П Р О Т О К О Л

№ 17


На 9 декември 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

Дневен ред:

1. Изслушване на актуална информация от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС” за процеса по управление на средствата от ЕС в България по отношение на:
• Наличен административен капацитет на ИА „Одит на средствата от ЕС” и описание на настоящата й структура;
• Развитието по темата, засягаща Оценките на съответствие по Оперативните програми на Република България;
• Оценка на Одитния орган за текущо състояние на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН);
• Преценка на Одитния орган за моментното ниво на ефективност при функционирането на системите за управление и контрол на средствата от ЕС;
• Плановете на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС” за извършване на одити по Програмите, финансирани с европейски средства, през 2010 г.

2. Изслушване на актуална информация от Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи и Съвета за управление на средствата от ЕС към Министерски съвет относно моментното състояние и напредъка по:
• Инструмента Шенген;
• Норвежката програма за сътрудничество и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, в т.ч. основни заключения от проведените на 26 ноември 2009 г. редовни полугодишни срещи;
• Преходния финансов инструмент.

3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-50/27.11.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на становището по законопроект № 902-01-53/3.12.2009 г. а изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет.

Към протокола се прилага списък на гостите и на присъствалите народни представители на заседанието.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имаме кворум и откривам заседанието.
Дневният ред ви е известен, предлагам да го гласуваме и тогава продължаваме вече към същинската част. Предвид ангажираността на част от участниците в днешното заседание, бях помолен да разменим местата на точка едно и три. Ако няма възражения, който е “за” да гласува. Приема се.

Господин Емил Иванов: Господин председател, във връзка с точка първа, предлагам да я отложим за следващия път, тъй като точката не е минала през водещата Комисия по околната среда и водите.

Председател Светлин Танчев: Добре. Предлагам да го гласуваме това предложение, свързано с дневния ред. Заповядайте.

Господин Михаил Николовски: Господин председател, сега аз прочетох нещата, които са написани в проектостановището на нашата комисия. Не виждам какво ще се промени, за да чакаме първо Комисията по еколната среда и водите да разгледа законопроекта. Това е високо специализирана материя, биологична материя и аз също предлагам да не отпада тази точка от дневния ред.

Председател Светлин Танчев: Сега ми казват моите сътрудници, че по принцип водещата комисия последна го гледа, така че смятам, че това не е основателен довод, но нека да гласуваме. Подлагам го на гласуване, който е „за” отпадане на тази точка от дневния ред, моля да гласува. Двама „за”. Против? Добре. И „въздържали се”? Един. Не се приема предложението за отпадане на точката.
Предлагам да гласуваме дневния ред в реда, в който ви го представих. Който е „за”, нека да гласува. Против? Въздържали се? Трима. Приемаме дневния ред и продължаваме по точка едно

1.Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 902-01-50/27.11.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, внесен от Министерския съвет.

Председател Светлин Танчев: Днес при нас тук от Министерство на околната среда и водите са госпожа Клементина Денева, главен секретар на Министерство на околната среда и водите и госпожа Райна Хардалова, началник отдел „Биологично разнообразие”. Здравейте, давам ви думата да ни запознаете с внесения законопроект.

Госпожа Клементира Денева: Благодаря. Аз съвсем накратко ще кажа целите и начина на развитие на подготовката на този ЗИД. За информация на тези от вас, които не са имали възможност да се запознаят, действащият Закон за генно модифицираните организми е приет през 2005 година, т.е. през времето, когато страната беше още в процес на присъединяване. И за периода, в който е приет, е било нормално да бъдат отчетени при приемането му някои национални особености и виждания на страната към онзи момент, които в последствие обаче, по мнение на Европейската комисия и на европейските експерти, са в известно противоречие с европейските директиви, поради което имаме наказателна процедура за непълноти при транспонирането на законодателството на директива 98 /81 на Европейската общност, която от своя страна изменя Директива 90/ 219 на Европейската икономическа общност относно работата с генетично модифицирани организми, в контролирани условия, както и констатирани несъответствия на Закона, директива 2001/18 на Европейския съюз, относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми, отменяща директива на Съвета 90/ 220 на Европейската икономическа общност.
Общо-взето, след получаването на информацията за започването на тази наказателна процедура, в процес на няколко месеца започна и изготвянето на съответния ЗИД, като целта е да се отстрани несъответствието на националния ни закон, с цитираните директиви и имаме една още по-голяма цел. За България вече е в сила Регламент 1946/2003 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз относно трансграничното пренасяне на генно модифицирани организми. И независимо от това, че регламентът има пряко действие България, като страна си поставя за цел да уеднакви на 100 % националното си законодателство и с разпоредбите на регламента.
В тази посока се предвижда облекчаване на някои процедури или въвеждане на по-строги предпазни мерки, в зависимост от спецификата на работа с генно модифицирани организми в контролирани условия. Създава се възможност за въвеждане на ограничения и забрани, въз основа на нова информация. Създават се разпоредби за докладване, уведомяване и консултации, както и премахване на общи забрани, отнасящи се до някои селскостопански култури или до определени територии. Например, отпада забраната за производство, за отглеждане на генно модифицирани организми на територията на Република България, като цяло, а също така и на териториите в зони на Натура 2000 и 30-километровата зона.
Държа да подчертая, че предвижданите изменения не водят до намаляване на сигурността по отношение на околната среда и човешкото здраве, защото не такава е целта на Европейската директива и не такава е целта на българския законодател. С новите разпоредби се гарантира оценката на риска, която е основен и задължителен елемент от процедурите по издаване на разрешение както и от възможността за прилагане на предпазна клауза по отношение на конкретни генетично модифицирани организми, за които могат да бъдат въведени ограничения или забрани.
Провеждането на консултации с обществеността също е част от процедурата, която предхожда издаването на разрешения от съответния компетентен орган, който позволява да бъдат взети предвид настроенията и нагласите на обществото по отношение на генно модифицираните организми. Тук бих искала да подчертая, че обществеността и нейното мнение ще се взимат предвид, но ние сме длъжни да транспонираме изискванията едно към едно на Европейската директива, такива каквито са.
За детайлен прочит на разпоредбите, госпожа Хардалова може да ви отговори на конкретни въпроси, ако имате, защото материята е много специализирана, аз се постарах да ви представя чисто политическата цел и задължението на България да хармонизира националното си законодателство в съответствие с цитираните регламенти и директива.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Денева. Вие имали ли сте възможност да се запознаете с нашия проект на становище?

Госпожа Клементина Денева: Да, имахме възможност да се запознаем. Нямаме никакви бележки по проекта за становище.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви. Колеги, имате ли някакви въпроси или коментари относно така представеното по законопроекта? Заповядайте, господин Агов.

Господин Асен Агов: Тази директива от кога е? Само питам, като въвеждащ въпрос?

Госпожа Клементира Денева: От 1981 година. Директива 98/81. Въпросът е, че 2005 година, когато е приеман Законът за генно модифицираните организми, не всички текстове са транспонирани вярно, а и не всички текстове изобщо са възприети. Тогава е можело ние да направим известни уговорки и да не транспонираме в цялост Директивата, но вече сме страна-членка и предвид на започналата наказателна процедура, просто нямаме друга опция.

Господин Асен Агов: Ама защо трябваше да чакаме да започне наказателна процедура и да се приеме нещо, което е прието в 1981 година, за да се подсетим по най-болезнения начин? Аз питам това закъснение на какво се дължи? Това е моят въпрос?

Госпожа Клементина Денева: Господин Агов, въпросът ви е много резонен, но аз не бих могла да ви отговоря от името на сегашното ръководство на Министерството на околната среда и водите. Ние се постарахме, просто да направим това, което следва да направим.

Господин Асен Агов: Наказателната процедура кога е започнала?

Госпожа Райна Хардалова: През месец април получихме писмото на Европейската комисия, в което бяха направени бележки относно транспонирането, констатираните неточности по транспонирането на директивата в българското законодателство и започна подготовката на проекта за закон.

Господин Асен Агов: Господин председател, много се извинявам за тази серия въпроси, защото искам да знам повече. Преди да ви уведомят, че имат бележки и че започва наказателната процедура, имаше ли предупреждение, че ще има наказателна процедура?

Госпожа Райна Хардалова: Ами ние, всъщност третираме получаването на това уведомително писмо като начало на процедурата.

Господин Асен Агов: А преди това не са ви казали, че може да има процедура, ако не си свършите работата в Министерството?

Госпожа Райна Хардалова: Не, поне аз нямам такава информация.

Госпожа Клементина Денева: Ние нямаме точна информация дали това е направено, или не, но по такава аналогия с други наказателни процедури, имало е индикации, най-вероятно в Министерство на околната среда и водите, но до нас не е достигнала информация за някакви действия по въпроса. Просто, ние в момента, в който като екип влязохме в министерството, заварихме това положение и започнахме едно по едно да отмятаме проблемите, но най-вече с наказателните процедури.

Господин Асен Агов: Аз Ви благодаря за това, но искам да отбележа тук за протокола, че благодарение на несвършена работа от предишното правителство и предишното ръководство на министерството се е стигнало до наказателна процедура, господин Чакъров. И всичкото това нещо, не знам защо е било пренебрегнато. Никой няма полза от наказателната процедура. Аз не искам сега вие да ми отговаряте, защото вече не сте министър и хората са си свършили работата. Но ето как, едно по едно започват да излизат неща, които се дължат или на немарливост, или на преднамерена небрежност. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Господин Цветанов, имате думата.

Господин Цветан Цветанов: Аз искам да изразя своето и на своята парламентарна група категорично несъгласие с този законопроект, тъй като считаме, че на този етап от развитието на човешкото познание, гените манипулации крият една огромна опасност за сегашните и за бъдещите поколения, тъй като трябва да обърна внимание на уважаемите колеги, че в настоящия момент, макар че имаме генна карта, твърдим, че сме разчели човешкия геном, 90 % от информацията, която се съдържа в него, на нас не ни е ясна и я смятаме за баластна.
Ние смятаме, че в резултат на човешкото незнание, непознаване на всички механизми евентуално биха могли да доведат до последствия, в следствие прикачането на един ген от друг растителен, или животински, или бактериален вид, към дадената така наречената генна информация.
Така че нека да не пускаме духа от бутилката. На човешкия род още не му достига мъдрост, за да взима такива решения, които биха могли да касаят бъдещето на цялата планета. Не казвам, че след 50 или 100 години, когато всички детайли около този проблем бъдат ясни на хората, на човечеството, няма да бъдат допустими генните манипулации. Но бих искал да ви зачета едно обръщение на избиратели към нас, народните представители, където се казва следното нещо – българските политици могат да последват примера на техните колеги от Австрия, Унгария, Франция, Германия, Гърция, Люксембург, като се възползват от правото да наложат предпазната клауза на директива 2001/18 на Европейския съюз, което звучи по следния начин: Всяка страна-членка на Европейския съюз трябва да осигури всички необходими мерки за избягване на необратими ефекти за човешкото здраве и околната среда, които могат да бъдат причинени от съзнателно освобождаване в околната среда и предлагането на пазара на генно модифицирани организми.
И ще ви кажа с какво не съм съгласен в предлагания законопроект. В § 55, вие искате да се отменят членове 89 и 80, които гласят – забраняване се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните генно модифицирани организми – тютюн, лозя, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.
Уважаеми колеги, има изследвания, които са доказали, че животни, които традиционно се хранят с домати, отказват да консумират генно модифицирани домати и когато бъдат хранени насила, 20 % от тях умират в рамките на 2 седмици. Става въпрос за мишки. Има информация за взаимодействия на генно третирани растителни видове с чревната бактериална флора, които е ясно до какви последствия за здравето водят после. Включването на непознати за човешката храносмилателна система протеини в тези генно модифицирани организми всъщност води до непредсказуема алергична реакция за хората, които злоупотребяват с тези храни.
А чл. 85, забележете какво гласи, какво искаме да отменим – забранява се освобождаването на генно модифицираните организми, в териториите включени в националната екологична мрежа. И още нещо. Значи ние искаме да освободим генно модифицирани организми в зоните, които са по Натура 2000. В чл. 52 искаме да отменим ал. 2, която казва следното – министъра на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване на генно модифицирани организми в околната среда при наличие с поле в съседство с биологичен начин на производство. И ние какво правим? Хората, които развиват биологично земеделие трябва да ги накараме да фалират.
И какво всъщност искаме да постигнем с това нещо? Благодаря Ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Цветанов. Аз смятам, че това донякъде са неща за второ четене по-скоро и за друга комисия. Ние не можем тук да се произнасяме по детайлите.
Господин Михалевски, мисля, че Вие искахте думата. Заповядайте.

