1. Запознаване с документи и изслушване на членове на Комисията за финансов надзор по въпроси, поставени от Временната комисия /продължение/.
2. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 3


На 4 март 2015 г. (сряда) от 16.30 ч в зала 248 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Запознаване с документи и изслушване на членове на Комисията за финансов надзор по въпроси, поставени от Временната комисия /продължение/.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 16.40 часа и ръководено от г-жа Корнелия Нинова - председател на Временната комисия.
В заседанието участват като гости:
Стоян Мавродиев – председател на КФН;
Ралица Агайн-Гури – зам.-председател на КФН;
Ангел Джалъзов – зам-председател на КФН;
Владимир Савов – член на КФН;
Андон Георгиев – главен секретар на КФН;
Христина Тодорова – директор на дирекция „Правна“;
Ернесто Еленков – началник отдел „Разследване на пазарни злоупотреби“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“;
Мария Христова – началник-отдел „Анализи и оценка на риска“, дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“;
Ирена Рачева – началник-отдел „Оперативен контрол и принудителни административни мерки“, дирекция „Осигурителен надзор“;
Валентина Манчева – началник-отдел „Дистанционен контрол“, дирекция „Осигурителен надзор“;
Желю Василев – главен експерт, отдел „Регулаторни режими“, дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“;
Александър Цветков – началник-отдел „Дистанционен надзор“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“
Полина Кавръкова – директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“
Присъстващи представители на граждански организации.
Румен Гълъбинов – Сдружение „Граждански форум Промяна“.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добър ден на всички. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията. Няма да предлагам нов дневен ред. Предлагам да продължим по този, който гласувахме на миналото заседание, което прекратихме поради напредналото време. Стигнахме до въпрос № 8, т.е. продължаваме с изслушването на представителите на Комисията за финансов надзор по въпросите, които предварително зададохме писмено. Миналия път приключихме с опознавателната мисия, надявам се, и днес започваме по същество. Стигнахме до съществените въпроси.
Колеги, има ли някакви предложения или нещо друго? Освен в т. Разни, ще Ви помоля и да останем след заседанието, за да уточним програмата за следващи заседания, тъй като за утре съм поканила финансовия министър, за да обсъдим как и какво ще направим за изслушването на министрите. Приключваме с Комисията за финансов надзор и започваме с представители на изпълнителната власт. След това пристъпваме към фондовете и дружествата, за да се чуят всички страни по въпроса. Но това ще го обсъдим оперативно след това – как да направим заседанието с министрите. Продължаваме с КФН.
Въпрос № 8: Каква е постигнатата доходност на фондовете от втория стълб за периода 2002-2014 г. включително, каква е номиналната доходност и реалната доходност?
Предлагам, ако колегите и всички участници нямат нищо против, да го обединим с 14-ти въпрос, за да може, когато говорим за доходността, да не разпиляваме дискусията.
Въпрос № 14: По какъв начин се изчислява доходността и каква методология се използва? В кой нормативен акт е определена тази методология и по каква формула се определя?
Ако нямате нищо против, така да подходим. Моля Комисията за финансов надзор да отговори на въпроси 8 и 14. Заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря Ви, г-жо председател, уважаеми народни представители. Мога ли, преди да започна по въпрос осем, да попитам нещо процедурно?
На предишното заседание г-н Байрактаров ни предостави един сигнал, за който, доколкото виждам, не е част от обхвата на настоящата Комисия, тъй като касае инвестиционния надзор. Затова си позволих, ако това е добре за Вас и г-н Байрактаров, да изготвя официален отговор, адресиран до Вас, с който отговаряме на въпроса. Този сигнал е разглеждан и по него е отговорено на сигналоподателите още през март 2013 год. Ще Ви дам копие на писмото, с което им е отговорено и официалното писмо до Вас, с което даваме допълнителен анализ по темата. ОК ли е, г-жо председател?
ПРЕДС. КОРЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: По принцип – да, и в конкретния случай – не. По принцип - защото помолих и на предишното заседание г-н Байрактаров и го направих – заведох неговия сигнал официално в деловодството на Комисията. Моля да не си разменяте писма по този начин, а това което връчвате сега, да се предаде в деловодството и да бъде официално заведено като информация до Комисията. Сигналът на г-н Байрактаров до Вас е заведен официално в деловодството и моля обратният отговор от Вас да бъде заведен.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Разбира се. Затова исках да уточним правилния алгоритъм, който е ОК за Вас и останалите членове на Комисията.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Тъй като и аз се запознах със сигнала на г-н Байрактаров и мисля, че има отношение точно по доходността, тъй като твърденията, които се съдържат в сигнала, касае се за източване чрез ЧЕЗ, влияе върху тяхната инвестиция, която те са направили във фондовете. Те са направили инвестиция в това дружеството и източването влияе на възвращаемостта, което косвено и пряко е свързано с доходността на самите фондове. Така че мисля, че самият сигнал е много съществен и точно свързан с точката, на която сме в момента - точка № 8, която е за доходността на пенсионните фондове. Бих искал да се запозная с отговора, ако е различен от това, което има в документите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, извинете, че се формализирам, но за работата на Парламента и на Комисията има Правилник. Запознах се с протоколите от работата ви в другите Комисии и не възнамерявам да превръщам тази Комисия в подобна говорилня, като това, което сте правили там. Моля да ме извините, ако съм прекалено директна. Така че по същество - колегата прави предложение за допълнение в дневния ред, който ние сме гласували вече. Трябва, ако желае Комисията, да подложа това предложение на гласуване, като допълним точка 8 с нов въпрос - конкретния казус. Но предвид на това, че никой от нас не е чел отговора на КФН, аз предлагам, а и личното ми мнение е, да не го правим днес. Да се запознаем с отговора и на едно следващо заседание ще ги поканим и ще обсъдим този конкретен казус. Днес да не разводняваме дискусията с всеки конкретен казус. Това вероятно няма да е последният конкретен казус, който ще бъде внесен. И ако всеки път си променяме намеренията според това кой какво е внесъл, наистина ще стане една говорилня. Моето предложение е, ако Комисията прецени, да го включим в дневния ред за следващо заседание. След като се запознаем с внесения от КФН отговор в деловодството и всеки от колегите депутати се запознае с него, да го разгледаме с едната и другата страна. Ако въпреки това настоявате сега да се гледа, ще го подложа на гласуване и каквото реши мнозинството.
Заповядайте, г-н Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-жо председател, аз напълно подкрепям вашето предложение. Нещо повече. Неслучайно представих този пакет документи и на Комисията, и на КФН, тъй като аз не мога да знам дали тези документи… защото те бяха копие и щеше да е некоректно да коментираме нещо, за което не знаем дали е достоверно или не. Затова изцяло подкрепям вашето становище за едно последващо заседание. Не е казано, че трябва непременно да е следващото или пò следващото - така или иначе, пак ще се срещаме с Комисията за финансов надзор. За да мога и аз да се запозная с отговора им, за който считам, че ще даде по-сериозна картина върху този въпрос.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Обратно становище има ли? Някой да настоява да е днес? Няма. Добре. Завеждаме го в деловодството, всеки от вас има достъп до него, прочита го, запознава се и го включвам го в следващ дневен ред на Комисията.
Заповядайте, г-н Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Готови сме да отговаряме на тази тема, когато решите. Отговорът на сигнала е заведен в деловодството на Комисията. Мога ли, преди да започна, да вметна още едно нещо като предложение, което уважаемата Комисия, ако е съгласна да го разгледаме в отделна точка?
Преди няколко дни излезе един много важен доклад на Европейската комисия по мисията за макроикономически дисбаланси. В него има част, която касае небанковия сектор, която отговаря косвено на въпроси, свързани с надзора, представя частта за небанковия сектор. Тя е много кратка и няма да отнеме много време.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Това да стане сега на заседанието? По същия начин, разбирам, че Вие сте го предоставили на Комисията днес, поне на мен сега ми го дадоха. И този доклад да се внесе в деловодството на Комисията официално от името на КФН и въпреки че в началото казах, че се надявам, че се срещаме и говорим за последно – няма да е за последно. Вие сами си определихте нови задачи и дневен ред за още едно цяло заседание. Докладът ще се заведе, колегите ще го прочетат и на следващото заседание ще бъде включен в дневния ред заедно в въпроса за сигнала за ЧЕЗ. Ако искате и сега, за днес, ще го включа?
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Смятам, че е удачно да бъде разгледан сега и да го коментираме, още повече че е пресен.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, включваме ли го? Има ли предложения за решение?
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Аз предпочитам да остане за следващия път.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тъй като депутат трябва да направи предложението за допълнителна точка в дневния ред, защото от КФН не могат по Правилник, формално аз го правя. Предлагам допълнителна точка в днешния дневния ред: представяне от КФН на Доклад на ЕК за резултатите от мисията за макроикономическите дисбаланси и разглеждането му от Временната комисия. „Против” означава, че разглеждането на доклада ще бъде на следващото заседание, което най-вероятно ще е утре. Който от колегите е съгласен, моля да гласува.
„ЗА“ - 1; „ПРОТИВ“ - 3; „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - 3.
Предложението не се приема. Продължаваме по сегашния дневен ред. Точка 8.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Предлагам г-н Джалъзов да представи т. 8 и 14.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря. Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Относно двата въпроса ще ви дам някои статистически данни за доходността, след което ще се спра, също накратко на методологията. В случай че имате по-детайлни въпроси по отношение на самия начин на изчисляване, с нас са експертите, с които може да стигнем до най-прецизни детайли по отношение на начините, по които се изчислява номиналната и реалната доходност със съответните модификации.
По отношение на целия период на съществуване на пенсионните фондове от втория стълб и по-конкретно от 01 април 2002 г. - 31 декември 2014 г. за универсалните професионални фондове и 1 януари 2002 - 31 декември 2014 г. за професионалните пенсионни фондове постигнатата средна номинална доходност за универсалните професионални фондове е 96,8%, а за професионалните пенсионни фондове – 95,35%, като средната реална доходност на универсалните пенсионни фондове е 20,29%, а на професионалните пенсионни фондове - 13,52%. Ако се преведат на годишна база резултатите за този период, това, което ще излезе на практика като средна претеглена доходност за универсалните пенсионни фондове, пак казвам за целия 12-годишен период, е 5,45%, което прави средна реална доходност 1,46% на практика. А за професионалните пенсионни фондове, ако го гледаме на годишна база, е 0,98%. Това е доходността за целия 12-годишен период за една г..
