ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на предложение за законодателни промени, свързани с предмета на дейност на Временната комисия.
2. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 9


На 8 април 2015 г. от 16.00 часа в зала № 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добър ден. Добре дошли! Имаме кворум. Откривам заседанието.

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на предложение за законодателни промени, свързани с предмета на дейност на Временната комисия.
2. Разни.

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има ли други предложения за дневен ред? Ако няма, който е съгласен, да гласува.
„ЗА“ - 4 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” 1.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ
Колеги, информирам ви, че след вчерашното заседание пристигна поисканата от нас информация от Комисията за финансов надзор за наказателни постановления, отменени такива влезли в сила, процедури по обжалвания и т.н. за периода 2003-2009 г., който беше непълен. Господин Байрактаров го поиска. Получили сме го в писмен вид в допълнение на тази информация. Би трябвало да я има и да сте я видели. Тя ще бъде включена допълнително към доклада така, както поиска колегата.
На второ място, получили сме, също по искане на господин Байрактаров, писмо от Комисията за финансов надзор във връзка с приложимостта спрямо нормата на чл. 114 от Закона за публично предлагане на ценни книжа – казуса, който обсъждахме по жалбата, внесена от господин Байрактаров. Има такова писмо с писмено становище.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз бях председател на Бюджетната комисия, но за 24 часа не са ми отговаряли.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Хората са примерни.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Поздравявам ги, но се учудвам, колега.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз обаче се учудвам от съдържанието.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Това е поисканата вчера, получена днес информация. Друго не сме искали от регулатора от вчера поне.
Господин Байрактаров, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Уважаема госпожо председател, тъй като вчера, когато обсъждахме последния текст, касаещ доклада, ние не разполагахме с този документ, а съдържанието на този документ ме мотивира още повече да се върнем на този чл. 114 ЗППЦК, още повече когато КФН в официален документ пише, че нейните актове не са задължителни, което просто ме развеселява, да ви кажа, и ме кара задължително тези текстове да бъдат включени в доклада. След като и КФН издава, че нейните указания не са задължителни, - аз не мога да знам дали са задължителни, аз чета закона такъв, какъвто е - но след като вие сте се произнесли по тези жалби с документи, с които сте решили, че чл. 114 трябва да се прилага така и свързаните лица трябва да си движат едни 900 милиона нагоре-надолу, питам: тогава какво да правим ние? Как да защитим гражданите, как да защитим доходността на вложителите, по-точно на бъдещите пенсионери в пенсионните фондове, след като нито член 13 беше приложен до този момент, нито чл. 114 се прилага, а той има императивен – задължителен характер. Както ви казах, там няма минало, бъдеще време, има задължително действие на закона.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Какво предлагате?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Предлагам да включим текста, който вчера отхвърлихме, тъй като вече имаме и основание на база на този документ. Ние трябва да посочим този сериозен проблем в доклада си.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тоест по същество Вие искате прегласуване на гласуваното предложение?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Поради простата причина, че ние не сме разполагали с този документ вчера, който ми дава още повече основание.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Същия текст ли ще предложите, същото съдържание?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Да.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Бихте ли го прочели? И къде да бъде?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Текстът, който искам да бъде допълнен в доклада и да бъде прегласуван, е на страница 69 по моя доклад. Всъщност това е краят на доклада, след цитиране на мое изказване, и текстът, който искам да бъде допълнен, е следният: „И досега сделки с натрупване, които надхвърлят праговете по чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, подлежат на одобрение от акционерите на публично дружество. В този смисъл има и надзорна практика на Комисията за финансов надзор през годините. Аргументът, че договорите са сключени преди дружеството да придобие публичен статут, не е валиден, когато плащанията по тези договори предстоят, и така – до 2019 г. В този смисъл не е коректен и аргументът, че е достатъчно разкриването им в проспекта, тъй като там се представя в исторически план определена информация по конкретния случай. Сумите по договорите ще се определят и плащат и в бъдеще. Не е налице произнасяне на съд, тъй като делото е прекратено поради определената държавна такса и казусът не е гледан изобщо по същество.
Не следва да се въвеждат депутатите евентуално в заблуждение за осъществен съдебен контрол. Сезирани са и други институции, чието произнасяне също е от значение за повдигнатите въпроси. Отделно не е за пренебрегване и фактът, че проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция и ДКЕВР коментират наличието на проблема в сферата на сделки със свързани лица.”
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Подлагам на прегласуване този текст.
Искате да се изкажете отново? Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Има ново изказване, ново предложение. Имам абсолютно основание да се изкажа, още повече че трябваше да го прочета и аз. Аз продължавам още по-убеден след това тълкувание, което сега сме получили от КФН, да смятам, че ние може да го прегласуваме – не възразявам срещу това. Можем да включим това тълкувателно решение към казуса, към доклада, но аз настоявам на вчерашните си думи и сега ще се аргументирам защо.
По този казус и в първото си изказване пред Комисията, както и във вчерашното /което беше малко по-бурно, за което сега се извиняваме/, настоявам върху следната констатация. Ако ще прегласуваме, тя да влезе и да бъде подложена също на гласуване, защото очевидно вече става въпрос за разминаване на мнения на членове на Комисията, които са по конкретен казус.
Моето мнение е – казах го и първия път, и втория път, и сега ще го потретя – във връзка с това тълкувателно писмо.
По казуса с прилагането на чл. 114 ЗППЦК относно "ЧЕЗ" в случая аз смятам, че регулаторът е подходил спрямо правомощията, определени му в закона. Не е избягал от нито едно свое правомощие и не е сбъркал абсолютно в нищо по този казус. Вече обясних защо мисля така. Сега само ще прочета текста, който ми дава допълнително основание: „В контекста на гореизложеното, – казва КФН в това писмо – доколкото текстът на действащата към момента разпоредба на чл. 114 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, е достатъчно ясен и не позволяващ възникването на спор за действителната воля на законодателя.“.
Спирам дотук, аз вчера това казах. Тълкуването се налага, когато има двусмислие или когато има нужда от разяснение. Текстът на чл. 114 според мен е абсолютно ясен. В него аз не виждам никакви възможности той да бъде тълкуван преди, след или после.
Продължавам цитата: „Относно неговото тълкуване и прилагане не е възникнала необходимост от приемане на указания или практики от Комисията за финансов надзор и съответно такива не са били приемани. Не е констатирана и противоречива съдебна практика във връзка с тълкуването и прилагането на посочената норма. Видно от текста на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, същият се отнася за сключване на бъдещи сделки, тъй като управляващите и представляващи дружеството лица, без да бъдат изрично овластени от общото събрание на публичното дружество, не могат да извършват сделки над определен от закона размер, а не за вече сключени, но с продължително изпълнение. Текстът на чл. 114, ал. 5 от същия закон също е неприложим към разглеждания във Временната анкетна комисия казус, тъй като той се отнася до сделки, които поотделно са под законоустановените прагове, но в съвкупност водят до имуществена промяна, надвишаваща тези прагове, или става въпрос за множество отделни сделки, а не за една с продължително изпълнение.“
Този абзац, който ви прочетох, дава аргументи на моята теза, че КФН е изпълнила стриктно закона по казуса с "ЧЕЗ", който в момента разглеждаме. Това е моето мнение. Аз предлагам, след като ще прегласуваме въпросния текст на колегата Байрактаров, да гласуваме и този проектотекст с това, което казах - че Комисията смята, че по казуса с "ЧЕЗ" и писмата на пенсионните дружества Комисията за финансов надзор стриктно е изпълнила закона, а Комисията ще предложи промени в законовата уредба с оглед на това да се запълнят празнини по такива казуси, ако те възникнат и по същия казус оттук нататък, тъй като той ще действа и за в бъдеще.
Повече няма да взимам думата, каквото и да каже господин Байрактаров. Настоявам неговият и моят текст да бъдат гласувани.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров има думата за реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Господин Цонев, абсолютно съм съгласен с Вас, че текстът на чл. 114 е изключително точен и ясен, само че не съм съгласен с това, че е приложен стриктно текстът. Ако трябва, да го зачета.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз го знам вече наизуст, няма нужда.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Убеден съм, че го знаете, и би следвало да знаете, че доста сериозно е надхвърлен процентът, с който са оперирали т.нар. свързани лица. По памет, ако трябва да го цитирам, ставаше въпрос за над 3% и нещо и Комисията за финансов надзор по никакъв начин не оспори тези изчисления на сделки между свързани лица. Тук не става въпрос само за свързани лица, защото законът коментира и друг вид лица. Трябва ли да обяснявам сега, че "ЧЕЗ България“ АД и "ЧЕЗ България“ ЕАД са собственост на майката "ЧЕЗ Ей Ес“ Чехия (ČEZ, a.s.)? И Вие го знаете. Така че има една порочна създадена практика – ние нямаме с Вас за съжаление съдържанието на договорите между тези свързани лица, защото това би било много интересно. Дали пък няма да видим в тези договори примерно едната фирма "ЧЕЗ" да е давала на другата фирма "ЧЕЗ", например компютри за наем на месец 2000 лв.? Примерно, казвам, защото ги нямам договорите и Вие ги нямате. Или например ползване на автомобили с месечна наемна цена от 3-4 хиляди лева?
