Проведено изслушване на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Евгения Харитонова на тема „Трансевропейска енергийна инфраструктура – национални приоритети в контекста на Кипърското председателство на Съвета на ЕС”

---

На основание чл. 99, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на Република България, по време на редовното си заседание от 18 юли 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) проведе изслушване на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма г-жа Евгения Харитонова. В рамките на изслушването заместник-министър Харитонова запозна членовете на КЕВКЕФ с:
- Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, COM (2011) 658 и рамковата позиция на Република България по него;
- Националните приоритети в сферата на трансевропейската енергийна инфраструктура.


I. Контекст на Предложението за Регламент

Предложението за Регламент е едно от основните приоритетни досиета за Кипърско председателство на Съвета на ЕС, по което се планира постигане на споразумение преди края на 2012г., за да стартира прилагането му от януари 2013 г.

Представеният на 19 октомври 2011 г. проект на Регламент на Европейския парламент и на Съвета е част от пакета за свързване на Европа, чрез който да се насърчава изграждането на приоритетни енергийни, транспортни и цифрово-информационни инфраструктури, в размер на 50 млрд. евро. „Механизмът за свързване на Европа” (Connecting Europe Facility) ще финансира проекти, които да запълнят липсващите връзки в инфраструктурата за подпомагане на окончателното оформяне на единния пазар на ЕС, ще мобилизира частното финансиране и ще позволи използването на новаторски финансови инструменти като гаранции и облигации за проекти с цел постигане на максимален ефект от вливане на ресурси от страна на ЕС. Енергийният сектор ще разчита на 9,1 млрд. евро от пакета за свързване на Европа за инвестиции в трансевропейска инфраструктура, което ще спомогне за осъществяването на целите на енергетиката и изменението на климата на стратегията „Европа 2020”.

С предложението за Регламент се дава приоритетно значение за периода до 2020 г. и по-нататък на 12 стратегически трансевропейски коридори и тематични области на енергийната инфраструктура. Тези приоритети обхващат различни географски региони или тематики в областта на инфраструктурата за пренос и акумулиране на електроенергия, пренос и съхранение на газ, за втечнен и сгъстен природен газ, както и за транспортиране на въглероден двуокис и нефтената инфраструктура. Законодателният акт третира подбора на проекти от общ интерес (с участието на поне две държави-членки), рационализирането на разрешителните процедури, правилата за трансгранично разпределение на разходите и свързани с риск компенсации, определя условия за допустимост на проектите от общ интерес до финансова помощ от ЕС. На проектите от общ интерес следва да бъде даван „приоритетен статут” на национално равнище, който да осигурява бързо административно третиране, което да не продължава повече от 3 години. Окончателното решение за списъка на проектите от общ интерес в целия ЕС ще се вземе от ЕК, не по-късно от 31 юли 2013 г., и ще се актуализира на всеки две години.

Целта е да се постигне пълна интеграция на вътрешноевропейския енергиен пазар, като се осигури никоя държава-членка да не е изолирана от европейските енергийни мрежи. Същевременно предложението за Регламент е насочено към постигане на сигурност на енергийните доставки в ЕС, насърчаване на енергийната ефективност и разработване на нови и възобновяеми видове енергия, както и за насърчаване на междусистемното свързване на енергийните мрежи.

