1. Изслушване на министъра на финансите Владислав Горанов за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на доо за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.)

2. Запознаване с документи и изслушване на членове на Комисията за финансов надзор по въпроси, поставени от Временната комисия /продължение/

3. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 4

На 5 март 2015 г. (четвъртък) от 16.30 ч. в зала 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка при следния:
ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на финансите Владислав Горанов за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на доо за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.);
2. Запознаване с документи и изслушване на членове на Комисията за финансов надзор по въпроси, поставени от Временната комисия /продължение/;
3. Разни.
Заседанието беше открито в 16.40 часа и беше ръководено от г-жа Корнелия Нинова - председател на Временната комисия.

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добър ден на всички. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията при следния дневен ред:
1. Изслушване на министъра на финансите Владислав Горанов за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на доо за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.);
2. Запознаване с документи и изслушване на членове на Комисията за финансов надзор по въпроси, поставени от Временната комисия /продължение/;
3. Разни.
В заседанието участват като гости:
Владислав Горанов – министър на финансите
Илиана Владова – държ. експерт в дирекция „Държавни разходи“ на МФ
Катя Кашъмова – началник-отдел в дирекция „Данъчноосигурителна методология“ на НАП
Никола Шерлетов – парламентарен секретар на МФ
Стоян Мавродиев – председател на КФН
Ралица Агайн-Гури - зам.-председател на КФН на КФН
Ангел Джалъзов - зам.-председател на КФН
Владимир Савов – член на КФН
Александър Цветков - началник - отдел „Дистанционен надзор”, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН
Андон Георгиев – главен секретар на КФН
Валентина Манчева - началник - отдел „Дистанционен контрол”, дирекция „Осигурителен надзор” на КФН
Ернесто Еленков – началник отдел „Разследване на пазарни злоупотреби”, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН
Желю Василев – гл. експерт, отдел „Регулаторни режими”, дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор” на КФН
Ирена Рачева - началник - отдел „Оперативен контрол и принудителни административни мерки”, дирекция „Осигурителен надзор” на КФН
Мария Христова - началник-отдел „Анализи и оценка на риска”, дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор” на КФН.
Представители на НПО и граждански организации:
Румен Гълъбинов – Сдружение „Граждански форум Промяна“
Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване
Анастас Петров - Изпълнителен директор на “АЙ ЕН ДЖИ ПОД“АД
Андрей Шотов - Изпълнителен директор на „ПОД - Бъдеще“ АД
Георги Тодоров - Изпълнителен директор на ПОАД „ЦКБ - СИЛА“
Даниела Петкова - Председател на УС на ПОК “Доверие“ АД
Мирослав Маринов – Изпълнителен директор на ПОК „Доверие“
Людмила Векова - Изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителен институт“ АД
Милен Марков – Главен изпълнителен директор на ПОК „Съгласие“АД
Николай Марев - Главен изпълнителен директор на ПОК „ДСК - Родина“АД
Силвия Габровска - Изпълнителен директор на ПОД “Топлина“АД
Николай Славчев – главен методолог на ПОД “Алианц - България“АД
Ася Гонева – изпълнителен секретар на КНСБ
Варшава Максимова – парламентарен секретар на КНСБ
Стефан Илиев – парламентарен секретар на вицепремиера Томислав Дончев.
Добре дошли и на гостите. Започваме с първа точка от днешния дневен ред - изслушване на министъра на финансите Владислав Горанов за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на доо за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.).
Предварително бях изпратила писмо с този въпрос. Предлагам от наша страна в началото да няма някакви уточняващи въпроси. Да ви дадем думата за едно изложение относно поправките през закона за бюджета, които се случиха в края на миналата година. Знаем, че не влезнаха действително в сила, тъй като не е готова подзаконовата нормативна уредба. Какви са намеренията на правителството, на изпълнителната власт, какво оттук-нататък ще се предлага в тази връзка? След това ще дам думата на колегите, народни представители, за да зададат своите въпроси. Благодаря Ви. Имате думата, г-н Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Уважаема г-жо Нинова, уважаеми дами и господа народни представители, колеги от КФН, гости. Знаете, че в края на миналата година по инициатива на народни представители в резултат на постигнато споразумение между министър-председателя, от една страна, и част от социалните партньори се измени Кодексът за социално осигуряване. Тази промяна беше приета нееднозначно, с доста критики относно това дали предложената промяна дава действително възможност за избор между това лицата да се осигуряват за пенсия само в Държавното обществено осигуряване или да се осигуряват за пенсия в Държавното обществено осигуряване и универсалните пенсионни фондове за втора пенсия.
Правилно коментирахте при Вашия анонс, че не произвеждат действие приетите промени в Кодекса за социално осигуряване, тъй като малко след приемането им коментирахме, че ако дефицитът в дебата тогава е такъв, че не всички са могли да си кажат мнението и да изразят позициите си, ние ще дадем време в рамките на една Работна група към зам.-министър-председателя и министъра на труда и социалната политика министър Калфин да се проведе дебат с краен срок 31 март 2015 г., в който всички страни, заинтересовани от процеса на осигуряване в различните му форми като структура и отделни параметрични решения, да бъдат отново дискутирани и да се излезе с едно устойчиво решение. Както преди това заявихме, че единственото важно нещо от страна на ГЕРБ е било да се даде възможност на лицата да имат възможност за избор как точно да си осигуряват адекватна пенсия за периодите, в които няма да могат със собствени сили да осигуряват доходите си. В резултат на всички решения оттогава насам конкретните стъпки, които са предприети от изпълнителната власт, освен това, че тя инициира редовни дебати и скоро ще се излезе със законодателни решения, които ще бъдат обсъдени в Механизма на Националния съвет за тристранно сътрудничество, който изисква консултиране със социалните партньори, и след което, ако евентуално премиерът и останалите членове на кабинета се обединят около едно общо законодателно решение, то ще бъде предложено на Народното събрание вече като законодателна инициатива на правителството. Това, което се дискутира, е познато вероятно на част от народните представители, тъй като и тук днес в залата виждам народни представители, които намериха време да участват в дебата при вицепремиера Калфин, където в детайли се дискутират всички нюанси и аспекти на социалното осигуряване във всичките му параметри.
Що касае промените в Кодекса за социално осигуряване от края на миналата година, които съзнателно и целенасочено не произвеждат действия все още, за да се предложи окончателно решение за гарантирането на избор дали лицата да се осигуряват за допълнителна пенсия в универсални пенсионни фондове или да могат да избират да се осигуряват само в Държавното държавно осигуряване за пенсия - тук говорим за лицата, родени след 31 декември 1959 г., - имаме още малко време да минем по процедурата за изготвяне на законодателна инициатива на правителството. Имам увереност и на вицепремиера Калфин, че както неговата администрация, така и колегите от Националния осигурителен институт, така и администрацията на Националната агенция по приходите и Министерството на финансите работят върху комплект от законодателни решения, които да бъдат оформени като законодателна инициатива на правителството.
Що касае конкретните решения на правителството, свързани с неговите функционални компетентности, делегирани от Кодекса за социално осигуряване, най-кратко мога да разкажа следното. НАП - и това е открай време - събира и разпределя осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ в размера на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд за осигурените лица, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурявани в универсален пенсионен фонд и са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“. Има издадена заповед на министъра на финансите № ЗМФ 126/13.02.2015 г., с която се определя, че вноската за фонд „Пенсии“ в размер на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд и лихвите върху тях за лицата по чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване се внасят по банковата сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване в НАП. Тоест гарантираме подзаконова нормативна уредба, че докато не излезем с ново законодателно решение, промените от края на миналата година не произвеждат ефективно действие. В Държавен вестник, бр. 14/20.02.2015 г. е обнародвана Наредба за изменение на Наредба № 8/2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване на съхранени данни от работодателя към осигурителите за осигурените лица, както и от самоосигуряващите се лица. Тя е обнародвана за първи път в бр. 1/2006 г. в Държавен вестник, издадена от министъра на финансите, с която се прави допълнение в Декларация-образец 1. Данни за осигуреното лице - така че задължените лица да продължават да подават данни за осигурените лица, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурявани в универсален пенсионен фонд и са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ по начина, по който са подали декларация преди промяната. Въз основа на така подадените декларации Образец 1 – данни за осигуреното лице, внесените осигурителни вноски и подаденото заявление от осигурените лица, избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“, НАП ще разпределя и превежда увеличената осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ на НОИ. Това е начинът, по който НАП превежда и разпределя осигурителните вноски в съответния универсален фонд или професионален такъв. Разработва се функционална характеристика за изменение на информационната система на НАП за доработване на системата, така че да се извършва разпределението на увеличената осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ и Държавното обществено осигуряване, превеждането на средства в Сребърния фонд и в определени случаи - възстановяването им. Концепция, която е възможна, но няма окончателно обединение около нея, и която трябва да мине пътя на законотворчество, така както Министерският съвет създава законодателните решения и ги съгласува с всички заинтересовани страни.
Подготвя се и проект на Наредба за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, в който ще бъде уреден, че лицата по чл. 4б по Кодекса за социално осигуряване, които изберат да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване, да подават в съответните компетентни териториални дирекции на Националната агенция по приходите заявление съгласно приложение към Наредбата за реда на внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, в която се решават сроковете и начините за подаване на заявлението. Осигурителните вноски в размер на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, установените задължения и лихви за тези вноски за лицата по чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване се внасят по банковата сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Средствата, за които говорих преди малко, се централизират в Българската народна банка и Националната агенция за приходите въз основа на данните, подадени в Декларация-Образец 1 данни за осигуреното лице и разпределя и превежда на НОИ. Средствата по индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд за лицата, които са подали заявление, се превеждат от пенсионно-осигурителните дружества по сметка на НАП в БНБ, съответно в държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система. Редът за възстановяване на участието в универсален пенсионен фонд, т.е. възстановяване на средствата в УПК, е разписан, както и редът, и начинът за обмен на информация между институциите. В зависимост от съответното законодателно решение за лицата от чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване по всяка вероятност ще се наложи промяна на някои от наредбите на Комисията за финансов надзор, като например Наредба № 33/19.09.2006 г., която касае индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Това са накратко предприетите действия от страна на изпълнителната власт във връзка с намеренията да се установи трайно и по най-добър начин възможността за избор на лицата, които са родени след 31 декември 1959 г., по какъв начин да се осигуряват - дали за втора пенсия в универсален пенсионен фонд или само в Държавното обществено осигуряване. Ако въпросът на колеги журналисти е произвели ли са действие измененията от края на миналата година по някакъв начин и нещо променило ли се е спрямо действащите регламенти до 31 декември 2014 г., отговорът е „не“.
Кога ще сме готови със законодателните инициативи на правителството? Ще се опитаме в предварително заявените срокове, до края на месец март 2015 г., да предложим, съгласувана с Кодекса на труда и Закона за нормативните актове, инициатива на правителството за изменения на Кодекса за социално осигуряване, които да включват в себе си всички параметрични решения, които могат да се нарекат промяна. „Реформа“ е по-претенциозно понятие, но промяна на някои несъвършенства на съществуващия в момента регламент за инвестиране, натрупване и гарантиране на това, че хората на база на отчислителните вноски от доходите си и от работодателите им /осигурителите/, така също и за самоосигуряващите се лица, ще могат през трудовия си стаж да гарантират, че след като приключат трудовия си стаж, ще имат адекватни пенсии, които в максимална степен да заместят доходите от труд. Ако приемем, че това трябваше да бъде първата част на изслушването, най-общо, това мога да ви представя като действия на изпълнителната власт дотук, тъй като не мога да ангажирам правителството в окончателното решение по отношение на отделните параметри, които се дискутират във форматите към вицепремиера Калфин, където се старая да участвам и аз постоянно. Това решение предстои да се вземе окончателно в рамките и сроковете, които сме си заявили предварително до края на месец март и, пак повтарям, в съответствие със Закона за нормативните актове и Кодекса на труда. Тоест с всички съгласувателни процедури, които правителството използва, за да съгласува проблеми, или по-скоро инициативи, или по-скоро промени в нормативната уредба, касаещи доходите и жизненото равнище и осигурителните отношения, които са предмет на консултиране в съответствие с чл. 3 на Кодекса за труда. Разбира се, оттук-нататък съм готов да отговоря на всички допълнителни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря и аз. Колеги, имате думата за въпроси към министър Горанов. Г-н Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, г-жо председател. Г-н министър, от това което изнесохте като информация, се вижда, че сте създали организация. Искам да Ви задам няколко уточняващи въпроса.
Казахте, че лицата по чл. 4б, който беше приет в края на миналата година със закона за държавния бюджет, техните вноски се събират в специална сметка в НАП. Парите на тези лица остават в НАП, те не отиват, както е било досега, в лична партида във фонд, а остават в НАП. Въпросът ми е, ако в един бъдещ период тези лица изразят своето право на избор, как ще бъдат компенсирани те по отношение на доходността, която би следвало да получат от частните фондове? Знаете, че има и конституционно решение по този въпрос. Между другото по-късно тук ще задам и въпрос на Комисията за финансов надзор, а именно какво е направила тя, за да се възстановят едни, за които и аз вече не знам колко милиона. Защото 107 000 000 лв. са били преведени от частните фондове към фонд „Пенсии“ на НОИ и, доколкото имам информация, 56 000 000 лв. не са върнати все още. Тоест тези средства не получават доходност. Предвидили ли сте, че в един момент съответните лица могат да предявят претенции за неначислена доходност? Интересува ме чисто информационно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте, г-н министър.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Не знам как предлагате да структурирате дебата, аз предлагам да отговарям на всеки един въпрос, вместо да ги натрупваме.
Уважаеми г-н Байрактаров, ако имаше такъв проблем, той щеше да е проблем. Няма подадено нито едно заявление в изпълнение на чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване. Всички средства на осигурените лица, родени след 1959 г., постъпват в универсалните пенсионни фондове, там, където им е мястото, докато те не решат нещо друго. Тоест така както коментирах и преди малко, промените в Кодекса за социално осигуряване, гласувани в края на 2014 г. и влезли в сила от януари 2015 г., все още целенасочено и съзнателно не са произвели никакво действие спрямо съществуващите до 01.01.2015 г. правила за осигуряване. Тоест няма случаи, в които средства на лица, родени след 1959 г., които задължително се осигуряват и в универсален пенсионен фонд, да са задържани в банковата система или по сметки на НАП и те да не част от активите на пенсионните фондове и да се управляват от дружествата по най-добрия начин. Тоест все още промените от края на миналата година не са произвели абсолютно никакво действие и съзнателно не е приета наредба, тъй като това беше ангажимент още от края на миналата година, че критиките, които бяха адресирани към промените, ще намерим време да ги чуем и да потърсим още по-добро решение, което наистина да дава възможност на хората да изберат модел. Чисто информативно ви казвам, че де факто не е произведено никакво действие изменението в Кодекса за социално осигуряване и всички лица, родени след 1959 г., продължават да се осигуряват и в универсалните пенсионни фондове, и в Държавното обществено осигуряване, така както законът ги задължаваше да края на 2014 г. Благодаря.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Искам да благодаря на министър Горанов за изчерпателния отговор. Това, което каза, е важно и е хубаво да се чуе публично, за да се избегнат спекулации в бъдеще, защото знаете колко е чувствителна тази тема.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има ли други въпроси? Заповядайте, г-н Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми г-н министър, бих искал да чуя Вашето мнение за предложенията на Комисията за финансов надзор за промени в КСО, а те са: въвеждане на мултифондова система; намаляване на събираните такси и удръжки; създаване на централизиран Гаранционен механизъм; усъвършенстване на уредбата на фазата на изплащане; прецизиране и разширяване на обхвата на определенията за свързани лица и контрол; въвеждане на риск базиран контрол и въвеждане на изискванията по директивата за Платежоспособност ІІ.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Благодаря. Запознат съм, разбира се с предложенията на колегите от Комисията. По някои от тях имаме пълно единодушие, по други ни е необходимо още време, за да съм убеден, че това е най-правилното решение, което правителството може да вземе.
По отношение на мултифондовете все още не съм убеден, че това е най-правилното решение.
По отношение начина на формиране на резерви, за да се гарантира, че доходността на хората номинално няма да е под нула, би трябвало да се намери такъв инструмент. Няма такъв надежден инструментариум.
По отношение на инвестициите на свързани лица. Отдавна е известно, че има проблем в нормата, която допуска такова практическо приложение, че съществува реална предпоставка някой да се изкуши и да прави инвестиции в де факто свързани лица, които обаче закона не ги разглежда като такива.
По отношение намаляване на таксите. Самите фондове смятат, че им е дошло времето в тази посока. Такива мнения чух от представители на някои от дружествата. За прецизност фондовете, управлявани от дружества, а от самите дружества чух, че са готови, дошло е времето за намаляване на таксите. Искам да обърна внимание, че те никога не са били длъжни да предлагат максималния размер и някои от тях не са го и правили.
По отношение на Гаранционния механизъм. Гаранционен механизъм трябва да има. Сегашният според мен не дава отговор на всички въпроси, защото размера на натрупванията в сегашния механизъм, така както той функционира, или начинът, по който е структуриран, не дава убедителен отговор какво се случва, ако имаме отрицателна доходност. Ние трябва да създадем гарантиран механизъм не само за да имаме реална доходност, но със сигурност поне номиналния размер на натрупваните през години вноски, т.е. сборът на всички суми, постъпвали в отделните периоди на осигуряване, да е поне не по-малък от активите, които се водят по сметката на лицето в съответния фонд. Сега действащият закон, не знам това тайна ли е за някой, но не дава ясни гаранции и не е възможна хипотезата за номинална отрицателна доходност.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има ли други въпроси? Аз имам.
Г-н министър, казахте че при г-н Калфин работи екипът, който трябва да излезе с окончателно решение до края на март за цялостна промяна в пенсионните закони и условия. В Комисията по труда и социалната политика миналата седмица г-н Калфин заяви, че няма да има готовност до края на месец март 2015 г., правителството и групата да излезнат с такова предложение. Това само за Ваша информация, иначе той ще бъде поканен следващата седмица в нашата комисия и ще коментираме въпросите, които са компетентност на този екип и на тази работна група.
В конкретния случай имам въпроси към Вас, които са свързани с предмета на нашата Комисия. Тя е създадена, за да проучи финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка. И възнамерявам ние да ограничим работата си тук, в тази Комисия, до това, защото това е решението на Парламента. В тази връзка забелязах едно противоречие в изказването Ви.
Първо казахте, че работният екип при г-н Калфин подготвя промени и ще ги внесе като предложение окончателно. Малко след това обаче казахте, че Вашият екип готви няколко наредби и подзаконови актове за лицата по чл. 4б от КСО и казахте за лицата, които да избират дали само в НОИ или в НОИ и във фонд. Тоест ако съм разбрала правилно, от една страна, екипът при Калфин работи за цялостната програма, от друга обаче Вие си готвите подзаконовите нормативни актове на приетите вече промени в КСО, за да влезнат те евентуално в сила, т.е. да се даде право на лицето да прехвърли или не вноските си. Това е първият ми въпрос.
Вторият. Това означава ли, че възнамерявате, сигурно няма да можете Вие лично да ми кажете, но правителството, че оспорвате тристълбовия модел? Тоест ще вървим ли към премахване на втория стълб и да има възможност само в НОИ да се осигуряват хората или ще има и тристълбов и всеки да има право да избира?
Третият ми въпрос. В този работен екип и изобщо като говорите в изпълнителна власт по тези теми, направихте ли финансова обосновка? На Вас ви е задължение, на Вас ви отива и като внесете предложение. Ние приехме в края на миналата година промените в КСО без финансова обосновка - как би се отразило на дефицита на НОИ и на състоянието на пенсионните фондове едно евентуално прехвърляне на вноски по избор на лицата.
Четвърти, последен въпрос. Възнамерявате ли да давате възможност това прехвърляне да не бъде еднократно?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Няма противоречие, г-жо Нинова, в думите ми, тъй като ние сме длъжни да се подготвим за което и да било законодателно решение - за запазване на сегашните текстове, които вече са част от българската правна система на ниво закон или за изменения, отговарящи на основателните критики на част от критикуващите измененията в края на миналата година. Ние сме разработили различни стратегии и варианти, така че в момента, в който Парламентът приеме окончателно решение дали да пререши модела и приетите изменения в края на миналата година и да намали критиките върху тях или да ги запази във вида, в който те съществуват, да изградим подзаконовата нормативна рамка, която да даде възможност Кодексът за социално осигуряване да се изпълнява. Тоест ако противоречие Ви изглежда това, че при г-н Калфин се работи едно, а видите ли при финансовия министър – друго, не е така. Ние работим върху различните сценарии, за да имаме готовност веднага да произведе действие законът. Към момента той не произвежда действие и това е целенасочено. Това е съзнателно решение. Аз мисля, че ако положим достатъчно усилия, може да успеем да се справим до 31 март, но това в никакъв случай не трябва да е за сметка на нарушение на Закона за нормативните актове и Кодекса на труда, свързан с начините, по които правителството съгласува законодателните си решения.
По отношение на финансовата обосновка. Ние мислим и работим по нея, но не презумпираме, че някой ще предпочете промяна на сегашния модел, и в този случай ни е трудно да отгатнем колко хора имат притеснения и биха тръгнали да предпочетат един или друг модел. Само ако можем да направим такова допускане и единственият опит за такова допускане е свързан със социологическите допускания, които ни бяха представени многократно в хода на дебата; само ако стъпим на някакво такова статистическо изследване, макар и със социологически методи, бихме могли да се опитаме да предположим, и то разбира се, разполагайки с още по-детайлна информация в каква възрастова група са тези хора, тъй като това има отношение към размера на натрупванията в универсалните пенсионни фондове, биха решили евентуално да преминат за осигуряване само във фон „Пенсии“, като по този начин преценим каква част от активите на универсалните пенсионни фондове, които ще запазят собствеността на вложителите, ще преминат в Сребърния фонд, а текущото им осигуряване ще имат права такива, каквито ги дава Държавното обществено осигуряване. Тоест ние ще работим върху финансова обосновка, но тя трябва да предреши или трябва да направи оценка за доверието на осигурените лица в едната или другата система. Единственият надежден инструмент за това е социология, която ни е показана публично. Ние можем да стъпим на нея. Нямам намерение да харчим пари за допълнителна социология. Ние ще предположим, че никой няма да прави нищо, при което няма да се променят нито активите в универсалните пенсионни фондове, нито средствата в Държавното обществено осигуряване. Но правото да избираш според мен е добро като тема, особено ако няма достатъчно увереност, че сегашния модел няма да дискриминира в отрицателен смисъл осигуряващите се при него. Пропускам ли нещо?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тристълбовият модел не стои под въпрос като модел за пенсионно осигуряване?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Не. И никога не е стоял като такава тема. Нямаме идеята целенасочено, съзнателно да предрешаваме закриването на втория стълб. Имаме примери от други държави, където този модел е налаган, които взеха различни параметрични решения и силово направиха избора на хората. Ние искаме хората сами да изберат, така че максимално да бъдат защитени техните спестявания, които трябва да послужат за заместване на дохода им тогава, когато те вече няма да могат да работят.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И последното четвърто беше - предвиждате ли многократност на действията за прехвърляне?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: В края на януари - по памет - качих на страницата на Министерството на финансите възможно решение за многократен избор в двете посоки. Така че засега аз това го предлагам на правителството, но окончателното решение ще бъде взето в края на дебата и то ще трябва да отразява каква е общата воля на всички партии от правителството. Предложили сме и предвиждаме многократен избор за лицата, така както още в месец януари качихме текстовете като потенциална законодателна техника, които да дават възможност за многократен избор.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предвиждате ли при евентуално прехвърляне да се запазят индивидуални партиди или при прехвърлянето сумите ще отидат в общата парична маса на НОИ, най-общо?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Нито лев от натрупаните в универсалните пенсионни фондове няма да попада в сметките на Държавното обществено осигуряване. Натрупаните досега средства в универсалните пенсионни фондове за етапите, през които лицето избира да се осигурява само в Държавното обществено осигуряване, ще стоят с нулева доходност не само реална, но и номинална, без изменение ще стоят в Сребърния фонд и те ще са ясни, че са на името на лицето, което си е избрало да се осигурява в Държавното обществено осигуряване. Ако то пререши този свой избор, точно същата сума, с която е влезнало в Сребърния фонд, точно със същата сума ще излезе и ще се върне в някой от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, където ще продължи оттам, от момента на връщане, занапред да формира доходност и да натрупва.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: На въпроса ще има ли индивидуални партиди в Сребърния фонд? Отговорът е – по-скоро не, но ще разполагаме с информация за всяко лице колко точно средства са прехвърлени в Сребърния фонд. Те ще стоят там непроменени и ако то реши да се върне обратно в универсален пенсионен фонд, точно със същата сума ще се върне в избрания от него универсален фонд и ще продължи да натрупва суми. Дотогава, докато лицето е избрало да се осигурява само в ДОО, натрупаните допреди това средства в индивидуалните партиди в универсалните пенсионни фондове няма да променят номиналния си размер, а ще се запазят точно същите, а то ще формира пенсионните си права в съответствие с правилата на ДОО, т.е. неговият индивидуален коефициент няма да бъде коригиран със съотношението на общата вноска за ДОО спрямо тази намалена за лицата, които се осигуряват в ДОО и допълнително в универсален пенсионен фонд.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Докато средствата са в Сребърния фонд, те носят ли същите права като тези права, които носят в частните фондове, например правото на унаследяване или не?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Не. Поне като предложение на Министерството на финансите това не е тема за дебат. Не се предвижда да се унаследяват. Но тук ние не искаме да запазим всички положителни и отрицателни черти на нито един от моделите, а хората да имат право да изберат кой им харесва повече. Аз не твърдя, че това решение е най-доброто и това вероятно ще е стимул за хората, така както и социологическите проучвания показват, да продължат осигуряването си в универсалните пенсионни фондове.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Колеги, имате ли други въпроси? Г-н Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря. Г-жо председател, преди това искам да внеса малко яснота, тъй като се получи нещо като разнобой в говоренето на двама министри, а то не е така, тъй като съм участвал в тази т.нар. Работна група, казвам Работна група, защото всеки нормален човек знае, че тази група няма право на законодателна инициатива. Защо г-н Калфин отговори тогава така? Защото в тази Работна група не се разглеждат само промените, касаещи пенсионните фондове, а се разглеждат едни много по-широки законодателни промени, които касаят първия стълб на пенсионната система? И тъй като има много спорни неща, напълно е нормално да не успеят да приключат в края на месец март, но пък може и да успеят.
