---

П Р О Т О К О Л

На 7 май 2015 г. от 14,30 ч. часа се проведе извънредно заседание на Комисията по политиката за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на заместник-министъра на външните работи Румен Александров по повод проблема на Българската културно-просветна организация в гр. Прага.
2. Състояние на подготовката на хуманитарната помощ за Украйна, както и проблеми с издаването на визи и получаването на статут за пребиваване в България по отношение на българите в Украйна.
3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Румен Александров – заместник-министър на външните работи
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Стоян Тодоров – главен секретар на Министерството на външните работи
Стела Арнаудова – началник на отдел „Държавни имоти”
Ахмед Муртеджи – началник на сектор „Визи” в Дирекция „Миграция”
Маргарита Ралчева – старши експерт в Държавната агенция за българите в чужбина
Николай Тодоров – и. д. директор „Международно сътрудничество и програми” на Българския Червен кръст
Стоян Бонев – кмет на община Гурково

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.


ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да започваме работа, защото предполагам, че някои от вас имат други комисии по-късно. Затова нека да бъдем експедитивни.
Както беше обявено, дневният ред за днешното заседание е:
1. Изслушване на заместник-министъра на външните работи Румен Александров по повод проблема на Българската културно-просветна организация в гр. Прага.
2. Състояние на подготовката на хуманитарната помощ за Украйна, както и проблеми с издаването на визи и получаването на статут за пребиваване в България по отношение на българите в Украйна.
3. Разни.
Това е проект, разбира се, така че който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Да ви информирам за гостите на днешното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина. А те са:
Румен Александров – заместник-министър на външните работи
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Стоян Тодоров – главен секретар на Министерството на външните работи
Стела Арнаудова – началник на отдел „Държавни имоти”
Ахмед Муртеджи – началник на сектор „Визи” в Дирекция „Миграция”
Маргарита Ралчева – старши експерт в Държавната агенция за българите в чужбина
Николай Тодоров – и. д. директор „Международно сътрудничество и програми” на Българския Червен кръст
Стоян Бонев – кмет на община Гурково

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ ПО ПОВОД ПРОБЛЕМА НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНА ОРГАНИЗАЦИЯ В ГР. ПРАГА.
Причината за днешното обсъждане и изслушване на господин заместник-министъра на външните работи Румен Александров беше едно писмо от госпожа Дора Янкова. Всъщност не само от нея, доста писма постъпиха междувременно и от някои от просветните и културни дружества в Чехия, които ни запознават струва ми се малко полярно със своето отношение към тази тема.
Всъщност на мене ми се иска, ако приемете, да разделим темата „Собственост на сградата на Българския културен център в Прага” от темата „Дружествата на българите в Чешката република, техните взаимоотношения, харесвания, нехаресвания и т.н.”
Така че предлагам да се съсредоточим върху темата каква ще бъде съдбата на сградата на Българския културен център. А това кой ще обитава и как ще бъде използвана по-нататък, разбира се, в полза на българската култура и в полза на българската идентичност ми се струва, че е важен проблем, но той не бива да бъде директно смесван с проблема за собствеността.
Така че ми позволете да дам думата на господин заместник-министъра, който да ни запознае със случая, как се развиват нещата, каква е причината за това скоростно мероприятие за освобождаване на собствеността на българската държава и тогава всеки един от членовете на комисията ще има възможност да изрази своето отношение. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Благодаря ви за възможността, която ми давате, да представя позицията на Министерството на външните работи по този въпрос.
Реферирайки към последните Ви думи, трябва да кажа, че по никакъв начин не става въпрос за някакво скоростно развитие на нещата и изненадващо решение. На практика това е случай, който се развива от повече от 15 години. Позицията по този въпрос на поредица български правителства, независимо от политическата им окраска, е била последователна и една и съща.
В началото на моето изложение искам да обърна внимание, че преди това заседание ние изпратихме информация на комисията, с която се надявам всички нейни членове са имали възможност да се запознаят, както от страна на министерството, така и препратихме писмо, което получихме от пет организации на българи в Чехия.
Ще си позволя, за да не повтарям цялата информация, която вече сме ви изпратили и с която, надявам се, сте запознати, да резюмирам накратко само някои основни акценти.
Имотът на ул. „Америцка” 28 в Прага е закупен през 1971 г. от българската държава и единствен негов собственик е българската държава, съгласно нотариалния акт и регистъра на недвижимите имоти на Прага. По силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, имотът е с дипломатически статут, в него не може да се осъществява стопанска дейност и е освободен от плащане на данък „Сгради”.
Вече повече от 40 години имотът се ползва без правно основание и напълно безвъзмездно от организацията, наречена Българска културно-просветна организация.
Следва да се има предвид, както отбелязахте и Вие съвсем правилно в началото, че Българската културно-просветна организация не е единственият представител на българската общност в Чехия. Но за съжаление само тя реално е ползвала и ползва имота до този момент.
През последните 15 години са се обособили и други организации, регистрирани като български сдружения на територията на Чехия по Закона за гражданските сдружения, в момента са над 14.
Също така следва да се има предвид, че Българската културно-просветна организация не е сдружение с нестопанска цел. По чешкото законодателство тя е регистрирана като юридическо лице със стопанска цел, тоест на практика функционира като търговска организация. Тя е регистрирана през 1988 г. и всичко до момента сочи, че тя ползва имоти със стопански цели. Обособен е ресторант, механа, пансион, хотел.
През 2001 г. без знанието и съгласието на българската държава, респективно Министерството на външните работи и българското посолство, Българската културно-просветна организация сключва договор за туристически услуги с чешка фирма за срок от 10 години, като на практика осъществява съвместно ползване на имота с тази фирма. Организацията е предприела действия за разширяване на хотелската част, свързани с реконструкция на петия етаж и оформянето на подподкривното пространство с мансарден етаж като хотел.
Ремонтните дейности са извършени без знанието и съгласието на собственика – българската държава, в нарушение на чешката нормативна уредба, без строително разрешение от общината. Според нас абсолютно неприемливо за културно-просветна организация, чието основно послание следва да е разпространението и съхраняването на българската култура и традиция, е да има като основна дейност търговия, хотелиерство и ресторантьорство и то в български държавен имот, ползван безвъзмездно.
Многократно са правени, както отбелязах, през годините опити за намиране на взаимно приемливо решение относно ползването на този имот, в това число подписване на договор, уреждащ правата и задълженията на собственика и на ползвателя, предоставяне имота на Министерството на културата, на Агенцията за българите в чужбина, както и предоставяне на имота за ползване от всички български сдружения в Прага, което и до момента не се е случило.
През последните няколко години посолството на Република България в Прага е провело множество срещи с представители на различните български сдружения на територията на Чехия. Сигнали относно дейността на Българската културно-просветна организация и ползването на имота са изпращани до различни институции в България. Изразяваното от тях мнение е, че ползването на държавния имот от въпросната организация за стопански цели е в разрез с дейността на културно-просветните организации и толерирането от българската държава е недопустимо.
Нееднократно българското посолство е било информирано за интервенция на местните полицейски органи във връзка с ползването на имота. Информация сме приложили. За сведение, последният такъв случай е от миналата година, когато в имота са извършени обиски и задържане от страна на чешката полиция на лица, извършващи незаконна дейност.
По линия на правителствената програма за работа с националните малцинства на територията на Чехия през месец юни 2007 г. в центъра на столицата в община Прага 2 е открит дом на националните малцинства, в който се дава реална възможност за организиране на собствени офиси – два броя офиси и ползване на общите сграда-пазари и други помещения за целите и потребностите на официално признатите в Чехия национални малцинства, в това число и българското.
В този смисъл няма никакво основание въпросната организация да ползва държавния имот на ул. „Америцка” 28 и да бъде в привилегировано положение спрямо останалите български организации. За сведение те се помещават във въпросната сграда, предоставена от чешката държава, и заплащат наем за това.
Според нас резонен е въпросът: докога българската държава ще продължава да поставя в привилегировано положение един стопански субект, развиващ своята търговска дейност на територията на друга държава и получаващ същевременно субсидия от тази държава чрез предоставяне на български държавен имот, за който не се плащат данъци? Основателно се постави въпросът доколко тази форма на подкрепа не може да се третира като държавна помощ и в съответствие с чешкото законодателство и законодателството на Европейския съюз.
Министерството на външните работи е предприело необходимите действия за това, като на въпросната организация е предоставен тримесечен срок, в който да освободи и върне имота на българското посолство в Прага.
По отношение на въпроса за субсидиите, отпускани от чешката държава на българските организации там, по информация, която самата организация – Българска културно-просветна организация, е предоставила в декларацията си, кандидатствайки за нова субсидия, се посочва например, че за периода 2010 – 2012 г. тя е получавала годишно субсидия в размер, равняващ се между 30 и 35 хил. евро. По информация от нашето посолство няма ясни доказателства за какво се харчат тези средства. Единственото събитие, организирано от организацията, за което посолството е информирано, е веднъж годишно се организира един събор по повод на 24 май. За друга културно-просветна дейност, извършена от това дружество, посолството не е запознато.
Същевременно за някои от другите организации, които са регистрирани в Чешката република, има данни, че осъществяват много по-активна и видима дейност, в това число по издръжка на българското неделно училище.
В този смисъл мисля, че информацията, която предоставихме и предварително, а и данните, които давам сега, са достатъчни и много показателни за това какво е състоянието по отношение на ползването на този имот и че очевидно това състояние е недопустимо да продължава и следва да бъдат предприети мерки за преодоляването му.
Както казах, тази позиция е последователна и осъществявана от множество български правителства, включително последното решение на междуведомствената комисия за държавните имоти в чужбина по този въпрос от миналата година по време на правителството с премиер Орешарски и то е в същия смисъл. Ние нямаме на практика различие по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин заместник-министър. Аз пак настоявам да разделим дискусията на две части. Едната да бъде за съдбата на сградата, другата да бъде за проблемите на културно-просветните дружества в Чешката република. Защото очевидно там има проблеми, очевидно начинът, по който досега е процедирано, не е най-добрият. Очевидно той е поставил в неравностойно положение една организация спрямо друга.
Вие сам споменахте, че има проблеми с българските училища там и с тяхното настаняване. Очевидно има нужда от подобна база в Прага.
Така че аз Ви благодаря за информацията, но тя не даде конкретен отговор на въпроса защо се освобождаваме от тази собственост. Ако ние не можем да се разпореждаме с нея, така, както повелява правото на собственика, това е наш проблем и продажбата всъщност не решава този проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Ако позволите, искам да направя едно уточнение към това, което казвате.
Всъщност от наша страна са формулирани редица предложения във връзка с тази сграда. Аз ще си позволя накратко да ги изброя. И продажбата е само един от вариантите, който ние предлагаме.
Най-общо казано, предложенията се свеждат до следното.
Първото от тях е сградата да придобие статут на Дом на българите в Чехия, но тя да бъде предоставена за ползване от всички български дружества, регистрирани на територията на Чехия.
Второто предложение е тя да бъде прехвърлена за ползване на Министерството на културата и там да бъде настанен Българският културен институт. За ваше сведение, към момента държавата плаща месечно около 6000 евро наем за сграда, в която се помещава Българският културен институт. Той не се помещава в сградата на „Америцка” 28, което виждам, че е било може би погрешна информация, която е предоставена в предварителен порядък.
Следващото предложение е за предоставяне на Агенцията за българите в чужбина на сградата за ползване.
Следващото ни предложение е било за продажба на сградата.
И последното предложение, по което може би също така следва да се помисли, е за предоставяне на сградата под наем, но вече от собственика и българската държава, така че тя да се ползва от собствеността си пълноценно.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: И един допълнителен въпрос, ако позволите. Ние като българска държава, ползвайки този имот като дипломатическо представителство имаме ли право да го отдаваме по търговски път под наем? Тоест ние не можем да го отдаваме под наем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Бихме могли, ако бъде свален имунитетът му и започваме да заплащаме дължимите данъци и такси. Така че това е възможно, но трябва да се промени статутът.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Господин Вангелов, Агенцията беше спомената в дискусията. Предполагам, че и Вие имате отношение. Ако искате да го споделите, преди колегите да изразят своето. БОРИС ВАНГЕЛОВ: Аз приятно се изненадах, че чух моите думи от срещата ми в Министерството на външните работи, произнесени лично от Вас, господин председател. Аз споделих с колегите във Външно министерство същото, че въпросът за отношенията между нашите организации и въпросът за собствеността на сградата са два различни въпроса. И изразих нашето становище, че за нас запазването на имота в български ръце е много важно. А пък отношенията между организациите са на втори план и те могат да се решат по различни начини.
Така че по повод сградата наистина споделям това становище, че трябва да бъде направено всичко възможно тя да не бъде загубена за българската държава.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Разбира се, ще очакваме предложения в крайна сметка от този, който упражнява собствеността, а именно Министерството на външните работи.
Колеги народни представители, имате думата за отношение по въпроса. Госпожа Янкова ще е първа като символичен инициатор на тази среща.
ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, аз благодаря за начина на водене и за принципното поставяне на въпроса, разделен на две.
Заместник-министърът ни информира в началото по-скоро за начина на дейност на българските организации. Имам една молба към вас. Аз няма да влизам в детайли. Може би господин Вангелов ще поема по-нататък. Но нека да търсим консолидация и общи цели и да работим с тях, а не да търсим противопоставяне.
Даже тук мимоходом погледнах един от въпросите:Извинявайте, че Ви пиша на имейл, Силвия Г. съм, тъй като съм много в движение.
Аз уважавайки себе си и Вас като заместник-министър, това е или официална информация, или вид донос. Но това ще го оставим настрана. По-скоро това, което мене ме интересува, както и нашата група – извиняват се господин Минков и Ангел Найденов, че отсъстват заради други комисии. Ние искаме да получим от Вас уверение за надеждността на бъдещо управленско решение, че сградата няма да бъде продадена и с нея да пълним някакви дупки, а че тя ще бъде използвана – дали за културен център. Ако е необходимо ние да направим, готови сме със законодателна инициатива. Дали да се намери формата? Защото и Вие, и тук всички знаем, че в Чехия ние имаме признат статут на българско малцинство.
Даже ми прозвуча малко така странно, че чешката държава е уредила център на малцинствата и там, видите ли, има две стаички, те да отидат да си вършат там дейността, а да ни оставят нас да се разпоредим. Въпрос на управление на имот, въпрос на работа с българи, което е част от мисията на Министерството на външните работи и на Агенцията. Затова нашият въпрос е принципен.
И тъй като Вие многократно казахте и за другите правителства, да, сигурно има във Външно министерство еднакъв маниер.
Тук пред мене стои един доклад на господин Митов от 23 март 2015 г., в който пише, че комисията приема решение да започне проучване на пазара за недвижими имоти и процедура за продажба на имота, находящ се в Прага на ул. „Америцка” 28. Нали така?
Тоест, ако сте започнали процедура за продажба, ние категорично ще бъдем против и българската общност там е против. Ако има организация, която прави нещо извън правилата, да вземем да направим комисията една мисия, да отиде Агенцията и да видим какво реално се случва. Но противопоставяйки общностите, да търсим пазар на български имот, който с години там е утвърдил българско самосъзнание, чешката държава е признала българското малцинство и му е предоставила дом, това за мене означава нещо много.
Аз няма да влизам в детайлите. Вие отидохте малко по-нататък. И няма да бъда адвокат, не познавам в детайли дейността на Българската културно-просветна организация. Нали така? Само ми предоставиха информация, че те издават списание „Роден глас”.
Пред себе си имам една статистика, сигурно и вие имате, не знам дали сте я правили или само разполагате. От 1978, 1985, 1986 ,1989, 1994, 1995, 1996 – два пъти, 2014 г. 4 млн. 168 хил. чешки крони са инвестирани в този дом като поддръжка на сградата. Ето, тук можете да ги изчетете и да видите как те са инвестирани.
Тоест ние имаме една солидарност на българите. Ако те са си изкривили дейността в годините, ако е имало някакви проблеми, нека там посланикът да работи, да не е някаква ритуална фигура, а да работи. Но нашето желание е първо по статута на имота. Вие, надявам се, сте упълномощен от министъра, дадохте няколко варианти. За мене тревога буди това решение на комисията да се започне проучване на пазара на недвижимите имоти.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Янкова. Господин заместник-министър, много ще спестите от днешната дискусия, ако ни ориентирате наистина в намеренията на министерството. Защото и от това, което ни предоставихте като информация, не става съвсем ясно имате ли ясна визия за бъдещето на тази сграда. Пак казвам, нека да се абстрахираме от конкретната й употреба, от това кой я ползва в момента и как би трябвало да бъдат разположени силите между нашите културно-просветни организации в Прага.
Имаше и други колеги, които искаха да се изкажат. Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз искам да върна малко назад събитията. Не знам присъстващите тук колко са били съзнателни свидетели, защото има много млади хора, на целия преход. Но още от 1990 г. българската държава разпродаде огромно количество престижни имоти в чужбина. Във Франция бяха продадени шест имота, три от които в центъра на Париж и бяха продадени на ниски цени, за да се отървем от тях. Тези имоти сега, ако бяха, можеше да се дават под наем и да носят високи приходи на държавата. И не само там. И в Германия бяха продадени имоти, и в Англия бяха продадени имоти, мисля, че в Полша беше продаден един имот. А от това, което каза господин заместник-министърът, има проблеми във всички български общности в трите държави, които са близки по територия, в които българската диаспора има една и съща характеристика, един и същи генезис. Това са Словакия, Чехия и Унгария. Там винаги е имало такива проблеми.
Навремето мисля, че в Унгария беше възникнало противоречие с използване на сгради – собственост на българската държава, за бизнес цели, пък се отчиташе, че са културни центрове. Господин Калфин тогава беше външен министър. Тогава аз му задавах въпроси и той отговаряше. Въртяха опашката на бъдещето министерство. Най-накрая се изчисти проблемът с големи трудности. Винаги има такива проблеми.
Това, което гледам какво прави господин Вангелов в тази Агенция, мисля, че той може да се справи с тази ситуация. В смисъл, Агенцията трябва да ревизира там какви са отношенията, кой какво ползва и какво прави и кой каква роля играе, кой има по-висок авторитет. Изобщо да изпрати една делегация да уреди отношенията.
А що се отнася до сградата, моето мнение е, че не бива изобщо нищо да се продава. Никакви продажби не трябва да има, защото при тази криза недвижимият имот е най-голямата ценност на българската държава, както се вижда, без такива ресурси, без такива активи. Затова за продажба и дума не може да става, защото ще стане парламентарен скандал, уверявам ви.
Иначе най-добре е комисията да вземе решение – трябва да се чуе и другите колеги какво ще кажат, - Агенцията за българите в чужбина да си свърши работата там, да изясни и да уреди отношенията, да установи коя е истината, за какво се ползват тези имоти и наистина ли се ползват по предназначение или не се ползват.
Външното министерство трябва да се разпореди със собствеността – по доклад на Агенцията кой има право, кой няма право и за какво да се ползва. Това е всичко. Иначе няма нужда от много прения.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, много е трудно да вземем решение институциите да си вършат работата. Това си е тяхна работа. Давам думата на господин Александров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви. Ще си позволя само едно допълнение към казаното до момента и да направя още няколко коментара.
Всъщност дискусията малко се измести от основния въпрос как се ползва имота в момента и редно ли е той да продължи да се ползва по този начин.
Въпросът за разпореждането с имота оттук нататък е отделен. Аз съм съгласен, че той може да бъде обсъждан в зависимост от информацията, която колегите от Агенцията за българите в чужбина предоставят, така че да се намери най-доброто решение.
За нас обаче категорично е неприемливо организация със стопанска цел, функционираща като търговско предприятие, да използва имот държавна собственост за собствена облага.
По повод на цитираната от госпожа Янкова сума, на практика тя се развява на 300 евро годишно, която организацията предоставя за поддръжка на имота. В същото време приходите от този имот годишно са над 100 хил. евро плюс субсидията, която получава от чешката държава в размер на над 30 хил. евро.
Ние нямаме информация тези средства да се използват за културно-просветна дейност. Моля, ако Агенцията за българите в чужбина има такава, да ни я предостави. Но посолството такава информация няма. За нас това състояние е неприемливо.
Многократно беше отбелязано и аз напълно съм съгласен с това, че ние не бива да смесваме въпроса с този за отношенията между отделните дружества на българите там. Но на практика, поставяйки в привилегировано положение едно от тези дружества в продължение на десетки години, очевидно е, че държавата е създала предпоставки за възникване на едно сериозно напрежение. Защото всички останали дружества, които осъществяват дейността си, се финансират само от субсидията от чешката държава, защото българската държава не дава едно евро за останалите дружества. И както казах, за някои от тях има свидетелства, че на практика имат много по-активна и видима дейност, отколкото това дружество. Но пак казвам, това е работа и на колегите от Агенцията за българите в чужбина да ни запознаят по-подробно на практика с това каква е дейността на всяко едно от тези дружества.
Всъщност българската държава е създала предпоставки за неравнопоставено третиране на тези дружества. Това е ситуация, която не би следвало да продължава.
А по въпроса за разпореждането с имота, след като бъде намерено решение с ползването, аз съм съгласен, че то е предмет на отделна дискусия и там наистина аз мисля, че ние като министерство не би трябвало да имаме възражения да обсъдим всякакви варианти, така че да се намери възможно най-добрият вариант и за българската общност там.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Искам да направя само една кратка бележка и реплика на госпожа Янкова.
Доколкото разбирам, въпросът със собствеността не стои на дневен ред в момента. Това, към което искаме да насочим дискусията, е въпросът с ползването и начина на ползване от различните организации. Мисля, че по-скоро не сме подготвени за тази дискусия, защото първо трябва да има най-малкото един анализ от Агенцията да ни запознаят с начина, по който в момента се ползва сградата.
Вижте, основният повод за днешната ни среща на тази тема са опасенията, че наистина се върви към разпоредителни действия, в смисъл, продажба на имота в кратки срокове. Ако това не е така и вие можете да ни уверите в това, разбира се, спокойно във времето можем да разгледаме начина, по който той ще бъде ползван.
Госпожо Янкова, имате думата за кратка реплика.
ДОРА ЯНКОВА: Аз трудно, с уважение към заместник-министъра, приемам това, което чувам. Чешката държава отделя средства за дейност на българската общност, призната за малцинство. При сградата, където са регистрирани, са се нароили по наш български маниер – една голяма организация, после втора, трета, четвърта. Там има още може би четири организации, регистрирани на този адрес. Дали са четири, пет или шест, не е моя работа. тук трябва работа. Там им е адресът – на „Америцка”, нали така?