И съм убеден, че като добър специалист едва ли бихте се съгласили, едва ли бихте подкрепили, че това е правилна практика. За съжаление не е в предмета на Комисията да изискваме договорите. Но ако имахме тази възможност да ги изискваме, аз съм убеден, че Вие щяхте да погледнете по друг начин. Това е, което искам само да Ви кажа.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Виждам, че има недоразумение. Много ясно Комисията още при първото обсъждане се обедини - и аз съм на това мнение, както цялата комисия, - че въпросната практика на "ЧЕЗ" е порочна. Аз нямам никакво съмнение, че тези договори трябва да бъдат подложени на много внимателен анализ. Нямам никакво съмнение и моето мнение не се различава от Вашето.
Имаме спор само върху едно: дали КФН е приложила закона, както той е разписан, или е можела да направи още нещо. Вие твърдите, че е можела да направи още нещо. Аз твърдя, че за съжаление, че не е можела.
Но по отношение на практиката на "ЧЕЗ" няма как да не се съглася, на едно мнение сме. Аз смятам, че на това трябва да бъде сложен край и затова предложихме такива законодателни промени, около които сега може би ще се обединим около тях – законодателни промени, които да дадат ясна рамка как се действа в такива случаи.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Ананиев има думата за изказване.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Уважаема госпожо председател, колеги, аз мисля, че и двамата сте прави. Комисията е следвала закона и се е опитвала да го спази и го е спазила. Но аз мисля, че господин Байрактаров е прав, че те са можели да направят още нещо и това нещо е, ако видят, че има нещо, което в закона може би не е достатъчно (и това е този ЗИД, който ние ще предложим сега), може би трябва да сигнализират по-рано за него, а не - мисля, че от 2012 г. се случва това нещо, което значи, че в продължение на три години се е случвало това нещо. Това е можело да бъде сигнализирано, да се поиска някаква законодателна инициатива и да бъде спряно, защото, да кажем, че сегашната законодателна рамка не е могла да действа.
Така че аз мисля, че няма нужда да влизаме в спора, защото ние леко излизаме от фокуса на нашата комисия. Аз съм съгласен, господин Байрактаров, че самият проблем е много важен и той може би по някакъв друг начин трябва да се разглежда. Но не мисля, че е вързан точно с това, което ние се опитваме да решим. Нека да намерим някакъв текст, с който да се съгласите и двамата с него, да го включим в самия доклад и просто да продължим напред. Защото за мене лично най-важното нещо днес е с какви законови инициативи ние ще излезем и около които ще се обединим, защото това всъщност е целта на Комисията – какво ще произведе тази комисия, не дали един параграф ще влезе в доклада или не, а какво ние ще вкараме за промени, за да подобрим по някакъв начин работата и на двете страни. Всъщност да се помогне и на гражданите, които всъщност са засегнати по някакъв начин.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Реплика – госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Просто искам и аз за това да призова и се присъединявам към мнението на господин Ананиев - ако може да се намери компромисен текст, така че да не бъде това център в работата на Комисията, включително и за медиите, а да вървим към конструктивни решения.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров също искаше реплика на господин Ананиев.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Госпожо председател, колеги, обръщам ви внимание, че този казус засяга близо 3 милиона български бъдещи пенсионери, които са предоставили парите си на пенсионните фондове за управление. Просто обръщам внимание на това. Благодарение на тази порочна практика, около която вече мисля, че няма никакъв спор, тези хора са ощетени от гледна точка на доходност и ние не можем да си затваряме очите, защото това е предметът на дейност на тази комисия. След като сме установили факт, с който са ощетявани или евентуално са били ощетявани откъм гледна точка на доходност вследствие на сделки със свързани лица, ние трябва да го посочим и това е точният текст, който посочва както трябва. Тук не може да си играем на „смекчаване” и „несмекчаване”. Човекът или съответният бъдещ пенсионер или е ощетен, или не е ощетен. Има порочна практика. Какво повече има да коментираме? Гласуваме го. Ако не го приемете…
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Установили сме, че има такъв казус. Не си затваряме очите. Предлагаме законодателна промяна, която да не допуска в бъдеще това да се случва.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Нямам какво да добавя към това, което казахте, освен това, че тъй като колегите предлагат да търсим консенсус, аз мисля, че това е консенсусът: има такъв казус, има такъв проблем и ние предлагаме неговото решение. Не би ми била спокойна съвестта по този казус - да се подпиша под каквото и да било изречение в доклада, което констатира някаква вина на регулатора. По много други казуси вероятно бих вдигнал ръка. Точно по този категорично не мога да се съглася да има дори и намек за неприлагане на законовата рамка. Но по казуса можем да го опишем, описали сме го, можем да вземем решение, да кажем, че това е порочна практика. Очевидно по този начин публични дружества правят опити да ощетяват или ощетяват не само пенсионери, и други хора и други дружества, които инвестират в техни акции. От този казус моля да бъде изключен регулаторът. Това е компромисният за мен текст и аз ще го гласувам. Съгласен съм.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Последна реплика, ако разрешите, госпожо председател. Уважаеми господин Цонев, все пак този казус не е от вчера или от онзи ден. Този казус е от 2012 г. Три години регулаторът или не е приложил закона както трябва, или дори не е направил елементарни действия, защото той можеше да направи действия и с поднормативна уредба, с наредба да реши проблема. Извинявайте, но три години регулаторът да бездейства и куп други държавни институции – защото видяхте сигнала, че са сигнализирани почти половината държава! И ние да казваме, че никой не носи отговорност! Най-малкото това е несериозно. Трябваше да дойде в 2015 г. тази комисия, защото ако я нямаше тази комисия, сигурно и сега нямаше да стои този проблем на дневен ред. Това е, което ще кажа за последно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Госпожа Петкова искаше думата за последно и подлагаме на гласуване.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „ДОВЕРИЕ“ АД/: Няма да посмея да изразя становище по очевидния спор, който се води, защото и предния път, мисля, споменах: тежък юридически казус е и само юридически е приложението на чл. 114 в конкретния случай за договори, подписани или оповестено, че са подписани преди дружеството да стане публично, защото договорите никой не ги е виждал освен свързаните лица. Те оповестяват, че са сключени, преди да стане дружеството публично. Посочено е в проспекта, но кога наистина са подписани, си знаят само те. Съдържанието на договорите си го знаят също само те.
В жалбата, която е подадена от пенсионните фондове, не се твърди, че има нещо нередно в договорите, защото ние не можем да знаем това. Договорите може да са си съвсем наред, но това, че не се оповестяват на акционерите въпреки желанието ни, е нещо, което естествено поражда съмнение, че може би има неща, които се предполага, че няма да се харесат на миноритарните акционери.
Това, за което исках да взема думата в момента, е не толкова юридическата страна на въпроса, който виждам, че става предмет на спор. По-скоро е това, че в рамките на времето от 2012 г. досега (включително тези многобройни сигнали до много държавни институции, както правилно посочва господин Байрактаров) имам наблюдение, че "ЧЕЗ" предприемат мерки за намаляване на обема на сделките между свързани лица. Това все пак е нещо позитивно и въпреки че самите институции за съжаление не ни отговориха - защото от наша гледна точка това е проблемът – че ние така и не получихме отговор, освен формалния отговор от страна на Комисията за финансов надзор по юридическата страна на въпроса, която по повод на написаното от съда ни дава основание да кажем, че този отговор е формален. В този смисъл, ако това ще помогне на спорещите страни, вече има някакъв позитивен ефект, включително и от това, че се води дискусия в тази временна комисия. Наистина се предприемат действия от страна на "ЧЕЗ Разпределение“, наистина намалява обемът на сделките между свързани лица. Оповестено е от тяхна страна, че целта им е тези сделки по обем да спаднат под нивото на обема, който е заложен в чл. 114. Засега действат в тази посока и ние имаме надежда, че този въпрос естествено ще отпадне, защото очевидно до съдебно решение не можахме да стигнем. Но промяната, която се предлага в чл. 114, би била също правилно действие в тази посока.
Ако съм могла да помогна, бих била щастлива.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Първата част от изказването Ви почти изцяло е отразена в доклада, защото тя е същата, както и на миналото заседание.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Предложение на текста, предложен от господин Байрактаров за допълнение – на страница 69, този предпоследен вариант на доклада, след изречението „за да го включим в нашия доклад за дейността на Комисията“ – предложението е да се допълни текстът, даден от господин Байрактаров. Прегласуваме вчерашното си решение.
Който е за този текст да бъде допълнен във вида, в който той го предлага, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ – 3 ГЛАСА, „ПРОТИВ” - 3, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” 1.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предложението не е прието
Предложението на господин Цонев, което е в две части, да кажем, по принцип. Едната част е, че констатираме, че има проблем по този казус и че ще внесем законодателно предложение за промяна в чл. 114 в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. С няколко изречения да допълним, че сме установили проблем по този казус.
Има го като текст в доклада и сега. Ще ви го прочета. Намира се на страница 69, в карето, където сме се обединили около случая, казуса и т.н. Последното изречение: „Временната парламентарна комисия внася ЗИД на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който след малко ще разгледаме текст по текст.“
Който е съгласен за това предложение на господин Цонев да се отрази в доклада, моля да гласува.
Ако искате, да го повтори още веднъж?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Предложението е: има такъв проблем, по казуса трябва да се произнесем със законодателни предложения; произнасяме се с такива; и това, което сме описали като проблематика, която го разглежда, това е нашата констатация - има такъв проблем, както и Вие констатирахте, и всички.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И че тази законодателна промяна ще важи и за този договор от датата на нейното приемане нататък. Тоест тя би уредила и този случай оттук нататък, до края на срока на договора.
Който е за този текст, моля да гласува.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Аз не съм сигурен все пак какъв е точно текстът.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз ще го видя, като го редактират. Ако има нещо, когато гледаме законодателните предложения, ще го видим.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Въпросът е да не отиваме в едната или в другата посока.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Не, няма да отиваме. Не коментираме регулатора изобщо. Няма как.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има проблем, предлагаме да се реши със закона.
МАРИАНА ТОДОРОВА: И той ще реши и този казус.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И този закон ще уреди този казус нататък, от датата на влизане на закона в сила, имам предвид, когато го приемем.
Повтарям гласуването: който е за това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 6 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” 1.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Пристъпваме към работа по същество.
Колеги, докладът като проект, който вчера обсъдихме, с предложенията, приети вчера, на господин Байрактаров и на госпожа Тодорова – записите, които направихме, ще ги имаме вероятно утре, защото стенограмата от вчерашното заседание още не е готова, за да се прехвърлят буквално решенията ни в доклада. Така че утре ще го имате с поправките.
Вероятно ще го подписваме след ваканцията, защото утре е последният работен ден. Бих искала да го изгледате спокойно утре, днешните законодателни предложения - да имате време и веднага след ваканцията можем да го подпишем и да го внесем.
По същество докладът с допълнителните предложения вчера е приет. Накрая ще го гласуваме общо.
СЕГА ПРИСТЪПВАМЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ.
Няколко теми по време на заседанията на комисиите сме обявили като теми за законодателни решения. Вървим по тях.
Предлагам ви да гледаме страница 26 в хартиения носител от вчера. На страница 26 става въпрос за темата „доходност” – номинална, реална, методологии, спорове, противопоставяния, разлика в методики и т.н. На предишни заседания стана ясно, че въпросът за уеднаквяване на методиката ще остане на подзаконов нормативен акт и ще се изработи предложение от работната група между фондовете и КФН, която вече работи. Няма готов продукт. Все още имат своите спорове, но заседанията им продължават до изработването на този продукт. Тоест от нас, народните представители, по тази тема не се очаква да има законодателна инициатива под формата на ЗИД на който и да е закон.
Съгласни ли сме с тази констатация по методиката?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да. Ние вчера се съгласихме.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Ананиев има думата.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Тази работна група има ли някакъв срок, който си е поставила, нещо като цел? Има ли възможност да не се постигне съгласие и да не излезете с някакво предложение? Имам предвид, че ако няма срок, някак си ми е много отворено цялото нещо. Имате ли срок помежду си?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Джалъзов, заповядайте.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Благодаря.
Госпожо председател, доколкото не ме лъже паметта, мисля, че са проведени три срещи. На последната среща - вече ви споменах - от наша страна беше предложено да се обсъди и вариантът за използване на метода на парично-претегления метод по отношение на изчисляване на индивидуалната доходност от всяко едно портфолио. Сега на следващата работна среща може би точно това ще се коментира - по какъв начин да се съвместят двете методологии. Така че да е максимално обективна и ясна картината за всяко едно осигурено лице: от една страна, да има индикатор по отношение на доходността на ниво инвестиционно портфолио, а от друга – да има индикатор на ниво постигната доходност спрямо неговата индивидуална пенсионна партида.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Сигурно и вие виждате записа в доклада.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Записът в доклада е различен от този, който е тук. Ние дадохме друга формулировка. Понеже не е готова стенограмата и понеже ги нямаше представителите на отделните дружества, беше само господин Абаджиев – ние дадохме там препоръки относно терминологията при оповестяване, относно използването на номинална, реална или двете. Първо – методиката за определяне; второ, на какво – на номиналната, на реалната или на какво? И да се уточни да се уеднакви не само методиката, но и терминологията. И ако се оповестява номинална, задължително да се оповестява и реална. Тоест ако се оповестява едното - и другото. Ще видите записа. Имате тази препоръка не само методиката да се уеднакви, но и терминологията, и начинът на оповестяване - какво, с какво и т.н. Нали така беше, ако не греша?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Да, така е.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Въпросът не е в същността. Имате ли срок, който визирате?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Имате вече опцията да стигнете до съгласие.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Госпожа Петкова.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „ДОВЕРИЕ“ АД/: Срокът е поставен в момента. Всъщност тече естественият срок, който е в същото време на следващата година, но аз се надявам, че в рамките на не повече от един до два месеца би трябвало да стигнем до някакво съгласие. Даже това е доста дълъг период. Спор по оповестяването на номиналната доходност нямаме. Имаме спор само по използваната методика за реалната доходност и съответните информации, които трябва да придружават оповестяването на такава доходност.
В рамките на проведените работни групи ние нямаме, не сме искали от КФН да не си оповестяват реалната доходност по времево-претегления метод. Ние обаче държим, ако толкова е важно за Комисията за финансов надзор, да се оповестява реалната доходност по времево-претегления метод, то да има и съответната информация по другата методология, като на този етап не ни удовлетворява само на ниво индивидуални партиди да се използва методиката за парично-претеглената доходност. Не виждаме причини да не се оповестяват и двете – който каквото разбира, да го разбира. Особено когато сме на гранични позиции около нулата, както беше и когато едното дава минус, а другото дава плюс, сме длъжни да ги кажем и двете, с оповестяване на инфлацията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: И за срока трябва да се разберете също. Срокът 2001 ли е, или 2004 г.? Еднакъв да е срокът.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Господин Джалъзов, само с „да“ и „не“ – Вие за двата месеца съгласен ли сте да си го поставим като някакъв срок, да успеете да достигнете до някакъв консенсус?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Аз мисля, че сме близо. Те са две основни методологии. Няма да влизам в детайли, но имат и множество модификации, така че те може да се изчисляват не по двата метода, а по още 20 метода, но до два месеца при всички положения би следвало да стигнем до някакъв компромис.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре, за методиката решихме. Остава така текстът в доклада.
Колеги, моля да гледате на страница 31 следващия текст. Това е обсъждането на собствеността и свързаните лица. На страница 31, точно над раздел VІ „Такси и удръжки“ има едно каре: „По този раздел в доклада Временната парламентарна комисия внася ЗИД за разширяване на понятието свързани лица“.
Колеги, тук имаме проблем. Обръщам се към депутатите. Поискали сте становище и от Комисията за финансов надзор, и от фондовете. Дадени са предложения от Комисията за финансов надзор. Фондовете смятат, че те са прекалено тежки и биха създали пречки за работа на фондовете в бъдеще. Имаме и европейското законодателство на тема „свързани лица”. То има съвсем друг обхват от това, което ние тук си говорим.
Асоциацията (БАДДПО) се позовава на една директива, която обаче се отнася само за професионалните фондове. Намерихме я, тя е Директива 2003, видяхме я, господин Абаджиев. Така че имаме различни становища и в момента моето мнение е, че нямаме готовност днес да обсъдим последен вариант на текст.
Всичко това би трябвало да го имате - становището на КФН, на фондовете, аз съм извадила и съм приложила европейското законодателство и Директива 2003, цитирана от господин Абаджиев в едно писмо.
Предлагам по тази тема за свързаните лица да приемем по принцип, че ще имаме такава законодателна инициатива. Приема се от всички по време на работата на комисията, че е необходимо това да се направи, но конкретният текст на ЗИД да го приемем, да го обсъдим след ваканцията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да, доколкото ЗИД-а все пак ще го внесем след ваканцията, е удачно.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Добре, съгласен съм.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Сега – доклада.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Моля да видите страница 36 – таксите. Горе в текста в карето казваме, че има консенсус за необходимост от промени и мотиви за тях и Временната комисия внася законопроект за изменение на КСО. По тази тема имаме предложения на Комисията за финансов надзор с конкретни текстове за таксите и принципно становище на Асоциацията, която казва, че е за намаляването на таксите, но това намаляване да бъде съобразено с общата политика и бъдещите реформи в пенсионната система, създаване на мултифондове и т.н. Виждате го, имате го становището.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Това е таблицата с таксите, но то е в становището.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Имате становището на Българската асоциация на пенсионните фондове и предложенията.
Комисията за финансов надзор предлага конкретни промени в чл. 201, 202 - това е задължителната допълнителна такса, и чл. 203 в Кодекса за социално осигуряване.
От друга страна, имаме признанието на Асоциацията на фондовете, че това е право и задължение на КФН да направи такова предложение. Има такова изречение в техния текст - нека КФН да предложат промяна. И КФН са предложили. Тя е: 4,5 на сто - до края на 2015 г., 4 на сто - за 2016 г., 3,5 на сто - за 2017 г., 3 на сто - за 2018 г. от задължителните такси.
Бих искала да изразя становище тук, че положителният елемент е, че има една прогнозируемост от четири години, заради която фондовете ще могат да имат представа, да направят своите прогнози, разчети и т.н. Хубаво е, че е за четири години напред, за да има ясна прогноза.