В хода на Вашите въпроси, г-жо Нинова, провокираха още въпроси от мен към министър Горанов? Има един момент, който някак си убягва от всички въпроси, които Ви задаваме. В една от групите Вие, г-н Горанов, ни представихте законопроекта-модел, който беше разработен от Вашия екип. Още тогава Ви казах, че съзирам пропуски, които се изразяват в това кой изразява волята на избор. Защото от така представените промени излиза, че някой друг ще избира за сметка на лицата. Може и да сте изчистили тези пропуски в чл. 68 и чл. 69, по памет цитирам. И от тази гледна точка цялото това упражнение започна с мисълта, че хората трябва да имат право на избор. Но в хода на дискусията това по някакъв начин убягва. Получава се сблъсък на две различни философии.
Първата е разходно-покривната или известната като солидарната и втората философия – капиталово-натрупващата или това са вторият и третият стълб. И тук настъпват едни много тънки моменти за хората, които познават професионално пенсионната система. От една страна, това е по какъв начин да компенсираме дефицитите в разходно-покривния модел. От друга страна обаче, правейки всички тези упражнения, ние несъзнателно може да доведем до увеличаване на тези дефицити. Защото в един универсален фонд лицето внасяло или невнасяло, то ще получи това, върху което е внасяло и върху което му е начислявана доходността. Докато обаче в разходно-покривната система лицето, внасяло-невнасяло, всички останали му плащат сметката. И в тази връзка имам въпрос към Вас. Мислили ли сте да предложим модел, в който да стъпим на основа реално внесени вноски и принос? Какво имам предвид? В развитите държави като Холандия, Швейцария, Австралия и много други пенсионните модели отдавна не са подчинени на осигурителен и трудов. Там нещата са много прости – внасяш, докато си млад, докато имаш сили да работиш на няколко места, внасяш колкото можеш повече и в един момент решаваш да почиваш и си получаваш това, което си внасял. Не виждам да се работи в тази посока у нас. Защото според мен тази посока е стимулираща за хората.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Г-н Байрактаров, мислили сме и според мен е по-правилно е, понеже факта, че лицата никога не избират дали техните вноски и вноските на работодателите ще стигнат до фондовете, това често е вина на самите работодатели, ние да не наказваме лицата за това, че някой не им е внесъл вноските, така е предвидил Кодексът за социално осигуряване. А той предвижда, че лицата ползват права дори тогава, когато осигурителят ги е начислил, но не е бил добросъвестен да ги внесе, защото не бива да наказваме осигурените заради недобросъвестните действия на осигурителите. Между другото някои фондове могат да имат и този проблем, но той не бива да е проблем на лицата. В този смисъл солидарността като концепция, която повече отива да я защитава г-жа Нинова, помага всъщност да изпълним целта на пенсионния модел - да гарантираме адекватни пенсии. Защото ако се хвалим с това, че заради бездействията или грешките на някой работодател неговите работници или служители ще получат по-малки пенсии, защото в универсалните пенсионни фондове са попаднали по-малко средства ефективно, то в никакъв случай това не трябва да е политиката на държавата, която трябва да е изразител на солидарността в обществото. Именно с тези мотиви трябва да водим този дебат. Предимствата на солидарността е, че тя покрива понякога и тези несъответствия или неравенства. Но те не са проблем на съществуването на солидарност, а на липсата на достатъчно надеждни контролни механизми, така че недобросъвестните работодатели, които не са внесли осигурителните вноски за своите работници и служители в универсалните или професионалните пенсионни фондове, няма да остане за сметка на работниците или служителите, нещо което, пак казвам, в Държавното обществено осигуряване за добро или лошо е решено. Така че ако държавата не е могла да принуди всички осигурители да си внесат вноските, след като те са удържани от работниците и служителите, това да не остава за сметка на работниците и служителите. В този смисъл, аз Ви благодаря за тези разсъждения, ние също ги водим и те за съжаление не са в полза на липсата на солидарност, а точно обратното. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н министър, един финансов въпрос. Сребърният фонд е част от резерва, нали?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Сребърният фонд по законодателство, Законът за гарантиране устойчивост на държавната пенсионната система, Законът за публичните финанси, т. 41 от допълнителните разпоредби, е част от фискалния резерв.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Как прехвърлянето на вноски и натрупването в Сребърния фонд ще се отрази на резерва? Тоест ще повиши ли номинално целевата част?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Да. Ще повиши номинално целевата част на фискалния резерв, но няма да може да се ползва, както и сега не може да се ползва.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Но това би повлияло на макрорамката изобщо.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Това би повлияло на статистическата величина „фискален резерв“, в който както разбрахме наскоро, има много целеви и нецелеви части. Нецелевите части са оперативно на разположение на правителството. Целевите части, които са поне средствата в Сребърния фонд и натрупванията в ядрените фондове, поне те - привидно или по-скоро от гледна точка на методологията, защото те са на разпореждане на правителството, са в сметките на правителството, но защото законът е преценил, че те са целеви и не могат да се разходват текущо - стоят неприкосновени. Както Сребърния фонд по принцип, така и в частност дългосрочно в ядрените фондове.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Но макар и невъзможно те да бъдат харчени за различни цели, те биха и влияят на макрорамката чисто като числа. Повишавайки резерва като число, съответно и другите параметри на държавния бюджет.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Не е точно така, защото фискалният резерв като статистическа величина, отразяваща салда от сметки, не е предмет на регулиране на държавния бюджет, а само неснижаемия му размер, и то към края на годината е предмет на регулация с годишния закон за държавния бюджет. Оттам-нататък показателите, които влияят на фискалния резерв, са приходите, разходите и салдото, което се финансира за сметка на фискалния резерв, а той се пълни за сметка на продажба на активи - собственост на държавата, или емисии на дълг на вътрешните или на външните пазари.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Разбрах. Колеги, други въпроси има ли? Г-н Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Така и така задавате финансови въпроси, поне да ги довършим докрай. Г-н министър, знаете, че Сребърният фонд е създаден със закон за подпомагане предимно на Фонд „Пенсии“ и към момента той се пълни предимно от вноски от сделки за приватизация и от концесии. Само че в същия този закон е предвидено също Сребърният фонд да работи на принципа на капиталообразуване и натрупване на доходност. Тоест няма никакъв проблем вноските на тези хора, както казвате, по индивидуални партиди да реализират доходност. Само че през последните три години някак си странно прави едно упражнение да държи парите на едноседмични депозити и дори да не получава лихви като депозит от БНБ. Бихте ли ми обяснили защо се получава това нещо? Защо тези приблизително 2 450 000 000 лв. всъщност не реализират доходност, каквато е предвидена в Закона за Сребърния фонд, условно казано? Според актюерски разчети се очаква Сребърният фонд в рамките на три години да набъбне в порядъка на 4 до 6 млрд. лв., което означава, че той се превръща в един сериозен играч на капиталовия пазар. И тук възниква въпросът тези пари без доходност ли ще се управляват? Защото това не е просто фискален резерв, това са пари за подпомагане на пенсионната система съгласно закона. Този въпрос го зададох и на премиера Борисов. Той даде едни аргументи на сигурност, на опасения. Но в крайна сметка, колкото повече набъбва Сребърният фонд, парите по него трябва да се управляват и да носят доходност. И ние не трябва да се страхуваме да ги управляваме, естествено разумно. И оттук произлиза въпросът.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Г-н Байрактаров, Вие като един много добър икономист и преподавател, вероятно доктринално сте запознат, че разходите за един са приходи за друг. В този смисъл е въпрос на целесъобразност доходността, която се опитваме през инфраструктурата на капиталовите пазари да привлечем, за да увеличим размера на фискалния резерв, ако се извлича от разходите на БНБ, да вземем най-доброто решение – разходите на БНБ да бъдат по-високи или по-ниски от управлението на Сребърния фонд, защото пак повтарям, не съм чул капиталовият пазар да създава доходност, а да разпределя. По същия начин правят и банките. В този смисъл доктринално вероятно, ако капиталовият пазар създаваше доходност, а не преразпределяше доходност, щеше да е абсолютно вярно, че съществува перпетум мобиле. Но решението за инвестиране в инструментите, което е прието от законодателя през 2006 г., тогава със закона за държавния бюджет за първи път се ситуира Законът за устойчивост на държавната пенсионна система. Ако смятаме, че е целесъобразно да източваме БНБ или т.е. да караме БНБ да плаща по-висока доходност за този фонд за сметка на вноската, която БНБ би могла да генерира или с която тя би могла да увеличи резервите си, които подпират Валутния борд, това е възможно решение. Но пак казвам доктринално, не е самоцел извличането на капиталова доходност, особено от държавата, защото пак повтарям, ние също сме на този пазар. Държавата като емитент на големи обеми дълг финансира на практика доходността на капиталовия пазар през разходната част на бюджета, заплащайки големи размери лихви. Ако едновременно премахнем дълга, ще премахнем и капиталовата доходност, който той носи. Но пак казвам, това наистина е интересен и интелектуален дебат, с който само хора много изкушени от икономиката, такива, каквито например сте Вие, биха могли да водят. Той не е еднозначен. Но според мен е по-целесъобразно Сребърният фонд да няма самоцелно търсене на капиталова доходност, защото неговата роля не е такава.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря, г-н министър. Колеги, имате ли други въпроси? Г-н министър, ще дам възможност и на гостите да се възползват от присъствието Ви, за да зададат въпрос. Някой от гостите има ли въпрос към г-н Горанов? Няма въпроси. След като няма, да благодаря на министъра и екипа му и да преминаваме към т. 2. Благодаря Ви! До нови срещи, сигурно отново ще се видим.