Господин Димчо Михалевски: Благодаря, господин председател. Аз имам един въпрос към вносителите, защото чувствам, че нямам необходимата степен на компетентност по тази материя.
Вероятно започване на наказателна процедура срещу България предполага, че той има задължителен характер и тук въпросът ми е дали това наистина е точно така и какви са въобще нашите възможности за маневри в контекста на това, което казва колегата? Защото наистина аз не знам колко тук от присъстващите колеги могат да изкажат компетентно мнение.
И ще помоля, господин председател, да чуем и господин Чакъров, как в миналото министерството е взело отношение по този въпрос, защото вероятно има някакви причини, защото (аз смятам и тук до известна степен ще опонирам добронамерено на господин Агов) България е една от страните, които има най-високите степени на транспониране на различни европейски директиви и така не може да бъде класифицирано предходното правителство, че не си е свършило работата, но вероятно има и причини, които е хубаво да знаем, защото тази материя е доста чувствителна, реакцията на различни компетентни хора показва това, но пък и ние трябва да си знаем задълженията като страна-член на Европейския съюз и затова моля за повече информация.

Председател Светлин Танчев: Господин Чакъров искате думата. Заповядайте.

Господин Джевдет Чакъров: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, Уважаеми колеги,
Аз съжалявам, че преди разглеждането на този законопроект във водещата комисия, се е допуснало да се е разглежда при нас, но след като е даден ход, бих искал да кажа няколко думи.
Темата е наистина много чувствителна и казусът е изключително значим. Господин Агов, не само по времето, когато съм бил министър на околната среда и водите, аз имам още по-голямо отношение, с оглед на това, че този законопроект е приет тогава, когато аз съм бил председател на парламентарната Комисия по околната среда и води, в предходния мандат, визирам мандата 2001-2005 година.
По принцип и тогава, и сега, ние трябва да дадем отговор на един много сериозен въпрос. Този въпрос е каква да бъде нашата национална позиция по отношение на генетично модифицираните организми. Дали да бъдем открити, дали да бъдем с рестриктивен подход, дали ние трябва да транспонираме тези разпоредби такива, каквито са в директивите, които са посочени, аз няма да ги повтарям отново?
Естествено, ние сме длъжни да ги транспонираме в тази част, която регламентира отглеждането им, пускането на пазара, производство и т.н. и в лабораторни, и в производствени условия. Всичко това, до голяма степен е направено. Вярно, че получихме предупреждение от страна на Европейската комисия по отношение на разпоредби от директивата, които не са транспонирани в закона, който бяхме приели, Закона за генетично модифицираните организми. Аз бих помолил, ако е необходимо, да се направи справка, по какъв начин е приет законопроектът в последствие на настоящия, действащ Закон за генетично модифицираните организми.
Ние имахме дискусии близо година и половина по този законопроект. Всички стенограми, всички обсъждания, които сме провеждали са достояние в парламентарната Комисия по околна среда и водите. И всеки един, само ако погледне и отдели малко време, ще види, че чувствителността е изключително висока и нагласите, като цяло, в страната, поне тогава бяха за един по-рестриктивен подход. Ние чухме гласът на обществеността, на бизнеса, на земеделието и трябва да ви кажа, че законът, който сега е приет е в по-голямата си степен рестриктивен. И с оглед на това се повдигат и тези бележки от страна на Европейската комисия.
Естествено, не е желателно да имаме бележки и процедури от страна на Европейската комисия, но същевременно трябва да ви кажа, че в сферата на околната среда са най-чести. И по памет ще кажа сега, аз ако знаех, щях да направя справка, мисля, че от повдигнатите, господин Агов, 18 процедури за нашата страна, ние сме излезли положително в 12 от тези случаи, т.е. процедурите са прекратени, което е един изключително добър резултат.
По отношение на самия законопроект, бих искал да кажа още няколко думи. Ние можем да имаме по-оптимистична нагласа, че всички процедури ще бъдат преодолени, включително и тази за софийските отпадъци. Процесът е напреднал и аз се възползвам днес от позицията, от трибуната, която имам в Комисията по контрол на еврофондовете да кажа, че наистина ние трябва да подадем повече информация пред Европейската комисия по тази процедура, защото ние сме изпълнили там нашите ангажименти и условията, на които трябва да отговаряме. Тази процедура също трябва да бъде решена положително за страната ни, с оглед на всички предписания, изпълнения на законодателство и да отговаряме на съответните критерии. Немалко усилия са положени от предишното правителство и от страна на Столична община, трябва да бъдем коректни и усилията продължават и в днешно време, но е чувствително и действително там трябва да бъдат финализирани всички усилия.
Конкретно по този законопроект. Естествено, има клаузи, които наистина трябва да бъдат хармонизирани и аз в тази си част, законопроектът бих го подкрепил. Но тук се отива много по-надалеч, с редица текстове, като това е на първо четене, ще посоча по памет § 78, в който се визира отмяна на § 4. Естествено, веднага ще навлезем в спорна хипотеза по отношение на това, че ние сме създали рестрикция за това да допускаме или да не допускаме, даже в лабораторни условия отглеждането на лозя, на маслодайна роза и на тютюн.
Темата е много чувствителна, защото тези култури са традиционни за страната ни, те са емблематични, освен това те са с изключително социално и икономически измерения. Ние, когато приехме законопроекта, имаше нагласа от страна на президентството, именно заради този параграф да бъде наложено вето на законопроекта, но не се наложи вето и това беше възприето от страна на Европейската комисия. А това, че трябва да защитаваме отделни наши позиции, всеки случай по отделно пред Европейската комисия е реалност и за пример мога да дам усилията, които са положили редица страни, в това число Германия, Франция, Австрия, по времето докато аз бях министър, двукратно сме подкрепяли единият път Австрия, другият път Унгария, да не се допусне на тяхна територия отглеждането на генно модифицирана царевица.
Така че този път можем да извървим и ние. Въпрос на воля, въпрос на национална позиция. Въпрос на консолидирана наша позиция това да става по един или по друг начин. Така, че днес отново пред нас този въпрос е актуален и е много важен, каква национална позиция ще имаме? Аз самият съм за по-рестриктивна позиция, казвам го ясно и категорично, защото нашето земеделие такова, каквото е в момента, цялата продукция, която се произвежда е изключително приета на всички пазари. Но ако заложим на по-високи производства, това също е един подход, от там нататък пазарът какъв би бил, трябва да отговорят икономисти, финансисти, анализатори.
Но, тук трябва да се види и по-дългосрочна перспектива. Земеделието е било винаги една много здрава опора за страната и в трудни времена, и в настоящето, и в тези трудни финансово икономически условия. Аз считам, че ние трябва да заложим на земеделието такова, каквото е. Естествено, науката също трябва да се развива, аз самият съм кадър на Медицинския университет и знам какво значи науката да се развива. Ние трябва да намерим баланса. Но в случая, действително трябва да погледнем много обстойно от научен аспект през призмата на развитие на земеделието и въобще на науката, и от наша гледна точка - това което трябва да съхраним за нашата страна.
Аз самият ще се въздържа да подкрепя този закон. Не бих бил против, защото трябва да има ясна регламентация по отношение на редица клаузи от директивите, които трябва да бъдат транспонирани. Но не мога да възприема и съвсем да се премахнат така позиции, които са изключително значими за нашата страна.
Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Чакъров. Заповядайте.

Госпожа Клементина Денева: Понеже бяха поставени въпроси към вносителя, аз просто бих искала коректно да отговоря.
Уважаеми господа народни представители. Всичките тези примери от страните-членки са много хубави, само че България не е използвала възможността си да поиска дерогация на съответните текстове от Директивата, така че ние в момента, във фазата на тази наказателна процедура или трябва да се съобразим с изискванията на нашите европейски партньори, или България ще търпи санкции като държава. Това трябва да бъде безкрайно ясно на всички.
И предвид това, че се намираме в Комисия по европейските въпроси, бих искала да кажа, че ако някой е имал добрата воля да договори нещо по-добро за България, да го е направил. В момента ситуацията е тази.
По отношение на това, колко рестриктивни са нормите на закона, бих казала либерализиран е режимът, аз ще помоля госпожа Хардалова да прочете само два текста от директивата, от които ще стане ясно, защото се премахват съответните забрани. Задължителна е наказателната процедура, в смисъл, задължително е съобразяването с изискванията, иначе търпим санкциите, доста рестриктивни за страната. Знаете, че в момента имаме 12 наказателни процедури в сферата на околната среда (Ако междувременно не е стартирало и нещо ново, за което все още не знаем.) Борим се с всяка една наказателна процедура, но тази е една от основните, с които трябва да се съобразим. Това е по отношение на процедурата, по отношение изискването на европейските ни партньори. Ако нормите на европейската директива са толкова лоши, защо те се спазват от всички останали страни-членки? Това е риторичен въпрос. Естествено, но това е въпрос на решение на предходни правителства, за които фактите са такива. Ние нямаме друг избор към момента.
Аз ще помоля само да чуете за какво става дума, текстовете от директивата едно към едно.

Председател Светлин Танчев: Добре, господин Михалевски, изчакайте малко да чуем това, което ще ни прочетат и след това ви давам думата.

Госпожа Райна Хардалова: Благодаря. Аз бих искала да цитирам чл. 22 от Директива 2001/18, който гласи, че без да се нарушава предходния член, държавите-членки не могат да забранят, ограничат или препятстват пускането на пазара, на генетично модифицирани организми, като продукти или в продукти, които отговарят на изискванията на настоящата директива.
И след това следва членът, регламентиращ предпазната клауза, т.е. когато една държава има информация, научна или друга информация, получена след издаване на съответното разрешително за работа или за освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми, когато има опасения, че тези организми нанасят или могат да нанесат вреда на околната среда или на човешкото здраве, тя може да се възползва от тази клауза, като наложи временна забрана за определени територии и за определен генетично модифициран организъм. Т.е., не са възможни общите забрани. И именно от тази предпазна клауза са се възползвали останалите страни-членки.
И само като едно допълнение към това, което досега беше казано. На европейско ниво, също така не е еднозначно третиран въпросът, свързан с генетично модифицираните организми. И в резултат на множеството случаи на задействане на предпазна клауза, започна едно обсъждане на това, доколко действащото законодателство, действащото европейско законодателство в областта на генетично модифицираните организми трябва да остане такова или да се даде право на страните-членки за по-голям, по-свободен избор относно националната си политика. Това е съвсем актуално, от началото на годината е и е процес, който тепърва предстои да се развива.
Благодаря.

Госпожа Клементина Денева: Законопроектът е минал стандартната процедура по чл. 32 и следващите от Правилника за устройство и дейността на Министерски съвет, т.е. съгласуван е. Освен това е минал през съгласуване в Междуведомствена работна група 20 – Околна среда. Минал е на съгласуване през Съвета за европейски въпроси, така, че смятаме, че всички органи, които имат някакво отношение към този законопроект са се произнесли положително към момента.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Денева, господин Михалевски, имате думата.

Господин Димчо Михалевски: Аз исках да направя само един съвсем кратък коментар по това, което Вие казахте. Аз категорично бих се противопоставил на такъв подход. Ние в един минал период сме поели този ангажимент, т.е. това не подлежи на коментар и на дискусия. Аз ще ви задам няколко въпроса, на които Вие няма как да ми отговорите. Какъв ще бъде финансовият ефект върху бюджета от наказателната процедура, ако ние не се съобразим? И какъв би бил положителният ефект от една цел, която българското земеделие си поставя – да развива биологични продукти? Нали разбирате, че като Ви задам тези два въпроса, никой тук, а и аз самият не мога да отговоря.
И да не продължаваме да решаваме на парче, както в един минал период се е решавало, защото сега да прехвърляме отговорността на предното, а пък ние на по-предното правителство, а пък те на по-предното, това е безумие. Защото аз ще ви задам още няколко такива въпроса, които имат същият ефект, примерно за чувствителните зони в България, които имат ефект от оскъпяване на пречиствателните станции в пъти, а наказателната процедура, ако не я изпълним, може да бъде много по-малка като пари.
Затова, аз апелирам и към председателя и към колегите си и към другата комисия, нека да обмислим какъв би бил ефектът, а не просто да приемем един законопроект, защото така е изисквала директивата, още повече, че вашата колежка преди малко каза, че е актуално, вече страните да осмислят право за национална политика и в контекста на влезлия в сила Лисабонски договор. Извинявам се, но иначе ние за какво сме всички тук? Какво правим? Регистратори, както и Съвета по европейските въпроси, както и Министерския съвет, както и министерствата. Има ефекти, които трябва да бъдем способни да оценим, било и некомпетентни ние в самите в тази област. Защото ефектите могат да бъдат много изненадващи за нас и примерно след едно десетилетие да казваме, абе тогава решихме, ама ефектът беше ужасяващ за България и за българското земеделие. Защото аз ще припомня, че и това правителство в момента, поставя като опция за излизане на българското земеделие, биологичното производство на по-скъпи продукти, които могат да изкарат българското земеделие от задънената улица.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Михалевски. Господин Радев, имате думата.