Изкарват някакви средства, ползвайки клуба. И ние казваме: за нас това е неприемливо. Че една българска общност има някакъв ресурс, който може да работи с българите в чужбина, ами да седне председателят на агенцията, да седне и посланикът и да поговорят кое е неприемливо. Ние им казваме: неприемливо е, че вие взимате от българския имот малко пари, марш, отивайте в онези две стаички, дето ви дава чешката държава и ви признава за малцинство, взимайте от чехите парички за дейност, а вие – като държавата майка-мащеха.
Аз това категорично не го приемам. Дайте да търсим път. Единият път е имотът какво правим категорично да спрем продажбата.
И втория път упълномощените посланици, външни, посолства, хора, които работят с българската общност и Агенцията да отидат малко да ги сдобрят тези хора.
Другият вариант е какво казваме: раздробявайте се, ние сме царе на интригата, ще ви разцепим, ще отидем на пазара на труда, ще продадем имота! Какво правим? Аз като законодател, който се е срещал с част от тези хора, не искам да вземам страна. Но този подход категорично не го приемам. И затова е създадена нашата комисия – да слушаме вие какво правите, да слушаме Агенцията какво прави и да държим българския дух. Не може чешката държава да признае тези хора като малцинство и да ги стимулира, а ние да викаме: за нас е неприемливо. Като е неприемливо, да ги съберем и да им кажем кое е приемливо.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Господин заместник-министър! Няколко неща искам да попитам.
Едното е: каква е квадратурата и стойността на самия имот? Имате ли такава информация?
Докъде е стигнала процедурата с продажбата на имота?
Друго важно нещо е следното. Ние имаме съмнение към българските институции или българските организации. Може и да сте прав за тази организация, че може би не е най-достойната там. Но чешката държава я признава и я финансира. Тоест не можем да имаме съмнение към чешката държава, че не може да направи правилна преценка към това кое е българска организация там.
Следващото. Вие споменахте за това, че българските организации не получават средства от българската държава. Аз питам: тогава българското посолство там каква работа върши, при положение, че българската държава ежегодно от бюджета отпуска чрез различни министерства средства за български организации и за български училища зад граница. Защо посолството не е съдействало на тези организации да кандидатстват за различни проекти, финансирани от българската държава, при положение, че има няколко милиона лева за различни такива дейности. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Александров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: И аз ви благодаря. По някои от въпросите ще дам възможност на колежката, която е от дирекция „Имоти и управление на собствеността” да отговори.
По отношение на сградата. Тя е с приблизителна застроена площ 900 кв. м. Тя е на пет етажа. Стойността й към 2012 г. е над 1 млн. 800 хил. лв. Това е оценка, която, да кажем, с известна условност трябва да бъде приета.
По отношение на финансирането на организациите, освен тази организация субсидия от чешката държава получават и редица други организации на българи в Чехия. Тоест чешката държава е признала за легитимни множество организации на българи в Чехия, не само тази. За разлика от българската държава, която осигурява възможност само на тази да пребивава безвъзмездно в сградата в продължение на десетки години.
По отношение на финансирането. Вероятно този въпрос е към някои други министерства и към Агенцията. По нашия бюджет такива средства не се залагат и финансиране от нашия бюджет няма как да има. Но, разбира се, колегите от Агенцията биха могли да предоставят повече информация.
Понеже пак беше поставен въпроса за разпореждането с имота, ще кажа следното. Аз ви казах, че ние сме формулирали пет предложения. Например по отношение на тази възможност за предоставяне на сградата за ползване от Българския културен институт, през 2005 г. е имало решение на Министерския съвет за предоставяне на сградата на Министерството на културата. За съжаление през годините то не е било реализирано поради нежелание на Министерството на културата. Те са преценили, че не е подходяща, твърде е голяма, твърде скъпа ще е поддръжката за културен институт и т.н. Но тези опции са налице. Тоест ако ние първо решим въпроса с ползването на сградата, защото това е въпросът в момента, на практика е налице ползване без правно основание. Тъй като реферирам към казаното от госпожа Янкова, аз обърнах внимание за какви приходи става въпрос – над 100 хил. евро годишно от тази сграда, даже 110 – 115 хил. евро се получават на година приход от тази сграда. Но ние нямаме данни тези средства да се използват за културно-просветна дейност. Тоест тук по-скоро има подозрение, че се ползват за лични нужди от въпросната търговска организация. Пак казвам, тя не е организация с нестопанска цел.
Така че първо следва да се реши този въпрос с използването на сградата и оттам нататък вече да дискутираме за какво тя ще бъде използвана.
СТЕЛА АРНАУДОВА: Ако позволите да допълня. Абсолютно съм съгласна, че собствеността на имота и това какво ще се прави в бъдеще с този имот трябва да бъде отделно от българските културно-просветни организации в Прага и не само там, а навсякъде по света.
Точно в този смисъл това е разглеждано на заседание на междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната. А както знаете, тя е помощен орган на Министерския съвет при взимането на решения за разпоредителни сделки с имоти извън страната. Там се представени всякакви варианти за бъдещо ползване на този имот.
Господин Александров ви запозна с някои от тези варианти. За да може да се вземе конкретно решение кой вариант е най-добър, трябва да се направи едно по-обстойно проучване. Запазването на имота само защото е имот на българската държава, купен през 70-те години, не трябва да е основното, а основното трябва да е дали българската държава в момента има необходимост от ползването на този имот. Дали българската държава може да поддържа този имот?
И като се направи една равносметка кое е икономически по-целесъобразно – отдаването му под наем ли. Защото в никакъв случай имотът не е необходим за дипломатически цели. Това вече е доказано след направен анализ.
Ако имотът ще се ползва за нуждите на български организации, тоест сдружения по чешкото законодателство, които развиват търговска дейност, то трябва да има някакъв регламент и би трябвало да бъде ползван от всички такива организации там. И те трябва също да заплащат. Защото в този дом на културата на малцинствата, който е в Чехия, те не ползват безплатно, те си плащат наем, за да го ползват.
Същото би могло да направи българската държава с този имот, ако има такова съгласие от всичките тези организации. тоест всичките при равни условия да ползват този имот. Тогава българската държава трябва да се грижи за този имот и да има достатъчно средства, за да го поддържа. Или да има правото да ползва прихода от този имот, за да инвестира в този имот.
Както вие по-добре от мене знаете, съгласно нашето законодателство Министерството на външните работи управлява всички държавни имоти извън страната и тези имоти са може би над 200 по целия свят. Двадесет процента от тези имоти не се ползват по предназначение.
Това, което е по бюджета на Министерството на външните работи за поддръжка на всичките тези имоти, годишно е около 1 млн. лв. Извинявайте, но с тези пари никой не може да поддържа дори имотите, които са за дипломатически цели. Така че съгласна съм, че не трябва да се разпродават имотите на всяка цена, но наистина трябва да се направи една преценка кои имоти са необходими, кои имоти българската държава трябва да запази и като ги пази, дали може да ги поддържа с грижата на добър стопанин.
А за културната дейност, която развиват тези организации, Министерството на външните работи винаги е подкрепяло и адмирирало такава дейност там. Това е казано и на среща с председателя на тази Българска културно-просветна организация. Но развиването на търговска дейност от такава организация в български държавен имот, който се ползва безвъзмездно и без правно основание, не може да е основание те да продължават да го ползват по този начин. За да може да вземе Външно министерство някакво решение и още повече да предложи на Междуведомствената комисия и на правителството да вземат последващо решение, първо имотът трябва да бъде освободен от досегашния си начин на ползване, а след това вече детайлно да се проучат всякакви възможности.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз разбирам напълно Вашите аргументи и в голяма степен ги подкрепям. Ефективното и разумно отношение към ползването на имотите е важно. Но стана ясно, че българската държава има разходи за ползването на имотите в чешката държава. Тоест трябва да видим дали наистина не постъпваме малко наивно или глупаво в случая и най-малкото неефективно, нестопанисвайки правилно имотите си. Господин Желев, заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател. Това, което исках да кажа, мисля, че горе-долу се каза поради факта, че бях отлаган малко.
Смятам съвсем делово да погледнем нещата. Българската държава притежава имот в центъра на Прага на атрактивно място. Знаем квадратурата му, знаем цената му по оценка на вещото лице. Този имот има дипломатически статут, да не кажа някаква глупост, тоест за него не се плащат данъци. Той се ползва от една от многото български културно-просветни организации в Прага. По твърдение на Външно министерство, това не е най-активната организация. Излиза, че тя се е самонастанила. И ползва имота без всякакво право. Това е първата част от въпроса.
Аз видях имота на мейла – изглежда чудесно. Той е хотел, има ценоразпис, с различни цени е за различните месеци от годината, в зависимост от това кога е активният сезон в Прага и т.н.
От това, което видях и прочетох, аз считам, че това, което се е случвало досега, трябва да престане незабавно. Това е първата част. И се чудя защо изобщо се е допуснало да се стигне дотам. Но това е друга тема.
Втората част – какво да правим оттук нататък с този имот. За да направим информиран извод, както каза и госпожата, имаме нужда от много повече информация. Аз не изключвам дори и продажбата, защото това също е пазарен механизъм, защото стана ясно, макар че наистина и на мене като българин – съгласен съм с професора – ми се иска да си запазим имота. Но доколко е изгодно и рентабилно е друг въпрос. Разпродадохме много имоти, разпродадохме представителства на „Балкан” и какво ли не. Как сме ги разпродавали, е друг въпрос.
Но трябва да се види, ако го отдаваме под наем, какво ще ни струва. Трябва да започнем да плащаме данъци.Какъв ще е наемът? Ако този имот е мой, аз така бих процедирал – ще огледам всички възможности и ще направя информиран избор. С малката информация, с която разполагаме в момента, няма как да изразим становище, ако изобщо някой го иска от нас.
Така че това е. По първия въпрос – според мене се прекратява начинът на ползване, защото е неправомерен и нахален. А по втория въпрос имаме нужда от още информация как да се разпореждаме с имота оттук нататък – дали да го разделим на всички културни български институции или организации, по етажи, по дни и т.н., дали да го дадем под наем, дали да го продаваме. Но за това трябва да знаем конкретни цифри. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря на народния представител Румен Желев. Има ли други изказвания по темата? Госпожо Янкова, имате думата за трета реплика.
ДОРА ЯНКОВА: С въпроса, с който разполагам, отговаряно е до колегата Богданов с копие до Джема Грозданова от Вас. С подпис на външния министър е записано, че повече от 30 години имотът се ползва без правно основание. Но тук има, че през 1972 г. организацията се позовава на договор на посланика на Република Чехия.
Задавам следния въпрос. Тъй като разбрах, че госпожата, която е до министъра, отговаря за имотите във Външно министерство. Колко пари харчи Външно министерство за този имот на година?
СТЕЛА АРНАУДОВА: В момента Външно министерство няма как да харчи пари за този имот, тъй като Министерството на външните работи не ползва този имот.
ДОРА ЯНКОЛАВ: А второ, Външно министерство, тъй като това е публична държавна собственост, има ли договор с тази организация?
СТЕЛА АРНАУДОВА: Не.
ДОРА ЯНКОВА: Защо?