Относно обаче реалната доходност, така както тя е заложена в изискванията към рекламните и писмени информационни материали на пенсионните фондове, е предвидено изчисляването на тази реална доходност да обхваща, забележете, периода от 1 юли 2004 г. и да бъде обявена след изтичане на 10 пълни календарни години. Тоест вече говорим не за 12-годишен, а за 10-годишен период, тъй като такива са изискванията на инструкцията. Като първия период, за който пенсионносигурителните дружества трябва да обявят реална доходност на управляваните от тях пенсионни фондове, на практика се явява периода от 1 юли 2004 към 31 декември 2014, или 10,5 години. Като за този период постигнатата средна номинална доходност от УПФ е 54%, което на годишна база прави 4,2%, а от професионалните пенсионни фондове е 53,76%, което на годишна база е 4,12%.
По отношение на реалната доходност. Средната реална доходност именно за този 10-годишен период за универсалните пенсионни фондове е минус 1,7%, което на годишна база е минус 0,16%, а спрямо професионалните пенсионни фондове е минус 2,49%, което на годишна база е минус 0,24%. На практика виждате, че има различия тогава, когато се изчислява за период от 12 години и за период от 10 години.
Обективната истина изисква да признаем и констатираме, че има промяна в методологията и именно тя визира периода, който е между 2002-2004 г. и от периода между 2004-2014 г. Основната разлика, която може да се констатира по отношение на методологията за изчисляване на доходността, е, че от 2004 г. се въвежда ежедневна оценка на активите и пасивите на пенсионните фондове и ежедневно определяне на стойността на нетните активи. Тоест на практика вече можем да говорим за нетна стойност на активите, което се изчислява на ежедневна база.
Не е такава ситуацията за периода между 2002-2004 г. На практика с въвеждането на новата методология се въвеждат и дяловете на пенсионните фондове, както и ежедневно определяне на стойността на един дял. Същевременно се въвежда и ежедневен надзор и контрол върху оценката на активите и определяне на стойността на един дял на пенсионните фондове. Тоест КФН вече на ежедневна база проверява и съответно контролира начина на изчисляване на доходността. Проверките се базират на ежедневните отчети и доклади, които се получават от банката-попечител и от самите надзорни лица как точно се калкулира тази доходност. На практика оттам идва разликата в методиките или методологията, като ще се опитам съвсем накратко да ги обобщя и след това ще се спра малко по-конкретно на самите методологии.
1. Преди 1 юли 2004 г. оценката на активите на пенсионните фондове се извършва месечно, а не ежедневно, както е сега.
2. Годишната доходност или доходността за съответния период се изчислява по формула на базата на месечната доходност за всички месеци в периода.
3. Месечната доходност се е изчислявала, като се съпостави размерът на нетните активи на фонда в края на отчетния месец и в края на предходния месец, и като се отчитат всички постъпления във фонда - начислените и погасените задължения на фонда през съответния месец.
4. Много съществен елемент е, че нетните активи на фонда се изчисляват преди приспадане на инвестиционната такса, т.е. инвестиционната такса, която е в размер на 1% от нетните стойности на съответния фонд, изчислени на годишна база, на практика не се е приспадала по старата методология.
След 1 юли 2004 г. обаче настъпват съответните промени – въвежда се единен дял, започва ежедневно изчисляване на калкулацията на активите, което може да се каже, че е основният съществен елемент. Също така доходността се изчислява на база на стойността на един дял на фонда, която също се определя ежедневно. Като, забележете, преди изчисляване стойността на един дял на фонда вече се приспада инвестиционната такса. Тоест тя не влиза в базата, от която се определя доходността. Същевременно се въвеждат и нови понятия, като доходността годишна или за съответния 24-месечен период на годишна база се изчислява вече като разлика на стойността на един дял в края на периода и стойността на един дял в края на предходния период, т.е. не се преминава през изчисляване на месечна доходност.
На практика втората методология ние считаме, че е много по-целесъобразна, тъй като става на ежедневна база след приспадане на съответните такси - инвестиционната такса и таксата от 5% от всяка една осигурителна вноска. Ние считаме, че тя дава много по-ясна и прецизна картина и всяко едно осигурено лице към всеки един ден може да направи справка на нашия сайт и да види каква е нетната стойност на активите на всеки един фонд, където той е избрал да се осигурява, бил той универсален или професионален. В това отношение, ако трябва да направя извод, е, че ние считаме, че тази методология е много по-коректна и много по-прецизна.
По отношение на самата методика за изчисляване на доходността. Споменах, че тя се изчислява като разликата между стойността на един дял на фонда в края на и в началото на периода. На практика се използва една актюерска формула, където като компоненти са включени номинална доходност за периода в процент, стойността на един дял на фонда за последния работен ден на периода и стойността на един дял на фонда за последния работен ден на месеца, предхождащ периода на изчисляване.
Извинете, че се повтарям, но искам да подчертая разликите между двете методологии, тъй като те са съществени. На практика месечната доходност по старата методология се изчислява, като се съпоставя размера на нетните активи на фонда в края на отчетния период и края на предходния месец. Виждате, че изчислението става на месечна база, докато по сега действащата методология се изчислява за всеки един ден.
Също така от 1 юли 2004 г. се въведоха и дяловете на пенсионните фондове. На практика всички постъпили осигурителни вноски по пенсионните фондове, прехвърлени средства от други фондове /когато става въпрос на прехвърляне на осигуреното лице от един фонд в друг/ и изплатените суми се отчитат в левове, съответно в брой дялове и части от дялове. Считаме, че по този начин се дава по-пълна и прецизна картина по отношение доходността на всеки един фонд за всеки един ден.
По отношение изчисляването и обявяването на реалната доходност - знаете, че имаше доста полемики в печата, както от страна на някои от пенсионните дружества, така и от Асоциацията на пенсионните дружества като цяло.
Методологията за изчисляване и обявяване на реалната доходност е фиксирана в същите тези изисквания за рекламните материали, за които вече споменах. Реалната доходност се изчислява на базата на номиналната доходност. Това, което е съществено да се отбележи и в двата случая, е, че методологията за изчисляване на номиналната доходност и тази за изчисляване на реалната доходност е една и съща, т.е. няма как ние да правим диференциация - реалната доходност да се изчислява по една методология, която да е различна от тази методология, по която се изчислява номиналната доходност. И това е така, поради факта, че реалната доходност е функция на номиналната доходност. Тоест изчисляваме я по една актюерска формула, където е номиналната доходност минус инфлацията, съответно се калкулира по съответната математическа формула и на практика се получава реалната доходност. Тоест би следвало и такова е нашето разбиране - и в двата случая да се предлага една и съща методология.
Използвам случая само да упомена, че никога не сме имали каквито и да било противоречия със сектора относно методологията за изчисляване на номиналната доходност. На практика, като се приложи методиката за изчисляване на реалната доходност, така както е регламентирана в сега действащите изисквания, се получават следните цифри: средната реална доходност за последните 10 години, а именно за периода от 1 юли 2004 към 31 декември 2014 на универсалните пенсионни фондове, е минус 1,7%. Средната реална доходност на професионалните пенсионни фондове е минус 2,49%, като ако тези резултати за този 10-годишен период се преведат на годишна база, ще се получат следните цифри: Средната реална доходност на универсалните пенсионни фондове е минус 0,16%, а средната реална доходност на годишна база на професионалните пенсионни фондове е минус 0,24%. Тази реална доходност пенсионните фондове са длъжни да обявят до 31 март 2015 г., което ще бъде за пръв път в тяхната история. Тук трябва да отбележа, че не всички пенсионни фондове имат 10-годишна история, така че не всички ще я обявят сега.
Следва да се посочи, че това е само един от показателите, които фондовете са длъжни да публикуват, така както е посочено в изискванията за рекламните материали. Други показатели, които те са длъжни да сведат до вниманието на осигурените лица, т.е. да публикуват публично, са:
- номиналната доходност на пенсионните фондове за последните 5 календарни години;
- средната номинална доходност за този 5-годишен период, изчислена като средногеометрична;
- равнището на инвестиционния риск за всяка година от 5-годишния период, измерен със стандартното отклонение на доходността;
- коефициентът на Шарп за годините от 5-годишния период, в които постигнатата номинална доходност е по-висока от приетата за безрискова доходност за съответната година.
Пенсионноосигурителните дружества са длъжни да публикуват цялата тази информация в срок до 31 март 2015 г. След като я публикуват, Комисията ще я провери още веднъж - така както винаги е било - и след което ще я публикуваме на нашия сайт и ще я сведем до вниманието на осигурените лица и на обществеността.
Това е накратко информацията, която касае номиналната и реалната доходност, в това число и методологията за нейното изчисляване. Ако искате някаква по-детайлна информация във връзка с приложението на самите формули и начини, по които тя се изчислява, колегите експерти са с мен и с удоволствие ще Ви отговорим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Колеги, имате думата.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Вие сам споменахте, че от Асоциацията на пенсионните дружества твърдят, че имат положителна доходност. Искам да разбера на какво се дължи това? Очевидно, че използвате две различни методики. Коя методика всъщност е по-добра и международно приета като стандарт? Ако евентуално се приеме, че методиката, която в момента се използва, е остаряла – трябва ли да се промени? Но искам да разбера каква е разликата, тъй като техните изчисления казват, че всъщност има положителна доходност.
