Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) Моника Панайотова бе сред основните говорители на конференцията „България и Многогодишната финансова рамка на ЕС 2014-2020”, организирана от Института за икономическа политика в сътрудничество с фондация „Ханс Зайдел”.
В своето изложение г-жа Панайотова разгледа Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014-2020 и Кохезионната политика на Европейския съюз от българска и европейска гледна точка. По отношение на България, в контекста на 5 години членство в ЕС, тя очерта 10 урока от настоящия програмен период, които да бъдат взети под внимание при участието на страната в процеса на програмиране за следващия.:1. Визия: яснота и кохерентност; 2. Приоритизация и целеполагане; 3. Стандартизация – типова документация и електронно управление; 4. Ясни правила и по-малко бюрокрация; 5. Прозрачност; 6. Доверие и постоянен диалог с всички заинтересовани страни на национално и европейско ниво; 7. Дисциплина; 8. Вътрешен имунитет и устойчиви системи за управление и контрол; 9. Бърз старт на прилагането на програмите, предвид строгите времеви рамки за изпълнение на проектите. Достатъчен брой готови за финансиране големи инфраструктурни проекти (в секторите транспорт и околна среда); 10. Укрепване капацитета на администрацията и бенефициентите.
Във връзка с приходната част на Европейския бюджет председателят на КЕВКЕФ отбеляза, че тепърва предстои същинската дискусия на ниво ЕС по предложенията на Европейската комисия за въвеждане на два нови източника на собствени ресурси – европейски ДДС и данък върху финансовите транзакции (ДФТ). Интересни са изчисленията на еврокомисаря по бюджета и финансовото планиране Януш Левандовски, според които ако се въведе ДФТ, размерът на националните вноски на страните на база брутен национален доход ще намалее наполовина.
По разходната част на МФР България следва да очертае приоритетите и визията си за следващия програмен период в три основни йерархични цели: обща (основна) цел – стимулиране развитието на страната и повишаване на нейната конкурентоспособност; стратегически цели, основани на „Европа 2020” и оперативни цели.
Разглеждайки темата в общоевропейски контекст, Моника Панайотова акцентира на следните предпоставки за успешната реализация на МФР 2014-2020: Европейският бюджет трябва се възприема като средство за инвестиции, генериращо растеж и заетост. Както и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу отбелязва- инвестирането на едно евро на ниво ЕС спестява няколко евро на национално ниво.
Потенциалът на Единния пазар следва да се използва по-пълноценно - обвързвайки го с Кохезионната политика, ясно се вижда, че солидарността и конкурентоспособността вървят ръка за ръка. Високата взаимосвързаност на европейските икономики обуславя от инвестирането на европейски средства в страните-нетни бенефициенти да печелят също така и икономиките на развитите държави (ситуация „win-win”). В този смисъл политиката на сближаване трябва да престане да се разглежда като сбор от механични пресмятания, а да се отчитат общоевропейските положителни ефекти, до който тя води.
Не на последно място, председателят на КЕВКЕФ се спря на важността от намаляване на административната и регулаторната тежест на равнище ЕС. Тя сподели, че в предложената МФР 2014-2020 са залегнали 120 опростявания на правилата, в т.ч. намаляване броя на оперативните програми и опростени формуляри за по-бързо предоставяне на средства на бенефициентите.