П Р О Т О К О Л

№ 35

На 16 юни 2010 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект № 002-01-51/4.06.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Вносител - Министерският съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Рамковата позиция на МС по т. 3 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС (2010 г.) – Предложение за Регламент относно мерките за гарантиране на доставките на газ, № 002-00-20/3.05.2010 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Рамкова позиция на МС по т. 18 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС (2010 г.) – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за разследване и предотвратяване на произшествия и инциденти в гражданската авиация, № 002-00-20/3.05.2010 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Рамкова позиция на МС по т. 34 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС (2010 г.) – Стратегия за развитие на Дунавския регион, № 002-00-20/3.05.2010 г.
5. Разни.

На заседанието присъстваха: Ана Михайлова – заместник-министър на финансите; Венета Цветкова – началник отдел „Енергийни пазари и преструктуриране” в Дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма; Явор Петров – държавен инспектор в дирекция „Звено за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт”Ивайло Московски – заместник-министър; Явор Петров – държавен инспектор в дирекция „Звено за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт”; Ирина Захариева - и.д. главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториалното устройство”.

Заседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Десислава Танева и от председателя на комисията Светлин Танчев.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Поради отсъствие може би не за цялото заседание на председателя на комисията, ще започне председателстването на днешното заседание аз в качеството си на заместник-председател на нашата комисия.
Съгласно предварително обявения дневен ред днешното заседание ще се проведе по пет точки.
Моля да гласуваме предварително обявения дневен ред.
Приема се единодушно.
На днешното заседание присъстват представители на Министерството на финансите, на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Точка първа от дневния ред е:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 002 01-51/4.06.2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г. ВНОСИТЕЛ - МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
от Министерството на финансите
Ана Михайлова – заместник-министър,
Весела Джилизова – началник отдел „Национален фонд” Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет”.
Давам думата на госпожа Михайлова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Бюджетът за 2010 г. е разработен при отчитане на предизвикателствата и трудностите пред публичните финанси на фона на съществуващата тежка макроикономическа среда и на криза в сигурността в развитието на световната икономика. Още през миналия м. декември очаквахме негативните последствия от кризата и това, че заложените бюджетни параметри могат да бъдат актуализирани, ако това се наложи, по-късно през годината.
Затова предлагаме на вашето внимание тази актуализация. Надяваме се все пак на подобрена фискална перспектива. Но знаете, че и обстановката в страните около България също е тежка и ние трябва в този ранен период на годината да сме готови да отреагираме на по-ранен етап, да създадем необходимите буфери пред изпълнението на бюджета.
Въпреки това основните цели на фискалната политика се запазват така, че да бъде балансирано влиянието на кризата. Съгласно изготвените оценки за изпълнението на консолидираните параметри по приходите за 2010 г. очакваме, че неизпълнението в приходите ще бъде около 2 млрд. лв., което поставя своите предизвикателства и пред разходната част на бюджета.
Един от основните мотиви за търсената актуализация е свързан със забавяне на вътрешното търсене. И въпреки нашите по-позитивни очаквания за макроикономическите прогнози и ръст на икономиката от 1 процента, този ръст е неблагоприятно разпределен от гледна точка на бюджета като компоненти в брутния вътрешен продукт.
Наблюдаваната промяна в структура на брутния вътрешен продукт е свързана основно с водещата роля на износа, което означава и намаление в приходите главно от косвени данъци в размер на 1,7 млрд. лв. Основно този спад идва от намаление на постъпленията от ДДС, тъй като нараства декларираният за възстановяване данъчен кредит от износителите.
Добрите темпове на икономическия растеж в периода преди кризата бяха неизменно свързани със задълбочаване на огромната диспропорция в текущата сметка на платежния баланс. В момента виждаме действието на автоматичните стабилизатори в икономиката и растеж, базиран главно на засилен износ. Кризата измени изцяло структурата и движещите механизми на икономиката, така че картината е неблагоприятна главно от гледна точка на бюджета, въпреки че виждаме възстановяване на реалната икономика.
Добра черта на настоящата актуализация на бюджета е това, че съществуващата данъчна осигурителна политика не се променя, запазват се данъчните ставки и осигуровки така, както е бил поет ангажиментът. Бизнесът и домакинствата не се натоварват с допълнителни данъци в този тежък момент. Стимулира се икономическата активност и потреблението. В същото време се очертава и възникване на допълнителен натиск върху разходите в бюджета, свързан с възникнали и необезпечени разходи от предходните години, които трябва да бъдат разплатени през тази година. Предвиденият ресурс за тази цел възлиза на 660 млн. лв.
Други допълнителни разходи, предвидени с изменението на Закона за бюджета за 2010 г., са свързани със стимулиране изграждането на инфраструктурни обекти от национално значение, премиране на тютюнопроизводителите и допълнителни дейности за социално подпомагане в изпълнение на договореностите с Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и допълнителна субсидия за Национална компания „Железопътна инфраструктура” в размер на 45 млн. лв.
Направените промени са обвързани с предприети мерки за оптимизиране и реформиране на бюджетните структури, като фискалният резерв е в размер на 900 млн. лв. Мерките са насочени към ограничаване на лихвените разходи на държавните органи, министерствата и ведомствата с 20 процента при прилагане на диференциран подход, като са запазени без промяна разходите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Конституционния съд и Националната служба за охрана.
Разходите по бюджетите на Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Сметната палата са ограничени с по-малко от 20 процента.
Със законопроекта се гарантира спазването на социалните отговорности на държавата към най-уязвимите групи в обществото. Това беше и една от целите на актуализацията в период на криза да се гарантират необходимите социални плащания. По този начин тежестта от мерките за ограничаване на разходите изключват тази сфера.
Освен това е предвидено запазване на равнищата на индивидуалните работни заплати в бюджетната сфера и запазване на равнището на пенсиите. Това го правим, за разлика от много от страните около България, които усещат по-силно ударите на кризата, които предприеха мерки за намаляване на заплатите в бюджетната сфера и дори на пенсиите.
Предвидено е намаление на трансферите към общините с 15 процента на годишна база при запазване на разходите във функция „Образование”, „Социално подпомагане и грижи”, „Отбрана и сигурност”, както и за екологични обекти.
Друга мярка е предложеното ограничаване на субсидиите за политическите партии също с 15 процента.
Предвижда се осигуряване на допълнителни разходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса в размер на 220 млн. лв. за сметка на средства от преходния остатък, което няма да се отрази върху държавния бюджет, а следва да се осъществи чрез промяна на Закона за Здравната каса.
В резултат на горното се променя фискалната позиция, като оценките са за влошаване на салдото по републиканския бюджет с 2 млрд. 164 млн. 600 хил. лв. или 3,2 процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт спрямо разчетите на Закона за държавния бюджет.
При променената фискална рамка с разчетите по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се прогнозира дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма от 4,8 процента от брутния вътрешен продукт, което на касова основа представлява 3,8 процента от брутния вътрешен продукт. Вторият показател се следи от европейските статистически органи.
Като превантивна мярка на източници на финансиране на предвидените мерки освен средства от фискалния резерв сме заложили и опцията за допълнително лимитиране на държавни ценни книжа през годината в размер на 2 млрд. лв. До момента имахме лимит в сега съществуващия Закон за бюджета от 1,2 млрд. лв., тоест повишаване на тази възможност за изграждане на по-стабилен буфер във финансирането.
Предложения за промени са направени съответно и в лимитите за държавния дълг, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2010 г., е увеличен от 2,7 млрд. лв. на 3,5 млрд. лв., а максималният размер на държавния дълг, който не може да бъде надвишен към края на 2010 г., е увеличен от 12,2 млрд. лв. на 12,5 млрд. лв.
В обобщение искам да кажа няколко думи.
Първо, в предложената ревизия на бюджета се запазва нивото на преките и косвените данъци.
Второ, с 800 млн. лв. повишаваме разходите за социални помощи и подкрепа на икономиката за сметка на намалени разходи за държавната администрация и за нейната издръжка.
Трето, в резултат на промените, които прилагаме, очакваме в края на годината икономиката да отбележи ръст от 1 процент от брутния вътрешен продукт, а дефицитът да бъде 4,8 процента.
Това са трите основни стълба, на които сме базирали предложението си за изменение на фискалната рамка и се надяваме на вашата подкрепа за законопроекта.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Въпроси?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Госпожо Михайлова, преди да задам въпросите си във връзка с бюджета, искам да попитам следното.
Първият ми основен въпрос е защо министърът на финансите не уважава тази комисия. Аз започвам да мисля, че той или има тенденциозно отношение към тази комисия, или се страхува да дойде в тази комисия. Един-единствен път се е появил и това беше през месец август или началото на септември и оттогава даже и такова фундаментално ключово събитие като актуализация на бюджета не може да доведе министъра за разговор, за диалог с депутатите.
Това е първото, което искам да отбележа. Ако може да ми отговорите, ще бъде добре, ако не – предайте на министър Дянков, аз ще се опитам тогава да намеря друг начин на контрол и на въпроси към него.
Сега по същество. Разбирате, че в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове една от основните теми и въпросите, които естествено възникват и ще възникват към вас, са свързани с това какво осигурява и колко осигурява бюджетът като национално съфинансиране, за да може да се осигури нормалната работа по оперативните програми и по допълнителните програми. Имам предвид например трансграничното сътрудничество. Къде са записани?