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Само бих искала да допълня въпроса на колегата, тъй като една от причините да бъде сформирана нашата Комисия е именно разликата в стойностите на доходността, която дават Асоциацията на пенсионните дружества и вие като КФН. И доколкото проследих дебата в медиите, там се цитира като по-удачна методология парично-претегления метод и се цитира Си Еф Ей Институт (CFA Institute), за който се твърди, че прилага глобални стандарти. Бихте ли разяснили, защо вие ползвате тази методология, а не другата?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, г-жо председател. Г-н Джалъзов, аз очаквах, че ще представите информацията в един „по-смлян“ вид, най-малко и българското законодателство ви дава такава възможност, дори се надявах, че ще използвате най-елементарния подход на метод - метод LIFO и метод FIFO, и щяхте да дадете едни реални цифри, които да са по-разбираеми за колегите, както и за медиите. Нещо повече, при сигналите, които пристигат при мен, е, че нямате единодушие относно прилаганата формула, дори има твърдения, че формулата, която прилагате вие за реалната доходност, е сгрешена. Дори си направих този труд и тези усилия и като че ли и аз започнах да мисля по този начин. Така че ви моля – просто и ясно: за 2013 г. - толкова са постъпленията, толкова е крайният резултат към 31 декември, доходност - толкова лева. Да не работим с проценти, а с реални числа, защото това е по-разбираемо и се възприема по-лесно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Преди да дам думата на г-н Джалъзов, колеги обръщам ви внимание, че в предоставените от КФН папки, осми въпрос е онагледен с таблици по години, показващи в проценти доходност, инфлация и реална доходност в ППФ И УПФ. Да я видите, докато коментираме.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря, г-жо председател. Ако трябва да отговоря, съвсем по методологията за изчисляване на реалната доходност е от Инструкцията от 2010 г. Тоест към момента никога не е имало спорове по отношение на това дали тя е достатъчно надеждна, следва ли да бъде съобразена с методологията, чрез която се изчислява номиналната доходност и т.н. Този проблем се появи именно сега, когато трябва да се публикуват данните за реалната доходност. Тоест към днешна дата доходността не е била оспорвана официално. В интерес на истината имаше едно писмо, пак казвам, беше преди около два месеща, където Асоциацията на пенсионните фондове поиска среща с нас и изложи тяхното виждане за методологията. Но мисля, че в рамките на последните пет години имаше достатъчно време, ако някой твърди, че тази методология не е прецизна или не е коректна, да направим един професионален дебат и в края на краищата да стигнем до едно решение.
По отношение на методите за изчисление на реалната доходност. Ще дам малко информация накратко, като ще се опитам да бъда максимално илюстративен, след което ще помоля нашия главен актюер и началник-отдел „Оценка на риска“ г-жа Мария Христова да ме допълни в малко повече детайли по отношение на методологиите и начина им на използване.
Ако говорим за методологиите за изчисляване на реалната доходност в икономическата теория, основно има два основни метода – времево-претеглен метод и парично-претеглен метод. Критиките към КФН са, че методологията за определяне на реалната доходност от страна пенсионните фондове не отразява адекватно промяната на стойността на натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените лица, тъй като не отчита размера и датата на постъпване на личните осигурителни вноски. И в тази връзка, ако не ме лъже паметта, те предлагаха за определяне на реалната доходност да се ползва другият метод – парично-претегления, който дава възможност за отчитане влиянието на горепосочените обстоятелства. Само че ние говорим за изчисляване на реална доходност за пенсионния фонд като цяло. Тоест идеята тук е много проста. Като се изчислява реалната доходност, по този начин да се даде възможност на осигурените лица да сравняват инвестиционните резултати на отделните фондове. В случай че се приложи методологията, която се предлага от тях и която, пак казвам, досега никога не е била въпрос на оспорване или коментари, следва да се има предвид, че ще се стигне до следните констатации:
1. Ще са налице различия в подхода на определяне на номиналната и реалната доходност, като предлаганият от Асоциацията начин на изчисляване на реалната доходност не се базира на стойността на един дял на пенсионния фонд. И на практика ще се получи така, че два пенсионни фонда, забележете, за една и съща номинална доходност и за един и същ период от време ще отчетат различна реална доходност, тъй като входящите и изходящите парични потоци, които са следствие на осигурителните вноски и плащания, са различни по обем и периодичност. Същевременно така изчислената реална доходност на пенсионния фонд, за която се използва парично-претегленият метод, няма да съответства на реалната доходност по партидата на всяко едно осигурено лице, тъй като движенията на средствата по партидата на осигурените лица е строго индивидуално. Или всички тези факти в края на краищата ще доведат до това, че осигурените лица няма да могат да направят коректно сравнение за постигнатите резултати при управление на активите на пенсионните фондове и на практика може да са объркващи за тях и сериозно да ги смутят. Сами разбирате, че номинална доходност, ако се изчислява по една методология, а реалната - по друга, няма как резултатите да не са объркващи.
Това са били основните ни съображения да се придържаме към този метод и да настояваме този метод да се прилага така, както е записана в Инструкцията, именно с цел да бъде дадена максимално точна, прецизна и ясна информация на осигурените лица, така че те да направят своя избор на базата на всички тези показатели. Пак казвам, за да бъдат лицата максимално добре осведомени. Ако не възразявате и считате, че има нужда, ще помоля г-жа Христова да ви даде по-детайлни уточнения. Тя може да ви уведоми за основните различия и за дебата между нас и пенсионните дружества от последната среща.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Да, но нека е кратко. Моля не задълбавайте в технически и професионални разговори. Аз имам въпрос, който касае предмета на работата на Комисията за финансов надзор. Нека да чуем г-жа Христова и след това ще го задам.
МАРИЯ ХРИСТОВА, НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ „АНАЛИЗИ И ОЦЕНКА НА РИСКА“, ДИРЕКЦИЯ „РЕГУЛАТОРНИ РЕЖИМИ НА ОСИГУРИТЕЛНИЯ НАДЗОР“ НА КФН: Уважаеми дами и господа народни представители, г-н Джалъзов доста коректно изложи методология и данните за доходността, така че аз мога да се опитам, като се вслушам в призива на г-н Байрактаров, да „смеля“ нещата, за да станат по-опростени. Защото действително отиваме в доста технически подробности и без формули, писане и изчисляване, информацията поднесена само устно е наистина трудно „смилаема“.
Най-напред искам да кажа обаче, че доходността на пенсионните фондове не се изчислява по някакъв коренно различен метод от изчисляването на доходността на всяка една инвестиция. Доходността на всяка една инвестиция се изчислява, като се съпостави стойността на инвестицията в края на периода и с началото на периода, в който е направена инвестицията. Или по-конкретно, като се отнесе нарастването на инвестицията към стойността на инвестицията в началото на периода. Абсолютно по същия начин се изчислява и доходността на пенсионните фондове, като се използва стойност на един дял на пенсионния фонд. Г-н Джалъзов ви обясни за въвеждането на стойност на един дял. Мога да дам по-подробна информация, ако имате желание. Ще ви дам един пример. Стойността на един дял на пенсионния фонд в началото на годината, ако приемем, че е 1,15%, а в края на годината е 1,25%, тъй като стойността на един дял отразява нарастването на инвестицията, нали в него е вложен доходът от инвестирането на средствата на пенсионния фонд. Така че съгласно формулата - разликата между 1,25% и 1,15%, отнесена към 1,15%, което е в началото на периода, по 100, дава 8,7% номинална доходност на пенсионния фонд. Мисля, че е ясно. Това не е никак сложно и нищо необичайно. Защо казваме, че откакто се въведоха дяловете от 1 юли 2004 е възможно това вече да става по тази методология? Именно защото вече имаме дялове, които се изчисляват всекидневно и се обявяват както на страницата на Комисията за финансов надзор, така и на интернет страниците на пенсионните дружества. Всяко едно осигурено лице, влизайки на тези страници, може да си изчисли доходността на неговия фонд абсолютно лесно за всеки произволно избран от него период – месец, година, тримесечие и т.н. Считаме, че с въвеждането на стойност на един дял наистина изчисляването на номиналната доходност става лесно и прозрачно за всички осигурени лица.
Оттам нататък вече се поставя въпросът за реалната доходност, който наистина е дискусионен по медиите в последно време. Г-н Джалъзов поясни, че досега такава реална доходност не е обявявана публично, тъй като се счита, че пенсионните фондове са едни по-дългосрочни инвеститори и трябва да мине време от началото на тяхната дейност. И затова беше преценено, когато се приеха изискванията за рекламните и информационни материали, че следва да измине определен период от началото на тяхната дейност или в случая от въвеждането на дяловете, за да бъде обявена реалната доходност. Първоначално този период беше фиксиран на пет години, но впоследствие вследствие на това, че страната се присъедини към ЕС, бяха преструктурирани портфейлите на пенсионните фондове, имаше икономическа криза през 2008 г., се прецени, че периодът би следвало да се удължи. Така че този период беше удължен на 10 години. И всъщност до 31 март тази година трябва да бъде обявена реалната доходност от 1 юли 2004 до 31 декември 2014 г., или за 10 години и половина. Защо обхващаме периода от 1 юли 2004? Г-н Джалъзов също подробно обясни, че имаше съществена промяна в дейността на пенсионните фондове както по отношение на въвеждането на дяловете, така и по отношение на по-подробно регламентиране на оценката на активите, ежедневното оценяване на активите, ежедневното оценяване на стойността на един дял, ежедневния контрол и надзор, както върху дейността на пенсионните фондове, така и с информацията от фондовете и банките-попечители. Всъщност е налице една много по-голяма надеждност и прецизност на информацията от 1 юли 2004 г.
Както беше посочено от г-н Джалъзов, освен номиналната доходност се изчисляват и много други показатели, като коефициент на Шарп, като стандартно отклонение, доходност за 5 календарни години. Всичко това пенсионносигурителните дружества изчисляват за пенсионните фондове, считано от 2009 г., и ежегодно се обявява на интернет страниците на пенсионните дружествата и на Комисията за финансов надзор. Досега не сме имали различия по нито един от тези показатели, които са доста на брой.
Защо се пораждат и откъде идват различията за реалната доходност?
На първо място, различието идва от различния период на изчисляване. Пенсионните дружества изчисляват доходността от 2002 г., т.е. те пренебрегват това, което е заложено в Изискванията, и предвид причините, които обсъдихме и коментирахме, а именно изчисляването да започне от 1 юли 2004 г. От данните, които ви представи г-н Джалъзов, а и от предоставените таблици по въпрос 8, е видно, че КФН не казва, че има отрицателна доходност от 2002 до 2014 г. Ако вземем обаче този период, така както е регламентиран от 1 юли 2004 до 31 декември 2014 г., се получава, макар и малка, отрицателна доходност. Това е така, защото от една страна, периодът е по-кратък, влиянието на кризата, когато имаше доходност на пенсионните фондове от порядъка на минус 22-23%, разбира се, върху един по-кратък период, това оказва влияние върху тази отрицателна доходност и сумите съответно и затова за този по-кратък период от 1 юли 2004 се получават тези показатели. Така че периодът, който се взимаме ние съгласно изискванията, е от 1 юли 2004 г., а периодът, който вземат дружествата, е от началото на дейността им, а именно 2002 г.
Второто различие действително идва от приложената методология. Действително известни са два метода или методологии, които единият е времево-претеглен, а другият - парично-претеглен. И двата метода могат да се видят в материали на Си Еф Ей. И двата метода са наистина признати и в литературата, и в практиката. Въпросът е наистина кой метод ще се приложи. Кой метод прилагаме ние? Методът, който ние прилагаме, е описан в Изискванията и това е формулата на Фишер за изчисляване на реалната доходност. Тази формула е позната в икономическата литература и в практиката и се прилага за изчисляване на реалния лихвен процент. Действително по този начин не се отчитат входящи и изходящи парични потоци в пенсионния фонд. Но изчислена по този начин, реалната доходност стъпва на определената вече номинална стойност и се коригира с инфлацията по тази формула на Фишер. Това е ясно, разбираемо и просто и може да бъде направено сравнение между отделни пенсионни фондове, т.е. за един период да се сравнят както номиналната, така и реалната доходност.
Какъв е мотивът на пенсионните дружества да критикуват тази методика на изчисляване на реалната доходност? Те казват, че тъй като при този начин на изчисляване не се отчитат входящи парични потоци, т.е. вноски или изходящи като изплащане на средства и други отчисления, при това положение тази реална доходност не отразява действителната реална доходност по партидата на всяко едно лице. Това, разбира се, е така, но аз не виждам как това може да стане за всяко едно лице с един-единствен показател, който ще отразява реалната доходност на фонда, който дали ще бъде изчислен по едната или по другата методология, на практика всяко лице ще има различна реална доходност по неговата партида. Защото това е както е в един банков влог. Доходността на влога е 3% или 5%, но ако имаш постъпления междувременно, по-късно постъпилите вноски ще се олихвяват за по-кратък период и, разбира се, ако изчислиш за себе си, тези 5%, ако имаш движение по влога, ще бъдат различни.
Всъщност това е най-общо разликата между двете методологии и тъй като нашата амбиция е била именно показателите на ниво „фонд” да отразяват начина на управление на инвестициите на фонда, т.е. те да са една оценка за представянето на фонда, по които показатели едно осигурено да може да прецени и избере в кой фонд иска да се осигурява и къде счита, че ще бъдат управлявани най-добре неговите средства.
Другата методология - да, действително, може би би била по-подходяща за изчисляване чрез входящи и изходящи парични потоци на доходността на всяко едно лице по неговата индивидуална партида. Това е разликата и действително в бъдеще би могло да се обсъди и да се въведе някакъв такъв показател, който разбира се, може да има някакви практически трудности и да се дава такава информация за всяко лице, за неговата партида заедно с годишното извлечение.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Ще бъда много кратък. Само да обобщя казаното от колегите по най-простия начин според моето професионално разбиране по темата.
Първо. Дебатът е сгрешен. Всяка методологията стъпва на определени изходни данни и води до определени резултати. Въпрос на решение е коя методология ще се използва. И двете методологии се прилагат в CFA стандартите, така че не можем да говорим за това коя методология е вярна и коя сгрешена. Този дебат е кух и измислен. В този смисъл аз не разбирам стартирането на подобен дебат от страна на пенсионните фондове, още повече че ако те са смятали, че тази методология не е добра по някакви аргументи. Г-н Джалъзов пропусна да спомене, че тази методология е в сила от 2004 г., т.е. прилага се от десет години, откакто има изчисление на доходността. Те са утвърдени от тогавашния зам.-председател на КФН, а в момента директор на НОИ, г-н Бисер Петков и не са променяни исторически като методология до ден-днешен. Това е методологията, която колегите обсъждаха досега - времево-претеглената доходност. Няколко пъти са променяни тези изисквания - веднъж през 2008 г., тогава отново е г-н Бисер Петков, и през месец март 2010 г., един месец, преди да встъпим в нашия мандат, е направено последното изменение на Наредбата, което решение не променя методологията за доходността, а единствено променя периода за изчисление поради либерализиране на инвестиционните регулации и преструктуриране на портфейлите. Тоест откакто ние сме ръководство на Комисията, методологията и изискванията, по които тя се определя, и методиката съответно не са променяни. Фондовете никога не са възразявали срещу нея до ден-днешен. Откакто започна този дебат, методологията изведнъж се оказа проблематична.
В крайна сметка този дебат е безсмислен и хаби обществена енергия. Още повече че аз и г-н Джалъзов наскоро имахме среща с Асоциацията на пенсионните дружества в лицето на г-н Абаджиев, председател на Асоциацията, и на въпроса „Защо сега поставяте този въпрос?” ние отговор не получихме. Самият той не може да даде отговор на този въпрос. Може да го попитате и вие лично, когато имате среща с Асоциацията. Освен това ние предложихме на г-н Абаджиев, за да няма подобни фалшиви дебати, ако имат аргументи, да се сформира работна група заедно с Асоциацията на пенсионните дружества и другите две асоциации на управляващите дружества на инвестиционните посредници, които имат експертиза в тази сфера, и да се търси евентуална корекция на методологията, ако всички участници в тази група преценят, че тя може да бъде подобрена и оптимизирана. Ние никога не сме били против подобряване, ако има аргументи за това. Така че исках да разкажа малко предистория, тъй като това е важно.
На последно място, лично мое професионално мнение е, че въобще самата идея за изчисляване на реална доходност ми се струва странна, защото при нито един друг инвестиционен инструмент не се изчислява реална доходност. Например при банковите депозити или при каквито и да е други инвестиционни инструменти никога не се изчислява реална доходност. Тоест ако ние започнем да прилагаме тази методика, например като при банкови депозити, също може да стигнем до изводи за отрицателна реална доходност. Така че това е въпрос на политическо решение. Възможният подход е да направи работна и да се търси корекция в методологията, ако е необходима.
Втори възможен вариант е българският Парламент при промени в КСО законово да фиксира методика за изчисление на доходността, която вие решите, че е добра, за да няма последващи спорове между бизнеса, регулатора и държавата за това дали е добра методологията. Въобще възможни са тези няколко подхода. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Колеги, има ли други въпроси? Г-н Ананиев, заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Благодаря г-жо председател. Уважаеми г-н Мавродиев, аз обаче няма да се съглася с вас и по двете теми, по които се изказахте.
Първата е за банковите депозити. Тук говорим за лично решение на всеки да си сложи пари в банка, пък от друга страна, говорим за пари, които се удържат от заплатата на всеки и задължително отиват в един фонд, който трябва да ги управлява, трябва да ги инвестира, така че не мисля, че двете неща са съпоставими.
Относно другата тема - че фондовете е трябвало да поискат промяната на методиката. Според мен вие като регулатор би трябвало да наложите методиката, която е подходяща за българския сценарий. Казвате, че има различните методики, ако ги изчисляваме, така е вярно, защото са приети и двете от CFA. Но всъщност от тези методики за нашия случай е по-подходяща методиката, която в момента използва Асоциацията. Фактите са такива – през цялата година се вливат вноски, когато идват от осигурените лица, и това променя самият модел. Така че методиката, която те използват е много по-подходяща за нашия сценарий, за българския сценарий. Не говорим за сценарий, където има паричен поток в началото на периода и в края на периода. И може би тази методика, която вие използвате в момента, е по-подходяща. А говорим за нашия конкретен сценарий с нашите фондове в зависимост от законодателството. Така че аз лично не знам защо фондовете не са поискали да се промени тази методика, но ако е имало по-подходяща, е трябвало и от самата Комисия за финансов надзор, след като от 2010 г. е приета тази нова методика по международните стандарти, и е много по-подходяща за нашия модел.
На г-жа Христова само ще кажа, че Асоциацията всъщност изчислява и за 12-годишен период, но и за 10-годишен период. И за двете тяхното изчисляване излиза положително. Въпросът е, че вие изчислявате на 10 години и 6 месеца, а те изчисляват на 10 години и 3 месеца. Казахте, че зададеният период е 10-годишен, и аз така и не мога да разбера защо никой не го изчислява на точно 10 години, а го изчисляваме на 10 и 6, 10 и 3. Сигурно има някаква пунктуация, която със сигурност дава някаква грешка някъде по веригата. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И аз имам въпрос. Г-н Мавродиев, тъй като една от задачите на нашата е Комисия е прилагането на регулаторната рамка по материята, считате ли, че този акт, който Ви моля да уточните как точно се казва – методика или методология, е част от регулаторната рамка, за да се занимаем ние с нея? Вашият акт /методика или методология/, по който се изчислява доходността, с какъв нормативен акт е - приет закон или подзаконов такъв, тъй като чух, че е наредба? Защото Вие предлагате да качим ранга на акта, който ще определя тази методика, до КСО. Ако досега е бил в наредба и е подзаконов и е във Вашите правомощия, а сядаме да обсъждаме повишаването на ранга в нормативния акт и да отива в закон, е друго. Защото трябва да го включим в работата на Комисията като част от регулаторната рамка, която ще предложим да се променя. Моля за Вашето професионално мнение. Необходимо ли е да се покачва рангът на акта, с какъв акт е приемано досега и част ли е тази методика от регулаторната рамка на материята? Благодаря.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз само искам да отбележа, че г-н Мавродиев е абсолютно прав, но само до една позиция по отношение на методиките, защото когато една методика се прилага по неправилния начин, тя става грешна методика. Мисля, че г-жа Христова много добре ме разбра какво засегнах и какво питах. Тук е редно да обясним, че все пак международните счетоводни стандарти са в действие и те се прилагат и от пенсионните дружества, както и от регулаторната институция. От тази гледна точка аз лично очаквах и тук не мога да се съглася с Вас, че няма как да се изчислява всяка една отделна партида. Напротив, това е задължението ви, тук е ролята на регулатора да покаже, че когато една партида се пълни с реална вноска, тя ще има естествено и по-висока доходност. А вие този момент сте го прескочили. Давам пример, за да разберат колегите. Ако аз внасям по метода „първа-входяща - последна-изходяща за цялата година” 2 лева, ами много ясно, че няма да имам никаква доходност, даже тя ще е отрицателна, защото т.нар. такси ще са я „изяли“, казано жаргонно. Ако аз обаче внасям по 150 лв. ежемесечно, както го правя и в момента, вие сте длъжни да наложите фондът да изчисли тази доходност, и то реална доходност. Какво означава реална доходност? Простичко – на входа и на изхода, а в случая това е всеки месец, защото вноската се събира месечно, на г-н Байрактаров да му кажете така: „Уважаеми г-н Байрактаров, на първо число Вие внесохте 100 лв., които обаче на 31-о число вече са 105 лв. Иначе казано, г-н Байрактаров, Вие имате 5 лева реална стойност на доходност, която се равнява и на 5%.” Това е простото и елементарно обяснение. Обяснявам го като преподавател, защото знам, че тази материя е „суха“, трудноразбираема.