II. Позиция на Република България по предложението за Регламент

Съгласно рамкова позиция на Република България, одобрена от Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет на 9 януари 2012 г., страната ни подкрепя установяването на координиран подход за развитие и модернизиране на енергийната инфраструктура, която ще допринесе за осигуряване на непрекъсваемост на енергоснабдяването и ще повиши степента на сигурност и диверсификация на енергийните доставки, както и физическото функциониране на енергийните пазари в регионален мащаб и обвързаността им в общия енергиен пазар на ЕС.
В позицията е отбелязана подкрепата за предложената с проекта за Регламент стабилна регулаторна и финансова рамка (чрез Инструмента за свързване на Европа) за изграждане на съответната енергийна инфраструктура на ЕС до 2020 г., както и оптимизираните процедури за издаване на разрешения. Изразена е подкрепа за възприетия подход на определяне на приоритетни енергийни коридори и проекти от общ интерес с участието на групи за регионално сътрудничество.
Същевременно рамковата позиция отчита необходимостта от развитие на енергийната инфраструктура Север-Юг в Централна и Източна Европа. В тази връзка е заявено очакване проектите от региона на ЦИЕ да намерят адекватно място в бъдещия списък с проекти от общ европейски интерес, както и да се обмисли възможността за проекти от общ интерес да бъдат обявявани и такива, в които участват съседни на ЕС държави и които имат значителен трансграничен ефект върху държавите-членки. Не на последно място, позицията отдава приоритетна роля на компаниите от енергийния сектор при инвестирането в стратегическа инфраструктура.

III. Национални приоритети в сферата на трансевропейската енергийна инфраструктура

Заместник-министър Харитонова представи визията на МИЕТ за проектите, с които България би могла да участва в трансевропейската енергийна инфраструктура чрез Инструмента за свързване на Европа. Тя информира народните представители за представените български предложения за включване в списъка с проекти от общ интерес за коридор “Север-юг” в Централна, Източна и Югоизточна Европа:

І. Работна група “Природен газ”:
1. Газова междусистемна връзка Гърция-България (IGB)
2. Газова междусистемна връзка Турция-България (ITB)
3. Газова междусистемна връзка България-Сърбия (ISB)
4. Газова междусистемна връзка България-Румъния (IBR)
5. Разширяване на капацитета на ПГХ „Чирен”
6. Рехабилитация, модернизция и разширение на съществуващата национална газопреносна инфраструктура
7. Увеличаване на преносния капацитет за Гърция
8. Изграждане на ново (второ) газохранилище в България
9. Доставка на компресиран природен газ (CNG) през Черно море

ІІ. Работна група „Електрическа енергия”:
1. Електроенергийна междусистемна връзка България-Гърция (400 кВ електропровод „Марица изток – Нео Санта”)
2. 400 кВ електропровод „Марица изток 3 – Марица изток – Пловдив”
3. 400 кВ електропровод „Марица изток – Бургас”
4. 400 кВ електропровод „Добруджа – Бургас”
5. подстанция 400/110 кВ „Видно”
6. подстанция 400/110 кВ „Свобода”
7. 400 кВ електропровод „Свобода – Видно”

IV. След състоялото се обсъждане на предложението за Регламент относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, COM (2011) 658, КЕВКЕФ изразява следното становище, което да бъде изпратено до европейските институции в рамките на политическия диалог:

1. КЕВКЕФ споделя приоритетите на Кипърското председателство на Съвета на ЕС в областта на енергийната политика и очертания интегриран подход към политиките в областта на енергетиката, околната среда и климатичните промени. В тази връзка, приветстваме усилията за постигане на съгласие по законодателното предложение за развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура до края на 2012 г.

2. КЕВКЕФ приветства активните действия за доизграждане на европейска енергийна инфраструктура и формирането на дългосрочна визия за модерна интегрирана мрежа на ЕС. Навременното предприемане на мерки за модернизиране и разширяване на енергийните мрежи ще подпомогне процеса на оптимизиране на енергийния микс в ЕС, гарантирането на енергийните доставки, ефективното използване на енергийните ресурси и прехода към нисковъглеродна икономика.

3. КЕВКЕФ подкрепя установяването на координиран подход за развитие и модернизиране на енергийната инфраструктура, която ще допринесе за осигуряване на непрекъсваемост на енергоснабдяването и ще повиши степента на сигурност и диверсификация на енергийните доставки, както и физическото функциониране на енергийните пазари в регионален мащаб и обвързаността им в общия енергиен пазар на ЕС.

