П Р О Т О К О Л

№ 73


На 14 юли 2011 година се проведе съвместно заседание на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заседанието беше открито в 14.40 часа и ръководено от председателите на комисиите госпожица Моника Панайотова и господин Доброслав Димитров при следния

---

Дневен ред:

1. Представяне на програмата и приоритетите на Полското председателство на ЕС.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-16/11.07.2011 г. за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна - внесен от Министерския съвет

3. Разни.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

• Н. Пр. г-жа Юдит Ланг, извънреден и пълномощен посланик на Р Унгария
• Н. Пр. г-н Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Р Полша
• Н. Пр. г-н Коре Янсон, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания
• Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу, извънреден и пълномощен посланик на Р Кипър

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
-Боян Натан, държавен експерт, отдел "Регионално сътрудничество", дирекция "Външноикономическа политика"
-Галатея Коликова, държавен експерт, отдел "Регионално сътрудничество", дирекция "Външноикономическа политика"
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.

Председател Моника Панайотова:
Ваши превъзходителства, добре дошли при нас. Уважаеми колеги, откривам днешното съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана при следния дневен ред:
1. Представяне на програмата и приоритетите на Полското председателство на ЕС с участието на:

• Н. Пр. г-жa Юдит Ланг, извънреден и пълномощен посланик на Република Унгария
• Н. Пр. г-н Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша
• Н. Пр. г-н Коре Янсон, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания
• Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-16/11.07.2011 г. за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна - внесен от Министерския съвет.

Който е съгласен с така представения дневен ред, моля, да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.

Най-напред искам да изразя нашата признателност и благодарност към посланик Юдит Ланг за успешната работа по време на Унгарското председателство на Европейския съюз. От гледна точка на България Ви благодаря за активната подкрепа, която Унгария оказа за присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство.
Предвид нарасналата роля на националните парламенти след Лисабон в процеса на вземане на решения на ниво Европейски съюз, работата и на нашата комисия придоби ново измерение. В тази връзка, поехме инициативата на всеки шест месеца да изготвяме отчет за извършеното от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в рамките на текущото председателство на ЕС. За мен е удоволствие да ви представя първия отчет за дейността на Комисията в рамките именно на Унгарското председателство на ЕС.

Уважаема г-жо посланик, сега Ви давам думата да ни запознаете с основните резултати от извършеното по време на Унгарското председателство, което бе изправено пред редица предизвикателства, най-голямото от които бе даването на навременен отговор на световната икономическа и финансова криза.

1. Представяне на програмата и приоритетите на Полското председателство на ЕС.


