Годишен пакет от документи на Европейската комисия относно разширяването

---

I. На съвместно заседание, проведено на 15 декември 2011 година, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейския фондове и Комисията по външна политика и отбрана обсъдиха Годишния пакет от документи на Европейската комисия относно разширяването, включен като т. 62 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2011 г. и по-специално Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011-2011 г. – COM (2011) 666 окончателен.

II. Годишният пакет за разширяването е представен на 12 октомври 2011 г. Пакетът включва Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011-2012 г. – COM (2011) 666 окончателен, в която се определят целите и перспективите на политиката на разширяване за следващата година. В документа е обобщен напредъкът, постигнат през последните дванадесет месеца от всяка от страните кандидатки за членство в ЕС – Хърватия, Турция, Исландия, Македония, Черна гора и потенциалните кандидатки за членство в ЕС – Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово. В допълнение към този стратегически документ, пакетът съдържа доклади за напредъка, който страните от Западните Балкани, Турция и Исландия са постигнали през изминалата година по пътя към членството.
Политиката за разширяване продължава да бъде ефективен инструмент за извършването на промени в обществата на държавите кандидатки и на потенциалните кандидатки. Присъединителният процес е предпоставка за разширяване зоната на мир, стабилност, демокрация и просперитет. Той също може да се разглежда като фактор за нарастване на икономическия, човешки и културен потенциал на Европейския съюз.
Стратегическият документ за разширяването за периода 2011-2012 г. акцентира върху няколко съществени елемента. Първо, укрепване върховенството на закона и реформа на публичната администрация. Предлага се нов подход в областите Съдебна система и основните права, както и Правосъдие, свобода и сигурност. Намерението е преговорите по съответните глави да започват в началото на преговорния процес и главите да бъдат сред последните затваряни. Преговорите по тези глави ще се провеждат при засилен мониторинг, включващ междинни показатели за откриване на преговорите, редовно докладване за напредъка и възможност за корективни действия Второ, гарантиране свободата на словото в медиите. Ще се очакват конкретни стъпки – преглед и промяна на законодателството, отнасящо се до медиите и за по-добра защита на журналисти и прокурори. Трето, усилване на регионалното сътрудничество и на помиряването в Западните Балкани, като крайъгълни камъни на процеса на стабилизиране и присъединяване – в области от енергетика и околна среда, до бежанци и военни престъпления. Партньорите на ЕС ще се насърчават да уреждат двустранните въпроси колкото е възможно по-рано в процеса на разширяване. Четвърто, постигане на устойчиво икономическо възстановяване, в духа на Европа 2020 и пето, разширяване на енергийните и транспортните мрежи.
Политиката на разширяване на ЕС се основава на принципа на условността и принципа на собствените заслуги. Напредъкът на европейската интеграция зависи от постигнатите резултати от съответните държави при изпълнението на определените критерии и условия.
Преговорният процес с Исландия отбеляза бърз и стабилен напредък през последната година. Той е резултат от добре функциониращата исландска публична администрация, както и от факта, че Исландия изпълнява в голяма степен изискванията за членство в ЕС като член на Европейското икономическо пространство и Шенгенското пространство.
В Турция преговорният процес продължава да бъде най-ефективната рамка за насърчаване на реформи, свързани с ЕС. С оглед на факта, че в продължение на повече от година не е отворена нито една преговорна глава от преговорите с Турция, ЕК инициира нов положителен дневен ред за конструктивно партньорство с Турция, основан на конкретни стъпки в области от общ интерес.
Предстоящото присъединяване на Хърватия е доказателство, че членството в ЕС е постижима цел при изпълнение на поставените критерии и стандарти. То допринася за укрепване на доверието в процеса и създава мотивация за осъществяване на реформи. Подновеният консенсус по политиката на разширяване от 2006 г., бе приложен на практика по отношение на Хърватия и доказва своята добавена стойност към Региона. Опитът от преговорния процес с Хърватия следва да бъде използван при преговорите с останалите държави от процеса на разширяване.
Пакетът от документи на ЕК отразява положителните развития в Западните Балкани през последната една година. С арестуването на Ратко Младич и Горан Хаджич и предаването им на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) бе отстранено сериозно препятствие, пред напредъка на Сърбия по пътя към ЕС, и бе направена важна крачка към постигането на помирение. Установен бе диалог между Белград и Прищина. В повечето страни, обхванати от процеса на разширяване, може да бъде отчетен напредък по отношение на реформите, свързани с ЕС. Въведен бе безвизов режим за пътуване за гражданите на още две страни от Западните Балкани – Албания и Босна и Херцеговина.
Въпреки това в редица държави се наблюдава забавяне при осъществяването на важни реформи, като причината за това често са вътрешни политически събития и конфликти. Забавянето и пречките бяха особено големи в Босна и Херцеговина и в Албания. В повечето страни доброто управление, прилагането на принципа на правовата държава, административният капацитет, безработицата, икономическите реформи и социалното приобщаване продължават да бъдат сериозно предизвикателство. Налице са редица будещи безпокойство развития във връзка със свободата на словото в медиите. Различията относно статута продължават да се отразяват отрицателно както на Косово, така и на региона. Неотдавнашните събития в Северно Косово са причина за сериозно безпокойство. Въпросът с наименованието на бившата югославска република Македония все още не е решен.
ЕС непрекъснато е подчертавал приобщаващия характер на политиката си по отношение на Западните Балкани, като се започне от „регионалния подход“ от средата на 90-те години, и най-вече чрез стартирания през 1999 г. Процес на стабилизиране и асоцииране и срещата на върха в Солун през 2003 г., на която бе потвърдено, че бъдещето на Западните Балкани е в ЕС. Присъединяването на Хърватия е важен етап от историческия проект за интеграция на Западните Балкани в ЕС. В този контекст то трябва да служи за стимул за останалата част от страните в региона, които да ускорят напредъка си в процеса на реформи.