Личното ми мнение е, че от една страна, е добре още тази година да има реакция по таксите; от друга - трябва обаче, не е разумно, не се прави на практика, не е приемливо според мен по средата на бюджетната година да се променят числа в каквито и да са параметри. Тези хора са си направили разчетите във фондовете на 5% за 2015 г., направили са си някакви прогнози, приходи, разходи и т.н. И по средата на годината да ги принуждаваме да променят тези параметри заради единия популизъм /извинете ме, но така го намирам/, да кажем, че ей сега и веднага променяме таксите на фондовете, за мен не е разумно. Ще създадем по-голяма беля, ако още през 2015 г. пипнем нещо. Ще им объркаме и на тях отношенията с осигурените лица, и собствените им прогнози, и доходност и т.н.
Това е аргументът ми за 2015 г. Иначе ми харесва, че има прогнозируемост до 2018 г.
Предложението на КФН за инвестиционната такса е: 0,9 – за 2015 г., за 2016 г. – 0,8, 0,7 - за 2017 г., 0,6 - за 2018 г. Намалението е плавно, не е драстично, не е ударно.
Тук бих изразила същия аргумент за 2015 г., че за мен не е добре да объркваме системата.
Чл. 202 - Допълнителната такса. Имате ли текстовете?
Започваме обсъждаме по темата за таксите.
От КФН се предлага плавно намаление с 4-годишен период напред от 2015 до 2018 година.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Нека да се спрем на първото предложение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Разбира се, обсъждаме едно по едно предложенията.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Не съм съгласен с Вас, госпожо председател, че по някакъв начин ще се попречи. Когато се залагат едни законодателни промени, няма никакъв проблем те да се заложат примерно със срок от 1 януари 2016 година.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Нямаме различие, и аз това казах. Да не го правим отсега по средата на годината. Да го променим, но да е от 2016 година.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Не съм Ви разбрал правилно, или Вие не сте се изразили правилно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Нямаме различия.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Другият момент е, че все пак искам да чуем и мнението на пенсионните фондове, защото на КФН го чуваме мнението, но на фондовете не сме го чули. Хубаво е да чуем и тяхното мнение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Един уточняващ въпрос. За другата такса е ясно – натрупана е голяма основа, база, расте в годините, а за инвестиционната такса същият ли е мотивът? Станаха още по-трудни и още по-сложни и изискват още повече анализи, както и по-скъпи. Не виждам защо инвестиционната такса трябва да се намалява.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Пейчев искаше думата.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: Аз имам един уточняващ въпрос към това, което казахте, да влезе в сила от 2016 година. Трябва да преценим корекцията за 2015 г., която предлагат КФН, от 2016 г. ли ще влезе, или направо ще прескочим един процент и с два процента ще бъде, или с един цял? Какво имате предвид? От тази гледна точка да го решим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има думата господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Във връзка с таксите аз лично мисля, че имайки предвид, че тези такси е трябвало да се пипнат евентуално преди 5-6 години, ние сме закъснели с тяхното намаляване. Това е мое мнение и не само мое. Имам някаква склонност да се върви стъпаловидно, но да кажем, да направим едно намаляване през 2016 г. и едно – 2017 г., и да се приключи, вместо да го дърпаме до 2018 г.
Има нещо друго и аз го споменах и вчера. Инвестиционната такса за мене е много важна, първо, защото като обем е по-голяма цифра от другата такса - просто като реални числа. Второ, тя трябва да е свързана с някакво представяне, защото тя е инвестиционна такса и това значи, че ти предлагаш услуга професионално да инвестираш средствата на някого, за да получиш някаква доходност. Ние трябва да имаме някакво обвързване. Не може някой да получи инвестиционна такса, пък да не ти е донесъл никаква доходност. Аз не мога да разбера как ще платя на някой, който не си е свършил работата всъщност. Това го гледам като гражданин всъщност и ми е интересно да чуя и вашето мнение по това нещо.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Имаше два въпроса към фондовете. Кой ще изрази становището?
Заповядайте. Единият беше за инвестиционната такса, за намалението, от господин Цонев. Заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „ДОВЕРИЕ“ АД/: Първо, относно предложението на Комисията за финансов надзор за точно това стъпаловидно намаляване на таксите. Бих искала все пак да припомня, че то датира, ако не ме лъже паметта, вече от три или четири години /поправете ме, ако бъркам/ и все е такова. Много неща се случиха оттогава досега обаче. Това предложение не се променя, което на практика ни кара да правим извода, че то си е само по себе си независимо от всичко, с което е свързана нашата дейност.
С какво е свързана нашата дейност напоследък? Със сериозни законодателни промени, част от които вече се случиха. Част от тях стоят в проектозакон, които са онова, което ни кара непрекъснато да повтаряме, когато се повдигне въпросът за таксите, че ние сме за намаляване на таксите, но в рамките на комплексна промяна на закона, в рамките на която ние ще можем да прогнозираме как ще се развива дейността ни даже за една година напред.
Сега да споменавам, че след приетия на 19 декември миналата година закон и за една година напред не можем да си направим прогнозата, вероятно е излишно.
Второ, примерите, които Комисията за финансов надзор много обичаше да дава през всичките й представяния в последните няколко месеца, като аргументи затова защо трябва да се намалят, а именно, че натрупалите се суми /ако не ме лъже паметта/ на осигурените лица щели да бъдат с 20% повече, ако таксите се намалели или били нула, е нещо, което не приемаме, защото таксите не могат да бъдат нула.
Аз мисля, че преди народните представители да вземат решение, разбира се, ако желаят, за това с колко трябва да се намалят таксите, може би трябва да изискат от Комисията за финансов надзор една информация какви са задължителните разходи по закон и тези, които ни е вменила Комисията за финансов надзор да правим и от които не можем да избягаме, независимо колко ще бъдат таксите, и ние трябва да ги плащаме тези разходи. Тези разходи трябва да се покриват с таксите. Сиреч има едно ниво на таксите, което срещу задължителните ни разходи на нас ни води до нулева печалба. Това са за нас т.нар. постоянни разходи, от които каквото и да се случва с бизнеса, ние не можем да избягаме.
В този смисъл да се дава пример с това как ако били нула тези такси, какво щяло да се случи – те не могат да бъдат нула, а че трябва да се намалят, трябва да се намалят, относно въпросите за таксите за управление на инвестиционната такса.
Изказахте много твърдения. Всички са верни. Но изглеждат по различен начин за един малък, току-що стартирал работата си фонд и за един фонд, който управлява много активи. На стартиращите работа фондове или на малките фондове, нека така да кажем, които не управляват голям обем активи, такива са няколко на пазара в момента, защото първоначалният период, в който се стига до някаква критична точка на печалба в пенсионното осигуряване, доколкото е дългосрочна дейност, това са няколко години. Така че за тези фондове таксата „управление” е повече, отколкото е таксата „инвестиции” и те основно се издържат от такса „управление”.
За фондове като „Доверие“, като „Алианц“, може би и „ДСК Родина“ таксата „инвестиции” вече като приходи е по-висока, отколкото таксата „управление”.
Доколкото размерът на таксата трябва да се определя не просто за едните или за другите, а общо за пазара, включително чрез размера на таксата да се води политика дали този пазар да бъде отворен оттук нататък за нови играчи или не, което е виждане на вземащите решение, трябва да се гледа комплексно за целия пазар.
Относно таксата „инвестиции” дали има връзка и дали трябва да има връзка с дохода, да, трябва да има връзка, в известен смисъл има връзка, защото 1% върху дохода – зависи колко е доходът. Ако доходът е нула, ние вземаме по-малко такса „инвестиции”, защото не нарастват активите.
В световен мащаб се бяга от пряката обвързаност между такса „инвестиции” и размер на реализиран доход, защото това кара инвеститорите да поемат много рискови инвестиции, за да се опитват да правят по-голям доход и оттам да получават повече приходи. Това обаче води до по-голям риск, което не е добре за осигурените лица. В международен план по-известната и по-приложимата практика е процент върху активите.
Въпросът е, че според мен, ако трябва да правим графика за намаляване на таксите с грижа за пазара, трябва да бъде не във времето, в зависимост от времето, и да се каже: „Толкова процента тази година, следващата година – още“. А трябва да бъде зависим от основата, за да не се ощетяват малките.
Аз мисля, че много може да се мисли. Това беше причината първия път в Комисията да спомена, че може би трябва да се помисли за малко по-гъвкав подход при намаляването на таксите. Ние нямаме проблем с намаляването на таксите. Просто не искаме този калъп, в който в известен смисъл винаги има време, което пречи на един или на друг играч и не ни дава да се конкурираме.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Госпожо Петкова, една реплика към Вас. Досега таксите са били процент по калъп, както Вие се изразявате, и това не ви е създавало напрежение. Сега при тяхното намаляване искате да се промени изобщо принципът за определянето им, първо.
Второ, от 2010 г. казахте, че водите този разговор. Сега сме 2015 г. и не сте го решили. Единственият ни опит тук и може би единственият резултат от работата на тази комисия практически, който се опитваме да докараме, след като вие пет години не сте го решили този въпрос, искате да го отложим отново за след може би още пет, защото сега пак не му е времето и защото не е обмислен добре дали да е на основа, дали да е на година, и дайте да го мислим още пет години, защото ние пет не можахме да се разберем, независимо кой е управлявал политически през това време. Не обвързвам срока с политиците. Всички казваме, че таксите са високи, но дайте ни още пет години да се разберем, че нещо не можем да се разберем как да станат по-ниски.