Н. Пр. г-жа Юдит Ланг: Благодаря много! Много се радвам! За мен е голяма чест да присъствам на срещата на вашата комисия. За мен винаги тя е била прекрасен партньор в работата, не само по време на председателството, но и като посланик в хода на нашите двустранни отношения. Така че, трябва да кажа, че наистина периодът беше много натоварен за всички нас, особено по време на председателството.
Искам да започна като ви напомня каква беше прогнозата на министър-председателя в началото на година, а именно, че 2011 година ще бъде една от най-тежките години за Европейския съюз. Унгария обаче в рамките на Тройката – испанското, белгийското и унгарското председателство се опита да управлява европейското семейство със здрава ръка. Ние се сблъскахме с някои непредвидени събития и трудности, но мисля, че показахме забележителна гъвкавост, разбира се, в сътрудничество с институциите на Европейския съюз.
Нека да напомня, че нашата цел, от самото начало, е Европа до края на нашето председателство да бъде малко по-силна, отколкото беше преди това. Мисля, че това беше правилно избран приоритет под мотото „По-силна Европа”. И освен това имаше няколко приоритета, които постигнахме по време на нашето председателство. Организирахме четири основни категории приоритети и се опитахме да се придържаме към тях в хода на своята работа.
Първият – по-силна Европа с по-силна икономическа координация. Повече работни места, повече социално включване. Основната задача в това отношение на председателството беше да се подобри икономическото сътрудничество и координация. Да се подобри конкурентоспособността на Европейския съюз и да се увеличи заетостта. Унгарското председателство в това отношение постигна много добри резултати. Ще ги спомена накратко. Т.нар. „6 компонентна група” по отношение на доброто управление и икономическото управление, прието до юни 2011 година.
Има някои пунктове от тази шесторка, които все още липсват, т.е. очакваме Европейския парламент да гласува, т.е. трябваше да се гласува дневният ред на 6 юли, но доколкото разбрах, гласуването е отложено и някои от точките ще се изпълнят по време на Полското председателство.
Председателството имаше голяма отговорност по отношение на приемането на семестъра. За първи път това беше направено по време на нашето председателство, но този семестър ще даде постоянна практика за председателството от тук нататък, с цел подобряване на фискалната дисциплина.
Друг приоритет беше заздравяване на Еврозоната, макар и това да не е наше задължение. Но на 11 март Европейският пакт 11 беше нов етап в това отношение. Въпреки, че Унгария не се присъедини към Пакта, ние считаме, че това е много важен акт за подобряване на конкурентоспособността на съюза. Освен това, Съветът прие Споразумението за механизъм на стабилност в Европа, държавите-членки постигнаха споразумение за подобряване на финансовата стабилност и да се подобри възможността за кредитиране. Така че, вече тези 405 млрд. са отпуснати, така или иначе, за да може да се каже, че целта е постигната, т.е. Европа е по-силна в своята политика, председателството успя да реализира успешно своите приоритети. Надявам се, че ще продължим да работим по тях.
Нека да спомена и други елементи – Кохезионната политика също винаги е била голям приоритет за нас. На 21 януари, на първия съвет, бяха приети и съответните решения по отношение на Кохезионната политика и за в момента, и за в бъдеще. Това бяха едни от основните стъпки, които бяха предприети и на които се определи бъдещето с Кохезионната политика. Това ще остане един силен инструмент за интегрирана политика.
Също така важно за Европа е да играе важна, водеща роля по отношение на цените на хранителните продукти и сигурността в снабдяването с хранителни продукти. Общата селскостопанска политика беше приета от 20 страни-членки на 7 март. Всички те декларираха своя политически ангажимент към силна политика по отношение на селското стопанство. Общата селскостопанска политика е изключително важна за следващия период по време на Полското председателство.
Енергийната политика е един от основните въпроси и много се радвам, че Полша ще продължи да реализира тези приоритети и от тук нататък. На 4 февруари Европейският съвет беше посветен на темата „Енергийна политика и иновации”. Държавните и правителствени ръководители поискаха да се приключи взаимно свързването на енергийните системи и премахване на липсващите звена, като се преодолеят пречките за това. Бяха приети подробни решения по Стратегията 2020 и енергийните приоритети.
Единният пазар също е голям. Важен приоритет в програмата на нашето председателство – създаването на нови работни места е един от основните ни приоритети. Вторият е малките и средни предприятия.
На 30 април беше приет Актът за единния пазар. Комисията прие комюнике, според което до края на 2011 година трябва да бъдат приети и конкретни мерки, насочени към единния пазар. Естествено, успех беше и приемането на Закона за малкия бизнес, премахването на някои от бюрократичните тежести и сътрудничеството на 24-те държави-членки по отношение на Европейските патенти, също беше голям успех.
Въпреки, че приехме силна обща политика, ние се радваме, че започна изпълнението на общата Дунавска стратегия, която беше приета през април на Европейския съвет. Ние, Унгария и България, сме пряко заинтересовани в това отношение, така че трябва да използваме всички възможности, за да реализираме устойчиво развитие в това отношение.
Третият пакет с приоритети беше Европа да дойде по-близко до своите граждани. Тук трябва да напомня, че беше предприета една нова инициатива - Европейската гражданска инициатива. На 16 януари, от името на Унгарското председателство, Йежик Бузек, подписа тази инициатива Европа да дойде по-близо до гражданите си.
Както и много други теми, този въпрос беше също много широко дискутиран. След две години и половина успяхме да стигнем до първото четене на Директивата за правата на потребителите в Европейския парламент и Директивата за свобода и сигурност на европейско равнище. Европейската рамка за националната интеграция на ромите и стратегията за това също беше обект на много задълбочено и успешно сътрудничество. Искам да благодаря на всички ви за това, защото по време на Унгарското председателство това може да се счита за един от основните ни успехи. Ние ще продължим, разбира се, да работим по тази тема.
По време на Европейския съвет през юни беше приет съответният документ, който постави сроковете за европейското включване за периода 2011 – 2020. В Стратегията 2020 тази тема също се засяга и по-конкретно задачите свързани с образованието, заетостта и икономическия растеж. Комисията изготви доклад за мониторинга за изпълнението на Стратегията и тук стигам до момента, който интересува най-много България, а именно, въпросът за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство. Трябва да кажа, че това е едно от най-големите постижения на нашето председателство. През юни, по време на съвета посветен на правосъдие и вътрешни работи, беше прието решение. Мисля, че в един момент, по време на нашето председателство, всички бяхме подтиснати и като че ли бяхме изгубили надежда, че ще бъдат предприети някакви значими стъпки. Двете правителства и с нашия малък принос успяхме да стигнем до момента, в който държавите-членки приеха приемането на двете държави в Шенген. Най-вероятно това ще стане през септември, тогава ще има отново среща на Съвета, след лятната почивка и се надяваме, че тогава вече ще бъдат постигнати реалните решения за интеграцията.
Вътрешният контрол по границите трябва да бъде засилен, но трябва да кажа, че донякъде Унгария приема като свой успех решението на Европейския парламент. И Съветът през юни изпрати ясно послание, че трябва да се запази свободното движение на хора, на европейските граждани. Така че, въпреки оценката, която се даде на Шенген, решението е, че тези механизми трябва да се прилагат по-ефективно. При въвеждане на просторни проверки по границите трябва да се пристъпи само като към най-крайна мярка, при абсолютна необходимост.
По отношение на откритостта на Европейския съюз е важно да се поддържа скоростта на процеса на разширяване. Един от големите успехи на нашето председателство е, че през юни Европейският съвет постигна споразумение, че Хърватска приключи преговорите за присъединяване по време на Унгарското председателство. Така че, до края на декември, по време на Полското председателство, ние вярваме, че ще бъде подписан и договорът с Хърватска.
Има и нов момент по отношение на европейската интеграция на държавите от Западните Балкани, така че крайната цел е всичките държави от региона – Сърбия и Черна гора, в крайна сметка, да се присъединят към Съюза. Стигнахме до споразуменията с Исландия, с Турция, за съжаление, поради обективни причини и блокажа, който съществува беше невъзможно да се приключат преговорите по нова глава.
Освен планираните действия, ние бяхме изправени пред някои непредвидими предизвикателства, а именно Либия, Япония и някои проблеми свързани с миграцията. Мисля, че по всички проблеми се работи с необходимата експертиза и се надявам, че Полското председателство успешно ще поеме дейността по тези предизвикателства.
Благодаря ви за вниманието! Сигурна съм, че сега много повече ви интересува какво ще кажат следващата Тройка. Отново благодаря за прекрасното сътрудничество и подкрепата!“

