1. Изслушване на представители на Националната агенция за приходите във връзка с предмета на дейност на Временната комисия

2. Изслушване на Комисията за финансов надзор по сигнала, внесен от н.п. Димитър Байрактаров във Временната комисия

3. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 7


На 26 март 2015 г. от 16.30 часа в зала № 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка.

Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Имаме кворум. Започваме. Добре дошли на всички! Откривам заседанието.
Предлагам следния дневен ред:
1. Изслушване на представители на Националната агенция за приходите във връзка с предмета на дейност на временната комисия; 2. Изслушване на Комисията за финансов надзор по сигнал, внесен от народния представител Димитър Байрактаров във Временната комисия; 3. Разни.
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? Ако няма, моля който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
„ЗА“ - 5 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.
Преминаваме към дневния ред. Гости на заседанието ни са:
По точка 1: Милена Кръстанова – заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, Катя Кашъмова – началник-отдел „Данъчноосигурителна методология“ на НАП, Росица Георгиева – директор на дирекция „Допълнително задължително пенсионно осигуряване“ на НАП.
По точка 2: Стоян Мавродиев – председател на Комисията за финансов надзор, Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор, изпълняващ длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, Ангел Джалъзов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Андон Георгиев – главен секретар на Комисията за финансов надзор, Александър Цветков – началник-отдел „Дистанционен надзор“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Жельо Василев – главен експерт, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.
От пенсионноосигурителните дружества като слушатели: Никола Абаджиев – председател на БАДДПО, Анастас Петров – изпълнителен директор на „АЙ ЕН ДЖИ ПОД“ АД, Андрей Шотов – изпълнителен директор на „ПОД – Бъдеще“ АД, Георги Тодоров – изпълнителен директор на ПОАД „ЦКБ-СИЛА“, Даниела Петкова – председател на УС на ПОК „Доверие“ АД, Людмила Векова – изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителен институт“ АД, Милен Марков – главен изпълнителен директор на ПОК „Съгласие“ АД, Николай Марев – главен изпълнителен директор на ПОК „ДСК-Родина“ АД, Силвия Габровска – изпълнителен директор на ПОД „Топлина“ АД и София Христова – изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“ АД.
Моля, ако има и други гости – не са ми дадени в списъка – да ме извинят.

Добре дошли отново на всички!
Започваме с точка първа - ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДМЕТА НА ДЕЙНОСТ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ.
Уважаеми колеги от Агенцията за приходи, бяхме ви изпратили едно писмо с въпроси към вас. Те са поставени по време на обсъжданията в нашата комисия. Представлява интерес за нас вярна ли е изнесената информация от народни представители и пенсионноосигурителни дружества, че Националната агенция по приходите задържа осигурителни вноски за професионален и универсален пенсионен фонд на осигурени лица, родени след 31 декември 1959 г. Така ли е? Какви са причините? Какви са сроковете, за които са задържани тези вноски? – това са ъпросите които сме ви изпратили в писмото.
Предлагам те да направят своето изложение като отговори, колеги, и след това ние да задаваме допълнителни въпроси.
Господин Байрактаров, така съгласен ли сте - понеже вие сте вносител на тези въпроси?
Госпожа Кръстанова, заповядайте.
МИЛЕНА КРЪСТАНОВА /ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАП/: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, във връзка с поставените въпроси, касаещи дейността по администриране на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, бих искала да ви уведомя, че от страна на Националната агенция за приходите няма задържане и непревеждане на осигурителни вноски към пенсионноосигурителните дружества. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците, служителите и самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Съгласно чл. 158 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете, в които се внасят вноските за държавното обществено осигуряване.
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г., в общия случай работодателите, осигурителите и самоосигуряващите се лица подават декларация-образец 1 за всеки календарен месец пак до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Сроковете за превеждане на вноските за допълнителното задължително пенсионно осигуряване са регламентирани в чл. 159, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване, където е посочено, че получените вноски се превеждат в срок до 30 дни от специализираната сметка на НАП по сметка на съответният пенсионен фонд, посочен от пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява.
Относно твърденията, че НАП не превежда суми, искам да ви уведомя, че през първото тримесечие на 2015 г. към дата 24 март 2015 г. сме превели следните суми: за месец януари – 96 409 191.15 лв., за месец февруари – 81 391 935.15 лв. и към 24 март 2015 г. – 88 794 540.43 лв. Общо преведените суми от началото на годината към 24 март от сметка на НАП по сметки на пенсионноосигурителните дружества са в размер на 266 595 668.73 лв.
За сравнение за същия период на предходната година, но към приключило тримесечие, т.е. към 31 март 2014 г. преведените вноски са били в размер: 248 269 814.91 лв. От представените данни е видно, че имаме увеличение на преведените вноски с 18 325 853.82 лв., което представлява нарастване със 7,38% още преди да е изтекло тримесечието, като моля да се вземе предвид, че в последните дни – вчера, 25-и, 24-и, 23-и – това са последните дни от законно установения срок за внасяне на вноските, така че в тези дни са най-високи постъпленията от вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Във връзка с поставения от господин Байрактаров въпрос, който касае по-скоро започналите за първи път осигуряване лица от 1 януари 2015 г., искам да ви уведомя, че броят им е 7 446 лица. За тези лица за първи път в живота им от началото на годината са подадени осигурителни декларации. Те за първи път влизат в системата на осигуряването. От тях 2 365 са подали заявления към края на месец февруари за избор на фонд и вноските за тези лица се превеждат в определените срокове, както и за останалите лица. Останалите 5 081 лица не са подали заявление за избор на фонд до края на месец февруари 2015 година. Внесените суми за тях са налични в сметките на НАП и ще бъдат налични в сметките на НАП до избор на фонд от лицата или до промяна в нормативната уредба.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Думата имат първо колегите депутати. Господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ /ГЕРБ/: Аз искам да попитам всичките ли суми са преведени и те отговарят ли на сумите по декларация 1.6, която се подава всеки месец? Тоест тази сума, която декларира работодателят, отговаря ли на превода за ДЗПО-то, което вие превеждате към фондове, или остават някакви разлики, защото има неточности, които ще се обърнат впоследствие и една голяма част от сумите за това изостават. Там как стоят нещата с тези суми, които не са обвързани?
МИЛЕНА КРЪСТАНОВА /ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАП/: Във връзка с измененията в законодателството сумите от 01.07.2013 г. се превеждат пропорционално, т.е. ако работодателят е декларирал за 10 човека 100 единици осигурителни вноски, а е внесъл 80 единици осигурителни вноски, за тези 10 лица 80-те лева се разпределят пропорционално.
Във връзка с неточностите - има суми, които все още не са преведени, което се дължи не само на неточности, а и на последно декларираните задължения в последните дни, както и подаването на коригиращи декларации.
За пример: в 2014 г. от страна на НАП са преведени 99,9% от внесените суми, постъпили по сметката за ДЗПО, 99,9% от тях са преведени към пенсионноосигурителните дружества. Имаме непреведени суми, които се дължат в различни конкретни ситуации на несъответствия, включително голяма част от работодателите превеждат сумите и впоследствие подават декларации. Изискване на наредбата е да са подадени осигурителните декларации и да са внесени дължимите вноски, за да извърши НАП превод.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Други въпроси? Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще ви моля да ме изслушате внимателно. Ще задавам въпросите си бавно и разбираемо. За да е ясно, ще уточня каква е дейността на Националната агенция за приходите относно събирането и разпределението на задължителните осигурителни вноски, включително вноските за универсален и професионален пенсионен фонд, което е регламентирано в Кодекса за социално осигуряване и в Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Дотук нямаме разминавания относно законодателната уредба.
Наред с това обаче на основание чл. 159, ал. 8 от Кодекса за социалното осигуряване пенсионноосигурителните дружества са сключили договори с Националната агенция за приходите. Така ли е дотук?
МИЛЕНА КРЪСТАНОВА /ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАП/: Да.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Така е. Оттам нататък следват пет много важни въпроси, на които искам да получа точни и ясни отговори. Ако трябва, ще се допълваме.
Първият въпрос е какви действия предприема Националната агенция за приходите относно констатираните проблеми, свързани с липсваща, недостатъчна или погрешна информация, които не позволяват постъпилите средства за допълнително задължително пенсионно осигуряване да бъдат разпределени по сметките на професионалните и универсалните пенсионни фондове? В тази връзка какъв е броят на съставените от контролните органи на Националната агенция за приходи ревизионни актове по допълнителното задължително пенсионно осигуряване за внесените в резултат на тези актове суми от главница и лихва по тези актове и за преведените по сметките на професионалните и универсалните пенсионни фондове суми от тези актове? Това е първият въпрос. Записахте ли си? Ако трябва, нещо да повторя?
Вторият въпрос: какъв е размерът на средствата за допълнително задължително пенсионно осигуряване по централизираната сметка на Националната агенция за приходите в Българска народна банка?
Трети въпрос: какъв е размерът на средствата, вложени по депозитни сметки в Българска народна банка, които поради липсваща, недостатъчна или погрешна информация в данните подадени от осигурителите или в банковите документи не са преведени в срока по чл. 159, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване към универсалните и професионалните пенсионни фондове?
Четвърти въпрос: отразяват ли се в консолидирания държавен бюджет и по какъв начин средствата за допълнително задължително пенсионно осигуряване по централизирана сметка на Националната агенция за приходите в БНБ и средства, вложени по депозитни сметки в Българска народна банка?
Петият въпрос: за какво се използват от Министерството на финансите вложените по депозитни сметки в Българска народна банка неразпределени средства за допълнително задължително пенсионно осигуряване?
За да ви бъде по-лесно, тук искам само да направя няколко малки уточнения.
Първото уточнение е, че на изслушване на министъра на финансите лично той заяви пред тази комисия, че средствата се държат в сметка в НАП, като не си спомням дали успя да конкретизира какъв е размерът на тези средства като сума.
Второто нещо, което така или иначе аз ще споделя като мой личен проблем, е, че в моята лична сметка аз наблюдавам може би над 60-70 сторнировъчни операции извършени от НАП. Само че вчера ми представиха една друга сметка, която е с 900 сторнировъчни операции в рамките на месец и половина. Иначе казано, тук имам още един уточняващ въпрос: на какво се дължат тези сторнировъчни операции и какъв размер средства се забавят в НАП вследствие на тези сторнировъчни операции?
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Въпросите, които зададе господин Байрактаров, са въпроси, които са постъпили един час преди заседанието на комисията в писмен вид от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Коректно представям тази информация. Разбира се, господин Байрактаров има право да ги постави като член на комисията, но да се знае от всички, че това са въпроси, поставени от БАДДПО – ето ги, с аргументи. Колегите от Асоциацията също са в правата си да задават такива въпроси. Но тъй като са дошли в последния момент, няма ги в дневния ред, намерението ми беше да ги подложа на гласуване от колегите да ги включим. Аз съм готова да ги включим тези въпроси и няма да оставим неизчистени въпроси. Целта на Комисията е да отговорим на всички и неудобни такива въпроси. Така че, тъй като процедурата е променена и са зададени от името на народен представител, няма да ги подлагам на гласуване.
Моля Вие да отговорите на господин Байрактаров. Тъй като са много, дълги са и, предполагам, не успяхте да си ги запишете коректно, аз ви ги давам писмено. Гледайте ги пред себе си, четете ги и отговаряйте.
МИЛЕНА КРЪСТАНОВА /ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАП/: Благодаря, госпожо председател. Ще се опитаме да отговорим на всичките въпроси. Благодаря, господин Байрактаров. Колкото и да са неудобни въпросите, Националната агенция за приходите няма никакво намерение да не отговаря или да ги скрие, включително ако ми позволите или ако вие желаете, може да ги депозираме писмено и да си получите от наша страна и писмени отговори на тези въпроси.
За част от въпросите – първият въпрос, зададен от Вас, в момента не бих могла да Ви отговоря с конкретни цифри, тъй като не сме подготвени. Принципно, мога да Ви уведомя, че действията, които НАП предприема, когато установи некоректни данни, са по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс и се изразяват в извършване на проверки или ревизии на задължените лица с цел да се установи спазват ли коректно данъчното и осигурително законодателство за деклариране и внасяне на дължимите осигурителни вноски. С конкретни цифри за брой извършени проверки и извършени ревизии, конкретните суми, установени с тях, включително главници и лихви, към настоящия момент не разполагам с тези данни, които да Ви предоставя. Ако имате желание, във всеки един момент можете да ги зададете писмено, ще извършим проверка и ще отговорим.
По втория въпрос за наличните средства в централизираната сметка на НАП, към вчерашна дата наличните средства по сметката на НАП са в размер на 80 802 296.64 лв. Постъпващите средства по сметките на Националната агенция за приходите на шестте териториални дирекции ежедневно всяка вечер се централизират по сметката в Българска народна банка. Към вчерашна дата сумата е тази, като пак ще помоля да имате предвид, че на 24 март внесената сума по сметката е 10 852 088.41 лв. Тоест, ежедневно постъпват суми по тази сметка и при следващия превод към пенсионноосигурителните дружества сумата ще бъде друга.
Относно поставения от Вас въпрос за наличните средства по депозитни сметки в БНБ, общият размер на средствата, вложени в депозитни сметки е 90 млн. лв. Това са средства, които са натрупани в периода от стартиране на допълнителното задължително пенсионно осигуряване от 2000 г. Тези средства са натрупани и не са били разпределени все още към сметките на съответните лица по ред причини, като се започне с това, че в самото начало на процеса, включително информационните системи са допускали приемане на осигурителни декларации с некоректни идентификационни номера, несъществуващи ЕГН-та, некоректни данни за осигурители. Следващият основен момент е действащото законодателство до 30 юни 2013 г., съгласно което от страна на НАП преводите са се извършвали само при условие, че на годишна база има пълно съвпадение между декларираните като дължими осигурителни вноски с декларация – образец 1 и внесените осигурителни вноски.
Във връзка с установените проблеми и натрупвания на средства е изменен е изменен Кодексът за социално осигуряване и от 01.07.2013 г. средствата се превеждат пропорционално, както малко по-рано обясних. По този начин с пропорционалното превеждане на средства до голяма степен вече се превеждат постъпилите суми. Национална агенция за приходите стартира извършване на проверки и доработка на информационните системи във връзка с новото законодателство с цел да бъдат преведени в максимален размер всички стари суми. Извършват се проверки за всяка година поотделно за всичките лица, вадят се тестови данни, коригират се с цел да не се допусне неправомерно превод повече или лишаване на определени лица от вноската. Затова през 2014 г. е стартирано от най-новите години и неразпределените суми за 2013, 2012 и 2011 г. са допреведени през 2014 г. по сметките на осигурените лица във фондовете.
От началото на 2015 г. сме извършили тествания на данните, тъй като Вие сте много добре запознат, че през всичките изминали 15 години назад имаме различни срокове, различни данни се подават с декларациите и промени и за всяка година се работи индивидуално, различни информационни системи, включително са администрирани вноските до 2006 г. в Националния осигурителен институт – вече са в Национална агенция за приходите. Във връзка с това от началото на годината сме потвърдили и превеждаме към осигурителните фондове неразплатените остатъци за 2010, 2009, 2008, 2007 и 2006 година. С текущите от предходните седмици преводи към фондовете, както и със следващите, ние ще им превеждаме за тези стари години останалите неразплатени остатъци. В момента се тества 2005 г. и продължаваме постепенно, докато слезем до 2000 година. По този въпрос ако това е достатъчно като отговор?
Относно следващия Ви въпрос – отразяват ли се в консолидирания държавен бюджет средствата по ДЗПО - не, не се отразяват нито сумите по набирателната сметка за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, нито наличните суми в депозити в БНБ.
Последния въпрос – във връзка със сторно операциите, по въпроса за какво се използват от Министерството на финансите вложените на депозитни сметки в БНБ неразпределени средства за допълнително задължително пенсионно осигуряване, нямам отговор, нямам представа. Доколкото аз съм запозната със законодателството, средствата по депозитните сметки не могат да бъдат използвани за друго. Нямам информация да се използват за каквото и да е било друго. Очакваме в следващите дни като потвърдим и тръгнат парите за старите години, да почнем да ги размразяваме един по един, за да ги преведем.
Последният въпрос, който си бях записал за сторно операциите, промените, които се дължат на допълнителни преводи за старите години – това, което преди малко говорихме във връзка с промяна на законодателството и преминаване на преводи от абсолютно равнение между декларация 1 и осигурителни вноски към пропорционално – това е едната причина, поради която се получават сторно операциите. Ако искате да го обясня по-ясно? В случай, че за ВАС в 2009 година са били преведени 100 единици и поради несъответствие на данните при Вашия осигурител има остатък, който не е бил преведен, сега, като сме потвърдили данните и започваме да превеждаме останалата сума за ВАС в 2009 г., ако се установи, че те имат 10 единици които допълнително трябва да бъдат преведени за ВАС, то Вие във Вашата осигурителна партида ще видите минус 100 единици плю 110 единици, но 100-те единици са преведени към пенсионноосигурителното дружество още когато са били преведени през 2009 г., а в допълнителните 10 единици са в сегашния плюс от 110; минусът е, за да се получи окончателно равнение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, госпожо председател. Аз се радвам, че и Комисията за финансов надзор е тук, защото в момента получихме един отговор. Всъщност не получихме отговор, едно уравнение се появи допълнително, и фондовете са тук и аз се питам сега колко загубиха от доходността пенсионираните хора, на които парите им не са били там, където трябва да бъдат - по личните им партиди? Това са пари, които практически не са в личните партиди на съответно осигурените лица. Тези лица няма да си получат парите с доходност, нито с лихви ще ги получат.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Въпросът към тях ли е? Заповядайте, госпожо Кръстанова.
МИЛЕНА КРЪСТАНОВА /ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАП/: Госпожо председател, господин Байрактаров, това, което мога да кажа в заключение е: да, има проблеми. Смятам, че в голямата си част се стараем да ги отстраним, но общото нещо, което бих искала да кажа е, че откакто съществува системата за допълнително задължително пенсионно осигуряване от страна на Националния осигурителен институт и след това Националната агенция за приходите, по сметките на пенсионноосигурителните дружества са преведени суми в размер на 6 882 314 000 лв. Всички към настоящия момент налични суми по сметки на НАП – набирателната, както и депозитните – са в общ размер 175 802 296 лв. Това е по-малко от 2,5%. Във времето разполагам с данните за определени години. Например, от 2006 г. стартираме с 97,9% преведени суми от внесените, от 2008 г. – 103,1%, 2009 г. – 98,2%, 2011 г. – 97,5%, 2012 г. – 93,4%, 2013 г. – 96,8, 2014 г. – 99.9 %, както и за 2015, където най-усилено отстраняваме несъответствията в предходните години. към момента сме превели 119,9% от постъпилите суми, тъй като наваксваме предходните периоди.
Разбирам, че това за лицата е загуба на средства, която не бих могла да изчисля към момента, но имайте предвид, че включително и в световната практика има един процент, като ние се стараем да стигнем 100-те процента, но още не сме достигнали и в световната практика също е прието около 2-3% от вноските да има определено забавяне, което се дължи на различни причини.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Понеже и колегата Йордан Цонев е виден икономист, има един момент, който е хубаво да се отчита, защото периодът 2006 до средата на 2009 година е период на икономически подем. Ако погледнете разчетите, които са ни предоставили пенсионните дружества – това са периоди, в които те имат най-висока доходност. Иначе казано, за тези периоди аз не знам, между другото, за такава световна практика, която да нес е извършват плащанията в 100-процентов обем и честно да ви кажа, никъде не съм и срещнал да има такава практика. Тук не Ви упреквам Вас, но така или иначе, това влияе върху реалната доходност, която трябваше да бъде изчислена и естествено, ощетяване на съответните осигурени лица, защото това е частна собственост. Затова няма световна практика, която да се разпорежда с частна собственост, държавата или държавна институция.
МИЛЕНА КРЪСТАНОВА /ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАП/: Ние не се разпореждаме със средствата на осигурените лица. Имаме най-голямо желание да ги преведем в 100%, но в случаите, в които самите осигурители не са подали коректна информация или не са я подали въобще, тъй като има и доста такива осигурители, включително в старите години, които единствено са правили вноски, без да подават осигурителни декларации, нямаме механизъм, по който да разпределим внесената сума по конкретните лица. Нямаме никакво желание да задържаме и да се разпореждаме със сумите, но процесът е двустранен и не сме единствените в него, не може да повлияем напълно на другата страна.
Благодаря Ви за вниманието.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: За протокола, ще ви моля всичките въпроси, които ви ги поставих, ако имате възможност, до края на месец март да получа отговорите в писмен вид със съответните приложения, които изложихте тук, защото те ще са важни за законотворческата дейност.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря. Уважаема госпожо председател, тъй като въпросът касае пряко и доходността, и практиката на приходната агенция и колегата ме цитира – благодаря за оценката, ако тя е искрена, - искам да ви кажа, че е абсолютно прав колегата Байрактаров. В тези години на икономически подем, ако не ме лъже паметта, да ми припомнят колегите от пенсионните фондове, 2006 г. ли увеличихме вноската към вас? По мое предложение беше увеличена вноската, защото капиталовият пазар се развиваше много интензивно и носеше много високи печалби в света, също и в България. Тогава дори на мен лично като икономист ми се струваше, че доста по-интензивно трябваше да променим съотношението между солидарния и капиталовия стълб. Слава Богу, че не го направихме не заради лошо управление, а защото кризата показа много тежки дефекти въобще на капиталовата система в света. Към днешна дата аз съм убеден, че световното казино не функционира нормално. Казиното, наречено капиталов пазар изобщо в света, според мен, в 2008 г. за мен лично подлежи на много тежки съмнения.
От тази гледна точка мога само да адмирирам усилията на мениджмънта на тези фондове да не се срине доходността съвсем, защото условията там са наистина много тежки. Въпреки че индекси показват възстановяване от нивата на 2008 г. и т.н., това са твърде измамни неща. Те отразяват съвсем други процеси. Казвам го в смисъл, че наистина нашата политика и законодателството трябва да бъдат с оглед на тенденциите и цикъла.
Благодаря
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Други колеги има ли? Ако няма, предлагам следното. Въпросите, които са отправени към вас чрез колегата Байрактаров, ще получите в писмен вид от името на комисията. Моля колеги, да ги изпратим. Отговорите също така моля да са до сряда. В четвъртък възнамерявам да предложа да е последното заседание, евентуално обсъждане на доклад на комисията за приключване на работата. Но това ние, комисията ще останем да си го решим след това. Но моля до сряда да имаме отговори на тези въпроси, които ще ви изпратим официално от името на комисията.
Благодаря.


По точка втора - ИЗСЛУШВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ПО СИГНАЛ, ВНЕСЕН ОТ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ ВЪВ ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ.
