42
Актюерска прогноза за ефекта от намаляването на таксите върху дружествата стр. 43

РАЗДЕЛ VII. Промени в пенсионния модел (Сребърен фонд) стр. 46

РАЗДЕЛ VIII. Национална агенция за приходите стр. 56

РАЗДЕЛ IX. Регулаторна рамка стр. 67
Начин на функциониране на надзора стр. 68
Наказателна политика на КФН стр. 70
Качеството на надзорната дейност стр. 72
Кой регулира регулатора стр. 73
Увеличаване капацитета на КФН стр. 77

РАЗДЕЛ X. Сигналът, внесен за обсъждане
от н.п. Димитър Байрактаров стр. 81

ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ на Народното събрание за приемане на Доклада стр. 92

ПРИЛОЖЕНИЯ към Доклада стр. 93
1. Постигната номинална и реална доходност на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 1 юли 2004 г. – 31 декември 2014 г.
2. Информация за действителните собственици
на пенсионноосигурителните дружества към 10 март 2015 г.
3. Годишно извлечение от индивидуална партида за 2014 г., от което се виждат корекциите на задържани през годините от НАП средства
4. Отговори на НАП на въпроси, поставени от Временната комисия

Забележка: С приложенията към Доклада може да се запознаете тук -
http://parliament.bg/pub/cW/20150430044210Prilojenia%201-4%20kum%20Doklada%20na%20KPF.pdf

____________________________________________________________

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ



ДОКЛАД

за дейността на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове
и прилагането на регулаторната рамка


Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка беше създадена с решение на Народното събрание, прието на 17 февруари 2015 година и обнародвано в бр. 15 на Държавен вестник от 24.02.2015 година.

Комисията се състои от 8 народни представители, избрани на паритетен принцип – по един от всяка парламентарна група.
Председател: Корнелия Нинова
Заместник-председател: Настимир Ананиев
Членове: Владислав Николов, Димитър Байрактаров, Йордан Цонев, Любомир Владимиров, Мариана Тодорова, Чавдар Пейчев.

Временната комисия беше избрана за срок от един месец, а с решение, прието на 13 март 2015 година, Народното събрание удължи срока й на дейност до 30 април 2015 година (ДВ, бр. 20/17.03.2015 г.).

По време на мандата на Комисията бяха проведени 10 заседания: на 19 и 24 февруари, 4, 5, 12, 17 и 26 март, както и на 7, 8 и 28 април 2015 г., на които беше обсъден и приет докладът за дейността на Комисията.

Изпратени бяха писма до различни институции, имащи отношение към работата на Комисията. Разгледани бяха сигнали, постъпили от народния представител Димитър Байрактаров, член на Временната комисия; и от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Изслушани бяха:
- Заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин;
- Министърът на финансите Владислав Горанов;
- Комисията за финансов надзор (КФН);
- Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО);
- Националната агенция за приходите (НАП).

ЦЕЛТА НА КОМИСИЯТА, както това е видно от нейното наименование, беше да се даде обективна оценка за финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове, както и на прилагането на регулаторната рамка.

Съгласно предмета си на дейност и в резултат от постъпилата информация, както и от дискусиите и изслушванията, Комисията проучи и анализира:
- нормативната база;
- финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове;
- законосъобразното управление на активите на пенсионните фондове;
- спазването на регламентирания от законодателството и подзаконовите нормативни актове ред за инвестиране на средствата на пенсионните фондове;
- контрола за спазване на нормативните актове;
- приетите нормативни актове осигуряват ли изпълнението на дейността на пенсионноосигурителните дружества;
- прилагането на регулаторната рамка от КФН.

Идентифицирани бяха проблемните зони и беше констатирана необходимостта от актуализация и редица промени в нормативната база, която регламентира дейността на пенсионноосигурителните дружества, с цел подобряване на законодателството и решаване на структурно важни въпроси като: разширяване на дефиницията за свързани лица, намаляване на таксите и удръжките, промяна на методиката за доходността.
В тази връзка единодушно членовете на комисията се съгласихме, че за да има действителен ефект от нашата работа, не е достатъчно да излезем със заключителен доклад, в който да представим проучването на посочената проблематика.

Досега няма такава практика в дейността на временните комисии, създавани от Народното събрание, но Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка, освен заключителния си доклад, взе решение и за внасяне на конкретни законопроекти.
Така Комисията не само установи и проучи проблемите, които са в обсега на нейния предмет на дейност, но и предлага законодателно решение за тях.

Заседанията на Комисията бяха публични и отворени за медиите и за всички заинтересовани от темата институции и лица.
В Комисията се водиха задълбочени разисквания, детайлно беше анализирана голямо количество информация, но без да се излиза извън тематичния обсег на дейността на Комисията.




РАЗДЕЛ I.

ОСНОВНИ ПРИЛОЖИМИ АКТОВЕ,
които Комисията взе под внимание при работата си:

Законодателство, което регулира дейността на пенсионноосигурителните дружества и на пенсионните фондове:

1. Кодекс за социално осигуряване.
2. Закон за Комисията за финансов надзор.
3. Закон за публичното предлагане на ценни книжа.

Действаща подзаконова нормативна уредба в областта на допълнителното пенсионно осигуряване

Наредби на Комисията за финансов надзор:

1. НАРЕДБА № 3 от 24.09.2003 г. за реда и начина за промяна на участие и за прехвърляне на натрупаните средства на осигурено лице от един фонд за допълнително пенсионно осигуряване в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество.
2. НАРЕДБА № 9 от 19.11.2003 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда,за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди..
3. НАРЕДБА № 10 от 26.11.2003 г. за изискванията към състава и структурата на собствения капитал (капиталовата база) на пенсионноосигурителното дружество и към минималните ликвидни средства на дружеството и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване.
4. НАРЕДБА № 12 от 10.12.2003 г. за начина и реда за определяне на минималната доходност при управление на активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за покриване на разликата до минималната доходност и за формиране и използване на резервите за гарантиране на минималната доходност.
5. НАРЕДБА № 15 от 05.05.2004 г. за воденето и съхраняването на регистрите от Комисията за финансов надзор и за подлежащите на вписване обстоятелства.
6. НАРЕДБА № 17 от 07.07.2004 г. за документите, които са необходими за издаване на разрешение за преобразуване на пенсионноосигурително дружество и на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и за изискванията към плановете по чл. 327, ал. 1, т. 3 и чл. 336, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
7. НАРЕДБА № 19 от 08.12.2004 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
8. НАРЕДБА № 29 от 12.07.2006 г. за минималното ниво на кредитните рейтинги на банките и за определяне на държавите, регулираните пазари и индексите на регулираните пазари на ценни книжа съгласно чл. 176, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
9. НАРЕДБА №31 от 02.08.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер, за признаване на правоспособност , придобита извън Република България, както и за формата на актюерска заверка, формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките по Кодекса за застраховане и Закона за здравното осигуряване, които отговорният актюер заверява.
10. НАРЕДБА № 33 от 19.09.2006 г. за индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
11. НАРЕДБА № 34 от 04.10.2006 г. за условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и за изискванията и ограниченията към тези сделки.
12. НАРЕДБА № 36 от 15.11.2006 г. за техническите резерви към фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.
13. НАРЕДБА № 47 от 11.07.2012 г. за изискванията към информационните системи на пенсионноосигурителните дружества.
14. НАРЕДБА № 48 от 20.03.2013 г. за изискванията към възнагражденията.

Наредби, издадени от други органи:

15. НАРЕДБА № 36 от 22.01.2004 г. за банките-попечители по Кодекса за социално осигуряване.
16. НАРЕДБА за попечителските съвети на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за консултативните съвети на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
17. НАРЕДБА за прехвърляне на пенсионни права от и към пенсионните схеми на Европейския съюз, на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка.

Други актове, издадени от КФН:

18. ИНСТРУКЦИЯ № 1 от 21.02.2006 г. за реда и начина за служебно разпределение на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване
19. ИЗИСКВАНИЯ към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и пенсионноосигурителни дружества по чл. 123и, ал.2 и чл. 180, ал.2, т.1 и т.2 от Кодекса за социално осигуряване.

Други закони, които КФН взема под внимание:

1. Закон за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.




РАЗДЕЛ II.

МЕХАНИЗЪМ НА ФУНКЦИОНИРАНЕ
НА ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ


В процеса на работа на Комисията се оформиха няколко основни проблемни теми, които попадат в обсега на предмета й на дейност. Първата такава тема, както ясно е формулирана и в наименованието на Комисията, и която мотивира нейното създаване, е финансовото състояние на дружествата и доходността на фондовете.

Преди да стигне до данните за финансовото състояние на дружествата и доходността на фондовете, Комисията изследва целия механизъм на функциониране на пенсионната система в България, и в детайли анализира законодателството и подзаконовите нормативни актове, регулиращи функционирането на втория стълб, който е обект на изследване от Комисията. Направихме това с презумпцията, че няма как да се разглеждат финансовото състояние към днешна дата, без да се изследва процесите и механизмите на формиране, функциониране и контрол.

По време на този процес стана ясно, че голяма част от информацията, за която в публичното пространство периодично се оформя мнение, че не е достъпна, всъщност е налична – включително онлайн. Поради недостатъчно информиране се пораждат и широки публични спорове.

Не само в този случай, в резултат на изслушванията и въпросите, зададени от членовете на комисията, беше констатирано, че много от проблемите всъщност се създават предвид строго специфичната тематика и необходимостта от разяснителни кампании, по време на които осигуряващите се лица да бъдат информирани на достъпен език не само за размера на вноските и таксите, но най-вече за това как функционира моделът и какви права има всеки от осигуряващите се върху парите си, кой и как оперира с тях, кой го контролира.

ТРИСТЪЛБОВИЯТ ПЕНСИОНЕН МОДЕЛ

Пенсионната система в България се базира на тристълбовия модел. Този модел е възприет и функционира у нас повече от 12 години. Първият стълб е държавното обществено осигуряване (ДОО), което е разходо-покривна система – от вноските на работещите се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери. Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което се осъществява чрез участие в универсалните и професионалните пенсионни фондове. Третият стълб е допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и обхваща доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.

Фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в България се управляват от пенсионноосигурителни дружества, лицензирани и контролирани от Комисията за финансов надзор. За разлика от държавно обществено осигуряване, втори и трети стълб са капиталови пенсионни фондове. Осигуряването в тях се осъществя в капиталови схеми с вноски на всяко осигурено лице, които се натрупват по негова индивидуална партида в съответния пенсионен фонд. Акумулираните вече средства в съответния пенсионен фонд се инвестират при спазване на съответните инвестиционни лимити и ограничения на Кодекса за социално осигуряване.
Третия стълб е на доброволен принцип, като пенсионноосигурителните дружества управляват доброволни пенсионни фондове и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми.
Целта на пенсиите от допълнителния пенсионен фонд не е да замести, а да допълни държавната пенсия от първия стълб.

Как функционира вторият стълб?
Лицензираните пенсионни дружества управляват пенсионни фондове. Дружеството и фондовете са отделни юридически лица - активите на дружествата и фондовете са разделени юридически и счетоводно, като всяко едно осигурено лице разполага със съответната индивидуална осигурителна партида. Осигуреното лице може да има само една партида в един фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като в нея се натрупват средствата от вноски и формирания доход и прехвърлени средства от друг пенсионен фонд от същия вид, ако лицето е сменило пенсионния фонд, в който се осигурява.

По отношение на допълнителното задължително пенсионно осигуряване
В универсалните пенсионни фондове могат да участват лица, родени след 31.12.1959 г., които са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. В професионалните пенсионни фондове подлежат на осигуряване всички работещи при условията на първа и втора категория труд, независимо от възрастта им.

Формиране на осигурителните вноски
При универсалните пенсионни фондове осигурителната вноска е за сметка на работодателя и осигурения, като се разпределя между тях в съотношение, определено от закона, а за самоосигуряващите се лица е изцяло за тяхна сметка. При професионалните пенсионни фондове осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя.

Права на осигуреното лице
Основно от тези права е правото на пенсия. В универсалния пенсионен фонд пенсията е пожизнена, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или до пет години по-рано по избор на осигуреното лице. При професионалния пенсионен фонд пенсията е срочна - за периода от ранното пенсиониране до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от първия стълб. Налице е възможност за еднократно изплащане при пожизнено трайно намалена работоспособност над 70.99 на сто, като на осигурения могат да бъдат изплатени до 50% от средствата по партидата.

Други права на осигуреното лице
Възможност за еднократно изтегляне от професионалния пенсионен фонд или прехвърляне на набраните средства от професионален в универсален пенсионен фонд, ако не е придобито право на професионална пенсия, при условията на Кодекса за социално осигуряване.
Право на промяна на участието чрез прехвърляне на средствата в друг фонд от същия вид.
Право на информация – дружествата са длъжни да предоставят на осигурените лица до 31 май всяка година извлечения от партидите им с информация за предходната календарна година. Освен това осигурените могат да ползват и онлайн достъп до данните за своите индивидуални партиди и до своите електронни досиета.

Третият стълб – допълнително доброволно пенсионно осигуряване

Принципът е изцяло доброволен, като в тези фондове може да се осигурява или да бъде осигурявано всяко едно физическо лице, навършило 16 години. Осигурителни вноски могат да бъдат правени от самото лице, от неговия работодател или от друг осигурител, който не е в трудови или подобни отношения с осигурения. Осигуряването в доброволен фонд дава право на пенсия за старост, пенсия за инвалидност и наследствени пенсии, както и на еднократно или разсрочено изплащане на средства на наследниците. Пенсиите за старост и инвалидност могат да бъдат пожизнени или срочни. Осигуряването в доброволен фонд по професионални схеми дава право на срочна пенсия за старост и на еднократно или разсрочено изплащане на средства на наследниците му. Също така и в двата вида доброволни фондове осигуреният разполага с право на еднократно или разсрочено изплащане на средствата по свой избор, както и с правото на прехвърляне на средствата от един в друг фонд от същия вид.
Съществена отлика на третия стълб от втория е, че тъй като е възприет принципът на доброволност, осигуреното лице може да изтегли по всяко време част или цялата сума по своята партида, натрупана от лични вноски, от доброволния пенсионен фонд. Тук изцяло е възприет принципът на доброволност по подобие на инвестициите в колективни инвестиционни схеми, за които инвеститорът не е длъжен да се съобразява с определен срок.


СЕКТОРЪТ НА ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

10 са лицензираните пенсионноосигурителни дружества в България.
29 са пенсионните фондове, като съгласно изискванията на закона те предлагат пенсионни схеми с дефинирани вноски.
Осигурените лица са 4 290 898.
• 3 690 954 в задължителните фондове;
• 599 944 в доброволните фондове.
Нетните активи са в размер на 8 165 милиона лева (10.01% от БВП):
• 7 398 милиона лева в задължителните фондове
• 767 милиона лева в доброволните фондове.

Лицензирани пенсионноосигурителни дружества:

1. ПОК "ДОВЕРИЕ" АД
2. ПОК "СЪГЛАСИЕ" АД
3. ПОК "ДСК - РОДИНА" АД
4. ПОД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД
5. "АЙ ЕН ДЖИ Пенсионноосигурително дружество" ЕАД
(от 6 април 2015 преименувано на „Ен Ен ПОД” АД)
6. ПОАД "ЦКБ-СИЛА" АД
7. "ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО- БЪДЕЩЕ" АД
8. ПОД "ТОПЛИНА" АД
9. „ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ” АД
10. „ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО УТРЕ” АД*
(Пенсионноосигурително дружество Утре АД е лицензирано през третото тримесечие на 2014 година и към 31.12.2014 г. все още не управлява пенсионни фондове.)

ВИДОВЕ ФОНДОВЕ за допълнително пенсионно осигуряване
Видове
фондове ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ (II стълб) ДОБРОВОЛНИ (III стълб)
Универсални (УПФ)
Професионални (ППФ)
Доброволни (ДПФ):
Доброволни по професионални схеми (ДПФПС)
Начало от 2002 г. от 2001 г.
от 1994 г. от 2008 г.
Осигурени лица Работещи, родени след 31.12.1959 г. Всички работещи при първа и втора категория труд
Физически лица над 16 години
Само лица, работещи в предприятието-осигурител
Осигурителна вноска 2% - от 2002 г.
3% - от 2004 г.
4% - от 2006 г.
5% - от 2007 г.
7% - от 2017 г. 12% - за първа категория труд
7% - за втора категория труд Без ограни-чение (от работодател, осигурител, лични вноски) Без ограничение (от работодател, лични вноски)
Пенсии Допълнителна пожизнена за старост (от 2023 г.) Срочна за ранно пенсиониране Пожизнена и срочна за старост, пожиз¬нена и срочна инвалидна, наследствена Срочна за старост
Брой на осигурените лица

Към 31.12.2014 г. общият брой на осигурените лица във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в България е 4 290 898 души, като техният брой нараства спрямо 31.12. 2013 г. с 2.45 на сто.

Разпределение на осигурените лица

УПФ: 3 421 468 осигурени лица – 79.74%
ДПФ: 593 542 осигурени лица – 13.83%
ППФ: 269 486 осигурени лица – 6.28%
ДПФПС: 6 402 осигурени лица – 0.15%

Динамика на осигурените във втори стълб лица

 Към 31. 12. 2014 г. във II стълб се осигуряват 3 690 954 лица, или 86.02 на сто от общо осигурените в допълнителното пенсионно осигуряване
 През периода от 31.12.2002 г. до 31.12.2014 г. осигурените лица във II стълб са се увеличили със 179.69 на сто, като нарастването е силно изразено при универсалните пенсионни фондове, където всяка година постъпва ново поколение лица, които започват трудовата си дейност.




РАЗДЕЛ III.

ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ НА ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА И УПРАВЛЯВАНИТЕ ОТ ТЯХ УНИВЕРСАЛНИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ

Нетни активи на пенсионните фондове

 8 164 548 хиляди лева към 31.12.2014 г. (10.01% от БВП).
Ръст за периода от 31.12.2013 г. до 31.12.2014 г.: 19.91 на сто.
Ръст за периода от 31.12.2002 г. до 31.12.2014 г.:
- над 50 пъти за II стълб
- 3.9 пъти за III стълб.

Динамика на нетните активи на УПФ и ППФ

Към 31.12.2014 г. нетните активи на II стълб достигат 7 398 099 хиляди лева
Ръст на нетните активи за периода 31.12.2002г. – 31.12.2014 г.:
 УПФ – 158 пъти
 ППФ – 7 пъти

Темп на нарастване на активите на Допълнителните пенсионни фондове за периода 2001 г. – 31.12.2014 г.
По данни от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)
(в хил. лв.)
Година УПФ ППФ ДПФ Общо
2001 - 51 536 135 363 186 899
2002 41 705 95 241 195 519 332 465
2003 114 058 143 817 252 669 510 544
2004 261 125 200 832 325 457 787 414
2005 440 844 253 312 417 966 1 112 122
2006 707 898 314 292 495 222 1 517 412
2007 1 228 362 411 396 678 621 2 318 379
2008 1 449 737 367 226 482 191 2 299 154
2009 2 178 591 449 425 528 154 3 156 170
2010 2 908 152 517 390 561 877 3 987 419
2011 3 532 905 471 129 568 708 4 572 743
2012 4 487 129 568 928 625 813 5 681 870
2013 5 467 464 659 910 681 762 6 809 136
2014 6 638 014 760 085 766 450 8 164 549

Структура на балансовите активи на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване към 31.12.2014 г.
По данни от КФН

Най-голяма част от активите на задължителните пенсионни фондове са инвестирани в Дългови ценни книжа (ДЦК): 41.44%
На второ място са инвестициите в акции, права и дялове: 28.07%
Следват:
Корпоративни облигации: 16.19%
Банкови депозити: 7.57%
Парични средства: 3.26%
Инвестиционни имоти: 2.32%
Краткосрочни вземания: 1.15%

Инвестиционен портфейл на УПФ към 31.12.2014 г.
По данни от БАДДПО

Дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави членки на ЕС, други държави или техните централни банки: 43.50%
Акции, права и дялове: 29.11%
Корпоративни облигации: 15.79%
Банкови депозити: 8.04%
Инвестиционни имоти: 2.42%
Общински облигации: 1.14%

Инвестиционен портфейл и балансови активи на УПФ към 31.12.2014 г.
По данни от БАДДПО
(в хил. лв.)
№ УПФ
Инвестиционни инструменти
Общо
I. Инвестиции общо, в т.ч. 6 362 403
1. Дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави членки на ЕС, други държави или техните централни банки 2 767 670
2. Корпоративни облигации 1 004 640
2.1 От тях: издадени или гарантирани от банки с цел финансиране на инфраструктурни и инвестиционни проекти 48 471
3. Ипотечни облигации -
4. Общински облигации 72 351
5. Акции, права и дялове 1 852 249
5.1 Акции и права на АДСИЦ 68 530
5.2 Акции и права на КИС 810 431
5.3 Акции и права извън тези на АДСИЦ и КИС 973 288
6. Банкови депозити 511 693
7. Инвестиционни имоти 153 800
II. Балансови активи общо, в т.ч. 6 654 637
1. Инвестиции общо, от тях: 6 362 403
1.1 Ценни книжа, търгувани на чуждестранни регулирани пазари 3 562 024
2. Парични средства 223 067
3. Краткосрочни вземания 69 167

Относителен дял на инвестициите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване в страната и чужбина към 31.12.2014 г.:
По данни от КФН
От възлизащите на 7 089 347 хиляди лева инвестиции на пенсионните фондове: (без парични средства и вземания):
 4 079 593 хиляди лева или 57.55% са във финансови инструменти, търгувани на чуждестранни регулирани пазари;
 3 009 754 хиляди лева или 42.45% са в активи в страната.
Инвестиционни ограничения:

Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване средствата на осигурените лица в пенсионни фондове могат да се инвестират само в изрично посочените в Кодекса финансови инструменти: държавни ценни книжа, акции на публични компании, корпоративни облигации, общински облигации, акции и дялове на колективни инвестиционни схеми и т.н.
По отношение управлението на активи и тяхната диверсификация, за да се избегне концентрация на инвестиции в даден актив, емитент или група емитенти в Кодекса са заложени количествени ограничения, както за всеки един клас активи, така и за емитенти или свързаните с него лица.

Забрани за инвестиране:
Съгласно КСО

Към днешна дата забраните за инвестиране на средствата на дружествата са: в ценни книжа, които не са напълно изплатени; инвестиране на средства на фондовете в ценни книжа, издадени от пенсионноосигурителното дружество, което управлява съответния фонд; от банката-попечител на фонда; от инвестиционния посредник, сключил договор с пенсионноосигурителното дружество, управляващо съответния фонд; или от свързани с тях лица. Също така е забранено предоставянето и получаването на заеми от името и за сметка на пенсионните фондове.