Председател Моника Панайотова: Благодарим Ви, Ваше превъзходителство. От „Силна Европа” преминаваме към трите отправни точки – растеж, сигурност и откритост, които се очертават като приоритети на Полското председателство. За България е изключително важно, че именно две последователни председателства са от съответно страни от Централна и Източна Европа, тъй като споделяме обща история, сходно историческо минало, стремеж към демокрация. От тази гледна точка, за нас е удоволствие, че следващото председателство ще се поеме именно от Полша. Заповядайте, Ваше превъзходителство, господин Хенсел.

Н. Пр. г-н Лешек Хенсел: Уважаеми депутати от българския парламент! Дами и господа! За мен е голяма чест, че имам днес възможността да представя пред Вас целите на Полското председателство по време на втората половина на настоящата година. Полша прие отговорността за европейското ръководство след 7 години активно участие и членство в Европейския съюз, по време на което ние започнахме по-добре да разбираме процесите. Бихме искали да благодарим на Унгария за чудесната работа и съветите, които получихме през председателството им през първата половина на тази година. Благодарим на Дания и Кипър за това, че работят в тясно сътрудничество с нас в рамките на Триото, така че да създадем една кохерентна програма за действие през 2012 година.
Европейският съюз несъмнено се променя със скорост, която отдавна не е наблюдавана. Икономическата криза, която е в основата на тези промени, също демонстрира силата на европейската интеграция. Чрез обединение Европа успя да се справи с кризата, но въпреки това Европейския съюз е изправен все още пред много предизвикателства. Нашите общества застаряват, докато икономическият растеж е забавен от икономическата криза и това поставя допълнителен натиск върху публичните финанси. Европа трябва да се фокусира в по-голяма степен върху международната ситуация и да предприеме необходимите стъпки. Европейският съюз трябва да действа решително по отношение на своите съседи. Европейският съюз и неговите операции, действия трябва да бъдат поставени на по-солидна основа, на базата на рамката зададена от Лисабонския договор.
По-нататъшно практическо приложение на договора ще се състои през втората половина на 2011 година. Полското председателство ще предприеме действия в нови области, които са базирани на Лисабонския договор. Имаме по-голямо поле за ангажиране и действие. Тук искам да подчертая разширената роля на националните парламенти очертана на базата на Лисабонския договор. Предизвикателствата, пред които Европа е изправена налагат по-дълбока интеграция и засилено сътрудничество, така че да се подкрепи икономическият растеж, но за да бъдат ефективни нашите мерки е необходима синергия между европейските, общоевропейските и национални дейности. Европа може да бъде силна, но трябва да се обедини в лицето на тези многобройни предизвикателства. Ние трябва да покажем, че Европейският съюз може да действа ефективно.
През следващите две години решенията, които ще бъдат взимани са свързани с европейската финансова рамка, във връзка с дългосрочните цели на европейската външна политика. Ние трябва да реализираме най-важните европейски политики – кохезионната и общата селскостопанска политика. Програмата за финансиране на изследванията и иновациите, фондовете за развитие на културата, медиите, изграждане на трансевропейски мрежи, както и редица други инструменти. Полското председателство ще се стреми да тласне Европейския съюз по пътя към засилено развитие в реализация на основните приоритети. Европейската интеграция е източник на растеж и сигурност в Европа. Това са и нашите приоритети.
Икономическото възстановяване през 2011 година се очаква да е със скорост от 1.8 %, но различията между държавите-членки несъмнено ще се задълбочават, защото някои страни ще отбележат растеж на техния брутен вътрешен продукт, докато други не. Незаетостта, безработицата се очаква да остане, а това ще генерира значителни социални разходи. Намаляването на дефицитите и задълженията ще се отразят не само върху развитието на отделните страни, но и на Европейския съюз като цяло. И ако желаем ние да бъдем конкурентоспособни в международен план, Европейският съюз трябва да се съсредоточи не само върху изплащането на задълженията, но и да бъде подкрепен растежът.
Осъществяването на целите на нашето председателство цели всъщност реализацията на целите, които са поставени в новата финансова рамка. Полското председателство, което ще започне преговорите за тази нова финансова рамка на базата на предложенията на Европейската комисия цели да се изработи най-доброто предложение за целия европейски съюз. Във време на криза европейският бюджет трябва да се превърне в средство за инвестиране в икономически растеж. Кохезионната политика служи за осъществяване на целите на Стратегията Европа 2020 и трябва да остане основният елемент на Европейската инвестиционна политика. Мисля, че всички страни ще имат полза от реализацията на тези политики.
Полша е една страна, която беше бенефициент на европейските фондове и ние доказахме колко успешна може да бъде борбата с кризата, когато е високо нивото на усвояване на европейските фондове. Благодарение на това Полша се превърна в зелен остров.