Господин Емил Радев: Току-що цитирахте текста на Директивата. Пускането на пазара адекватно ли е с отглеждането на тези продукти на територията на страната?

Госпожа Райна Хардалова: Двете неща не се припокриват, но директивата не въвежда общи забрани. Това всъщност е противоречието на нашето законодателство с директивата.

Господин Емил Радев: С две думи, спокойно може да се вземе решение за допускане на нашия пазар на тези продукти, но не и разрешаването на отглеждането им? Искам тълкуване на този член от директивата, защото така, както е формулиран, пускането на пазара, не значи, че не може да има забрана за отглеждането им на практика. Просто не можем да спрем достъпа до нашия пазар на генно модифицирани продукти.

Председател Светлин Танчев: Господин Цветанов, искахте думата.

Господин Цветан Цветанов: В подкрепа на казаното от господин Михалевски, бих искал да обърна внимание на следния въпрос. Отглеждайки генно модифицирани растения в близост до немодифицирани такива, ние не можем да спрем процеса на естествено опрашване между двата вида растения. И трябва да ни е ясно, че в момента, в който разрешим отглеждането на такива растения на нашата територия, ние трябва да забравим за биологичното земеделие веднъж завинаги, тъй като веднъж тръгнал, този генетичен материал, ние не го знаем къде ще отиде, той ще отиде в меда, ще отиде в билковите чайове, които консумираме, билките също. А какво ще стане в човешкия организъм, това е отделен въпрос? Какво ще се случи с животните, които се хранят с генно модифицирани организми, това е друг въпрос. И трябва на всички тук да стане ясно, че генно модифицираните продукти, генно модифицираните организми се правят с цел да се намали тяхната себестойност, тъй като ние решихме, че не можем да използваме пестициди в селското стопанство и с генното инженерство, което на този етап въобще не е развито, влагаме в растенията и животното такива качества, които да ги предпазват от съответните вредители. Но как, пак повтарям, един такъв прикачен ген към генната информация на съответния организъм, е подложен на силен мутагенен фактор, тъй като всички гени в дадения организъм постоянно мутират и успешните мутации са част от еволюцията. А с неуспешните? Какво става след две-три поколения? Какво ще се случи с тези генно модифицирани организми, взаимодействайки с останалите организми?
И според мен, биологичното земеделие ще донесе много повече приходи на гражданите и чрез него ще успеем да осигурим на нашите хора, които са по селата някакъв доходен поминък, а не генното инженерство, не генно модифицираните организми.
Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Колеги, ние не сме водеща комисия, която трябва по същество да вниква в законопроекта. Нека се опитаме да се придържаме към ролята на нашата комисия. Господин Николовски, искахте думата.

Господин Михаил Николовски: Аз искам да направя само едно уточняване към тези краски, които колегата даде. Тук не става въпрос за добавяне на гени, защото във всеки биологичен организъм гените са константни. Това не може да се промени. Може да се променят вътре, отделни, понеже няколко пъти казвате, че се прикачват и се променят гените... Искам все пак да не навлизаме, както каза господин председателя в детайли, а да се съобразим с директивите и да преценим дали може да се гласува. Аз предлагам да го гласуваме на първо четене.

Председател Светлин Танчев: Господин Чакъров, имате ли нещо да кажете?

Господин Джевдет Чакъров: Да. С оглед на повдигнатите въпроси, на които не се получи отговор, по отношение на напускането и търговията на храни и хранителни продукти и на продукти от земеделието с носителство на генетична модификация, има ясни регламенти, които са заложени и в сега действащия Закон за генетично модифицираните организми, за производство или за отглеждането им. Всъщност, всичко това е разписано много ясно и подробно в отделни глави, сега по памет не мога да кажа точно по какъв начин всичко това е предвидено. Но всъщност, ние трябва да дадем отговор на това дали е проведена необходимата обществена дискусия? Ако е проведена, нека да получим отговор от страна на Министерството на околната среда и водите, защото темата е наистина чувствителна и ви уверявам, аз понеже съм го изпитал на гърба си, ще има много сериозни реакции от обществеността и от производители. Естествено ще се очертаят двете тенденции – ще има една част, която биха подкрепили, друга част, които няма да подкрепят в никакъв случай законопроекта, така както е представен. Естествено, ние сме натоварени с отговорността тук да вземем съответното решение. А то трябва да бъде наистина много отговорно.
И още веднъж казвам, нашата позиция трябва да е ясна, рестриктивна позиция, отваряме хоризонта и вратите за генетично модифицирани организми и от тук нататък може би, трябва да се види при внасянето, пускането на пазара и по-нататък, при разпространението в мрежата, в сферата на търговията, естествено имам предвид и в последствие при отглеждането, трябва да има ясен контрол. Всичко това предвидено ли е и предвижда ли се повишаването на контролът, защото в това отношение имаше много да се направи. Имаше само една лаборатория, която отговаряше на условията, ние в последствие я организирахме. Има втора лаборатория, която е в Изпълнителната агенция. Разширена ли е мрежата от лаборатории, защото всичко това ще изисква много сериозен контрол? Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Госпожо Плугчиева, искате думата.

Госпожа Меглена Плугчиева: Да, благодаря. Аз за съжаление пропуснах началото, докладването на представителите на Министерството на околната среда и водите. Но бих си позволила да кажа накратко и коментарите, които колегите направиха, че това е един изключително важен въпрос, фундаментален за българските граждани и за посоката на развитие на българското земеделие.
Не мога да взема страна, в кой момент точно или в кой период и при кое правителство е изтърван моментът, за да се поиска съответната дерогация. Не мога да го коментирам. Мога да кажа само, че въпросът е изключително важен и не може без достатъчно подробен, задълбочен анализ и без мнението на широката общественост, разбирайте на различните целеви групи и производители, и съответно потребители, да се вземат такива решения.
Второ, аз не съм убедена, че са направени всички задълбочени и необходими разговори с ЕК. Комисията не стои като учител в Брюксел, който да наказва само и да въвежда директиви, а с Комисията е възможно да се водят преговори, да се водят разговори и да се търси съответното решение, което е национално приложимо и отговаря на интересите на дадената страна.
И затова, лично аз в момента, не разполагам с пълната информация, нито с анализа, нито с информация доколко с ЕК са водени подробни разговори, какви са опциите, защото не може да има ултиматум само за прилагане или неприлагане и затова, в момента лично аз смятам, че тук, при такава ситуация, не смятам, че във възможностите на комисията е да подкрепи този закон и тези промени, които предлагате в този вид. И апелирам към колегите да изискаме, именно съответния анализ, подробна допълнителна информация и пак казвам, доколко е възможно и какви са разговорите, които са водени с ЕК и едва тогава да се вземат съответните решения. Лично аз в момента, няма да подкрепя така предложените промени.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Господин Радев.

Господин Емил Радев: Уважаеми колеги. Добре е да знаем, че тези аргументи е трябвало да бъдат казани още в сроковете за дерогация. Такава няма. Факт е, че имаме наказателна процедура и ние нямаме никакъв друг избор освен в монета, по някакъв начин да спрем тази наказателна процедура, а въпросът е вече до каква степен ще разрешим навлизането на генно модифицираните храни и дали ще бъде до обхвата на директивата, дали ще го завишим, това вече мисля, че не е от компетенцията на нашата комисия. Тя е на водещата комисия, а допълнително, може би трябва да се гледа и в Комисията по земеделие. Там вече спецификите трябва там точно да се видят и да се разяснят, но трябва да ни е ясно, че при започнала наказателна процедура, ние трябва да предприемем някакви мерки, така че е добре ние тук да дадем зелена светлина на този закон, а вече във водещите комисии и в по-специализираните комисии да се прецени обхватът на този закон.

Председател Светлин Танчев: Заповядайте.

Госпожа Меглена Плугчиева: Една реплика си позволявам да направя на това, което каза колегата. Не може да се счита, че ние сме тук една формална комисия, която по принцип подкрепя, а водещите комисии са тези, които могат да се запознаят с дълбочината на проблематиката. Или ние всички, като народни представители, се отнасяме достатъчно отговорно към темата и тогава аз ще предложа, след като носим отговорност по такава сериозна проблематика, трябва да направим и съответното съвместно заседание с водещите комисии – Комисия по земеделието и горите и Комисията по околната среда и водите. Във всеки случай това са двете комисии, които могат да бъдат водещи, да направим разширено заседание, на това заседание да се поканят съответно представители на научните среди, да се поканят представители на производителите, защото това е национално отговорна, голяма тема. И не може така, с лека ръка да се решават такива принципни въпроси.
Тук мога само да допълня, че това, което каза господин Чакъров, страни като Германия и Австрия са абсолютно рестриктивни, сурови в условията си и далеч по-рестриктивни от условията на директивата, които са предвидени. И тук става дума за бъдещото на страната и бъдещото на цялото ни земеделие. Не може така формално да се отнесем към въпроса, без да оправдавам никой преди, който е трябвало евентуално да поиска съответната дерогация. Но това не значи, че сега трябва да бъдем само в ролята на изпълняващи, а трябва да бъдем като депутати в ролята на национално отговорна институция, от която ще зависи с едно такова решение бъдещата политика в цялото ни земеделие. И това касае, както земеделието, така и здравето на нацията.

Председател Светлин Танчев: Господин Радев, имате думата.

Господин Емил Радев: Нека да не правим спекулация с рестриктивните политики на Австрия например, защото там също не са ограничени до допуска до пазара. Има на практика ограничено отглеждане. Така че фактически нашето законодателство не отговаря точно в тази част - допускът до пазара,. А от там нататък, пак казах, мисля, че ние не сме толкова компетентни, в случая да преценим дали ще допуснем това нещо до земеделието по някакъв начин и какъв е ефектът при отглеждане на тези генно модифицирани растения, на територията на нашата страна. Аз затова казвам, че ние така или иначе този закон трябва да го одобрим в частта му, в която безспорно има нарушения, а вече рамките, в които ще отидем, трябва да изпълним директивата, а дали от там нататък ще направим още една крачка или не, нека все пак да си го вземат специалистите и специализираните комисии, притежаващи нужния експертен потенциал.

Председател Светлин Танчев: Тук искам и аз да добавя нещо, че всички от нас имат право и възможност да участват и в другите комисии и да взимат отношение без право да гласуват. Аз не смятам, че всеки от нас е компетентен по въпроса и може да вземе нужната преценка или отношение. Така, че смятам, че ние трябва да го гледаме днес тук по темата, която засяга нашата комисия. Госпожа Плугчиева искаше думата.


Госпожа Меглена Плугчиева: Затова предложих да се чуе мнението на експертите. Затова предложих съвместно заседание на трите комисии – Околна среда, като водеща, плюс Земеделие, плюс Комисията по европейски въпроси. И трябва да бъдат чути експертите, за да се вземат такива генерални решения.

Председател Светлин Танчев: Господин Агов, Вие сте.