И ние тук вкупом 8 души ще кажем: „Два месеца си приказвахме нещо, взехме едни заплати за тая комисия, хайде още пет години някой да мисли какво да правим“. Моето мнение категорично ще бъде против това.
Освен това таксите да са според фонда – малък, голям, основата, броя на осигурените и т.н. Това нещо е подвижна величина: малък, голям, брой на осигурени и т.н. Това е въпрос на избора на хората. Днес – един малък, утре може да стане голям. И ние всеки път ще променяме таксите според това как се движи размерът на фондовете и основата им ли?
Тези такси са законодателен процес, те са залегнали в КСО. Тоест ако нещо се промени в основата, следващият законодателен орган ще трябва да променя съответно и таксите.
Това беше репликата ми.
Имате дуплика.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „ДОВЕРИЕ“ АД/: Не съм предлагала да се отлага въпросът с таксите. Съжалявам, ако сте останали с такова впечатление. Не сме се разбрали за пет години, защото не сме сядали да се разбираме с Комисията за финансов надзор - това е, което мога да кажа, защото тази дискусия по същество с тях не се е водила. Знаете, че пратихме писмо относно техните законодателни промени, които така и не бяхме обсъждали и които се надяваме от миналата седмица, че сме започнали вече да обсъждаме. В този смисъл това е един от вариантите. Зависи от основата. Основата зависи от размера на активите. Да, подвижни са. Няма проблем - ако е процент, информационните системи на дружествата изчисляват всякакви такси и ги променят всеки ден, ако се налага. Въпрос в решение е.
Трябва обаче да седнем и да се разберем. Но не предлагаме да се отменя и да се отлага този въпрос.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Първо, категорично не мога да се съглася, че не сме ги коментирали. Коментираме ги от 2010 г. всичките тези промени по отношение на таксите.
Второ, първоначалният вариант беше още по-мек, т.е. той предвиждаше редуциране на таксите за период, по-дълъг от четири години. Ако не ме лъже паметта, беше за период от седем години. Тъй като минаха три години, ние сме коригирали нашата позиция и сега тази промяна е изтеглена за четири години. Това е първо.
Второ, по отношение на размера на таксите няма да ви обременявам, само няколко цифри ще ви дам, за да се прецени как стоим на фона на другите страни в Източна Европа като процент от активите.
Като процент от активите при универсалните пенсионни фондове таксите като процент от нетните активи са 1,74. Общо за втория стълб са 1,72. По статистика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която е към 2012 г., тя дава следните цифри. По отношение на таксите като процент общо към активите най-ниските такси според тази табличка са в Румъния. Те са 0,09%. Най-високи са в Република Сърбия – 2.1%. Как са нещата в Източна Европа: Полша – 0,51, Словакия – 0,94, Турция – 1,17, за България са 1,63. Най-близко до нас са данните за Пакистан – 1,7. Така че на практика ние считаме, че в момента не само че не може да се каже, че е рано, но сме и закъснели с последните, тъй като вече минаха три години, тази дискусия е непрестанна и, както Вие казахте, ние можем да продължим и следващите пет години и резултатът ще бъде същият. Така че в това отношение позицията на КФН е максимално балансирана – 4-годишен период с постепенна редукция.
Нещо друго, което искам да отбележа, е, че от 2017 г. вноската от 5% се увеличава на 7%. Тоест тук ние ще имаме увеличение както по отношение на таксите, които се събират в размер на 5% от всяка вноска, така и по отношение на инвестиционната такса вследствие на това увеличение. Имаме 40% увеличение на вноската. Така че в това отношение ние не виждаме някакво особено притеснение за стабилността на сектора като цяло, още повече че активите на дружествата ще продължат да растат при следващите години. Прогнозата ни е след 10 години те да достигнат около 20 милиарда, но няма да влизам в детайли, тъй като не е предмет на настоящата дискусия.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Да, ако на някой политик не му хрумне до 2017 г. да отмени това увеличение от 2%, защото тече и такава дискусия вече. Но засега от 2017 г. ще се вдига вноската с 2%. Нали има предложение вместо да се вдига с 2% във фондовете, да отива към Държавното обществено осигуряване увеличението на вноската. Има такава обществена дискусия вече.
Заповядайте.
СОФИЯ ХРИСТОВА /ПОД “Алианц България“/: Това, което исках да кажа, е, че ние не сме против намалението на таксите – мисля, че на всички става ясно, нито сме против постепенното намаляване на таксите. Въпросът обаче е, че промените, които се правят в Кодекса за социално осигуряване, завишават изискванията към пенсионноосигурителните дружества значително.
Ние все още не сме седнали и не обсъждаме въпроса за гаранционния фонд и този гаранционен фонд как ще бъде финансиран. Всичко това води до едни неясноти, които на нас не ни дават възможност да кажем това намаление на таксите докъде трябва да стигне и колко. Всички сме наясно, че намалението на таксите трябва да достигне до едно ниво и по-нататък вече ще бъде опасно да се намалява.
Колкото до инвестиционната такса, това, което коментира и господин Цонев и е абсолютно прав, колкото по-големи са обемите, толкова по-скъпи стават тези инвестиции. И ние да извършваме тази дейност и да реализираме необходимата доходност изисква не само консултации. Изисква да боравим с доста странични системи, които ни помагат, за които ние пък заплащаме, и да осигурим най-добрите специалисти, за да може това да се случи. Така че там също има коментар.
И ще продължа мисълта на Даниела Петкова - ние все още не сме обсъждали тези части от предложенията на Комисията за финансов надзор относно промените в КСО.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ние тук също не обсъждаме тези предложения, да знаете. Дебелият набор от КСО ни е изпратен, имаме го, но ние това не обсъждаме. Ние обсъждаме темите, които са засегнати във Временната комисия, и решенията за законодателни предложения по тези четири теми: такси, свързани лица, чл. 114 ЗППЦК и т.н. Ние не обхващаме цялостната промяна на КСО.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ВЕКОВА /“Пенсионноосигурителен институт“ АД/: Уважаема госпожо председател, Вие много правилно споменахте, че проблемът за таксите трябва да се обсъжда в контекста на предвидимост от гледна точка на това как ще функционират дружествата. И в тази връзка все пак, за да дискутираме евентуално намаление на таксите, ние трябва да имаме яснота и по отношение на някаква предвидимост за вноските, тъй като общо взето, това, което чуваме напоследък, е, че при едно задържане на размера на вноските тези такси могат да окажат сериозно намаление на таксите. Колкото и да е плавно, действително за някои от по-големите дружества то ще бъде по-плавно, за тези, които са по-малки, ще бъде по-рязко и може сериозно за застраши финансовата стабилност на тези дружества. Така че според мен, обсъждайки таксите и някаква стъпка на намаление, е хубаво да имаме яснота и по отношение на вноските.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Имате предвид законодателните инициативи за прехвърляне към Сребърния фонд ли?
ЛЮДМИЛА ВЕКОВА /“Пенсионноосигурителен институт“ АД/: Не само това, а и обявеното намерение за задържане на размера на вноската в универсалните фондове, тъй като 2017 г. се предвиждаше тя да нарасне с още 2%.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тоест двете неща ви създават несигурност – решението за Сребърния фонд и 2% вноска?
ЛЮДМИЛА ВЕКОВА /“Пенсионноосигурителен институт“ АД/: Абсолютно никаква яснота по отношение и на фазата на изплащане.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ако имате очакване, че всички тези въпроси ще бъдат решени в близките месеци, според мен грешите. И ако чакате ние да вземем решение за таксите като производно от решенията на всички тези въпроси, според мен също грешите. Ние няма да го направим това.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТОДОРОВ /ПОАД „ЦКБ - Сила“/: Аз искам да Ви благодаря преди всичко за констатацията относно процеса на бюджетиране в една търговска организация, защото е точно така. Бих искал да благодаря на господин Джалъзов за уточнението за допускането за увеличаване на вноската от 5 на 7%, в което очевидно има съмнение. Във връзка с тези две неща искам да отбележа, че периодът не е четири години. Периодът е 40-процентно намаление за две години и половина. Това е разписано в предложенията. Предвижда се след две години и половина таксите да са с 40% по-ниски, ако мога да чета добре предложението, което не е пред мен, но мисля, че добре го помня.
По-важното, за което поисках думата, е по друг въпрос. Много важно за намалението на таксите е въобще дискусията, която се проведе в последните три месеца. Намалението на таксите, както многократно беше отбелязано и тук, и в други комисии, текстът е „до“. Всички казват, че повече от дружествата поддържат максимални такси. Аз бих се обърнал с реторичен въпрос към вас: знаете ли във времето фондовете, в които вие се осигурявате, какви такси са събирали през годините и размерът на тези такси повлиял ли е на вашето решение в кой фонд да се осигурявате? Аз бих искал да кажа, че е имало фондове, в които и в миналото са поддържани ниски такси, но очевидно това е нямало нужния търговски ефект. Така че по-скоро тази дискусия, която в момента водим и която въобще се води в обществото, според мен ще има също силен положителен ефект. Моят апел е: нека да не се правят такива такси, че да възпрепятстват конкуренцията между различните пенсионноосигурителни дружества по темата „такси”. Тоест ако на всички таксата е много ниска, очевидно няма да се очаква конкуренция по този показател.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: В изказването Ви имаше аргумент срещу Вас. Фактът, че никой не знае какви са таксите, самосъбирани от дружеството, в което той се осигурява.