СТЕЛА АРНАУДОВА: И това е проблем.
ДОРА ЯНКОВА: Но защо няма?
СТЕЛА АРНАУДОВА: Защото организацията през годините е отказала да подпише какъвто и да било договор.
ДОРА ЯНКОВА: Така. И третият въпрос. На 26 май, след няколко дена тази прекрасна сграда, която тук сте ни предоставили и изглежда прекрасно, ще стане нещо като Рибеевия конак в Могилица. Когато я върнаха на собствениците, един прекрасен културен институт, Историческият музей си взе всичко и съблече едно тяло. Ще я обезценим, ще я овехтим, тъй като явно тези хора, които са били ползватели, за мене тревогата е тази като последващо управленско решение, вие ще влезете в една разправия кое на кого е, колко е и как е инвестирано като собственост и в крайна сметка след това видимо за всички нас ще се върви на разпродажба. Защото в отговора на колегата Богданов, на който му е отговорено, пише: Да започне процедура за проучване пазара на труда.
Преди да я разпродадете, съберете ги тези хора, дайте им по един етаж, въведете арбитраж, ако трябва и Агенцията да се намесим. Но да дадем възможност една българска общност да задържи нещо българско и да го ползва. Сега ние ще го продадем, чешката държава ще свие тези пет организации в две стаички и малко по малко ще изтрие българския дух в Чехия. Това ли искате да стане?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, аз мисля, че трябва да се ориентираме към приключване на дискусията по първа точка.
ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, аз предлагам да формираме решение да имаме последващо действие. Ако трябва, първо да се спре изземването…
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Изземване от кого?
ДОРА ЯНКОВА: На сградата.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: От кого?
ДОРА ЯНКОВА: От министъра. И второ, да поканим полагаемите организации. Ние в момента не можем да се ориентираме, защото от една страна, противопоставяме едни на други. Може между организациите да има мир и да се разберат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: За какво противопоставяне става въпрос? Вие считате ли, че в момента тази сграда се използва пълноценно, след като твърдите, че трябва да спрем прекратяването…Аз мога да Ви кажа, че по наше мнение в момента се уронва престижът на българската държава с това ползване. Както ви казах, там е имало акция на полицията, извършвани са обиски, арести на лица. Сега не ми е удобно да ви показвам покана от това дружество, изпратена за откриването на хотелската част, където се канят хората на стриптийз.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Моля ви да не влизаме в такъв режим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКТСАНДРОВ: Такава е ситуацията, която трябва незабавно да бъде прекратена. Вие считате ли, че е редно тя да бъде продължена? Това е друг въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Моля ви да не влизаме в режим диалог. Както стана ясно дотук, Министерството на външните работи няма становище за съдбата на сградата.
СТЕЛА АРНАУДОВА: Има.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз не чувам такова, изразено от заместник-министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Становището на Министерството на външните работи е, че ползването на сградата по начина, по който това се случва към момента, следва да бъде незабавно преустановено.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това е общо взето утвърждаването на съществуващото състояние.
Българската държава чрез вас е собственик на сградата и трябва да влезе в правата си на собственик. И колкото по-скоро го сторите, толкова по-добре. Дотук комисията няма какво отношение да вземе.
Оттук нататък аз мисля, че това, което се налага, е да получим едно становище и малко по-задълбочен анализ от страна на Агенцията заедно с Външно министерство за това как да бъде ползвана по-нататък сградата. Разбира се, вариантът продажба е може би крайният. Стана ясно, че имаме сграда, която генерира приходи от 100 хил. евро годишно по груби преценки. По най-бакалските сметки това означава, че имаме сграда, която струва 1 млн. евро. Така се смята общо взето в този бранш.
Тоест ние с този имот трябва да видим дали българската държава има по-големи разходи годишно в чешката държава да издържа, да поддържа и да осигурява дом на нашите представителства там или е по-добре да я запазим и да я стопанисваме по съответния начин, може би по по-добър начин, защото досега очевидно не е стопанисвана добре.
Така че очакваме – това мога да го изразя предполагам като становище на всички вас, колеги, - становище от Агенцията за българите в чужбина как точно трябва да бъде използвана тази сграда. То трябва да бъде адресирано както до нас, така и до Министерството на външните работи най-вече, защото те са фактически разпоредителят с тази собственост. И въз основа на това да бъде взето и правилното решение. Като за нас като комисия продажбата е крайният вариант. Той е най-нежеланият, защото лишава българската общност от база за развитие. Господин Вангелов, виждам, че искате да кажете нещо.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Да, господин председател. Благодаря. Все пак собственикът е Външно министерство и ние няма как да кажем за какво да ползват сградата. Само ще вметна, че по информация от експертите дълги години там е имало междуличностни конфликти и караници, казано най-грубо, между нашите организации. И Агенцията няма намерение да взема страна на никого, защото тя е агенция на всички български организации.
Единственото, за което апелирам – и с това приключвам, е сградата да бъде запазена за българската държава. Защото в много държави нашите неделни училища са под наем, включително и в Чехия. Вярно, че самата сграда трудно може да се ползва в случая за училище. Но ние имаме нужда от такива културни центрове, които в някои държави вече ги загубихме изцяло и цялата дейност на българските организации се развива в имоти под наем.
Тоест – приключвам, сградата да остане собственик на българската държава. Конфликтът между тези организации ще бъде много трудно преодолян. Натрупани са десетилетни междуличностни проблеми. Затова в тази суматоха да не загубим сградата. Това е единственият апел от наша страна, който изразих и пред колегите във Външно министерство. Макар че много от нещата, които те казаха, са верни.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Вангелов, аз съжалявам, че влизам в ролята на арбитър. Но всичко, което казахте, противоречи на първото Ви изречение, че Вие няма да кажете как ще се развива сградата. Всъщност Външно министерство заяви ясно – за дипломатически нужди тази сграда не е необходима. Оттам нататък трябва да видим за какви други български нужди е необходима.
Ако става за училище, ако става за културен център, всичко това влиза вече във вашата област. Така че вие трябва да предложите тези възможности за практическа реализация за употреба на сградата. Иначе Външно министерство ви казва ясно и категорично: Сградата за дипломатически цели не е необходима.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Все пак собственикът трябва да каже.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Колеги, струва ми се, че малко изместихме въпроса от гледна точка на правомощията и на функциите на нашата комисия. Всъщност работата на нашата комисия не е управление на българските дипломатически имоти в чужбина по никакъв начин. Нашата задача е да формулираме нуждите на българската общност зад граница. Тоест трябва да се постави условието по обратен начин – има такива и такива български общности в Чешката република и ние считаме, че те са важни за българския интерес и за културното присъствие и т.н. и те имат нужда от следното съдействие от страна на българската държава: неделно училище, културен център или както го формулираме. Тогава бихме могли да адресираме Министерството на външните работи и да кажем: вие можете ли да ни съдействате за сграда за училище и за някакъв културен институт?
Оттам нататък те вече могат да предложат решение. могат да кажат: имаме такива и такива имоти, те не са подходящи. Тази сграда може да се замени за друга сграда или да се продаде и да се купи друга сграда, която да отговаря на тия нужди.
Но в момента се опасявам, че можем да изпаднем в състояние да се фетишизираме върху един имот, който по никакъв начин…. Стори ми се, че в разговора ние си казахме: ами те българските общности там са се изпокарали по български начин, нещата са почти неспасяеми, няма да ги оправим и да ги разтървем, дайте да спасяваме сградата.
Предполагам, че в някоя друга комисия и това би могло да се случи. Но нека да тръгнем по обратния начин – да видим какво можем да направим за българските общности, те от какво имат нужда и тогава да потърсим съдействие. Те могат да ни предложат решение, което е работещо и да е в някоя друга сграда. Иначе конкретната сграда по стечение на обстоятелствата съм я виждал, тя наистина е на топдестинация – в центъра на Прага. Аз лично си мислех, че би могло да се помисли дори и по чисто дипломатически ред за размяна на тази сграда с някоя друга държава, в която ние имаме нужда от сграда, а пък те имат нужда от сграда в Прага, каквато ние нямаме. Защото сградата наистина е до Карловия университет, на две преки от кръчмата на Швейк.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз благодаря на господин Станимиров, че ни върна малко в полосата на мисленето, което е типично за нашата комисия. Ние не сме пазители на материалните ценности на българската държава по света, а имаме грижа за българския език, култура, българските общности, българите в чужбина.
ДОРА ЯНКОВА: (Неразбираема реплика извън микрофона).
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Така е, госпожо Янкова, но има и други комисии в Народното събрание, които могат да вземат отношение към материалните ценности на българската държава. Ние трябва да защитим интереса на българската общност, дотолкова, доколкото той е свързан с тази конкретна сграда. Останалото е управление на собственост. ДОРА ЯНКОВА: Аз внасям 384 подписа от българската общност до Вас като председател да се използва за такива нужди.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ние не сме казали, че не искаме да се ползва за такива нужди.
ДОРА ЯНКОВА: Тук станахме зависими от пазара на Министерството на външните работи.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Очакваме от Държавната агенция за българите в чужбина да изработи стратегия как може българската общност в Чехия да бъде ползвател на тази сграда, така че да не се върти там търговия, да не се върти бизнес, а да бъде наистина дом на българските общности. Това предложение, господин Вангелов, Ви моля да бъде отправено както до нас, така и до Външно министерство, за да можем ние да упражним съответния парламентарен контрол и да разберем дали то е взето предвид при вземане на решението за разпореждане евентуално със сградата. Иначе ние по темата дали сградата трябва да бъде освободена, почиствана, стопанисвана по някакъв начин няма как да вземем отношение. А подписите, госпожо Янкова, ги дайте и на Външно министерство.
ДОРА ЯНКОВА: Очаква се решение за продажба.
СТЕЛА АРНАУДОВА: Когато бъде взето такова решение, уверявам ви, че то ще бъде след сериозен анализ и по Закона за държавната собственост правителството взима решение за разпоредителни сделки след предложение на междуведомствената комисия за държавните имоти.
ДОРА ЯНКОВА: Аз се чувствам унизително. Български имот в центъра на Прага!
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, моля ви да взимате думата последователно и по установения по правилника ред.
ДОРА ЯНКОВА: Чувствам се унизително. Не зная вие как се чувствате.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Унизително е, госпожо Янкова, че комисията беше вкарана в режим да се занимава с това дали ще извадим един наемател или няма да извадим един наемател от сграда в Прага. Това не е работа на Комисията за българите в чужбина.
ДОРА ЯНКОВА: Не ни е работа, но ни е работа да изкажем мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Мисля, че нашето мнение беше ясно изказано. Ще държим да бъде разработен вариант – стратегия как българските общности в Чехия да ползват тази сграда и тя да остане българска в този смисъл. Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: На колко възлиза българската общност в Чехия – това малцинство, и в колко организации е организирана тя? Защото ние непрекъснато си говорим за някакви български общности, кой има нужда и т.н. Колко са?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Десетина хиляди са. Колко са им организациите, точно не мога да кажа, но може би 14.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, 14 организации.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Значи спокойно можем да напълним сградата с организации.