ПО Т. 2 ЗАПОЗНАВАНЕ С ДОКУМЕНТИ И ИЗСЛУШВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ПО ВЪПРОСИ, ПОСТАВЕНИ ОТ ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ /ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Преминаваме към т. 2. Г-н Мавродиев, моля да напомните дали отговорихме на въпроса как точно функционира надзорът върху пенсионните дружества? Колко планови и тематични проверки са извършени и какъв е резултатът от тях? Не сме. Стигнахме дотук. Няма с кой друг въпрос да го обединим. Заповядайте.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко и схематично ще ви представя начина на функциониране на надзора, тъй като темата е много детайлна. По отношение на начините и формите на надзор. Би могло да се каже, че надзорът над нашите поднадзорни лица протича в две основни форми. От една страна, имаме непрекъснат дистанционен надзор, който бива ежедневен и периодичен, периодичен - имам предвид на месечна база. И от друга страна - надзора, като всяка една надзорна институция, естествено проверява организацията и дейността на поднадзорните лица и чрез т.нар. проверки на място. Тези проверки основно биват два вида – общи проверки, т.е. такив,а които касаят цялостната дейност на съответното пенсионно дружество, което то управлява, и от друга страна, те биват планови и извънпланови или адхок проверки, като на практика те също могат да бъдат под две форми: под формата на тематична проверка, която касае проверката „аспект на дейността на пенсионното дружество“. Също така могат да бъдат съвместни проверки заедно с другите институции, които имат отношение към надзора. В това число влиза БНБ, когато се касае за надзор на дейността на съответната банка-попечител, а също така и с ДАНС - при евентуални съмнения за извършени на закононарушения, които могат да се квалифицират като деяния по Наказателния кодекс. Това са основните форми на действие и организация на надзорната дейност.
По отношение на дистанционния надзор. Както вече споменах, той е ежедневен, което означава, че цялостната дейност на фондовете, съответно на дружествата, които ги управляват, протича под контрола от страна на Комисията за финансов надзор и по-конкретно всеки ден се проверява законосъобразността на сключваните сделки с активите на пенсионните фондове. Също така се проверява и спазването на законовите ограничения при инвестирането на активите на фондовете, структурата на инвестиционните им портфейли. Ежедневно се контролира и спазването на нормативните изисквания при оценка на активите, изчисляването на нетната им стойност, съответно дали правилно се отчисляват инвестиционната такса и таксата от всяка една вноска, тъй като това пряко влияе пряко върху доходността. На практика се проконтролира целият процес именно с връзка управлението на нетната стойност на активите, съответно начините на осчетоводяване на активите, пасивите и т.н. Няма да навлизам в детайли, ако има въпроси, съм готов да отговоря.
По отношение на броя ежедневни проверки. Това, което може да се констатира, е, че общо взето, те са константа или през последните 4-5 години са малко над 7000 броя на годишна база. Това е по отношение на ежедневните проверки от страна на дистанционния надзор.
Освен ежедневни проверки извършваме и месечни такива и такива, които са на шестмесечие на годишна база. По отношение на проверките, които касаят месечните проверки от страна на дистанционния надзор, те са по-скоро свързани с проверки на капиталовата адекватност, ликвидността на пенсионните дружества, както и на самите пенсионни фондове, отчисление на инвестиционната такса, т.е. дали нейният размер съответства на изискванията в правилника, също така се проверяват и резервите, които съществуват за гарантиране на минималната доходност, както в самите пенсионни фондове, така и в пенсионните дружества. На практика това е дейността, която се следи на месечна основа.
При шестмесечните и годишни проверки на практика се изчисляват едни по-дългосрочни показатели, които касаят капитала на пенсионното дружество, неговите активи, приходите и разходите на пенсионното дружество, активите на самите пенсионни фондове, които дружеството управлява и т.н.
Това, което ви казах за ежедневния надзор, може да се каже и за периодичния надзор. На практика проверките на месечна основа, общо взето, също са константа, т.е. от 2010-2014 са около 444 броя на месечна база. В това отношение принципът и философията на дистанционния надзор са едни и същи.
По отношение на т.нар. проверки на място. Голяма част от информацията, която използваме за тези проверки, се получава и по линия на дистанционния надзор. Основно техните две форми са планови, т.е. планови са тези, които ние планираме да извършим в рамките на всяка една календарна година. Те се правят на базата на оценка на риска, която се извършва на основата на разработени рискови показатели от нас. Общо взето, стремежът ни в рамките на една календарна година да проверим всички пенсионни дружества, а там, където не сме успели със съответните планови проверки, то да проверим чрез конкретна тематична проверка. Няма година, в която надзорът да не е проверил - дали по линия на общия или по линия на извънпланова проверка - съответните дружества, които функционират на българския капиталов пазар.
Накратко, какво представлява обхватът на т.нар. обща проверка. Проверява се цялостно дейност и организацията на пенсионните дружества, така също и самите договорни отношения с банките-попечители, с инвестиционните посредници, чрез които се изпълняват разпорежданията за покупко-продажба на активи от страна на пенсионните дружества в полза на пенсионните фондове. Проверяват се детайлно и финансовото състояние на съответното дружество, начинът на организацията, начинът на управление на инвестиционния риск, формирането и поддържането на пенсионните резерви на дружеството, също така се проверява организацията и дейността на службата за вътрешен контрол. Елемент на проверка са и т.нар. дейност на осигурителните посредници, тъй като не е тайна, че голяма част от жалбите на осигурените са за закононарушения, които касаят тяхното прехвърляне от един фонд в друг. Така че те също са предмет на проверка цялостно дейността на осигурителните посредници, които оперират от името и за сметка на съответното пенсионно дружество.
Проверява се и в цялост дейността на фондовете по отношение на техните инвестиционни политики, политиките по управление на риска и активите, в това число се проверяват и договорните отношения с всички лица и пенсионери, както и дали са изпълнили задълженията за изплащане на пенсиите.
Така че всички аспекти на т.нар. общи проверки, които касаят дейността на съответното дружество, респективно на управлявания фонд, се проверяват дотолкова, доколкото успяваме в рамките на съответния период. Но пак казвам, няма дружество, което да не е проверено в рамките на една календарна година.
Ще ви дам малко статистика по отношение на проверките, за да не бъда голословен. През 2010 г. сме извършили 7 проверки, 7 са общи, а 2 тематични. През 2011 г. имаме 13 проверки, от които 7 общи и 5 тематични. През 2012 г. проверките са 10, през 2013 г. са 16, от които 7 общи и 7 тематични, през 2014 г. - 13. На практика, както вече споменах, няма година, през която съответните дружества да не са били проверени. Естествено всички тези проверки рефлектират и в съответния брой издадени препоръки, наказателни постановления и принудителни административни мерки. Стана въпрос на предишното изслушване, че за периода 2010-2014 г. са издадени общо 335 броя наказателни постановления, или близо 50% от всичките издадени в историята на Комисията за периода 2003-2014 г. наказателни постановления са в рамките на настоящия мандат, на настоящото ръководство на Комисията, като за принудителните административни мерки имаме четирикратен ръст, т.е. общо 100 са издадени на фона на предишните ръководства. Така че в това отношение имаме засилена регулаторна дейност, която естествено си има своите основани: от една страна, активите нарастват значително, и от друга страна, след финансовата криза регулаторите, както знаете, имат засилена регулационна дейност, в това число и за законодателни промени, които имат за предмет точно такъв тип дейност. Няма да се спирам, тъй като темата е много детайлна.
По отношение на дадените препоръки, както виждате също има осезаем ръст, или за периода 2003-2009 г. общо издадени от регулатора са 454 броя дадени препоръки по отношение проверките на място. А само за периода 2010-2014 г. те са 725 броя. Може да се търси пряка функция и на практика има такава, е именно засиленият надзор и препоръките, които се издават на съответните дружества. Разбира се, пак казвам, неспазването на тези препоръки не е скрепено с някаква санкция, но за нас това е много ясен параметър и много ясен критерий, че дружество, което не е изпълнило съответните препоръки, при него риска е много по-сериозен. Така че в това отношение нашата регулаторна дейност към това дружество е засилена, т.е. ако мога така да се изразя, надзор, базиран на риска.
По отношение на банка-попечители. Комисията за финансов надзор е оторизирана съвместно с БНБ да провери параметрите на банките в частта, която касае единствено и само тяхната попечителска дейност, т.е. проверяваме вътрешните документи, които касаят звеното на банката, което осъществява попечителската дейност, в това число всички сключени договори, начина на съхранение, начина на водене на партидите от банката, съхранение на документите за собственост. На практика банката-попечител притежава всичките документи, които касаят собствеността на финансовите активи. Като обобщение – няма никаква особена разлика между ролята на банка-попечител и ролята на банка-депозитар, която пък на практика съхранява активите на колективните инвестиционни схеми. Не казвам, че законодателството е идентично, а че принципът и философията са едни и същи.
Също така проверяваме отдела за вътрешен контрол, мерките за сигурност и защита на информацията и т.н. За да обобщя, банката-попечител по силата на КСО отговаря за законосъобразността на сделките, които се осъществяват от пенсионното дружество, т.е. ако има незаконосъобразна сделка, банката ще носи съответната отговорност само в тази единствена ѝ функция, в качеството ѝ на банка-попечител. За нарушения на Кодекса за социално осигуряване регулаторът е оторизиран да издаде съответното наказателно постановление и да наложи съответната санкция.
По отношение обаче на принудителните административни мерки ние нямаме такива самостоятелни функции, тъй като банките са в ресора на друг регулатор. Така че в това отношение, каквито функции имаме ние, сме си ги използвали в пълна степен.
Съвсем накратко ще ви дам данни за препоръки, които сме давали на банките-попечители. За 2012 г. те са пет на брой, за 2013 г. - четири, за 2014 г. - 8 броя. Това е ситуацията за банките-попечители в частта, която касае нашата надзорна функция, която е, пак казвам, единствено и само по Кодекса за социално осигуряване.
Последен детайл по отношение на нашата надзорна дейност, на който искам да спра вашето внимание. Информацията, с която разполагаме на шест месеца, се предоставя и на ДАНС. Информацията, която им предоставяме, обхваща цялостната дейност на дружествата по допълнително пенсионно осигуряване и в нея влизат основни финансови показатели за дейността на дружествата, основни финансови показатели за дейността на фондовете, също така резултати от промяна на участие, прехвърляне на средства, доходността и цялостните инвестиционни портфейли на пенсионните фондове, аналогично на пенсионни дружества, по съответните финансови инструменти и т.н. Тоест цялата дейност, която се осъществява в сектора на шестмесечен период, я предоставяме на вниманието на ДАНС. Това е нашето взаимодействие с другите институции. Това е съвсем накратко информацията, касаеща въпрос 16.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Не беше съвсем накратко, но благодаря. Колеги, заповядайте за въпроси.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-н Джалъзов, оставяте ме в ситуация да се чувствам като участник на „Златния Орфей“, който трябва да пее след Емил Димитров. Естествено това е в кръга на шегата. Имам към Вас няколко точни и ясни въпроса и ще Ви помоля за ясни и точни отговори, като се опитате да избегнете тези пространствени обяснения.
Между другото все още не съм получил от Вас отговор на същия този въпрос, който ще задам сега и който Ви зададох на заседание на Комисията за труд и социална политика, състояло се на 21.01.2015 г. И аз няма да спра да го задавам, защото това е част от Вашата функция като надзор. Тук са и представители на пенсионните дружества, които също очакват отговор. В нарушение на Конституцията на Р България, уточнено и уредено с решение на Конституционния съд, към фонд „Пенсии“ са преведени 107 000 000 лв. от пенсионните дружества. До ден-днешен тези пари или поне по-голямата част не са върнати в индивидуалните партиди, поне аз такава информация получих. Как и по какъв начин надзорният орган регулира тези пари? Защо те не са по сметките на хората? Защо върху тях не се начислява доходност? Защото вчера си говорихме за доходност, а тези частни средства, които са неприкосновени, избегнаха от вниманието и полезрението?