Господин Асен Агов: Господин председател, аз възразявам да си служим с такива категории като „национално отговорни” и „национално безотговорни”, защото контрапунктът е национално безотговорни. За мен е национално безотговорно да се остави страната да търпи наказателна процедура. И от тази гледна точка, аз предлагам на всички колеги да не ни вменяват неща, които те са вършили в миналото, на нас, т.е. националната безотговорност. Аз много моля, наистина да не си служим с такива категории.
Второто нещо, което искам да кажа е да поставим нещата на място. Комисията по европейските въпроси и контролът над европейските фондове има за задача, ако си спомням добре, да контролира изпълнението на европейската политика и европейските задължения на България. В очевидно нарушение сме на едно от нашите европейски задължения. Също така, когато сме в нарушение, струва ми се, че мнозинството от тази комисия, би трябвало да помогне на хората, които се опитват да излязат от това нарушение по възможно най-добрия начин, да си свършат работата.
Второ, възразявам да се вменява индиректно, имплицитно некомпетентност на хората от Министерството на околната среда, които са застанали срещу нас. Най-вероятно те са се подготвили по един достатъчно прилежен начин, за да се явят пред тази комисия. Не ми се вярва да са дошли тук, излизайки на две чаши вино от съседния ресторант. Следователно, опитът на тези хора да се вмени някаква некомпетентност е крайно некоректен.
И затова аз искам да ви върна към предложението на колегата да гласуваме онази част от закона, не всички тези компетентни аргументи, които изложи колегата Цветанов или пък да влизаме в дебата на Комисията по земеделието или другата комисия, а да се произнесем, в рамките на нашите пълномощия и на нашите задължения като комисия.
Трябва ли да подкрепим излизането на България от наказателна процедура? Аз така бих поставил въпросът. Аз казвам, че трябва и затова ще подкрепя тази част и този законопроект.

Председател Светлин Танчев: Аз предлагам да преминем към гласуване на тази точка. Който е „за”, нека да гласува. 10 „за”. Благодаря Ви. Против? 3 „против”. Въздържали се? 2 „въздържали се”. Добре. Благодаря. Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка две.

2.Изслушване на актуална информация от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС” за процеса по управление на средствата от ЕС в България по отношение на:
• Наличен административен капацитет на ИА „Одит на средствата от ЕС” и описание на настоящата й структура;
• Развитието по темата, засягаща Оценките на съответствие по Оперативните програми на Република България;
• Оценка на Одитния орган за текущо състояние на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН);
• Преценка на Одитния орган за моментното ниво на ефективност при функционирането на системите за управление и контрол на средствата от ЕС;
• Плановете на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС” за извършване на одити по Програмите, финансирани с европейски средства, през 2010 г.

Тук при нас днес са Добринка Михайлова, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция «Одит на средствата от ЕС», и госпожа Свилена Симеонова, член на Сметната палата. Госпожо Михайлова, имате думата.

Госпожа Добринка Михайлова: Благодаря, господин председател. Изпълнителна Агенция е представила за Ваша информация материал, надявам се, достатъчно подробен, през който съвсем накратко ще мина.
Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” е създадена от 1 януари 2009 година и е правоприемник на Дирекция „Одит на средства от Европейския съюз”, в Министерството на финансите. Функциите и правомощията на Агенцията са регламентирани в Устройствения правилник. Тя се състои от обща и специализирана администрация. Числеността е 40 човека на Агенцията, като общата администрация е 5, 26 са одиторите, пряко ангажирани с одитна дейност и 8 одитори са ангажирани с правно-методологическо осигуряване на одитната дейност и контрол на качеството.
Основните функции и ангажименти на Агенцията са свързани със седемте Оперативни програми, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фонд. По отношение на тези фондове се извършват одити на системите, одити на операциите. Също така, Агенцията има ангажименти да извършва одити на системите, на базата на извадка одити на проекти и също приключване по отношение на ИСПА, Кохезионнен фонд.
По отношение на Програма САПАРД, Изпълнителната агенция извършва одити, годишна сертификация на сметките по САПАРД. Също така Изпълнителната агенция е определена за одитен орган по Програмите за трансгранично сътрудничество, с бивша Югославска република Македония, Сърбия, Турция. Участваме в групата на одиторите по Програмите за трансгранично сътрудничество с Румъния и Гърция. Определени сме за одитен орган по инструменти за подобряване на бюджетните парични потоци и за подпомагане на изпълнението на Шенгенското Споразумение, Европейски фонд Връщане и Фонд Външни граници Одитен орган сме по отношение на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, а също така участваме в групата на одиторите по отношение на Оперативните програми за Регионално сътрудничество INTERREG, EXPAND, URBACT и други. Както виждате, в обхвата на нашите ангажименти като институция са изключително много програми, финансирани от Европейския съюз.
Ако ви интересува моята оценка за административния капацитет на Агенцията, смятам, че с наличният капацитет от пряко ангажирани около 30 човека одитори в одитните дейности, е доста трудно да се покриват всичките ангажименти. И към момента дори да успяваме, в бъдеще със сигурност няма, когато самите програми започнат, навлязат, наистина в дълбочина и много повече проекти бъдат вече финансирани. За да се подкрепи капацитета на Агенцията, през 2009 година е сключен договор с Голямата четворка, така наречените четири одиторски фирми (KPMG, PRICEWATERHOUSECOOPERS, DELOITTE, ERNST&YOUNG). Част от техни одитори участват съвместно с одитните екипи на Изпълнителната агенция при извършването на някои от одитните ангажименти, но изцяло, отново подчертавам, такива са изискванията на европейските регламенти, отговорността за одитната работа и качеството на одитната дейност се носи от Изпълнителна агенция, Одит на средстнва от Европейския съюз и не може да бъде прехвърляна на одиторските фирми. Това е по отношение на капацитета.
Във връзка с развитието по темата отнасяща се до оценките за съответствие, може би само две-три изречения. Преди да се пристъпи към оценки за съответствие, каква е процедурата? Мисля, че сте уведомени и знаете, че седемте оперативни програми са одобрени в края на 2007 година. Преди да се пристъпи към оценка за съответствие на системите е следвало да се изготви одитна стратегия от Одитния орган, каквато е Агенцията. Тя е определена и за орган, който трябва да осъществи оценката по съответствие. Одитните стратегии са изготвени, пращани, за съжаление връщани два пъти от Комисията. Крайното одобрение на стратегиите е през май 2009 година. В резултат на забавеното одобрение на стратегиите, започва малко и забавянето при одобрението на съответствието на системите за управление и контрол.
През ноември 2008 година са изпратени първите оценки, първите доклади за оценка на съответствието, по седемте оперативни програми – Регионално развитие, Околна среда, Транспорт, Техническа помощ, Административен капацитет, Развитие на човешките ресурси и Конкурентоспособност. При първото представяне на докладите, те са върнати от Европейската комисия, като основните коментари на Комисията са за Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз, т.нар. ИСУН , т.е. още не са достатъчни разработените и работещи модули, по отношение на ИСУН. Това е за първата оценка за съответствие, а същото така е върната сериозна бележка, за независимостта и капацитета на Одитния орган.
След като са предприети действия за отстраняване на пропуските в Системата, в ИСУН и също така са направени тези структурни промени в Изпълнителна агенция Одит за средствата от Европейския съюз, през месец юли 2009 година са подготвени вторите оценки за съответствие, които са правени от одитори на Изпълнителната агенция, съвместно с одитори от външните, Голямата четворка, както вече ви ги споменах. Пет от докладите, които са изготвени, са изпратени на Комисията, през месец юли, като само за Регионално развитие и Околна среда, тогава не са изпратени доклади. Говорим за месец юли.
Мисля, че всички знаете, в периода август – септември, Европейската комисия изпрати отново писма и отхвърли и вторите оценки за България, което бих казала, за наше съжаление, защото сме единствената държава, с два пъти официално върнати оценки за съответствието. Всички останали държави, също са имали по едно връщане на оценките, но два пъти, на този етап сме единствени, а също така сме единствената държава, която все още нямаме одобрен доклад, т.е. одобрени системи за финансово управление и контрол.
По отношение на третата оценка, която в момента я правим, искам да ви уведомя, че в периода от август, септември, октомври, ноември, се полагат доста големи усилия да се подобрят самите Системи за управление и контрол, но в резултат на някои структурни промени, прехвърляне на едни звена в други организации, като АФКОС, така и с Централното координационно звено, също така промяната на някои нормативни актове, които се наложиха и се направиха, най-вече за да се отстранят всички пропуски в ИСУН, в системата да се качи базата данни, с информация вътре и тя да се работи, малко се забавиха оценките за съответствие. Лично аз имах желание това да стане по-бързо. В крайна сметка това, което беше споделено от колегите ни в Комисията, от Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и равни възможности”, на наши срещи с тях, те подчертаха, че държат на качеството и наистина Системата да заработи и да е адекватна и ефективна, така че политиката в момента е наистина да се отстранят всички пропуски и слабости, за да може да се получи положителна оценка на докладите.
Към момента, тази седмица, ние връчваме предварителните доклади на седемте управляващи органи, които по наша молба, надявам се, бързо ще реагират, ще дадат коментарите си, така че от другата седмица да започне качването им в Информационната система на Европейската комисия. Това е нашето желание. Надявам се, че ще влезем в този график и до Нова година ще бъдат изпратени всичките седем доклади за съответствие.
По отношение текущото състояние, какво е нашето мнение? Факт е, че сме готови да изпратим докладите и да дадем чисто одиторско мнение, т.е. неквалифицирано че системите са адекватно изградени и дизайнът им съответства на европейските регламенти. Ние като одитори вече имаме убедеността, че Системата е с достатъчно много качена информация, модулите, които са задължителни, по регламентите функционират и можем да дадем положителна оценка на този елемент.
В подкрепа на това, миналата седмица имаше одиторска мисия от колеги от DG„Employment” и от DG“Regio”, на Европейската комисия, които дойдоха да проверят нашата работа, като одитен орган, за да изразят евентуално доверие или не към нашата работа, тъй като ние вече бяхме изпратили таблиците с отстранените констатации. Радостно е, че те потвърдиха нашето мнение и също смятам, че са отстранени всички пропуски в Системата и тя отговаря, като дизайн на регламентите и може да се пристъпи вече към приключване на упражнението с оценката за съответствие.
По отношение нивото на ефективност, на функциониране на системите за управление и контрол. Какво са Системите за управление и контрол? Това са подробно разписани правила, процедури, административен капацитет, структури. Мога да кажа, че и по отношение на тях, минавайки през задължителните изисквания на Регламента сме направили задълбочени проверки и документални, и чрез интервюта, и на място и мога да ви кажа, като одитор, че ние имаме увереност, че минималните изисквания, които трябва да бъдат покрити по отношение на системите за управление и контрол са вече адекватни, наистина, запълнени са и пропуските, които бяха посочени в коментарите от писмата на Европейската комисия. Въпреки че винаги има накъде да се подобряват тези системи, като една основа за правилното, законосъобразно разходване на средствата от Европейския съюз, системите са вече изградени и действащи. В писмата на Европейската комисия бе обърнато специално внимание и това беше предмет, от наша страна на допълнителни проверки относно двойното финансиране и наличието на конфликт на интереси. Смятам, че доста се направи от всички управляващи органи, доразписаха се допълнителни привила и процедури, които се въведоха в техните описания на системите, в техните наръчници. Доколкото сме в течение се готвят и някои рамкови документи, които да подобрят въпросите с конфликта на интереси, който е изключително болезнен въпрос за Комисията, както и за нас, като одитен орган. Така че смятам, че по отношение на системите, те са вече налице и функционират.
Малко съм затруднена да ви представя, цялостен план на Изпълнителната агенция, защото в момента се прави планирането по всяка една Оперативна програма, както вече ви изброих, те са много Оперативните програми, включително ИСПА, Кохезионен фонд, включително Програма САПАРД и всички останали по Трансгранично сътрудничество и другите финансови инструменти. Цялостен, генериран план ще имаме готовност да представим януари месец, сега сме на етап планиране на всяка една отделна програма, като в последствие ще ги интегрираме в един план.
В общи линии мисля, че това е, което се очакваше от мен съвсем накратко. На ваше разположение съм, ако имате въпроси. Благодаря за вниманието.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз, госпожо Михайлова. Наистина, когато станете готови с Годишния си план за 2010 година, ще ви помолим пак, заедно със Сметната палата да дойдете да ни запознаете с Вашата програма, за да може и ние да базираме част от нашата програма, на това, какво вие планувате.
Имам два кратки въпроса към вас. Предвид вече споменатото, че има Споразумение с четирите големи одиторски фирми, които ви помагат в работата, удовлетворени ли сте от това взаимодействие и този начин на работа? И как вие виждате бъдещето на Одитния орган? Това ли е начинът, по който ще се работи, има ли някаква визия? Ще функционира ли като Изпълнителна агенция или ще се върне обратно в Министерство на финансите?
И другият ми въпрос е по-конкретно да ни кажете за функциите на създадения Независим одитен комитет, който се отчита пред министъра на финансите. Това са моите въпроси.

