П Р О Т О К О Л

№ 28

На 14 април 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на актуална информация от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.”.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-20/26.03.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 054-01-28/30.03.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за храните – внесен от Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев.
На заседанието присъстваха: Мила Власковска – от Министерството на земеделието и храните, Камен Колев – БСК, Петър Андонов – КРИБ, Цветан Симеонов от БТПП, Емил Радев, Мариана Велкова.
Заседанието беше открито и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на актуална информация от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.”.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-20/26.03.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 054-01-28/30.03.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за храните – внесен от Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 054-01-28/30.03.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ – ВНЕСЕН ОТ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА, ДИМИТЪР АВРАМОВ И СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на земеделието и храните
Венцеслава Тасева - директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”
От Министерството на здравеопазването
Проф. Мила Власковска – заместник-министър
Д-р Нели Микушинска – началник сектор на дирекция „Планиране и управление на общественото здраве”.
Давам думата на госпожа Танева, вносител на законопроекта, да ни запознае с представения законопроект.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, знаете, че днес от 15 часа е редовното заседание на Комисията по земеделието и горите, поради което благодаря за преместването като първа точка на представянето на нашия законопроект, на което заседание на Комисията по земеделието и горите от 15 часа ще бъде разгледан същият законопроект.
От името на вносителите искам накратко да представя законопроекта. В общи линии той касае регламентиране на информираността на обществото по повод ползването на храни със съдържание на ГМО в обектите за хранене или за производство на ясния и отделни разпоредби, които регламентират изискванията за етикетирането.
Законопроектът е кратък. Той е следствие на приетата политика и гласувания Закон за ГМО, който мина преди близо един месец. В мотивите е цитиран точно регламентът, не смятам, че има смисъл да ви губя времето и да чета критиката.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли някакви въпроси и възражения относно това, което чухме от вносителите? – Няма.
МИЛА ВЛАСКОВСКА: Уважаеми госпожи и господа, от името на Министерството на здравеопазването ще представя следното – мисля, че имате материали. Като цяло ние подкрепяме законопроекта, но имаме редица забележки, които между първо и второ четене би трябвало да се внесат, свързани особено с контрола на някои от въпросите за храните и ГМО.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Поставям на гласуване внесения законопроект.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.

Сега влизаме в нормалната програма. Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА 2007 – 2013 Г.”.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Евгени Ангелов – заместник-министър;
Жулиета Хубенова – съветник по европейски програми и проекти на министъра на икономиката, енергетиката и туризма
Грета Добрева – и.д. директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност”;
Мариана Велкова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия;
Евдокия Кръстева - управител на средствата от ЕС при Министерския съвет;
Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата;
Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара;
Петър Андонов – програмен директор в Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.
Давам думата за представяне на законопроекта на господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ние сме изпратили доста детайлна информация. Аз ще се въздържа да минавам през повечето от нея, за да остане повече време за въпроси и отговори.
Въпреки това искам да кажа няколко думи за насоките по преструктурирането и промените, които текат по оперативна програма „Конкурентноспособност”. Те общо взето могат да бъдат обобщени в шест насоки.
Едната е оптимизиране на вътрешните правила на работа, тоест организация на работата както в междинното звено, така и в управляващия орган.
В процеса на извършването на промени в процедурния наръчник на междинното звено, включително приложенията към него, образци за контролни листа и други документи, с оглед оптимирането на дейностите по изпълнение на делегираните функции на малки и средни предприятия по приоритетни оси 1 и 2 предложенията за промени в процедурния наръчник на междинното звено ще бъдат съобразени и с предстоящото преструктуриране на Главна дирекция „Конкурентноспособност и иновации” в съответствие с функциите и дейностите на отделните звена.
Може би по-редно е само да спомена накратко тези 5-6 оси, а след това колегите да кажат в техните звена кои са конкретните промени, които текат.
На второ място, преработване на процедурите за кандидатстване за оценка и мониторинг. Вие знаете, че върху това работим вече няколко месеца. Беше направено доста широко обществено обсъждане с бизнеса, компании и консултанти още през есента на миналата година. Всичките тези предложения бяха разформирани в няколко работни групи, систематизирани, синтезирани и излезе един екшън-план, който е в процес на реализация в момента.
На трето място, работим естествено и по обработката на вече подписани договори и там се налага решаването на индивидуални програми на бенефициенти, свързани, от една страна, с правила, зададени по предишните схеми, които създават доста трудности; от друга страна, липсващи документи и пропуски от страна на бенефициенти. Ние правим всичко възможно в рамките на регламентите да одобряваме възможно най-много искания.
На четвърто място, хоризонтални промени, които са основни промени в ПМС 55, 121, 236 и, разбира се, електронната система ИСУН. Там са систематизирани конкретни предложения не само от нас, но и от другите министерства и те ще бъдат поставени пред Министерския съвет съвсем скоро.
На пето място, една от трудоемките задачи е подобряването на комуникацията между управляващия орган и междинното звено. Тук колегите ще опишат в по-големи детайли. Но там текат доста сериозни и задълбочени дискусии, тренира се старт на междинното звено от управляващия орган. Същото се случва и с териториалните звена.
Оказа се, че няма единна визия, единно мислене за това как трябва да се спазват правилата във всички органи на програмата. Това е нещото, с което в момента прекарват всички, които са ангажирани с програмата.
Според мене, на последно място е значително отворен и прозрачен подход към бизнеса. Вече като говорим за индивидуалните инициативи, тези данни, които са на дневник и които излязоха от нашите работни групи са доста сходни. Повечето от тях са приети. Тези, които не са приети, е ясно обяснено защо могат да бъдат приети и как са в конфликт с европейските регламенти.
Така че на този етап аз не искам повече да ви отегчавам. Ние сме готови за вашите въпроси и коментари по материалите.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря на господин Ангелов за краткото резюме.
Колеги, имате ли въпроси или коментари относно така представената програма? Имате думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз искам да задам два въпроса. Но обръщам внимание на факта, че вече 9 месеца - господин председател, молбата ми е и Вие да чуете това, което искам да кажа, защото то се отнася за стила на работа в комисията – нито веднъж нашата комисия не е успяла, въпреки многократните разговори и насрочени заседания по различните оперативни програми, да доведе нито един министър по съответната оперативна програма. Това ще остане трайна практика или просто винаги се намира някакъв вид оправдания или извинение? Нещо, което лично аз си позволявам да подчертая и да кажа, че това говори за лош политически вкус.
Вероятно ще е добре да се отрази в протокола и да се има предвид на следващите разглеждания, тъй като особено в условия на икономическа криза, когато се разполага с един лимитиран финансов ресурс, който трябва по максимално бързия и най-ефективния начин да бъде въведен в действие, смятам, че няма по-важни политически и държавни ангажименти. Затова лично аз настоявам министрите да се явяват тук пред комисията и да участват в тези дебати. Това е първото, което искам да кажа.
Второ, очаквам все пак да чуем в тези няколко месеца освен направените промени в тези шест насоки, за които говори заместник-министърът, какво реално като резултат има по отношение на нови сключени договори, по отношение на разплатени такива. Да припомня, че от Министерството на труда и социалната политика беше направен един модел на презентация, която беше изключително добре визуализирана и много информативна, с конкретния и концентриран подход, който беше предложен, и даваше максимална информация на депутатите, а не изпращане на десетки страници материали.
Така че конкретният ми въпрос остава зададен.
Третият, последен въпрос, е свързан с ДЖЕРЕМИ. Бихме искали да знаем на какъв етап в крайна сметка се намира, задейства ли се, кога ще се задейства реално и ще се прилага инструментът?
Моят въпрос е и към представителите на бизнеса от всички проведени разговори и дискусии за опростяване и облекчаване на процедурите и за осигуряване на напредък по програмата, защото точно в този момент се нуждаем изключително много от тази оперативна програма и особено малкият и среден бизнес. Искам да чуя мнението на бизнеса как оценяват направените промени за работа в оперативната програма, удовлетворени ли са техните очаквания и искания или има още основни или принципни въпроси, по които трябва да се дискутира и да се търси оптимизиране на работата.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз първо искам да Ви благодаря за представената информация. Всичко, което сте изпратили, е доста обобщаващо. Наистина прави впечатление разликата в размера на извършените плащания по програмата след последното ни изслушване, което показа, че към 31 март 2010 година разплатените средства са вече над 12 млн. евро, а за сравнение към 31 октомври 2009 година тази цифра бе 778 хил. евро, доколкото виждаме от материалите. Ако искате, след малко може да навлезете в още детайли.