И оттук вече идват другите различия. Така наречената Асоциация на пенсионните фондове заявяват пред мен: „Г-н Байрактаров, ние имаме 1 млрд. 300 млн. лв. реална стойност на доходност.” В същото време в публичното пространство се хвърля една друга информация, че няма такава доходност. И ние тук първо трябва да излезем с една коректна информация, която да е в полза на капиталовия пазар, както каза г-н Мавродиев, и най-важното да е в полза на успокояване на обществото, защото ако си играем с тези сложни обяснения, няма да можем да излезем с доклад. И този доклад трябва да е обективен и реален за това как регулаторът си е вършил работата и доколко той наистина е защитавал интересите на гражданите за правилното прилагането на методиките. Затова дадох тези примери – за методите FIFO и LIFO. Това са световноизвестни методи за оценка, прилагани повече от два века до ден-днешен, които между другото много сериозно ги прилагат на фондовите борси. Благодаря.
МАРИЯ ХРИСТОВА, НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ „АНАЛИЗИ И ОЦЕНКА НА РИСКА“, ДИРЕКЦИЯ „РЕГУЛАТОРНИ РЕЖИМИ НА ОСИГУРИТЕЛНИЯ НАДЗОР“ НА КФН: Само с две изречения да допълня относно информацията, която се предоставя на осигурените лица. В Кодекса за социално осигуряване е предвидено един път годишно пенсионноосигурителните дружества да изпращат до всички осигурени лица т.нар. извлечения по индивидуалната партида. Тези извлечения съдържат една много подробна информация. Ние сме разработили специален, стандартизиран формуляр, с който се предоставя тази информация. Разбира се, той започва с начално салдо в началото на годината, на средствата и брой дялове, записани са по хронология всички постъпили вноски, всички направени удръжки и остатъкът в края на годината. С тази информация и със стойността на един дял, която е отбелязана при всяка вноска, при всяка удържана такса, едно лице с добра финансова грамотност може да си проследи и вноските, и доходността. Наистина проблем е това, че лицата трудно разбират и тези досега разработени извлечения, а ако въведем още допълнителни показатели, ще бъде разбираемо само за малка част от осигурените лица. Въпреки практическите трудности, които биха настъпили, би могло да се включат и тези показатели.
В УПФ се осигуряват над 3 400 000 лица, а в ППФ са над 200 000. Тази информация би трябвало да се предоставя от самите дружества в тези извлечения. Няма как Комисията да изчисли доходността на всички тези осигурени лица. Затова подходът е за обобщаващ показател, който показва действително качеството на управление на средствата в съответния пенсионен фонд. КФН не разполага с информация по партидите на осигурените лица. С тази информация разполагат само пенсионноосигурителните дружества.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Изслушах с интерес аргументите и на г-н Ананиев, и на г-н Байрактаров, които са верни от аналитична гледна точка. Няма да влизам в спор с вашите аргументи. Целта на настоящата Комисия и ние сме събрали да идентифицираме подобряване на българското законодателство и решаване на структурно важни въпроси като: дефиниция за свързани лица, гаранции за изплащане на пенсиите, включително и методиката за доходността.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Отговарям на въпроса на г-жа Нинова. До момента методиката се изчислява чрез подзаконов акт. Това са едни Изисквания за рекламните и писмени материали на пенсионните фондове, която е утвърдена с индивидуален административен акт от зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, както споделих, стартирайки от 2004 год., когато са приети, с няколко промени през годините. От настоящия екип на КФН методиката не е променяна. Впрочем пенсионните фондове навремето са участвали в разработването на тази методология или на Изискванията. Така че те са били напълно наясно какво се приема и не са имали никакви възражения по тази методология до скоро. С това не искам да влизам в спор с тях дали това, което предлагат в момента, е добро или не. За да изчистим този въпрос, свикахме тази съвместна работна група, с тяхната Асоциация на пенсионните дружества, с двете дружества на инвестиционните посредници, за да се излезе с решение по този проблем.
Другият подход би бил това да се случи чрез законово фиксиране. Тоест да не бъде с подзаконов акт, а да бъде фиксирано в Кодекса за социално осигуряване, съответно чрез ваше решение като народни представители. Възможни са и двата подхода. Но така или иначе, след като има дебат, ние сме предложили да се сформира тази работна група, за да се реши въпросът конструктивно и градивно. Пак подчертавам, от ден едно, когато е приета тази инструкция фондовете и Асоциацията са участвали в нея и са били напълно наясно какво се приема, доскоро не е имало дебат. Да приемем, разбира се, че се е променило тяхното мислене, въпреки това ние сме готови чрез тази работна група да решим радикално този проблем така, че да бъдат удовлетворени всички участници в обществения дебат.
По отношение доходността. Мислех, че дебатът е само за това и че ние нямаме различия с пенсионните фондове. Ако тръгнем да изчисляваме, разбира се, това е несъпоставим пример и тук съм съгласен с г-н Ананиев: в единия случай имаме задължителни вноски, в другия случай - доброволно депозиране на средствата в банките. Но ако все пак се опитаме да направим някакъв сравнителен анализ, ако изчислим реална доходност на банковите депозити, вероятно тя ще бъде по-ниска, отколкото тази на пенсионните фондове за целия този исторически период. Разбира се, не е това целта на дебата. Само казвам, че доходността на фондовете, реализирана през тези 12 години, е над 96% може би. Имам предвид реализираната доходност, без да се изважда инфлацията, така че това означава, че в крайна сметка средствата на хората са управлявани добре. Тук нямаме разминаване с Асоциацията.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: От разговора останах с впечатлението, че ежегодните допълнителни натрупвания от осигурителни вноски значително влияят на доходността, която се изчислява, и най-вероятно през годините формулата, която се използва в момента за изчисляване на номиналната доходност, до голяма степен облагодетелства фондовете, което с времето, когато започнат да изплащат повече пенсии, ще се променя и затова може би и имат интерес да се промени формулата. В тази връзка искам от КФН една таблица, подобна на таблицата, която са ни дали за доходността на универсалните пенсионни фондове, в която за всяка година от нетните активи в края на периода да се изкарат влезналите осигуровки за периода. На тази база да се направят същите калкулации, за да видим въпреки помощта на новите активи за изкарване на допълнителен доход, наложени върху активите в началото на периода, дали ще се получи положителна номинална доходност. Аз лично изпитвам съмнения от това, което чух дотук.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колегите от КФН разбраха ли въпроса на колегата депутат и на следващо заседание евентуално да ни предоставят тази таблица?
МАРИЯ ХРИСТОВА, НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ „АНАЛИЗИ И ОЦЕН¬КА НА РИСКА“, ДИРЕКЦИЯ „РЕГУЛАТОРНИ РЕЖИМИ НА ОСИГУ-РИТЕЛНИЯ НАДЗОР“ НА КФН: Можем да предоставим информация за вноските. Тя и в момента я има като информация на нашия сайт, така че можем да предоставим информация за осигурителните вноски и нетните активи. Но за изчисленията не ми стана много ясно. Предлагам да го уточним заедно, за да не занимаваме в момента аудиторията. Ще ви предоставим цялата необходима информация.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ясно. С колегата Пейчев ще се доуточните. Затваряме въпроси 8 и 14. Предлагам ви обединяване на въпроси 9, 10 и 11:
- Как сегашният размер на таксите влияе върху доходността по партидите на осигурените лица?
- Какви са събраните такси и удръжки от ОПД за периода 2003-2014 г.?
- Каква е структурата на таксите и удръжките към 31.12.2014 г. Заповядайте, г-н Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: По отношение на въпрос 9. Аз и друг път съм го давал този пример, може би за n-ти път. Това, което ние сме направили като калкулация с евентуалната степен на допустимост, е за период от 40 години при годишен ръст на работната заплата от 6% ръст, включително и доходност, пак презумпираме 6%, тъй като е 5,45%, т.е. горе-долу това са ни допусканията. И това, което сме калкулирали, е, че сумата за един осигурителен период от 40 години се редуцира с 20,4% вследствие на събираните такси към днешна дата, които са до 5% от всяка една осигурителна вноска и до 1% инвестиционна такса, която се калкулира на база нетна стойност на активите на годишна база. На практика тя се начислява и удържа всеки ден от пенсионните дружества, докато друга вноска се удържа още в момента на превода на средствата. Така че това е, което сме постигнали като калкулация.
Не разбирайте, че искам да кажа, че бизнесът може да се възпроизвежда без съответните приходи, т.е. печалба, но смятаме, че към днешна дата секторът е достатъчно зрял, за да си позволим една редукция от 40% по отношение на горепосочените две такси. А таксата за прехвърляне, която в момента е в размер на 20 лева, сме предложили да отпадне. И това наше предложение, което беше направено под формата на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет на първо четене от Комисията през 2012 г., беше изпратено тогава на вниманието на Министерството на финансите. И ако към тогавашната дата тази редукция беше направена, това, което мога да кажа като заключение, е, че към днешна дата, т.е. ако беше допуснато да се направи такава редукция равномерно през последните четири години, към днешна дата по индивидуалните партиди на осигурените лица биха се натрупали допълнително 46 880 000 лева.
По отношение на събраните такси само ще визирам 2014 г., тъй като тя е доста показателна – от осигурителни вноски са събрани близо 46 000 000 лв., от инвестиционна такса са близо 66 000 000 лв., а от таксата за прехвърляне от друг фонд - 3 700 000 лв.