Комисията за финансов надзор, заповядайте. Да обсъдим нещо, преди да започнем. Точка 2 е изслушването на КФН във връзка с един конкретен сигнал и конкретен казус, внесен до вас, колеги от комисията, преди време, а до нас – от господин Байрактаров в нашата комисия след нейното създаване. При внасянето на този сигнал той уточни, че става въпрос за чувствителна информация и би искал да не се злоупотребява с нея, за да не се увредят интересите на фирми. В закона няма понятие „чувствителна информация“. Или имаме класифицирана информация и в момента закривам заседанието и го правим закрито и гледаме този сигнал, или вървим по понятието „чувствителна информация”, което е общоприето, но не е „класифицирана“ и продължаваме в открит порядък. Моля вносителят на сигнала господин Байрактаров да направи предложение – продължаваме с открито заседание, или закриваме заседанието и продължаваме на закрито заседание?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо председател. Тъй като когато на мене ми беше предаден този сигнал, аз не знаех дали той отговаря на истината, тъй като това бяха ксерокопия и беше абсолютно коректно да подходя по този начин, но след като Комисията за финансов надзор практически потвърди с отговора си това, което е подадено като сигнал, аз мисля, че няма никакви пречки - най-малкото става въпрос за публични дружество – да бъде открито заседанието и мисля, че Комисията за финансов надзор също няма да има нищо против това.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Госпожо председател, аз също мисля, че можем да работим в този формат, в който сме. Една информация става чувствителна, когато започнат да я интерпретират нечувствително медиите. Тя иначе не е чувствителна, тя си е информация. А аз не съм забелязал досега такова отношение от медиите към нас, нямаме основание да се съмняваме.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре, макар че всичко разглеждано от тази комисия е чувствително. Добре. Запознати сме със сигнала. Предлагам ви да не го представяме, да не го четем, а направо да дадем думата на КФН за отговор. Заповядайте, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ /ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН/: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители и гости на днешното заседание, аз подкрепям казаното от господин Цонев и господин Байрактаров, че тук няма казус, свързан с класифицирана информация, съответно и казаното от Вас, госпожо председател, че в такава хипотеза, доколкото няма законова регламентация на термина „чувствителна информация”, няма пречка да отговорим открито и публично, още повече че на този сигнал е отговорено както на сигналоподателя Пенсионноосигурителната компания „Доверие“, така и той е бил обект на няколко на брой проверки от Комисията за финансов надзор и съответно на обект на съдебна процедура, която е приключила. Аз след малко ще дам възможност на колегата ми, изпълняващ длъжността заместник-председател на управлението и инвестиционен надзор господин Савов да отговори подробно в детайли по този въпрос. Бих искал само да отворя скоба: всички действия по тази тема са извършени от предишния на заместник-председател господин Николай Попов, който подаде оставка в края на миналата година, така че от началото до края е работено под неговото ръководство в този сигнал. Разбира се, и всички експерти, които са били на негово подчинение в същото управление.
В заключение, за да може колегата Савов да представи подробно темата, аз мисля, така или иначе казах го и на тогавашното заседание, нашият отговор, разбира се, е от уважение към уважаемата комисия и към българския парламент, въпреки че аз лично не мисля, че има връзка с предмета на дейност на настоящата комисия. Това е съвсем различна тема извън пенсионните фондове, като цяло все още капиталовият пазар, но така или иначе ние сме открити и няма причина да не отговорим подробно.
Ако ми позволите, господин Савов би могъл да представи.
ВЛАДИМИР САВОВ /ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН/: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги, ще ви запозная с нашия отговор, който входирахме на предишното или на по-предишното заседание на комисията. Имате презентация, която ви е предоставена. Тя се състои от няколко структурни части. В едната разглеждаме представения сигнал от господин Байрактаров, който е по сигнали на Пенсионноосигурителна компания „Доверие“. В заключение ще ви запозная с един по-скорошен случай от нашата надзорна практика, която касае същите публични дружества.
Първият сигнал на Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ е получен в Комисията за финансов надзор преди повече от две години, през февруари 2013 година. В него „Доверие“ твърди, че са нарушавани императивните разпоредби на чл. 114 и следващите от Закона за публично предлагане на ценни книжа по отношение на сделки, сключени от страна на публично дружество "ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Тоест говорим, както каза господин Мавродиев вече, че първият сигнал е подаден в комисията преди доста време – две години и повече.
Тук правя едно кратко отстъпление, за да ви запозная с правната разпоредба и същността на чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Най-кратко казано, този член предвижда специален ред за предварително одобрение на сделки с голяма стойност или с участието на заинтересувани лица от общото събрание на акционерите на публичното дружество. Големи сделки или сделки със свързани лица, извършени в нарушение или сключени без одобрение на общото събрание, се считат за нищожни.
Праговете, които са въведени в законодателството, са, както следва – те са два: 1/3 от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или изготвен счетоводен баланс на дружеството, т.е. това са така наречените големи сделки, повече от 1/3 от активите; или 2 на сто от активите, когато в сделката участва заинтересовано лице, т.е. 1/3 за големи сделки или 2%, когато има участие на заинтересовано лице.
Този член 114 дава голяма степен на защита на миноритарните акционери в публичните дружества от потенциално рискови сделки, които могат да бъдат сключени от управляващите дружеството лица. Както знаем, често управляващите са назначени или направо представители на мажоритарния акционер, т.е. тук миноритарите имат възможността да одобрят или да не одобрят такива сделки, които могат да бъдат потенциално в техен ущърб.
Започнала е проверка, както каза господин Мавродиев, под ръководството на господин Попов, заместник-председател на комисията по това време и се установява следното. (На слайд 5 сме отбелязали фактическата обстановка по сигнала). Трябва да се отбележи, че "ЧЕЗ Разпределение България“ придобива публичен статут въз основа на решение на Комисията за финансов надзор от септември 2012 г., и по-точно казано, 19 септември 2012 година.
Когато се разглеждат визираните в сигнала договори, за които се твърди, че са сключени в нарушение на чл. 114, се установява, че всички тези договори са сключени преди дружеството да е станало публично на 19 септември 2012 г. и следователно такива сделки не са адресат на разпоредбите на чл. 114 от ЗППЦК.
Нещо повече, информацията за тези сделки и тези договори е била разкрита в проспекта за публично предлагане на ценни книжа в процеса на листване на дружеството, но това е, когато то е станало публично, така че потенциалните инвеститори са имали възможност да се запознаят с техните параметри и да ги вземат предвид да инвестират в това дружество или не.
Още веднъж подчертавам, сделките, визирани в първия сигнал на ПОК „Доверие“, са сключени, преди дружеството да е станало публично, и не попадат под разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Дружеството не е било публично към този момент, не е било и поднадзорно на Комисията за финансов надзор.
Като сме установили, че чл. 114 не намира приложение в този случай, на Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ в края на месец март, т.е. месец и половина след постъпването на сигнала, е било изпратено писмо, в което те са били запознати с констатациите от проверката в достатъчно кратък срок.
След това настъпва друг момент. Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ въвежда в дневния ред на общото събрание на акционерите на "ЧЕЗ Разпределение България“, което се провежда през месец юни 2013 г., точка, в която предлага акционерите да одобрят или да не одобрят тези вече сключени договори. Съответно с писмо „Доверие“ уведомява и Комисията за финансов надзор.
Комисията за финансов надзор /слайд № 8/ отговаря, че с това действие на Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ не са спазени всички законови изисквания на ЗППЦК и съдебната практика, защото овластителното решение на общото събрание на акционерите е предварително, изрично и предшестващо сключването на такива сделки. Акционерите на общо събрание не могат да одобрят или да не одобрят вече сключени сделки, така че дори и те да вземат някакво решение на общото събрание на акционерите, то не би могло да послужи за основание за каквито и да било действия, свързани с чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Тоест - още веднъж казвам - общото събрание на акционерите може да одобри или не само бъдещи сделки, а не вече сключени такива.
Така или иначе, на съответното общо събрание на акционерите се преминава към гласуване по тази точка, като трябва да се отбележи, че основният акционер не участва в гласуването. Това е разпоредбата на закона, той като той е заинтересованата страна. Той няма право да участва в гласуването и не участва, а миноритарните акционери, включително „Доверие“, гласуват „против” така направеното предложение или „въздържали се”. Съответно то не се приема.
В един следващ момент Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ завежда искова молба пред Софийски градски съд за прогласяване на нищожност на така сключените договори, за които става въпрос, но с определение от края на месец май 2014 г. така заведеното дело от Софийски градски съд е прекратено.
Два дни след влизането в сила на това определение на Софийски градски съд в Комисията за финансов надзор постъпва втори сигнал по същата проблематика от страна на Пенсионноосигурителна компания „Доверие“. Излагат се твърдения, че тези две дружества "ЧЕЗ Разпределение България“ и "ЧЕЗ" България“ са сключили 5 договора със срок на действие до 1 септември 2019 година в нарушение на разпоредбата на чл. 116, поради което те са нищожни. Те са изброени по-надолу. Сега ще ги разгледам и в детайли, но може да се каже, че този втори сигнал на „Доверие“ практически повтаря първия, по който един път вече комисията се е произнесла година преди това, а само няколко дни преди това Софийски градски съд е прекратил делото.
Въпреки това Комисията за финансов надзор пристъпва към повторна и детайлна проверка на всички договори, визирани в сигнала, с които ще ви запозная в следващите няколко слайда. Първият от тях е договор за наем на недвижими имоти. Самият договор е сключен на 1 януари 2008 г., т.е. преди дружеството да е станало публично, но след като то е станало публично са сключени общо четири анекса към договора, насрещна страна по която е "ЧЕЗ България“ ЕАД. Със сключените анекси обаче не настъпва имуществена промяна в патримониума на публичното дружество, доколкото всички имоти, които ще бъдат отдадени под наем, са описани подробно в приложения вече договор, който, както вече казах, е сключен преди дружеството да придобие публичен статут и с тях единствено се прекратява отдаването под наем на една част от имотите. Предвид това, не са налице сделки, попадащи под обхвата на разпоредбата на чл. 114.
Вторият договор, т.е. това е също анекс към договор за предоставяне на услуги, анексът е сключен на 4 септември 2012 г., преди дружеството да придобие публичен статут - предмет на договора е срещу възнаграждение от страна на "ЧЕЗ Разпределение“ в полза на "ЧЕЗ България“ първото дружество да получава всеки месец от действието на договора основен пакет услуги, определен и указан в приложение. Договорът се сключва за срок до момента, в който съгласно условията бъдат предоставени услуги на стойност 464 100 000 лв. без ДДС, като този лимит да не бъде прехвърлян по-късно от 31 август 2019 г. Тъй като не е налице сделка, сключена след придобиване на публичен статут, въз основа на която настъпва имуществена промяна в патримониума на публично дружество, то този договор също не попада в приложното поле на чл. 116.
Следващият анекс е към договора за предоставяне на стоки, също е сключен на 4 септември 2012 година. Стоките са договорени в приложение № 10 към договора, като в „Цени и условия на плащане“ общата цена на доставените стоки не може да надвиши максималната обща цена, която е в размер на 340 450 000 лв. Тоест в договора за продажба на стоки е заложен видът на стоките, както и максималният праг на стойността на всички видове стоки, които "ЧЕЗ България“ ще доставя на "ЧЕЗ Разпределение България“. Всички задължения за плащане на тези стоки, които не надвишават вече оповестения максимално заложен праг, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 114, доколкото не е налице нова сделка, върху която настъпва имуществена промяна след придобиване от дружеството на публичен статут.
За да не се повтарям, същото може да се каже и за анекса към договор за предоставяне на услуги за избор на доставчици от 4 септември 2012 година. Тук сумата е по-малка – 9 900 000 без ДДС, но отново този анекс е сключен преди дружеството да придобие публичен статут, а лимитът, когато не е надвишен, не е налице нова сделка.
Следващият договор е за продажба на вземания между двете дружества. Тук сумата е 505 255.56 лв. Тъй като е прехвърлено вземане, другото дружество се задължава да плати с дисконт 493 230 лв. Тази сума е определена въз основа на доклад на „Прайс Уотър Хаус Купърс България“ от октомври месец 2012 година. Тази сделка не попада в приложното поле на чл. 114, тъй като не надвишава законоустановения праг, с който ви запознах, а именно 2% от общите активи.
Последен договор – рамкови договори за наем на оборотни коли, 2 рамкови договора, сключени на 31 август 2011 г. Също са сключени преди дружеството да е придобило статут на публично дружество по смисъла на чл. 114. Така че разпоредбите на чл. 114 и към тях не са приложими.
Това е резултатът от нашата детайлна проверка по съответните договори, визирани в сигнала на Пенсионноосигурителна компания „Доверие“.
СТОЯН МАВРОДИЕВ /ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН/: Ако ми позволите, госпожо председател, само да допълня, защото колегата приключи с представянето а имаме още два слайда, които са вече по други действия, предприети от общо събрание на "ЧЕЗ". Така или иначе, в обобщение аз само искам да кажа най-важното като мое мнение. Мисля, че колегите го споделят.
Комисията за финансов надзор, доколкото всичките тези изброени и подробно анализирани сделки, подробно анализирани, не са попадали в обхвата на чл. 114, всичко това се е случило преди придобиване на публичен статут от тази компания и листването й на фондовата борса. Съответно Комисията за финансов надзор няма законови правомощия, друг инструментариум, за да интервенира в стари подобни сделки и трансакции и освен извършените задълбочени проверки ние на какво друг да направим съгласно дадените ни от закона правомощия. Виждаме, че тази тема е поставена и пред съда и също е било прекратено делото. Тоест за нас казусът в този смисъл се изчерпва и с произнасянето на съда, с прекратяването му. Други правомощия не са ни дадени от закона.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Очевидно не се изчерпва с решението на съда и ми прави впечатление, че за пореден път поднасяте пред нас информация, че се занимавате с казуси, по които съдът се е произнесъл. Що за практика имате в работата си?
Помните ли, колеги, преди две заседания пак имахме съдебно решение по някакъв казус и отново някой беше атакувал пред вас, КФН, вие се занимавате, губите време, финансов потенциал на тази комисия за нещо, по което съдът се е произнесъл.
В България, доколкото си спомням, съдебните решения се изпълняват, не се коментират и обсъждат отново.
СТОЯН МАВРОДИЕВ /ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН/: Права сте, госпожо председател, за това.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Не за пръв път това го разказвате. Няколко такива случаи ни разказвате. Вие българския съд нямате ли го за институция?
СТОЯН МАВРОДИЕВ /ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН/: Разбира се, че го имаме и уважаваме българския съд. Просто в случая виждате, че тая тема се поставя на многоуважаемата комисия и след две проверки в КФН и съответно произнасяне от българския съд. Това е, разбира се, решение на жалбоподателите. Ние няма как да пречим, това е тяхно право, но точно и поради тази причина, поради подадени жалби, за да не бъдем обвинени в липса на действие или на достатъчно сериозно внимание да се обърне от страна на институциите към този казус, затова сме направили повторната проверка. Иначе споделям казаното от Вас в пълнота.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, имате ли въпроси?
ВЛАДИМИР САВОВ /И.Д. ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН/: Да довърша само с един случай, който касае същото дружество, съвсем пресен, отпреди няколко седмици. "ЧЕЗ" Разпределение България“ свиква общо събрание на акционерите буквално след няколко дни, на 3 април 2015 година, като в дневния ред е включено именно вземане на решение за овластяване на управителния съвет на дружеството от общото събрание за сключване на договор за услуги в областта на информационните и комуникационните технологии между това дружество "ЧЕЗ Разпределение България“ и едно новоучредено дружество, дъщерно за тях, "ЧЕЗ Информационни технологии България“ ЕАД. Тази сделка надхвърля прага по чл. 114 от ЗППЦК, т.е. в изпълнение на закона "ЧЕЗ" Разпределение България“ първо е уведомило акционерите за това и е предоставила на Комисията за финансов надзор и на обществеността мотивиран доклад за предлаганата сделка.
В мотивирания доклад - в изпълнение пак на законовото задължение под надзора на Комисията за финансов надзор - изрично е посочено, че по посочената точка мажоритарният акционер "ЧЕЗ", групата "ЧЕЗ" няма право на глас, тъй като тя се явява заинтересовано лице. Тоест предвид на това решението ще бъде взето от останалите 33% от капитала миноритарни акционери.
Най-големият миноритарен акционер в дружеството с най-голямо право на глас е Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД, която притежава приблизително 12%, т.е. по тази точка тя ще гласува с над 1/3 от гласовете, имащи право на глас. Може да я одобри, може, естествено, да я отхвърли.
Със сключването на този договор, ако бъде сключен и одобрен от общото събрание, ще бъде прекратен частично договорът за предоставяне на услуги, който вече споменах, който е сключен преди придобиване на статута на публично дружество „България“, т.е. това са нормоустановените действия, към които публичното дружество "ЧЕЗ Разпределение България“ АД се придържа под надзора на Комисията за финансов надзор и в изпълнение на нормите на закона в рамките на по-голямата група "ЧЕЗ".