Аз имам един въпрос, който е допълващ този на госпожа Плугчиева – кога реално във времето виждате да приключи цялостната подготовка за стартиране инициативата ДЖЕРЪМИ, включително изборът на финансови посредници?
В предходното изслушване на 18 ноември представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изразиха мнение, че реална дейност по ДЖЕРЪМИ ще стартира в началото или средата на 2010 година. Как върви това нещо?
И последният ми въпрос е кога очаквате да бъдат постигнати изброените в предварителния материал на стр. 7 и 8 резултати от обществената поръчка за оптимизиране управлението и изпълнението на програмата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Благодаря за въпросите.
Първо, по първия коментар. Министър Трайков настояваше да присъства на това заседание, но днес е в Туркменистан. Това, което се опитахме да направим, беше да проведем тази среща другата седмица. Но заради актуалността на темата комисията реши да не се отлага повече този въпрос.
Може би ще кажа две думи за ДЖЕРЪМИ и тогава ще преминем на конкретните оси.
Само още едно число. Към август миналата година към бизнеса бяха изплатени 107 хил. евро за първите три години на програмата. Въпреки че това, което досега е изплатено, също не ни задоволява, все пак това е един значителен ръст спрямо това, което е било преди.
За инициативата ДЖЕРЪМИ. През последните няколко месеца се водят доста интензивни преговори с Европейския инвестиционен фонд. Подходът, който имаме, е оценен и изтъкван не малко пъти от Европейската комисия – става въпрос за подхода ,който имаме спрямо Европейския инвестиционен фонд и то конкретно във връзка с отстояването на нашите интереси и преследването на стратегиите, които са важни за България.
За ДЖЕРЪМИ трябваше днес да влезе окончателният пакет от документи на Министерския съвет, но в последния момент отпадна от разглеждане, което значи, че другата сряда ще бъде разгледан от Министерския съвет. Това включва пълният списък на документи и договорености с няколко много съществени промени, които набързо ще резюмирам.
Имаше два основни проблема с ДЖЕРЪМИ по начина, по който беше структуриран. Единият е свързан с техническата структура на фонда. Там участваше Българската банка за развитие, което отпада от новата структура, което почти гарантираше, че ДЖЕРЪМИ щеше да бъде разгледат като инструмент държавна помощ от Европейската комисия и най-малкото трябваше да нотифицираме и да чакаме тяхното решение.
С това преструктуриране се опростява значително структурата на холдинговия фонд, включително процедурата по учредяване на дружеството – дружество със специална цел в България, както и цялата договорена документация.
Отпадат някои проблеми във връзка с изходните механизми, предвидени в първоначалните договори. Отпадат също проблеми, свързани с приложимото законодателство във връзка с държавните помощи, както вече споменах.
Въвеждат се много по-ясни механизми за контрол върху Европейския инвестиционен фонд.
Предвижда се най-важните решения, касаещи Фонда, да могат да бъдат вземани само с предварителното съгласие на българската държава.
Предвижда се участие на министерството на ниво борд на директорите на фонда, както и в инвестиционния борд.
Засилва се прозрачността и отчетността при управлението на средства, като се въвежда изискване за предоставяне на договори, сключени между Европейския инвестиционен фонд, холдинговия фонд и Европейската инвестиционна банка.
Намаление размерът на разходите за такси, свързани с инициативата ДЖЕРЪМИ, тоест преговорени са таксите, които ние ще плащаме на Европейския инвестиционен фонд. Това ще резултира в повишаване на инвестициите в нашата икономика от порядъка на 4 млн. лв., което е спестяване – 4 млн. лв. за целия период.
Въведено е изискване за инвестиране на определен процент от първоначално внесените средства, преди да се дължат разходи и такси върху допълнителните средства.
Като цяло, за да не минавам през всичките точки, парите, които ние ще платим на Европейския инвестиционен фонд, са значително намалени.
По-ясни ангажименти във връзка с прехвърлянето на ноу-хау към новата структура и към България, това, което липсваше. Ние хубаво ще плащаме такси на Европейския инвестиционен фонд пет години, но след това тази структура трябва да заработи на местно ниво. Естествено е интересът на ДЖЕРЪМИ да няма такъв капацитет и ние в един момент да се окажем без избор, освен да ги преизберем.
Тук се направи отделен меморандум, който обяснява точно как, колко хора, къде, кога и за какъв период те ще обучават, за да може това ноу-хау да стигне в България, за да има приемственост в края на периода. Това ще се случи в рамките на ДЖЕРЪМИ и ще стартира още тази година. Но в края на този петгодишен период трябва да има механизъм, с който ние можем сами да стопанисваме тези 200 млн. евро, без да се налага да плащаме такси.
На последно място, това не е голяма точка, но все пак е интересна – част от прецизирането на документацията. Предвиждат се 1 млн. евро, предназначени за развитие на мрежа на бизнес-ангелите да се отпуснат на по-късен етап, тъй като технически тя е грантово финансиране, не е ревулвиращо финансиране и не може да бъде включено към първоначалните 200 млн. евро.
В съвкупност всичките тези мерки значително завишават контрола, който ние имаме, рефлектират в стратегията, която правителството и ние сме изготвили къде трябва да бъдат насочени тези 200 млн. евро. Защото това, което говорих досега, са по-скоро техническите проблеми.
Големият разговор, който не беше воден до този етап с Европейския инвестиционен фонд, беше къде тези 200 млн. евро трябва да бъдат насочени и защо. И най-дългият период на дискусията обзе точно този елемент, където в края на краищата ние отделяме почти половината фонд за рисково инвестиране. Това ще рече дялови инвестиции. Тези три фонда, за които Вие споменахте, са изцяло наша инициатива от края на миналата година.
За да могат българските малки и средни предприятия, освен взаимно финансиране, по ДЖЕРЪМИ правим вече три фонда. Единият е венчер кабит, точно това рисково финансиране на най-малките компании.
Вторият фонд е за малко по-големи бизнеси, на които им трябва допълнително финансиране за доразвитие.
И третият е мецанинт фонд, който е тип инструмент между заемно и дялово инвестиране за вече по-развити бизнеси.
Така че освен тези 81 млн. по ДЖЕРЪМИ, които ще бъдат заделени, ние поставихме условието тези фонд-мениджъри на трите фонда да привлекат още няколко десетки милиона, така че общото финансиране да е 150 млн. евро, от които само 81 млн. са по ДЖЕРЪМИ.
В България има голям недостиг на такъв тип финансиране и чрез този инструмент ние решаваме доста голям проблем на малките и средните предприятия.
Общо взето това са промените по ДЖЕРЪМИ. Както казах, другата седмица минава на Министерски съвет и след това ще бъде представено на Народното събрание за повторна ратификация.
За конкретните ратификации няколко думи ще ви каже госпожа Жулиета Хубенова.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Вие знаете, че нашата схема на програмата е 162 млн., като действащите в момента договори са за 182 млн., а през 2010 година програмата е за изпълнение на 674 млн. Те са много, в индикативната програма се виждат. Ние сме в средата на пробния период и трябва много бързо да действаме, да контрактуваме повече средства, за да могат тези средства след това да се изпълнят. Защото знаете, че зад всяка една операция стоят една или две години срок за изпълнение.
Изплатените средства към 12 април са 13 млн. евро, като днес би трябвало да се изплати още 1 млн. евро на малките и средните предприятия, така че ще станат 14 млн. евро.
Да кажем какво е направено по осите и докъде сме стигнали.
По първа ос, която е развитие на икономиката, базирана на знанието и иновацииите, имаме подкрепа за иновационни дейности в предприятията. Това е по-трудна схема, знаете това, тъй като са малки парите, по 200 хил. евро, имат специфичен характер, с повече иновативни дейности, по-трудна оценка и мониторинг. Но правим всичко възможно – ще ви кажа и какво, за да може тази схема наистина да върви.
До момента са в процес на изпълнение 26 договора за 4 млн. евро. Тече в този момент и процедура за набиране и оценка на нови проекти, чийто бюджет е 20 млн. евро. Получени са 95 предложения, от които са преминали на административна оценка и допустимост 20. В момента се оценяват 13 проекта, на които са изпратени писма с искане за разяснение, за да можем да приключим тази оценка.
Тъй като това е отворена схема, те се разглеждат по десетки, така че и следващите десетки ще бъдат разгледани. Има достатъчно предложения тук, за да може тези 20 млн. евро да бъдат разпределени за малките и средните предприятия. При отворената схема всеки момент се получават нови и нови предложения. Тези 95, които сме получили, са с днешна дата.
По другата схема за разработване на иновации в предприятията и внедряването им в икономиката, тоест комерсиализация на иновативни продукти, процеси и услуги, в момента има договорени 11 млн. евро, които са от миналата година договорени, като през третото тримесечие – това е за предприятия, които са с над три години регистрация, значи са по-стари предприятия. В края на третото тримесечие – това сигурно сте го видели по индикативната програма - ще се пусне нова процедура, която е с бюджет 25 млн. евро. Този път тя ще бъде отворена, за да могат повече предприятия да кандидатстват.
На 29 март т.г. беше обявена схема за комерсиализация на иновативните технологии, продукти и услуги, обаче за предприятия, които са по-млади, регистрирани до три години. Така че тази процедура е отворена и в момента очакваме да постъпят предложения, които да бъдат оценени.
За подобряване на проиновативната структура, през миналата година се е отворила само една схема, която е с бюджет 1,5 млн. евро, което е за подкрепа за създаване на технологични паркове. В момента все още няма подадени предложения, но се очакват.
Всички други процедури са нови, те ще бъдат открити, със създаване на нови и съществуващи технологични центрове. Такава процедура има по ФАР, така че се стъпва на нея и се разглежда какви са уроците, за да може наистина тази процедура да бъде по-добре направена.
Така че за нея и за създаване и укрепване на съществуващи офиси за технологичен трансфер се сформират работни групи, които да разработват специфичните критерии. Тази и следващата са с 5 млн. евро и те ще бъдат за четвъртото тримесечие.
Развитие на научния потенциал също е предвиден за четвъртото тримесечие. За там са 20 млн. евро. Схемата зависи от участието на МОН.
Какви мерки за намаляване на рисковете сме взели по схемите на ос 1, освен тези, за които ще кажат колегите от управляващия орган на междинното звено. Допълнително имаме сключен проект с ГТЗТ за изготвяне на приоритети по ефикасно изпълнение на тези операции за подкрепа на иновационни дейности от предприятията.
Организиран бе уеб шоп за иновативна стратегия на 31 март и 1 април под егидата на ГТЗТ и с чужди специалисти, където участваха представители на научни организации, на бизнеса и специалисти от междинното звено, на управляващия орган, както и от дирекция „Иновации” към МИЕ, за да може наистина да имаме стратегия в кои иновативни области точно ние ще инвестираме.
От 12 май започва нова серия за организиране на работни групи за постигане на по-бързи резултати по операциите в рамките на шест месеца, което също ще бъде под ръководството на ГТЗТ. Така че те ще работят с нас за да се види какъв е успехът. Искаме за шест месеца да се видят резултатите. Трябва да видим резултати в края на шестия месец. В тази насока работим.
По втора оперативна ос – повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес-среда, за технологичното обновление на предприятията. Минали са две процедури – през 2007 и 2008 година, които са за 216 договора на стойност 56 млн. евро. Изготвени са в момента и са в Министерството на финансите, те минават там за държавна помощ. Вкарани са вече насоките, наръчниците за управление на проектите, които са на стойност 50 млн. евро. Това е, за да се помогне на малките и средните предприятия да си обновят технологичния парк.
За технологична модернизация на големи предприятия до момента имаме една процедура, по която има 40 договора за 47 млн. евро, които са в процес на изпълнение.
Изготвени са насоките и наръчниците за управление на проектите по новата процедура, която ще бъде пусната през месец април. В момента тези наръчници и проектът за управление се разглеждат от управляващия орган, за да може да бъдат след това внесени в Министерството на финансите.
Така че се надяваме до месец април тези технологични модернизации да бъдат обявени.
За покриване на международно признати стандарти. Наистина тук закъсняхме малко. Сигурно ще кажа накрая защо до края на първото тримесечие не бяха обявени процедурите. Тъй като имаше много предварителна работа, за да се съгласуват някои от министерските постановления, а също изменение на договорите, за които ще разкажат моите колеги. Но в крайна сметка искаме да пуснем добри процедури, а не куци.
За покриване на международно признати стандарти е имало две процедури, които са за 298 договора. В момента са в изпълнение. Те са за 6 млн. евро. В момента са разработени специфични критерии при избор на проекти. Новата процедура на стойност 10 млн. евро ще бъде обявена през третото тримесечие, както и по индикативната програма.
За създаване на инфраструктурна подкрепа на бизнеса през четвъртото тримесечие с 5 млн. евро ще бъде отворена схема за създаване на мрежа от организации, предоставящи консултантски и информационни услуги. В момента се прави всичко възможно тя да бъде пусната по-рано.
Следващата седмица имаме среща с представители на Европейската комисия за подпомагане изготвянето на специфичните критерии. Изготвят се и се проучват нуждите на малките и средните предприятия от такива услуги.
За създаване на регионални бизнес-инкубатори – това също е нова схема, която никога не е пускана. Направени бяха срещи с бизнес-организациите, като са разработени специфични критерии за избор на проекти и предстоят за обсъждане тези процедури, които ще бъдат на стойност 18 млн. евро и ще бъдат обявени през второто тримесечие.
Въвеждане на енергоспестяващи технологии и възобновяеми енергийни източници. Бюджетът е 200 млн. евро. Обявено е, че тази схема ще бъде пусната през четвъртото тримесечие. Но ние искаме да я изтеглим през третото.
В момента сме в преговори с Европейската инвестиционна банка и БИРДИ за подпомагане изпълнението на схемата. Смятаме, че до края на това тримесечие ще можем вече да изготвим окончателния вид заем за работа на схемата, така че да можем да я обявим през третото, както казах, а не през четвъртото тримесечие. В много оперативна връзка сме с тях.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, нали може да се включа, защото отговарят на моя въпрос? Не е нужно да влизате във всички тези подробности ос по ос. Две цифри очаквам от вас – да кажете каква ви е прогнозата до края на годината какъв финансов ресурс се ангажира министерството да се осигури за усвояване от бизнеса. И второ, за кога да очакваме реалното влизане в действие на ДЖЕРЪМИ.
Това са двете простички неща, които искам да чуем, за да може след това да проконтролираме ангажиментите, които сте поели, как ще се изпълнят, като се има предвид, че ДЖЕРЪМИ трябваше, както спомена председателят, да стартира в началото на годината. Днес сме вече почти средата на април. Затова трябва да знаем в какви срокове ориентировъчно ще се движим.
И една препоръка към заместник-министъра. Не използвайте това като аргумент, че в първоначалния вариант, който наследихте на договореност с Европейския инвестиционен фонд, че има елемент на държавна помощ и че това се формулира или се тълкува така. Защото много добре знаете, че в подготовката на споразумението участваха представителите на Генерална дирекция „Конкурентноспособност” и Европейската инвестиционна банка. Така че такъв един упрек рефлектира върху тях, а разбирате, че това няма как да бъде така.
Това само като една малка препоръка. По-важни са ангажиментите, които се поемат, за да е ясно какво предстои за бизнеса и да чуем накратко и тях.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Аз казах, че схемите, които ще бъдат пуснати, ще бъдат на стойност 674 млн. евро. За тази цифра ще трябва да бъдат пуснати схеми през 2010 година. Но това не значи, че ще бъдат усвоени. 200 млн. евро са за ДЖЕРЪМИ, 200 млн. евро са за енергийна ефективност. Това са схеми, които ще се пуснат. Но те не могат да се усвоят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Само два бързи отговора.
По документацията на ДЖЕРЪМИ това почти сигурно е държавна помощ. И това което беше писано в нея и което не можеше да допуснем да подпише нашият министър, е, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министърът гарантират, че това не е държавна помощ. И Европейският инвестиционен фонд, и Европейската комисия си бяха, най-образно казано, измили ръцете и цялата отговорност носеше Министерството на икономиката. Защото на всички беше ясно, че това няма как да не бъде държавна помощ. Тъй като в края на програмния период без никакъв конкурс тези средства отиват в едно търговско дружество.
Така че начинът, по който този проблем беше решен, е отговорността да падне на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което, мисля, че ще се съгласите с мене, не е решение на въпроса.
За ДЖЕРЪМИ. Знам, че вие контактувате и с Европейската комисия, може да ги питате и за нашия подход. Там ние сме гонещите. Европейският инвестиционен фонд са бягащите. Тоест това, което ние правим и в момента ги бутаме да правят, е да работят по всичките тези схеми, преди да сме подписали договорите, за да могат да бъдат пуснати в следващите месец-два. Така че от наша гледна точка с вкарването и приемането на Министерски съвет ангажиментът ни е изпълнен. Остава подписването. И тук нещата отиват в ръцете на Европейския инвестиционен фонд.
Бъдете сигурни, че ние сме в не ежеседмичен, а почти ежедневен контакт с тях как напредват по определените схеми, къде има спънки, защо не напредват и т.н.
Само две думи най-общо да кажа. Това, което са мене е най-притеснителното с числата, е, че до момента ние имаме постъпили искания за плащания, което е най-реалната сума, колко пари искат компаниите от нас, които са 32 млн. лв. По всичките схеми всичко, което е минало, бизнесът търси от нас 32 млн. лв. Ние сме изплатили към бизнеса 14 млн. лв. Значи над една трета от това, което искаме.
Тнук трябва да се запитаме защо исканията на бизнеса са толкова ниски. За мене отговорите са два. Единият е, че няма как да не бъде кризата и променянето на инвестиционните решения на компаниите ,защото те трябва да се финансират, освен гранта, който им се дава.
Другото е тежки процедурни изисквания на старите схеми, които докарват до непризнаването на една голям част от разходите.
И това, което беше много важно за нас, аз все пак ще замоля и членовете на комисията, ако остане време, в детайли да видят всичките мерки, които са предприети, защото те не знам дали са стотици, но сигурно са десетки, за подобряването на процедурите, така че новите схеми значително да облекчат начина на одобряване.
Примерно в България от кандидатстващи компании до печелещи остават едва 10-15 процента от кандидатстващите. На други страни този процент е по-близък до 50. Така че нашата амбиция е ние да се приближим към тези норми, защото това струва много време и пари, първо, на бизнеса, след това на администрацията. Ако може след целия този период ние да одобряваме само 10-15 процента от всички кандидатстващи, нещо не е ефективно във всички процедури.
Има ли нещо, на което не отговорихме за момента?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз ще се постарая да бъда кратък.
Все още се усеща това силно разграничаване между администрацията, бюрокрацията и бизнеса. В момента това, което ме притеснява, след като взехте новите постове, след като започнаха процеси на преструктуриране, реорганизация, задълбаване на процедурите, назначаване, преназначаване, оптимизация, съкращения и т.н., въпросите как стоят при вас с административния капацитет и, разбира се, управлението на този капацитет? Защото основните проблеми идват оттам, че ако не са добре подготвени служителите, ако те не са в услуга на бизнеса, ако между тях има някакви бариери и завеси както в случая, бизнесът не е активен, защото според мене не е добре информиран. Бизнесът не може да подготви качествени проекти, защото не знае точно как. Обаче ако администрацията и служителите, които се предполага, че трябва да са достатъчно добре обучени, достатъчно добре да познават тези нужди на бизнеса, трябва да се намери един начин за преодоляване на тази пречка по Закона за конфликт на интереси, така че те да имат една близка комуникация и сработване.
Тук е ролята на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия. Защото през последните години тя като че ли почти изчезна като функция. Там работят много хора и нейният резултат трябва да бъде видим и трябва да бъде високо оценяван от бизнеса.
Попадна ми една статия от вестник „Дневник”, която ме изненада – 46 служители по „Конкурентноспособност” са наказани за лоша работа. добре, служителите – те изпълняват. А тези, които ги управляват, някакво наказание претърпели ли са и какъв е проблемът?
Но в момента администрацията ми се струва, че е още по-стагнирана.
Другият въпрос е свързан с тази обществена поръчка, която е сатртирана през месец март. Не е ли малко късно вече за тези неща – да се оптимизира процесът на управление и изпълнение на оперативната програма, създаване на нов работещ и устойчив механизъм за изпълнение и управление? И очакваните резултати от нея, извършен задълбочен анализ на изпълнението и управлението, извършен сравнителен анализ на сходни оперативни програми на европейско ниво, подобрен цялостен работен процес и процедури за управление, оптимизирани насоки за кандидатстване. Тоест ако сега тепърва ние през месец март сме още на тези въпроси, кога ще приключат тези анализи и тази поръчка, кога ще бъдат предприети мерките и ще бъдат задействани? Струва ми се, че доста ще се закъснее по отношение на ефективната работа и сработване с бизнеса.
Това са ми въпросите. Разбира се, на мене ми се иска да чуя нещо от Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия – как те виждат своите проблеми и най-вече своето отваряне и ефективност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Благодаря за въпросите. Аз само две думи ще кажа и ще предоставя думата на Мариана Велкова – изпълнителния директор на агенцията.
Първо, по тематиката със служителите, отговорността и т.н. Естествено мениджмънтът на агенцията понесе своята отговорност. Вие знаете, че те бяха сменени.
Един от основните ни проблеми в програмата е процесът на организация в междинното звено, което е Агенцията за малките и средни предприятия, където трябва да има ясни отговорности, дисциплина и ясни задачи на индивидуално ниво, не само на колективен орган, както е агенцията.
Така че във връзка с наказването стигаме до една ситуация, където едни и същи хора правят едни и същи грешки осем пъти. За мене това е крайно неприемливо. Докато се правят тези грешки осем пъти, минават едни искания между различните органи на управление. В същото време бизнесът чака, плаща си лихви по проектите, пропадат фирми и т.н. Това според мене е абсолютно недопустимо. И начинът, по който трябва да се дисциплинират служителите на каквато и да е организация, дали тя е държавна структура, дали тя да е частна компания, трябва да бъдат вързани с резултатите от дейността, която извършват.
За мене бяха изненада аргументите, с които наказаните служители се оплакаха към нас, към целия свят, че те са били на работните си места от 9 до 17 часа и не са вършили нищо незаконосъобразно. Това за мене не е критерий някой да бъде допълнително стимулиран, докато всички знаем каква е необходимостта от усвояването на тези средства.
Мариана Велкова ще разкаже в детайли какво се предприема и т.н. за организирането на самата агенция.
По другата тема – за консултантския договор. В никакъв случай не мислете, че ние го чакаме като някаква мана небесна и не се предприема нищо в агенцията. Повечето от тези неща ние смеем да твърдим, че са обмислени, променени и в действие. Но така или иначе в никакъв случай не е допълнително един такъв външен, прецизиращ орган с опит в тези насоки да изготви и да даде допълнителни предложения.
Чисто структурно това, което се опитваме да направим в програмата, е да изнесем част от функциите на администрацията в частния сектор. Това правим чрез Европейския инвестиционен фонд по ДЖЕРЪМИ, това се опитваме в момента да направим чрез нашите търговски банки и Европейската банка за развитие с парите за енергийната ефективност. Само тези две мерки сами по себе си са 400 млн. евро, което е приблизително половината програма.
Така че по едно и също време ние се опитваме да намерим подходящия баланс между администрацията и частния сектор. Фактически за това най-много ни трябват тези външни консултанти, тези механизми на контрол, които трябва да наложим върху банките, за да не затормозяваме излишно администрацията, която в момента търпи едно доста мащабно преструктуриране и това се случва вече няколко месеца.
Понеже съм се сблъсквал с всякакви структури, ще ви кажа, че Агенцията за малките и средни предприятия е една от най-трудоемките звена за реструктуриране, които съм виждал. А съм работил по стоманодобивни компании, минни компании и т.н. затова задачата, която има и сегашният мениджмънт, е доста неблагодарна, трудна, но абсолютно необходима.
Сега нека да продължи Мариана Велкова.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ще ви прекъсна само за една секунда. Виждаме от казаното дотук и от материала, който сте ни представили, че наистина доста промени са претърпени в тази програма, но не съм сигурен, че бизнесът е достатъчно запознат. Тук вече ще чуем и тяхното мнение.
Планирате ли някаква по-сериозна информационна кампания в тази насока, насочена към бизнеса, да им се каже, че оттук нататък има нещо ново, по-надеждно? Защото това, което ние сме чули от бизнеса и т.н., е, че доста са се отказали да кандидатстват за програмата, предвид че наистина е било почти невъзможно да се стигне до някакви средства.
МАРИАНА ВЕЛКОВА: Колегите преди мене бяха доста изчерпателни. Аз също така бих искала да кажа, че доста неща са направени от началото на периода, в който съм в агенцията и до момента.
Да, наистина не е лесно. Проблемите са комплексни. Те са свързани с цялостната дейност на агенцията. Дейността й като междинно звено по оперативната програма е една съществена част от нея, но не е единствената.
Мерките, които съм предприела, са насочени във всяко едно отношение за въвеждане на ясни и стройни правила и процедури за това как следва да се изпълняват задълженията във всяко едно отношение. Да, има още неща, които са в процес на доработване и довършване. Най-същественото по отношение на оперативната програма е разработването на този процедурен наръчник и неговото изменение, на което аз разчитам доста много. Защото там основно са залегнали процедурите във връзка с изпълнение на ангажиментите на междинното звено, там са контролните листа и останалите документи, с които се работи. А те имат нужда от сериозна преработка.
Това е едно от съществените неща, които се правят в момента.
Другото, което също се разработва, това са правилата за дейността на самата главна дирекция, която основно изнася работата като междинно звено по оперативната програма.
Що се отнася до системата, която въведох, тя не е от март месец, а от февруари, но реално се отрази през месец март и то по отношение на възнагражденията на служителите за месец март. Както заместник-министър Ангелов обясни, целта е да се види в конкретния месец каква дейност отчитат съответните служители и то специално изпълнена по оперативната програма, на базата на представените от тях доклади, като от месец април системата е още по-подробна и конкретна, свързана с попълване на съответните образци и форми за конкретно извършените от тях дейности през съответния месец.
Това е основното, което бих казала.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз ви пожелавам да не изпаднете в положение да загубите много време в писането на правила и служителите да са ангажирани в писането на доклади и отчети, какво са свършили, за да си получат някой лев отгоре, тъй като не това е основната функция на агенцията, ада са близко до бизнеса, да са наясно с нуждите, да са подготвени по нещата, които трябва да се случат. Тъй като времето лети, а знаете, че стагнацията се задълбочава и много страда малкият и среден бизнес.
МАРИАНА ВЕЛКОВА: Да, това несъмнено е така. Но тези правила, които създават проблемите в процеса на реализиране на задълженията, са много важни. А те трябва да бъдат оправени и всички проблемни моменти в тях трябва да бъдат изчистени.
А по отношение на комуникация с бизнеса също има въведена процедура. Моята информация и отзвукът от бизнеса е, че те я възприемат. Тя е обявена публично и в нея е регламентиран редът за работа на служителите с бенефициентите. Тази процедура е огласена.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Сега ще чуем и бизнеса, защото те са или печеливши, или потърпевши в случая.
Аз си позволявам само една бележка да направя в продължение на казаното от колегата, че в края на месец юли беше оставен един пакет с предложения за продължаване на промените, които бяха стартирани през втората половина на 2008 о и началото на 2009 година.
За съжаление тогава подадената ръка от страна на бившите, които се занимаваха с тематиката, не беше приета. Смятам, че за съжаление по този начин се загуби време, защото можеше да не се открива колелото наново, а да има достатъчно приемственост и това, което като добри практики беше утвърдено, да се ползва. И там, където трябваше, да продължат промените и да се решават останалите проблеми, да се прави. Така или иначе без приемственост в каквато и да е сфера не може да се върви напред. Хубаво е да не се изпуска предвид. Това е натрупана база в продължение на години.
Нека да чуем сега представителите на бизнеса. Заповядайте, господин Колев.
КАМЕН КОЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! само с няколко думи ще кажа нашето впечатление по изпълнението на оперативна програма „Конкурентноспособност”. Това е програмата, която най-пряко касае и нашите членове. Те са основните бенефициенти.
Ние участваме и в Комитета по наблюдение. Там по-детайлно дискутираме нещата. Тук само три-четири общи впечатления ще кажа.
Това, което се изнесе показва, че действително има скок в усвояването. Усвояването - това е индикаторът за изпълнение на програмата. Не е договориране, не индикативни програми и т.н., а усвояването.
Двадесет милиона евро не е голяма сума, но все пак в сравнение с това, което беше, е един голям скок. Броят на договорените и като обем и като брой проекти дава основание да се счита ,че има надежда, има шанс да не се загубят средства по тази оперативна програма. Това е изводът, който аз си правя от това ,което чух като изпълнение на оперативната програма.
По отношение на сключените досега договори.
Искам да поздравя първо управляващия орган за инициативата да удължи срока на някои от схемите, по които най-масово се кандидатстваше. Това беше за машини и съоръжения, за малки и средни предприятия, за големи предприятия, за малки предприятия след 6 месеца, за големи предприятия след 9 месеца. Причината общо взето беше кризата.
След това решение има едно условие, че при положение, че едни 200 млн. евро се изпратят в Европейския инвестиционен фонд, който менажира холдинговото дружество по програма ДЖЕРЪМИ.
Госпожа Хубенова ме убеди, че няма никакъв риск тези 200 млн. евро, тъй като това е условието за задействане на това удължаване, да не се изпратят.
Първият ми въпрос е дали има все пак някакъв риск да не се изпълни тази възможност за удължаване на тези две схеми, тъй като срокът изтича към 30 юни. При нас постъпват доста сигнали от наши членове, че са се забавили с реализацията на своите договори, причината е преди всичко във финансирането, в подмяна на оборудване, което изисква допълнителни контакти с междинното звено. И според правилата поне два месеца преди това, ако трябва да се удължава срокът, те трябва да спрат процедурата – една сложна процедура, пък основанията за спиране на процедурата са война, земетресение и такива форсмажорни обстоятелства, тоест почти е невъзможно.
Това беше една сериозна опасност за голяма част от нашите членове да не могат да се възползват в крайна сметка от субсидията, пък и програмата да не усвои средствата.
Така че първият ми въпрос е все пак да потвърдим има ли някакъв риск в следващите дни или в какъв срок тези 200 млн. лв. ще се преведат, така че да считаме със сигурност, че тези две програми за технологично превъоръжаване и модернизация са удължени с 6 и съответно 9 месеца.
По отношение на новите схеми Комитетът за наблюдение прие 10 схеми. Това е един сериозен ресурс. Очакваме наръчниците. Някои започнаха да излизат.
По тези схеми първото нещо, което искам да кажа, е следното. Ние отдавна повтаряме на бизнесорганизациите, не само на Българската стопанска камара, за една от схемите. Вече за ДЖЕРЪМИ няма да говоря. Много важен е достъпът до финансиране, тъй като смятам, че достъпът до финансиране е най-сериозният риск за неусвояване на средствата. Кризата направи отчетите на фирмите на загуба, те не са атрактивни за финансиране от банките, на обезпеченията падна цената, необходими са допълнителни обезпечения. След като спечелят проектите, фирмите започват да се лутат откъде да намерят финансиране, лизингови схеми. Но това забавя в крайна сметка процеса.
Така че тази програма ДЖЕРЪМИ е изключително важна. И в крайна сметка нас ни интересува кога бизнесът всъщност ще усети наличието на тази програма ДЖЕРЪМИ. Стъпките вътре, разбира се, са важни по напредъка на тази инициатива. Разбираме, че тя е нова не само за нас, но за всички членки на Европейския съюз. Проблемите са ясни. Но забавянето беше повече от две години с преговорите кой да менажира и т.н. Доста се забавихме
Второто нещо, което искам да кажа по новите програми.- има една схема, която от близо две години все я пробутваме. Става въпрос за тази консултантска схема, която е много важна за бизнеса. Консултираме включително и как да си разработват проектите. В индикативната програма е предвидена отново за четвъртото тримесечие на 2010 година. Всъщност това е схема, която би трябвало да е една от първите, тъй като нуждата от тази схема е в началото да подготви бизнеса не само за кандидатстване по проекти, но и за всички други менажерски предприемачески умения.
Нашият призив - зависи вече от административния капацитет на управляващия орган – е ако може да се измести по-напред. Разбира се тук те ще преценят да не е за сметка на някоя и друга схема.
По отношение на новите схеми и наръчниците другият проблем е следният. Бизнесът все пак среща сериозни затруднения в подготовката на своите проекти. Знае се за съществуването на тези възможности, достига някаква информация. Но проблемът е подготовката на проектите. Тук нашият призив-предложения е тези ръководства, наръчници и т.н. да се пишат максимално просто, така че всеки средно грамотен предприемач – става въпрос за малки и средни предприятия – не да го товарим с допълнителни разходи, знаете колко струват консултантските услуги по разработването на проектите, те стигат до 50 000 и отгоре, част от самия проект. Нерядко те са и корупционната връзка нагоре.
Така че по възможност да направим тези наръчници и ръководства така, че всеки сам да си разработи проектното предложение, да няма нужда от консултантска помощ. Мисля, че добре в това отношение са го направили в оперативна програма „Човешки ресурси”. Разбира се, там нещата са по-простички, в смисъл като обучение. Това е доста по-сложна оперативна програма. Но едно такова заимстване мисля, че ще е полезно.
: И по отношение на достъпа до финансиране в процеса на разработване на тези антикризисни мерки дискутирахме усвояването на фондовете, въпреки че, доколкото си спомням, в тези 60 мерки няма нещо конкретно записано като действие по усвояването на фондовете. Разбира се, може ида бъркам, но нямам спомен. Но все пак там дискутирахме в посока на облекчаване достъпа до финансиране. И вицепремиерът Симеон Дянков каза, че ще съдейства авансовото финансиране, което е доста важно за преодоляването на този проблем, да се вдигне до 50 процента. Това също е нещо, което може да се разглежда, при положение, че ДЖЕРЪМИ още не е стартирал.
Разбира се, това поражда други проблеми с гаранциите, обезпеченията. Но все пак може да се мисли в тази посока за увеличаване на размера на авансовото финансиране.
И още нещо да кажа. Тук по инициатива на комисията на господин Танчев към парламента беше създаден един Съвет за обществени консултации, който включва доста организации – работодателски, синдикални, неправителствени. Готвим и ние наши предложения. Разбира се, не сме готови към този момент. Може би следващия месец на едно събиране ние ще ги предоставим на господин Танчев и на вас за по-конкретни предложения по всички етапи и фази на усвояване на средствата по тази оперативна програма.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Давам думата на Петър Андонов от КРИБ.
ПЕТЪР АНДОНОВ: Аз бих искал да споделя оценката на Българската стопанска камара, която даде и господин Колев. Такава е оценката и на КРИБ. Ние също мислим, че има напредък в усвояването на средствата по оперативна програма „Конкурентноспособност”. имаме и подобна загриженост, както Стопанската камара, по отношение на това, че стотици фирми, които изпълняват проекти по оперативна програма „Конкурентноспособност”, свързани с технологичната модернизация, трудно могат да се вместят в сроковете, които са определени, и да посрещнат сравнително тежките бюрократични процедури.
Така че действително изключително важно е удължаването на срока за изпълнение на дейностите по сключените договори по процедурите.
В това отношение, разбира се, ние сме най-много загрижени по отношение на това, че се поставя условие удължаването да влиза в сила само след като България преведе тези 200 млн. евро на Европейския инвестиционен фонд.
Действително изглежда ще бъдем днес убедени, че няма риск това да не се случи. Моят въпрос към представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е дали имат някакъв друг вариант за удължаване на сроковете, без да се плащат тези пари, или действително няма никакъв риск. Въобще да има план „Б”, но така, че във всеки случай да могат да се удължат сроковете и предприятията да могат да се вместят вече в тези по-удължени срокове и да завършат своите проекти. Защото иначе те биха били поставени в много тежко финансово състояние.
Искам да спомена за още две мерки, които ние предлагаме. Първата касае авансовите плащания и изискванията за обезпечение с банкова гаранция. Според компаниите – членки на КРИБ, тази схема е неработеща, защото според нас е по-добре банковата гаранция да бъде заменена с комбинация от запис на заповед и договор с банката, през която да преминават разплащанията и която да контролира доколко плащанията са съобразени с проекта, така, както се процедира и при усвояването на банков кредит.
Предложението е разумно, дотолкова, доколкото в момента банките разполагат и със свободен човешки капацитет, който не би следвало да оскъпи съществено този процес.
И второ, по отношение възможността за започване изпълнението на проекта веднага след неговото подаване, тъй като в момента стартирането на проекта става едва след неговото одобрение, което отнема някъде между 3 и 6 месеца. В този смисъл бизнесът счита, че стартирането на проекта е добре да става едновременно с неговото подаване с ясното съзнание за риска от вероятността той да не бъде одобрен. Защото така бизнесът ще следва своята логика на развитие и ще избегне цикличността, с която работи оперативна програма „Конкурентноспособност”, предвид отварянето и затварянето на програмата.
Според мене е добре да се създадат и постоянно действащи звена от експерти към оперативна програма „Конкурентноспособност”, които да разглеждат и одобряват тръжните процедури по изпълнението на инвестициите, което също е един от основните проблеми в момента.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Уважаеми депутати, уважаеми колеги! С Българската търговско-промишлена палата – няма да повтарям това, което беше казано – общо взето работим в синхрон по тези въпроси.
Ще започна с това, че, да, направиха се доста неща, но като цяло цифрите са доста красноречиви. Половината от периода, вие сами го съзнавате, няма човек в тази зала, който да не го създава, е минал - при един милиард и стои и няколко милиона ние имаме усвоени 14 милиона, ако не бъркам с цифрите, но такъв е порядъкът. Това действа абсолютно натоварващо и напрягащо за всички.
Аз си мисля, че следва въобще да не се задоволяваме с мерките, които са взети досега. Отчитаме ги.
Първо, добре беше, че се опрости и се промени Постановление № 55 на Министерския съвет. Тук искам, понеже сред нас има хора, които ще бъдат на обсъждането и на приемането, искаме и Законът за обществените поръчки също да бъде опростен в онази си част, която кара хиляда декларации да се дават, след като е достатъчна декларацията на шефа на фирмата. Това са процедури, за които администрацията се престара да ги направи така, че да зависят от тях фирмите и гражданите при усвояването на проектите с корупционен намек във всички случаи.
Що се отнася до въпроса, който беше поставен, за дисциплинарните мерки в Изпълнителната агенция за малките и средни предприятия, аз считам, че това е даже закъсняла мярка. Ще се радваме да го видим във всички оперативни програми и това да стане трайна практика. Искаме да видим наказани хора и наградени съответно, имам предвид тези, които са си свършили работата.
Госпожа Плугчиева си спомня, че това е предложение и настояване на Търговската промишлена палата още от отдавна, преди две-три години, когато с нея разговаряхме по програмите. Ако това беше станало, щяха да бъдат по-други резултатите на администрацията. Защото тя в това си средно и ниско ниво общо взето не е подменена, тоест същите хора работят там.
Нещо повече, ще дам една препоръка - госпожа Плугчиева също постави този въпрос и мисля, че е резонен, – да има някаква ориентация колко и какво се поставя като задача на този първи и втори ешалон в осъществяващите и реализиращите оперативна програма „Конкурентноспособност”, като в ИСО 9000 се казваше по-рано насрещен план, сега се казва скор-карта, просто да знаят какво усвояват. И вие за ваше успокоение да знаете какъв ресурс трябва да се пласира, да знае всеки служител в съответната оперативна програма. Може да не го уведомявате, за да нямате натиск от медиите, да нямате натиск от нас. Но си направете една препоръка. Иначе няма да бъдат по-добри цифрите в края на периода.
В този смисъл едно нещо не мога да приема – да казваме, че фирмите давали лоши проекти. Ако има такъв резултат от нашата лоша работа – на неправителствените организации, още повече ще има лоша работа на администрацията. Това е все едно да разменим местата на хората, една банка да каже: тъпи бизнесмени, не могат да си вземат един кредит при нас, не могат да го аргументират и да го получат. Види ли се, че е такова положението, трябва да се взимат мерки.
Много пари се похарчиха досега по огласяване на проектите, не мога да си спомня точния термин за това програмите да стигнат до тези, които ще ги ползват. Но това е също нещо, за което не трябва по никакъв начин да има отпускане и трябва да се действа.
Не бива да се пропуска никакъв шанс. Все още има бюрокрация в тези неща. с господин Ангелов говорихме за един простичък случай – ние сме прагматични. Ако нямаше при тях една такава сложна процедура за това как да върви комуникацията и конкретното получаване на информация, от извора да се пие вода, какво ли щеше да стане.
Затова аз исках тази среща, защото ние тръгваме по районите, имаме си наши задачи по кризата, по други неща. аз утре заминавам за Шумен, други ден съм в Добрич. Излизаме от програмата, няма да мога да дам никаква информация по-детайлно. Ще плащам на сайта или ще раздавам презентацията, която вие ни дадохте услужливо.
Никакъв шанс не трябва да се пропуска за разпространяване на информацията за оперативните програми.
Разбира се, понеже сме прагматични, ако утре вие осигурите в 7,15 часа човек пред Търговската палата, който да представи тези две програми, аз поемам транспорта, спането и храненето в тези два региона. Връщам ви го в петък след обед. В два региона ще бъде бизнесът, включително ще има и кметове, ще бъдат на разположение там.
