На 11 юли 2012 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова представи пред Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) основните изводи от детайлния социално-икономически анализ за развитието на българските региони. Изслушването е продължение на възприетия от КЕВКЕФ подход и изразената от министър Павлова готовност за редовно информиране на народните представители относно постигнатия напредък в процеса на програмиране на бъдещата ОПРР. По този начин се създават необходимите предпоставки за провеждане на конструктивен дебат с членовете на КЕВКЕФ още на етап формулиране на политики.

Министър Павлова изрази очакване изводите от анализа да послужат като отправна точка за другите управляващи органи при подготовката на новите оперативни програми за програмен период 2014-2020 г.

Анализът е извършен от гледна точка на сравнителното развитие на българските територии, спрямо средното за ЕС по отношение на социално-икономическото и териториално сближаване през първите години от членството на страната в ЕС. Изследването показва, че българските региони изостават значително в своето развитие, с БВП на глава от населението 45 % спрямо средното за ЕС. Наблюдават се значителни междурегионални различия по този показател – БВП на Югозападния район (ЮЗР) достига до 75% от средното ЕС, като на другия полюс е Северозападният район (СЗР) с БВП едва 27% от средния показател за ЕС.

За цялостната оценка на социално-икономическото развитие на регионите е разработен интегрален показател, който включва комплекс от показатели за демографията, икономиката, доходите, инфраструктурата, публичните услуги и др. По тези обобщени показатели най-силно развити са областите София-град, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна и Русе. Извън тази класация остава Плевен. В посока подобрение са областите Стара Загора, Русе, Добрич, Силистра, а в посока влошаване: В.Търново, Габрово, Шумен, Пазарджик, Ямбол. Най-слабо развити остават Монтана, Видин и Разград.

Анализът извежда специфични териториални групи – градски общини и общини в градски агломерации, селски, планински, гранични, Черноморски и Дунавски общини, на базата на които да се формулират интегрирани стратегии за развитие на съответните територии.

На следващо място министър Павлова очерта предстоящите етапи в процеса на програмиране на бъдещата ОПРР:
- представяне на окончателните резултати от социално-икономическия анализ – до края на 2012 г.;
- разработване на Национална концепция за пространствено развитие и определяне на агломерационните ареали;
- изготвяне на първи вариант на новата ОПРР – декември 2012 г. и паралелно изготвяне на предварителна и екологична оценка на ОПРР 2014-2020 г.

Като изводи за планирането на регионалната политика, министър Павлова посочи необходимостта от:
- отпадане на част от общините от групата на градските общини;
- провеждане на регионална политика, насочена към намаляване на различията с обект слаборазвити селски, планински и гранични общини,
- провеждане на регионална политика, насочена към развитие на центрове за растеж с обект – градски агломерации; големи градове, които са регионални центрове на растеж; силно развити туристически общини; градски общини с потенциал за развитие.

За бъдещата ОПРР 2014-2020 г., чийто индикативен бюджет е определен на 4,680 млрд. лв., министър Павлова отбеляза, че фокус ще бъде поставен върху градското развитие, тъй като над 72 % от населението в страната живее в 36 големи града. Интервенциите по програмата ще бъдат приоритетно насочени към общините, попадащи в тези градски агломерации, като ще бъде следван подхода на директното предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за разлика от процедурите на конкурентен подбор през настоящия програмен период. Като нова приоритетна ос на ОПРР се очертават секторните политики от регионално значение – енергийна ефективност на публични сгради и на многофамилни жилищни сгради.

Народните представители благодариха за обективните изводи от представения анализ и поставиха редица въпроси, свързани с бъдещата ОПРР. Г-н Асен Агов, член на КЕВКЕФ, се поинтересува от връзката между планирането на агломерационните ареали за нуждите на регионалното развитие и необходимостта от реформа на административно-териториалното делене на страната, вкл. чрез оптимизация на броя области и общини. В отговор министър Павлова се присъедини към констатацията, че 28 области са много за размерите на България и отбеляза, че със Съвета за административна реформа се обсъждат различни варианти на оптимизация, но следва да се отчете и необходимостта от промяна в Българската Конституция, за да се извърши такава реформа.

Заместник-председателят на КЕВКЕФ г-н Владимир Тошев изтъкна обстоятелството, че във всички икономически напреднали държави граничните региони са най-силно развити. В тази връзка той сподели убеждението, че България следва да приложи подобен модел, като определи развитието на инфраструктурата и туризма като ключови за напредъка на най-изоставащия в социално-икономическо отношение Северозападен регион. Г-жа Силвия Хубенова, член на КЕВКЕФ също се присъедини към препоръката да се постави акцент върху развитието на туризма и културно-историческото наследство, като обърна внимание, че този потенциал е по-скоро характерен за малките общини. В тази връзка, тя приветства поставянето на специален акцент върху планинските, Черноморските и Дунавските общини и се поинтересува как ще се осигури съвместимост между ОПРР и ПРСР по отношение на този тип дейности. Г-жа Павлова увери, че такава демаркация ще бъде налице, като паметниците на културата остават хоризонтален приоритет на програмата и ще се финансират на територията на цялата страна.

В заключение, председателят на КЕВКЕФ г-жа Моника Панайотова потвърди изразените от членовете на КЕВКЕФ обективни суперлативи за постигнатия напредък в процеса на програмиране и изрази увереност, че представеният цялостен анализ ще допринесе за стратегическия фокус в процеса на програмиране на бъдещата ОПРР. Г-жа Панайотова изрази очакване на някое от следващите изслушвания на МРРБ да бъде поставен акцент върху връзката на териториалното развитие и сътрудничество с държавите от ЮИЕ, както и върху отражението на регионалното развитие върху европейската перспектива на Западните Балкани.