Преминавам към въпрос 10 за брутния размер на събраните такси и удръжки от ПОД за целия период на съществуване на тристълбовия модел в България. Като извод може да се резюмира, че на практика приходите от таксите от година на година нарастват и вие виждате, че сумата от таксите и удръжките за 2014 г. е 116 441 000 лв., като общият размер на събраните такси и удръжки във втория стълб за целия период на съществуване на тристълбовия модел 2003-2014 г. е близо 661 000 000 лв. Тоест като погледнем и тенденцията през последните три години, визирам само универсалните пенсионни фондове, резултатите са: за 2012 г. - над 77 000 000 лв. приходи от такси, за 2013 г. са над 91 000 000 лв. приходи от такси, за 2014 г. - над 105 000 000 лв. от такси.
При професионалните пенсионни фондове тенденцията е сходна: 2012 г. - над 9 000 000 лв., 2013 г. - близо 10 000 000 лв., 2014 г. - над 11 000 000 лв. Тоест факт е, че имаме един възходящ тренд на таксите и за нас това е ясна индикация, че секторът е достатъчно устойчив и спокойно би могъл да понесе редукцията от 40%. Целта е, пак казвам, не да лишим от приходи дружествата, а точно обратното, по-скоро чрез тази редукция да се увеличат средствата по партидите на осигурените лица. Оттам съответно при състояние на номинална положителна доходност те да получат една малко по-висока пенсия към момента на пенсиониране.
По въпрос 11 за структурата на таксите и удръжките. Безспорно най-значителен дял заема и ще продължи да заема инвестиционната такса, тъй като всички разбирате, че през годините активите на втория стълб ще нарастват. Правили сме една актюерска прогноза, че през следващите десет години, това което предвиждаме /при съответните допускания/ в това число и че вноската през 2017 г. ще нарасне от 5% на 7%, така както понастоящем е решен въпросът в КСО, е, че активите на фондовете ще надвишат 25 000 000 000 лв. Тоест емисионната такса като компонент ще продължи да расте, което сами разбирате, че донякъде ще коригира ефекта от 40%-та редукция на двете такси. Така че в това отношение, пак казвам, в никакъв случай не считам, че по някакъв начин секторът ще бъде затруднен.
По отношение на структурата, с конкретни цифри - 56,76% към 2014 г. от приходите на инвестиционните дружества се формират от инвестиционната такса, близо 40% се формират от удръжка от осигурителната вноска и 3,7% от таксата в размер на 20 лв. - за прехвърляне на осигуреното лице от един фонд в друг, съответно смяна на пенсионноосигурителното дружество, което го управлява. В случай че се нуждаете от по-детайлна информация и по-детайлна разбивка, съм готов да ви я предоставя.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Вие сте дали намаляване на таксите с 40%. Това е препоръчително или просто сте го взели за пример?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Това е нашето предложение за промяна в КСО. И на двата вида такси – 5% от всяка осигурителна вноска и 1% от инвестиционната такса, да бъдат редуцирани с 40% с равномерна редукция в рамките на следващите четири години. Това не е препоръка, това е конкретното ни предложение.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Преминаваме към въпрос 12 - какви са приходите, разходите и нетният финансов резултат на ПОД 2013 г. и за 2014 г. включително? Заповядайте, г-н Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря г-н председател. Това което се вижда като тенденция, е, че общите приходи на дружествата през 2014 г. възлизат на близо 148 000 000 лв. или има нарастване с 13,97% в сравнение с отчетните приходи от предходната година. Тоест приходите, в това число и печалбите - може да се направи като извод - нарастват. Като приходите от такси и удръжки са в размер на 123 773 000 лв., като в сравнение с 2013 г. приходите от такси и удръжки регистрират ръст от 14,93%. Тоест това, което казах, че секторът е достатъчно зрял и устойчив и формира достатъчно добри приходи, за да може да бъде направена 40% редукция, се потвърждава именно от данните за последните две години. По този въпрос не смятам да се спирам на по-конкретна информация, освен ако вие имате по-детайлни въпроси.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Колеги, имате ли въпроси? Няма. Въпрос 14 аз го покрих? Преминаваме към въпрос 15 - какви са количествените инвестиционни ограничения на фондовете от втория стълб. Заповядайте, г-н Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване средствата на осигурените лица в пенсионни фондове могат да се инвестират само в изрично посочените в Кодекса финансови инструменти от типа на: акции на публични компании, държавни ценни книжа и т.н. След малко ще се спра подробно по отношение на количествените лимити за всеки един инвестиционен инструмент. Това, което може да се обобщи накратко във връзка с принципа по отношение управлението на активи и тяхната диверсификация, е, че с оглед на това да се избегне концентрация на инвестиции в даден актив, емитент или група емитенти в Кодекса са заложени количествени ограничения, както за всеки един клас активи, така и за емитенти или свързаните с него лица.
Накратко ще се спра на забраните за инвестиране, тъй като предполагам, че ще стане въпрос за сега действащата дефиниция за свързани лица, контрол и т.н. Към днешна дата забраните за инвестиране на средствата на дружествата са: в ценни книжа, които не са напълно изплатени, забранява се също така да се инвестират средства на фондовете в ценни книжа, издадени от пенсионноосигурително дружество, което управлява съответния фонд; от банката-попечител на фонда; от инвестиционния посредник, сключил договор с пенсионноосигурителното дружество, управляващо съответния фонд; или от свързани с тях лица. Също така е забранено предоставянето и получаването на заеми от името и за сметка на фондове. Това са рестрикциите към днешна дата.
По отношение на количествените лимити, които касаят всеки един финансов инструмент, в който могат да инвестират пенсионните фондове. По отношение на ценните книжа, издадени от държава или техните централни банки, фондовете нямат ограничения да инвестират. Теоретично, 100% от едно портфолио може да е инвестирано в ДЦК. По отношение на общинските облигации количественото ограничение е до 15% от активите. По отношение на корпоративните облигации, приети за търговия на регулиран пазар, количественото ограничение е до 25% от активите. По отношение на корпоративните облигации, които не са приети за търговия на регулиран пазар, но в срок от 6 месеца би следвало да бъдат приети за търговия, т.нар. режим на частно пласиране – количественото ограничение е до 5% от активите на съответния фонд. По отношение на ипотечните облигации – количественото ограничение е до 30%. По отношение на инфраструктурните облигации, които в нашия случай могат да бъдат издавани само от банки с преобладаващо държавно участие (в дадения случай това е Българската банка за развитие), количественото ограничение е до 10% от съответните активи. По отношение на банковите депозити – до 25%.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, предлагам да не губим време. Тази справка ни е предоставена от КФН, както обобщена, така и детайлна. Предлагам да преминем към въпросите, ако някой има такива. Заповядайте, г-н Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Г-н Джалъзов, искам да получа малко повече информация по какъв начин работи при вас процедурата за налагане на актове и други административни мерки. Те свързани ли са с описанието, което сте ни предоставили? Това значи, че ако някой наруши количествените ограничения, вие издавате административен акт за нарушение. Има ли изключения в този случай? Има ли някаква друга практика и случаи, при които са наложени такива административни актове и нарушения, които са извън тези, които сте ни посочили?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Искам да Ви попитам чисто прагматично. От информацията за направените от вас актюерски разчети е видно, че фондовете всъщност стават един сериозен играч на капиталовия пазар и натрупват един капитал, който в общи линии ще съставлява някъде около ¼ от брутния вътрешен продукт. От тази гледна точка вие лично като Комисия не мислите ли, че трябва малко да се облекчат режимът и инструментариумът за инвестиране на тези средства, защото знаете, че една голяма част от българските банки не отговарят на изискванията поставени в Кодекса за социално осигуряване, имам предвид на кредитен рейтинг? И от друга страна, това е един сериозен ресурс, който спокойно може да обслужва и правителство, и общини като привлечени вътрешни средства. Питам ви чисто професионално - не мислите ли, че би следвало да се помисли за законодателни промени и в тази част?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Ще започна с последния въпрос. По отношение на облекчаване на режима, т.е. да могат да направят депозити в банки, които не притежават инвестиционен рейтинг. Имали сме този дебат преди години, мисля че последният беше преди четири години. Съображението ни да не го позволим беше именно, че все пак става въпрос за капиталов стълб. Тоест основната цел да се реализира доходността е, като се инвестира на капиталовия пазар съответно в инструменти, които се предлагат на капиталовия пазар, а не толкова в ДЦК и депозити. Именно в тази връзка, когато предложихме въвеждането на мултифондовете, ние казахме, че сме го заложили и като промяна в законодателството, а именно забрана на консервативните мултифондове да инвестират в книжа с променлива доходност, т.е. права, акции и дялове. И като възможност за инвестиране ще останат само книжа с фиксирана доходност от типа на ДЦК, банкови депозити, корпоративни облигации и т.н. Изказвам чисто мое мнение, като не ангажирам регулатора. Мисля си, че тогава нашата позиция да не се съгласим беше правилна, т.е. банки, които нямат инвестиционен рейтинг, да приемат депозити. Все пак говорим за средства, за които от една страна, трябва да се гарантира добра доходност, за да има едни по-добри пенсии към момента на пенсиониране, а от друга страна, като виждаме ликвидността, с която разполагат българските банки, и тенденцията от последните няколко години /разбира се, това е общоевропейска тенденция/ за проценти, близки до нулата или пък отрицателни лихвени проценти. Това не е тайна, в това число и някои от ДЦК-тата имат също отрицателна доходност. Може да е моментна конюнктура, но към днешна дата не считам, че би било оправдано подобен тип либерализъм. Пак казвам, това е лично мнение, не ангажирам регулатора. Естествено, ако тогава пък бяхме направили съответната промяна, сега пък можеше да бъдем критикувани във връзка със случая с Корпоративна търговска банка, която както знаете, нямаше инвестиционен кредитен рейтинг.
Само още нещо се маркирам. В Доклада на ЕС, който както каза и председателят г-н Мавродиев, беше публикуван днес на български език, ще видите, че там се отчита като позитив факта, че пенсионните дружества имат рестрикция по отношение на инвестициите в банки под формата на депозити, които не притежават инвестиционен кредитен рейтинг. Така че в това отношение мисля, че политиката ни е била последователна и правилна през годините.