4. КЕВКЕФ счита, че проектът на законодателен акт е предпоставка за създаване на стабилна регулаторна и финансова рамка за изграждане на съответната енергийна инфраструктура на ЕС до 2020 г. С предложението за Регламент са адресирани основните препятствия пред изграждането на вътрешния енергиен пазар, свързани с процедурите по издаване на разрешения, регулаторната рамка, обществената подкрепа и недостига на финансиране.

5. КЕВКЕФ счита, че дефинирането на приоритетни коридори е от ключово значение с цел недопускане дори и на частична „изолираност” на даден регион или държава-членка от общия енергиен пазар на ЕС. В тази връзка, България приветства ясното дефиниране на приоритетните коридори, както по отношение на електрическата енергия, така и на природния газ в региона на Югоизточна Европа като важна част от Трансевропейската енергийна инфраструктура. В този контекст, отдаваме приоритетно значение на реализацията на интерконекторните връзки със съседните страни и на проектите от Южния газов коридор.

6. КЕВКЕФ насърчава при изготвянето на бъдещия списък с проекти от общ европейски интерес да бъде отчетена работата на Групата на високо ниво и изготвения от нея в рамките на инициативата „Инфраструктура Север-Юг в Централна и Източна Европа” План за действие с инфраструктурни проекти, който ще бъде ревизиран в съответствие с новия Регламент, след като последният бъде приет.

7. С оглед на увеличаващия се дял на ВЕИ и необходимостта от тяхното ефективно интегриране в бъдещия единен европейски енергиен пазар, осигурявайки стабилността и целостта на европейската електроенергийна система, КЕВКЕФ препоръчва да се обмисли възможността на проекти за ПАВЕЦ да кандидатстват за статут на проекти от общ интерес.

8. КЕВКЕФ намира предложените общи и специфични критерии за проекти от общ интерес за добре дефинирани, с оглед изпълнението на приоритетите за развитие на енергийната инфраструктура. Същевременно, предвид нарастващата важност на партньорството със съседни за ЕС държави, КЕВКЕФ счита за необходимо да се отчете възможността за проекти от общ интерес да бъдат обявявани, не само проекти с участието на поне 2 държави-членки, но и проекти в които участват държави-членки и съседна трета държава.

9. КЕВКЕФ подкрепя предложения механизъм за „обслужване на едно гише” при бъдещото управление на проектите от общ интерес с оглед улесняване и ускоряване на процедурите при реализацията им. Същевременно, КЕВКЕФ намира за необходимо по-подробното обсъждане на функциите и правомощията на предвидения компетентен орган, който ще отговаря и за дейностите, свързани с издаване на необходимите за реализацията на проекта разрешителни, както и евентуални дискусии относно добрите практики в тази област.

10. КЕВКЕФ приветства предвидения значителен публичен финансов ресурс на ниво ЕС – 9,1 млрд. евро чрез Механизма за свързване на Европа за реализацията на ключови инфраструктурни енергийни проекти. Същевременно, КЕВКЕФ поддържа позицията си, изразена в контекста на дебатите за новата Многогодишна финансова рамка и реформата на Кохезионната политика, че средствата по този механизъм не следва да бъдат за сметка на пакета за Кохезионната политика.

В този смисъл, КЕВКЕФ приветства идеята за въвеждане на подкрепяни от ЕС облигационни бонове за конкретни проекти в сектор енергетика, като по-подходящо средство за набиране на необходимото дългосрочно финансиране в унисон с тенденцията за нарастващо значение на иновативните финансови инструменти, допълващи традиционните „грантове” през новия програмен период.

Същевременно, КЕВКЕФ е на мнение, че компаниите от енергийния сектор трябва да останат основна движеща сила при инвестирането в енергийна инфраструктура и към публично финансиране следва да се прибягва при отсъствие на достатъчен пазарен интерес.

Докладът и становището към него бяха подкрепени с 9 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”.



С уважение,


МОНИКА ПАНАЙОТОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