ГЕОРГИ ТОДОРОВ /ПОАД „ЦКБ - Сила“/: Не съм казал точно тези думи.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И че благодарение на тази Комисия и на работата в последните два-три месеца и шума, който се вдигна, най-накрая обществото нещичко разбра за фондовете и се информира.
Колеги, може би оттук нататък - това е извън официалния доклад – ще трябва да поработите наистина върху информираността, аргументите, фактите около дружествата, защото имаше периоди, в които се създадоха различни убеждения за съществуването и работата им. Но това си е ваша работа – как вие ще си представите дейността така, че да бъдете конкурентни.
Господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /председател на БАДДПО/: Само една реплика, да допълня това, което всички колеги подчертаха.
Искам отново да подчертая това, което и вчера казах, че ние умишлено не сме коментирали цифри, защото се придържаме към една от основните си позиции, че размерът на таксите, тяхното намаление, тяхното редуциране трябва да върви ръка за ръка с другите промени. Ето, стана дума за гаранционните фондове, става дума за формирането в пенсионните резерви за изплащане на пожизнени пенсии и т.н., таксите на КФН и т.н. Считаме, че това е крайно необходимо - да се определят размерите на таксите. Иначе по принцип, както казаха и колегите, ние се придържаме отново към тази позиция, че сме за това. Но това трябва да бъде направено много внимателно, много обосновано, за да не направим беля. Това е.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Мисля, че Комисията пропуска един много сериозен момент, когато коментираме проблем а с таксите.
Първо, за да искаме намаляване на такси, това означава, че ние трябва да гарантираме запазване на условията на работа, до който момент се работят в момента т.нар. пенсионни дружества. Това ви го обяснявам чисто прагматично и теоретично. При положение че се задава промяна в КСО, чрез която се създава т.нар. понятие „свободен избор“ и по чисто административен път ще се създаде нов фонд, който няма функциите на капиталообразуващ фонд, какъвто би следвало да бъде Сребърният фонд, извинявайте, но тук искам да попитам КФН кой е този, който може да гарантира, че ще се увеличават средствата във фондовете? Ние можем да искаме намаляване на такси, когато запазваш тази среда, при която са работили до момента. Всички отчитаме, че процесът на натрупване, събиране, управление на средствата е бил не толкова лесен процес и тази такса тогава е била между другото абсолютно недостатъчна. Сега обаче ние се вторачваме, че трябва да бъдат намалени таксите, без да обръщаме внимание на това, че всъщност Министерският съвет е подготвил един законопроект, с който вкарва нов играч и оттам нататък всичко това вече става според мен безпредметно. Да не коментирам това, с което съм абсолютно съгласен с господин Цонев, че инвестиционната такса според мен изобщо не трябва да се пипа. Прав е и господин Тодоров, че тук имаме не твърда такса, а имаме „до“ определен размер, което дава възможност за една ножица по отношение и на самостоятелна политика за налагане на таксите. Така че тук според мен трябва да се отнесем доста внимателно с този въпрос.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Не че се каза нещо ново сега, но нещата изкристализират, колкото повече се говорят. Наистина ще постъпим мъдро, ако въпросът за таксите го оставим на времето, не въобще, а да видим какво ще е правителственото решение, респективно на мнозинството, относно промяната в пенсионния модел или в начина на функциониране на втория стълб. Или ако щете, на взаимоотношенията втори-първи стълб. Може да се окаже, дано съм лош пророк, че те, да кажем, ще загубят голяма част от своите осигурени лица. Кое на нас ни гарантира, че примерно 50 на сто няма да изчезнат и да отидат в НОИ? Тоест имаме една неизвестна величина, заради която искаме да направим промяна, и тя е безспорна – увеличаването на масата на средствата, които постъпват във фондовете, увеличаване на основата, да го кажа. И сега имаме промяна на условията. Точно причината, поради която искаме намаляване на таксите, основата, ние не знаем каква флуктуация ще настъпи в нея. Може да настъпи само 2%, такива са очакванията – около 2%. Така говорят изследователи и такива, които в момента се занимават с темата от един-два месеца. Но може да е и 20, може да е и 40. Ако държите да направим някаква промяна, има изход. Ако такава сериозна промяна настъпи в съотношението между първия и втория стълб, от Нова година пак ще им вдигнем таксите. Но аз казвам това тук, защото причината, поради която искаме и всички сме консенсусно обединени, че трябва да се намалят таксите, тази причина й предстои да се промени непрогнозируемо.
Колеги, не го приемайте като „не, няма да правим“. Това е аргумент, върху който трябва да мислим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Това е много силен аргумент срещу политическата класа в България. На едни хора на Нова година им хрумна, че ще прехвърляме парите в НОИ. На същите през януари им хрумна, че парите ще ходят в Сребърния фонд. Ние нямаме никаква представа какво ще хрумне на тези хора през април или на други хора, които ще спечелят някой ден изборите. Това означава, че поради липсата на политически разум, последователност, приемственост или каквото искате го кажете, ние (вие) ще си стоите на това положение, защото ние никога няма да имаме яснота какво ще стане някой ден. В крайна сметка, хората ще си плащат тези такси.
Това, което казвам, ще влезе в стенограмата, то е свободно разсъждение, няма отношение към доклада, но това е измъкване от проблема. Не знаем какво ще се реши със Сребърния фонд. Добре, октомври някой може да реши, че ще ходят в Здравната каса тези вноски, и ние казваме: „Ние не знаем някой политик какво ще реши – дали тези вноски няма да ходят в НЗОК. Дайте да не правим нищо, защото не знаем на кой политик какво ще му хрумне.”. За мен това не е приемливо. Но изразявам лична позиция.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Позволете една реплика, която не е лично към Вас. Аз съм съгласен с това, което казвате. Има прието вече решение, променен е закон, променен е моделът, предстои той да се задейства. Уточняват се подробности един път ли ще се променя, два пъти ли, три пъти ли, но няма намерение за отмяна. Ние разсъждаваме върху приети закони, но не върху намерения. Приетият закон променя базата, променя основата. Той променя. Това е безусловен факт. Не в бъдеще, не днес, не вчера - той е приет. На нас единственото ни основание да искаме промяна в таксите е основата.
Само това исках да кажа. Иначе с всички останали разсъждения съм съгласен и като човек, който е казал „за“. Вие поне гласувахте „против”. Ето, в годините аз съм се научил да казвам истината.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Пристъпваме към гласуване. Предлагам то да бъде така:
Първо, да вземем решение дали нашата комисия ще предлага промени в таксите или не, защото имаше две различни становища, изразени от депутати.
Приемаме ли ще предлагаме ли промени, или не. Ако приемем, че ще предложим такива, да вземем второ решение - кога го правим: сега, с доклада на Комисията; или с влизането на промените в КСО, подготвени от министъра на финансите, качени на страницата на Министерството на финансите, очаквани да влязат в комисиите на Народното събрание през май месец. Тогава се включваме със становище от нас като депутати на Временната комисия и сега ще запишем в доклада, че ще внесем законодателни промени тогава заедно с целия правителствен пакет, или ще го правим сега.
Подлагам на гласуване тези решения.
Първо, правим ли изобщо предложение за промяна на таксите или не? Като депутати, членове на Временната комисия, защото като Комисия няма как да внесем законодателна инициатива.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Лично моето мнение е, че в крайна сметка, тъй като и аз съм гласувал против „иди – дойди“, и т.нар. понятие „свободен избор”, което така и не го видях до ден-днешен, мисля, че тук инициаторите, които са внесли тези законодателни промени, да си оформят и пакета и, така да се каже, да си носят и отговорността. Мисля, че не е наша работа ние, без да разполагаме със съответната информация, - защото пак казвам: колкото и да сме спорили с господин Цонев, когато той принципно е прав, аз не мога да не го подкрепя - колкото повече се говори, толкова повече изкристализират нещата. Това е истината и е нормално, когато сме започнали Комисията, когато имаше една съвсем друга емоция, която беше наслагване и говорене от знайни и незнайни експерти и т.н., но пак казвам: ние непрекъснато излизаме и се натъкваме на нови факти, не разполагаме с достатъчно информация, за да седнем и да кажем: „Да, това ще бъде правилно“. Мисля, че тези, които подеха цялата тази политика, най-добре е те, разполагайки с информация, да си направят и пакета за намаляване на такси, и т.н., и да не се ангажира Комисията с този въпрос.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Подлагам на гласуване първото решение: Комисията, депутатите, да внесем предложение за промени в таксите – по принцип ще го правим ли ние като депутати от Комисията, или не. Който е съгласен като депутати да внесем такива промени, моля да гласува. Имам предвид заедно като Комисия. Просто по правилник не е предвидено комисия да внася законопроект. Затова казвам като депутати от Комисията.