Количествени ограничения за всеки финансов инструмент, в който могат да инвестират фондове от II стълб:

• В ценни книжа, издадени от държава или техните централни банки: без ограничения. (Теоретично, 100% от едно портфолио може да е инвестирано в ДЦК).
• Общински облигации - до 15% от активите.
• Корпоративни облигации, приети за търговия на регулиран пазар - до 25% от активите. Корпоративни облигации, неприети за търговия на регулиран пазар, но в срок от 6 месеца би следвало да бъдат приети за търговия, т.нар. режим на частно пласиране –до 5% от активите на съответния фонд.
• Ипотечни облигации – до 30% от активите.
• Инфраструктурни облигации, които могат да бъдат издавани само от банки с преобладаващо държавно участие - до 10% от активите.
• Банкови депозити – до 25% от активите (5% в една банка).
• Акции на дружества със специална инвестиционна цел – 5%
• Акции и дялове на колективни инвестиционни схеми – 15% (5% в схеми, управлявани от едно дружество).
• Акции и права, приети за търговия на регулиран пазар – 20%
• Инвестиционни имоти – 5%
• Активи, деноминирани във валута, различна от BGN и EUR – 20%

Временната парламентарна комисия изиска информация от КФН, която да показва не в проценти, а в реални суми какви са постъпленията от осигурителни вноски в пенсионните фондове, какви средства са изплатени на осигурени лица и какви са нетните активи в края на всяка от годините, през които действат универсалните пенсионни фондове:

Постъпления от осигурителни вноски, изплатени средства и нетни активи на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за периода 2002 г. – 2014 г.
По данни от КФН
(в хил. лв.)
Година Постъления от осигурителни вноски Изплатени средства на осигурени лица и наследници Нетни активи в края на годината
2002 г.* 42 120 41 705
2003 г.* 71 208 114 058
2004 г. 133 763 48 261 125
2005 г. 165 844 120 440 844
2006 г. 236 831 246 707 898
2007 г. 410 560 450 1 228 362
2008 г. 549 770 745 1 449 737
2009 г. 620 483 1 119 2 178 591
2010 г. 639 780 1 952 2 908 152
2011 г. 678 680 3 098 3 532 906
2012 г. 702 858 3 960 4 487 129
2013 г. 794 210 5 569 5 467 464
2014 г. 871 346 7 789 6 638 014
*За 2002 и 2003 г. в информационната система на КФН не се поддържа информация за част от показателите.

Начислени и изплатени суми от ППФ за периода 2003 г. – 31.12.2014 г.
По данни от БАДДПО
(в хил. лв.)
Година Средства за еднократно изплащане на осигурени лица Средства за изплащане на наследници на осигурени лица Общо
2003 г. 217 226 443
2004 г. 146 373 519
2005 г. 192 583 775
2006 г. 339 680 1 019
2007 г. 545 929 1 474
2008 г. 667 1 121 1 788
2009 г. 808 1 002 1 810
2010 г. 1 646 1 352 2 998
2011 г. 2 081 1 256 3 337
2012 г. 1 791 1 403 3 194
2013 г. 1 503 1 558 3 061
2014 г. 2 328 2 184 4 512
Общо за периода 12 263 12 667 24 930

Начислени и изплатени суми от ДПФ за периода 2002 г. – 31.12.2014 г.
По данни от БАДДПО
(в хил. лв.)

Година Пенсии Средства за еднократно или разсрочено изплащане на осигурени лица Изтеглени средства от осигурени лица Средства за изплащане на наследници на осигурени лица, които не са получили наследствена пенсия Средства за изплащане на наследници на пенсионери, които не са получили наследствена пенсия Общо
2002 г. 13 680 41 381 344 1 317 56 722
2003 г. 9 300 15 280 583 19 25 182
2004 г. 10 189 11 908 1 007 16 23 120
2005 г. 12 053 15 684 977 0 28 714
2006 г. 18 668 31 023 1 232 4 50 927
2007 г. 20 986 26 742 1 801 0 49 529
2008 г. 56 575 67 810 0 1 667 0 126 052
2009 г. 1 856 33 827 18 281 1 664 0 55 628
2010 г. 1 380 35 991 13 677 1 577 39 62 664
2011 г. 1 103 32 988 12 897 1 651 1 48 640
2012 г. 968 28 589 13 204 2 036 0 44 797
2013 г. 990 26 363 13 214 1 728 0 42 295
2014 г. 993 31 537 11 668 1 916 3 46 117
За периода
148 741
399 123
82 941
18 183
1 399
650 387


Финансови показатели на пенсионноосигурителните дружества
По данни от БАДДПО
Общо:
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. 130 127 148 303
от такси и удръжки 107 693 123 773
от управление на собствени средства 16 226 15 703
Общо разходи, в т.ч. 89 497 103 137
за управление на собствени средства 7 474 9 842
Финансов резултат преди данъци 40 630 45 166
Нетен финансов резултат 36 915 41 050

По дружества:

ПОК "ДОВЕРИЕ" АД
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. 36 551 36 434
от такси и удръжки 32 468 32 552
от управление на собствени средства 2 558 1 761
Общо разходи, в т.ч. 19 476 20 417
за управление на собствени средства 1 134 619
Финансов резултат преди данъци 17 075 16 017
Нетен финансов резултат 15 344 14 415

ПОК "СЪГЛАСИЕ" АД
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. 18 835 22 968
от такси и удръжки 13 171 15 338
от управление на собствени средства 3 379 4 083
Общо разходи, в т.ч. 17 376 19 894
за управление на собствени средства 1 559 2 380
Финансов резултат преди данъци 1 459 3 074
Нетен финансов резултат 1 341 3 074


ПОК "ДСК - РОДИНА" АД
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. 13 831 17 441
от такси и удръжки 12 456 15 923
от управление на собствени средства 922 851
Общо разходи, в т.ч. 9 149 10 750
за управление на собствени средства 89 270
Финансов резултат преди данъци 4 682 6 691
Нетен финансов резултат 4 215 6 022

ПОД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. 26 477 30 248
от такси и удръжки 23 838 28 314
от управление на собствени средства 1 737 956
Общо разходи, в т.ч. 13 886 15 335
за управление на собствени средства 1 360 344
Финансов резултат преди данъци 12 591 14 913
Нетен финансов резултат 11 290 13 418

"АЙ ЕН ДЖИ ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО" ЕАД
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. 12 185 14 701
от такси и удръжки 10 576 13 019
от управление на собствени средства 1 203 1 053
Общо разходи, в т.ч. 11 092 12 224
за управление на собствени средства 895 822
Финансов резултат преди данъци 1 093 2 477
Нетен финансов резултат 949 2 198

ПОАД "ЦКБ-СИЛА" АД
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. 16 751 19 805
от такси и удръжки 10 359 12 470
от управление на собствени средства 5 900 6 613
Общо разходи, в т.ч. 11 502 16 534
за управление на собствени средства 2 404 5 358
Финансов резултат преди данъци 5 249 3 271
Нетен финансов резултат 5 243 3 200

"ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО- БЪДЕЩЕ" АД
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. 2 698 3 233
от такси и удръжки 2 472 3 050
от управление на собствени средства 151 105
Общо разходи, в т.ч. 3 244 3 015
за управление на собствени средства 23 23
Финансов резултат преди данъци -546 218
Нетен финансов резултат -494 218

ПОД "ТОПЛИНА" АД
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. 1 860 2 141
от такси и удръжки 1 671 1 980
от управление на собствени средства 126 94
Общо разходи, в т.ч. 1 985 2 034
за управление на собствени средства 6 22
Финансов резултат преди данъци -125 107
Нетен финансов резултат -125 107

„ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ” АД
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. 939 1 327
от такси и удръжки 682 1 127
от управление на собствени средства 250 187
Общо разходи, в т.ч. 1 787 2 681
за управление на собствени средства
4 4
Финансов резултат преди данъци
-848 -1 354
Нетен финансов резултат -848 -1 354

„ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО УТРЕ” АД
(в хил. лв.)
Финансови показатели 2013 г. 2014 г.
Общо приходи, в т.ч. - 5
от такси и удръжки - 0
от управление на собствени средства - 0
Общо разходи, в т.ч. - 253
за управление на собствени средства - 0
Финансов резултат преди данъци - -248
Нетен финансов резултат - -248
Пенсионноосигурително дружество „Утре“ АД е лицензирано през III тримесечие на годината и към 31.12.2014 г. все още не управлява пенсионни фондове.


*Във връзка с публикуването на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове, членът на Временната парламентарна комисия Мариана Тодорова направи следното предложение:
„Пенсионните фондове да публикуват детайлни инвестиционни портфейли и информацията за тях не само веднъж годишно, но поне веднъж на три месеца с оглед на това да има по-голяма прозрачност и за обществеността да е по-ясно каква е инвестиционната дейност и активност”.
В представения от КФН пред Комисията проект за Закон за изменение и допълнение на КСО, се предвижда такава детайлна информация да се публикува всеки месец.

На това основание Комисията взе предвид предложения проект за цялостна промяна на Кодекса за социално осигуряване, включително и за ежемесечното оповестяване на подробна информация за инвестиционните портфейли.
*Добавка в доклада, гласувана на заседанието на Временната комисия, проведено на 7 април 2015г.




РАЗДЕЛ IV.

ДОХОДНОСТ И МЕТОДИКИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ

До 31 март 2015 година – за пръв път в историята на съществуването си, българските пенсионноосигурителни дружества трябва да обявят реалната доходност на управляваните от тях универсални пенсионни фондове за последните 10 години. Това, разбира се, е валидно за фондовете, които имат такъв период на функциониране. Тези, които са получили разрешение за дейност по-късно, няма да я обявят сега.
*„Извън това, реална доходност се изчислява само при този инвестиционен инструмент, тоест, инвеститорите не разполагат със сравними данни относно другите инвестиционни алтернативи, което поставя въпроса за необходимостта от наличието на такава методика.“
*Добавка в доклада, гласувана на заседанието на Временната комисия, проведено на 7 април 2015г.

Досега такава реална доходност не е обявявана публично, тъй като се счита, че пенсионните фондове са по-дългосрочни инвеститори и трябва да мине време от началото на тяхната дейност. И затова е преценено, когато са приемани Изискванията за рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и ал.2 и чл.180 ал.2 т.1 и т.2 от КСО, че следва да измине определен период от началото на тяхната дейност или в случая от въвеждането на дяловете, за да бъде обявена реалната доходност. Първоначално този период е фиксиран на пет години, но вследствие на това, че страната се присъедини към ЕС, са преструктурирани портфейлите на пенсионните фондове, както и предвид икономическата криза през 2008 г., е преценено, че периодът би следвало да се удължи на 10 години.

Съгласно този срок, записан в Изискванията, до 31 март 2015 година трябва да бъде обявена реалната доходност от 1 юли 2004 до 31 декември 2014 година, или за 10 години и половина.
Пенсионноосигурителните дружества публикуваха в срок инвестиционните резултати на пенсионните фондове, вкл. реалната доходност, изчислена по методиката на КФН. Публикуваните от някои пенсионноосигурителни дружества данни са придружени с текстове, вкл. за предложението на БАДДПО реалната доходност да се изчислява по парично-претегления метод. Към момента на изготвянето на настоящия Доклад, публикуваните от ПОД данни се проверяват от КФН за коректността на изчисленията.
Инвестиционните резултати на 7-те дружества, които са длъжни да оповестят данни за реалната доходност (управляваните от тях фондове имат дейност повече от 10 пълни календарни години), са приложени към настоящия Доклад, като е използвана информацията, публикувана на сайтовете на дружествата. ПРИЛОЖЕНИЕ №1
МИНИМАЛНА ДОХОДНОСТ
При управлението на задължителните пенсионни фондове пенсионноосигурителните дружества са длъжни да постигнат минимална доходност. Минималната доходност се определя от КФН към края на всяко тримесечие на годишна база в зависимост от постигнатата средна доходност за предходния 24-месечен период (отделно за УПФ и ППФ).

Средна доходност
Средната доходност се изчислява като модифицираната претеглена доходност, при която усредняването се извършва пропорционално на относителен дял на всеки фонд (ограничен до не повече от 20%) в общата маса на нетните активи на фондовете от съответния вид.

Минималната доходност е равна на по-малкото от двете числа:
- 60 на сто от модифицираната претеглена доходност
- 3 процентни пункта по-ниско от модифицираната претеглена доходност

При доходност по-ниска от минималната, разликата се покрива от създадените резерви, които са два вида:
- в самия фонд
- в ПОД (от собствени средства).


НОМИНАЛНА И РЕАЛНА ДОХОДНОСТ

Методиката за изчисляване на доходността е утвърдена чрез подзаконов акт: Изискванията за рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и ал.2 и чл.180 ал.2 т.1 и т.2 от КСО, утвърдени през 2008 г. с индивидуален административен акт от зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Както се изясни по време на изслушванията, пенсионните дружества са участвали тогава в разработването на методиката и през годините тя не е променяна.
Именно методите за изчисляване на реалната доходност се превърнаха в един от най-обсъжданите проблеми във Временната комисията. Конфликтът беше породен от разликата в стойностите за доходността в оповестените данни от асоциацията на пенсионните дружества и от Комисията за финансов надзор.

Въпросите, свързани с доходността на пенсионните фондове, бяха обект на най-широко обсъждане не само във Временната комисия, но се превърнаха в основна част и от институционалния и обществен дебат, свързан с извършените и планираните промени в Кодекса за социално осигуряване. Според изслушаните в комисията лица именно тези промени и по-специално правото на избор на осигурените лица, са провокирали темата за доходността.

В процеса на анализиране на предоставените справки от двете страни, както и по време на изслушванията на представители на асоциацията на пенсионните дружества и на Комисията за финансов надзор беше констатирано, че разликите в стойностите на доходността идват първо, от различните времеви периоди, обхванати при изчисленията, и второ, от използването на различни подходи и прилагани методики.

*„Временната парламентарна комисия препоръчва на Комисията за финансов надзор да не обявява реалната доходност отделно от номиналната до изработването на уеднаквена методика в работната група с Асоциацията на пенсионните фондове”.
*Добавка в доклада, гласувана на заседанието на Временната комисия, проведено на 28 април 2015г.

*Временната парламентарна комисия обръща внимание на председателя на КФН да упражни законовите си правомощия по чл.5 ал.2 от Закона за КФН и да предложи нов титуляр за зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”.
*Добавка в доклада, гласувана на заседанието на Временната комисия, проведено на 7 април 2015г.

Данните, предоставени на Комисията от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:
1. Номиналната доходност на УПФ на годишна база за периода от 01.04.2002 г. до 31.12.2013 г. е +5.6% (пет процента и петдесет и пет базисни точки);
2. Реалната нетна доходност на УПФ на годишна база, след приспадане на всички такси и удръжки, събирани от пенсионните дружества, и коригирана с ефекта на инфлацията, за периода от 01.04.2002 г. до 30.09.2014 г. е +0.46% (четирдесет и шест базисни точки).
Според становището на асоциацията:
”Тиражираната в медиите информация от КФН за отрицателна доходност в размер на
-2.6% не е коректна, тъй като при тези числа за калкулиране на ефекта на инфлацията се използва т.нар. Time weighted return подход (времево-претеглен метод), а за калкулиране на номиналната доходност се използва Money weighted return (парично-претеглен метод). При времево-претегления метод се приема, че нетните активи в края на периода са били внесени в началото на периода и през периода не е имало никакви вноски и тегления. По този начин, ефектът на инфлацията се усилва многократно спрямо изчислената номинална доходност на УПФ по парично-претегления метод”.
(от Информационни материали на БАДДПО, предоставени на Временната комисия на 17.03.2015г. )

Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:
„Като основен участник в този дебат асоциацията и членуващите в нея пенсионноосигурителните дружества имаха възможност да изразят своите становища и позиции при публичното си изслушване в Комисията по труда и социалната политика и Комисията по бюджет и финанси, както и при изслушването на Комисията за финансов надзор в същите комисии. При провеждането на този дебат пролича наличието на съществени различия между асоциацията и Комисията за финансов надзор относно определянето на реалната и номиналната доходност, както и използваните за тази цел методики. Тези различия в подробности са изложени в документите, предоставено от Асоциацията както на горепосочените комисии, така и сега на Временната комисия на Народното събрание.

Някои от примерите за възникналите основни различия са следните:
- според изнесената от Комисията за финансов надзор информация за периода 01.07.2004 г. до 31.12.2014 г. средната реална доходност на универсалните пенсионни фондове е отрицателна – минус 0,16 на сто на годишна база, а за периода е минус 1,7.
- противно на горното, при изчисленията на Асоциацията по методика, основана на международни стандарти, реалната доходност за периода 30.06.2004 г. - 30.09.2014 г. е положителна, в размер на 0,486 на сто на годишна база, а за целия период е 5,1 на сто.
Заедно с това трябва да се посочи, че изчислената по тази методика реална нетна доходност за периода 30.03.2002 г. – 30.09.2014 г. е плюс 0,464%.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 17 март 2015г. )

ПРИЧИНИ ЗА ПОРАЖДАНЕТО НА РАЗЛИЧИЯ
В ДАННИТЕ ЗА РЕАЛНАТА ДОХОДНОСТ

Мария Христова, началник на отдел „Анализи и оценка на риска“, Дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ на КФН:
„На първо място, различието идва от различния период на изчисляване. Пенсионните дружества изчисляват доходността от 2002 г., т.е. те пренебрегват това, което е заложено в Изискванията - изчисляването да започне от 1 юли 2004 г. От таблиците, предоставени от КФН, е видно, че КФН не казва, че има отрицателна доходност от 2002 до 2014 г. Но ако се вземе периодът, както е регламентиран от 1 юли 2004 до 31 декември 2014 г., се получава, макар и малка, отрицателна доходност. Това е така, защото от една страна, периодът е по-кратък, влиянието на кризата, когато имаше доходност на пенсионните фондове от порядъка на минус 22-23%, разбира се, върху един по-кратък период, това оказва влияние върху тази отрицателна доходност.
Периодът съгласно изискванията, който КФН взема, е от 1 юли 2004 г., а периодът, който вземат дружествата, е от началото на дейността им – от 2002 година.”
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 4 март 2015г.)

Информация за доходността, представена от КФН пред Временната комисия на заседанието, проведено на 4 март 2015 г.:

„По отношение на целия период на съществуване на пенсионните фондове от втория стълб - от 1 април 2002 г. до 31 декември 2014 г. - за универсалните професионални фондове, и от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2014 г. - за професионалните пенсионни фондове, са постигнати:

средна номинална доходност:
 за универсалните професионални фондове е 96,8%
 за професионалните пенсионни фондове е 95,35%
средната реална доходност
 на универсалните пенсионни фондове е 20,29%
 на професионалните пенсионни фондове е 13,52%.

Преведени на годишна база резултатите за целия 12-годишен период:
- средно претеглената доходност за универсалните пенсионни фондове е 5,45%, което прави средна реална доходност 1,46% на практика.
- за професионалните пенсионни фондове е 0,98%.

Постигната доходност на фондовете от II стълб за периода 2002 г. – 2014 г., включително номиналната и реалната доходност*:
По данни на КФН
Период Универсални пенсионни фондове
Доходност УПФ (среднопретеглена) Инфлация Реална доходност
от 1.04.2002 г. 10.58% -1.30% 12.03%
2003 г. 10.99% 5.64% 5.07%
2004 г. 11.81% 3.98% 7.53%
2005 г. 7.59% 6.45% 1.07%
2006 г. 7.35% 6.49% 0.81%
2007 г. 15.38% 12.48% 2.58%
2008 г. -20.15% 7.76% -25.89%
2009 г. 7.91% 0.56% 7.31%
2010 г. 4.99% 4.53% 0.44%
2011 г. -0.41% 2.75% -3.08%
2012 г. 7.47% 4.25% 3.09%
2013 г. 4.73% -1.59% 6.42%
2014 г. 6.13% -0.88% 7.07%

Доходност и ин-фла¬ция за целия период
(01.04.2002 - 31.12.2014) 96.80% 63.61% 20.29%
Доходност / инфлация на
годишна база 5.45% 3.94% 1.46%

Доходност и ин-флация
за периода
(01.07.2004 - 31.12.2014) 54.00% 56.66% -1.70%
Доходност / инфлация на
годишна база 4.20% 4.37% -0.16%
Период Професионални пенсионни фондове
Доходност ППФ (среднопретеглена) Инфлация Реална доходност
2002 г. 10.78% 3.81% 6.71%
2003 г. 11.01% 5.64% 5.09%
2004 г. 11.84% 3.98% 7.57%
2005 г. 8.33% 6.45% 1.76%
2006 г. 8.45% 6.49% 1.84%
2007 г. 15.57% 12.48% 2.74%
2008 г. -23.13% 7.76% -28.66%
2009 г. 7.85% 0.56% 7.25%
2010 г. 5.16% 4.53% 0.60%
2011 г. 0.50% 2.75% -2.19%
2012 г. 7.08% 4.25% 2.72%
2013 г. 5.30% -1.59% 7.00%
2014 г. 5.89% -0.88% 6.83%

Доходност и инфлация
за целия период
(01.01.2002 - 31.12.2014) 95.35% 72.09% 13.52%
Доходност / инфлация на
годишна база 5.29% 4.26% 0.98%

Доходност и инфлация
за периода
(01.07.2004 - 31.12.2014) 52.76% 56.66% -2.49%
Доходност / инфлация на
годишна база 4.12% 4.37% -0.24%
*Забележка:
Във връзка с влизането в сила на Наредба №9 от 01.07.2004 г. е променена методиката за изчисляване на доходността на пенсионните фондове на база стойността на един дял, който се определя за всеки работен ден.
Относно реалната доходност, така както тя е заложена в Изискванията за рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и ал.2 и чл.180 ал.2 т.1 и т.2 от КСО, е предвидено изчисляването да обхваща периода от 1 юли 2004 г. и да бъде обявена след изтичане на 10 пълни календарни години. Съгласно изискванията:

Първият период, за който пенсионноосигурителните дружества трябва да обявят реална доходност на управляваните от тях пенсионни фондове, е периодът от 1 юли 2004 г. до 31 декември 2014 г.

За този период, предвиден в Изискванията, постигнатата средна номинална доходност:
- от УПФ е 54%, което на годишна база е 4,2%,
- от професионалните пенсионни фондове е 52,76%, което на годишна база е 4,12%.

Средната реална доходност за този 10-годишен период за универсалните пенсионни фондове е минус 1,7%, което на годишна база е минус 0,16%, а при професионалните пенсионни фондове е минус 2,49%, а на годишна база е минус 0,24%. Видно от това са налице различия, когато доходността се изчислява за период от 12 години и за период от 10 години.

Налице е промяна в методологията за изчисляване на доходността, която визира двата периода: 2002 г.-2004 г. и 2004 г.-2014 г. Тази промяна се състои в това, че от 2004 г. се въвежда ежедневна оценка на активите и пасивите на пенсионните фондове и ежедневно определяне на стойността на нетните активи. Не е такава ситуацията за периода между 2002-2004 г. С утвърждаването на новата методология се въвеждат и дяловете на пенсионните фондове, както и ежедневно определяне на стойността на един дял. Същевременно се въвежда и ежедневен надзор и контрол върху оценката на активите и определяне на стойността на един дял на пенсионните фондове.
КФН вече на ежедневна база проверява и контролира начина на изчисляване на стойността на нетните активи и на един дял, на базата на които се изчислява и доходността. Проверките се базират на ежедневните отчети и доклади, които се получават от банката-попечител и от самите поднадзорни лица.