Като бързам да ви подскажа, че министър Дянков обяви миналия петък във връзка с мой въпрос, че осигурява допълнителни 18 милиона, но не стана ясно тези 18 милиона първо, къде се появяват, на кой ред на бюджета, второ, тези 18 милиона за какво точно са предназначени.
Затова моля съвсем ясно да се каже – колко процента от необходимото съфинансиране, което по закон трябва да е 15 процента, се осигурява при актуализацията на бюджета за оперативните програми.
Второ – за трансгранично сътрудничество;
И трето – по предприсъединителните програми и конкретно по програма ИСПА.
Като се има предвид, че се очаква да бъде внесено предложение за решение на Народното събрание за допълнително финансиране или осигуряване на 100 млн. лв. за довършване на магистрала „Люлин”, трябва да знаем къде са тези пари, от какъв източник ще бъдат осигурени. Аз разчитам да получа отговор, преди да стигнем до обсъждане и гласуване на тези пари за магистрала „Люлин”, нещо, което е също прецедент, че това са отговорности на изпълнителната власт, на изпълнителната агенция, като трябва Министерския съвет да се ангажира. Но защо трябва да се ангажира Народното събрание? Това е големият въпрос, на който също очаквам отговор.
Прави впечатление още, че казахте отново за тези необезпечени договори и разходи от предходни години в размер на 660 млн. лв. Молбата ми е да кажете конкретно кои са тези договори, каква тайна се пази и от кого се пази тайната, да се знае кои са. Още повече, че тук до мене е ексминистърът, който знае тези неща наизуст и тъкмо ще направим справка кои са тези необезпечени договори.
Последният ми въпрос е следният. При условие, че има заложена една оптимистична прогноза за икономически ръст от +1 процента, по това, което съм разбрала от проектобюджета, запазвате същата вноска към Евросъюза. Това как се изчислява? Как се стига до това? На каква основа се стига до същата вноска?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: За съжаление министърът на финансите не може да присъства на днешното заседание поради голямата му натовареност и моля да го извините.
По отношение на следващите въпроси, свързани със състоянието около оперативните програми ...
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Жените са винаги по-смели, и в случая това важи с пълна сила И ЗА Вас. Давайте нататък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Можем да направим един кратък преглед на състоянието на оперативните и предприсъединителните програми, а има и съответни рискове пред тяхното изпълнение, които са били отчетени при изготвяне на настоящата актуализация на бюджета. Ако желаете мога накратко да ви представя състоянието.
По структурните и кохезионни фондове от началото на годината са получени междинни плащания по оперативните програми на обща стойност 203 млн. лв., които се разпределят по оперативни програми, както следва:
- за „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 1,970 млн. лв.,
- по оперативна програма „Регионално развитие” - 55,4 млн. лв.,
- по оперативна програма „Техническа помощ” - 2,6 млн. лв.,
- по оперативна програма „Транспорт” - 71,9 млн. лв.,
- по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 31,9 млн. лв.,
- по оперативна програма „Административен капацитет”- 38,9 млн. лв.,
- по оперативна програма „Околна среда”- 376 хил. лв.
До 31 май от Европейската комисия не бяха възстановени сертифицирани разходи по оперативна програма „Околна среда” в размер на 1,7 млн. лв.
Съществува риска пред така заложените приходи в бюджета за 2010 г. по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” поради забавена сертификация и одитна мисия, която беше в страната преди два месеца. Има изготвен предварителен доклад с констатации и препоръки, очакваме окончателния доклад на тази комисия.
В съответствие с това са направени и съответните разходи по оперативните програми, които включват следните трансфери:
- по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” - 23,8 млн. лв.;
- по оперативна програма „Регионално развитие” 73,2 млн. лв.;
- по оперативна програма „Техническа помощ”- 0,7 млн. лв.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Извинявам се, не какво е разплатено, госпожо Михайлова? Моят въпрос е дали националното съфинансиране е гарантирано с актуализацията на бюджета. Защото до момента не беше.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Не разбрах Вашия въпрос. Да, националното съфинансиране е гарантирано с бюджета, то беше гарантирано и в момента.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Ама не беше. Точно заради това питам, защото не беше и заради това е моят въпрос. Транзитни пътища 4 и 5 не бяха и не са и до момента гарантирани и министър Плевнелиев не може да работи. Трансгранично сътрудничество - конкретно давам пример сътрудничеството с Румъния - не беше гарантирано със съфинансирането. Националното съфинансиране...
Интересува ме тук официално да заявите, защото аз ще следя дали в актуализирания бюджет съфинансирането по оперативните програми и съответно по трансгранично сътрудничество е гарантирано.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз искам да уточня термина. Може би не се разбирате заради термина. Трябваше да попитате, госпожо Плугчиева, обезпечено ли е или не е обезпечено.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Мисля, че си говорим на български. Тъй като господин Орешарски познава езика на Министерството на финансите по-добре от мен, сигурно обезпечаване е. С тази корекция за обезпечаване, а не за гарантиране, моля да ми отговорите. Обезпечаване е по-точната дума.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: В рамките на бюджетната процедура, когато е готвен Законът за държавния бюджет за 2010 г., всички управляващи органи са направили, надяваме се, коректни прогнози за размера на сумите, които очакват да постъпят като плащания по оперативните програми и като размер на националното съфинансиране. Доколкото очакваме и правим реалистична прогноза за реализацията на оперативните програми до края на годината, считаме, че в бюджета е заложено достатъчно по размер национално съфинансиране, което ще осигури работата по програмите, цитирани от Вас.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството ви е дало информация, че по териториалните програми България-Гърция и България-Румъния ни трябва необходима сума. Там са стартирали процедури. Има няколко стотици проекти, които стоят, включително има специално заседание на Министерския съвет с решение на 31 март, че тази сума, за кофинансирането от 15 процента не е осигурена. Въпросът на госпожа Плугчиева е в смисъл, че след като финансовият министър миналия петък отговори, че в актуализацията на бюджета са предвидени 18 млн. лв., ние се постарахме да ги видим къде са, но поне от информацията, която имаме, не е видно.
Питаме: осигурени ли са, как са разчетени, обезпечени ли са тези средства, има ли ги в актуализацията? В Закона за държавния бюджет ги няма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Това са средства, които следва да бъдат предвидени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и те могат да бъдат направени, ако се счете, че тези разходи са приоритетни в рамките на осигурените допълнително 180 млн. лв.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще изкажа първо мнение, че така, както отговорихте, в разчета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма никакви пари предвидени допълнително. А за тези 180 млн. лв. ние ще настояваме. И затова ще Ви помоля да предадете и на министъра да се подготви. Когато утре в залата го коментираме, искаме разчет. Защото аз чух, че тези 180 млн. лв. са основно насочени към допълващия национален разход по отношение на допълнителните средства на „Люлин”, авансите по лотовете на „Тракия”, които до края на годината няма да получат европейско финансиране по разбираеми причини, и няколко приоритетни пътни възела, визирам Бургас, Велико Търново и т.н. Никъде не чух да има средства за кофинансиране по териториалните програми.
Така че молбата ми е, за да не изпадаме утре в подобни ситуации в залата, просто помолете министъра да има някаква дешифровка, както и във връзка с въпроса, който госпожа Плугчиева зададе, за 660-те милиона.
Моите въпроси са няколко:
Първо, разчетено ли е и даваме ли си сметка, че оптимизирайки надолу разходите на общините със 138 млн. лв., абстрахирам се от обещанието, че няма да са 138, а ще са 100, защото и в двата случая положението е доста тежко, при общ спад на бюджетните разходи, очаквани близо милиард спрямо миналата година на консолидирана основа на ниво общини на местно равнище, как това ще повлияе върху потенциала на българските общини да работят по европейските фондове? Защото нашите разчети са, че с това намаление плюс очакваното доста сериозно намаление на местните приходи, плюс допълнителния товар с 5 процента кофинансиране, с което ги натоварихме със Закона за бюджета, това ще стане доста непреодолима пречка за тях, за масата от тези общини, да работят по европейското финансиране. Вие знаете какви са правилата на европейското финансиране, независимо от по-големият процент аванси по Програмата за развитие на селските райони. В крайна сметка има правила, че те трябва да осигурят в един момент предварителното плащане на много голяма част от дейностите, а източникът тотално липсва. И ние имахме разговори с доста кметове, те са просто притеснени, че дори одобрени вече проекти няма как да ги изпълнят. Това е единият въпрос.
Вторият въпрос е следният В доклада към Закона за държавния бюджет има един разчет колко предвиждате разходни лимити по предприсъединителните инструменти и структурните фондове. Общата цифра беше някъде 2 млрд. 300 и няколко милиона – не мога да цитирам точно.
Тъй като по инструмента бившата програма ИСПА, Кохезионен фонд и така нататък, да не го цитирам целия, е предвидено 411 милиона, от които към 31 май са усвоени 208 млн. лв., тоест при разходен лимит до края на годината ни остават 203 млн. лв. В тези 203 милиона ние трябва да разположим активна работа по „Дунав мост 2”, активна работа по всички проекти на водния сектор, много активна работа – само 100 млн. лв. са европейските средства по ИСПА – по магистрала „Люлин”, които трябва да усвоим задължително, ако не искаме да ги загубим. Това е, което предстои да се обсъжда и в Народното събрание.