След това – говорите за надзор. Само че този надзор не се осъществява само върху дейността на дружествата, а той се осъществява и върху това, дали са защитени правата на крайния потребител, съответното лице, което се осигурява. Защо Ви задавам този въпрос? В своята скромна практика и като икономист, и като разследващ журналист съм се натъквал на не една или две измами с фалшификации на подписи и като си направих труда да проверя колко осъдени лица има и не намерих такъв случай. Защото тук става въпрос за много грубо нарушаване на закона, което Вие би трябвало да проктонтролирате и да предотвратяване на такива възможности. Нещо повече, последните няколко месеца получавам непрекъснато сигнали от хора, които практически не могат да получат натрупаните си вноски, както е отредил законът, с обяснението, че техните пари продължават да се намират във фонд „Пенсии“ на НОИ. Да не говорим, че в последните дни получавам писма, че поради тази причина хората не могат и да унаследят натрупани вноски. В тази посока не чух как Вие сте осъществявали надзора, по какъв начин сте защитили като надзорен орган правата на вложителите. Ще Ви моля за точен и ясен отговор по този въпрос.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Кой от Комисията за финансов надзор ще отговори? Заповядайте, г-н Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми г-н Байрактаров, ние нямаме никакви функции да проверяваме Министерството на финансите и респективно НАП. Те не са наши поднадзорни лица, съответно нямаме никакви правомощия да прилагаме мерки за принуда спрямо финансовото министерство или неговите структури, в случая НАП. Що се касае до сигнали, на мен не ми е известно да има подадени такива сигнали в Комисията за финансов надзор. Бихме могли да направим проверка и да Ви докладваме дали има такива сигнали. Колегата ми г-н Джалъзов е изпратил такова писмо до НАП преди време, можем да проверим точната дата. От Националната агенция за приходите ни отговориха, че всичко е наред с вноските на хората. Това е единствено информативно, защото ние нямаме други правомощия спрямо тях. НАП са независим орган в рамките на Министерството на финансите. Преди малко министър Горанов също отговори, че всичко е наред с вноските на хората. Дали е така или не, ние няма как да знаем, няма как да съберем тази информация. Така че обективно погледнато, нямаме функции да се намесваме в работата на министерството и на НАП, законът не ни е дал такива правомощия. Ако Вие сметнете, че това е добра законодателна реформа, бихте могли да го регламентирате в промени в Кодекса за социално осигуряване, които да ни дават подобни правомощия. Благодаря. Г-н Джалъзов ще допълни информацията.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Да допълня. Законодателно ние нямаме достъп до базите данни. НАП и пенсионните дружества имат достъп до движението по партидите. При нас такава информация няма.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има реплика от г-н Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-жо председател, това което каза г-н Мавродиев, меко казано, е стряскащо. Това означава, че едни милиони се шляят, образно казано, нагоре-надолу и няма държавна институция или пропуските в законодателството вероятно са много сериозни в това отношение. Тук присъства г-н Абаджиев, председател на Асоциацията на пенсионните фондове. Г-н Абаджиев, бихте ли казали колко пари от НОИ не са се върнали по партидите на пенсионните дружества? Ако Ви е възможно, да отговорите, мисля че сте запознат. Говорим за приблизително за около 57 000 000 лв. Така ли е?
НИКОЛА АБАДЖИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ: Да. Така е. Това е също един пример, че ако НОИ получаваше сумите по стария ред на превеждане, то със сигурност нямаше да получи 107 000 000 лв., а щеше да получи 157 000 000 лв. Тоест то не получи доходност, която щеше да бъде заработена за този период, ако парите бяха в пенсионните фондове. Благодаря. Доколкото знам и ние ще се явим пред Комисията.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н Абаджиев, колега Байрактаров, предлагам да оставим този разговор за заседанието, когато ще изслушваме дружествата. Нека се върнем върху КФН и дневния ни ред.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Да, само искам да довърша въпроса си към г-н Мавродиев. Искам да попитам уточняващо, този въпрос касае изпълнение на съдебно решение. Разбирам, че нямате надзорни функции над НОИ и Министерството на финансите, но все пак Вие с някакви писма подканили ли сте тези институции, че те трябва да спазят изпълнението на съдебното решение и че по този начин продължава увреждането на частния интерес?
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Уважаеми г-н Байрактаров, ако ми позволите, ще задам уточняващ въпрос, за да разбера дали правилно адресираме проблема. Тези 107 000 000 лв, за които говорите, касаят средствата, които бяха задържани от Министерството на финансите от професионалните пенсионни фондове преди няколко години, т.е. преведени в НОИ, не се изразих точно. Преведени от професионалните фондове към НОИ, след което имаше решение на Конституционния съд /това беше още по времето на министър Симеон Дянков/ и впоследствие Вие питате за съдбата на тези пари, нали така? Защото аз разбрах въпроса Ви по друг начин. Какво се случва с вноските по партидите в момента? И затова Ви отговорих по този начин, но той е валиден и по тази част от отговора ми към конкретния въпрос.
Доколкото на мен ми е известно, според тълкуванията на водещи юристи, решенията на Конституционния съд имат само действия занапред, следователно това решение очевидно касае всички бъдещи случаи. И тук остава висящ въпрос – дали тези пари трябва да се върнат, дали могат да се върнат, по чия инициатива могат да се върнат и кой може да изиска това. Тоест определено не виждам как Комисията за финансов надзор може да изисква от правителството, в частност от Министерството на финансите като част от правителството, да изпълни в определена посока едно съдебно решение. Ако някой има такива правомощия, това са органите на съдебната власт. Така че тази тема е изцяло извън нашите правомощия, които са тясно концентрирани върху поднадзорните ни лица и това са пенсионните дружества, пенсионните фондове и осигурителните посредници. Това е моето разбиране. Ако колегите смятат, че нещо съм пропуснал или може да се уточни допълнително, биха могли да го кажат. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Някой друг иска ли думата? Г-н Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Г-н Мавродиев или който ще ми отговори - Този въпрос е един от най-важните, който е свързан с нашата Комисия. Аз лично съм разочарован от информацията, която получихме от Комисията за финансов надзор, тъй като тя е много обща и в нея няма никаква конкретика. Тя говори за едни 13 проверки през 2011 г., 2012 г. - 10, 2013 г. - 16 проверки, описват се какви са темите и накрая се казва колко акта са издадени. Но аз не мога да разбера всъщност за какво става въпрос – какви са проверките, каква е конкретиката. Ние като Комисия, която трябва да разбере финансовото състояние и има ли проблеми в пенсионните фондове, както и самата регулаторна рамка, която засяга вас като надзор в случая, искам да получим пълната информация за всички проверки за тези 4 години, за да може Комисията да се запознае с тях. И още нещо друго, което е свързано с този въпрос и за което аз бях изненадан, е, че не открих на сайта ви, по-точно информацията е 2010 г., не открих информация за реалните собственици на пенсионноосигурителните дружества. А това е задължение и изискване, знаете какво е изискването от 2010 г. в закона. Последната информация на сайта на Комисията е от септември 2010 г. - това означава, че пет години не правено нищо. Не знам, правено ли нещо, спазва ли се законодателството, знаем ли кои са реалните собственици, тъй като в медиите излезе доста информация, че много от собствениците са офшорни дружества. Знаем ли всъщност кой управлява парите на всички нас, тъй като всички ние имаме вноски в тези дружества?
Така че моята молба е в две посоки. Първата е конкретика за тези проверки, които са извършени през последните 4 години. Те не са много, всъщност най-много са през 2013 г. - 16 проверки на място. Искам да получим като Комисия, за да се запознаем, за да видим всъщност от тези проверки какво е произлязло, защо се е наложила проверката, какво се е случило, какъв е крайният резултат.
Ние знаем за актовете. Вчера говорихме за тях. Искам информация колко акта са издадени, колко са обжалвани, колко са влезли в сила и т.н. Всъщност, за да получим добра представа какво се е свършило и какво е състоянието, смятам, че трябва да получим тези проверки. И ме интересува информацията за реалните собственици – какво се прави към момента и знаем ли всъщност кои са действителните собственици на фондовете, които управляват всичките тези активи. Благодаря.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Уважаеми г-н Ананиев, ако позволите ще започна от последния Ви въпрос, от разкриването на действителните собственици. Тази норма в Закона за КФН от 2010 г. е норма с еднократно действие, съответно това е извършено от Комисията, и пълната информация за собствеността на поднадзорните ни лица, т.е. в пенсионните дружества, е качена на сайта ни. Така че тази информация може да бъде намерена на нашия сайт. Ако не можете да я откриете, ще Ви предоставя линк към тази информативно, където е описано дружество по дружество с краен бенефициент към дата 2010 г. Както казах, това е преходна норма с еднократно действие, т.е. няма задължение, нито възможност Комисията непрекъснато да разкрива подобна информация. При нашите проверки в пенсионните дружества ние проверяваме тази информация и ако прецените, че трябва да има постояннодействаща правна норма, която да изисква непрекъснато обновяване на тази база данни, това би могло да бъде законодателно уредено. Такава е ситуацията по конкретния въпрос и нашето разбиране.
Що се касае по въпроса Ви за това да бъдат предоставени всички документи по извършените от Комисията за финансов надзор проверки и съответно и ревизионни доклади, мисля, че миналия път коментирахме доста подробно този въпрос. Това го има във въпрос 20. Има няколко аргумента, поради които за това, че тази информация е доста чувствителна. Ако искате, отново ще повторя всички директиви и регламенти, които ни задължават да опазваме професионална тайна. Те са поне четири директиви и няколко регламента, които изрично казват как се опазва професионална тайна. Мисля, че тази информация Вие я имате в документацията, която Ви предоставихме още за първото заседание. По същия начин се действа в условията на банков надзор, те имат същите задължения, но по други актове, по същия начин се опазва данъчната тайна, процесуално разследващата информация от органи на прокуратурата. На мен не ми е известно някъде тази информация да бъде представяна за свободно обществено ползване. По-скоро тя е много чувствителна и това е вредно да се прави. Затова са и тези нормативи и регламенти.
Има още аргументи в тази насока. Има изричен член 25 в Закона за КФН, който обяснява много подробно какво е професионална тайна и ни дава възможност да предоставяме такава единствено при разследвания на съда, прокуратурата, разследващите органи, съответно на органите на ДАНС при наличие на престъпление. Изброени са хипотезите, при които е възможно това. Друг много важен аргумент, който следва да се вземе под внимание – към 31 март 2015 г. започва директна конкуренция между пенсионните фондове и НОИ съгласно приетия от вас в парламента закон. Вследствие на тази конкуренция може да доведе до съдебни искове както към КФН, така и към българската държава, ако пуснем тази тайна в свободно обръщение, ако я направим публична.
Съответно, връщайки се към европейските директиви и регламенти, които изброихме миналия път, ESMA EIOPA са направили 17 проверки на Комисията за финансов надзор в частта на техните европейски правомощия за проверка на Комисията. Преди около месец приключи една такава проверка на EIOPA, органът отговарящ за застраховане и пенсионно осигуряване, където те са се запознали с детайли, включително и с първичната документация, която между впрочем е огромно количество. На нашия сайт са публикувани резултатите от тази ревизионна дейност и това са наказателните постановления. Съответно ние в отчетите пред Парламента предоставяме тази информация ежегодно, като брой на проверките, така и като резултати от наказателната дейност със съответния брой наказателни постановления, без диспозитивите, т.е. без чувствителната информация, която според съответните евродирективи и регламенти, които са с пряко приложение за България, е изключена от информацията, която може да бъде публично разкривана.
Поради тази причина не е предоставена тази информация. Аз не виждам пречка, ако Вие толкова много държите да видите тези документи, не виждам пречка това да се извърши на място в офиса на Комисията от вас, като народни представители. Вие имате достъп до подобна информация и съответно да гледате всички тези документи на място, включително ако желаете и първични документи, за да може да видите първичната документация, на която база вследствие задачите на проверката е съставен съответният ревизионен акт и съответните наказания. Така че това предлагам като някакъв вариант на решение по тази тема, ако вие решите.
Ние не крием информация, изцяло сме отворени към вас като Комисия, като народни представители, но моля да имате предвид всички европейски и национални ограничения, които ни поставят европейското и българското законодателство, и да намерим правилния алгоритъм за това.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Г-н Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /ПФ/: Първо. За реалните собственици. Аз лично съм изненадан, че сте направили проверка преди пет години и оттогава не е направено нищо повече. Всъщност ще ми е интересно да получа информация от тази проверка, за да видим какво сте установили тогава, през 2010 г. И мисля, че вие като надзорен орган би трябвало сами да предизвикате такива проверки и да се интересувате кой е реалният собственик на активите, кой управлява активите на тези пенсионни дружества. Не може да са минали пет и ние да не знаем какво е станало през тези пет години, тъй като съм сигурен, че има доста промени в тази посока. Аз ще помисля и за някаква законодателна инициатива в тази насока, но според мен тази проверка трябва да се прави минимум веднъж годишно, а не само еднократно. Но на мен ще ми бъде интересно да получа резултатите от тази проверка, която сте направили 2010 г. Вие всъщност казвате, че оттогава нищо не е правено по този въпрос. Така ли?
