предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/EО, № 902-00-4/18.08.2009 г.

---

І. На заседанието, проведено на 17 септември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/EО, включено като т. 2 от Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) - Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещeто.

IІ. С предложението на Европейската комисия за проект на Директива относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/EО се създава правна основа за въвеждане на обвързващи - разрешителен и надзорен режим за всички лица, които управляват алтернативни инвестиционни фондове (АИФ).

С предложения проект на директива се въвеждат сближени изисквания спрямо лицата, които управляват и администрират фондове за алтернативни инвестиции. Необходимостта от по-строго регулиране на този сектор е изтъкната от Европейския парламент и от Групата на високо ниво за финансов надзор, с председател Жак де Ларозиер.

В проекта за директива се предвижда тя да не се прилага за лицата, които управляват портфейли на АИФ, с активи под 100 млн. евро, включително активи, придобити чрез използване на ливъридж, както и за лицата, които имат активи под 500 млн. евро, които управляват единствено фондове, които не използват ливъридж и които не предоставят на инвеститорите права за обратно изкупуване за срок от пет години след учредяването на всеки фонд. В проекта за директива се предвижда изискване към лицата, които управляват АИФ и извършват дейност на европейска територия, да доказват притежаването на необходимата квалификация относно предоставянето на услуги, свързани с управлението на АИФ, а също така да представят и подробна информация относно своята планирана дейност, самоличността и особеностите на управлявания фонд, вътрешното управление на лицата, управляващи АИФ, организация за оценяването и съхраняването на активите и системите за регулаторно отчитане, когато това се изисква. От лицата, управляващи АИФ, ще се изисква да притежават и поддържат минимално равнище на капитал.

Проекта за директива предвижда изискване за минимално равнище на обслужване и предоставяне на информация на инвеститорите от страна на лицата, които управляват АИФ, както и да уведомяват редовно компетентните органи: за основните пазари и инструменти, с които търгуват; за основните рискови позиции; за данните за финансовите резултати и концентрацията на риск. Предложената директива предоставя права на Европейската комисия да определи ограниченията за използване на ливъридж, както и да посочи националните органи, които ще имат право да получават допълнителни правомощия при извънредни обстоятелства да ограничават използването на ливъридж по отношение на отделни управляващи лица и фондове. Проекто-директивата предвижда също така, че при придобиване на контрол върху дружества, лицата, управляващи АИФ, ще правят годишно оповестяване на инвестиционната стратегия и цели на техния фонд, а след като придобият контролен дял да извършват общи оповестявания на финансовите резултати на дружеството, което е част от портфейла. Тъй като чрез предложената директива се постига висок общ регулаторен стандарт, държавите-членки няма да могат да налагат допълнителни изисквания на установените в друга държава-членка лица, управляващи АИФ, по отношение на предлагането на професионални инвеститори. Предложената проекто-директива позволява на лицата, управляващи АИФ, да предлагат установени в трети страни АИФ, при условие че съществува строг контрол относно важните функции, които могат да бъдат изпълнявани от доставчиците на услуги под юрисдикцията на тези трети страни. Имайки предвид трансграничния характер на рисковете, произтичащи от сектора на лицата, управляващи АИФ, предварително условие за ефективния макрофинансов надзор е навременният обмен на макрофинансова информация на европейско или дори на глобално равнище. В тази връзка компетентните органи на държавата-членка по произход ще трябва да предават на публичните органи на другите държави-членки, макрофинансова информация в подходящ обобщен формат.

IIІ. Съгласно позицията, внесена от Министерския съвет, Република България подкрепя идеята на Европейската комисия за създаване на регулация в областта на алтернативните инвестиционни фондове. Смята се, че създаването на регулация, която предвижда въвеждането на предварителен и последващ надзор върху лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове е важно от гледна точка на ограничаването на системните рискове и осигуряване на финансова стабилност в отделните страни и в Съюза като цяло. България подкрепя въвеждането на прагове, под които управляващите АИФ остават извън обхвата на директивата. България е изразила становище и по следните предложения на Комисията:

1. България би желала да се изясни метода, използван от Комисията при определянето на праговете, както и тяхната приложимост от гледна точка на евентуална промяна в нивата на капитала и методиката за неговото изчисляване.

2. България принципно подкрепя използвания от ЕК подход и опит да се обхванат всички лица, управляващи фондове, които не попадат в обхвата на Директивата UCITS (най-вече хедж фондовете), и които са важни от гледна точка на стабилността на капиталовите пазари.

3. По отношение изключенията, предвидени в проекто-директивата България принципно е изразила подкрепата си за тях, но по някои дискусионни въпроси има някои възражения:
3.1. България предлага допълване на чл.2, параграф 2 (г), с което действието на проекто-директивата освен по отношение на Фондовете за допълнително доброволно осигуряване по професионални схеми, обхванати от действието на Директива 2003/41/ЕО няма да се разпростре и по отношение на държавните инвестиционни фондове, и пенсионните фондове, извън обхвата на Директива 2003/41/ЕО.
3.2. България има желание да бъде изяснен и въпроса относно попадането в обхвата на проекто-директивата на самоуправляващите се инвестиционни дружества.
3.3. България би искал да бъде по ясно формулирана разпоредбата на чл. 3 от проекто-директивата, относно лицата управляващи АИФ и да бъде по-ясно формулирано какво представляват фондовете за алтернативни инвестиции, както и да се определят критериите, по които се определят АИФ субектите, тъй като в проекто-директивата не е уточнено дали това ще става:
3.3.1. по видове инвеститори, т.е. ако те са само институционални инвеститори и дали дружеството ще придобие качество на АИФ;
3.3.2. по видове активи, в които се инвестира – дали ще бъдат изключени инвестициите в недвижими имоти; дали под АИФ ще се разбира само субект инвестирал във финансови инструменти или понятието „активи” ще бъде тълкувано възможно най-широко;
3.3.3. не е ясно дали количеството инвеститори в АИФ имат значение, за да може дружеството да придобие качество на АИФ.

