проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31.01.2011 г.

---

На заседанието, проведено на 6 април 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2011 г.

В заседанието взеха участие Милена Бойкова, директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Цветанка Михайлова – началник-отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите; Зорница Василева – директор на дирекция „Регулаторни режими и защита на потребителите, застрахователен надзор” в Комисията за финансов надзор; Веселина Мандаджиева – началник-отдел „Правно-нормативни дейности” в Министерство на здравеопазването.

I. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно здравното осигуряване. Измененията в законопроекта се налагат, поради необходимостта от привеждане в съответствие на българското законодателство с разпоредбите на следните Директиви:
- Директива 73/239/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане;
- Директива 88/357/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги, и за изменение на Директива 73/239/ЕИО;
- Директива 92/49/EИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане);
- Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителен надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група;
- Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества

Следва да се има предвид, че от 1 ноември 2012 г. цитираните директиви се отменят с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), поради тяхното включване в нея. Целта на консолидиране на посочените директиви е постигането на правна рамка, позволяваща на застрахователните и презастрахователните предприятия да упражняват застрахователна дейност в целия вътрешен пазар, като се отстранят най-сериозните различия в законодателствата на държавите-членки.

II. Промените в законопроекта са изготвени с оглед съобразяване на дейността по доброволното здравно осигуряване с изискванията на посоченото по-горе европейско законодателство в областта на застраховането.
В тази връзка с настоящия законопроект се предлага здравноосигурителните дружества да се третират като застрахователи и за тях да се прилагат всички изисквания за застрахователите. Съгласно § 6 от законопроекта доброволното здравно осигуряване се извършва на основата на договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от Кодекса на застраховането. За целта § 7 от законопроекта разпорежда дейността по доброволното здравно осигуряване да се осъществява от застрахователни акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки, съгласно Кодекса за застраховането.
Предлаганите изменения в Закона за здравното осигуряване са в няколко основни посоки, с които:
- съществуващите здравноосигурителни дружества получават възможност да поискат и получат лиценз и за други видове застраховки, като по този начин икономически оползотворят увеличения си на 4,6 млн. лв. собствен капитал . В този случай губят правото да се наричат здравноосигурително дружество и се превръщат в обикновен застраховател по общо застраховане;
- съществуващите здравноосигурителни дружества получават и възможността да се ползват от възможностите на единния европейски пазар, като извършват дейност при свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване в други държави-членки;
- заличава се разделителната линия между здравна застраховка и здравна осигуровка. Предлага се нова уредба за здравното застраховане, като се въвеждат характеристики на стандартизиран застрахователен продукт, а именно договор за медицинска застраховка.


III. Към законопроекта могат да бъдат отправени следните по-общи бележки:

1. По отношение на българските здравноосигурителни дружества е препоръчително да бъде допълнително анализирана възможността, предвидена в чл. 4 от Директива 2009/138/ЕО, за изключване от приложното й поле на определени застрахователни предприятия, поради недостидане на рамерите, визирани в директивата. В този смисъл са и т. 19 и т. 20 от Преамбюла на директивата, съгласно които директивата не следва прекалено да обременява малките и средните застрахователни предприятия, като за постигането на тази цел е необходимо правилното прилагане на принципа на пропорционалността;

2. Следва да се прецени, доколко механичното приравняване на здравноосигурителните услуги към здравната застраховка, не е в ущърб на ползвателите на тези услуги. Задължителното здравно осигуряване, като част от системата за социална сигурност се основава на принципа на солидарност при ползване на набраните средства, т.е. всички са задължени да внасят здравноосигурителни вноски, а набраните средства се ползват само от тези, които имат нужда от медицинска помощ, като обема и качеството на получената помощ не зависят от размера на вноската. За разлика от системата на здравно осигуряване, при здравните застраховки, които са на доброволен принцип, обемът от помощ е в пряка зависимост от размера на застрахователната премия;

3. Предвид социалната значимост на законодателните промени в областта на доброволното здравно осигуряване, е препоръчително последните да бъдат съпътствани от широка обществена дискусия с участието всички заинтересовани страни, включително и с ползвателите на тези услуги.


В рамките на проведената дискусия бяха изразени някои резерви по проекта на становище от страна на вносителите, по които отдел „Европейско право” към Народното събрание внесе съответни разяснения.


III. Въз основа на гореизложеното е необходимо направените препоръки от страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да бъдат взети предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ четене.


С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 15 гласа „въздържал се” на Народното събрание да не бъде приет на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен Министерския съвет на 31.01.2011 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА