Изслушване на Актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020”, т. 41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), №202-00-2, внесена от Министерския съвет на 19.01.2012 г.

---

На основание чл. 99 от ПОДНС, на редовното си заседание на 15 февруари 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) изслуша информация за Актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020”.

Участие в заседанието на КЕВКЕФ взеха г-жа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите и г-жа Ирен Русинова – началник-отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите.

Актуализираната позиция на Република България бе представена от г-жа Пенчева. Тя информира народните представители, че по време на Полско председателство Европейската комисия е представила допълнителни разяснения и документи във връзка с предложението за Многогодишната финансова рамка 2014-2020, които са обсъдени в работните формати към Съвета на ЕС. В резултат на тези дискусии и разяснения се е наложила промяна на първоначално формулираната рамкова позиция относно Съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020”. Заместник-министърът на финансите постави акцент върху следните нови моменти в позицията:

• Актуализирана е частта за извеждане от експлоатация на спрели ядрени мощности на АЕЦ „Козлодуй” – в представеното на 24.11.2011 г. предложение на Европейската комисия (ЕК), сумата за България е в размер на 185 млн.евро, при реални нужди на страната в размер на 450 млн. евро. В този смисъл България ще разчита на солидарността на ЕС и ще отстоява виждането за преразглеждане на сумата при реално отчитане нуждите на държавите-членки. Освен това, ще се търсят възможности за предвиждане на допълнителни средства и в „не-ядрен” прозорец на Международния Фонд „Козлодуй”, което значително би подпомогнало усилията на страната по посрещане на ключовите предизвикателства пред енергийния сектор;

• По отношение на реформата на втория стълб на Общата селскостопанска политика, във връзка с приетия от ЕК законодателен пакет и направените допълнителни разяснения, България ще изрази обоснована позиция, след като Комисията представи конкретните критерии и показателите за измерване на количествените цели за прилагане на политиката за развитие на селските райони- както за ЕС, така и за конкретните държави-членки. България подкрепя включването на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в Обща стратегическа рамка с други фондове на ЕС, като същевременно изразява резерви към постигането на търсения ефект от обвързването на съдържанието и структурата на програмите за развитие на селските райони с предварителни условия. България подкрепя идеята на ЕК за гъвкавост между първи и втори стълб;

• Промяна е настъпила и в на текста на рамковата позиция, касаещ Политиката за сближаване и растеж. Тя е във връзка с приетите от Съвета по европейските въпроси рамкови позиции относно проект на законодателен пакет, който очертава рамката на Кохезионната политика за периода 2014-2020 г. България би подкрепила увеличаване на средствата за Политиката на сближаване и предложението да бъде въведен минимален дял от бюджета за Кохезионната политика, който да бъде насочен към Европейския социален фонд (ЕСФ). България би подкрепила включването на новата категория „региони в преход”, само ако то не доведе до намаляване на средствата за най-слабо развитите региони на ЕС. България не е склонна да приеме предложеното от ЕК за ограничение на тавана на помощта за Кохезионната политика до 2.5% от БВП. Приемливо за България е таванът да бъде увеличен за най-слабо развитите региони. България не подкрепя възможността за авансово увеличаване на съфинансирането на страни, които ползват финансова подкрепа от ЕС. България подкрепя засиленото използване на механизмите за финансов инженеринг, както и предложения фокус на фондовете върху ограничен брой тематични цели;

• С цел получаването от ЕК на по-голяма яснота по въпроса е промяната в частта относно Механизма за свързване на Европа. България принципно подкрепя създаването на Механизма за свързване на Европа, но не подкрепя прехвърлянето на средства от Кохезионния фонд в размер на 10 млрд.евро Също така, българската страна би желала да получи повече яснота по някои от текстовете на предложението;

• Актуализиран е първоначално представения текст във връзка с получения обновен пакет от девет географски и тематични инструменти за прилагане на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г. в областта на външното действие на ЕС. България подкрепя обновения пакет и приветства факта, че в него са залегнали принципите за диференциран подход към партньорите и бенефициентите на европейска помощ за развитие, концентрация на разходите, по-голяма гъвкавост и опростяване на процедурите и регламентите;

• Има промяна в текста на рамковата позиция относно осигуряването на по-голяма гъвкавост по инструментите в и извън МФР. България подкрепя идеята за гъвкавост, но счита че използването на инструментите за гъвкавост не трябва да става за сметка на бюджетната дисциплина и да не води до допълнително напрежение върху националните бюджети в контекста на усилията, които се полагат за бюджетна консолидация. България счита, че Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ); големите проекти: Международен термоядрен експериментален реактор (ITER) и Глобален мониторинг за околната среда и безопасността (GMES), както и Европейския фонд за развитие следва да останат извън предложената МФР за периода след 2013 г.;

• В частта, отнасяща се до Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), съгласно полученото предложение за проект на регламент на ЕК, се премахва текстът от рамковата позиция, предлагащ ЕФПГ да бъде включен към ЕСФ, но България счита, че за следващия програмен период трябва да залегнат разпоредби, които да гарантират: съкращаване на периода от подаване на заявлението до момента на реално предоставяне на помощта, повишаване ефективността и ефикасността на предоставяната в рамките на ЕФПГ финансова подкрепа и съобразяване на правилата за предоставяне на финансовата помощ;

• Позицията е актуализирана и в частта опростяване на предоставянето на средства от бюджета на ЕС и по-конкретно обединяването на програма ПРОГРЕС с другите механизми, както и поставянето на по-голям акцент върху предимствата на идеята за създаване на стратегическа рамка по програма „Хоризонт 2020”.


МОНИКА ПАНАЙОТОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