4. България смята, че не са конкретизирани ясно субектите, които ще попадат под обхвата на проекто-директивата.

5. България смята, че критериите, на които следва да отговарят управляващите АИФ също следва да се конкретизират, тъй като са твърде общо посочени в чл. 9, ал. 1 от проекто-директивата.
6. България предлага да бъдат по-ясно определени критериите за задлъжнялост, както и да се дефинира по ясно понятията „ливъридж”, „предлагане на пазара” (marketing)”, „активи” и „лица управляващи АИФ”.

7. България предлага в директивата да се направи разграничение между хедж фондове, фондове за частно участие и други инвеститори.

8. България предлага да се изготвят правила, които предвиждат разкриване или навременно съобщаване на съответната съществена информация, както на надзорния орган на държавата по произход, така и на този в чиято юрисдикция се предлагат дяловете на АИФ.

9. България смята, че трябва да се помисли за ред за организиране на прозрачна комуникация между инвеститорите и управителните органи на дружествата, както и за съответната роля на регулаторните органи в този процес.

10. България смята, че е необходим по-добър синхрон на проекто-директивата с вече съществуващото европейско законодателство в областта на финансовите пазари.

11. България смята, че необходимо в проекто-директивата още по-ясно да се разпише взаимодействието между надзорните органи на различните страни.

12. България приема, че по отношение на депозитарите на този етап остава неизяснен въпросът как за фондове с по-специфични активи (напр. за инвестиции в недвижими имоти) ще се прилагат разпоредби, задължаващи ги да имат за депозитар кредитна институция.

13. България изразява резерви относно предвидената възможност на европейския пазар да се търгуват свободно фондове от трети страни.

14. България смята, че прецизното определяне на обхвата на проекто-директивата, е от изключителна важност, тъй като проектът предвижда единен паспорт за лицата управляващи АИФ, предлаган на професионални инвеститори, като на държавите-членки е предоставена дискреция за национални допълнителни изисквания и ограничения в случай на фонд, предлаган и на дребни инвеститори. Единният паспорт дава възможност на лицата управляващи АИФ в пълна степен и при облекчен административен режим да се възползват от възможностите, както за предоставяне на услуги по управление на активи, така и за предлагане на инвестиционните си продукти в рамките на общия пазар в ЕС.

15. България смята също така, че от предложената редакция на чл. 3, б. „а” от Директивата е трудно да се прецени дали тя ще има пряк ефект върху българския пазар, тъй като ако има такъв ефект той би се изразил в промяната на надзорния режим, на който са подложени българските дружествата със специална инвестиционна цел. Освен това българската страна очаква косвен ефект върху пазара да окаже възможността лица, управляващи АИФ, да предлагат на българските професионални инвеститори дялове и акции на тези фондове. Когато се разглежда тази хипотеза трябва да се има предвид, че съгласно сега действащото законодателство в Република България, една част от професионалните инвеститори (пенсионно осигурителните дружества, застрахователите и колективните инвестиционни схеми по Закона за публичното предлагане на ценни книжа) имат строги ограничения по отношение на съществена част от активите, в които те могат да инвестират. Тези ограничения в сериозна степен намаляват системния риск, на който би бил изложен българският капиталов пазар при предлагането на потенциално рискови активи.

Когато разглежданата проекто-директива влезе в сила в българското вътрешно законодателство, ще се наложат промени в редица закони, като например: Закон за дружествата със специална инвестиционна цел, Закон за публичното предлагане на ценни книжа, Закон за пазарите на финансови инструменти, както и на редица подзаконови нормативни актове.

Към настоящия момент няма информация за необходимост от разходване на национални финансови ресурси, освен тези по въвеждане и сближаване на българското законодателство с директивата, както и укрепване на капацитета на Комисията за финансов надзор с цел прилагане на новите надзорни правила, произтичащи от приемане на директивата.

Въздействието на новата директива върху бизнеса ще се изрази в необходимостта от допълнително обезпечаване на финансов и човешки ресурс, свързано с посрещането на новите изисквания към структурата и организацията на дейността на лицата, управляващи АИФ.

ІV. Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/EО е обсъдено на заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 26 август 2009 г. и на заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, проведено на 2 септември 2009 г. В резултат от проведените обсъждания, двете комисии подкрепят позицията на Министерския съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещeто – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/ЕО, № 902-00-4.
V. Съгласно член 5, параграф 2 от Договора за ЕО Общността следва да предприема действие, само ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, с оглед на мащаба или последиците от предложеното действие, могат да бъдат постигнати по-добре от Общността.
В тази връзка може да се посочи, че след като дейностите на лицата, управляващи АИФ ще оказват въздействие върху инвеститорите, контрагентите и финансовите пазари, намиращи се в други държави-членки, то принципа за субсидиарност при изработването на проекто-акта не е нарушен.
VІ. След състоялата се дискусия Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/EО следва да бъде подкрепено от Република България.

Докладът бе подкрепен с 18 гласа "за”.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

/п./СВЕТЛИН ТАНЧЕВ