проект на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерски съвет на 13 юни 2011 г.

---

На заседанието, проведено на 22 юни 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон, внесен от Министерския съвет.

В заседанието на Комисията взеха участие от Агенция „Митници” - Николай Алдимиров – заместник-директр, и Калина Цанева - главен експерт в дирекция "Митническо разузнаване и разследване”, от Министерството на финансите - Момчил Русев - главен експерт в дирекция "Международни финансови институции и сътрудничество", от Българска Народна Банка - Нина Стоянова - главен юрист.


I. На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.

Законопроектът цели да съобрази действащото законодателство в областта на валутния контрол с изискванията на европейското право по отношение на свободата на движение на капитали и стоки, като същевременно се предотврати пренасянето на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, свързани с незаконна дейност. Предвиждат се изменения, които от една страна обхващат движението на парични средства през външните граници на Съюза, което подлежи на валутен и митнически контрол, а от друга - движението на парични средства през вътрешните граници на Общността, което не е контролирано поради липсата на митнически контрол.

От съществено значение е да се отбележи, че в рамките на Европейския съюз, свободното движение на капитали е уредено в Дял IV, Глава 4 от ДФЕС.: По силата на чл. 63 всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.

Свободното движение на стоки е регламентирано в Дял II от ДФЕС. Съгласно чл. 34 и 35 от ДФЕС се забраняват количествените ограничения върху вноса и износа и всички мерки, имащи равностоен ефект между държавите-членки.
Спазването на основните свободи не означава, че не могат да бъдат наложени някои ограничения, свързани с контрола върху печалбите от незаконни действия във финансовата система и тяхното инвестиране.


II. Проектът за изменение на Валутния закон препоръчва ясното разграничаване на контрола при пренос на пари и ценни изделия към държавите-членки и към трети страни, извършването на контрол на базата на анализ на риска, определянето на санкциите във връзка с направени нарушения, конфискацията на ценни изделия единствено когато са налични доказателства за сериозна противозаконна дейност и информирането на обществеността и операторите за прилагането на изискванията на Валутния закон. Тези мерки имат за цел защитата на правата на европейските граждани, както и осигуряването на публичност и прозрачност в провеждането на валутния контрол.

III. Законопроектът предвижда и изменение на компонентите, уреждащи статистиката на платежния баланс, с цел привеждане на нормативната им уредба в съответствие с правните актове на Европейския съюз в тази сфера. Разширяват се правомощията на БНБ, свързани със събирането на информация от значение за международната инвестиционна позиция на страната, с проверката и принудителното събиране на статистическа информация и с достъпа до източници на поддържани данни в рамките на публичната администрация. Също така се въвеждат промени в легалните дефиниции в Допълнителните разпоредби на Валутния закон с оглед уеднаквяване на употребата им с тази, съдържаща се в Европейските актове.

IV. Очакваните резултати от прилагането на проекта са най-вече по линия на осъществяването на по-ефективен валутен контрол. Коригирането на съществуващите законови пропуски биха могли да допринесат за това. Промяната на Закона би спомогнала за подобряване на управлението и администрирането на валутния контрол в страната. Липсата на регламентация потенциално би довела до нередности в държавните статистики и до възможности за нарушаване на националните закони.

V. Към законопроекта могат да бъдат отправени следните препоръки:

По отношение на § 7 от законопроекта, необходимо е да се прецизира новосъздадения чл. 10б, като в ал. 2 не следва да се прави препратка към Директива 2005/60/ЕО, чиито разпоредби нямат директен ефект, а към съответните текстове от Закона за мерките срещу изпирането на пари, в който е транспонирана директивата.
Текстът на чл. 10б, ал. 3 също следва да се преформулира, като отпадне цитирането на принципа mutatis mutandis, въпреки че е използван в Регламент (ЕО) № 515/97 и в Регламент (ЕО) 1889/2005.
Разпоредбите на § 8 и 9 могат да се преразгледат, за да се избегнат повторенията и разпоредбите да намерят систематичното си място.
Що се отнася до § 16 от законопроекта и правомощието на БНБ по чл. 17, т.2 да извършва проверки и предварително събиране на информация, това е уредено в чл. 6 от Регламент (ЕО) 2533/98, който има директен ефект. Следва да се прецени дали този текст да не трябва да отпадне.
С § 21 от законопроекта, в Допълнителните разпоредби на закона се дава дефиниция на понятието «местно лице по смисъла на чл. 7, 8 и 10». То бива физическо лице с център на икономически интерес на икономическата територия на страната, юридическо лице със седалище на икономическата територия на страната или юридическо лице със седалище извън икономическата територия на страната – за дейността в страната чрез регистриран клон. Предложените разпоредби са неприемливи, имайки предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 2223/96, терминът икономическа територия означава:
-географската територия, администрирана от държавното управление, в рамките на която хората, стоките, услугите и капитала се движат свободно;
-всякакъв вид свободни зони, включително митнически складове или фабрики под митнически контрол;
-националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф;
-териториалните анклави;
-отлагания от нефт, природен газ и други.
Не е възможно юридическото лице да има седалище на изброените икономически територии и е наложително текстовете да бъдат преработени.

По отношение на новосъздадения § 1а от Допълнителните разпоредби, в който е посочено, че се въвеждат разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, следва да се припомни, че цитираната директива е изцяло въведена в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Въпреки че със законопроекта се цели и предотврятаването на подобни престъпни дейности, текстовете на законопроекта не могат да се считат за валидни мерки за транспониране на конкретните задължения, произтичащи от директивата.


VІ. В заключение може да се каже, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Валутния закона, № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011. г. не нарушава европейското право, но направените препоръки следва да се вземат предвид от водещата комисия между първо и второ четене.

С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 11 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА