П Р О Т О К О Л

№ 100

На 30 май 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад и Становище относно използването на пълния потенциал за икономически растеж на Единния пазар на Европейския съюз в контекста на 20-та годишнина на неговото създаване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-28/14.05.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за постигнатия до момента физически и финансов напредък по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г.

На заседанието присъстваха: Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма, Кирил Гератлиев - главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”, Бончо Бончев - началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, имаме наличния кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има известно забавяне по отношение на първата точка, която беше предвидено да се дискутира в дневния ред, който следва да представим. Така че ще ви предложа да започнем с втората. Но първо започвам с предложението днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-28/14.05.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад и Становище относно използването на пълния потенциал за икономически растеж на Единния пазар на Европейския съюз в контекста на 20-та годишнина на неговото създаване.
3. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за постигнатия до момента физически и финансов напредък по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Предлагам да започнем с втора точка от предварително обявения дневен ред, а министър Атанасова след Комисията по икономическата политика ще се присъедини към нас по отношение на точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД И СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПЪЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ НА ЕДИННИЯ ПАЗАР НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В КОНТЕКСТА НА 20-ТА ГОДИШНИНА НА НЕГОВОТО СЪЗДАВАНЕ.
На заседанието имаме удоволствието сред нас да присъства господин Бончо Бончев – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Колеги, предложението на нашата комисия е в рамките на неформалния политически диалог да изпратим нашето становище на европейските институции по отношение на потенциала за Единния вътрешен пазар, като в становището сме засегнали ключовите послания, които и самата изпълнителна власт, и ние в рамките на различни формати и срещи споделяме със своите съюзници и партньори от Общността.
Акцентът се поставя върху инвестициите в държавите от Централна и Източна Европа, че се получава двоен ефект – от една страна, икономическо наваксване за страните като нас от региона. Също така това е печеливша ситуация за страните, които инвестират в региона. Това пък допринася за общия брутен вътрешен продукт на Общността.
Засегнали сме съответно и момента с мобилността на работниците и от българска, и от румънска страна и неоснователните, но все още съществуващи ограничения в някои от страните членки, както и съгласно потвърдена информация от доклади на Европейската комисия.
Също така обръщаме внимание върху формите за генериране на растеж с акцент върху малките и средните предприятия и също така възможностите за допълнителна интеграция по отношение на европейските капиталови пазари.
Вие имате Доклада в подробности. Няма да се спирам конкретно върху Становището, имате го предварително представено.
Ако имате желание, господин Бончев, да изразите своето отношение по така представеното от наша страна становище. Заповядайте.
БОНЧО БОНЧЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да кажа, че представения ни доклад отразява според нас точно състоянието на пазара, мерките, които се предприемат, и основните ангажименти, които са поети от органите на Европейския съюз и от държавите членки.
По принцип нашата позиция в различните формати на Съвета, на най-различни форуми се отразява в това, което е написано като приоритети, в това число и нашата позиция по хармонизирането на данъчното законодателство. Този набор от приоритети го виждаме и в Датското председателство, което вече изтича, и смятаме, че ще бъде така и при Кипърското председателство.
Така че по отношение на приоритетите този набор от мерки, които се предприемат в момента, напълно съвпада с нашите приоритети, които сме заявили многократно.
В това отношение бих искал да допълня. Днес се провежда събрание на Съвета по конкурентоспособност, който разглежда заключение на съвета, свързано с управлението на единния пазар и цифровия единен пазар.
Искам да кажа, че тези изводи, които са в проекта на заключението, който предстои да бъде приет, може би вече е приет, напълно съвпадат с това, което е записано в становището, което искаме да изпратим на европейските органи.
Искам само да отбележа два момента, на които е наблегнато в проекта на заключението на Съвета.
На първо място, това е транспонирането, много важен въпрос. Защото когато говорим за фрагментиране на вътрешния пазар, то започва с транспонирането на закона. Така че тази цел, която е поставена – да сведем до 1 процент транспонирането, разбира се, без да губим нулевия процент, трябва да бъде един от главните приоритети. Още повече, че в заключенията на нашия съвет се казва, че там трябва да има повече политическа ангажираност със страните членки за този процес. Разбира се, тук говорим за добри практики, за подготовка на кадри, за определена амбициозност в самите държави членки.
На второ място, така да се каже, на изхода на този процес в нашето заключение е наблегнато на ефективния мониторинг. На първо място са тези 12 мерки, които са извадени от Акта за единния пазар. Този ефективен мониторинг е не само за да покаже какъв е напредъкът и да дисциплинира по някакъв начин страните, но той по-скоро е обърнат и към потребителите, към бизнеса, с цел популяризиране, за да се видят ясно предимствата на това, което се върши, за да се ангажира все повече и повече и бизнесът в този процес. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Бончев. Бихме могли като допълнителен булет да сложим послание в тази посока по отношение на транспонирането.
БОНЧО БОНЧЕВ: Кратки послания в тази посока можем да сложим, защото хармонизират с общите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ние ще го хармонизираме.
БОНЧО БОНЧЕВ: Един чисто технически въпрос. Тук се говори за Народното събрание, а в самия доклад навсякъде пише „Комисията счита, комисията така”. Казва се така: „Народното събрание на Република България изразява следното становище”. След това се говори за Комисията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Да, защото го правим в рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и от тази гледна точка гласуваме становище, което ние предлагаме, а съответно председателят на Народното събрание след това го изпраща. Това е практика в една част от националните парламенти.
Това, което сега предлагаме като изменение в Правилника, вече предстои да се дискутира и в пленарната зала. И ако бъде одобрено, идеята е да минават тези становища и в залата и тогава да бъдат изпращани. Тогава вече ще пише „Народното събрание”.
Така или иначе към този момент това, което правим главно ние, нашата ресорна комисия, някой път с Комисията по бюджет и финанси или с Комисията по земеделието и горите, в зависимост от съответния ресор, го изпращаме на вниманието на председателя и тя вече го изпраща от името на Народното събрание. Но няма как да пишем, че Народното събрание счита, защото не можем да ангажираме с тази позиция всички колеги, след като не е минало през пленарната зала. Това може да стане, след като евентуално минат поправките в правилника.
Това е, колеги, което искахме да споделим. Ако имате въпроси, допълнения, предложения, заповядайте. Ако не, можем да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване становището относно използването на пълния потенциал за икономически растеж на Единния пазар на Европейския съюз в контекста на 20-та годишнина от неговото създаване. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2. Приема се.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-28/14.05.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на здравеопазването
Десислава Атанасова – министър
Людмила Василева – директор на Дирекция „Правно-нормативни дейности и човешки ресурси”
Полина Денчева - главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативни дейности и човешки ресурси”
Димитър Добрев – старши експерт в Дирекция „Международни дейности и протокол”.
От Министерството на финансите
Румяна Герова – държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
От Комисията за финансов надзор
Борислав Богоев – заместник-председател
Стефан Стоилков – директор на Дирекция „Регулаторни режими на застрахователния надзор”.
Веселина Мандаджиева – главен експерт юрист в Дирекция „Правна”.
Заповядайте, госпожо министър. За нас е удоволствие, че сте сред нас.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа народни представители! Извинявам се за закъснението, но това се наложи поради заседанието на Комисията по икономическата политика.
Представям на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Проектът е изготвен с оглед отстраняване на несъответствията в нормативната уредба на дейността по доброволното здравно осигуряване в Република България и правото на Европейския съюз в областта на застраховането и закриване на стартираната от Европейската комисия процедура за нарушение 2010/21-56 срещу Република България по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Това е тема, която неведнъж са разглеждали комисиите на Народното събрание, свързана с промените в Закона за здравното осигуряване. Имаше посещение от членове на Комисията по здравеопазване, придружаваха ги експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор за становище пред Европейската комисия, но това становище не беше прието от Европейската комисия.
С последното писмо от 21 януари ни уведомяват, че сме на последния етап преди стартиране на процедурата за нарушение, а именно преди стартиране на досъдебната фаза и Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на Европейския съюз. Касае се за санкция срещу България.
С промените, които предлагаме, се предвижда дейността по доброволното здравно осигуряване да се извършва от застрахователи, имащи право да извършват дейност по застраховка за заболяване или по застраховка за злополука и заболяване.
Предвижда се при лицензиране в едногодишен срок от влизането в сила на закона на здравноосигурителните дружества по Кодекса за застраховането застрахователни и акционерни дружества, като по този начин по отношение на тях ще се прилагат всички изисквания, прилагани към застрахователните дружества, а именно правната форма на акционерно дружество, предоставяне на програма за дейността, засилен финансов надзор, установяване на адекватни технически резерви и тяхното инвестиране, установяване на подходяща граница на платежоспособност и методи за изчисляване на тази граница, определяне на минимален размер на гаранционния капитал и определяне на степента, до която застрахователното дружество може да задържи несъответстващи активи.
Със законопроекта се предвиждат промени и в други насоки. Предвижда се отпадането на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схема за здравно застраховане на Европейския съюз. Това са служителите в институциите на Европейския съюз. По този начин ще се отстрани съществуващото противоречие между българското законодателство и протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.
Също така се предлага премахването на обвързването с минималната работна заплата на заплащането на здравноосигурените лица на суми за всяко посещение при лекар или при лекар по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение в изпълнение решение на Министерския съвет.
Предлага се и договарянето на отстъпки по отношение на лекарствените продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса да се извършва от стойността на опаковка, изчислена на база референтна стойност, като отстъпката да се разпредели пропорционално между Националната здравноосигурителна каса и здравноосигуреното лице. По този начин ще се спестят и публични средства, и ще се намали тежестта на доплащане от страна на здравноосигуреното лице.
Въвежда се забрана дадените от Националната здравноосигурителна каса отстъпки да бъдат прехвърлени в тежест на пациента.
Предлага се и регламентиране на договарянето на отстъпки от стойността по отношение на медицинските изделия, които са включени в списъка по чл. 30а от Закона за медицинските изделия, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса.
Също така се създава законова възможност за заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса чрез трансфери от Министерството на здравеопазването на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рака на маточната шийка. Може би си спомняте, че със Закона за държавния бюджет създадохме такава възможност и бяха отпуснати финансови средства в размер на 2 ,5 млн. лв. именно по тази национална програма за ваксина срещу рака на маточната шийка.
На последно място, се предлагат се промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, които предвиждат при прехвърлянето или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и при прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства прехвърлителят да представи удостоверение от НАП за липса на задължения за здравноосигурителни вноски. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Атанасова.
Колеги, само за информация. Преди около година, ако си спомняте, ние отхвърлихме с „въздържал се” при гласуване подобен законопроект, защото тогава оценихме заплахата от инфринджмънт, но същевременно признахме, че е налице частично решение на проблема относно доброволното здравно осигуряване и приравняването му към правилата за общото застраховане. Надяваме се, че сега с този законопроект нещата са балансирани и се е достигнало до пълното решение, за което настоявахме тогава – да бъде изтеглен законопроектът от тогавашното ръководство на Министерството на здравеопазването. Така че сега, предвид на това, че сме в напреднал стадий за процедура по нарушение срещу България, трябва да ускорим и да гласуваме този законопроект положително. Ако имате въпроси, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Аз имам въпрос.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Агов, имате думата.
АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър, отстраняват ли се всички онези пречки, които ни накараха миналата година да бъдем доста сдържани към предишния законопроект, които се отнасят до Европейския съюз?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Отстраняват се.
АСЕН АГОВ: Това е важно, за да ни убедите да гласуваме за предложението.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз не знам как е протекло миналата година обсъждането в тази комисия, но в комисията, която аз ръководех – Комисията по здравеопазването, бяха поставени въпроси относно това дали не биха могли да се намерят начини нашите български здравноосигурителни дружества да се възползват от изключенията, дадени от директивата.
В тази връзка бяха всички разговори, които ние провеждахме с Европейската комисия и с които аз лично се бях ангажирала, така че да не се налага прелицензиране. В крайна сметка отговорът от Европейската комисия е отново писмо по процедурата, че следва България да спази всички изисквания на европейското законодателство и да отстрани нередовностите си, защото процедурата е в ход и действително България е заплашена от една доста сериозна санкция от порядъка над половин милион евро.
Тоест това, което сега предлагаме, е действително всички противоречия между Договора за функциониране на Европейския съюз и българското законодателство да бъдат премахнати. Надявам се, че когато уведомим Европейската комисия за постъпките, свързани със законодателните промени, процедурата ще бъде прекратена. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Други колеги имат ли въпроси? – Не виждам. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване становището по законопроект № 202-01-28/14.05. 2012 г. за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен нека да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3. Приема се.
Благодаря Ви, госпожо министър, за Вашето участие.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА ЗА ПОСТИГНАТИЯ ДО МОМЕНТА ФИЗИЧЕСКИ И ФИНАНСОВ НАПРЕДЪК ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА” 2007 – 2013 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Делян Добрев – министър
Кирил Гератлиев – главен директор на Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”
От Асоциацията на индустриалния капитал
Румен Радев – заместник-председател на Управителния съвет
Боян Бойчев – заместник-председателна Управителния съвет
От Българската търговско-промишлена палата
Беата Папазова.
Сред нас имаме удоволствието да бъде и Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара и председател на Съвета за обществени консултации към комисията.
Заповядайте, господин Гератлиев.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ : Благодаря, госпожо председател. Най-напред искам да извиня нашия министър, който пътува насам и може би ще се присъедини до минути. Аз съвсем накратко ще използвам това време до неговото появяване да представя докъде е програмата и как ние виждаме възможността за договаряне, включително наддоговаряне на ресурса по програмата и най-вече ускоряване на плащанията, защото там са големите рискове в момента.
Основните моменти в презентацията са 7, а именно напредъка, за който споменах изпълнението на инициативата ДЖЕРЪМИ, което е един иновативен инструмент, разработен с усилията на предишния екип на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и част от продуктите по него, които вече са стартирани и ще бъдат представени, част от тях все още не са стартирани и е важно да бъдат стартирани до края на тази година или най-късно в началото на следващата.
Програмата „Енергийна ефективност”, по която имаме вече около 15-дневно закъснение по нейното обявяване, ще обясни конкретно какви са причините.
Напредъкът по изграждане на София техпарк е един много интересен и иновативен проект за България. За съжаление там имаме също и успехи, и изоставяния, които е редно да споменем и да обясним. Допълняемост с развитие на човешките ресурси и съвсем накрая каква е визията в момента за новата оперативна програма и въобще за новия начин, по който е добре да се разплащат и изпълняват договори по тази оперативна програма.
Съвсем накратко – не знам дали се вижда ясно. 63 процента от бюджета на програмата е в процес на изпълнение. Останалите 37 процента представляват финансовия инструмент ДЖЕРЪМИ, в който във връзка с решение на комитета от декември 2011 г. се блокира една сума в допълнение. Днес беше прието и постановлението на Министерския съвет. Ще разчитаме на подкрепа от всички вас, за да можем да ратифицираме това споразумение преди месец септември и за да можем да насочим този ресурс към малки и средни предприятия.
Друга голяма сума в тези 37 процента е именно споменатата вече схема за енергийна ефективност, 50-те млн. за Софиятехпарк и още няколко процедури, които е добре да бъдат стартирани в рамките на тази календарна година. Всички очакват една последна технологична модернизация за около 50 млн. евро и тя е редно да се случи не по-късно от последното тримесечие на тази година.
На следващия слайд е даден размерът на стартираните покани. Вие виждате ,че са за обща стойност над 860 млн. евро. Тук не са включени поканите, които се обявяват по ДЖЕРЪМИ. За тях ще разкажа малко по-късно.
Към момента има над 1100 договора. Няма да скрия, че голяма част от бенефициентите се отказват. Имаме около 200 такива отказа. Това е свързано както със затруднения достъп до ресурса от една страна за тях, така и в доста усложнените бюрократични процедури, които са налични по програмата.
На следващия слайд е дадена една схема, която отразява в общи линии обработените плащания по всичките тези договори. Ясно се вижда, че около 80 процента от всички входирани искания за междинни финансови плащания се обработват в срок. Имаме около 20 процента, в които имаме непризнати разходи и съответно закъснения.
Схемите, които са отворени в момента и по които се пристъпва към договори, са дадени на следващия слайд. Бяха подписани в края на месец април договорите за покриване на международно признати стандарти. В началото на месец юни ще подпишем и първите договори по технологична модернизация. Останалите пет схеми все още са в етап оценка. Някои от тях са обявени с четири крайни срока, с нова процедура, по която се кандидатства с кратка апликация и едва след одобрението на тези кратки апликации се пристъпва към пълен формуляр. Това удължава процедурата за оценка и има риск, който ние сме идентифицирали, че това ще пренесе голяма част от средствата именно от тези 190 млн. лв. като възможност за договаряне едва във втората половина на следващата година.
В тази връзка имаме и няколко предложения, които целят средствата, които не се използват по някои от схемите за безвъзмездна помощ, да бъдат насочени във вървящите две схеми, а именно Международно признатите стандарти и Технологична модернизация. С дадена информация за размера на договорените средства. Както виждате, сумата към момента е 653 млн. или 56 процента от ресурса на програмата. Периодът за договаряне, както знаете, изтича на 31 декември 2013 г.
Размерът на разплатените средства е даден на следващия слайд. Към настоящия момент са разплатени 438 млн. или 38 – 40 процента от бюджета на програмата. Това включва и инструмента ДЖЕРЪМИ.
Малко информация за предложената релокация през декември, защото тя е факт, одобрена е вече от комисията, а днес имаме и постановление на Министерския съвет. 100 млн. от приоритетна ос 2 и 50 млн. от приоритетна ос 4 се релокират в приоритетна ос 3 за създаване на специфичен инструмент, за който ще разкажа малко по-късно във втората част на презентацията.
Това е една от важните промени, които гласувахме миналата година, което определя горе-долу една трета от програмата или 350 млн. евро да бъдат в така наречения финансов инженеринг.
Една схема, която показва размера на договорените верифицирани и сертифицирани средства. Не знам дали ясно се вижда. Това е ситуацията – най-горната крива е крива на договорените средства, долните две близки криви са кривите на верифицираните средства и съответно сертифицираните. Това е коридорът, в който трябва да се придвижим в следващите 18 месеца, за да постигнем договаряне, наддоговаряне по програмата и съответно разплащане – една доста амбициозна задача.
Както споменах, част от договорите по системите за управление на качеството са вече подписани. Предвиждаме – и тук сме благодарни на организациите на бизнеса, които много активно дадоха предложения.
Планираме наддоговаряне дори над допустимото от 50 процента, което е в правото на управляващия орган. Ще искаме от нашия Комитет за наблюдение, който ще се състои следващата седмица. Ние имаме по-голям размер на това наддодоговаряне.
Както знаете, в резервните списъци има около 920 проекта. Част от тях са добри и е редно да бъдат финансирани.
Другото важно нещо в периода до 30 юни е наистина стартиралата вече процедура за ДЖЕРЪМИ, която споменах, и придвижване на документацията и преподписване на допълнителни споразумения към основното споразумение за създаване на инструмента ДЖЕРЪМИ и последващата го ратификация от парламента.
Очакваме да излязат и договори в размер на около 57 млн. евро. Това са процедури, стартирани - част от тях, още през 2010 и 2011 г.
Планираме плащанията да стигнат една цифра от около 300 млн. евро.
Това е за периода до 20 юни.
Какво предстои, какво трябва да се обяви до края на тази година. Това е програмата за енергийна ефективност – 150 млн. евро, процедура, която стои в годишната ни програма за регионалните бизнес инкубатори в размер на 200 млн. евро, изграждане на София техпарк, за който ще разкажа малко по-детайлно впоследствие, в размер на 50 млн. евро, газовата връзка със Сърбия, която беше прехвърлена от оперативна програма „Регионално развитие” в края на годината към настоящата програма, и инструментът ДЖЕРЪМИ, - тези револвиращи средства от 150 млн. евро.
Няколко думи за продуктите, които са разработени по ДЖЕРЪМИ. Към момента са разработени 6 продукта. Включително нашият Комитет за наблюдение през следващата седмица ще разгледа шестия, който е разработен във връзка с одобрението на тази релокация, за която споменах по-рано.
Към момента само от първия продукт имаме действащи заеми в размер на около 15 млн. евро. Другите продукти трябва да стартират както в края на 2012 г., така и в първото тримесечие на 2013 г.
Срокът за разплащане на тези средства по инструмента ДЖЕРЪМИ също е 31 декември 2015 г.
Няколко думи за програмата за енергийна ефективност. Тук нека да кажем ясно, че програмата не бе обявена заради едно простичко нещо, а именно селекцията на шестте банки. Имаме официално писмо от Министерството на финансите, което ни забави с коментара, свързан с държавни помощи. Изчистваме тези проблеми, които се появиха, и се надявам в първата половина на следващия месец да може тази програма да стартира. Тя в общи линии е един доста интересен и иновативен инструмент, разработван между екипа на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Усилията, които са положени, трябва да бъдат уважени, защото по тази програма се предвиждат двете основни, грубо казано, тапи, които се получават в администрацията, свързани с оценката на проектите и с одобрението на междинни и окончателни отчети да са изнесени и аутсорсвани извън администрацията.
Няколко думи за София техпарк. Това, което мога да кажа към момента, е, че в момента се регистрира проектна компания. Текат два паралелни процеса. Едното важно нещо за нас като програма е процесът по предоставяне на тази безвъзмездна помощ на компанията, което трябва да се случи в рамките на не по-късно от края на тази година.
Другото е самата проектна компания да бъде оборудвана с адекватен капацитет, за да може да стартира всички проектни дейности. Към момента, както знаете, няма работен проект, няма стартирани конкурси за дизайн и въобще за идейни и работни проекти, няма стартирани тръжни процедури.
Периодът, за който това трябва да се случи, е краят на следващата година. Тоест ние трябва да предоставим по едната паралелна линия безвъзмездните средства и това е нашият ограничаващ срок – 31 декември 2013 г.
Важно е в този момент да бъдат стартирани и процедурите, защото периодът на разплащане е същият – 31 декември 2015 г.
Какви пречки срещаме към момента.
Съгласно системата, която работеше до 1 май – няма да влизам в големи детайли, голяма част от звената, отговорни за управлението на приоритетни оси 1 и 2 в общи линии се дублираха. Това наложи една нова концепция и едно съкращаване на тези 12 различни звена в 6.
На следващия слайд е показана една много кратка схема за това как изглежда новата дирекция. Де факто колегите, които работиха по приоритетна ос 1 и 2 в междинното звено, се вляха в управляващия орган. Това са същите хора, които работиха към момента по проектите в Агенцията за малки и средни предприятия. Разчитаме на същите хора в регионалните офиси.
Това, което се идентифицира както от нашите бенефициенти, така и от потенциални кандидати, е, че тази структура налагаше една комуникация между фирмите и различните нива в междинното звено и впоследствие в управляващия орган, което водеше до едни значителни забавяния.
Аз няма да скрия, че в момента текат доста паралелни процеси във вътрешно организационен аспект. Структурираме се, обособихме се в самостоятелна сграда. Голяма част от колегите вече работят на новото място. Колегите, които са по регионите, не се местят.
Това наистина допълнително генерира едно забавяне в нашата работа, но в момента, в който това приключи в рамките на следващите една-две седмици,, ще можем да отпушим абсолютно всички плащания, които бяха задържани. Това е първото нещо, което ще се усети от новата структура.
Второто нещо, което ще се усети, че предварителният контрол на всички оценителни доклади ще бъде извършван мкаксимално бързо, в рамките на една седмица, така че ще можем да ускорим и процесите по сключването на договорите.
Нещо важно, което е в предвидените действия, не защото е модерно, а защото виждаме, че е нужно. Целият оценителен процес вътре тече на хартия – от кандидатстването през оценителните комисии, през изпълнението на всички финансирани договори. Има добри практики, включително и в други управляващи органи тук в България, а и в Европа като цяло. Трябва да датираме и бързо да създадем един модел за електронно кандидатстване.
Не обърнем ли подхода на работа с фирмите, няма да можем по никакъв начин да ускорим работата както по оценката, така и по изпълнението.
Към настоящия момент - предполагам сте запознати – на етапа на кандидатстване се изискват около 50 съпътстващи документа. Караме 1200 фирми да кандидатстват, след което одобряваме 200 от тях и фрустрираме около 1000. Подходът трябва да бъде обратен, трябва да бъде с тежест на техническа оценка и само когато имаме списъците, които се изискват по ПМС 121, администрацията да отиде при бизнеса и да събере тези съпътстващи документи, а не да бъдат изисквани за всички фирми, които кандидатстват към момента.
Това няма да стане веднага. Нека да бъде ясно, че това е процес, който трябва да започне сега и да подготвим новия програмен период. Ако тази система не се случи, рискуваме да повторим всичките тези грешки, които вече са направени.
Няколко думи за това как виждаме ние координацията и с настоящата оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и оперативна програма „Регионално развитие”, един път в съществуващите схеми и един път в новия период. Малко е теоретично това, което е в тези слайдове, но е важно, защото в новите регламенти все повече се изисква и ще се наложи една концентрация на ресурсите както в определени региони, така и в сфери на интервенции и мерки.
Някои неща се случват и сега. Факт е, че са необходими усилия, включително и по тези нови иновативни проекти, като София техпарк, където важната част, инфраструктурната част трябва да бъде стартирана сега, но има възможност за допълняемост на финансирането както от бъдещата оперативна програма „Човешки ресурси”, така и от други програми.
Какво се предвижда в новия период. Финансовият инженеринг е тема, която е изключително силно заложена в новите регламенти. Това е трудно смилаемо на наша почва, защото голяма част от нашите бенефициенти разчитат на схемите за безвъзмездна помощ. Но важното е да запазим дела на схемите за безвъзмездна помощ, сравним с финансовия инженеринг, който няма как да не бъде използван.