Госпожа Добринка Михайлова: По отношение работата на четирите одиторски фирми, след встъпването ми в длъжност, септември месец, подробно се запознах с договорите. Договорите са рамкови и доста отворени. Точно, конкретните задания се задават допълнително.
Дали съм удовлетворена от така зададените договори, ако трябва да съм откровена - не. Бих казала, че не достатъчна и в голяма степен те удовлетворяват исканията и желанията ни точно. По покана на министъра на финансите се срещнахме с представителите на Голямата четворка. Всички се отзоваха на срещата и анализирахме, как да продължи бъдещата ни съвместна работа Радвам се, че те приеха да променим подхода, като вече занижаваме многото нива на контрол, от тяхна страна, които бяха допълнително изисквани за заплащане от наша страна, а предвид това, че не носят отговорност, само се получаваше едно допълнително натоварване на цената, която те ни искаха. Променихме подхода. Те приеха новия подход. Сега ще участват, като с техен одитор-мениджър, който ще обучава и одиторите от Агенцията, но само един представител ще е с екипа. Отговорността, отново ще нося аз, като изпълнителен директор и целият екип, но ще занижим нивата на контрол при тях, главно защото това оскъпява изключително много, а по този начин ще можем да използваме повече от техния одиторски ресурс. Отчасти и да се поучим от тяхното ноу-хау, там където имаме необходимост. Макар че извършването на този тип одити не е толкова типичен за външните одиторски фирми, той е много специфичен и е в съответствие с изискванията и регламентите на Европейския съюз и се спазват стриктни правила. Това е малко по-особен одит. Не е точно независим външен одит, не е и вътрешен.
Така че, от друга страна, коментирахме част от техните задачи, които трябваше да бъдат изпълнени, а именно написването на наръчника. Поради недостатъчно доброто качество те приеха и го коригираха в рамките на два-три месеца, без за това да бъде допълнително поискано заплащане за тях. Мога да кажа, работейки с нашите методолози, че качеството на наръчника в момента е това, което се очаква да има и да се работи.
В бъдеще, както подчертах, ще се възползваме от рамковия договор и ще продължим с тях да се включват техни одитори към екипите на Изпълнителна агенция „Одит на средства от ЕС”.
Дали ще се върне Изпълнителна агенция към дирекция? Не мога да кажа. Лично аз имах мнение по въпросa, че трябваше да си остане дирекция, но сега вече, като човек, който повече е въвлечен в процесa и в работата, смятам, че като Агенция има по-голяма независимост. Наистина, това се е целяло да се постигне и с отделянето, като Изпълнителна агенция това е постигнато. Не мисля, че ще се погледне сериозно и от Европейската комисия ако тръгнем отново да се връщаме към дирекция, така че не е предмет на обсъждане в момента. И Агенцията ще продължи да функционира такава, каквато е сега структурирана.
А относно Одитния комитет, идеята за Одитен комитет е била точно да се покаже отново и да се засили независимостта, за да се отговори на препоръката на Комисията за независимостта на одитния орган. Предишният одитен комитет е освободен от министъра на финансите, поради това, без да се пусне и да се обяви конкурс за мястото на изпълнителен директор, от една страна, което той анонсира и публично, а също така поради неясните критерии, по които е бил определен предишния Одитен комитет, макар, че държа да подчертая, двама от Комитета са наистина публични личности и изявени одитори. Министърът на финансите взе решение и анонсира публично създаването, т.е не създаването, набирането на нови членове на Одитния комитет. Процесът тече в момента. Доколкото зная има към десетина кандидатури, които тепърва по процедура ще бъдат прегледани и ще бъде отново създаден Одитен комитет. Той е създаден и го има такъв в Закона за вътрешния одит. Той е част и от Устройствения правилник. В момента е процес на подбор на нови членове на Одитния комитет, като е анонсирано публично в пресата, с ясни критерии и очаквания от хората, които желаят да бъдат част от този надзорен орган за наблюдение. Да подадат документи и да участват. Така че сме в очакване, лично аз, да се запозная с одитния комитет, който разчитам да е от професионалисти, които да подпомагат нашата работа.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви за този отговор. Аз ви зададох въпросът, защото вчера имахме среща с представители на ЕК по рибарство и това беше една от техните забележки в сферата на рибарството, че малко се припокриват хората, които контролират и изпълняват Програмата. Но това е друга тема. Благодаря Ви. Колеги, имате ли други въпроси?

Госпожа Добринка Михайлова: Ако мога да добавя: Изпълнителна агенция „Одит на средствата”, не е одитен орган по Програмата за рибарство.

Председател Светлин Танчев: Не, не. Знам, не беше към Вас въпросът. Това е друго, но просто се възползвах да питам за същото нещо как е уредено при вас. Имате ли въпроси? Заповядайте, господин Микев.

Господин Валентин Микев: Един чисто технически въпрос. Споменахте за новия одиторски екип, който се набира. С конкурс ли ще бъде набирането и ако знаете срока, в който могат да се подават документи?

Госпожа Добринка Михайлова: По отношение на състава на Агенцията, няма промени. Единствено имаше обявена процедура за изпълнителен директор, която процедура приключи и директорът, това съм аз, в момента. Одитният комитет като надзорен орган, създаден с цел да подпомага независимостта, да ни консултира и съветва, бе анонсиран, ако не се лъжа, на 24 ноември, във вестник „Дневник”, там беше обявата и 10-дневния срок мисля, че изтече. Така, че в момента тече процедурата по отваряне и преглеждане на кандидатите и документите, доколкото аз съм в течение, но тъй като Одитният комитет се създава от министъра на финансите и той ги назначава, процедурата се прави не от Изпълнителна агенция „Одит на средства от Европейския съюз”, а от Министерството на финансите.

Председател Светлин Танчев: Има ли други въпроси, колеги? Няма. Благодаря ви за търпението и за така представената Програма.

Госпожа Добринка Михайлова: И аз много ви благодаря. Успешна работа.

Председател Светлин Танчев: Колеги, преминаваме към следващата точка. Първо искам да се извиня на представителите на МВР, както и на финансите затова, че ви накарахме да чакате малко повече, но се опитваме да балансираме и да респектираме времето на всички ви. Така, че поднасям ви моето извинение. Да минем към следващата точка.

3.Изслушване на актуална информация от Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи и Съвета за управление на средствата от ЕС към Министерски съвет относно моментното състояние и напредъка по:
• Инструмента Шенген;
• Норвежката програма за сътрудничество и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, в т.ч. основни заключения от проведените на 26 ноември 2009 г. редовни полугодишни срещи;
• Преходния финансов инструмент.

Предлагам първо да засегнем Шенген, за да освободим времето на останалите гости. При нас, от страна на Министерството на вътрешните работи са господин Павлин Димитров, заместник-министър и господин Иван Шаренков, директор на дирекция „Международни проекти”. А от страна на Министерство на финансите, при нас са госпожа Таня Георгиева, главен секретар на Министерство на финансите и Янита Илиева, началник отдел „Предварителен контрол” в дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне” и госпожа Женя Динкова, началник отдел „Планиране, изпълнение и мониторинг на програми за развитие и сътрудничество”, в дирекция „Икономическо планиране и анализи”. Заповядайте, имате думата, господин Шаренков.