Абсолютно съм съгласен с председателя и се радвам, че той постави този въпрос. Доколкото зависи от депутатите, не трябва никакво отпускане да има в тази насока. Всички сме виновни, но най-виновна ще бъде държавната администрация, ако фирмите не са годни. Опростяването е абсолютно задължително, продължаващо и неспирно, на тези документи, свързано с изключително строг контрол. Няма лошо в това. И ние също ще съдействаме за контрола.
Искам само да обърна внимание, че вече половината от този период мина. Идва време да започнем да мислим за следващия период и за планирането. Нека отдалече да се мисли. Готови сме да оказваме съдействие. Успоредно с това, което изпълняваме в момента, да мислим за подходящи мерки и подходящи процедури, по-опростени и ясни.
В крайна сметка ние сме готови, пак казвам, при аутсорсване да съдействаме по най-добрия начин да бъдат реализирани нещата.
Последно, но с това трябваше да започна, колегата започна с това – готови сме ние да съдействаме по наша линия, нито едно евро да не бъде загубено, независимо от огромното изоставане, което все пак имаме – това трябва да си го признаем.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате ли нещо да добавите относно тези коментари? Аз благодаря за тези коментари. Ние имаме доста активен диалог с всичките бизнесорганизации. Вярно е, че те вече са добре запознати не само с това какво се случва в администрацията, но и по принцип по проблемите и казусите, по които се търсят решения, да не изпадаме в такова положение, защото бяха поставени много въпроси, повечето от тях са вече коментирани с нас, по тях има и отговори. Някои е възможно да се променят, други не.
Аз искам само да акцентирам на някои от тях, след което ще дам думата на колегите, ако нещо пропускам.
Първо, за информираността, която е темата, която и Вие поставихте. Това е изключително важно.
Това, което беше наша цел и фокус, е, първо, да направим нещата, които зависят от нас вътрешно. А те са в три насоки. Едното е чисто организационно - в управляващия орган и в междинното звено да има ясна, дисциплинирана и отговорна администрация. Знаете, че това е дълъг процес. Но така или иначе той е започнал.
Другото е изчистването на процедурите.
Третото е извеждането на дейността на програмата в банките, международни организации и т.н., за да могат и те да започнат да помагат ние да усвояваме пари.
Това са трите основни организационни насоки. Това вече до голяма степен се е случило.
Втората вълна – тук вече трябва да наблегнем, защото нямаме неограничен ресурс. Щом стартираме тези три-четири процедури и ДЖЕРЪМИ стане факт, което по всички прогнози трябва да стане до края на месеца, вече започва офанзивата с точно тази информираност. Тогава ще стане готов и новия уебсайт на двете агенции, където има цялостния пакет документация. Така че всяка компания, всеки кандидатстващ да може на едно място да получи абсолютно всичко. И те са опростени, дотолкова, доколкото те могат да бъдат опростени.
Другото нещо, което правим с една от промените в ПМС , е да се зачитат консултантските разходи преди кандидатстването, при подготовката на проектите, което е пак основно изискване на бизнеса, което променяме.
За разлика от предишните схеми, щом обявим схема сега, с нея се появяват и предоставят на оперативното ръководство абсолютно всички нужни документи за подготвянето на един проект. Това не се е случвало в миналото. Знаете, обявява се една процедура, след шест месеца се появяват наръчници. Въобще начинът на оценка не се появява и т.н. Тези неща за новите схеми вече са радикално различни – всичкото на първата фаза, как се оценява, какво се изисква, как се кандидатства и т.н.
Там, където не можем да помогнем на бизнеса, е, когато е ясно какви са процедурите, ясно е какви са стъпките, а те не биват спазвани, тогава се кандидатства за финансирането, след като проектът е в изпълнение. Там бизнесът трябва да си поеме вината, така, както администрацията трябва да си поеме вината по отношение на процедурите и оценките.
Тази схема за консултиране на организациите, вие знаете, че ние искаме да я пуснем. Тук има една неяснота как тя трябва да бъде структурирана. Няма консенсус между бизнеса, Европейската комисия и администрацията. Тук ние ще приветстваме вашите идеи как това трябва да бъде структурирано по начин, който ви удовлетворява и отговаря на европейските норми. Защото ние искаме да я пуснем. Знам, че тя се върти вече две-три години. Така че чакаме предложения: давайте да я пуснем. Ние сме готови, но просто няма работещ метод в момента.
За достъпа до финансиране, изключително важно, освен ДЖЕРЪМИ. Тук е важно и това партньорство, което се опитваме да структурираме с банките, така че кандидатстващ по еврофондовете в същото време да кандидатства и за банково финансиране. Почти няма компания, която не взима банково финансиране, за да изпълни проекта. И в момента вървят два паралелни процеса – единият е за взимането на гранта, другият е за получаването на банково финансиране. С това аутсорсване с банките ние искаме да обединим този процес. И енергийната ефективност е първата мярка, по която реално ще тестваме как работи.
За авансите. Вече сме поискали повишаване до 35 процента, което е максимумът по европейските норми, няма как да е 50 процента. Също и за банковата гаранция, за която за момента нямаме съгласието на Министерството на финансите да я отменим. Защото вие разбирате, че записната заповед не е същата сигурност и ако нещо се случи с проекта, тогава тези пари трябва да дойдат от националния бюджет.
Тук това, което предложихме и което правим с консултация с Европейската комисия, е да намерим някакъв механизъм между банковата гаранция и записната заповед, който да удовлетвори всички. Но там балансът е труден. Но авансите ще се покачат.
Едно нещо за ДЖЕРЪМИ, че пълните 200 млн. евро, за разлика от преди, остават в българската банкова система. Ние настояхме този ресурс да не излиза от България и да бъде управляван, да бъде депозиран в БНБ. Има много причини това да е добре за нас. Но това беше едно от нещата, по което също така водихме дълги разговори с Европейския инвестиционен фонд.
И не на последно място – за мерките, които са били препоръчани и идеи за преструктуриране. Ние сме изключително прагматични и няма никакво значение от кого идват тези мерки, въпросът е те да са работещи. Нищо чудно е част от тях да са вече в нашата програма. Мога да ви уверя, че няма отхвърляне на мерки поради произхода им.
КАМЕНКОЛЕВ: Господин Ангелов, нека да уточним. Удължаването на срока не трябва да се поставя под съмнение. Тоест това условие, при което влиза това удължаване, вие сте го записали по някакви други съображения, но няма проблем тези 200 млн. евро да се счита, че са преведени. Мисълта ми е да не се усвоят за някаква бюджетна дупка, това в рамките на шегата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Доколкото аз разбирам проблема – и колегите ще кажат, ако греша, ние тези пари сме ги поискали през 2007 година. И до края на 2010 година М + 3 трябва да бъдат усвоени.
Когато са искани тези пари, те не са били предвидени за една или друга схема. Затова ние ще усвоим всичките тези пари с апорта, който правим в ДЖЕРЪМИ, така че това до края на 2010 година със сигурност ще се случи, за да няма проблем удължаването на срока по другите схеми. С една дума, сто процента е сигурно, че това няма да доведе до проблем за изплащането на тези договори впоследствие.
ГРЕГА ТОБРЕВА: По-скоро ДЖЕРЪМИ се явява спасителната мярка, за да могат да бъдат удължени тези процедури. Той като тези средства се считат за сертифицирани, нямаше ли ДЖЕРЪМИ, няма да можем да удължим срока.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Единственото, което трябва да знаете, е, че няма проблем.
КАМЕН КОЛЕВ: Въпросът е следният. На много фирми срокът изтича на 20 юни. Ако го нямаше това решение за удължаване, те трябва, съгласно процедурите два месеца предварително да изпратят писмо, тоест да кажем на че от 20 април следващите пет дни те трябва да изпратят писмо, с което да стопират изпълнението на проекта. И сега те ни питат, питат вероятно и други: сигурно ли е, че това удължаване е прието, трябва ли да започват индивидуални процедури за стопиране на проекта, тъй като няма да могат да се вместят в този едногодишен срок. И нашият отговор, доколкото разбираме, е, че това е решение за всички проекти, няма никакви проблеми, 6 месеца за малките е удължен срокът, девет месеца – за големите. Със сигурност да се разбира, че е факт.
ГРЕТА ДОБРЕВА: Това, което Вие не го споменахте, но предполагам, че бизнесът е информиран, това удължаване не влиза в сила автоматично. Тоест всеки един бенефициент, който иска удължаване, трябва да представи такова искане със съответните документи и обосновка ида бъде изготвен индивидуален анекс към всеки един договор. Това е решение, което дава възможност на всеки бенефициент, който има необходимост от такова удължаване, да го направи не чрез временно спиране на дейности на проекта, а чрез подписване на допълнително споразумение.