Това ви го давам като пример, за да покажа как функционира разпоредбата на чл. 114 и как са постъпили съответно засегнатите дружества.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И аз благодаря. Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, госпожо председател. Първо, искам да изразя несъгласие с господин Мавродиев, че този въпрос не касае точно работата на комисията. Само да ви прочета какво касае: 2 670 189 бъдещи български пенсионери. Става въпрос не за едно пенсионно дружество - да бъдем коректни, - а става въпрос за три пенсионни дружества: това са „Доверие“, „Алианц България“ и ДСК, иначе казано, три пенсионни дружества.
Аз много внимателно Ви слушах и много добре съм се подготвил днес за това нещо, защото този въпрос касае не само доходността на тези
2 670 000 български пенсионери чрез дружествата, които управляват техните средства. Този въпрос касае и хората, които ползват електроенергия и услуга от "ЧЕЗ", и българския държавен фиск - така че въпросът е изключително сериозен.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Имахме този разговор да го допускаме ли или не в дневния ред. Допуснат за обсъждане в дневния ред.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, госпожо председател. Сега обаче, за да изясним функциите на чл. 114, чиито текстове са императивни, иначе казано, задължителни, искам първо да уточним няколко неща. Предмет на сигнала са "ЧЕЗ България” ЕАД и "ЧЕЗ Разпределение“ АД, които дружества са свързани лица. Посредством „ЧЕЗ а.с.” - Чехия. Последното притежава 100% от капитала на "ЧЕЗ България“ ЕАД и 67% от капитала на "ЧЕЗ Разпределение“ АД.
По смисъла на закона това са свързани лица. Спор нямаме тук. Освен че са свързани лица, съгласно чл. 114 от Закона за публично предлагане на ценните книжа, ал. 6, има и заинтересовани лица. Само че ние ще се концентрираме върху ал. 1, т. 1, буква „б“, която гласи следното: „2 на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран и последния изготвен счетоводен баланс на дружеството, когато в сделките участват заинтересовани лица”.
Направих си труда да се запозная много обстойно с балансите и отчетите на тези дружества. Те са публични, както знаете. Оказва се, че дори това, което са представили в сигнала, е абсолютно точно изчислено. Говорим тук само за 2012 г. за скромните 98 милиона - сделки между свързани лица и това е 1%, който съставлява 3,38 от капитала, иначе казано, в нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 1, буква „б“.
Аз обаче защо се обръщам към вас, колеги? Защото вие като Комисия за финансов надзор съгласно Закона за Комисията за финансов надзор имате правомощието да тълкувате законодателството, в случая и Закона за публично предлагане на ценни книжа. Направих си труда между другото да проверя дали има някакво конкретно решение по казуса в съда. Такова решение аз не открих, този казус да има някакво определение, не съществува. Може би не съм открил правилното решение, но после ще попитам и пенсионните дружества. Те може да кажат дали има или няма.
В целия ваш отговор липсва един много интересен документ, който аз не видях. Чета ви дословно чл. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор. „Комисията има следните правомощия“. За да не чета целия член, ще прочета важния текст: „да дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на Кодекса за социално осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дружествата“ и т.н. Тук подчертавам: комисията, която е колективен орган, не отделен член от комисията, защото аз в целия този сигнал виждах само документи, подписани от отделен член на комисията. Аз не видях документ, който да отговаря на изискванията на чл. 13 от Закона за комисията за финансов надзор, подписан от всички членове на Комисията за финансов надзор. Такъв документ аз не видях. Нещо повече, аз не открих писмени предписания, които да казват как да се прилага чл. 114. Лично аз се чувствам като гражданин изключително ощетен, защото тези договори с натрупване представляват сигурно над 1 милиард лева.
Един милиард лева, които се калкулират в разходите на крайната цена на потребител - първо, на електроенергия, и тези дружества всяка година извиват ръцете на Комисията за енергийно и водно регулиране за повишаване на цената. Един доход, който се е въртял между две свързани лица: иди ми - дойди ми – и накрая заминал неизвестно къде (може би към фирмата-майка/. Това е изтичане на средства от българската икономика най-малкото, не обложени с данъци.
Много ще ми е интересно, ако бяхме поискали договорите, да се запознаем с тези договори. Има слухове, че има договори за наем на компютри, като месечният наем на компютъра бил 2000 лева. За 2000 лева човек ще си купи три компютъра. Казват ми хората, че имало договори за наем на автомобили, които били с месечен наем по 3-4 хиляди лева.
Не знам дали е вярно, но ако това е вярно, това е скандално.
Аз изпитвам изключително уважение към Комисията за финансов надзор и не мога да си обясня – за мене вие сте едни изключителни професионалисти, хора, които владеят перфектно материята. Аз не мога да си обясня как така вие сте пропуснали тези скандални неща, не сте оформили документацията, както изисква Законът за Комисията за финансов надзор, и в същото време сте дали една предпоставка, може би греша, но сте дали една предпоставка едни свързани лица да си правят каквото искат, сякаш липсва българска държава. Това за мене е недопустимо. Да не говорим, че близо 2 700 000 вложители практически не могат да реализират поради тази причина и своята доходност.
Аз наистина ви моля да се заемете много сериозно с този въпрос. Най-вероятно аз ще отнеса въпроса, след като знам вече, че има истинност в него. Както казах в началото, аз не бях сигурен и затова следваше да постъпя коректно. Но след като се знае, че вече документите са истински, отговарят на действителността, аз ще запозная и Комисията по корупция с тези документи, за да може този въпрос наистина да бъде разгледан. Не мога да позволя две компании, дошли отнякъде, просто да ни обират по такъв начин. Тоест всъщност не знам дали въобще са виновни компаниите. Не мога да си представя институцията, отговорна за това нещо, да допуска с някакво тълкуване, което дори не го е оформила както трябва. Това е задължително.
Никъде в чл. 114 не пише „преди“ и „след“ това. Има свързани лица и заинтересовани лица. Къде тук пише „преди обявяване на публичност“ и „след обявяване на публичност“? Никъде не пише. Да не ви говоря, че само преди няколко дена излезе и докладът на Международния валутен фонд, който точно акцентира върху работата за свързани лица, колеги. Вие го знаете. Аз пак казвам: за мене вие сте изключителни професионалисти и не мога да си обясня на какво се дължи този пропуск. За мен това е пропуск. Вярно говорихме много тук, лично аз изключително подкрепям това, че Комисията не разполага с достатъчен капацитет, дори сме говорили с колегите как да се мисли за увеличаване на бюджета на Комисията, но това е просто за мене, вярвайте ми, не знам, нямам думи просто.
Председателката излезе.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Тя ме оторизира да водя заседанието в нейно отсъствие.
Благодаря на господин Байрактаров. Иска ли някой друг думата от народните представители?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: /ДПС/: Заповядайте, госпожо Петкова.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА ПОК „ДОВЕРИЕ“/: Първо, искам да направя уговорката, че на идвам подготвена да коментирам този въпрос, но това, което чух, и доколкото той за нас не е приключил, ми се иска да направя няколко уточнения.
Наистина много пъти се повтори от страна на Комисията за финансов надзор, че сигналът е на „Доверие“. Той не е само на „Доверие“. Сигналът е на три, ако не се лъжа, и четири пенсионни фонда, но не е само на „Доверие“. Това е първо.
Второ, не знам на какво се дължеше тази дискусия дали въпросът е с чувствителна или нечувствителна информация; само бих искала да информирам уважаемите народни представители, че целият файл с документи по този случай в последните две години, доколкото само на мен ми е известно, а вероятно не всичко ми е известно – се движи в много държавни институции: в Министерството на финансите, в ДКЕВР, в Министерството на икономиката, в АДФИ, мисля, че напоследък получихме едно писмо, съжалявам, че не мога да си спомня вече от коя от всичките тези институции, че е препратен и в НАП. В този смисъл не знам какво може да има публично.
