На съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) и Комисията по външна политика и отбрана (КВПО), проведено на 15 декември 2011 г., заместник-министъра на външните работи г-н Константин Димитров представи българската позиция по документите на Европейската комисия, свързани с политиката на разширяване на ЕС и политиката на добросъседство, включени като т. 61, 62 и 63 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2011 г.

Проведената дискусия по тези теми отразява активното участие на българския парламент по един от водещите приоритети на Полското председателство на ЕС - разширяване сферата на европейските ценности и норми, включително бъдещото разширяване на ЕС и развитието на сътрудничеството със съседните държави.

По отношение на политиката на разширяване беше разгледан напредъкът, постигнат през последните дванадесет месеца от всяка от страните кандидатки за членство в ЕС – Хърватия, Турция, Исландия, Македония, Черна гора и потенциалните кандидатки за членство в ЕС – Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово. Откроени бяха следните по-важни акценти по отношение на политиката на разширяване:

- Задълбочаването на европейската интеграция върви ръка за ръка с тази на разширяването. От тази гледна точка българският парламент подкрепя динамиката в процеса на разширяване на Европейския съюз и подписването на Договор за присъединяване на Република Хърватия;
- Запазване духа на добросъседство и взаимодействие при стриктно придържане към принципите на условността и оценка според собствените заслуги;
- Изграждане на модерна инфраструктура, с оглед преодоляването на физическите бариери и преодоляването на стереотипите, които съществуват сред страните от Западните Балкани;
- Политиката за разширяване е инструмент за реформи. Наред с процесите на стабилизиране, които протичат в страните кандидати за членство в ЕС и потенциалните кандидати, последните следва да работят в посока укрепване целостта на ЕС;
- Успехът на разширяването зависи не само от самия факт на разширяването, а от положителното възприемане на интеграцията. С цел по-успешната реализация на разширяването като процес е необходима по-широка информираност на гражданите по темата.

По отношение на Европейската политика на съседство (ЕПС), в т.ч. Източното партньорство, народните представители приветстваха приоритетното значение, което ЕС отдава на процеса на стабилизация и демократизация на своите съседни страни. Те изразиха позиция, че ревизираната ЕПС следва да се основава на принципите на диференциация, съгласно индивидуалните нужди на съседите, засилена условност на предоставяната помощ в зависимост от изпълнението на политическите критерии, както и поемането на по-голяма отговорност от страна на партньорите.
В резултат от дискусията, КЕВКЕФ и КВПО единодушно приеха доклади и становища по трите теми, които са изпратени от името на българския парламент до Европейската комисия и Европейския парламент в рамките на неформалния политически диалог.

Съвместните доклади по трите теми могат да бъдат разгледани на:

http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/240/reports/ID/3127

http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/240/reports/ID/3128

http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/240/reports/ID/3129