Към момента, в който тези решения бъдат подписани, те ще бъдат публикувани на интернет-страницата на агенцията и на министерството.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Защо не го направите официално и да пуснете към всички? Защото тук разговорът между вас на четири очи или на 24 очи не е достатъчно. Явно самият факт, че щом на ръководството на Българската стопанска камара му липсва информацията, какво остава за самите мерки.
ГРЕТА ДОБРЕВА: На всеки един да пуснем индивидуално писмо.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Дали индивидуално писмо? Вие сте в електронна връзка с тях. Или официално да се пуснат съобщения, за да знаят хората. Защото щом става дума за определен брой дни, рискът фирмите да загубят, да блокират да спрат проектите си е много голям.
ГРЕТА ДОБРЕВА: Това ще бъде направено. Защото се променят условия на договор, начина, по който е сключен договорът. Договорът например продължава 12 месеца.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Важното е, че има възможност. Това да им се обяви – че я има тази потенциална възможност.
ЕМИЛ РАДЕВ: Тъй като бизнесът постави въпроса и във връзка със Закона за обществените поръчки, този законопроект за изменение и допълнение на закона вече е в Народното събрание. Там има множество правила, които се опростяват, множество процедури, които наистина стават много по-прозрачни. А също така голяма част от документацията, която безсмислено се иска до момента, също отпада и точно тези въпроси, които постави вашият колега, вече са решени с вкарването на тези промени.
Също така една реплика към колегата Исмаилов във връзка с комуникацията между администрацията и бизнеса. Приветствам, че сте направили такива правила и апелирам, че правилата, съгласно Закона за предотвратяване на конфликт на интереси, трябва точно и ясно да се спазват, защото нашите европейски партньори там няма да допуснат никакви компромиси.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, мисля, че се получи една доста интересна дискусия, информативна за всички. Аз се радвам и ви поздравявам още веднъж за усилията, които положиха за завишаване усвояването на средствата по тази оперативна програма. Наистина е много важна, виждам, че всички около тази маса го съзнаваме.
Пожелавам ви в бъдеще да не губим кураж и със същите темпове да се работи. Наистина смятам, че има резон да мислим, че може да се възползваме от целия ресурс на тази оперативна програма. И за в бъдеще – прозрачно управление информираност. И до нови срещи!
Колеги, предвид на това, че нашите колеги от Министерството на околната среда и водите трябва да бъдат в друга комисия, предлагам експедитивно да преминем към втора точка от нашия дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-20/26.03.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка днес при нас присъстват:
От Министерството на околната среда и водите
Евдокия Манева – заместник-министър
Боряна Каменова – началник отдел „Прилагане на европейската политика по изменение на климата”
Силвия Рангелова – главен експерт в дирекция „Международно сътрудничество”.
Госпожо Манева, имате думата накратко да ни запознаете със законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми народни представители! Четири са основните причини, поради които се налага това изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и четири са акцентите в изменението.
На първо място, необходимостта от транспониране на Директива № 101 от 2008 година, с която се включват авиационните дейности в схемата за търговия с квоти на емисии на парникови газове.
На второ място, транспонирането на два члена – чл. 9 и чл. 11 на Директива № 29 от 2009 година, свързана със схемата за търговия, която и в момента се прилага. По този пункт имаме вече наказателна процедура от края на януари тази година, поради това, че недостатъчно добре са транспонирани тези два члена.
На трето място, необходимостта от създаване на правна рамка за търговия с предписани емисионни единици, тоест тази част от квотата парникови газове, с които разполага държавата и може акумулира на база на търговията определен ресурс в подкрепа на бизнеса.
И на последно място, това е прилагането на регламент относно забраната на износ на метален живак и живачни съединения.
По първия въпрос мога да кажа, че считаме, че достатъчно прецизно сме транспонирали директивата за включването на авиациите в схемата за търговия с квоти. Определили сме периодите на участие на авиационните дейности в търговията, рамката за определянето на квотите за операторите за въздухоплавателни средства, компетентният орган, който отговаря за участието на авиационните дейности в схемата за търговия, задълженията на компетентния орган.
И сме разработили едно ново приложение, което е на ваше внимание, в което сме определели тези видове авиационни дейности, които влизат в обхвата на схемата.
По отношение на наказателната процедура сме добавили всичко, което е необходимо, за да изясним начина, по който ще се представят данните за търговията с емисии от януари 2013 година.
Създали сме ново Приложение № 7, в което се описват дейностите на инсталациите, които попаднат в схемата за търговия и сме задължаваме до края на тази година да разработим методологията, на базата на която се определят безплатните квоти.
По отношение на схемата за търговия с предписани емисионни единици, ще спомена ,че сме определили процедурата, по която става договарянето, кой взима решение, основните фигури в преговорите за продажба на предписани емисионни единици за министъра на финансите и министъра на околната среда и водите. Те имат право да подпишат договор, в случай, че има интерес към покупка на тези квоти, след решение на Министерския съвет.
Прие се Националният доверителен екофонд да бъде независимата структура, която ще наблюдава проектите, които ще се финансират от тези средства и които ще гарантират позеленяването на средствата, както се използва този термин.
Прието е средствата да постъпват в извънбюджетна сметка към Министерството на финансите, но да се изразходват само за определени проекти. И проектите са изброени детайлно в закона.
Това са основните параметри.
Създавайки правната рамка и ясните регламенти за позеленяване на средствата ние се надяваме, че това ще бъде нашето предимство на стагнирания пазар. Защото знаете, че в момента няма много купувачи. На този етап ние водим някакви предварителни преговори. Има интерес от Япония, от Испания и от САЩ. Но това, което всички трябва да знаят, е, че при преговорите купувачът определя направленията, в които могат да се изразходват средствата. Това е практиката и не трябва да имаме никакви илюзии, че можем да продадем квоти, без да се съобразим с изискванията на купувача.
Така че всякакви мечти да подкрепим фиска с тези пари просто трябва да се забравят. Това са средства в подкрепа на бизнеса. Косвено има положителен ефект върху бюджета, защото създаваме работни места, работят предприятията, внасят данъците. Освен това в списъка на обектите, които ще се финансират, влизат например всички източници на метан, а такива са пречиствателните станции от техните утайки, такива са депата за отпадъци. Така че част от средствата, които би трябвало бюджетът да предостави, за да се решат определени проблеми, сега ще ги имаме по друга линия. Това също е облекчение. Но това са косвените, опосредствените ефекти, които трябва да се имат предвид. Това мисля, че е ясно, разяснихме го на всички.
Последният въпрос е регламентът за износ на метален живак, който се прилага директно.



Получихме становището – може би и този коментар да направя, тъй като вероятно ще зададете въпроси във връзка със становището на експертите към Комисията по европейските въпроси. Ние се съгласяваме с тях, с две уточнения.
Едната от забележките е по § 17, с която се предвижда ал. 6 да отпадне. С тази алинея ние препращаме към един бъдещ проектоакт на Европейската комисия. Но ние сме задължени да напишем не точно такава формулировка, но непременно да покажем в текста на закона, че ние ще се съобразяваме с параметрите, като всички велки ще се определят от бъдещ акт на Европейската комисия. Може би трябва само да споменем, че се решават с регламент на Европейската комисия, без да уточняваме какъв точно ще бъде той.
Същото се отнася и за § 18. Там списъкът на операторите на въздухоплавателни средства, които влизат в схемата за търговия с емисии, се оповестяват всяка година и всяка година има регламент, в който те се изброяват. Ние сме упоменали регламента за 2009 година, вече има регламент за 2010 година. И за да не се налага непрекъснато да съобщаваме номера на регламента, в основния текст предлагаме да запишем в Преходните и заключителни разпоредби „с регламент на Европейската комисия” или тук да запишем „с ежегодно утвърждавания от Европейската комисия регламент” или само „регламент”, а в Преходните и заключителни разпоредби да уточним, че това става ежегодно.
Тези две забележки ние по принцип приемаме и предлагаме с юристите да уточним начина, по който да го отразим в закона.
Това е, което мога да кажа.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манева, за така представения законопроект. Напълно изчерпателно беше. Ако колегите имат някакви въпроси? - Няма въпроси.
В такъв случай предлагам да гласуваме законопроекта.Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Приема се единодушно. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Светлин Танчев)