На 14 декември 2011 г. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа пакета от законодателни предложения на Европейската комисия за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода 2014 – 2020 г. и българската позиция по законодателния пакет, които бяха представени от г-жа Светлана Боянова - заместник-министър на земеделието и храните.

В рамките на изслушването се откроиха следните по-важни акценти и послания, които ще бъдат отстоявани от българската страна в процеса на преговори по законодателната рамка за ОСП:
• Приветства се запазването на двата стълба на ОСП, както и прилагане на балансиран подход при разпределението на средствата между двата стълба;
• Запазване на директните плащания в сегашните размери и гарантиране на стабилно ниво на финансиране на ОСП;
• Създаване на еднаква основа за конкуренция, посредством намаляване на различията в нивата на директните плащания между държавите-членки и предоставяне на възможност плащанията за България да достигнат пълния размер на националните си тавани още през 2014 г., вместо през 2016 г;
• Подкрепа за доходите на интензивните сектори и животновъдството чрез предоставяне на процент от националния таван за директни плащания за обвързаните с производството плащания;
• Приветства се въвеждането на „зелен” компонент във връзка с директните плащания. Предвид различните екологични и природни условия в отделните региони на ЕС, се счита, че е необходимо предоставяне на повече гъвкавост при въвеждане на мерки с екологична насоченост;
• Подкрепа за избрания стратегически подход по отношение на втория стълб на ОСП – определяне на шест конкретни приоритета за развитие на селските райони. Това ще допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020” чрез насърчаване на устойчивото развитие на селските райони на цялата територия на ЕС по начин, който допълва останалите инструменти на ОСП, политиката на сближаване и общата политика в областта на рибарството;
• Насърчава се прилагането на гъвкав подход при определяне на обхвата на мерките и бенефициентите по програмата за развитие на селските райони, както и разработване на тематични подпрограми, насочени към задоволяването на установени специфични нужди.

Председателят на КЕВКЕФ - г-жа Моника Панайотова подчерта засиления интерес на българския парламент по темата, като отбеляза, че на 23 ноември 2011 г. реформата на ОСП е била обсъдена и в Комисията по земеделието и горите (КЗГ).

В резултат от проведената дискусия с представителите на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), както и предвид изразената от КЗГ позиция по законодателния пакет на ОСП, членовете на КЕВКЕФ подкрепиха предложената от ЕК реформа на ОСП, като основен инструмент за превръщането й в политика от стратегическо значение за продоволствената сигурност, околната среда и териториалния баланс.

Народните представители приветстваха по-големите възможности, които реформата на ОСП създава за подобряване конкурентоспособността на земеделските производители, за засилване ролята на иновациите, за по-„зелено” земеделие, както и мерките в подкрепа на млади земеделски стопани и малки земеделски стопанства. Същевременно, в унисон с националния интерес, бяха очертани някои съображения и препоръки по двата стълба на ОСП, които залегнаха в приетото становище на българския парламент по реформата на ОСП.

Г-жа Панайотова отбеляза, че в рамките на участието на българския парламент в проверките по субсидиарност на проектоактовете на ЕС, установени в Договора от Лисабон, Народното събрание изразява положителна оценка за съответствие на законодателния пакет за реформата на ОСП с принципа на субсидиарност. Изразените в становището на българския парламент конкретни съображения и препоръки по реформата на ОСП, е изпратено до европейските институции по линия на неформалния политически диалог.

Докладът на КЕВКЕФ и приетото становище по реформата на ОСП за периода 2014-2020 могат да бъдат разгледани на:

http://parliament.bg/pub/cW/20111216054232statement_CAP.pdf