Правен ли е някакъв разчет да се увеличи този разходен лимит. Защото ще се окаже само след два месеца или три, че ние нямаме средства, нямаме разходни лимити, предвидени по бюджетния ред и съответно това ще бъде проблем по изпълнението на тези и без това страшно напрегнати, бих казал, доста нереалистични задачи до края на годината.
Още един въпрос в тази връзка – прави ли се някакъв анализ в Министерството на финансите, че към 30 април усвояемостта по структурните фондове е 13 процента, при изтеклото време 42 процента, тоест от малко над 200 милиона, при заложени 1 млрд. 700 млн.
В тази връзка ми е и другият въпрос – дизовете – държавните инвестиционни заеми. Там пък сме също – при изтекло 25 процента от времето към м. март, сме усвоили 13 процента. Ние мислим че има умишлено задържане на разходите по дизовете от страна на Министерството на финансите, тоест за да икономиса кофинансиращата част, просто се задържат плащанията дори по извършени дейност.
Каква е вашата политика? Още повече в контекста видях в реда на актуализацията – намалявате с 62 милиона обслужването на външните заеми за тази година спрямо планираните 430 милиона и ги сваляте на 367. Защо го правите? Каква е причината? Причината за мен като непрофесионален финансист и като строителен инжерен е, че вие искате да намалите усвояемостта на дизовете, което е видно от отчетните данни към първите месеци.
Само ще припомня, че тези две алтернативи в структурните фондове и дизовете са единствените в момента, които могат да дадат обществени поръчки на строителния пазар. Всичко друго в момента е замряло.
И последният въпрос е следният. В националният фонд на нетна основа не предвиждате изменение на числото. А някъде в мотивите видях, че ще има корекции за намаление на плащанията по ФАР. Питам: ако няма изменение в числото, каква е причината? Вътре вероятно правите някакви компенсирани промени в бюджета на националния фонд.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз не получих отговор на въпросите за 660-те милиона и за вноската към Евросъюза и затова си позволявам да напомня, че чакам отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Вноската към Европейския съюз се изчислява на база на реално получени приходи и на база на брутния национален доход. Засега вноската е запазена в този размер и считаме, че там действително може да бъде реализирана известна икономия, като ако България направи или навнесе суми над това, което дължи, то ще бъде възстановено впоследствие от Европейската комисия.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Така, както използвате тази вълшебна дума необезпечени или обезпечени, да чуем необезпечените, за които казахте, че има необезпечени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Вие задавате този въпрос от известно време. В Министерството на финансите започнахме регистрация на всички договори, дали сме определен срок на министерствата да подадат информация за сключените договори, за периода, който те обхващат, срока, или непредъка по тяхното разплащане. Това е свързано и с механизма, по който работи Българската банка за развитие, и разплащане с фирмите на всички дължими и доказани договори.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Моят въпрос е като някакъв допълнение на въпроса на госпожа Плугчиева. Аз също съм си записал тези 660 милиона лева. Мисля, че това са средствата, които не са разплатени за 2009 г. по строителни фирми и пътно-строителни фирми. Това беше съобщено от проф. Валери Димитров на съвместната среща на трите комисии в зала „Изток” преди около два месеца. При прочита на одитния доклад последното изречение гласеше: „Неразплатените суми за 2009 г. към пътно-строителни и строителни фирми са в размер на 675 млн. лв.” И това е записано.
Моят въпрос беше в тази посока, защото същите тези фирми продължават да изпитват изключителни затруднения. Има частични разплащания към тях и въпросът ми беше има ли срок в който това нещо ще приключи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Точно с актуализацията на Закона за държавния бюджет и осигуряване на повече средства по разплащателния механизъм смятаме, че фирмите в най-кратки срокове ще получат дължимите им плащания. А всъщност с оглед гарантиране стабилността на бюджета е дадена възможност допълнителни средства да бъдат предоставени на Българската банка за развитие в срок до м. юни 2011 г. Тя ще кредитира под някаква форма бюджета през тази година, като покрие възникналите задължения до момента.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Как да разбираме – 660 милиона са разписани за разплащане на дейности, които са извършени до 2009 г. ?
Аз съм съгласен с това, което каза колегата, още повече, че една част от разходите по тези задължения, някъде в размер може би между 130 и 150 милиона бяха платени първите три месеца – това е поне по изявление на министър Плевнелиев.
Моят въпрос е: ако искате тези 660 да бъдат в актуализацията на държавния бюджет за 2010 г., ще ги преведете ли на Банката за развитие? Защото Вие току-що споменахте един факт, че до юни 2011 г. евентуално ще се дават пари на банката. Защо до юни? Това е свързано и с един факт, който беше необясним за мен. Защото получихме информация от някои фирми, които са отишли в Банката за развитие, че дискаунтът на годишна основа, сконтото от 7 процента им е изчислявано до 20 юли 2011 г. Тоест самата банка вече разчита, че тя ще получи парите си след близо една година.
Моят въпрос е: да няма сценарий при който ние гласуваме тези 660 милиона в бюджета, а те не отиват в банката, и стоят като резерв на правителството. Още повече допълнителният аргумент в тази посока е, че те стоят не по разпоредителите с бюджетни кредити поименно, а стоят в един параграф, който позволява маневри и да се окаже, че всъщност ние сме гласували едни пари, които няма да бъдат разходвани за това, а за нещо друго.
На фирмите е направен дискаунт 8,5 процента, защото им казват че падежът е до 20 юли 2011 г. Това е още една неприятна изненада за самите компании.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Този падеж не би следвало да засяга фирмите. Това са чисто бюджетни взаимоотношения между националният бюджет и Българската банка за развитие. Тя прави всичко възможно веднага щом бъде предоставена потвърдена информация от съответното министерство за плащанията, които следва да бъдат извършени, да се разплати в най-кратък срок с фирмите. И очакваме да се случи в близките месеци всичко това.
Тези средства са предвидени в бюджета и ако фирмите докажат със съответни документи, че те са предоставили стоки или извършили услуги, които са фактурирани и признати, ще бъдат разплатени.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Нямате ли информация към момента? Правителството представя сертификатите, които са представени и подписани. Аз мисля, че това число е получено на базата на приети от възложителите сертификати.
Ако вие тепърва ще доказвате, тук има една огромна заблуда на общественото мнение и на фирмите. Защото ние днес сме единадесет месеца от началото на правителството, даже скоро ще стане година. Ако тепърва ще започнат да си доказват, тя работата е много дебела.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Става въпрос за следното. Как тогава изчислихте дефицита на начислена основа за миналата година, ако не сте убедени колко са просрочените, тоест неразплатените? А ако вие не ги знаете с точност, значи е прав комисар Оли Рен, че около дефицита има нещо гадаене, хипотези и така нататък. Но ако вие сте изчислили точно 3,9, значи трябва да знаете точно разсрочията, които сега трябва да ги изплатите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Действително за 2009 г. ние сме отчели точно 660 млн. лв. като задължения в бюджет,а които се включват в дефицита от 3,8 процента, представен на Европейската комисия, и които няма да бъдат отчетени в дефицита за тази година по европейска методология. Това ни дава основание да сме наясно със сумата на признатите и фактурирани разходи. Но от министерствата и съответно от фирмите, на които тези средства се дължат, зависи и бързината, с която те ще подадат необходимата документация пред Банката за развитие и ще получат съответно разплащане.
За общините – преди всичко трябва да си дадем сметка, че това е актуализация на бюджета, наложена в трудни икономически условия. И тук не правим сметка как да разпределим допълнително постъпили приходи или как да направим нова приоритизация на разходите.
Тук се опитваме да се справим с една трудна икономическа обстановка, където всяка една система понася своите трудности и всеки трябва да работи достатъчно отговорно и с намалени разходи. Действително осигурени са средства само за най-приоритетни разходи. Общините също са засегнати от намалените бюджетни средства в цялата система. С 15 процента се намалява трансферът за общините през 2010 г., като от това се изключват дейностите по образование и социални дейности.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Въпросът е нямате ли сравнителен анализ, че, затруднявайки ги да работят по европейските фондове, те ще намалят освен усвояемостта на средствата, от което нашата комисия се интересува живо, а и цяла България. Те ще намалят и приходите в бюджета. На всеки изразходвани 100 лв. – 33 лв. се връщат обратно в републиканския бюджет през данък добавена стойност, данък върху доходите на физическите лица, акцизи, корпоративен данък.
Не си ли даваме тази сметка? Защото има бюджетни системи, които вие не пипате. И те не понасят тази тежест. А българските общини освен всичко друго са натоварени и със свалени местни приходи, и то много сериозни. Отчетните данни го показват. Няма да коментирам, че те завършиха и с близо 300 милиона лв. неразплатени средства.
Тоест, ако ние не си даваме сметка кои са малките моторчета, които могат в тази тежка система да ни донесат нещо, и ги блокираме допълнително, ако това го няма, аз питам – има ли такова сравнение? Обсъждан ли е в Министерството на финансите и съответните дирекции, отговорните части на министерството този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Прави се анализ на секторите, които следва да бъдат подпомогнати, с цел създаване на устойчиви основи за бъдещия икономически растеж. А безспорно Вие сте прав, че общините могат да се превърнат в центрове на растежа, ако има добра визия за това, също и на местно равнище.