Господин Вангелов, разбрахте ли каква е молбата на нашата комисия към Държавната агенция за българите в чужбина?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Точно това искам да кажа, че ние, ако трябва да дадем становището, което иска господин председателят, това означава да вземем страна.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие не можете да вземете страна.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Те така ще го приемат.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Страната, която вземате, е на българската държава.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Примерно ако кажем, че трябва да влязат още пет организации там, взели сме страната на тях. Ако кажем, че трябва да остане сегашното положение, взели сме страната на най-голямата.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Вангелов, вашата агенция поддържа един регистър на признати или не знам как ги сертифицирате организации по света, които изразяват българските интереси. Ако вземате страна между тях, аз не знам как точно процедирате.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ако разрешите, може да дадем думата и на експерта да каже нещо по тези въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Разбира се, ако има какво да добави към дискусията.
МАРГАРИТА РАЛЧЕВА: Аз съм старши експерт в Агенцията. Дойдох тук по случая „Украйна”, но по една случайност отговарям и за общността в Чехия.
Аз не искам да кажа нищо лошо за Българската културно-просветна организация в Прага. Но тя дълги години имаше проблеми с един ръководен кадър, който злоупотребяваше със средства, буквално ги крадеше и присвояваше. В организацията много добре знаят за това. Престижът на тази организация и дейността й бяха сериозно повлияни от това. Те в продължение на дълъг период наистина имаха затихващи функции, нямаха активна дейност.
В същия този период се открои друга организация „Възраждане”, която прави Дни на българската култура в Прага в продължение на месец и половина, финансирана от чешката държава. Тя развива много активна дейност. Те в момента плащат наем в този дом. Те не са допуснати, те за съжаление са изпаднали в такъв конфликт, че дори да им предложат сграда в „Америцка”, просто толкова е дълбок разривът, че те няма да се съгласят.
За мене е най-добре всички да ползват, както е Домът на малцинствата – всички организации го ползват. Тази наша сграда да се ползва от всички организации и те да си имат офиси там. Но това е мое мнение – на експерт.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Очевидно в Агенцията е мислено по въпроса, очевидно има експертно мнение. Господин Вангелов, формулирайте го в предложение и нека да стигне до нас и до Външно министерство, за да може, когато бъде взимано обосновано решение как точно да продължи да бъде стопанисвана сградата в Прага, да бъде базирано на вашето експертно мнение. Друго няма какво да решим в тази връзка. Иначе изпадаме в една глупава ситуация - тъй като не можем да изгоним един наемател, дайте да продадем сградата! Общо взето така разбирам аз, че сме в подобен казус, което е абсурдно. Все пак става дума за българската държава, не за някой частен собственик, който се опитва да прави нещо в далечна Прага.
Колеги, благодаря ви. Мисля, че по тази точка изчерпихме аргументите. Остава да видим действията от институциите.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
СЪСТОЯНИЕ НА ПОДГОТОВКАТА НА ХУМАНИТАРНАТА ПОМОЩ ЗА УКРАЙНА, КАКТО И ПРОБЛЕМИ С ИЗДАВАНЕТО НА ВИЗИ И ПОЛУЧАВАНЕТО НА СТАТУТ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В УКРАЙНА.
Целта беше да се запознаем със състоянието на процедурата по изпращане на хуманитарна помощ в Украйна.
Колеги, ако считате, че е необходимо заседанието да бъде закрито по тази точка и някой иска да предложи подобен вариант, аз не знам дали се налага. Ако институциите имат информация, която считат, че е конфиденциална и не трябва да бъде огласявана, дайте предложение. Ако не, продължаваме в режим открито заседание.
Господин Вангелов, Вие сте основният източник на информация по тази точка, доколкото разбирам. Не успяхме да се възползваме от присъствието на господин Владимиров, който е председател на съответната комисия, занимаваща се с този въпрос. Така че очакваме от Вас да ни информирате в началото за развитието на този проблем.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Координационният център за връзка с българите в Украйна е замислен и създаден като междуведомствен консултативен орган за получаване, оценка и анализ на информация за положението на българското малцинство в Украйна.
Преди да встъпя в длъжност, този координационен център е заседавал веднъж. Минимумът на заседанията на центъра е веднъж месечно, като по време на моето председателство бе проведено второто заседание.
В този координационен център са представени различни министерства и агенции, като Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, ДАНС, Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за бежанците, Българският Червен кръст, Националното сдружение на общините в България. Всеки от тях е определил по един свой представител в този център.
Предстои да се проведе и трето заседание, тъй като, както казах, заседанията са минимум веднъж месечно.
Докладът, който съм ви изпратил по този въпрос, съдържа наистина най-съществените въпроси и проблеми, които се оформиха при функционирането на центъра. Аз ще се огранича в това само да ги маркирам.
Въпреки проведените две заседания, остават много остри и нерешени проблеми. Бих ги групирал на три.
Първо, доказване на наличието на достатъчно финансови средства за издръжка и осигурено жилище в България, което се изисква от нашите сънародници, които кандидатстват за такъв статут.
Това са конкретните, практическите неща, затова пропускам всичко друго. Макар че целият доклад е съдържателен.
Второ, невъзможността виза „D” да се издава в България, след като притежателят й е влязъл на територията на страната с виза „С” за краткосрочно пребиваване.
Трето, липса на облекчение за съпрузите на нашите сънародници от Украйна, които са от небългарски произход. Това също е много сериозен проблем, който постоянно се поставя в писмата и имейлите, които получаваме.
Понеже има представители на другите институции, които касае този въпрос, аз ще отговоря какво точно е свършила Агенцията, което е в нейните правомощия, за да реши част от тези проблеми.
Първото нещо, което направихме още преди две-три седмици като практика в Агенцията – всички преписки на кандидати за пребиваване от Украйна да се придвижват с максимално бърза скорост, защото по принцип се чака един месец или два месеца. Има едно натрупване на преписки, както казахме в най-първото ни заседание, за което колегата Владимиров информира и целта ни е сега да го изчистим. Но въпреки това напрягане на усилията украинските преписки минават със значителна преднина и бързина.
Това доста улеснява на първия стадий нашите сънародници, тъй като когато получат това удостоверение, вече могат да кандидатстват за виза „D” на основанието, че са от български произход. Тъй като има и други основания, но тях ги касае основанието български произход.
Също на първата среща аз заявих и спазих това си обещание. В момента проектът на доклад до Министерския съвет, проектът на постановление и финансовата му обосновка са изпратени за становище в дирекция „Правна” на Министерския съвет, с което предлагам в Правилника за приложение на Закона за чужденците да отпадне изискването лицата - чужденци от български произход, да доказват наличието на достатъчно финансови средства за издръжка. Това ще облекчи положението на хиляди хора, не само на тези, които са от Украйна.
Тези две функции, които са в правомощията на Агенцията, тези две задачи съм ги предприел и очаквам да има положителен резултат.
На тези заседания стана ясно, че една от възможностите за нашите сънародници, освен виза „D”, е да придобият бежански статут. Но информацията, която получихме от Държавната агенция за бежанците, е, че това става за един месец. А всъщност имаме сигнали, че това никак не е така, че между три и шест месецът е този срок. И сега си представете – това е свързано със средства за цяло едно семейство – тук не говоря за едно семейство, но повечето идват така, които нямат право да работят. Агенцията за бежанците изисква от тях да спазват срока на визата, тоест когато изтече виза „С”, с която те са дошли, тогава може да започне процедурата за бежански статут.
На всичкото отгоре имаме потвърден сигнал, че са искали от семейство Троневи – българи от Украйна, да подписват документ, че се отказват от държавна помощ и настаняване. Така излиза. Освен това са ги затворили при тях и те са били подложени на тормоз, особено жената, като чак накрая администрацията се е усетила какво прави и ги е извела от сирийците.
Има и други такива семейства. Тоест пътеката за добиване на статут в България през Агенцията за бежанците е също затормозена и не може да ползва нашите сънародници.
По отношение на хуманитарната помощ няма да изземвам нещата на колегата от Българския Червен кръст. Само ще споделя като човек, който досега не е бил чиновник и не е бил на такъв пост. За мене е изненадващо защо и как така стана, че всичко спря в Сметната палата и на практика целият процес там е стопиран, като не са отпуснати средствата, продуктите не са закупени и конвоят не може да тръгне. Просто нямам обяснение на този факт.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Вангелов. Аз между другото съм поканил и кмета на община Гурково, който има отношение по първата част от темата. Аз мислех в точка „Разни” да разгледаме конкретния казус, но е хубаво тук заедно да го разгледаме, защото той е много свързан с всичко това, което казахте.
Що се отнася до озадачението какво се случва с хуманитарната помощ, вярвайте ми, то е около цялата маса тук очаквахме и от вас като държавна институция да хвърлите малко повече светлина върху тази тема. Ще дам за това думата на представителя на Българския Червен кръст, защото очевидно при вас е информацията, най-малкото да ни информирате къде е проблемът, за да търсим неговото решение, ако има такъв. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Малко предистория.
Украйна е странна държава. Не може нищо да влезе в Украйна, без да се обложи с мита и такси. При тях понятието „хуманитарна помощ” не съществува.
Във връзка с конфликта в момента е създадена комисия в тяхното Социално министерство, която разглежда всяка пратка, която претендира да е хуманитарна помощ и само ако те преценят, стоките влизат без мита и такси. Това е просто малко предистория.
Желанието на българското правителство е да не се предоставят пари директно на българите в Украйна или на Украинския Червен кръст, а да се закупят стоки от България, които да бъдат транспортирани дотам. Предвид особености на украинската система, това може да бъде извършено само от Българския Червен кръст, като получател на помощта там бъде Украинският Червен кръст.
Тоест още през първата половина на месец март в работен порядък съгласувахме формат на споразумение с Министерството на външните работи и формат на споразумение с Украинския Червен кръст, съответно за предоставяне на средствата на нас, какво да се закупи като хуманитарна помощ и предоставянето вече на тази помощ от Българския Червен кръст на Украинския Червен кръст с всички необходими документи.
Оттам нататък при вътрешното съгласуване на въпросното споразумение в Министерството на външните работи една от дирекциите в това министерство задава въпроса: А има ли право Министерството на външните работи да отпусне средства на БЧК, за което те са били много изненадани, че неправителствена организация не е държавна, това също мене ме учудва, че във Външно министерство така могат да смятат, и защо може да се отпуснат и има ли начин как да се отпуснат пари на БЧК, след като ние не прилагаме Закона за обществените поръчки, което е факт, защото не сме възложител, а публична организация.
Решават да се обърнат с такъв въпрос още през месец март към Сметната палата и оттам нататък има затишие.
Какво сме направили ние през това време.
В оперативен порядък взехме решение да съкратим сроковете евентуално ако има такова споразумение. На 2 април обявихме във в. „24 часа” обява, че набираме оферти за хуманитарната помощ. Не сме съобщили нито за къде е, нито коя държавна институция трябва да предостави парите. Все пак да има малко тайна, да не е всичко публично. На 9 април, последния ден преди Великден по обяд пристигнаха десет оферти, след срока пристигнаха две, които не ги разглеждаме. По офертите даже задавахме уточняващи въпроси, защото имаше неясноти в тях.
Готови сме да сключим договори за доставка на стоките хуманитарна помощ за Украйна, но не можем да го направим без споразумение с Министерството на външните работи за съответното отпускане на средствата. Става въпрос за 196 хил. лв. По наши изчисления това са около пет ТИР-а – хранителни пакети, санитарни пакети, памперси за възрастни, еднократни спринцовки и прах за пране. Това е най-грубо казано ситуацията в момента.