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Не бих казал. Ако позволите, г-н Джалъзов и г-жа Агайн ще дадат по-подробна информация, защото режимът и в застрахователния, и в пенсионния надзор са подобни и един и същ европейски регулатор ги проверява.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /ПФ/: Преди да ни разяснят детайлите, искам да довърша и по втория въпрос. Ние сме Комисия за установяване на финансовото състояние и регулаторната рамка. Вие сте единственият надзорен контролен орган върху пенсионните органи. Би трябвало, ако има някакви проблеми в самите фондове от финансово състояние или от друга гледна точка, те трябва да се проявят от тези проверки, които вие сте извършвали. Ако ние не се запознаем с проверките, само ще си говорим общи приказки, само ще си разменяме една обща информация, която е обществено достъпна и т.н. И в такъв случай аз не виждам по какъв начин можем да се уверим, че регулаторната рамка е спазена и следвана, като първо и, второ, какво е състоянието на самите фондове, защото тяхното финансово състояние би трябвало да се надзирава от вас. Така че нека да измислим някакъв работещ механизъм. На първото заседание говорихме за закрито заседание или да получим някакъв достъп при вас или на друго място, за да видим тези проверки. Защото би трябвало да дадат страшно много информация точно по въпросите, които интересуват Комисията, и които би трябвало да влезнат под някаква форма и в самия доклад на нашата Комисия като констатации и след това на база на тях да препоръчаме действия за по-нататъшни действия, законодателни или други, ако се налагат такива. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Уточняващи въпроси от мен и г-н Цонев, преди да отговорите, за да спестим от времето в излишни дебати. Наказателните постановления и административните мерки подлежат ли на съдебен контрол?
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Да. Подлежат, г-жо председател. Естествено, че подлежат.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Г-н Цонев заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря, г-жо председател. В началото се опитахме да очертаем и през предмета на дейност на Комисията и през самото ѝ заглавие какво можем и какво не можем. Очевидно не сме успели. В някои от колегите битува мнението, че на народните представители е позволено да получават всякаква информация. Не е така. Или да проверяват всички органи за всичко. И това не е така. Би ми се искало да е така, но не е. Аз съм народен представител от дълги години и ще ви дам след малко един пример, за да онагледя тезата си. Затова аз поисках в началото регулаторната рамка, директивите и законът, и всичко - за да може всеки един от нас да ги прочете и когато иска определен тип информация, да се позове на кой текст от регулаторната рамка има право да я получи: кой проверява и коя дейност на независимия регулатор; има ли право друг да проверява тази дейност от тази гледна точка. В момента говоря общо. Но ако влезем в конкретика, ще кажа и конкретно какво имам предвид, като контрапункт на това, което поиска уважаваният от мен колега г-н Ананиев. Не всичко можем да проверяваме. Добре е да погледнем тази рамка и да се позовем на кой член точно от съответната директива ние ще дублираме функциите на съответния орган, който има право да проверява независимия регулатор. Давам ви един пример за информацията, която можем да получим.
Вероятно си мислите, че в закрито заседание или в засекретена информация имаме право да получим всякаква информация. Не, нямаме. Давам ви следния пример. В една такава „анкетна комисия“, както ние обичаме да се изразяваме, временна анкетна комисия, беше поискана информация от НАП за една сметка за едно от лицата, което беше предмет на обследване от комисията. Тогава аз възразих, че народните представители нямат право на достъп до такава информация, по никакъв начин. Информацията беше предоставена от НАП най-официално, засекретена, затворихме заседанието и я прочетохме. След това им извадих ДОПК, където изрично е подчертано кой има право да получава такава информация. Народните представители не бяха в този кръг, по никакъв начин - нито в секретен, нито в какъвто и да било.
Длъжни сме да си свършим от всички страни работата, но не и извън правомощията, които имаме. Тук на няколко пъти се опитваме да ги прескочим. Аз умишлено не вземам думата, защото смятам, че в първите заседания трябва всеки да има време да се запознае с регулаторната рамка, с правата, с директивите и т.н. Тоест аз много моля, г-жо председател, да се цитира на какво основание се иска определен тип информация, защото иначе влизаме в колизия. Простете, колега Байрактаров, но виждам, че някои от колегите редуцираха въпросите си в много точно определени рамки и граници и това пак върши работа на Комисията. Какво искам аз да разбера, е едно, а какво мога да разбера, е друго. Въпросите, които искаме да разберем относно състоянието на пенсионните фондове, можем да ги разберем през правата, които са ни дадени, а не през правата, които не са ни дадени. Можем да си свършим работата и така, без да се опитваме да вадим информация, която нито е редно за сектора, нито за нас самите е полезно. Можем и по другия начин да си свършим работа. Казвам го съвсем добронамерено и моля да влезнем в руслото, което ни е по регламент. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ще се формализирам, че това е процедура по начина на водене, което направи г-н Цонев. И тя има своите основания. Малко свободно говорим на тази тема. Аз чух, че ние разследваме фондовете. Чувам думата „разследване“, че едва ли не тук е Национална следствена служба, а не Народно събрание, и т.н. Тоест доста свободно се интерпретира работата на Комисията и правата ни по това решение на Парламента. Затова на всяко заседание го чета поне по три пъти. Дано разберем какви са правомощията ни по това решение. Позволих по-свободни въпроси, даже извън дневния ред, за да има усещане, че сме обективни, че на никой не е наложена цензура, че на никого не е наложено ограничение да задава свободно въпросите си. Но очевидно, ако ще се злоупотребява с това разбиране за свобода, ще трябва да ограничавам такива въпроси. Заповядайте, г-н Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Благодаря, г-жо председател. Г-н Цонев, аз лично не съм съгласен с Вас и ще кажа защо. Аз съм гражданин, който също има вноска някъде в някой от тези фондове, която се инвестира от мое име. Ако фондът, който е инвестирал моите пари, е проверяван по някакъв начин и има някакъв проблем с него, е съвсем нормално да се изиска достъп до тази информация. И аз не виждам защо тази информация трябва да е професионална тайна. Остава се с впечатлението, че има нещо, което се крие за пари, които са публични, които се взимат от хората не по избор, а задължително. Те влизат някъде, управляват се в тези фондове и ние, ако не получим тази информация, всъщност какъв доклад очакваме да излезе от Комисията?! Как да се запознаем с това какво е финансовото състояние и как се изпълнява регулаторната рамка, като нито можем да разберем по какъв начин е осъществяван независимият надзор от КФН, нито можем да разберем дали се изпълнява законодателството и дали се следва, защото това ще се види точно от проверките. На каква основа те са правени, дали са законосъобразни, какво е следвало след това от тях, дали действията, които са предприети, са довели до издаване на акт, който е обжалван, пък после евентуално е паднал в съда. Това означава, че първоначалният акт, който е издаден, очевидно съдът е сметнал, че не е бил правилно издаден, и т.н. Вие може би сте прав донякъде за това какво от правна гледна точка е позволено или не, макар че в самия текст за професионална тайна, въведен в Закона на КФН, не е описано точно какво значи професионална тайна. Ако ние като Комисия смятаме наистина да си свършим работата, а не само проформа да излезем с някакъв доклад, който всеки един от тази зала може да седне и сега да напише 3-4 страници, и да го пуснем после; ако ще хвърляме прах в очите на някой, тогава няма смисъл от тази Комисия. Но ако искаме да си свършим работата и да видим дали всичко е наред с фондовете и дали самата Комисията за финансов надзор, като единствен независим орган, който трябва да ги надзирава, си е свършила работата, има ли някъде проблеми всъщност при пенсионните фондове и трябва ли да се вземат някакви мерки, трябва ли да се промени законодателството, трябва ли да се внесат някакви промени, ето например за самия достъп до проверките. Иначе нашата работа се обезсмисля.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Очевидно започвам да прилагам Правилника стриктно – две минути реплика и две минути дуплика. Ако всеки ще говори по десет минути, ще дава лични обяснения и ще използвате Комисията за лични нападки, няма да стане. Г- н Цонев, имате две минути за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря за двеминутната дуплика, но аз мога да говоря и кратко. Г-н Ананиев, изглежда не ме разбрахте правилно. Пак ще поясня. Аз лично, а виждам и моите колеги, които вземат по-активно участие, добиха ясна представа за състоянието на пенсионните фондове, задавайки въпроси от публичната информация, от която можем да направим достатъчно ясен и смислен анализ, не проформа. Това, първо. Второ, пак ще си послужа с пример как се опитваме да проверим едно нещо, което не е наше правомощие, под благовидната маска да разберем дали е направено правилно. Ние нямаме право от гледна точка на целесъобразност и законосъобразност, като актове, издавани от Комисията. Това право по Конституция, по закон, по регламент е дадено на съдебната система, а не на законодателния орган. Вие зададохте десет въпроса по тези актове: „Ама колко Ви върнаха?“, „Ама колко ви одобриха?“. В Америка, в Европа, във всяка страна има процент на актовете, които след обжалване не биват потвърждавани от съдебната система. Това не означава, че законодателният орган е в правото си да контролира съдебната система или да контролира онова, което само съдебната система може да контролира. Но оставихме го това. Аз премълчах, не Ви направих тогава реплика. Мълчахме, питахте за проценти и т.н. ОК. Но да знаете, че самото питане с намека, че можете да контролирате актовете, които те издават, да знаете - не можете да ги контролирате, нито аз, нито никой от нас. Никой не може да ги контролира. Само съдът може. И точка. И само съдът може да се произнесе правилни или неправилни са те. Не ние.
Какво ще пишем ние в този доклад? Ако идеята Ви е да напишем как КФН са издали 200 наказателни постановления и съдът им е върнал 100, и това е доказателство, че те не работят ефективно – това е контрапродуктивна идея. Това не може да се съдържа в нашия анализ. И ако това Ви е идеята - аз подозирам, че това Ви е идеята - да знаете, че ще станем за смях. Това ще бъде оценка на съдебната система и на функция, която е дадена на съдебната система.
Извинявайте, че прескочих двете минути, но исках да онагледя. Няма да правим неща, които не са дадени, но можем да си свършим работата и с правомощията, които имаме.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Дано до края на работата на Комисията да разберем за какво сме се събрали, на трето заседание още не знаем. Вие какво искате, г-н Байрактаров? Вече вървим по Правилник. Изказване ли, реплика ли, лично обяснение ли? Трети път изказване по същия въпрос, за последен път го позволявам. В нашия Правилник пише, че по един и същи въпрос има право на само по едно изказване. Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, г-жо председател. Подкрепих г-н Цонев, защото много добре съм се запознал с материята за разлика от други, тъй като разполагам с най-добрите експерти по европейско право, в това число и моята лична, собствена дъщеря, която е експерт в Европарламента точно по тези въпроси. Затова подкрепих г-н Цонев, защото е прав и затова съм се обективирал точно какви въпроси да задавам. Все пак е редно да кажа, че се запознах много подробно с нашето законодателство и тук е хубаво да кажа, че пък и г-н Ананиев е прав, защото Комисията за финансов надзор е независима само по отношение на изпълнителната власт, не и по отношение на Парламента. В случая като Комисия ние представляваме Парламента.
Още нещо. Не всички регламенти са задължителни за изпълнение. Много голяма част от регламентите, по които вие, КФН, работите, са препоръчителни. Това също трябва да се знае. И затова ще ви моля за нещо, което е в нашите възможности и във вашите правомощия - да не нарушавате закона, все пак да ни извадите една актуална справка за собствениците на фондовете към дата, примерно 31 декември 2014 г. Защото това не е нарушение на закона, дори ако реша и аз мога да го направя, но мисля, че за вас ще е по-лесно като отговорен орган, най-малкото за да се разсеят съмненията. Наистина това е много чувствителна тема. Говорим за капиталов пазар и правилно казахте, г-н Мавродиев, че вече сме в положение на конкуренция между частни фондове и НОИ, но все пак ние трябва да разсеем и спекулациите, и да излезем накрая с един обективен доклад. Иначе лично на мен съвсем не ми е необходима цялата ви документация от проверките. Аз съм бил финансов ревизор, знам за какво става въпрос.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Уважаеми г-н Байрактаров, тук съм съгласен с Вас и не виждам проблем да Ви предоставим информация към днешна дата според нашите бази данни и архиви какво е състоянието на собствеността на пенсионните дружества. Няма никакъв проблем това да бъде направено. На сайта на Комисията информацията е към 2010 г. поради тази преходна норма с еднократно действие, единствено по тази причина е към 2010 г., за да спазим закона. Няма как да се случи продажба на дялове в пенсионно дружество, които да не бъдат обект на надзор, защото има задължително одобрение от съответния ресорен зам.-председател на Комисията за финансов надзор. Тоест ако има смяна на собствеността след 2010 г., след това еднократно обявление, всяка последваща смяна на собствеността, която е над 10% от капитала, подлежи на задължително одобрение, без което такава сделка не е валидна.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Но по закон след това не подлежи на публикуване, при вас го има, но не сте длъжни да го публикувате по закон, така ли?