Усвояването на средства по оперативните програми в общините по никакъв начин не е затормозено или ограничено от тези фискални рестрикции, които разглеждаме в момента. Националното съфинансиране по оперативни програми е гарантирано. Има достатъчно възможности пред оперативните програми, достатъчно гъвкавост, предоставена със Закона за държавния бюджет - § 35, с който се осигурява при наличие на затруднения в ликвидността или касовите потоци, преразпределение на бюджетни средства от други сфери, така че потокът на средствата, свързан с оперативните програми, да върви безпроблемно и да не се почувства това забавяне. Тъй като има лак във времето между извършването на разходите и възстановяването им от бюджета на Европейската общност.
Действително трябва да се работи повече и се надявам това да се случи в Съвета по фискална децентрализация, съвместно с Националното сдружение на общините, за изработване на концепция за това за всяка една община каква е ролята на местните власти и как местните власти да намерят повече възможности за генериране на приходи и финансиране на дейности, които създават условия за устойчивост и растеж.
Всъщност една част и от разходите, които предвиждаме за финансиране на инфраструктурни проекти, ще отидат именно към общините.
Това е много важно условие в сегашната ситуация на криза.Надяваме се общините да се възползват от тази възможност и да разработят качествени проекти в инфраструктурната сфера.
Може би на следващият Ви въпрос, който е свързан с бюджета на Националния фонд, всъщност годишните разчети на Националния фонд отразяват ситуацията в момента. Взети са предвид и предстоящите финансови корекции по програмите САПАРД, ФАР, ИСПА, както и оценката за неусвоените средства по програми ФАР и ИСПА.
Спрямо разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. приходите от помощи по бюджета на Националния фонд са намалени със 120 млн. лв., което влошава дефицита на консолидирано ниво с 0,2 процента от брутния вътрешен продукт. Тъй като разходите са обвързани с приходите, това е общият резултат на консолидирано ниво.
За дизовете всъщност, след като сумите по държавни инвестиционни заеми са заложени и одобрени със Закона за държавния бюджет и съответното приложение, от съответните министерства зависи степента и скоростта, с която средствата по тези заеми ще бъдат усвоявани. Няма такова забавяне, нито ограничаване от страна на Министерството на финансите.
Това определено не е перо, което разглеждаме като възможност за реализация на икономии по бюджета. Напротив, виждате, че дори даваме допълнителни средства за капиталови разходи, тъй като отчитаме, че инфраструктурата в България не е в добро състояние. И ако желаем да привличаме чуждестранни инвестиции и да се развиваме икономически, трябва да наблегнем повече върху развитието именно на инфраструктурата.
Икономиите от лихви, които споменахте, се дължат на икономии вследствие на по-добрите лихвени условия в момента на международните пазари. Това действително е икономия от лихви. Знаете, че в момента лихвените равнища са на исторически ниски нива, докато при разработването на Закона за бюджета бяхме предвидили малко по-неблагоприятни условия по този показател.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз малко се пообърках. Едни други неща мислех преди заседанието.
Аз наистина допусках, че в резерва за непредвидени неотложни разходи там са тези 15 процента национално съфинансиране. Сега се оказва нещо друго. Чуваме, че от общините се орязват толкова капиталови разходи, дават се в този резерв, където премиерът ще преценява и ще ги връща на кои общини, за кои пътища и инфраструктурни проекти. Затова ние много държим точно този резерв да бъде записан по пера в бюджета, а не така да бъде оставян на някакви случайности, на някакви конюнктури.
Мислим че това е много сериозен риск за дисциплината въобще.
Не разбираме защо тази сума така е формирана и така е записана там. Явно премиерът е имал нужда от тази сума, за да се разпорежда с нея, да поддържа рейтинга си може би. Не знам. Но наистина имаме притеснения, че обещания може да не се случат и ще останат във въздуха.
АСЕН АСОВ: Боя се, че ние сме на ръба на това да преминем нашето заседание в дебата в Комисията по бюджет и финанси. Ние сме Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и нас ни интересуват онези средства, онези над 2,2 милиарда, които са предвидени за изразходване и как това е осигурено в бюджета. Всичко останало ще бъде дискутирано и беше дискутирано вече в Комисията по бюджет и финанси.
Тоест отгоре на всичко, за сведение на уважаемият колега Исмаилов искам да кажа, че ние от Синята коалиция поискахме ясно разписване на всички пера при изразходването на тези 1,2 милиарда. Това е в скоба.
Затова аз ви моля наистина да се върнем и да се фокусираме единствено върху европейските въпроси, които са за нашата комисия. Всичко останало би трябвало да остане или в залата, или в дебатите по второ четене в Комисията по бюджет и финанси. Така че моята молба е, госпожо председател, да върнете заседанието към тази тематика.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Смятам, че е уместна забележката.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: В продължение на казаното от господин Агов, и аз да припомня, че с това започнах моето изказване, че тук слагаме фокуса на вниманието. И аз използвам тази терминология, която явно става разбираема за Министерството на финансите, обезпечено ли е съфинансирането или не е обезпечено? И след като е било обезпечено и досега, защо не е давано?
Тогава така да си формулирам въпроса. Значи досега е било обезпечено съфинансирането от досега действащия бюджет. Питам тогава защо не е било разплащано?
Давам конкретен пример. Министър Плевнелиев каза: не са ми дадени парите, затова няма как да ги разплатя. Нито по трансгранично сътрудничество, нито по ФАР, по 259-то постановление е било изпълнено, което е от 30 октомври 2009, нито от „Транзитни пътища” 4 и 5.
Искам кратък и ясен отговор. Аз не ползвам тази усукана терминология, която вие си използвате с министър Орешарски. Искам да знам ето за тези, които ги изброих конкретно и за това, което предстои до края на календарната година, един простичък отговор – има ли ги или ги няма тези 15 процента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Аз се опитах достатъчно ясно да кажа, че средствата за национално съфинансиране са предвидени в бюджета на Националния фонд. Не знам по какъв друг по-ясен начин да го кажа.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Защо досега не бяха разплащани – това беше втората част на въпроса ми. Благодарим, тука влиза в стенограмата, че са осигурени. Това дотук. Защо до 16 юни – това са шест месеца, не бяха разплащани?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Ако има забавяне в разплащанията, вината е в бавното движение на проектите и липсата на искания за плащане.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Искам да поясня методологически какво значи обезпечени и необезпечени.
Госпожа Михайлова каза че тези средства са обезпечени. Така е по план. Зависи обаче от работата на приходните агенции. В края на годината може да се окаже, че са необезпечени. Поне аз от няколко месеца се опитвам да разбера новата терминология, която правителството ползва за обезпечени и необезпечени договори. Аз досега това разбрах. Като дойдат приходи, са обезпечени, като не дойдат – не са обезпечени.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз очаквах да чуя защо досега не са преведени, на прост език питам, от Министерството на финансите към министерствата – защо не са преведени, не са осигурени или обезпечени, или не знам коя дума използвате? Има ли ги и защо ги няма парите – така да питам.
На първия въпрос получих отговор, че ще ги има.
Сега защо до 16 юни ги нямаше? Това е въпросът.
ВЕСЕЛА ДЖИЛИЗОВА: Доколкото разбрах Вашите въпроси, де факто говорим за три типа проекти, за които търсите необходимост от средства.
Едните типове проекти са тези, финансирани по оперативните програми и предприсъединителните фондове. Към настоящия момент това, което заместник-министър Михайлова се опита да ви каже, е, че средствата са осигурени. Приемаме уговорката на господин Орешарски и това пояснение, но пък от друга страна, обръщаме внимание, че ние имаме все още един сериозен ресурс от авансови средства по оперативните програми, които се опитваме съгласно установената процедура да предоставяме за разплащане към бенефициентите.
Отново за ваша информация – опитваме се да работим в посока опростяване и ускоряване на плащанията към бенефициентите. В рамките на правителството се обсъждат възможности за спасяване на сроковете, които както Вие сама сте запозната, са доста дългички.
Другият тип проекти, които визирахте , това са „Транзитни пътища 4” и проектите от тази група. Доколкото сме запознати, това са проекти, които се финансират с инвестиционни заеми. За тях има специална процедура и естествено Министерството на финансите е включено в нея.
Принципът за предоставяне на финансиране по тях е малко по-различен и мисля че не е в рамките на дебата към настоящия момент. Ако искате повече информация, предполагам че Министерството на финансите би могло да ви предостави такава.
По отношение на програмите за трансгранично сътрудничество, принципът на разплащане е малко по-различен. Отново разходите за национално съфинансиране са планирани в бюджетите на съответните ведомства, в случая Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В момента информацията, с която разполагаме, е, че тези средства са осигурени. Но би трябвало да имате предвид, че етапът на развитие на самите проекти е много напреднал, в смисъл изостанал, не са започнали реалната дейност по изпълнението на проектите. И може би поради тази причина и колегите в Министерството на регионалното развитие и благоустройството считат, че не разполагат със съответните средства.
Предполагам, че по този въпрос вие ясно заявихте, че искате допълнителна и подробна информация. Ще ви предоставим всичко, с което разполагаме в Министерството на финансите.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Не съм доволна, защото аз съм наясно с различните механизми на действие на отделните програми – предприсъединителни, оперативни. И си мисля, че съм последният човек, който има нужда да бъде ограмотяван по тази тема. Това първо.