В тази връзка пилотните дейности по ДЖЕРЕМИ, които са вече стартирани от предишния екип на министерството, трябва да бъдат стартирани с реални средства към фирмите в рамките на следващата една година. Ако това не се случи, ще рискуваме и средствата по ДЖЕРЪМИ. Аз ще приключа с този слайд и съм готов да отговоря на ваши въпроси, стига естествено да мога. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Гератлиев. Колеги, заповядайте за въпроси. Госпожо Плугчиева, имате думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Господин Гератлиев, аз слушах с внимание това, което представяте. Имам страшно много въпроси и коментари. Ще се опитам да бъда максимално кратка и да кажа, че ако не беше датата 30 май 2012 г., а беше 30 май 2010 г., щях да ви кажа Браво” и да кажа, че имам огромна надежда за тази програма. Но тъй като не можем да се върнем две години назад, признавам си, че този сериозен подход, експертен, разумен подход, който сега звучи от презентацията, идва с огромно закъснение.
В тази комисия по тази програма сме говорили нееднократно и няколко пъти са давани предложения точно за такива промени в тази посока, първо, че не трябва да има политизиране, че не трябва да има изхвърляне на експерти, че не трябва да има непрекъснато текучество. Вие кажете кой сте – трети, четвърти, даже пети шеф на управляващия орган. Има трансформации, сливане. Имахте една шефка, която беше шеф на инспектората, която нямаше начина на мислене в полза на бизнеса, тя имаше начина на мислене как всеки от бизнеса е потенциален крадец, престъпник и не бива да му дадем не едно евро, а една стотинка не бива да му дадем. Нямаше как да вървят нещата. Съжалявам, трябва да кажа всичко това.
В оставащата една година не знам как ще се справите, но ви го желая от сърце.
Петдесет процента от всички средства са договорени, а трябва за една година да договорите всичките останали. Значи за три години сте договорили 50 процента, за една година трябва да договорите пак 50 процента. А и да се получи реален ефект за този странен бизнес, особено за тези малки и средни предприятия, които все още са живи.
Приключвам с коментара. Това, което мога да си позволя само да предложа, е следното. За ДЖЕРЪМИ картината е отчайваща, след като само един от фондовете работи, след толкова много приказки и обещания.
Проектът „Енергийна ефективност” е изключително важен, който трябва да се завърши, за да може и да се мултиплицира този ефект и модел и да започне да работи ефективно и за следващия програмен период.
Приключвам. Само искам да ви информирам, че преди година и половина заедно с Асоциацията на банките в България, заедно с бизнеса бяхме направили като част от едно проучване и проект на европейско ниво. Предложението е да се направи, макар и пилотен проект, като междинно звено по една от мерките, да се включат търговските банки като междинно звено. Пилотно го направете, за да се види, че това ще работи много по-лесно, по-бързо и че бизнесът е „за”, и банките са „за”. Не става дума да се приложи масово. Пилотно го направете, с една мярка, за да се види дали за следващия програмен период не може да се използва, именно в посока на това опростяване и ускоряване на процеса. Защото тези пари са за този бизнес и оттам – за цялата страна. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Госпожа Михайлова, заповядайте.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, господин Гератлиев! Аз също бих казала, че това, което Вие ни представихте, е обнадеждаващо като начин на мислене и като начин на поставяне на проблемите пред оперативната програма. Очевидно опитът на новия екип в министерството от други управляващи органи си казва думата.
Очевидно някои от грешките при самото полагане на програмата като цели и като реализация вече са осъзнати.
Аз обаче искам да Ви попитам каква е Вашата преценка като нов екип. По принцип програмите „Конкурентоспособност” са едни от най-тежките програми във всички страни членки. По принцип тези програми вървят много трудно, поради факта, че повишената административна тежест върху бизнеса всъщност обезмисля разчитането на подкрепа от оперативната програма и много често връща бизнеса в условията на взимане на един прост кредит. Понякога това е по-лесно, отколкото да получиш помощ от програмата, където се изисква и взимането на простия кредит.
Така че бихте ли могли да ни информирате, имате ли такива данни как се случват тези програми? Ние следим процеса на подготовката на следващия планов период, когато малкият и средният бизнес е в ядрото на идеята за подкрепа в Европейския съюз. Ако програмите „Конкурентоспособност” не вървят, то тогава къде отива ядрото? Как ние ще подпомогнем малкия и средния бизнес?
Това е първият ми въпрос - общата картина в страните членки – десетте плюс България и Румъния, може би някаква такава картина.
И второ. След като вече вие очевидно сте напълно наясно с всички проблеми в програмата, предполага ли се за новия планов период една по-тясна координация с другите оперативни програми, в това число и с програмата за развитие на селските райони? Защото това е един от големите недостатъци на програмата „Конкурентоспособност”, която на практика не работи с агробизнеса като даденост в момента.
Дали предполагате формулата на конкретния бенефициент в бъдещата програма „Конкурентоспособност”, за да се избегне това разпространяване на покани, включване на много желаещи, избор на малка група от тези желаещи и загуба на интерес на една голяма част от малкия и средния бизнес към програмата? Един провален опит, втори провален опит и вече губим абсолютно завинаги потенциалния участник в програмата.
Мислите ли за такива форми при структурирането на следващата програма? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Има ли други въпроси? – Не виждам.
Аз също бих искала да се присъединя към колегите с наистина положителни думи. Защото голяма част от нашите препоръки, които сме отправяли през годините в рамките на шестмесечните и на годишните доклади на комисията наистина ги виждаме отчетени и вече осъзнати и предприемане на мерки в тази посока.
Бих искала да ви помоля за повече информация относно София техпарк, защото интересът към този проект става все по-голям. Знаем, че все още е на ранен етап, но ако можете да кажете повече детайли относно структурата, начина на работа, участниците и ефектите от бъдещата дейност.
Госпожо Хубанова, заповядайте.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз също искам да Ви приветствам за прекрасната презентация, „прекрасна” е най-точната дума, за добре структурираната презентация и анализа, който сте направили. Защото за всеки един от регионите, от които ние сме, програмата „Конкурентоспособност” се приема от бизнеса двустранно, за съжаление.
Искам да Ви задам няколко въпроси.
Ще направите ли някакви стъпки, за да върнете доверието на бизнеса към програмата, защото то е доста позагубено?
Имам конкретни впечатления от последната схема „Иновации” за новосъздадени предприятия. Виждам, че там сте успели да минимизирате документите и сте направили първата стъпка към това да се искат част от документите при вече одобрени проекти, нещо, което е важно за бизнеса, осъзнал го е. Задавам този въпрос, тъй като при нас идват доста хора, които питат за това.
И второ, някак си в по-малките населени места липсва информация за програмата „Конкурентоспособност”. Явно междинните звена, малкият и средният бизнес, имам предвид агенциите, не са си вършили докрай добре работата, което вече вие преодоляхте.