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Да. Колегите, г-н Джалъзов и г-жа Агайн ще обяснят в детайли, но така или иначе всичко минава на одобрителен режим и само тогава тази сделка е валидна.
По отношение първата част, изцяло съм на мнението, изказано от г-н Цонев и г-н Байрактаров по отношение на темата за проверките, надзорна дейност с респективно ревизионни доклади. Тук има изрични еврорегламенти с директно, пряко приложение, които - е записано и в нашето законодателство, - имат приоритет пред българското право. Благодаря.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: По отношение на разрешителния режим. Когато се придобива над 10% от дадено пенсионно дружество има доста изисквания по отношение на документите. В случай, че се стигне до такава транзакция и регулаторът не е бил уведомен, това е основание и за отнемане на лиценза на съответното дружество. Така че на практика, когато има промяна на акционерите, задължително регулаторът трябва да го одобри и сделката трябва да бъде одобрена.
По отношение на някои други изисквания във връзка с това дали бъдещият акционер е достатъчно квалитетен, разполага ли с необходимите ресурси и т.н., тук сме взели доста голяма част от предложенията, така както са фиксирани в Платежоспособност ІІ. Г-жа Агайн ще ви даде по-детайлна допълнителна информация. Или на практика идеята е още повече да свием регулацията по отношение на бъдещите акционери, когато става въпрос за смяната им в самите пенсионни дружества.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има ли забрана за офшорни компании или не?
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Има забрана. Забранява се на офшорни компании да извършват дейност като пенсионноосигурително дружество или участие в такова дружество. Това е регламентирано в общия закон за офшорни компании - Закон за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, по-известен в публичното пространство като Закона за офшорките.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н Цонев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря, г-жо председател. Аз също смятам, че това е информация, която може да актуализирате и да я дадете на Комисията ни - какво е актуалното състояние на собствеността на пенсионните дружества в момента. Това даже е задължително, за да влезе в нашия доклад.
Колкото до другото, ще припомня само онзи случай от 2013 г., когато имаше заявка за покупка на мажоритарен дял на най-голямата пенсионна компания. И КФН каза, че няма да даде такова разрешение, защото в инвестиционната схема имаше офшорни компании и неясни инвеститори. Мисля, че отказът тогава на КФН, макар да нямаше постъпило официално искане за разрешение, все пак предотврати тази сделка. Невъзможността да си променят схемата, предотврати сделката. Така че Комисията се намеси много адекватно тогава и предотврати една много неприятна смяна на собствеността, която между другото беше предприета от мажоритарния собственик и имаше подписан предварителен договор с всички заплащания и т.н. Така че искам да ви припомня, че точно КФН тогава спря тази сделка. Благодаря.
РАЛИЦА АГАЙН, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Само искам да поясня, че всъщност акционерите ги има в регистъра на КФН. Има ги актуалните акционери на пенсионните фондове, тъй като всяка промяна в акционерното дружество подлежи на одобрение и се публикува на сайта на Комисията по всяко време. Това, което не можете да видите там, е акционерът до краен бенефициент, вижда се прекият бенефициент. Тоест поне една част от информацията е публична и е налична по всяко време. Понеже е отразена последната промяна, ако погледнете регистъра, ще видите всъщност, че една голяма част от информацията, ако не и изцяло съвпада с тази от регистъра, публикувана през 2010 г. Тоест след като ви предоставим допълнителната информация ще видите, че всъщност няма такава, която липсва за обществото. Това, което исках да поясня допълнително, е, че с тези законодателни промени, които КФН ще предложи, имаме намерение да предложим и изменение в частта за акционерите, които да влязат в съответствие с хоризонталната Директива за одобрение на акционери във финансова институция, която касае банки, застрахователи и инвестиционни компании. Според тази директива, която е приложена по отношение на другите финансови институции в България, вече отдавна се предвижда много по-подробна проверка по отношение на акционерите до краен собственик, като се изисква финансова стабилност до краен собственик. Нещо, което по отношение на пенсионните дружества в момента не е налице. А също така се изискват знания и опит - до краен собственик, така че лицата, които ще контролират пенсионните дружества, в случая да бъдат грамотни и компетентни и да могат да ги контролират до краен собственик, а не да се окаже в края на веригата, че дружеството се контролира от лице, което не разполага с необходимите знания и опит. Също така тази директива предвижда и много подробни и аргументирани бизнес програми, с които акционерът да докаже, че има добри и аргументирани намерения да управлява съответната инвестиционна компания. Така че надяваме се да ги подкрепите, ако съответно те бъдат подкрепени от Министерството на финансите.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Само един уточняващ въпрос. А правено ли е всъщност изследване за реалните собственици от 2010 г., когато всъщност е направена проверката?
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Да. Направено е такова изследване, съответно знаем собствеността до краен бенефициент. В съответствие с Вашето искане ще Ви предоставим писмено тази справка, за да бъде на разположение на уважаемата Комисия.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Лично за мен като журналист не ми представлява трудност да си извадя тази справка за 5 минути. Има си, знаете, професионални информационни масиви, с които ние боравим, и дори мога да покажа на колегата. В първия пощенски клон може да си купите ДАКСИ за 10 лв. и да получите същата тази информация, но идеята, която засегнахме с г-н Цонев, е по-добре да я получим по официален път от регулаторния орган, за да се избегнат спекулациите и точно тук да се правим на разследващ орган. Това е цялата идея. И г-н Ананиев е прав, а и в крайна сметка той винаги може да се позове на чл. 137 от ППДНС и да ви поиска информацията и по официален път. Но мисля, че работим вече в дух на разбирателство и диалогичност. И аз ще предложа на г-жа Нинова да приключим с Комисията за днес, защото вече ми идва малко в повече.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Останаха ни още само две точки, които са много кратки: каква е структурата на на портфейлите на УПФ И ППФ към 20.02.2015 г.; колко са инвестициите в България и в чужбина? Как са разпределени по финансови инструменти?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Ще бъда максимално кратък и няма да влизам в детайли. Започвам с географското разпределение на инвестициите. Инвестициите в български финансови инструменти без банкови депозити и инвестиционни имоти са в размер на 2 304 678 000 лв., а като включим банковите депозити и инвестиционните имоти, които забележете, са само на територията на България, са в размер 2 936 831 000 лв. или 37,99% от активите.
Относно активите, които са инвестирани в чуждестранни финансови инструменти, те представляват 49,8% от активите или 3 849 441 000 лв. Няма да цитирам цифрите, за да ви спестя време, процентно ще ви кажа какво е разпределението относно структурата на балансовите активи и малко информация за разпределението на инвестициите в България и чужбина. Имате справката с абсолютните суми.
По отношение структурата на балансовите активи за универсалните фондове – най-голям дял заемат ДЦК, които са 37%, и при универсалните, и при професионалните пенсионни фондове. Корпоративните облигации са около 14%, общинските облигации - около 1%. Книжата с променлива доходност или акции, права и дялове при универсалните фондове са 26,53%, при професионалните фондове - 29,28%, банковите депозити са 6% при УПФ, а при ППФ - 5,33%.
Инвестициите в инвестиционни имоти са средно около 2%. Паричните средства, т.е. средства, които към момента не са инвестирани в парични инструменти в банкови депозити или в инвестиционни имоти, са 13,4% за УПФ, за 8,97% - за ППФ. Краткосрочните вземания са под 1%.
Това, което смятам, че ще представлява интерес за вас, и с това приключвам е как са разпределени инвестициите на фондовете в България и чужбина. Ще ви ги дам процентно, като процент от активите. По отношение на дълговите ценни книжа 63% са инвестирани в чужбина и 36% са инвестирани в България. По отношение на корпоративните облигации - 69% са инвестирани в чужбина и 30% са инвестирани в България. По отношение на общинските облигации – 88% са инвестирани в чужбина и 11% в България. По отношение на книжата с променлива доходност акции, права и дялове, това което е интересно – 55% са инвестирани в чужбина и 44% в България.
Банковите депозити и инвестиционните имоти са изцяло на територията на България. С това приключвам по отношение на структурата на активите. В случай, че имате въпроси съм на разположение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Въпроси, колеги? Г-н Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Към коя дата е тази информация?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Структурата на активите е към дата 18.02.2015 г. Относителният дял на инвестициите също е към дата 18.02.2015 г. Както и самата справка.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ние така им зададохме въпроса - към датата на формиране на Комисията какво е състоянието. Ние сме им задали тази дата, не са я избрали произволно, колега. Други колеги имат ли въпроси? Г-н Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: Благодаря, г-жо председател. По отношение на портфейла правите ли някакъв последващ контрол и оценка? Какво имам предвид. Попаднах на статия, че „Мудис“, пример от 21.02.2015 г., е обявила кредитния рейтинг на Русия за негативен, т.е. не препоръчва инвестиции. Виждам, че тук в портфейлите има инвестиции в Руската федерация, т.е. в такива случаи поемате ли някакви мерки, съветвате ли дружествата да се освободят от съответната инвестиция? Забелязах и друго интересно, че има инвестиции в държавни ценни книжа на Германската федерация, които имат доходност под 1%, а някои краткосрочни са с отрицателна доходност. Това буди въпроса защо е нужно да ги има? Въпросите ми са към г-н Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Относно инвестиции, които не са законосъобразни, това което ние прилагаме в конкретните случаи, - било наказателно постановление, било принудителни административни мерки - е да излязат от тези инвестиции, които към съответния момент вече не отговарят на изискванията на закона.
По отношение на това, че има ДЦК с отрицателна доходност. Ами не само германски, то има и швейцарски ДКЦ с отрицателна доходност. В дадения случай това вече е въпрос по преценка на дружеството. Ако те отговарят на изисквания на закона, ние не интервенираме, иначе бихме изпаднали в ситуацията на инвестиционен консултант. Тоест да казваме: „Инвестирайте в този актив, защото той е по-високодоходен“ и „Не инвестирайте в този актив, защото той е високорисков.“ - пак казвам, ако се касае за законосъобразност, която не е спазена тогава реагираме веднага. Ако обаче се касае за въпрос на преценка, в края на краищата и затова има конкуренция, за това в края на краищата е и механизмът за реалната доходност - за да се види кое дружество си е управлявало по-ефективно портфолиото и кое не чак толкова активно. Така че в това отношение нямаме намерение да интервенираме, даже и с промените в КСО.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: И „Мудис“ и „Стандарт енд Пуърс“ бяха дали най-високия рейтинг ААА на „Лемън Брадърс“, преди да фалира. Освен това същия рейтинг имаха и гръцкият дълг, и испанският, и ирландският... Така че по-добре да не се водим по кредитни агенции.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, въпроси 19 и 20 ги разгледахме още на първото заседание с КФН, така че приключихме с въпросите към тях. Давам думата на г-н Мавровиев да ни запознае с Доклада на Европейската комисия за България за 2015 г. за макроикономическите дисбаланси. И с това ще приключим днешното заседание. Заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря, г-жо председател. Ще се опитам да бъда максимално кратък. В обявения Национален доклад за България за 2015 г. на ЕК, изготвен след процедура по преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, който се публикува миналата седмица, мисля, че е доста съотносим с работата на Комисията, доколкото ще покаже това, което вие имате за цел - да видите качеството на надзора, изразено във външни оценки. Тъй като Докладът на Европейската комисия, освен че имаше няколко мисии и делегации на ЕК, които много подробно се занимаваха с тази тема и в БНБ, и в КФН, те са стъпили и на проверките на европейските проверки, които са правени при нас.
Важните констатации в Доклада са, че за разлика от тежките критики към дейността на БНБ няма нито една негативна оценка или аспект за работата на КФН, даже напротив. Недвусмислено се казва, че в обхвата на надзора е включен всеки един фонд, всяка една инвестиция може да бъде проследена. Осъществяването от страна на националния регулатор по тази тема се извършва регулярно и критично, като проверки на място, дистанционен надзор, на дневна, месечна и шестмесечна база. Съответно много ясно се казва директно, че Комисията за финансов надзор провежда строг надзор върху пенсионните фондове. Това е похвална оценка за качеството на надзора за разлика от редицата критики към банковия надзор. Казва се, че не само има надзор, но той е и много строг - много важно нещо като констатация.