Приоритетите на председателството включват и оформянето на общия пазар на Европейския съюз. Към този момент отсъствието на ясни правила по които общия пазар да действа е пречка пред неговото развитие и пречи на предприемачите да разширяват своята дейност, както и на гражданите да се възползват в пълна степен от съществуващите възможности. Ето защо ние ще предложим приемането на Закон за общия пазар, който да преодолее някои от тези дефицити. Също така ще работим за развитие на пазар на дигиталните услуги и ще предложим и мерки за преодоляване на бариерите пред трансграничните електронни транзакции. Оценено е, че 60 % от онлайн транзакциите в Европа се провалят именно поради наличието на юридически бариери в това отношение. Ето защо, председателството приветства предложението на комисията по отношение на приемане на закон, специфичен в това отношение. Това ще бъде един допълнителен инструмент, който ще допринесе за изграждане на общ пазар и за подпомагане на интернет транзакциите, което ще улесни 500 млн. потенциални потребители в Европейския съюз и тази система ще съществува паралелно с 27-те правни системи на страните-членки.
Малките и средни предприятия са от ключово значение за растежа в Европа, тъй като те генерират 60 % от брутния вътрешен продукт и създават 70 % от работните места. Полското председателство, следователно, ще подкрепи инициативите на Европейската комисия, които улесняват достъпа до капиталовите пазари и създават фондове за подкрепата на развитие на бизнеса и подкрепят развитието на малките и средни предприятия на пазарите на страните-членки.
Стабилността и сигурността на европейските граждани е предпоставка за насърчаване на растежа. Изграждане и постигане на растеж не би било възможно без да гарантираме сигурността и стабилността на публичните финанси, енергийната сигурност, както и мерки, които подкрепят политиките за сигурност и отбрана, наличието на стабилни граници и вътрешна сигурност в рамките на съюза. По този начин, насърчавайки икономическото управление в Европейския съюз, Полското председателство цели да задълбочи своята дейност в областта на икономиката и финансите, тъй като законодателството за икономическо управление трябва да бъде прилагано в пълна степен. Тези мерки трябва да допринесат за прилагането на Пакта за стабилност и растеж и по този начин повечето от страните членки ще имат възможност да намалят своите дефицити през първата година на европейския семестър, нещо за което имах възможност да говоря през март тази година, когато бях поканен в българското Народно събрание.
По отношение на външната енергийна политика, сигурността на прехраната, общата политика на сигурност и отбрана, бих казал, че са от основно значение. Добре е известно, че общата външна политика и политика за сигурност трябва да бъде развита от тук нататък. А Лисабонският договор очертава правната база за това както и формите на сътрудничество в рамките на които Европейския съюз трябва да прилага тази обща политика. Полското председателство възнамерява да започне дебата за подобряване на структурите, които имат отношение към подготовка и планиране на стабилизационните операции и тези за управление на кризи.
Друг приоритет на Полското председателство е политиката на откритост, от която може да се възползва целия Европейски съюз. Европейският съюз по този начин ще разшири териториите, в които се прилагат правилата. Полското председателство ще се стреми към прогрес по отношение на преговорите с Украйна и Молдова и да даде тласък на източното съседство. Ние ще работим за финализиране на Европейската регулаторна рамка по отношение на ядрените въпроси и създаване на основни стандарти в това отношение. Нашето председателство ще гледа на юг и на изток. По отношение на Източна Европа има още какво да се направи. В този смисъл, ние трябва да работим в тази посока. Председателството ще работи и за създаване на нова рамка за сътрудничество между Европейския съюз и Русия. Полша знае най-добре, между всички европейски страни, колко важно е Европа да поддържа съответните отношения със своя най-голям съсед, както по тон, така и по съдържание.
Всички тези политики и инициативи ще намерят отражение на срещата на най-високо равнище през септември във Варшава, на която ще се съберат държавни и правителствени ръководители от страните от Централна и Източна Европа, така че да покажем, че Европа не е фокусирана единствено върху процесите вътре в съюза, а се опитва да гледа и към своите съседи.
Европа има незавършени дела на изток, но когато става въпрос за погледа на юг, той е в своето начало. Имам предвид драматичното развитие в района на Близкия Изток и Северна Африка. Ние трябва да подпомогнем тези процеси в духа на европейската солидарност и взаимно уважение. Нашето председателство се надявам да постигне правилния микс от политики. Нашият опит, както и опитът на другите страни, които създадоха модел на модерни политики, изграждане на прозрачни институции ще бъде нещо на което ние ще се уповаваме и по време на председателството. И се надяваме, това да послужи като модел, който да подпомогне развитието на демократичните процеси на юг.
Тъй като споменахме декември, ми се струва, че е подходящ момента да предам думата на Дания, която ще приеме следващото председателство. Благодаря за вашето внимание!


Председател Моника Панайотова: И ние Ви благодарим, Ваше превъзходителство! Всички споменати от Вас приоритети всъщност следва да бъдат реализирани в духа на солидарността или казано солидарност не само като ценност, но и като един исторически важен момент, както за Вашата история, така и съответно за историята на Европа.
Следващото удоволствие, което имам е да дам думата на Негово превъзходителство Янсон, тъй като именно с Триото председателство – Полша, Дания, Кипър започва големият дебат за многогодишната финансова рамка и съответно за отпускане на европейските средства, с цел постигане на по-голяма както териториална, така и икономическа и съответно социална конвергенция. Така че, от тази гледна точка ви уверявам, че българският парламент ще участва активно в дебата, защото всъщност тези теми са залегнали и в Годишната работна програма на събранието по въпросите на Европейския съюз.
Заповядайте, Ваше превъзходителство!