Второ, аз не ви питам за различните механизми на разплащане, аз ви питам защо по нито един от тези различни механизми парите ги няма. За това ви питам. За шест месеца – било то предприсъединителни, било то инвестиционни заеми, било то транзитни пътища, било то оперативни програми. Аз съм наясно, че са различни процедурите. Питам ви защо ги няма. Кажете защо ги няма и защо идва отговорът на министър Дянков, че всичко това ще стане с актуализацията на бюджета.
Да сложим може би точка. Фактът е, че ги няма. А иначе не ми обяснявайте процедурите, аз ги знам, но парите ги няма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Ами аз не мога да разбера какво означава „парите ги няма”. Мисля, че достатъчно ясно се опитахме да обясним, че тези пари са осигурени, те зависят от напредъка на проектите и от момента, в който възникне плащане, средствата ще бъдат разплатени съобразно....
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: В момента Министерството на регионалното развитие и благоустройството със своите структури на Съвместния комитет в Калараш не подписва договорите от наша страна, защото нямат от вас осигурено това съфинансиране от 15 процента. И това е вече пети месец – стоят в това разкрачено положение, защото нямат от вас никакъв напредък и никакво възникване на плащане не е причина. Причината е Министерството на финансите.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: За последен път вземам думата, наистина.
Госпожо Михайлова, по ФАР - 259-то постановление от 30 октомври 2009 – има да се осигурят 40 милиона, които е трябвало да се преведат на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това не е направено.
По трансгранично сътрудничество с Румъния става дума за програма с обем 262 млн. евро, от които 218 милиона европейски пари, по които има 62 проекта, за които трябва да се осигури 7 млн. евро съфинансиране – и те не са осигурени. И към това въпросните инвестиционни заеми от Световната банка за „Транзитни пътища 4 и 5”, където парите също не са осигурени, макар че от Министерството на регионалното развитие и благоустройството имат готовност за 167 милиона за разплащане и вие сте им дали 50 милиона. Другите кой ще ги даде и откъде ще ги дадат и ще се изпълнят ли тези проекти и няма ли да попадне и Плевнелиев в категорията – сключени, изпълнявани договори и необезпечени отново със средства – това, за което се атакува старото правителство.
За това става въпрос. Спирам дотук и може би ще трябва да ми изпратите писмено информацията.
АСЕН АГОВ: Първо, моля председателят да си влезе в ролята. Не може тука да сме като на тенис мач, да си подавате реплики и всички останали гледаме наляво – надясно. Това просто не е водене на заседанието, госпожо председател.
Давайте думата. И възразявам категорично срещу подобен начин на репликиране, контрарепликиране, дублиране на репликите, триплиране, куадриплиране на реплики. Опозицията се е разпасала абсолютно и Вие позволявате всичко това нещо да се случва.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Категорично възразявам срещу такава лексика, господин Агов. Това е обида към председателстващия. Нека да приключим дебата. Давам възможност на госпожа Михайлова за окончателен отговор на госпожа Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА МИХАЙЛОВА: Ами само ще ви кажа тогава една цифра и може би да приключим дебата.
Одобрените лимити за национално съфинансиране за 2010 г. възлизат на малко повече от 316 млн. евро. Но нека да се има предвид по отношение на договорите, които се сключват, че министрите в което и да било правителство имат право да сключват договори само до размера на капиталовите разходи, които са одобрени през съответната година. За съжаление все още не сме въвели принципите на многогодишно бюджетиране и следва договорите и тежестта, която се налага на бюджета за годината, да бъдат съобразени с отпуснатите разходни лимити.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на държавния бюджет, моля да гласува.
Гласували: за 10, против 4, въздържали се няма.
С 10 гласа за, 4 против и 0 гласа въздържали се приемаме на първо четене законопроекта.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО РАМКОВАТА ПОЗИЦИЯ НА МС ПО Т. 3 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НС ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2010 Г.) – ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ ОТНОСНО МЕРКИТЕ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ НА ГАЗ, № 002 00 20/3.05.2010 Г.
По тази точка сме поканили за присъстват:
от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма:
Венета Цветкова – началник отдел „Енергийни пазари и преструктуриране” в Дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Давам думата на госпожа Цветкова за кратко представяне.
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Предложението за Регламент относно мерки за гарантиране на сигурността на доставките на газ е представен от Европейската комисия преди близо 11 месеца – на 17 юли 2009 г., в отговор на газовата криза от м. януари 2009 г., която причини прекъсване на доставките на газ за Европейския съюз през Украйна, като Република България беше страната – членка на Европейския съюз най-силно засегната от тази криза, породена от руско-украинския спор от м. януари 2009 г.
След внасянето на предложението на Европейската комисия на 26 март 2010 г. Комисията по индустрия, телекомуникации, изследвания енергетика на Европейския парламент приема свой доклад с предложение за изменения в текста. През м. април 2010 г. започват преговорите с Европейския парламент, с цел постигане на споразумение на първо четене между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. Преговорите се водят под формата на т.нар неформален триалог между комисията, парламента и съвета. Въпросите са разделени на две основни групи – технически и въпроси с по-чувствителен политически характер.
На 29 април и на 6 май са проведени и приключили неформалните дискусии с Европейския парламент по техническите въпроси. А по по-чувствителните политически въпроси е проведена една неформална дискусия на 2 юни и предстои следваща дискусия на 22 юни – след няколко дни.
Амбициите са да се постигне принципно съгласие и приемане на законодателния акт още на първо четене. Република България участва в обсъждането на представения проект за регламент основно в рамките на Работната група по енергетика към Съвета. Провеждани са почти всяка седмица с участието на представителите на България към постоянното представителство в Брюксел.
Бяха променени някои от първоначалните предложения на комисията. Всъщност повечето промени бяха свързани с удължаване на сроковете, които се дават за изпълнение на визирани мерки. Тъй като след газовата криза имаше желание колкото се може по-бързо да се увеличи сигурността на газовите доставки и да се изгради действащ вътрешен пазар на природен газ. Но оказа се, че това не може да бъде постигнато толкова лесно.
Много от държавите членки, които не пострадаха от кризата в началото на миналата година и които вече смятат, че са гарантирали сигурност на своите газови доставки, бяха скептично настроени към много от по-сериозните предложения и се достигна до съгласие за удължаване на някои от сроковете.
Основен показател е минус 1 - при спиране на доставки по основна инфраструктура. За България това е газопроводът от Русия през Украйна. Останалата инфраструктура трябва да е в състояние, за да компенсира за намалените доставки при най-високо потребление, което за нашата държава е най-студеният зимен месец, който се случва веднъж на 20 години.
Първоначално беше предвиден 3-годишен срок за покриване на този показател, който е заимстван от електроенергийния сектор, не е типичен за газовия. Компромисното предложение е този срок да бъде удължен на четири години. Въпреки това Република България може и да не успее да приключи основните проекти в рамките на четири години. Остава предизвикателството за нас. Става дума за междусистемните връзки с Румъния.
В процеса на преговорите изрично беше записано и реверсивните потоци да бъдат включени като основна инфраструктура за компенсиране на срива в основната инфраструктура, което на практика за България означава, че имаме подписано споразумение за реверсивен поток от Гърция. Но то ще задоволи около една трета от потреблението в най-студен зимен ден. Ако се постигне споразумение с Турция и се изгради необходимата инфраструктура, ще може да покрием изцяло потреблението само с реверсивни връзки, ако не толкова бързо, колкото ни се искаше, се случат проектите за междусистемни връзки с Румъния, Русе-Гюргево и с Гърция – връзката между Стара Загора и газопровода Гърция-Турция, около района на Кумотини.
Други удължени срокове са за определяне на компетентен орган по въпросите за сигурност на газовите доставки. В момента в Република България има разделени компетенции между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. След влизането в сила на регламента ще има 12-месечен срок, в който страната ни трябва да определи компетентен орган и незабавно да уведоми Европейската комисия за това кой ще е органът – или регулаторът, или министерството. Възможно е да се създаде и орган, специално за целта.
Първоначално се смяташе това да стане в срок от 3 месеца от влизане в сила на регламента, като аз споменах за чувствителни политически въпроси. Единият е точно този, какво се случва в тази една година от влизането в сила на регламента до определянето на органа и нотифициране на комисията. Предложението, което най-вероятно ще се приеме на 22-ри, е тези органи, които към момента на влизане на регламента са били компетентни по въпросите на газовите доставки, да продължат да изпълняват тези функции до изричното им определяне, или определянето на други органи с такива отговорности.
Най-общо това са основните елементи, включени в предложението за регламент. В началото имаше дискусии по отношение на това дали трябва да е директива или регламент. Прие се да е регламент, защото ще е директно приложим. Но въпреки това ще е необходимо известно транспониране в националното законодателство. Правното основание също беше предмет на известни спорове.
Междувременно влезе в сила Договорът за реформи и се промени изцяло основанието. И друго, което смятам, че е интересно, е, че държавите членки трябва да предоставят на комисията – първоначално определения срок беше шест месеца, в последната версия е 12 месеца. Става въпрос за всички междуправителствени споразумения с трети страни, които имат въздействие върху развитието на газовата инфраструктура и доставките. А също така и газовите компании имат задължение да информират за сключени вече споразумения и за нови споразумения, които предстои да се сключат с трети страни. Тука попада и Република България, защото знаете, че изтичат договорите с „Газпром” и от началото на следващата година следва да има нови споразумения.
