На 9 май 2011 г. (понеделник) в Народното събрание се проведе среща между българска делегация, начело с народните представители Моника Панайотова (председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове) и Доброслав Димитров (председател на Комисията по външна политика и отбрана) и Гюнтер Крихбаум, председател на Комисията по европейски въпроси в германския Бундестаг. Темата на разговора беше "Присъединяването на България към Шенгенското пространство".

В началото Моника Панайотова подчерта, че е изключително важно за България г-н Крихбаум и други представители на германската страна, идвайки у нас, добре да се запознаят с българския напредък по Шенген, за да могат да направят реална и обективна преценка относно напредъка на страната. Тя подчерта, че България настоява да има еднакви и ясни правила за всички и да не се допуска прилагането на двойни стандарти спрямо страната ни. Панайотова сподели, че по казуса "Шенген" има единомислие във всички парламентарни групи. Освен това разясни, че всяко едно евро е било подложено на двоен контрол - първо от страна на парламента, а след това и от страна на гражданското общество. Накрая тя заключи, че присъединяването на България към Шенген, ще придаде геополитическа добавена стойност към сигурността в региона.

Гюнтер Крихбаум сподели, че Шенген има централно значение, но в момента пред Европа стоят и редица други предизвикателства. Той повдигна въпроса защо след като България е изпълнила всички технически критерии за влизането в Шенгенското пространство, още не е получила зелена светлина? Той обясни, че "Шенген е пространство на свободата, сигурността и правото", като продължи: "Каква е ползата от технически добре охранявана граница с корумпиран митничар?" Крихбаум заяви, че поради тези опасения, Германия ще изчака доклада на Европейската комисия през юли, който ще стане основа за вземане на решение. Все пак, той призна, че България е постигнала значителен напредък и това се оценява.

Моника Панайотова отбеляза, че решенията за Шенген се вземат в рамките на Съвета, и в тази връзка ЕК именно е подчертала, че е наблюдател в процеса. В прерогативите на ЕК е Механизмът за сътрудничество и оценка, но той не трябва да бъде превръщан в допълнителен критерий за влизане в Шенген. Това не се е случвало нито веднъж в преишните разширявания на Шенгенското пространство и обвързването му с членството не е релевантно. За да научим нашите граждани да играят европейската игра, тази игра трябва да е с ясни и единни правила за всички.

Г-жа Панайотова продължи с въпрос: "Защо считате, че българските митничари ще бъдат корумпирани? Защо смятате, че ще бъдат по-корумпирани от тези в другите страни-членки на Шенген? Не бих споменала конкретна държава, защото в противен случай аз ще изпадна в същата хипотеза на предубеденост. Като млад човек, в това отношение подхождам емоционално и не бих искала към страната ми автоматично да се акумулира негативен имидж." Тя допълни, че е необходимо да има ясни и измерими показатели за корупция.

Доброслав Димитров подкрепи думите на Моника Панайотова като заяви, че от така поставения въпрос излиза, че във всички други държави корупцията е изкоренена. Това не става веднъж завинаги, а е необходимо постоянно действие. По-важно е да има постоянен контрол и постоянни мерки за противодействие на корупцията. Отбеляза, че България също е в опасност ако останалите страни не си контролират границите и също призова за единни правила за всички.

Меглена Плугчиева, заместник-председател на КЕВКЕФ добави, че усилия в посока Шенген се полагат още от деня на присъединяването на България към Европейския съюз и през последните месеци те са достигнали своя финал, като подчерта, че по този въпрос в Народното събрание има надпартийно обединено мнение. Тя припомни, че последният доклад на Европейската комисия е оценил положително усилията на България. Плугчиева отправи благодарност към критичната солидарност на германската страна и изрази увереност, че до края на 2011 г. България ще бъде член на Шенгенското пространство.

Гюнтер Крихбаум уточни, че в ЕС се прави разлика между ежедневната корупция, която съществува навсякъде и корупцията по високите етажи на властта. Той насочи разговора по-скоро към втория тип корупция.

Крихбаум все пак изтъкна, че Германия решително подкрепя България за Шенген, но проблемите са маркирани от Европейската комисия и германската страна има право да ги вземе под внимение.

Юнал Лютфи, член на КВПО се съгласи с опасенията на Крихбаум от корупцията по високите етажи на властта и заяви, че този проблем не може да се реши автоматично, но тъй като съществува национален консенсус по Шенген, това е надежден индикатор за трайни успехи. Той изрази съмнение, че германската страна няма доверие в България и изказа решителност, че това доверие ще бъде възстановено от българското правителство.

Доброслав Димитров изрази мнение, че наред с последиците от събитията в Северна Африка, дълговата криза и бюджетните дефицити в някои страни, корупцията също е общ проблем за ЕС, който трябва да се решава съвместно и в българско лице може да се срещне надежден партньор. Той настоя България да бъде съдена честно.

В заключение Крихбаум увери, че ако юлският доклад на Европейската комисия е в по-голямата си част положителен, Германия няма да има никакви пречки да подкрепи присъединяването на България към Шенгенското пространство. Той изрази надежда, че до края на 2011 г. това е възможно. Също така подчерта, че Европейският съюз има нужда от България във връзка с много важни за Съюза въпроси, като спомена геополитическото положение на страната ни и сигурността на енергийните доставки.

Г-жа Панайотова обобщи, че най-вече за България е изключително важно предстоящият доклад да бъде положителен, тъй като се очаква той да даде оценка за ефективността на Механизма от 2007 г. насам, за мерките, които българското правителство предприе и също така за работата на съдебната власт, която тя подчерта, че е независима. В тази връзка тя изрази надежда, че критиките споделени от нейния немски колега ще бъдат чути и от независимата съдебна власт. По посока на Шенген, тя подчерта, че като парламентарист за нея е важно Съветът, страните-членки да чуят волята на евродепутатите и ЕП, които представляват интересите на 500 милиона европейски граждани, а именно, че България и Румъния са готови да се присъединят към Шенгенското пространство и са покрили техническите критерии, и че дори България е пример по отношение на контрола на Черноморската граница.