Колеги, съгласни ли сте Комисията да излезе с предложенията за промяна на таксите или не? Който е съгласен да има промяна на таксите, моля да гласува.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Казах, под условие.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре, значи – „въздържали се”, господин Цонев.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 5 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” 2.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Кога да бъде тази наша намеса е второто нещо, което искам да ви предложа да гласуваме. Първи вариант: да бъде сега, след като приключим с доклада, да го опишем в доклада и да внесем законодателна инициатива. Втори вариант – когато се обсъжда изобщо темата „пенсионна реформа” в нейната по-голяма цялост, внесена от Министерския съвет.
Който е за първия вариант сега и веднага да внасяме законодателни промени, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 1 ГЛАСА, „ПРОТИВ” - 1, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” 5.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тоест остава вариантът да запишем, че ще внесем такова предложение, когато започне обсъждането.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Исках да предложа текст във връзка с това решение какво да запишем в доклада. Да запишем, че Комисията се обединява около необходимостта от промяна на таксите – намаляване на таксите, а не промяна, но предвид предстоящата промяна в съотношението и в отношенията между първия и втория стълб изобщо смятаме, че ще бъде удачно това да стане в комплекс с решението за начина, по който ще се сложи.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре, такъв текст ще има в доклада. Който е съгласен такъв текст да имаме в доклада, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 6 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Решението ни е, че сме се обединили около това, че трябва да намаляваме таксите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Трябва намаляване. Но ще бъде по общия пакет от решения.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Точно така.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тогава ще изразим позицията, която ще бъде в доклада. Тогава всички депутати можем да използваме този доклад, когато приемаме отношение по темата и да кажем: „Ние сме решили такова нещо по доклада.”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Особено ако залата го приеме с решение, това значи, че ще приеме и констатацията.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Страница 50 на доклада - „Временната парламентарна комисия внася ЗИД във връзка със засилване отговорността на работодателите.“
Припомням ви, колеги, че става въпрос за изложението на Националната агенция за приходите пред нас и информацията, изнесена от тях, че една от причините за задържане на вноски при тях е неподаване в срок или в изряден, в точен вид на декларациите, или „съпътстващи документи“ да ги кажем /защото не е само една декларация/, които да им дават правата и възможностите да преведат парите във фондовете на вноските на хората.
Има и други причини да не го правят, разбира се, както разбрахме. Част от тях са нашата законодателна каша, създадена в края на миналата година и началото на тази година. Но поне да можем да оправим това, аз ви предлагам едни промени, които касаят засилване на административната отговорност към такива неизрядни работодатели. Превеждат парите, а не подават декларациите - в такъв смисъл са неизрядни, не го правят в срок. Вижте предложенията, които са за повишаване на глобите към неизрядни работодатели, които са ви изпратени.
Заповядайте, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ /ГЕРБ/: Аз съм абсолютно против това нещо и ще ви кажа защо. Глобите не са малки и в момента. Като изключим за еднолични търговци и физически лица - не ги броя – там, където са от 50 до 500 лв., но за юридическите лица, които са основната част от фирмите в България – това са юридическите лица, глобите са от 500 до 2000 или до 5000 лв. беше първото. /Гледам го пред мен текста./ Глобата изобщо не е малка. Имайте предвид, че става въпрос за неподаването на декларация Образец 1 или някакво разминаване. В какво се състои това разминаване? В никакъв случай няма плащане, пък да няма декларация. Става въпрос за случаите, когато има някакво разминаване от един, два, десет лева – някакъв подобен случай, или със стотинки. Проблемът е в НАП, не е проблемът да глобяваме хората. Така че аз в никакъв случай няма да подкрепя този ЗИД. Работил съм 11 години в тази система в НАП, бил съм ревизор, знам какво правеха, знам, че от страна на НАП това е много енергоемко и нямаше хора, които да се заемат, в определени случаи командироваха хора да се занимават с такова равнение, защото викат фирмата и сравняват нещата. Нещата могат да се решат. Проблемът е изцяло на НАП, а не да глобяваме хората и да вдигаме таксите. Така че такъв ЗИД е абсолютно безсмислено да го правим.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Търся къде е цитатът с изказването на госпожа Кръстанова, заместник-изпълнителен директор на Националната агенция за приходите - пред нас е, има го в стенограмата, където тя обяснява тази вина на работодателите и на осигурителите. Тоест това е официално заявена позиция, и то от представител на НАП, значи не трябва да се взема предвид тази информация, според вас? Други становища има ли по тази законодателна промяна?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз също ще гласувам против.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Контрапредложение за някакви санкции към НАП?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Откъде изникна този проблем, толкова голям, че да се занимава комисията с него?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/:От жалбата на Асоциацията на пенсионните фондовете, които се жалят в този документ. Господин Цонев, по информация на НАП 128 милиона стоят при тях.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Коя е причината? Това, че няма декларации, грешни декларации ли?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Това е една от причините.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „Доверие“ АД/: Ние също подкрепяме да не се санкционират работодателите, защото е нормално в работата, примерно да се допусне да има разминаване, особено малки фирми, които не разполагат с големи информационни системи, да има разминаване между платежното нареждане и декларация 1 или 6. Въпросът е, че при НАП няма праг на значимост. Две стотинки разминаване е причина да се спрат няколкостотин хиляди вноски, което за нас ще остане завинаги неразбираемо. Ако можете да препоръчате на НАП да въведат праг на значимост, под който да превеждат парите, би било чудесно, ако не, ще си караме така.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: В случая промяната се налага по отношение на практиката на Националната агенция за приходите. Ако трябва законодателна промяна, т.е. ако има някаква разлика, да се превеждат, пък да я установяват после. Иначе вие като работодател си превеждате и има някаква разлика, от това не страда работодателят. Парите стоят в НАП. Те не отиват при тях /фондовете/. Аз затова попитах, защото ми избяга проблемът.
МИЛЕН МАРКОВ /ПОК „Съгласие“ АД/: Много съществен момент е времето, до което могат да се правят корекции, защото имаме случаи на корекции 2002-2003 г.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: По изложението на НАП сега коригират 2000 г.
СОФИЯ ХРИСТОВА /ПОД „Алианц България“/: Не, от 2006 до 2007 г. коригират в момента.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Комисията да реши законодателно в посока улесняване администрирането на процеса от НАП.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, една такава промяна е направена в КСО, която дава възможност за пропорционалното превеждане, което доста е облекчило нещата. Може би в тази посока нещо да мислим за законодателна промяна.
Но за скачането срещу глобите за работодателите не сте прави, защото в този текст пише: „който наруши разпоредбите на чл. 5 от закона…“, т.е. това не е случайна грешка. Той нарушава разпоредбата на закона - или не подава декларация в срок, или я подава с невярно съдържание, или не я коригира в срок. Това не е просто защото той така си е решил.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Той има наказание от 500 до 2000 лева. Нека да си ги наказват, обаче да не спират парите, защото имало разминаване с 2 стотинки. Ние това трябва да изправим и това е част от облекчаване на бизнеса от административните тежести и т.н. – наричаме го рекет, административен диктатор го наричам аз.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Имаше се предвид и наказателна отговорност за работодателите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Но то е само за невнасяне на вноските, на самата сума.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е нарушение. Това ги прави неизрядни работодателите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тук е друг случай. Те си внасят вноските, но съпътстващите документи не са изрядни.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Нямаме спор тук.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тоест имаме общо мнение да не пипаме глобите и да не повишаваме санкциите, така ли? Не се приема това предложение. По-точно да се насочим към облекчаване на административната процедура?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да го запишем така: „Комисията се обединява около това – ще обмисли законодателни промени за облекчаване администрирането от страна на НАП на процеса.”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. И ще помислим какво конкретно да предложим.
Заповядайте по тази тема.
ГЕОРГИ ТОДОРОВ /ПОАД „ЦКБ - Сила“/: Искам да направя уточнението, че по-големият проблем е не с юридическите лица, които не внасят осигуровки за своите работници и служители, а със самоосигуряващите се.
Аз знам, че сте наясно. Просто ползва повода да напомня.
Благодаря.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Проблемът е пак в НАП.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ /ГЕРБ/: През годините подаваха различни декларации. Накрая № 13 беше по ЕГН. Преди беше по БУЛСТАТ. Това в годините стана такава каша, че те не могат да си я оправят и проблемът пак е в НАП, защото те не могат да определят двама-трима човека в данъчна служба, в регион, които да работят само това. Няма такива хора. Затова нищо не се случва и не са виновни хората да се глобяват. Виновни са, защото НАП работи с указание – вътрешни разпоредби, методология, а не по закони – техни вътрешни. А когато работим не по закон, нещата стават така. Така че не да глобяваме постоянно хората, а вътре тая институция да стане и да върши нещо.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Какво ли би станало, ако осигурените като физически лица си потърсят загубени права, имуществени и невнесени? А не са един и двама… Само от началото на годината на 5000 души вноските им са в НАП, но въобще не са преведени при вас. За тримесечието – 5000 човека са.
Последно от законодателните промени – страница 69, чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Това е спорният текст. Имаме предложение от Комисията за финансов надзор за промени в чл. 114.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз им предложих да ги формулират в дискусията, която водихме, за двете хипотези, които изникнаха в хода на дебата.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП - ЛБ/: Имаме предложения за текстове, имаме и мотиви към тях. Видели сте ги. Приемаме ли поне това да внесем като законодателни промени?
„В ал. 5 се създава изречение трето:
„Това изискване се прилага и по отношение на сделки и действия по чл. 114в.”