АСЕН АГОВ: Това, че се приема регламент и че се приема с тези компромиси, не би трябвало да ни отчайва, защото въпреки всичко се смята за напредък. Ситуацията, в която изпаднахме преди година и няколко месеца, като са известни темповете на брюкселската бюрокрация, това наистина е много голям напредък – толкова бързо да се изготви един регламента. Аз даже съм изненадан.
Другото, което е важно – регламентът осигурен ли е финансово? Известно е, че за реверсивните връзки и за системната връзка с Румъния има предвидени средства. Но за целия период, доколкото разбрах стават четири години, така ли е? Това значи, че ще минем в следващия програмен бюджетен период на Европейския съюз. Защото няма да може да се приключи само в този период.
Правят ли се разчети с оглед на финансирането, за да се подсигури изпълнението на регламента специално за България?
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Всъщност средствата за междусистемните връзки с Румъния и с Гърция се осигуряват по Програмата за икономическо възстановяване, която е за 2010-2011 г. За да усвоим тези средства – около 9 милиона с Румъния и 45 милиона с Гърция, ще трябва да има съществен напредък по проектите до края на следващата година. Просто това е извън другите програми и хоризонтът на Европейския съюз е до 2013 година.
Предвижда се изграждане на връзка София-Димитровград-Ниш със Сърбия, в която българската отсечка да се финансира по оперативна програма „Регионално развитие”. Но при всички положения осигуреното финансиране няма да е достатъчно за изпълнение на цялостните проекти и ще трябва да се дофинансира.
Проектът с Гърция беше БЕХ. Но до края на лятото най-вероятно БЕХ ще престане да съществува, ще се поеме от „Булгартрансгаз” или от евентуална нова холдингова структура, за която аз нямам информация в момента.
Проектът с Румъния си беше между „Булгартрансгаз” и „Трансгаз” – Румъния. Мисли се за евентуално съфинансиране от Световната банка. Дори и в момента има среща, на която се обсъжда. Там сумата е по-малка, за Русе-Гюргево.
Що се отнася до реверсивния поток с Турция, там има интереси от частна турска компания от Одрин и от Ботеш, има подписан и меморандум. Може да се осигури, тъй като не е висока стойността на проекта, само от „Булгартрансгаз” – собствен и привлечен капитал, заеми от Европейската инвестиционна банка евентуално. Работи се съвместно с експерти от Джаспърс за подготовка на проект, който да е подходящ за финансиране.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласували: за – 14 народни представители, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка трета от днешната ни програма:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МС ПО Т. 18 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НС ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2010 Г.) – ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗШЕСТВИЯ И ИНЦИДЕНТИ В ГРАЖДАНСКАТА АВИАЦИЯ, № 002-00-20/3.05.2010 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Ивайло Московски – заместник-министър
Явор Петров – държавен инспектор в дирекция „Звено за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт”.
Имате думата.
ЯВОР ПЕТРОВ: През 1994 г. Европейският съюз прие Директива 94/56 относно фундаменталните принципи за разследване на авиационни произшествия в гражданската авиация на страните – членки на Европейския съюз. Тази директива отразява изискването на Анекс 13 на Чикагската конвенция за създаването на специализирани независими органи за разследване на авиационни произшествия, чиято цел да бъде единствено установяването на причините за възникване на авиационни събития и за набелязване на мерки за тяхното предотвратяване, а не установяването на степента на нечия вина или отговорност.
С последното се занимават органите на досъдебното и съдебно производство. Директива 94/56 изигра много важна роля за създаването на независими от съответните национални въздухоплавателни администрации органи за разследване на авиационни произшествия. Същевременно директивата показа някои недостатъци, особено при нейното прилагане в страните членки. По-значимите от тях са както следва:
Първо, недостатъчно изяснените взаимоотношения на независимите органи за разследване на авиационни произшествия с органите на досъдебно и съдебно производство поради различните правни и административни системи в страните – членки на Европейския съюз;
Недостатъчно финансово ресурсно осигуряване на органите за независимо разследване на авиационни събития;
Липса на ефективна система за подготовка на разследващи инспектори.
Директивата не отразява създаването и съществуването на Европейската агенция за безопасност на авиацията (EASA) и взаимодействието на независимите органи за разследване на авиационни събития, тъй като директивата е приета доста преди основополагащите документи на EASA. Директивата не отразява и последните изменение на Анекс 13 към Чикагската конвенция, регламентираща в международен план разследването на авиационни произшествия.
С оглед на гореизложените въпроси Европейската комисия изготви проект на регламент за разследване и предотвратяване на произшествия и инциденти в гражданската авиация, който решава следните по-съществени въпроси:
- Хармонизира европейското законодателство с последните изменения и допълнения на Анекс 13 на Чикагската конвенция.
- Засилва независимостта на органите за независимо разследване на авиационни събития.
- Подобрява взаимодействието между органите за независимо техническо разследване на авиационни събития с органите на досъдебното и съдебно производство.
Наличието на регламент ще позволи задължителното и еднакво прилагане на нормативите в областта на разследването на авиационни произшествия в държавите членки и ще засили приоритетите на техническото разследване на тези за определяне на вина или отговорности.
- Създава европейска мрежа на органите за разследване на авиационни произшествия на страните – членки на Европейския съюз, която ще има възможност да се финансира от бюджета на Европейския съюз. Това ще позволи, от една страна, уеднаквяване на процедурите, осигуряване на обучение за разследващите инспектори и обмяна на опит.
От друга страна, повишаване на авторитета на разследването на авиационни произшествия и взаимодействието му с европейските институции, в частност EAS.
- Защита на информацията при разследване на авиационни събития – разработване на мерки за безопасност, въвеждането им в единна европейска система за мерките за безопасност, която ще бъде част от единната европейска система за докладване на авиационни събития и изграждането на механизъм за следене на въвеждането на мерките за безопасност на европейско ниво.
- Задължение на авиопревозвачите да представят списък на пътниците в рамките до два часа след обявяване на станали произшествия с въздухоплавателно средство на съответната авиокомпания.
- Създаване на национален план в държавите членки за подпомагане на пострадалите при авиационни произшествия и техните близки.
- Уреждане участието на Европейската агенция за безопасност на авиацията в разследването на авиационни произшествия на база на изискванията на Анекс 13 на Чикагската конвенция.
Основните проблеми, които Република България установи по отношение на предложения проект за регламент, бяха отразени в рамковата позиция на Република България.
Предложеният от Европейската комисия проект на Регламент за разследване и предотвратяване на произшествия и инциденти в гражданската авиация бе обсъждан в хода на множество заседания на работна група по авиация към Съвета на Европейския съюз.
Основни спорни моменти в хода на дискусиите бяха:
Първо, участието на Европейската агенция за безопасност на авиацията в разследванията на авиационни произшествия и изчистване на взаимоотношенията на органите за независимо техническо разследване на авиационни събития с EAS.
Второ, достъпът на EAS до информация, която пряко идентифицира оператора и въздухоплавателното средство, обект на доклад за авиационно събитие в единната европейска система за докладване на авиационни събития.
Трето, взаимодействието между органите за независимо техническо разследване и органите на досъдебно и съдебно производство, с оглед на действащите различни правни системи в държавите членки.
По първия и третия проблем държавите членки успяха да постигнат компромис в рамките на Работна група по авиация към Съвета. Най-разгорещени дискусии предизвика т. 2, за която Република България изказа мнение, че предложеният текст е в противоречие със съществуващото вече европейско законодателство - Регламент 13/21 от 2007 г.
Този текст бе оттеглен по искане на испанското председателство. Това позволи на 12 март 2010 г. в рамките на заседанието на Съвета на министрите по транспорт да бъде приет общ подход по въпроса за регламент за разследване и предотвратяване на произшествия и инциденти в гражданската авиация.
За съжаление Европейският парламент в своите законодателни предложения отново е предложил текстове, които позволяват на ЕАS да имат достъп до информация, пряко идентифицираща авиационни превозвачи и въздухоплавателното средство – обект на доклад.
Тази позиция на Европейския парламент среща подкрепата на Европейската комисия и по-голяма част от държавите членки. Единствено България, Италия, Ирландия и Дания се противопоставят на приемането на такъв текст, който прави нашата позиция трудно защитима към момента, тъй като посочените държави не представляват блокиращо мнозинство.
На заседанието на 14 юни 2010 г. Холандия представи предложение, което да доведе до евентуално постигане на компромис. България, Ирландия и Чехия са склонни да подкрепят холандското предложение, предвиждащо ограничен кръг лица от EAS да имат достъп до информацията и мерките за безопасност да бъдат насочени не към конкретен оператор, а към всички оператори в общността.
На предстоящите разисквания по текстовете на проекта за регламент Република България изразява готовността си да прояви гъвкавост, с цел постигане на компромис по спорните текстове.
АСЕН АГОВ: Това е типичен случай, който потвърждава моето предложение от миналото заседание. Тоест, аз не виждам никакви възражения по тази рамкова позиция, така че бихме могли да я разгледаме на подпис, а не да губим времето на колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на други хора, и ние сами да изразходваме времето си за това.
Никой няма да възрази. Ние одобряваме поведението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в преговорите и по постигането на компромиса. Тоест ето как има чудесен пример за това, че можем на подпис да приемем този документ.
Просто това беше илюстрацията, която ползвам, господин председателю. Иначе нямам никакви въпроси и смятам, че поведението на България е правилно. Няма как да се набеждават превозвачи априори, преди да е настъпило някакво произшествие. Аз така разбирам това.
И някак си активността на европейските депутати надхвърля рамките на демократичните принципи.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз бях доста оптимистично настроен към това Ваше предложение, но се оказва, че има различни мнения. Не съм в състояние да го минем само на подпис.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз миналия път подкрепих по принцип господин Агов. Във всеки случай не е точно този примерът, с който трябваше да се обоснове той за предложението, което направи. Ако всички са слушали внимателно, са разбрали, че България е в една група с няколко страни, без да има възможността за блокираща квота и съответно има принципни различия в позицията на страните членки, което налага обсъждането и разглеждането на позицията на България.
Аз имам въпрос към представителя, а именно какви са аргументите на големите страни членки или на останалата група от страни членки и на Европейския парламент, за да се стига до тези различни позиции.
И второ, след като българската страна има готовност за компромис, в каква посока ще върви компромисът, защото вероятно има предварителни сондажи, и какво може да очакваме в крайна сметка като позиция от българска страна?
ЯВОР ПЕТРОВ: По отношение на позицията на големите държави, нашия аргумент, с който ние излязохме, беше основно юридически. Това е противоречието между сега съществуващото европейско законодателство – Регламент 13/21 и това, което се предлага като проект на регламента.
Според Европейската комисия, според Юридическата служба на Европейската комисия този проблем би могъл лесно да бъде преодолян. А именно след като се приеме това предложение в този регламент, автоматично ще се пристъпи към изменение на Регламент 13/21.
Големият проблем според нас обаче, и ние сме го изказвали в работните групи, не е само чисто юридически. Проблемът идва и от другаде. Когато EAS получи пълен достъп до информация, която директно идентифицира превозвача, това ще означава, че в един момент докладите за авиационни събития, които превозвачите предоставят на администрацията и казват: да, ето тук сме имали проблем, тези доклади ще започнат да спират. Просто ще бъдат покривани, ще бъдат спестени.
В резултат на това EAS и държавите членки в частност ще бъдат лишени от един много силен превантивен инструмент – предварителната информация. Това е нашият основен проблем. За съжаление по този проблем ние срещаме много малко разбиране. Нямам никаква идея защо. В неформални разговори с колеги, които се занимават с разследване на авиационни произшествия, те са 100 на сто зад нашата позиция. Но нещата не стоят така, когато става въпрос за обсъждане в работна група.
По отношение на втората част на въпроса – за компромиса – мисля че от изложението ми стана ясно, че не сме в изгодна позиция и ще трябва да се съобразим. Въпросът е да минимизираме негативното въздействие, което би имало такава клауза в регламента. Това е, което реално можем да направим в момента.
Днес има заседание на Работната група, на което ще бъде направен опит за компромис, като нашият представител все пак е инструктиран да направи всичко възможно, да убеди присъстващите за правотата на нашата позиция. Но лично аз не съм голям оптимист.
За съжаление когато докладвахме в Транспортната комисия по отношение на тази рамкова позиция, нещата стояха доста добре. България и Италия успяха да убедят всички останали страни, че действително има сериозен проблем с тази клауза.
По искане на испанското председателство, както вече споменах, тази клауза беше оттеглена. Но впоследствие след заседанието на Комисията по транспорта се появиха и законодателните предложения на Европейския парламент и нещата придобиха отново този ход.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Преминаваме към гласуване. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО Т. 34 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2010 Г.) – СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДУНАВСКИЯ РЕГИОН, № 002 00-20/3.05.2010 Г.
По тази точка сме поканили да присъства:
Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Ирина Захариева – и.д. главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториалното устройство”.
Имате думата, госпожо Захариева.
ИРИНА ЗАХАРИЕВА: Ще ви запозная накратко с хода на участието на България до момента в подготовката на Дунавската стратегия на Европейския съюз.Първо, ще кажа няколко изречения за това какво представлява тази стратегия.
Това е една инициатива на Европейския съвет – един иновативен подход за планиране и програмиране на дейности за междурегионално сътрудничество в рамките на Европейския съюз. Тя се базира на позитивния опит от разработването на Балтийската стратегия, за Балтийския регион.
По принцип решението, с което Европейският съвет възлага на Европейската комисия да разработи Стратегия за дунавския макрорегион, е от юни 2009 г. Първата крачка се прави през октомври 2009 г. с едни официални писма, които са изпратени от генералния директор на DJ region към всяка от страните, участващи в тази стратегия, с молба да бъде определен национален координатор. За България такъв координатор е определен още през м. ноември – това е господин Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството. За контактна точка е определена госпожа Лиляна Павлова, която е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
След това – как стартира дейността по разработването на националната позиция. Беше създадена една междуведомствена работна група със специална заповед. В нея са включени 9 министерства, които са свързани с тези проблеми. Ще спомена някои от тях - Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на околната среда и водите, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи и други.
Включени са представители на Сдружението на общините в България и Асоциацията на дунавските общини в България. Поканени са икономически и социални партньори в тази група, както и представители на Националния център.
В края на миналата година беше изготвен първият вариант на националната позиция. По него беше работено доста активно от Работната група и в началото през м. януари 2010 г. той беше приет от Съвета по европейски въпроси.
При инициирането за разработването на Дунавската стратегия Европейската комисия определя три основни стълба, на които да стъпи тази стратегия.
Първият от тях – това е стълбът за свързаността.
Вторият е свързан с проблемите на околната среда и превенция на риска.
Третият стълб - това е социално-икономическото развитие и отключване на потенциала. Различни формулировки се срещат в различни документи, но те се отнасят за едно и също нещо.
Съгласно позицията, която беше изготвена от междуведомствената група, България следваше и проучванията, които бяха направени. Беше подходящо ние да подкрепим тези три приоритета, като ги доразвием. Това всъщност се очаква от всяка една от страните, които участват в Дунавската стратегия.
Като цяло ние считаме, че това участие е изключително полезно за страната, тъй като дава възможност за разширяване процесите на териториално сътрудничество, за ускоряване процесите на териториално сближаване със страните от Дунавския макрорегион, които са достигнали различна степен в своето социално- икономическо развитие.
Едни от тях са много напреднали, като Германия, Австрия. Други са нови страни членки, каквито сме България и Румъния. Тук присъстват също Словакия и Унгария, които имат специфични особености. Участват и страни, които не са членки на Европейския съюз.
По принцип до този момент активно се включиха всички нива в подготовката на националната позиция и съгласно текста на приетата позиция от Съвета за европейска интеграция, България изцяло подкрепя процеса на изработване на обща стратегия за развитие на дунавското пространство в контекста на европейската регионална политика, а също така изразява воля да участва активно в него.
Правителството споделя разбирането, че разработването на стратегията за Дунавския регион е процес, който ще осигури възможност за намаляване на социално-икономическите различия между страните и регионите и ще създаде предпоставки за конкурентоспособно развитие на регионалните и местни общности, изграждане на устойчиви партньорства, обмен на ноу-хау, добри иновативни практики и мултикултурен диалог.
В процеса на работа на комисията бяха събрани около 250 проекта, които са предложени от партньорите на местно ниво. Тези 250 проекта бяха обработени. От тях беше направена една извадка и беше изготвен един документ за българският принос за подготовка на Стратегия за дунавския регион, който съдържа приоритетни проекти. Този документ е достъпен на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в частта, която съдържа информация за Дунавската стратегия в първата страница, която отваряте.
По отношение на първия приоритет - свързаност, това, което до този момент ние имаме като подготовка за проекти, обхваща приоритета развитие на транспортната инфраструктура, като тази част включва развитие и модернизация на инфраструктурата на коридор № 7.
Тук се включва модернизация на пристанищата; подобряване на навигацията по р. Дунав със създаване на различни информационни системи за управление на трафика по контрол на сигурността и други подобни.
Предвижда се изграждане на мост на р. Дунав при Оряхово-Бекет – в смисъл това е едно от предложенията. Друго предложение е изграждане на мост на р. Дунав при Силистра-Калараш.
Следващото комплесно проектно направление – това е по отношение изграждане инфраструктурата на коридор № 4. Тук в момента тече всъщност изграждане на втория мост на р. Дунав при Видин-Калафат, като се предвижда още реконструкция и обновяване на първокласен път Е-79 от Видин-Монтана-Враца до Ботевград. Тука идеята към момента е да се изгради четирилентов скоростен път.
Други важни обекти по това направление са магистрала „Люлин”, която се изгражда, също така магистрала „Струма” и модернизация на жп линията Видин-София-Кулата.
По направление на коридор № 9 се предвижда реконструкция и модернизация на Дунав мост 1 при Русе-Гюргево, изграждане на интермодален терминал в района на Русе, тъй като там съществуват чудесни възможности за организиране на интермодални превози към централната част, вътрешната част на Европейския съюз. България всъщност по този начин може да реализира своето стратегическо географско разположение.
Също така се предвиждат по направлението на коридор № 10 ключови обекти, които се коментират – това е автомагистралата София-Калотина, изграждането на северната тангента на София и доизграждане на магистрала „Марица”.
По отношение на приоритетното направление енергийни мрежи, нашите предложения са в две области .
Първата от тях, това е енергийна ефективност и изграждане на инсталации за възобновяеми енергийни източници.
Второто комплексно направление е газифициране на региона.