Н. Пр. г-н Коре Янсон: Благодаря много, госпожо Председател! Благодаря за поканата, на която участваме в днешната среща! Както знаете, с новия т.нар. „Лисабонски договор”, беше въведен подхода към Триото, Тройката на председателството. Причината за това беше усещането, че е необходимо по-добро сцепление в ръководството на Европейския съюз. Ръководство по отношение на програмите, не по отношение на дейностите. И така сега тройките, триото работи заедно в продължение на 18 месеца. Това означава, че програмата на Тройката е около стотина страници дълга и тя се отнася до всичките трима члена на тройката, така че, Полското председателство в много голяма степен очертава дневния ред през следващите месеци. Ясно е обаче, и всички ние го знаем, и всички тук присъстващи политици осъзнават, историята никога не стои на едно място. Историята се създава ежедневно. Историята се създава и утре и вдругиден. Затова програмата на всяко председателство до някакъв момент ще трябва да бъде актуализирана. И затова, ние като следващата държава, която ще поеме председателството ще насочим вниманието към въпросите, които ще се появят през следващите 4, 5, 6 месеца. А това ще бъдат и нови предизвикателства.
Всички ние сме наясно, както чухме и от полския посланик, както всички тук присъстващи знаем, Европа в момента е изправена пред ново предизвикателство, както вътрешните предизвикателства – кризата в задлъжнялостта и т.н., но и външни предизвикателства, предизвикателства по линия на нашите съседи на изток и нашите съседи на юг. Това означава, че всички ние и държавите-членки и председателствата, но и националните парламенти трябва да работим в една много трудна среда. Трудна, както от вътрешна, така и от външнополитическа гледна точка.
Благодаря Ви!

Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, господин Янсон! И остава негово превъзходителство Амвросиу, който ще има удоволствието да председателства последен Триото. Заповядайте.

Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу: Благодаря, много за възможността да участвам в работата на комисията! Благодаря на народните представители, които ни поканиха като представители на следващото председателство!
Както чухме от посланиците на Полша и на Дания вече, може би аз ще повторя, че работата на Триото изисква дух на сътрудничество на всичките три държави и спирит на добро взаимодействие.
Всички ние сме много амбициозни в своите задачи, така че аз също бих искал да представя приоритетите на моята родина Кипър, която ще председателства Европейския съюз във втората половина на 2012 година.
На този етап бих искал да ви уверя, от името на тримата посланици, че всички ние ще направим всичко, което е по силите ни, заедно с българските ни приятели, с българските власти, с българските институции да работим за благото на България.
Благодаря!


Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство! И ние също сме убедени в потенциала за голям успех на следващото тройно председателство.
Изключително ще сме ви благодарни за важните месеци, които предстоят относно приоритетът, с който започна присъединяването на страната ни към ЕС. Изключително ще разчитаме на вашата обективна оценка за това, което се случва относно присъединяването на България към Шенгенското пространство, готовността на страната ни, защото вие имате възможността всъщност на терен да видите обективно, какви са постигнатите приоритети и съответно техническа подготовка на страната ни.
Колеги, сега имам удоволствието да ви дам думата за дискусия, заповядайте. Господин Димитров, председател на Комисията по външна политика и отбрана.


Председател Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо Председател! Ваши превъзходителства, колеги. За мен е огромно удоволствие да ви видя всички тук, в този състав. Не бих се повтарял с моята колежка от Европейската комисия, тя много ясно и пространствено представи нашата позиция, но аз бих искал да използвам възможността да благодаря на Унгарското председателство. Аз вече имах една такава възможност в друг формат да го изкажа, но ще се възползвам и от сегашната възможност в този, да благодаря за огромната подкрепа, която получихме от вас. Тя наистина беше ценна, тъй като в трудни моменти тези неща се ценят най-високо. Така че, това е моята искрена благодарност и наистина приоритетите, които си поставихте, твърдостта, с която отстоявахте, а и във Ваш личен аспект, наистина много добре работихме, което се радвам да отбележа пред всички. И се обръщам, разбира се, към следващите председателстващи, които ще бъдат в следващите три мандата, с надеждата, че по същия начин ще продължим този начин на работа. Аз лично винаги съм оптимист, че може по този начин да се работи. Не успахме да изпълним цялата програма на Унгарското председателство, но може би ще успеем да я довършим във Вашето, що се отнася до важната тема за нас – Шенген. Така че, в този смисъл се надявам след 6 месеца, когато правим следващата подобна среща, да можем тогава да се и поздравим освен да си благодарим.
И съответно, гледам напред към останалите две председателства, които наистина, както и споменахте, предизвикателствата пред Европейския съюз са много сериозни и те съвсем не са отминали, даже напротив, може би в момента имаме един тежък момент, в който да решим как от тук нататък да решаваме проблемите, които са общи за съюза, дали ще ги решаваме заедно или ще се получават разнородни мнения. Така че, наистина пред нас е наистина изключително тежка задача. Надявам се да изберем правилния път и да останем като единен съюз и да отстояваме, тъй като заедно сме по-силни. На нашето Народно събрание над вратата пише: „Съединението прави силата”, така че, това важи и за Европейския съюз и се надявам да бъде политиката, която ще продължава от тук нататък.
С това аз приключвам. Госпожо Председател, благодаря!


Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Председател! Имаше заявки от господин Тошев и след него господин Чукарски. Заповядайте, господин Тошев!