По отношение на наказателната политика на Комисията. Следващият въпрос визира точно наказателната политика на Комисията, видовете наказателни постановления и административни мерки, така че бих могъл да ги обединя и да отговоря конкретно на въпроса.
По отношение на издадените наказателни постановления. Ще обобщя данните за издадените наказателни постановления от сегашния състав на КФН спрямо предишния и общо от регулатора от 2003 г. досега. През периода 2003-2009 са съставени общо 389 броя акта за установяване на административни нарушения и са издадени общо 335 броя наказателни постановления. Тук вече визирам мандата на настоящата Комисия. През периода 2010-2014 са съставени общо 328 броя акта за установяване на административни нарушения и са издадени общо 318 броя наказателни постановления. Или виждате, че близо половината от всички издадени постановления в историята на КФН от 2003 г., откогато тя на практика съществува като единен орган, са в мандата на настоящата Комисия. Тоест, от една страна, налице е ръст, а от друга, имайки предвид увеличените активи в сектора като цяло, лично аз считам, че подобна политика на регулатора е напълно оправдана.
По отношение на това какви са трендовете на нарастване. Ако ги сравняваме с периода 2003-2009, средно са издавани по 48 броя наказателни постановления, а само за периода 2010-2014 те са средно по 64 на година, т.е. на година ръстът е приблизително 30% и малко над него.
По отношение на принудителните административни мерки ръстът е още по-осезаем, като за периода 2010-2014 са издадени 100 принудителни административни мерки, което е ръст от близо 100 пъти, ако говорим за принудителните мерки, издадени от предишната Комисия. А тя е една на брой, затова казвам, че има ръст 100 пъти.
По отношение на всички принудителни наказателни мерки от 2003 г., на практика ръстът е близо 400%, т.е. близо четирикратен ръст, което пак казвам считам, че е оправдано както с оглед на нарасналите активи, така и с оглед на засилване на тенденцията към по-стриктна регулация от страна на регулаторните органи, особено след финансовата криза.
Кои са най-честите нарушения? Нормално е най-честите нарушения да са свързани именно с управлението на активите, тъй като по закон пенсионните дружества не мога да извършват друга дейност освен по управлението на активи. И именно в тази връзка, за да отговоря на предишния въпрос - да, ако има съответно нарушение на инвестиционния режим, обикновено Комисията след съответната проверка, след създаването на административен акт пристъпва и към съставянето на наказателно постановление, освен ако не се счете, че се касае за маловажен случай. Тоест понякога вследствие ръста на активите в рамките на един ден те могат да излезнат извън тези инвестиционни лимити. Пак казвам, когато се касае за чисто обективен фактор извън конкретния субект, който се занимава с управлението на активите, например ако ограничението е до 10%, пък ръстът на капиталовия пазар е 10,01%, считаме случая за маловажен. Естествено че проверяваме, естествено че преценяваме, естествено че в такива случаи също сме издавали наказателни постановления, т.е. въпрос на конкретна преценка е за всеки един случай. Но ако погледнете статистиката, ще видите, че случаите, в които Комисията е решила, че даден акт представлява маловажен случай, са изключително малък брой. Така че в това отношение, ако трябва да обобщя – да, има ръст на наказателните постановления, има ръст на принудителните административни мерки, факт е, безспорно е факт, но пак казвам, считаме че подобна политика е оправдана с оглед нарасналите активи на сектора.
В заключение, накратко за процедурата по обжалване, тъй като практиката показва, че близо 100% се обжалват. Общо взето процедурата по обжалване на едно наказателно постановление трае между 2 и 4 години, така че в това отношение нашата политика е, така да се каже, това, което зависи от нас, разбира се, е ние да се опитаме и да съкратим тази процедура. Пак казвам - това, което зависи от нас, тъй като във фазата на съдебен контрол, все пак решението на съда е окончателно. И в тази връзка само маркирам – никога не сме си позволявали да коментираме съответна принудителна административна мярка или наказателно постановление, преди тя да е влязла в законна сила. В това отношение винаги сме имали коректна позиция спрямо поднадзорните лица и винаги сме се придържали към коректните факти и обстоятелства, независимо в чия полза са те.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Само ще допълня колегата с нещо много важно, като се върна на споменатия Доклад на Европейската комисия, който кореспондира директно с тази точка. За разлика от тежките и сериозни критики върху банковия надзор по отношение на небанковия финансов сектор и надзора върху него Европейската комисия казва, че има строг надзор. Няма никакви критики към надзора от страна на Европейската комисия. Единствените критични бележки са свързани с настоящото законодателство и с нуждата от неговото подобряване в частта със сделките на „свързани лица“, да бъде прецизирана още по-тежка хипотеза, както и по отношение начина на инвестиране на средствата, респективно теми, свързани в тази връзка. Тоест няма никакви негативни оценки или препоръки. Напротив, една изключително положителна оценка на Европейската комисия за сериозния, тежък и строг надзор, който аз от много време повтарям. Вече го виждаме в доклада на ЕК, включително има и бележка, която дава съвет да се помогне за укрепване капацитета на КФН. Беше коментирано с мисията на ЕК, че ние сме подложени на систематично орязване на бюджета. Всяка година той се намалява с 10% и повече, което ограничава сериозно възможността за добри информационни системи, които са адекватни на европейските, респективно тренинг на персонала и т.н. И в Доклада Европейската комисия го отбелязва. Това е в пряка връзка с това, че ние сме провеждали една доста тежка и сериозна наказателна политика и надзор.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-н Мавродиев, абсолютно сте прав. Аз също съм разговарял по тези въпроси с представители на Европейската комисия. И ако трябва да бъда честен, направих си труда да проверя с колко ви е орязван бюджетът почти всяка година. И ми направи много лошо впечатление, защото вие като Комисия всъщност сте били, така да се каже, „обезоръжавани“. Защото ако една КФН няма финансов ресурс, няма как да си върши работата. И оттук аз вече имам два интересни въпроса в тази връзка.
Според мен би трябвало да има едно допълнение към въпрос 16. Макар че г-н Джалъзов правилно подчерта, че едно съдебно производство, за да влезе едно наказателно постановление в сила, трае 3-4 години, аз бих искал да получа информация - в крайна сметка колко от издадените 335 наказателни постановления така или иначе са влезли в сила?
Бюджетът на КФН попълва ли се, простичко казано, от събраните глоби, за да можете вие да работите? Защото установих една такава зависимост - една част от тези пари всъщност влизат във вашия бюджет.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Само още нещо искам да допълня, което пропуснах във връзка с Доклада на Европейската комисия, отнасящо се до темата със законодателството, което следва да бъде променено. Да подчертая още веднъж, че абсолютно същите слабости на сектора сме ги идентифицирали много отдавна, още през 2011 г. През 2012 г. на тогавашния финансов министър г-н Дянков беше предложен проект за промени в КСО, който да реши всички тези проблеми. И там са адресирани както темите със свързаните лица, така и с експозициите, стабилността на фондовете, намалени на таксите и всичко изброено дотук. Тоест това, което е трябвало, ние сме го свършили още през 2012 г.
По отношение на бюджета. Ние имаме тавани, т.е. всичко над тези тавани влиза в републиканския бюджет, т.е. не остава в бюджета на КФН. Имам предвид приходите от глоби.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Имам въпрос, свързан с една изнесена публична информация, която ме озадачи - във връзка с разпореждане на Комисията за финансов надзор за продажба на определени облигации от фонд. Учудих се, че Комисията може да разпорежда на фонд да продаде свои облигации, в които е инвестирало, и не мога да разбера на каква база се прави това. Това няма нищо общо със законосъобразност, а с целесъобразност по направената инвестиция.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Ще отговоря накратко, а г-н Джалъзов ще детайлизира. Темата, която визирате, предполагам, г-н Ананиев, е част от принудителни административни мерки, които бяхме наложили на няколко фонда. Имате подробна информация кои са тези фондове, кои са сделките. За конкретния казус става въпрос на инвестиране в инструменти, които в крайна сметка бяха в противоречие с императивните норми на закона. Тоест една облигационна емисия, която не беше листвана и разрешена чрез одобрен проспект в шестмесечния срок, което императивно е забранено от Кодекса за социално осигуряване, т.е. автоматично следва да се излезе от тази инвестиция, тъй като е незаконосъобразна. Тоест на база явната незаконосъобразност, свързана с противоречие и нарушение на КСО, са издадени тези принудителни административни мерки от зам.-председателя. Няма решение по целесъобразност. Решенията са заради нарушения на императивните норми на закона. Г-н Джалъзов е работил по казуса и ще Ви даде повече информация.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Напълно се солидаризирам с казаното от г-н Мавродиев. Искам да добавя факта, че по отношение на тези принудителни административни мерки има три предварителни проверки от страна на прокуратурата. И трите проверки са приключили със заключение, че регулаторът е действал в границите на законосъобразността. Тоест за да бъда максимално коректен, ще уточня, че по сигнал на поднадзорното лице сме проверени не един път. Два пъти са проверявани всички принудителни административни мерки, които сме издали, и това е заключение на прокуратурата. Така че в това отношение нямаме каквито и да било притеснения. Регулаторът е реагирал абсолютно целесъобразно въз основа на закона, тъй като съответните инвестиции в съответния момент са били незаконосъобразни. Логиката на КСО е много проста. Дружествата имат право да инвестират само във финансови инструменти, емитирани от публични компании, пак казвам с едно-единствено изключение – ако се касае за частно пласиране. Но тогава изискването в Кодекса е в шестмесечен срок съответния проспект да бъде одобрен от регулатора и емисията да бъде листвана на капиталовия пазар. Това се прави с цел инструментите, в които те инвестират, да бъдат максимално ликвидни. Има изрична забрана да инвестират в компании, които не са публични. В дадения случай ние не сме се произнесли по целесъобразност, произнесли сме се по отношение неспазване изискванията на закона или изцяло относно законосъобразността на съответните инструменти. Така че регулаторът е бил проверен в това отношение и всеки, който се интересува, може да види резултатите от прокурорската проверка дотолкова, доколкото по съответните номера на делата може да се влезе в деловодната система и да се направи справка. Ако представлява интерес за Вас, мога да Ви дам и допълнителна информация. Благодаря.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Да, представлява интерес. Предполагам, че говорим за същия случай, при който инвестицията в тези облигации е била направена преди три години. Значи това, което Вие казвате, е, че предишната Комисия е нарушила закона и всъщност не се произнесла по тази незаконосъобразност, която се е случила? А когато вие сте влезли в мандат, сте се произнесли, че е незаконосъобразна. Така ли да разбирам? И друг въпрос, по който искам да получа отговор - по тези ограничения за инвестиране на пенсионните фондове, които сте ни дали, кой точно член се нарушава, за да мога да го отнеса към членовете, които сте ни предоставили? Кой член от цитираните е нарушения?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Пак бих искал да конкретизирам. Не казвам, че предишната Комисия е нарушила закона. Не твърдя това нещо. Казвам, че по закон, когато имаме частно пласиране, съответно пенсионното дружество е длъжно в шестмесечен срок емисията да стане публична. Тоест да бъде листвана в дадения случай на българския капиталов пазар. Ако след изтичането на този срок емисията не е листвана, Кодексът забранява подобен тип инвестиции във финансови инструменти, които са емитирани от непублична компания. А даденият случай е точно такъв, т.е. говорим за дружество, което не е станало публично. Нещо повече. Понеже започнахме да коментираме конкретен казус, именно във връзка с тези проблеми на системата Комисията е приела и една Практика, в която изрично се казва, че ако след изтичане на шестте месеца поради някаква причина - била обективна, била субективна, т.е. имали сме случай, в който емитент сам си е изтеглял проспект, т.е. очевидно с действията си е показал, че не желае да спази закона. И именно въз основа на това беше издадена съответна Практика, където изрично се казва, че емитентът е длъжен след изтичане на шестмесечен срок, ако емисията не е станала публична, да има механизъм, чрез който да изкупи книжата, които е емитирал от фондовете, в които ги е пласирал в режим на „частно предлагане“ обратно, т.е. да бъдат възстановени средствата. И тази наша Практика не е от сега, ако не ме лъже паметта е от последните две години. Така че в това отношение мога да Ви гарантирам, че след като сме приели тази Практика, след тези принудителни мерки, които сме наложили, именно поради неспазване процедурата на законосъобразност, нямаме такива случаи в сектора. Уверявам Ви, нямаме. Имало е случаи, когато дадено дружество е просрочило този шестмесечен период и тогава се е налагало то да изкупи емисията облигации именно поради факта, че тази емисия не е станала публична такава. И то сме имали нееднократно такива случаи. Пак казвам, считам че нашите действия тогава бяха повече от оправдани именно с оглед спазването на закона.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Само едно уточнение. Казвате „практика”. Тази Практика съдържа ли се в нормативната уредба, която ни дадохте в един от файловете? Това е нещо, което самата Комисия се е събрала и го е гласувала ли? Какво имате предвид под „практика” - протокол, наредба, решение? Какво?
