„Проблеми на пълноценния диалог и сътрудничеството с българите по света” обсъдиха участниците в Съвета по духовност, култура и национална идентичност при президента Росен Плевнелиев на 18 юни 2012 г.

“Когато говорим за българите по света, основна цел трябва да е търсенето на различни варианти за успешната им реализация у нас.” Това заяви Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на заседанието на Съвета. Тя поздрави президентската институция за приоритизирането на темата за българите зад граница и провеждането на широк дебат. Г-жа Панайотова изрази надежда, че дискусията ще добави стойност към изготвянето на един дългоочакван и многократно отлаган във времето документ - бъдещата Национална стратегия за българите по света.

Според председателя на КЕВКЕФ съществуват три подхода към сънародниците ни зад граница, които залегнаха в центъра на изказването й.

Първият подход според г-жа Панайотова е т. нар. „традиционен подход“. На първо място целта му е да стимулира българите в чужбина да реализират „американската мечта“ в България. Поради факта, че все още има незапълнени ниши в редица области на икономиката, възможността за растеж по вертикала и хоризонтала е много по-голяма. Г-жа Панайотова допълни, че този потенциал следва да се използва, посредством привличането на млади хора в управлението на страната и на млади предприемачи с иновативни идеи, които да реализират у нас. Втората възможност, която трябва да се обмисли в рамките на традиционния подход, според Моника Панайотова, е използването на Европейската синя карта (1) за привличане на българите от т. нар. историческа диаспора в Западните покрайнини, Украйна и Молдова. Подобна практика би показала как европейски политически инструмент може да бъде успешно използван за постигане на националните ни цели, свързани със създаване на атрактивни условия за заетост и пребиваване на висококвалифицирани специалисти от историческата диаспора.

На второ място г-жа Панайотова акцентира върху „новия подход“ към сънародниците ни извън пределите на страната. Тя отбеляза, че той е залегнал в програмата на новата президентска двойка и се състои в намиране на най-подходящите средства за поддържане, оптимизиране и задълбочаване на комуникацията с българите зад граница, независимо от техния личен избор да останат извън пределите, или да се завърнат в България. Активната комуникация с успешно реализиралите се българи зад граница е отлична възможност за насочването на техния потенциал към реализирането на национални интереси. Моника Панайотова се спря и на реализацията на този нов подход – чрез изграждане на мрежи от „неформални посланици” на страната ни в различни сфери, допринасящи за утвърждаване на положителния имидж на България. В това число попадат и българите, които работят в европейските институции. Според председателя на КЕВКЕФ, те притежават ценна експертиза, критична и конструктивна гледна точка, която би могла да съдейства на българските институции за изработване на цялостната визия за България в Европа 2020, както и за адекватността при формиране и отстояване на участието на България в европейския дневен ред.

В този контекст, попада и третият подход към българите в чужбина. Той представлява своеобразна симбиоза между „традиционния“ и „новия“ подход. В тази връзка, председателят на КЕВКЕФ предложи визията за България 2020 да се формулира с участието на българите в чужбина, защото по този начин ще се засили ангажираността им към развитието на страната ни до 2020 г. а това може да предопредели избора им за оставане извън пределите или за завръщане и реализация в България.

(1)Синята карта на ЕС представлява единно разрешение за пребиваване и работа на граждани на трети страни за целите на висококвалифицираната трудова заетост, като е дадена възможност те да бъдат придружавани и от членовете на семействата им.