В ал. 11 думите „ал. 1-10” се заменят с думите „ал. 1-10 и чл. 114в”.
Създава се чл. 114в. По отношение на сделки или действия, представляващи изпълнение на договор, сключен преди вписване на дружеството в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор, се прилага чл. 114 и следващите, когато в резултат на съответната сделка или действие се преминават праговете по чл. 114, ал. 1-3.
В чл. 221 след думите „114а, ал. 4 и 5” се допълват думите „чл. 114в“.
Съгласни ли сме, колеги?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: За мен е изчерпателно и включва и двете хипотези.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „ДОВЕРИЕ“ АД/: Единственото, което поражда някакво смущение - защото очевидно практиката е не да се гледа духът на закона, а точката и запетайката - не пише точно кога, след като дружеството е станало публично, трябва и може да се вземе решение по чл. 114 от останалите акционери, на първото общо събрание примерно, след като е станало публично дружеството, или кога точно? На първото общо събрание е най-нормално, ако става въпрос за договори, сключени преди това. И ако надхвърля прага.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ако надхвърля прага или ако има договор с продължаващо действие, какъвто е този, за всяка година трябва да се одобрява периодът за тази година. Това трябва да добавим. И дружеството е длъжно да свика общо събрание, за да бъде одобрено.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „Доверие“ АД/: В някакъв срок, примерно до три месеца, след като е налице надхвърляне на прага.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ето това е.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: КФН възразяват ли нещо?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Може ли да го поправите юридически в тази посока?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП – ЛБ/: Господин Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Колегата, който го е писал конкретно, ще вземе отношение.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ /Началник отдел „Правоприлагане“, управление „УНИД“ на КФН/: Тук сме имали предвид следното. Текстът на чл. 114, ал. 1, е приложим, след като логиката е същата. Имаме натрупване в периода, в който дружеството е публично. Както в казуса, който разглеждахме тук, общо имаме периодични плащания. Преди периодичното плащане, с което ще бъде преминат този праг, то не може да бъде извършено, без общото събрание да вземе решение. Няма как да кажем „първото общо събрание”, второто, в тримесечен срок, защото ние не знаем кога ще дойде този праг да бъде преминат.
Този праг зависи от активите на дружеството. Те също се променят. В чл. 114, ал. 1, е дадено: по-ниските активи от последния одитиран или последния изготвен. Зависи от самия договор. Той може да има доста сериозни месечни плащания и още с първото месечно плащане да следва да не могат да го извършат, без да мине на общо събрание. Сиреч, подавайки документите проспект при нас за одобрение, те да предвидят, че след като бъде вписано публичното дружество в срока, който законът предвижда, 30 дни преди провеждане на общото събрание трябва да дадат мотивирания доклад, трябва да свикат самото общо събрание. Те вече не могат да извършат плащане, тъй като една-единствена месечна вноска би преминала прага, който е определен в закона. Ако месечните вноски са минимални, може да се случи, че това преминаване да стане една година, след като е станало публично дружество. Просто казусите са много различни и няма как. Различните договори са с различен интензитет – този казус, който ние разглеждахме. Някои от тях със сигурност ще минат по-рано от другите. Както беше принципът с този договор, който гласуваха на 3 април, който мина на общо събрание. Там сумата е обща, тъй като вече чл. 114 се прилага в цялост. А тук говорим за договори, които вече са сключени и за да преценим за кои, а не за всички договори, които са действащи. Защото има възможност да има минимални договори с плащания от няколко хиляди лева, които ще довършат, и с които общото събрание не следва да се занимава с тях.
За да има приложение на този текст, то сумата трябва да е значителна, а какво я прави значителна? Именно праговете в закона. Една трета са заинтересовани и 2% - при свързани лица.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „Доверие“ АД/: Само за един конкретен казус става въпрос, който е същият като с „ЧЕЗ Разпределение“. Какво правим при този текст на закона, ако преди едно дружество да е станало публично, то има вече подписани договори, то е ясно, че сумарните надхвърлят прага по чл. 114? Дружеството става публично в деня Х, когато вие сте му разрешили. Кога след този ден Х, съгласно предлагания от вас член, другите акционери трябва да прегласуват тези договори, за да им дадат право да съществуват напред, защото няма никакви съмнения, че те надхвърлят?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ /Началник отдел „Правоприлагане“, управление „УНИД“ на КФН/: Точно тук е въпросът. В зависимост от плащанията, тъй като договорът вече е сключен, няма как да приложим същата процедура, която досега сме прилагали нормално, че преди подписването на договора да мине на гласуване за цялата сума.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „Доверие“ АД/: Затова казваме на първото общо събрание такива договори да се гласуват.
СОФИЯ ХРИСТОВА /ПОД „Алианц България“ АД/: Точно заради това въвеждаме момента на първото общо събрание.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ /Началник отдел „Правоприлагане“, управление „УНИД“ на КФН/: Имаме възможност договорът да бъде прекратен по инициатива на мениджмънта. Защо да не могат да го прекратят? Ние не го оставяме да тече. Става въпрос за това, че плащанията по този договор, които последното, с което се преминава прага, ще направи договора нищожен, ако преди него не е имало решение на общо събрание. Точно за това е текстът, че са нищожни тези, по които има плащания над сумите.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „Доверие“ АД/: Общото събрание на публичното дружество при изпълнение на чл. 114 или общото събрание преди публичното дружество на мажоритаря? Нали този чл. 114 защитава интересите на миноритарните, на публичното, как е очевидно това, което предлагате Вие, кога на това публично дружество миноритарните акционери ще трябва да му гласуват тези договори?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Той казва „когато сумата мине прага”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предлагам следното. Да запишем в доклада, че ще внесем законодателна промяна по чл. 114. Самите текстове ще бъдат уточнени в самия ЗИД. Тук принципно да кажем, че ще внесем такава, която урежда обсъждания казус в Комисията, и ще се прилага след приемането й веднага по всички договори заварено положение. Но самият текст да го обсъдим по-късно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: ЗИД ще правим след това. Аз съм съгласен с тяхната бележка. Нека да има изричен текст за първото общо събрание. Сумата минава, но в случаите, когато договорът е сключен преди дружеството да стане публично, на първото общо събрание, което трябва да се свика не по-късно от три месеца от датата на обявяване на дружеството като публично.
Преповтаряме се, много пъти в законодателството правим такива неща. Ако оставиш естествения ход на разпоредбите, ще стигнеш до същото, но понякога слагаме и изрични текстове, с което повтаряме естествения ход на нещата, така че не се учудвайте, юристите. В цялото законодателство много пъти имаме такава законодателна техника за особено важни моменти и за такива, за които адвокатите могат да правят еквилибристика.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ /Началник отдел „Правоприлагане“, управление „УНИД“ на КФН/: Да обмислите варианта за определяне точно на датата, тъй като ако ще правим такива уточнения, че става въпрос за предстоящи плащания след ставане на публично дружество, тъй като има чисто теоретичен вариант един договор – било то за 100 милиона – да остава плащане за 50 000 лева поне.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ще ви предложа текст от това Ваше уточнение: „Дружество, което става публично и е сключило договор, преди да стане, не може да извърши никакво плащане, задължено е да препотвърди този договор по реда на чл. 114.“ Тоест договорът е невалиден, докато не го препотвърди по реда на 114. Ако питате мен, даже трябва да е точно така категоричен текстът: „Договор, сключен преди обявяване на дружеството за публично, който попада в хипотезите на 114, е невалиден до препотвърждаването му по реда на 114.“
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПОК „Доверие“ АД/: Изцяло подкрепяме категоричността на предложението на господин Цонев.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз също го подкрепям това, когато има категоричност, за да не се дават възможности за тълкуване наляво-надясно и т.н.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Какво записваме в доклада, господин Цонев - че внася такова и такова предложение?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да, то ще бъде дооформено във връзка с дискусията днес от колегите от КФН и ние на първото си заседание, когато видим какво внасяме като законодателна инициатива, ще го направим. Стенограмата ще излезе.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, имам едно последно предложение към депутатите. Да гласуваме сега проекта за доклад така, както ви го представих в първоначалния вид с приетите поправки, предложени от господин Байрактаров вчера и с приетите решения днес, за да можем след това гласуване вече екипът да го оформи писмено официално и на следващото заседание да ви бъде раздаден и на следващото заседание да го подписваме. Приемате ли така? Просто днес да гласуваме.
Трябва да го оформим. Утре е последният работен ден. Стенограмата утре няма да може да излезе. Днес беше много спорна дискусията и искам да бъде много коректно. Трябва ми стенограма, иначе всеки може да си тълкува думите както иска.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Съгласен съм.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предлагам ви днес по принцип да гласуваме, че приемаме доклада с всичките внесени, приети с гласуване предложения от депутатите. Който е „за” да приемем доклада на Комисията, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 7 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, да го работим възможно най-бързо по стенограми след ваканцията – първи, втори ден. Ще видим кога ще направим заседание за окончателното му обсъждане и подписването му.
Благодаря на всички за участието в работата на Временната комисия и за експертната помощ, която ни оказвахте.
Благодаря ви.
Благодаря на колегите депутати.

/Край на заседанието – 18.05 часа./




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Корнелия Нинова/