IIІ. След състоялото се обсъждане на Годишния пакет от документи на Европейската комисия относно разширяването и по-специално на Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011-2011 г. – COM (2011) 666 окончателен, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана единодушно подкрепиха следното становище, което да бъде изпратено до европейските институции:

1. Споделяме убеждението, че процесът на разширяване стимулира провеждането на реформи в държавите и разширява зоната на стабилност, мир, демокрация и просперитет на ЕС. Стабилни Западни Балкани, означава Стабилна Европа.

2. Считаме, че разширяването е един от най-важните и ефективни инструменти на ЕС за реализиране на стратегическите интереси на Съюза и му помага да постигне целите в редица важни сфери на своите политики – енергетика, транспорт, опазване на околната среда, ограничаване на климатичните промени, повишаване на сигурността.

3. Смятаме, че динамиката в процеса на разширяване следва да бъде запазена. С подписването на Договора за присъединяване на Хърватия, наред с усилията за преодоляване на последиците от световната икономическа и финансова криза, е важно фокусът към разширяването да бъде запазен в дневния ред на ЕС.

4. Считаме, че въпросът за задълбочаването на европейската интеграция върви ръка за ръка с този за разширяването на ЕС. Ако се проследят предишните разширявания на Европейската общност/Европейския съюз, може да се направи общият извод, че всяко от тях дава тласък на развитието на интеграцията. В тази връзка новото икономическо управление в ЕС ще изисква от Европейската комисия да засили мониторинга на макроикономичаската политика на страните-кандидатки. В този контекст ще се очаква държавите, стремящи се към членство в ЕС, да се съобразят със стратегическите насоки в икономическото управление на ЕС включително с подобряване на бизнес средата за преодоляване на икономическата криза и постигане на устойчив растеж, както и със следване на целите на стратегията Европа 2020.

5. Споделяме основните оценки на ЕК, отразени в Годишния пакет на Комисията по политиката на разширяване за 2011 г. Приветстваме стриктното придържане към принципите на условността и оценката според собствените заслуги.

6. Оценяваме положително новия подход, предложен от ЕК, за започване на диалог по Глава „Съдебна система и основни права” и Глава „Правосъдие, свобода и сигурност” рано в преговорния процес с цел предоставяне на достатъчно време за постигане на убедителни резултати.

7. Считаме, че регионалното сътрудничество, укрепващо помирението и подпомагащо интеграцията в ЕС, следва да продължи да бъде основен елемент от Процеса на стабилизиране и асоцииране. Това сътрудничество отбеляза допълнителен напредък в редица области, но все още съществуват стереотипи, повечето свързани с конфликти от миналото, които остават предизвикателство пред стабилността на Западните Балкани.

8. Присъединяваме се към препоръката, двустранните въпроси да бъдат уреждани от засегнатите страни в дух на добросъседство и като се вземат предвид общите интереси на ЕС. Предвид основната важност на добросъседските отношения за процеса на присъединяване, употребата в публичното пространство на негативни квалификации спрямо партньори следва да бъде категорично осъдена.

9. Вярваме, че изграждането на модерна инфраструктура би довело до преодоляване на физическите бариери, по-добра достъпност и близост, което би спомогнало за преодоляването на съществуващи стереотипи и изграждане на по-силно доверие и желание за взаимност и взаимопомощ между гражданите от региона. Това от своя страна ще спомогне процеса на развитие и европейската перспектива за политическа интеграция на страните от Югоизточна Европа.

10. Отчитаме постигнатия напредък в преговорния процес със страните от Западните Балкани и Ислания. В качеството си на държава-членка на ЕС и на страна от Югоизточна Европа, България ще бъде последователна в подкрепата си за процеса на европейска интеграция на държавите от региона.

11. Считаме, че интеграцията на нови държави трябва да допринася не само за тяхното собствено стабилизиране, но и за заздравяването на ЕС. В тази връзка е необходима една по-висока скорост на приспособяване на политиките в страните - кандидатки към европейските норми и изисквания, така че едновременно да се осъществяват два процеса - на трансформация и интеграция, водещи до европеизацията в тях.

12. Считаме, че успехът на разширяването зависи не само от самия акт на разширяването, а от положителното възприемане на интеграцията на новите държави -членки от общественото мнение. В тази връзка считаме за ключово по-активното информиране на гражданите и разясняване на необходимостта от разширяването.



15 декември 2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪ ПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

МОНИКА ПАНАЙОТОВА


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА:

ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