РАЗЛИКАТА В МЕТОДИКИТЕ:

Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН:
Преди 1 юли 2004 г.
1. Оценката на активите на пенсионните фондове се извършва месечно, а не ежедневно, както е сега.
2. Годишната доходност или доходността за съответния период се изчислява по формула на базата на месечната доходност за всички месеци в периода.
3. Месечната доходност се е изчислявала, като се съпостави размерът на нетните активи на фонда в края на отчетния месец и в края на предходния месец, и като се отчитат всички постъпления във фонда, начислените и погасените задължения на фонда през съответния месец.
4. Много съществен елемент е, че нетните активи на фонда се изчисляват преди приспадане на инвестиционната такса, т.е. инвестиционната такса, която е в размер на 1% от нетните стойности на съответния фонд, изчислени на годишна база, не се е приспадала по старата методология.

Промени след 1 юли 2004 г.
1. Въвежда се стойността на един дял, започва ежедневно изчисляване на стойността на активите
2. Доходността се изчислява на база на стойността на един дял на фонда, която също се определя ежедневно. Преди изчисляване стойността на един дял на фонда вече се приспада инвестиционната такса. Тоест тя не влиза в базата, от която се определя доходността.
3. Въвеждат се и нови понятия, като доходността - годишна или за съответния 24-месечен период на годишна база се изчислява вече като разлика на стойността на един дял в края на периода и стойността на един дял в края на предходния период, т.е. не се преминава през изчисляване на месечна доходност.

КФН счита, че втората методология не само е много по-коректна и по-прецизна, но е и много по-целесъобразна, тъй като става на ежедневна база, след приспадане на съответните такси - инвестиционната такса и таксата от 5% от всяка една осигурителна вноска. Освен това дава много по-ясна и прецизна картина и всяко едно осигурено лице към всеки един ден може да направи справка на сайта на КФН каква е нетната стойност на активите на всеки един фонд, където той е избрал да се осигурява, бил той универсален или професионален”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 4 март 2015г.)

СЪЩЕСТВЕНИ РАЗЛИЧИЯ В ИЗПОЛЗВАНИТЕ МЕТОДИКИ:
по информация, предоставена от КФН

Методологията за изчисляване и обявяване на реалната доходност е фиксирана в Изискванията за рекламните и писмените информационни материали. Според нея реалната доходност се изчислява на базата на номиналната доходност. Методологията за изчисляване на номиналната доходност и тази за изчисляване на реалната доходност е една и съща, поради факта, че реалната доходност е функция на номиналната доходност. Изчислява се като номиналната доходност се коригира с инфлацията по съответната математическа формула (Формулата на Фишер) и се получава реалната доходност. Според КФН, би следвало и в двата случая – за изчисляване и на номиналната, и на реалната доходност, да се ползва една и съща методология.

Следва да се посочи също, че реалната доходност е само един от показателите, които пенсионноосигурителните дружества са длъжни да публикуват, така както е посочено в Изискванията.
Други показатели, които те са длъжни да публикуват, са:
• номиналната доходност на пенсионните фондове за последните 5 календарни години;
• средната номинална доходност за този 5-годишен период, изчислена като средногеометрична;
• равнището на инвестиционния риск за всяка година от 5-годишния период, измерен със стандартното отклонение на доходността;
• коефициентът на Шарп за годините от 5-годишния период, в които постигнатата номинална доходност е по-висока от приетата за безрискова доходност за съответната година.
Пенсионноосигурителните дружества са длъжни да публикуват цялата тази информация в срок до 31 март 2015 г. След като я публикуват, КФН я проверява. С цел по-голяма прозрачност и информираност на осигурените лица и обществеността КФН също публикува на страницата си в интернет информацията за инвестиционните резултати на пенсионните фондове.

Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН:
”Използвам случая само да упомена, че никога не сме имали каквито и да било противоречия със сектора относно методологията за изчисляване на реалната доходност, която е в Изискванията от 2008 г. До момента никога не е имало никакви спорове за това дали тя е надеждна, следва ли да бъде съобразена с методологията за изчисляване на номиналната доходност или други съображения. Досега – вече 5 години, не е била оспорвана, нито официално, нито неофициално. Този проблем се появи сега, когато за пръв път трябва да се публикуват данните за реалната доходност.

Критиките към КФН от Асоциацията на пенсионните дружества са, че методологията за определяне на реалната доходност от страна пенсионните фондове не отразява адекватно промяната на стойността на натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените лица, тъй като не отчита размера и датата на постъпване на личните осигурителни вноски. И в тази връзка, дружествата предлагат за определяне на реалната доходност да се ползва не времево-претегления метод, а парично-претегления. В случай, че се приложи този метод, следва да се има предвид, че ще се стигне до следното:
1. Ще са налице различия в подхода на определяне на номиналната и реалната доходност, като предлаганият от Асоциацията начин на изчисляване на реалната доходност не се базира на стойността на един дял на пенсионния фонд. И на практика ще се получи така, че два пенсионни фонда, за една и съща номинална доходност и за един и същ период от време ще отчетат различна реална доходност, тъй като входящите и изходящите парични потоци, които са следствие на осигурителните вноски и плащания, са различни по обем и периодичност. Същевременно така изчислената реална доходност на пенсионния фонд, за която се използва парично-претегленият метод, няма да съответства на реалната доходност по партидата на всяко едно осигурено лице, тъй като движенията на средствата по партидата на осигурените лица е строго индивидуално.
2. Всички тези факти в края на краищата ще доведат до това, че осигурените лица няма да могат да направят коректно сравнение за постигнатите резултати при управление на активите на пенсионните фондове и да са объркващи за тях.
3. Ако номинална доходност се изчислява по една методология, а реалната - по друга, няма как резултатите да не са объркващи.
От друга страна заложеният в Изискванията времево-претеглен метод има за цел да бъде дадена максимално точна, прецизна и ясна информация на осигурените лица, така че те да направят своя избор на базата на всички показатели”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 4 март 2015г.)

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
„И двете методологии се прилагат в CFA стандартите, така че не можем да говорим за това коя методология е вярна и коя сгрешена. Тази методология е в сила от 2004 г., т.е. прилага се от десет години, откакто има изчисление на доходността. Те са утвърдени от тогавашния зам.-председател на КФН, а в момента директор на НОИ, г-н Бисер Петков и не са променяни исторически като методология до ден-днешен. Това е методологията: времево-претеглената доходност. Няколко пъти са променяни тези изисквания - веднъж през 2008 г., и през месец март 2010 г., един месец, преди да началото на мандата на настоящия екип на КФН, е направено последното изменение на Наредбата, което решение не променя методологията за доходността, а единствено променя периода за изчисление поради либерализиране на инвестиционните регулации и преструктуриране на портфейлите. Откакто е настоящият състав на КФН, методологията и изискванията, по които тя се определя, и методиката съответно не са променяни. Фондовете никога не са възразявали срещу нея до ден-днешен. Откакто започна този дебат, методологията изведнъж се оказа проблематична”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 4 март 2015г.)

След разглеждане на всички аспекти на методите за изчисляване и тяхното прилагане, стана ясно, че относно доходността и доброто управление на средствата в пенсионните фондове няма противоречия между КФН и Асоциацията на пенсионните дружества.
Близки са становищата на КФН и Асоциацията по това, че дебатите около методиката за изчисляване на реалната доходност на пенсионните фондове са по-скоро технически проблем, и не бива да подменят общественото обсъждане на далеч по-сериозните промени, които предстои да бъдат направени в българската пенсионна система.

Всички страни, изслушани в Комисията, както и нейните членове се обединиха около тази теза:

„Тревожен е фактът, че в продължение на месеци терминът реална доходност се използва твърде неаргументирано и дори спекулативно по отношение на доходността на пенсионните фондове. Трябва да се подчертае, че реалната доходност е сложно икономическо понятие, което се основава на сложни изчисления и се използва преди всичко за експертни финансови и инвестиционни анализи от експертите в сферата на инвестициите и финансовото управление. Нещо повече, в страната няма друга финансово-инвестиционна дейност, различна от пенсионната, която да борави с това понятие и да предоставя публична информация за постигната реална доходност.”

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
„В крайна сметка този дебат е безсмислен и хаби обществена енергия.Лично мое професионално мнение е, че въобще самата идея за изчисляване на реална доходност ми се струва странна, защото при нито един друг инвестиционен инструмент не се изчислява реална доходност. Например при банковите депозити или при каквито и да е други инвестиционни инструменти никога не се изчислява реална доходност. Тоест ако ние започнем да прилагаме тази методика, например, при банкови депозити, също може да стигнем до изводи за отрицателна реална доходност. Така че това е въпрос на политическо решение.

В това отношение ние нямаме различия с пенсионните фондове. Ако тръгнем да изчисляваме, разбира се, това е несъпоставим пример: в единия случай имаме задължителни вноски, в другия случай - доброволно депозиране на средствата в банките. Но ако все пак се опитаме да направим някакъв сравнителен анализ, ако изчислим реална доходност на банковите депозити, вероятно тя ще бъде по-ниска, отколкото тази на пенсионните фондове за целия този исторически период. Разбира се, не е това целта на дебата. Само казвам, че доходността на фондовете, реализирана през тези 12 години, е над 96% може би. Имам предвид реализираната доходност, без да се изважда инфлацията, така че това означава, че в крайна сметка средствата на хората са управлявани добре. Тук нямаме разминаване с Асоциацията.”
Людмила Векова, Пенсионноосигурителен институт АД:
„Като продължение на това, което споменаха колегите, искам да кажа, че последните няколко месеца прекалено силно акцентирахме вниманието си върху показателя „реална доходност“, без при това да имаме единни виждания по отношение на начина на изчисляване на този показател. Считам, че този показател „реална доходност“ беше използван, и то по-точно информацията за отрицателна доходност на пенсионните фондове, беше използвана като един аргумент за предложението за законодателна промяна по отношение на избора, и то в контекста на това, че пенсионноосигурителните дружества не управляват достатъчно добре парите на осигурените лица.

Определящият показател, който и до момента е важният, е номиналната доходност и това е показателят, който общо взето, говори нещо на хората. Ние трудно можем да им обясним реална доходност. Действително, това е показател, който касае експертите. Така че ние, общо взето, влязохме в едно русло, да опровергаваме един показател, който на практика не е определящ за това колко ефективно се управляват парите на осигурените лица”.

Анастас Петров, “Ай Ен Джи ПОД“ ЕАД:
„Аз също исках да подчертая, че номиналната доходност е значимият показател. Защото ако трябва да бъдем сравнявани с алтернативи, няма значение какви – дали ще са други форми на управление на активи или по-прости финансови продукти, – номиналната доходност е тази, която ни прави сравними.
Освен това, заедно с дискусията по отношение на доходността и инвестиционните резултати се правеха - от наша гледна точка - некоректни и неуместни внушения, че управляваме лошо средствата на осигурените лица.”

Даниела Петкова, Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД:
„Относно въпроса за методиката, ние считаме, че тя трябва да бъде регламентирана, съгласно международните стандарти, но мислим, че мястото й е в подзаконов нормативен акт поради едно обективно съображение, а не в закон. Обективното съображение е, че каквато и да е методика, тя е обща за активите под управление на даден пенсионен фонд. Каквато и цифра да изразява тази методика, то тя не се отнася за отделното осигурено лице. Всяко отделно осигурено лице си има различна доходност. Това са методики за портфейли. Носи информативен характер за осигурените лица, затова и мястото й е точно в информационните материали, които трябва да служат на хората да се ориентират”.

София Христова, “Алианц България“:
„Бих искала да подчертая, че това е един високоспециализиран спор и си представете, а целта, която си поставяме на първо място това е хората да бъдат информирани. Нека тогава да им дадем информация, която да може да им представи истинското състояние. Представяйки им реална доходност на портфейла, който управляваме, и неговите пари в какво състояние са, в по-голямата част данните тотално ще се разминат, защото тази реална доходност зависи от момента, в който той се е включил във фонда и са започнали да постъпват неговите пари, колко редовно са постъпвали и т.н.”

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШЕНИЕ

На заседание на Временната комисия бяха обсъждани няколко възможни подхода за прецизиране на използваните методики. Включително и вариант с промени в КСО законово да се фиксира методика за изчисление на доходността – такава, каквато българският парламент реши, че е най-прецизна и най-коректно отразява информацията, която осигурените лица и обществеността трябва да получават, и за да няма последващи спорове между бизнеса, регулатора и държавата за това дали е добра методологията.

Работна група
Според Асоциацията горните примери и резултатите от проведения дебат, свързан с определянето на доходността на пенсионните фондове, налагат следното:

Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:
„Необходимо е срочно преразглеждане и усъвършенстване на настоящата методика. Комисията за финансов надзор подкрепи това предложение и по тяхна инициатива вече е създадена необходимата работна група”.

Според Асоциацията, в дейността по допълнителното пенсионно осигуряване трябва законно да се регламентира оповестяването на реалната доходност на пенсионните фондове, като задължително и едновременно да се съпровожда с оповестяването на постигнатата от тях номинална доходност за съответния период. Такава информация ще бъде по-разбираема и по-полезна за широката част от обществото и конкретно за осигурените в пенсионните фондове лица.

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
„Ние предложихме на г-н Абаджиев, за да няма подобни фалшиви дебати, ако имат аргументи, да се сформира работна група заедно с Асоциацията на пенсионните дружества и другите две асоциации – БАУД, на управляващите дружества и БАЛИП - на инвестиционните посредници, които имат експертиза в тази сфера, и да се търси евентуална корекция на методологията, ако всички участници в тази група преценят, че тя може да бъде подобрена и оптимизирана.”
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Във временната парламентарна комисия се оформи консенсус в посока усъвършенстване на методиката и регламентиране на нейното прилагане и използването й, в комплект с другата информация, която трябва да придружава оповестяването на доходността.
След изслушванията и дискусиите по този проблем, в Комисията беше постигнато съгласие представители на КФН, на асоциацията на пенсионните дружества, както и на двете асоциации на управляващите дружества на инвестиционните посредници, които имат експертиза в тази сфера, да обсъдят корекции на методологията в посока тя да бъде подобрена и да не създава противоречия. В резултат на тяхната съвместна работа да се утвърди от КФН методика, която да се прилага от пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове и да удовлетворява всички участници в обществените дебати по темата.
РАБОТНАТА ГРУПА между КФН, БАДДПО, БАЛИП и БАУД беше създадена и още преди приключване на дейността на Временната комисия проведе три заседания. Съвместната работа на групата продължава до изработване на методиката.
Комисията препоръчва на работната група, при определяне на методиката, да обърне внимание и на терминологията, която ще използва занапред, и да вземе решение дали с тази методика ще се изчислява номиналната доходност или реалната доходност, или и двете.”
(Добавка в доклада, гласувана на заседанието на Временната комисия, проведено на 7 април 2015г.)
Комисията постигна съгласие с участниците в работната група в срок от два месеца, считано от приемането на доклада, да е готов окончателният вариант на методиката, която ще се използва в бъдеще.
(Добавка в доклада, приета на заседанието на Временната комисия, проведено на 8 април 2015г., допълнена на заседанието, проведено на 28 април 2015г.)





РАЗДЕЛ V.

СОБСТВЕНОСТ И СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Една от темите, обсъждани по време на заседанията на Комисията е информацията за действителните собственици на пенсионните дружества. Данните от обследването им, качени на сайта на КФН, са от месец септември 2010 година.
С разпоредбите на § 27 - § 29 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, обн. ДВ, бр. 43 от 08.06.2010 г., е въведено изискване за идентифициране на действителните собственици на поднадзорните на КФН лица, които притежават пряко или непряко 5% и над 5% от капитала им. Предвидената процедура е с еднократно действие и цели разкриването на информация относно лицата, които стоят зад финансовите институции и на практика ги притежават и контролират дейността и решенията им. КФН е качила на сайта си пълната информация за собствеността на поднадзорните лица, в това число и за пенсионните дружества. В тази информация е описано дружество по дружество с краен бенефициент към 2010 г.
Със същия Закон за изменение и допълнение на ЗКФН (обн. ДВ, бр.43 от 08.06.2010 г.) са извършени изменения в чл. 121ж, чл. 122а и чл. 122в от КСО, с които е предвидено и задължение за деклариране на действителните собственици в процедурите по издаване на пенсионна лицензия и на предварително разрешение за последващо придобиване или увеличаване на акционерно участие – пряко и/или чрез свързани лица. Това означава, че няма как да се случи продажба на акции в пенсионно дружество над определен процент, която да не бъде обект на надзор, защото има задължително одобрение от ресорния зам.-председател на Комисията за финансов надзор. Тоест ако има смяна на собствеността след еднократното обявление от 2010 г., всяка последваща смяна на собствеността, която е над 10% от капитала, подлежи на задължително одобрение, без което такава сделка не е валидна. В случай, че се стигне до такава транзакция и регулаторът не е бил уведомен, това е основание и за отнемане на лиценза на съответното дружество.
Има и изисквания във връзка с това бъдещите акционерите да са достатъчно подготвени и да разполагат с необходимите ресурси.

В закона има забрана за това офшорни компании да извършват дейност като пенсионноосигурително дружество или участие в такова дружество. Това е регламентирано в общия закон за офшорни компании - Закон за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.
Освен това актуалните списъци с акционерите са налични в регистъра на КФН, тъй като всяка промяна в акционерното дружество, с която се надхвърлят определени в закона прагове, подлежи на одобрение и се публикува на сайта на КФН по всяко време. Това, което не може да се види в регистъра е акционерът до краен бенефициент, вижда се прекият акционер.

*„Комисията констатира празнота в законодателството по отношение на изясняване на крайните собственици на пенсионноосигурителните дружества и препоръчва тази празнота да бъде запълнена законодателно с цел прозрачност на собствеността на пенсионноосигурителните дружества.“
*Добавка в доклада, гласувана на заседанието на Временната комисия, проведено на 7 април 2015г.
От КФН декларираха пред Комисията, че от задължението за еднократно оповестяване на акционерите, изследване на реалните собственици е правено и КФН разполага с подробна информация за собствеността до краен бенефициент.

Заместник-председателят на Временната комисия Настимир Ананиев постави въпроса за това КФН да предостави актуалните данни за собствеността на Комисията, но и да я публикува в подробна справка при всяка промяна, за да се знае към всеки един момент кой е собственикът на съответното дружество.

Пълната и актуализирана информация за действителните собственици на пенсионноосигурителните дружества беше предоставена от КФН и е приложена към настоящия Доклад. ПРИЛОЖЕНИЕ №2

Със законодателните промени, които КФН предлага, има още едно допълнение във връзка със собствеността: предлагат изменение и в частта за акционерите, които да влязат в съответствие с хоризонталната Директива за одобрение на акционери във финансова институция, която касае банки, застрахователи и инвестиционни компании. Според тази директива, която е приложена по отношение на другите финансови институции в България, отдавна се предвижда много по-подробна проверка по отношение на акционерите до краен собственик, като се изисква финансова стабилност до краен собственик.

Нещо, което по отношение на пенсионните дружества в момента не е налице. А също така се изискват знания и опит - до краен собственик, така че лицата, които ще контролират пенсионните дружества, да бъдат грамотни и компетентни и да могат да ги контролират до краен собственик, а не да се окаже в края на веригата, че дружеството се контролира от лице, което не разполага с необходимите знания и опит. Също така тази директива предвижда и много подробни и аргументирани бизнес програми, с които акционерът да докаже, че има добри и аргументирани намерения да управлява съответната инвестиционна компания.
(по информация, предоставена от КФН, по време на изслушването на 5 март 2014 г.)

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
„В доклада си за България Европейската комисия казва, че действащото законодателство, макар и като цяло стабилно, съдържа слабости в областта на свързаните лица и свързаните експозиции, които включват значителен риск за рентабилността на фондовете, бъдещите пенсии на техните клиенти и по-общо - за ефективното разпределение на ресурсите в икономиката. В тази посока КФН е направила предложения за промени в КСО още през 2012 г. Ние предлагаме промяна на дефиницията за свързани лица и доста тежки изисквания по Директивата Платежоспособност ІІ.”

Йордан Цонев, член на Временната комисия:
„В Доклада на Европейската комисия има директна критика към законодателството по отношение на обхвата на термина „свързани лица“. Този Доклад всъщност казва категорично, че има проблем и той е в дефиницията за свързани лица, в очертаването на кръга, а не в прилагането на съществуващото определение. За целите на ЗКПО има такава дефиниция, в ДОПК има такава, има също и по отношение на ДДС. Мисля, че тук трябва да поработим заедно с колегите от финансовото министерство и данъчната политика и да се опитаме да уеднаквим законодателството, да го направим така, че да бъде по-ефективно.”
На заседанието на Комисията, проведено на 24 февруари, бяха представени промените, които КФН предлага, в това число и за разширяване на дефиницията за „свързани лица”.

Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН:
„Правим предложение за разширяване на дефиницията за „свързани лица“ само за пенсионния сектор. Предлагаме промяна на сега действащата дефиниция в Кодекса за социално осигуряване, а той на практика се явява специален закон по отношение на другите закони, които за нас са общи. Бихме се радвали, както стана въпрос и по време на днешното заседание, ако има някаква унифицирана дефиниция за „свързаност“ и „контрол“ и т.н., но това малко излиза извън нашия обхват като регулатор, тъй като част тези дефиниции са дадени в Търговския закон, съответно ще се наложи да бъда проведена дискусия с другите институции. Така че в дадения случай сме се придържали само към дефиницията на Кодекса за социално осигуряване.

Разширяваме значително дефинициите за „свързаност“ и за „контрол“. Знаете, че имаше дебат в публичното пространство по отношение т.нар. сделки на свързани лица. Казвам „така наречените”, тъй като по смисъла на Кодекса за социално осигуряване дотолкова, доколкото може да се говори за „свързани лица“, те естествено попадат в рамките на съответните дефиниции. Тоест КФН, за да може по някакъв начин да наложи санкции, това става единствено и само въз основа на законовата дефиниция и на преценката спазена ли е тази дефиниция или не.

Предлагаме едни малко по-засилени изисквания по отношение на контрола. Основната промяна в дефиницията за контрол е свързана с уреждане на начина на изчисляване на участието на контролиращия в капитала на контролирания. Включва се, освен прякото участие на контролирания, и гласовете на юридическите лица, които лицето контролира, гласовете на лицата, които действат от свое име, но за негова сметка, и гласовете на лицата, които действат от свое име за сметка на друго контролирано от него юридическо лице. Опитали сме се да обхванем целия диапазон на непряко участие, защото - сами разбирате - че можем да говорим за свързаност между юридически лица тогава и само тогава, когато говорим за някаква форма на контрол. Очевидно е, че когато няма контрол, трудно бихме презумпирали, че има „свързаност“.

Вторият основен момент, който предлагаме и сме го предлагали, е за въвеждане на забрани в инвестиционната дейност и създаване на определение за „група“, „предприятие-майка“ и „дъщерно дружество“.

По същество искаме да се въведе изрична дефиниция за „група“, в която изрично да се каже, че: „група” е група от дружества, която се състои от: предприятие-майка и неговите дъщерни дружества, като в групата се включват и дружествата, в които предприятието-майка или дъщерното му дружество имат участие”.

Втората хипотеза, която изрично искаме да се визира, е, че това са: „Група” е група дружества, която се състои от дружества, които се управляват общо по силата на договор или учредителните им актове или устави.“

Третата хипотеза е „дружества, в които повече от половината от управителните или контролните им органи са едни и същи лица през съответната финансова година”.
Тук вече не фигурира количественият критерий, било под формата участие, който пряко визира контрола и свързаността, просто изрично искаме да се каже, че ако повече от половината от членовете на управителните и контролните органи са едни и същи лица, за нас вече е „група“.

Предлагаме и доста по-сериозни изисквания и регулации по отношение на функциите и структурирането на пенсионните дружества. Преди три години имахме основно за цел да приложим изискванията на Директивата Платежоспособност І. Но тъй като междувременно доста се забавихме, а вече влезе в сила Директивата Платежоспособност ІІ, към настоящия етап нашата принципна позиция е, че всички основни моменти, които визират структурата и организацията, както и по-засилените мерки по отношение на изисквания към акционерите и към членовете на управителните съвети, към капиталовата адекватност и т.н., трябва да бъдат приложени и спрямо пенсионните дружества.

Относно сега действащата дефиниция за свързани лица, към днешна дата забраните за инвестиране на средствата на дружествата, съгласно Кодекса за социално осигуряване, са: в ценни книжа, които не са напълно изплатени, забранява се също така да се инвестират средства на фондовете в ценни книжа, издадени от пенсионноосигурително дружество, което управлява съответния фонд; от банката-попечител на фонда; от инвестиционния посредник, сключил договор с пенсионноосигурителното дружество, управляващо съответния фонд; или от свързани с тях лица. Също така е забранено предоставянето и получаването на заеми от името и за сметка на фондове. Това са рестрикциите към днешна дата”.

София Христова, “Алианц България“ АД:
„Колкото до разширяване на понятието „свързани лица”, не трябва да се отива в другата крайност, защото в един момент това би могло да се окаже една много сериозна преграда върху възможностите за инвестиции, защото то е от сферата на комичното, но в един момент чрез инвестиции в една книга станахме свързани лица с „Доверие“, така че и за тая цел имаме констативен протокол и санкции от страна на Комисията за финансов надзор. Така че когато формулираме в закона текст за свързаните лица, просто тази формулировка трябва да бъде направена така, че да може да изпълнява функцията си, без това да пречи на възможностите за инвестиране на парите на осигурените лица”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 4 март 2015 г.)

Никола Абаджиев, председател на Асоциацията на пенсионните фондове:
„По въпроса: нужно ли е разширяване на понятието „свързани лица“ чрез законови промени, отговорът на Асоциацията и нейните членове е категоричен. Да, и тук са необходими законодателни промени, които да доведат до осъвременяване и разширяване на определението „свързани лица“ при отчитане спецификата на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване и инвестиционната дейност на пенсионните фондове. Досегашната законова уредба според Асоциацията показва определени недостатъци в посока повишаване на риска от инвестиции в свързани лица, както и допускане от страна на пенсионноосигурителните дружества на някои нарушения, които биваха санкционирани от регулатора.

Основната цел на бъдещите законови промени според нас трябва да бъде средствата на осигурените в тези фондове лица да се управляват по най-ефективен за тях начин, без допускане на конфликт на интереси при инвестициите в свързани лица. При подготовката на новата законова уредба трябва да се използват при възможност най-добрите международни примери и практики в тази сфера.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 4 март 2015 г.)

Владислав Горанов, министър на финансите:
„По отношение на инвестициите на свързани лица. Отдавна е известно, че има проблем в нормата, която допуска такова практическо приложение, че съществува реална предпоставка някой да се изкуши и да прави инвестиции в де факто свързани лица, които обаче закона не ги разглежда като такива.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 5 март 2015 г.)

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

По горния раздел от Доклада и след последвала дискусия по темата „свързани лица“ и на заседанията, проведени на 7 и 8 април членовете на Временната парламентарна комисия приеха по принцип, че ще излязат със законодателна инициатива във връзка с разширяване на понятието за „свързани лица“.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 8 април 2015 г.)




РАЗДЕЛ VI.

ТАКСИ И УДРЪЖКИ

Такси и удръжки, събирани при управлението на УПФ и ППФ
Видове такси и удръжки Действащи, съгласно КСО
Инвестиционна такса като процент от управляваните нетни активи
(на годишна база) до 1%
Удръжка от всяка осигурителна вноска
до 5%

Такса за прехвърляне в друг фонд
до 20 лв.

Приходи от такси във Втори стълб през 2014 година:
(по данни на КФН)
(в хил.лв.)
Видове такси и удръжки Събрани през 2014 г.
От осигурителните вноски 46 649
Инвестиционна такса 66 108
За прехвърляне в друг фонд 3704
ОБЩО 116 461


Приходи от такси и удръжки на пенсионноосигурителните дружества по видове пенсионни фондове
(в хил.лв.)
Година УПФ ППФ II стълб ДПФ ДПФПС IIIстълб Общо
2003 4 201 3 366 7 567 5 637 5 637 13 204
2004 9 311 4 280 13 591 6 826 6 826 20 417
2005 13 205 4 788 17 993 7 697 7 697 25 690
2006 18 498 5 487 23 985 8 089 8 089 32 074
2007 31 606 7 025 38 631 15 448 15 448 54 079
2008 42 406 7 977 50 383 3 885 63 3 948 54 331
2009 50 788 8 024 58 812 6 151 74 6 225 65 037
2010 59 646 8 693 68 339 5 049 69 5 118 73 457
2011 69 356 8 253 77 609 2 459 57 2 516 80 125
2012 77 087 9 060 86 147 6 731 90 6 821 92 968
2013 91 597 9 990 101 587 5 996 110 6 106 107 693
2014 105 053 11 408 116 461 7 192 120 7 312 123 773
ОБЩО 572 754 88 351 661 105 81 160 583 81 743 742 848

Структура на такси и удръжки на УПФ за 2014 г.

Най-значителен дял (56 на сто) от приходите на дружествата заема инвестиционната такса, и се очаква той да продължи да нараства:
Инвестиционна такса: 59 154 хил.лв. – 56.31%
Удръжка от осигурителна вноска: 42 449 хил.лв. – 40.41%
Такси при прехвърляне в друг фонд: 3 450 хил.лв. – 3.28%

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества:
през 2014 г.: 148 303 хил.лева
през 2013 г.: 130 127 хил.лева
- ръст от 13.97 на сто
Приходите от такси и удръжки на пенсионноосигурителните дружества:
през 2014 г.: 123 773 хил.лева
през 2013 г.: 107 693 хил.лева
- ръст от 14.93 на сто.
Посочените данни показват тенденция приходите на пенсионноосигурителните дружества от такси и удръжки да растат с всяка следваща година.
Общият размер на събраните такси и удръжки във Втори стълб за периода 2003-2014 година е 661 105 хиляди лева.

Ръстът е отчетлив:
При универсалните пенсионни фондове резултатите са:
2012 г. - над 77 000 000 лв. приходи от такси,
2013 г. - над 91 000 000 лв. приходи от такси,
2014 г. - над 105 000 000 лв. приходи от такси.
При професионалните пенсионни фондове тенденцията е сходна:
2012 г. - над 9 000 000 лв.,
2013 г. - близо 10 000 000 лв.,
2014 г. - над 11 000 000 лв.
Факт е, че има възходящ тренд на таксите и това е ясна индикация, че секторът е достатъчно устойчив и спокойно би могъл да понесе евентуалното намаляване на таксите и удръжките.
Във Временната комисия по темата за таксите и удръжките в пенсионните фондове има пълен консенсус за това, че те трябва да бъдат намалени. Такова е становището и на КФН, пенсионните дружества също са съгласни, че след 12-годишен период на дейност дружествата и фондовете, които управляват, са достатъчно стабилни и нямат причини да се противопоставят на такива промени.
Още през 2012 година от КФН е изготвен и предложен на парламента Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, изпратен и на вниманието на Министерството на финансите. За промените тогава е постигнато съгласие и от страна на пенсионните дружества. Това съгласие беше декларирано и пред временната парламентарна комисия, аналогично е становището и на всички членове на Комисията.

МОТИВИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ТАКСИТЕ

Ефект за индивидуалните партиди при предлаганата редукция на таксите:
(в хил.лв.)
Видове такси и удръжки Събрани през 2014 г. При редукция с 40%
От осигурителните вноски 46 649 28 719
Инвестиционна такса 66 108 40 862
За прехвърляне в друг фонд 3704 -
ОБЩО 116 461 69 581
При редукция на таксите и удръжките с 40% по индивидуалните партиди на осигурените лица биха се натрупали допълнително 46 880 хил. лв.

Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН:
„Ако през 2012 година беше допусната такава редукция - равномерно през последните четири години, към днешна дата по индивидуалните партиди на осигурените лица биха се натрупали допълнително 46 880 000 лева. Числата са достатъчно красноречиви за това в дългосрочен план какви средства биха могли да остават по партидите.
Целта е, не да лишим от приходи дружествата, а точно обратното: чрез тази редукция да се увеличат средствата по партидите на осигурените лица. Оттам съответно при състояние на номинална положителна доходност те да получат една малко по-висока пенсия към момента на пенсиониране”.
(протокол от заседанието на Временна комисия, проведено на 4 март 2015 г.)

Пример за натрупаната сума в индивидуална партида на осигурено лице в УПФ за период от 40 години:
Изчисленията с евентуалната степен на допустимост, са за период от 40 години при годишен ръст на работната заплата от 6% и доходност при управление на средствата по партидата около 6%, осигурителна вноска до 2016 г. – 5%, от 2017 г. – 7%, удържани такси – в максимален размер съгласно КСО. Резултатът е редуциране на натрупаната сума по индивидуалните партиди с 20,4% за период от 40 години, вследствие на събираните към днешна дата такси, които са до 5% от всяка една осигурителна вноска и до 1% инвестиционна такса, която се калкулира на база нетна стойност на активите на годишна база. На практика тази такса се начислява и удържа всеки ден от пенсионните дружества, докато друга вноска се удържа още в момента на превода на средствата.


Актюерска прогноза за ефекта от намаляването на таксите върху дружествата

От КФН представиха данни от направена актюерска прогноза, според която през следващите 10 години, при съответните допускания, в това число и че вноската през 2017 г. ще нарасне от 5% на 7%, както понастоящем се предвижда в КСО, активите на фондовете ще надвишат 25 000 000 000 лв. Тоест инвестиционната такса като основен компонент на приходите на пенсионноосигурителните дружества ще продължи да расте, което донякъде ще коригира ефекта от редукцията с 40% на двете такси. Така че в това отношение секторът няма да бъде затруднен.

Такси и удръжки във втория стълб - промени, предложени от КФН

Видове такси и удръжки Действащи,
съгласно КСО Предлагани промени
Инвестиционна такса като процент от управляваните нетни активи
(на годишна база) до 1% До края на 2015 г. – до 0,9 %
за 2016 г. - до 0,8 %
за 2017 г. - до 0,7 %
от 2018 г. - до 0,6 %

Удръжка от всяка осигурителна вноска
до 5%
До края на 2015 г. – до 4,5 %
за 2016 г. – до 4%
за 2017 г. – до 3,5 %
от 2018 г. – до 3 %
Такса за прехвърляне в друг фонд до 20 лв. Отпада

Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:
„Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване по принцип счита, че въпросът за редуцирането/намаляването на таксите и удръжките в допълнителните задължителни пенсионни фондове – УПФ и ППФ, е актуален за дейността и е необходимо да се пристъпи към неговото конкретно решаване. Този въпрос обаче според Асоциацията трябва да бъде разглеждан и решаван в контекста на всички промени в законодателството, които касаят дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове.
Като пример за съществуващата взаимовръзка на бъдещите промени с размера на таксите и удръжките могат да се посочат въвеждането на мултифондовете, създаването на нови гаранционни механизми за гарантиране вноските на осигурените лица, за формирането на необходимите пенсионни резерви и т.н.

Пенсионноосигурителните дружества от няколко години по принцип сме изразявали подкрепа и възприемаме като правилен предлагания подход от Комисията за финансов надзор за плавно осъвременяване на таксите и удръжките в дейността по допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Със сигурност, за да се приеме най-вярното и ефективно решение обаче по този въпрос, са нужни задълбочен анализ и разчети, изводите от които да обосновават законовото му уреждане.

Намаляването на таксите и удръжките трябва да се извършва при предварително разписани във времето параметри, което да дава възможност за прогнозируемост на приходите на осигурителните дружества и за запазване на тяхната финансова стабилност и възможностите им най-вече за ефективно управление на дейността на пенсионните фондове”.

Асоциацията счита за необходимо да отбележи назрялата необходимост от промяна на регулаторната рамка и прилагането на иновации относно дейността на допълнителните пенсионни фондове. Досега действащите законови регулации показаха във времето своята състоятелност и това се доказа нагледно от развитието на дейността, от постигнатите резултати на пенсионно¬осигурителните дружества и управляваните от тях фондове. Сега обаче е необходимо допълване и усъвършенстване на регулаторната рамка, за да се създадат по-добри условия и възможности за стабилно по-нататъшно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване като съществена част от пенсионния модел на страната.

Що се отнася до иновациите, предложението на Асоциацията е да се започне работа по подготовката на един всеобхватен Закон за допълнение и изменение на Кодекса за социално осигуряване, като искам отново да отбележа, че вариантът на този закон чака своето обсъждане още от края на 2012 г. Този закон трябва да обхване решаването на такива важни за бъдещата дейност въпроси, като:
- Въвеждането на нови съвременни гаранционни механизми относно осигурителните вноски на осигурените лица;
- Въвеждането на мултифондовете както в третия, така и във втория стълб на пенсионната система;
- Редуциране на размера на събираните такси и удръжки, свързани с осъществяването на дейността на допълнителното пенсионно осигуряване;
- Нормативно уреждане на пенсионните плащания към осигурените лица от универсалните и професионалните пенсионни фондове;
- Въвеждане на нови изисквания относно инвестиционната дейност на пенсионните дружества и фондове, включващи създаването на по-големи възможности за инвестиции в българската икономика, и по-специално в национални и регионални инфраструктурни проекти;
- Трябва да се разгледа и регламентира законово и въпросът за сроковете за превеждане на осигурителните вноски от НАП към пенсионните фондове, както и въпросът за т.нар. сторна от индивидуалните партиди на осигурените лица”.
(Протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 17 март 2015г.)

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Комисията се обедини около необходимостта от намаляване на таксите.
След постигнатото съгласие за необходимостта от промени и мотивите за тях, народните представители, членове на Временната комисия, ще направят законодателно предложение за промяна в таксите, със Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Но предвид предстоящата промяна в съотношението и в отношенията между първия и втория стълб изобщо, законодателната инициатива ще бъде предприета не с внасянето на настоящия доклад, а в общия пакет от решения, при обсъждането на проекта за пенсионна реформа, внесен от Министерския съвет.
Констатациите, направени в настоящия доклад, и позициите изразени в него, ще са мотивите към предложението за промяна в КСО, което народните представители – членове на Временната комисия, ще внесат във връзка с намаляване на таксите.
(Протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 8 април 2015г.)




РАЗДЕЛ VII.

ПРОМЕНИ В ПЕНСИОННИЯ МОДЕЛ
(Сребърен фонд)

Временната комисия беше създадена в следствие на промените, направени в края на 2014 година в Кодекса за социално осигуряване чрез закона за бюджета, за преместването на пенсионните вноски на българските граждани от частните фондове в НОИ, и на последвалите политически и обществени дискусии по темата, които на практика стопираха влизането в сила на тези промени.
По тази причина и тъй като пряко касаят пряко предмета й на дейност, промените бяха дискутирани и в Комисията.
Действието на промените беше спряно до намирането на консенсусно решение и да не се ощетяват осигуряващите се лица, както и да се гарантира правото им на избор.
Беше създадена от представители на всички заинтересовани страни работна група към вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, която с краен срок 31 март, да излезе с устойчиво решение за промените в пенсионната система.
В края на януари Министерството на финансите публикува на сайта си промените, които възнамерява да направи в оспорваните текстове. Една от корекциите се състои в предложението на МФ натрупаните средства за втора пенсия в универсален фонд да отиват в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (популярен като Сребърния фонд), ако родените след 1959 г. решат да се осигуряват само в Националния осигурителен институт (НОИ).

На 5 март беше поканен за изслушване министърът на финансите Владислав Горанов - за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.).

В тази връзка, министър Горанов информира Комисията, че:
„Разработва се функционална характеристика за изменение на информационната система на НАП за доработване на системата, така че да се извършва разпределението на увеличената осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ и Държавното обществено осигуряване, превеждането на средства в Сребърния фонд и в определени случаи - възстановяването им. Концепция, която е възможна, но няма окончателно обединение около нея, и която трябва да мине пътя на законотворчество, така както Министерският съвет създава законодателните решения и ги съгласува с всички заинтересовани страни.
Подготвя се и проект на Наредба за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, в който ще бъде уредено, че лицата по чл. 4б по Кодекса за социално осигуряване, които изберат да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване, да подават заявление в съответните компетентни териториални дирекции на Националната агенция по приходите.

Осигурителните вноски в размер на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, установените задължения и лихви за тези вноски за лицата по чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване се внасят по банковата сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване на компетентната териториална дирекция на НАП. Средствата, за които говорих преди малко, се централизират в Българската народна банка и Националната агенция за приходите въз основа на данните, подадени в Декларация-Образец 1 данни за осигуреното лице и разпределя и превежда на НОИ.

Средствата по индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд за лицата, които са подали заявление, се превеждат от пенсионно-осигурителните дружества по сметка на НАП в БНБ, съответно в държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (Сребърния фонд). Редът за възстановяване на участието в универсален пенсионен фонд, т.е. възстановяване на средствата в УПФ, е разписан, както и редът, и начинът за обмен на информация между институциите. В зависимост от съответното законодателно решение за лицата от чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване по всяка вероятност ще се наложи промяна на някои от наредбите на Комисията за финансов надзор, като например Наредба № 33/19.09.2006 г., която касае индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 5 март 2015г.)

По повод на горепосочените промени, които предлага финансовият министър в Кодекса за социално осигуряване, и доколкото те пряко касаят предмета на дейност на Комисията, председателят на Временната комисия Корнелия Нинова зададе няколко уточняващи въпроса към финансовия министър Владислав Горанов.

Корнелия Нинова, председател на Временната комисия:
„Г-н министър, забелязах едно противоречие в изказването Ви.
Първо казахте, че работният екип при г-н Калфин подготвя промени и ще ги внесе като предложение окончателно. Малко след това обаче казахте, че Вашият екип готви няколко наредби и подзаконови актове за средствата на лицата по чл. 4б от КСО, които да избират дали само в НОИ или в НОИ и във фонд да се осигуряват. Тоест, от една страна, екипът при министър Калфин работи за цялостната програма, от друга обаче Вие готвите подзаконовите нормативни актове на приетите вече през декември промени в Кодекса за социално осигуряване, за да влязат те евентуално в сила.
Това означава ли, не Вие в лично качество, а правителството, че оспорвате тристълбовия модел? Тоест ще вървим ли към премахване на втория стълб и да има възможност само в НОИ да се осигуряват хората или ще има и тристълбов и всеки да има право да избира?

И едно допълнение, в този работен екип направихте ли финансова обосновка, защото приетите в края на миналата година промени в Кодекса за социално осигуряване стана без финансова обосновка - как би се отразило на дефицита на НОИ и на състоянието на пенсионните фондове едно евентуално прехвърляне на вноски по избор на лицата.
И възнамерявате ли да давате възможност това прехвърляне да не бъде еднократно?”

Владислав Горанов, министър на финансите:
„Няма противоречие в думите ми, тъй като ние сме длъжни да се подготвим за което и да било законодателно решение - за запазване на сегашните текстове, които вече са част от българската правна система на ниво закон; или за изменения, отговарящи на основателните критики на част от критикуващите измененията, направени в края на миналата година. Ние сме разработили различни стратегии и варианти, така че в момента, в който парламентът приеме окончателно решение дали да пререши модела и приетите изменения в края на миналата година и да намали критиките върху тях, или да ги запази във вида, в който те вече съществуват, да изградим подзаконовата нормативна рамка, която да даде възможност Кодексът за социално осигуряване да се изпълнява. Тоест ако противоречие Ви изглежда това, че при г-н Калфин се работи едно, а видите ли при финансовия министър – друго, не е така.
Ние работим върху различните сценарии, за да имаме готовност веднага да произведе действие законът. Към момента той не произвежда действие и това е целенасочено. Това е съзнателно решение.
По отношение на финансовата обосновка. Ние мислим и работим по нея, но не презумпираме, че някой ще предпочете промяна на сегашния модел, и в този случай ни е трудно да отгатнем колко хора имат притеснения и биха тръгнали да предпочетат един или друг модел. Само ако можем да направим такова допускане и единственият опит за такова допускане е свързан със социологическите допускания, които ни бяха представени многократно в хода на дебата; само ако стъпим на някакво такова статистическо изследване, макар и със социологически методи, бихме могли да се опитаме да предположим, и то разбира се, разполагайки с още по-детайлна информация в каква възрастова група са тези хора, тъй като това има отношение към размера на натрупванията в универсалните пенсионни фондове, биха решили евентуално да преминат за осигуряване само във фон „Пенсии“, като по този начин преценим каква част от активите на универсалните пенсионни фондове, които ще запазят собствеността на вложителите, ще преминат в Сребърния фонд, а текущото им осигуряване ще имат права такива, каквито ги дава Държавното обществено осигуряване.

Тоест ние ще работим върху финансова обосновка, но тя трябва да предреши или трябва да направи оценка за доверието на осигурените лица в едната или другата система. Единственият надежден инструмент за това е социология, която ни е показана публично. Ние можем да стъпим на нея. Нямам намерение да харчим пари за допълнителна социология. Ние ще предположим, че никой няма да прави нищо, при което няма да се променят нито активите в универсалните пенсионни фондове, нито средствата в Държавното обществено осигуряване. Но правото да избираш според мен е добро като тема, особено ако няма достатъчно увереност, че сегашния модел няма да дискриминира в отрицателен смисъл осигуряващите се при него.

Тристълбовият модел не стои под въпрос. И никога не е стоял като такава тема. Нямаме идеята целенасочено, съзнателно да предрешаваме закриването на втория стълб. Имаме примери от други държави, където този модел е налаган, които взеха различни параметрични решения и силово направиха избора на хората. Ние искаме хората сами да изберат, така че максимално да бъдат защитени техните спестявания, които трябва да послужат за заместване на дохода им тогава, когато те вече няма да могат да работят.

Относно многократността на действията за прехвърляне, в края на януари качих на страницата на Министерството на финансите възможно решение за многократен избор в двете посоки. Така че засега аз това го предлагам на правителството, но окончателното решение ще бъде взето в края на дебата и то ще трябва да отразява каква е общата воля на всички партии от правителството”.

Корнелия Нинова, председател на Временната комисия:
„Предвиждате ли при евентуално прехвърляне да се запазят индивидуални партиди или при прехвърлянето сумите ще отидат в общата парична маса на НОИ, най-общо?”

Владислав Горанов, министър на финансите:
„Нито лев от натрупаните в универсалните пенсионни фондове няма да попада в сметките на Държавното обществено осигуряване. Натрупаните досега средства в универсалните пенсионни фондове за етапите, през които лицето избира да се осигурява само в Държавното обществено осигуряване, ще стоят с нулева доходност не само реална, но и номинална, без изменение ще стоят в Сребърния фонд и те ще са ясни, че са на името на лицето, което си е избрало да се осигурява в Държавното обществено осигуряване. Ако то пререши този свой избор, точно същата сума, с която е влезнало в Сребърния фонд, точно със същата сума ще излезе и ще се върне в някой от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, където ще продължи оттам, от момента на връщане, занапред да формира доходност и да натрупва.

На въпроса ще има ли индивидуални партиди в Сребърния фонд? Отговорът е – по-скоро не, но ще разполагаме с информация за всяко лице колко точно средства са прехвърлени в Сребърния фонд.

Дотогава, докато лицето е избрало да се осигурява само в ДОО, натрупаните допреди това средства в индивидуалните партиди в универсалните пенсионни фондове няма да променят номиналния си размер, а ще се запазят точно същите, а то ще формира пенсионните си права в съответствие с правилата на ДОО, т.е. неговият индивидуален коефициент няма да бъде коригиран със съотношението на общата вноска за ДОО спрямо тази намалена за лицата, които се осигуряват в ДОО и допълнително в универсален пенсионен фонд”.

Корнелия Нинова, председател на Временната комисия:
„Докато средствата са в Сребърния фонд, те носят ли същите права като тези права, които носят в частните фондове, например правото на унаследяване или не?”

Владислав Горанов, министър на финансите:
„Не. Поне като предложение на Министерството на финансите това не е тема за дебат. Не се предвижда да се унаследяват. Но тук ние не искаме да запазим всички положителни и отрицателни черти на нито един от моделите, а хората да имат право да изберат кой им харесва повече. Аз не твърдя, че това решение е най-доброто и това вероятно ще е стимул за хората, така както и социологическите проучвания показват, да продължат осигуряването си в универсалните пенсионни фондове.
Корнелия Нинова, председател на Временната комисия:
Г-н министър, Сребърният фонд е част от резерва, нали?

Владислав Горанов, министър на финансите:
Сребърният фонд по законодателство, Законът за гарантиране устойчивост на държавната пенсионната система, Законът за публичните финанси, т. 41 от допълнителните разпоредби, е част от фискалния резерв.

Корнелия Нинова, председател на Временната комисия:
Как прехвърлянето на вноски и натрупването в Сребърния фонд ще се отрази на резерва? Тоест ще повиши ли номинално целевата част?

Владислав Горанов, министър на финансите:
Да. Ще повиши номинално целевата част на фискалния резерв, но няма да може да се ползва, както и сега не може да се ползва.

Корнелия Нинова, председател на Временната комисия:
Но това би повлияло на макрорамката изобщо.

Владислав Горанов, министър на финансите:
Това би повлияло на статистическата величина „фискален резерв“, в който както разбрахме наскоро, има много целеви и нецелеви части. Нецелевите части са оперативно на разположение на правителството. Целевите части, които са поне средствата в Сребърния фонд и натрупванията в ядрените фондове, поне те - привидно или по-скоро от гледна точка на методологията, защото те са на разпореждане на правителството, са в сметките на правителството, но защото законът е преценил, че те са целеви и не могат да се разходват текущо - стоят неприкосновени. Както Сребърния фонд по принцип, така и в частност дългосрочно в ядрените фондове.

Корнелия Нинова, председател на Временната комисия:
Но макар и невъзможно те да бъдат харчени за различни цели, те биха и влияят на макрорамката чисто като числа. Повишавайки резерва като число, съответно и другите параметри на държавния бюджет.

Владислав Горанов, министър на финансите:
Не е точно така, защото фискалният резерв като статистическа величина, отразяваща салда от сметки, не е предмет на регулиране на държавния бюджет, а само неснижаемия му размер, и то към края на годината е предмет на регулация с годишния закон за държавния бюджет. Оттам-нататък показателите, които влияят на фискалния резерв, са приходите, разходите и салдото, което се финансира за сметка на фискалния резерв, а той се пълни за сметка на продажба на активи - собственост на държавата, или емисии на дълг на вътрешните или на външните пазари”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 5 март 2015г.)

На 12 март в Комисията беше поканен за изслушване вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд.
Във връзка с представената пред Комисията информация от министъра на финансите, че новото му предложение е средствата от осигурителни вноски на лицата, които решат да се осигуряват само във фонд „Пенсии” на ДОО да не отиват в Националния осигурителен институт, а да отиват в Сребърния фонд, както и за възможността на хората за избор къде да внасят допълнителните си вноски, вицепремиерът Калфин коментира:

Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на труда и социалната политика:
„Всички тези промени предполагат промени в Кодекса за социално осигуряване. Затова не крия, че съм съгласен с мненията, че трябваше по-внимателно да се обсъди преди да се правят промени. Така че това, което е направено декември месец, ще бъде развито сега в законодателството и, разбира се, където има нужда, и в подзаконови актове.
Идеята, която обсъждаме досега, и която аз мисля, че има логика е: да, да се позволи избор за всяко лице къде да се внася допълнителната вноска, която се казва „задължителна допълнителна вноска“, дали да е в НОИ или да е в частните пенсионни фондове. Точно след дискусията, както и от разни съмнения, че едва ли не някой търси фискален ефект, да вземе парите от фондовете и да ги пренесе в НОИ и т.н., по настояване на министъра на финансите се предложи този избор да се прави многократно, а не еднократно и средствата да отиват в Сребърния фонд, което е резерв и който е и част от държавния резерв.

Но оттук произтичат няколко въпроса. Тази система теоретично е възможна, тя сигурно ще даде повече свобода на избор на хората, но не трябва да забравяме, че става въпрос за прехвърляне между две различни системи. Едната е разходо-покривна система, това е солидарната система в НОИ, другата е капиталова система, в която се натрупват, а дори носят и печалби. Тези системи са принципно различни, те не са просто два различни фонда.
Така че местенето от една система в друга система във всички случаи предполага и разходи, които са за сметка на хората.
Но така или иначе, за да са спокойни хората, че няма да имат избор веднъж в живота, апропо имаше такива критики от опозицията, ще има възможност за избор, и то многократен.

Специално за Сребърния фонд. Това има смисъл именно поради многократния избор. Защото, ако изборът е еднократен и се прехвърли от капиталова сметка в НОИ съответната сума и тя не влезе в Сребърния фонд, тя просто следващия месец ще бъде похарчена като сума средства. Ако този човек или повече хора решат да си ги върнат обратно в универсален фонд, то това трябва да се компенсира със субсидията от държавния бюджет на НОИ.

За да не се случва това, тогава логичното е прехвърлянето да е в Сребърния фонд, който отново казвам, е резервен фонд. Там се знае колко средства са преведени на съответния човек и след това те ще могат да бъдат извадени, без това да предполага допълнителна субсидия и е допълнителна сигурност за държавния бюджет.

Въпросът, разбира се, е свързан с това, че когато отиде в солидарната система една вноска, тя вече не трупа и не може да се очаква, че ще трупа допълнителни печалби. Така че всеки трябва да е наясно, че когато реши да си прехвърли сметката в НОИ, макар и в Сребърния фонд, там не би трябвало да претендира за някакви допълнителни печалби.

Чуват се различни идеи. Моето мнение е, че НОИ не трябва да се превръща в конкурент на частните фондове и да започне да управлява лични партиди, да инвестира на пазара и т.н. Той сега го прави в много ограничен обем, така че не мисля, че и там трябва да се променя нещо. Мисля че пенсионните фондове си вършат достатъчно добре работата.

По отношение на това каква е доходността на Сребърния фонд? Към момента средствата на Сребърния фонд като част от държавния бюджет се управляват от БНБ. Печалбата, която се натрупва от това управление, отива в печалбата на БНБ и след това държавата си я връща обратно чрез дивидент, който взима от централната банка. Така че има логика в това нещо.
По принцип Сребърният фонд се пълни със средства от приватизация и концесии. За съжаление той се създаде много късно, не са и чак толкова големи сумите там, мисля, че би могло да се търси някакъв вариант, в който печалбите от управлението на тези средства, които са около 2 300 000 хиляди лева да остават в Сребърния фонд.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 12 март 2015г.)

Уточняващи въпроси, зададени към вицепремиера Ивайло Калфин

Корнелия Нинова, председател на Временната комисия:
Г-н Калфин, разбираемо е като вицепремиер да сте загрижен за това, че държавният бюджет няма да прави субсидия, ако се наложат обратни вноски, за това, че БНБ печели от управлението на Сребърния фонд, но все пак да отбележим и за вноските на хората, не само за това какво държавата ще получи от тази ситуация. Освен че Сребърният фонд не носи доходност, ние разбрахме от министъра на финансите, че прехвърляйки там парите си, хората губят и права, които иначе имат в пенсионноосигурителните дружества, като например правото на унаследяване. Ще влязат със сума, която ще е абсолютна, и някой ден, ако искат да си извадят вноските оттам, получават същата абсолютна сума с право да я върнат обратно, без никакви допълнителни права, освен доходността. Ако нещо да се случи на човек през това време, тези пари остават в държавния бюджет. Нали така?

Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на труда и социалната политика:
„Точно така. И аз съм сигурен, че всички тези аргументи ще развият капиталовите схеми - частните пенсионни фондове, за да убедят хората, да не си местят сметките оттам”.

Вицепремиерът Калфин отговори и на въпроса: кога ще бъде внесен съответния законодателен акт, свързан с тези промени и ще бъде ли това отделен законодателен акт или ще е част от пакета с предложения за цялостна промяна на пенсионните закони и условия.

„Промените, свързани с пенсионните фондове, както и останалите, трябва да минат всички необходими процедури: трябва да има публично обсъждане, трябва да има заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, след това да влязат в Министерския съвет и след това да се внесат в парламента. Надявам се до няколко седмици да са факт.

Действително това не е реформа, а промяна, защото ние не сменяме конструкцията на пенсионната система, а по-скоро променяме параметрите ѝ. Основно това са промени в Кодекса за социално осигуряване. Той ще се променя и с другите елементи на пенсионните система, затова и се свързаха двете, които нямат нищо общо с фондовете. И входната, и изходната част на НОИ, вноски, възраст и т.н., повечето промени са в един и същи закон и това е Кодексът за социално осигуряване. Така че най-добрият вариант, а мисля, че и като парламентарна техника е добре, всички промени в един и същи закон да влязат едновременно, за да не се променя един закон непрекъснато.

Ние имаме забележки от Европейската комисия, в специфичните забележки за страната за миналата година, които са свързани с пенсионната система и с начина, по който тя работи. До 15 април от Европейската комисия приемат сигнали за това какво прави страната по тези забележки. Затова ми се ще до средата на месец април да имаме готов законопроект и по другите теми, пак казвам, фондовете са по-напред, така че да влезе в Парламента максимално бързо”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 12 март 2015г.)

По време на заседанието на Комисията на 17 март становище по въпроса изразиха и от Асоциацията на пенсионните дружества.

Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:
„По идеята на правителството вноските за втората пенсия да се натрупват в „сребърния фонд“ Асоциацията имаше възможност да изложи своите позиции и становища, както и да представи съответни писмени материали пред Комисията по труда и социалната политика и Комисията по бюджета и финанси, а също и пред Работната група по пенсионната реформа при министъра на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин.

Основното в становището на Асоциацията по идеята - в случая тя е на Министерството на финансите, все още не е на правителството – се състои в следното: С включването на Държавния фонд за гарантиране на пенсионната система, като „хранилище“ на средства от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, се прави опит да се използва инструмент, предназначен за гарантиране на устойчивост, какъвто е Сребърният фонд, като в същото време се разрушава сигурността на пенсионната система в България в пълно противоречие с поставената общоевропейска цел за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии.

Предлаганата промяна с използването на Сребърния фонд по никакъв начин не решава един от основните проблеми, свързан с избора на осигурените лица да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на ДОО, а именно липсата на обособени индивидуални партиди, по които да се натрупват парични средства от вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и от тяхното инвестиране.
Направеното предложение за изменение на Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система - Сребърния фонд, освен че противоречи на целите на самия закон, е и нецелесъобразно по отношение на реализирането на общата европейска цел за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 17 март 2015г.)

*„Публично известни са декларациите за противоречие на последните промени в Кодекса за социално осигуряване с основни конституционно установени принципи и с редица относими европейски актове.
Отделно противоречие между последните текстове от края на 2014 г. с редица принципи на КСО от по-ранна дата, тоест наличието на вътрешни противоречия в основния нормативен акт – Кодекса за социално осигуряване. Това изисква както решение на проблемите, възникнали след декември 2014 г., но и същите да не се мултиплицират чрез нови предложения, като например за Сребърния фонд”.

„В комисията беше разгледан докладът на Международния валутен фонд, където се правят следните бележки по отношение на промяната в системата:
- „промените представляват коренна промяна на действащия модел, която изисква задълбочена дискусия и адекватно решение в дългосрочен план”.
- „многократното местене на средства на осигурените лица съдържа риск за стабилността на пенсионната система.“
*Добавки в доклада, гласувани на заседанието на Временната комисия, проведено на 7 април 2015г.

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Предложението на финансовия министър вноските да се прехвърлят в Сребърния фонд беше дискутирано във Временната комисия, доколкото пряко касае предмета й на дейност: тя беше създадена, за да проучи финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка.
Тази промяна е въпрос на политическо решение на всяка парламентарна група в 43-то Народно събрание.



РАЗДЕЛ VIII.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ


Изслушването на представителите на Националната агенция за приходите беше мотивирано от поставените пред Комисията въпроси, както от народни представители, така и от пенсионноосигурителните дружества.

Дейността на Националната агенция за приходите относно събирането и разпределението на задължителните осигурителни вноски, включително вноските за универсален и професионален пенсионен фонд, е регламентирана в Кодекса за социално осигуряване и Наредба за реда за внасяне и разпределение на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители”. Наред с това, на основание на чл.159 ал.8 от Кодекса за социално осигуряване, пенсионноосигурителните дружества са сключили договор с НАП, който урежда взаимоотношенията във връзка с превеждането на вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и обмена на информация. Съгласно действащото законодателство, пенсионноосигурителните дружества управляват само средствата от осигурителни вноски, които са реално преведени от НАП в управляваните от тях фондове.

Според изразената пред Комисията позиция на Асоциацията на пенсионните дружества, „договорните отношения между дружествата и НАП са оскъдно регламентирани, като от страна на асоциацията многократно е поставян въпросът за необходимостта от допълване на сключените договори”.

При изслушването на вицепремиера Ивайло Калфин, народният представител Димитър Байрактаров постави следния въпрос:
„Г-н вицепремиер и министър на труда и социалната политика, както знаете, в края на 2014 г. беше променен Кодексът за социално осигуряване, в който се предвиждаше т.нар. „право на свободен избор”. Иначе казано, хората трябваше да избират къде да си внасят вноските – дали цялата вноска в НОИ, условно казано, или съответната част в пенсионен фонд. През последните дни обаче съм получил над 60 писма, и то предимно от млади хора, които са започнали трудовата си дейност след 1 януари 2015 г. Оказва се, че техните вноски за пенсионни фондове, практически не отиват в индивидуалните им партиди, а доколкото разбрах от г-н финансовия министър, те стоят в сметка на Националната агенция по приходите, иначе казано, те не носят доходност на тези хора.
Моят въпрос е считате ли, че трябва да бъдат предприети законодателни мерки по промяна на Кодекса за социално осигуряване? Дори аз съм подготвил един такъв, тъй като ние практически нарушаваме конституционното право на неприкосновеността на частната собственост. Иначе казано, тази частна собственост на хората практически е национализирана, стоейки в сметки на НАП. Правя уговорката, че не знам доколко Вие сте отговорен за това”.

Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на труда и социалната политика:
„Това, което Вие казвате - че се задържат вноските за втория стълб в сметки НАП, който събира осигурителните вноски, беше изненада и за мен. Сигурно аз не съм точният човек, аз не виждам какъв е проблема, особено ако има, както и досега се случва, изрично избран и посочен пенсионен фонд къде да отива тази допълнителна вноска. Не виждам защо би трябвало да стои по сметка на НАП. Сега чак национализация… средствата са си на съответния осигурен, но Вие сте прав, че за тези месеци от началото на годината и докато се реши проблемът, не се натрупва никаква доходност, което е в ущърб на тези, които се осигуряват. Надявам се, по-бързо да се реши въпросът. Честно да Ви кажа, сигурно аз не съм точният човек и аз лично нямам обяснение защо, ако те са направили избор за частен пенсионен фонд, какъвто има и досега, защо НАП не прехвърля средствата в съответния частен фонд. Може би, министър Горанов ще може да ви каже повече в това отношение.

Само едно пояснение. Сега сме средата на март. На практика тези, които сега са започнали трудовия си стаж, са получили първите си заплати в края на януари, съответно осигуровките им са платени в края на януари или началото на февруари. НАП има един период, в който между постъпването в НАП и превеждането по сметка на фондовете има срок от един месец. Така че не мисля, че към момента, средата на март, има някакво голямо забавяне, но Вие сте прав, че особено ако се проточи този процес, тогава действително е проблем”.

При изслушването на финансовия министър Владислав Горанов народният представител Димитър Байрактаров постави следния въпрос:
„Г-н министър, казахте, че лицата по чл. 4б, който беше приет в края на миналата година със закона за държавния бюджет, техните вноски се събират в специална сметка в НАП. Парите на тези лица не отиват, както е било досега, в лична партида във фонд, а остават в НАП. Въпросът ми е, ако в един бъдещ период тези лица изразят своето право на избор, как ще бъдат компенсирани те по отношение на доходността, която би следвало да получат от частните фондове. През този период тези средства не получават доходност. Предвидили ли сте, че в един момент съответните лица могат да предявят претенции за неначислена доходност?”

Владислав Горанов, министър на финансите:
„Уважаеми г-н Байрактаров, ако имаше такъв проблем, той щеше да е проблем. Няма подадено нито едно заявление в изпълнение на чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване. Всички средства на осигурените лица, родени след 1959 г., постъпват в универсалните пенсионни фондове, там, където им е мястото, докато те не решат нещо друго. Тоест така както вече коментирах, промените в Кодекса за социално осигуряване, гласувани в края на 2014 г. и влезли в сила от януари 2015 г., все още целенасочено и съзнателно не са произвели никакво действие спрямо съществуващите до 01.01.2015 г. правила за осигуряване. Тоест няма случаи, в които средства на лица, родени след 1959 г., които задължително се осигуряват и в универсален пенсионен фонд, да са задържани в банковата система или по сметки на НАП и те да не част от активите на пенсионните фондове и да се управляват от дружествата по най-добрия начин. Тоест все още промените от края на миналата година не са произвели абсолютно никакво действие и съзнателно не е приета наредба, тъй като това беше ангажимент още от края на миналата година, че критиките към промените, ще намерим време да ги чуем и да потърсим още по-добро решение, което наистина да дава възможност на хората да изберат модел.”

На заседанието на Комисията, проведено на 17 март, представители на пенсионните дружества също поставиха въпрос за задържане на средства в НАП, преди да бъдат преведени във фондовете.

Милен Марков, Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“:
„Искам да отворя една нова тема, която е също част от проблемите на пенсионноосигурителната система, в частност на универсалните професионални фондове, която Комисията би следвало да изследва: непревеждането на осигурителни вноски, засягащо десетки хиляди самоосигуряващи се лица, които редовно си внасят вноските, а те не постъпват по осигурителните им партиди. Само на първо пипане в информационната ни система попадам на редица осигурени лица, които на 13 март получаваме вноските за цялата 2010-а и 2011 година на самоосигурено лице и оттам насетне половината 2011-а, 2012-а, 2013-а и 2014 година няма постъпления по партидата, съответно няма реализиран доход на осигурените лица”.

Парите са в Националната агенция за приходите. От документите, които са предоставени от осигуреното лице, са преведени по бюджетни сметки и ние получаваме страшно много въпроси. Това е проблем. Само го отварям, аз не искам да дискутирам. Също така и многобройните сторна, които се случват след постъпването, ние имаме от 2002 година сторна. Сега сме 2015 година.
Това според мен също би могло да се регламентира със законодателна промяна”.

На заседанието на Временната парламентарна комисия, проведено на 26 март дружествата предоставиха такова извлечение от индивидуална партида и то е приложено към настоящия Доклад. ПРИЛОЖЕНИЕ №3

По повдигнатите в предходни заседания въпроси, на 26 март за изслушване пред Комисията бяха поканени представители на Националната агенция за приходите.

Предварително тези въпроси бяха изпратени на НАП, за да бъде изяснено и документално вярна ли е изнесената информация от народни представители и пенсионноосигурителни дружества, че Националната агенция по приходите задържа осигурителни вноски за професионален и универсален пенсионен фонд на осигурени лица, родени след 31 декември 1959 г., какви са причините и какви са сроковете, за които са задържани вноски.

Милена Кръстанова, заместник изпълнителен директор на Национална агенция за приходите:
„Във връзка с поставените въпроси, касаещи дейността по администриране на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, бих искала да ви уведомя, че от страна на Националната агенция за приходите няма задържане и непревеждане на осигурителни вноски към пенсионноосигурителните дружества. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците, служителите и самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Съгласно чл. 158 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете, в които се внасят вноските за държавното обществено осигуряване.

На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г., в общия случай работодателите, осигурителите и самоосигуряващите се лица подават декларация-образец 1 за всеки календарен месец пак до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Сроковете за превеждане на вноските за допълнителното задължително пенсионно осигуряване са регламентирани в чл. 159, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване, където е посочено, че получените вноски се превеждат в срок до 30 дни от специализираната сметка на НАП по сметка на съответният пенсионен фонд, посочен от пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява.

Относно твърденията, че НАП не превежда суми искам да ви уведомя, че през първото тримесечие на 2015 г. към дата 24 март 2015 г. сме превели следните суми: за месец януари – 96 409 191.15 лв., за месец февруари – 81 391 935.15 лв. и към 24 март 2015 г. – 88 794 540.43 лв. Общо преведените суми от началото на годината към 24 март от сметка на НАП по сметки на пенсионнооси¬гурителните дружества са в размер на 266 595 668.73 лв.

За сравнение, за същия период на предходната година, но към приключило тримесечие, тоест към 31 март 2014 г. преведените вноски са били в размер: 248 269 814.91 лв. От представените данни е видно, че имаме увеличение на преведените вноски с 18 325 853.82 лв., което представлява нарастване със 7,38% още преди да е изтекло тримесечието, като моля да се вземе предвид, че в последните дни – вчера, 25-и, 24-и, 23-и – това са последните дни от законно установения срок за внасяне на вноските, така че в тези дни са най-високи постъпленията от вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

Във връзка с поставения от господин Байрактаров въпрос, който касае по-скоро започналите за първи път осигуряване лица от 1 януари 2015 г. искам да ви уведомя, че броят им е 7 446 лица. За тези лица за първи път в живота им от началото на годината са подадени осигурителни декларации. Те за първи път влизат в системата на осигуряването. От тях 2 365 са подали заявления към края на месец февруари за избор на фонд и вноските за тези лица се превеждат в определените срокове, както и за останалите лица. Останалите 5 081 лица не са подали заявление за избор на фонд до края на месец февруари 2015 година. Внесените суми за тях са налични в сметките на НАП и ще бъдат налични в сметките на НАП до избор на фонд от лицата или до промяна в нормативната уредба”.

Народният представител Владислав Николов постави въпрос:
„Всички суми ли са преведени и те отговарят ли на сумите по декларация 1.6, която се подава всеки месец? Тоест тази сума, която декларира работодателят, отговаря ли на превода за допълнително задължително пенсионно осигуряване, което НАП превежда към фондове, или остават някакви разлики, защото има неточности, които ще се обърнат впоследствие и една голяма част от сумите за това изостават. Как стоят нещата с тези суми, които не са обвързани?”

Милена Кръстанова, заместник изпълнителен директор на Национална агенция за приходите:
„Във връзка с измененията в законодателството, сумите от 01.07.2013 г. се превеждат пропорционално, тоест ако работодателят е декларирал за 10 човека 100 единици осигурителни вноски, а е внесъл 80 единици осигурителни вноски, за тези 10 лица 80-те лева се разпределят пропорционално.
Във връзка с неточностите, има суми, които все още не са преведени, което се дължи не само на неточности, а и на последно декларираните задължения в последните дни, както и подаването на коригиращи декларации.
За пример: в 2014 г. от страна на НАП са преведени 99,9% от внесените суми, постъпили по сметката за ДЗПО, 99,9% от тях са преведени към пенсионноосигурителните дружества. Имаме непреведени суми, които се дължат в различни конкретни ситуации на несъответствия, включително голяма част от работодателите превеждат сумите и впоследствие подават декларации. Изискване на наредбата е да са подадени осигурителните декларации и да са внесени дължимите вноски, за да извърши НАП превод”.

Непосредствено преди заседанието на 26 март писмено бяха депозирани въпроси към НАП, от името Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества, подписани от председателя на асоциацията и от всички изпълнителни директори. Членовете на комисията приеха да допуснат тези въпроси за отговор от НАП на същото заседание.
Милена Кръстанова, заместник изпълнителен директор на Национална агенция за приходите:
1. Какви действия предприема НАП относно констатирани проблеми, свързани с липсваща, недостатъчна или погрешна информация, която не позволява постъпилите средства за допълнително задължително пенсионно осигуряване да бъдат разпределени по сметките на УПФ и ППФ?
„Принципно мога да Ви уведомя, че действията, които НАП предприема, когато установи некоректни данни, са по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и се изразяват в извършване на проверки или ревизии на задължените лица с цел да се установи спазват ли коректно данъчното и осигурително законодателство за деклариране и внасяне на дължимите осигурителни вноски”

2. Какъв е размерът на средствата за допълнително задължително пенсионно осигуряване по централизираната сметка на НАП в БНБ?
„Наличните средства по сметката на НАП, към дата 25 март 2015 г. са в размер на 80 802 296.64 лв. Постъпващите средства по сметките на Националната агенция за приходите на шестте териториални дирекции ежедневно всяка вечер се централизират по сметката в Българска народна банка. Към вчерашна дата сумата е тази, като пак ще помоля да имате предвид, че на 24 март внесената сума по сметката е 10 852 088.41 лв. Тоест, ежедневно постъпват суми по тази сметка и при следващия превод към пенсионноосигурителните дружества сумата ще бъде друга.

Относно поставения въпрос за наличните средства по депозитни сметки в БНБ, общият размер на средствата, вложени в депозитни сметки, е 90 млн. лв. Това са средства, които са натрупани в периода от стартиране на допълнителното задължително пенсионно осигуряване от 2000 г. Тези средства са натрупани и не са били разпределени все още към сметките на съответните лица по ред причини, като се започне с това, че в самото начало на процеса, включително информационните системи са допускали приемане на осигурителни декларации с некоректни идентификационни номера, несъществуващи ЕГН-та, некоректни данни за осигурители.
Следващият основен момент е действащото законодателство до 30 юни 2013 г., съгласно което от страна на НАП преводите са се извършвали само при условие, че на годишна база има пълно съвпадение между декларираните като дължими осигурителни вноски с декларация – образец 1 и внесените осигурителни вноски.

Във връзка с установените проблеми и натрупвания на средства е изменен Кодексът за социално осигуряване и от 01.07.2013 г. средствата се превеждат пропорционално, както малко по-рано обясних. По този начин с пропорционалното превеждане на средства до голяма степен вече се превеждат постъпилите суми. Национална агенция за приходите стартира извършване на проверки и доработка на информационните системи във връзка с новото законодателство с цел да бъдат преведени в максимален размер всички стари суми. Извършват се проверки за всяка година поотделно за всичките лица, вадят се тестови данни, коригират се с цел да не се допусне неправомерно превод повече или лишаване на определени лица от вноската. Затова през 2014 г. е стартирано от най-новите години и неразпределените суми за 2013, 2012 и 2011 г. са допреведени през 2014 г. по сметките на осигурените лица във фондовете.

От началото на 2015 г. сме извършили тествания на данните, тъй като Вие сте много добре запознати, че през всичките изминали 15 години назад имаме различни срокове, различни данни се подават с декларациите и промени и за всяка година се работи индивидуално, различни информационни системи, включително са администрирани вноските до 2006 г. в Националния осигурителен институт – вече са в Национална агенция за приходите. Във връзка с това от началото на годината сме потвърдили и превеждаме към осигурителните фондове неразплатените остатъци за 2010, 2009, 2008, 2007 и 2006 година. С текущите от предходните седмици преводи към фондовете, както и със следващите, ние ще им превеждаме за тези стари години останалите неразплатени остатъци. В момента се тества 2005 г. и продължаваме постепенно, докато слезем до 2000 година. По този въпрос ако това е достатъчно като отговор?

Относно следващия въпрос: отразяват ли се в консолидирания държавен бюджет средствата по ДЗПО? - Не, не се отразяват нито сумите по набирателната сметка за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, нито наличните суми в депозити в БНБ.

По въпроса: за какво се използват от Министерството на финансите вложените на депозитни сметки в БНБ неразпределени средства за допълнително задължително пенсионно осигуряване? - Доколкото аз съм запозната със законодателството, средствата по депозитните сметки не могат да бъдат използвани за друго. Нямам информация да се използват за каквото и да е било друго. Очакваме в следващите дни като потвърдим и тръгнат парите за старите години, да почнем да ги размразяваме един по един, за да ги преведем”.

Уточняващ въпрос от народния представител Димитър Байрактаров:
„Не получихме отговор на въпроса при това положение колко загубиха от доходността осигуряващите се лица, на които парите им не са били там, където трябва да бъдат - по личните им партиди? Тези лица няма да си получат парите с доходност, нито с лихви ще ги получат. И става въпрос за години, в които е имало икономически подем и съответно по-висока доходност.”
Милена Кръстанова, заместник изпълнителен директор на Национална агенция за приходите:
„Това, което мога да кажа в заключение е: Да, има проблеми. Смятам, че в голямата си част се стараем да ги отстраним, но общото нещо, което бих искала да кажа е, че откакто съществува системата за допълнително задължително пенсионно осигуряване от страна на Националния осигурителен институт и след това Националната агенция за приходите, по сметките на пенсионноосигурителните дружества са преведени суми в размер на 6 882 314 000 лв. Всички към настоящия момент налични суми по сметки на НАП – набирателната, както и депозитните – са в общ размер 175 802 296 лв. Това е по-малко от 2.5%. Разполагам с данните за определени години. Например, от 2006 г. стартираме с 97.9% преведени суми от внесените, от 2008 г. – 103.1%, 2009 г. – 98.2%, 2011 г. – 97.5%, 2012 г. – 93.4%, 2013 г. – 96.8, 2014 г. – 99.9%, както и за 2015 година, където най-усилено отстраняваме несъответствията в предходните години. Към момента сме превели 119.9% от постъпилите суми, тъй като наваксваме предходните периоди.

Разбирам, че това за лицата е загуба на средства, която не бих могла да изчисля към момента, но имайте предвид, че включително и в световната практика има един процент, като ние се стараем да стигнем 100-те процента, но още не сме достигнали и в световната практика също е прието около 2-3% от вноските да има определено забавяне, което се дължи на различни причини.

НАП не се разпореждаме със средствата на осигурените лица. Имаме най-голямо желание да ги преведем в 100%, но в случаите, в които самите осигурители не са подали коректна информация или не са я подали въобще, тъй като има и доста такива осигурители, включително в старите години, които единствено са правили вноски, без да подават осигурителни декларации, нямаме механизъм, по който да разпределим внесената сума по конкретните лица. Нямаме никакво желание да задържаме и да се разпореждаме със сумите, но процесът е двустранен и не сме единствените в него, не може да повлияем напълно на другата страна”.

Забележка: Въпросите, зададени към НАП от Асоциацията на пенсионните дружества са заведени в деловодството на Комисията на 27 март, предоставени са още по време на заседанието – в писмен вид, на представителите на НАП, а оттам депозираха подробни писмени отговори, които са приложени към настоящия доклад. ПРИЛОЖЕНИЕ №4

На заседанието, проведено на 8 април 2015 година, по повод на предоставените официални писмени данни за наличието на задържани в НАП средства на осигуряващите се лица и представените от НАП причини за това, председателят на Комисията Корнелия Нинова предложи да се излезе с предложение за законодателна промяна във връзка със засилване отговорността на работодателите.

Корнелия Нинова, председател на Временната парламентарна комисия:
„Става въпрос за изложението на Националната агенция за приходите, предоставено на Комисията, според което една от причините за задържане на вноски при тях е неподаване в срок или в изряден вид на декларациите, или „съпътстващите документи“, които да дават правата и възможностите на НАП да преведат във фондовете парите от вноските на хората.
В информацията на НАП се вижда ясно, че 176 милиона лева стоят при тях не разпределени по фондовете. И според официално обявената от НАП позиция, това е по вина на работодателите и на осигурителите.
Само от началото на годината – за трите месеца, вноските на 5000 осигурени лица са в НАП и не са преведени във фондовете.
Има и други причини да не го правят, разбира се, както разбрахме. Част от тях са нашата законодателна каша, създадена в края на миналата година и началото на тази година. Ако това ние няма как да променим сега, можем поне да предложим решение за това да не стоят парите на хората в НАП, вместо да са по индивидуалните им партиди във фондовете. Затова ви предлагам промени, които касаят засилване на административната отговорност към работодатели, които превеждат парите, а не подават декларациите в срок”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 8 април 2015г.)

Становище против увеличаване на санкциите за неизрядни работодатели изказа народният представител Владислав Николов.

Владислав Николов, член на Временната парламентарна комисия:
„Аз съм абсолютно против това нещо и ще ви кажа защо. Глобите не са малки и в момента. Като изключим за еднолични търговци и физически лица - не ги броя – там, където са от 50 до 500, но за юридическите лица, които са основната част от фирмите в България – това са юридическите лица, глобите са от 500 до 2000 или до 5000 беше първото. Глобата изобщо не е малка. Имайте предвид, че става въпрос за неподаването на декларация образец 1 или някакво разминаване. В какво се състои това разминаване? В никакъв случай няма плащане, пък да няма декларация. Става въпрос за случаите, когато има някакво разминаване от един, два, десет лева – някакъв подобен случай, или със стотинки.
Проблемът е в НАП, не е проблемът да глобяваме хората. Така че, аз в никакъв случай няма да подкрепя този ЗИД. Работил съм 11 години в тази система в НАП, бил съм ревизор, знам какво правеха, знам, че от страна на НАП това е много енергоемко и нямаше хора, които да се заемат, в определени случаи командироваха хора да се занимават с такова равнение, защото викат фирмата и сравняват нещата. Нещата могат да се решат. Проблемът е изцяло на НАП, а не да глобяваме хората и да вдигаме таксите. Така че такъм ЗИД е абсолютно безсмислено да го правим”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 8 април 2015г.)

И според народния представител Димитър Байрактаров вината за задържаните средства не е на работодателите, а е в НАП. Подобно становище изказаха и от Асоциацията на пенсионните дружества.

Даниела Петкова, ПОК „Доверие” АД:
„Ние също подкрепяме да не се санкционират работодателите, защото е нормално в работата, примерно, да се допусне да има разминаване, особено малки фирми, които не разполагат с големи информационни системи, да има разминаване между платежното нареждане и декларация 1 или 6. Въпросът е, че при НАП няма праг на значимост. Две стотинки разминаване е причина да се спрат няколко стотин хиляди вноски, което за нас ще остане завинаги неразбираемо. Ако можете да препоръчате на НАП да въведат праг на значимост, под който да превеждат парите, би било чудесно, ако не, ще си караме така”.

Милен Марков, ПОК „Съгласие” АД:
„Много съществен момент е и времето, до което могат да правят корекции, защото имаме случаи на възстановяване за 2002-2003 година”.
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 8 април 2015г.)

Според народния представител Йордан Цонев: „В случая промяна се налага по отношение на практиката на Националната агенция за приходите. Ако трябва законодателна промяна, тоест ако има някаква разлика - да се превеждат средствата, пък да я установяват после, да се улесни администрирането на средствата. Иначе работодателят превел парите, а те стоят в НАП, вместо да отиват по сметките на хората”.

Представителят на ПОАД „ЦКБ-Сила” Георги Тодоров направи уточнение, че този проблем не касае само юридическите лица, но и самоосигуряващите се.
Народният представител Владислав Николов потвърди, че проблемът е в практиките на НАП и евентуални промени трябва да се правят в тази посока.

Владислав Николов, член на Временната парламентарна комисия:
„През годините подаваха различни декларации. Накрая № 13 беше по ЕГН. Преди беше по БУЛСТАТ. Това в годините стана такава каша, че те не могат да си я оправят и проблемът пак е в НАП, защото те не могат да определят двама-трима човека в данъчна служба, в регион, които да работят само това. Няма такива хора. Затова нищо не се случва и не са виновни хората да се глобяват. Виновни са, защото НАП работи с указание – вътрешни разпоредби, методология, а не по закони – техни вътрешни. А когато работим не по закон, нещата стават така. Така че не да глобяваме постоянно хората, а вътре тая институция да стане и да върши нещо.”

Корнелия Нинова, председател на Временната парламентарна комисия:
„Какво ли би станало, ако осигурените като физически лица си потърсят загубени права, имуществени и невнесени, а не са един и двама?! Както вече споменахме, само за първото тримесечие на 2015 година това са 5000 човека.”
(протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 8 април 2015г.)

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Във връзка с горната дискусия членовете на комисията се обединиха около становището, че е необходима промяна в посока облекчаване на администрирането на процеса от страна на НАП.




РАЗДЕЛ IX.

РЕГУЛАТОРНА РАМКА

По втората част от предмета на дейност на Комисията – прилагането на регулаторната рамка, към КФН бяха зададени конкретни въпроси, за да може изслушването им да става на предоставена вече информация.

Относно приложимата регулаторна рамка – законодателството и подзаконовите нормативни актове, които регулират дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове, в пълния му обем беше предоставено, но към настоящия доклад прилагаме само списък с нормативните и поднормативни актове, които касаят регулаторната рамка, съгласно обхвата на дейност на Комисията.

В Кодекса за социално осигуряване е записано:

Регулиране и контрол
Чл. 120б. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване с цел защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите.
(2) Надзорът върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване се осъществява от Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък "комисията".
(3) Комисията и заместник-председателят на комисията, ръководещ управление "Осигурителен надзор", наричан по-нататък "заместник-председателят на комисията", упражняват надзорните си правомощия в съответствие с този кодекс и Закона за Комисията за финансов надзор.

Функциите на КФН са описани в Закона за Комисията за финансов надзор. Във връзка с надзора върху дейността на дружествата за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове, приема подзаконови нормативни актове.

Разбира се, Комисията постави въпрос и за проверките, които КФН извършва на пенсионносигурителните дружества, какви са резултатите от тях и какви санкции са наложени.

НАЧИН НА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА НАДЗОРА

Надзорът на КФН над съответните поднадзорни лица е в две основни форми.
КФН осъществява непрекъснат дистанционен надзор - ежедневен и периодичен (на месечна база). Като всяка надзорна институция, КФН проверява организацията и дейността на поднадзорните лица и чрез проверки на място, които според обхвата са два вида: общи проверки, които касаят цялостната дейност на съответното пенсионно дружество, и тематични проверки, които касаят отделни аспекти от дейността. Според начина на планиране проверките са планови и извънпланови (или ад хок проверки).
Извършват се и съвместни проверки, заедно с другите институции, които имат отношение към надзора. Съвместни проверки се извършват с БНБ, когато се касае за надзор върху дейността на банка-попечител на ФДПО, а също така и с ДАНС – за спазване на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Чрез ежедневния дистанционен надзор се осъществява такъв върху цялостната дейност на дружествата по отношение инвестиране на средствата на управляваните от тях фондове: всеки ден се проверява законосъобразността на сключваните сделки с активите на пенсионните фондове. Проверява се също спазването на законовите ограничения при инвестирането на активите на фондовете, структурата на инвестиционните им портфейли. Ежедневно се контролира и спазването на нормативните изисквания при оценка на активите, изчисляването на нетната им стойност, съответно дали правилно се отчисляват инвестиционната такса и таксата от всяка една вноска, тъй като това влияе пряко върху доходността. На практика се контролира определянето на нетната стойност на активите, съответно оценката на активите и пасивите и т.н.
На годишна база броят на ежедневните проверки е малко над 7 000 и този брой е постоянен през последните 4-5 години.
Ежемесечно се проверяват и анализират месечните финансови отчети и справки на пенсионноосигурителните дружества и фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Въз основа на тях се изчисляват и контролират капиталовата адекватност на дружествата, ликвидността на пенсионните дружества и на пенсионните фондове, отчислената инвестиционна такса от доброволните фондове, резервите за гарантиране на минималната доходност в дружествата и съответствието им с нормативните изисквания. Броят и на месечните проверки е константен за периода 2010-2014 година - около 444 на месечна база.

При шестмесечните и годишни проверки се изчисляват общи финансови показатели, които касаят капитала на пенсионното дружество, неговите активи, приходите и разходите на пенсионното дружество, активите на пенсионните фондове, които дружеството управлява и т.н.

Плановите проверки на място се правят на базата на оценка на риска, която се извършва на основата на разработени рискови показатели от КФН. Стремежът е в рамките на една календарна година да бъдат проверени всички пенсионни дружества. В мандата на настоящия състав на КФН няма година, в която надзорът да не е проверил - дали по линия на обща или тематична проверка – всички дружества, които функционират на българския пенсионен пазар.

При общата проверка се надзирава цялостно дейността и организацията на пенсионните дружества, договорните отношения с банките-попечители, с инвестиционните посредници, чрез които се изпълняват нарежданията за покупко-продажба на активи от страна на пенсионните дружества в полза на пенсионните фондове. Проверяват се детайлно и финансовото състояние на съответното дружество, начинът на организацията, начинът на управление на инвестиционния риск, формирането и поддържането на пенсионните резерви на дружеството, също така се проверява организацията и дейността на службата за вътрешен контрол.

Елемент на проверка е и дейността на осигурителните посредници, тъй като голяма част от жалбите на осигурените лица са за нарушения, които касаят тяхното прехвърляне от един фонд в друг.
Проверява се и в цялост дейността на фондовете по отношение на спазване на приетите от пенсионноосигурителните дружества инвестиционни политики, правилата по управление на риска, в това число се проверяват и договорните отношения с осигурените лица и пенсионерите, както и извършваните от дружествата плащания на средства на осигурени лица, пенсионери или на техните наследници
Статистика на проверките
През 2010 г. са извършени общо 7 проверки – 5 общи и 2 тематични.
През 2011 г. са извършени общо 13 проверки - 7 общи, 5 тематични, 1 проверка на банка-попечител.
През 2012 г. са извършени общо 10 проверки – 9 общи, 1 тематична.
През 2013 г. са извършени общо 16 проверки - 7 общи, 7 тематични и 2 на банки-попечители.
През 2014 г. са извършени общо 13 проверки – 5 общи, 6 тематични и 2 на банки-попечители.

Взаимодействие с други институции
По отношение на банките-попечители. Комисията за финансов надзор съвместно с БНБ извършва проверки на банки в частта, която касае единствено и само тяхната попечителска дейност, т.е. проверяват се вътрешните документи, които касаят звеното на банката, което осъществява попечителската дейност, в това число всички сключени договори, съхранение на паричните средства, водене на електронните регистри, съхранение и отчитане на активите на ФДПО, мерки за сигурност и защита на информацията, обмен на информация с пенсионноосигурителното дружество и др. На практика банката-попечител съхранява документи за собственост и удостоверителни документи за притежаваните от пенсионните фондове активи.
Банката-попечител по силата на КСО отговаря за законосъобразността на сделките, които се осъществяват от пенсионното дружество, т.е. ако има незаконосъобразна сделка, банката ще носи съответната отговорност само в тази единствена нейна функция, в качеството й на банка-попечител. За нарушения на Кодекса за социално осигуряване регулаторът е оторизиран да издаде съответното наказателно постановление и да наложи съответната санкция.
По отношение обаче на принудителните административни мерки КФН няма самостоятелни функции, тъй като това е в правомощията единствено на БНБ.

Като част от надзорната дейност, на всеки 6 месеца КФН предоставя на ДАНС информацията за цялостната дейност на дружествата по допълнително пенсионно осигуряване, която включва: основни финансови показатели за дейността на дружествата и на фондовете, резултати от промяна на участие и прехвърляне на средства, доходността инвестиционните портфейли на пенсионните фондове и т.н.

НАКАЗАТЕЛНА ПОЛИТИКА НА КФН

В резултат на осъществяваната надзорна дейност КФН дава препоръки за подобряване на дейността на пенсионноосигурителните дружества, издава наказателни постанов¬ления и прилага принудителни административни мерки.
През периода 2003-2009 г. са съставени общо 389 акта за установяване на админист¬ративни нарушения и са издадени общо 335 наказателни постановления, от които влез¬ли в сила са 295 наказателни постановления, а 40 са отменените наказателни постано¬вления от съда.
През периода 2010-2014 г. са съставени общо 328 акта за установяване на админи¬стративни нарушения и са издадени общо 318 наказателни постановления, от които 104 са влезли в законна сила, 178 са в процедура по обжалване и 36 са отменени от съда.
Към 31.12.2014г. процедурата по съдебно обжалване на издадените наказателни постановления през 2014г., 2013г. и 2012г. не е приключила, тъй като нейната продължителност е около 36 месеца.

Принудителни административни мерки:
За периода 2003-2009 г. – 22 броя;
За периода 2010-2014 са издадени 100 принудителни административни мерки.
За периода 2010-2014 г. са издадени общо 318 броя наказателни постановления, или близо 50% от всичките издадени в историята на Комисията за периода 2003-2014 г. наказателни постановления са в рамките на настоящия мандат на Комисията.
За принудителните административни мерки е отбелязан четирикратен ръст.

По отношение на всички принудителни наказателни мерки от 2003 г. досега, на ръстът е близо 400%, което е оправдано както с оглед на нарасналите активи, така и с оглед на засилване на тенденцията към по-стриктна регулация, особено след финансовата криза.

Дадените при проверките препоръки също бележат ръст: за периода 2003-2009 г. общо дадените от регулатора препоръки са 454 броя - по отношение проверките на място в дружествата, а за периода 2010-2014 г. те са 725 броя.

Най-честите нарушения
са свързани с управлението на активите на пенсионните фондове, тъй като по закон основната дейност на пенсионните дружества е свързана с управлението на активите на фондовете.

