проект на Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2011 г.

---

На заседанието, проведено на 2 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Диана Янева – директор на Дирекция «Природни ресурси и концесии», и Валери Трендафилов – държавен експерт в Дирекция «Природни ресурси и концесии».

I. Проектът на Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра е разработен в съответствие с изискванията на Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета относно оценката на въздействие на някои публични и частни проекти върху околната среда, Директиви: 2000/60/ЕО за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, 2001/80/ЕО за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации, 2004/35/ЕО за екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети, 2006/12/ЕО относно отпадъците и 2008/1/ЕО за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването и Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци на Европейския парламент и на Съвета.

II. Законопроектът има за цел да установи законовата рамка за безопасно съхранение на въглероден диоксид (СО2) в геоложки формации (чл. 1 от Директива 2009/31/ЕО). С предложеният законопроект се цели пълното и постоянно задържане на въглеродния диоксид в местата за съхранение по начин, по който да бъдат предотвратени или отстранени отрицателните последици за околната среда и човешкото здраве.

III. Улавянето и съхранението на СО2 (УСВ) се насърчава като технологично решение за намаляване на емисиите парникови газове. Това е междинна технология, която ще допринесе за справяне с последиците от изменението на климата. Тя се състои в улавяне на СО2 от промишлени инсталации, преноса му до място за съхранение и инжектирането му в подходяща подземна геоложка формация с цел постоянно съхранение.

Намаляването на въздействието на парниковите газове в атмосферата е заложено като приоритет в редица рамкови документи, сред които Рамкова конвенция на Обединените нации за изменени на климата, Шестата програма на Общността за действие в областта на околната среда, както и в Съобщението на Европейската комисията от 10 януари 2007 г. - „Ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий - пътят до 2020 г. и след това“, в което са закрепени целите за 50-80% намаляване на въглеродните емисии до 2050 г. в световен мащаб и намаляването им с 30% до 2020 г. Сред основните документи, които предопределят необходимостта и условията по улавяне и съхранение на СО2 е Втората Европейска програма за изменението на климата, създадена със Съобщението на Комисията от 9 февруари 2005 г. „Спечелване на битката срещу глобалното изменение на климата“.

Директива 2009/31/ЕО, договорена като част от пакета документи на ЕС за климата и енергетиката (IP/09/628), определя законовата рамка за безопасното съхранение на СО2. В тази връзка, пълноправното членство на България в ЕС изисква участието на страната при осъществяването на една от основните политики на ЕС, насочена към ограничаване измененията на климата и предотвратяване на сериозни материални и икономически щети.

Необходимостта от предприемането на мерки за улавянето и съхранението на СО2 се поражда поради увеличената концентрация на СО2 в атмосферата, в резултат от преработването и използването на изкопаеми горива, като въвеждането на тази технология не следва да насърчава увеличаването на дела на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива. Развиването не следва да води до отслабване, както по отношение на научните изследвания, така и във финансов аспект, на усилията в подкрепа на политиките за спестяване на енергия, възобновяемите енергийни източници и други безопасни и устойчиви нисковъглеродни технологии, тъй като УСВ ще е само една от мерките за борбата с климатичните изменения.

По предварителни изчисления, извършени с цел оценка на въздействието на Директивата и посочени в направената от Комисията оценка на въздействието, до 2020 г. могат да бъдат съхранени седем милиона тона СО2, а до 2030 г. – до 160 милиона тона, като се изхожда от прогнозата за 20% намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г. При условие, че се получи помощ за осъществяване на УСВ от частни, национални и общностни източници, избегнатите емисии СО2 през 2030 г. биха могли да съставляват около 15% от необходимото намаление в Европейския съюз (ЕС).

IV. По силата на Директива 2009/31/ЕО, и в съзвучие с политиката на ЕС за борба с измененията в климата, която е част и от приетата стратегия „Европа 2020“, държавите-членки трябва да създадат на национално ниво правна рамка за безопасно съхранение на СО2. Поради спецификата на предмета, Министерският съвет на Република България предлага приемането на първично законодателство в областта. Законът за съхранението на въглеродния диоксид в земните недра е съставен от 7 глави, които детайлно и прецизно въвеждат изискванията на Директивата.

Със закона се регламентират: отговорностите и компетентностите на Министерския съвет за определяне държавната политика за съхранение на СО2 в геоложки формации; задълженията на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за извършване оценка на наличния капацитет за съхранение на СО2 на територията на страната. В закона е определен и редът за издаване на два вида разрешения: за проучване и за съхранение. Проучването, т.е. дейностите, свързани с изследване на земните недра, следва да е обусловено от предоставяне на разрешение. За да се защитят и насърчат инвестициите в проучвания, разрешенията за проучване се предоставят за ограничена площ и за ограничен период от време за срок 5 години и дава изключителното право на титуляра за своя сметка и на свой риск в границите на предоставената площ да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на потенциален комплекс за съхранение на въглероден диоксид.
Разрешението за съхранение със срок до 30 години предоставя право на титуляра за своя сметка и на свой риск да извършва всички необходими дейности, свързани с инжектирането и съхранението на въглероден диоксид. Компетентен орган по издаването му, както и по неговото актуализиране е министърът на икономиката, енергетиката и туризма след становище от Европейската комисия и одобрение от Министерския съвет.
Законопроектът предвижда предоставянето на разрешения за проучване и разрешение за съхранение да се осъществява чрез конкурсна процедура и по право. В конкурса могат да участват само юридически лица, регистрирани като търговци, които докажат наличието на необходимите за извършване на съответните дейности технически капацитет и финансови възможности.
Разрешенията за проучване и тези за съхранение се регистрират в специални карти и регистри, чието създаване и поддържане попада в компетенциите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Освен това законопроектът регулира взаимоотношенията между държавата и оператора в случаите на затваряне на мястото за съхранение и в случаите на прекратяване, в т.ч. отнемане на разрешението за съхранение. В тези случаи е предвидено всички правни задължения, свързани с мониторинг и коригиращи мерки, да се прехвърлят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като тяхното финансиране остава за сметка на бившия оператор.

V. Към законопроекта могат да бъдат отправени някои бележки от правно-технически характер. На първо място трябва да се вземе под внимание, че срокът за транспониране и нотификация на Директива 2009/31/ЕО е изтекъл на 25 юни 2011 година (чл.39 от Директивата). На основание чл. 1 от Договора за Европейския съюз, в текста на чл.79, ал.2, т.2 думите „общностното законодателство” следва да бъдат заменени със „законодателството на съюза”. Необходимо е да се прецени доколко даденото в т.14 от ДР на законопроекта, определение на „отпадъци”, отговаря на посоченото в чл.3, т.14 от директивата. За целите на директивата определението за „отпадъци” препраща към чл.1, параграф 1, буква (а от Директива 2006/12/ЕО, което има приложение с категориите отпадъци.


VI. Предвид направените бележки и въз основа на гореизложеното, може да се направи заключение, че предложеният законопроект въвежда коректно разпоредбите на Директива 2009/31/ЕО.

В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 8 гласа „за”, 4 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2011 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА