Делегация на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВЕКЕФ), ръководена от Моника Панайотова – председател, Джевдет Чакъров, заместник-председател и членовете Асен Агов, Калина Крумова, Пламен Орешарски и Светлин Танчев взе участие в 46-тото пленарно заседание на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на държавите-членки на ЕС и кандидатстващите за членство (КОСАК), което се проведе във Варшава, Полша в периода 2-4 октомври 2011 г.
Основната тема на конференцията беше дискусията по Многогодишната Финансова Рамка (МФР) на ЕС за периода 2014-2020 г., предложена от Европейската комисия на 29 юни. Дискусията за МФР беше разделена на две части и пречупена през призмата на европейския бюджет и политиката за сближаване. Частта, посветена на европейския бюджет, беше представена от еврокомисаря с ресор бюджет и финансово планиране г-н Януш Левандовски и г-н Салвадор Гарига, докладчик по темата за многогодишния бюджет на Съюза в специалната комисия за политическите предизвикателства в Европейския парламент. Регионалната политика беше представена от председателя на комисията по регионално развитие в Европейския парламент г-жа Данута Хюбнер.
В рамките на панела за европейския бюджет, от името на Народното събрание думата взе г-н Асен Агов, който представи накратко становището на КЕВКЕФ, прието на 21 септември 2011 г. на съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси. В изказването си г-н Агов акцентира на факта, че в процеса на дебатите на съвместното заседание, всички политически групи са се обединили около становището, че за България е неприемливо вноските в бюджета на Съюза да се базират на собствени приходи, а да се запази системата, базирана на брутния национален доход, тъй като по този начин ще се избегне създаването на "Европа на две скорости". Българският парламент изказва негативно становище и към предложението на Европейската комисия за въвеждането на два нови европейски данъка, а именно: данък върху финансовите транзакци и европейски данък върху добавената стойност. Според българския парламент данъкът върху финансовите транзакции би стимулирал така наречените "данъчни оазиси" извън ЕС, като по този начин банките ще насочат своята дейност извън рамките на Съюза и от това икономиката по-скоро ще изгуби. Не на последно място г-н Агов спомена, че подобни мерки раждат повече скептицизъм, отколкото оптимизъм в Европа и подхранват и без това зараждащото се евроскептично отношение.
По отношение на кохезионната политика, участие от българска страна взе г-н Светлин Танчев, който изказа мнението на българския парламент по отношение на бъдещето на политиката на сближаване. Той сподели, че Народното събрание подкрепя увеличението на финансирането за кохезионната политика, като вярва, че предоставянето на повече средства за най-малко развитите региони на Съюза ще доведе до по-голямо икономическо, социално и териториално сближаване в рамките на Съюза, което от своя страна ще направи Европа като цяло по-конкурентоспособна и стабилна и ще й помогне да преодолее кризата. В допълнение на това г-н Танчев сподели, че развитието на основната инфраструктура в България е един от основните приоритети в момента. Отчитайки инфраструктурния дефицит в Централна и Източна Европа, г-н Танчев подчерта, че Народното събрание приветства идеята за създаване на съоръжения за свързване на Европа, но това не трябва да става за сметка на постигането на целите на кохезионната политика.
Във втория ден на конференциятя основните теми за дискусия бяхя състоянието на Полското председателство, както и изводите и добрите практики на националните парламенти, две години след влизане в сила на Договора от Лисабон. След анализа на постигнатото от Председателството думата взе председателят на КЕВКЕФ - Моника Панайотова. Тя благодари на Полското председателство, а също и на представителите на националните парламенти и Европейския парламент за подкрепата, която са оказали на България и Румъния в процеса по присъединяването им към Шенгенското пространство. Тя оприличи Европа на голямо игрално поле, където отборите на всички държави играят по правилата. Тези правила обаче важат за всички и не се променят по време на самата игра. Г-жа Панайотова припомни, че България и Румъния са изпълнили всички предварително зададени критерии и това е било установено нееднократно, включително и с резолюция на Европейския парламент, който препоръча на Съвета възможно най-бързо присъединяване на двете държави към Шенген. Тя подчерта още, че съгласно изследване на Евробарометър, еврооптимизмът и доверието в ЕС са най-големи сред новите държави-членки (над 50%), поради факта че гражданите им вярват, че европейските правила и политика са базирани на ценностите на солидарността и справедливостта. Г-жа Панайотова изрази надеждата си за постигане на компромисно решение относно членството на България и Румъния в Шенгенското пространство, в рамките на Полското председателство, което ще има здравословен характер, както за интеграцията, така и цялостта на Европа.
В отговор на това, от името на Полското председателство коментираха, че ако в този момент нивото на корупция във всички държави-членки бъде измерено, то никоя от тях няма да е перфектна и следователно това не бива да се превръща в критерии за членство. От страна на Германската делегация България и Румъния получиха подкрепа за присъединяването си, като за удачен вариант беше споменато поетапното присъединяване - първо с въздушни и морски граници и последващо пълно присъединявъне към общността. Двете държави получиха подкрепа за присъединяването си, изразена и от представителите на Чешкия Сенат и парламента на Великобритания.
В частта, посветена на Лисабонския Договор основен оратор беше еврокомисарят, отговарящ за интер-институционалните връзки и отношенията с националните парламенти Марош Шефчович. Той направи кратък анализ на това как националните парламенти възприемат и прилагат своите нови правомощия, дадени им от Лисабонския Договор, две години след влизането му в сила. Той акцентира на нарастването на интензивността на диалога между Европейската комисия и националните парламенти и призова участниците да продължават да използват инструментите, дадени им от Договора, като същевременно изрази и надеждата си този диалог да се пренесе далеч отвъд формалността на писмените становища и да се доразвива с непрекъснати контакти на различни нива между националните парламенти и ЕК.