За процедурата по обжалване
Практиката показва, че по-голямата част от издадените наказателни постановления се обжалват. Общо взето процедурата по обжалване на едно наказателно постановление трае между 2 и 3 години. КФН не си позволява да коментира приложена принудителна административна мярка или издадено наказателно постановление, преди да са влезли в законна сила.
- през 2010 г. са издадени 19 броя наказателни постановления, обжалвани са 14 броя наказателни постановления, влезли в сила са 16 броя, отменени са 3 бр. наказателни постановления;
- за 2011 г. са издадени 35 броя наказателни постановления, обжалвани са 21 броя, влезли в сила са 24 броя, отменени са 11 бр. наказателни постановления;
- за 2012 г. са издадени 45 наказателни постановления, обжалвани са 24 броя, влезли в законна сила са 30 броя, отменени са 11 бр. наказателни постановления;
- за 2013 и 2014 г. процедурите са още висящи и данните са: при 97 броя издадени наказателни постановления за 2013 г., 87 са в процедура по обжалване, като производствата са приключили по 20 броя дела, т.е. имаме 20 броя влезли в сила наказателни постановления, отменени са 11 бр. наказателни постановления. За 2014 г. при 122 броя издадени наказателни постановления - 110 са обжалвани и 14 са влезли в законна сила, като към днешна дата няма отменени наказателни постановления, като следва да се има предвид, че процедурата по окончателно приключване трае между две и три години.
Тоест за 2013 и 2014 г. съдебните процедури по почти всички обжалвани наказателни постановления са висящи, а по отношение на успеваемост можем да направим извод от данните за 2011г. и 2012 г., от които е видно, че приблизително между 75 и 80% са влезлите в сила наказателни постановления.

Видно от предоставените факти и данни е, че по време на мандата на настоящия състав на КФН (2010-2015г.) има сериозен четирикратен ръст на принудителните административни мерки (100 бр.), както и на издадените наказателни постановления (318 броя) за последните 5 години, тоест КФН е приложила в максимална степен своите санкционни правомощия в рамките на действащите законови норми и дефиниции.“
(Данните са предоставени от КФН на заседанието на Временната комисия, проведено на 4 март 2015 г., както и допълнителни данни за периода 2003-2009г., предоставени на заседанието на 7 април 2015г. )

По отношение на КАЧЕСТВОТО НА НАДЗОРНАТА ДЕЙНОСТ, председателят на КФН Стоян Мавродиев приведе примери от Националния доклад за България за 2015 година на Европейската комисия:

„Докладът на Европейската комисия, изготвен след процедура по преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, който се публикува миналата седмица, е доста съотносим с работата на Временната парламентарна комисия, доколкото ще покаже качеството на надзора, изразено във външни оценки. Тъй като Докладът на Европейската комисия, освен че имаше няколко мисии и делегации на ЕК, които много подробно се занимаваха с тази тема и в БНБ, и в КФН, те са стъпили и на проверките на европейските проверки в България. В доклада, за разлика от тежките и сериозни критики за банковия надзор, по отношение на небанковия финансов Европейската комисия отбелязва наличието на строг надзор и му дава изключително висока положителна оценка.

Единствените критични бележки са свързани с настоящото законодателство и с нуждата от неговото подобряване в частта със сделките на „свързани лица“, да бъде прецизирана още по-тежка хипотеза, както и по отношение начина на инвестиране на средствата. Слабости на сектора, които в КФН сме ги идентифицирали още през 2011 г. През 2012 г. на тогавашния финансов министър г-н Дянков беше предложен проект за промени в КСО, който да реши всички тези проблеми. И там са адресирани както темите със свързаните лица, така и с експозициите, стабилността на фондовете, намалени на таксите и всичко изброено дотук. Тоест това, което е трябвало, ние сме го свършили още през 2012 г.

Недвусмислено се казва в доклада, че в обхвата на надзора е включен всеки един фонд, всяка една инвестиция може да бъде проследена. Осъществяването от страна на националния регулатор по тази тема се извършва регулярно и критично, като проверки на място, дистанционен надзор, на дневна, месечна и шестмесечна база. Съответно много ясно се казва директно, че Комисията за финансов надзор провежда строг надзор върху пенсионните фондове. Това е похвална оценка за качеството на надзора за разлика от редицата критики към банковия надзор. Казва се, че не само има надзор, но той е и много строг - много важно нещо като констатация.
Този доклад разсейва един друг мит, който много се тиражираше в публичното пространство - че КФН има отговорности по банков надзор, респективно по казуса КТБ. Изрично се казва в Доклада, че КФН има само някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките-попечители на пенсионни фондове. Нищо повече. Тук трябва да се подчертае, и това също е написано в Доклада на ЕК, че КТБ дори не е била банка-попечител, тъй като пенсионните фондове могат да инвестират само в банкови депозити в банки с кредитен рейтинг по-висок от ВВ. Нито една от българските национални банки впрочем, включително затворената вече КТБ, не отговаря на този критерий. Това показва, че тази теза е абсолютно манипулативна и лъжлива”.

КОЙ РЕГУЛИРА РЕГУЛАТОРА

Относно това кои европейски регулатори проверяват качеството и ефикасността на надзора, упражняван от КФН, имало ли е проверки през последните 4 години и какъв е резултатът от тях, на заседанието на Временната парламентарна комисия, проведено на 28 февруари, беше предоставена следната информация:

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
„В отговор на световната финансова криза през 2008 г. на 1 януари 2011 г. в сила за целия Европейски съюз влязоха четири нови европейски регламента, които имат съществено отражение и върху работата на Комисията за финансов надзор. С новите регламенти се създадоха четири нови европейски органа, които имат значителни надзорни регулаторни правомощия в областта на финансовия надзор. Тези нови органи на европейско ниво са: Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) – ESMA. ESMA е специализираният европейски орган за професионален надзор и регулация на ценните книжа и пазарите. Той осъществява надзор и върху ефективността на дейността на националните надзорни органи, в случая и КФН като регулатор, отговарящ за капиталовите пазари. ESMA следи също така и за стриктното и еднакво спазване на европейското законодателство от националните органи в областта на капиталовите пазари. Важно е националните надзорни практики и политики да бъдат еднакви във всички европейски държави. ESMA има и преки надзорни правомощия върху Агенцията за кредитен рейтинг и регистрите за трансакции, т.е. след стартиране работата на ESMA агенциите за кредитен рейтинг са под неин директен надзор и това вече не е правомощие на националните регулатори. Впрочем ние имаме една чисто българска кредитна агенция, която беше лицензирана от Комисията за финансов надзор, но тя вече не се надзирава директно от нас, а от ESMA, доколкото тя надзирава всички агенции за кредитен рейтинг.

Вторият орган е Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), което в случая е релевантно на темата за обсъждане на настоящата Временна комисия. ЕIOPA е независим и самостоятелен независим орган за професионален надзор и регулация в областта на застраховането и пенсионното осигуряване. И те, като ЕSMA, осъществят надзор върху ефективността на дейността на националните надзорни органи в областта на застраховането и пенсионното осигуряване. Следят за стриктно и еднакво спазване на европейското законодателство от националните регулатори, както и за националните надзорни практики и политики в описаните области. Комисията за финансов надзор има представители в тези два органа на ниво т.нар. Съвет на надзорниците, съответно в ESMA представител на България е председателят на КФН, а в EIOPA представител е зам.-председателят на КФН Ралица Агайн.
Европейският съвет за системен риск (ESRB) е третият особено важен орган. В него участват всички централни банки, както и съответно надзорниците на небанковия сектор, когато има разделяне на тези два регулатора, тъй като в различните европейски държави има различен модел. Съответно от страна на България в него участва председателят на КФН и респективно БНБ, представлявано от гуверньора.
Европейският банков надзорен орган (EBA) извършва надзорни регулации в банковата сфера. Там представители на България са БНБ.

Четирите европейски органа заедно с националните надзорни органи, между които в случая за България това са БНБ и КФН, образуват европейската система за финансов надзор. Основната цел на тази система е да гарантира, че установените правила се прилагат по подходящ начин в целия Европейски съюз. Много важна негова функция е да бъде запазена финансовата стабилност и също така да се осигури защита на потребителите на финансови услуги.

Като обобщение: КФН членува и е единственият представител на България в два от трите нови надзорни органа, именно ЕSMA и ЕIOPA, и съответно участва заедно с българския банков регулатор БНБ в работата на третия - Европейския съвет за системен риск. България участва в бюджетите на тези органи със съответно плащане на вноски съгласно европейските регламенти. Това, което е важно, че тези органи имат независим бюджет, тъй като са независими, включително и от Европейската комисия.

Основната управителна структура, чрез която европейските надзорни органи вземат своите решения, е Съветът на надзорниците, който се събира от шест до осем пъти в годината. Съгласно регламентите 2010/1094 и 2010/1095 основен представител за България е председателят на Комисията за финансов надзор.
Националните надзорни органи определят свои представители в Съвета на надзорниците, които участват пряко в работата му.
Съветът на надзорниците се ръководят от председателя на съответния орган, който обаче, както и представителите на Европейската комисия, няма право на глас. Председателят на съответния орган орган се избира от Европейския парламент след съгласуване с Европейската комисия. Той ръководи заседанията, но няма право на глас. Право на глас имат само представителите на националните надзорни органи на 28-те държави-членки.

ЕSMA и EIOPA следят за правилното и последователно прилагане на европейското законодателство от страна на националните надзорни органи. Съответно проверяват КФН съгласно чл. 17 и 30 от регламентите 2010/1094 и 2010/1095. Те следят също така и за адекватността на ресурсите и организациите на управлението на Комисията. Тези проверки са няколко вида – ежегодни, тематични, и в провеждането им участват както представители на споменатите вече европейски органи ESMA и EIOPA, така съответно, ако участват други национални надзорни органи. В случая в част от проверките, които са правени на КФН от тези органи, са участвали представители на италианския, на германския, на полския надзор и др. Това е стандартна практика, съответно и КФН участва в проверки в други надзорни органи, когато това е необходимо.
По силата на чл. 17, параграф 2 от регламентите, КФН е задължена да оказва пълно съдействие при тези проверки, както и да предоставя всякакъв вид информация, необходима на европейските надзорни органи за разследването, включително и информация, свързана с текущи проверки, както и информация, представляваща служебна тайна. Тези проверки се правят от специалисти в съответната област, които имат изключително широки правомощия, предоставени им съгласно правото на Европейския съюз.

По отношение на проверките, които са правени на КФН от европейските надзорни органи, е важно да се отбележи, КФН е обект на постоянни и задълбочени проверки, така наречените Peer reviews (партньорски проверки) от страна на тези специализирани европейски и неполитически органи, защото това е била идеята, когато е създавана новата финансова структура за надзорната дейност - местните регулатори да бъдат проверявани от тези европейски, специализирани, създадени на европейско ниво и неполитически органи. Тоест да няма намеса на правителствата или на други политически органи, включително и парламентите, в това да се проверява надзорната дейност на регулаторите. Това важи включително и за банковия регулатор. Отварям скоба – различаваме проверката на надзорната дейност от отчетността пред националните парламенти.

Всички регулатори се отчитат пред националните парламенти и са длъжни да дават максимално съдействие за изясняване на тяхната дейност, управление на бюджета им, на човешките ресурси, на надзорната дейност като количество и качество. Всички тези обобщени справки КФН подава в Годишния отчет пред българския парламент всяка година и той е на разположение на народните представители в пълен обем. Също, разбира се, по конкретни казуси КФН е длъжна да дава информация, когато бъде поискана от българския парламент, по какъв начин сме взели едно или друго надзорно решение по конкретен казус. Когато говорех за “peer review”-тата и за европейската регулация, която изисква да бъдат проверявани надзорите от неполитически орган, се визираше детайлно надзорната дейност на тези органи.

До момента в КФН са направени 13 проверки от страна ESMA и EIOPA, както и от представители, излъчени от националните регулатори. Тези проверки са в периода от 2011 г. досега, т.е. откакто функционира тази система за финансов надзор на европейско ниво. Някои от тези проверки все още са в ход и не са приключили. В областта на ценните книжа са направени шест проверки, като са проверявани различни аспекти на организацията, дейността и практиките на надзора в различни теми – пазарни злоупотреби, одобрение на проспекти, фондове на паричен пазар, секционните правомощия на КФН, дейността на инвестиционните посредници и др. Там са участвали представители на ESMA, както и на други надзорни органи като част от проверяващите екипи – Гърция, Италия, Германия и др.

В хода на проверките заключението е, че КФН прилага в практиката си стриктно изискванията на европейското законодателство в областта на ценните книжа и пазарите и поддържа най-високи стандарти в своята работа.

Само в областта на застраховането и професионалното пенсионно осигуряване са правени 7 /седем/ проверки, включително и една проверка на място, която приключи в началото на февруари. Обект на проверките са били различни практики по директивите – одобрение на вътрешните модели, надзор на клонове на застрахователи, съвместни проверки на място, дейност на колегиумите, както и проверка на цялостната надзорна дейност в областта на застраховането. В рамките на тези проверки се установи, че КФН спазва стриктно европейското законодателство в областта на застраховането и на професионалното пенсионно осигуряване, като се отбелязва в проверките, че резултатите са постигнати от КФН „въпреки сериозно ограничените си финансови ресурси“.

УВЕЛИЧАВАНЕ КАПАЦИТЕТА НА КФН

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
Също нещо много важно от Доклада на ЕК. След прегледа на небанковия сектор от страна на Европейската комисия е важно да се подкрепи укрепването на капацитета за надзор на КФН. Това всъщност означава осигуряване на достатъчни ресурси, разширяване на административни правомощия, програми за обучение и много други, които са включени в темата за разширяване на надзорния капацитет, за да можем да бъдем адекватни на нивото на европейските надзорни органи. Нещо, което говорим от години, на фона на многогодишна тенденция всяка година да се намалява бюджетът на КФН с двуцифрени числа. Мисля, че се налага изводът, че е важно да се направи качествена регулация чрез промените в КСО.

Йордан Цонев, член на Временната комисия:
„По темата за укрепване на капацитета на регулаторния орган ние се опитахме да работим в предишния парламент. Имахме предложение, което тогава го бяхме съгласували и с Европейската централна банка, и с регулаторните органи на ниво Европейски съюз, както и с нашето правителство. Имаме и писмен отговор по този законопроект от въпросните институции, включително и от Марио Драги. Ставаше въпрос дали можем по примера на някои от страните в Европа и този регулатор да се финансира със собствени средства, т.е. с такси, тъй като в България те са много ниски.

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
„Този законопроект беше написан много професионално и компетентно от обща експертна работна група на БНБ и КФН, съставена от експерти от двете институции, под егидата на тогавашната парламентарна бюджетна комисия. Законопроектът беше съгласуван както с изисквания за всички законопроекти, касаещи дейността на КФН и БНБ, така и с европейските регулатори, тъй като при всяка една промяна в законодателството по отношение тези два регулатора трябва да има предварително съгласуване и одобрение от Европейската централна банка, и от двата регулатора ESMA и EIOPA. Това беше направено. В писмото на г-н Драги, президента на ЕЦБ, се казва, че приветства целите и съдържанието на този законопроект като особено полезен и добър. Законопроектът с мотивите му го има в деловодството на парламента, даже мина на първо четене.

В огромната част от държавите в Европа регулаторите се издържат по този начин, например Великобритания, Германия, включително и в съседна Румъния. Имайки предвид, че ние сме държавата с най-ниски такси за финансов надзор, по наши изчисления дори едно малко и несъществено увеличение на таксите, което не би създало проблем за поднадзорните лица, още повече на фона на критиките, че имаме най-ниски такси за надзор в Европа и най-ниски глоби, за което пък ни обвиняват в регулаторен дъмпинг, едно символично увеличение би довело до пълна самоиздръжка на регулатора, той да не тежи на данъкоплатците и съответно да не получава бюджетна субсидия, за да може да изпълнява качествено своите функции по примера на цитираните държави. Смятаме, че това е правилната стъпка. В допълнение на писмото на г-н Драги имаше писма и от ESMA и EIOPA, в които също се казва, че трябва да увеличи капацитетът на КФН, за недофинансирането и т.н и одобряват напълно целите и идеите на този законопроект. Включително имахме и проблем няколко последователни години да плащаме годишните вноски към европейските регулатори, последвана от остра, тежка кореспонденция с тях, защото това е ангажимент на България по Договора за присъединяване и ние имахме проблеми по изпълнението, поради липса на средства. Така че това е една добра инициатива и ако вашата многоуважавана Комисия прецени, би могло да бъде предложение за подход в тази посока по ваше решение.

Ралица Агайн-Гури, зам.-председател на КФН:
„Само още един детайл, за да се види мащабът на недофинансирането. Ние сме задължени по силата на регламенти да участваме в EIOPA и ESMA - всички европейски регулатори участват в тях. Тези европейски институции се финансират с малка част от бюджета на Европейската комисия и останалата част - със задължителни вноски от държавите-членки. Нашите вноски годишно са около 2 400 000 лв., като общият ни бюджет е 9 000 000 лв., а вноските всяка година се увеличават. Предвид на това, че нашият бюджет не само не се увеличава, а през последните няколко години намалява, намалява всяка година с 10%, това означава, че вноската в EIOPA и ESMA представлява все по-голяма част от нашия бюджет. Съответно това поставя големи предизвикателства пред развиването на професионализма в Комисията и задържането на добрите кадри, разбира се.
Пазарът предлага много по-конкурентни възможности от заплатите на държавните служители, което също представлява проблем, защото заплатите на държавните служители, каквито са служителите на КФН, не членовете на Комисията, са определени по общи таблици за всички държавни служители. Специалистите, от които един финансов регулаторен орган се нуждае са с много специфични знания - актюери с добри счетоводни познания, по международни счетоводни стандарти, по CFA-стандарти и т.н. Тези специалисти получават многократно по-високи заплати на частния пазар. Тоест за да може да се извърши една добра проверка на място или по документи, служителят който управлява процеса в Комисията, трябва да знае повече от финансовия директор и главния счетоводител на съответната компания, която се проверява, за да може да разбере какви евентуално тайни осчетоводявания могат да съществуват.”

Във връзка с наказателната политика на КФН, заместник-председателят на Временната комисия Настимир Ананиев зададе допълнителен въпрос към КФН във връзка с разпореждане на Комисията за финансов надзор за продажба на определени облигации от фонд.
Народният представител изрази учудването си, че КФН може да разпорежда на фонд да продаде свои облигации, в които е инвестирано и на каква база се прави това, при положение, че няма нищо общо със законосъобразност, а с целесъобразност по направената инвестиция.

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
„Темата, която визирате е част от принудителни административни мерки, наложени на няколко фонда. Имате подробна информация кои са тези фондове, кои са сделките. За конкретния казус става въпрос на инвестиране в инструменти, които в крайна сметка бяха в противоречие с императивните норми на закона. Тоест една облигационна емисия, която не беше листвана и разрешена чрез одобрен проспект в шестмесечния срок, което императивно е забранено от Кодекса за социално осигуряване, т.е. автоматично следва да се излезе от тази инвестиция, тъй като е незаконосъобразна. Тоест на база явната незаконосъобразност, свързана с противоречие и нарушение на КСО, са издадени тези принудителни административни мерки от зам.-председателя на КФН. Няма решение по целесъобразност. Решенията са заради нарушения на императивните норми на закона”.

Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН:
„По отношение на тези принудителни административни мерки има три предварителни проверки от прокуратурата и трите са приключили със заключение, че регулаторът е действал в границите на законосъобразността. Тоест за да бъда максимално коректен, ще уточня, че по сигнал на поднадзорното лице сме проверени не един път. Два пъти са проверявани всички принудителни административни мерки, които сме издали, и това е заключение на прокуратурата. Така че в това отношение нямаме каквито и да било притеснения. Регулаторът е реагирал абсолютно целесъобразно въз основа на закона, тъй като съответните инвестиции в съответния момент са били незаконосъобразни”.

Йордан Цонев направи уточнение по въпроса:
„Кодексът за социално осигуряване категорично определя къде може и къде не може да се инвестира. Не може да се инвестира в корпоративни облигации, които не се предлагат публично. Има една облигация, за конкретния случай, за който колегата Ананиев пита, която е „частно предлагане“, т.е. не е публично предлагане. За такъв вид инструменти се дава определен срок, в случая е шест месеца, и ако в тези шест месеца това „частно предлагане“ не стане публично по установения от закона ред, КФН е длъжна да приложи закона”.

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
Ставаше въпрос за няколко облигационни емисии, отговарящи точно на това описание - в директно нарушение на закона, които бяха в значителен размер - около 70 000 000 лв. За тези емисии ние нямаше как да не приложим закона, защото очевидно, иначе не бихме защитили интересите на осигурените лица, това са пари от техните партиди, а не инвестиции с лични, собствени средства на пенсионните дружества”.

Ралица Агайн-Гури, зам.-председател на КФН:
„Едно кратко уточнение накратко. Независимо дали става дума за обратно изкупуване или за продажба на трети лица, пенсионният фонд категорично трябва да се освободи от активите, за които законът му забранява да държи. Така че в случая няма абсолютно никакво значение по какъв начин са продадени. Идеята за обратно изкупуване е облекчаваща за пенсионния фонд, т.е. гарантира се, че винаги има на кого да продаде. В обратния случай може да се окаже, че пенсионният фонд няма на кого да продаде тези облигации. Те не се търгуват публично. Това е проблемът и затова законът забранява да се държат. Като не се търгуват публично, може да няма кандидат-купувач и затова трябва да се прилага законът такъв, какъвто е.”


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Временната парламентарна комисия се обедини около извода, че е необходимо укрепване на надзорния капацитет на КФН, съгласно препоръките от Доклада на Европейската комисия. Това означава да се осигурят адекватни ресурси за осъществяване на административните правомощия, програми за обучение на високоспециализирани служители и внедряване на нови IT системи за надзор и регулация. В това число е изграждане на електронна платформа за подаване на регулирана информация от поднадзорните на КФН лица. Тази система ще позволи автоматизирана обработка на информацията, в съответствие с надзорните цели, комплексното административно обслужване и европейските изисквания във връзка с воденето на общоевропейски регистри в областта на небанковия финансов сектор. Укрепването на надзорния капацитет е гаранция за независимостта на КФН от икономически и политически влияния. Тази независимост е ключова за стабилността на небанковата финансова система, съгласно действащото европейско законодателство и възприетите принципи за работа на надзорните органи на европейско ниво.


Във връзка с направеното от Асоциацията на пенсионните дружества и от КФН предложение за създаване на общ гаранционен фонд (като част от пакета предложения за промени в КСО, относно втория стълб на пенсионната система) и по предложение на народния представител Мариана Тодорова, Временната парламентарна комисия отправи препоръка към работната група да обсъдят и да излязат със становище по отношение на гаранционния фонд. Тази тема не е коментирана в настоящия Доклад, защото тя е част от цялостна промяна в пенсионната система и не е обект на изследване от Комисията.



РАЗДЕЛ X.

СИГНАЛЪТ,
внесен за обсъждане от народния представител Димитър Байрактаров

На заседанието, проведено на 24 март 2015 г., Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка, разгледа сигнал по конкретен казус, внесен от народния представител Димитър Байрактаров.
По този сигнал беше поискано становище на КФН, подробно представено на дискусия в Комисията.