Ако, да кажем, на днешна дата подпишем споразумение с Министерството на външните работи, то в рамките на три-четири дни можем да подпишем договорите с доставчиците, в рамките на още една седмица те да са готови с нещата за доставка. Оттам нататък всички документи, които са свързани с петицията, трябва да бъдат изпратени в Украйна в тяхното Социално министерство.
Съгласно информация от нашия посланик в Киев, процедурата ще отнеме два до три дни за одобрение на хуманитарната помощ, тоест, че това е хуманитарна помощ и ще може да бъде доставена. От информацията от Украинския Червен кръст не е точно така, защото те са член на тази комисия. Срокът обикновено е около две седмици, въпреки че има и срокове, които са за шест месеца. Да кажем, нека да бъдат десетина дни. След това конвоят вече може да тръгне.
Доставката е в складове в Одеса. Оттам нататък има споразумение. Както знаете, господин Антон Кисе е председател на Асоциацията на българите в Украйна. Постигнато е устно споразумение с Украинския Червен кръст, че той ще съдейства за дистрибуцията на стоката, за да стигне и до уязвимите българи. Част от стоката би трябвало да стигне до Донбас. Въпреки настояването на Министерството на външните работи тя директно да бъде доставена в Донбас, това не е възможно. Там работи само Международният комитет на Червения кръст и то с предварителна договорка с враждуващите страни. Тоест нещата ще бъдат обозначени, ще бъдат сложени в складовете в Донбас и оттам ще бъдат вече предадени за транспорт до Донбас след предварителна уговорка.
Така че най-грубо казано, това е ситуацията в момента.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви много, че все пак някой в държавата знае каква е ситуацията. Това е прекрасно. Не разбрах само какви ви спира от подписване на споразумението – волята на Външно споразумение или…
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Подписвайки споразумението, ние поемаме ангажимент да платим 196 хил. лв., които ги нямаме.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие нямате споразумението с Външно министерство?
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Не, нямаме.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Доколкото разбрах от сътрудниците на комисията, чакаме и становище на Сметната палата.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Това е телефонна информация от Министерството на външните работи.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: То е в процес на изработване и би трябвало наистина скоро да имате възможност да подпишете това споразумение.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Надявам се.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Така е. Въпреки продължителността на конфликта, да не се окаже, че нашата помощ е след него. Дай Боже да е така, ние няма да се оплакваме, ако това се случи.
Благодаря Ви, господин Тодоров. Наистина бяхте много изчерпателен и информирахте комисията за важни обстоятелства, които ние към този момент струва ми се, че не знаехме. Сега ще ми позволите да дам думата и на кмета на Гурково, който ще ни запознае с един конкретен казус за украински граждани от български произход, пристигнали в неговата община, които по същество се оказват жертва на системата и попадат в крайна сметка в бежанските лагери. Или те там трябва да попаднат, защото така казва законът или поне така гласят правилата, дотолкова, доколкото ги прилага към момента служба „Миграция”. Тук имаме представител, който също ще ни информира за възможностите.
Аз ще взема отношение след господин кмета, защото мисля, че има и решение, което не изисква чак толкова големи усилия от страна на българската държава.
СТОЯН БОНЕВ: Благодаря, господин председател. Бих желал съвсем накратко да ви информирам за ситуацията в нашата община.
Нашия бизнесмен Кольо Атанасов изяви тази благородна инициатива да покани за своя сметка бежанци от Украйна, които бягат от войната. Ние стартирахме тази инициатива някъде в края на месец февруари – 23-24 февруари 2015 г. И за наша радост непосредствено след нашето обявление на инициативата ни тръгнаха непосредствено всички въпроси, които касаят нашите съграждани от Украйна, и постоянно започнаха да пристигат на нашата територия в град Гурково. В момента на територията на град Гурково има около 40 човека, които са пристигнали и са настанени в жилищата на фирма „Булметал” ООД с изпълнителен директор господин Кольо Атанасов. От тези 40 човека има две семейства с по четири деца, като едното дете и едното семейство са били в бежанския лагер тук, в София при сирийци и афганистанци. Представяте си каква е била картината и как са се чувствали тези хора там, в тази ситуация.
За съжаление едно от децата е 12-годишно и трябва да постъпи на училище в град Гурково. И има проблеми с това, че му искат документи от Регионалния инспекторат в Стара Загора и директорът не може да го пусне в училище.
Другите въпроси, които касаят временното престояване с виза „С” в нашия град и постоянно пребиваване, са ясни и категорични в законовата уредба. Ние с господин Кольо Атанасов посетихме дирекция „Миграция” в град Стара Загора, посетихме бежанския лагер в с. Баня, община Нова Загора или Твърдица, водихме разговори, но законовата уредба е ясна и ние идваме тук при вас за съдействие по уреждане на статута на тези хора. Защото те идват с единствената мисъл – бягат от войната, оставили са разрушените си къщи, загубили са покъщнина и желаят да бъдат настанени в нашия град, тъй като апелът на господин Кольо Атанасов, който излезе още през месец февруари, беше, че той осигурява подслон на 150 семейства – около 400-600 човека и подслон в негови къщи, апартаменти и имоти, които той притежава в нашата община и в община Николаево, която е на 3 км. от град Гурково.
В момента се извършват освежителни и ремонтни работи в някои от сградите, за да могат тези хора да се настанят в съвсем добри условия. Поне тези хора, които са настанени в момента, нямат проблем от тази гледна точка. Проблемът е един единствен – че той не може да ги назначи на работа, тъй като нямат постоянна виза „D” – това, което спомена и господин Вангелов. Той посети нашата община, нашия град, запозна се на място с конкретната обстановка, знае ситуацията. Той я изтъкна в неговото изложение. Аз също мога да повторя.
Този материал, който господин Атанасов предложи, е това, което ние искаме – да се ускори тази процедура, за да се почувстват тези хора действително хора на своята родина, тъй като на по-голяма част от тях корените са им в България. Някои от тях установиха откъде е произлязъл техният род, другите търсят подслон. Има млади момчета – 19 и 21-годишни, които са избягали, за да не отидат на фронта, защото не знаят дали ще се върнат.
Такава е картината, уважаеми депутати, уважаеми господин председател. Ние молим чрез това писмо на господин Атанасов за съдействие за ускоряване на процеса. Ние знаем каква е законовата уредба, но нека да се потърси възможност чрез държавните институции максимално да се съкратят сроковете за издаване на виза, за да може той да ги назначи и да работят. Те ще си изкарват прехраната. Те не искат социални помощи от държавата на този етап. Всичко е поел господин Кольо Атанасов.
На този етап такава е картината. Аз апелирам чрез вас към държавните институции да се направи максимално възможното, за да се ускори този процес на издаването на визи за постоянно пребиваване, за да имат право на работа. Те това искат, нищо друго.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Бонев. Добре е от конкретния случай да минем към принципната ситуация, пред която сме изправени. Противно на очакванията, малко по малко такъв поток ще се създаде от етнически българи от Украйна, които ще започнат да търсят бъдеще в България. Така че трябва да се опитаме да погледнем малко по-общо на нещата.
Ние направихме с експертите на комисията известен анализ на казуса. Тоест имаме две групи проблеми. Единият проблем е с онези, които стоят в Украйна и очакват виза „D”, за да дойдат в България. Там вече Агенцията има ролята да им издаде документ за български произход, въз основа на който в едни по-кратки срокове да получат тази виза. Но имаме и казус с хора, пристигнали с туристическа виза, виза „С”, които обаче се оказват тук и казваме, че или отиват в бежански лагер, или си отиват обратно в Украйна, за да си извадят друга виза и тогава да дойдат със съответния документ.
Доколкото разбирам, в практиката на дирекция „Миграция” в миналото е имало такива случаи. То е нормално да ги има - по изключение, когато е давано пребиваване без виза. Ясно е, че виза може да бъде издадена само в друга държава. Тя не може да бъде издадена тук.
Има ли практика? Може ли да бъде създадена такава практика по изключение за определени казуси като този, където правото на пребиваване в България да бъде дадено без виза, въз основа на български произход, за да решим казуса на тези хора, които са се оказали в малко небрано лозе? Или е необходима законодателна промяна?
Нашият анализ показва, че не е необходима такава. По-скоро би могло при една добра координация между Министерството на външните работи, Държавната агенция и дирекция „Миграция” този въпрос да бъде решен ад хок, без да се налагат законодателни промени.
Господин Муртеджи, имате думата, ако може, да изясните този въпрос.
АХМЕД МУРТЕДЖИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Да запозная първо всички накратко с конкретната хипотеза на Закона за чужденците или конкретно да отговоря на поставените въпроси?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Накратко.
АХМЕД МУРТЕДЖИ: Искам да отбележа, че условията и редът, при които чужденците могат да влизат, пребивават и напускат територията на Република България са регламентирани със Закон за чужденците. В чл. 25, ал. 1, т. 1 хипотезата е, че разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденци, които са от български произход.
Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците лице от български произход е всяко лице, на което поне единият възходящ е българин. Документите, с които трябва да удостовери българския си произход, са или удостоверение за раждане, от което да е видно, че има родител български гражданин, или удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина за наличието на български произход.
Съгласно чл. 15, ал. 1, наличието на виза за дългосрочно пребиваване е задължително условие за разрешаване на пребиваване на територията на Република България. Както отбелязахте, визите се издават само и единствено от дипломатическите и консулски представителства на Република България.
Като облекчение, предвидено в Закона за чужденците, към тази категория чужденци е това, че те заплащат 5 процента от стойността на таксата заради българския произход, която е в размер на 1000 лв.
Към настоящия момент хипотезата на чл. 12, ал. 1 е заличена и възможност за издаване на разрешение след съгласуване с Външно министерство е невъзможно. Това е проблемът на закона. Затова чужденец, който се намира на територията на страната без наличие на виза „D”, няма условие, с изключение еднократно обаче да бъде разрешено по причини от хуманитарен характер или важни лични причини, което няма нищо общо с произхода. Това са просто хуманитарни причини. Законът ни ограничава това да е еднократен акт.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Не можем ли на основание хуманитарни причини да разрешим постоянно пребиваване еднократно, в което време съответният гражданин да потърси правата си по стандартния ред? Защото в момента те наистина са изправени пред необходимостта да се върнат неизменно в Украйна, за да потърсят виза „D” и тогава да дойдат тук, което ги излага пред редица други проблеми.
АХМЕД МУРТЕДЖИ: Хипотезата за еднократно удължаване са в чл. 23, ал. 1, т. 1 и в чл. 24, ал. 7, където е задължително еднократно и статутът не е постоянно. Тъй като постоянното пребиваване е с разрешен неопределен срок. Ние еднократно на практика не можем да удължим с повече от една година. Това не им дава право на труд и системата не им генерира необходимия личен номер на чужденец, което е условие да могат да работят.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Има думата господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз имам информация, понеже правих преди две или три срещи с Външно министерство, че между Външно министерство и дирекция „Миграция” се работи именно това как може визите „С” да бъдат направени така, че да станат „D”. Такава ми е информацията и то от директора на дирекция „Консулски отношения” господин Раковски Лашев – едва ли ме е подвел. Така че бихме желали да получим информация и за това наистина правени ли са такива срещи, не се ли е намерил вариант, в който тази виза „С” да стане виза „D”. Защото помня срещата с украинския посланик, която направи комисията. Там той каза как имало един българин от Украйна едва ли не в България. Напротив, случаите са много и са повече от 1000 през последните месеци, да не кажа, че са няколко хиляди. Така че също е хубаво да ни дадете информация – и от страна на Агенцията, и от страна на дирекция „Миграция” колко визи са издадени, колко са българите изобщо, защото има някои, които са с българско гражданство вече. Да има информация самата комисия колко души от тези от Украйна са дошли в България заради конфликта, за да има комисията повече възможност да преценява нещата. Защото всяка институция или всеки посланик си защитава държавата. Затова предния път бяхме подведени от него, а и беше време да обсъждаме пред него тези неща.