Във втория стълб – „Околна среда и превенция на риска” първият приоритет, който сме определили, това е опазване на р. Дунав, намаляване на замърсяването на водите. Този приоритет отразява мерките с интегриранато планиране и управление на речната зона с набор от интервенции върху инфраструктурата и технологиите за опазване на околната среда, като пречиствателни станции, управление на отпадъците, канализация, пречистване на почви и пречистване на води, питейно водоснабдяване. То отразява нуждите от инвестиции, модернизация и изграждане на капацитет и прилагане на обучителни мерки, доставка на техническо оборудване за ефективен контрол върху замърсяването на водите на реката, системи за управление на околната среда, на пристанищата в българския участък на р. Дунав, интегрирано управление на водите и други.
Комплексните направления в тази част са интегрирано управление и пречистване на водите, подобряване системата за управление на отпадъците и възстановяване на нарушените терени и природните ландшафти.
Третият приоритет – това е опазване на околната среда и запазване на природното и биологичното разнообразие. Тук са включени две проектни направления. Първото от тях е възстановяване на влажните зони и опазване на биоразнообразието по поречието на р. Дунав, тъй като долното течение на р. Дунав се отличава с едно изключително биоразнообразие, каквото не се среща в средното и в горното течение и то наистина се оценява като едно природно богатство за Европейския съюз. Тези, които са посещавали делтата на р. Дунав -аз имах това щастие да я посетя по време на една конференция в Констанца, посветена на Дунавската стратегия, - знаят, че това наистина е едно място, една влажна зона, където са събрани 80 и няколко процента от всички видове птици, които гнездят в Европа. Има много интересни растения и така нататък.
Така че България би могла да реализира проекти в тази област.
Друг важен приоритет за нашия регион, това е превенцията на риска, имайки предвид специфичното географско разположение и високите води на р. Дунав. Тази година вече два пъти имаме такива проблеми с черешовите води.
Какво предстои?
На база на тези проекти, които са селектирани, предстои да бъде направена една приоретизация. От тях трябва да бъдат избрани много малък брой проекти – това е една доста отговорна работа. Разработили сме тука специална карта, в която да бъде представена информацията за всеки проект. След като изберем тези проекти, те всъщност ще бъдат представени на Европейската комисия по време на едни консултации, които ще бъдат проведени на 15 и 16 юли в Брюксел като приоритетни проекти, зад които застава българската страна и ги представя като такива, да бъдат включени в плана за действие по Дунавската стратегия. Очаква се стратегията да бъде подготвена във втората половина на тази година и по време на унгарското председателство през 2011 г. да бъде приета.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз мисля, че темата е изключително важна и беше редно, опираме пак до политическото ниво и до държавното ниво, нашата комисия да бъде повече уважена. Съжалявам, че ще се повторя, но има неуважение към нашата комисия или подценяване на темата.
Дунавската стратегия е една от най-важните, които не днес, а в перспектива ще бъдат ключови документи на Еврокомисията за целия макрорегион на Дунавското поречие и ще играят изключително важна роля за страната ни и в отношенията ни със съседите. Те имат икономическа, социална, екологична компонента и така нататък, да не изброявам всичко.
И днес, вместо да чуем тази информация, която отдавна трябваше да ни бъде изпратена, днес трябваше да бъде министър Плевнелиев тука, заедно с така нареченото контакт пърсънс – заместник-министър Лили Павлова. А не да ни информират, че на 15-16 юли ще бъдат представени приоритетните проекти на Европейската комисия, без тука да стане съответното обсъждане кои са тези проекти и по какви критерии те са селекционирани, че са наистина приоритетни и да се чуе мнението точно на народните представители, които са от страната и от тези региони.
Аз като депутат от Русе, благодарение на личните ми контакти и връзки , и контактите ми с Европейската комисия имам пълната информация. Но не смятам, че това е национално отговорният подход. И ми се струва, че не може така да се неглижират и да се подценяват тези въпроси.
Вторият голям въпрос. Освен приоритизирането на проектите, трябваше тук да се обсъжда с какви финансови средства тези проекти ще бъдат реализирани. Още повече, че е известно, че до 2013 г. специален финансов ресурс от Европейската комисия няма да бъде осигурен и страните членки трябва да се ползват в рамките на финансовия ресурс, с който разполагат по оперативните програми.
С министър Плевнелиев преди четири месеца говорихме, и сега с министър Дончев, че трябва да се направи един прогнозен разчет и да се каже програма-минимум и програма-максимум, колко от средствата по оперативните програми няма да можем да използваме по предназначение на оперативните програми и съответно този ресурс да бъде пренасочен към изпълнение именно на приоритетно определените проекти по Дунавската стратегия.
И вместо с това да се занимаваме, ето, погледнете, останали сме шест човека, ГЕРБ поради това, че са дисциплинирани, опозицията не е дисциплинирана – и обсъждаме един такъв изключително важен въпрос, с такова обидно неуважение към страната ни. Тука няма медии или и те останаха двама-трима. За обществеността – не знам.
Ако обществеността знае, че по този абсолютно абсурден начин се отнасяме към такава ключова тема, ами просто с основание ще пада рейтингът на този парламент. Обидно е – в какво участваме? Иначе госпожата е перфектна, тъй като аз всичкото това го знам наизуст и следях всичко, което казахте, но кел файда от всичко това? В крайна сметка ние трябва да имаме реални, разумни, отговорни решения, които да имат после ефект за този регион.
Надявам се, господин председател, че поне стенограмата ще му пратите на министър Плевнелиев, за да знае какво съм казала, като аз ще имам грижата лично да му го кажа. В момента за съжаление нищо друго не може да се направи. Аз се чувствам принудена да се оттегля.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Понеже госпожа Плугчиева си тръгва по-рано, да ви съобщя – утре от 14,30 ч., зала 248, ще имаме съвместно заседание с Транспортната комисия, на която и господин Плевнелиев ще присъства, във връзка с приемане на Доклада относно нуждите за мерки. Така че ще имаме възможност и утре да му го споменете.
АСЕН АГОВ: Аз имам един въпрос. Вие очевидно много обичате тази тема и Ви личи като я представяте. И това е много хубаво.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Плугчиева, Вие въздържате ли се от гласуването по този въпрос?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Въздържам се, да, защото на практика всичкото това мога само за сведение да го взема, аз всичко това го знам. Но това не решава въпроса, по който би трябвало да се събираме и да решаваме.
АСЕН АГОВ: Все пак най-споменатият град беше Русе. Току-що споделих с госпожа Плугчиева, че колкото и по други въпроси да не съм съгласен с нея, по този въпрос съм абсолютно съгласен. Така трябва да бъде. Има нужда от политики тук. Пак казвам – докладът беше блестящ, но в крайна сметка трябва да се вземе политическо решение по този въпрос.
Аз имам един въпрос. Казвате за газифициране на района. Тъй като предишната тема беше по Регламента за гарантиране на газови доставки, какъв е източникът, който виждате за газифициране на района? Свързване през Унгария с европейските газопроводи или още по-мощно нахлуване на руските газопроводи в България?
Това не сте се сетили в последните шест месеца, нали? Това е наследено от предишното правителство като планове.
ИРИНА ЗАХАРИЕВА: Не, тези проекти са подадени в началото на тази година от общините.
АСЕН АГОВ: Това исках да знам.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Наистина стеснен ли е кръгът, има ли яснота кои от тези проекти ще бъдат реализуеми или няма още такава яснота?
ИРИНА ЗАХАРИЕВА: Всъщност последното приоритизиране, тоест свиването на кръга до малкия брой проекти не е направено. Искам да кажа, че госпожа Плугчиева е абсолютно права. Това е една много високоотговорна задача и все още не сме уточнили конкретните критерии, по които да изведем тези проекти.
Тези проекти трябва да са в зрял вид, защото от първоначалната информация, която имаме, от първия тур от събирането на проекти много от тях бяха проектни идеи. Тоест те не са в този вид, в който могат да бъдат предложени за инвестиране и за реализация.
Частично искам да ви успокоя, че когато събирахме проектите, всъщност някъде около 30 процента от предложените проекти са проекти, които са готови в момента, и някои от тях дори са кандидатствали за финансиране по действащите оперативни програми. Други биха могли сега при отваряне на нови операции да кандидатстват.
По време на тази конференция в Констанца, в един от уърк-шопите, в който аз участвах специално, една участничка зададе въпрос – трябва ли да се направи ревизия на сегашните оперативни програми, за да се пренасочат средства - за настоящия момент става дума. Обяснението на представителя на Европейската комисия беше, че към момента това не се изисква, тоест трябва да си прилагаме програмите такива каквито са. Просто трябва проектите, които имаме като готовност, да ги подготвим, да ги предложим и вероятно те ще намерят подкрепа за финансиране по тези програми, именно защото са част, елемент от действията и са свързани с изпълнението на Дунавската стратегия.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Моето не е въпрос, просто едно предложение.
Аз участвам в работата и на Комисията по транспорта. Това е съвсем извън темата, чисто техническо предложение, което искам да направя.
Горе залата, в която се провеждат заседанията на Транспортната комисия, е доста по-малка и с по-малко места. Просто технически няма да може да се реализира това нещо и като че ли, ако е свободно, е добре съвместното заседание да се съберем в тази зала.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси, становища? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем доклада по Рамковата позиция на МС по т. 34 от Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС – Стратегия за развитие на Дунавския регион, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против няма, въздържал се – 1. Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Захариева, за времето и наистина изчерпателния доклад, който представихте. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Светлин Танчев)