Няколко пъти се спомена, че се е произнесъл съдът и че делото е прекратено. Делото е прекратено, но съдът не се е произнесъл. Делото е прекратено, защото се отказахме да водим дело, доколкото предметът му беше искане от наша страна тези договори да бъдат обявени за нищожни, но съдът прие, че след като се размени голям обем информация и очевидно съдът прие, че има основание да се води такова дело, поиска от нас да заплатим огромна сума, доколкото счетоха, че тези договори имат материален интерес. Тъй като договорите са за над 900 милиона лева, а се оказа, че трябва да платим едни много милиони, за да продължи съдът да гледа това дело, поради което в рамките на срока, в който трябваше да отговорим, ние уведомихме, че няма да го продължим, така че няма произнасяне на съда, госпожо Нинова. Има прекратяване, защото отказахме да платим няколко милиона лева, за да бъде разрешен този случай по съдебен ред.
Това беше и причината да сезираме отново Комисията за финансов надзор, водени от логиката на Закона за публично предлагане на ценни книжа и най-вече на чл. 114, чиято основна цел е защита на интересите на миноритарните акционери, каквито безспорно са пенсионните фондове. Ние и досега не разбираме кому толкова би попречило и какъв е толкова голям проблемът тези сделки за 900 милиона - защото са просто за 900 милиона! – до 2019 година да бъдат разгледани от Общото събрание и да се изпълни този член 114. По този начин на миноритарните акционери ще им бъдат защитени правата. Очевидно съдържанието на тези договори е нещо, което не е приятно на публичната компания да бъде оповестявано.
Да, наистина в отчета, потвърждавам, преди обявяването на компанията за публична, в проспекта има информация, че има такива договори. Но това го има във всеки годишен проспект, не просто в проспекта на една компания, на която й предстои да стане публична, но и в годишния отчет на всяка публична компания, така че винаги тези инвеститори, които купуват акции, са запознати с това, че има такива сделки между заинтересовани страни или между свързани лица. Въпросът е, че когато се купуват такива акции и когато е имало оповестяване, че сделките са между свързани лица или заинтересовани страни, инвеститорът е имал очакване, че ще се прилага чл. 114. В конкретния случай обаче с "ЧЕЗ Разпределение“ се оказа, че няма да се прилага чл. 114.
Аз не се наемам да кажа дали становището на Комисията за финансов надзор е по-правилното от правна гледна точка или не най-малкото защото не съм юрист. Със сигурност обаче има юристи, и то немалко, които считат, че само въз основа на това, че договорите за тези сделки са сключени преди датата на обявяването и ставането на "ЧЕЗ" Разпределение“ публична компетентност, не отменя действието на чл. 114, защото в него са определени сделки с натрупване. И ясно е записано, че когато става въпрос за сделки с натрупване, те предстоят на разглеждане във всеки момент, в който надхвърлят лимита, който е 2% от активите в годишния отчет и тъй като 2% от активите в годишния отчет очевидно логиката на закона е всяка година да се гледа дали това надхвърля или не. В този смисъл самата сделка не е подписаният договор. Самата сделка е това, което се прави, и размяната на активи.
Продължаваме да спорим – това е публичен спор и с "ЧЕЗ Разпределение“ на всяко общо събрание на "ЧЕЗ Разпределение“ ние коментираме този казус, приветстваме тяхното желание по повод на новия казус да приложат чл. 114, но остава неразрешен случаят с тези 900 милиона и ние ще продължим да се борим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря Ви, госпожо председател. Казусът наистина е много интересен и това е един от малкото случаи, в който според мен и пенсионноосигурителните компании са прави, и регулаторът, и уважаваният от мен колега Байрактаров.
Аз си направих също труда предварително. Помолих две адвокатски кантори, чиито имена няма да казвам /когато се наложи, тогава ще кажа/ да ми направят тълкуване на този член относно действията и стигнахме до извода от това, което ми дадоха като тълкуване, че комисията е постъпила така, както изисква законът. Но в закона има празнота. Законът не защитава така, както трябва, миноритарните акционери, изобщо целия процес в случая, за който говори госпожа Петкова, когато такъв договор има продължаващо действие в годините. Но за сметка на това тълкуването е, че ясно е указано, че към момента на реализация на дружеството като публично тези договори са били факт и по тази причина законодателят изисква те да бъдат описани в проспекта, т.е. това е доказателство, че законодателят смята, че те няма да бъдат разглеждани по-нататък, да се запознае. Това е един от мотивите на тълкувателната консултация, която аз получих и просто ви запознавам с нея. Има, разбира се, и други, т.е. инвеститорите да се запознаят с тази ситуация и ако тя им е неизгодна, да не разчитат, че ще бъде преразгледано това, тъй като законът не го предвижда.
Аз смятам, че това ще бъде едно от полезните неща от работата на нашата комисия, ако ние запълним тази празнота и защитим пенсионноосигурителните дружества и не само тях, всички акционери, защото тук лъсва една картинка, заради която се случиха доста събития в България, при това спокойно можем да кажем, че цялата политическа нестабилност в последните две години се дължи до голяма степен и на това.
Така че въпросът е на място и точно повдигнат. За мен няма никакво съмнение че КФН е спазила буквата на закона, но няма и никакво съмнение, че пенсионноосигурителните дружества са в правото си да търсят защита срещу такъв тип продължаващи сделки, така че и колегата Байрактаров е прав, и аз, за да не губим повече време, в което ще обменяме информация, която ще бъде направена чувствителна /тук ще оставя пауза, за да се сетят медиите за какво говоря/, ние да поемем ангажимент в доклада да предложим законодателна промяна в посока, когато има такива договори с продължаващо действие, те да бъдат разглеждани всяка година.
Още едно: когато постъпва първоначален проспект, има такива договори, те задължително да бъдат преразглеждани след ставане на дружеството публично. Ето две предложения - може би колегите ще ги допълнят, които ще запълнят тази празнота и които ще позволят на мениджмънта на пенсионните дружества да защитят интереса на своите клиенти.
Така че аз правя процедурно предложение да спрем тук с разглеждането на точката и наистина да изкажем благодарност, че я разгледахме, въпреки че е малко извън темата, но все пак се оказа важна, или да поема ангажимент да направим такава законодателна инициатива, такава промяна.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Беше направено процедурно предложение за прекратяване на дебатите. Имате думата, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ /ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН/: Аз ще бъда съвсем кратък. Уважаеми господин Цонев, господин Байрактаров, аз исках само да кажа, че изцяло и напълно споделям казаното от господин Цонев. Разбирам и пенсионноосигурителните компании, разбирам и аргументите на господин Байрактаров, споделям философията им.
В 41-ото народно събрание аз бях заместник-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и всъщност аз много пъти съм правил същите изказвания публично, включително в медийни изяви, възмущавайки се от подобна практика на ЕРП-тата. Така че тук споделям казаното от вас. Наистина трябва да бъде защитен интересът на държавата.
В същото време, както казах, изцяло споделям казаното от господин Цонев, че тези предложения за законодателни промени - това е важното, ценното и значимото, което трябва да се направи, за да може и КФН да има инструментариум да интервенира и в същото време да се зачитат интересите и на данъкоплатците, и на инвеститорите в публични компании. Така че това е ценното и важното, което трябва да се случи оттук нататък.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз даже ще ви моля като експерти да направите едно ваше експертно становище за тези празноти, защото аз абсолютно споделям това. Ще ви помоля вие да изготвите едно експертно становище, ако може в по-експресен вариант, защото приключваме комисията, точно за тези празноти, за които говори колегата Цонев. Аз изцяло споделям това, което той каза и затова се ядосвам между другото.
СТОЯН МАВРОДИЕВ /ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН/: Ще направим това по най-бързия начин. Радвам се, че всички мислим еднакво, че трябва да се подобри и сериозно да се даде инструментариум чрез законодателството да се пресичат подобни практики в бъдеще.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Роди се още една идея за законодателно предложение. Това е част от работата на комисията. Не е единственото предложение, има и други оформили се. Само че все пак да бъдем реалисти или поне юристите да сме реалисти. Ако приемем такова изменение в закона, то ще важи със сила напред.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма значение, договорът им е до 2019 година. Така че е чудесно все пак.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Няма да урежда със задна дата стари отношения.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Чудесно, още по-добре.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Имаме ли друго към Комисията за финансов надзор? Ако няма, да ги освободим.
Благодаря на гостите за участието.