Така че първо ме интересува от Външно министерство и от дирекция „Миграция” направено ли е това, което се твърдеше, че е правилно, именно да се намери вариант как виза „С” да стане виза „D”.
Второ, какви са бройките, които са известни на вас, които са получили виза и са на територията на България. Също така Агенцията може да добави тяхната информация.
И другото, което бих препоръчал на българските институции, че освен Закона за чужденците има и Закон за българите, живеещи извън Република България, който е специален закон и в него се указва как българите по произход имат право да получават постоянно пребиваване, да ползват здравеопазване, образование и всичко останало. Така че до голяма степен този закон урежда тяхното присъствие тук. Това, че единият закон казва едно, а другият – друго, е съвсем отделен въпрос.
Така че е хубаво да вземете и да прегледате Закона за българите, живеещи извън Република България. Той е специален закон и трябва да се прилага, а не да се търсят административни, бюрократични и всякакви други пречки, за да не се решава проблемът на хората.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Законът очевидно е ограничителен, господин Ангелов, и такъв трябва да бъде. Въпросът е дали можем да намерим в рамките на закона решение, което да реши този проблем. Има го в закона. Дори аз само ще допълня, преди да дам думата на проф. Станилов – в хипотезата, че даваме еднократно едногодишно пребиваване в рамките на тази една година означава, че още на първия месец съответният гражданин не може да кандидатства за постоянно пребиваване. В рамките на закона да намерим решение на проблема. Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма да се размине без извънредно законодателство и без законодателна инициатива и гласуване в Народното събрание. След промяната три държави прибраха диаспората си, която е подобна на нашата, със същите, даже по-дълги срокове, и ги прибраха. Това бяха понтийските гърци, които Гърция прибра – някъде към 300 хил. души. Те бяха населени в Новорусия, долната част на Украйна, главно в Одеска област. Имаше и пръснати из целия Съветски съюз, но те бяха малко. Това стана с извънреден закон, който мина през Гръцкия парламент. Не помня дали беше точно закон или беше поправка към закона, но това бяха извънредни мерки. И там се казваше, че не само имат право веднага да дойдат и веднага да получат право на постоянно пребиваване, ами при една проверка в срок от една седмица може да получат даже и гражданство. Като гръцката държава – тя, разбира се, е по-голяма от нашата, ние такова голямо нещо не можем да си позволим – осигуряваше квартири, работа, предимства и т.н.
Така направиха германците, които прибраха 700 хил. волжски германци, които са били изселени в Русия още при Екатерина Велика. Покрай тях, разбира се, и те се промъкнаха и се върнаха в Германия, при същите и даже при по-добри условия.
Така направиха преди няколко месеца поляците, които направо нахълтаха на украинска територия и всеки, който е поляк, се върна в Полша и веднага получи правата си на гражданин.
Аз не мога да разбера защо ние не можем да направим такова нещо. Защо страхливо си подвиваме опашката и чакаме дали някой няма да ни се скара? Това може да стане с една законодателна инициатива, може да се напише за една седмица и един път да покажем, че сме българи и че сме патриоти. Не е трудно като говориш с този човек, да разбереш дали е украинец или е българин.
Има даже случаи, когато човек е половин или четвърт и казва: аз се самоопределям като такъв. И въпросът приключва.
Ние тук в комисията щяхме да разглеждаме нашия законопроект на АТАКА, вие си спомняте този законопроект, който така и не го разгледахме. Щом единият родител е българин, веднага се дава гражданство, да няма никакъв проблем. Това е съкратената процедура и това може да стане. Иначе, повярвайте ми, извинявайте, че пак ще го кажа, но от 10 години съм народен представител – пречките пред тези хора са огромни. Огромна бюрокрация, особено в съдебната власт. Там като потъне нещо, не може да излезе. И вицепрезидентката, и другите вицепрезиденти, при които съм ходил, се оправдават главно с това – съдебната власт. Там вече е дълга и широка.
И ние трябва да направим наистина законодателна инициатива. В комисията трябва да се съберем от всички партии. Няма опозиция, няма управляващи, да се съберем, да седнем и да го направим. Даже и политически дивиденти ще получите като управляващи. Защо не го правим? Защо се мотаме сега между двата закона да търсим как да стане тази работа. Да ги прочетем и двата закона. Аз съм ги чел, между другото, този за българите в чужбина познавам по-добре от другия. И извънредно законодателство да направим. Това ще реши проблема. Иначе хората ще се разочароват, че отечеството не се грижи за тях. Те имат отечество, а то не се интересува от тях. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Разделяме темата „Гражданство” и темата „Пребиваване”. Незабавният ни проблем е с пребиваването на тези хора.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точно така е, но аз говоря общо. След като има временно пребиваване, той трябва да получи бързо и гражданството. Не да има временно пребиваване и след това да се връща.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Той може и да не желае да получи гражданство, защото имайте предвид, че Украйна не позволява двойно гражданство. Тоест той трябва да запази едното или другото. Няма голям избор.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: След това, което започна в Украйна, се съмнявам дали някой ще иска да се върне. Но както и да е.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Станимиров, заповядайте.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Колеги, извинете моето невежество. Но доколкото законът постулира, постоянна виза може да се издаде в нашето дипломатическо представителство зад граница. Има ли ограничение то да е в Украйна? С оглед на конкретното решение не може ли примерно в Букурещ да им бъдат издадени визите „D”? Дето се вика, ако трябва да се разходят с два автобуса тези хора, за да се реши чисто практически проблема, вместо да чакаме едва ли не законодателно решение. Защото доколкото разбирам, има съвсем конкретен проблем със съвсем конкретни хора, които са изпаднали в някакво междузаконие. Съвсем просто ми дойде като идея. Пак казвам, не съм запознат с конкретната база.
И бих задал няколко въпроса към кмета, защото ми се стори малко общо говоренето. За колко души става въпрос? Вие казахте, че 150 семейства има готовност да приеме въпросният бизнесмен. Колко хора са в момента тук?
СТОЯН БОНЕВ: Четиридесет души.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Може би съм пропуснал.
Казахте – бягащи от войната. Това са хора от районите с бойни действия, които са избягали от бойните действия и са загубили жилищата си или хора от цяла Украйна, бягащи от мобилизация? Има ли някакво разграничение? Може ли това нещо да бъде описано? Защото предполагам, че са различни хипотезите, що се отнася и до междудържавните отношения. Те могат да бъдат третирани различно.
И третият ми въпрос е: тези хора и някаква част от тях имат ли издадено удостоверение за български произход? Или тепърва ще кандидатстват за такова?
СТОЯН БОНЕВ: Има един гражданин, който има български паспорт и е български гражданин от 2013 г. Останалите са специфични. Един идва от бежанския лагер в София, други дойдоха от бежанския лагер в Бургас. Всеки търси спасение. Повечето са с виза „С”. Аз ви казах, че има около 13 деца. Има две семейства с по четири деца.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Станимиров, доколкото това са хора с български произход, нашият интерес като комисия не е дали те бягат от войната, от глада или от мизерията. Ние сме длъжни да окажем съответните грижи.
СТОЯН БОНЕВ: Идват в България.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Само с оглед на процедурни различия в казусите питам. Не си позволявам да давам каквато и да е оценка. Техните мотиви са си техни.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Със сигурност има различна мотивация сред тях. Но пак ние трябва да решим един път конкретния казус с тези 40 човека. Да речем, че господин Атанасов ще ги натовари на един автобус, ще ги заведе в Букурещ на екскурзия, ще им направят визите в крайна сметка. Или в Одрин, няма значение къде. Но проблемът от конкретен ще стане общ. Очевидно такъв поток вече има. Вие задавате въпроса колко са в крайна сметка тези, които вече пребивават на територията на страната с виза „С” и търсят решение на проблема си. Така че това е същината на дискусията. Господин Вангелов, заповядайте.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Всички, които идват от Украйна в България, идват с виза „С”, защото я получават веднага и без проблем. Пак не веднага, но много по-бързо. Когато дойдат тук, първата им задача е да подадат молба за удостоверение за български произход. Точно затова ние работим много бързо да го получат. Докато чакат, се връщат обратно. Идват с виза „С”, подават за удостоверение, връщат се обратно. Когато стане удостоверението, идват да го вземат. След това се връщат пак да подадат за виза „D”. След това чакат още 40 дни и т.н.
Тоест тези процедури, които съществуват сега, ги разоряват финансово и са голяма пречка за тях, голямо затруднение.
Иначе мога да ви подам една справка, която не е изчерпателна, но е показателна все пак, че при нас заявленията са нараснали от 140 на 240-280, наближават 300 месечно. Става въпрос само от Украйна.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Значи Вашето становище е, че е нужно специално законодателство, за да развържем ръцете на дирекция „Миграция” да си вършат работата.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Или нещо, което е текущо. Защото доколкото знам, че дори специалното законодателство да бъде в най-бързи крачки гласувано…
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Един месец.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: А те идват. Не знам дали тази тенденция на ръст, която отчитаме на гише, защото не я отчитаме при консулските служби… Аз тук ви давам цифри само на постъпилите на гише. Отделно идват от консулските служби. Ако тази тенденция се увеличи, хората в междинен период на междузаконие ще нарастват много бързо.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Муртеджи, ако може да ми отговорите на въпроса: Ако дадем сега на хуманитарни основания едногодишно пребиваване еднократно, има ли възможност гражданинът в този период да кандидатства за постоянно пребиваване?
АХМЕД МУРТЕДЖИ: При сега действащото законодателство няма право да кандидатства за постоянно пребиваване.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Тоест, отново не решаваме проблема.
АХМЕД МУРТЕДЖИ: Отново не го решаваме.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: И е нужна промяна на законодателството. Но трябва да помислим заедно с Агенцията и с колегите от комисията какво трябва да направим като законови промени, за да може малко поне да отпушим системата. Защото очевидно проблемът ще се мултиплицира. А за случая в Гурково може би наистина екскурзията в Букурещ или до Одрин, който е май по-близо до Гурково е решение.Но това не ни решава другия проблем – че тези хора веднага вие сте длъжни да ги заведете някъде в лагер и да ги приберете в центровете за бежанци. Макар че визата им „С” не е изтекла, тя е валидна и те са туристи в България, пребивават съвсем законно, обаче не могат да упражняват труд. Тоест отново сме изправени пред блокаж на системата.
СТОЯН БОНЕВ: Всички са ученици в момента. Друга форма не намерихме.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вместо да изкривяваме законодателството, може би наистина е по-добре да го пипнем малко, за да бъде функциониращо и да решава този конкретен проблем.
Колеги, други изказвания. Заповядайте, господин Муртеджи.