Бях свидетел на подадени различни сигнали от различните звена. В звеното в Пловдив казват едно като изискване към бизнеса, в София казвате друго. Ще направите ли унифициране на изискванията? Ще обучите ли кадрите си? Защото унифициране в документите, в изискванията за кандидатставне има, но явно кадрите не са докрай обучени.
Това са моите препоръки. И Ви поздравявам, че все пак тази програма започва да работи. Тя беше запушена и това е общоизвестен факт.
И още нещо, което вероятно всички колеги знаят. Ще направите ли нещо, за да бъде преодоляна корупцията при оценката на проектите? Защото за това се говори масово от бизнеса и не говори добре за програмата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако ми позволите първо аз да кажа няколко думи. Част от детайлите ще оставя на господин Гератлиев, въпреки че може би аз ще се справя с тях в голямата им степен.
Благодаря на всички за конструктивните изказвания. Благодаря за подкрепата на реформите, които правим, които може би е трябвало да станат много по-рано. Защото за съжаление на нас ни е останала – ние броим дори месеците – малко повече от година. През тази година трябва да контрактуваме за съжаление много повече от 50 процента, защото 50 процента са средствата, броейки ДЖЕРЪМИ, да не говорим, че имаме три големи проекти, които са в много начална фаза. Те също трябва да бъдат контрактувани до края на 2013 г.
Сумите, които са изплатени, без отново да включваме ДЖЕРЪМИ, са около 9,5 процента.
Така че наистина е огромно предизвикателство оттук нататък в тази кратък срок да се справим с програмата. Затова по най-бързия начин направихме това преструктуриране, за да създадем системата, която да работи достатъчно бързо и достатъчно ефективно.
Слети са двете звена. Предполагам, че в презентацията господин Гератлиев е обяснил достатъчно добре. Физически преместихме хората и то в събота и в неделя с изрична заповед, за да не се прекъсва работата на администрацията. Оптимизирахме всички процеси и процедури.
По отношение на корупцията например уволнихме 12 души още при самото преструктуриране, хора, за които се чуваше, че са свързани с консултантски фирми. Ако чуете за някой, че не е уволнен, никакъв компромис няма да имаме, за да покажем, че сме безкомпромисни и никой не трябва по никакъв начин да се обвързва с когото и да било и с каквито и да било ангажименти.
Освен това, че ще вземем мерки, ако разберем нещо такова, има си определени правила, включително скоростта на оценка, момента на обявяване на списъците с класираните, с което може да се минимизират тези практики, ако такива е имало в миналото.
По отношение на София техпарк. Въпросът е много хубав. За съжаление цяла година се говори, че ще правим София техпарк. Заделихме един ресурс от 50 млн. евро по оперативната програма, но никакви реални стъпки в тази посока не са правени. Имаме един идеен проект за сгради на мястото на четвърти километър, но реално работата по този проект не бе започнала до преди около две-три седмици, когато оформихме идеята откъде да започнем този проект и реално го стартирахме с регистрацията на дъщерна компания в рамките на „Индустриални зони” с първоначален капитал от 3 млн. лв., документите за която са внесени за регистрация. Тази компания ще има изпълнителен директор – намерил съм много подходящ човек за изпълнителен директор, успях да намеря такъв и за управляващия орган. Надявам се, че той ще оправдае доверието. Засега го доказва напълно.
Комисията се пошегува, че съм намерил дрийм тим, но е много трудно с хората. Важното е, че съм намерил правилните хора. В тази компания ще има определен брой ексепрти, които ще стартират реално процедурите по придобиване на имота по всички обсъждания. Защото този проект не трябва да бъде един бизнес проект или един риал естейт проект. Този проект трябва да бъде проект, който има смисъл. Не трябва да строим сгради или лаборатории и за тези сгради да търсим наематели или ползватели. Ние трябва съвместно с бизнеса и с науката да намерим кое е това ключово нещо, което е важно и което ще бъде от полза на всички. И като намерим това ключово нещо, тогава трябва да го облечем със сграда, да му дадем необходимата инфраструктура. Работи се в тази посока.
По отношение на аутсорссинга на оценката – това ще го опитаме сега с Програмата за енергийна ефективност, защото там оценката я вадим извън администрацията с определени критерии и опростени правила. Ще има компания, не банка. Има направена тръжна процедура в министерството, стартирана преди аз да стана министър, която компания ще оценява административно и ще одобрява проектите по енергийна ефективност.
Самата схема за енергийна ефективност правим всичко възможно, за да я стартираме колкото се може по-скоро. Имахме един дебат с Министерството на финансите по отношение на това има ли държавна помощ или няма държавна помощ, специално за тази схема, дебат, който явно се води от доста време. Но трябваше да коригираме част от насоките и формулярите, така че да гарантираме, че няма такава. Имаме становище от Министерството на финансите, което казва, че може би има, защото от Европейската банка за възстановяване и развитие средствата се отпускат чрез 6 банки в България.
Ние сме променили насоките в посока доказателството за наличието на собствени средства, тези 50 процента собствени средства, да не се удостоверява от една от тези 6 банки, а да може самата фирма да удостовери наличието ,без да взима документ от една от тези 6 банки, както и възможността собствените средства да бъдат осигурени не само от тези 6 банки, а от друг източник, ако компанията желае, така че да няма никакви съмнения по отношение на това дали няма да се даде някакво конкурентно предимство на определена банка.
По отношение на връзката с Програмата за развитие на селските райони. Със сигурност трябва да има такава. Защото в този програмен период самата програма се разминава не само с оперативна програма „Конкурентоспособност”, но и с оперативна програма „Регионално развитие”, и с оперативна програма „Околна среда”. Включително има някои населени места, които попадат извън обхвата на която и да е от програмите. Абсолютно има бели полета.
Така че тази координация трябва да се направи. Тя се прави в момента от министър Дончев и аз мисля, че той е достатъчно подготвен – той и неговият екип, за да направят добре координацията.
Ще оставя на господин Гератлиев възможността да добави нещо, ако иска.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Преди това ще дам думата на госпожа Плугчиева за реплика. Ще дам думата и на господин Колев – гласа на бизнеса на нашата маса днес. След това ще продължим. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, репликата ми е във Ваша полза. Трябваше да пратите представители на Министерството на финансите тук, в тази комисия, за да им обясним, че няма държавна помощ. Този модел за енергийна ефективност, който тук се презентира няколко пъти, е модел на Европейския съюз. И ако имаше и най-малкото съмнение, нали разбирате че Брюксел първи щеше да реагира. Не знам защо играем ролята на повече католици от папата. Това Министерството на финансите го прави не за първи път.
Съжалявам, това остава поне за протокола. При първа възможност ще го кажа на министър Дянков. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Госпони Колев, заповядайте.