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
„На този сигнал е отговорено както на сигналоподателя пенсионнооси-гурителната компания „Доверие“, той е бил и обект на няколко проверки от Комисията за финансов надзор и обект на съдебна процедура, която е приключила. И едно уточнение: всички действия по тази тема са извършени от предишния заместник-председател господин Николай Попов, който подаде оставка в края на миналата година, така че от началото до края е работено под неговото ръководство по този сигнал. Разбира се, и всички експерти, които са били на негово подчинение в същото управление.
Освен това, ние ще представим отговорите по сигнала от уважение към комисията и към българския парламент, въпреки че аз лично не мисля, че има връзка с предмета на дейност на настоящата комисия. Това е съвсем различна тема извън пенсионните фондове, като цяло все още капиталовият пазар, но така или иначе, ние сме открити и няма причина да не отговорим подробно”.

Владимир Савов, заместник-председател на на КФН:
„Сигналът на господин Байрактаров е по сигнали на пенсионноосигурителна компания „Доверие“.
Първият сигнал е получен в Комисията за финансов надзор преди повече от две години, през февруари 2013 година. В него „Доверие“ твърди, че са нарушавани императивните разпоредби на чл. 114 и следващите от Закона за публично предлагане на ценни книжа по отношение на сделки, сключени от страна на публично дружество "ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

Член 114 предвижда специален ред за предварително одобрение на сделки с голяма стойност, или с участието на заинтересувани лица от общото събрание на акционерите на публичното дружество. Големи сделки или сделки със свързани лица, извършени в нарушение или сключени без одобрение на общото събрание, се считат за нищожни.
Праговете, въведени в законодателството, са два: една трета от по-ниската стойност на активите, съгласно последния одитиран или изготвен счетоводен баланс на дружеството, тоест, това са така наречените големи сделки, повече от една трета от активите; или две на сто от активите, когато в сделката участва заинтересовано лице, тоест, една трета за големи сделки или два процента, когато има участие на заинтересовано лице.
Член 114 дава голяма степен на защита на миноритарните акционери в публичните дружества от потенциално рискови сделки, които могат да бъдат сключени от управляващите дружеството лица. Както знаем, често управляващите са назначени или направо представители на мажоритарния акционер, тоест, тук миноритарите имат възможността да одобрят или да не одобрят такива сделки, които могат да бъдат потенциално в техен ущърб.
Започнала е проверка, под ръководството на господин Попов, заместник-председател на комисията по това време и се установява следното: "ЧЕЗ Разпределение България“ придобива публичен статут въз основа на решение на Комисията за финансов надзор от 19 септември 2012 г.
Когато се разглеждат визираните в сигнала договори, за които се твърди, че са сключени в нарушение на чл. 114, се установява, че всички те са сключени преди дружеството да е станало публично на 19 септември 2012 г. и следователно такива сделки не са адресат на разпоредбите на чл. 114 от Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Дружеството не е било публично към момента на сключване на сделките и не е било и поднадзорно на Комисията за финансов надзор.
Като е установено, чл. 114 не намира приложение в този случай, на пенсионноосигурителна компания „Доверие“ в края на март - месец и половина след постъпването на сигнала, е изпратено писмо, в което те са били запознати с констатациите от проверката в достатъчно кратък срок.

След това пенсионноосигурителна компания „Доверие“ въвежда в дневния ред на общото събрание на акционерите на "ЧЕЗ Разпределение България“, което се провежда през месец юни 2013 г., точка, в която предлага акционерите да одобрят или да не одобрят тези вече сключени договори. Съответно с писмо „Доверие“ уведомява и Комисията за финансов надзор.
Комисията за финансов надзор отговаря, че с това действие на Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ не са спазени всички законови изисквания на Закона за публично предлагане на ценни книжа и съдебната практика, защото овластителното решение на общото събрание на акционерите е предварително, изрично и предшестващо сключването на такива сделки. Акционерите на общо събрание не могат да одобрят или да не одобрят вече сключени сделки, така че дори и те да вземат някакво решение на общото събрание на акционерите, то не би могло да послужи за основание за каквито и да било действия, свързани с чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Тоест, Общото събрание на акционерите може да одобри или не само бъдещи сделки, а не вече сключени такива.

На съответното общо събрание на акционерите се преминава към гласуване по тази точка, като трябва да се отбележи, че основният акционер не участва в гласуването. Това е разпоредбата на закона, тъй като той е заинтересованата страна. Той няма право да участва в гласуването и не участва, а миноритарните акционери, включително „Доверие“ гласуват против така направеното предложение или въздържали се. Съответно то не се приема.

В следващ момент Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ завежда искова молба пред Софийски градски съд за прогласяване на нищожност на така сключените договори, за които става въпрос, но с определение от края на месец май 2014 г. така заведеното дело от Софийски градски съд е прекратено.
Два дни след влизането в сила на това определение на Софийски градски съд в Комисията за финансов надзор постъпва втори сигнал по същата проблематика от страна на Пенсионноосигурителна компания „Доверие“. Излагат се твърдения, че тези две дружества "ЧЕЗ Разпределение България“ и "ЧЕЗ" България“ са сключили пет договора със срок на действие до 1 септември 2019 година в нарушение на разпоредбата на чл. 116, поради което те са нищожни.
Този втори сигнал на „Доверие“ практически повтаря първия, по който един път вече комисията се е произнесла година преди това, а само няколко дни преди това Софийски градски съд е прекратил делото.

Въпреки това, Комисията за финансов надзор пристъпва към повторна и детайлна проверка на всички договори, визирани в сигнала. Първият е договор за наем на недвижими имоти, сключен на 1 януари 2008 г., тоест преди дружеството да е станало публично, но след като то е станало публично са сключени общо четири анекса към договора, насрещна страна по която е "ЧЕЗ България“ ЕАД. Със сключените анекси обаче не настъпва имуществена промяна в патримониума на публичното дружество, доколкото всички имоти, които ще бъдат отдадени под наем, са описани подробно в приложения вече договор, който е сключен преди дружеството да придобие публичен статут и с тях единствено се прекратява отдаването под наем на една част от имотите. Предвид това, не са налице сделки, попадащи под обхвата на разпоредбата на чл. 114.

Вторият договор също е анекс към договор за предоставяне на услуги, сключен на 4 септември 2012 г., преди дружеството да придобие публичен статут. Предмет на договора е срещу възнаграждение от страна на "ЧЕЗ Разпределение“ в полза на "ЧЕЗ България“ първото дружество да получава всеки месец от действието на договора основен пакет услуги, определен и указан в приложение. Договорът се сключва за срок до момента, в който, съгласно условията, бъдат предоставени услуги на стойност 464 100 000 лв. без ДДС, като този лимит да не бъде прехвърлян по-късно от 31 август 2019 г. Тъй като не е налице сделка, сключена след придобиване на публичен статут, въз основа на която настъпва имуществена промяна в патримониума на публично дружество, то този договор също не попада в приложното поле на чл. 114.

Третият анекс е към договора за предоставяне на стоки също е сключен на 4 септември 2012 година. Стоките са договорени в приложение № 10 към договора, като в „Цени и условия на плащане“ общата цена на доставените стоки не може да надвиши максималната обща цена, която е в размер на 340 450 000 лв. Тоест, в договора за продажба на стоки е заложен видът на стоките, както и максималният праг на стойността на всички видове стоки, които "ЧЕЗ България“ ще доставя на "ЧЕЗ Разпределение България“. Всички задължения за плащане на тези стоки които не надвишават вече оповестения максимално заложен праг, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 114, доколкото не е налице нова сделка, върху която настъпва имуществена промяна след придобиване от дружеството на публичен статут.

Същото важи и за четвъртият анекс към договор за предоставяне на услуги за избор на доставчици от 4 септември 2012 година. Тук сумата е по-малка – 9 900 000 без ДДС, но отново този анекс е сключен преди дружеството да придобие публичен статут, а лимитът, когато не е надвишен, не е налице нова сделка.

Следващият договор е за продажба на вземания между двете дружества. Тук сумата е 505 255.56 лв. Тъй като е прехвърлено вземане, другото дружество се задължава да плати с дисконт 493 230 лв. Тази сума е определена въз основа на доклад на „Прайс Уотър Хаус Купърс България“ от октомври месец 2012 година. Тази сделка не попада в приложното поле на чл. 114, тъй като не надвишава законоустановения праг, с който ви запознах, а именно, 2% от общите активи.

Последно – рамкови договори за наем на оборотни коли. Два рамкови договора, сключени на 31 август 2011 г. Също са сключени преди дружеството да е придобило статут на публично дружество, по смисъла на чл. 114. Така че, разпоредбите на чл. 114 и към тях не са приложими.

Това е резултатът от нашата детайлна проверка по съответните договори, визирани в сигнала на Пенсионноосигурителна компания „Доверие“.

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
„Да допълня, че всичките тези изброени и подробно анализирани сделки, не са попадали в обхвата на чл. 114, и всичко това се е случило преди придобиване на публичен статут от тази компания и листването й на фондовата борса. Съответно Комисията за финансов надзор няма законови правомощия, друг инструментариум, за да интервенира в стари подобни сделки и транзакции и освен извършените задълбочени проверки ние няма какво друг да направим, съгласно дадените ни от закона правомощия. Виждаме, че тази тема е поставена и пред съда и също е било прекратено делото. Тоест, за нас казусът в този смисъл се изчерпва и с произнасянето на съда, с прекратяването му. Други правомощия не са ни дадени от закона”.

Във връзка с обсъждането на този сигнал, както и с подобни теми, повдигани и в други заседания, председателят на Временната комисия Корнелия Нинова неколкократно напомни, нито парламентарната комисия, нито КФН има правомощия да коментират и обсъждат произнесени съдебни решения.

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
„Разбира се, ние уважаваме българския съд. Просто в случая виждате, че тая тема се поставя от многоуважаемата комисия и след две проверки в КФН и съответно произнасяне от съда. Това е, разбира се, решение на жалбоподателите. Ние няма как да пречим, това е тяхно право, но точно поради тази причина, поради подадени жалби, за да не бъдем обвинени в липса на действие или на достатъчно сериозно внимание да се обърне от страна на институциите към този казус, затова сме направили повторната проверка”.

Владимир Савов, заместник-председател на на КФН:
„Да довърша само с един случай, който касае същото дружество, съвсем пресен, от преди няколко седмици. "ЧЕЗ" Разпределение България“ свиква общо събрание на акционерите буквално след няколко дни на 3 април 2015 година, като в дневния ред е включено именно вземане на решение за овластяване на управителния съвет на дружеството от общото събрание за сключване на договор за услуги в областта на информационните и комуникационните технологии между това дружество "ЧЕЗ Разпределение България“ и едно новоучредено дружество, дъщерно за тях, "ЧЕЗ Инфор¬мационни технологии България“ ЕАД. Тази сделка надхвърля прага по чл. 114 от ЗППЦК, тоест в изпълнение на закона "ЧЕЗ Разпределение България“ пър¬во е уведомило акционерите за това и е предоставила на Комисията за финан¬сов надзор и на обществеността мотивиран доклад за предлаганата сделка.
В мотивирания доклад, в изпълнение пак на законовото задължение под надзора на Комисията за финансов надзор изрично е посочено, че по посочената тока мажоритарният акционер групата "ЧЕЗ" няма право на глас, тъй като тя се явява заинтересовано лице. Тоест, предвид на това решението ще бъде взето от останалите 33% от капитала миноритарни акционери. Най-големият миноритарен акционер в дружеството с най-голямо право на глас е Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД, която притежава прибли¬зително 12%, тоест по тази точка тя ще гласува с над една трета от гласовете, имащи право на глас. Може да я одобри, може, естествено, да я отхвърли.
Със сключването на този договор, ако бъде сключен и одобрен от общото събрание, ще бъде прекратен частично договорът за предоставяне на услуги който е сключен преди придобиване на статута на публично дружество „България“, тоест това са нормоустановените действия, към които публичното дружество "ЧЕЗ Разпределение България“ АД се придържа под надзора на КФН и в изпълнение на нормите на закона в рамките на по-голямата група "ЧЕЗ". Това ви го давам като пример, за да покажа как функционира разпоредбата на чл. 114 и как са постъпили съответно засегнатите дружества.

Димитър Байрактаров, член на Временната парламентарна комисия, вносител на разглеждания сигнал:
„Искам да изразя несъгласие с господин Мавродиев, че този въпрос не касае точно работата на комисията. Само да ви прочета какво касае: 2 670 189 бъдещи български пенсионери. Става въпрос не за едно пенсионно дружество да бъдем коректни, а става въпрос за три пенсионни дружества: това са „Доверие“, „Алианц България“ и ДСК; иначе казано, три пенсионни дружества. Този въпрос касае не само доходността на тези 2 670 000 български пенсионери чрез дружествата, които управляват техните средства; а касае и хората, които ползват електроенергия и услуга от "ЧЕЗ", и българския държавен фиск, така че въпросът е изключително сериозен.

Нека да изясним функциите на чл. 114, чиито текстове са императивни, и да уточним няколко неща. Предмет на сигнала са "ЧЕЗ България ЕАД и "ЧЕЗ Разпределение“ АД, които дружества са свързани лица. Посредством "ЧЕЗ а.с. Чехия“, което притежава 100% от капитала на "ЧЕЗ България“ ЕАД и 67% от капитала на "ЧЕЗ Разпределение“ АД. По смисъла на закона това са свързани лица и освен това, съгласно чл. 114 от Закона за публично предлагане на ценните книжа, ал. 6 има и заинтересовани лица. Да се концентрираме върху ал. 1, т. 1, буква „б“, която гласи следното: „две на сто от по-ниската стойност на активите, съгласно последния одитиран и последния изготвен счетоводен баланс на дружеството, когато в сделките участват заинтересовани лица.
Направих си труда да се запозная много обстойно с балансите и отчетите на тези дружества. Те са публични, както знаете. Оказва се, че дори това, което са представили в сигнала, е абсолютно точно изчислено. Говорим тук само за 2012 г. за скромните 98 милиона, сделки между свързани лица и това е един процент, който съставлява 3,38 от капитала, иначе казано, в нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 1, буква „б“.

Аз се обръщам към КФН, защото съгласно Закона за Комисията за финансов надзор, КФН имате правомощието да тълкувате законодателството, в случая и Закона за публично предлагане на ценни книжа. В чл. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор: „Комисията има следните правомощия“: „...да дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на Кодекса за социално осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дружествата“ и т.н. Аз не открих писмени предписания, които да казват как да се прилага чл. 114. Лично аз се чувствам като гражданин изключително ощетен, защото тези договори с натрупване представляват сигурно над 1 милиард лева.

Един милиард лева, които се калкулират в разходите на крайната цена на потребител, първо, на електроенергия и тези дружества всяка година извиват ръцете на Комисията за енергийно и водно регулиране за повишаване на цената, един доход, който се е въртял между две свързани лица. Това е изтичане на средства от българската икономика, най-малкото, необложени с данъци.
Аз изпитвам изключително уважение към Комисията за финансов надзор и не мога да си обясня – за мене вие сте едни изключителни професионалисти, хора, които владеят перфектно материята. Аз не мога да си обясня как така вие сте пропуснали тези скандални неща, не сте оформили документацията, както изисква Законът за Комисията за финансов надзор, и в същото време сте дали една предпоставка, може би греша, но сте дали една предпоставка едни свързани лица да си правят каквото искат.
Да не говорим, че близо 2 700 000 вложители практически не могат да реа-лизират и своята доходност. Аз наистина ви моля да се заемете много сериозно с този въпрос. Най-вероятно аз ще отнеса въпроса в Комисията по корупция.

Даниела Петкова, председател на УС на ПОК „Доверие“:
„За нас този въпрос не е приключен. Сигналът освен това не е само на „Доверие“, а на още три пенсионни фонда.
Целият пакет с документи по този случай в последните две години се движи в много държавни институции: в Министерството на финансите, в ДКЕВР, в Министерството на икономиката, в АДФИ, препратен е и в НАП.
Делото е прекратено, защото се отказахме да водим дело, доколкото предметът му беше искане от наша страна тези договори да бъдат обявени за нищожни, но съ¬дът прие, че след като се размени голям обем информация и очевидно съдът прие, че има основание да се води такова дело, но поиска от нас да заплатим огром¬на сума, доколкото счетоха, че тези договори имат материален интерес. Тъй като договорите са за над 900 милиона лева, а се оказа, че трябва да платим едни много милиони, за да продължи съдът да гледа това дело, поради което в рам¬ките на срока, в който трябваше да отговорим, ние уведомихме, че няма да го продължим, така че няма произнасяне на съда, има прекратяване, защото отка-захме да платим няколко милиона лева, за да бъде разрешен този случай по съдебен ред.
Това беше и причината да сезираме отново КФН, водени от логиката на Закона за публично предлагане на ценни книжа и най-вече на чл. 114, чиято основна цел е защита на интересите на миноритарните акционери, каквито безспорно са пен-сионните фондове. Ние и досега, не разбираме кому толкова би попречило и какъв е толкова голям проблемът тези сделки за 900 милиона да бъдат разгледани от общото събрание и да се изпълни този член 114. По този начин на миноритарните акционери ще им бъдат защитени правата. Очевидно съдържанието на тези договори е нещо, което не е приятно на публичната компания да бъде оповестявано.
Да, наистина, в отчета потвърждавам, преди обявяването на компанията за публична, в проспекта има информация, че има такива договори. Но това го има във всеки годишен аспект, не просто в проспекта на една компания, на която й предстои да стане публична, но и в годишния отчет на всяка публична компания, така че винаги тези инвеститори, които купуват акции, са запознати с това, че има такива сделки между заинтересовани страни или между свързани ли¬ца. Въпросът е, че когато се купуват такива акции и когато е имало оповес¬тяване, че сделките са между свързани лица или заинтересовани страни, инве¬ститорът е имал очакване, че ще се прилага чл. 114. В конкретния случай обаче с "ЧЕЗ Разпределение“ се оказа, че няма да се прилага чл. 114.
Продължаваме да спорим – това е публичен спор и с "ЧЕЗ Разпределение“ на вся-ко общо събрание на "ЧЕЗ Разпределение“ ние коментираме този казус, при¬вет-стваме тяхното желание по повод на новия казус да приложат чл. 114, но оста¬ва неразрешен случаят с тези 900 милиона и ние ще продължим да се борим.

Йордан Цонев, член на Временната парламентарна комисия
„Казусът наистина е много интересен и това е един от малкото случаи, в който, според мен, и пенсионноосигурителните компании са прави, и регулаторът, и колегата Байрактаров.
Аз си направих също труда предварително. Помолих две адвокатски кантори, чиито имена няма да казвам да направят тълкуване на този член относно действията и стигнахме до извода от това, което ми дадоха като тълкуване, че комисията е постъпила така, както изисква законът. Но в закона има празнота. Законът не защитава така, както трябва миноритарните акционери, изобщо целият процес в случая, за който говори госпожа Петкова, когато такъв договор има продължаващо действие в годините. Но за сметка на това тълкуването е, че ясно е указано, че към момента на реализация на дружеството като публично тези договори са били факт и по тази причина законодателят изисква те да бъдат описани в проспекта, тоест това е доказателство, че законодателят смята, че те няма да бъдат разглеждани по-нататък, да се запознае. Това е един от мотивите на тълкувателната консултация, която аз получих и просто ви запознавам с нея. Има, разбира се, и други, тоест, инвеститорите да се запознаят с тази ситуация и ако тя им е неизгодна, да не разчитат, че ще бъде преразгледано това, тъй като законът не го предвижда.

Аз смятам, че това ще бъде едно от полезните неща от работата на нашата комисия, ако ние запълним тази празнота и защитим пенсионноосигурителните дружества и не само тях, всички акционери, защото тук лъсва една картинка, заради която се случиха доста събития в България, при това спокойно можем да кажем, че цялата политическа нестабилност в последните две години се дължи до голяма степен и на това. Така че въпросът е на място и точно повдигнат.
За мен няма никакво съмнение, че комисията е спазила буквата на закона, но няма и никакво съмнение, че пенсионноосигурителните дружества са в правото си да търсят защита срещу такъв тип продължаващи сделки, така че и колегата Байрактаров е прав, и аз, за да не губим повече време, предлагам ние, като Комисия, да поемем ангажимент в доклада да предложим законодателна промяна в посока когато има такива договори с продължаващо действие, те да бъдат разглеждани всяка година.

Още едно: когато постъпва първоначален проспект, има такива договори, те задължително да бъдат преразглеждани след ставане на дружеството публично. Това са две предложения - може би колегите ще ги допълнят, които ще запълнят тази празнота и които ще позволят на мениджмънта на пенсионните дружества да защитят интереса на своите клиенти. Темата наистина се оказа важна и повод за Комисията поеме ангажимент да направим предложение за такава законодателна промяна.

Стоян Мавродиев, председател на КФН:
В 41-ото народно събрание аз бях заместник-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и всъщност аз много пъти съм правил същите изказвания публично, включително в медийни изяви, възмущавайки се от подобна практика на ЕРП-тата. Така че тук споделям казаното от вас. Наистина трябва да бъде защитен интересът на държавата.

В същото време, както казах, изцяло споделям казаното от господин Цонев, че за тези предложения за законодателни промени това е важното, ценното и значимото, което трябва да се направи, за да може и комисията да има инструментариум да интервенира и в същото време да се зачитат интересите и на данъкоплатците, и на инвеститорите в публични компании. Така че, това е ценното и важното, което трябва да се случи оттук нататък.

Димитър Байрактаров, член на Временната парламентарна комисия
„Аз даже ще помоля КФН като експерти да направите ваше експертно стано¬вище за тези празноти в закона, за да го включим в нашия доклад за дейността на Комисията”.

По това предложение на народния представител Димитър Байрактаров, от КФН предоставиха предложение за промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, което ще бъде взето предвид при подготовка на проекта за ЗИД на ЗППЦК.

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Във връзка с детайлно разгледания и описан в настоящия Доклад казус Временната парламентарна комисия констатира, че съществува проблем и за да бъде в максимална степен защитен интересът на миноритарните акционери, следва да се предвидят изрични правила в Закона за публичното предлагане на ценни книжа по отношение на сделките с продължително изпълнение.
Предвид това Временната парламентарна комисия се обедини в извода, че е наложителна законодателна промяна в чл. 114 на ЗППЦК и внася ЗИД на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Тази законодателна промяна ще важи и за разгледания в сигнала договор, от датата на нейното приемане. Тоест, тя би уредила и този случай оттук нататък до края на срока на договора.
(Протокол от заседанието на Временната комисия, проведено на 8 април 2015г.)

На заседанието, проведено на 8 април 2015 г. с гласовете на всички присъствали членове на Временната парламентарна комисия беше приет Докладът за дейността на Комисията, с всички внесени и приети с гласуване предложения на народните представители.

На заседанието, проведено на 28 април 2015 г., Докладът за дейността на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка беше окончателно приет с 6 гласа „за” и 1 „въздържал се”.

Корнелия Нинова, председател
Настимир Ананиев,
заместник-председател
Членове:
Владислав Николов
Димитър Байрактаров
Йордан Цонев
Любомир Владимиров
Мариана Тодорова
Чавдар Пейчев

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект!


РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната комисия за проучване
на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества
и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове
и прилагането на регулаторната рамка


На база на Доклада, съставен в резултат на изследваната информация, анализа на данните и проведените изслушвания и дискусии, Временната комисия предлага на Народното събрание да приеме следното решение:

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Приема Доклада на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка с направените констатации и препоръки, съдържащи се в него.





КОРНЕЛИЯ НИНОВА
Председател на Временната комисия
за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества
и управляваните от тях универсални
и професионални пенсионни фондове
и прилагането на регулаторната рамка