Господин Владимир Тошев: Благодаря, госпожо Председател! Ваши превъзходителства. Уважаеми колеги. И аз се присъединявам към двамата председатели на европейската и на външната комисия на българския парламент с изключителни благодарности към госпожа Ланг. Ваше Превъзходителство, благодаря Ви искрено за това, което Вие свършихте в България през периода на председателство на Унгария на Евросъюза. Бих се обърнал и към Вас. Наследявате, както в България се казва една „висока летва”, но пък сме на „летящ старт”, така че, мисля, че ще можем да продължим заедно в тази посока и се надявам, че ще доразвиваме и скоростта и височината на достиженията, които имаме в случая – председателството на Унгария и лично с активната намеса на нейно превъзходителство.
Това, което бих искал да подчертая извън Шенген, тази тема я коментира всеки, който говори от българска страна, където и да се намираме ние в България и в Европа, важна за нас, но също трябва да отчетем, че и България е страната, която влезе в Евросъюза в този планов период ние нямахме нито опитът нито инерцията на страни като Вашите, на по-стари членки, които вече имаха и административен капацитет, и работещи проекти. И въпреки всичко мисля, че ние вече успяваме да се впишем до степен, в която България да успява в европейските формати на взаимодействие да има активна позиция. Ние, вече работим паралелно с евроструктурите и това ни дава възможност да защитаваме наши позиции и да отстояваме наши интереси, които разбира се, са съгласувани с интересите на Евросъюза, особено в ерата след Лисабон.
Така че, и това също трябва да си го признаем и да се стремим заедно да го доразвиваме, защото нашите страни са в общо-взето една и съща ситуация и имаме доста какво да постигнем и в политиката, и в икономиката, и в социалните сфери на нашия живот.
И Ваши Превъзходителства, Вие ще председателствате Евросъюза в един период, непосредствено преди края на плановия период 2007-2013 година, в условия, когато целия свят е изправен и продължава да се бори с една тежка икономическа и финансова криза, което ограничава доста от реалните възможности, които имат страните в нормален период на развитие. Но пък от друга страна, това за всеки планов период са годините и месеците, когато вече всичко е задвижено и се постигат най-високи резултати, непосредствено преди приключване на периода. И тежката отговорност на вашите председателства ще бъде да се приключат планиранията за периода 2014 -2020 година, наред с приемането на Стратегия 2020, ние трябва да поработим заедно и отстоявайки националните си интереси да ги съвместим с общия европейски интерес, така че да постигнем най-доброто и то изхождайки от един поглед, който е зад хоризонта на кризата и с перспектива да можем да планираме заедно нещата, така че 2020 година ние да постигнем това, което е заложено в Стратегия 2020.
Така че, аз още веднъж благодаря на Нейно Превъзходителство и се надявам, че и Ваши Превъзходителства ще бъдат едни от най-честите гости на нашите комисии. Аз съм член и на двете комисии и в тези зали на Народното събрание, защото само по този начин ние можем да работим – вие тук с нас, ние в Европа с вашите колеги.
Благодаря Ви!


Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Тошев! Заповядайте, господин Чукарски!


Господин Димитър Чукарски: Благодаря Ви, госпожо Панайотва! Ваши Превъзходителства. Наистина, няма как да не сме радостни за това ,че можем с вас да споделим голяма част от трепетите си, дори ако щете ги наречете вълнения. Става въпрос за това, че всички ние, живеещите в Европа, имаме много страхове. Радостно е, че в края, надявам се наистина вече да е края, на икономическата криза, председателството на Европейския съюз се поема от държавата, която в рамките на Европейския съюз почти не беше засегната от тази икономическа криза и това е Полша. Тя наистина, да го кажем съвсем откровено, успя да премине през кризата с най-малко щети.
Всички ние тук не сме част от страните, които създават проблеми в Еврозоната или сме представители на такива страни. От тук нататък аз смятам, че ние трябва да направим конкретни изводи и да дадем наистина голямо място на това, което каза Негово Превъзходителство полският посланик по отношение на приоритета свързан със задълбочаване на работата по „Източно партньорство”. Да дадем приоритет и на това, което каза посланикът на Дания относно проблемите, които възникнаха, свързани с проблемите в Северна Африка. Това са проблеми, които са много по-значими от която и да било икономическа криза и аз смятам, че пред нас като държави-членки на Европейския съюз наистина стоят много въпроси, на които трябва да дадем адекватен отговор. И намирайки този адекватен отговор тогава вече ние ще бъдем във възможност да дадем наистина реални и конкретни стъпки, като покажем на нашите граждани как можем да излезем от икономическата криза, как можем да преодолеем дори и страховете, с които се сблъскваме ежедневно. Ние не знаем реално коя от страните-членки на Европейския съюз, кога ще се изправи пред големия проблем, свързан с това да не може да реагира по адекватен начин по отношение на финансовите си възможности. Имам предвид кризата, която последните дни се случва в Италия, имам предвид много други неща, които не знаем кога ще се изпречат пред нас като необходимост да бъдат решавани.
Аз съм убеден обаче, че един постоянен диалог, както казаха и госпожа Панайотова, господин Димитров и господин Тошев, както успя да направи и госпожа Ланг по време на председателството на Унгария, поддържайки този постоянен диалог с нашия парламент, ние ще успеем наистина винаги да си говорим повече, а когато си говорим повече съм убеден, че имайки повече идеи, имайки повече предложения ще успеем да намерим и най-продуктивния вариант, за да може наистина Европа да излезе по-силна, да излезе по-силна за своите граждани.
Аз искам да благодаря и на вас като представители на четири страни-членове на Европейския съюз за подкрепата, която давате на България по отношение на членството и в Шнегнен дотолкова, доколкото Шенген има ясни критерии, които съществуват към момента и ние сме отговорили на тях. От тук нататък, всички политически обвръзки с нашето членство в Шенген излизат извън рамките на формата на изискванията и аз моля да бъде предадено, че това нещо са нови условия, които наистина не са важели за който и да било преди нас и затова ние наистина искаме занапред да е ясно, че България заслужава да бъде част от това пространство.
Знам, че във вашите общувания с различните представители на институции в България до голяма степен беше фетишизиран един закон, който Народното събрание миналата седмица отхвърли, т.нар. Закон за гражданската конфискация. Аз много моля да се запознаете с този закон, с неговите текстове и да бъдете наясно, че той не решава нищо по отношение на борбата с корупцията и престъпността в България. Те се решават по друг начин, в рамките на действащото законодателство и смятам, че когато на Народното събрание бъде представен един наистина справедлив и непротиворечащ на основни принципи на правото закон, Народното събрание ще го приеме.
Така че, уважаеми Ваши Превъзходителства, аз ви благодаря за вашата отвореност, за вашата готовност да бъдете с нас днес и да споделяме вижданията си по отношение на това какво ни чака, защото превъзмогвайки страховете си, се надявам, че ще можем наистина да градим едно общо бъдеще, имайки и Хърватия скоро, имайки и Исландия, ние ще станем едни наистина доста по-сериозен субект, включващ повече държави на стария континент.
Благодаря ви!


Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Чукарски! Колеги, имате ли желание за въпроси, коментари? Ако няма такива, ще ви дам думата вие да вземете отношение, при желание от ваша страна, разбира се. И да ви предупредя, че дневния ред, особено на Комисията по европейските въпроси е изключително активен, така че да знаете, че ще ви очакваме в голяма част от нашите заседания, да ни имате предвид още отсега във вашите програми. Заповядайте!


Н. Пр. г-н Лешек Хенсел: Бих искал да благодаря за любезната покана да присъстваме на това заседание на комисиите, защото е наистина много важно да поддържаме директен контакт и да обсъждаме различни въпроси, свързани с програмата на нашето председателство по един непосредствен начин. Бих искал да ви уверя, че България има пълната подкрепа по отношение на въпросът за присъединяването към Шенген. Съгласно полското ръководство и власти, тъй като техническите изисквания са изпълнени от България вече, е време тя да бъде приета в Шенген. Полша, като страна поела председателство, ще работи в тази посока. Благодаря много!



Председател Моника Панайотова: И ние Ви благодарим, Ваше Превъзходителство! Някой от Вас желае ли да вземе отношение? Ако не, искам да ви пожелая един хубав следобед. Искам да ви пожелая успешен старт на Полското председателство и вярваме, че в духа на солидарността, която ще бъде като акцент във Вашата работа, ще бъде продължена респективно от Дания и след това от Кипър. Така че, пожелаваме ви хубав следобед и доскорошни срещи. Всичко хубаво!
А ние колеги продължаваме с втора точка от днешния дневен ред.


2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11.07.2011 г.


Председател Доброслав Димитров: От страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Боян Натан, държавен експерт в отдел „регионално сътрудничество” на дирекция „Външноикономическа политика” и госпожа Галателия Коликова, държавен експерт в същия отдел на същата дирекция. Господин Накан, заповядайте, имате думата.


Господин Боян Натан: Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителя, бих искал да представя накратко Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна.

Законопроектът е свързан с изпълнението на задълженията на България като държава-членка на Европейския съюз и се основава на ангажиментите на страната в рамките на общата търговска политика, която съгласно чл. 207 на Лисабонския договор е от изключителна компетентност на Европейския съюз.