Този доклад разсейва един друг мит, който много се тиражираше в публичното пространство - че КФН има отговорности по банков надзор, респективно по казуса КТБ. Изрично се казва в Доклада, че КФН има само някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките-попечители на пенсионни фондове. Нищо повече. Тук трябва да се подчертае, и това също е написано в Доклада на ЕК, че КТБ дори не е била банка-попечител, тъй като пенсионните фондове могат да инвестират само в банкови депозити в банки с кредитен рейтинг по-висок от ВВ. Нито една от българските национални банки впрочем, включително затворената вече КТБ, не отговаря на този критерий. Това показва, че тази теза е абсолютно манипулативна и лъжлива.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Това ще се наложи да го обясните в новата Комисия, която сформира Парламента по КТБ. Току-що приключили при нас, ще трябва да се прехвърлите в другата Комисия.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Да, ще го коментираме и там. Мисля, че това са важни оценки, тъй като идват от Европейската комисия. Подобни са оценките и на европейските регулатори.
Друга важна констатация направена от ЕК съвпада с наши предложения отпреди повече от три години. Тази констатация обхваща почти изцяло пакета от законодателни предложения, предложени от КФН през 2012 г. ЕК казва, действащото законодателство, макар и като цяло стабилно, съдържа слабости в областта на свързаните лица и свързаните експозиции, които включват значителен риск за рентабилността на фондовете, бъдещите пенсии на техните клиенти и по-общо - за ефективното разпределение на ресурсите в икономиката. Съответно това отразява нашите предложения още в проекта ни от 2012 г. и до ден-днешен с последните предложения, които направихме за промени в КСО. Ние предлагаме промяна на дефиницията за свързани лица и доста тежки изисквания по Директивата Платежоспособност ІІ. Мисля, че това отговаря на въпроса, и ако има някакви критики, те са единствено и само по законодателната рамка.
Също нещо много важно от Доклада и с това приключвам. След прегледа на небанковия сектор от страна на Европейската комисия е важно да се подкрепи укрепването на капацитета за надзор на КФН. Това всъщност означава осигуряване на достатъчни ресурси, разширяване на административни правомощия, програми за обучение и много други, които са включени в темата за разширяване на надзорния капацитет, за да можем да бъдем адекватни на нивото на европейските надзорни органи. Нещо, което говорим от години, на фона на многогодишна тенденция всяка година да се намалява бюджетът на КФН с двуцифрени числа. Мисля, че се налага изводът, че е важно да се направи качествена регулация чрез промените в КСО.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н Мавродиев, моля да предоставите и заведете официално в деловодството на Комисията този Доклад, за да го ползваме като аргумент по законодателните предложения. Част от работата ни е да прегледаме регулаторната рамка и да предложим промени в законите и подзаконови актове, ако трябва, на Вас да препоръчаме да го правите. И тези препоръки що се отнася до законовата рамка, ще са полезни. Заповядайте, г-н Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Извинете, колеги. Знам, че вече сме много изморени, но искам да кажа нещо, което е важно. Доста добре съм запознат и с Доклада и с нещата, които са случвали преди това. Две са важните неща за нашата Комисия от това, което се съдържа в Доклада. И аз мисля, че много полезно ще бъде, ако ние ги отразим и стигнем до някакво единно становище.
В Доклада има директна критика към законодателството по отношение на обхвата на термина „свързани лица“. Ако има някаква критика по отношение на КФН по отношение на инвестиции на свързани лица, такава имаше в началото или поне имаше намеци за такава критика. Този Доклад всъщност казва категорично, че има проблем. Но проблемът е дефиницията за свързани лица в очертаването на кръга, а не в прилагането й. И наистина там има проблем. За целите на ЗКПО има такава дефиниция, в ДОПК има такава, която се ползва, има също и по отношение на ДДС. Мисля, че тук трябва да поработим заедно с колегите от финансовото министерство и данъчната политика и да се опитаме да уеднаквим законодателството, да го направим така, че да бъде по-ефективно. Това е по първата тема.
Втората тема е укрепване на капацитета на регулаторния орган. Това е тема, г-жо председател, по която ние се опитахме да работим в предишния Парламент. Ако си спомняте, г-н Мавродиев, имахме едно предложение, което тогава го бяхме са съгласували и с Европейската централна банка, и с вашите регулаторни органи на ниво Европейски съюз, както и с нашето правителство. Между другото имаме и писмен отговор по този законопроект от въпросните институции, включително и от Марио Драги. Ставаше въпрос дали можем по примера на някои от страните в Европа и този регулатор да се финансира със собствени средства, т.е. с такси, тъй като в България те са много ниски. Пропуснах да попитам финансовия министър дали той е съгласен, но ще има възможност да го попитам. Трябва да се попитат и поднадзорните лица, от които ще се събира тази такса дали би могло чрез повишаване на тези такси да укрепим бюджета и независимостта на органа. Такава практика съществува. Г-н Мавродиев, имате ли информация къде съществува такава практика? Съжалявам, че сега отварям темата, но я маркирам за работа като предложение.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Този законопроект беше написан много професионално и компетентно от обща експертна работна група на БНБ и КФН, съставена от експерти от двете институции, под егидата на Бюджетната комисия, съответно г-н Цонев. Законопроектът беше съгласуван както с изисквания за всички законопроекти, касаещи дейността на КФН и БНБ, така и с европейските регулатори, тъй като при всяка една промяна в законодателството по отношение тези два регулатора трябва да има предварително съгласуване и одобрение от Европейската централна банка, и от двата регулатора ESMA и EIOPA. Това беше направено. В писмото на г-н Драги, президента на ЕЦБ, се казва, че приветства целите и съдържанието на този законопроект като особено полезен и добър. Законопроектът с мотивите му го има в деловодството на Парламента, даже мина на първо четене, но много скоро след това Парламентът приключи своя живот и не можа да бъде гледан.
Така или иначе мисля, че това е правилна стъпка в правилната европейска посока. В огромната част от държавите в Европа регулаторите се издържат по този начин, например Великобритания, Германия, включително и в съседна Румъния. Имайки предвид, че ние сме държавата с най-ниски такси за финансов надзор, по наши изчисления дори едно малко и несъществено увеличение на таксите, което не би създало проблем за поднадзорните лица, още повече на фона на критиките, че имаме най-ниски такси за надзор в Европа и най-ниски глоби, за което пък ни обвиняват в регулаторен дъмпинг, едно символично увеличение би довело до пълна самоиздръжка на регулатора, той да не тежи на данъкоплатците и съответно да не получава бюджетна субсидия, за да може да изпълнява качествено своите функции по примера на цитираните държави. Смятаме, че това е правилната стъпка. В допълнение на писмото на г-н Драги имаше писма и от ESMA и EIOPA, в които също се казва, че трябва да увеличи капацитетът на КФН, за недофинансирането и т.н и одобряват напълно целите и идеите на този законопроект. Включително имахме и проблем няколко последователни години да плащаме годишните вноски към европейските регулатори, последвана от остра, тежка кореспонденция с тях, защото това е ангажимент на България по Договора за присъединяване и ние имахме проблеми по изпълнението, поради липса на средства. Така че това е една добра инициатива и ако вашата многоуважавана Комисия прецени, би могло да бъде предложение за подход в тази посока по ваше решение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Само да уточня. Вероятно колегите ще погледнат този законопроект и ще видят, че аз го внесъл. Аз съм го внесъл като председател на Бюджетна комисия, но не съм негов автор. Той е изготвен от експертите на БНБ и КФН, а от мен е законодателната инициатива.
РАЛИЦА АГАЙН, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Само още един детайл, за да покажа мащаба на недофинансирането. Ние сме задължени по силата на регламенти да участваме в EIOPA и ESMA - всички европейски регулатори участват в тях. Тези европейски институции се финансират с малка част от бюджета на Европейската комисия и останалата част - със задължителни вноски от държавите-членки. Нашите вноски годишно са около 2 400 000 лв., като общият ни бюджет е 9 000 000 лв., а вноските всяка година се увеличават. Предвид на това, че нашият бюджет не само не се увеличава, а през последните няколко години намалява, намалява всяка година с 10%, това означава, че вноската в EIOPA и ESMA представлява все по-голяма част от нашия бюджет. Съответно това поставя големи предизвикателства пред развиването на професионализма в Комисията и задържането на добрите кадри, разбира се. Пазарът предлага много по-конкурентни възможности от заплатите на държавните служители, което също представлява проблем, защото заплатите на държавните служители, каквито са служителите на КФН, не членовете на Комисията, са определени по общи таблици за всички държавни служители. Специалистите, от които един финансов регулаторен орган се нуждае са с много специфични знания - актюери с добри счетоводни познания, по международни счетоводни стандарти, по CFA-стандарти и т.н. Тези специалисти получават многократно по-високи заплати на частния пазар. Тоест за да може да се извърши една добра проверка на място или по документи, служителят който управлява процеса в Комисията, трябва да знае повече от финансовия директор и главния счетоводител на съответната компания, която се проверява, за да може да разбере какви евентуално тайни осчетоводявания могат да съществуват. Когато специалистите не са добре подготвени, те се затрудняват да си свършат работата. Така че въпросът за заплатите не е само желание да възнаградим по-добре служителите си, а и въпрос на това да можем да вършим добре работата.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Обръщам се към колегите от КФН. Очевидно имате проблем с финансирането. Има и аргументи, както външни, така и ваши професионални аргументи, че имате нужда от подкрепа. Правя изказването си в лично качество, не като председател на Комисията. Като депутат съм убедена, че това е така, и като представител на парламентарна група ще убеждавам и колегите си в рамките на процедурата по закона за бюджета да защитаваме тази теза, че този орган има нужда от подкрепа.
Разбира се, всички ние ще си гласуваме доклада на нашата Комисия, но личното ми мнение ще бъде такава тема в доклада на тази Комисия да няма. Защото трябва да бъдем принципни към всички. Щом казахме, че в нашите правомощия няма заложено да оценяваме дейността на КФН, защото и по закон не можем, и в предмета на дейност на Комисията го няма, да следваме този принцип до край. Никой не ни е възложил в решението за създаване на Комисията да даваме оценка дали има нужда КФН от подобряване на капацитета. Нашата работа е друга. Покрай тази друга работа мен поне ме убедихте и в качеството си на депутат и представител на парламентарна група ще се боря в рамките на републиканския бюджет вие да имате едно по-добро финансиране. Но не възлагайте на тази Комисия да дава оценки за капацитета на КФН просто защото това не ни е възложено като задача. И аз предлагам този принцип - да не излизаме от предмета на работа - да го спазваме докрай. Това изказване го правя в лично качество.
Г-н Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз вчера неслучайно ви попитах дали с глобите си подпомагате бюджета. Мълчите си. И аз реших по стара „бюджетарска практика“, щом си мълчат, не се натискай. Аз ще ви помоля да изготвите един доклад, адресиран до мен, точно по този въпрос. Наистина в днешно време да изпускаме специалисти, които трябва да работят за държавата е, меко казано, престъпление. Наистина в един момент капацитетът се изчерпва. И едва ли някой ще бъде против, както каза и г-жа Нинова, да ви се гласува по-голям бюджет. Както каза и г-н Цонев, законодателството и европейските практики дават възможност да се помисли за един по-модерен закон.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Съгласен съм с това, което се каза. Но имам едно притеснение – независимият орган да не стане зависим от таксите, които събира.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Има разписана европейска практика, която гарантира независимост. Законопроектът стъпва на европейската практика в това отношение и затова получи толкова силна солидна подкрепа от ЕЦБ, ЕСМА и ЕИОПА. И аз благодаря на всички вас за подкрепата. Ще изготвим анализ и доклад и вече по ваша преценка вие ще прецените как да се процедира. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря на всички колеги от КФН за трите усилни заседания. Благодаря ви и успех? Запазваме си правото, ако се наложи, отново да се видим.
Закривам заседанието.
Колеги депутати, след като уточним с министър Калфин и Бисер Петков, и пенсионните дружества възможност за сбирка, ще свикам Комисията още следващата седмица.


(Закрито в 19.05 ч)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОРНЕЛИЯ НИНОВА