Господин Иван Шаренков: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители. Инструментът Шенген е създаден с акта за присъединяване на Република България към Европейския съюз. На практика, с чл. 32 е дадена възможност на България и Румъния, в периода до присъединяване към Шенген, до постигане на пълно прилагане на Шенгенското законодателство, да бъдат финансирани, като една част от средствата трябва да бъдат ориентирани към външните граници, и другата част е за покриване на финансовите потоци.
Изискване на акта, е минимум 50 % от тази сума да бъде ориентирана към външните граници. Освен това, изискване за усвояване на средствата е двете страни да представят национални индикативни програми, които да обхващат периода 2007-2009 година, като условието за приемането на тези програми е те да бъдат ориентирани към финансиране на дейности, насочени за подобряване на граничния контрол на външните граници.
Обръщам внимание, че става дума за контрол на хора, в конкретния случай, финансирането на митническия и граничен контрол, не е допустимо, поради това, всички дейности в Националната индикативна програма 2007-2009 година са ориентирани в тази посока.
В последствие, Министерство на вътрешните работи координира и подготви Национална индикативна програма за този период, съгласно изискванията на Решение 1417, на Европейската комисия. Тук искам да отбележа, че с акта за присъединяване се дава възможност на България да усвоява тези средства, считано от 1 януари 2007 година, но на практика решението, с което се определя редът за управление на тези средства, Европейската комисия го издава през април месец, 4 април 2007 година, т.е. 3 месеца по-късно. По-късно ще се спра отново на този факт, защото той има отношение за изпълнението на Националната програма.
С това Решение, на практика се определят всички допустими за финансиране дейности, с които България трябва да се съобрази. Разработената Национална индикативна програма, обхваща всички дейности допустими в Решението и има финансова рамка от 161 млн. евро. Към този момент на подготовка, това представлява 62 % спрямо 38 %, т.е. решението за тази сума надвишава минималния ангажимент на страната и за 50-процентно усвояване на средствата за външните граници.
На базата на Националната индикативна програма са написани, в последствие и Годишните индикативни програми, съответно по години – 2007, 2008 и 2009. В края на 2007 година, Европейската комисия одобрява Програмата на България за 3-годишния период, като я оценява като много добра, вътрешно обусловена и балансирана, изцяло съобразена с изискванията за финансиране на дейностите на външните граници. На национално ниво, Програмата е одобрена с Решене на Министерски съвет, като в тази връзка е прието и Постановление 84, с което е създаден Механизъм за администриране, за управление и контрол на средствата по Инструмента Шенген. С Постановлението е създаден Комитет, който се представлява от министъра на вътрешните работи, а членове на този Комитет са заместник-министъра на финансите, заместник-министъра на външните работи, заместник-председателя на ДАНС и към момента сме в процедура за определяне и представител на Министерски съвет, поради настъпилите в последствие промени в състава на Министерския съвет. Така е създадена правната база и административната рамка за усвояване на средствата по Инструмента Шенген.
Какво е планирано да се купи? Всички цели, мерки и дейности в тази Национална програма са ориентирани изцяло към подобряване контрола на външните граници на България, респективно на Европейския съюз. Особен приоритет в тази Програма е изграждането на Интегрираните системи за наблюдение на границите. Тези Интегрирани системи, от една страна обхващат сериозен финансов ресурс, от друга страна те са част от цялостната Европейска система за наблюдение на външните граници и се предвижда към 2012 година, изградените национални системи за наблюдение на границите да бъдат свързани към т.нар. EUROSUR – Европейската система за наблюдение на външните граници, която е към Агенцията ФРОНТЕКС, това е Агенцията на Европейския съюз за контрол на външните граници. Подчертавам, с особена значимост тези Интегрирани системи, защото изграждането им ще изпълни ангажимента на страната ни към постигане на контрола на външните граници на Европейския съюз.
На второ място, като значим ангажимент на нашата страна е Контролът на морските ни граници, като за тази цел, в Програмата е заложено закупуването на различни по категория морски съдове за наблюдение и контрол на морските граници. Така в Програмата е заложено закупуването на 200-тонен кораб, два 50-тонни кораба и два 20-тонни кораба, за наблюдение на морската ни граница и същевременно 6 катера за наблюдение на дунавската ни граница, която по своето продължение има статут също на външна граница, независимо, че спрямо Румъния, тя има и статут на вътрешна граница, т.е. там имаме един двойствен статут.
Следващ ангажимент на българската страна, по Инструмента Шенген и по отношение на външните граници е въвеждане на въздушното наблюдение на външните граници на Европейския съюз. За тази цел в Инструмента Шенген е заложено финансиране и доставка на 3 изцяло оборудвани, за целите на граничния контрол хеликоптера. Два малкI и един среден, които към момента са в процедура. Естествено, отделено е място и на обучението на гранично-полицейския състав, пряко ангажиран с дейностите по контрол на границата. Предвиден е и още един от ангажиментите на българската страна, свързан с контрола на миграционните потоци, а това е изграждането на дома в Любимец, за който са предвидени почти 10 млн. лева, тъй като България има задължението да изгради домове за настаняване на чужденци, в непосредствена близост до границата, в т.нар. гранична зона.
Съществено място е отделено и на подобряването на комуникациите в граничната зона по външните граници на структурите на Гранична полиция, като за тази цел са отделени средства за доизграждането на Цифровата система ТЕТРА, това е една специализирана система, използвана от полицейските сили в Европейския съюз.
И не на последно място са средства за подготовката на страната ни за включване към Шенгенската информационна система и визовата информационна система, съответния хардуер и софтуер, както и подготовката за използването на тази Система от служителите на съответните ведомства. Трябва да споделя, че в периода на изпълнение на Програмата се натрупа едно забавяне. Причините са комплексни, ние много често сме ги обсъждали, но в последствие бяха предприети и съществени мерки за намаляване, за преодоляване на това забавяне.
На първо място, като стъпка още през септември месец, беше изготвено писмо от заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи и заместник-министър председателя и министър на финансите до председателя на Комисията за защита на конкуренцията и председателя на Върховния административен съд, с молба висящите правни спорове, касаещи изпълнението и усвояването на инструмента Шенген да бъдат ускорявани, като процедури за разглеждане, за да можем да спестим малко оставащото време до края на годината.
Успоредно с това, двамата вицепремиери и министри на отговорните министерства, съвместно подписаха План, който предвиждаше ускоряване на процедурите и оптимизиране на дейностите по ефективното реализиране на дейностите и мерките по Инструмента Шенген.
В допълнение, в министерство на вътрешните работи бяха преразгледани всички технически документации, с цел да се оптимизира тяхното съдържание и да се сведе до минимум възможността за обжалване на процедурите, а по-късно ще споделя какъв съществен проблем се явява обжалването на процедурите, което от една страна е законово право, а от друга страна, за нас, в този кратък период от време се явява като риск.
Като съществена стъпка по усвояване на средствата по Инструмента Шенген, трябва да отбележа писмото на министъра на вътрешните работи до Европейската комисия, с което беше поискано разрешение за удължаване на срока за договаряне, с което да се даде възможност, висящите процедури и стартиралите тръжни процедури да бъдат приключени преди крайния срок за усвояване на средствата и крайния срок за договаряне. За нас, за съжаление този срок изтича на 31 декември. Поради това, че както вече посочих, 3-годишната програма започва на 1 януари 2007 година и приключва на 31 декември, тази година.
По тази причина, в писмото на министъра на вътрешните работи, до Европейската комисия се поставя, като аргумент по-късното постановяване на Решението на Европейската комисия за реда за управление на средства по Инструмента Шенген и като основание се иска българската страна да получи възможността на удължаване на срока на контрактуване, със забавените 3 месеца.
Естествено, за нас е стратегически важно да получим това удължаване на срокA за контрактуване, защото неусвоените пари ние трябва да върнем, по силата на този чл. 32 от акта за присъединяването на България. Неусвоените пари и след срокa на изпълнение на договорите, България също ще трябва да върне. И това е причината, поради която в последствие Комитетът за управление, наблюдение на Инструмента Шенген взе решение, сумата от 161 млн., като първоначално програмирана сума да бъде редуцирана от съотношение 62 към 38 % на 50 на 50 % за да бъде гарантирано максимално усвояване на тези безвъзмездна помощ от Европейския съюз.
Европейската комисия беше информирана за това решение на българската страна и в последствие го одобри, като постави условие българската страна да посочи по какъв начин ще постигне заложените цели и приоритети за достигане на изискването на Шенгенското законодателство. Така, към този момент, сумата е редуцирана в това съотношение 50 на 50 %.
Какво е актуалното състояние към момента? Към август 2009 година са усвоени 33 435 492 евро, без ДДС или това е 21 % усвояване от средствата по Националната индикативна програма. Към 30 ноември са сключени допълнително 20 договора, с което общата стойност на усвоените средства по Инструмента Шенген достига 54 224 594 евро, без ДДС. Т.е., това са 42.07 %, на база вече 128 900 000, т.е. това е вече редуцираната сума по Инструмента Шенген.
С това, което до момента можем да отчетем конкретно сключени договори, трябва да посочим най-големия от тях - това са договорите за морската плавателна техника – 200-тонния кораб е договорен с немска корабостроителница, както и два 50-тонни и два 20-тонни кораба. Договорени са и шестте катера за контрол на река Дунав. Успоредно с това са доставени, договорени и доставени 200 леки автомобила и 180 автомобила с висока проходимост. Договорено е и част от ТЕТРА системата за нуждите на граничния контрол.
Част от процедурите, които в момента са висящи пред КЗК и Върховен административен съд, са с различни правни основания за обжалване и в различна фаза на обжалване, поради което в случай, че представлява интерес, можем съвместно с колегите от Министерство на финансите да предоставим допълнителна информация по тях. Какви са рисковете? Вече ги очертах. Рискът е да върнем парите от неусвоените средства. Рискът е поради обжалването да не успеем да договорим това, което е в почти завършена фаза. И естествено, като последица от това ще трябва да бъдат осигурени бюджетни пари, защото всичко заложено в Националната индикативна програма е 100 % ангажимент на българската държава по Шенгенското законодателство.
С това приключвам и съм готов да отговарям на вашите въпроси.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Шаренков за обстойното представяне на тази Програма. Мисля, че покрива доста и от страна на финансите, така че ще използваме това за база и ако имаме конкретни въпроси, ще се включвате и вие. Звучи ли ви добре така? Добре.
Първият ми въпрос е относно писмото за удължаване на срока. Имаме ли някакви индикации, какъв ще бъде отговорът?
Господин Иван Шаренков: Да. Това, което имаме като официална информация от господин Баро е, че в момента се проучват възможностите за удължаване на срока. Аз започнах с това, че Инструментът Шенген е създаден с акта за присъединяване на България към Европейския съюз, но ние разполагаме с информация, че на другите държави-членки, когато е предоставен този инструмент им е дадена възможност за удължаване на срока по отношение на средствата за Шенгенската информационна система. При нас, освен тези средства, ние обвързваме с тях Визовата информационна система, както и Интегрираните системи за наблюдение на границите, които косвено са пряк ангажимент към външните граници на Европейския съюз. Това е цялата информация, с която разполагаме към момента. Въпросът се проучва в съответните дирекции на Европейската комисия и очакваме крайния отговор.

Председател Светлин Танчев: Но към днешната дата, да кажем, вие работите с настройката, че в края на месеца приключваме?

Господин Иван Шаренков: Ние работим на повече от 100 % натоварване, с крайна дата 31-ви. Ако ни се даде такава възможност, това ще означава, че ще усвоим още средства.

Председател Светлин Танчев: Добре. Само още един въпрос имам, по-общ. Относно разпределението на функциите между Министерски съвет, Министерство на финансите и МВР по въпросът за Шенген. Предвид, че тук вече всички сме заедно, да ни кажете накратко как ще се разпределят функциите и отговорностите по него. Досега виждаме горе-долу как е, каква е нагласата оттук натам? Ясно ли е кой за какво ще отговаря, какви ще са отговорностите предвид ПМС 84, което е от 17.04.2009 година? Какво виждате занапред?

Господин Иван Шаренков: Още при подготовката на Националната индикативна програма, като анекс към Програмата, българската страна е представила цялата система за управление и контрол на средствата и в тази Програма е предвидено Комитетът, както го наричат в Европейската комисия, Политическият борд, той фактически да осъществява цялостното управление. Като Изпълнителна агенция е посочено Централното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите и на практика те провеждат целия процес на обявяване на обществените поръчки, търгуване и сключване на договорите. Сертифициращият орган, както е посочен в Програмата, е Дирекция „Национален фонд”, която е в структурите на Министерството на финансите. И Одитиращ орган е Изпълнителната агенция „Одит на средствата на Европейския съюз”, която беше представена преди малко тук.
За доброто управление на средствата по Инструмента Шенген, ние освен ресорните министерства привличаме, като член, с право на глас в дейността на Комитета представител на Министерски съвет и както вече посочих, поради промените в състава на Министерски съвет, в момента сме в процедура по съгласуване на промяна в Постановлението, с оглед на което ще бъде включен представител на Министерския съвет, с право на глас, в състава на Комитета.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Шаренков. Колеги, имате ли някакви въпроси относно Програмата? Господин Радев, заповядайте.

Господин Емил Радев: От изложеното до тук, на всички ни стана ясно, че са взети много бързи и адекватни мерки, за краткото време. За съжаление, както виждаме, срокът е до края на този месец. Всички ние сме запознати с бавните и мудни процедури в съдебната система, а също така и Комисията за защита на конкуренцията. С оглед, че срокът наистина, при най-лошия вариант, който в момента de jure е 31.12.2009 година, искам да задам въпросът, има ли обществени поръчки, по които има жалби, но производството не е спряно и няма пречка да се сключат договори и предвиждат ли се там процедури по някакъв начин със сключване на договорите?

Председател Светлин Танчев: Заповядайте.

Господин Иван Шаренков: Ами ще дам възможност на колегите от Министерство на финансите. Аз само маркирах, че 7 процедури са обжалват през КЗК, към момента и 5 са пред вас. В детайли колегите да споделят, защото при тях информацията е почти от последния час.

Госпожа Янита Илиева: Да, имаме процедура в Комисията за защита на конкуренцията и във Върховен административен съд, по пет дела чакаме решения, които се надяваме в рамките на този месец да излязат, за да може да се пристъпи към сключване на договор. Но все пак, съдебната система е независима и не можем да се ангажираме с дата.

Господин Емил Радев: Въпросът ми беше във връзка със сроковете, защото ако има произнасяне след края на месец декември, на практика срокът е изтърван. Знаем много добре, че ако има пусната жалба, но не е спряно фактически производството по сключване на договор, имаме възможност да сключим договор. Предвиждате ли все пак да сключите договорите, с оглед на по-нататъшната процедура, за да запазим на практика усвояването на средствата?

Госпожа Янита Илиева: Разбира се, до края на годината ще се сключат договорите, които се обжалват по същество, защото законът го позволява това, с уведомяване на органа, пред който са пренията, в момента. Не можем да сключим договора, ако има наложена мярка спиране. Това е, да.

Господин Емил Радев: И виждам, че има и едно такова забавяне за сключване на договор по Цел 1, мярка 2, дейност 1 – интегрирана синя граница. Там знам, че има и произнесено решение и на КЗК и на вас. Там предвижда ли се развитие на процедурата, защото мисля, че там има окончателно решение?

Госпожа Янита Илиева: Въз основа на решението на Върховния административен съд и допълнително дадени задължителни указания от Комисията за защита на конкуренцията е издадено ново решение на възложитея, което отново се обжалва. Доколкото разбрах днес е подадена частна жалба срещу определението на Комисията за защита на конкуренцията по искането за спиране, т.е. в момента ще се гледа определението във Върховен административен съд, а самото заседание по същество на КЗК е насрочено за четвъртък – 10-ти, което доказва, че наистина Комисията за защита на конкуренцията, Върховен административен съд, наистина приоритетно гледат делата, които са свързани с Инструмента Шенген.

Председател Светлин Танчев: Господин Микев, заповядайте.

Господин Валентин Микев: Към господин Шаренков. Казахте, че тече процедурата по закупуване на хеликоптерите. Те попадат ли също в тази застрашена зона?

Господин Иван Шаренков: За съжаление, попадат в тази застрашена зона, защото процедурата е стартирана повторно, т.е. по тази последна процедура, решението на възложителя е обжалвано, или поне имаме такава информация. Но нека колегите от министерство на финансите да ни кажат точно как е към момента.

Госпожа Янита Илиева: Решението наистина е от 30 ноември на възложителя, на 10-ти изтича срокът за обжалване. До момента нямаме информация за жалба в КЗК. На 11-ти след обед ще ви кажем.

Председател Светлин Танчев: Колеги имате ли други въпроси или коментари? Господин Михалевски, заповядайте.

Господин Димчо Михалевски: Аз искам да благодаря за подробната информация. Разбира се, вие ще сте по-наясно, когато разберете дали има удължение на срока и какво всъщност ще се случи в следващите седмици, до края на годината. Имам един въпрос. В бюджета за следващата година, аз не можах да ги видя, когато гледахме самия бюджет, предвидени ли са необходимите средства от национално съфинансиране за постигане на целите на Шенгенското пространство, защото там имаше необходимост от доста средства, за да може към март 2011 година да сме напълно готови?