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Буквално документът се нарича Практика по прилагането на конкретния текст от КСО. Съгласно Закона за КФН ние имаме право, включително да тълкуваме законите, по които ние сме регулатор, и това е записано изрично в нашите правомощия по ЗКФН. Едно от правомощията ни е да издаваме „практики”, които водят до подобно тълкуване и прецизиране на правната уредба, когато тя не е много ясна и липсва детайлизация. Затова е приета тази Практика - с цел да има еднакво третиране на всички субекти в идентичните случаи. Тъй като в случая ставаше въпрос за облигационни корпоративни заеми от определени юридически лица, които бяха финансирани в резултат на „частно пласиране“ на тези облигации в значителен размер (говорим за десетки милиони левове, които са парите на осигурените лица), тези корпоративни облигации в шестмесечния срок не бяха одобрени за търговия на фондовата борса, т.е. беше нарушено императивното изискване на КСО, и затова бяха издадени принудителни мерки. Заради това противоречие с императивната забрана на КСО те трябваше да бъдат обратно изкупени и съответно фондовете излезнаха от тези инвестиции и парите бяха възстановени. Тоест ние сме се погрижили за това парите на хората, на осигурените лица да бъдат там, където трябва да бъдат, а не в незаконосъобразни инвестиции. След този сериозен правен казус, за който имахме и дебат, и съдебни спорове, беше приета тази Практика. Не знам дали я имате в предоставените документи, но ако я нямате, ще Ви бъде предоставена. Тази Практика е публична и е качена на нашия сайт, както и всички други наши практики.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Един уточняващ въпрос, защото ми се струва, че тук трябва да имаме малко повече яснота и аз, и колегите. Кодексът за социално осигуряване категорично определя къде може и къде не може да се инвестира. Не може да се инвестира в корпоративни облигации, които не се предлагат публично. Така ли е? Така е. Има една облигация, става въпрос за конкретния случай, за който колегата Ананиев пита, която облигация е „частно предлагане“, т.е. не е публично предлагане. За такъв вид инструменти се дава определен срок, в дадения случай е шест месеца, и ако в тези шест месеца това „частно предлагане“ не стане публично по установения от закона ред, вие сте длъжни да накарате пенсионните фондове, които са инвестирали в това „частно предлагане“, но то не е станало публично, вие сте длъжни да приложите закона. Аз питам, да ми потвърдите, за да изясня и за себе си, и за колегите, така ли е?
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Да, така е.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря Ви.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Ставаше въпрос за няколко облигационни емисии, отговарящи точно на описаното от г-н Цонев, в директно нарушение на закона, които бяха в значителен размер, ако не ме лъже паметта, за около 70 000 000 лв., т.е. за огромни суми, тотално. За тези емисии ние нямаше как да не приложим закона, защото очевидно, иначе не бихме защитили интересите на осигурените лица, това са пари от партидите на хора. Това не бяха инвестиции с лични, собствени средства на пенсионните дружества, били те „Алианц“, AIG или „Виена иншурънс груп“. Това са парите от управляваните пенсионни фондове, т.е. от партидите на хората, които са в нарушение на този императивен текст на КСО. Благодаря.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Само едно уточнение накратко. Независимо дали става дума за обратно изкупуване или за продажба на трети лица, пенсионният фонд категорично трябва да се освободи от активите, за които законът му забранява да държи. Така че в случая няма абсолютно никакво значение по какъв начин са продадени. Идеята за обратно изкупуване е облекчаваща за пенсионния фонд, т.е. гарантира се, че винаги има на кого да продаде. В обратния случай може да се окаже, че пенсионният фонд няма на кого да продаде тези облигации. Те не са търгуват публично. Това е проблемът и затова законът забранява да се държат. Като не се търгуват публично, може да няма кандидат-купувач и затова трябва да се прилага законът такъв, какъвто е.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Но е било в нарушение всъщност от предишната работа на Комисията. Така излиза, след като вече три години са били в обращение тези облигации.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Съвсем кратък коментар по отношение на Практиката. От страна на засегнатите поднадзорни лица имаше съдебно обжалване и решението на Комисията е окончателно потвърдено, така че в това отношение нямаме абсолютно никакви опасения и сме действали абсолютно законосъобразно по отношение на дадените инвестиции. Така че в това отношение аз съм абсолютно категоричен, Практиката беше абсолютно полезна. Още повече, след като Комисията прие тази Практика имаше поне 3-4 случая, когато след изтичане на шестмесечния период се наложи емитентът да си изкупи обратно облигациите, тъй като не беше спазил шестмесечния срок за листване на съответната емисия на българския капиталов пазар. Така че за мен въпросът е изчерпан с окончателния акт на съда.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: С това трябваше да започнем и щяхме да спестим време. В България съдебните решения не се коментират, а се изпълняват. Заповядайте, г-н Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря Ви, г-жо председател. Слушах много внимателно, тъй като това е част от работата на Комисията. Но искам да обърна внимание на това, че не е лошо да се запознаем с тази Практика, но по принцип, там където има определени съдебни актове, общо взето, не е наша работа да извършваме контрол на тези актове. Да, можем да се информираме, както е в случая, но щом има съдебен контрол, той е съдебен - край. Тоест контролът в тази част от работата на Комисията е даден на съда, а не на нас.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-н Мавродиев ми отговори на една част от въпроса, свързан със средствата, но не получих отговор на другия въпрос, който за мен е важен от гледна точка на качеството на работата на Комисията. От 335 издадени наказателни постановления колко са влезнали в сила и колко са отхвърлени от съда?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: За периода 2010-2014 г. данните са следните:
- през 2010 г. са издадени 19 броя наказателни постановления, обжалвани са 14 броя наказателни постановления, влезли в сила са 16 броя;
- за 2011 г. са издадени 35 броя наказателни постановления, обжалвани са 21 броя, влезли в сила са 24 броя;
- за 2012 г. са издадени 45 наказателни постановления, обжалвани са 24 броя, влезли в законна сила са 30 броя;
- за 2013 и 2014 г. процедурите са още висящи и данните са: при 97 броя издадени наказателни постановления за 2013 г. 87 са в процедура по обжалване, като производствата са приключили по 20 броя дела, т.е. имаме 20 броя влезли в сила наказателни постановления. За 2014 г. при 122 броя издадени наказателни постановления 110 са обжалвани и 14 са влезли в законна сила, т.е. както коментирахме и по-рано, процедурата по окончателно приключване трае между две и четири години.
Тоест за 2013 и 2014 г. почти всички са във висящи правоотношения, а иначе по отношение на успеваемост можем отново да погледнем данните за 2011 и 2012 г. Приблизително между 75 и 80% са влезлите в сила наказателни постановления, пак казвам на база 2011-2012 г.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: За да допълня въпроса на г-н Байрактаров, щях да питам колко са отхвърлените, но г-н Джалъзов отговори.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има ли други питания по този въпрос? Няма. Уважаеми колеги, по искане на някои колеги депутати ще закрия заседанието тук. Съжалявам, че не успяхме и днес да приключим, останаха ни въпроси, макар и малко. Закривам днешното заседание. Свиквам следващо заседание утре в 16.30 часа. Първа точка – изслушване на министър Горанов. Втора точка – продължаваме по списъка с въпросите към Комисията за финансов надзор. Министър Калфин ще се включи евентуално по-късно, но това ще уточним в движение.
Благодаря Ви. До утре.

(Закрито в 18.35 ч)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОРНЕЛИЯ НИНОВА