АХМЕД МУРТЕДЖИ: Искам да отбележа само,че пътуването до Букурещ също не е безпроблемно, тъй като специално в областта на визите в Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим е регламентирано, че виза за дългосрочно пребиваване се подава само от държавата на произход или държавата на постоянно пребиваване, ако тя е различна от държавата на произход.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Не е вярно.
АХМЕД МУРТЕДЖИ: Аз смея да твърдя, че е вярно. Мога да ви кажа и къде да го прочетете. Сто процента съм сигурен. Външното министерство по изключение допуска кандидатстване на друго място, но специално за визи за дългосрочно пребиваване е разписано и разпоредбата е императивна. Абсолютно съм сигурен в това, което говоря.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз не получих отговор на въпроса за бройката българи от Украйна, които са на територията на България.
Относно това, което казвате, ще Ви дам от преди две години със семейство Здравески от Македония, петчленно семейство, които си извадиха визите в Одрин. Това ви го казвам със сигурност, защото ние сме ги пратили там и много добре знам как се случват нещата, когато има желание. Лошото е, че в българската администрация винаги се казва как нещо не може да стане, а не се търсят варианти как да може да стане.
В конкретния случай, дори да не се променя законодателството, може да се решат тези проблеми. Единственото опасение обаче на различните ведомства и министерства е, че за всеки един конкретен случай – да си говорим истината – трябва да се докладва заради Шенген. Тоест за всеки един случай, в който се минава от виза „С” на виза „D” или се извади виза на друго място или на границата, защото българската държава може и на граничните пунктове също да направи пунктове, където да издават виза „С” или виза „D” на граждани, но за всеки един от случаите трябва да докладваме пред Шенген. Оттам идват притесненията – едва ли не какво ще ни каже Шенген за 10 или за 20 случая, на които ние сме издали или сме променили визите. Това е истината. Отново се притесняваме от европейските чиновници, вместо да говорим как може да решим проблемите на българите зад граница.
Също не получих отговор на това, което казах преди малко. При среща с господин Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи човекът, който отговаря за тези неща, сам ми каза, че работят заедно с дирекция „Миграция” да решат проблема как визите от „С” да станат „D”. Автоматично да намерят начин – има ли такова нещо, работи ли се изобщо по такава схема или на вас не ви е известно? Това ми е въпросът.
АХМЕД МУРТЕДЖИ: Благодаря Ви за въпроса. Имаше срещи от 26 януари до средата на февруари, в които Министерството на външните работи иска да инициира промени в Закона за чужденците. Коментираше се възстановяването на въпросния член, като не е коректно, видът на визи не може да бъде сменян. Единствено с виза за дългосрочно пребиваване може да бъде разрешено пребиваване. Но от виза „С” не може да стане виза „D”. Просто законодателството е такова – виза „С” е краткосрочна, виза „D” е дългосрочна.
Имаше такива срещи. До края на март трябваше да влезе законът в Народното събрание, но така и не се стигна дотам. Още преди междуведомствено съгласуване беше спряно. Не са ми известни какви са причините, тъй като инициаторът е Външно министерство.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Тоест вие сте търсили решението отново в рамките на промяна на закона.
АХМЕД МУРТЕДЖИ: Търсихме решение с възстановяване на този член, когато по изключение след съгласуване можем да издадем разрешение на място.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Разбрахме.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз пак не получих отговор от Агенцията и от дирекция „Миграция” за предполагаема бройка.
И другото, което мога да кажа. Жалко, че представителите на Външно министерство си заминаха. Но до тези случаи няма да се стига, ако нашите консулски служби в Украйна работят с българите там по-добре и самите българи, когато подадат директно, могат да подават за удостоверение за български произход, което да получат от Агенцията. Понеже дипломатическата поща, незнайно по какви причини, не само в Украйна, но и в Македония на шест месеца идва един път, което е пълно безумие, затова те бавят визите и идват в България да си вадят удостоверение от Агенцията и да се върнат обратно.
Така че може би нашата работа и това, което можем да направим, е наистина да натиснем Външно министерство да приема българите там, директно да им приема документите за удостоверение за български произход от Агенцията и всяка седмица да изпраща дипломатическа поща до Агенцията, за да може Агенцията веднага да подпише удостоверенията за произход, да се върнат в рамките на една седмица обратно в консулските служби в Украйна и да им бъдат дадени удостоверенията на хората, които веднага да могат да си извадят визите и да си спестят цялото това главоболие, което го правят институциите в момента и ние се занимаваме с него. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Съвсем правилно. Това е част от задачата на комисията. И аз ви казвам, колеги, че ще предприема срещи и с външния министър, и с министъра на вътрешните работи, за да потърсим някаква по-добра стиковка между двете министерства в тяхната работа по отношение на този конкретен случай с българите от Украйна. Не визирам случая в Гурково, а принципно потока от българи, който вероятно ще се увеличи.
Иначе, господин Вангелов, Вие имате проблем с българи от чужбина в България. Така че не се отказвайте от конкретния случай в Гурково и дайте да видим наистина с дирекция „Миграция” какво решение можем да предложим на тези хора. Защото в крайна сметка, след като изтекат визите „С”, те ще се окажат в центровете за бежанци неминуемо, защото стават нарушители на закона. Те не могат да пребивават повече от 90 дни въз основа на тази виза.
Така че или предложете решение на конкретния казус, или наистина да вървим към вариант за законодателна промяна. Но тя едва ли ще бъде достатъчно бърза и лесна, за да реши конкретния проблем.
АХМЕД МУРТЕДЖИ: Визата „С” и визата за краткосрочно пребиваване е с максимален значим срок до 90 дни в рамките на 6 месеца. Това е регламентирано в закона.
И още нещо исках да отбележа – че в цялата процедура по националното консултиране за визи и разрешаването на пребиваването участва и Държавната агенция за национална сигурност, която не приема безрезервно българите от чужбина. За всички се дава справка за така наречения оперативен отчет за оперативна информация, така че не е толкова елементарно да стане това нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Предполагам, че Полската агенция за национална сигурност не е по-малка заинтересована от сигурността в Полша, но така или иначе те отидоха и ги прибраха наистина физически – не гражданите, а хората с полски произход. При нас очевидно става дума и за по-малък брой хора, и за по-лесни случаи, така че институциите трябва да намерят решение. И мисля, че ние като комисия трябва да упражним известен натиск върху тях да го намерят. В случая жертва на нашия натиск сте вие като представители на дирекция „Миграция” на Агенцията за българите в чужбина, но този натиск, уверявам ви, ще бъде упражнен и върху двете министерства, които имат отношение към тази тема.
Колеги, има ли друго по въпроса?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Извинявам се, но за четвърти път ще попитам за някаква бройка.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: От Агенцията ли бройка? Защото ние нямаме такива сведения.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: С каква информация разполагате?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Нашата информация е, че заявителите от Украйна на гише през ноември 2014 г. са 138, през декември са малко, защото има много почивни дни, през януари са 146 и бройката започва да расте, като през февруари тази година стават 238, през март – 288, през април – 258. Или общо за три месеца 784 само на гише. Отделно имаме за февруари, март и април 784 на гише заявители от Украйна, по консулски път 155, общо почти 1000. Това е значителен ръст на база данни на гише и по консулски път от преди шест или осем месеца.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз искам да ви помоля дирекция „Миграция” и Агенцията за българите в чужбина следващия път на комисията, когато присъствате, да направите статистика колко от тези българи, които са от Украйна, са на територията на България. Това ни интересува и тази справка може би най-вече дирекция „Миграция” трябва да даде. Аз предполагам, че колегата от „Миграция” може би не е подготвен в момента с точни данни, но би било хубаво дори в писмен вид или по какъвто и да е начин да ни запознаят с това каква е бройката на тези българи, които са тук, които са дошли вече и трайно стоят тук. Дали са с виза „С”, дали са с виза „D”, дали има такива, които пък нямат абсолютно никакви документи. Въпросът е да знаем всички тези, които са от Украйна с български произход, без значение с какви документи са, дали се намират на територията на България заради конфликта. Това ни интересува като информация, за да знаем какви са мащабите на преселението.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Само да напомня, господин Ангелов, че идва и туристическият сезон и вероятно мнозина ще дойдат с виза „С” на туризъм и ще си отидат след това. Така че ще бъде много трудно да разберем кои са дошли, за да останат и да търсят тук постоянно пребиваване и кои са дошли на туризъм. Най-вероятно по-скоро ще разберем по заявленията за български произход, а не по визите, които издават.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: От заявленията е видно намерение за трайно установяване.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Тоест меродавна за нас е информацията за заявленията за български произход. В крайна сметка те ще сигнализират като молби за постоянно пребиваване.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: И визите „D”.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Визите „D” са съвсем друга тема.
АХМЕД МУРТЕДЖИ: Виждам, че бройката много се разминава. Господин Вангелов посочи от началото на годината около 1000 кандидата за издаване на удостоверение за български произход. А от 1 януари до днешна дата кандидатите за визи са 258.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Те са в процес на получаване на удостоверение за български произход. И тогава ще дойдат при вас като кандидати за виза „D”.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, благодаря ви. Приключваме с тази точка.
По точка „Разни” има ли някой нещо да предложи? – Няма. Ние я изчерпахме с дискусията с кмета на Гурково. Заповядайте, колега.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Имаме ли някакво решение? Ще препоръчаме ли нещо на Министерството на външните работи? Защото това, което господин Ангелов направи като предложение, ми се струва много разумно.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Ангелов предложи в рамките на сегашния закон някакво решение, което обаче колегата от дирекция „Миграция” каза, че е невъзможно.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Мисълта ми е с едно писмо, сезирайки министъра на външните работи за активизиране на консулските служби. Точно там е проблемът. Не може дипломатическа служба в рамките на половин година или два пъти годишно да прави кореспонденция с държавата ни.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това е друга тема за така наречената дипломатическа поща. Аз съм се интересувал и от този въпрос. Наистина трудно е да бъде учестена. Но друг е въпросът защо трябва да се ползва дипломатическа поща за тези пратки. Това е съвсем друга тема. Защо трябва да пътуват с дипломатическа поща? Могат да ползват куриерски услуги. Това е отделна тема. Ще направим разговор или дискусия за този въпрос – защо българските граждани плащат в крайна сметка доста по-високи такси за консулски услуги спрямо това, което ние тук плащаме за същите услуги от страна на държавата. Там има едно оправдание, че сме ползвали скъпи куриерски услуги. БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: И все пак да формираме някакво решение.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това, което аз ви предлагам, да ме упълномощите или да напиша писма на двамата министри, с което да ги помоля малко по-координирано да заработят.
Междувременно ще помислим може би заедно с господин Вангелов дали се налагат законодателни промени, които да инициираме с всички колеги от комисията.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Или министерството.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: В разговора с министрите. Обикновено по-бързо могат да станат законодателните промени съгласувано с министерствата, не като инициатива на Министерския съвет, а като инициатива на народни представители. Защото минават съгласувателни процедури по министерства, гласуване на заседание на Министерския съвет и т.н.
Така че може да се окаже, че ние като народни представители, разбира се, в координация с двете министерства, да стигнем до законодателна промяна малко по-бързо, отколкото ако те я направят. Но нека първо да се видим с тях.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Да Ви упълномощим тогава това да стане по най-бързия начин.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ще ви помоля за това.
Други въпроси има ли? – Не виждам. Благодаря ви, колеги. Благодаря и на гостите на днешното заседание.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ
В ЧУЖБИНА:
(Румен Йончев)