Господин Иван Шаренков: Ако позволите да разделя въпросът на две части? От една страна, Националния шенгенски план предвижда това национално финансиране, изключително насочено към постигането на шенгенските критерии. И от друга страна, съществуват други фондове на Европейския съюз, т.нар. Рамкова програма „Солидарност и контрол на миграционните потоци”, в която Фондът за външни граници дава възможност България да усвои малко повече от 60 млн. евро, пряко ориентирани към външните граници и ние там също сме предвидили средства за развитие на интегрираните системи и други дейности. И там, в 3-годишната прогноза за бюджета сме заложили необходимото съфинансиране. То вече 25 % е там. И то е предвидено, т.е. МВР го е заложило, като необходим ресурс. То е в рамките на Националния шенгенски план за действие. На това ми е трудно да отговаря, то не е в ресора на международните проекти, просто затова разделих въпросът на две части.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли други въпроси? Господин Агов, заповядайте.

Господин Асен Агов: А да Ви попитам, заместник-министърът, който е в Комитета за наблюдение, предполагам наблюдава Гранична полиция? Отговаря ли за Гранична полиция, тази структура, в която чакате и човек от Министерски съвет, защото не чух нищо за Гранична полиция. Предполагам, че този човек, е ангажиран с Гранична полиция?

Господин Иван Шаренков: Аз не влязох в детайли за да спестя време. Ще поясня. Заместник-министърът в Министерство на вътрешните работи, който е член на Комитета е господин Павлин Димитров. Гранична полиция участва в заседанията на Комитета, но чрез своя директор, но няма право на глас. Те имат право да участват в заседанията на Комитета.

Господин Асен Агов: А защо е така?

Господин Иван Шаренков: Защото бенефициент по Инструмента Шенген е Министерство на вътрешните работи. И в лицето на старши програмния ръководител и заместник-министър на вътрешните работи, господин Димитров, се съчетават всичките тези функции.

Председател Светлин Танчев: Колеги, други въпроси има ли? Няма. Благодаря ви още веднъж за това, че останахте и така подробно ни запознахте. Преминаваме към Норвежката програма и Преходния финансов инструмент. Кой ще вземе думата? Госпожо Кордова, заповядайте.

Госпожа Мариана Кордова: Уважаеми господин председател, Уважаеми госпожи и господа народни представители, Колеги,
Със съгласието на господин председателя, бих предложила така да разпределим докладването между нас. От наша страна ние сме помолили Изпълнителната агенция в Министерство на образованието да докладва относно изпълнението на проектите, а тъй като полугодишната среща по Норвежката програма беше организирана и проведена с любезното съдействие на Министерство на финансите, ще помолим те да докладват по самата среща. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Добре. Заповядайте.

Госпожа Цветана Герджикова: Да започнем с информацията, по която имаме повече конкретни детайли и това е актуалната информация относно състоянието за напредъка по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Предполагам, че уважаемите депутати са запознати с факта, че европейските страни-членки, извън средствата, които отпускат по линия на Оперативните програми и държавите които не са членове на Европейския съюз, дават възможност, чрез спонсорски програми, България да може да навакса, нека не използваме думата „изоставане”, а по-скоро да ускори развитието си в някои области, в които те биха могли да я подпомогнат.
И във връзка с това, Норвегия много активно се включва във финансирането на проекти, които биха подпомогнали икономическото и социално развитие на страната. Едната от програмите, изцяло се финансира от Кралство Норвегия, това е Норвежката програма, а аз ще говоря по другата. Един финансов инструмент, който се нарича Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство. Това са средства, отпуснати от три-държави, спонсори – Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. Независимо, че Норвегия в самия Меморандум е включена на последно място, всъщност тя е и по тази Програма основният от спонсорите и Програмата много тясно се ръководи и следи от посланика на Норвегия в България.
Комитетът за наблюдение по тази Програма, както и другата – Норвежката програма преминаха, миналия месец, с доста голям успех, като относно напредъка, специално по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство беше специално подчертано от спонсорите и те изразиха успокоение, че нещата вече са стартирали по правилния начин и се развиват със задоволителни за тях темпове. Дори, казаха, че не са очаквали така бързо да се развиват.
Какво по-конкретно се финансира по тази Програма и какво по-конкретно е направено до този момент? Като цяло, средствата по тази Програма са в размер на 21.5 млн. евро и са разпределени в четири основни приоритетни оси. По първата – Защита на околната среда, която включва и градската среда, и намаляване на замърсяването, и насърчаване използването на възобновяема енергия, са сключени 9 проекта, на стойност над 4 млн. евро. Вие имате тези цифри, но нека да ви кажа някои от тези проекти, за да добиете представа, какво конкретно е било селектирано. Например, система за следене и подобряване качеството на въздуха в Бургас. Противопожарна защита на парка Пирин, обществения, националния парк Пирин. Повишаване на източниците, по-скоро повишаване на енергийната ефективност на редица общини, например Гоце Делчев. Мерки за защита на биоразнообразието в Странджа и други проекти от този вид са включени към тези 9 проекта, към първия приоритет.
По втория приоритет, който се нарича Развитие на човешките ресурси, също са сключени 9 договора и ще се изпълняват 9 проекта, на стойност над 3 млн. евро. Като тук, специално се включват проекти, свързани с укрепване на капацитета на общините. Редица общини ще могат да използват средствата за повишаване на своя капацитет и създаване на модерни информационни системи, на бази данни, на дигитално управление. Сред тях са Ябланица, Антоново, Русе, Любимец, Добрич и т.н.
По третия приоритет, който е също изключително важен, нарича се Здравеопазване и грижа за децата, са сключени, всъщност, най-много договори. Ще се финансират 13 проекта, на стойност над 4.5 млн. евро, като тук има също изключително важни за страната ни проекти, като подпомагане на центъра за наркомани, развиване на екологичното мислене на подрастващите и на населението, подпомагане на развитието, по-скоро на здравеопазването на децата в дунавските градове, в дунавския регион и други.
Четвъртият приоритет, по който ще бъдат финансирани 11 проекта, сключени са 11 договора, на стойност близо 5 млн. евро. Също е изключително важен за нашата страна. Той се нарича Опазване на европейското културно наследство. И тук ще бъдат подпомогнати реставрацията и развитието на обекти от историческо и национално значение, като например античният стадион Филипополис, в Пловдив, националният парк Витоша, Западни Родопи, исторически места в Созопол, Копривщица, пещерата Магурата, възрожденски къщи и т.н.
Извън финансирането на тези 42 договора, Фондът дава възможност да се подпомогне развитието на неправителствените организации. Над 2 млн. евро са посветени на това. И отделно, има един фонд за обучение и стипендии на стойност около 600 000 евро, чрез който ще бъдат насърчени обучение, обмяна на опит, развитие на интелектуалния потенциал на нашата страна, като студенти и научни работници, преподаватели, експерти и т.н. ще имат възможност да почерпят от богатия опит на Кралство Норвегия, на Княжество Лихтенщайн и на Исландия. Вече тече процедура по набиране на кандидати и интересното е, че и към университетските и научните среди на трите спонсора има доста голям интерес.
Системата за управление на финансовия механизъм е подобна на тази, по която се управляват и Оперативните програми. Има национално координационно звено, то е и звеното, което е подбрало и сключило съответно договорите, които ще бъдат изпълнявани. В началото това звено е било в Министерството на финансите и сега всъщност преминава в Министерски съвет. Както е и случаят с управлението на Оперативните програми.
Следващото звено в механизма за управление, това е Изпълнителната агенция, която ще следи конкретно вече за изпълнението на сключените договори, което се включват и проверката по места и финансовата проверка на документите, проверка за нередности и т.н., междинни, окончателни доклади. Цялата тази процедура е по мониторинг и контрол на самото изпълнение. И при добро изпълнение ще разрешава и ще извършва съответно и плащанията.
Тази Изпълнителна агенция, в момента се намира в Министерството на образованието, младежта и науката и аз я представлявам, именно от нейно име представям сега информацията за състоянието на изпълнението на тези Проекти.
Освен това, съществува Централен съкровищен орган, който има функциите на сертифициращ орган, той проверява докладите на Изпълнителната агенция и съответно одобрява разходите и разрешава плащанията. Като пък от своя страна, неговите доклади се изпращат вече към офиса на финансовия механизъм. Това е именно звеното, което управлява, в крайна сметка, средствата, тяхното разпределение и използване и това е и звеното, което представлява държавите-спонсори. От него зависят всички крайни оценки.
Разбира се, в структурата за управление на тези средства има и Одитен орган, така че и на национално ниво България ще има съответните одитни проверки. И от страна на самите спонсори, те ще си имат свои одити, свои проверки и ето първата такава проверка, която ще дойде от страна на спонсорите, от страна на офиса на Финансовия механизъм, предстои да бъде направена в нашата Агенция, следващата седмица.
По принцип, всичките 42 договора, които изредих вече са сключени, изпълняват се. Изпълняват се, при това доста добре. За 6-месечието, в което ние функционираме като Изпълнителна агенция, а и ние сме и всъщност първата функционираща Изпълнителна агенция по този механизъм, не са открити нередности. Надявам се да продължи така. Засега са направени проверка на документите за публични поръчки на над 90 проекта. От общият списък, който беше представен за тази година – 120, 90 са проверени. Тези, които нещо не им е достигало и им е поискано, тези които са били добре, са пуснати. Верифицирани са от 42-та договора, тези които са били готови с междинните си доклади, поне към миналата седмица бяха 15. Всичките са изпратени, одобрени са и от сертифициращия орган в страната, а вече сме получили и съответното одобрение на тези доклади и от офиса на Финансовия механизъм, който представлява спонсорите.
Наши представители участват също в повечето комисии за обществени поръчки, които се организират от всички изпълнители на проекти. Там, където можем, винаги изпращаме представители.
Разработен е и доста подберем механизъм за проверките на място. И предстои това също да започне. Доста информация по дейността на нашата Изпълнителна агенция, както и информация за всички сключени договори, за всички проекти, които ще бъдат изпълнявани е качена на сайта на нашата Агенция, под рубриката Изпълнителна агенция по финансовия механизъм. Така, че там самите бенефициени могат да видят, както всички документи, по които трябва да работят, тези, които са издадени от офиса на Финансовия механизъм, така и тези, които са от националното законодателство; и особено документите, свързани с подготовката, обявяването, а и повеждането на обществени поръчки. Разработен е и наръчник, по който да се изпълняват проектите. Така че на този етап считаме, че самото изпълнение тече както се очаква да бъде и това е и оценката, която беше дадена на Комитета за наблюдение.
Това е, което най-общо бих могла да кажа за напредъка по този механизъм. Ако има някакви въпроси, съм готова да отговоря на тях.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви за представянето на тази информация. Колеги, имате ли въпроси относно това, което чухте? Коментари? Няма. Добре, благодаря Ви.

Преминаваме към Преходния финансов инструмент. Заповядайте, госпожо Георгиева.

Госпожа Таня Георгиева: Благодаря Ви. Тъй като аз съм и упълномощен възложител по Инструмента Шенген, току що се шегувахме с моята колежка, че през това време можех да подпиша едно-две решения за няколко милиона по Шенген. Това е в кръга на шегата, разбира се.
Сега, съвсем накратко за Преходния финансов инструмент. Тук няма основание за притеснения. Нямаме констатирани нередности, както и някакви оплаквания по процедурите по Преходния финансов инструмент. Но все пак, нека накратко да ви запозная с целта на това финансиране.
Целта му е да укрепи административния капацитет в определени области, които не могат да бъдат финансирани по Структурните фондове. И с Решение на Европейската комисия, ноември месец 2007 година, тази финансова помощ е отпусната на Република България, като общият бюджет по Преходния финансов инструмент е 33.3 млн. евро, от които 31 487 000 евро са европейско финансиране, а останалата част до 33.3 млн., към 1 806 000 евро е от националното съфинансиране.
Как стоят тук нещата? Сроковете за договаряне изтичат на 15 декември 2009 година. Сроковете за изпълнение на дейностите изтичат на 15 декември 2010 година, а сроковете за плащания по този инструмент изтичат на 15 декември 2011 година. Както казах, тук няма основание за притеснения. Към настоящия момент са договорени 20 млн. евро. За съжаление, няма да бъдат договорени 6.9 млн. евро, тъй като както всички вие знаете, миналата година, юни месец, бе отнета акредитацията на Централното звено за финансиране и договаряне и те нямат право по този инструмент да договарят доставки и услуги. Така, че по този инструмент е останала само частта за туининг договорите, с които всички вие сте запознати.
Бенефициенти по Преходния финансов инструмент са редица министерства, като Министерство на здравеопазването, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и други министерства. Както казах, договорени са 20 млн. евро. Сключени са 54 договора. До 15 декември ще бъдат сключени още 17 договора, на стойност около 3 млн. евро.
Така, че това са разчетите към настоящия момент. Ако имате въпроси съм на разположение. Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви и аз. Колеги, имате ли въпроси, коментари? Няма. Благодаря Ви за участието. Още веднъж се извинявам за това, че ви забавихме, но ще се постарая за в бъдеще да предвидя малко по-точно времето. Така, че ще се постараем да сме по-оперативни за в бъдеще. Желая ви приятна вечер и благодаря още веднъж за участието ви.
Преминаваме към точка

4. Представяне, обсъждане и приемане на становището по законопроект № 902-01-53/3.12.2009 г. а изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет.

