Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
Усвояване на средствата от Европейския съюз и ролята на Народното събрание
18/11/2010
 В рамките международна конференция на тема: „Усвояване на средствата от европейските фондове: национални приоритети, опитът на Испания”, г-жа Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове представи ролята на Народното събрание в процеса на управление и наблюдение на средствата от ЕС. Заместник-председателят на Комисията - г-жа Меглена Плугчиева запозна участниците в конференцията с „Виенската инициатива – опитът на други страни-членки”. Международната конференция се проведе в НДК под патронажа и с участието на Н. Пр. Хорхе Фуентес – посланик на Кралство Испания в България и Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС.

Г-жа Панайотова подчерта значението и ролята на ръководената от нея комисия в процеса на усвояване на средствата от ЕС – да осъществява ефективен контрол върху цялостния процес на управление на европейските средства в България и да бъде гарант за качествено законотворчество в тази сфера. С оглед значимостта на европейското финансиране за българската икономика и развитието на страната, в 41-то Народно събрание на Република България за първи път тази тематика се обсъжда в рамките на парламентарна Комисия. До този момент (в рамките на 40-то Народно събрание на Република България) въпросите, свързани с процеса на управление на европейските средства в страната, са били обект на обсъждане и наблюдение от специално създадена подкомисия. КЕВКЕФ осъществява наблюдение върху изпълнението на 21 програми и инструменти, финансирани с европейски средства, като в състава й участват 18 народни представители от всички парламентарни групи.

Парламентарният контрол, който Комисията упражнява, е посредством редовни изслушвания на представители на изпълнителната власт по програмите, финансирани с европейски средства; изготвяне на годишни и междинни доклади за степента на усвояване на средствата от ЕС; отправяне на препоръки към изпълнителната власт за прилагане на интегриран подход при управление на програмите, търсене на синергичен ефект от изпълнението и ясно приоритизиране на целите при изграждане на националната визия за „България 2020” в контекста на Стратегията „Европа 2020”. Неразделна част от конструктивната комуникация с изпълнителната власт е създаденият от Комисията механизъм за ранно предупреждение при констатирани слабости и проблемни области при управлението на европейските средства.

Г-жа Панайотова обърна внимание, че Комисията споделя стремежът на изпълнителната власт към по-добро регулиране на процеса по управление на средствата от ЕС. В тази връзка Комисията извърши обстоен анализ на практиката на държавите членки в сферата на нормативното регулиране по отношение на европейските фондове, който показа наличието на различен подход за регулиране на материята в отделните държави – от кодифицирането й в специален закон, през обобщаването й в единен подзаконов акт, до липсата на специална нормативна уредба, а вместо нея прилагането на множество процедурни наръчници и указания от страна на Управляващите органи по различните оперативни програми.

 В контекста на по-доброто регулиране, г-жа Панайотова обърна внимание, че при подготовката за следващия програмен период предизвикателство за България ще бъде създаването на максимално ефективен за българските условия модел, без допълнително бюрократизиране и в помощ на бенефициентите. За постигане на тази цел е необходимо да бъде приложен подход, водещ до унифициране на нормативната рамка за управление на европейските средства при ясна структура за управление на програмите, достъпни и прозрачни правила и процедури, както и равномерно разпределяне на правата и задълженията между администрация и бенефициенти, водещо до по-малко бюрокрация.

В заключение, г-жа Панайотова подчерта, че постигането на заложените приоритети в дейността на Комисията ще се осъществява в тясно взаимодействие и постоянен диалог с партньорите от изпълнителната власт, неправителствения сектор, бизнеса и академичната общност.

След представянето на г-жа Панайотова, заместник-председателят на КЕВКЕФ - г-жа Плугчиева представи опита на Унгария, Гърция и Италия по отношение на включването на финансовите институции (банки) като Междинни звена в процеса на управление на европейските средства. Споделяйки опита на трите държави-членки, г-жа Плугчиева добави, че прилагането в България на модела, при който банките отговарят за подготовката и мониторинга на проектите, ще освободи необходимия ресурс, за да могат Управляващите органи на Оперативните програми да съсредоточат усилията си върху реализацията на политики и упражняването на общ контрол по усвояването на европейските средства в България.

През втората част на конференцията експерти по европейски фондове от водещи испански консултантски компании споделиха своя опит и добри практики при управлението на европейските средства в Испания.