КАМЕН КОЛЕВ:Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър! Ние в Съвета за обществени консултации няколко пъти миналата и по-миналата година разглеждахме с бизнеса и с неправителствения сектор доста предложения. Някои се изпълниха, някои не можаха, но в крайна сметка не можахме да ускорим тази програма и усвояването на средствата.
Ако се погледне към момента това, което е в ИСУН, публичния модул, до който всеки има достъп, се вижда, че като усвояване с тази условнност за ДЖЕРЪМИ горе-долу добре стои оперативна програма „Конкурентоспособност” – около 24,8 – 25 процента. Но като договаряне е последна – с 44 процента, като имаме предвид, че има програми с 90 и над 90 процента договореност. Тоест там може да се очаква движение, усвояване. Докато тук няма и договореност. Четиридесет и четири процента към 30 април – това са данните в ИСУН. Сигурно след някой ден ще се дадат и към 30 май.
Там има данни за разплатени средства. Разплатени средсктва, но не пише кой на кого плаща. Предполагам, че бюджетът на бенефициентите.
В крайна сметка няма информация за разплатени средства от Европейския съюз към бюджета, тоест сертифицирани. Вие имате ли някаква информация? Това е показател все пак за качеството на този процес, а и подлага под съмнение усвояването на средствата от тези бенефициенти. Няма да бъде чудно, ако от тези бенефициенти, в случай, че се откажат някои средства от Брюксел, да се иска да върнат парите, въпреки че те са добросъвестни.
Може би в ИСУН трябва да има такава колонка със сертифицираните средства по оперативните програми. За съжаление сега няма.
Това, което чух от господин Гератлиев, го приветствам абсолютно. Има схеми, където има огромен интерес. Има схеми, където няма интерес. В тези, за които има интерес, има одобрени проекти, но ресурсът там не стига въпреки че е наддоговорен. В същото време те са минали ниската точка, в смисъл, прага на одобрение – 50 точки, но не им стигат да се класират и са в резервите. И това са стотици проекти.
Ние бихме подкрепили всяко едно решение за пренасочване на средства от други оси, с цел тези вече оценени проекти, които са добри проекти, директно да се договорят и да се изпълняват. Тоест те са минали тези три месеца за оценки, за писане и т.н. По този начин ще ускорим каквото е възможно.
По ос 1 – „Иновации”, винаги слагаме иновациите, и в следващия програмен период като приоритет. В същото време трябва да признаем, че няма интерес от бизнеса. Вие сами виждате, че няма и кандидати. Може би трябва да прегледате и условията за кандидатствате, да ги облекчите. В същото време не е тайна, че няма и интерес. Интересът е преди всичко към технологичната модернизация.
При тези промени, които направихте, с цел да се ускори процесът, в крайна сметка бихте ли могли да кажете с колко ще се ускори процесът? В смисъл, да кажем, периодът на оценка досега е бил еди-колко си месеца, с тези промени ще се намали на еди-колко си месеца, периодът на договаряне е бил толкова, с колко ще се намали, периодът на оценка на документите и разплащане досега е бил средно толкова, колко ще стане? Защото тези намерения са добри, ние ги приветстваме. Предполагаме, че те ще доведат до ускоряване. Но в крайна сметка важно е ускоряването.
В тази връзка, искам да кажа, че проблемът с достъпа до финансиране през този програмен период не можахме по никакъв начин да го решим, ДЖЕРЪМИ няма отношение към усвояването на средствата по еврофондовете. Не коментирам доколко са ефективни отделните фондове, но не може да се вземат средства по ДЖЕРЪМИ, така че да се усвояват средствата по еврофондовете. Затова тук може би е уместно пак да се помисли за смекчаване на условията за гаранция при първоначалните примерно 20 процента авансово финансиране. В момента те са такива, че просто отблъскват бизнеса.
Това са накратко въпросите, които исках да поставя. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Колев. Финално ще дам думата на госпожа Плугчиева в бъдещото й качество на посланик в Швейцария.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря. Аз се извинявам на всички за това, че си позволявам за трети път да взема думата. Имам един конкретен и принципен въпрос, който, разбира се, касае и Швейцария.
Става дума за проекта по „Конкурентоспособност” за промотиране и представяне на силните страни на българската икономика в страните членки.
Вярно, че навремето, когато е планиран и предвиждан този проект, той е предвиден само за представяне на предимствата или реклама на българската икономика само в страните членки. Динамиката на процесите, кризата в Европа показва ,че България има нужда да търси в трети страни пазари, представянето на силните си страни и предимства.
В този ред на мисли въпросът ми е – по принцип, разбирасе, това касае и Швейцария, но не говоря в случая само за Швейцария, става дума по принцип – има ли възможност чрез Мониторинговия комитет да се направи съответната промяна, така че да се представя българсктата икономика, да се прави реклама и да се търси начин за привличане на чужди инвеститори от трети страни, а не само от страни – членки на Европейския съюз. Още повече в момента при кризата, в която се намира Европейският съюз, надали ще получим адекватният резултат, който очакваме. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз имам само няколко коментара.
Хубаво би било, ако са разплатени 24 процента от средствата. Вие казахте, че ДЖЕРЪМИ е условност. Тя е много голяма условност. Защото прехвърлените средства в ДЖЕРЪМИ не означават средства, които са стигнали до бизнеса. Средствата, стигнали до бизнеса, са 9,5 процента. Бяха 9,22 процента. Ние платихме още нещо, да са станали 9,5 процента. Така че това е цифрата, с която трябва да се съобразяваме и от която трябва да бягаме.
Да не говорим, че, между нас казано, вече е прекалено късно да се правят промени в оперативната програма. Но моят подход би бил да концентиррам, ако имах възможност в началото на програмния период, голяма част от средствата – 70-80 процента, в няколко схеми, които имат ясен ефект върху българската икономика и които много лесно още в началото на периода биха усвоили средствата. Това е технологична модернизация за малки и средни предприятия, за големи предприятия енергийна ефективност.
Това са проектите, към които се проявява най-голям интерес, това са най-големите проблеми на българския бизнес. Защото българският бизнес работи със стари машини, няма никакви системи за управление или има собствени системи за управление на процесите в предприятията, на ресурсите, на производствения процес, няма сертификации, не може да излезе на международните пазари.а, от друга страна, огромната енергоемкост, която може да бъде намалена по този начин и то единствено и само с грантови схеми.
Защото при положение, че имаш един ресурс от 1 млрд. 170 млн. евро, дадени като грантов компонент, да отделиш една голяма част от тях в ДЖЕРЪМИ, където да отпускаш кредити, аз съм много притеснен доколко успешна ще бъде ДЖЕРЪМИ и доколко ще постигне своите цели.
По отношение на наддоговарянето. Това е най-бързият начин, по който ние да вдигнем степента на контрактуваните средства. Мислим в тази посока и то мислим например в QMS и се готвим да наддоговорим и то значителен процент над договарянето, минимум 50 процента наддоговаряне на проектите.
Вчера връчихме от 241 подписани договора 21 на бенефициентите по QMS. По тази схема ще наддоговорим поне 50 процента. Но за съжаление тези решения ги взима управляващият комитет и не можем ние еднолично – управляващият орган или министърът – да ускорим процеса. Просто трябва да се чака решение на управляващия комитет. Хубаво е, че има такъв на 7 юни. Така че ние се готвим за този управляващ комитет.
Релокирането на средствата между осите е другото нещо, за което мислим, нещо, което задължително ще направим, като извадим средства от ос 1, където няма търсене, няма желаещи, няма проекти. Това ще върви паралелно с редизайнване на схемите, така че да се променят насоките за кандидатстване и изискване към бенефициентите и съответно дейностите, които могат да бъдат финансирани, за да предизвикаме по-голям интерес. Защото парадокс е, че има много организации в страната, включително БАН, които не могат да участват в ос 1 – за иновации, което е доста странно.
Друго нещо, което мислим, е евентуално, освен опростяването и съкращаването на документацията, която е необходима при кандидатстване, да съкратим и процесите впоследствие на ексанте контрола от страна на управляващия орган. Защото с господин Гератлиев си говорехме вчера, че той посред нощите е одобрявал процедура за 200 евро за канцеларски материали. Пътеката върви през цялата администрация и одобрението на тези 200 евро отива до директора на Главна дирекция, до ръководителя на управляващия орган за подпис. И без да се подпише той, компанията не може да си закупи материалите.
Това според мене е безумно. Трябва да има някакъв праг на материален интерес. Защото със сигурност нашата администрация е похарчила в човекочасове и човекодни 1000 евро, за да одобрим тези 200 евро.
Мислим в посока да има един такъв определен праг, да дадем може би повече правомощия на изнесените звена в страната, на тези 10 регионални офиса, които за такива малки процедури до определен праг сами да одобряват процедурата по ПМС 55 за избор на фирмата, с която ще се сключи договор.
Така че оглеждаме всички тези проблеми. Там, където вие забележите, че може допълнително да бъдат оптимизирани процесите, давайте ни предложения, ние сме отворени към всички.
Едно много елементарно нещо.И това го разбрах при една моя среща с бизнеса преди един месец в Панагюрище. Те имат една асоциация на предприемачите, където участват хотелиери, ресторантьори. В Панагюрище няма кой знае колко голям бизнес. Това бяха около 15 човека от микро и малки предприятия. Те ми казаха, че оперативната програма няма приемна. Аз бях изключително озадачен. Тези компании са оставени на произвола на съдбата, защото нямат телефон, на който да се обадят, няма място, където да отидат да попитат. Всички сме заети – и фирмите, и ние, администрацията, да си пишем писма. Те ни пишат писма, след един месец ние им отговаряме, обаче те се сещат, че не са питали още нещо, пишат ни и ние пак им отговаряме. В конкретния случай мисля, че ползваме „Български пощи”.
Като попитах наистина ли няма приемна, ми казаха: Не, има приемна, как да няма приемна? - Кога работи тази приемна? – В сряда от 3 до 5 часа.
Значи най-вероятно за хиляди компании, с които работи оперативната програма, консултираме в сряда от 3 до 5 часа и то след предварителна заявка по имейла. Трябва да напишеш имейл, да си определиш час, да кажеш какъв ти е въпросът.
Това са елементарни неща, които обаче могат да ускорят с много процесите. Защото една компания като знае, че може да попита и ти да й кажеш точно какво да направи, си спестяваш едни два месеца размяна на писма между фирмите и администрацията.
Сега имаме две приемни, пет човека работят там постоянно. През времето, през което няма запитвания и хора, които да се интересуват от програмата, те си вършат друга работа, но са в постоянни офиси – приемни на приземния етаж и всяка фирма може да отиде и да попита. Те звънят по телефоните на фирмите, вместо да им пишат писма: пропуснали сте еди-какъв си документ за сключване на договор. Преди сключването на договор трябва повторно да се даде декларация за държавна помощ. Вместо да пишем писма до фирмите, ние им се обаждаме и им казваме: декларацията за държавна помощ не е подадена, подайте я. Това го правим, за да ускорим целия този процес.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Гератлиев, заповядайте.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Останаха някои въпроси, на които не беше отговорено.
Аз се обръщам към госпожа Михайлова и колегите от ляво. Моделът на конкретния бенефициент все още не е въведен и за първи път това се прави с нашите институционални бенефициенти по ос 4. Един от проектите е именно проектът, за който спомена и госпожа Плугчиева. За съжаление аз не мога да отговоря в момента на този въпрос, признавам си, но ще проверя каква е ситуацията.
Как наистина ще ускорим допълнително правилата и процедурите вътре, така че да се усети навън. Самото сливане не е решението. Да, то го намалява от 24 подписа на 12, така е. Но това не е достатъчно. Трябва още. И трябва още и в посоката, за която говори министърът.
Постановлението на Министерския съвет № 55 е едно от нещата, които адски много спъват тази програма. Аз го казвам съвсем ясно, защото наистина караме фирмите да правят неща, които трудно можем да обясним защо ги караме да правят. Само да развържем ситуацията с изборите на подизпълнители нещата ще се случват много по-бързо.
Наистина в Програмата за енергийна ефективност и зелена икономика е потърсено това решение в предходните 7-8-10 месеца. Там е измислен друг механизъм с този списък. Ако това наистина работи ,това е най-правилното нещо. Колкото по-бързо развържем така наречения сътендъринг, толкова по-добре.
Това беше една от грешките, нека да го кажем ясно, и на предприсъединителния ни период. Пренесохме я тук и не можем да я пренасяме в следващия. Но решението трябва да е бързо и сега.
От тази гледна точка се опитваме наистина да минимизираме и сътендъринга, и движението на отчетите. За съжаление – това касае и въпросът с корупцията – не се ли електронизира следващият програмен период, а такова изискване има в регламентите, няма как да имаме и прозрачност, няма как да имаме и скорост. Защото търкаляме хартия. Фирмите търкалят хартия, ние самите в администрацията правим същото. А това наистина забавя адски много процесите. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз благодаря. Колеги, мисля, че няма повече въпроси. Благодаря ви сърдечно за днешното участие. Хубав следобед ви желая. Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФНДОВЕ:


(Моника Панайотова)