По точка „РАЗНИ“. Да си уточним графика на работата до края на Комисията. Колеги, предлагам следното. Нямаме останали необсъдени въпроси. Предлагам да приключваме, като бих искала да внесем доклада – да го напишем, да го приемем в комисията и да го внесем преди ваканцията. Господин Цонев, той се внася в зала, нали така?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията го гласува, подписва го и го внася в деловодството на Народното събрание. Ако Народното събрание реши да го внесе за обсъждане като точка в дневния ред, едва тогава се обсъжда, но народните представители се запознават. Тоест изготвяте доклада; ние можем да си дадем предложенията, можем даже да обсъдим и структурата, ако имате нужда от това. След като бъде готов докладът, го гледаме в Комисията. Ако някой има да добавя нещо, добавя, ако има особено мнение – също; ако ние всички сме единодушни и го гласуваме, с един доклад от заседанието на Комисията на последното заседание, което одобрява или не одобрява, се внася в деловодството. Оттам нататък по същия ред, по който се движат законопроектите, трябва да влезе в дневния ред някоя седмица, за да го обсъдим. Вероятно ще влезе след ваканцията. Това е редът.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Моля ви до четвъртък да ми дадете предложение какво искате да влезе в доклада, предварително да кажете, после да няма защо това не е излязло или онова защо не е излязло.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Понеже ги няма другите колеги, не можем да го обсъдим така. Докладът най-напред, ако мога да кажа, защото съм писал няколко такива и има вече някаква стандартиризана практика, докладът най-напред описва заседанията, въпросите, които са разгледани и т.н., после констатациите и накрая предложенията.
Аз мисля, че ние се занимавахме с три главни теми, ще ги опишем и най-важното е да направим изводите и предложенията накрая, и това е. Но както каза колегата Байрактаров, на първо четене аз виждам, че се очертава един много позитивен доклад и много конструктивен, в смисъл с принос.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Аз ще отида по-нататък и ще ви предложа може би на следващото заседание, приемайки доклада, да оформим и законодателни предложения.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Да ги подпишем като народни представители от различни парламентарни групи, но членове на тази Комисия, и да ги внесем по този начин. Има теми, по които има несъгласие – намаляване на таксите, разширяване на обхвата на свързани лица. Това са все законодателни инициативи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Абсолютно. И тези теми от днес.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тези теми от днес също.
Аз си записах от днес още една тема: да проверим къде и да разширим и да задълбочим, да утежним отговорността на онези работодатели, които не подават информацията към НАП или не подават навреме, не внасят навреме осигуровките или не подават декларациите и са причина да се води до това забавяне по партидите. Да видим в кой законодателен акт има уредено това задължение на работодателите, какви санкции има, ако не го изпълняват. Може и изобщо да няма санкции. Ако трябва, да наложим някакви санкции, защото в крайна сметка хората страдат от това, че не им се превеждат парите по партидите, а работодателят се измъква безнаказано.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това ще са промени в най-малко три закона – единият е КСО, единият е ЗКФН, категорично, свързаните лица са дадени в Закона за корпоративно подоходно облагане. Там са дефинирани основно.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Той - отделно. Дадени са в Закона за публично предлагане на ценните книжа.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: За мултифондовете – ако ние тръгнем, може да ни предложите това, но не знам дали ще се ангажират всички партии.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Да не отиваме толкова далече, защото там нямаме сериозни актюерски разчети.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Там ще трябва да предложим и варианта, който обсъждахме за модела, ние обсъждахме и този вариант: какъв е моделът – многократно преминаване от фонд във фонд, еди-какво си, дата и т.н. С това се ангажира и управляващото мнозинство. Ние бихме могли да се ангажираме, но не знам дали ще има консенсус. А може там да нямаме законодателна инициатива, а предложения.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Имайте предвид, че Владислав Горанов е качил на страницата на Министерството на финансите промени в КСО, които предвиждат прехвърляне в „Сребърния фонд“. Вече го е качил.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ако имаме консенсус, в законопроекта, който ще направим за изменение на три закона или пет, както казва господин Байрактаров, ще включим и тези.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Аз ви предлагам да го оставим на Министерския съвет.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Добре.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Те заедно с господин Калфин ще внесат цялостния пакет по реформата – възраст, стаж, прехвърляне в „Сребърния фонд“. Предлагаме ние с това да не се занимаваме. Не ни е и предмет на разговор.
Аз искам да ви обърна внимание на нещо, колеги. Ние тук положихме един немалък труд, няма какво да се лъжем. Практически ние сме тук хората, които имаме най-много информация за това, което направихме като проучване. В доклада бих направила едно предложение – да се изведат акцентите на тези важни въпроси, които изникнаха, които вече дават предпоставка за тази законодателна инициатива.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Като препоръки.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Да. Там ние можем да ги направим като препоръки. Аз не съм убеден, че някой ще се съобрази с доклада. Сами виждате за какви важни неща става въпрос тук и ако ние нямаме инициатива…
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ще внесем ние законодателна инициатива.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз затова казвам, че ако тръгнем да препоръчваме, ще си остане с едно препоръчване, както е било и през годините. И Мавродиев ми каза, че още от 2010-2011 г. са цъфнали тези неща. Така че моето предложение е да се издадат акцентите, които дават предпоставка за законодателна инициатива и нищо не ни пречи ние като Комисия да си направим предложения за промени в съответното законодателство, още повече че ще имаме и експертни становища между другото, на които да се базираме. Коментирам го, но мисля, че това ще е по-правилното, отколкото да излизаме с едни предложения. В крайна сметка ние сме хората, които събрахме най-ценната информация според мен. Не знам вие на какво мнение сте, но ето, това, което каза сега колегата Цонев, са неща, които трябва много бързо да се действа.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ние ще ги сложим тях в нашия законодателен пакет. Въпросът се свежда до това в нашия законодателен пакет да включим ли и крайното решение за взаимодействието втори-първи стълб, което предлагат. Ние го обсъдихме първо, знаем мнението на едната страна, на другата, на третата. Виждаме къде са допирните точки и къде е абсолютният антагонизъм. Ако ние направим предложение, то е близко до това, което са качили на страницата си. Те вече са го изгладили, обсъдили. Тоест ако ние го сложим в нашия пакет, нашият законодателен пакет ще се яви истинската законодателна промяна, пълната, с нюансите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Или ще влезем в антагонизъм с това, което работната група готви. Това трябва да напишем.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ние като Комисия можем да го направим. Като гледам практиката, най-малко сътресения ще предизвика, ако цялата комисия каже: „Всичко разгледахме, всички изслушахме, ето това е относително консенсусният вариант. Ако искате, го приемете.“
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Да, но прехвърлянето в „Сребърния фонд“ не е консенсусно и ще съсипем цялата работа.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Добре. Тогава да говорим с Владислав Горанов?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: От всичко това, което изслушахме, в общи линии мненията са, както се казва, да не се правят резки движения, поне на този етап. Някак си и държавата не е подготвена.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ако държите да имаме предложения за прехвърлянето на вноските, ще го включим в доклада, аз няма да го подкрепя.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз също не знам дали ще го подкрепя, защото това е решение на парламентарната група, всеки един от нас ще занимае групата си, преди да подпише. Ние сега обсъждаме дали и как да го направим. Има опция да го направим. По-логичното е да не го направим, но има опция да го направим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: За методиката за доходността отразяваме, че сме им възложили, че те са направили екип, дружествата и КФН работят в момента и сме им дали срок да предложат единна методика и те ще го направят. Доколкото си спомняте, те искаха това да остане подзаконов нормативен акт и да не го качваме в ранг закон. Те го пожелаха.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да, прави са, защото е по-гъвкаво.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Така че и тази работа сме свършили, направили сме им общата работна група, работят в момента методиката и ще предложат единна методика, да се реши въпросът за законността.
Въпроса за повишаване на капацитета на КФН ще го поставяме ли?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да, не е зле да го поставим.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Мисля, че не е зле да го поставим.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: А риск базирания анализ, който също се спомена от КФН като необходима мярка? Според мен той е ключов момент за бъдещата дейност за гарантиране на сектора.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Всички имате идеи, нахвърляйте ги.
/Заседанието е закрито в 17.55 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
Корнелия Нинова