След приемане от Съвета на Европейския съюз през април 2007 година на мандата за преговори за сключване на Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Южна Корея, самите преговори стартираха на 6 май 2007 година в Сеул и след малко повече от 2 години приключиха с парафирането на текста на Споразумението – на 15 октомври 2009 година в Брюксел. На 6 октомври 2010 година, в рамките на срещата на върха Европейски съюз – Корея – Брюксел, Споразумението между двете страни беше официално подписано.
Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Корея бе одобрено от Министерския съвет на Република България с протоколно решение от заседанието на 1 септември 2010 година, като бяха издадени пълномощия за подписването му от българска страна при условия на последваща ратификация.
На 17 февруари тази година, Споразумението между Европейския съюз и Корея бе одобрено с огромно мнозинство от Европейския парламент, което даде и зелена светлина за стартиране на вътрешните ратификационни процедури на държавите-членки. Това Споразумение между Европейския съюз и Корея се прилага временно от 1 юли тази година.
Европейският съюз и Корея са важни търговски партньори. Корея, всъщност, е деветият най-голям търговски партньор на Европейския съюз като данните за миналата година показват, че взаимния стокообмен възлиза на 66.6 млрд. евро, което представлява 2.3 % от общата търговия на Европейския съюз за този период. Корея е на десето място в износа на Европейския съюз с дял от 2.1 % и на осмо място във вноса на Европейския съюз – 2.6 % от общия внос през 2010 година.
От друга страна, по данни за 2009 година, Европейският съюз е вторият, след Китай, най-важен търговски партньор на Корея с дял от 11.8 % от общия корейски стокообмен за период, като в корейския износ Европейския съюз е на второ място с 13.2 %, а в корейския внос е на трето с 10.3 %.
Целта при преговорите за сключване на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Корея бе да се постигне едно всеобхватно и балансирано споразумение, което да съответства напълно на правилата и задълженията в рамките на Световната търговска организация. Това Споразумение бе лансирано като част от инициативата Глобална Европа и се причислява към ново поколение споразумения с широк предметен обхват, включващ както търговия със стоки и услуги, така и инвестиции в сектора на услугите и промишлеността, правила относно интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчивото развитие.
Този вид споразумения са насочени към страни с висок експортен потенциал, но и със значителни бариери пред навлизането на тези пазари. По редица въпроси Споразумението за свободна търговия с Корея създава коренно нова основа за развитие на отношенията. Например, за първи път са постигнати договорености по редица регулаторни и технически въпроси.
Самото Споразумение, накратко включва следните основни елементи: По отношение на търговията със стоки, Европейският съюз и Корея се споразумяха за срок от 5 години да премахнат 98.7 % от митата в стойностно изражение, както за промишлените, така и за селскостопанските продукти. Останалата част от митата, с изключение на ограничен брой силно чувствителни селскостопански продукти, ще бъде премахнато почти напълно в рамките на по-дълъг преходен период. Предвижда се премахване на износните квоти и ограничения, както и се забраняват всички експортни мита.
Задълженията по отношение на търговията с услуги са значително по-амбициозни от поетите от страните задължения по общото споразумение по търговията с услуги в рамките на сто. Включена е и глава относно текущите плащания и движението на капитали. Споразумението още включва разпоредби свързани с правилата в търговията, митнически въпроси, културно сътрудничество, търговия и устойчиво развитие и институционални разпоредби.
Съгласно изследванията за оценка на ефектите от прилагането на това Споразумение между Европейския съюз и Корея очаквани предимства са, че Споразумението ще премахне в кратък срок годишни вносни мита за европейските стоки на корейския пазар в размер от близо 1.6 млрд. евро, като още от датата на влизане в сила на Споразумението се премахват вносни мита в размер от 850 млн. евро. По този начин износителите на машини от Европейския съюз за Корея, например, ще спестят около 450 млн. евро годишно от вносни мита в Корея. А износителите на селскостопански стоки около 380 млн. евро, особено като се има предвид, че митата в Корея в момента са относително високи. Има се предвид момента, предхождащ непосредствено влизане в сила на Споразумението.
Като голям пробив за Европейския съюз в проведените преговори се отчитат и включените разпоредби за премахване на нетарифните бариери в търговията във всички важни за Европейския съюз промишлени сфери като автомобилите, лекарствата, потребителската електроника. Корея ще счита за еквивалентни много европейски стандарти и ще признава европейските сертификати.
Споразумението между Европейския съюз и Корея предоставя и нови възможности в много сектори от търговията с услуги, т.е. ще представи прозрачност и предвидимост по отношение на регулаторните въпроси свързани със защитата на правата на интелектуалната собственост, подобрен пазарен достъп за обществените поръчки, нов подход по отношение търговията и устойчивото развитие, като включва и гражданското общество в процеса на наблюдение изпълнението на поетите ангажименти.
Съвсем накратко бих искал да спомена наред с изредените ползи на ниво Европейски съюз, да отчитаме и ползите за българската страна като страна-членка на Европейския съюз и страна по това Споразумение ...


Председател Моника Панайотова: Наистина съвсем накратко ще Ви помоля, защото колегите са запознати с мотивите.


Господин Боян Натан: Разбира се. Споразумението ще създаде на фона на падащите мита благоприятни условия за българския износ на стоки на корейския пазар, като всъщност на база на направения анализ водещите български промишлени стоки, съставляващи като стойност над 90 % от средния ни износ на промишлени стоки в Корея за периода до 2009 година ще се внасят безмитно на корейския пазар, още от датата на влизане на Споразумението, което на практика вече е факт от 1 юли насам.
Сега, няма да изреждам водещите експортни стоки на България, те са посочени в голямата си част и в мотивите към закона, така че допълнителна подробна информация има също в мотивите. Благодаря ви за вниманието!


Председател Моника Панайотова: И ние Ви благодарим, господин Натан! Вие сте запознати със становищата на двете комисии, нямате забележки по тях?


Господин Боян Натан: Запознати сме, да, и нямаме забележки.


Председател Моника Панайотова: В такъв случай колеги, ако нямате въпроси, преминаваме към гласуване на Законопроект № 102-02-16 от 11 юли 2011 година за ратифициране на споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Корея от друга страна, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен от Комисията по Европейските въпроси и контрол на европейските фондове, нека да гласува. „Против”? Няма. „Въздържали се”? Също не. Приема се единодушно.
Който е съгласен от Комисията по външна политика и отбрана, нека да гласува. „Против”? И „въздържали се”? Няма. Приема се също единодушно.
Приятен следобед желая на вас, както и на вас колеги. Благодаря!

Заседанието беше закрито в 15.35 часа.


Председател на Комисията по европейските
въпроси и контрол на европейските фондове:


Моника Панайотова


Председател на Комисията по външна
политика и отбрана:


Доброслав Димитров


Отпечатано в един екземпляр.
Изготвил/напечатал: Жулиета Георгиева
19 август 2011 година.