Председател Светлин Танчев: Тук са хората от Министерство на културата. Заповядайте.

Господин Асен Агов: Господин председател, нека да направя едно лично обяснение.

Председател Светлин Танчев: Господин Агов, заповядайте, преди да започнем с разглеждането на точката.

Господин Асен Агов: Искам и господин Орешарски да застане тук. Тъй като влязохме в пререкание с госпожа Плугчиева, искам да кажа следното. Аз не атакувам госпожа Плугчиева и ако тя ме е разбрала погрешно, че атакувам нея, моля за извинение. Искам да кажа, че аз атакувам политики, на които тя злощастно стана защитник в последната година на предишното правителство.

Госпожа Меглена Плугчиева: Не защитник, а направи необходимото.

Господин Асен Агов: Ремонтьор, тогава, опити за ремонт. И моля за извинение, ако това е било изтълкувано като лична нападка. Става въпрос наистина за политически дебат.

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря за извинението. Приема се. Да се качи в страницата на Комисията. Въпросът е, че тези, които трябваше да чуят, те си излязоха. Трябваше да е преди това.

Господин Асен Агов: Ще напиша писмо.

Госпожа Меглена Плугчиева: Ето това е решение. Да не губим времето на всички колеги.

Председател Светлин Танчев: Все пак се радвам, че изяснихте тези неща и може сега спокойно да преминем напред.
Тук при нас днес са представители от Министерство на културата, господин Димитър Дерелиев, заместник-министър, Милда Паунова, директор на Правната дирекция, Ивелина Колева, юрист и Аксиния Бонева, юрист.
Господин Дерелиев, имате думата да ни представите законопроекта.

Заместник-министър Димитър Дерелиев: Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, колеги.
Само искам да добавя, че тук е и председателя на Асоциацията на телевизионните оператори – Гриша Камбуров, който беше член на нашата работна група.
С няколко думи, пред вас е резултатът – проектозакон за изменение и допълнение на сега действащия Закон и за радио и телевизия, чиято задача бе да хармонизираме, с директивата за аудиовизуални медиини услуги на Европейската комисия. Малко късно е започнала работата по това, не знам защо толкова дълго е била отлагана. За всеки случай, преди около 2 месеца беше създадена междуведомствена работна група, със заповед на министър-председателя, на която аз имах честа да бъда председател. Тя беше една доста голяма работна група, на която представителите бяха от най-различни страни, организации. И се радвам, че в толкова кратък срок успяхме да направим, според мен, едно доста добро хармонизиране на директивата, не я преписахме дума по дума, както направиха в румънския парламент.
Пред вас е текстът. Старали сме се много от важните въпроси да ги отложим за новия Закон за радио и телевизия, по който има вече решение и започваме работа по него, който ще бъде създаден през следващата година. Много големи са очакванията към този нов закон. Много проблеми са се натрупали в тази област. Тук задачата в Закона за изменение и допълнение е по-скромна, тя е хармонизиране на действащото законодателство с тази директива и в срокът до 19 декември, тази година, съвсем кратък срок, поне на първо четене да мине в парламента за да можем да си отдъхнем.
Поради напредналото време не искам да влизаме в подробности, но сме готови на всякакви въпроси да отговорим. Ние доста подробни мотиви сме написали, които миате. Тук сме за да отговорим на някои ваши въпроси и виждания. Благодаря ви.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви, господин Дерелиев. Вие запознат ли сте с нашия проект на становище, изчетохте ли го? Имате ли някакви забележки, въпроси?

Заместник-министър Димитър Дерелиев: Приемаме го.

Председател Светлин Танчев: Благодаря Ви. Колеги? Господин Агов.

Господин Асен Агов: Аз се радвам, че господин Камбуров е тук, защото днес получихме един материал, който носи неговият подпис. И понеже обсъждахме днес в парламентарната група въпросът за 25-процентната квота. Такова изискване няма в европейската директива. Има изискване, както вие правилно сте отбелязали в становището си, от 10 %. И аз се радвам, че стои тук това становище, защото то е много съществено. Вътре има един текст, за онези, които познават телевизионното програмиране, с повторенията, това означава, да задължим телевизиите с 50 % да излъчват българска продукция, защото ще има повторения.
По начало, квотният принцип е много глупава работа. Навсякъде, където има квоти, има на практика цензура и налагане на вкусове. Отгоре на всичко се намалява пазарната привлекателност на телевизиите, защото им налагаш квота. Като сложиш в едно училище да има 30 %, примерно ромчета, българчетата избягват, добрите учители избягват и се понижава качеството на училището. Давам този пример. Т.е., за мен това подлежи на допълнително обмисляне.
Аз разбирам мотивите на вносителя да каже 25 % да защитим българската продукция. Но българската продукция, по този начин, вместо да я насърчим да бъде качествена, защото тя може да се пребори и да се състезава за даден слот в програмното време, в добро програмно време, с да речем американска или да речем друга някаква европейска продукция, вносна продукция, ние по този начин стимулираме, чрез квотата да се създава, каквото и да е и то да се купува задължително от телевизионните оператори за да се попълва тази квота.
Сутринта, когато го обсъждахме това нещо, аз бях много против. Изобщо въвеждането, хайде 10 % няма как да избегнем тази европейската квота, европейска може да означава и българска квота. Но така, в крайна сметка конкурентоспособността на българските оператори и продуценти ще намалее. Те си гарантират някаква пазарна ниша да купуваме само от тях. Все едно да ме задължат мен да купувам само от Била или само от Метро. Макар, че не ми харесва цялата продукция, но съм длъжен да купувам само от тях.
Ето затова, аз не знам, с господин Дерелиев сме добри приятели и не знам кое е накарало министерството да предложи това нещо. Това ми е основното възражение. Още повече, че то не влиза в как да кажа, в прерогативите на нашата комисия, защото нашата комисия би трябвало да одобри 10 % европейска квота и толкоз, както си беше и в досегашния закон и с това да приключим. Та ми е любопитно, господин председателю и господин Дерелиев, и другите колеги от Министерство на културата, дали само патриотични мотиви са ги накарали или някакви други мотиви?

Председател Светлин Танчев: Заповядайте, господин Дерелиев.

Заместник-министър Димитър Дерелиев: Господин председателю, господин Агов, действително това не е изискване на Директивата за аудиовизионни медиини услуги. Това беше направено в хода на обсъжданията, в тази доста широка междуведомствена работна група. Беше предложено, с едно аналитично, доста пространно изложение от Асоциацията на телевизионните продуценти. Впрочем и от предната комисия, от която ние идваме, по Културата, този § 20 беше в основата на най-разгорещените дискусии.
Та, когато го предложиха Асоциацията на телевизионните продуценти, в тази много широка междуведомствена работна група, в която в никой случай представителите на Министерството на културата не доминират като мнозинство, по някакъв начин, това нещо беше така широко обсъждано и голямото мнозинство се обединиха да подкрепят увеличаването на такава квота, с изключение на АБРО, които още тогава, принципно застанаха против становище, което те и досега продължават да защитават.
Благодаря.

Председател Светлин Танчев: Колеги, имате ли въпроси, коментари относно така представения законопроект?

Господин Асен Агов: По повод становището, тъй като е готово, господин председателю, държа да се отбележи тази забележка за 25 и 10-те процента, в него. Разбира се, може да го подложите на гласуване, но пак казвам, не им помагаме. По този начин вредим на качеството на българските продуценти. Ще започнат да пробутват на телевизиите продукция, която просто няма да бъде качествена и конкурентоспособна и ще понижи най-накрая и приходите на телевизиите, защото като пробуташ лоша продукция, рекламодателят няма да иска да си дава парите за реклама точно в този програмен слот,. Т.е., аз не мога да разбера, каква е логиката на това нещо? То просто стимулира лошото качество.

Председател Светлин Танчев: Заповядайте, господин Камбуров.

Господин Гриша Камбуров: Уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Господин Дерелиев.
Няма нищо лошо в увеличаване на квотата на продукцията. Проблемът обаче идва в две плоскости. Едното е, че са изключени повторенията, както господин Агов каза, което директно води до 50 % квота, което е половината от годишното програмно време. Вторият по-голям проблем, който според мен ще имаме с Европейската комисия е това, че в сега действащия закон, директивата ни казва европейски произведения, не ни казва български произведения, т.е. ние си позволяваме да заменим думата европейски с български, което в един момент, при нотифицирането на измененията на Закона за радиото и телевизията предполагам и по-скоро вярвам, че ще ни донесе доста големи главоболия да обясним и да убедим Европейската комисия, защо след една година действия, които бяха предприети по увеличаване на междукултурния диалог, именно увеличавайки възможността за излъчване на програми на други езици, ние ограничаваме независимите продуценти от другите страни, като им казваме, български телевизии ще купуват тази продукция само от български продуценти.
Така, че аз също моля уважаемите народни представители, ако те считат за необходимо, да отбележат в своя доклад, че този текст се нуждае от прецизиране. Това да бъде направено между първо и второ четене. Благодаря ви.

Председател Светлин Танчев: Добре. Аз считам за основателни доводите и коментарите, които направихте. Наистина, водещата комисия е тази, която ще реши колко точно да е европейският процент. От тук нататък не е точно наша ролята да се произнасяме, но аз предлагам да го подложим на гласуване и да го включим в нашето становище, с което ще запознаем и пленарната зала.
Има ли някакви коментари или възражения към това нещо? Няма. Предлагам, който е „за” да гласува за вкарване на тази част в становището, гласуваме. За? Единодушни сме, значи ще го запишем в нашето становище. Няма „против” и „въздържали се”.
Сега предлагам да гласуваме цялото становище, както сме се разбрали, както е представено, с допълнението, което направихме. Който е „за”, нека да гласува. Единодушно приемаме това становище. Благодаря ви за изказаното становище и от ваша страна. Желая ви приятна вечер.

Заместник-министър Димитър Дерелиев: Господин председател, само за секунда. Може би двете страни трябва да потърсят междувременно, между първо и второ четене някакво решение, разбирате.

Председател Светлин Танчев: Искам да помоля народните представители да останат още 5 минути. Имаме един коментар, който трябва да направим, така че само още 5 минути ще ви забавя.

Госпожа Меглена Плугчиева: Предполагам, че мога да си позволя да направя коментар в точка Разни. Имаме едно предложение към председателя и към всички колеги, тази седмица, на 7-ми беше срещата на върха, по темата Пост Киото и изобщо политиката на Евросъюза по темата „Защита на климата”. Смятам, че е редно ние като Комисия по европейски въпроси да изслушваме, да чуем представители на Министерството на околната среда за националната позиция по отношение на ангажиментите, които Европейския съюз е приел и в какви последици това ще има и за българската политика в сферата на околната среда. Смятам, че е нормално и естествено да имаме повече информация. Затова предлагам, господин председател, да включим такова заслушване за следващо заседание.

Председател Светлин Танчев: Напълно съм съгласен. Мисля, че сме единодушни. Само искам да попитам, има ли някаква спешност това нещо, предвид, че тази седмица ви изморих от комисии, а утре ще имаме извънредна комисия, заедно с Правната комисия от 15.00 часа, в което трябва да гледаме една точка само, която е за наследството, това, което е свързано с влизането на Лисабонския договор и този опитен механизъм, дали ще спазим сроковете. Така, че ако нямаме някаква спешност, да го направим след Нова година.

Госпожа Меглена Плугчиева: Важното е да имаме информация.

Председател Светлин Танчев: Добре, съгласен съм. Благодаря ви, приемаме го, записваме го в протокола и готвим такова нещо веднага след Нова година. Колеги, желая ви приятна вечер и до утре.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