проект на Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.

---

На заседанието, проведено на 15 юни 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, внесен от Министерския съвет.

В заседанието на Комисията взеха участие Маргарита Попова – министър на правосъдието, и Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието.

I. Настоящият законопроект има за цел да защити интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност или от административни нарушения.

II. Със законопроекта не се транспонират норми от европейското право и в тази връзка, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разглежда предложеният законопроект от гледна точка на препоръките на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка и респективно основното предизвикателство след приемането на България в Европейския съюз, а именно – противодействието на корупцията и организираната престъпност.

Съгласно последния Междинен доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, до следващата оценка на Европейската комисия през лятото на 2011 г. България следва да се съсредоточи върху приемането на ефективен закон за отнемане на имущество от престъпна дейност.. ЕК отправя препоръка окончателната версия на новия закон, при съблюдаване на основните права, да дава възможност за включване на принципа, според който отнемането може да бъде решено без присъда, както и да позволява предприемането на действия по анонимни сигнали. Законът ще изисква тясно и ефективно сътрудничество между комисията, натоварена да прилага закона за отнемане на имущество, и останалите органи, по-специално прокуратурата.

Проектозаконът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е координиран с Европейската комисия за демокрация чрез право, по-известна като Венецианската комисия (консултативен орган към Съвета на Европа по конституционни въпроси). Венецианската комисия е изготвила няколко междинни становища, като предстои приемане на цялостен доклад по окончателните текстове.

Предложеният законопроект е в унисон и не противоречи на международноправните задължения, произтичащи от международни актове, по които Република България е страна: Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г. (ДВ, бр. 60 от 1992 г.); Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 1990 г. (ДВ, бр. 31 от 1993 г.); Конвенцията на ООН относно транснационалната организирана престъпност от 2000 г. (ДВ, бр. 42 от 2001 г.); Конвенцията на ООН срещу корупцията от 2003 г. (ДВ, бр. 66 от 2006 г.), както и на вторични актове на Европейския съюз, които имат отношение към конфискацията на имуществото, придобито от престъпна дейност: Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност; Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета за изпълнение в Европейския съюз на решенията за обезпечаване на имущество или доказателства; Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления и Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация.
При анализа на ефективността от прилагането на тези рамкови решения в Комуникацията на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета от 20 ноември 2008 г. се подчертава необходимостта от промяна на правната рамка в тази област за държавите от Европейския съюз. Прави се обобщение, че са констатирани актуални проблеми в областта на взаимното признаване на обезпечителните заповеди и решенията за конфискация, основана на гражданското производство, като се набляга на важността на целения резултат - съществуването на бързи и ефективни механизми за замразяване (запориране) и конфискация на имущество в чужбина.

III. Законопроектът урежда условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито като облага от престъпна дейност и от административни нарушения.

За разлика от действащия закон отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, не се предхожда от влязла в сила осъдителна присъда, което характеризира механизма на гражданската конфискация. Концепцията за гражданската конфискация не изисква установяването на причинно-следствена връзка между деянието, за което лицето е осъдено, и имуществото, което се проверява в гражданското производство.

Гражданската конфискация е вид лишаване от собственост и нейното прилагане е друга форма на защита на обществените интереси, различна от наказателното преследване. В този смисъл отнемането на имуществото не е наказание на виновното лице, а мярка за защита на обществения интерес.

Законопроектът предвижда развитие на производството по гражданска конфискация в две фази: производство, провеждано от Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност или от административно нарушение, в което се проверяват източниците за придобиване на имуществото и се предприемат действия за налагане на обезпечителни мерки и производство за отнемане на имуществото, провеждано пред гражданския съд.

IV. В заключение следва да се отбележи, че предложеният законопроект е в изпълнение на поетите ангажименти към Европейската комисия в борбата с корупцията и организираната престъпност. Приемането на законопроекта е необходим отговор, както на обществените потребности, така и на поетите международни задължения в тази насока.


С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 9 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейности и от административни нарушения № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА